в. Труд | Силва ЗУРЛЕВА | 16.07.2010

Има ли нещо по хубаво от знанието? От бързата и точна информираност, и то особено в днешно време, когато не солта, а информацията е по-скъпа от всичко? Да знаеш, да покажеш, да помогнеш да разобличиш? Това е привилегията на журналистите – хора, осмивани от най-големите зевзеци на нациите си, но и хората, на които всеки разчита да научи нещо…, професията призвание, а не образование.
В нашата история става дума за сънен държавен служител и за бъбрив парламентарист хванати "на калъп"* от красивата журналистка. Историята, която вероятно вече всички сте видели в "Темата на НОВА". Единственото предаване в българския ефир с репутацията на безкористен разобличител. Предаването, в което извадихме на бял свят десетки измами и престъпления, които няма да останат безнаказани. Но това са просто думи, които един отговорен редактор е едва ли не длъжен да издрънка, за да защити продукта и месечното си трудово възнаграждение. За кратко заплата. А всичките журналисти, работещи в "Темата на НОВА" са на заплата именно към Нова телевизия. И дължат лоялност именно на медията и принципите си. За жалост, след поредното изобличение нещата като че ли малко се пообъркаха… не за нас, а за колегите ни журналисти. Нещо не им стана ясно хем зам.-председателят на парламента подви опашка, хем срещу уморения от смяната митничар и колегите му започнаха проверки, хем нашият журналист Диляна Гайтанджиева не си е свършила работата. Свършила е де…, ама не съвсем… или поне в това се опитват да убедят аудиторията.
Защото цялата "операция", както е модерно да се казва сега, била под личното наблюдение и одобрение на г-н премиера или за кратко НЕГО. Само че ние сме журналисти и министър-председателите се избират за период от време. За времето на "Темата на НОВА" г-н Борисов е четвърти, мисля, не мога да си спомня точно. Е, защо пък точно той и точно Диляна – услужливо ни подсказва уважаваният журналист Кеворк Кеворкян от редовната си рубрика Диляна е хубава, а премиерът – не е тайна е расов мъжкар. Отговора си търсете сами, а и още отговори на въпросите защо г-н Кеворкян се изживява като Кръстник на българската журналистика или защо той именно е задавал въпросите в мрачната социалистическа ера на импотентност на информацията.
Лично аз и колегите ми се чувстваме длъжни да защитим принципите си, както и репутацията, а не и на последно място заплатите. Защото всичките до един зависим от тях, а не от митични баровци,които ни заливат с джипове и къщи на удобни и красиви места. И ако колежките в офиса са привлекателни, това може само да ни прави дните по-усмихнати, но не и журналистиката грозна. Защото именно от ефира на предавания на Нова телевизия ние позволихме на колегите си от други медии да задават въпроси по оста журналист-премиер, защото въпросите трябва да бъдат зададени, а истината всеки ще намери в себе си.
Просташки израз, употребяван за изобличаване в сексуални пози на двама или повече души. Използван от мен, за да достигне сериозността на деянието до съзнанието на повече хора и журналисти.

