сп. Мениджър | Александър ХРИСТОВ | 05.12.2010

Това, че един мениджър не умее добре да говори пред публика, не го прави лош мениджър. Но това, че умее, го прави още по-добър и най-вече – харесван

КОЛКОТО ПО-ВИСОКО в корпоративната и обществената йерархия стои един мениджър, толкова по-публична личност е той. Колкото по-голяма е неговата публичност, толкова интересът към него (като личност и като професионалист) е по-голям. Всички тези зависимости идват да ни кажат, че за един човек на такава длъжност е критично необходимо да умее да общува с големи групи от публики, съответно да говори успешно пред тях. Изискване, което може би вече е време да бъде записано редом до лидерските и организационните качества, уменията за делегиране и всичко останало, което се повтаря във всички гласни и негласни изисквания за заемане на висока мениджърска длъжност.
Вероятно това, че един мениджър не умее добре да говори пред публика, не го прави лош мениджър. Но това, че умее, го прави още по-добър и най-вече – харесван. Това е като да бъдеш отличникът в класа – нито учителите, нито съучениците ти оспорват твоя ум и постижения, ама шантавият ти перчем все им се навира в очите.
Естествено, не е задължително всеки мениджър да разбира от тънкостите на говоренето пред публика или да притежава вродена и неизкоренима харизма. Тази работа е прерогатив на неговите пиар специалисти, чиято задача е да го подготвят, да го обучат и да го въведат в занаята на реториката. А задачата на мениджъра пък е да ги изслуша внимателно и да осмисли техните съвети. Второто като че ли е значително по-трудно изпълнимо от първото, колкото и по-лесно да изглежда на пръв поглед. Защото мисленето от типа на "какво ще се разкарвам нагоре-надолу като панаирджийска маймуна" за съжаление все още ръководи поведението на притеснително голяма част от иначе успешните български бизнесмени. И затова няколкото съображения и препоръки в този текст са предназначени не само за тях, а за всички останали, а също и за пиар специалистите, които се трудят върху тънкостите на публичното им говорене.
Първо, говоренето пред публика категорично не означава четене пред публика. Прочетеният и изговореният текст се различават по много признаци – конструкция, интонация, последователност, свързаност на изреченията, паразитни думи и други. Поради това независимо дали виждаме или не човека, който чете, ние много добре усещаме дали той го прави. А четенето създава дистанция и намирисва на незрял академизъм или на отчетно-изборно събрание. Ясно е, че написаният текст донякъде помага да се овладее сценичната треска и дава сигурност и ориентация на говорещия. Именно поради това е добре да има подготвен текст, но да не е със свързани изречения, а основните пунктове да бъдат изброени като подточки или като ключови изрази. Така хем няма да се губи мисълта или да се пропусне нещо важно, хем говорещият сам ще си конструира изреченията. И още нещо: говоренето пред публика е индивидуален акт, пряко свързан с личността на говорещия, но колкото по-малко "аз" присъства в експозето, толкова по-добре. По принцип много малко от слушателите възприемат нормално и абсолютно безкритично каквато и да било форма на самоизтъкване.
Второ, началото е изключително важно. Никой от аудиторията, освен вероятно членовете на семейството на говорещия, не очаква с трепет това, което той ще каже. Затова вниманието трябва да бъде привлечено още в началото. Някаква тема, случка, гръмко твърдение, интересно наблюдение, забавен коментар върху нещо, което е казал предишният лектор, интересна метафора, цитат от известна личност, дори понякога виц. Стига всичко това да е уместно по отношение на аудиторията и да е пряко, ама много пряко свързано с темата на изказването. Обратното – дългите благодарности като при получаване на "Оскар", подробните въведения и особено фразите – убийци на вниманието, от типа на "в условията на световна икономическа криза", "нашата компания винаги се е стремяла" и други подобни са доста лош старт. Най-малкото защото те представляват нещо, което всички знаят, не са нищо ново и не казват защо аудиторията трябва да чуе думите на говорещия. В този смисъл препоръчвам приписваното на Кърт Вонегът обръщение към абсолвентите от випуск 1997 на Масачузетския технологичен институт. То започва с: "Ползвайте плажно масло".
По-нататък: оправданията и обстоятелствените обяснения могат само да развалят една по същество добра презентация. Може да започнем с извинение само ако сме закъснели за събитието или само ако извинението е в хумористичен контекст. Да, разбира се, и също когато някой от аудиторията открие грешка в представянето или се разгорещи дискусия, въз основа на която говорещият да има възможност да преразгледа някои от своите позиции. Категорично са непрепоръчителни и всякакви сервизни реплики или такива, които обясняват какво е трябвало да се случи, от типа на "моите сътрудници тук са ми подготвили…" или "по принцип трябваше да ви покажа графиката на ръста, но…". Те отклоняват вниманието от същественото и губят времето на аудиторията. Освен това никой няма да запомни какво е трябвало да се случи, а какво се е случило. А най-голямото безумие е репликата "извинявайте, аз малко се притеснявам". От една страна, нормално е човек, пък било то и висш мениджър, да изпитва сценична треска – истината е, че на някои хора не им минава цял живот. И общо взето, аудиториите са благосклонни към нейните проявления – треперещ глас, излишни жестове и други. А от друга страна, може да бъдем абсолютно сигурни, че 50% от жените и 99% от мъжете в залата въобще няма и да разберат, че говорещият се притеснява. Освен ако не го заяви, разбира се.
Независимо дали едно изказване пред публика е дълго или кратко, винаги трябва да се търси контакт с публиката и обратна връзка. Първото помага изключително много в това да доближи говорещия до аудиторията и да създаде впечатление, че той се обръща към всекиго поотделно. Това е ключово по отношение на привличане на вниманието. А адаптацията към публиката или обратната връзка му помага да промени тона и понякога дори посоката на изказването си в зависимост от реакцията на аудиторията. Защото понякога дори и най-смешният виц се оказва, че звучи тъпо точно пред тази определена публика, или пък дългите обяснения по някакъв въпрос само някой си е въобразявал, че са важни. Няма как да разберем всичко това, докато не застанем пред аудиторията, но можем да променяме тактиката в движение. Даже е необходимо. И понякога е доста конфузно, когато правим презумпции за реакцията на аудиторията – например, че ще се засмее, че ще се втурне да разсъждава по въпросите, които сме поставили за дискусия, и други подобни. Съответно не бива да се учудваме или да дерайлираме, когато това не се случи.
Още няколко важни момента, по-скоро формални: преценката на времето и агресията. Ако са предвидени повече от 5 минути за изказването, първата реакция често е "какво ли ще говоря за толкова много време". Това кара хората да претрупват изказването си с допълнителна информация и в крайна сметка времето не им стига. Затова преценката на времето е важна, но много по-важна е преценката на тежестта на темите и на това какво да не включим в изказването. Винаги е по-добре говорещият да приключи по-рано, отколкото по-късно. А агресията дори в тона на говорещия (освен ако не става въпрос за някого с типажа на Фидел Кастро) е изключително противопоказна. Не става въпрос само за отношението по време на дискусията, а за отношението по време на самото изказване. Съгласно една фройдистки звучаща концепция говорещият е мъж, а публиката – жена, съответно тя трябва да бъде ухажвана, преди да бъде обладана.
Бившият руски премиер Виктор Черномирдин, светла му памет, ще остане в историята с много неща, включително и с репликата "Искахме да стане по най-добрия начин, а се получи както винаги". За да не става както винаги, пиар специалистите, подготвящи някого да говори пред публика, трябва да са по-настойчиви към него. А за мениджърите: моля, слушайте съветниците си и не мислете, че уменията за говорене пред публика са маловажни за цялостния успех.

