БНР, 12+3 | 25.06.2012

Лабораторията за медиен мониторинг на фондация Медийна демокрация представи своя анализ на поведението на медиите. Става дума за анализ на медийната среда през последните 5 месеца. Ключовите въпроси в изследването са защо медиите продължават да губят свободата си, как изданията на основните участници в медийните войни пишат за премиера и правителството и кой е политикът №1 по брой публикации в пресата, то за това мисля, че няма нужда от изследване специално, че да разберете кой е политикът №1 по брой публикации в пресата. Но ето сега – репортажа на Светослава Кузманова.
Репортер: Че премиера Бойко Борисов е най-споменавания политик в медиите през последните 5 месеца едва ли е изненада за когото и да било. Той е може би най-споменавания в последните няколко години. Разликата обаче между неговото първо място и всички останали е станала толкова голяма, че :
Орлин Спасов: Бойко Борисов от началото на тази година присъства в наблюдаваните медии 4 пъти повече в количествено отношение от президента Росен Плевнелиев и така продължава много силно да доминира информационното пространство.
Репортер: Казва доц. Орлин Спасов от СУ, който е изп.директор на Фондация Медийна демокрация и ръководител на екипа, провел изследването. А то е на базата на пет вестника и едно онлайн издание. "24 часа", "Труд", "Телеграф", "Стандарт", "Сега", "Преса" и "Дневник". Повече от 30 000 са публикациите в тези медии, на чиято основа е анализа, а самото изследване е проведено в периода януари – май. И още от доц. Спасов.
Орлин Спасов: Бойко Борисов остава абсолютен лидер в дефинирането на това какво да се счита за важно в българското информационно пространство. Бойко Борисов до голяма степен е иззел инициативата и продължава доста лично да изговаря и формира поведението и отношението на партията си към ключови събития от дневния ред на страната. Той е централния, основен говорител на партията и там различаваме малко други хора, които изразяват отношение. Почти всички наблюдавани издания, с изключение на в. "Сега" имат подчертано позитивно отношение към премиера през този период от началото на тази година.
Репортер: И все пак – най-позитивен сред позитивните е в. "Телеграф". Изследването отчита, че той е най-близък до властта, защото най-положително отразява работата на кабинета. Но освен към Борисов, "Телеграф" ласкае и ДПС и в частност Ахмед Доган. За това, според Спасов, ако някой говори за коалиция между ГЕРБ и ДПС, то тя вече се е случила на страниците на това издание. Освен това:
Орлин Спасов: Може да се направи извода, че воюващите помежду си пресгрупи, едни събития, на които ставаме свидетели през последните месеци, всички тези пресгрупи без изключение, независимо от това, че воюват помежду си, пишат позитивно за премиера. Ето защо може да се каже, че битките им помежду им са в някаква форма битки за спечелване на благосклонното отношение на Бойко Борисов и сякаш медиите очакват изхода от битките помежду им да бъде решен еднолично от премиера и за това, както казах, почти без никакво изключение те пишат позитивно за него.
Репортер: Според Спасов, медиите помпат рейтинг и работят като PR-и на ключови фигури от политиката. В изследването е интересен образа на председателя на парламента Цецка Цачева. В медиите, присъствието ѝ е маргинално, твърди Николета Даскалова.
Николета Даскалова: Тя е с един медиен образ на политик с представителна функция и с колоритни лични качества. Разбираме, че отказва цигарите и край – фурор. Купува подарък на майка си. Този образ се поддържа най-вече от уеб изданията на печатните медии. Доминиращото отношение е позитивно. Медийния рейтинг на политическите лидери показва фаворизиране на представителите на властта, категорично при премиера Борисов и президента Плевнелиев и ограничено при председателя на НС Цецка Цачева. Сергей Станишев е опозиционния лидер с най-благоприятно медийно отразяване до този момент. А налице е негативен медиен контекст за останалите представители на опозицията.

e-vestnik.bg I Иван БАКАЛОВ I 17.10.2011

От около седмица т. нар. жълти вестници най-после престанаха да пишат за кандидатката за президент Меглена Кунева. В щаба на ГЕРБ се успокоиха от социологически проучвания, че тя остава на трета позиция в изборите. Последната оплювка срещу нея беше една проповед на Кошлуков по ТВ 7 (телевизия от групата на Делян Пеевски).

От лятото до неотдавна обаче, когато социолози предвиждаха, че Кунева е най-големият съперник на кандидата на ГЕРБ (той отначало още не беше обявен) и на втори тур ще има много малка разлика между двамата, щабът на ГЕРБ впрегна цялата мощ на т. нар. жълти вестници срещу нея. Така стана ясно на кого служат най-тиражните вестници у нас.

