EVENTS.dir.bg

Кога: 29 и 30 януари 2010 г. (петък-събота), 20.30 часа
Къде: София, Парти център “Четвърти километър”
Достъп: Такса участие
Организатор: Adweekend и Intro

Събитието:

На 29 и 30 януари ще се проведе второто българско издание на световния формат „Night of the Ad Eaters” (”Нощта на рекламоядите”) в рамките на ADVERTISING WEEKEND провеждан съвместно със списание Интро.

„Ad Eaters’ Night” е рекламен феномен, провеждан успешно в повече от 160 града на 52 страни.

Нощта на рекламоядите е шоу, което сега се представя в повече от 40 страни по света, посветено на прожекцията на реклами от 60 различни националности на големия екран в маниашка атмосфера.

Нощта на рекламоядите е проект, който представя изкуството на рекламата по необикновен и забавен начин. Това е фестивално шоу, което осигурява 6 часа непрекъснат екшън. Включва над 300 смешни, смайващи, артистични, оригинални и неочаквани рекламни спота от целия свят!

Това е възможност да се отвори прозорец към света и шест часа да се „вкусват” предложенията на руски, азиатски, африкански и южноамерикански ракламисти.

Това е и шанс да се открият спотове от разнообразни страни като Монголия, Ирак и дори района Гуарани в Индия.

Нощта на рекламоядите привлича в целия свят професионалисти от рекламата и медиите, корпоративни клиенти и продуценти, студенти, уебари, ученици и въобще млади хора с интерес към киното и нетрадиционните идеи. Това е и една картина на световните тенденции в рекламния бизнес, според които големите рекламодатели и компании сверяват своите часовници.

Програма (за ”Нощта на рекламоядите” и на ADVERTISING WEEKEND)

петък, 29.01

20:30 Откриване на изложбата на Factor Bulgaria – “Реклама – изкуство и технологии”

20:45 Welcome drinks – шоу с акордеони – група “Kord”

21:00 “Музиката в рекламните клипове” – Тема на професор Христо Кафтанджиев

21:15 Classic in the House – live performance с Мария Каракушева и DJ Borra

21:30 Селекция на български клипове

21:34 Презентация на Българска Национална Телевизия

22:00 Първа част от селекцията на Жан Мари Бурсико.

23:40 Презентация на Българско Национално Радио

24:00 Втора част от селекцията на Жан Мари Бурсико.

01:30 Водещ и DJ

02:00 Трета част от селекцията на Жан Мари Бурсико.

03:30 Водещ и DJ

04:00 Четвърта част от селекцията на Жан Мари Бурсико.

05:00 Водещ + DJ

събота 30.01

22:00 DJ Marten, DJ James Bongg, DJ Vladeejay

23:00 The Herbaliser DJs from London

неделя 31.01

16:00 Закриване на ADVERTISING WEEKEND и изложбата ”Реклама – изкуство и технологии”

16:30 Byе-Byе drinks!

Билети

Пакет за двата дни: 30 лв

За Ad Eaters Night – предварителнa продажба: 20 лв
За Ad Eaters Night на място: 25 лв

За The Herbaliser – предварителнa продажба: 20 лв
За The Herbaliser на място: 25 лв

Билети в мрежата на Евентим, Тикетстрийм и Тикетпро.

Допълнителна информация: adweekend.com

Оригинална публикация

БНТ, Денят започва | 2010-01-28

Водещ: За пореден път в София ще се проведе Нощта на рекламоядите. Интересно събитие. В студиото сме с водещия на това, което предстои. 

