в. Сега | Мария ПОПА*, в. "Дилема веке" | 2010-06-08 

Кризата удари не само тиражите, но и свободата на словото в северната ни съседка

Дори президентът Траян Бъсеску си позволи да се обърне срещу медиите.
Тъжно е да се чете току-що излезлият XI Доклад FreeEx – "Свободата на пресата в Румъния" на агенцията за мониторинг на пресата ActiveWatch. Според него през 2009 г. заради икономическата криза е имало по-груба намеса в редакционната политика и по тази причина – намаляване на доверието в пресата. Кризата удари приходите от реклама и доведе до съкращения на 3000 души на медийния пазар – журналисти и технически персонал. Десетки публикации и журналистически материали така и не излязоха, а оцеляващите медийни институции станаха по-податливи на икономически и политически натиск.

Политиците

превърнаха пресата в електорален ринг
Медийните босове бяха принудени да се ангажират с подкрепата на единия или другия кандидат за президент, затегнаха контрола над редакционната политика и сложиха послушни хора на първата линия. Някои шефове започнаха да се появяват в публичното пространство, за да агитират за политически каузи. Много от журналистите не устояха на натиска, предложиха взаимноизгодно сътрудничество на властите и прекрачиха отвъд всякакви етични стандарти, ставайки прости "информационни наемници". Това намали доверието в пресата и удари тиража на някои издания. В същото време някои политици, сред които и президентът Траян Бъсеску, подхванаха кампания за дискредитиране на определени журналисти от големите пресгрупи.
Върна се контролът на политиците върху медиите чрез договори за реклама. Кризата удари медийната индустрия толкова, че политическото и икономическото влияние доведе до случаи на "купуване" на положителни новини с обществени средства. Феноменът е най-видим в регионалния печат, където много от изданията са готови да пускат реклама на местните власти.

Агресия и заплахи

Друг мотив за тревога е, че продължиха случаите на агресия и заплахи към журналистите, понякога и пред очите на пазителите на реда, без виновните да бъдат наказани или санкционирани публично. Например една журналистка бе заплашена с разправа, че "атакувала, оплювала и обиждала" определени лица. Феноменът е толкова по-отчайващ от факта, че журналисти стават жертви на груб натиск от определени институции, политици и публични личности. Предишният министър на културата и вероизповеданията Теодор Палеологу нарече "кретен" и "лъжец" един от журналистите през май тази година, понеже не го цитирал точно.
От друга страна, местните власти започнаха да ограничават под формални предлози достъпа на медиите до публични събирания, изложби, концерти, конференции, мотивирайки се с грижа за морала и закона. Централните власти инициираха повече законови промени с негативен ефект за свободата на словото. Най-важните сред тях са в новоприетите – граждански и наказателно-процесуален, кодекси, които не гарантират прозрачност на съдебните решения. Ограниченията чрез двата нормативни акта на свободата на словото ще са трудни за спазване. Проектозаконът за обществените поръчки бе приет набързо и по този начин даде на политиците улеснение да "инвестират" в "приятелски" медии. В същото време журналистите са обект на наказания. Румънската държава има много загубени дела в Европейския съд за правата на човека именно заради нарушаване на свободата на словото на журналистите.

Трудни свободи

Един журналист бе обвинен в изнудване и му бе забранено една година да упражнява професията след "неудобна" публикация. Според журналиста става дума за търговска сделка, покрай която се оказал жертва на постановка от корумпирани полицаи.
Достъпът до обществена информация стана нежелателен в много случаи. Причината е некомпетентността и нежеланието на някои представители на властта да информират обществото, при положението че и гражданите не си знаят правата да търсят информация. Журналистите си знаят правата, но им липсва финансова мощ, за да съдят държавните институции при блокирането на достъпа им до информация. Някои журналисти твърдят, че тромавото правосъдие и бюрокрация направо ги отказват да водят дела.

Вечният телевизионен проблем

Другото заключение на доклада е, че обществената телевизия все още се поддава на политически натиск. През 2009 г. имаше най-много сигнали от журналисти на SRTV. През миналата година около 300 журналисти от тази медия поискаха бързо да се приеме нов закон за обществената телевизия, за да се намалят "намесата, натискът и политическите поръчки".
Журналисти от различни медии заведоха дела срещу босовете си заради орязани възнаграждения. Авторите на доклада препоръчват на журналистите да се информират за правата си и да не приемат условия по своите договори, които противоречат на колективните трудови договори в медийния сектор.

Проверка за издръжливост

Има и добра новина – направени бяха стъпки за саморегулация чрез приемането на Единия етичен кодекс, иницииран от Конвенция на медийните организации и на Медийната комисия на Румънския пресклуб. Но като цяло 2009-а бе сериозен изпит за журналистическите способности.

*Мария Попа е експерт на ActiveWatch – Агенция за мониторинг на пресата, и е съавтор на Доклада FreeEx "Свободата на пресата в Румъния"

Стр. 14

в. Република | Николета ДАСКАЛОВА_ | 2010-06-07

Той не е кой да е, а самият Красимир Гергов. Един от най-важните играчи на постсоциалистическата медийна сцена. Публично определян като "рекламен магнат", "енигматичен медиен бос" и "мистична фигура", Гергов огласи със спомени и откровения първоюнската утрин на bTV. Поводът – десетгодишния юбилей на телевизията. Думите на ВИП-госта надхвърлиха рамките на стандартната честитка за рожден ден и се разстлаха върху проблемите на медийната среда. Внимание заслужават поне три акцента от изповедта на Гергов.

"Аз" и bTV, той и законът

Отношенията между рекламния бос и най-популярната медия са обект на спекулации още от самото раждане на частния канал. Дълго време се лансираха различни публични догадки за степента на участие на консултанта Гергов в управлението на телевизионния лидер bTV. Липсата на яснота по въпроса задълбочаваше една от най-сериозните язви на българската публичност – прозрачността в медийната собственост. Ето защо интервюто на Гергов се превърна в ритуално разбулване на тайната и като такова се явява важно събитие в съвременния медиен контекст. С подобаваща значимост го оцениха и част от конкурентните медии. "Красимир Гергов призна, че е бил и е собственик на bTV" бе ключовото послание, което проряза новинарското пространство. В ролята на водещи интерпретатори на саморазкритието се оказаха вестниците на "Икономедиа" – "Капитал" и "Дневник", а тонът, който наложиха, бе преди всичко саркастичен: "пародия" и край на едно "десетгодишно лицемерие".
Разсекретяването на консултантско-собственическата схема от страна на Гергов изведе на преден план и проблема с цялостното регулиране на медийната среда. Научихме, че в България една законова забрана може да бъде издигана, но и заличавана на основата на конюнктурно отношение към даден субект. Контурите на сагата около Гергов и медийния закон са прости – преди 10 години рекламистът Гергов не можеше да има дял в медии (" специално създадени закони против хора като мен"), в началото на тази година обаче парламентарното мнозинство премахна забраната и рекламистът Гергов може да седне на стола на bTV и да заговори от позицията на "ние, собствениците". Въпросът, един от многото, не е в личните перипетии на бизнесмена, а в опасностите, които крие подобна законотворческа гъвкавост. В крайна сметка става ясно, че у нас средата може да се регулира не от процедури, а от междусубектни отношения. А това не звучи особено демократично.