Случаят е показателен не толкова как Бойко Борисов е обсебил медиите, а за нивото на журналистиката и вестниците в България. Кампанията срещу Кунева може да се сравни само с кампанията срещу Алексей Петров, с когото свързваха всички престъпления в държавата и го обвиниха последователно, че е поръчал убийството на една дузина хора. Но той е бивша барета, мутра. Затова е поразителна атаката не срещу мутра като него, а срещу първия български еврокомисар, който има безспорен авторитет в чужбина. Точно в авторитета й видя заплаха ГЕРБ. Големите мъже се уплашиха от жена. Обслужващите ги вестници въобще не се закачаха с Ивайло Калфин. Кунева беше главната мишена.

Вестниците „Уикенд”, „Шоу”, „Телеграф”, „Торнадо”, „Монитор” публикуваха в почти всеки брой поредица от измислици и лансираха образ на Кунева като „снаха на Политбюро”, много богата, подкрепяна от групировки, католичка и т. н.

Някои вестници като “Торнадо” сякаш са пуснати на пазара само с цел да очернят със заглавия от будките, като любителски стенвестници от миналото.
Някои от лъжите не са нови. Нейният свекър Иван Пръмов е бил секретар на ЦК на БКП по селското стопанство, но не е бил член на Политбюро. Когато тя се омъжва за сина му, свекърът й вече е бил свален от поста си, което в комунистическо време е равносилно на прокажен. Тоест – не се е възползвала от някакви привилегии чрез свекър по върховете на властта.

Същевременно нейният баща е лежал в Белене, което вестниците спестяват, за да лансират образа й на „снаха на Политбюро”. Вестник „Шоу” я свърза с „Мултигруп” в няколко публикации. Няколко вестника и ТВ 7 (също на Пеевски) показваха снимка на Кунева с Илия Павлов на някакъв коктейл. Но това не беше тя. Намери се жената от снимката и каза – „Това не е Кунева, а съм аз”. Никой не й даде думата освен в. „Галерия”, добър или лош. Тоест – ставаше дума за откровена фалшификация.

Имаше още няколко откровени лъжи:

- Кунева има скъп апартамент в Брюксел – лъжа, но дори да е вярно, не е осъдително. Така обаче се експлоатира недоволството на бедния народ към богатите. Имала златни копчета на дрехата – четиво за лумпени.

Заглавията на снимката са от три различни вестника, но по нищо не могат да се различат.
- На Кунева й плаща френска банка над 200 000 евро на месец – измислица на в. „Торнадо”. С такива измислици вестникът открито се прицелва в най-нискообразования читател-лумпен, който ще повярва на такава глупост – това е заплата за шеф на банка.

- Срещу Кунева е православната църква, защото тя е католичка. В случая католичка се представя като нещо лошо, небългарско, сектантско едва ли не. Да се чудиш защо всяка година делегации на властта начело с президент, премиер, ходят при папата да му целуват ръка, а обслужващите ги вестници пишат за католичката Кунева като за сектантка. Истината е, че родът й е от района на гр. Раковски, пловдивско, където по традиция местното население са католици – там е най-големия католически анклав в България от повече от век назад (виж тук).

- Свързаха Кунева с наркоразпространението, защото имала племенник, който е наркозависим. Вестник „Уикенд” дори описа как двама араби наркодилъри били убити пред дома й (по времето на Бойко Борисов като главен секретар на МВР, впрочем). Като че ли това има нещо общо с нея.

- Писаха, че плаща огромни суми за пиар агенции, разполага с големи пари. Нищо такова не се видя при кампанията й. Напълно скромна, направо казано – бедна.

- Измисляха, че ходела на тайни срещи със Слави Трифонов, сякаш са заговорници, които ще свалят властта. Измисляха, че ще прави партия с Цветелина Бориславова и т. н.

Поредицата публикации обхващаха пълен спектър от измислици във всяка област, включително личен живот, придружени с папарашки снимки как ходи по улицата или как е седнала в ресторант с мъжа си. Тази пиар кампания показва дълбоко изродения български медиен пазар. Т. нар. жълти вестници не се целят в читателската аудитория, да печелят тиражи с реални клюки за известни хора, и техни снимки в реална ситуация и т. н., а основният им пазарен интерес е политически черен пиар. Тоест, обслужват силните на деня и не ги е грижа за медийна независимост и да печелят от продажби.