в. Класа | 2010-01-26 

Организаторите на второто издание изготвят селекция и от български клипове

Второ издание на "Нощта на рекламоядите“ ще се проведе в София този петък. Събитието се организира от списание "Интро“ и ще се състои в "Парти център 4 км“ като част от т. нар. Advertising weekend. Тази година селекцията включва 360 реклами от 54 страни, съобщиха за "Класа“ организаторите. Селекцията от реклами ще бъде разделенa на 4 части. В момента списание "Интро“ създава колекция от български реклами, които ще бъдат предложени на екипа на френската продуцентска къща "Синематик Жан-Мари Бурсико“ за включване в програмата. Избраните клипове ще пристигнат у нас тази седмица, а от френска страна се очакват трима представители, които ще проследят протичането на събитието и ще консултират българските организатори. Засега София е единственият град, в който ще се проведе "Нощта на рекламоядите“. Водещи на събитието ще бъдат Петър Димитров от Дарик радио и Косьо от музикалната MAD TV.
Сред акцентите в програмата са най-добрите автомобилни реклами от Satcar Festival Sol, първата реклама на прах за пране, антология от най-вълнуващите и изненадващи реклами от колекцията на Жан-Мари Бурсико, най-добрите вирусни реклами от Viral Film Festival, американската мечта в US рекламата между 1950 и 1982 г., френската реклама по времето на френските колонии, както и реклама, снимана от Мартин Скорсезе за Freixenet, кратък рекламен филм, заснет от Джон Франкенхаймър за BMW, с участието на Клайв Оуен, най-добрите хуманитарни рекламни кампании и др. Сред популярните лица, които ще могат да бъдат видени в селекцията, са Омар Шариф, Джон Траволта, Пол Нюман, Ким Бейсинджър, Брад Пит, Дъстин Хофман, Антонио Бандерас, Бриджит Бардо, Чарли Чаплин, Вал Килмър, Жерар Депардийо, Ума Търман, Леонардо ди Каприо, Мелани Грифит и други. Ще бъдат показани и спотове с участието на музикантите Рей Чарлз, Чарлз Тренет, Ману Дибанго, Серж Гинсбърг.
Преди "Нощта на рекламоядите“ в петък вечерта е предвидено шоу с акордеони на група Kord и изпълнението на живо на Classic In The House – проект на пианистката Мария Каракушева, която изпълнява класическа музика на концертен роял върху хаус, пускан от DJ.През втората вечер от Advertising weekend ще се проведе парти на списание "Интро“, на което гости ще бъдат лондонското дуо DJ-и The Herbaliser, a другите зали ще гостуват още DJ Marten, DJ James Bongg и DJ Vladeejay.
"Нощта на рекламоядите“ е фестивално шоу, което се провежда в повече от 160 града на 52 страни. За първи път се състои във Франция през 1981 г. В САЩ, Канада и Австралия се организира през 1989 г., а през 1994 г. събитието стига и до Азия и Средния изток. За първи път "Нощта на рекламоядите“ се проведе в България през декември 2008 г. и тогава бе организирана от Mediamixx Group.

Стр. 15

в. Капитал | Зорница СТОИЛОВА | 2010-01-23 

Заради рецесията компаниите използват рекламни конкурси, за да намаляват цените на агенциите

Добри практики

"Да бъдеш подложен на рекламен конкурс за съществуващ свой клиент е като това съпругата ти да обяви пред всички, които познаваш, че не те обича вече и че през следващите няколко месеца ще се вижда с други хора. И то с по-умни, по-млади и по-готини от теб, с които ще правят луди и интересни неща, много от които ти вече си предлагал, но никога не ти е било позволено да правиш. И след шестте месеца, през които си си държал езика зад зъбите и си продължавал да миеш чиниите, да се грижиш за мръсното пране, ще можеш да кажеш: дадох ти всяка капка от моята енергия и страст, и се промених, скъпа, до степен, в която съм способен да се унижа публично, за да те спечеля отново."
Този забавен пасаж от книгата AdLand на бившия криейтив директор на Young & Rubicam Джеймс Отмър напоследък се разиграва често на българския рекламен пазар. Един от порочните ефекти на икономически трудната 2009 г. беше прекалено честото организиране на рекламни конкурси като инструмент за намаляване на цените на рекламните агенции. До степен, в която по думите на рекламисти целият пазар е един огромен "пич" (конкурс на рекламен език – бел. ред.). Тази тенденция продължава и в началото на 2010 г.

Конкурс след конкурс…

"Определено 2009 г. беше година, която премина под знака на конкурсите. Това е пряко свързано с финансовата криза и част от усилията на компаниите да оптимизират разходите си за реклама по два начина – като засилят конкуренцията между агенциите, а оттам се намаляват цените за обслужване, и като потърсят чрез конкурс най-ефективните идеи за комуникация", обобщава София Коен, директор "Връзки с клиенти" в агенция Leo Burnett Sofia.
Всъщност поредицата от конкурси започна през втората половина на 2009 г., когато настъпи и дългоочакваното оживление на рекламния пазар (след антикризисното съкращаване на бюджети и замразяване на рекламни активности в началото на годината). Според рекламисти най-активни в организирането на пичове са били компании от силно ударения от рецесията финансов сектор, следвани от бързооборотните стоки, алкохолните напитки, веригите магазини и др. Татяна Кучинова, директор "Връзки с клиенти" в Huts JWT, забелязва, че напоследък са се появили нови български компании, извън традиционните рекламодатели, които за пръв път ще се рекламират и си търсят стратегически партньори. "Въпреки че нямат опит, те са осъзнали нуждата да се позиционират на пазара и са успели да заделят някакъв бюджет в тези трудни моменти", добавя тя.
Сред вече приключилите конкурси, които са официално обявени, са тези на бирената марка "Загорка" и Райфайзенбанк, спечелени съответно от Publicis MARC и Ogilvy Sofia. В момента текат още няколко, започнали в края на декември. Някои агенции чакат резултати буквално до дни, други – в средата на февруари. Те обаче отказват да посочат за кои клиенти се състезават, тъй като са обвързани с договори за конфиденциалност.