Стр. 102, 103

сп. Мениджър | 05.12.2010

Ще трябва да раздадете бонуси. Не е задължително те да са в пари. Има още много начини да зарадвате служителите си
МОЙ ПРИЯТЕЛ, ДИРЕКТОР на голяма компания с много служители, дефинира проблем: През последната година има осезаем спад в мотивацията на хората и оттам в качеството на работата. Оформят се групички, плетат се интриги и т.н. Лошото е, че дори естествените лидери, които винаги са влачили по няколко души на гърба си, проявяват признаци на слаба заинтересованост към бизнеса. В същото време е криза – компанията почти няма ръст, съответно няма пари за бонуси, а номерът на ейчарите "Имате привилегията да работите в престижна компания!" вече действа само на стажантите.
Приятелят ми поръчал на отдел "Човешки ресурси" да помислят за пакет от нефинансови стимули, с които да оправят настроението на хората по Коледа. След като прегледал предложените идеи, се затруднил още повече, защото не бил убеден доколко те наистина ще сработят.
След като ми разказа всичко това, приятелят ми ме попита: "Как да мотивирам хората си в крайна сметка?". Аз му отговорих: "Ами попитайте ги! Убеден съм, че ако се позаровите в ежедневието им, ще откриете неподозирани етажи от пирамидата на Маслоу*. А оттам ще излязат и прекрасни идеи за нефинансови стимули. А и самият факт, че ги питате, вече е стимул, защото показва уважение и интерес към тях". Естествено, "питането" в една голяма компания далеч не е толкова лесно, колкото в малка или средна фирма, но нали за това са вътрешните комуникации като списания, бюлетини, блогове, форуми, анкети, "фейсбук" групи и т.н.
Все пак, тъй като съм консултант и част от работата ми е да предлагам ноу-хау, разказах накратко на приятеля ми няколко находчиви кампании, реализирани със или без мое участие в компании, за които съм работил.
Една от тях се случи в холдинг, изграден на принципа на синергия-та на няколко различни бизнеса, развивани около водеща българска компания. Броят на служителите в различните фирми варираше от около 30 до над 3000 и не беше никак лесно по еднакъв начин да се прилагат стандартните мотивационни техники. В същото време висшият мениджмънт имаше желание да подкрепи хората, въпреки че поради мащаба на екипа често се оказваше високо и далеко, а и пари за бонуси почти нямаше.
Седнахме да помислим и изпълнителният директор, който е много земен човек, първо каза, че иска да може да честити на всички рождените им дни. Да, идеята може да звучи просто и не особено оригинално, но аз знам, че в много големи компании това не се практикува именно поради проблема с мащаба и големия брой на служителите. Все пак успяхме да създадем оптимизирана система – мениджърите получаваха личен поздравителен адрес на луксозна хартия с подпис и печат, а всички останали служители поздравявахме във вътрешното списание, което издавахме в този период. И имаше много добър ефект, защото поздравителните адреси отбелязваха в спомените на мениджърите всяка ценна година от кариерата им в голямата компания. А за останалите хора си беше малко удоволствие да видят името си в издание, което все пак излизаше в тираж 4000 броя и повечето техни колеги четяха и им честитяха.
Другата, доста по-осезателна мотивационна техника, която компанията приложи, се базираше на икономията от мащаба и беше много проста и абсолютно безплатна. На финансовия мениджър му хрумна да използваме факта, че холдингът се явява корпоративен клиент на дълъг списък от доставчици. Те постоянно се надпреварваха да предлагат застраховки, мобилни телефони, техника, кредити и други стоки с отстъпки като за голям корпоративен клиент. Единственото, което остана, за да се получи идеята, беше да се договори тези отстъпки да бъдат предоставени и на нашите служители. Което не беше трудно, защото доставчиците нямаха нищо против над 3000 потенциални клиенти да бъдат насочени към техните магазини.
Естествено, малко компании имат мащаб, от който да могат да направят голяма икономия, но пък средните и по-малките размери дават възможност за прилагане на много други креативни идеи. Важното е фокусът върху мотивацията на хората да е достатъчно нагоре в приоритетите на мениджърите. Пример за подобно отношение е случка с изпълнителния директор на германска компания с над 300 български служители у нас. Правехме програмата на много сериозно корпоративно събитие, което включваше официална част с правителствено присъствие, брифинг с всички медии и вътрешно събитие със служителите. И всичко това в един ден. Естествено, най-трудно беше да направим времевия план, защото трябваше да се съобразяваме с графика на медиите, с претенциите на министрите и с куп други неща.
За да започнем все пак отнякъде, попитах изпълнителния директор: "Коя част е най-важна за вас?", имайки предвид официалната или медийната. Получих отговор, какъвто не съм получавал за над десет години в бранша: "На мен събитието със служителите ми е най-важно!". И наистина направихме събитието със служителите в 11 ч., когато по принцип е по-добре да се поканят медиите. Следобеда журналистите ни скъсаха нервите от мрънкане, че им е късно и неудобно, но… този начин на мислене се отрази в това, че българският екип, част от огромна интернационална компания, в последните две години счупи няколко рекорда в рамките на групата и се очертава като един от най-добрите в дейността й на световно ниво.
Оказа се, че немците, за които знаем колко ценят дисциплината и трудолюбието, знаят много добре, че тези екстри не се получават по подразбиране. Въпросната компания има цял пакет от стимули и социални придобивки за служителите, като ваучери за храна, 30% отстъпка в служебния стол и отстъпки в магазини като тези, за които разказах по-горе. За Коледа винаги се прави парти с някоя звезда и служителите, освен че се снимат с Мария Игнатова например, получават награди като екскурзия в Египет или билети за дербито "Арсенал" -"Челси" в Лондон.
Между другото интернационалната група има вътрешно футболно първенство и отборите от различните страни пътуват за мачове из целия свят на разноски на компанията. При това с половинките си. И всеки мач, независимо дали бият, или падат, става повод за безкрайно забавление във "Фейсбук" групата, която им направихме за вътрешна комуникация.
Е, да, не всяка компания е част от международна група, но и у нас има доста междуфирмени първенства, а участието на един отбор не е прекалено скъпо за една средна компания. В същото време целият екип става агитка на отбора, преживява победите и загубите и сплотяващият ефект понякога е невероятен.
Естествено, много компании осигуряват на служителите си безплатни здравни осигуровки, застраховки живот, обучения или магистратури и допълнително пенсионно осигуряване, но тези стимули все пак струват пари. Затова да се върнем на приятеля ми от началото на този текст, който нямаше никакви финансови опции за стимули. Той все пак реши да "попита" хората си.
Заедно с ейчарите той разработи анонимна онлайн анкета, така че да получим възможно най-откровените отговори. И ги получихме. Всички, които анализирахме резултатите от анкетата, забелязахме един и същ тренд – сред многото обективни и някои не толкова обективни оплаквания се открояваше рефренът "Не ми стига времето!". Не толкова очакваното "Не ми стигат парите!" или "Шефът ми ме дразни!", или "Компютърът ми е скапан!". Малко неочаквано, но всъщност толкова нормално за всички нас. Хората бяха дали и доста конструктивни идеи за оптимизиране на работното време. Остана само в отдела "Човешки ресурси" да седнат, да анализират схемата на работа и предложенията на служителите и да подготвят нова схема за гъвкаво работно време, така че хората да получат повече и по-разнообразни възможности за почивка или време за себе си.
Резултатът беше впечатляващ и компанията въведе една от най-модерните програми за гъвкаво работно време, за които съм чувал. И до ден днешен хората там предизвикват завист с екстри като свободен ден на рождената дата, възможност за работа от вкъщи два дена в месеца, опция да се работи вечер, ако през деня човекът е бил зает, опция да се вземе почивен ден през седмицата и да се отработи през уикенда и т.н.
Следващата година показа, че схемата не само не намали производителността, но хората заработиха по-продуктивно. Може би най-важният ефект беше, че служителите се усетиха чути. Усетиха още, че мениджмънтът ги уважава като професионалисти и им вярва, че ще си свършат работата добре и без да им се виси постоянно на главите.
Естествено, новината беше анонсирана на Коледа и в първия ден след празниците хората не бяха в обичайното минорно настроение, а усилено коментираха кой как ще се възползва от новата схема.
Между другото в момента пак в тази компания се разработва нов пакет от "времеспестяващи" екстри за служителите като: домашен майстор (всъщност домакинът на компанията), почистване на домовете (естествено, от фирмата, почистваща офиса), фитнес и детска градина близо до офиса и дори човек за плащане на комунално-битовите сметки и химическо чистене до врата.
*Пирамидата на Маслоу се състои от пет нива. В основата са физиологичните нужди, след това сигурността, принадлежността и увереността. На върха е самоусъвършенстването на личността.

Стр. 78, 80

МЕНИДЖЪР.NEWS I 30.11.2010

Най-новият и последен за календарната 2010 г. брой на сп. „Мениджър” вече е в продажба. Не го пропускайте, защото само в него можете да прочетете специално интервю с Алвин Тофлър, както и статията на еврокомисар Кристалина Георгиева „Да си пожелаем най-доброто, да се подготвим за най-лошото”.

Ако сте любопитни да узнаете и държите първи да сте информирани какви ще бъдат България и светът след „ледената епоха”, т.е. след кризата, потърсете компетентните отговори в темата на броя.

За първи път цялото съдържание на списанието можете да прочетете и на нашия сайт www.manager.bg. Ще го откриете само с едно кликване върху актуалната корица на началната страница на сайта.

Освен това имате правото и възможността да получите и дигиталната версия на новия ни брой на цената на три SMS по 1,20 лв. с включен ДДС.

Оригинална публикация

МЕНИДЖЪР.NEWS I 9.11.2010

Редакторът от списание "Мениджър" Венцислав Савов спечели най-престижната медийна награда "Черноризец Храбър" в оспорваната категория за бизнес и финансова журналистика.

Венцислав Савов, който е редактор "Мениджмънт" в списанието, спечели с три авторски интервюта: с Уорън Бъфет, смятан за най-великия инвеститор в историята на съвременните финансови пазари, с най-известния футуролог в света Алвин Тофлър и с мислителя и философа Ноам Чомски.

Въпреки силната конкуренция, с тези безспорни текстове журналистът от сп. "Мениджър" бе избран от журито с почти пълно единодушие.

"Това е първата голяма награда, която получавам", заяви развълнувано от трибуната нашият Венци. "В този момент си давам сметката, че всъщност съм тук благодарение на три неща:  Първо, благодарение на невероятния екип, с който работя и от който се зареждам с идеи, а и добре се забавляваме. 
Второ, благодарение на бранда на сп. Мениджър. Той  задължава и кара във всеки да търсим и представяме най-отбраното от световния бизнес. 
И трето и най-важно – благодарение на Максим Майер, нашия главен редактор, който успява да превърне създаването на всеки брой на сп. Мениджър в едно истинско приключение. Вдъхновява ни да пишем стойностни текстове, и прави така, че в крайна сметка осъзнаваш, че всеки месец това усилие си струва. 
Благодаря на уважаемото жури  за наградата! Тя е за целия екип на сп. „Мениджър”!", каза още тазгодишният носител на наградата "Черноризец Храбър" за бизнес и финансова журналистика.

