в. 24 часа | 19.11.2013

- Г-жо Ризова, този тв сезон започна за Би Ти Ви със стари предавания, но с нови лица в новините и актуалните предавания – Генка Шикерова и Константин Караджов, Антон Хекимян, Виктория Петрова в централната емисия. Трудно ли се налагат нови водещи на предавания, с които зрителите са свикнали?

- Не всички са толкова стари, "Тази неделя" е на три години, "Тази събота" – на две, а "120 минути" със Светльо Иванов е чисто ново предаване с едва 5-о издание. За 13 години обаче нещата трябва да се променят, хората приемат нови предизвикателства и винаги трябва да има обновяване, което запазва движението и енергията. Относително е определението "нови лица". Това са известни имена от репортерската школа на bTV, които са си спечелили доверие и популярност. Дори А-нтон Хекимян, който е репортер от сутрешния блок, преди да седне в креслото на Лора Крумова в събота и неделя се изяви като успешен водещ на приключенското шоу "Африка". Тренингът от репортерстването може да развие всякакви други тв качества и таланти.

- Рейтингите на тези предавания не паднаха. Това означава ли, че водещите не са важни?

- Именно този факт, че рейтингите не се промениха, отговаря на предишния ви въпрос. Хората, които преди 13 г. бяха избрани да работят в bTV, я създадоха буквално от нула. Тогава известен беше само Слави Трифонов. Разбира се, че са най-важни хората и името, което те правят за себе си и за медията. Тази работа е едновременно екипна и индивидуална. Тя създава суперизвестни и разпознаваеми хора. Важни са и водещите, и доверието, което една медия е завоювала за 13 години. Както е и в живота обаче, доверие трудно се гради, а за съжаление, с един грешен ход може да се срине за дълго време. Така че разковничето наистина е в школата, в създадената традиция и следваните принципи.
При нас в "Новини и актуални предавания" са постъпвали по-малко известни, повече известни и съвсем неизвестни журналисти с различен опит и възраст. Колкото и нескромно да ви звучи, фактът е, че са се превръщали в истински звезди. Някои и до ден днешен са популярни просто защото са водили предаване по bTV. Ето какво успяха да направят тандемът Митко и Цветанка с "Лице в лице". Двама колеги с различен опит и биография, станали известни в две други телевизии, направиха успешно предаване, като пребориха още миналата година наи-високия рейтинг тогава на конкурентната телевизия, и то срещу утвърдена тв игра. Преди тях в нашата програма имаше различни опити с предавания на външни продукции, които обаче изпитваха затруднения да опонират с рейтинги в този час.
Т.е. фактът, че една програма се излъчва по bTV, не е никаква гаранция за успех. Екипът, който седи зад продукта, и правилното програмно планиране са решаващият фактор. И обратно, конкуренцията взе наготово една от най-успешните ни двойки водещи в комплект с талантлив и амбициозен продуцент и я разположи огледално в оригиналния й часови пояс. Така че в момента .сме в странното положение "bTV срещу bTV", което силно ми напомня заглавието на филма с Дъстин Хофман "Крамър срещу Крамър". Конкурираме се със самите себе си, с това, което сме и което сме създали всички ние. Ани Цолова работи от ден първи в телевизията, след като бе избрана с конкурс, и извървя дълъг път на развитие. Продуцентът Валерия Нанкова е буквално "отгледана" от стажантската ни програма, от изпълнителния продуцент на сутрешните предавания Ани Тодорова. Но това е и голямото предизвикателство. Сам да обучиш и произведеш конкуренцията.

- Защо напуснаха Ани Цолова и Виктор Николаев?

- А защо изгоря колата на Генка? Защо разследването е до под кривата круша? Защо престижни западни издания като "Уолстрийт джърнал" и "Икономист", които не пишат често за България, се занимаха подробно с този случай? Защо неправителствени организации като "Репортери без граница", Асоциацията на европейските журналисти и Българският хелзинкски комитет излязоха със специални декларации по този случай? И така нататък. Защо? Да, на най-голямата сцена е най-горещо, светлините на рампата светят най-ярко, натискът и претенциите са най-големи. Това е огромен товар върху всеки, който е в ефир, гледан от милиони и трябва да бъде безупречен във всяка дума, поглед, усмивка и гримаса, за да не бъде обвинен в пристрастие. Човешко и разбираемо е да не издържиш и да приемеш друго предложение и по-спокойно място.
Когато влизам в спор с политици, властимащи, хора с големи икономически интереси и възможности, а между другото и с лекари, шефове на големи лечебни заведения защо така сме отразили едно или друго събитие?, защо сме поканили еди кой си събеседник?, защо сме задали този, а не онзи въпрос, аз им отговарям, че по подобен начин са постъпили и колегите от друга медия и че ние нищо необичайно от професионална журналистическа гледна точка не сме направили. Сразяващият аргумент отсреща е "Има значение само това, което се показва по bTV!"…
Така че аз винаги много ще тъгувам за Ани и Виктор, които бях приела не само като колеги, но и като близки и сърдечни приятели, с които можеш да си споделиш. От друга страна. ще съм вечно благодарна на Генка и Косьо, които трябваше да влязат в жегата без никакво време за подготовка и се справиха изключително достойно.

- Как се почувствахте, след като те си тръгнаха?

- Беше ми мъчно, като да загубиш близък човек. Но не се чувствам предадена, тъй като всеки има право да избира и решава кое е най-доброто за него. Животът е един и е много личен, за да постъпваш така, както околните искат от тебе, а не какво ти искаш за себе си.
Извън чисто личния момент, все още ми е много неприятно, че хора, организации, медии със собствен дневен ред и "ангажименти" към политическата обстановка буквално "яхнаха" тяхното напускане и го обърнаха в собствена пропаганда, включително срещу bTV.

- Опитахте ли се да ги спрете и защо?

- Естествено, че сме се опитали да ги спрем. Изключително съм благодарна на генералния директор Вики Политова, която положи много усилия да ги задържи и беше готова да посрещне всички техни искания, но те вече бяха решили и бяха приели другото предложение.
В крайна сметка няма нищо фатално в това хората да сменят работното си място. Това, че някой е станал популярен в една медия, не значи, че ще бъде на един и същи екран цял живот. В телевизиите в Америка и в Европа това са абсолютно нормални неща, а както виждаме през последните две-три години – и у нас. Това дава възможност за нови предизвикателства и за развитие на повече хора. Освободеното място е възможност други да се изявят и да наложат своя почерк. Затова и ние се стремим да развиваме нашите хора и на тях да даваме кариерни възможности, а не да разчитаме на готов продукт отвън.

- Преди Ани и Виктор се разделихте с още един водещ – Николай Бареков. Наскоро в "Нека говорят" показаха кадри от архива на bTV, където той връчва цветя на Бойко Борисов в деня на победата му на изборите през 2009-а. Той обясни, че вие сте настоявали за това интервю.

