БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 28.04.2012
Посещението на най-пазения патриарх отвъд трайното новинарско клише, което заедно чуване отвсякъде, днес това ще коментираме с колегата от БНТ Горан Благоев. Много европейски политически реалности и как българските журналисти разчитат и коментират крайните политически послания? Това пък ще коментираме с Капка Тодорова, специален кореспондент на вестник „24 часа” в Есен и с Божидар Константинов, автор в списание „Диалог” и психотерапевт от Амстердам. Какво да очакваме да се случи с наградите „Черноризец храбър” ще ни каже пък Радомир Чолаков. Европейските медийни новини от седмицата след малко. Ще започнем с българските. Организацията на медиите в Югоизточна Европа „СЕМО”, чиято централа се намира във Виена, остро разкритикува българските медии като заяви, че те прекалено много се съобразяват с финансовите интереси на собствениците си. За съжаление не чета стар сценарий. Оценката е поредната от отиващата си седмица, от вчера. Ето и цитат : „Съобразяването с финансовите интереси на собствениците на медиите и премълчаването на всяка информация, преценена като вредна, се възприема от повечето журналисти като начин за упражняване на занаята им” се казва в доклада на „СЕМО”. В началото на април мисията на организацията е провела срещи в България с 25-ма главни редактори, известни журналисти, медийни експерти и неправителствени организации, както и с вътрешния министър и вицепремиера Цветан Цветанов. „Медийният пазар е разделен на два противоположни конгломерата, водещи борба за влияние. Няма идеология. Става въпрос за финансови и лични интереси. Българските собственици на медии се възприемат като инвеститори с краткосрочна визия, които търсят незабавна печалба. Този модел повлия върху качеството на медиите, повечето ежедневници се превърнаха в таблоиди. Читателите и телевизионните зрители не могат да разчитат на конкретна медия, за да получат информация от обществен интерес. Те са длъжни да сравняват информациите в различните вестници, радия, телевизии и интернет сайтове”, се отбелязва още в доклада. Освен това „СЕМО” констатира, че българските медии се занимават само с порадично и като цяло по негативен начин с темите, свързани с различността, включително хомосексуализма, етническите и религиозните малцинства. Пропадането на свободата на словото в България е една от загадките на новото време, коментира вчера пред БТА медийният експерт и председател на СЕМ доцент Георги Лозанов. Оценка, която нееднократно е правил и на територията на „Клубът на журналистите”. Той добави, че освободеното място с организирането на медиите в някакви структури и сдружения се зае от собствениците на медии и сега, доколкото има някаква професионална общност, то тя е силно повлияна от тези собственици. Навлизането в ерата на виртуалната комуникация променя из основи разбирането за медии. Тук има един нов възглед и съвсем нова философия, която би преподредила медийния свят у нас и дефицита от такова мислене се явява като негативна тенденция по отношение на свободата на словото, според доцент Лозанов. Медиите са свързани с качеството на демокрацията на една страна и не може анализите да констатират използване на държавата в частен интерес, а в медийния сектор положението да е различно, пък е мнението на професор Нели Огнянова, специалист по медийно право и преподавател в „Софийски университет”. Също коментар, който сме чували в „Клубът на журналистите”. Европейският съюз създава стандарти, но държавите трябва да гарантират действието им чрез система от мерки и правила, нещо, което у нас не се случва. Няма изгледи достигнатите високи нива на фамилиарност на медии и власт да бъде прекратена по инициатива на властта. Няма логика статуквото да се промени и облагодетелстваните от него медийни олигарси. Напротив- ще се оказва съпротива. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Ралица Неделчева, Роза Дамянова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във facebook.com „Клубът на журналистите – БНР”. Ето, на кратко и какви са европейските медийни новини. На 30 април всички частни и обществени телевизии в Германия едновременно прекратяват аналоговото сателитно излъчване. Всички приемници, които са пригодени да приемат по цифров път телевизионните сигнали, са отбелязали ръст в продажбите. Съдът забрани online платформата за телевизионни предавания. Това са плановете на /…/ и SAT 1, и RTL. Те са искали да създадат интернет платформа за гледане на телевизионни предавания като собствена продукция. Както собствена продукция, така и продуцирани от трети страни. Но съдът е решил да подкрепи становището, че това ще им създаде доминираща роля на пазара. Толкова от Германия. Сега в Италия. RAI пък там създаде телевизионен web портал за телевизионни зрители, показващ видео съдържание, което може да бъде гледано от зрителите по цял свят, като всички ползватели на сегашния портал автоматично ще бъдат насочвани към новия. Във Великобритания пък BBC ОБОГАТИ съдържанието, което може да бъде гледано с BBC i-player с голям брой популярни спортни събития от обединеното кралство. В това число и ежегодното състезание по гребане на университетите в Оксфорд и Кембридж, както и Лондонския маратон. Международният i-player, пуснат в Европа в средата на миналата година, изисква месечен абонамент за достъп от 6.99 евро в Европа. Да накараш клиентите да заплащат за online видео материали, които гледат, е сред ключовите предизвикателства според BBC. Facebook.com е необходим на медиите. Това показва изследване в Австрия, което беше по повод забраната от страна на австрийския медиен регулатор през 2010година обществените медии да споменават в ефир facebook.com страниците. Това изследване в заглавие звучи така „Рецепта за успех във всяка модерна или постмодерна готварска книга задължително включва една специална съставка – социалните медии”. Европейският парламент настоява за правила при износ на средства за цензуриране на интернет, защото арабската пролет показа потенциала на интернет и социалните мрежи за упражняване на правото на свобода на мнението и изразяване, се отбелязва в приета резолюция. Текстът обръща внимание и на нуждата от подкрепа за свободата на медиите и защитата на независимите журналисти и блогъри. Това бяха европейските новини, а ние със Снежа Спасова за начало избираме да чуем крайностите в песни. …Националната телевизия ще се замислим защо посещението на руския патриарх у нас се отразява защо така протоколно, захаросано.