Ще играя, няма да играя

Въпреки, че определят практиката на честите конкурси като порочна, тъй като търпят загуби на ресурси и време, рекламните агенции не могат да си позволят да не играят тази игра. Заради свитите бюджети на съществуващи свои клиенти и за да компенсират тези, които са изцяло неактивни, те са принудени да търсят други източници на приходи. "В миналото сме подбирали в кои конкурси да участваме, докато сега приемаме и сами търсим", признава Татяна Кучинова от Huts JWT.
Основният проблем при ценово ориентираните конкурси е, че носят твърде краткосрочни ползи, а в дългосрочен план вредят не само на агенцията, но и на резултатите, които постигат компаниите. Да, рекламните агенции получават възможност да се докажат пред нови клиенти. А рекламният пич дава на компаниите свежи идеи и различни гледни точки към бизнеса им. Но изборът на нова агенция неминуемо нарушава ритъма на работа и отнема време за адаптация, а ако такива промени се предприемат често, се губи и постоянство в комуникацията и има опасност от размиване на посланието на марката.
Татяна Лозович, управляващ директор на медиа агенцията MediaS SMV, нарича това явление на пазара екселски пич: ако преди са били оценявани стратегическото мислене, ефективното планиране и оптималното закупуване, в момента основната оценка идва от условията в медиите и възнаграждението за агенцията.
Още по-лишена от смисъл е практиката, вместо да се организират рекламни конкурси за дългосрочно обслужване, да се залага на краткосрочни проекти и отделни кампании. "Да се работи на парче е непрофесионално", е аргументът на рекламистите. Опитът им в подобни начинания е причина да заключат: В България като цяло липсват ясни критерии и правила при провеждането на рекламни конкурси.

Къде са правилата?

Красимир Папазов, директор "Обслужване на клиенти" в Ogilvy Sofia, изброява проблемите, с които се сблъскват по време на пич: "Рядко има прозрачност за това колко и кои са поканените агенции, тоест не знаеш с кого се състезаваш. Често сроковете са на ръба на безумието – между седмица и две за разработване на цялостна творческа концепция. Добре е да се осигуряват минимум четири седмици, защото това е важен процес, който трябва да се планира адекватно във времето", обръща внимание той. И продължава: "Не е ясно каква е тежестта на отделните фактори при селекцията на агенциите – винаги се казва креативнoстта на предложението, нивото на обслужване и ценовата оферта. Но никога не си наясно кое е водещото." И ако доброто възпитание (и нормалните европейски практики) изисква след приключването на конкурса да дадеш обратна връзка на участвалите агенции, независимо дали са спечелили или не, в България случаите, в които това се прави, са по-скоро изключение от правилото.
Рекламодателите, към които се обърнахме за коментар по темата, отклониха поканата ни с мотива, че темата е деликатна и предпочитат да се въздържат от мнение. Получихме обаче официалното становище от Българската асоциация на рекламодателите (БАР), в която към момента членуват 19 от компаниите с най-големи рекламни бюджети. От него става ясно, че в момента се подготвя документ с правила и добри бизнес практики за организирането на рекламни конкурси. Зад инициативата стоят асоциацията на рекламодателите и Асоциацията на рекламните агенции (АРА). "В контекста на финансовите предизвикателства е важно индустрията да се придържа към доказано ефективните практики, за да се спестят време и средства на всички страни", се казва още в тяхното становище.
Управителят на Ogilvy Sofia и член на управителния съвет на АРА Екатерина Тупарева обясни, че двете организации все още водят преговори какви мерки да предприемат, но ще излязат с решение до месец. Едно от обсъжданите предложения е било да се вдигне таксата, която рекламодателите заплащат на агенциите, участващи в даден конкурс. Към момента, ако компания покани повече от три участника, заплаща 250 евро на всеки. Идеята е сумата да се увеличи между 500 и 1000 евро. "Опитваме се да намерим баланс, така че да се спре порочната практика на прекалено честите конкурси с участието на много агенции, без да засегнем интересите на рекламодателите, които имат собствени корпоративни правила за провеждане на конкурси", обясни Екатерина Тупарева.
По-лошото е, че този хаос в отношенията между рекламодатели и рекламни агенции не само няма да помогне на индустрията да се възстанови по-бързо от икономическия спад, но и ще се отрази на качеството и ефективността на рекламата.

Стр. 34

vesti.bg I 2010-01-21

"Нетинфо" предоставя възможност на малкия и среден бизнес сам да създава и да управлява рекламните си кампании

Adwise.bg е новата услуга за реклама на клик на "Нетинфо", насочена към малкия и среден бизнес.