- За мене е направо шокиращо, за да не употребя друга дума, че на няколко пъти в различни интервюта Бареков споменава името ми ни в клин, ни в ръкав. Първо е странно, че бившият ни колега, който претендира да е голямо име в журналистиката, се извинява с мен, че съм настоявала за въпросното интервю. Сякаш за него като журналист не е важно да направи интервю с този, който представлява новина сам по себе си в изборната нощ с това, че е спечелил изборите. И второ, ние всички в нюзрума бяхме меко казано изненадани да видим, че колегата ни е решил да прояви своего рода "джентълменство" и оригиналност, като връчи букет гербери. Известен, макар и забравен, е фактът, че той доброволно си сменяше мястото и стола на водещ в студиото, когато гост му беше Бойко Борисов. Няма да се учудя, ако и тази си инициатива я припише на мен. Но все още тези, които работим тук, имаме горе-долу запазена памет. Факт е, че аз помолих Бареков да се разделим мирно и кротко, без излишни скандали и публичност, тъй като в продължение на месеци, въпреки неколкократно правените му забележки да не се държи като адвокат на премиера Борисов, той така и не промени подхода си. Явно се е оплакал и на Борисов, който ми се обади да пита защо освобождаваме Николай Бареков. Аз му отговорих, че не оглавявам адвокатска кантора, а редакция.

- Ани Салич свалена ли е от праймтайма? Трябваше да води предаване, но това не се случи, а тя още чете новините в 17 ч.

- Принципно телевизията е динамична медия и няма неща завинаги. Ани Салич помоли да води на по-облекчен режим. Тя е най-любимото и утвърдено лице по всички зрителски проучвания през годините. Много сме й благодарни, както и на Юксел, Гена и Венелин, които са на много тежък режим от дълго време. Така че медията задължително трябва да се съобразява с чисто човешките желания и нужди на хората, които са си дали труда, усилията и съществена част от живота си за успеха й. Работи се по проект, в който ключова роля ще играе Ани Салич. Но е много рано още да ви запознавам с подробности.

- Много нови хора ли взехте в новините? Вярно ли е, че сте взели и хора от Нова тв?

- Ако много са трима души, сме взели много. Назначихме по един репортер от БНТ и от Нова и един продуцент от ТВ7.

Оригинална публикация

slusham.com I 2.03.2012

Д-р Михайлов, Андрей Райчев и Харалан Александров – в последното издание на „Отпечатъци” по bTV тази неделя

Д-р Николай Михайлов, Харалан Александров и Андрей Райчев ще гостуват на Мира Баджева в разговор за свободата като ценност и като цена – от 8.00 часа по bTV в неделя, 4 март – ден след празника на освобождението на България 3-ти март. Това ще е последното издание на предаването „Отпечатъци” в ефира на bTV.
„Решението е мое и е основано на лични мотиви. Имам нужда от по-дълга творческа пауза, за да се подготвя за нови проекти – затова ще се оттегля и от другите професионални ангажименти, които съвместявах през последните 9 години”, коментира Мира Баджева.
“Дължа благодарност на Люба Ризова, която точно преди 4 години ме покани като външен продуцент, автор и водещ да правя дискусионно предаване по bTV: за шанса да се уча на телевизия в движение и за доверието, което ми гласува – именно то ми даде възможност да бъда творчески и политически автономна. Оставям прекрасни колеги и приятели в bTV, благодаря специално на режисьора Кирил Пъхлев, на хората от „Продукция” и на другите си партньори – тяхна е заслугата, че „Отпечатъци” имаше една от най-естетските визии в българския ефир. Благодаря най-вече на зрителите, защото останаха с мен и след промяната на часа на предаването.”

Оригинална публикация

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Зорница СТОИЛОВА | 03.03.2011