Горан Благоев:Проблемът е, че това, което наблюдавам от години, ние имаме все по-малко персонализирана журналистика и все по-малко критична журналистика. За съжаление правителства наред, политици наред, бизнесмени наред, да не кажа олигарси, се стремят да се създаде един лукс, култивирайки си подобната журналистика, манипулативната журналистика. Само че е добре да знаем,че една манипулативна журналистика винаги се връща като бумеранг върху тези, които я създават. И в този ред на мисли това е моят отговор защо толкова захаросано ни се представя визитата на руския патриарх. Това от една страна. От друга страна за съжаление църковната проблематика не е добре познаваема от моите колеги.
Какво щеше да се случи, ако българският патриарх беше благодарил на Господ, да кажем, че Плевнелиев е избран за президент, защото руският точно това направо – благодари на Господ, че Путин е преизбран?
Горан Благоев:Ами, Слава Богу, че не се случва. Българският патриарх може да има своите политически пристрастия. Ние може да сме се съмнявали в тях като журналисти, като общество, но чест прави на българския патриарх, че той за толкова години не показа своето пристрастие. И това, което винаги е отстоявал, казвал го е и в голямото си интервю, което можах да направя по случай 90 му рожден ден, той казва „Аз съм патриарх на всички.” Не мисля, че щеше да се вдигне доста вой, ако се беше случило, макар че честно казано противореча си, защото щеше да се вдигне вой в нормална медийна среда. В България би следвало наистина да стане скандал. Поредният църковен скандал. Съмнявам се обаче в предвид култивираните ни медии, че това щеше да се случи. Всички коафиорси щяха да ръкопляскат на това нещо. Нищо изненадващо за Русия, макар че и аз днес в моето предаването „Вяра общество” пускам един коментар за руския патриарх, казвайки, че той като патриарх трябва да е патриарх за всички руснаци. Той обаче си позволява политическото пристрастие. Виждаме нагледно проявата на това, което в православието от една страна се нарича „цезаропапизъм”, т.е. отгоре е държавната власт и под нея е църковната, един вид като декорация на държавната власт, но и като нужния легитиматор. Така, както във Византия е зависело патриархът дали ще даде короната на императора. Той за това е бил необходим на императора, за да го короняса. Така и в случая руският патриарх Кирил казва „гласувайте за Путин.” Той го казва, което е абсурдно. Една скоба ще отвора. Аз, колкото по-често контактувам с руската църква и я наблюдавам, толкова повече благодаря на Бога, че съм член на българската православна църква, защото в Русия имаме едно тежко наследство на самодържавният идеал. Даже, ако отворите по-голямата част от руските православни сайтове, там все още се издига лозунгът на онзи руски просветен министър и философ Варов на самодържавие, православие, народност. И това самодържавие те го осмислят през персоната на Путин. Значи подкрепата на руския патриарх за Путин, колкото и да е недемократична, колкото и да е абсурдна дори от християнска гледна точка, тя е обяснима от гледна точка на, как да го нарека, извратен православен модел на Русия.
Това много лесно слушателите ще го разберат, когато извикат в спомена си образа на рокерите, които събра руският патриарх на площада с цел да поискат строги наказания за руските девойки, които пяха пък срещу Путин преди изборите. Директен опит за влияние върху съдебната власт.
Горан Благоев:Нека да не забравим това, че от амвона на същия храм, в който тези момичета, опозиционно настроени спрямо Путин, пяха молитва към Богородица да избави Русия от Путин, в същия този храм руският патриарх преди това каза „православните не ходят на митинги. Те се молят.” Само че надяваме се руският патриарх не смята и да манипулира и молитвата на православника.
От друга страна пък в руските медии се появиха доста критични материали по този повод. Един от най-ярките беше коментар за благодарствен молебен по повод 60 години от руския ядрен комплекс. Руски колега журналист коментира, че това е атомно православие. Показаха и със скрита камера много интересни кадри за това как може човек да си купи изява в същия този храм. Съвсем скоро обаче Велислав Дървева се оплака, че и е цензурирано интервюто с Калин Янакиев. Тя беше и гост на „Клубът на журналистите”, което е малко притеснително.