Но черните кампании не остават незабелязани от читателя. Вестници с подобни публикации никога няма да ги взимат насериозно (освен най-необразованата аудитория), няма да имат авторитет, подобен на английските жълти вестници, примерно. А българските им издатели имат дори претенции да са водещи фигури в журналистическата гилдия, да се изказват за професионален морал и т. н., което е комично.

Измислиците за Кунева са своеобразен връх в кампания срещу един човек, но иначе всяка седмица т. нар. жълти вестници измислят откровени лъжи за всякакви по-известни българи. На прицел са водещи от телевизията, актьори от театъра и киното. Звездите са обект на преследване от жълти вестници по цял свят. Но в България става дума за направо бедни актьори от театъра и киното, които едва свързват двата края. И те са обект на злонамерени измислици, просташки обвинения в изневери, секс в асансьора и т. н.

Оригинална публикация

www.inews.bg | Ралица Стоянова | 05.07.2011 | 17:40

Това сочи проучване за медийния пазар, проведено от Института за социални изследвания и маркетинг

Все повече хора четат вестници. Това сочи проучване за ситуацията на медийния пазар, проведено от Института за социални изследвания и маркетинг сред 1462 души.
Ако през декември 2010 г. 52% от анкетираните са заявили, че изобщо не четат вестници, то през юни тази година техният процент е намален до 36 на сто. Най-голямата част от читателите – 67%, живеят в София. За 58% от тях пресата е най-добрият начин да се информират за събитията.
Фаворитите сред всекидневниците остават "Труд" (27%), "24 часа" (22%) и "Телеграф" (10%). Сред седмичниците най-четени са "Уикенд" (17%), "168 часа" (9%), следвани от "Шок", "Галерия" и "Шоу".
Въпреки големия брой читатели, жълтата преса не се ползва с доверието на аудиторията, сочи проучването.
За положителната динамика на пазара на вестници има две причини, заяви директорът на института Мирослава Радева. Първата е от сезонен характер – през лятото хората предпочитат вестника като най-удобно за транспортиране и използване на открито информационно средство. Другият фактор са наближаващите избори и желанието на гражданите да са в час със случващото се.
Положителна е тенденцията и при използването на Интернет като информационно средство. Той има потенциала да преструктурира интереса към информацията. Увеличава се делът на хората, които четат новини в информационни сайтове – от 23% през декември 2010 г. на 30% през юни тази година.
Интернет се ползва още за търсенето на информация, разговорите с близки и приятели, проверяване на електронната поща, влизането в социалните мрежи и т.н. Най-посещаваните сайтове са Facebook.com, abv.bg, google.com, dir.bg.
На въпрос на iNews дали сайтовете биха могли да изместят вестниците като предпочитано средство за информиране, Радева коментира, че за всеки влак си има пътници. За налагането на информационните сайтове голяма роля ще има и развитието на мобилния интернет, който в момента не е на необходимото ниво, смята Радева.
Телевизията запазва ролята си на информационен лидер. Предпочитаните канали остават bTV, Нова телевизия и БНТ 1. Проявява се интерес и към канали като Диема, bTV Comedy и National Geographic.
Радиото като фонова медия започва да се измества от телевизията. Основните му проблеми са наличието на твърде много радиостанции, които се дублират тематично и музикално, плюс лошият сигнал, смята Радева.

в. Класа | Цветелина СТОЯНОВА, "Маркет ЛИНКС“ | 04.07.2011

Вестник "Телеграф“ излиза начело

Въпреки активните усилия да се докаже чрез медийни изследвания, че вестниците "24 часа“ и "Труд“ продължават да поддържат водещата си позиция, резултатите от изследванията на агенция "Маркет ЛИНКС“ показват категорично, че на медийния пазар в групата на лидерите се е утвърдил нов играч – в. "Телеграф“. За периода от февруари до април 2011 г. по среднодневен обхват от националната аудитория над 15-годишна възраст в страната "Телеграф“ (10,6%) има същия дял като в. "Труд“ (10,5%) с малка преднина пред "24 часа" (8,6%). По същия показател в София "Телеграф“ (24,6%) води "Труд“ с 10%.
Значимите разлики между резултатите на "Мeдия консултант" и тези от публикувани във вестниците "Труд" и "24 часа" и изследванията на "Маркет ЛИНКС" могат да се обяснят с различните индикатори – т.е. формулировката на въпросите, задавани към респондентите. Среднодневният обхват се изчислява чрез въпроса: "Кой всекидневник четохте вчера", по тъй наречения метод Day After Recall, който се задава всеки ден през определен наблюдаван период. Това е възможно най-точният метод за измерване на обхвата на една печатна медия. Измерване на читаемостта на една печатна медия чрез индикатори с неясен времеви обхват, като например: "Кой вестник четете най-често?" или "Кой е предпочитаният от вас вестник?", чрез които напоследък се утвърждава лидерството на двата дългогодишни лидера в публикациите на техните страници, обикновено дава доста по-завишени резултати от реалните.
Очевидно е, че на пазара на печатни медии настъпват промени, които не са приятни за дългогодишни лидери.