Церемонията снощи в Централния военен клуб в София уважиха председателят на парламента Цецка Цачева, премиерът Бойко Борисов, двамата вицепремиери Симеон Дянков и Цветан Цветанов, министрите Александър Цветков, Вежди Рашидов и Трайчо Трайков, кметът на София Йорданка Фандъкова

Голямата награда за цялостен принос бе присъдена посмъртно на Радостина Константинова, една от основателките на пресгрупите "168 часа" и "Монитор". Призът беше приет от майка й, д-р Вангелова, която обяви, че паричната премия към наградата в размер на 10 000 лв. ще отиде във фонд "Радостина Константинова", от който ще се финансира обучението на млади таланти в журналистиката.

Другите наградени:

Разследване – Диана Тенчева, „Труд"

Политически журналист или коментатор – Мартин Карбовски, номиниран от „Стандарт"

Репортер – Руслан Йорданов, в. „Стандарт"

Култура и стил на живот – Константин Вълков за публикации в "24 часа"

Фотожурналист – Петър Ганев, сп. „Тема"

Журналист от регионална медия – Ася Пенчева, в. „Утро"

Спорт – Владимир Памуков, в. „Труд"

Млад журналист – Блага Георгиева, "24 часа" 

Бяха раздадени и няколко специални награди. В категорията за книга, написана от журналист бяха отличени Румяна Угърчинска за "Истината за атентата срещу папа Йоан-Павел II" и Слави Ангелов от в. "24 часа" за "Наглите".

В категорията "Кампания в печатните медии" наградата беше присъдена на в. "Стандарт" за инициативата "Милост за децата".