Стр. 17

www.mediapool.bg | Петя ЙОРДАНОВА | 2010-05-31

Някои дори искат разпускането на СЕМ и КРС

В безпрецедентна по рода си акция медийни шефове и главни редактори един по един обявяват официално, че правителството не оказва натиск върху ръководените от тях медии. Те отговорят на министър-председателя Бойко Борисов, който им разпрати официални писма, с които поиска отговор имало ли е или има вмешателство в редакционната им политика от страна на властта. Повод за писмото на Борисов, изпратено чрез началника на кабинета му Румяна Бъчварова, пък бе изказване на президента Георги Първанов от събота, в което той твърди, че от страна на правителството се осъществява "последователна кампания за натиск върху медиите“."Никога по никакъв повод върху мен като ръководител на БНР не е оказван натиск, нито от името, нито чрез представител на българското правителство. По никакъв начин БНР не е било ограничавано в правото си на финансиране, развитие и разпространение“, се казва в позицията на генералния директор на БНР Валерий Тодоров, който миналата седмица бе преизбран на поста.
"Въпросът за намаляването на членовете на СЕМ и на КРС е по-скоро въпрос за качеството на състава и експертния му потенциал. За съжаление, понякога медиите оказват натиск върху властта, което също не е добра практика, освен ако не е продиктуван от обществения интерес“, пише още Тодоров до премиера Борисов.
Главният редактор "Новини и актуални предавания" в бТВ Люба Ризова заяви: "Зрителите имат нужда от този отговор, който ние всъщност даваме постоянно и ежедневно. Дали властта оказва натиск на медиите, зрителите ни отговарят всеки ден, като ни гледат. Ние виждаме колко стотици хиляди зрители са ни гледали – дали се увеличават, дали се намаляват. Това е нашият отговор и това е нашият натиск – зрителският.
А що се отнася до това кой, на кого оказва натиск – премиерът, на виенската среща на медиите, призова медиите да не привличат държавата като страна в техни спорове. Сега ние пък приканваме политиците да не ни призовават като страна в техни спорове."
Силва Зурлева, член на борда на директорите на Нова тв, заявява, че телевизията "има независима редакционна политика”.
"През годините всички политици винаги са имали желание да влияят върху нея, но това не е било възможно и не е възможно по ред причини. На първо място, ние сме професионалисти. Натиск и желание да бъдем уплашени е имало по различни журналистически разследвания, но той е идвал от засегнатите групировки и мафиотските структури. Ние никога не сме били арбитър в политическите борби”, се казва още в позицията й.
"Що се отнася до Съвета за електронни медии, намаляването на членовете му не променя квотния принцип и съотношенията в него. Друг е въпросът, че отдавна трябваше да се създаде конвергентен орган, т.е. СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията да се слеят в едно. Регулацията няма да стане по-качествена, ако се упражнява от повече хора. Това е безсмислено”.
Генералният директор на държавната БНТ Уляна Пръмова също декларира, че "не ми е оказван натиск нито от настоящото, нито от предишни правителства”.
"Винаги може да има някой недоволен или сърдит от нещо, но никога не съм получавала обаждания, които да са ме принуждавали да направя нещо против волята си или да променя свое решение”.
"По своя статут БТА е независима национална медия, ръководена преди всичко от основните правила на агенционната журналистика – точност, безпристрастност, равнопоставеност и бързина. Уважавайки тези принципи, нито сегашното, нито друго българско правителство през последните години под никаква форма не е оказвало натиск върху съдържанието, обема и облика на новинарските ни емисии. Като всяка друга държавна медия, и БТА е принудена да запази качеството и обема на своята продукция в условията на криза”, се казва в позицията на директора на агенцията Максим Минчев.
"В крайна сметка ние гледаме на това освен като на трудност, която трябва да преодолеем и като на част от конкуренцията между медиите, при която при равни условия успява по-добрият”.
"Мога да заявя, че по време на управлението на последните три правителства, оглавявани от г-н Симеон Сакскобургготски, г-н Сергей Станишев и г-н Бойко Борисов, никога и по никакъв повод представител на която и да е от властите не си е позволявал да упражнява какъвто и да било натиск върху ръководството на вестника при определянето на неговата редакционна политика – както по отношение на информациите, така и на коментарите и анализите“, твърди от своя страна главният редактор на в. "Труд“ Тошо Тошев.
Той обаче не "желае де си спомня“ за правителствата на Жан Виденов и Иван Костов.
"И тъй като писмото на г-жа Бъчварова е адресирано до мен и като председател на Съюза на издателите в България, организация, в която са представени над 90 печатни издания, мога да заявя, че досега нито един издател или главен редактор не е повдигал въпрос, свързан с поставените проблеми“, казва Тошев.
Относно редуцирането на състава на СЕМ, което е също поставено като проблем в писмото на премиера, Тошев смята, че "след като се запазва съотношението между квотите на президента и парламента, това едва ли може да промени нещо съществено в работата на този орган. Или да окаже влияние върху работата на електронните медии“.