- Д-р Стоянова, как бихте обяснили отсъствието на вестници като "Пари", "Класа" и "Дневник" от вашите данни? Означава ли това, че те нямат аудитория?

- Отсъствието на ежедневници от списъка на тези с резултати над статистически значимите, като например "Пари", "Класа", "Дневник", не е показателно за тяхната читаемост и значимост. Тези вестници са с икономическа тематика и аналитичност и са насочени към специфични нишови целеви групи – т.нар. взимащи решения – хора на бизнеса, управленската администрация и интелектуалния елит. Тези сегменти обикновено не попадат в национално представителните извадки или не в мащаба, в който присъстват сред населението. Въпреки че са с много по-малка аудитория, тези вестници имат важна роля чрез въздействието си върху влиятелните читатели – хората, които вземат решения за съдбата на преобладаваща маса читатели, т.е. на нацията.
Изследвания на аудиторията на печатните медии на "Маркет ЛИНКС" не са поръчани от никоя медия и са напълно неутрални, като имат за цел да покажат реалната ситуация в страната.

Стр. 2

www.vesti.bg | 04.05.2011

Доклад за българските медии на бившия посланик на САЩ у нас Нанси Макълдауни изтече в "Уикилийкс"

"Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им се концентрира в ръцете на все по-малко хора.
Репортери и редактори приемат подкупи, за да отразяват определени новини, за да публикуват пропагандни материали под формата на новини, и не публикуват информации, които не се харесват на спонсорите им.
Корупцията в медиите очевидно ограничава тяхната способност да служат като глас на гражданското общество."
Това е мнението на бившия американски посланик Нанси Макълдауни за българските медии, което тя описва в класифициран доклад, изпратен до Държавния департамент на САЩ през 2009 г. Докладът беше публикуван от "Уикилийкс" и Биволъ.
Повечето българи се информират основно от телевизията, а не от вестници, но печатните медии все още са най-важният фактор при формирането на общественото мнение, смята американският посланик.
В много телевизионни програми се четат заглавия и цели статии от вестници, което увеличава тяхното влияние далеч над числото на тиража им.
Сивият сектор и корупционните бизнес практики сериозно застрашават разследващата журналистика и медийният плурализъм в България, пише още Макълдауни.
В документа посланикът отбелязва, че с приближаващите парламентарни избори (през 2009 г.) последиците от концентрираната собственост и корупцията в медиите са вече на показ.
Въпреки че някои малки независими медии оцеляват, обществото като цяло е изгубило вяра в традиционните медии и се обръща към жълтата преса за разнообразие, пише Макълдауни.
На пазара, залят и от традиционни, и от нови медии, много играчи не могат да оцелеят само с приходите си от реклама и разчитат на спонсори.
Новите собственици на медии, за разлика от предшествениците си, нямат опит в журналистиката. Те използват медиите за да влияят на обществото и за да обслужват бизнес интересите си чрез избираемо публикуване на информация и насочени атаки, пише в доклада.
Сред доминантните играчи е новосформираният конгломерат "Нова българска медийна група", за която се твърди, че притежава три национални всекидневника, един седмичник, един регионален вестник и телевизия, както и че планира да си купи още една, пише Макълдауни.
Посланикът отбелязва, че групата е стартирала експлозивно през лятото на 2007 г. с покупката на три вестника, един от които – "Телеграф", е най-тиражният всекидневник в страната с повече от 100 000 броя в събота и с около 60-70 хил. през седмицата.
Според слуховете групата принадлежи на кръг от компании, близки до ДПС, отбелязва Макълдауни.
Посланикът отбелязва още, че собственикът на групата – Ирена Кръстева, доскоро е работела на служба, от която няма как да е спечелила средствата, необходими за такава инвестиция.