Оригинална публикация

сп. Мениджър | 30.10.2010 

Приключи третият национален конкурс "Мениджър на годината". Победител е Андреас Майерхофер, главен изпълнителен директор на "Мобилтел". Той получи и специалната награда на зрителите на bTV. Новоучреденият приз за устойчив бизнес отиде при Иван Василев, управител "TNT България". Заключителната церемония бе най-изисканото бизнес събитие за годината.
БЪЛГАРИЯ МОЖЕ ДА СЕ ГОРДЕЕ с добрите мениджъри, които работят в страната – българи и чужденци. Те постигнаха впечатляващи резултати в изключително трудни времена. Националният конкурс "Мениджър на годината 2010" бе най-оспорваният досега. Той се наложи като централно събитие в бизнес календара на страната. Това са посланията на приключилия трети конкурс "Мениджър на годината". Той се организира от списание "Мениджър". Основен партньор е консултантската компания "Делойт България", която по своя методика оценява кандидатите и посочва победителя.
Андреас Майерхофер, главен изпълнителен директор на "Мобилтел", е Мениджърът на 2010 г. Той спечели в конкуренция с още 83-ма много успешни ръководители. Това бе най-оспорваният конкурс в последните три години.
До финала достигнаха десет мениджъри: Андреас Майерхофер, главен изпълнителен директор на "Мобилтел", Джон Кларк, изпълнителен директор на "Енел Марицаизток 3", Димитър Илчев, главен мениджър на "Евромаркет груп", Зоя Паунова, изпълнителен директор на "АстраЗенека България", Иван Василев, управител на "TNT България", Ираван Хира, генерален директор на "Хюлет-Пакард България", Момчил Андреев, изпълнителен директор на Райфайзенбанк (България), Ренато Келер, изпълнителен директор на "Байер България", Теодора Георгиева-Милева, изпълнителен директор на "OMV България", Тодор Желязков, управител на "Елтрак България".
Андреас Майерхофер е първият чужденец, който печели конкурса "Мениджър на годината". Той получи кристалната статуетка от Васил Мирчев, издател на "Мениджър" и председател на борда на директорите на "ВМ финанс Груп" (резюме от изказването на Васил Мирчев, моля четете в отделен текст). Победителят прие наградата с дълбок поклон и видимо развълнуван, благодари първо на своя екип. "Бих искал да споделя тази награда с всички служители на "М-Тел". Благодаря на списание "Мениджър", което организира това вълнуващо събитие и учреди тази награда. Ние в "М-Тел" смятаме, че инвестицията в тази прекрасна държава си заслужава. Тази година освен този приз аз получих и моята най-голяма награда – моя син", сподели от трибуната Мениджърът на годината. И благодари на семейството си за подкрепата и специално на съпругата си: "Зад всеки силен мъж стои една силна жена", каза трогнат изпълнителният директор на "Мобилтел" (моля, четете интервю с него в следващите страници).
Андреас Майерхофер стана носител и на първата награда на зрителите на bTV. Те гласуваха за десетимата финалисти в сайта на телевизията. Специалната награда му бе връчена от Александър Шумарски, директор "Интернет" в "bTV Медиа груп". На второ място зрителите класираха Зоя Паунова, изпълнителен директор на "АстраЗенека България", а на трето Иван Василев, управител на "TNT България". Той получи новоучредения от "Мениджър" приз за устойчив бизнес. Иван Василев е финалист в конкурсите "Мениджър на годината" -2008, 2009 и 2010 г. Наградата му бе връчена от Лъчезар Цоцорков, изпълнителен директор на "Асарел Медет", победител в конкурса "Мениджър на годината 2009" и председател на Клуба на финалистите в конкурса "Мениджър на годината". За церемонията по червения килим к?>м аулата на Софийския университет преминаха едни от най-успешните предприемачи и мениджъри в България, участниците в конкурсите "Мениджър на годината" – 2008, 2009, 2010 г., шефовете на големите български медии. Те бяха посрещани на входа от прекрасните изпълнения на тримата тенори Кирил Илиев, Илиян Недев и Александър Господинов от "Кирил Илиев трио – Тенорите", които създаваха неповторимо настроение.
Специален гост на церемонията бе министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. В своето поздравление към мениджърите той изтъкна, че усилията им дават резултати. "В редица отрасли вече отбелязваме ръст. Вашите стоки намират добра реализация в чужбина. Тъй като рано или късно ще се върна във вашите редици, моля, поддържайте огъня", призова министърът.
В своето приветствие Илиян Василев, председател на "Делойт България", предложи в конкурса догодина да има специална награда за мениджър от публичния сектор.
Тази година аулата на Софийския университет едва побра всички гости. Церемонията продължи около два часа. На сцената, която напомняше разгърнато списание "Мениджър", по традиция един след друг излязоха всичките десетима финалисти. Те получиха специална грамота за високи постижения в мениджмънта. Всеки беше представен с кратък видеоматериал. (Какво казаха финалистите и от кого получиха наградите, моля, четете в отделен текст.)
Голямата изненада в програмата тази година бяха акробатите от арт формация "Акро фор". Техните виртуозни изпълнения символизираха пирамидата в управлението на компанията и значението на екипа. Очарована, публиката непрекъснато ги аплодираше. Водещи бяха актьорите Яна Маринова и Николай Илчев.
Заключителната церемония на националния конкурс "Мениджър на годината" бе в стилистиката на строго официалните събития от висок клас Идеята и цялостната концепция бе дело на Христина Ванчева, управител на рекламна агенция АТеат. Агенцията бе и основен организатор на церемонията.
***
Специални благодарности
"Мениджър" благодари на всички участници в конкурса "Мениджър на годината 2010". Вие имате много силни резултати в изключително трудна година. Отсега ви каним, скъпи приятели, да участвате в следващия конкурс "Мениджър на годината 2011". Убедени сме, че в предстоящите месеци ще постигнете още по-големи успехи. Желаем ви го от сърце. Специално благодарим на нашите спонсори "Перно Рикар България", "IBM България", "Булстрад Виена Иншурънс Груп", "УниКредит Булбанк". "ВМ Финанс Груп". Без вашата финансова подкрепа конкурсът изобщо нямаше да е същият. Благодарим на медийните ни партньори bTV, "Дарик радио", вестник "Стандарт", "Инвестор.БГ". които ни подкрепяха на всеки етап от конкурса. Благодарим на отговорните български медии, които отвориха страниците и ефира си за идеите на конкурса. Благодарим на рекламна агенция АТеат за перфектната организация на събитието.
Благодарим на специалистите от "Конгрестехник" и "Сценио" за отличния звук, картина и сцена и на "Рене Кетъринг", които добавиха и кулинарен блясък на събитието. Всички нас – списание "Мениджър", участници в конкурса, спонсори, медийни партньори – ни обединява идеята да издигаме престижа на мениджърската професия, да станат имената на успешните български мениджъри по-известни в обществото. Това е каузата на конкурса. Надяваме се, че с всяка измината година ще се доближаваме до нея.
***
Васил Мирчев, издател на "Мениджър": Когато мениджърите отново започнат да мечтаят, тогава България ще стигне там, където мечтае да бъде
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СЪМ ЩАСТЛИВ, че сме тук заедно в този най-важен и вълнуващ момент на конкурса "Мениджър на годината". 84 достойни мъже и жени, много силни професионалисти, се включиха тази година в това най-престижно бизнес състезание. Това е важна част от хората, които дават облика на новата българска икономика. Благодаря на всички от сърце.
Вероятно след няколко години ще разказваме на децата си какво се случи през 2009 и 2010 г. Нашата история в тези две години можеше да бъде много по-мрачна, тъжна и сурова. За радост тя не е такава. Заради вас, хората в тази зала, които се изправихте срещу трудностите и изпитанията. Благодаря ви за всичко, което направихте, благодаря ви за тази наистина друга история, която ще разказваме на своите деца след години.
Винаги съм си мислил, че по-светлите времена в страната ще дойдат, когато добрите предприемачи, мениджърите започнат отново да нравят планове за бъдещето, когато започнат да мечтаят. Когато мениджърите отново започнат да мечтаят, тогава България ще стигне там, където мечтае да бъде.
Понеже стана дума за мечтите, конкурсът "Мениджър на годината" тази година за мен е една осъществена мечта. В него участваха толкова силни кандидати, колкото никога досега. Тези хора са от голямо значение за бъдещето на нашата страна. А в краткосрочен план те са особено значими за преодоляване на икономическата криза. Вярвам в бъдещето на тази държава.
***
Финалистите казаха:
Андреас Майерхофер, главен изпълнителен директор на "Мобилтел": Много съм щастлив, че съм тук тази вечер. За мен е голяма чест като чуждестранен мениджър да съм сред номинираните в конкурса. Радвам се, че "М-Тел" е сред 500-те най-добри компании в Югоизточна Европа.
Андреас Майерхофер получи грамота за високи постижения в мениджмънта от Георги Василев, зам. изпълнителен директор на "Булстрад Виена Иншурънс груп".
***
Джон Кларк, изпълнителен директор на "Енел Марица-изток 3": За мен участието на финала беше истинска изненада. В залата виждам много организации, които се справят страхотно в областите, в които работят. Това е двигателят, който ще отведе България в правилна посока. Всеки един от нас може да се гордее с компанията и с хората си. Аз лично много се гордея с екипа, с който работя в България. Имаме отлични служители и отлични мениджъри. Горди сме да се наречем българска фирма.
Грамотата на Джон Кларк му бе връчена от Силвия Пенева, управляващ съдружник на "Делойт България ".
***
Димитър Илчев, главен мениджър и председател на надзорния съвет на "Евромаркет груп": Впечатлен съм от този конкурс. Поздравявам списание "Мениджър" за това, че в тези толкова трудни времена успя да ангажира толкова мисъл, талант и мениджъри, които да споделят най-добрите си корпоративни практики. Респектирай съм от участниците тази година. Всеки един от финалистите е победител и еталон в бизнеса. Благодаря на екипа си за това, че трансформира най-добрите световни технологии и помага на българската индустрия да е конкурентоспособна. Грамотата на Димитър Илчев му бе връчена от Стюарт Тил, изпълнителен директор на "Инвестор.БГ".
***
Зоя Паунова, изпълнителен директор на "АстраЗенека България":
Наистина е вълнуващо да съм на тази впечатляваща церемония тази вечер, и то в този храм на знанието, който извиква чувство за уважение към академичността. Гордея се с това, че съм сред финалистите. Благодаря на списание "Мениджър" и на "Делойт България", че стартираха един много важен процес в българското общество. Те възпитават нова култура на уважение към отговорния бизнес. Тази номинация дължа на хората от моя екип. За мен те са незаменими, така както е Меси за "Барселона", защото и те по същия начин носят хъса за победа. Зоя Паунова получи грамотата си от Людмил Кържилов, управител на "Дарик Нюз".
***
Иван Василев, управител на "TNT България", финалист в конкурса през 2008, 2009 и 2010 г.: Завършил съм "Карл Маркс" и знам основните предимства на капитализма пред социализма. Истинският университет за мен обаче беше TNT, където научих основните неща за бизнеса. Иван Василев получи грамотата си от Десислав Атанасов, изпълнителен директор за Дивизия "Фууд сълюшънс" на "Юниливър" за Централна и Източна Европа и член на глобалния екип на "Юниливър Фууд сълюшънс".
***
Ираван Хира, генерален директор на "Хюлет-Пакард България": Служителите ни в България са 2500. Средната им възраст е под 30 години. Присъствието ми тук е признание за всички тези млади хора, които знаят, че бъдещето е по-добро от днес.
Ираван Хира получи грамотата си от Валери Костов, финансов директор на "Перно Рикар България".
***
Момчил Андреев, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на Райфайзенбанк (България): Акробатичнага пирамида (изпълнена от арт формация "Акро фор" по време на церемонията) много ми напомня на бизнеса. Напомня ми за това, че тези, които са на върха, полагат много усилия, за да стоят изправени, но тези, които са отдолу, полагат също много усилия. Ние в Райфайзенбанк започнахме да градим такава пирамида още от самото начало и към днешна дата имаме над 740 хил. клиенти, които сме спечелили заедно с моите колеги. Така че искам да им благодаря, както и на сп. "Мениджър". Момчил Андреев получи грамотата си от Александър Раков, генерален директор на "IBM България".
***
Ренато Келер, управител на "Байер България": Тук съм тази вечер, защото служителите и колегите ми във фирмата допринасят с идеи и решения, които ни помагат на пазара. Преди 4 години, когато приех предложението да дойда в България, колегите ми се смееха зад гърба. 3 години по-късно ние започнахме да изнасяме служители, които да работят в централата ни. Това показва колко конкурентоспособни са българите.
Ренато Келер получи своята грамота от Славка Бозукова, главен редактор на вестник "Стандарт".
***
Теодора Георгиева-Милева, изпълнителен директор на "OMV България", финалист в конкурса през 2009 и 2010 г.: Това, че съм на финала на този конкурс, е сериозна оценка и плод на усилията на целия колектив на OMV, компанията стана една от най-успешните в България. Това е много задължаващо. Ние ще продължим да предлагаме стойностни услуги на нашите клиенти и няма да преставаме да ги изненадваме с новости. За всеки един от финалистите вярвам, че тази оценка е още по-ценна, защото я получаваме в наистина тежка година. Това е сериозно предизвикателство за всеки един мениджър. Теодора Георгиева-Милева получи грамотата си от Андрей Казини, главен оперативен директор на УниКредит Булбанк.
***
Тодор Желязков, управител на "Елтрак България": Тази година конкурсът набра много популярност и това обяснява и силните кандидати в тазгодишното издание. В тази тежка година това, че съм финалист, доказва, че правим нещата правилно. В сравнение с другите финалисти ние сме по-малка компания, с 80 души екип, и това, че съм тук тази вечер, е още по-голямо признание за тях, признание за това, че се справяме добре. Призовавам всички мениджъри от малкия и средния бизнес да бъдат по-смели и да участват следващата година. Аз лично познавам много стойностни кандидати сред тях. Тодор Желязков, който за втора поредна година е на финала на конкурса, получи грамотата си от Лъчезар Богданов, управляващ съдружник на "Индъстри Уоч".
***
Спонсорите за каузите на конкурса
Албена Трифонова, управляващ директор на "Перно Рикар България ": "Мениджър на годината" се появява в точния момент, в който всеки се движи по ръба. Разликата между успеха и оцеляването в бизнеса е почти невидима, а конкурсът улавя именно тази тънка граница. Това е форум за победители. В него загубили няма, защото всеки един от участниците вече се е състезавал със себе си и е постигнал успеха на признанието. Да бъдеш оценен и отличен в такива условия извън компанията, която управляваш, е истинското предизвикателство.
***
Александър Раков, генерален директор на "IBM България": Конкурсът е изключително полезен за всеки мениджър, тъй като се базира на утвърдена методология за избор – финансови показатели, добри управленски практики и не на последно място личностната характеристика на кандидата. "Мениджър на годината" е престижен конкурс, чиято цел е да търси, намира и утвърждава успешните лидери в България с техните две основни характеристики. От една страна, креативност – всички номинирани са лидери с различен поглед върху пазара, готови да експериментират, търсещи и намиращи нови начини за налагане на компаниите си. От друга – фокус и познаване на нуждите на клиентите – в силно конкурентна среда те имат избор и много възможности. Познаването и прогнозирането на нуждите на клиентите позволява партньорство на друго ниво и създава конкурентно предимство.
***
Румен Янчев, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на "Булстрад Виена Иншурънс Груп ": Нашето застрахователно дружество подкрепя конкурса "Мениджър на годината" и участва в реализацията на редакционни идеи от няколко години. В списание "Мениджър" ние виждаме явление – едно много сериозно издание, което работи за бизнеса, прави сериозен конкурс и в него участват наистина добри ръководители. Въпреки бурното време, в което живеем, списанието чрез своите "разкази" се фокусира върху бизнеса, който пише историята на икономиката в България. Това не е история на отминаващите делници, а на реалните професионални битки за овладяване на времето, движението напред и нагоре. Тези битки се водят от личности с опит, авторитет, напрегнато ежедневие, професионални и житейски ценности и въпреки че създават съвременната ни история, невинаги са в челото на новините. Убедени сме, че тези събития, постижения и личности са това, което ни прави жива и перспективна държава. Затова ценим и подкрепяме усилията на сп. "Мениджър" да разказва за тях и да ги поставя в центъра на новините, където вярваме, че е мястото на добрите примери и от бизнеса, и от живота.
***
Анкета с медийните партньори
Какво още можем да направим за издигане престижа на мениджърската професия
Вилма Павлова, директор " Човешки ресурси", bTV Media Group: Медиите имат важна роля в изграждането на имиджа на мениджърската професия и правилното разбиране на същността й. Те могат допълнително да допринесат за утвърждаване на престижа на професията, като споделят с аудиторията добри мениджърски практики и дават по-голяма информация за "кухнята на мениджмънта".
***
Славка Бозукова, главен редактор на вестник " Стандарт": Най-важното, което медиите в България могат да направят за издигане престижа на мениджърската професия, е да отразяват добрия пример. Не само лошия. Във време на финансова криза е изключително важно да се знае кои са успешните мениджъри. Защото в такъв период, когато собствениците на фирми нямат свободни пари, именно мениджърите са тези, които с уменията и опита си крепят компаниите. Дълг на медиите е да изтъкват това.
***
Маринела Величкова, програмен координатор на "Дарик радио": Изключително любопитна би ми била една съпоставка между отговорите на доказали се мениджъри на въпроса "Как стигнахте дотук?" е тези на служителите в съответната фирма. И съм убедена, че припокриването на тези отговори прави мениджъра успешен. В тази връзка и особено в ситуация на криза, която често изисква нестандартни решения и подходи, представянето в медиите на профили на успешни мениджъри е нещо, което, от една страна, би било добро огледало за колегите им, а от друга – би повлияло за издигане престижа на тази професия. Медиите могат да бъдат незаменим помощник и на самите мениджъри с предоставяната от тях немалка по обем информация от различни сфери на обществено-политическия живот в страната и чужбина. Защото информираният мениджър със сигурност взема по-правилни решения. Макар и по-рядко появяващи се, публикациите за представянето на новаторски решения в отделните компании и case studies на отделни проекти също са начин мениджърската професия да получи необходимия и важен не само във вътрешнофирмен план статут на професията на истинския лидер.
***
Стюарт Тил, изпълнителен директор на "Инвестор.БГ": По принцип, когато отразяваме бизнес успехи, трябва да търсим какво стои зад тях: хората, начинът на работа, а не само голите факти и цифри. В тази връзка аз бих описал пътя на успеха на победителите в конкурса "Мениджър на годината" и бих споделил това и с останалите медии в България. Все пак не трябва да пазим добрите новини само за себе си!
***
Конкурсът е оценка за мениджъра, а не за компанията
Методологията се фокусира върху личните управленски качества и умения на ръководителите, съпоставени с международно възприетите стандарти. Това казва Илиян Василев, председател на "Делойт България"