Свободата на словото и рекета

В изказването на Красимир Гергов се промъкна и една дума, която сама по себе си звучи страшно и би трябвало да предизвика бурна обществена реакция. Но не би. "Рекет", каза Гергов, "тогава [в първите години на bTV] ме караха да плащам рекет". В резултат консултантът Гергов е трябвало да юди дела, за да гарантира свободата на словото на журналистите от bTV. Детайлите в тази порочна схема не стават напълно ясни. А би трябвало. Когато рекетът и свободата на словото се обвържат в общ контекст, завоалираните думи не помагат. Щом един от ключовите актьори на медийното поле заговори за рекет, това е най-малкото симптоматично за сериозен недъг в обществото, в което всички живеем. А и "тогава" не е чак толкова отдавна.

Телевизията като плод-зеленчук

В стремежа си да подчертае пазарните механизми, по които развива медийния си бизнес, Гергов сравни телевизията с плод-зеленчук. "Аз искам да имам фирма, която да е като плод-зеленчук – където отиваш сутринта, отваряш, хората купуват, ако са ти хубави продуктите – купуват, ако са лоши – не купуват". И отправи менторски съвет към журналистите да правят рейтингова програма. Бизнесът над всичко. Донякъде забавна, плодово-зеленчуковата аналогия е и едновременно тревожна Да не забравяме, че медийното съдържание се различава от ябълките и доматите. Най-малкото защото телевизията, за разлика от фруктиерата, формира обществено мнение. Употребата на развалени плодове и зеленчуци може да предизвика стомашно неразположение. А консумацията на развалени медии? До обществена диария, може би. Неприятно.