Медиите в България редовно прилагат автоцензура и дори имат черни списъци с политици или конкурентни бизнесмени, за които никога не пишат, пише Макълдауни.
"Нова българска медийна група" наскоро публикува във всичките си издания един и същ текст, очевидна атака срещу политическите и бизнез опонентите си. Групата поне още два пъти е прибягвала до тази практика – по време на газовата криза през януари и по време на кризата с боклука през април в София, се казва още в грамата.
Националните всекидневници "Сега" и "Стандарт" също са получавали критики за публикуване на материали, които, макар и по-завоалирано, обслужват интересите на собствениците им. Подобни тенденции се наблюдават в телевизионните медии, но на много по-висока цена за бизнеса и политиците, отбелязва Макълдауни.
В доклада й се отбелязва контраста с вестниците на ВАЦ – "Труд" и "24 часа", чиито стремеж към увеличаване на приходите чрез по-сензационни заглавия е довел до спад в качеството.
Тъй като чуждестранните им собственици не се интересуват от местната политическа сцена, главните редактори на вестниците имат пълна власт върху отразяването на политическите новини. Въпреки че за "Труд" и "24 часа" не е известно да имат черни списъци, е лесно да се види, че някои политици получават повече отразяване, може би заради близост с главните редактори.
С появяването на новите медии и безброй вестници с кратък живот, много от традиционните вестници се оплакват, че читателите им намаляват.
Редактори се оплакват, че по време на предизборната кампания продажбите падат по традиция, тъй като читателите знаят, че материалите са платени.
Много компании намаляват своята реклама и започват да действат като посредници при покупката на рекламно пространство за политически партии.
Заради намалелите приходи и ограничените ресурси по-малките вестници понякога отразяват новините през телевизията, по която често може да се види спонсорирано съдържание. Въпреки трудностите, по-големите печатни издания все още имат достатъчно персонал, за да отразяват важни събития.
В частни разговори журналисти признават, че политически партии плащат на репортери, редактори и продуценти за интервюта и новинарско покритие, без това да се декларира никъде.
Партиите открито спонсорират вестници. Такъв е случаят с "Дума" (спонсорирана от БСП), вестник "Атака" и телевизия "Скат" (спонсорирани от националистическата партия "Атака")
Заради недоверието си в традиционните медии, българите се обръщат към жълтата преса
Вестникарският пазар е залят с жълти вестници с кратък живот и анонимни собственици. Според представителите на традиционните медии тези собственици са част от сивата икономика и освен, че не плащат данъци, не спазват и журналистическата етика.
Заради неясна собственост и големия брой неподписани статии обществото няма как да се защити срещу клевета.
Жълтите седмичници "Уикенд" и "Шоу" са сред най популярните и влиятелни вестници, с общ тираж от около 450 хил. броя. Увеличаването на тиража им пък тласна дори уважавани политици да им дават интервюта.
Няколко дни преди евроизборите премиерът (Станишев) даде обширно интервю за "Уикенд", в което описва идеите на партията си, пише още посланикът.
Политиците са наясно как се играе тази игра
Журналисти описват опитите на ДПС да засили влиянието си чрез медиите като част от стара традиция политически фигури да инвестират в медии, когато властта им е застрашена.
Социалистите и НДСВ също са си плащали за медийно покритие. Десните партии СДС и ДСБ досега са плащали само за реклами.
В миналото ГЕРБ разчиташе основно на личната харизма на неформалния си лидер Бойко Борисов, който често директно се обаждаше или пишеше есемеси на журналисти, се казва още в документа.

Оригинална публикация

Управителен съвет на блок 9 от Зона Б-5, София I 24.01.2011

ДО
РЕДАКЦИОННАТА КОЛЕГИЯ
ВЕСТНИК “ТЕЛЕГРАФ”

ПРАВО НА ОТГОВОР

по повод публикации в броеве от 18 януари и 20 януари 2011г. на вестика “Блок не плаща вода 9 г.” от Елена Иванова