Горан Благоев:Сред нашите политици, сред част от, извинявайте, медийните шефове има една такава нагласа, че ние трябва да създадем един комфорт на църквата. От едно криворазбрано уважение към църквата, защото постоянно аз лично съм обект на такива нападки от поне 2-3 години, когато се вадят един или друг проблем, когато правя опит да го дискутирам във „Вяра и общество” мен ме упрекват, че аз руша православието. Чиста мие съвестта, Господ ми е свидетел, че аз нищо спрямо православието, спрямо догмата на църквата не съм изрекъл и никога няма да си позволя да изрека. Но нека не бъркаме уважението към българската православна църква, към светото православие във вселенски мащаб и към това, което тя представлява като земна църква със своите недостатъци, защото тя също е създадена от човеци. Дискутираме въпроси, които са свързани с човешкото начало в църквата. А никой човек не е безгрешен на земята и това самата църква ни го изповядва. Но искам да се върна на въпроса за ядреното православие. Ами много точно определение. Това срастване на църквата с държавата, този самодържавен модел той логично ще влече след се4бе си и молебен за руската ядрена програма, което, извинявайте, обаче от чисто християнска гледна точка е пълен абсурд. Какво благославяш ти? Ти забравяш думите на Христос „Блажени миротворците.” С цялото си поведение на една голяма част от висшия клир и като руския патриарх, като част от нашите клирици, това е, уви констатацията за сегашното състояние на православието, а не това е православието. Нашите слушатели трябва много ясно да го разберат. Всичко показва, че не вярват на този, който изповядват. Русия може да има най-големия си храм, да го е нарекла на Христос Спасител, само че някак си спасението при тях минава през много петрол, много злато, много валута, много имоти. Слава Богу, че се чува гласът на руската опозиция, на руските десиденти. Аз преди време имах удоволствието да информирам една невероятна руска десидентка Валерия Новодворская, която много от православните не харесват и приемат като еврейка. Между другото това е един уникален, ще го нарека псевдоправославен модел, макар че той участва при православен тип и пак казвам – ултрасите православните. Когато нещо не им харесва и когато някой критикува църквата, те казват „Остави го! Той е или комунист, или евреин!” Което е абсурдно. Та Новодворская каза нещо много страшно. Каза „Още от времето на Петър Първи руската църква изгубва Христос, защото тя слага мондира.” За мен като българин е изключително потресаващо, че днес в събота, отивайки в Пловдив, руският патраирх най-напред ще се качи на хълма „Алъоша”. И е много интересно, в сайта на руската патриаршия пише, че патриарх Кирил ще се поклони на мемориали на руски войни, загинали в България. Как е определен паметника на „Алъоша”? Паметник на съветските войни освободители. Ето това е голямото кощтунство, пред което ние мълчим. Кого освободиха съветските войни, които олицетворява „Алъоша”? Аз доколкото знам, тези съветски войни, аз съм историк по образование, тези войни влизат като окупатори. Те ни обявяват война и те влизат в България като окупатори. Кого са освободили? Само проблеми и само щети са нанесли на тази държава. И ние 60 и колко години по-късно ще ръкопляскаме на патриарха, който вместо да си гледа църковните неща е една от колоните на руската международна политика и идва и прави демонстрация, поднасяйки венци на „Алъоша”. Никой не коментира и никой няма да разкритикува полагането на венци пред паметниците на руските войни, загинали за освобождението. Нека да отиде и пред паметника на цар Освободител, както ще отиде. Това, че паметникът на цар Освободител стърчи пред нашия парламент е друг проблем, но руският патриарх има право и трябва да отиде, и ще отиде. Нека да поднесе венец и на Пушкин. Но едно е идеите, които олицетворяват тези паметници, друго е този паметник на „Алъоша.” И тук, ако ние малко имахме национално достойнство, ако имахме поне 10% от свободомислието на едни поляци, на едни чехи, на едни унгарци, дори на едни руснаци, край „Алъоша” щеше да има едни плакати с демонстранти срещу руския патриарх и срещу тази му инициатива. А не срещу визитата.
Ами може би медиите трябва да бъдат по-усърдни в коментирането на такива естествени метафори.
Горан Благоев:Ами то медиите трябва да имат очи за това, а не да ръкопляскат и да констатират факта, че руският патриарх ще отиде да се поклони на „Алъоша”.
За съжаление има copy-paste изяви и на български духовници. Дядо Николай благодари на последните кметски избори, че е преизбран кмета на град Батак. А знаем, че зададе ли се май, Батак става Батак.