Кризата на рекламния пазар е основната причина качествените програми да намаляват, може ли това да се промени
Вземете дистанционното и да се разходим заедно по сергията – телевизиите все повече започват да напомнят на мърдащи таблоиди. Праймтаймът е окупиран от турски сериали. Политиците бръщолевят из сутрешните блокове и имитират смисъл в дружелюбни разговори с водещите. Екранът се задушава от постоянното присъствие на едни и същи публични личности, които предъвкват изтъркани послания. Публицистиката все по-често подава микрофона на шоубизнеса, вместо да задава остри и критични въпроси на властта. Жанрът на интервюто измести разследванията, превръщайки телевизиите в сцена за изява на силните на деня вместо в коректив на управляващите. В новините пък протестите в арабския свят се редуват с авторекламите на шоупроектите на тв каналите.
Доскоро това не беше така. Помните ли времето, когато телевизорът се включваше не толкова по навик и за убиване на скуката, колкото с онова приятно нетърпение да видиш нещо интересно. Нещо, за което утре ще си говориш с приятели и колеги.
Разбира се, усещането, че телевизията става по-скучна, е доста субективно. Няма как да измериш дали шегите в "Шоуто на Слави" са станали по-плоски, нито да сравниш "Дързост и красота" с "Листопад". (Между другото България е вторият най-голям вносител на турски сериали след Казахстан). Естествено също, че в ефира има и интересни предавания. Въпросът е дали те не стават все по-малко?
Въпреки че се измерва трудно, качеството на телевизионната продукция се подчинява на определена логика. То е следствие на сложните отношения между самите телевизии, рекламния пазар, от който те се финансират, интересите на собствениците им за високи нива на печалби и капацитета на независимите продуценти да произвеждат смислено съдържание. Всички тези фактори в момента се пресичат по начин, който не предполага много добро качество.
Рекламният пазар през последните три години се сви значително. Това ограничава възможностите на телевизиите да инвестират в собствено, качествено съдържание. В същото време двата най-големи канала – bTV и "Нова тв", смениха собствениците си сравнително скоро. И двете компании, които дойдоха в България (особено MTG, която плати немислимата сега сума от 620 млн. евро за "Нова тв"), имат интерес да възвърнат инвестициите си и това е по-голям приоритет за тях от високото ниво на програмите. Освен това през последните години се наложи практиката телевизиите да се конкурират през едно и също съдържание и това допълнително прави синия екран повече сив.
Засега най-големият губещ от това е аудиторията, която привиква да занижава стандартите и изискванията си към телевизионната журналистика. Дългосрочно обаче от тази политика ще изгуби целият телевизионен пазар, който вече започна да се сбогува с една важна част от своята аудитория – младите и активни хора, които избират да се информират и забавляват онлайн.
Това доказват и данните от пийпълметричните и маркетинговите агенции, според които общата телевизионна гледаемост не спада, но все повече намалява времето, което прекарваме пред малкия екран. Според Market Test/TGI България това е най-видимо през почивните дни. Така например в неделя средното време пред телевизора е спаднало от 4 часа 20 мин. на 3 часа и 25 мин. за последните четири години. "Паралелно с това непрекъснато намалява процентът на хората, разчитащи на телевизията да ги информира – от 62% през 2006 до 50% в края на 2010", обяснява Ивайло Богомилов, изпълнителен директор на Market Test/TGI България.
И още нещо – националните канали вече осезаемо губят модерните градски хора в посока на интернет и алтернативните, нишови телевизии. "Ако погледнем чистата статистика, няма особена промяна в общата гледаемост на телевизия, но определено има спад сред по-активното и най-вече градско население", констатира и Лили Георгиева, управляващ директор в медийна агенция Mindshare и добавя, че тъкмо тази аудитория е най-интересна на рекламодателите.
Телевизионен таблоид
"Проблемът със съдържанието е въобще един от централните проблеми на българската медийна среда и той е свързан с начина, по който медиите се разгърнаха в хода на прехода", коментира доц. Орлин Спасов, преподавател във Факултета по журналистика към Софийския университет и ръководител проекти във фондация "Медийна демокрация". По думите му хибридизацията на сериозното и популярното съдържание е започнала първо в пресата, но след това се е прехвърлила отчетливо и в телевизията. Според него тази тенденция е най-видима в сутрешните предавания, които все по-категорично се оформят като зони на таблоидната телевизия в България. Това минава през преекспонирането на скандала, търсенето на сензация, доближаването на всяка цена и по всяка тема до социалното, до гледната точка на средния българин. Вместо журналисти на преден план излизат инфотейнърите, специализирани в смесването на популярното съдържание и чистата информация. При тях отсъства експертността и задълбочената подготовка по определени теми, а разговорите са управлявани от спонтанното любопитство на водещия.
В изследванията на фондация "Медийна демокрация", фокусирани върху взаимоотношенията медии и власт, се вижда, че интервюто в българския ефир доминира като жанр над разследванията. Още, че повечето публицистични предавания се захващат с теми, които не са чак толкова конфликтни, а тв интервютата с публични личности се разгръщат на принципа един-два по-остри въпроса, после един-два по-меки за баланс. Според Орлин Спасов, ако една публицистика бъде сведена само до интервюто, това е сериозен проблем. По този начин телевизиите остават единствено трибуна на политическия елит, без да навлизат в дълбочината на важните теми и да бъдат критични.
В подбора на новини и теми в тв предаванията от "Медийна демокрация" наблюдават два противоречащи си процеса – от една страна, умора от прекаленото политическо присъствие и, от друга страна, невъзможност да се избяга от него. "След идването на ГЕРБ на власт има много активна ре-политизация на публичния живот", обръща внимание ръководителят проекти във фондацията Орлин Спасов. Данните от анализа на "Медийна демокрация" сочат, че има възход на политическото в медиите. Те са централната сцена, през която властта се упражнява.
Според съсобственика на продуцентската компания No Frame Media и водещ на политическо токшоу по TV 7 Емил Кошлуков друг сериозен недостатък на тв публицистиката е липсата на позиция. "Счита се, че е проява на лош вкус или нарушение на всички правила, ако имаш мнение. Бягството от позиция на водещите се наложи в България. Произходът на това е да не си партийно пристрастен, но това не означава, че не можеш да имаш идеологически ценности. По света е тъкмо обратното", аргументира се той. По думите му, както телевизиите, така и пресата са се отдалечили от функцията си да редактират, да обясняват света на своите аудитории. "Целта на повечето разговори в публицистичните предавания е или скандалът, или да се избута на преден план определена теза. Не се прави анализ, водещите не се готвят за разговорите. Сриването на образованието в България е най-видимо на екран", коментира Кошлуков.
Медийният консултант и бивш програмен директор на "Нова телевизия" Олга Лозанова поставя и друга тежка диагноза на българските телевизии, извлечена от опита: "В българския ефир досега "оцеляват" само най-прости и крайни жанрове и форми. Ако ще е риалити, ще е или музикален формат, или "Биг брадър", ако ще е хумор, ще е на ръба, а често и отвъд, ако ще е сутрешен блок, ще е с двама водещи и тежки политически теми и.т.н ." По думите й остро се усеща липсата на по-фини, междужанрови, самоиронични или общо казано – по-сложни предавания.
Една от много болезнените липси в ефира е на силна и качествена документалистика по важни теми. Телевизиите са предпазливи, когато решат да инвестират в подобни проекти, тъй като те са скъпи и изискват много време за реализация. Почти няма и предавания, посветени на култура и изкуство. В ефира отсъстват и икономически предавания, които да обясняват на достъпен език какви са ефектите от икономиката върху реалния живот на хората и които да ги съветват как да си управляват парите. "Предлагали сме на телевизиите около десет различни идеи за предавания за популярна икономика. Всички казват: "Не сега, дай през септември ще помислим", констатира собственикът на продуцентската компания Old School Productions Никола Тупарев.