Уважаема редакция,

Обръщам се към Вас с изложение на фактите по повдигнатия въпрос и с молбата да публикувате право на отговор и на другата страна в дадения конфликт.
Когато изнасяте пикантни данни за взаимоотношенията между гражданите и монополните предприятия за услуги, е добре предварително да изясните цялата ситуация, а не половинчато да излагате виждането на проблема от едната страна. И какво Ви дава сигурност, че изнесената информация от “Софийска вода” е чистата истина?
А фактите са такива:
Водата за блок 9 в Зона Б-5 влиза през вход “Б” на блока с общ водомер и от него преминава във вход “А”, без да има водомер. Освен това, тъй като блокът е на 18 етажа всеки вход има два кръга, които имат отделни водомери. Изчисляването на водата в едно “такова село” изисква човек на заплата, който да следи показанията и да преизчислява всяка индивидуална сметка.
Преди десет години след като “Софийска вода” се приватизира, решиха, че нямат пари за инкасатори и въпреки, че блокът има общи водомери за влизащата вода, започнаха да ни начисляват вода на база, като водата, която беше отчитана по общия водомер, влязла в сградата беше в пъти по-малко от водата, която искаха да заплащаме. По тази причина и понеже сме два входа с общ водомер, управителят от вход “А” поиска разделяне на водата, като се постави отделен водомер за този вход за по-точно отчитане на водата, ползвана от всеки вход. С това изискване вход “А” спря да плаща сметките за вода. “Софийска вода” в лицето на тогавашния й управител, който беше чужд гражданин се беше ангажирала с това разделяне. След това той си замина и този ангажимент отпадна от “Софийска вода”.
Междувременно сметките за вода вместо да се основават на показанията на общия водомер продължиха да растат. Вход “Б” продължи да плаща известно време, но тъй като никъде не се отбелязваше коя вода плаща, а сметката продължаваше да расте, също спря да плаща. В същото време при индивидуално искане от граждани за откриване на индивидуални сметки за апартаменти, “Софийска вода” отказва да открие такива, въпреки изричната уговорка, че когато се разпределят сумите по апартаменти, всеки ще ги изплати. Когато обаче има искане от фирма това искане се удовлетворява. Във вход “Б” има две фирми с разкрити отделни партиди.
Многобройните разговори с представители на “Софийска вода” завършваха без да се реши генерално въпросът с разделянето.
През 2008г. се проведоха няколко срещи, при които се ангажирахме да изчислим разходите за всеки вход и всеки апартамент и да направим протокол за заплащане на сметките за три години назад, въпреки неимоверните лихви, които “Софийска вода” си беше сложила. За сравнение сумата, която искаха за три години беше 5 пъти по-голяма от фактически изразходваната вода по водомер за целия период. При това положение “Софийска вода” няма интерес да се решава проблемът, защото те си начисляват колкото искат отгоре такси и в един момент, когато се платят ще бъдат в пъти повече от изразходваното количество вода. След като през 2009г. смениха основния водомер вече не може да се отчете точното количество вода, подадено в блока.
Във вход “Б” се направи събрание, на което живущите се ангажираха със заплащане. Разпределихме дяловото участие и събрахме парите от хората, но не от всички, защото бяха непосилни за плащане наведнъж, тъй като най-малките суми бяха в порядъка на 500 лв., а знаете че пенсионерите не могат да заделят наведнъж такива суми.
Вход “А” обаче не можа да направи събрание и дялово разпределение, като продължава да изисква разделяне на захранването от “Софийска вода”. Когато поискахме да платим, от “Софийска вода” не поеха ангажимент да изчистят сметката на вход ”Б” и всеки да започне да плаща индивидуално. Разбира се има хора и от вход “Б”, които не можеха да изплатят наведнъж сумата, но се ангажираха с подписа си, че ще плащат разсрочено във времето. От “Софийска вода” казаха, че не може да се разсрочи това плащане повече от 6 месеца и че ако не се изплатят сумите наведнъж от целия блок, парите ще отидат за погасяване на сумата към 2000 година. Ръководството на вход “Б” чака една година вход “А” да съберат парите и след като това не се случи, отказаха и върнаха парите на хората.
Не зная по каква причина сте решили да се занимавате с този проблем, но Ви призовавам да съдействате да го решим, защото ние имаме желание да изчистим сметките, но не може монополистът да ни притиска да плащаме за неговото нехайство, неорганизираност и нежелание. Целият проблем започна от тяхното надписване на сметките и сега вместо да направи отстъпка само за разсрочване на сметките на тези, които искат да се издължат, те поставят абсурдни изисквания. Трябва да се започне отнякъде и най-лесно е “Софийска вода” да започнат да откриват сметки на тези, които желаят да открият самостоятелни партиди.