Целта на компанията е да отговори на нарастващата нужда от ефективна и икономична реклама, с помощта на която всеки рекламодател може да достигне оптимална аудитория, като сам определи цената, срока и продължителността на своята кампания.

Допълнително предимство за всички клиенти е това, че рекламата се показва безплатно, а заплащането става на клик, което гарантира на рекламодателите максимално добър разход на заложените от тях средства.

Представителите на малкия и среден бизнес могат лесно, бързо и на минимална цена да рекламират дейността или продуктите си, като Adwise.bg гарантира показване на рекламата в най-посещаваните български сайтове:Abv.bg, Vbox7.com, Vgames.bg, Svejo.net, Gbg.bg, Lubimi.com, Imot.bgи Mobile.bg.

Adwise.bg бе естествената стъпка към запълване на портфолиото на услугите, които предлагаме, и се надяваме максимално да отговорим на нуждите на нашите клиенти, каза Ирина Поррузиан, мениджър Рекламно развитие в "Нетинфо".

Рекламата ще се показва на всеки, който търси информация, близка по контекст на ключовите думи, описващи рекламираната стока или услуга, като клиентът сам ги е определил.

Уникалното, което "Нетинфо" предлага, е възможността за наддаване за цената на клик на всяка ключова дума, като по този начин умело управляваните реклами ще могат да постигнат максимален резултат с най-малко изразходвани средства.

Минималната цена, която може да се зададе е 0,10 лв., като в зависимост от представянето на рекламата е възможно тази цена в края на кампанията да е по-ниска от първоначално зададената.

За да стартира кампанията, сметката на клиента трябва да бъде захранена с 20 лв.

Това, което оптимизира целия процес, е възможността във всеки един момент от кампанията да бъде проследен нейният ход и статистика.

За разлика от сходни продукти, "Нетинфо" не взима комисионни и ежедневно има специалист от компанията, който отговаря на всички въпроси и предоставя безплатна консултация за оптимизиране на кампаниите. 

 

Оригинална публикация

PRESS.dir.bg I 2010-01-20

Започна второто издание на класацията "ЛЮБИМИТЕ МАРКИ", която е проект на месечното списание за икономика и мениджмънт "BGBusiness REVIEW". За втора поредна година българските потребители ще гласуват онлайн за марките, които обичат.

За разлика от други класации, “ЛЮБИМИТЕ МАРКИ” не разчита на жури при номинациите – те са свободни, основани единствено на потребителските предпочитания и не включват специални пазарни критерии. По този начин “ЛЮБИМИТЕ МАРКИ” представя не експертното, а потребителското мнение за марките.

Подбрани са 21 категории като всеки участник има възможност да определи коя е неговата любима марка в съответната категория. Критерият, по който ще се излъчат марките в отделните категории, е броят на подадените гласове.

Във второто издание на класацията са включени 3 нови категории – „БГ сайт”, „Телекомуникации” и „Застрахователи”. По този начин организаторите се стремят да предоставят възможност на потребителите да изразят предпочитанията си в категории, които са неотменна част от живота на съвременния човек. Категориите в класацията за 2009 г. са:

1. Високоалкохолни напитки
2. Нискоалкохолни напитки
3. Безалкохолни напитки
4. Захарни и шоколадови изделия
5. Хранителни продукти
6. Парфюмерия и козметика
7. БГ Сайт
8. Черна техника
9. Бяла техника
10. Облекла и обувки
11. Спортни стоки
12. Мобилни телефони
13. Автомобили
14. IT продукти
15. Заведения за обществено хранене
16. Финансови институции
17. Електронни медии
18. Печатни медии
19. Интериор и обзавеждане
20. Телекомуникации
21. Застрахователи

Класацията преминава през 3 етапа:

- Първи етап (18 януари – 25 януари 2010 г.) – номиниране. В предварително селектирани 21 категории всеки потребител след регистрация номинира (изписва) любимите си марки в поне 10 категории. След като номинирането приключи, във всяка категория остават по 6 марки с най-много на брой номинации.

- Втори етап (15 февруари – 23 февруари 2009 г.) – гласуване. Във всяка категория се гласува за поне 3 от шестте марки. В мартенския брой на сп. "BGBusiness REVIEW" се публикуват петнадесетте топ категории, събрали най-голям брой гласове, съответно с по 3 „ЛЮБИМИ МАРКИ” във всяка категория. Тези общо 45 марки отиват на трети етап в борбата за първо, второ и трето място в категорията си.