- Господин Василев, с какво Андреас Майерхофер се отличи от останалите финалисти в конкурса "Мениджър на годината"?

- Неведнъж сме подчертавали уникалността на конкурса "Мениджър на годината", дължаща се на обективността на методологията, чрез която се оценяват кандидатите. Важно е да подчертаем още веднъж, че в конкурса се оценява мениджърът, а не компанията. В този смисъл големината и оборотите на компанията нямат определящо значение за оценката. Основният елемент на методологията, който е и с най-голяма тежест, е оценката на личните управленски качества и умения на мениджърите, съпоставени с международно възприетите стандарти.

- Кои бяха основните конкуренти за приза?

- Тази година конкурсът излъчи изключително силна финална десетка. Всеки един от финалистите е достоен за титлата "Мениджър на годината", което бе потвърдено и от факта, че крайните оценки на десетимата са изключително близки.

- Какви изводи за българските мениджъри и българския бизнес правите след третия конкурс "Мениджър на годината"?

- Налагат се два основни извода. Първият е, че върви ускорен процес на конвергенция на управленски капитал и практики. Имам предвид това, че все повече добри световни управленски практики се прилагат и в България. При това не само в клоновете на големи чуждестранни фирми, но и в чисто български компании. Вторият извод е, че се забелязва положителна промяна в общественото отношение към висшите мениджъри. Надявам се, че ще се укрепи признанието и взаимовръзката между управленците на корпоративно и публично равнище, в това число на компаниите в публичния сектор и висшия мениджмънт на държавата.

Стр. 14-15, 16-17, 18-19, 20-21, 22-23, 24 

МЕНИДЖЪР.NEWS I 8.10.2010

Редакторът от сп. „Мениджър” Венцислав Савов е сред кандидатите за тазгодишните журналистически награди „Черноризец Храбър”. Той се състезава в категорията за бизнес и финансов журналист с три силни публикации – авторски интервюта с Уорън Бъфет, смятан за най-великия инвеститор в историята на съвременните финансови пазари, с най-известният футуролог в света Алвин Тофлър и с мислителя и философа Ноам Чомски.

Общо 85 журналисти се включиха в надпреварата за номиниране в 9-те категории на конкурса: за журналистическо разследване, политически журналист или коментатор, репортер, бизнес и финансов журналист, спортен журналист, култура и стил на живот, фотожурналист, журналист от регионална медия, както и за млада надежда в журналистиката.

На 19 октомври ще бъдат обявени първите три номинации във всяка категория, които отиват на заключителния етап на конкурса. Победителите ще станат ясни на официалната церемония, която ще се състои на 9 ноември в столичния Централен военен клуб.

Съюзът на издателите, който е учредител на наградите „Черноризец Храбър” ще присъди и три специални награди: за принос в българската журналистика; за значим обществен принос на медия и за журналистическа или публицистична книга.

Оригинална публикация

сп. Мениджър | Десислава БОШНАКОВА | 05.09.2010 

Мястото на събитието се променя. Но то пак трябва да има връзка с това, което компанията иска да каже на гостите си

НЯМА ДА ВИ ИЗНЕНАДАМ, като кажа, че мястото е изключително важно за всяко специално събитие. Всеки, бил на коктейл в хамбар или на парти на покрива, дълго си спомня за него.
Но за да се избере и подготви едно нетрадиционно пространство, е нужно време, наистина много време, което клиентите обикновено не предоставят на тези, на които възлагат организацията. Но ако сте истински професионалисти, трябва да имате поне два-три скрити коза, за да не бъдете никога изненадани и да не разочаровате дори и най-претенциозните клиенти. И още нещо – провеждането на специално събитие на нетрадиционно място изисква и смелост. Ще кажете, това пък защо? Защото трябва да ти стиска да поемеш риска да поканиш хората някъде, където не са свикнали да ходят. Ако пък гостите са по-консервативни, рискът става още по-голям.
Традиционните места се знаят, затова и няма да се спирам на тях. Преди да се върна на идеите, които можем да реализираме у нас, ще разкажа две случки – една европейска и една американска.
Преди няколко години бях гост за 50-годишнината на една холандска компания. Представители на фирмата от цял свят бяха поканени с половинките си в Холандия за тържеството. Всички знаехме, че трябва да сме официално облечени и да слезем във фоайето на хотела точно в 18,00 часа. Това беше предварителната информация. И в уречения час една група хора от всякакви националности и религии се събрахме и зачакахме. Ужас в очите на мнозина се изписа, когато ни казаха да се качим в автобусите, които бяха спрели пред хотела. Пътувахме, без да знаем накъде, около час. Изведнъж спряхме
в средата на нищото, ама буквално на нищото, пред един огромен хамбар. Щом започнахме да слизаме, наизскачаха социално слаби възрастни хора, които започнаха да просят. След миг, прекрачвайки прага на хамбара, се озовахме на едно суперлуксозно място, където започна самото тържеството. Изискано корпоративно парти, което никой от присъстващите няма да забрави именно заради мястото. Един хамбар насред полето.
Пак преди няколко години, месец след пожара в дискотека в Провиданс, САЩ, се оказах сред тези, които ще присъстват на специално събитие с цел набиране на средства за семействата на пострадалите младежи. Отново изискване за официално облекло (чудесен повод да си купя нов тоалет от Америка) и загадъчно намекнато място. Театърът в Провиданс. Да, казах си аз, логично е на театър да отидеш официално облечен. Но какво установих, когато стигнах там – театърът бе затворен, а ние, гостите, бяхме пренасочени към мазето. Да, мазето. Там, където се пазят декорите, костюмите и какви ли още не интересни антикварни вещи. Всички те бяха използвани за декор на пространството, но най-впечатляващото бе, че в центъра на това мазе имаше малка ледена пързалка, на която всеки можеше да покара кънки. Никога няма да забравя това събитие. Както и първото, за което ви разказах.
Но нека се върнем у нас и на различните идеи за провеждане на събития. Едно интересно място са подземните гаражи, тъй като самите те са новост за нашия начин на живот. Особено са подходящи за провеждане на ревюта, музикални партита, литературни четения или на събития с акцент върху различни модни тенденции и ъндърграунд културата. Допреди няколко години може би и шатрите бяха различно място за събития, но прекалено много фирми ги използват и вече сякаш привикнахме с тях.
Но пък има места, на които почти никой не е рискувал да проведе своето тържество. Например на покрива на някоя от новите високи сгради – първо, гостите ще имат уникална възможност да се качат и да видят града от птичи поглед, и второ – малцина с авантюристичен дух биха пропуснали да си покачат адреналина. Като говорим за височини, се сетих и за Водната кула в София, която напоследък е място за различни форуми. Прекрасен повод да разгледаш самата кула отвътре, която иначе е затворена за посещение.
Друга малко по-нестандартна идея са превозните средства – влак, самолет, яхта. Те могат да се наемат и да се превърнат в уютно и приятно място за вашето събитие. Ако успеете да убедите клиентите си, предложете им разходка с дирижабъл. Не е евтино, но си заслужава, ако наистина искате да впечатлите гостите си. А и медиите ще отразят събитието с удоволствие.
Разбира се, идеите, свързани с места извън града, са блазнещи, но при тях е добре изключително внимателно да прецените доколко поканените са склонни да пътуват. Не е рядкост да се наемат извънградски красиви вили и къщи за специални събития. И като казах къща, се сетих за една от най-известните -къщата на Big Brother. Това е друг интересен похват – официално тържество в студио на нашумяло телевизионно предаване. Всеки човек изпитва определена доза любопитство да види откъде се излъчва любимата му игра или риалити шоу. Може
да затворите улица. Малко по-сложно е като организация, защото ще ви се наложи да изискате не едно и две разрешителни, но в името на добрите идеи никога не трябва да се отказвате.
И все пак каквото и да решите, помислете предварително добре. Мястото трябва да е свързано преди всичко с това, което искате да кажете на гостите си – ако застъпвате идеята за опазване на околната среда, изберете едно наистина зелено място. Може да се огледате за красива поляна, планина, езеро и т.н. Сега е модерно да се казва за тези места не "на зелено", а "на синьо". Просто защото се организират направо под голямото синьо небе. Ако искате да направите среща за размяна на визитни картички, може да помислите за печатница. Ако показвате новия си сервиз за коли, организирайте събитието именно в него, както това направи Toyota наскоро. Събития са се провеждали и в помещения в заводи и фабрики, в недостроени офис сгради и на още какви ли не места. Най-хубаво и оригинално е да създадете сами своето пространство. Поканете някой визуалист с нестандартно виждане и той може да превърне и най-обикновено хале с четири стени във вашето място на мечтите. Съобразявайте се обаче преди всичко с мечтите на клиентите си, защото именно те осигуряват бюджета.
Но оригиналността не може да бъде самоцел. Мястото трябва да е подходящо, уютно и да има връзка с онова, което искате да кажете. То може да промени изцяло самото събитие, да го направи уникално или да го провали.
И все пак има традиционни публични места, които българските компании все още не са използвали достатъчно за своите специални събития. Това са библиотеките, книжарниците, по-малките музеи, обсерваториите, зоологическите градини, голф клубовете, конните бази, колодрумите… изреждането може да продължи още, но ще спра дотук. И преди да ви оставя да довършите сами списъка с интересни места, само ще кажа, че мястото е важно, но най-важни си остават гостите. Те ще са тези, които ще разказват и ще споделят впечатленията си от вашето събитие.

