в. Капитал Daily | 20.07.2012

Социалните мрежи са сред най-предпочитаните за българските потребители, показва проучване

Българските интернет потребители, изглежда, са обсебени от социалните мрежи и най-вече Facebook. Почти всички от тях посещават ежедневно сайта, а за много от тях той се е превърнал в начин на живот – освен споделяне на лична и намиране на информация за приятелите си от него те четат новини, намират данни за компании, услуги и други. Това поне показва проучването DigiTribe Report на маркетинговата група "Публисис МАРК груп", направено от "Прагматика". Всичко това се отнася в най-силна степен за младите потребители, но и много от по-възрастните не правят изключение. Положителна тенденция е ръстът на пазаруването онлайн. Освен това мобилните устройства набират все по-голяма популярност за ползване на интернет, а настолните компютри се използват повече за работа, показва проучването. То се базира на представителна извадка сред градското население на България, ползващо веднъж месечно интернет, и е проведено в началото на месец юли.

Кой ползва интернет

Според DigiTribe Report 75.5% от градското население в България на възраст между 18 и 65 години ползва интернет, като една четвърт от тях прекарват над 5 часа на ден онлайн. Основните устройства, чрез които се осъществява достъп до мрежата, са настолните компютри и лаптопите. Малко над 20% от потребителите използват смартфони, а 5.4% – таблети, посочват от компанията. Според Христо Ласков, който е част от екипа на "Публисис", мобилните устройства ще бъдат все по-използвани ежедневно за забавление, онлайн търсене и достъп до социални мрежи. "Това не вещае смърт за настолните компютри и лаптопи, но те по-скоро ще бъдат използвани предимно за работа", заяви той в съобщение за компанията.

Всички във Facebook

За много от потребителите социалните мрежи са начин на живот. Според DigiTribe Report те са изключително популярни и са посещавани от над 85% от интернет потребителите. Без изненада най-използвана е Facebook – 73.8% от потребителите я посещават всеки ден, следвана от Google+ с 32.8%. LinkedIn, Pinterest, Foursquare обаче се оказва, че са малко популярни. Интересно е как се разпределят обаче посещенията във Facebook по възраст. Почти всички младежи (88.9%) между 19 и 25 години, които ползват интернет, влизат почти всеки ден в профила си в социалната мрежа. Подобен е процентът и при по-малките – между 14 и 18 години. Логично най-малък е процентът при потребителите над 45 г. – малко над 62% от тях влизат почти всеки ден във Facebook. Прави впечатление, че като процент много повече българи ползват социални мрежи спрямо Европа и света. "Над 70% от хората по света, или около 1 млрд. души, имат акаунт в социална мрежа. В Европа процентът е малко по-висок -73%, показват данните на анализаторите от InSites Consulting към края на 2011 г. В България проникването е по-високо – над 85%", коментира за "Капитал Daily" Христо Ласков. Facebook потребителите (81.8%) масово смятат, че компании, които имат и поддържат свои канали в социалните мрежи, са в крак с новите технологии и се интересуват от своите клиенти. Присъствието на компаниите във Facebook изгражда доверие у 67% от потребителите, а 77.6% заявяват, че марките трябва да имат свой канал в мрежата, се посочва в проучването. От своя страна хората с профил във Facebook са склонни да коментират марка или продукт в социалните мрежи – това потвърждават 51.8% от тях, а 59% участват в онлайн конкурси и игри, инициирани от корпоративни фен страници.

Интернет пазаруването набира скорост

Пазаруването онлайн набира популярност и в България. Според DigiTribe Report 70.9% от интернет потребителите са купили стоки или услуги през интернет през последните няколко месеца. Най-купувани са дрехите (41,2%), книгите (33,3%) и билетите за концерти, кино или театър (28,7%). По-висока остава възрастовата граница на потребителите, които по-често извършват различни плащания чрез интернет – 88% от аудиторията между 26- и 45-годишните ползва такъв тип онлайн услуги. "Интернет пазаруването става все по-видима тенденция в България. Това се потвърждава от данните ни – всеки втори активен интернет потребител пазарува онлайн", коментира Юлиян Добрев, директор изследвания, "Прагматика". Противно на мрачните прогнози блоговете не се маргинализират покрай инвазията на социалните мрежи. Проучването показва, че 70.3% от активните потребители посещават блогове. 9.3% от хората го правят по веднъж на ден, 15% – 3-4 пъти седмично, 17.5% – 1-2 пъти седмично, а 21.6% – по-рядко от веднъж месечно.

Стр. 15

MyPR.bg I 2.04.2012

Четвъртото издание на събитието ще се проведе в Интер Експо Център, София, а лектори са: Борил Богоев (Управител на Webface Consult), Иво Илиев (мениджмънт на маркетингови кампании в Интернет), Юлиян Бориславов (Управител на ICN.Bg), Огнян Младенов (Собственик на Агенция SEOM) и Александър Ненов (Управител на Реноватор ООД). Петте теми на семинара ще представят част от основните и най-важни елементи на всяка успешна онлайн кампания. Всеки от тях може да бъде реализиран с минимални средства и от хора, които не са специалисти в областта.
„Интернет маркетинг с нулев бюджет“ 4 ще започне с темата “Тайната книга на Маите: Вербални и невербални техники на модерните Маи за въздействие и контрол на ума”. Това е една презентация на Борил Богоев с вплетени стихове, истинска история от Мексико и илюстриране на ключови техники от копирайтинга и вербалния контрол.

Втората лекция на семинара ще бъде “Идеи за безплатен link building –
Няколко интересни метода за осигуряване на качествени връзки към вашия сайт без да платите и стотинка”. Тук Огнян Младенов ще разкрие някои от най-важните неща за SEO оптимизацията за търсачки.

След него Иво Илиев ще представи: “Предизвикателства в Ерата на вниманието: Как социалните медии промениха комуникацията и бизнесът? Защо и как да бъдем част от новата "Икономика на харесването"(likeonomy)?”
Финалът е за вирусните кампании в Интернет и Александър Ненов, но преди това е темата: “ДДС – Добрата Добавена Стойност! Или как да реализираме приход, създавайки добри партньорски отношения”.
Четвъртото издание на семинар „Интенет маркетинг с нулев бюджет“ ще ви убеди, че онлайн има безкрайни възможности за реализиране на маркетинг кампании. Интернет дава среда, в която вече можем да се съревноваваме с големите компании.

За повече информация и регистрация, моля, посетете сайта на събитието – www.zero-marketing.com

Организатор на събитието е фирма Web and Events Ltd.

Оригинална публикация 

Тема: Влиянието на социалните мрежи?
Гости: проф. Михаил Константинов, математик, доц. Иванка Мавродиева, преподавател по реторика, Димитър Ганчев от Интернет общество