- Трети етап – (9 март – 23 март 2010 г.) – Финално гласуване. В последния етап от класацията се гласува за 1 от 3-те марки в 15-те финални категории, като гласуването ще завърши със специална церемония на 23 март 2010 г. Ще бъдат обявени и наградени марките във всяка една от 15-те категории според класирането им. Голямата награда – Grand Prix и титлата „Любимата марка за 2009 г.” – ще бъде връчена на марката, получила най-много гласове. Всички марки, класирани на първо място в категорията си, получават правото да се наричат „Любима марка в България”, като се уточнява и категорията.

Потребителите номинират или гласуват, като потвърждават избора си през линк, изпратен автоматично на електронната им поща, посочена за контакт. Непотвърдените гласове не се отчитат.

В първото издание на класацията "ЛЮБИМИТЕ МАРКИ" потребителите избраха Nokia за Любима марка в България за 2008 г.. Победителите в останалите категории:

Хранителни продукти – Milka
Черна техника – Sony
Хигиенни продукти и козметика – Nivea
Безалкохолни напитки – Coca-Cola

Автомобили – BMW
Медии – bTV
Спортни облекла – Adidas
Високоалкохолни напитки – Jack Daniel’s
Нискоалкохолни напитки – Загорка

"BGBusiness REVIEW" е месечно списание, което се разпространява безплатно и достига поименно до 11 000 ръководители от водещи български и чуждестранни компании в страната, министерства, агенции, областни управи, кметства и други организации. Като специализирано издание, представят интересни за България практики в различни сфери на бизнеса, съобразявайки се с последните тенденции и новости на пазарите. Изданието обхваща и други теми в стила на живот, съобразени с интересите на ръководните кадри. "BGBusiness REVIEW" достига до хората, взимащи решенията. Това е изданието, което не можеш да си купиш!

За Контакти:

Иво Йотов
РОЙ Комюникейшън
тел: +359 2/961 59 71
мобилен: +359 884 24 04 36
e-mail: iyotov@roibg.com

Оригинална публикация

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-01-20 

Още през 2000 година един от най-авторитетните английски всекидневници The Guardian започна масирани инвестиции в интернет и това постави изданието в отлична позиция на медийния и рекламен пазар. Със своя либерален поглед към новинарския поток, традиционното представяне на различни гледни точки и търсенето на обратна връзка от читателите, онлайн изданието guardian.co.uk генерира голям трафик както на острова, така и сред многомилионна международна аудитория. Дигиталният опит на британската медийна група сподели пред българска аудитория Лиз Бътлър на конференцията за дигитален маркетинг – Weblt. C нея поговорихме за предимствата на уеб базираните медии и как иновациите променят традиционните медии завинаги.
За SIGNCAFE Г-жа Бътлър сподели, че е заинтересована от големи български рекламодатели, които се опитват да достигнат до пазара в Обединеното Кралство, както и от всеки, който би желал да използва международната рекламна мрежа на The Guardian, за да рекламира в България.

- Доколко иновациите променят традиционните медии?

- За изминалите 160 години вестникарският бизнес не се е видоизменил кой знае колко. Но сега промените са много динамични. В сегашната действителност сме длъжни да имаме уеб-сайт с достъп чрез мобилни технологии, постоянно да диверсифицираме начините за предаване на съдържание. Наскоро например пускаме iPhone приложението си. Като организация преминахме през големи промени в последните няколко години – наложителен, макар и не много гладък процес. За медийната група работят вероятно над 500 журналисти. Традиционно те са разделени на The Guardian, The Observer и guardian.co.uk журналисти. Тенденцията обаче е всеки журналист сам да качва своите материали на уеб-сайта, да прави podcast-и и видео. Разработихме сериозна програма за обучение. Разбира се, някои прегърнаха идеята, други – не. Изградихме единна инфраструктура за цялата организация. Всяка сутрин в 11 часа се прави събрание на журналистическия екип, което се излъчва в цялата сграда. Нямаме фиксирани бюра, всеки ден си на различно място.

- Какво е съотношението между уебтрафика и печатното издание?

- Ако се погледнат цифрите на нашия трафик и се сравнят с циркулацията на печатните издания, те показват 346 000 за The Guardian, 430 000 за The Observer. Чрез уебсайта имаме несравнимо по-голям обсег, 33 млн. души на месец. Затова трябва да сме сигурни, че всяка история е качена там, дори и да я няма във вестника.

- Големият въпрос, който си задават всички е какво е бъдещето на печатните издания?

- Много зависи от пазара. Вестникът е важна част от британската култура, част от семейната традиция. В други страни може би вестниците ще изчезнат, но не и във Великобритания.

- The Guardian е една от най-влиятелните онлайн медии във Великобритания. Кои са правилата в онлайн комуникацията? Основна тема във вашата презентация беше "ангажираността".