От Домоуправителния съвет на вход “Б” на блок 9

в. Нов живот, Кърджали | 12.01.2011

Новият издателски борд на вестникарска група "България" обявява конкурси за главни редактори на "24 часа", "Труд", "168 часа" и "Седмичен труд". Това обяви Любомир Павлов, президент на Издателския борд. Ще има конкурс за първи директор за интернет сайта на вестникарската група. Очаква се конкурсът да приключи до края на февруари.
Никола Пенчев и Зоя Деянова остават като изпълняващи длъжността главни редактори съответно на вестниците "168 часа" и "Седмичен труд". Тошо Тошев и Венелина
Гочева са предложили за изпълняващи длъжността главни редактори на "Труд" и на "24 часа" Никола Кицевски и Борислав Зюмбюлев и предложението е прието. Журналистът Борислав Зюмбюлев бе зам.-главен редактор. Той е съпруг на родената и израсла в Кърджали журналистка Паола Хюсеин. Тя също работи в "24 часа". Майка й и баща й са уважаваните от всички кърджалийци – педиатърът д-р Хюсеин и учителката Мария Самуилова.
Според Любомир Павлов рекламните приходи и тиражите на изданията на групата ще се увеличат. Изданията на групата може да станат едно по едно публични дружества, което да привлече допълнителни инвеститори, каза Огнян Донев, член на Борда. Тези, които се променят по-добре, печелят пред своите конкуренти. Ще използваме времето на депресията, за да сме най-добрите, когато започне икономическият подем, каза Донев. Тошо Тошев остава акционер в "Медия холдинг", като делът му малко се увеличава от досегашните 6 %. Той ще бъде и председател на Борда на директорите на "Медия холдинг". Венелина Гочева също ще притежава акции в "168 часа", добави Павлов. Съкращаване на журналисти в нашите издания няма да има, категоричен беше Любомир Павлов. Проучване на агенция "Медиана" показва, че вестникът с най-много читатели е "Труд", следван от "24 часа", "Телеграф" и "Стандарт". Сред младите хора "24 часа" е по-популярен, сочи проучването, добави Павлов.

Стр. 5

Оригинална публикация http://vestniknovjivot.blogspot.com/2011/01/24.html

в. Капитал | 30.10.2010 

Експанзията на "Нова българска медийна група" стигна до Брюксел

От тази седмица списъкът на медиите, които са приятелски настроени към правителството на Бойко Борисов, набъбна с още един вестник. Това е EUROPOST – издание на "Нова българска медийна група", собственост на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Особеното на изданието е, че то ще излиза на английски език, а редакцията му ще се намира в столицата на Европейския съюз Брюксел. Той ще се печата на розова хартия, а цената му е 2 евро.
Представянето на вестника стана в зала "Концерт Нобел", която се намира в близост до сградата на Европейския парламент, където Ирена Кръстева заявила, че вестникът ще е "мост между хората и културата в Европа, между България и Европейския съюз". Вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" разпространиха снимки от церемонията, на които се вижда как облечената в черен костюм Ирена Кръстева реже лентата на новия кореспондентски пункт на "Нова българска медийна група" в Брюксел. Според изданията специални поздравителни адреси изпратили министър-председателят Бойко Борисов, бившият премиер Симеон Сакскобургготски, еврокомисарят Кристалина Георгиева и културният министър Вежди Рашидов. Поздрави изпратили също Зинаида Златанова, ръководител на представителството на ЕК в България, и шефката на информационната служба на ЕП у нас Виолета Станичич.

Стр. 39

Capital.bg I 17.08.2010

Съдът призна, че кампанията срещу собственика на "Овъргаз" и вестник Сега е непозволено увреждане

Със свое решение от 16 юни 2010 г., Софийски градски съд е уважил частично иска отправен от Сашо Дончев срещу "Телеграф" ЕООД, като е осъдил дружеството да плати 50 хил. лв. за нанесени вреди.

Съдът отхвърля иска на Сашо Дончев в останалата му част – до 275 хил. лв.

Миналата година, Дончев заведе общо четири дела – срещу "Телеграф" ЕООД; "Експрес БГ ЕАД" (отложено за март 2011 г.); "Нова Българска Медийна Група Холдинг" (отложено за септември); "Политика Днес ЕООД" (отложено за септември).

В исковата си молба, Сашо Дончев посочва, че в продължителен период от време от 24.12.2008г. до 10.02.2009г. в 8 броя на вестник "Телеграф" е бил подложен на преднамерена, публична, кампанийна, тенденциозна, злонамерена, невярна, обидна и клеветническа кампания, разтърсила дълбоко личните му чест и достойнство като човек, публична личност, общественик, ръководител на голяма и авторитетна, с международно участие фирма.

Става дума за публикациите "Сашо Дончев дере по две кожи", "С 60% по-скъпо продава монополистът" и подзаглавие "Овергаз" надува цените, като опасва градовете с излишни тръби" и снимка пред сградата на НСлС сумата;  "Сашо Дончев на съд за спрените доставки"; "Сашо Дончев пързалял кабинета", "С грешни сметки за Чирен", "Бизнесменът защитава чужди интереси, отсече министър Димитров"’; "Гонят Сашо Дончев от тръбата", "Синьото гориво поевтинява без посредника" и "Горивото поевтинява, ако посредници не цицат от него"; "Сашо Дончев жили държавата от Лондон", "Големият играч се крие под полата на жена", "Време е прокуратурата да се самосезира по случая" и "Как трупа печалби в България"; "Фантом от Лондон стои зад най-големия доставчик за България", "Газът тече от пощенска кутия", "Сашо Дончев е прехвърлил бизнеса на сина си", "Честни сини очи" и "Общинари му харизаха тръбата край морето"; "Плачи, Дончев, келепирът си отива!"