Водещ: Добре дошли в студиото отново, дами и господа. Аз съм Емил Кошлуков, вие гледате ТВ7. Благодаря ви, че сме заедно. Тук при мен са Иванка Мавродиева, доцент в Софийския университет по реторика.
доц. Иванка Мавродиева: Да.
Водещ: Проф. Мишо Константинов. Няма нужда да ви представям, добре познат сте. Димитър Ганчев, който също е добре познат, от Интернет общество. Темата е за влиянието на социалните мрежи. Всички ги знаем, всички влизаме. Трябва да помислим обаче какво става – има ли нещо, което не долавяме все още, макар че ни е толкова приятно да седим и да ги ползваме. Трудно е понякога да си представим как се е променил животът ни през последните десетилетия, и дори през последните десет години. През това време тези мрежи, а и вероятно повече от всичко останало повлияха на огромната част от ежедневието ни. Предвиждането на размерите на глобалния разговор почти беше невъзможно. Разработките през последните няколко години станаха невероятни. Задачата на повечето хора през това десетилетие е да се справя с тези мрежи. Вижте какво са подготвили нашите редактори.
Социалните мрежи, с право наричани социални медии като средство за комуникации коренно промениха живота ни и взаимодействията ни един с друг и със света около нас. Нещо съвсем естествено е сутрин преди да отворим електронната си поща или новинарските сайтове, първо да погледнем историите, споделени от нашите приятели в социалните мрежи. Контактите ни във Фейсбук или Туитър все по-често стават доверени източници на информация, дори по-често и от търсачките. Блогъри споделят, че читателите им достигат до тях по-често чрез споделяне в социалните мрежи, отколкото чрез търсене в Гугъл. Благодарение на тях все по-лесно е и да започнем бизнес. Чрез социалните мрежи хора, които имат малко пари за реклама, имат шанс да привлекат внимание и да насърчат бизнеса си. Много онлайн магазини без рекламен бюджет вече използват Фейсбук и Туитър като единствен маркетинг инструмент. Хората със сигурност ще продължават да се срещат в клубове и на партита, но все по-лесно е да открием хора, които споделят интересите ни в социалните мрежи. Проучвания сочат, че само за миналата година времето, което прекарваме в тях се е утроило. Сайтовете за социални контакти все по-често се използват за намираме и поддържане на стари и потенциално нови приятелства и в това отношение са без конкуренция. И въпреки че в тях имаме възможност да решим кога, как и до къде да се разкрием, стараейки се да изглеждаме перфектни, те ни дават възможност за по-голяма лична прозрачност, като демонстрираме чисто човешките си емоции. Дори и да имаме само няколко последователи в Туитър или приятели във Фейсбук влиянието ни се увеличава неимоверно заради все по-отворените канали за комуникация. Мрежите за споделяне несъмнено засилват влиянието на обикновените потребители върху общественото мнение и политиката – нещо, което не му предоставя и най-масовите електронни медии. В резултат ние се чувстваме много по-малко като пасивни минувачи и много повече като участници, които имат право на глас в събитията в нашия свят.
Водещ: Обратно в студиото. Скоро четох една ваша статия, в която вие не сте голям фен на социалните мрежи.
проф. Михаил Константинов: Преди няколко години аз излязох от всички социални и професионални мрежи.
Водещ: Нямате профил във Фейсбук, другите.
проф. Михаил Константинов: Имах във всичко, но ги затрих и напуснах. Всеки ден по около пет – шест покани да се включа някъде. Направо като видях покана я дел-вам.
Водещ: Не ми казвайте, че някой ви следи в социалната мрежа и затова сте напуснали.
проф. Михаил Константинов: Не за това. Просто прецених, че трябва да се напусне, по много причини.
Водещ: Дайте важната – защо? Всички са вътре.
проф. Михаил Константинов: Е, аз не съм.
Водещ: Защо? Вие сте един от малкото.
проф. Михаил Константинов: Да. Аз между другото използвам непрекъснато в работата си виртуалния свят. Така че единственото, което не давам да ми се бърка, е личният живот, нито пък желая да бъркам в личния живот на някой друг. Този начин на комуникация на мен не ми харесва. Освен това смятам, че така създадохме един глобално-уязвим свят. Толкова неуязвим, че катастрофата, която ще ни се случи по съвсем естествени причини, ще бъде с невъобразими последствия.
Водещ: Каква катастрофа, проф. Константинов?
проф. Михаил Константинов: Ами, хайде за момент си представете, че изчезнат всички компютри. Не само глобалните комуникации, а и компютрите като такива.
Водещ: И?
проф. Михаил Константинов: И, колко часа след това ще съществува тази цивилизация? Ето пример.
Водещ: Интересен въпрос.
проф. Михаил Константинов: Колко часа след това? Около не повече от 10.
Димитър Ганчев: Аз мога да отговоря по друг начин – какво ще стане, ако спре токът. Кога ще изчезне цивилизацията? Ами, още по-бързо. Ако спре топлата вода. Пак ще спре цивилизацията. Ако спре петролът, ако спрат автомобилите, ако спрат хладилниците.
Водещ: Но професорът каза, че сме много зависими от компютрите.
Димитър Ганчев: Зависими сме от абсолютно всяка една придобивка на цивилизацията, включително и от компютрите. И от тока сме зависими, и от топлата вода, и от автомобилите.
проф. Михаил Константинов: Има една много принципна разлика. Нека да я видим. Преди 50 години това, което сега ни заплашва не представляваше никаква заплаха. Мощен протоберанс, опашка на комета и т.н. преди 50 години щеше да доведе до неприятности. Сега ще доведе до крах за часове. Не, защото…
Димитър Ганчев: И за електричеството, да.
проф. Михаил Константинов: Не, момент само. Първо ще изгорят 500 реактора. 500 реактора в действие ще изгърмят.
доц. Иванка Мавродиева: Проф. Константинов има право да бъде или да не бъде във виртуалното пространство. Други като мен избират умерено да присъстват в тази интернет.
Водещ: А защо умерено?
доц. Иванка Мавродиева: Първо, защото като преподавател, учен се опитвам да изследвам и добрите, и лошите страни. Това го има като факт.
Водещ: Добре, кажете…
доц. Иванка Мавродиева: Тогава, когато се опитах на мои колеги студенти да кажа нещо, те питат много, много. Предпочетох да си направя академичен блог. Те първо четат, концентрират се, след това питат. Постепенно започнаха да пишат в тези блогове.
Водещ: Ама професорът не спори с това. Той не каза, че може да ползва интернет, а социалните мрежи.
доц. Иванка Мавродиева: Социалните мрежи, ако приемем, че блогът е социална мрежа или социална медия, все още спори по това понятие. Но също студентите и не само студентите се обединяват във Фейсбук групи, Туитър, макар да няма това присъства каквото има извън България, то засилва присъствието си. Защо да не се обединяваме и да не споделяме. Това е УЕБ2.0. Ние споделяме информация с останалите, носим и отговорност за тази информация, която постваме.
Водещ: Ама това не променя ли света и как го променя по-скоро?
Димитър Ганчев: Разбира се, че го променя – прави го малък, от друга страна нашият собствен личен свят пък го прави голям, разширява го.
Водещ: Не е ли измамно това чувство – комуникираме с виртуални хора, създаваме си фалшиви представи, виждаме нещо в профила, което не харесваме, а човекът не е такъв на живо? Липсва личното общуване.
Димитър Ганчев: Какъв е човекът? Ти знаеш ли какъв е човекът? Ами, в личното общуване той е такъв, какъвто ти се представя на теб. Може би всъщност в интернет е истинският.
Водещ: В интернет…
Димитър Ганчев: Ако са му паднали задръжките там, ако не се съобразява с факти…
Водещ: Интересна тема.
доц. Иванка Мавродиева: Има едно изследване на Гюнтер Кресп, който проучва преминаването в четенето от хартия към получаване на комуникация в мрежата на екрана. Много от хората са по-освободени, дори по-спонтанни, колкото и парадоксално и странно да звучи.
Водещ: Професоре, разбиха ви всички. Казват, че е много по-добре да общуваме в интернет.
проф. Михаил Константинов:…
доц. Иванка Мавродиева: Не, не по-добре. Някои общуват в интернет…
Водещ: По-освободено отколкото…
доц. Иванка Мавродиева: … релевантния в реална среда, защо не.
Димитър Ганчев: По друг начин. Аз не давам характеристика дали е по-добре или по-зле.
проф. Михаил Константинов: На мен ми е много забавно това да го гледам. И действително и това е вярно, което те казват. Аз само ще се върна отново на това…
Водещ: Къде е минусът?
проф. Михаил Константинов: Минусът е, че създаваме такива умения, чисто виртуални, които няма да ни вършат работа, ако нещо ни се случи. На моите студенти, аз съм математик, както знаете, като започвам лекциите си по математика, им обяснявам минимума от знания, който трябва да отнесат от своето образование.
Водещ: Кой е той?
проф. Михаил Константинов: Той е следният – таблицата за умножение. Този, който знае таблицата за умножение, ще бъде шаман на племето, като падне кометата. А който знае и действието деление, ще бъде жрец и ще остави поколения жреци след себе си.
