в. Уикенд | Ива ДИМИТРОВА | 10.02.2012
Викаха ме в прокуратурата да давам показания заради кражбите на Тошко Добрев, казва журналистът
Аз съм един неуспял емигрант, въздъхва Георги Тошев в края на срещата ни. Разговаряме в офиса му в стара, добре ремонтирана къща на столичната улица "Шипка". В редакцията на списание "Макс", на което е главен редактор, вечният пътник разкрива и провалите, и успехите си. Общото между тях е значимостта им, усмихва се Тошев. За своите 42 години, половината от които са преминали в посвещение на журналистическата професия, се е убедил в едно – всичко е урок.
"Имал съм много неуспехи. Като млад трудно се примирявах с провалите си, днес ги приемам като повод за размисъл. Само човек, който може да започне живота си отначало, има бъдеще", цитира журналистът йога учителя си Пракаш.
Индийското учение го "връща" в реалността. С него успява да преодолее стреса и да свикне с измамните цели, които другите преследват. Определя ги като "изгубени", които парите и властта са деформирали до неузнаваемост. Доволен е с това, което има, и е радостен, че не се е превърнал в материалист. Заслугата е негова и на Пракаш, под чието ръководство от 5 години практикува йога.
Тошев не се страхува нито от провалите, нито от риска. Никога не му е липсвал кураж да започне живота си отначало. Правел го е неведнъж. Например, когато трябвало да се завърне в България заради болест на баща си. Бил в Ню Йорк, където специализирал журналистика. Заминал, след като завършил българска филология в Софийския университет.
Решил да търси щастието си в САЩ но от пътя му го отклонила коварната болест рак, от която се разболял баща му.
"Трябваше да избирам. Нямах пари за билет, а не можех да не се простя с баща си. Върнах се. Аз съм един неуспял емигрант, който направи "Другата България", споделя Тошев.
Днес избягва думата "емигрант". Смята, че всеки е свободен да избира къде, как и с кого да живее. Пресметнал, че покрай реализирането на .Другата България" и "Непознатите" е посетил 186 държави. Не се отказва от целите си, дори ако трябва да спи на пейка в парк в някоя чужда страна или да пътува на стоп. Такова е било началото на "Другата България". Ентусиазмът, с който прави предаването, по-късно бил попарен. Георги Тошев с ужас научил, че "Другата България" е било удобен параван за въртене на мръсни сделки.
"Спрях го, защото разбрах, че чрез нашето прекрасно предаване Тошко Добрев пере пари на "Софийски имоти". Извикаха ме в прокуратурата да давам показания. Благодарен съм, че съм получил шанс да правя този проект. Но когато съм се съгласявал, никой не ме е предупредил, че ще бъда замесен в нещо подобно – толкова нечистоплътно и мръсно", казва Тошев. Оказва се, че от общинската фирма "Софийски имоти" се изписват милиони левове към продукцията. В действителност "Другата България" харчи далеч по-малко. Останалите пари са крадени от чевръстия общинар.
В онзи момент понася укори, за които не крие, че преживява тежко. Чувал е, че е син и на медийния бос Тошо Тошев, и на Тошко Добрев и куп други щуротии. Преживявал го е и преди.
Например, когато напуска "24 часа". Причината е неразбирателството му с тогавашния редактор Валери Найденов. След години съвместна работа пътищата им се разделят. "Бил съм уволнен, скаран с Валери. Не е вярно. Днес той, моят учител, е автор в списанието, на което съм главен редактор", споделя Тошев.
Покрай петгодишната си работа в Би Би Си се убедил, че се чувства добре в ролята си на посредник. Успешно я изпълнява в "Непознатите", което се излъчва по Би Ти Ви. Казва, че добрият журналист се изгубва в събеседника си. Телевизионното му присъствие се изчерпва до гласа зад камера. Това не му гарантира медиен комфорт и често прочита злостни слухове за себе си. Един от тях е, че е горд собственик на безплатно общинско жилище. Оборва го. Живее в 50 квадрата в София, за които изплащал кредит. Правил опит да изтегли друг, за да си купи по-голям апартамент. Не го одобрили, доходът му бил недостатъчен.
Това не го озлобява, нито натъжава. Негов дом може да бъде всеки хотел. Усеща уют там, където се чувства необходим. Трудно е за проумяване, както и фактът, че живее на хиляда и няколко километра от семейството си. Обикаля света, снимайки документалната поредица "Непознатите", и при всеки удобен случай спира в Париж. Там живеят 7-годишната му дъщеря Ан и майка й Милена.
"Веднъж споделих с йога учителя ми Пракаш страха си, че един ден детето ми ще ме обвини, че съм й липсвал в най-важните години. Отвърна ми да се науча да я гледам. Правя го. Има родители, които са с децата си от сутрин до вечер, а не ги виждат. Погълнати са от ежедневните си задължения и проблеми", споделя Тошев. Допълва и изводите, до които е стигнал от внимателното вглеждане в дъщеря си. Тя прилича на майка си – по характер и външност. От него Ан е наследила любопитството. За жена си Милена казва, че тя се чувства добре, защото има възможност да практикува професията си. Опитала да го направи в България, но без успех.