Гледната точка на телевизиите обаче е по-различна. По мнението на Люба Ризова, директор "Новини и актуални предавания" в bTV Media Group, икономическите теми не би трябвало да се отделят в специализирани предавания, тъй като са неделима част от новините и другите актуални предавания, където проблемите се коментират общодостъпно. "Специализираното звучене и високото ниво на говорене по икономика имат своето място в интернет и може би в някои новинарски канали", смята Ризова.
От всички тези дефицити и изкривявания на телевизионната медийна среда губят зрителите. Но губи и целият пазар, който спъва възможностите си да се развива. "Големият ощетен е зрителят, който получава нискокачествен продукт и трайно възпитание към невзискателност към съдържанието, което му се предлага", коментира програмният директор на БНТ Севда Шишманова.
Защо спада качеството на телевизиите
Един телевизионен пазар се разгръща и професионализира тъкмо през инвестициите в съдържание, защото така увеличава възможностите за приходи на всички играчи на него и възпитава лоялна аудитория. В условията на намалени рекламни бюджети и изискванията на чуждите медийни компании за стабилно ниво на печалба обаче телевизионните мениджъри трудно могат да запазят разходите за програма непроменени. Естествено е и да избягват експериментите и рисковите начинания, защото нямат увереността в растящия рекламен пазар от времето на мащабни проекти като "Big Brother" и "Survivor". В същото време търсят предавания, които да се харесват на всички общности – малки и големи, в села и градове и т.н. "Когато търсиш най-малкото общо кратно за такава голяма общност, няма как да не падне нивото", коментира Емил Кошлуков, изпълнителен директор на No Frame Media. (Компанията продуцира предаванията "В джаза в събота вечер", "Споделено с Камелия", "Какво ви забърка Лео").
Има и още нещо, което пречи на разнообразието в тв ефира. Една от болестите на малките пазари е, че се развива на телевизионни моди и вълни, които бързо отшумяват и пренасищат интереса на зрителите. Всички помните господството на риалити форматите, които бяха монополизирали ефира допреди две години. Сега идва ред на сериалите. "Това е толкова закономерно на един малък пазар, който освен това е в стагнация – да залага на отработени територии", коментира продуцентът Магърдич Халваджиян.
Според програмния директор на bTV Апостол Пенчев липсата на инвестиции може да се отрази единствено на качеството на заснемане и продуциране на тв продуктите. Той обаче е категоричен, че независимо от икономическата ситуация bTV не е допуснала компромис с програмното си съдържание. Действително, през последната година телевизията успя да наложи български сериал с качество на филмов продукт – "Стъклен дом". Изхождайки от успеха на този проект, тази пролет bTV инвестира в още три български сериала в праймтайм и кулинарно риалити шоу.
Изпълнителният директор на конкурентната "Нова тв" Светлана Василева обяснява отсъствието на мащабни продукции като сериали и скъпи риалити формати тази година и с малкия размер на българския пазар. "Националните телевизии могат да стартират годишно ограничено количество програми от този тип. За да подсигурят достатъчно висок бюджет за целта, понякога се налага да съкратят разходите на голяма част от останалите продукции, особено предвидените за излъчване в дневния часови пояс. Неминуемо това рефлектира върху тяхното качество или поне не позволява те да се развиват", честна е Василева. По думите й това съвсем логично води и до по-малко новаторски проекти и залагане на сигурни и наложили се продукти.
Аргументите на медийните мениджъри се подкрепят и от финансовите анализатори, които следят поведението на компаниите майки на двете най-големи национални телевизии в България – MTG (собствениците на "Нова тв" и каналите от групата Diema) и CME (на bTV) на всички пазари, на които те оперират. Стефан Нелсон, който покрива медийната индустрия в Skandinaviska Enskilda Banken, и по-специално операциите на MTG, потвърждава, че политиката на намалените инвестиции в съдържание следва логиката на свиването на рекламния пазар. "MTG са по-предпазливи в програмните си инвестиции в България, отколкото на други пазари. Причината е, че от всички страни, в които оперират, България и Балтийските страни са тези с най-слаб рекламен пазар", обяснява Нелсон. По думите му стратегията на MTG е да имат колкото се може по-висока печалба в настоящата бизнес среда, без да загубят пазарен дял. Ако обаче рекламният пазар в страната започне да се възстановява през 2011г, Нелсон прогнозира, че и MTG, и CME ще инвестират много повече в програма, защото тогава пазарният им дял ще бъде от много по-голямо значение.
Друг важен фактор, който влияе на качеството на телевизионното съдържание, е неравномерното разпределение на рекламния пазар в България. Лидерът в ефира bTV заедно с останалите канали от b Media Group държат 63% от телевизионния рекламен пазар. Едва 31% се падат на каналите на MTG ("Нова" и телевизиите "Диема"). За държавната БНТ остават 4%. А всички останали си поделят останалите 2% според данните на TNS/TV Plan за 2010 г. (виж графиката). При такова разпределение на рекламните пари е очевидно кой може да си позволи повече инвестиции в телевизионно съдържание и кой трябва да прави икономии от това. Проблемът според медийния анализатор и ръководител проекти във фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов, е че монополизираният от водещата медийна група рекламен пазар "оказва влияние директно върху съдържанието, защото обемите предавания (програми) трябва да останат същите, а в условията на криза и намалени рекламни бюджети тези обеми трябва да се произвеждат с все по-малки ресурси."
Отвъд ефектите от икономическата криза обаче можем да търсим причините за спада на качеството на тв съдържанието и в особеностите на българския телевизионен пазар. През годините двете комерсиални телевизии наложиха практиката да се конкурират с едно и също програмно съдържание в един и същи часови пояс. Ако по bTV върви танцувално шоу в праймтайм, и в "Нова тв" гледаме същото в същия час. И обратното. Този установен ред обаче ограничи пазара и продуцентите в развитието на едни и същи формати, а аудиторията – в избора й какво да гледа. "Когато има само два играча, по-големият винаги запушва по-малкия. Ходът на bTV е да не позволява в "Нова тв" да има иновации", коментира продуцентът Никола Тупарев.
"Прилича почти на картелно споразумение помежду им", казва Севда Шишманова от БНТ за поведението на двете частни национални телевизии.
Мениджърите на телевизиите обаче регистрират и още един проблем, който влияе върху качеството на телевизионните продукти. "Смятам, че има и творческа криза от страна на външните продуценти. Не сме наблюдавали особено интересни концепции за нови формати, а по-скоро има завръщане към сериали и филми", обръща внимание изпълнителният директор на "Нова тв" Светлана Василева. По думите й това не е тенденция, характерна само за България. Тя обаче очаква откриването на нови лица и таланти да се съживи и развие оттук нататък.
Какво всъщност ще се случва през следващите месеци зависи не само от вдъхновението на продуцентите, но в много голяма степен – от конкуренцията между телевизиите и възстановяването на рекламния пазар. Ако беше спазен първоначалният срок за цифровизация на ефира, през 2012 г. щеше да е ясно, че веднага след това състезанието между каналите щеше да ги накара да увеличат качество на програмите си. Сега това ще се случи след още няколко години. Перспективите пред рекламния пазар за тази година са за спиране на спада и в добрия случай – минимален ръст. Това, уви, не предполага някаква генерална промяна в ефира на частните телевизии. Надежда има в БНТ (вижте допълнителния текст), но иначе свиквайте – филмите тази година ще продължат да бъдат стари, шегите – тъпи, а вместо телевизионна журналистика да ни облъчват с политически буфосинхронисти.
За националните частни канали остава санкцията на зрителите, които все повече ще се отдалечават от телевизията като източник на информация и забавление. А за да се върне активната аудитория отново пред малкия екран, нужно е много по-голямо усилие от инвестирането в български сериали. Спасението е в силната и качествена телевизионна журналистика. Ако тя продължава да изчезва обаче, скоро големите канали няма да бъдат нищо повече от ефирен чалга клуб – кичозен интериор, профанска музика и шарени прожектори.
По темата работи и Красимира Карамфилова