Водещ: Интересна гледна точка.
Димитър Ганчев: Аз не бих спорил с г-н професора, защото и аз съм математик, аз съм завършил националната математическа гимназия и Факултета по математика и информация. Така че аз съм минал по този път. Разбира се, не споделям чак дотолкова опасенията, че цивилизацията в един миг ще загине. Да, ако ни удари опашка на комета сигурно няма да ни е много приятно, ама не, защото ще ни спрат компютрите, вярвай.
Водещ: А по други причини. Добре. Не променят ли, да говорим, да забравим общуването, вижте как се промениха някои големи индустрии – мрежата, итнернет като цяло, но не само социалните мрежи. Например приходите от реклама в САЩ през 2010 година, мога да ви ги покажа, те са: за вестници – 22.8 млрд., близо 23, 22.8 млрд. долара. Намалява с 46% за четири години. Интернет – 25 млрд. долара. Увеличение с 13% за четири години. Вече интернет рекламите бият вестниците и медиите, просто защото читателите са там и рекламата върви след читателите.
доц. Иванка Мавродиева: Интерактивната реклама, импресиите, достиганията, модерното правене на реклама…
Водещ: Проблемът е друг, че умира една цяла индустрия – печатарската. Вижте читателите на печатни издания, искам още нещо да ви покажа. Печатни издания – 2.3 млрд. души, нали, това за 2010. Интернет – 1,9 млрд. души. В момента. И вижте книжарниците „Бордърс”, които фалираха през октомври 2011 година, приходите за 2009, година преди да фалират, 3 млрд. долара. Работници – 20 хил. души. Дял от пазара на книги – 10%. Огромна верига. В Америка, но и по света. Днес я няма, изчезна. Интернет разбива цели индустрии. Тези социални мрежи убиват журналистиката, такава каквато я познаваме.
доц. Иванка Мавродиева: Но и дава шанс да се усвоят нови умения за професионално уеб-писане. Онлайн журналистика – това е вече термин, така както имаше Амазон и се купува… Защо не се трансформират в посока – стъпваме на професионализма, базовите знания журналисти и усъвършенстване в тази посока.
Водещ: Знаете ли защо? Нека ви отговоря. Защото, според мен, в огромното море на информацията в интернет няма редакция.
доц. Иванка Мавродиева: Да.
Водещ: Аз мога да пусна в мрежата и да прочета какво е станало в Конго, в Тунис, навсякъде. Мога да видя всичко. Но тази информация не ми е подредена. Вестникът право това за мен или това предаване. Казва – ей това е важно, ей това е главното, ей това е значимо. Само тази страничка ти стига днес за света.
доц. Иванка Мавродиева: Така е, г-н Кошлуков.
Водещ: Е, как да се ориентираме в това море от информация?
доц. Иванка Мавродиева: Вие имате екип от редактори и продуценти.
Водещ: Не в интернет. В него всеки пише каквото си иска.
Димитър Ганчев: Ключовият елемент, ключовата дума е доверие. Това, което отличава вестника от морето от информация в момента в интернет, говоря за момента, това е доверието. Това, което ти казваш е, че спрямо информацията, публикувана във вестника ние имаме доверие, а спрямо тази в интернет – нямаме. Това обаче е детска болест. Рано или късно ще се намери решение на този проблем.
проф. Михаил Константинов: Всички сме чели 1984 година. А за които не са я чели и ни гледат в момента, това е един свят, в който можеш да променяш миналот, така че да владееш бъдещето, настоящето и бъдещето. В момена, за съжаление, има един факт, който изобщо тук не коментирахме, но е важен – свободният достъп до интернет, свободният достъп до информация, те моделира миналото по недопустим начин. По един и същи предмет вече на места в Уикипедия има шест или седем все по-нови статии, няма архив към старите, тоест последният, който е писал в Уикипедия, той е истината от последна инстанция. Много често тази истина не е такава.
Водещ: Ето един проблем.
проф. Михаил Константинов: Енциклопедия Британика не си позволява това нещо. А великата Уикипедия, с която аз ежедневно работя, ежечасно, тя си позволява да пуска шест варианта на една тема, другите ги няма на опашката.
Водещ: Какво казвате на това?
проф. Михаил Константинов: … и за него това е миналото.
Водещ: Какво казвате на това?
доц. Иванка Мавродиева: Уикитата дават възможност всеки да се опита да създава съдържание, но идват морално-етичните проблеми, които професорът поставя – дали да има един път професионално отношение, проверка на тези научни данни и да има окончателен вариант, който да казва – това е засега доказаното.
Водещ: … в интернет да го има. Всеки пише каквото си иска и поства каквото си иска.
доц. Иванка Мавродиева: Ето моралният… носи отговорност.
проф. Михаил Константинов: Няма я опашката.
Димитър Ганчев: Опашката я има, не е кой знае какъв проблем. А това, че има опашка не ни помага кой знае колко, защото ние нямаме доверие и на опашката, както казах и преди малко. Честно казано не знам как източниците на информацията трябва да се преборят за доверието на потребителите. Това в крайна сметка е техен проблем, не е проблем на технологията или на цивилизацията.
проф. Михаил Константинов: Ами, аз като искам да съм сигурен в нещо, отварям енциклопедия Британика. Това е. Малко по-скъпо е.
доц. Иванка Мавродиева: Тя също има онлайн версия. Енциклопедии, справочници, речници – всички ние като…
проф. Михаил Константинов: Ама ето, има разлика огромна. … в Уикипедия аз сядам и написвам статия.
доц. Иванка Мавродиева: Може да ползва информацията.
Водещ: Тук е само инструмент онлайн изданието. Но говорим за идеологията интернет, говорим за новите механизми. Вижте, това например не ви ли притеснява, че в цялата мрежа моментално се свързваш със стотици хиляди хора, тоест старото общуване трябва да отидеш в заведение, на гости при приятели, на село и ще срещнеш 20 човека. Тук са 2 000 в момента. Второ, има обратната връзка. Ако преди ти искаш да говориш нещо на старите, те ти говорят и на теб. Ако преди само ще си читател и четеш, сега и пишеш. Тези промени, не казвам, не давам оценъчна – хубаво или лошо, ама така променят общуването, че вече то е коренно различно. Не ви ли притеснява, че влизаме в нов свят, който не познаваме и не владеем.
проф. Михаил Константинов: Биологичен проблем в случая – дали скоростта на биологичната еволюция на нашите мозъци ще може да издържи на скоростта на комуникациите. Това е друг въпрос, който е също …
Димитър Ганчев: Добре, в някаква степен е вярно това. Аз не мисля, че е чак толкова страшно. Ще поживеем – ще видим. Също така не е много страшно, че се отварят и нови възможности. Човек никога не знае какво ще се случи. Аз в такива случаи…
Водещ: Г-н Ганчев, но рушат и стари. Ще ви кажа, че звукозаписната индустрия умря заради интернет, ще ви кажа, че холивудската индустрия също закъсва и телевизии заради интернет, ще ви кажа…
доц. Иванка Мавродиева: Това е въпрос на авторски права.
Водещ: Ще ви кажа, че цели бизнеси загинаха. Къде са видеотеките в София? Преди десет години помните ли, че имаше видеотека във всеки гараж – отиваш да вземеш диск да гледаш филм. Няма.
Димитър Ганчев: Заминават си определени бизнес модели, факт. Обаче се появяват и нови.
Водещ: Кои?
доц. Иванка Мавродиева: Погледнете на тези промени като на възможности за бизнес и нов тип общуване.
Димитър Ганчев: Да, всъщност в момента …
проф. Михаил Константинов: Извинявай. Не бих плакал толкова за тези бизнеси. Хубаво – идват нови, умират стари.
Водещ: Идете говорете с певците. Не могат да продадат един диск.
доц. Иванка Мавродиева: Ама ние продължаваме да твърдим, че имаме приятели колкото на пръстите на едната ръка, един поет беше казал и знаем, че тези наши приятели във Фейсбук не са ни онези същински, истински приятели.
Водещ: Чудесна тема. Променя се представата за приятелство. Кой е приятел – този, който ти е харесал във Фейсбук или този, с който …
Димитър Ганчев: Има още няколко думи за приятел.
Водещ: Ок.
доц. Иванка Мавродиева: … намерим синоними да ги назовем.
Водещ: Как си виждаме дружбата, приятелството?
Димитър Ганчев: Дава ни още възможности обаче, не ни отнема нищо.
доц. Иванка Мавродиева: Имаме по-близки, по-далечни приятели.
проф. Михаил Константинов: Емо, когато заставаш пред студенти и за да преподаваш, ти имаш лична отговорност към тези хора – за всяко нещо, което ще кажеш. Когато аз говоря с някого, дори и непознат, аз съм с лицето си и с личността си. В момента във виртуалното пространство се е набъкало с изратеняци, извинявай, които са замърсили пространството и е просто…
Димитър Ганчев: Затова казвам, че няма нищо лошо в избора. Аз примерно съм в мрежата от 20 години, но не съм написал една дума, която да не е подписана с моето име.
Водещ: Извън мрежата заставате с лицето си…
доц. Иванка Мавродиева: Нека г-н Ганчев да каже, то се проследява кой е с лицето си, кога си влязъл, какво си писал.
Димитър Ганчев: Разбира се. Въпрос на личен избор – както от моя страна дали ще се подпиша с името си… Въпрос на личен избор. Да, вярно, по-трудно е, когато трябва да правиш избор, отколкото когато не трябва да го правиш.