Горан Благоев:То по обясними причини благодари на кмета, защото кметът му възстанови правото да си върне Баташката църква като действащ храм, което, а пропо, няма нищо лошо. Друг е въпросът, че може би не трябваше да се прибързва с тази канонизация, защото става един лавинообразен ефект след баташките и новоселските мъченици, Видинска епархия искат да канонизират чипровските въстаници, тамплиерите, днес това излъчих във „Вяра и общество” – тамплиерите предлагат канонизация на избитите в Стара Загора по време на освободителната война българи и руснаци. И ние почваме да канонизираме на парче, вместо нашата църква да беше приела ангро една канонизация на всички българи, избити във въстанията по време на Османския период и до тук, защото за мен по-важните канонизации от гледна точка на съвременния катарзис на българското общество, не са канонизациите на тези жертви, които безспорно поклон към тяхното мъченичество, по-важно е канонизацията на жертвите от комунистическите репресии, защото там имаме наистина ясните примери на изповед за вярата. Това, което нарича църквата „мъченичеството”. Истинска изповед за вярата, заради която хората са страдали, пращани са по лагери, изчезвали са безследно, но както ми каза един възрастен монах „Ти какво се заблуждаваш, че тези, които са служили на комунистическата власт, ще канонизират нейните жертви?” Абсурдно е. Така че всъщност тръгнахме от copy – paste, но като следва модела на руската църква в отношението църква – държава, си спомням, че 2000 година, точно знаковата 2000 година от раждането на Спасителя, руската църква си канонизира жертвите на комунизма. Значи руснаците са наистина един невероятен феномен, защото от една страна какво имаме? КГБ не позволи да се отворят архивите. Мисля, че един проблясък имаше някъде 95-та година. Отвориха се част от архивите на този, който е отговарял за работата с църквата. От там излязоха някои интересни неща, но то беше един проблясък. Обаче руската църква, криейки миналото си, свързано с КГБ, канонизира жертвите на комунизма. А нашите, хем се оризилиха като ченгета, хем не правят нищо, за да си измият лицето и да канонизират своите събратя, защото това са техни събратя.
И накрая да завършим с една друга естествена метафора – рокерите и вярата. Пак се връщам на Батак, където наскоро пловдивските рокери дариха кръст на храма. Единственият проблем беше, че дарявайки кръста, държейки кръста в ръце, дарителят имаше на ревера си пречупен кръст. И с особено минало, включващ присъда за притежание на взривни вещества. Хубавото е, че нямаме само такива рокери. Имаме и други рокери, които пък искат диалог.
Горан Благоев:Църквата е място, където човек се спасява. Ако го погледнем от тази страна, ако приемем, че този човек, който държи в ръката си Христовия кръст, а на ревера пречупения кръст, след това събитие в Батак ще свали пречупения кръст, то само може да адмирираме такова държание.
Проблемът е, че не го сваля.
Горан Благоев:Защото нека не забравяме, че първият спасен в историята на християнството е разбойникът, който се покая, който стоеше от едната страна на Спасителя. Но това е тъжното, което Вие казвате, че този пречупен кръст сигурно още стои. И тук е големият ми упрек изобщо към това, което сега наричаме православието, това, което го виждаме по руски модел, това, което го виждаме по български модел, което със сигурност го има в Сърбия. Още по – изопачено в предвид конфликта в бивша Югославия. Не може ти да проповядваш Христос на мира и да благославяш армии. Абсурдно е. Уви. Това е историческата обремененост на цялото християнство. Не само на православието. Спомнете си кръстоносните походи. Те също са един абсурд спрямо християнството. Те са тотално изопачени. Но някак си това е светът и ние може да се възмущаваме и трябва да бъдем непримирими към това, което се случва и трябва да настояваме този рокер или модела на този рокер, ако той отиде в църквата, той да отиде за покаяние, а не за демонстрация. И да бъдем непримирими към това. И същевременно да имаме надеждата, ако сме истински християни, защото безобразия в този свят е имало и ще има. Казваме, ако има Бог, защо ги допуска? Ами Бог ги допуска, защото ни е създал със свободна воля. Значи ние трябва да гледаме на нещата наистина като християни.
Направи ли ти впечатление това интервю колко време говорихме наистина за вярата и колко време говорихме за външна политика, за служби?
Горан Благоев:Много ме подтиска този блясък в православието, макар че той го има и в католическата църква. Няма да забравя един мой много близък приятел, свещеник, който контактува с млади хора и те много ентусиазирано му казали „Вижте какъв невероятен блясък в Христа Спасителя! Това злато, този ред, тази пищност!” Той им казал нещо много … „Да, обаче няма дух!” Ето това е много важно в православието – духът. Духът, който всъщност – това е същината на християнството – любовта и това ти да говориш, което е в сърцето ти и да правиш това,което говориш, а не едно говори, друго върши. За съжаление това показва мощната руска църква, част от нашия клир, цялото православие, цялото християнство – да не абсолютизирам. То се превръща в един инструмент на власт, на дипломация, на геополитика. Губи се духът, но надеждата е в тези малките, за които Ви казва Христос – редовите мир, редовите свещеници, които си вършат своето, невидимо, не бляскаво пред камерите. Те обработват Божията нива и всъщност Бог на тях разчита да пази църквата си тук, на земята.
Горан Благоев от БНТ пред „Клубът на журналистите”. А ние можем да следим в репортажите заглавията и може би в коментарите в медиите посещението на патриарха на Русия у нас, което продължава. В храма трябва да има дух, в медиите – свобода и различни гледни точки. Едва ли в Германия биха се заслушали в текста, който чухме от /…/ с усещането за нещо познато от реалността. Там напоследък се коментира краят може би на Меркози. Перспективите за проекта „ЕС” заради сериозните политически и властови размествания, не само в резултат на избори, нещо, което предстои във Франция, но и в Холандия. Добър ден казвам сега на Капка Тодорова, специален кореспондент на вестник „24 часа” в Есен. Здравейте!
Капка Тодорова: Здравейте!
Новите политически реалности и как българските журналисти разчитат и коментират крайните политически послания според Вас? През седмицата Ваш коментар за „24 часа”, като че ли запълни тази празнота.