Стр. 8, 9, 12, 13

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 20.11.2010

Представяте ли си как, съобщавайки новината, че премиерът е играл мач, водещата си разкопчава сакото. Посяга към полата в момента, в който обяснява как днес е спрял лекарският протест. Кулминацията на емисията съвпада с падането на сутиена на новинарката, която обявява, че е прерязана лентата на поредната отсечка на магистралата X. Всичко това можеше да е реалност. Спомняте ли си "Голата истина в 600 секунди". Първите в Европа новини на голо (първообразът им е канадски) се излъчваха по МСАТ. Пет разкрепостени информираха за най-важните вести от деня, освобождавайки тялото си от ненужните дрехи. Голите новини вървяха на гърба на "Шоуто на Слави" по Би Ти Ви и бяха в люта конкуренция за рейтинг. Две немски телевизии и една френска наддаваха за правата върху тяхното излъчване. Малко преди СЕМ да ги спре, телевизията сама си ги спря. Това обаче беше преди десетина години. Новинарските емисии сега са други.
Поводът новинарските емисии отново да са под обектива е десетият рожден ден на новините на Би Ти Ви. Първата частна телевизия у нас изстреля дебюта си в тази дисциплина на 18 ноември 2000 година. Част от екипа не иска много да си спомня този ден заради… сътворените гафове – емисията започнала и… завършила с репортаж на Кристина Баксанова. Основният "виновник" била техниката – значителна част от която току-що била пристигнала. Шефката на новините – Люба Ризова, е на тази длъжност от създаването на медията, но също призна за противоречивите си спомени от онзи 18.
Независимо от фалстарта от години новините на Би Ти Ви са лидери по гледаемост. Централните ги гледат над милион и половина зрители всяка вечер. Според рейтингите на TV Plan за октомври първите четири позиции сред информационните блокове са на Би Ти Ви, като пазарният дял на централната емисия е 60%, а рейтингът й – 22.33 процента. Държавната БНТ пробива с петото място, където е нейната запазена марка "По света и у нас" (12.9% пазарен дял и 5.57 рейтинг). Следва я вечерната емисия на Нова тв – "Календар", съответно със стойности от 15.1 и 5.56 процента.
Една от причините за успеха на десетгодишните новини може би е новинарското поколение, на което аудиторията повери доверието си, а медията ревниво отгледа. Друга – че пренесе западния модел за правене на новини и официализира директните включвания от горещите точки, независимо че последното редовно е осмивано от героите в шоупредаванията.
Докато новините на Би Ти Ви израстваха през тези десет години, те се "сприятелиха" и с тези на "Нова телевизия", и на БНТ. От време на време даваха тон за песен и на други подрастващи новинари, но те с неособена охота възприемаха и продължаваха наученото.
През последните години и в БНТ информационните емисии са добре построени, за разлика от предишни ери, когато обслужваха единствено новините от жълтите павета. Новинарите от "Сан Стефано" 29, дали заради натрупванията на по-обширния си опит, демонстрират и амбицията за задълбоченост – като че ли по-всеобхватно развиват темите си. Положителен резултат дава и моделът да канят репортерите, изготвили съответния репортаж или пък компетентния по материята експерт, в новинарското студио. Така в реално време се опитват да разнищят горещите теми на деня. Отрицателно
върху БНТ се отрази все пак липсата на кадри от времената, когато тя беше единствена.
Силата на "Нова телевизия" като че ли е в разследванията. Но не защото Бойко Борисов казва, че най-много разследващи журналисти има в "Нова тв". Помнят се репортажите на Васил Иванов, а репортерка на същата медия предизвика оставката на Лъчезар Иванов като заместник-шеф на парламента и шеф на софийския ГЕРБ.
Тези хора са опасни за вашето здраве, гласяло заглавие в британския вестник "Гардиън" преди години. Под него се мъдрели снимките на тримата топводещи на телевизионни новини на Острова. Поводът за публикацията било изследване на университета в Нотингам, което доказвало, че гледането на тв новини за събитията по света, събрани в 15 минути или половин час, предизвиква
депресия, объркване и страх
Авторите посочили и причините за извода си – повечето новини са негативни и затова посъветвали гражданите, които преминават през труден период от живота си, да избягват новинарските емисии.
Само лошата новина е новина. Така пък биха отговорили поне 90% от запитаните в импровизирана анкета из България. При все че повечето с право се чудят защо покушението срещу някой подземен бос трябва да е водеща новина? Логично е аудиторията да недоумява и защо поредната прерязана лента от премиера също трябва да "отваря" пътя на новините?
Всъщност, какви новини точно иска публиката? Може би – позитивни. Поне за това призовават по форуми и в преки телевизионни връзки зрителите. Необходимо ли е обаче нещо да им се спестява? Има ли изобщо право телевизията да показва всичко? Анализаторите също нямат еднозначни отговори на последните два въпроса, особено след като през последните години и войните се разиграваха по тв каналите. Учебникарски са примерите как американските тв гиганти отразяваха войната в Ирак и как катарската "Ал Джазира" подходи с едър "детайл" към трагедията и показа "грозната страна на войната". Времената, в които монополът върху информацията държаха мегакорпорации като CNN и ВВС, бяха на път да загинат. Особено след тоталната намеса на ИНТЕРНЕТ. Въпреки това обаче спасяването на чилийските миньори отново доказа силата на големите новинарски емисии – CNN предаваше директно спасителната мисия в продължение на повече от денонощие. Все пак парадоксът, че нещо се е случило само ако са го показали по телевизията, е клише, но клише с мегаживот
Безспорно изпращането и поддържането на кореспонденти в чужбина е скъпо занимание. Но едва ли само това е причината за 30 години вестникарските страници с международни новини във Великобритания да се редуцират с 60 процента.
Големите български медии не поддържат сериозен списък с кореспонденти зад граница. Дори и БНТ вече не може да се похвали с прилична мрежа, независимо че има свои хора в Берлин, Москва, Скопие, Брюксел, Белград и Букурещ, някои от които се ползват и за нуждите на държавното радио. БНТ, и останалите тв канали разчитат преди всичко на стрингерите – нещастните кореспонденти. Вярно е, че властва ерата на ИНТЕРНЕТ и всичко може да се научи от глобалната мрежа, но е много по-авторитетно за всяка себеуважаваща се медия да информира чрез свой репортер на място. И докато тв каналите умуват върху тези теми, може би един от основните проблеми на новинарските ни емисии са връзките им с властта И инстинктът да подреждат новините си по един и същ начин. Разликата за зрителя е нулева – само няколко минути между началото на блоковете. Вместо да се гонят чии новини да почнат по-рано, за да захапят преди конкуренцията аудиторията, по-здравословно за новинарите ни е да наблегнат на тези вести, които ги няма в останалите телевизии. Или май това е неподходящ пример и Про.бг е доказателството. Когато преди две години още се казваше TV2, телевизията тръгна с амбициозни и различни от общоприетите новини. Но се провали. Все пак неплатеният ток на баба от Павликени не може да е водеща вест. Дори и поднесена по забавен начин. След експерименталния период TV2-Про.бг се върна към установения от останалите новинарски модел и новините й съвсем се "изгубиха". Независимо че свалиха голите новини, МСАТ също не станаха основни диктатори на общественото настроение в страната.
В последна сметка, докато медиите се изявяват като последна инстанция, не е ли по-безболезнено да гледаме шоу с новинарски елементи, отколкото новини с елементи на шоу?

Стр. 36

в. Труд | 20.11.2010

Екипът на Би Ти Ви избра най-добрите, които се грижат хората да научават най-важното от света и България в техния ефир. Призовете бяха раздадени на парти в четвъртък вечер по случай десетата годишнина на новините.
"Репортер на десетилетието" стана Миролюба Бенатова, а "оператор на десетилетието" – Валентин Николов, който не за първи път е отличаван от колегите си. Петър Бакърджиев получи признанието за спортен репортер, а Виктория Бехар, която отскоро е и шефка на новините, заслужи отличието за продуцент.
Извън сценария репортерите връчиха приз на Люба Ризова, която пък е началничка на новините в цялата "Би Ти Ви Медиа Груп". Тя беше определена за "Лидер на десетилетието", а признанието видимо дълбоко я развълнува.
Повече от 200 гости пяха многая лета за рождения ден за новините на Би Ти Ви. Лора Крумова, която до седмици ще се появи в ефира на телевизията, също уважи партито на новите си колеги.