проф. Михаил Константинов: Дете родено върху клавиатурата няма, то е родено в този свят. И вие го заливате с…
доц. Иванка Мавродиева: … те се учат от малки на таблици и се ориентират много по-бързо отколкото ние.
Димитър Ганчев: … ние да монтираме бойлер в къщи, защото тя не можеше да приеме цивилизацията.
проф. Михаил Константинов: Моля ви, никой не поставя под въпрос цивилизацията. Значи, ако така примитивно ще разсъждаваме…
Димитър Ганчев: Не, не е примитивно. Единственото, което аз се опитвам да кажа, че това е развитие. Да, може би не винаги сме готови за…
проф. Михаил Константинов: Да сравнявам интернет с бойлер ли. С това не съм съгласен.
доц. Иванка Мавродиева: … поставим въпроса за лидерите на мнение във виртуалното пространство.
Водещ: Добре, да го поставим.
доц. Иванка Мавродиева: Има такива и журналисти, които имат собсвтени блогове и политици, и академични, представители на академичната общност. Ако позволите, блогът на проф. Нели Огнянова. Той се чете.
Водещ: Чудесно.
доц. Иванка Мавродиева: Това е една солидна медия, бих си позволила да кажа, социална онлайн медия. Нека да погледнем от тази гледна точка. Като професионалист, експерт там могат да бъдат намерени…
Водещ: Ние не спорим за това. Значи, това, че ще го напише …
проф. Михаил Константинов: То носи отговорност.
Водещ: Вижте, ако ще го напишете в интернет или на хартия, това е едно. Това е нейният блог, знае се, че публикува там. Говорим за социалните мрежи, за тази бърза комуникация, интерактивна – и вие към мен пишете, и аз към вас, където няма достоверност на информацията, няма система, сито, подредба на информацията. Има снимка от площада Тахир в Египет, ама има и снимка на някакъв умрял, не го знам дали е там, всичко това ме пали, излизам на революция, така станаха арабските. Ще ви кажа само, че в Китай, в Иран и до ден-днешен тоталитарните държави изолират това. Ние се сърдим, но може да се окаже, че не е чак толкова…
доц. Иванка Мавродиева: Социалните мрежи са механизъм за политическа мобилизация.
проф. Михаил Константинов: Между другото арабите си докараха шериата. Нали знаете сега в момента голямата работа в Либия, че щяло да има хареми. Това е радостта, затова подкрепят новото управление, защото ще има харем.
Водещ: Уж Фейсбук поде революция, а върна назадничавите средновековни закони. Как така стана, че Фейсбук….
Димитър Ганчев: Това е друга тема.
доц. Иванка Мавродиева: Това е друга тема.
Димитър Ганчев: Нямам против да я дискутираме.
доц. Иванка Мавродиева: Социалните мрежи са средство за политическа мобилизация, те са инструмент.
Димитър Ганчев: Това, което постигна социалната мрежа там е да предизвика промяна. А промяната към какво, вече не е отговорност на социалната мрежа, това е отговорност на онова общество там, което се опитва да се промени. Ако няма друга алтернатива, да, ще отиде към шериата, ще отиде към ислямизма. Но това не е проблем на социалната мрежа, това си е проблем на обществото.
Водещ: Е, как направиха революция, имат компютри, имат достъп, имат Фейсбук…
проф. Михаил Константинов: Обществата не са готови.
доц. Иванка Мавродиева: Това също е много сериозен проблем – колко са готови за тази промяна.
проф. Михаил Константинов: Знаете до какво доведе така наречения октомврийски преврат – всички си скубят косите в момента.
Водещ: Добре де, те може да не са готови, ама в ползите от социалните мрежи – аз да си намеря стари приятели, които не съм виждал от 20 години. Всички сме намирали такива.
Димитър Ганчев: Да. Приятели, роднини.
Водещ: Да се свържа по цял свят да пиша, иначе ми отнема една седмица с писмо. Извинявайте, може да не сме готови като общество, ама ми дава много привилегии.
доц. Иванка Мавродиева: В личен план.
Водещ: Да.
проф. Михаил Константинов: Виж какво, проблемът не е да отречем или да приемем тотално това.
доц. Иванка Мавродиева: А да изследваме…
проф. Михаил Константинов: Както никой не казва да спрем автомобилите, въпреки че се избиваме с тях. И то най-много убити има в България от автомобили. Просто го правим все по-безопасно.
Водещ: Как правим безопасна мрежата?
доц. Иванка Мавродиева: Ето едно рационално предложение.
проф. Михаил Константинов: Нали затова сме се събрали да говорим. Ето, по много начини. Единият начин го видяхме – тоталитарен контрол. Щом се види ключова дума за нещо такова, изключва всичко. И засега Китай са държи. Макар че като
Водещ: Иран.
проф. Михаил Константинов: Иран също държи.
Водещ: Сирия и така.
проф. Михаил Константинов: Ето виждаме. Макар че това как държат, е друг въпрос. Така, значи трябва да се търси разумният компромис и да знаем нещо друго, което в момента изпускаме. Всички на тази маса сме прекрасно защитени от тези опасности, за които говорим. Децата родени върху клавиатурата, те са родени там, те от първата си година са там. Те са беззащитни. Ето за тях трябва да мислим. Защото може да отгледаме нещо, което просто да се окаже последното поколение, не дай Боже.
Водещ: Г-н Ганчев.
Димитър Ганчев: Аз споделям този риск и в интерес на истината нямам отговор на него. Това е нашата отговорност, на нашето поколение – да се погрижим за децата си. Факт.
Водещ: Добре, ама как се грижим с този свободен достъп.
доц. Иванка Мавродиева: Да се създадат етични кодекси.
Водещ: Ама как ще се спазва този кодекс в интернет.
доц. Иванка Мавродиева: … медиен дебат – дали блоговете да бъдат обявени за медия. Ако се обявят като медия, те попадат под едни регулативни механизми и трябва да се промени законодателството. Този дебат беше доста активен в една от известните медии – в онлайн среда се проведе.
проф. Михаил Константинов: Така е. Обаче това е леко формално.
доц. Иванка Мавродиева: … дали той рефлектира, дали … Ако няма закони, професоре.
проф. Михаил Константинов: За България проблемът не е в законите, а в тяхното спазване.
доц. Иванка Мавродиева: Ако проучим как рефлектира промяната в поведението на младите хора постоянното присъствие във Фейсбук, колко време геймърите, помните ли какви споровете се водеха …
Водещ: Те продължават да са геймъри, те не са изчезнали.
доц. Иванка Мавродиева: .. от изключително лошо влияние върху младото поколение, не могат да пишат правилно.
Водещ: Ама те и сега не пишат правилно. Те не могат да пишат.
доц. Иванка Мавродиева: Студентите не могат да пишат елементарни думи, които нашето поколение и вашето …
проф. Михаил Константинов: Между другото моите студенти са инженери и 5% пишат 100 на 100 правилно. По-малко, три процента.
Водещ: Ако Хитлер имаше Фейсбук през 40-та година, питаме г-н …
Димитър Ганчев: Не мога да отговоря на този въпрос. Това, което трябва да отбележим е, че Хитлер е дошъл на власт, спечелвайки свободни и честни избори.
Водещ: Това е така.
проф. Михаил Константинов: И то на два пъти.
Водещ: Безспорен факт.
доц. Иванка Мавродиева: Говори се, че от ….
проф. Михаил Константинов: Хитлер е един от първите, които използва тогавашните супер медии. Той прави супер медии.
Водещ: И по кината.
проф. Михаил Константинов: И телевизии.
Водещ: Огромната пропагандна машина…
доц. Иванка Мавродиева: Реториката му е повлияна и от отчитане и на медиите, и на киното. Той говори не като ораторите от древен Рим, а като оратор модерно по онова време… Клипове на много политици, предизборни мрежи са в социалните мрежи – в youtube, във vbox. Ние ги търсим, гледаме ги. Ето ви една вторична виртуална аудитория. Ти не отиваш на митинга, не желаеш да го гледаш по телевизията, имаш време и го гледаш, когато пожелаеш.
Водещ: Трябва да свършваме.
Димитър Ганчев: Отиваш на митинга, сядайки пред компютъра. Това е, което се случва …
Водещ: Ама казвате две различни неща – вие казвате, че не отивате, а той казва, че отива, въпреки че е пред компютъра.
доц. Иванка Мавродиева: Това е вторичната виртуална аудитория.
Водещ: С по едно изречение да приключим този разговор. Естествено, че не може да кажем еднозначно – за или против, да или не.
Димитър Ганчев: Ние не се и опитваме.
Водещ: Но все пак, една препоръка. Какво, какво е най-доброто, което може да се случи, едно изречение, една дума. Какво да чакаме?
доц. Иванка Мавродиева: Да споделяме създаденото от нас съдържание, което е проверено и да носим отговорност.
проф. Михаил Константинов: Просто трябва да имаме предвид нещо, което звучи банално, но за първи път е вярно – това, което става е без прецедент. С такава скорост нараства обемът на информацията, не само, че никога не е имало, то просто се … стотици пъти от това, което познаваме. И ние сме точно на критичния момент и трябва да решим нещо.
Димитър Ганчев: Фарадей казва, че никой не знае каква е ползата от едно новородено. Това е едно новородено, ние не знаем каква ще е ползата. Ще поживеем и ще видим.
Водещ: Оставаме сравнително така. Оптимистично.