Стр. 8

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-01 

Миналата година ни се наложи да опознаем Того. Тази година – Намибия. Там сме по скалата на свободата на словото. България е на 76-то място. Има и добра новина – изпреварихме съседите си. Румъния 25 места след нас, но пък се изравнихме с Индия. Неправителствената организация Фридъм Хаус всяка година изследва свободата на пресата сред 196 страни. Не само у нас, но и по света пресата е станала по-несвободна. Свободата на словото деградира за 8-ма поредна година, показва изследването. България има оценка 34, за миналата година 36, което я поставя сред страните с най-незадоволителни резултати в ЕС. Какво се оценява? Анализират се законови политически и икономически фактори, както и медийната регулация, натиска, който правителствата оказват на медиите, понижаването на журналисти и структурата на собствеността. Какво анализирахме напоследък в "Клубът на журналистите" ? критично близката дистанция между журналисти и хора от властта и кръгове със силни икономически интереси. Някои епистоларни изяви на политици, целящи да унизят колеги, неясната структура на собствеността и нуждата от повече независимост на редакционните политики от управлението на медиите. Независимо дали става дума за обществени или частни медии. На това реалити лошото му е, че не е така атрактивно, но пък е важно. Вече има политически заявки за оспорване на промени в медийното законодателство. От вчера започна и една епистоларна кореспонденция между ръководството на БНР и СЕМ с елементи на замесване на журналистите. Нещо крайно неприемливо според скалата на свободата на словото. Истината е, че подобни схеми ни смъкват надолу и ни правят по-несвободни. Нищо че днес „Труд” пише : „БНР и СЕМ се стрелят с писма заради дискусия”. Това, че го пише не променя нещата. Упражнява се влияние. А това със сигурност гарантира и нови действащи лица от политическия спектър. В крайна сметка ще загубим ние журналистите. Защото свободата на словото би трябвало да е единствената важна за нас. Очевидно все още е много важно какво казват хората в политиката, на власт и в опозиция. Едва ли някой от тях ще похвали медиите, че са станали по-критични – край на Утопия. До колко обаче е сериозно избора на генерален директор на БНР да се обзързва със законовите промени в медийното закнодателство и редукцията на членовте на СЕМ – ами не е. Да, за мнозина това е удобно, но за професията и доверието на хората съвсем не е. Редакционната политика не бива да се влияе от политически фактори. За това отличниците са от скандинавските страни. Там тези влияния са сведени до минимум. Тук все още ни харесва да претопляме вчерашните гозби. Като тежкия компромисен избор за генерален директор през 2001г. Това е добре да го припомняме само журналистите, които успяхме тогава да опазим протеста си от политиците и хората с властови и икономически интереси. Другото е компромис със свободата на словото, зараден с опит за влияние. Какви законодателни промени ще направят възможна редукцията на членовете на СЕМ очаквайте след минути един разговор с Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Прозрачни ли са институциите в България, защо сме на второ място в света по искане на достъп до информация. Как журналистите успяват да се доберат до информации, важни за хората ще коментираме с Кирил Терзийски от фондация Програма Достъп до информацията. Как във Великобритания медиите говорят за наука и какви дискусии се водят – очаквайте интервюто с Майкъл Мулаф, дългогодишен продуцент и водещ в BBC, днес комуникатор на науката. Защото е важно хората от науката да говорят разбираемо, за да не творят вицепремиери, вестникарски заглавия, тиражлийки. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Водещ: Добър ден на г-жа Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, накратко медийната комисия. Здравейте.
Даниела Петрова: Здравейте.
Водещ: Как ще бъде редуциран състава на СЕМ и какви промени в законодателството ще бъдат приети, вече ги обсъдихте в комисията, моля ви за коментар?
Даниела Петрова: Предложението, което беше направено от народните представители , в общи линии това са колегите членове на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, постоянната комисия имах предвид, прощавайте за лапсуса, се състоят в следното. Състава да бъде редуциран от 9 на 5 човека, съответно като трима бъдат от квотата на парламента и двама от квотата на президента. И другата промяна, която се визира в (?) предложение се състои в намаляване съответно мандатността. Тоест липсата на два поредни мандата да бъдат заемани от членове на СЕМ.
Водещ: Един от медийните сюжети днес е, както го нарича Труд, обстрела с писма между ръководството на БНР и СЕМ. Подобни занимания обаче ни смъкват надолу в листата на свободата на словото. Да се опрем на класиката, какво да се прави? Вие виждате ли връзка между промяната в медийното законодателство и течащата в момента процедура за избор на генерален директор на БНР.
Даниела Петрова: Не бих коментирала, но винаги могат да се търсят някакви връзки или да се използва ситуацията, че тече конкурс и да се вкарват такива притеснения. Но считам,ч е дискусията, която всъщност е обявена от СЕМ по отношение на промяна работата в БНР по-скоро би създала напрежение, защото все пак в този конкурс всеки от бъдещите кандидати следва да престави своята концепция. Това обсъждане в непосредствена близост би следвало да разкрие участниците част от концепциите си. Тоест това по-скоро ми се струва, лично мое персонално становище изказвам, би опорочило този конкурс. Но това са моите опасения.
Водещ: Ще участвате ли в дискусията, която СЕМ организира на 4 май за бъдещето на БНР и възможността за повече независимост на редакционната политика от административното управление?
Даниела Петрова: Ангажиментите ако ми позволят бих присъствала, но не знам дали и в какъв формат бих изразила становище. Комисията е получила посмото, раздадено е на всички народни представители, като се има в предвид, че във вторник почти всички пътуват от регионите си, не мога по категоричен начин от сега да поема ангажимента, че ще бъда. Мисля, че дискусията ще се проведе между 13 и 16 часа, точно в този период има и парламентарна група,придвижват се хората. Така че надявам се да има представители от комисията, ако аз лично не мога да присъствам.
Водещ: Давате си сметка, че леда е много тънък. От една страна от вас зависи медийната регулация, от друга обаче сте политици и политическото влияние носи минуси по скалата на Фридъм Хаус. Къде ще търсите баланса?
Даниела Петрова: Ами баланса трябва да се търси в една разумност и в по-премерено говорене, защото действително напрежението в момента и в ситуация на реформа, и в ситуация на икономическа криза, и в редуциране на състав, течащи конкурси, изтичащи периоди и етапи, всъщност създава именно тази ситуация, която при неправилно използване на ситуацията действително може да доведе до много силно напрежение.
Водещ: Как ще коментирате постъпилите вече политически заявки, че една промяна в медийното законодателство ще бъде атакувана по съдебен ред и това какво щезабави, само редукцията на членовете на СЕМ или и избора на генерален директор на БНР?
Даниела Петрова: Ами смятам, че … по-скоро редукцията на членовете на СЕМ. След като органа така или иначе това е политика, която във всички регулаторни органи е започнала да се редуцира състава, тя ще се проведе с болезнени и съответно с много политическо говорене, но следва да се проведе, защото такава е ситуацията, такова е решението на МС и считам, че това може да се постигне. Но не трябва да се прави съответно такава връзка, че редуцирането на състава на СЕМ едва ли не следва да определи състава, който трябва да избере конкретното лице и по този начин да се вкарват думи, които не са така.
Водещ: Нека направим опит за прогноза. Колко члена на СЕМ ще изберат генералния директор на БНР?
Даниела Петрова: Трудно бих се включила в такава прогноза. Първо не знам колко са кандидатите и след това след като не знаем и състава на СЕМ и дали при този състав ще се избира директор на БНР или евентуално в редуцирания състав, трудно бих се ангажирала с такива прогнози.
Водещ: Очаквате ли закъснение в този избор в тази връзка?
Даниела Петрова: Ами не бих казала, тъй като ако съответно технологично промените не минат в закона в този период между първо, второ четене, респективно се запазят в този състав направените предложения, няма предложение между първо и второ четене, респективно имаме един срок след влизане по сега дадения текст на закона в сила, тогава да се прекратят мандатите на действащите членове на СЕМ, респективно президента в 10-дневен срок да посочи от своите трима оставащи членове в сегашния състав на СЕМ, тоест от сегашния състав на СЕМ в новия, кои двама да останат. Това технологично време просто не мога да прогнозирам как ще се развие, дали ще успее да мине преди конкурса и респективно след конкурса. Но така или иначе конкурса ще се проведе и той трябва да бъде проведен прозрачно, за да не се изпада в още по-голямо напрежение и дестабилизация на една медия, която смятам, че е добре работеща към настоящия момент.
Водещ: Благодаря ви за тази оценка. И накрая ще ви помоля да коментирате резултатите на Фридъм Хаус за това, че сме доста назад по рейтинга за свободата на словото по отношение на (?).
Даниела Петрова: За това, че България е на 76-то място? Ами в крайна сметка това е една оценка, която се прави през конкретни периоди, не съм … не мога като познавач да кажа до колко тя е коректна, справедлива, но това в крайна сметка е една оценка. Тя дава един поглед върху ситуацията на медийния пазар. И не знам дали 76-то място е мястото, което всъщност ни се полага. Но явно трябва много да се работи, за да може действително да говорим, че разполагаме с един медиен пазар, с една свобода на словото, която действително гарантира свобода и на изказ и респективно и на работа, не само на изказ, защото в крайна сметка това ограничава, свободата на словото създава и други възможности и други прегради.
Водещ: Смятате ли, че цифровата ера, в която влизат всички медии вече ще направи словото по-свободно? Ако вземем за пример интернет.
Даниела Петрова: Не бих могла да кажа, че цифровата ера ще го направи по-свободно, защото то е до толкова свободно, до колкото ние му разрешим. Законодателя, гражданите, регулацията, саморегулацията, самото общество. Но смятам, че с цифровизацията просто още медийния пазар ще мине на едно ново технически достъпно ниво и действително ще има промяна и по начина и на приемане, и по начина на възпроизвеждане. Но считам, че ще даде една по-голяма бързина и един нов поглед, по начина на представяне на информацията.
Водещ: И може би ще направи по-пряк контакта между хората и журналистите, за които всъщност те работят.
Даниела Петрова: Да, това действително и аз мислех нещо в подобен смисъл, което исках да кажа. Ще се доближи самата медия до потребителя и респективно ще има по-бърза реакция.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии пред "Клубът на журналистите".