Капка Тодорова:Да, празнота е първата дума. Да. И моето впечатление е, че разместването в момента на европейската политическа сцена остава за сега незабелязано или не коментирано от повечето ми колеги. Предполагам улисани в немалкото събития в България. За мое съжаление, аз хич не обичам да критикувам колегите си, но за мое съжаление някак си дори ние журналистите не винаги успяваме да направим връзката между това, което се случва в България и това, което се случва в Европа. А тя е пряка, топла връзка. Така че…
И все пак е добре да коментираме тези неща, дори да имаме усещането, че с нашите коментари или без тях, те пак ще се случат.Между другото какъв е духът на немските коментари за тези размествания?
Капка Тодорова:За немските коментари – тук също има една специфика, която е типично германска заради историята на Германия в 20 век. Всички залитания в съседни страни като крайно дясно тук се наблюдават с много голяма тревожност. И това също в голяма степен измества централната всъщност новина кой управлява във Франция, кой ще управлява и кой в Холандия. Тъй като колегите в Германия се концентрират също върху опасността от крайно дясно. Дали тя идва от /…/ или от /…/.
Между другото преди мъничко коментирахме с Горан Благоев един фотос, български, реален – дарител, който дарява кръст на църква, държи в едната си ръка кръста, а на ревера му пък има пречупен кръст. Едно такова фото в Германия какво би събудило?
Капка Тодорова: Би освободило журналистите, които са го публикували незабавно от работното им място. Така или иначе това в Германия не винаги е най-удачният пример, защото тук има съвсем друга култура точно в следствие на тяхната собствена история. Тук, Германия е единствената страна, в която пропагандата нацистката и публикуването на нацистка литература е в наказателния кодекс. Но така или иначе това дори и да не говорим сега за опасността, която представляват подобни послания, това е най-малкото ужасно лошо.
Но е полезно да имаме добро зрение за подобни неща, като че ли. То е от полза за обществото по принцип. И немците безспорно са го разбрали най-добре, като че ли.
Капка Тодорова:Точно, да. Те и за това се опитват веднага да реагират. Имат такава система за алармиране, както в страните, в които имат цунами, сега направиха. Те реагират незабавно, изключително е чувствително дори на най-дребни детайли, които показват някакво обясняване на обществото. Обясняване в смисъл на отиване в крайното дясно или в крайното ляво.
И така стигаме до основната теза в твоя коментар, че ако им мълчиш на крайно десните, падаш от власт. Това обяснява холандския случай.
Капка Тодорова: Да, на този етап само холандския. Но крайно десните партнъори в Европа, това не е само в Холандия. Те не са малко. Те вече показаха своята природа. Те не са съюзник, на когото един сериозен противник може да разчита. Такива популистки лозунги, които увличат определени слоеве на обществото, които по каквито и да причини са мизерници, обидени и недоволни. Популистките лозунги не вършат работа, когато стане дума за централно управление.
Как немските медии се пазят от такива популистки лозунги и как успяват да бъдат на една ръка разстояние от политиците?
Капка Тодоорва:В Германия, както за всичко останало, има сериозни и строги правила и в журналистиката, които се спазват. Ние мисля, че сме говорили вече за това, че тук…
За съжаление непрекъснато имаме поводи пак да говорим за това.
Капка Тодорова:Да, тук не може да влезе в затвора за неправилен коментар, но може да бъдеш глобен толкова солено и да загубиш просто възможността да упражняваш тази професия. Ако наистина правиш откровена нацистка пропаганда, тогава да – с теб се заема и прокуратурата. Германските медии се предпазват. В Германия също има медии, които се заиграват с най-долните настроение на масата. Това са таблоидите, масовите вестници. Те понякога също практикуват дори насъскване срещу определени групи. В случая в Германия не е срещу чужденци, но примерно срещу безработни. Групата на безработните тук винаги е наблюдавана строго като на хора, които се опитват без да работят да живеят на гърба на останалите. Независимо дали те го правят по собствено желание или така се е случило. Но това ясно разделение между медиите – жълти медии и сериозни медии, помага много за публиката, за хората да се ориентират кое е сериозна журналистика и кое не е.
Някак си като че ли немските медии успяват да не видят в кризата оправдание да търсят рейтинга чрез ожълтяване.
Капка Тодорова:Не. Но пък трябва да кажем, че още не е усетила и няма да усети вероятно кризата по този начин, по който тя се усеща в Източна Европа. Германия дори излиза като един печеливш от тази криза, тъй като икономически тя се издържа основно от експорт и слабото евро и помага. В Германия кризата не се усеща може би за това медиите не са се променили основно. Казвам го, защото аз съм твърдо убедена, че хората навсякъде са еднакви. Няма… Те са по-добри. Предполагам,че ако там бъдат поставени българските медии или българските граждани ще се случат подобни процеси.
И накрая да Ви попитам – след два дни спира аналоговото излъчване на телевизионен сигнал. Като че ли, има ли такава, възможна ли е в Германия такава дискусия понеже хората нямат пари да си купят нови приемници, за това да отложим? Нееднократно се е селучвало у нас подобна дискусия.
Капка Тодорова:Ами…
Не специално за цифровото излъчване, но по други поводи.