Нова телевизия, Здравей България | 26.10.2011

Водещ: Добро утро и от мен! Днес в „Интер Експо Център” в София започва поредното издание на международния форум WEBIT. Отблизо сега и само по „Нова Телевизия” ще видим почетния посланик на WEBIT Пламен Русев и Марвин Лиао, търговски директор на Yahoo. След този материал и след рекламите останете отново с мен, защото съм Ви поканил изключително интересни гости – бразилски музиканти, които говорят страхотен български език и ще ни посвирят малко боса нова. А сега вижте материала за WEBIT и интервюто.
Репортер: Едва ли някой се съмнява, че в най-скоро време всички ние или поне по-богатите от нас ще прекарват лятната си почивка на Марс. В близките десетилетия една от най-комерсиалните игри на нашето време футболът ще се играе от роботи. А в Япония за едно от най-човешките неща бременноста вече еразработен симулатор. Така изглежда светът днес, когато всеки 13-ти човек на планетата има профил в социалната мрежа.
Марвин Лиао: Без интернет животът ни е напълно невъзможен. Без интернет днес ние сякаш не съществуваме. Само се замислете за нещата, които ни забавляват или за това как разбираме какво се случва на другия край на планетата или пък за това как пазаруваме в мрежата.
Пламен Русев: Как да не се пристрастиш към нещо, което ти дава правото да имаш глас и да го използваш тогава, когато ти смяташ, че е редно.
Репортер: Преди десет години хората ставаха сутрин и пиеха чаша топло кафе. Днес първото нещо, което правим, след като се събудим, е да прегледаме профила си във Facebook.
Пламен Русев: Място, където хората комуникират. Място, където хората обменят идеи, създават, споделят. Това са социалните медии, а доколко са важни в живота на съвременния българин, говорят цифрите. Над 2 200 000 българи имат профили във Facebook. Разбира се, има и много други социални медии.
Репортер: И още малко статистика. 57 на сто от потребителите на социалните мрежи споделят и разговарят повече онлайн, отколкото в реалния живот.
Марвин Лиао: Вече сме достатъчно обсебени от технологиите. Това е безспорно. Къде на шега, къде сериозно вече се говори за това, че в близко бъдеще всеки от нас ще има имплантиран чип в главата. Сега звучи смешно и несериозно, но хората наистина търсят информацията в реално време и това ще се засили през следващите 5-10 години. Дали това е добре за човечеството? Знаете ли, технологиите са неутрални. Ние ги създаваме с идеята да ни помагат. От там нататък колко ще ги използваме и доколко вредят. Решаваме самите ние.
Репортер: Мания – това е интернет, според Марвин Лиао, ветеран в една от компаниите лидери в онлайн технологиите. И тази мания е абсолютно безгранична.
Марвин Лиао: Вече можем категорично да говорим за пристрастеност към интернет. Силата и опасностите на тази онлайн мания, най-вече при социалните мрежи, е доказана. В Южна Корея например, ситуацията е особено тревожна и в момента там се наблюдава известно отдръпване на хората от интернет. В Съединените Щати има редица проучвания. В едно от тях хората бяха оставени без интернет и достъп до социални мрежи за дълго време. Психологическите последствия за тези вманиачени хора бяха страшни.
Пламен Русев: В комуникацията, такава, каквато я предлагат социалните мрежи, няма нищо ново. Тя е същото онова нещо, което са правили хората преди да се п появят медиите, преди да се появи, ако щете, дори членоразделната реч. Нуждата от това да изразиш себе си. Социалните медии позволяват това да става много лесно, много бързо и изключително приятно. Най-малкото, което е, защото се случва сега, веднага, когато пожелаеш, където пожелаеш и както пожелаеш.
Репортер: В съвременния бизнес технологиите на XXI в. обърнаха познатите практики на 180 градуса. В свят, обладан от мрежата, измерител за успеха вече са големите корпорации и тяхното онлайн присъствие.
Марвин Лиао: Много малка част от съвременния бизнес вече е извън интернет, особено в маркетинга и рекламата. Тъй като всички ние днес черпим информация за всичко, което се случва около нас, доста повече от интернет, отколкото от телевизията, вестниците или радиото. Там, където са хората, там са и парите. Именно от това се интересува и бизнесът.
Пламен Русев: Марките съществуват само и единствено, защото са във властта на потребителя. Ако потребителят не изказва макрата X, то тогава тя ще спре да съществува.
Репортер: Феноменът социална между за едни е възможност, за други е опасност, за някои е власт, за други е мощен наркотик и така до безкрайност, докато свят светува.
Теорията на Чарлз Дарвин за оцеляването е история. Силните на деня днес са тези, които доминират онлайн. 

ROI Communication I 25.10.2011

SEOM и Cloxy финализираха сделката по покупката на най-популярния сред специалистите по оптимизация за търсачки и уеб маркетинг форум Webmasterbg.org

В партньорство компаниите SEOM (www.seom.bg) и Cloxy (www.cloxy.com) придобиха форума за оптимизация за търсачки и уеб маркетинг Webmasterbg.org.

Партньорите са обединили усилия с цел най-посещаваният форум у нас да се развива и да продължава да бъде мястото, където специалистите споделят и обменят информация. След финализиране на сделката SEOM и Клокси ЕООД стават собственици на марката, базата данни и софтуерът на форума.

Досегашният собственик на Webmasterbg.org Мартин Христов ще насочи усилията си върху развитие на собствени проекти за англоезичния пазар.

Форумът Webmasterbg.org има над 4000 регистрирани потребителя, създаден е през 2006 г. и е предпочитаното място за дискусии от специалистите по оптимизация за търсачки и уеб маркетинг. В него се дискутират по над 14 хиляди теми, има над 120 000 поста и повече от 500 активни потребителя всеки месец.

Покупката на Webmasterbg.org е първата съвместна инициатива на SEOM и Клокси ЕООД. Според Огнян Младенов, управител на SEOM: “Форумът е изключително популярно място за взаимопомощ сред хората в интернет маркетинг брашна и неговото развитие е важно за развитието на българския уеб.” Според Васил Тошков, управител на Cloxy: "Това е един много добре таргетиран форум, благодарение на строгата модерация, която е прилагана с годините. Като резултат, темите са наистина полезни и форумът е предпочитан от утвърдените уеб специалисти."

Webclub.bg I 17.10.2011

Основната цел на платформата е да повиши качеството на общуването в интернет

Над 250 студенти, журналисти и гости се събраха на първата официална презентация на Webclub.bg, която се състоя на 14 октомври 2011 г. от 15.00 часа в аула „Максима“ на УНСС.
В своята 40-минутна презентация Петър Лозанов наблегна на няколко основни характеристики, които отличават Webclub.bg от всичко, което съществува до момента в онлайн средата.
Най-голямата иновация са общите части на новата мрежа. Те са обособени в 20 раздела, които обхващат всички сфери на живота и така съдържанието на Webclub.bg е подредено и достъпно за хора с всякаква култура, образование, възраст и интереси. Съдържанието в тези раздели е създадено от самите потребители на сайта, а само частта „Актуално“ е дело на редактори. Хората, регистрирали се в Webclub.bg, се информират за всичко, което ги интересува, само чрез влизането в личния си профил.
Основната цел на платформата е да повиши качеството на общуването в интернет, като обедини хората със сходни интереси и им даде поле за изява на техните качества, знания и възможности в определени области. Петър Лозанов допълни още, че сърцевината на Webclub.bg са клубовете по интереси, които може да създаде всеки един потребител. Клубът представлява трайна и функционираща общност от хора със сходни интереси. Клубът позволява на търговските марки, личности, каузи или идеи да изградят здрава връзка с потребителите и да се промотират не чрез реклама, а чрез подходящо и таргетирано съдържание.
Сайтът дава и възможност за комуникиране в специално създаден форум, интегриран със системата за нотификации на всеки потребител, секция за новини, където потребителят може да се информира директно от клубовете в сайта, секция за въпроси и отговори и други.
Всички тези отличителни черти правят от Webclub.bg една нова мрежа от общности.
Петър Лозанов е създател на Webclub.bg. Той с екипа си 9 месеца работи върху платформата.
Специален гост на събитието беше Ален Попович. Той запозна аудиторията с новостите, които ни предлага Facebook. В 30-минутната си презентация Ален Попович наблегна на новите профили – Facebook Timeline, които насочват фокуса към хората. Чрез тях персонализирането става все по-централна част от онлайн средата. Ален Попович изрично подчерта, че Facebook се развива в посока представяне на цялостна услуга, с която желанието за излизане от социалната мрежа да бъде сведено до минимум. Младите хора са най-активната група, което все повече се усеща в най-популярната социална мрежа в света.
Aлен Попович е основател на Socila Me и един от най-добрите български специалисти по социален маркетинг.
Той емоционално сподели, че от години е чакал в България да се роди идея, която да е съпоставима със световните и е горд, че това най-после се случва чрез мрежата на общностите Webclub.bg.
Събитието се осъществи с любезната подкрепата на Студентски съвет при УНСС, NOKIA и Chriss air, официален представител на Malev за България.
Медийни партньори на представянето са БГНЕС, КРОСС, Блиц, Darik news, Web media group, сп. „Мениджър“, b2b media, сп. „Business Lady“, EXPERT.BG, actualno.com, BGREKLAMA.BG.