Дойде ли краят на страшната приказка – институциите в България са непрозрачни за журналистите и гражданското общество. Какво показват данните от годишния доклад на фондация Достъп до информация. Добър ден на адвокат Кирил Терзийски.
Кирил Терзийски : Добър ден.
Водещ: Та, дойде ли този край или той е много далеч?
Кирил Терзийски : Ами доста трудно да кажем, че е дошъл края изведнъж институциите са станали напълно прозрачни и няма какво да се желае в тази посока. Но със сигурност има голям напредък, имам предвид от приемането на закона за достъп до обществена информация през 2000 до сега. Тоест подобриха се значително нещата.
Водещ: Добра новина ли е,ч е сме втори по света по искане на достъп до информация? Кирил Терзийски : Ами не знам дали е добра новина. Определно показва, че правото на достъп до информация се използва и се познава, не само от граждани, ами и все по-често напоследък от журналисти, от неправителствени организации, а е доста обяснимо защо е толкова голям броя на заявленията и то е защото твърде малко информаиця се публикува активно по собствена инициатива от страна на институциите. в повечето европейски държави се публикува значително количество информация от институциите, по тяхна инициатива диреквно в интернет, затова естествено и броя на заявленията е много по-малък, има и разни позитивни практики от сорта на това – като една информация се иска един, два или три пъти, очевидно тя представлява интерес за гражданите и тогава се публикува, докато при нас няма такив апрактики.
Водещ: В смисъл, че това е доста трудно решени еза вземане или просто ние живеем в една мания за тайнственост?
Кирил Терзийски : Ами не знам дали от мания за тайнственост или просто от липса на време или пък на ресурс, нямам представа.
Водещ: На желание?
Кирил Терзийски : Може би и на желание.
Водещ: За 10 години от както е приет закона какво се промени?
Кирил Терзийски : ами промениха се доста неща, институциите вече доста добре познават закона и изпълняват задълженията си по него. Тоест от началото мнгоо често имаше мълчаливи откази. При подаване на заявление за достъп до информация след това нищо не се случва, институциИте изобщо не се чувстваха длъжни да отговарят по този закон. Докато сега не е така. Вече повечето места има назначени служители, които отговарят специално за приемането на заявления за достъп до информация, горе долу се спазват сроковете и много често се предоставя информацията и не е нужно да се водят дела и т.н.
Водещ: Освен този доклад, вие връчвате и едни награди Големия брат. Сравнението следва с оригинала да се прави, разбира се, а не с реалити формата. До сега се случваше така,ч е нямаше много конкуренция при избора. Нещата далИ ще се променят в някаква посока?
Кирил Терзийски : Нямам представа. Имате предвид това, че МВР са традиционно абонирани за тази награда и горе долу те си взимат някак съвсем есетсвено. А дали това ще се промени – не знам, на фона на тази активност, която показва в момента МВР с всичките тези акции, се съмнявам.
Водещ: Пак имат огромни шансове да се доберат до статуетката.
Кирил Терзийски : Абсолютно. Имат още повече защото много се чуват гласове, че има настроения, отново за промяна на закона за електронните съобщения, пак да се връщаме към наболялата тема за следенето в интернет, с нови правила и такива неща.
Водещ: Всъщност очаквате ли, по-точно кога очаквате институциите да започнат лично да идват и да си получават антинаградите. Тогава ли достъпа до информация ще бъде по-лесен?
Кирил Терзийски : Знам ли, със сигурност ще е по-лесно ако институциите имат сили да признаят грешките си. Ние сме много доволни, защото освен наградите "Биг Брадър" раздаваме и едни други награди на 28 септември, когато отбелязваме междрународния ден на „Правото да знам”, там раздаваме позитивни награди, раздаваме и негативини награди. Миналата година за пръв път дойде служител от институцията, който получи негативна награда.
Водещ: Това беше събитие, всички журналисти се въодушевиха страшно.
Кирил Терзийски : Всички в залата ръкопляскаха, беше много изненадващо.
Водещ: Но факт е, че дошлия не си посипа главата с пепел, все пак. Институцията не пострада от това, искам да кажа, напротив, като че ли имаше позитивни коментари после от страна на журналистите?
Кирил Терзийски : Ами имаше нещо такова, но от друга страна вие виждате вече колко месеца минаха от управленеито на новото правителство, има един такъв момент, че се опитва да се направи PR акция от всяко събитие, дори от негативните.
Водещ: Доста успешно, защото има изявени таланти в това отношение.
Кирил Терзийски : Явно са добри съветниците на премиера.
Водещ: Дали съветниците, дали той самия – няма никакво значение. До колко може да се говори за прозрачност на новия МС. Знаем там още в самото начало се започна публикуване на стенограмите от заседанията. Как бихте коментирали тази практика?
Кирил Терзийски : Ами това беше чудесно, което направиха в началото на мандата си ГЕРБ, че направиха достъпни всички стенограми от заседанията на МС. Именно за това миналата година ги отличихме. Получиха грамота за принос в областта на достъпа до информация за това си действие. Трудно ми е да дам някаква по-глобална оценка, тъй като нямам на много случаи нови, в които граждани и журналисти да търсят информация от МС. Имаме само един такъв слуай в последните месеци на журналист от в. Дума, който търси информация за командировките на премиера в страната и има там леки проблеми с предоставянето на информацията в пълния и обем.
Водещ: Какво значи леки проблеми?
Кирил Терзийски : Ами в смисъл, че не дадоха в началото МС подробна информация за броя посетени места по дати къде е пътувал премиера в страната. Изпратиха пак един отговор в стил PR, в който обясняваха колко е готин премиера, той като пътува никога не взима пари за дневни или за квартирни, както се водят там, командировъчни разходи не правел, ползвал автомобили на НСО и за това нямало други разходи някакви по пътуванията му. Това беше отговора. Тоест имаше проблем с броя посетени места и за това какви са разходите по тези пътувания. Но за броя посетени места от премиера в период от 3 месеца от началото на стъпването в длъжност, имаме съдебно решение,с което беше отменена на административен съд – София град, този отказ и беше задължен съветника на министър-председателя, който е упълномощен да се произнася по заявления да предостави информация. По отношение на разходите, журналистката пусна ново заявление до НСО, от която търси тази информация. Имаме отказ от края на миналата седмица на основание държавна тайна, така че предстои още едно съдебно дело.
Водещ: В смисъл държавна тайна е на колко места е бил премиера ли?
Кирил Терзийски : Не, държавна тайна е какви са разходите, които прави НСО с автомобилите си за пътуванията на премиера.
Водещ: Не, защото иначе може да се направи един мониторинг на репортажите за тези посещения и нещата да си дойдат на местата може би.
Кирил Терзийски : Да. Смешно е, но не е като да нямаме в практиката и такива случаи, когато някоя информация е публикувана и институцията твърдяла, че е държавна тайна. Имахме случай такъв с гражданин от Варна преди няколко години. Той искаше технически характеристики на един радар, с който полицаите спират хората за превишена скорост. Беше се ядосал човека, че нещо неправомерно са го глобили, подозираше някаква измама и искаше техническите характеристики и му се наложи да води дело, тъй като министъра на вътрешните работи тогава отказа да предостави информация с мотив, че е държавна тайна. Класифицирана информация била тази техническите характеристики на радара. По самото дело съдията беше намерил случайно, докато се ровел човека в интернет, беше намерил публикувани техническите характеристики на въпросния радар.
Водещ: Тоест и съдиите карат кола, такъв ли е извода в този случай?
Кирил Терзийски : Да, може и така да се каже, да.
Водещ: Макар че раазбира се това е крайно несериозно. Защо се стига до такива ситуации?
Кирил Терзийски : Защо се стига до такива отказвания на информация ли? Ами за това вече е трудно да се отговори, някой път е просто субективното нежелание, тоест да се предостави информация, друг път се прикриват разни нередности може би като не се предоставя информация.
Водещ: Тоест има дефицит на правила, трябва кодекс на чиновника, може би, който отказва или как?
Кирил Терзийски : Ами не, не кодекс. Достатъчно е всички институции да имат вътрешни правила за предоставянето на достъп до информация, което е много добре, тъй като внася някаква яснота в процедурите по този закон, как да се изпълняват от служителите. А и (?) на служителите могат да се четат тези вътрешни правила и да се научават от служителя и започва всичко отначало. Защо има един такъв момент малко при смяната на правителството, всеки път институциите им трябват няколко месеца докато влязат в ритъм.
Водещ: Колко институции могат да се похвалят с истински такива правила?
Кирил Терзийски : Ами …
Водещ: Какво пише в доклада?
Кирил Терзийски : В нашето проучване има резултат за вътрешните правила, мисля, че повече от половината институции от 511 имаха вътрешни правила.
Водещ: В смисъл имат ги написани. А с приложението как стоят нещата?
Кирил Терзийски : В какъв смисъл с приложението как стоят нещата?
Водещ: Ами може да има написани правила, но те да не се спазват. Това е нашата ахилесова пета, навсякъде.
Кирил Терзийски : Така е, да. Случва се и това, да има вътрешни правила, но те да не се спазват. Все пак закона предвижда и възможност за обжалване на отказа да се предостви информация. Тогава тези неща се оправят в съда.
Водещ: Колко адвокати са нужни на програма Достъп до информация, за да може да реагира адекватно на колеги журналисти, на граждани?
Кирил Терзийски : Ами 5 човека е юридическия екип на програма Достъп до информация. Като трима от тях сме адвокати и се явяваме и по дела.
Водещ: Стига ли ви времето?
Кирил Терзийски : Ами стига ни, да. За миналата година сме се явили на 43 дела, което е горе долу нормално.
Водещ: Какво могат журналистите и гражданското общество заедно – останете с нас, за да научите след малко.