Капка Тодорова:Да, но в Германия решенията никога не се взимат от днес за вчера. Това с цифровизацията от две години е ясно. От две години всеки за определен период се предупреждава, пише. От началото на година, от януари телевизионните предавания върви винаги един банер отдолу, че през април… Сменете си приемника. Да, германците имат пари да си купят телевизори.
И не са свикнали да отлагат, защото нямат пари.
Капка Тодорова:Не са свикнали да отлагат, защото пък те са хора, които просто мислят и живеят, планирайки нещата за десетилетия напред. Т.е. тук не може да се случи „дайте сега на всички да Ви сменим личните карти и паспорти”, „дайте да Ви сменим сега номерата на автомобилите”, това не е само в Германия. Ако човек пътува из Европа, може да види как е пълно с автомобили, които карат с много стари регистрации примерно, без емблемка ЕС. Просто всичко е човешко, смисъл направено е удобно за хората. Когато дойде време да си смениш паспортите и книжките, тогава ще се наложи да си платиш вече новия, но няма такива кампанини на принципа на /…/ сега всички се нареждайте на опашка, плащайте и това трябва да се случи в следващите два месеца иначе ще Ви глобим, какъвто е принципът в България.
Сигурно и заради това германците обичат да четат външноикономически коментари и да ги търсят.
Капка Тодорова:Да, за Германия това е една жива икономика, смисъл за… Но тук всичко, което се случва в Холандия, във Франция, в Америка, в Русия е важно.
И познато.
Капка Тодорова:Какво се отразява. И познато. То се отразява по един или друг начин най-малкото на джоба на един гражданин за това и всеки се интересува какво точно се случва. Има ли криза в Америка, кой управлява във Франция, какво става в Русия?
Благодаря на Капка Тодорова за този коментар. Капка Тодорова – специален кореспондент на вестник „24 часа” в Есен. А на нас след малко ни предстои да отидем в Холандия. Защо е важно да има външнополитически коментари в медиите – преди малко говорихме с Капка Тодорова от „24 часа”. Добър ден казвам сега на Божидар Константинов, автор от списание „Диалог” и психотерапевт в Амстердам. Здравейте!
Божидар Константинов: Приятно ми е. Добър ден.
Всъщност аз ще цитирам още веднъж заради Вас заглавието, с което Капка беше озаглавила коментара си през седмицата „Ако им мълчиш на крайно десните, падаш от власт.” Това беше нейната диагноза за холандския случай. Съгласен ли сте с тази оценка?
Божидар Константинов:Не, като че ли, защото това да паднат от власт… Вижте, току що приеха един бюджет, който точно тези крайно десните, така наречените. Те просто дали крайно десни или по-скоро популисти не можаха да го подадат на своите гласоподаватели. Защото техните гласоподаватели, колкото и странно да звучи това, те са социално слаби. Те са хора, които са на цсоциални помощи, ниско образовани. Само те могат да си позволят да гласуват за откровен популист. И понеже холандците се опитаха да направят едни много сериозни икономии в бюджета /…/ каза не, това не мога да го направя и за това паднаха всъщност. Но икономиите пак повтарям, и ги приеха, с помощта на левите партии.
Всъщност няма значение кой. Важното е да бъдат приети икономиите.
Божидар Константинов:В този случай типичната холандска прагматичност с подкрепата на леви партии и не на най-голямата лява партия в интерес на истината, но партии в ляво от центъра, икономиите бяха приети. И правителството, основната цел беше изпълнена.
Всъщност няма как да не Ви попитам, имаше ли различни медийни коментари?
Божидар Константинов:Разбира се. Да, разбира се.
Това е нещо характерно за холандските медии.
Божидар Константинов:О, да. Разбира се, да. Това е характерно, само че тонът на коментарите е малко различен от това, което сме свикнали в България.
А той предполагам, че е по-обран.
Божидар Константинов:Доста по-обран, определено.
Меко казано, разбира се.
Божидар Константинов:Меко казано, именно.
Изключително изкушена съм и от ролята Ви на психотерапевт. Да не Ви попитам за нещо друго актуално от седмицата. Хиляди норвежци се събраха и пяха една песен „Деца на дъгата”. Те неслучайно я пяха. Просто той я мрази. И те просто те се събраха на пук. Всъщност подобно нещо може ли да се случи в Холандия? Може ли да се случи в България?
Божидар Константинов:В Холандия определено, разбира се, въпреки че действително начинът, по който се провежда процесът, дори и мен ме впечатли с цивилизоваността си. Може би така даже това прокурорът да се ръкува с Брейвик малко ми се видя даже и много, но там бяха написали един коментар. Прочетох, много ме впечатли. Ако този човек може да събере толкова много страх, а представете си колко много любов можем да създадем, ако всички се обединим. Това беше написано от един от оцелелите на острова. Това си е техният народ. Това си е техният начин да правят и политика, и да живеят, и си личи – и по стандарти, и по всичко.
А холандският почерк по отношение…
Божидар Константинов:Почти същото.
Ами сега остава да Ви накарам да сравните и с българския – можете и диагноза да ни дадете.