Стр. 94 – 95

сп. Мениджър | Александър ХРИСТОВ | 05.09.2010

В едни случаи ще ви свърши страхотна работа, но в други може да ви изиграе лош номер

ПОНЯКОГА ПО СРЕЩИ и семинари човек придобива натрапчивото чувство, че търговците или маркетинговите и пиар специалисти говорят като вентрилози*. Уж артикулират правилно, уж се стараят да казват смислени или убедителни неща, а от устата им излизат едни и същи банални и предъвквани изрази, все едно са на запис.
Този своеобразен корпоративен вентрилоквизъм най-често показва практическата употреба на един доста популярен жанр в комуникациите, в тези случаи използван по безобразен начин. Този жанр условно може да бъде наречен "корпоративна презентация" и се родее с няколко други, с които едновременно са отглеждани и захранвани в просторните климатизирани офиси, чиито прозорци не се отварят – в прекия и преносния смисъл. Истината е, че в редица ситуации той върши страхотна работа на убеждаващия агент, друг път успява да му изиграе доста неприятни номера. Дали ще се случи първото или второто, зависи най-вече от преценката на ситуацията – подходящи ли са мястото и публиката за подобен тип взаимодействие, а също и от правилната употреба на езика, стилистиката и терминологията.
Повечето от нас, живеещите и ловуващите в климатизираните офиси, имат доста добре развити сензори за разпознаване на жанра на корпоративната презентация. Няколко са основните признаци. Първо, по своята структура той много прилича на жанра на вълшебната приказка – животът и подвизите на героя са близки до живота и дейността на компанията. Само където функциите завръзкатрудности-вълшебство-борба-победа най-често при корпоративната презентация са заместени със създаване-развитие-предимства-продукти-постижения. Второ, налице са краен брой елементи, без които почти никоя корпоративна презентация не минава. Това са кога е създадена компанията (и от кого), мисия или нещо подобно, някакъв международен ракурс (я диплома, я афилиацийка), колко са уникални продуктите, неизчерпателен списък на клиентите. Има и елементи, които блестят с това, че почти винаги отсъстват. Например цената, особено когато става въпрос за предлагането на нестандартизирани услуги – консултантски, финансови, а също и такива в областта на рекламата и пиара. Или съвсем конкретните ползи от всичко изброено за евентуалните бъдещи клиенти. И трето, най-важното: в стилистиката на корпоративната презентация диалогът с публиката се води от първо лице, множествено число и става въпрос най-вече за компанията, а не толкова как това изглежда през очите на потребителя. Иначе казано, прожекторът е насочен към говорещия, акцентът е поставен върху това коя е компанията и какви постижения има, а не какви са нуждите на слушателите и как може тя да им реши проблемите. Независимо от това колко пъти са използвани изразите "клиенти", "полезно", "нужди" и други, в жанра корпоративното "ние" брутално е изтикало в ъгъла далеч по-скромното и емпатично "за вас". Разбира се, това само по себе си не е трагедия.
По-лошото е, че този жанр не се среща само в преговорите или в презентациите за пред клиенти и контрагенти, прилежно подвързани в PowerPoint. Елементи от него може да бъдат разпознати в много други нетипични ситуации – по време на пресконференции, на партита, в супермаркетите, във форумите в интернет и т.н. Когато в едно интервю на въпроса "Защо нарекохте продукта си по този начин?" мениджърът отговаря "В нашата работа ние винаги сме се ръководили от принципа за максимално удовлетворяване на нуждите на клиентите…", това не е интервю, а корпоративна презентация. Ако на един конкурс за пиар постижения презентаторът говори не за реализираната кампания, а кога е създадена агенцията – това е корпоративна презентация. Ако в един блог или форум се появи коментар със съдържание, подобно на следното: тези са пълни нещастници, има много други фирми на пазара, които могат да свършат добра работа, такава е и нашата (следва линк към сайта), това е корпоративна презентация. А сега се опитайте да пренесете едни такива отношения към хипотетично запознанство в бар например и ще видите как момчето говори за това в кой квартал е израснало, какъв е размерът на бицепса му или какво е съотношението руси/черни гаджета, които е имал преди това. За онагледяване показва таблица или графика.
Както при всяко нещо, добрата употреба на този жанр има своето време и място. Навсякъде, където има пленена публика, готова да приеме нещо ново и знае, че ще чуе "няколко думи от нашия спонсор", презентацията може да бъде разгърната в пълния й стилистичен блясък и всичките му там таблици и графики. Колкото по-интересно и диалогично, толкова по-добре. Когато компанията е спонсор на дадено събитие и в пакета може да бъде включена презентация на дейността, предложението си заслужава. Особено много работа вършат случаите, когато се разисква съвсем конкретен казус и как дадена компания или организация го е разрешила. Това позволява тя да бъде представена в най-добрата й светлина, без и дума да се отваря за предлаганите услуги, брой клиенти или година на създаване. На големите международни форуми (най-вече в областта на корпоративните комуникации) това е стандартна практика, но за съжаление у нас този подход все още не е получил достатъчно широко разпространение. Другият вариант е презентацията да съдържа информация по темата и тенденции и като илюстрация на това да се дават примери от практиката на компанията. Да, в тези случаи презентаторът трябва да положи допълнителни усилия – вместо готовите създаване, развитие, услуги и таблици той трябва да разнищи казуса в детайли и умело да изтъкне капацитета на компанията. Което изисква аналитични умения, мислене в перспектива и най-вече време – може би заради недостатъчността на последното повечето презентации следват обичайния капсулиран модел.
Проблем обаче има, когато жанрът на корпоративната презентация започва да се вмъква измежду други презентации, преследващи по-различни цели. Например на семинар, посветен на етиката в консултантските услуги, за лектор е поканен мениджър от водеща компания в бранша. Той започва да говори колко е важна етиката в бизнеса, анализира тенденции и малко по малко, сякаш по терлици, започва да разказва как неговата фирма спазва етичните принципи, как клиентите печелят от това и ако публиката се заплесне, мимоходом споменава и за нродуктовото портфолио. Или на въпрос кога според него браншът ще приеме свой етичен кодекс, той отговаря, че в неговата компания отдавна са възприети етичните принципи, формулирани от еди-кое си отвъдморско светило. Всичко това е далеч и от темата, и от етиката въобще. Защото обикновено в такива случаи лекторът е поканен в качеството си на експерт в областта, а не на представител на компанията, за което той е длъжен да държи сметка. Вярно, всеки човек има няколко неразчленими социални роли, но ако аз съм пиар специалист, шофьор, баща, гмуркач и най-добрият барман за 2002 г., трябва ли на един форум за комуникации да говоря за коли, деца, шнорхели и коктейли?
Още нещо: ако някой ще говори за компанията си и услугите, той би трябвало да си плати на организаторите. И накрая публиката обикновено посреща с ледено безразличие тези полупрозрачни продажбени напъни. Което ги обезсмисля.
Особено непрепоръчително е корпоративната презентация да прозира по време на формални и неформални браншови събирания и на академични форуми. в първия случай съществува реална опасност реакциите да бъдат прекалено близо до онази реплика за краставичаря и краставиците, а и за зла беда нечие бдително око ще съзре в нашия асортимент някоя добре спаружена краставица и доволно ще я размаха пред всички. Във втория случай упражнението освен грозно е и безсмислено, защото, общо взето, сред аудиторията рядко се срещат потенциални клиенти. А да мрънкаме как университетите пускат неподготвени за практиката специалисти и в същото време да занимаваме студентите с неща, които могат да прочетат на сайта ни, най-малкото не е джентълменско.
Казано накратко, употребата на жанра на корпоративната презентация е добра, когато е на място и е дозирана в подходящи количества. Както и при всеки друг жанр -на мач псуваме, но пред клиентите едва ли бихме го направили. Преди време имаше един редакционен коментар за вулгарността на вестникарския език, който започваше с изречението "Езикът се изплези". Съпоставката е повече от очевидна.
* Вентрилок (фр.) – артист, който говори, без да използва устата си, извличайки звуци от корема си, като че ли се произнасят от кукла, която той държи.