Цялата презентация на Webclub.bg може да видите тук:
http://www.streamer.bg/en/281/filmpage.go 

Дарик радио, България следобед | 05.10.2011

Тема: Класацията Бг Сайт 2011
Гост: Жюстин Томс, експерт онлайн медии

Водещ: 2.15 часа наближава, това е следобедния блок на Дарик. Остават четири дни до приключване на регистрацията в БГ Сайт 2011. Точно в 24 часа на 9 октомври ще е ясен окончателният списък с кандидатите. И така, няколко дни преди да се знае окончателния списък, на гости ни е Жюстин Томс, с която ще си говорим за Бг Сайт 2011 – най-престижната награда за българските сайтове. Добре дошла, много ми е приятно.
Жюстин Томс: Привет на всички.
Водещ: 12-то издание.
Жюстин Томс: Да.
Водещ: 12-то, да.
Жюстин Томс: От ‘99-а година, когато интернет още почти нямаше в България.
Водещ: А колко бяха тогава сайтовете, българските сайтове, които бяха и на български?
Жюстин Томс: Ами, тогава почти всички сайтове на български участваха в Бг Сайт, което е малко по-различно. Но разбира се сайтовете бяха по-малко, отколкото са сега, бяха по-смешни, отколкото са сега. Но пък ги имаше, което е хубаво. И част от тях продължават да съществуват и до днес. Което е изумително, но е факт.
Водещ: До този момент колко регистрирани сайта има?
Жюстин Томс: Има близо 200 сайта. Но се надявам да станат с още малко повече. И затова и се радвам и благодаря, че можем да го анонсираме и в ефира.
Водещ: До 24 часа на 9 октомври.
Жюстин Томс: До неделя вечер.
Водещ: Който не знае, има все още време. Да разкажем малко повече за самия конкурс, за организацията на Бг Сайт 2011. Какво предлага тази година? Аз лично…
Жюстин Томс: Тази година, си имаме традиционно няколко категории основни, които са любопитни, но се знаят от всички. Най-силен е интересът в последните години към корпоративните уеб сайтове и електронните магазини. Това е също ясният факт. Но новото, което е, от миналата година и продължаваме и тази, една специална категория за младите хора, които създават уеб сайтове и които имат уеб сайтове свои, до 25 години. Те могат да участват безплатно. Категорията се казва Start-up и в нея всъщност идеята е да намерим нови млади таланти, разбира се, които да влязат или вече са влезли в уеб-бранша, а също така и хора с добри уеб-идеи да намерят инвеститори или бизнес ангели, които да ги окрилят, така да се каже и да им дадат по-дълъг живот на идеите.
Водещ: Много ли са такива, как да кажем, самостоятелни до 25-годишни млади ентусиасти, които имат свои сайтове?
Жюстин Томс: Ами, мога да кажа, че …
Водещ: На каква тематика са те?
Жюстин Томс: … всъщност възрастта е спаднала и може би 25 е доста, така, оптимистично. Догодина можем да смъкнем на 20.
Водещ: Да.
Жюстин Томс: Защото истината е, че хората, децата започват да създават сайтове още на 12-14 години. Имаме участници на тази възраст с доста добри сайтове и решения. Миналогодишните победители в тази категория бяха около 20-те, тоест дори още не са студенти или съвсем 1-ви курс студенти, но вече напълно изградени уеб-дизайнери и уеб-програмисти с много свежи идеи в главите си, което е наистина обнадеждаващо и идеи, и проекти, които директно за навън излизат. Нали, минават границите на България, което е много добре. По принцип България се слави, тук нескромно да кажа, с така добри програмисти и уеб-продукти като цяло.
Водещ: Кои са останалите категории, освен тази, за която споменахме, за младите?
Жюстин Томс: Ами, има всъщност много интересна категория – личен сайт и личен блог. Блоговете все още са модерни, все още доста хора стартират свои блогове и това е хубаво. Те са поканени да участват в тази категория. Разбира се, там може и други хора, не само блогове, и по-сериозни свои уеб присъствия да участват. Има много други… Най-слабите категории са тези на институциите, за съжаление, защото въпреки че толкова години ги очакваме, българските институции все още са твърде далеч от интернет и всъщност малкото участници там имат супер качествени сайтове. Но пък ми се ще, така, по-широк кръг от българските институции да имат…
Водещ: На какво се държи това нещо? От една страна все повече младежи, дори деца показват интерес, а от друга страна институциите стоят настрана.
Жюстин Томс: Ами, те, институциите стоят настрана много често. Разбира се там основният въпрос по отношение на това да има институция уеб сайт нормален или вече горе-долу почти всички имат някакъв. Но наскоро имаше, дори при вас раздуха въпроса за българското посолство в Холандия, където си честитят през септември Баба Марта. Просто някакви абсурди. Въпрос на мислене на управленците и абсолютно неглижиране на тази медия. Разбира се, интернет вече зае мястото си в ежедневието на хората и като медийна консумация. Не само на младите, а на всички, бих казала и се подреди наред с телевизията и радиото. Дори мисля, че изпреварва вестниците. И в този ред на мисли не бива да се неглижира въобще. Но за жалост е трудно на институциите да разберат това и да направят адекватни усилия. Защото в крайна сметка не е въпрос на пари. Има достатъчно финансирания по европейски програми и т.н. Въпрос на желание и на мисъл е да се намери и да се направи нещо нормално.
Водещ: Интернет наистина доста успешно преборва вестниците. Вижда ли се моментът, в който ще се сбори съвсем реално и с телевизията, и дори ще победи?
Жюстин Томс: Ами, няма да я победи. По-скоро това ще е една симбиоза, както между другото ще стане в даден аспект и момент и с радиото. Нали, една симбиоза между технологичните решения конкретно. Защото ние виждаме, че все повече телевизията всъщност и интернет се доближават едно до друго. IP телевизия, Television Demand – да гледаш само това, което искаш, както и да слушаш, което искаш и така. Но не ми се вярва за България да е в близките пет години. Ако пък се случи, ще съм изненадана, което също ще е добре.
Водещ: Стана въпрос за изненади. Каква беше изненадата лично за вас през изминалите 12 години в сферата на интернет развитието в България, на уеб развитието, на сайтовете? Бързахме ли, забавихме ли се някъде, имаше ли…
Жюстин Томс: Имахме много силен старт и това трябва да го призная. Самият конкурс е от преди 12 години – ‘99-а година. Въобще в България има много качествена уеб-продукция. Това е доказано. Сайтовете ни са доста на ниво. От друга страна, поизостанахме в последните няколко години и просто тъпчем на едно място. Дали е само заради кризата, не мисля. Дали е заради други, големият отпор, който интернет намира в главите на хората по отношение на други медии, очаквания и т.н. Но въпреки силния старт, за последните години не сме направили много голям прогрес и позволихме на големи западни сайтове, социални мрежи и т.н. да влязат много повече в живота ни. Други държави европейски имат свои социални мрежи, не ползват световните такива. И силата на българските онлайн медии, така, някак си намаля, което с жалост го казвам, защото всъщност имаме много качествени медийни сайтове, много качествени всякакъв тип достойни за уважения и посещения сайтове, които малко се неглижираха и поради навлизането, силното на чуждите големи сайтове и брендове у нас.
Водещ: Имахме ли шанс изобщо да им се претивопоставим?
Жюстин Томс: Имахме шанс, имахме шанс малък, макар и по-малък. Но примерно една Полша си има техен Туитър, който си е типично техен продукт. Една Русия си има техен Фейсбук, не ползват основния и т.н. Просто тук се развиха по този начин нещата и някак си онлайн медиите като цяло си бяха повярвали в повече, докато обществото още не беше готово за това и там някак си се получи тази дупка. Но пък качествената уеб продукция съществува и така мисля, че тепърва достойно ще се разгръща в интернет все още.
Водещ: Каква е съдбата на победителите през годините? Техните сайтове продължават ли да се развиват? Могат ли отново да кандидатстват с допълнително развитие на техния сайт?
Жюстин Томс: Ами, имаме много сайтове получават по две-три статуетки. Дори, така, се шегуваме, че ще забраним на някои сайтове да участват вече, защото са взели достатъчно много награди. Но пък те продължават да се развиват и да показват качествени продукти, да представят, така че не можем да го забраним. Истината е, че за тези статуетки е голяма битката, големи са стремленията, всеки се записва за участие в конкурса с желание да получи такава статуетка – най-малко, защото е престижно, най-малко, защото всички останали я искат толкова. Но е факт, че всъщност това е един маркер за успех в крайна сметка на хората, които работят. Защото много често влагаш много усилия да направиш нещо и това е един вид като награда за труда, който са положили. Разбира се, не всички могат да получат награда. Но пък могат да видят и да си сверят часовника до къде са и да вземат насоки, в които да се развиват по-нататък.
Водещ: Добре. До 24 часа на 9 октомври могат все още да се регистрират. какво се случва оттам-нататък и кога става ясно, кога стават ясни победителите в различните категории?
Жюстин Томс: Регистрацията е на сайта WWW.SAITA.ORG и след регистрацията, веднага след неделя, от следващата седмица започва да гласува публика и жури. Публиката, това са всички в интернет, тоест всеки, който има имейл адрес, може да гласува за любимите си сайтове. Но в същото време 52-членно жури оценява сайтовете, за да даде и една професионална оценка, като всеки член от журито оценява на два етапа – номинации за победители, дава оценка и в същото време дават коментари част от журито, който иска, за сайтовете, така че сайтовете след края на конкурса да могат да получат именно тази оценка, ако някой съгреши или нещо, което не са направили добре и т.н. Така че най-малкото заради това е много ценно да се участва, за да може да се получи от професионалисти един вид консултация къде сме се справили и къде не сме се справили за своя сайт. Награждаването е на 10 ноември, в Рейнбоу плаза ще бъде. Ще има пищна церемония, статуетките, разбира се, музика и забава и някои хора ще си тръгнат с наградите.
Водещ: За да си тръгнат с награди тези хора, разбира се, трябва да се регистрират. Все още има време. Остават четири дни до края на регистрацията. Жюстин, много приятно ми беше. Благодаря.
Жюстин Томс: И на мен. Благодаря.
Водещ: Успех пожелавам на Бг Сайт 2011. За 12-а поредна година се провежда този престижен конкурс, най-престижния за български сайт у нас. На гости ми беше Жюстин Томс и си говорихме за тези награди. 