Стр. 18

сп. Мениджър | 03.10.2010

Досегашният генерален директор на bTV Вики Политова пое управлението на bTV Media Group, която включва телевизионните канали bTV, bTV Comedy, bTV Cinema, PRO.BG и RING.BG, радиоплатформите PRO FM, N-Joy, Z-Rock, Melody, Jazz FM и Classic FM, както и всички интернет проекти на групата. Тя зае позицията главен оперативен директор. Главен изпълнителен директор на bTV Media Group е Константин Мокану. Преди придобиването на bTV от СМЕ през 2010 г. той е генерален директор на румънската PRO TV S.A. В топ мениджмънта на bTV Media Group влизат още Апостол Пенчев – директор "Телевизионни програми", Люба Ризова – директор "Новини и актуални предавания". Начело на bTV Radio Group е Васил Димитров, досегашен генерален директор на радиокомпания CJ. Управителят на PRO.BG и RING.BG Яна Иванова заема позицията директор "Корпоративни отношения" в bTV Media Group, финансов директор на групата е Артур Счерба, а Боян Калчев – зам. финансов директор.

Стр. 107

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-06-14 

bTV отпразнува 10-годишнината си с мегапарти на голф клуб "Св.София" в с. Равно поле. Сред гостите бяха кметът на София Йорданка Фандъкова, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков, депутатите Искра Фидосова (ГЕРБ), Румен Петков (КБ), бляскаво съзвездие от актьори от "Стъклен дом", популярни личности, тв водещи, музиканти.
Чаровната Виктория Петрова в партньорство с лицето на сутрешните новини Ивайло Василев се изявиха като водещи на партито. Синоптикът Емил Чолаков направи под звездите своята прогноза за времето над ефира на bTV. Тя предвижда дългосрочен успех за новото семейство на bTV Медия груп, която ще остане независима от атмосферното влияние и от други външни давления. "Въздушната маса е толкова трайно стабилна, колкото е и трайно насочен интересът на зрители и рекламодатели от изток и от запад"- заключи Емо Чолаков.Преди да резнат тортата, главният оперативен директор на bTV Медия груп Вики Политова и новият шеф на НОВИНИТЕ на ПРО
БГ и бТВ Люба Ризова отправиха своите пожелания.
"Като част от едно семейство ние вече имаме нови цели, много се надявам да имаме и нови възможности"- каза Политова. "
Останахме верни на основния принцип в нашата индустрия – да правим всичко в интерес на зрителя. Надявам се да го правим и занапред", подкрепи я Ризова.
През своите 10 години бТВ показа, че телевизията не само информира и забавлява, но е и безспорен лидер на тв пазара. Защото екипът на бТВ успява да бъде винаги на точното място в точното време. В Топ 10 за май бТВ е с най-голям дял от 38.9%, а в Топ 50 на най-гледаните предавания сред лидерите са "Листопад", "България търси талант", "Комиците", "бТВ Новините", "Стъклен дом", "Шоуто на Слави", "Аламинут", "бТВ Репортерите", "Форт Бояр". Освен статистика за ефирни часове и предавания, има и една много по-важна цифра. Тя е за броя на хората, чиито съдби бяха подобрени към по-добро с помощта и силата на телевизията. Партито завърши с много настроение благодарение на звездите от "Монако Fat Cat" и Емили Джонсън, а огненото шоу бе естествена прелюдия към танцовия купон за всички колеги, гости, партньори и приятели на bTV Медия груп.
***
Текст под снимка
Виктория Петрова и Ивайло Василев се изявиха като водещи и на празничната програма.
***
Текст под снимка
Огнено шоу вдигна градуса на настроението на време на купона.

Стр. 19

в. 24 часа | 2010-06-01

Ежедневно и ежеминутно ние се вълнуваме доколко сме на страната на зрителите. Поставяме нещата на масата и не се крием или измъкваме. Ние всъщност оказваме натиск върху политиците, за да ги докараме в студиото и те да отговарят.
Ние даваме място и на хората, които са засегнати от властта, за да кажат тяхната гледна точка, както и на хора, срещу които се води следствие.
Поради своята многообразност медиите са сила и не пеят в един глас. В различните медии се чуват различни мнения, финансирането също дава граници на независимост. Нашата медия е една от печелившите и се издържа от реклами, защото имаме висок рейтинг. Зад News Corporation и сега зад новите собственици не стои друг бизнес, който да ни издържа.
Това, което BBC открива като една модерна цензура, е гостите да не идват в предаването. Нищо ново. И при нас е имало такива политически удари.
Според мен няма значение колко са хората в регулиращия орган. Колкото повече са те, толкова повече ще отделя данъкоплатецът за техните заплати. Така или иначе медията се регулира от зрителя.
Натискът е основен проблем, откакто съществуват медии, власт и демократично общество. В момента това е актуална тема и за Америка. Демократът Барак Обама публично нападна Fox News, като каза, че те са част от опозицията и се държат като политическа партия. Журналистите от медията не му останаха длъжни.
(По bTV, със съкращения)