Божидар Константинов:Вижте, надявам се, че все пак, самият факт, че говорим, самият факт, че сме член на ЕС лека полека, разбира се, ще ни докара, може би не чак толкова и не чак толкова бързо, колкото ни се иска, но нещата, като че ли отиват малко по-добре.
Народопсихология или не до там добри рефлекси ни карат да отлагаме, ни карат да сме непоследователно, като че ли в България?
Божидар Константинов:Така е, да, но също така нямаме и стимул. Докато в една подредена държава като Холандия, че и Норвегия, в момента, в който ти работиш и получаваш заплата, виждаш как просто по-трудно отива на хаос. В България имахме едно голямо дълго за жалост безвремие, където основни герои на нашето време бяха мутри, министър-председател, който все пак има едно минало, което не е съвсем чисто. Да не влизаме там, но ако имахме стимул в България, мои колеги са останали в България, които работят в университета и т.н. – това са едни европейски хора, с европейски самочувствие, но не и с европейски заплати, за жалост.
Променят ли журналистическите коментари общественото мислене в България?
Божидар Константинов:Променят го, разбира се. В България, вижте, не мога да кажа, защото нещата, които аз чета всеки ден, всеки ден чета български вестници, всъщност не вестници – електронна преса – mediapool.com и капитал. Това е вашата цел. Разбира се трябва да го променят, защо иначе ще го вършите?
Аз питам за външната оценка все пак.
Божидар Константинов:Ами да, разбира се, че променят. Разбира се. Леко, бавно, мъчително, но ще го променят.
Благодаря на Божидар Константинов – автор от списание „Диалог” и разбира се психотерапевт в Амстердам. Поглед напред, а не назад сега с Радомир Чолаков – изпълнителен директор на Съюза на издателите. Добър ден.
Радомир Чолаков: Добър ден, госпожо Филева.
Какво бъдеще бихте искали да има за наградите за журналистите „Черноризец Храбър”? Много мислих как да си задам въпроса. Честно.
Радомир Чолаков:Наградите „Черноризец храбър” са нещо, от което, като че ли журналистическата гилдия има нужда, какъвто и да е нашият коментар за тях и каквито и оценки да им бяха давали през годините. Факт е и аз съм свидетел, че винаги има едно такова вълнение ще има ли „Черноризец Храбър”, кой ще получи „Черноризец Храбър”.
И който и да ги организира, бих допълнила.
Радомир Чолаков:Не, оказва се, че има значение кой ги организира, поради тази причина Съюзът на издателите на последното си общо събрание взе решение, че всъщност, ако имаше някакви съмнения около наградите през някои от изминалите конкурси, те бяха провокирани от това, че наградите ги бяха давали самите издатели. Издателите на вестници и когато издателите на вестници дават награди на своите журналисти, нормално е да има съмнения, че някой едната година е предпочетен един издател, а пък другата година друг. За да се преодолеят всякакви такива съмнения и изобщо шантажи, Съюзът на издателите реши, че следващият конкурс „Черноризец Храбър” ще бъде проведен с участие на студентско жури, като ще бъдат поканени студенти от всички университети по съответните факултети. Значи наградите по публицистика ще ги дават студенти от журналистическите факултети. Наградите за икономическа журналистика, ще ги раздават студенти или ще ги определят студенти от икономическите факултети, от икономическите вузове. Наградите за фотография – студенти от съответните специалности, за да няма вече никакво съмнение. Идеята е разбира се по този начин да се стимулират отношението на студентите към печатното слово. Съюзът на издателите си запазва правото да даде една награда за публикация на студент в медиите през съответната година. Така че струва ми се, ние лека по лека намираме демократичните форми, правилните форми и има една максима, мисля, че Лили Бранд го е казал „Недостатъците на демокрацията се лекуват с повече демокрация”. Така че, ако е имало някакви съмнения за демократичността на този конкурс, с още повече демокрация, надявам се вече да няма.
И на мен ми остава да добавя само поредната оценка, която звучи като новина от миналия век, моля за извинение- „Организацията на медиите в Югоизточна Европа, чиято централа се намира във Виена, остро разкритикува българските медии, като заяви, че те прекалено много се съобразяват с финансовите интереси на собствениците си.” Може би наградата „Черноризец Храбър” студентите ще бъдат помолени да я спасят.
Радомир Чолаков:Може и така да се каже.
Радомир Чолаков, изпълнителен директор на Съюза на издателите пред „Клубът на журналистите”. Българските медии се занимават само с порадично и като цяло по негативен начин с темите, свързани с различността, включително с хомосексуалността, етническите и религиозните малцинства. Отново цитирам доклад, който излезе вчера и криещ негативни оценки за българските медии. Това разбира се е и формалната страна на нещата. Напоследък обаче тя се определя много често от неформални изказаните мнения във facebook.com, където, нека да кажа още по-ясно, горят, се разгарят войни и се раздават присъди на килограм. Отново се връщаме в Холандия именно заради една такава присъда, която наскоро чу колегата Даниела Горчева. Добър ден.
Даниела Горчева: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
На бързо да разкажем на нашите слушатели разрешена ли е по принцип критиката от журналистите?