- Досега печатните издания предимно ни казваха как да мислим, какво да обличаме и как да се държим – еднопосочна комуникация, почти като проповед. В дигиталната ера акцентът е върху ангажираността – да се създаде основата на дискусия, така че потребителят да иска се "върне" с коментар. На вестникарските страници може да си позволиш да разкажеш историята за по-дълго време, в уебформат трябва да достигнеш до същността много бързо, за да не загубиш интереса на потребителя. Съдържанието трябва да е много по-визуализирано – със снимки, видео, аудио-файлове, които потребителят да си свали на iPod-a и т.н. Практиката ни показва много интересен факт – дори да разкажеш една впечатляваща история, ако е поднесена без снимки и видео, генерира много по-слаб трафик.

- Променя ли интернет традиционния бизнес модел на вестниците?

- Дълги години е било достатъчно хората да си купуват вестници с търговска реклама, но сега медийните организации трябва да мислят за източници на допълнителни доходи, нови рекламни формати. Разработихме диверсифицираната мрежа The Guardian Green Ad Network, чрез която определени рекламодатели могат да достигнат например до студентите или до хора с определен етнически произход.

- Смятате ли, че глобалната криза увеличи използването на Интернет?

- С настъпването на кризата, въпреки всичко, което се случваше с икономиката, всъщност ние продадохме повече вестници. Вероятно защото покривахме теми за финансови институции и случващото се по света. Все пак, кризата повлия на медийния сектор – приходите ни от рекламна дейност паднаха драматично. Онлайн изданията вървяха стремглаво нагоре през последните 8г. и когато кризата удари, за първи път се получи спад. Но сега изглежда се възстановяват по-бързо от печатните издания. Дигиталният ни вариант се качи над миналогодишните нива, докато печатния все още е под, поне не продължава да пада. Въпреки всичко, все още правим много повече пари от печатна реклама, отколкото от дигитална. Съотношението е 70% на 30% в полза на печатното издание.

- Великобритания беше първият пазар, където делът на дигиталната медия надмина телевизията.

- Забелязахме, че всеки път, когато някой си сваля видео файл от сайта ни – независимо дали е новина, видео за мода или за пътуване, и в началото му има 16-секунден Pre-Roll Video Advertising, това води до вдигане на продажбите и започнахме да отнемаме от дела на телевизията, защото хората предпочитат да похарчат парите си по интернет. Така че съветвам издателите да имат качествено аудио и видео съдържание на сайтовете си.

- Кои са най-съвременните и ефективни рекламни и маркетингови инструменти, които предлагате на рекламодателите онлайн? Споменахте колко са важни видео стрийминга, мобилните приложения…

- Стартът на нашето iPhone приложение е най-вълнуващото, което предстои и вероятно ще търсим спонсорство по това направление. Най-добри резултати сме постигали при цялостни решения за съдържание. Работим съвместно с рекламодателя, създаваме микросайт, качваме го на нашия сайт. Пример за това е работата ни с Audi през последните 4 години. Преди около 2г. създадохме "Бъдещето на храната", видеоклипове с много известни готвачи, които трябваше да приготвят храната си с помощта на инструменти от автомобилите Audi. Създадохме и филм, продуциран от Audi, след което цялото съдържание беше качено на уебсайта. Залагаме не толкова на традиционна реклама, колкото на цялостни решения за съдържание.

- Интернет дава добра възможност за демографско ориентиране. Какво е нивото на този тип таргетиране във Великобритания?

- Всеки един от каналите на уебсайта дава демографска разбивка на публиката по възрастови групи, полов признак, приходът на семейството, колко коли притежават…огромно количество данни. Освен това ползваме поведенческо таргетиране. Ако посетите нашия сайт, научаваме IP адреса ви и чрез него следим кои сайт,ове посещавате. Ако например посетите 2-3 сайта за мода и един голям сайт за дамски чанти, ние разбираме, че се интересувате от дамски чанти. Съответно можем да предложим на бранд като Dolce&Gabana таргетирана група потребители, склонни да купят дамска чанта. По този начин можем да създаваме сегменти. Ако вземем една хотелска верига или който и да е рекламодател, който иска да таргетира на голямо европейско ниво, разглеждаме регистрираните наши потребители на позиция мениджър и нагоре; след това тези, които са прочели поне по пет сайта с бизнес информация за последните няколко седмици, пускаме тази информация през Audience Science – софтуера, който ползваме, и получаваме точно колко хора можем да таргетираме за 2, 3 или 4 седмици.