Стр. 12

www.mediapool.bg | Петя ЙОРДАНОВА | 2010-05-31

Някои дори искат разпускането на СЕМ и КРС

В безпрецедентна по рода си акция медийни шефове и главни редактори един по един обявяват официално, че правителството не оказва натиск върху ръководените от тях медии. Те отговорят на министър-председателя Бойко Борисов, който им разпрати официални писма, с които поиска отговор имало ли е или има вмешателство в редакционната им политика от страна на властта. Повод за писмото на Борисов, изпратено чрез началника на кабинета му Румяна Бъчварова, пък бе изказване на президента Георги Първанов от събота, в което той твърди, че от страна на правителството се осъществява "последователна кампания за натиск върху медиите“."Никога по никакъв повод върху мен като ръководител на БНР не е оказван натиск, нито от името, нито чрез представител на българското правителство. По никакъв начин БНР не е било ограничавано в правото си на финансиране, развитие и разпространение“, се казва в позицията на генералния директор на БНР Валерий Тодоров, който миналата седмица бе преизбран на поста.
"Въпросът за намаляването на членовете на СЕМ и на КРС е по-скоро въпрос за качеството на състава и експертния му потенциал. За съжаление, понякога медиите оказват натиск върху властта, което също не е добра практика, освен ако не е продиктуван от обществения интерес“, пише още Тодоров до премиера Борисов.
Главният редактор "Новини и актуални предавания" в бТВ Люба Ризова заяви: "Зрителите имат нужда от този отговор, който ние всъщност даваме постоянно и ежедневно. Дали властта оказва натиск на медиите, зрителите ни отговарят всеки ден, като ни гледат. Ние виждаме колко стотици хиляди зрители са ни гледали – дали се увеличават, дали се намаляват. Това е нашият отговор и това е нашият натиск – зрителският.
А що се отнася до това кой, на кого оказва натиск – премиерът, на виенската среща на медиите, призова медиите да не привличат държавата като страна в техни спорове. Сега ние пък приканваме политиците да не ни призовават като страна в техни спорове."
Силва Зурлева, член на борда на директорите на Нова тв, заявява, че телевизията "има независима редакционна политика”.
"През годините всички политици винаги са имали желание да влияят върху нея, но това не е било възможно и не е възможно по ред причини. На първо място, ние сме професионалисти. Натиск и желание да бъдем уплашени е имало по различни журналистически разследвания, но той е идвал от засегнатите групировки и мафиотските структури. Ние никога не сме били арбитър в политическите борби”, се казва още в позицията й.
"Що се отнася до Съвета за електронни медии, намаляването на членовете му не променя квотния принцип и съотношенията в него. Друг е въпросът, че отдавна трябваше да се създаде конвергентен орган, т.е. СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията да се слеят в едно. Регулацията няма да стане по-качествена, ако се упражнява от повече хора. Това е безсмислено”.
Генералният директор на държавната БНТ Уляна Пръмова също декларира, че "не ми е оказван натиск нито от настоящото, нито от предишни правителства”.
"Винаги може да има някой недоволен или сърдит от нещо, но никога не съм получавала обаждания, които да са ме принуждавали да направя нещо против волята си или да променя свое решение”.
"По своя статут БТА е независима национална медия, ръководена преди всичко от основните правила на агенционната журналистика – точност, безпристрастност, равнопоставеност и бързина. Уважавайки тези принципи, нито сегашното, нито друго българско правителство през последните години под никаква форма не е оказвало натиск върху съдържанието, обема и облика на новинарските ни емисии. Като всяка друга държавна медия, и БТА е принудена да запази качеството и обема на своята продукция в условията на криза”, се казва в позицията на директора на агенцията Максим Минчев.
"В крайна сметка ние гледаме на това освен като на трудност, която трябва да преодолеем и като на част от конкуренцията между медиите, при която при равни условия успява по-добрият”.
"Мога да заявя, че по време на управлението на последните три правителства, оглавявани от г-н Симеон Сакскобургготски, г-н Сергей Станишев и г-н Бойко Борисов, никога и по никакъв повод представител на която и да е от властите не си е позволявал да упражнява какъвто и да било натиск върху ръководството на вестника при определянето на неговата редакционна политика – както по отношение на информациите, така и на коментарите и анализите“, твърди от своя страна главният редактор на в. "Труд“ Тошо Тошев.
Той обаче не "желае де си спомня“ за правителствата на Жан Виденов и Иван Костов.
"И тъй като писмото на г-жа Бъчварова е адресирано до мен и като председател на Съюза на издателите в България, организация, в която са представени над 90 печатни издания, мога да заявя, че досега нито един издател или главен редактор не е повдигал въпрос, свързан с поставените проблеми“, казва Тошев.
Относно редуцирането на състава на СЕМ, което е също поставено като проблем в писмото на премиера, Тошев смята, че "след като се запазва съотношението между квотите на президента и парламента, това едва ли може да промени нещо съществено в работата на този орган. Или да окаже влияние върху работата на електронните медии“.
Главният редактор на в. "24 часа“ Венелина Гочева в отговора си отправя 2 съвета към българските политици. "Да не се опитват да измерват медийната независимост по техни собствени критерии и да не използват медиите за рефер в битките си“.
"Няма и правителство в последните 10 г., което да е пробвало явен натиск върху мен като главен редактор. Появявали са се опити за ухажване, но те по правило са в първите 100 дни от живота на всеки кабинет, след което отношенията медии – власт си идват на мястото.
Правителството на Борисов е първото, което променя посоката на своите решения според първите страници на вестниците. И не намирам подобно поведение за погрешно, защото това е начинът да се видиш в огледалото на общественото мнение. С една дума – днес е по-лесно медиите да оказват натиск върху властта, а не обратното“, твърди Гочева.
Според нея "само кризата може да упражни натиск върху по-малките български медии. Те ще останат точно толкова независими, колкото са сега, ако СЕМ и КРС бъдат закрити“.
По думите й двата органа са "излишни структури, в които се работи по лобистки и корупционни схеми. Далеч по-чисти и по-ценни за колегията са етичните комисии в печатните и електронните медии“.
"Една медия може да бъде манипулирана, ако се знае, че тя поддава на натиск. В последните години “Стандарт” накара управляващите да имат респект към вестника, а не обратното“. Такова е мнението на главния редактор на вестника Славка Бозукова. Според нея "позицията на “Стандарт” е да посочва грешките на властта, да подлага на дебат спорните тези и да подкрепя разумните ходове”. "Затова реагирахме остро срещу идеята за увеличаване на ДДС в разгара на кризата и не спираме да призоваваме кабинета да побърза с трудните реформи. Подкрепихме разчистването на авгиевите обори, оставени от предишното управление, защото това е очакването на цялото общество”, казва Бозукова.
Тя твърди, че при предишното правителство, оглавявано от Сергей Станишев (БСП), "безспорно имаше опити да се скрият тревожните сигнали от Европа и първите симптоми на задаващата се криза. Често това се оправдаваше с призиви за национално отговорна позиция на медиите“.
И тя смята, че намаляването на състава на СЕМ от 9 на 5 души, което все още не е влязло в сила, тъй като президентът наложи вето върху поправките в медийния закон, "изглежда нормален по време на криза. След като всички ведомства режат щатове и съкращават разходи, странно би било това да не се случи и в този регулаторен орган“.
Главният редактор на "Капитал“ Галя Прокопиева също отрича за какъвто и да е натиск върху медийната му политика. "Няма случаи, в които представители на кабинета да са оказвали натиск за съдържанието на “Капитал”. Нито могат да се посочат решения на правителството, които да ограничават медиите“, посочва Прокопиева в отговора си.
Според нея обаче с това не се изчерпва ролята на държавата да гарантира среда за развитие на свободни медии.
"Те са свободни, когато са финансово независими. Единственото, което държавата трябва да прави в тази връзка, е да осигури честен пазар и ефективно правораздаване. Истината е, че в момента медийният пазар е под стрес и силно изкривен, което уврежда качеството на журналистиката. Това е резултат, ако не на конкретни действия, то на конкретни бездействия на държавните институции“, казва още Прокопиева.
По думите й "регулаторите, данъчните органи би трябвало да гарантират, че всички участници играят по еднакви правила и със средства, чийто произход е пазарен и легален”. "Фактът, че “Нова българска медийна група” успя да концентрира голяма част от пазара на печатни произведения, с подкрепата на банка, която ползва предимства от това, че обслужва половината от парите на държавните предприятия, е притеснителен“, казва главният редактор на "Капитал”.
"Това е косвена подкрепа от държавата, която изкривява пазара и заразява журналистиката. Въпросът не е правителството да арбитрира между една или друга медийна група, а да гарантира неутралност на средата. Чест прави на премиера Борисов, че прояви готовност този разговор да се води публично“, заключава Прокопиева.
"Всеки конфликт между премиер и президент, независимо кой го предизвиква, е разхищение на публична енергия, която не произвежда ток за никого. По отношение на медиите ще цитирам текст, познат и на двамата спорещи, според който “Свободата е осъзната необходимост”, смята Любен Дилов-син, председател на редакционния съвет на в. “Новинар”.