Какво могат журналистите и гражданското общество заедно – ето така продължаваме разговора в "Клубът на журналистите" с адвокат Кирил Терзийски от програма Достъп до информация. Става дума за годишния ви доклад. Не е тайна, че ние журналистите често когато имаме проблем се обръщаме към вас. Кога обаче тази ваша помощ ще отнема по-малко време?
Кирил Терзийски : Кога ще отнема по-малко време?
Водещ: Да, защото сега отнема доста време.
Кирил Терзийски : Ами то отнема доста време най-вече заради това, че ВАС е много натоварен и случаите, когато дело срещу отказ да се предостави информация е подсъдно на този съд може д амине повече време. И чрез създаването на административните си (?), новия административно процесуален кодекс доста сте подобриха нещата в сравнение с това, което беше преди в окръжния съд. Тоест доста по-бързо минават тези дела в административен съд София, от който Имам най-преки наблюдения от завеждането на делото до постановяването н съдебно решение обикновено минават не повече от 3 месеца.
Водещ: Което си е чист рекорд.
Кирил Терзийски : Да, лошото е след това ако институцията реши да обжалва решението на първа инстанция, защото в повечето случаи отказите биват отменяни и ако те решат да обжалват, след това отива делото на ВАС и тогава може да се проточи във времето.
Водещ: Кой е най-дългия ви случай в практиката?
Кирил Терзийски : Ами той най-дългия ни случай в практиката още продължава с Росен Босов от в. Капитал вече 4-та година водим дела в опит той да получи достъп до всички договори, сключени от правителството с Майкрософт за осигуряване на софтуер за нуждите на държавната администрация.
Водещ: Някакви изгледи това да приключи?
Кирил Терзийски : Ами има изгледи, сега трябва окончателно да се произнесе отново ВАС, за да стане вече ясно, че ще трябва правителството да пита лично Бил Гейтс съгласен ли е да бъдат предоставени тези договори или не е съгласен и след като той отговори ще видим какво ще направят.
Водещ: Влизаме обаче в хипотезата на едно по-литературно, по- кино занимание. Подобни случаи използват ли се като прецедент в нашите съдилища или по-скоро не?
Кирил Терзийски : Подобни случаи дали се използват като прецедент. Ами да, и зползват се. Тя практиката вече съдебната е доста богата по тези дела и например,.. а някои такива случаи направо правят нови пътеки,като например случая на Христо Христов, който успя да осъди дори Националната разузнавателна служба и да получи достъп до архивите на бившиата Държавна сигурност по случая Георги МАрков. А в резултат на това и да подготви книга.
Водещ: Да, макар че това … като се замисли човек защо е било толкова тайно няма логичен аргумент с отговор.
Кирил Терзийски : Ами няма логичен аргумент, тази информация е била класифицирана като секретна, но от онези служби, по онова време, но все пак и сега има правила за класифицираната информация и ние там случихме на много добър съдия от градския съд, който прецени, че естествено по отншение на тази информация са изтекли всички срокове за защита и тя трябв да бъде разсекретена и предоставена.
Водещ: Добре, ами ако съдията не е добър, ако съдията не кара кола, тогава какво се случва? Защото сериозно е влиянието на субективния фактор, очевидно.
Кирил Терзийски : Ами знам ли, според мен по тези дела не чак толкова, защото най-вече защото няма материален интерес по тези дела. Така че мисля, че това е избегнато. Но естествено има и случаи, когато губим дела и то се създава лоша практика, потвърждават се някои безумни откази на администрацията. Но какво да правим, такъв е живота.
Водещ: Да кажем най-изразителния пример в това отношение? Или този, който се сещате, разбира се?
Кирил Терзийски : Ами трудно ми е в момента да се сетя за такъв пример. Спомням си преди време, че беше доста скандално потвърден един отказ на ВСС да предостави достъп отново на журналист, не помня от коя медия, до едни доклади на прокуратурата. И тогава просто много строго погледнаха буквата на закона магистратите и прецениха, че щом не били създадени от самия ВСС тези доклади, а само се съхранявали там, и то не по закон, защото случайно били изпратени по някакъв сигнал, те не били длъжни да ги предоставят. Което … това са такива случаи, които са някакви необясними.
Водещ: Със средствата на медиите в средата на интернет в последните месеци гражданското общество отвоюва няколко свои малки революции. И така можем да наречем тази активност. Обаче можем ли да кажем, че това е трайна тенденция, медии и гражданско общество да воюват заедно за прозрачност от институциите?
Кирил Терзийски : Трудно мога да направя такова обобщение, че е традиция..
Водещ: Тази новина е прекалено преувеличена.
Кирил Терзийски : Да. Абсолютно. И определено поне от това, което излезе от нашите случаи са доста различнинещата,от които се интресуват журналистите и от които се интересуват гражданите. Гражданите обикновено се интересуват от нещо по-лично, което ги касае по-пряко тях, докато журналистите обикновено по обществено важни теми чоплят и търсят информация.
Водещ: Какви хитрини използват институциите, за да скрият информация от медиите и от активните граждани. Има ли някакъв нов челен опит, така да кажем?
Кирил Терзийски : Ами не, няма някакъв нов челен опит. Те няма нужда да използват хитрини. Достатъчно е да отказвта информация, даже и когато няма основания за това, те много често си позволяват да го правят. Лошото е, че за тази година отбелязваме тенденция за увеличаване броя на мълчаливитеоткази, тоест от 34 (?) жалби, които сме изготвили през годината, 12 са били срещу мълчаливи откази, което е 2 пъти повече в сравнение с миналата година, когато сме изготвили само 8. Но пък това е обяснимо със смяната на… винаги става така в година, когато се сменя правителството. Тоест старата администрация, която си отива е прекалено заета да се бори как ще се представи на новите избори, а след това новите като дойдат пък са прекалено заети да правят стрктурни промени и да разчистват и се получават такива неща.
Водещ: Това ли е основния извод от тези факти? Или има и някаква друга тенденция.
Кирил Терзийски : Има и други, позитивни тенденции все пак, да не звучи толкова негативно. Имаме значително подобрение от страна на институциите по отношение изпълнение на съдебните решения. Тоест много често преди се случваше дори след като е спечелено дело и бъде отменен отказ да бъде предоставена информация, институцията да откаже отново, на друго основание. И отново трябва да се води дело. Сега много по-рядко се случва това. Имаме няколко много добри случая, когато след постановяване на съдебното решение веднага беше предоставена преди това отказваната информация. Например на главен редактор на един вестник от Ловеч, който търсеше информация за това какви суми е изразходвала общината за публикация на обяви и наредби в пресата или пък случая на Павлина Трифонова от 24 часа, която търсеше информация за ремонта в кабинета на премиера Станишев през лятото на 2007г. Много интересен случай имахме на Световния фонд за дивата природа, срещу ДАМС, те искаха информация за всички финансирани юридически лица и спортни фондации за период от 2 години. И в началото беше постановен мълчалив отказ, трябваше да бъде отменен от съда мълчаливия отказ, да бъде предоставена информацията, но там поне прави чест на държавната агенция, че веднага след като излиза решението, те публикуваха цялата информация в интернет. Направиха ги достъпни тези списъци на финансираните от тях лица.