"С Милена се познаваме повече от 17 години. Бяхме се разделили, защото учеше във франция. Нашето дете се случи в период, в който бяхме заедно дълго време. Милена е лекар и работи в голяма болница в Париж. Уважавам амбицията й да бъде добра в професията си, а не да остане тук и да се примири с всеобщата посредственост. Направих опит да живея във франция, но нямаше какво да работя. Това, което хипотетично ми се предлагаше, беше в сферата на обслужването. Не че е драма да съм сервитьор или продавач в бутик, но все пак съм имал своите журналистически стремежи години наред. Сложно и жестоко е за човек на определена възраст да изпита неудовлетворение. Нали си представяш, ако единият родител се чувства така, как това щеше да смаже нашето дете
То попива тъгата и неудовлетворението на родителите си. Затова избрах да живея отделно от тях и да се развивам в професията си. С Милена сме равностойни. Важно е, че детето вижда и двама ни еднакво дейни", споделя Георги Тошев.
Влага енергията си в стремеж да бъде добър баща и в старание да прави това, което обича. Смята, че всеки епизод от "Непознатите" ще остане във времето, филмите му са ценни, защото разкриват неизвестни черти от характерите на великите. Никой не си дава сметка за трудностите, през които преминавам, казва Тошев. Колеги от чуждестранни медии, с които контактува, се учудвали от таланта му да убеждава. Никак не е лесно, признава журналистът.
"Ако знаеш как, никой няма да ти откаже. Като млад бях нетърпелив. С времето се научих да чакам. За интервюто с Наум Шопов съм чакал 14 години, за Фрида от АББА – 30 години, за фотографа Ани Лейбовиц – 6 години", казва Тошев и допълва, че най-трудният въпрос, който е задавал, е бил към италианския певец Ал Бано. Осмелил се да го попита за дъщеря му "Сигурен ли си, че тя е мъртва? Може да не ми отговаряш. Извинявай", казал Георги Тошев, когато срещнал мълчанието му. В момента, в който се отказал от отговора, го получил. Ал Бано просълзен споделил, че е видял с очите си тялото на дъщеря си. Разкрил и по какви детайли я е познал. Уви, жена му Ромина Пауър в онези години отказала да повярва, че това е детето им. Ал Бано не успял да я убеди, че няма заговор – детето им не е живо. Това ги разделило завинаги.
"Непознатите" е ежедневна битка, но си заслужава, казва авторът. Изисква отдаване, неуморна работа и инат. Логично е предположението, че Георги Тошев е амбициозен. "Напротив, много съм мързелив. Ако животът ми не се случи така, че да нямам друг изход, сигурно щях да бъда алкохолик", оборва първоначалното впечатление той. Подчертава, че не се шегува. Когато баща му си отива, му се наложило да се справя сам. Не можел да пренебрегне ангажиментите към майка си, към дъщеря си и семейството на сестра си.
"Животът ни е даден, за да се справяме, а не да хленчим. От Цветана Манева съм го научил. Дава ти се веднъж шанс да направиш нещо, което ти е важно, и не мога да го пропусна", разяснява журналистът. Манева е от личностите, които са оказали огромно влияние върху него. Другата е Невена Коканова. С нея се запознал, когато работел в славния период на "24 часа", преди вестникът да залинее. Видели се за интервю, което продължило години. Сприятелили се и често се срещали. Когато актрисата се разболява от рак, се променила драстично. Болестта я направила не тъжна, а дейна. В последните си години усещала, че времето й е ограничено, и се стараела да се наслаждава на всичко което правела. Усамотявала се, но не била самотна.
"Има незаменими хора и Невена е от тях, родили се по тези ширини в България. Незаменима не само в киното, като личност. Невена беше изключителна. Можеше да бъде аристократка дори на олющена дървена пейка с пластмасова чаша кафе и евтина цигара в ръката си. През 90-те години- нямаше парите, които актриса като нея заслужава, но трудно можеше да я почерпиш. Беше горда и самостоятелна жена. От нея съм се научил на вкус не само в изкуството, но и в живота. Казвала ми е, че и пет лева да имаш, важно е как ще ги похарчиш", спомня си Георги Тошев.
Когато правел филм за нея, се срещнал със сръбския актьор Раде Маркович. С него Невена си партнира в "Крадецът на праскови". За тайната им любов се говори и до днес. Маркович я чакал, но Невена не се развела със съпруга си. Тошев споделя, че при срещата си с Раде Маркович се убедил, че той все още обича великата актриса.
"Не каква жена, а каква личност трябва да си, за да те обичат 45 години?! Невена е човек, който толкова много е обичал, и затова е толкова обичана. Тя беше купонджийка, понякога затворена, обърната към себе си. Беше много духовен човек. Имаше вяра и често ходеше до манастира в Кремиковци. Голям урок и подарък ми е Невена. Приятелството ми с нея бе привилегия", завършва журналистът.
Стр. 22-23
В новия брой на списание МАХ ще разберете защо вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков единствен се осмелява да нарича премиера Бойко Борисов на малко име, просто „Бойко”. Кой и как разпределя парите в семейство Дянкови? Защо финансовият министър отпуска повече пари за археологически разкопки по време на криза, как се е запознал със съпругата си Керълин и каква е връзката му с писателката Елизабет Костова.