Даниела Горчева:Значи това е много важен проблем, защото ако критиката се инкриминира или на критиката се гледа като на престъпление, се връщаме в един много мракобесни времена. Аз ще Ви дам два примера като илюстрация. През 39-та година двама холандски журналисти /…/ са изправени пред съда с обвинение, че хулят приятеля на нашата страна Хитлер. Докато трае съдебният процес срещу двамата журналисти, хитлеристка Германия, на техния приятел Хитлер, окупира Нидерландия. Не така /…/ успява да се спаси и той умира в Холандия през 2008 година на 91 годишна възраст. Но не така щастливо завършва животът на българския социалдемократ, който след преврата през 44-та година отказва да сътрудничи на съветското правителство, а заради две свои статии „Не ме изкушавайте лицемери” и „Нашата войска”, публикувани през 46-та година в „Свободен народ” е осъден на 5 години затвор за анти народна дейност. Целта е обаче да го вкарат в затвора, за да могат да му запушат устата завинаги, което и правят като изпращат в килията му престъпник, който го удушва.
И много е важно тези неща да ги знаем и да ги помним, но главно и по някакъв начин да си правим съответните изводи, защото германците са приели едно репресивно законодателство по отношение на оспорването на холокоста, но ние нямаме поводи за подобни неща, като че ли.
Даниела Горчева:Значи в Германия случаят е ясен, както и в Австрия и мисля, че и в Швейцария. Само там, доколкото ми е известно, те са 4-5 страни, които са инкриминирали холокоста. В Холандия и в страни с действителна, реална, права демокрация не се инкриминира оттичането на каквото и да било, включително и на Холокоста, защото се разсъждава по този начин – който го отрича, хората знаят фактите какви са. Винаги е по-опасно да се запушва нечия уста, защото човек не може да запуши устата на всички, ще тръгнат слухове, ще тръгнат конспиративни теории, на които човек не може да се противопостави с разумни аргументи. Никой няма да ги чува и това е по-опасно, защото те ще завладеят едно много голямо мнозинство и утре, други ден това нещо ще тръгне като лавина. Така че в страни с реална правова демокрация единственото, което се преследва и то е много точно формулирано – какво е сеене на омраза, било на религиозна, било на етническа основа и т.н. и тук аз винаги съм била много последователна в това да се противопоставям на опитите за обобщаване въз основа на негативни наши впечатления от един или друг човек, едни или други действия. Да обобщаваш за цяла група хора не само на етническа, на религиозна или сексуална основа, но дори и на политическа основа. В България непрекъснато се спекулира с това дясно, ляво, крайно дясно и не знам си какво. И в Европа се спекулира. В крайна сметка тези неща, дори при поддръжниците на Атака например, там има много различни хора и не могат да бъдат слагани под общ знаменател. Ако искат българските журналисти, българските медии, българските правозащитници да обърнат тези представи у хора, на които им липсва друга култура, те трябва да спорят открито с тях с конкретни аргументи, с разум.
Случва ли се у нас това?
Даниела Горчева:Дори да не убедят всички, те ще убедят много. Но разумните аргументи са винаги по-силни от забраните, от инкриминирането, от преследването. Тогава, ако има такива забрани, се появява страх, появява се цензура и автоцензура. А ние помним разпознаваме мълчанието и страха, и аз не искам да се връщам в такива времена.
И всъщност, ако трябва в заглавие да изведем темата, по която говорим с Вас, смятате ли, че е възможно у нас гласове от facebook.com да доведат до инкриминиране на критики?
Даниела Горчева: Аз се боря с всички сили срещу подобно законодателство, да се стигне до инкриминиране. Това е абсолютно против основни човешки права – свободата на словото, на творчеството. Така че в никакъв случай не трябва да се стига до там, но разбира се в България липсва много сериозно демократична култура и за съжаление българските правозащитници – дори и там се стига до крайни мнения. Ядосаните от някой действително недемократични прояви, които дори напомнят неонацистки, има такива, вместо да спорят с тези хора и да обясняват защо правата на другия са гаранция за твоите собствени права, те тръгват по най-лесния път – заклеймяват. Извинете ми, това е болшевишка реакция.
Да очакваме коментар от Вас или нещо повече?
Даниела Горчева:О да, със сигурност ще има коментар от мен. За мен беше много полезна тази дискусия, защото аз видях едни неща, които не съм подозирала, че съществуват и те не са за хвалба.
Очаквате ли да…
Даниела Горчева:И те са точно от лагерите, от където аз очаквах подкрепа, т.е. от правозащитния лагер, където би трябвало там да са наясно хората…
Предполагам, че не очаквате тези коментари да излязат и в традиционните медии.
Даниела Горчева:Ами не, надявам се, че ще излязат. Във всеки случай ще ги изпратя.
Аз нямам в предвид, имах в предвид другите. Да, благодаря на Даниела Горчева. За да остане малко време и за слънцето, защото е важно да не оставяме слънцето да залезе за мен – в изпълнение на Елтън Джон и Джордж Майкъл – така се разделяме. Поли Петрова, Ралица Неделчева, Снежа Спасова и аз Ирен Филева Ви желаем хубав съботен следобед.
Осмата надпревара за престижните журналистически награди "Черноризец Храбър" вече е в ход. По традиция Съюзът на издателите в България ще раздаде наградите си в деня на свободното слово 10 ноември.