Водещ: Това е все пак хубаво. Значи има и добри неща, които са се случили за последните 10 години.
Кирил Терзийски : Определено.
Водещ: Има ли повече критичност по отношение на прозрачността на институциите от стран на ажурналистите?
Кирил Терзийски : Повече критичност? Не знам. Но е хубаво да има повече критичност от страна на журналистите, защото трудно ми е да кажа дали има Или няма такава критичност, но определено колкото по-критични са журналистите спрямо институцията, и не само те, цялото гражданско общество, мисля че това е начина да се постигне прозрачност на тези институции.
Водещ: По отношение на свободата на словото в печатните медии сме на 76-то място. Пак доста назад. Какво ще кажете за прозрачността на новата власт? Тя дойде със заявка, много силна заявка за много прозрачност и яснота.
Кирил Терзийски : Така е, да, и ние в момента, когато се смени властта имахме няколко дела срещу институции на изпълнителната власт, централни. И много се надявахме, че след тези заявки за прозрачност и откритост в управлението, например по тези текущи дела ще ни бъде предоставена информацията И няма да има нужда да ги водим до край, но не е така. Всичките ни дела си продължиха. Имахме само един случай с министъра на околната среда и водите, Който предостави определена информация при смяната на правителствата. Тоест ако те бяха толкова открити и прозрачни можеха , тези дела ние отправихме искания да бъдат прекратени и да се споразумеем да ни бъде предоставена информацията, но по никое от тези дела, които са ни текущи, не се случи това.
Водещ: Каква е причината, че става дума за чиновници, които не смеят да вземат решение или става дума за една трайна тенденция да са ясни границите межуд институциите, хората и журналистите?
Кирил Терзийски : Отново ми е трудно да отговоря. За едно от двете неща става въпрос явно. Или за много добре смазана машина и чиновниците си движат нещата без значение това, че се е сменила властта. Или пък става въпрос за една трайна тенденция, без значение какъв е политическия цвят или сила, на непрозрачност в управлението.
Водещ: Ако трябва да прибегнем до народната мъдрост – гарвана гарвану око не вади. Чиновник чиновнику око не вади. Така ли ще се окаже?
Кирил Терзийски : Така, да.
Водещ: Засили ли се активността на нас журналистите по отношение на желанието за достъп до най-различно обществено важна информация?
Кирил Терзийски : Определено се е засилило, поне това излиза от нашата работа, тъй като случаите, които консултираме на журналисти и случаите, в които журналисти използват закона и подават заявления са се увеличили страшно много в последните години. От началото беше много трудно, журналистите изобщо не искаха да прилагат, да използват закона, тъй като казваха – ама как така, на нас информацията ни трябва тук и веднага, аз не мога да подавам заявления, пък да чакам 14 дни, пък после я ми дадат, я не ми дадат. Новина няма. Но естествено той закона не е това идеята на закона, да се правят с него новини. Журналистите се научиха, че в резултат на използването на закона може да се получава достъп до конкретни документи и да се правят по-задълбочени разследвания във времето.
Водещ: Тогава се достига именно до журналистическите разследвания, които променят по-лесно нещата от новините, да кажем.
Кирил Терзийски : Така е, да. И отразяването на работата, която вършат журналистите в тази посока също е много важно, защото има възпитателен ефект.
Водещ: Това ли направи желанието на гражданите да търсят прозрачност, по-голям, защото отчитаха, че и самите граждани са по-инициативни вече. Независимо, че търсят информация за неща, които лично ги интересуват.
Кирил Терзийски : По-скоро активността на гражданите по-скоро може да се обясни с това, че все повече от тях знаят вече за това, че Има такъв закон. Но не знам дали го знаят добре. Но журналистите го знаят, благодарение на нашата дейност, тъй като ние пък сме много активни в тази посока именно да научат все повече и повече хора закона и да го използват, за да се увеличава прозрачността.
Водещ: Ние пък с удоволствие ви цитираме от друга страна. Така че връзката би могла да е по-пряка. Какво бихте пожелали да пише в доклада ви догодина по отношение на взаимоотношенията по-близките между гражданите и журналистите? В борбата им с институциите, нека така го наречем.
Кирил Терзийски : Ами иска ми се да пише в доклада, че сме имали много по-малко случаи, в които сме консултирали откази да бъде предоставена информация. Че сме водили много по-малко дела, което ще означава, че институциите са станали по-прозрачни, но дали ще стане ще видим.
Водещ: И че тези дела са траели по-малко време може би.
Кирил Терзийски : Да, със сигурност.
Водещ: Основния извод от тазгодишния доклад?
Кирил Терзийски : Основния извод от тазгодишния доклад. Ами то целта на нашия доклад е да отправим препоръки на основа на изводите, които правим, така че може би по-добре да кажа кои са основните препоръки в доклада. Една от най-основните ни препоръки е МС, МВнР да предприемат стъпки за подписване на ратификация на конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа, която беше приета миналата година и стана факт. Много ще е добре да подпишем този международен акт. По отношение на прилагането на закона, имаме доста препоръки към ръководителите на органи на изпълнителната власт и не само на изпълнителната власт, а именно за публикуването на информация в интернет, активно (?) на инициативата, като имаше изменение в закона от края на 2008 в тази посока. Институциите бяха задължени да публикуват определена категория информация в интернет. Нашето проучване показа, че това не се изпълнява добре и това е една от основните ни препоръки да бъде спазено изискването на закона и данните, които той обявява за публични и казва, че трябва да се публикуват в интернет да почнат да се публикуват там.
Водещ: До колко тази все още сериозна непрозрачност на нашите институции според вас влияе на свободата на словото у нас и на факта, че ние сме на 76-то място, едно незавидно място.
Кирил Терзийски : Не знам дали влияе, но мога да ви кажа какво казва един колега от Холандия, който се занимава със същото, което ние правим тук. Според него, той му казва на това, че медиите са в реакционен режим. Тоест че много често те се изживяват като продължение на PR-ите на институциите, а не търсят сами новините. Тоест журналистите са станали мързеливи, така казва той. Седят на компютъра, получават прес съобщения от едни PR-и, които бълват непрестанно прессъобщения. И по системата copy-paste произвеждат новини. Дали е вярно – надявам се, че не е.
Водещ: Как преценявате дистанцията между журналистите и хората във властта и тези със сериозни икономически интереси?
Кирил Терзийски : Ами то е хубаво да има дистанция, да няма скрити връзки между тези хора. Би било по-лошо.