Стр. 7, 8

в. Пари | Александър ДУРЧЕВ, директор на агенция All Channels | 2010-01-19 

Безспорно възможността за позициониране на продукти ще се отрази положително както на медиите, така и на рекламодателите. Класическите рекламни послания през последната година загубиха от ефективността си основно поради развитието на интернет, което позволи на потребителите да общуват активно помежду си и да влияят върху компаниите и техните марки.
Пренасищането на ефира с рекламни послания наред с дистанционното управление на телевизора вече обезсмисля големите инвестиции в телевизионна реклама, ако те не включват и други комуникационни инструменти.
Позиционирането на марки в ефира извън рекламните блокове е тази нова възможност за рекламните послания да достигат фокусирано до консуматорите, без те да имат възможността да ги игнорират.
Съществува обаче сериозен риск да се прекали с този нов инструмент и той да има обратен ефект върху потребителите.
Тук е ролята на медиите да намерят баланса и да се саморегулират, а комуникационните агенции да търсят повече креативност при позиционирането на продукти.
Големият потърпевш ще бъдат потребителите, които ще бъдат "облъчвани" с рекламни послания вече дори когато гледат любимото си телевизионно шоу.

***

Що е то позициониране на продукти

 - Според директивата 3а аудиовизуални медийни услуги на Европейската комисия позиционирането на продукти урежда всяка форма на аудиовизуално търговско съобщение и се състои от включване или споменаване на продукт, услуга или тяхната търговска марка. Те се показват в предаване срещу заплащане или възнаграждение.
 - В цяла Европа позиционирането на продукти е допустимо при определени условия.
 - Забранено е позиционирането на алкохол, цигари и тютюневи изделия, лекарствени продукти и лечения, които се предоставят само по лекарско предписание.
 - Позиционирането на продукти не бива да се бърка със скритата реклама, защото тя е нещо съвсем различно. Тя е забранена от Европейската комисия, защото набляга на качествата на продукта и може да заблуди потребителите.

Стр. 20

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2010-01-19

Позиционирането на продукти ще повлияе положително на телевизиите и рекламодателите

Представете си следната ситуация – започва поредното риалити шоу в телевизионния ефир. В него ясно се вижда марката минерална вода, която пият участниците, или марката на мобилните телефони, по които говорят. Първата реакция на зрителя е, че това е скрита реклама, но не е така. Тази форма на реклама се нарича позициониране на продукти, което вече ще бъде разрешено и в България. Това ще се случи след промените на Закона за радио и телевизия, които ще бъдат гледани на второ четене в парламента утре. Въвеждането на тази практика ще засегне частните телевизии, защото те ще имат възможност да показват търговски марки в своите предавания и в продукции от риалити програми. В Българската национална телевизия позиционирането на продукти е разрешено само във филмите. Това е нов и гъвкав канал за реклама и маркетинг, който ще окаже положително влияние на рекламния пазар и на медиите в България, коментира за в. Пари Гриша Камбуров, изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори. Телевизиите все още се въздържат от коментар по темата, но според експерти това ще бъде още един източник на приходи за тях, който ще им се отрази благоприятно.

Мненията

В България започваме да го градим почти от нулата и това определено ще раздвижи пазара, коментира за в. Пари Николай Неделчев, управляващ директор на Publicis Marc Group. В рекламния бизнес и без това действат доста ограничения, а това ще бъде глътка свеж въздух и за рекламодателите, и за телевизиите. В САЩ тази практика съществува от много години и е доказано печеливша – във филми и предавания се набива на очи марката на компютъра, на телефона, на колата и т.н. От особено значение е към позиционирането на продукти да се подходи интелигентно и разумно, да се съобрази марката с продукцията, в която се позиционира. В противен случай тази възможност може да им изиграе лоша шега, казва Неделчев. Каква ще бъде цената – никой не може да каже. Тя се определя на договорен принцип между рекламодателя и медията или продуцента на съответната продукция. Естествено цената зависи от броя на зрителите, от времето, в което се излъчва предаването, и др. Именно така ще си проличи професионализмът на медия планьорите и ще се наложи те да бъдат по-гъвкави и креативни, допълва Неделчев.