Стр. 96 – 97

сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА | 05.09.2010

Или какви са резултатите от синергията в големите компании на българския телевизионен пазар – "Би Ти Ви медия груп" и групата "Нова телевизия", които обединяват по 5 канала

ТЕЛЕВИЗИИТЕ СИ ПРИЛИЧАТ със зърнопроизводството по това, че засяват наесен. Тази есен в България е особено интересна, защото през зимата пазарният лидер Би Ти Ви смени собствеността си – "Болкан нюз корпорейшън" на Рупърт Мърдок продаде канала на СМЕ (Central Europian Media Group) на Роналд Лаудер. Така най-гледаните български телевизии се концентрираха в две по пет – две много големи групи с по пет канала. Първата е СМЕ и притежава Би Ти Ви, bTV Comedy, bTV Cinema и купените през лятото на 2008 г. Pro.bg и Ring tv. Втората е шведската MTG (Modern Times Group), която през юли 2008 г. направи сделка с гръцката "Антена" за "Нова тв", прибавяйки я към купените преди "Диема", "Диема 2" и Diema Family, а през тази пролет пусна "Нова спорт" на мястото на музикалния ММ. През изминалите месеци СМЕ преструктурира телевизиите така, че да постигне синергия, оформяйки "Би Ти Ви медия груп", а през септември-октомври се очакват новите програмни схеми и предавания, които трябва да вдигнат рейтинга и рекламните приходи. Това естествено изправя пред предизвикателство групата "Нова телевизия", която имаше две години за реорганизация. Подробности през август не са известни – дебненето е до последния момент, защото по традиция двете големи телевизии имат навика да се конкурират с един и същ тип предавания. Има обаче достатъчно данни, за да се проследи какво се случи на пазара след оформянето на "2 по 5" и спечели ли българският зрител от това. Наблюдението на аудиторията, което прави социологическата агенция GARB, показва, че през първата седмица на август съотношението е повече от две към едно. "Би Ти Ви медия груп" държи 42,7% от телевизионните зрители, а групата "Нова телевизия" -19,4%. в челната тройка на класацията по канали – Би Ти Ви, "Нова", БНТ, няма съществени размествания през последните години, като изключим юни-юли, когато заради Световното първенство по футбол БНТ се качи на второ място за няколко седмици. Има обаче съществен спад в аудиторията на "Нова телевизия" – за една година пазарният й дял е намалял с повече от 10%, т.е. вече е наполовина по-нисък. Според седмичните статистики на GARB през първата година след като стана собственост на MTG, "Нова" увеличава зрителите си, а през втората – от есента на 2009 г. насам, ги губи и дори пада под резултата си от края на юли 2008 г. Същата е тенденцията при каналите "Диема" и Diema Family, малко нагоре е "Диема 2". Това означава, че на практика шведската компания не успява да използва мащаба, за да повиши ефективността на каналите си и да привлече аудитория.
Обратната е тенденцията при американската група -Би Ти Ви не само увеличава собствения си пазарен дял, но и умножава зрителите на присъединените през зимата два канала. в сравнение с миналата година съществен ръст има при Pro.bg, с по-малко, но все пак нагоре са Ring tv и bTV Comedy, заела през есента на 2009 г. мястото на GTV. Успехът при Pro.bg до голяма степен се дължи на интеграцията с репортерите на Би Ти Ви и на общия редакционен мениджмънт. Още е рано обаче да се правят генерални изводи, че българските зрители са спечелили от обединяването на 5 канала в СМЕ. Първо, защото пазарните дялове на 4-те телевизии извън лидера са малки (3-1%) и може бързо да настъпи обрат при недобре преценена програмна схема или даже след края на един сериал. И второ, има теоретична опасност "Би Ти Ви медия груп" да повтори лошия опит на групата "Нова телевизия" – първата година възход, после падение. Този риск силно зависи от конкуренцията, защото данните ясно показват, че преливането на зрители е главно между каналите на американската и шведската компания. Много важно е също къде е границата на интеграцията между 5-те програми, защото прекрачването й може да отблъсне зрителите от повторението на едни и същи лица, творчески идеи и стилове. Фундаментална истина за медиите е, че интересът на аудиторията трудно може да се предизвика и задържи с маркетингови трикове, ако няма качествено съдържание. Месечните класации на най-гледаните предавания, които прави TNS/TV Plan, обясняват какво се случва с пазарните дялове на големите телевизии. Топ 50 продължава да е окупиран от Би Ти Ви, само отделни рубрики на "Нова" пробиват в дъното на ранглистата. "Нова" не е успяла да привлече достатъчно силен зрителски интерес със скандалните си риалити формати. Въпреки конфликтите около Big Brother Family най-добрият резултат на шоуто е 17. място и 11,4% рейтинг (процент от всички българи над 4-годишна възраст). През април то се изкачва до 12. място, но с повече от двойно по-висок рейтинг са турският сериал "Листопад" и състезанието "България търси талант" по Би Ти Ви. През май мястото пак е 17., през юни вместо да се увеличава, краят на предаването привлича едва 7,8% от зрителите.
Ако има някой печеливш от скандал, в "Нова телевизия" това е само "Шоуто на Иван и Андрей". След прословутото интервю там с финансовия министър, предизвикало едва ли не политическа криза заради въпроса на водещите за някакви милиарди на президента Георги Първанов, за които Симеон Дянков не отрече категорично, предаването успя да пробие в топ 50, макар и в дъното на класацията. То обаче си остава далеч зад конкурентното "Шоуто на Слави" по Би Ти Ви, което от години е около 10.-11. място. Между 45. и 50. място понякога влизат "Горещо", по-рядко коментарните "На четири очи" и "Темата на Нова", понякога филми. Твърдо не само след аналогичните предавания по Би Ти Ви, но и след БНТ са новинарските емисии и сутрешният блок на "Нова". Колкото до програмата на Би Ти Ви, няма съмнение, че там огромна заслуга за повишения пазарен дял на телевизията имат сериалите – турските "Листопад" (57% пазарен дял през юни, като тук пазарен дял означава частта от зрителите, които са гледали телевизия в този час) и "Двама завинаги" (48%) и българският "Стъклен дом", който стартира през април с 41% и през юни стига 43%. Въпреки че телевизията премести "Цената на живота" от праймтайма в 11 ч. преди обед, слуховете за отмирането на турските сериали са преждевременни – преди рокадата пазарният дял на този сериал е 40%. Все пак няма да е лошо, ако американският собственик на Би Ти Ви инвестира през новия сезон и в някакви други филми. Меко казано, досадно е от сутрин до вечер по телевизията да се търкалят само турски сериали. Ако пък го направи "Нова", вероятно ще успее да вдигне пазарния си дял.
За зрителите е от значение как ще се развият двете големи телевизионни групи на българския пазар в следващите сезони. в края на 2012 г. по план трябва да настъпи цифровизацията. По закон е ясно, че на мултиплексите ще бъдат качени (освен БНТ) телевизиите, които сега имат национално ефирно покритие. От "Би Ти Ви медия груп" достъпни за всички ще станат Би Ти Ви, която има право на още 3 канала, т.е. bTV Comedy, bTV Cinema и Ring tv, които сега са кабелни, и Pro.bg, която си има собствен национален ефирен лиценз.
Групата "Нова телевизия" ще има право да качи самата "Нова" плюс трите "Диеми", но като голям клиент няма да е проблем да се договори и за "Нова спорт", още повече че Съветът за електронни медии ще трябва да предпише на собствениците на мултиплекси какви тематични канали са длъжни да пуснат – музикални, спортни, новинарски и т.н. Накратко – обречени сме да гледаме тези телевизии сред 20-ината, които ще бъдат качени на мултиплекс. Заради всичко това е изключително важно как американските и шведските собственици ще успеят да развият телевизиите си през следващите две години. Ще бъде голяма загуба за зрителите, ако съдържанието им остане близко по качество на това, което върви сега. Тогава обаче няма да е валидно оправданието, че пазарният им дял е нисък, защото по кабелите са достъпни само за част от аудиторията. Целият досегашен опит показва, че добра програма не се прави бързо. Справка – Тв7, която повече от година има ефирно покритие в почти цялата страна, призната е за национална (и има автоматично право да се качи на мултиплекс), но въпреки усилията на професионалисти почти не успява да вдигне пазарния си дял.
Ако не започнат да инвестират навреме в програмите, каква ни е ползата от това, че две от най-големите световни телевизионни компании са на българския пазар?