Водещ: Евентуално, да. Е, лошото на скритите връзки е, че те винаги оставта скрити. Освен ако не се появи някакво писание да кажем, изненадващо. Кога според вас ще напреднем по отношение на свободата на словото на печатните медии у нас? Когато има яснота на собствеността или по някаква друга причина?
Кирил Терзийски : Трудно ми е да изразявам мнение по въпроси, по които не се чувствам много компетентен, но определено мисля, че да, със сигурност когато има яснота по отношение на собствеността, но би трябвало и сега да има тази яснота…
Водещ: Би трябвало обаче е ключова дума. Мисля, че може да се използва под много поводи.
Кирил Терзийски : Не знам. Хубаво е да станат медиите по-независими, но нямам идея как може да се постигне това.
Водещ: Ами може би пък да кажете как институциите да станат по-прозрачни.
Кирил Терзийски : Институциите как да станат по-прозрачни… ами…
Водещ: Като четат закона и го прилагат?
Кирил Терзийски : Да, това ясно, че като четат закона и го прилагат. Но най-вече, както споменах, като изпълняват задълженията си за активно публикуване на информация. Да публикуват информация по собствена инициатива в интернет, да не чакат да им я поискат.
Водещ: Могат да се ориентират по запитванията на колеги журналисти и на гражданите. Това със сигурност ще им помогне.
Кирил Терзийски : Не, аз имам предвид информация, която те са длъжни да публикуват по закона, а пък това вече е много добро пожелание, да, да публикуват и такава информация, ктъм която знаят,ч е има интерес.
Водещ: Благодаря ви за този разговор. Адвокат Кирил Терзийски от фондация Достъп до информация в "Клубът на журналистите".
Водещ: Как политиците да пишат по-малко заглавия. Това зависи не само от нас журналистите. Спомнете си репликата за синодалните старци, още се коментира. Ами ако учените говорят по-ясно, вчера и днес се провежда майсторския клас за финалистите в конкурса за разбираемо говорене, за наука, Феймлаб, лаборатория за слава. Специален гост за този майсторски клас, тази година е Малкълм Лав, професионален обучител по комуникационни умения с дългогодишен опит като журналист и продуцент в BBC. Защо е важно за наука да се говори ясно?
Малкълм Лав: Защото говорим за това да се комуникира с публиката, да се слуша какво иска публиката да чуе. И причината, няколко са причините всъщност. Едната причина е, че науката е част от културата и тъй като изкуствата някак си доминират в областта на науката толкова дълго време вече. Много е важно да се, отново да се внедри науката в културата. Ако не разбираш за нищо в областта на науката, ако не можеш да оцениш фактите от науката, всъщност си откъснат от част от нашата култура. Друга причина е, че самите учени имат задължението да разкажат, да обяснят на данъкоплатеца, какво правят с техните пари. Ето това е една много добра причина, науката да бъде комуникирана пред публика. Да говориш с хора за науката, т.е. да говориш с широката аудитория, дава възможност за възникването на публичен диалог, това е много добре за демократичното общество, публиката да научи нещо повече за науката, която се случва. И вероятно едно от най-важните причини е, че ние самите имаме нужда от учените да ни помогнат в разрешаване на някои от най-големите проблеми. Нужни са ни учените, за да ни помогнат да си развием икономическите системи. Това са много важни причини за комуникацията на наука.
Репортер: Какво значи комуникатор на науката?
Малкълм Лав: Особено в Обединеното кралство съществуват хора, има хора която професия е комуникация на науката. Много често това са хора, които работят в университети, не винаги обаче, някои са на свободна практика, все още те не са твърде много. Всъщност ние не сме много заинтересовани от професионалните, не ни интересуват особено професионалните комуникатори на науката. В Лаборатория за слава Феймлаб, по-скоро става въпрос за насърчаване на самите учени да получат основните умения, за да комуникират своята наука пред широката аудитория или да говорят за науката си по определен начин.
Репортер: Това не подценява ли техните познания?
Малкълм Лав: Не, всъщност става въпрос за това, че помагаме на учените да се замислят за това, как да разкажат, как да говорят за науката си. Това по никакъв начин не подценява или не поставя на по-ниско стъпало научната им дейност. А когато говориш за популярно за наука, просто означава, че комуникираш онова което умееш, своите умения пред хора, които нямат специализирани /…/, познания. Но едно от ключовите, едно от ключовите елементи, които се опитвам да насърча учените да мислят е много сериозно да се отнасят към своята аудитория. И да започнат от въпроса къде се намират техните публики всъщност.
Репортер: Грях ли е в Обединеното кралство, учен да даде интервю за по-популярно издание?
Малкълм Лав: Абсолютно не, в Обединеното кралство, поне що се отнася до самите медии. Не е и никакъв грях и що се отнася до публиката. Има някои академични учени, учените от академичните среди, които изпитват завист и често обичат други техни колеги да станат по-известни, но това няма нищо общо с концепцията за това, че изява пред медиите е някакъв грях, по-скоро е ги дразни.
Репортер: Имат ли медиите във Великобритания изисквания към начина на говорене към учените?
Малкълм Лав: Винаги настояват за това да се говори по-популярно. Учените биват интервюирани по различни причини. Разбира се една от най-общите причини когато възникне някаква криза, някаква болест или някаква катастрофа, или някакъв феномен в космоса, затъмнение или нещо подобно. Винаги ще се опитат да намерят учен който разбира от тази област, за да коментира. Но биха предпочели да винаги да има учен който умее да говори по-популярно. За съжаление много малко са тези хора, дори в днешно време. Така, че едни и същи хора се появяват по медиите, редовно във всички медии до степен в която един човек специализира, е специалист по биология например, много често може да коментира физични явления или медицински, или астрономически явления. Защото медиите считат учения просто като учен.
Репортер: Колко научни термини е допустимо да употреби учения в едно интервю?
Малкълм Лав: Ако питате мен като човек занимаващ се с медии, бих казал, много е важно тези термини да бъдат абсолютен минимум, не мога да ви кажа колко са на брой и този минимум. Но ако използваш научен термин, винаги трябва да обясниш какво точно означава той. И всъщност единствената причина учените да използват терминология, научна терминология в своите интервюта е притеснението им, че някой техен колега от научните среди ще слуша това интервю.
Водещ: Науката е част от културата, ако се откъснат от науката, се откъсват от културата. Важно е как се харчат парите за наука. Ако това е прозрачно, дори най-талантливият вицепремиер няма да може да напише заглавие в медия. Ще ги пишат самите журналисти, в крайна сметка това ние работата. Досегашните оценки за свободата на словото на Фрийдъм Хаус ни накара да опознаем добре земите от третия свят. По-малко политическо влияние в медиите, ще ни даде възможност и да стигнем до всички европейски страни. Хубав ден от екипа ни, Любомир Пашев, Астра Челавиева, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен Ирен Филева. 