Перспективи

Позиционирането на продуктите е инструмент, който отдавна работи добре на рекламния пазар в САЩ и Европа – емблематични примери има във филмовата индустрия за марки като BMW, Martini, FedEx, Wilson, Panasonic, Coca Cola и много други. Няма причина позиционирането на продукти да се заобикаля у нас, коментира за в. Пари Красен Кралев, собственик и президент на MAG Communications. Досега рекламодатели и медии умуваха дълго, преди да използват този комуникационен канал, за да не им бъдат наложени глоби. С промените в закона се отварят нови възможности за реализация на рекламно присъствие. Но това, което със сигурност трябва да се направи, е да има ясна дефиниция какво означава позициониране на продукти. С въвеждането на този инструмент ще се отворят нови възможности и това донякъде ще доведе до раздвижване на пазара. Използването на този изключително ефективен инструмент има няколко аспекта. За рекламодателите това са нови възможности да популяризират марките си, за медиите – допълнителни приходи, а не на последно място за потребителите – да "избягат" от традиционната реклама и да открият познат продукт в нов сюжет. Тук предизвикателството ще бъде балансът между креативността на рекламните агенции и гъвкавостта на медиите за реализация на определени формати.
Очаквам все повече български компании да започнат да използват позиционирането на продукти като успешен канал за налагане на марката. Досега малкото примери, които познаваме от рекламния пазар у нас, са свързани предимно с марки на международни компании, коментира още Кралев.
Винаги има полза от нови формати, тъй като те внасят разнообразие в рекламното време на медиите и може да бъдат интересни за зрителите, стига да бъдат включени както трябва в програмите, коментира за в. Пари Татяна Лозович, директор на агенция Media S SMV. Очакванията са подобни на тези, които бяха и към интернет преди време. Всички мислеха, че цялостните бюджети ще се пренесат в интернет, но всъщност това става постепенно. Така ще бъде и този път. Има рекламодатели, които залагат единствено на традиционни формати, и други, които винаги са готови да изпробват нови неща, но в "малки количества" и постепенно, допълва Лозович.

Стр. 20

в. Класа | 2010-01-19 

Изключително важна е философията, по която се правят промените в Закона за радиото и телевизията, и тя върви в две посоки – едната е задължителното хармонизиране на нашия закон с Директивата за аудиовизуални медийни услуги на ЕК, което трябваше да се случи до 19 декември. Второто, което е по-важно, е проблематиката и взаимоотношенията в текущата практика на телевизионните оператори да бъдат регламентирани в този закон. Във Франция имат медиен закон от 1986 г., но всяка година до 1993 г. го изменят, докато се адаптира към практиката. За мен тези промени в момента са продиктувани повече от външен императив, а не от собствена практика. В това отношение от правна гледна точка законът ще прилича на европейския, но това е проблемът на цялата ни държава – прилича на държава, но не е. Първо трябва да се регламентират отношенията в обществената телевизия. Тя и въобще телевизиите са необходим елемент и инструмент на демокрацията. В интерес на по-ефективното управление трябва да се разграничат функциите и личността на председателя на управителния съвет (УС) от тези на генералния директор. Те трябва да бъдат различни лица, иначе всеки контролира себе си. В момента БНТ иска да й се отпусне повече рекламно време. В същото време те не са представили анализ на разходите си и на приходите от реклама по чл. 86, ал. 3 от досегашния закон. Този текст гласи, че ограниченията по ал. 1 не се отнасят за рекламата, включена в предавания за отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение, определени като такива с решение на УС. В този случай БНТ има право на 20 минути реклама на час. Да предположим, че тези събития, по логиката на всяко програмиране, са разположени в праймтайма, може да се каже, че 150 дни в годината БНТ има по 60 минути време за реклама в праймтайм, ако произвеждат и програмират такива събития. Това се неглижира от всички ръководства, защото е трудно рекламата да се събира на парче. Второто много важно нещо е, че на България са дадени 10 мултиплекса. На тях по технологията MPEG2 могат да се разположат по 4 телевизии, но тъй като ние сме ужасно закъснели, ще минем направо на технологията MPEG4 и тогава на една широколентова честота ще се разполагат по 10 телевизии. Това прави 100 телевизии! Тогава възниква проблемът не колко телевизии като плурализъм на мнения и гледни точки ще има страната, а от какъв финансов ресурс ще се поддържат те. Тези две неща са от изключително значение -първо, регламента на обществената телевизия и нейното финансиране и второ, либерализирането на всякакви практики за приходи в частните телевизии. Инвестициите в цифровата технология са много скъпи, което означава, че телевизиите ще плащат високи такси. Това може да се превърне в непреодолима бариера за телевизии с не толкова популярни формати – новинарски, коментарно-аналитични, които стимулират развитието на гражданското общество. Предишното правителство две години не направи този закон, което е много голям проблем за процеса на цифровизация. В момента го правят скоростно, защото сме закъснели. В много страни от Европа законите също само се променят, а не се правят нови, съобразени с директивата. Но прякото пренасяне на европейските практики у нас не дава такъв резултат. В България европейските приоритети се израждат в балкански привилегии. Необходимо е дълбоко осмисляне на всяка мярка, която ще се пренесе тук от европейските директиви, за да можем да видим в каква степен тя ще проработи при съществуващия режим на взаимоотношения. Режим, в който обществената телевизия спешно трябва да дефинира своите ценности така, както ги е дефинирала Би Би Си. Да се гарантира равно отдалечаване на обществената телевизия от политически влияния и по-голяма дистанция на търговските телевизии от финансови и икономически влияния. Това, което се случва в момента, е временно, а ме е страх, че може да успокои управляващите и те да не предприемат кардиналните промени, които са важни.

Стр. 15