Стр. 114 – 115

сп. Мениджър | Д-р Боян КУТЕВСКИ | 08.08.2010

Замисляли ли сте се как ще се промени маркетингът, когато бизнесът се върне към растеж

ЛЕСНО Е БИЛО някога да си Жул Верн. Пишеш романи, пълни с чудеса на техниката и полет на човешката воля и фантазия, нещата се сбъдват след около век и те обявяват за гений, фантастиката е благодатно поле за творчество. Не така стоят нещата днес и с по-късите срокове, в които се опитваш да предвидиш какво ще се случи. Всички приемат абсолютно насериозно какво си казал и злопаметно запомнят твоето предвиждане. Ако стане: "Е, ясно си беше за всички, че така ще стане…"; ако не стане: "Хайде, и тоя анализатор много отворен го раздаваше, а нищо не позна…". И все пак реших да напиша този текст с огромния риск много от нещата по-долу да не се сбъднат – в рекламата, медиите и пазара на потребителски стоки. Тъй като за цели бизнеси и бизнес модели съм много скептичен, че могат да се възстановят, дори е по-добре да не "позная". Ползата от подобен полуизследователски, полуесеис-тичен опит е като от романите на Жул Верн – добре е човек да се замисли, че това, което ще се случи в по-слабо обозримото утре, е само логичното последствие от добре известното вчера и силно зависи от това, което сме решили да направим днес. Затова да опитаме – къде конкретно, къде малко по-мъгляво – да си нарисуваме българското потребителско общество към момента, когато кризата е отминала и се връщаме на коловоза на растежа -може би с пътнически, а не с експресен влак, но все пак без голямо закъснение и в правилната посока. Ще го направя през собствения си поглед на един овластен потребител – "овластен", защото имам възможността едновременно да потребявам и да създавам продукти за потребление.

Потъващият кораб на рекламата

Да си го кажем направо – рекламата никога няма да бъде такава, каквато беше… Сами разбирате, че с това имам предвид – в близко (следкризисно) бъдеще нещата няма да станат по-добри за рекламните агенции.
Дискаунт моделът, който превзе търговията на дребно, се готви да помете приятно изолираните в свой собствен свят рекламисти -натискът за цени, обвързани с резултати, и обратното тепърва започва. И с възстановяването на икономиката можем да очакваме само да ескалира – въпросът е с какви темпове. Увеличаването на продажбите до нивата отпреди кризата или над тях изобщо не значи, че рекламните агенции ще могат да коригират цените си към предкризисните нива. Дори напротив – подобряването на бизнеса на рекламодателите ще ги накара още по-стръвно да търсят икономии – а най-лесният начин за това определено е насочването на маркетинговите усилия към подходи, които водят към непосредствено увеличаване на продажбите. А "спонсорираните остроумия" определено не са сред тези подходи…
Искате данни и доказателства?! От началото на 90-те години на 20. век всеки проспериращ бизнес търси начин да намали непосредствените си разходи, да съкрати персонала и неговите социални придобивки – работата с по-гъвкави ценово и като ефективност рекламни агенции е отличен начин това да стане сравнително безболезнено за самата структура на производството и маркетирането. Налице е дори обратната на традиционната логика тенденция – колкото по-добре вървят нещата с продажбите и печалбата, толкова "по-наведени" са доставчиците, подизпълнителите и консултантите… Апропо, последните може и да излязат като печеливши от този процес на "живително окастряне", давайки идеи за това как да бъдат направени себеподобните им излишни!
Песимистична прогноза: сливания и фалити на агенции, огромен брой съкратени служители, трайно преструктуриране на маркетинг бюджети към директно стимулиране на продажбите, натиск върху цените на рекламното обслужване, спадане на качеството на обслужването.
Оптимистична прогноза: шанс за нови независими играчи на пазара, предлагане на нов тип рекламно обслужване (ориентирано към резултатите), децентрализация на медия купуването, профилиране на агенциите, оптимизиране на рекламните разходи на фирмите.

Четвъртата власт в подчинение на пазара

Да си го кажем още по-направо – и медиите вече никога няма да бъдат такива, каквито бяха… Отливът на аудитория поставя под съмнение оцеляването на някои от тях. В крайна сметка дебелите учебници по маркетинг разглеждат първостепенната роля на медиите като "търговци на аудитории". Гадно, нали?! Но нека не разглеждаме медиите като жертва. Много от тях удобно и приятно търгуваха с влияние, щедро финансирани от своите рекламодатели. Проблемът е, че тази търговия остана в миналото и влиянието вече има нови центрове -новинарски и анализаторски сайтове в интернет, бизнес издания и жълта преса. Конвергенцията към интернет платформите и търсенето на нишови аудитории дори в масова медия като телевизията е вече на дневен ред. Дори държавната БНТ стъпи върху глобалната мрежа в борба за по-млада и активна аудитория. За съжаление престижът и заплащането на професиите, свързани непосредствено с медийната продукция, и особено на журналистиката са сериозно разклатени. Обединяването на медии ще предизвика съкращения и ще централизира и без това не особено конкурентния пазар.
Все пак можем да кажем, че българската медийна среда следва световните тенденции, и то с темпове, които не се харесват на собствениците на медии. Бягството на аудиториите към онлайн медиите се случва с много по-бързи темпове, отколкото би се харесало на "офлайн медиите". Медийното съдържание в последните отдавна е с качество на дискаунтър (да не кажем – битпазар), а цените за рекламните форми все така си стоят в категорията на лукса.
Все пак очакванията са, че преразпределението на медийния пазар ще следва именно промените в търсенето на аудиториите. Трябва обаче и маркетолозите, и специалистите в областта на медия планирането да се откажат от опитите да прилагат стереотипни модели в анализа на аудиториите. Така например особено желаното "пленяване" на "млади-образовани-активни-жители-на-големи-градове-25-49" вече не става с механично наливане на пари в прайтайма на националните телевизии. Хора, които прекарват голяма част от деня си пред компютъра, комбинирайки работата и забавленията, едва ли търсят още 3-4 часа пред телевизионния екран като почивка и развлечение… За сметка на това все още намират някои фейсбук апликации за забавни.
Песимистична прогноза: продължително "поевтиняване" на медийното съдържание, излизане от пазара на големи играчи (особено при всекидневниците), девалвация на журналистическия труд, грубо вмешателство на корпоративни интереси в медиите, натиск на държавния цензурен апарат.
Оптимистична прогноза: намаляване на цените за реклама (привличане на по-голям брой средни и дребни рекламодатели), увеличаване на безплатното за аудиторията съдържание в интернет, обвързване на цените за реклама с пазарните резултати от кампанията, нови форми на журналистическа изява в рамките на променената медийна среда (книги, блогове и др.).

Конституиране на влиятелния потребител

Дискаунтърите вече дадоха стартовия сигнал на промяната -евтино, отвъд границата на това, което останалите търговци считат за възможно. Питате се дали скоро в моловете ще се появят
Магазин за 1 лев/долар/евро?! Залагам на "ДА" – особено в провинциалните, и изобщо не се шегувам! Този добре познат на Европа модел набира скорост и в България. Веригите тепърва ще проведат гладиаторска битка на търговски модели и тактическо планиране, но като цяло потребителите ще са облагодетелствани от техните агресивни методи за набиране на приблизително лоялни клиенти. "Приблизително" е важна дума – българинът като цяло обича да си губи времето и да си прави дребни сметки – има достатъчен брой хора, които са готови да обиколят три хипермаркета за разлика в цената на някоя стока до левче – при това с 20-годишната си кола, която е изхарчила гориво за 3 лева… Ловците на промоции вече са налице – в широк възрастов и подоходен диапазон. Не всички претенденти за вниманието на такива потребители ще оцелеят, но е голяма вероятността за повечето от тях – българинът обича да се чувства победител "на дребно" и дискаунтърите идват точно за да удовлетворят подобно очакване. Молът и дискаунтърът са двете страни на една и съща монета – добър вариант за хора с малко пари и големи желания.
Баби седят на кафе и хамбургер в "Макдоналдс"?! Разбира се, още повече че пенсиите им стигат именно за точно толкова "глобално меню". А и внуците им вече отдавна са ги превърнали в редовни посетители…
Затова е време за всички, които искаме да пофлиртуваме с нашенския патологичен консуматорски модел, да направим усилие и да дадем нещо честно като сделка – ако очакваме от хората да пазаруват кисело мляко за 9 ст. и банани за 80 ст., в потребителската кошница ще се появят ни повече, ни по-малко само тези неща. Честна сделка е да дадеш повече качество в малко по-голямо количество, запазвайки цената; честна сделка е да възнаградиш повторната или рутинната покупка с нещо, което хората още не са опитвали в ежедневието си или дори не подозират, че съществува. Повярвайте – никой не се чувства добре от сделка, в която двете страни по условие губят -всички знаем, че в киселото мляко за 9 ст. няма мляко, но и също така сме убедени, че неговото съществуване като пазарен феномен е ограничено във времето. Остава само да започнат да го произвеждат и в Китай.

Светът търси своята

нова резервна валута. Тя е стара като същия този свят, неподвластна на мръсните трикове на централните банки и се нарича "доверие". Добрата новина за всеки бизнес е, че повечето държави са се отказали да натрупват доверие като регулатори на честната търговия и просперитета. Емитентите на доверие са всъщност фирмите и обществените организации, които са готови да заемат освободените от държавата позиции. И за да не теоретизираме твърде много – седемте листовки на супер- и хипермаркети в пощенската ви кутия са много по-добра потребителска защита, отколкото която и да е федерация, комисия, задруга и т.н.
А бъдещето?! За него не се безпокойте – то винаги е било и ще бъде все така несигурно, сравнено със спомените ни за миналото.

Стр. 96 – 97, 98