Главният редактор на в. "24 часа“ Венелина Гочева в отговора си отправя 2 съвета към българските политици. "Да не се опитват да измерват медийната независимост по техни собствени критерии и да не използват медиите за рефер в битките си“.
"Няма и правителство в последните 10 г., което да е пробвало явен натиск върху мен като главен редактор. Появявали са се опити за ухажване, но те по правило са в първите 100 дни от живота на всеки кабинет, след което отношенията медии – власт си идват на мястото.
Правителството на Борисов е първото, което променя посоката на своите решения според първите страници на вестниците. И не намирам подобно поведение за погрешно, защото това е начинът да се видиш в огледалото на общественото мнение. С една дума – днес е по-лесно медиите да оказват натиск върху властта, а не обратното“, твърди Гочева.
Според нея "само кризата може да упражни натиск върху по-малките български медии. Те ще останат точно толкова независими, колкото са сега, ако СЕМ и КРС бъдат закрити“.
По думите й двата органа са "излишни структури, в които се работи по лобистки и корупционни схеми. Далеч по-чисти и по-ценни за колегията са етичните комисии в печатните и електронните медии“.
"Една медия може да бъде манипулирана, ако се знае, че тя поддава на натиск. В последните години “Стандарт” накара управляващите да имат респект към вестника, а не обратното“. Такова е мнението на главния редактор на вестника Славка Бозукова. Според нея "позицията на “Стандарт” е да посочва грешките на властта, да подлага на дебат спорните тези и да подкрепя разумните ходове”. "Затова реагирахме остро срещу идеята за увеличаване на ДДС в разгара на кризата и не спираме да призоваваме кабинета да побърза с трудните реформи. Подкрепихме разчистването на авгиевите обори, оставени от предишното управление, защото това е очакването на цялото общество”, казва Бозукова.
Тя твърди, че при предишното правителство, оглавявано от Сергей Станишев (БСП), "безспорно имаше опити да се скрият тревожните сигнали от Европа и първите симптоми на задаващата се криза. Често това се оправдаваше с призиви за национално отговорна позиция на медиите“.
И тя смята, че намаляването на състава на СЕМ от 9 на 5 души, което все още не е влязло в сила, тъй като президентът наложи вето върху поправките в медийния закон, "изглежда нормален по време на криза. След като всички ведомства режат щатове и съкращават разходи, странно би било това да не се случи и в този регулаторен орган“.
Главният редактор на "Капитал“ Галя Прокопиева също отрича за какъвто и да е натиск върху медийната му политика. "Няма случаи, в които представители на кабинета да са оказвали натиск за съдържанието на “Капитал”. Нито могат да се посочат решения на правителството, които да ограничават медиите“, посочва Прокопиева в отговора си.
Според нея обаче с това не се изчерпва ролята на държавата да гарантира среда за развитие на свободни медии.
"Те са свободни, когато са финансово независими. Единственото, което държавата трябва да прави в тази връзка, е да осигури честен пазар и ефективно правораздаване. Истината е, че в момента медийният пазар е под стрес и силно изкривен, което уврежда качеството на журналистиката. Това е резултат, ако не на конкретни действия, то на конкретни бездействия на държавните институции“, казва още Прокопиева.
По думите й "регулаторите, данъчните органи би трябвало да гарантират, че всички участници играят по еднакви правила и със средства, чийто произход е пазарен и легален”. "Фактът, че “Нова българска медийна група” успя да концентрира голяма част от пазара на печатни произведения, с подкрепата на банка, която ползва предимства от това, че обслужва половината от парите на държавните предприятия, е притеснителен“, казва главният редактор на "Капитал”.
"Това е косвена подкрепа от държавата, която изкривява пазара и заразява журналистиката. Въпросът не е правителството да арбитрира между една или друга медийна група, а да гарантира неутралност на средата. Чест прави на премиера Борисов, че прояви готовност този разговор да се води публично“, заключава Прокопиева.
"Всеки конфликт между премиер и президент, независимо кой го предизвиква, е разхищение на публична енергия, която не произвежда ток за никого. По отношение на медиите ще цитирам текст, познат и на двамата спорещи, според който “Свободата е осъзната необходимост”, смята Любен Дилов-син, председател на редакционния съвет на в. “Новинар”.

Оригинална публикация

в. Стандарт | 2010-05-31 

Нова телевизия има независима редакционна политика. През годините всички политици са имали желание да влияят върху нея, но това е нямало как да стане, защото ние сме професионалисти. Натиск е идвал върху нас заради определени журналистически разследвания, но от групировки и мафиотски структури. Ние си вършим работата обективно и безпристрастно. Що се отнася до съкращаване членовете на СЕМ, не виждам това как би повлияло на работата на този орган.
***
Радосвет Радев, собственик на Дарик радио: Жан се опита и се провали
Отлично си давате сметка, че е голяма глупост да се упражнява натиск върху "Дарик". Последният, който опита, беше Жан Виденов. Никой не е упражнявал натиск върху нас и ако искаме да сме коректни към историята, ние имахме пълната свобода да критикуваме премиера и финансовия министър.
***
Владимир Йончев, главен редактор на в. "Телеграф": Зависим само от читателите
Няма натиск, спокойно мога да го кажа. Вестник "Телеграф" е зависим само от читателите си.

Стр. 4