Според процесуалния представител на "Телеграф" ЕООД няма нарушение на закона, тъй като публикациите били интерпретация на известни на обществото факти.

Съдът приема, че "авторите на публикациите – журналисти във вестник "Телеграф" са осъществили чрез своите действия съставът на престъплението клевета". И още: "Поведението на журналистите освен, че е противоправно, то е и виновно, защото злоупотребата с правото изключва добросъвестността… В своята дейност всеки журналист има задължението да се ръководи и спазва трайно изградените фактически правила в журналистическата дейност, които са в съответствие и с нормите на чл. 39-41 от Конституцията, а именно: свобода на словото – чл. 39, свобода на печата – чл. 40, право на търсене, получаване и разпространяване на информация – чл. 41, с установените в тях изисквания и ограничения при упражняване на изброените в тях права. В настоящия случай авторите на публикациите не са направили добросъвестно журналистическо проучване, като използват различни и независими едни от други източници за изясняване на обстоятелствата, нито са извършили проверка, относно истинността на информацията."

Решението не е окончателно и подлжени на обжалване.

Цялото решение на СГС, може да изтеглите от тук.

Оригинална публикация

в. Дневник, Компании & Финанси | Андриан ГЕОРГИЕВ | 16.07.2010 

От КРС не обясниха мотивите за решението си

Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) определи компанията "Хану Про" за победител в конкурса за изграждане на т.нар. обществен мултиплекс. Така се нарича цифровата платформа, чрез която ще се разпространяват обществените медии БНТ и БНР след 2012 г. Никой от КРС не пожела да обясни мотивите за избора на "Хану Про".
След решението на регулатора латвийската "Хану Про" става притежател на четири от общо шест мултиплексора, тоест ще контролира две трети от разпространението на цифрова ефирна телевизия в България. Още през 2009 г. компанията спечели друг конкурс на КРС за изграждането на три мултиплекса, които ще работят само с частни телевизии.
От Комисията за защита на конкуренцията коментираха, че първо ще се запознаят с решението на КРС, преди да предприемат нещо.
Останалите два мултиплексора отиват в ръцете на компанията "Тауърком", която беше закупена от "НУРТС България" – джойнт венчър между БТК и офшорната компания Mancelord Limited. Последното предприятие е кипърска компания, представлявана в България от Цветан Василев, основен акционер в Корпоративна търговска банка.
Банкерът финансира пазарната ескпанзия на "Нова медийна група" на Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски. Издателската компания притежава "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" (преди "Експрес") и великотърновския "Борба" и вероятно "Уикенд". Групата контролира и телевизиите TV7 и Би Би Ти.
В конкурса за обществен мултиплексор КРС класира на второ място Ди Ви Би Ти – консорциум от няколко български компании за проектиране на мрежи, водени от "Инсат електроникс", собственост на Бойко Бочев.
Той коментира, че ще обжалва решението на телеком регулатора във ВАС. Бочев твърди, че една и съща фирма изгражда техниката на "Тауърком" и "Хану Про", откъдето той съди, че финансирането идва от от един източник. Името на фирмата е неизвестно, а доказателства за връзка между "Хану Про" и "Тауърком" липсват. Бойчев ще поиска и техническа експертиза на офертата на "Хану Про".
В конкурса на КРС участваха още БТК и "М-тел". От бившия държавен телеком отказаха коментар по темата. Има опасност всички мултиплекси да отидат в неофициално свързани компании и пазарът да се монополизира, заяви пред "Медиапул" Андреас Майерхофер, изп. директор на "М-тел". От мобилния оператор засега се въздържат да коментират дали ще обжалват решението на КРС.

Кой стои зад "Хану Про"
Гинтарс Кавацис е изп. директор на латвийската компания "Хану Про", показва справка в Търговския регистър. Българският клон се управлява от Цветелина Костадинова. Нейният софийски офис е в бившия завод "Електрон", но засега никой не вдига телефона, записан в Търговския регистър. "Хану Про" има още офиси в Рига, Талин и Вилнюс. Тя е основана през 1993 г. Компанията участва в прехода към цифрова телевизия в Латвия, осигурява IPTV услуги (тв сигнал, излъчван по интернет кабел върху телевизор) и мобилна телевизия.

Стр. 4