Водещ: Любопитна информация за един от кандидатите за президент четем във вестниците днес, агенциите вчера. Кандидатът Павел Чернев, него вероятно го познавате, като бивш депутат от "Атака", националист. Та какво прави той? Търси си партньор за президентската кампания, кандидата му за вицепрезидент го търси, издирва във Facebook. И на въпрос, забележете, от колеги – защо във Facebook? Няма ли си достатъчно подходящи кадри в партията ? Чернев отговаря така – нова политика се прави не само с нови хора и идеи, но и с нови методи. За използването на новите методи в политиката разговор с PR-експерта Максим Бехар.
Максим Бехар: Добро утро!
Водещ: Добро утро! Одобрявате или не одобрявате този подход на г-н Чернев?
Максим Бехар: Малко странно решение, но от друга страна нека си търси човека. Може да намери и по-подходящ, отколкото е имал предвид досега. Факт е, че социалните медии, и не само Facebook, ще бъдат използвани много активно в предизборната кампания. Това се случи и преди две години. Случи се и преди четири години. Но сега има много повече потребители в България, много повече хора разбират как могат да си направят промоция, как могат да споделят своите идеи.
Водещ: Колко бяха потребителите в България? 2 млн.
Максим Бехар: В България са около 2 млн., може би малко над 2 млн. За Facebook говорим.
Водещ: Да.
Максим Бехар: Има много български социални медии. Има бизнес ориентирани, като Linked-in. Twitter, колкото и да е силен в България, за съжаление не можа да стане толкова силна и влиятелна медия, каквато е в Щатите или в Русия.
Водещ: А защо? Защото няма клюкарница в него?
Максим Бехар: Не. Има много, но това е по-особена медия. Може би един ден ще вземе превес в България. Защото това е по-скоро споделяне на новини, които са много кратки, отколкото разработване на теми, които по-задълбочено. Разбира се, може да се споделят и снимки, могат да се споделят и статии. Така или иначе много от кандидатите в момента разчитат на социалните медии, за да могат да си споделят своите платформи.
Водещ: А имат ли основания, според Вас, или се предоверяват малко повече?
Максим Бехар: Нито един не го прави. Ако някой си направи труда да разгледа профилите във Facebook на кандидатите за президент, обявили се като кандидати досега, много лесно може да види, че всъщност тези профили приличат на едни ведомствени стенд вестници, в които пише – кандидатът за президент ще посети…
Водещ: Ясно.
Максим Бехар: … площада на еди кое си село или ще беседва с еди кои си граждани и селяни – и нищо повече. И едни такива снимки в голяма част от тях, не искам сега точно конкретни имена да споменавам, но те са не повече от десетина кандидати и много лесно могат да бъдат проверени. Едни такива снимки в много патетичен стил – всички гледат нагоре, всички гледат…
Водещ: Професионални снимки.
Максим Бехар: … много оптимистично с едни такива искрящи очи. И малко смешно е това, малко комично е.
Водещ: Добре, как да подходят? Вие какво бихте ги посъветвали?
Максим Бехар: По принцип широкото участие на хора, които не са професионални политици, като че ли… без да издигам въобще тази професия на чак толкова високо ниво. Ние в България все пак от 20 години имаме политика. Но участието на хора, които понякога дори са комични, свежда, според мен, изборите на едно много ниско равнище. |Защото в един момент виждаш, че ами, да – той си е направил профил във Facebook, той си е избрал за вицепрезидент някоя красива жена или пък популярен човек или някой странен военен, такъв, строгогледащ. Това означава, че той може да свърши тази работа. Ами, президент може да бъде, според мен, човек, който е много подготвен, който е минал през много неща в този живот, включително и политиката. И затова социалните медии са платформа, в която всеки може да каже това, което иска да каже на своите избиратели и ми се струва, че в момента е един огромен гювеч от неща, които половината от тях не могат да ги изпълнят, а другата половина са неизпълними.
Водещ: А според Вас, социалните медии, мрежи, започват ли да се превръщат в по-силен фактор, така, от вестниците, от радиата, от телевизиите дори…
Максим Бехар: Те са. Те са.
Водещ: … при взимането на решение от страна на хората за кого да гласуват? И защо?
Максим Бехар: Не знам дали взимането на решение е стъпка, която ще бъде определена от социалните медии, отколкото от традиционните медии – телевизия, радио и вестници, печатните медии. Обаче те са по-влиятелни, те са по-посещаеми. Защо? Защото са интерактивни.
Водещ: Защото можеш да напишеш и да получиш отговор от кандидата лично.
Максим Бехар: Да. Можеш да беседваш с нон стоп със своите избиратели, критици, хора, които те хвалят, да им кажеш – стига сте ме хвалили, кажете ми моите недостатъци, защото за мен това е важно. Никой не го прави от това, което видях във всичките профили на всичките кандидати. Според мен, част от тези профили се поддържат от хора, които са…
Водещ: PR-и.
Максим Бехар: … платени. Дали са PR-и, дали са секретарки, дали са просто някой, който седи и пише. Никъде, с много малки изключения, не видях директен контакт или директна комуникация с избирателите.
Водещ: Аз видях. Светльо Витков, Светослав Витков, кандидата за президент и фронтмен на „Хиподил” и хора, които пишат там.т
Максим Бехар: Аз… умишлено не споменавам имена, но факт е, че има.
Водещ: Той си общува, той си общува с хората.
Максим Бехар: Истината е, че голяма част от кандидатите са си регистрирали т. нар. лични профили, които са затворени за външната публика и това еогромна грешка. Защото трябва да станеш т. нар. приятел или трябва да те добавят, за да можеш да прочетеш какво пише кандидата вътре. Ако той не направи това, това означава, че той е отворен само за своите почитатели, което не е целта на една кампания.
Водещ: Два риска от социалните мрежи. Единият е платените провокатори. Едва ли не оставаме с усещането, че някой като пише във форум или в социална медия, той представлява гражданството, народа, общественото мнение. А пък доколкото съм чул, Вие ме поправете дали бъркам, но много се използва това от политическите централи да се плаща на определени хора, които имат ангажимента да плюят по, да правят определено количество негативни коментари срещу техните опоненти в социалните мрежи. Този риск във Facebook как може да бъде избегнат?
Максим Бехар: Знаете ли, във Facebook това не е възможно. Възможно е не повече от 2-3, до 5% от профилите да са фалшиви и това моментално се разбира, че един профил, който е регистриран преди два дни и човек, скрит зад този профил, пише нещо лошо за един кандидат или това са т. нар. хейтъри.
Водещ: Хейтъри.
Максим Бехар: Хората, които мразят други хора. Във Facebook това не е възможно. И в социалните мрежи, които са по-персонализирани няма как това да се случи. Да, има форуми, в които вероятно има платени хора или…
Водещ: А има ли платено хейтърство точно, според Вас?
Максим Бехар: Аз не съм срещал, но вероятно има, както има всичко на този свят. Особено по време на избори. Така, както има и анонимни профили, така, както има и хора, които се крият зад някакви абсурдни никнейми или своите прозвища, които те си избират. Така че възможно е да има платени хейтъри, но не смятам, че това е основното. По-скоро най-важното е кандидатите да могат да превърнат своите страници, дали във Facebook, дали в някоя друга социална мрежа в средство, защото това е медия, в средство за комуникация със своите избиратели.
Водещ: Казвате, че е медия.
Максим Бехар: То е медия, това си е медия.
Водещ: Имаше една идея да бъдат регулирани тези медии преди време и ето, сега сме в условията на предизборна кампания. До 23, след 23-и кандидатите имат право да правят тази кампания по медиите, имат право да разполагат билбордове, а пък виждаме, че доста и преди 23-и, примерно във Facebook абсолютно рекламно се използва. Трябва ли да бъде наложено ограничение, според Вас?
Максим Бехар: Няма как да бъде регулирано. В света има много, многократно са правени опити социалните медии да бъдат регулирани и това, след като в държава като Съединените Щати…
Водещ: Не може да стане.
Максим Бехар: … това не може да се случи и в България не може да се случи. Но според мен и не бива да бъдат регулирани. Трябва да се види цялото многообразие от мнения, да се проведат спорове, да се излагат платформи, хората, ако трябва, да се карат, да се сдобряват, за да може в крайна сметка да се види кой кандидат е най-качественият. Истина е обаче, че в България има няколко хиляди блога от млади и интелигентни хора, които се поддържат на изключително високо равнище и нито един от кандидат президентите не може да стъпи на малкия пръст на тези хора. И ако някой иска да си води професионално своята страница във Facebook или в която и да е друга социална мрежа, трябва да прочете малко блогове, да се понаучи как се излагат тези и как се защитават, как се пише грамотно. Защото след като е медия, това не означава само да си сложиш снимката или да напишеш кога имаш среща с избиратели. Това означава тази медия да бъде управлявана професионално. Обявихте темата дали предизборната кампания от площадите ще се пренесе в социалните медии.
Водещ: Именно.
Максим Бехар: Тя не е на площадите. Тя в момента е в социалните медии и според мен, тази година, до края на кампанията, 30. октомври ли, когато се пада там, ще бъде в социалните медии всъщност.
Водещ: А от социалните мрежи защо много трудно се отива на площадите, според Вас? … направим аналогия – от социалните медии ще се отиде ли до урните?
Максим Бехар: До урните ще се отиде категорично, а до площадите не, защото няма какво да правим на площадите. Там можем да, какво, да викаме, да вдигаме някакви лозунги. Докато в интернет можеш да споделиш своите виждания, да ги отстояваш, да ги аргументираш. На площада това е много трудно. Ако се съберат 10 000 души, как ще се чуят 10 000 мнения? В интернет това е възможно. Разбира се, обменът на мнения, което се случваше на площадите навремето, обменът на емоция, ако щете, и на настроения е по-логично да се пренесе онлайн. Това се случва в България, но не се случва по възможно най-професионалния начин. Следващите избори сигурно ще бъде по-добре. При това следващите избори са след четири години – ще има по-силно развити социални медии, които вероятно голяма част от тях ще имат … връзка в реално време.
Водещ: Те и сега са достатъчно развити, но … кандидатите просто не ги използват, защото не са наясно със силата им все още.
Максим Бехар: Струва ми се, че всеки кандидат, ако иска да каже нещо на своите избиратели в социалните медии, трябва да го прави лично, персонално. Трябва да влезе, да си напише мнението, да спори с тях, да дискутира. Ще намери време. Както намира време да отиде на един митинг, както намира време да седне на една маса с избиратели и да спори с тях, така ще намери време да прекара един ли два часа на ден…
Водещ: Лично.
Максим Бехар : Да, за да може да им отговаря и да излага своите мнения и да излага своите мнения. И това много ясно се разбира дали е така.
Водещ: Обаче може би наистина те така разсъждават. Ето, протест срещу цените на горивата. 20 000, да кажем, са се присъединили към групата във Facebook за този протест. 100 души на площада.
Максим Бехар: Ами, да. Нормално.
Водещ: И по-същият начин този кандидат си казва – O. K. Аз имам 100 000 в моята група, които са се присъединили във Facebook.
Максим Бехар: И какво от това?
Водещ: И какво от това, като ще отидат да гласуват десет за мен?
Максим Бехар: Затова смятам, че след като е медия, тя трябва да бъде управлявана от професионалисти. Тоест, една медия не може да бъде управлявана само от аматьори. Разбира се, много хора правят опити за журналистика в своите профили във Facebook и това е добре. Една от промените, които Facebook аложи всъщност в модерния свят е, че много милиони хора, стотици милиони започнаха да се опитват да правят журналистика. Тъй като писането на твоята стена или писането в някоя медия, в крайна сметка е журналистика. Журналистиката, освен всичко друго, е и да има какво да кажеш и да има къде да го кажеш. Това социалните медии го предоставят и ти го дават. Трябва да се управлява обаче професионално. Разбира се, честно, почтено. Има много бъдеще в социалните медии. Твърдя, че те ще повлияят до голяма степен на изборите, ако могат обаче да бъдат управлявани професионално от кандидатите.
Водещ: Добре. Гледахте ли клиповете на Росен Плевнелиев и на Маргарита Попова дето Бойко Борисов им се скара за тях, че са клиширани.
Максим Бехар: Ами, аз не чух това как Бойко Борисов им се скара, обаче ги гледах и…
Водещ: Каза да се махнат.
Максим Бехар: … ми се струва, че наистина са направени в стил соцреализъм и наистина има голям патос, ненужен патос. Защото познавам Росен от много години, правили сме проекти заедно и знам, че той е нормален човек, може да се държи нормално. Няма смисъл от тези, такъв поглед към бъдещето. Пък едни хора минават, пък го поздравяват, пък едни ветрове, пък едни облаци…
Водещ: Как си го обяснявате, че така стана?
Максим Бехар: Ами, някой залитна малко повече. Защото в крайна сметка създаването на един клип е творческа дейност и в тази дейност никога не знаеш накъде ще те отведат идеите. Може би някой около него е искал именно създаването на такъв образ. Струва ми се, че вече и социалните медии са един от факторите това да се случи. Времената на този тип възприятия отминаха. Трябва да комуникираме нормално, човешки, директно. Да бъдем такива, каквито сме. А пък дали ще бъдат феновете във Facebook или нашите избиратели в урните на 23 октомври, в крайна сметка те ще преценят кой колко струва. Това е хубавото на социалните медии, че ни направиха прозрачни. Направиха света прозрачен и с това го направиха по-добър. Тъй като като имаш недостатъци и хората край теб ти кажат твоите недостатъци, шансът да си ги оправиш е много по-голям, отколкото ако имаш край себе си едни коакьори, които само ти свалят звезди и ти говорят глупости и ти се взимаш насериозно и мислиш, че си много велик.
Водещ: Добре. Благодаря Ви за този разговор! Беше ми приятно. Успешен ден Ви желая.
Максим Бехар: Приятен ден и на Вас! 