Оригинална публикация

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-05-31

Не служим на ничия търговска или друга кауза, зрителят веднага би го усетил

Люба Ризова е новият мениджър „Новини“ на bTV и PRO-BG. В продължение на 10 години тя е главен редактор на „Новини и актуални предавания” в bTV. Заема тази позиция при създаването на телевизията през 2000 г. след спечелен конкурс. Преди това е работила в БНР и Нова телевизия. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски”, Факултета по журналистика и масови комуникации. Преминала е специализации по телевизионна журналистика в САЩ. От 2000 г. Люба Ризова е член на Американската асоциация на новинарските директори на радио и телевизия (RTNDA). 

- Госпожо Ризова, да се върнем 10 години назад към началото? Какво бе усещането ви, захващайки се с такъв голям проект?
- Беше изключително предизвикателство, защото имахме пълната възможност да направим нещата така, както ги виждаме. На мен много ми помогна факта, че съм работила в телевизия, в радио, завършила съм журналистика и съм била на специализации в Америка. Имах пълната свобода, но разбира се, и огромна отговорност да избера хората, с които искам да работя. Имахме силно желание, мотивация и визия за нещата.

- В онзи момент нищо ново не бе правено в телевизионната среда като продукт. Какви бяха възможностите за развитие?
- Ние имахме алтернатива в пътя си – или да наподобим вече известен модел в България, който беше БНТ, или да направим нещо различно. За мен шансът беше, че това различно аз го бях видяла вече в САЩ. Това не е обаче програмата CNN International. Говорим за новини в политематична програма, в която има всичко. Шансът беше, че бе заложен правилен модел още в самото начало – това да бъде т.нар. семейна телевизия. За цялото семейство да има по нещо – от филмите, през забавните програми до новините и актуалните предавания. 

- Можете ли да дефинирате принципите си за новините? И каква е силата им като телевизионен жанр?
- Новините са това, което интересува хората и е важно за тях. Те не са нищо друго. Новините са онова, за което хората си говорят, онова, за което хората биха говорили, ако знаеха, че съществува. Твърдението, че новините са черна хроника, не е вярно. Просто внезапно се случват лошите неща. Хубавите неща са резултат на процеси и те са очаквани, те не ни изненадват, когато се получи резултатът. Къщата се строи, дървото расте, бебето се ражда обикновено след 9 месеца. Когато се случват тези неща, не са изненада, а очакван резултат. За съжаление новината в по-голямата си част от случаите като същност е нещо извънредно, идва внезапно и обикновено е лошо – земетресение, катастрофи, кризата. Изведнъж стана ясно, че финансовият свят започва да се срива откъм Америка. Никой не я беше предвидил. Спомняте си сигурно една много изразителна снимка на стъклената фасада на американски билдинг, на чиито прозорци се виждаха белите ризи на облегнати с гръб към улицата стотици хора. Текстът отдолу гласеше: „Служители очакват да чуят имената си в списъка със съкращения”.
Нашите новини са български новини и са предназначени за българския зрител. Всяка новина, дори тя да е световна, носи по някакъв начин и българския ъгъл. Това са новините – до каква степен те засягат този, който ги гледа. Когато се поставиш на мястото на зрителя, ти знаеш какво да му предложиш. Защото в крайна сметка всички ние сме зрители и не бихме приели да ни губят времето с несъществени неща, неинтересни.

- Слогънът на продукта е „Новините – всички гледни точки“. Защо е важен професионалният стандарт за много ракурси към събитието? Това кореспондира и с другата тема – тази за манипулациите в медиите.
- Да, въпросът с манипулацията в новините е философски въпрос. Защото когато аз ти разказвам една история, аз те манипулирам. Но не защото искам да те манипулирам, а защото така изглеждат нещата за мен. Истината е една, но има много очи. Тя не е плоскост и едно измерение. За това са нужни различните гледни точки. Професионализмът на телевизионната журналистика е ,без да прави коментари, да покаже фактите, различните гледни точки. Зрителят трябва да бъде оставен сам да прецени за себе си нещата. 
Ние търсим максималния резултат, който се измерва с доверие. Защото при една търговска телевизия, която изпълнява обществена функция, каквато сме ние, тези две неща не се противопоставят. Ние не служим на ничия търговска или друга кауза, защото зрителят веднага би го усетил. Аудиторията не бива да бъде подценявана. 

- След придобиването от CME на bTV логичният въпрос е можем ли да очакваме състезание в новинарските продукти на PRO.BG и този на bTV?
- Има процес на интеграция, който ще се разположи във времето с по-голяма продължителност. Тъй като вече собствеността е една, координацията съответно също ще е централизирана. Смисълът е петте канала да предоставят алтернатива за клиента – зрител, слушател ,читател, който е потребител на информация и на съдържание. Концепцията е да се предлага избор на продукта – когато има силно токшоу, успоредно по другия канал да предлагаме силен филм и т.н. за различна аудитория. Палитрата от тези платформи да е достатъчно конкурентоспособна откъм съдържание спрямо останалите медии. 
По отношение на новините и актуалните предавания – да, там също ще има някакви промени, които ще запазят обаче стила и запазената марка на продуктите на PRO.BG и този на bTV. Смисълът е те също да дават разнообразие и да имат собствен профил. При PRO.BG може да се търси още изчистване на стилистиката и лицето, защото когато се каже НОВИНИ, зрителят има определени очаквания. И това е задача на професионалистите, да могат да предоставят на хората такъв продукт. Новините не дават толкова много възможности за различни решения. Те по принцип са консервативни, по отношение на възприемането на информацията, защото те са съдържание и не трябва да имат прекалена претенция като форма.

- Какъв е коментарът ви по отношение на подготовката на новия Закон за радио и телевизия? 
- От журналистическа гледна точка мога да кажа, че той трябва да е много ясен и кратък. Законът трябва да осигурява максимална свобода на словото и информацията, възможността да се изразяват различните гледни точки. Но да има гаранции за качеството на информацията, когато някой не застава с лицето си да твърди едно или друго нещо, то да е проверено от журналиста, а не да се позоваваме на казано по сайтове и форуми. За всички медии обаче е от изключително важно значение да е ясна и собствеността и да има регулация и гаранция за ненамесата й в редакционната политика. За всички тези близо 10 години „Нюз Корпорейшън“ се интересуваше от резултата, който за нашата работа е в изражението на рейтинг и доверие. Беше важно да се подбират най-добрите. Защото хората са тези, които правят продукта добър или лош. Конюнктурата нямаше значение, защото собствеността нямаше връзка нито с местната икономика, нито с местната политика. Логиката е в това, че когато имаш добър продукт – висок рейтинг, нямаш проблем с желаещите да рекламират при теб и всъщност това те прави изключително независим от локалната икономика и политика. Това дава и комфорт за самите журналисти. Сега отново имаме ясна собственост с международно участие и медийна група, която си е създала добро име в шест европейски държави. 

- Какво е бъдещето на новините като жанр?
- Бизнесът с новините е вечен. Новини ще има, докато има хора. Защото те се оглеждат в новините и в информацията. 21-ви век е векът на различните платформи на комуникация. Комуникацията между хората е в информацията, която получават те чрез тази комуникация. 

стр. 20