Social Me I 19.09.2011

Social Me Workshop #5 – Facebook vs. Google+

Как да използваме преимуществата на Facebook, за да представим бизнеса си онлайн – това беше темата на семинара Social Me Workshop #5, провел се в събота, 17.09.2011 г. в Интерпред-СТЦ София. Лекторите представиха най-новите тенденции в областта на маркетинга в социалните мрежи, разкриха тайните на Facebook и Google Plus, които помагат за по-добра познаваемост на марката и директна комуникация с аудиторията. В рамките на дискусионен панел със специалисти от областта присъстващите в залата поставиха реални казуси от своята практика, получиха съвети и идеи за по-добра връзка с потребители и партньори онлайн.
Ален Попович, маркетинг мениджър на Social Me – първата фирма за маркетинг в социалните мрежи у нас, представи креативни кампании, технологични новости и полезна статистика за българските потребители на Facebook. Той обясни защо у нас най-силните мотиватори са “авантата” и негативизма и как да се възползваме от тях, за да постигнем търсения ефект на кампаниите си.
Иво Илиев, практик в сферата на дигиталните маркетинг и реклама от 2002 г., разкри как да наблюдаваме и насочваме своята онлайн репутация, как да провеждаме успешни промоции според правилата на Facebook, какво да очакваме от Google Plus и защо не бива да го подценяваме като възможност за бизнес комуникация.
Евгени Йорданов, специалист по SEO, представи на присъстващите факторите, които влияят на доброто позициониране на марката ни в Google и как да използваме социалните мрежи, за да постигнем оптимален резултат.
Следващият семинар ще се проведе през ноемрви, когато бизнес профилите в Google Plus ще бъдат вече активни и ще може да се представи по-пълен анализ на приликите и разликите в комуникацията в двете конкурентни мрежи.

Снимки: Моника Матеева – Ivan & Monika Photography 

wellwer.com I Янислав ИЛИЕВ I 12.09.2011

През Септември 2011 г. стартира нова глобална мрежа за споделяне на информация Wellwer.com, която свързва потребители, фирми и градове по един различен начин.

В Wellwer можете да наблюдавате къде какво се случва в момента. Да четете или добавяте интересни новини или статии от вашия сайт, да разглеждате и прикачвате снимки от различни дестинации, да получавате оферти от вашия град, да планирате къде и какво да посетите при следващата си екскурзия, да срещнете нови приятели. Ако сте собственик на бизнес, Wellwer е отлично място да популяризирате своята дейност, да промотирате вашите стоки и услуги, както и да намерите много нови почитатели и потенциални клиенти.

Идеята за Wellwer.com се ражда в края на 2010 година, от Янислав Илиев, студент по Маркетинг в ПУ „Паисий Хилендарски“. В последствие той намира инвеститор, с когото стават партньори. След няколко месеца усилена работа по реализирането на проекта, мрежата е завършена и стартира през Септември 2011 година, като първоначално е достъпна на български и английски език.

Целта на социалната мрежа е да направи споделянето на информация изключително лесно, достъпно и ефективно за всички. Създателите на мрежата желаят в бъдеще да подкрепят различни благотворителни каузи, организации и фондации.

Услугите на мрежата са напълно безплатни.