www.dnevnik.bg I Светлана ГЕОРГИЕВА I 2010-04-08

Исторически преглед на медийното законодателство, юридически анализ на нормативните разпоредби, санкциониращи "прекаляването" с гласността, описание на т.нар. нови медии, хронология на бедите, сполетели българската журналистика през годините (и особено през последните 20) – тази мозайка от привидно различни теми се сглобява елегантно в новата книга на Маргарита Чутуркова "Свободата на словото и нейните граници". Според авторката – доктор по комуникация и връзки с обществеността, произведението е призив към обществото да се научи да пази свободата на словото и да плаща нейната цена.

Изследването позволява исторически, юридически, научно-популярен и публицистичен прочит и това е едно от достойнствата му, наред с гладкия стил и разнообразната база от източници на информация, които ползва. Текстът е богат в културно, литературно и информативно отношение, професионално разчупен с афоризми на известни личности от Библията до наши дни и гарниран с любопитни приложения, носещи ценна информация за съвременното състояние на журналистика и за читателската ангажираност и осведоменост.

Изданието може да бъде разглеждано като първи по рода си сборник, събрал всички важни аспекти на журналистиката, правото на информация, законодателните опити и успехи за налагане на цензура, силата на човешкия глас в модерното виртуално пространство и капаните, които го дебнат. Читателят може да намери себе си в книгата и като обект, и като субект на свободата на словото, да осъзнае както своята отговорност, така и огромните възможности за гласност и получаване на информация, които животът в ХХІ век предлага.

Сред най-големите достойнства на книгата е конкретното и добросъвестно описание на повечето съдебни преследвания, издевателства на властта, както и криминални деяния срещу български журналисти, извършени по време на прехода към демокрация. Именно те дават плътността на повествованието и разкриват зловещата картина на медийната среда в България, в която свободата на словото все още често е проблематична.

"Свободата на словото и нейните граници" е втората книга на Маргарита Чутуркова (с марката на "Сиела") след "PR етика" – издание, което изследва етическото познание и нормативната база на PR-а и извежда основните параметри на публичната, корпоративната и социалната отговорност на професията пъблик рилейшънс.

Премиерата на "Свободата на словото и нейните граници" ще се състои на 14 април от 18.00 ч в зала 1 на СУ "Св. Климент Охридски". Книгата ще бъде представена от адвокат Александър Кашъмов, директор на Правната програма на Фондация "Програма Достъп до информация". Входът е свободен за всички свободни хора.

Оригинална публикация

Още по темата: У нас има автентична журналистическа общност, интервю с д-р Маргарита Чутуркова за Новината, Стара Загора

Новината, Стара Загора | Димка КАБАИВАНОВА I 2010-04-13

Утре в Стара Загора в рамките на проекта "Местните медии и свободата на информацията В България" се провежда дискусия-семинар, в която участват холандският експерт Роже Флюгелс и българският юрист Кирил Терзийски. Проблемите на свободата на словото разглежда в новата си книга и д-р Маргарита Чутуркова. "Свободата на словото и нейните граници", която излиза с логото на издателство "Сиела", има своята премиера също утре от 18:00 часа в зала 1 на СУ "Св. Климент Охридски". Книгата ще бъде представена от адвокат Александър Кашъмов, директор на Правната програма на фондация "Програма Достъп до информация". Маргарита Чутуркова е доктор по журналистика и мениджър връзки с обществеността, маркетинг и реклама в "Болкан Холидейз". Преди това е работила по Програма "Учене през целия живот" в Центъра за развитие на човешките ресурси, във "Вестникарска група България" и Радио Атлантик. Приета е за редовен докторант в катедрата на ЮНЕСКО "Комуникация и връзки с обществеността". Специализирала е връзки с обществеността във Финландия. Защитава дисертация на тема "Етични проблеми на професията пъблик рилейшънс". В Университета в Юваскюла, Финландия, провежда пилотно сравнително проучване "Етика" сред студенти от България и Финландия. През 2008 г. издава първата си книга "PR Етика".

- Д-р Чутуркова, докъде стигат границите на свободата на словото В България?

- Свободата на словото в България не може да накърнява доброто име, честта и достойнството на личността. Наказателната защита на тези престъпления е уредена в гл. Н, раздел VII от особената част на НК, озаглавена "Обида и клевета", също така не може да се разпространява класифицирана информация, да се използва дискриминиращо, враждебно слово, да се злоупотребява с авторски права.
Свободата на словото не е абсолютна в нито една страна по света и България не прави изключение. По-важно е обаче, докъде стигат границите на свободното слово на всеки един от нас, защото автоцензурата е по-страшна от цензурата.

- Доклад на организацията " фрийдъм хаус " определи българските медии като "частично свободни" и постави България на 76-о място от общо 195-те страни в света, преди нас са държави като Тринидат, Мали, Барбадос…

- Общото между трите държави е, че са изключително екзотични и исторически необременени. При тях няма случаи на брутални репресии, каквито се срещат по улиците на Иран, няма мащабно задържане на индивидуалисти, отстояващи универсално приети човешки права, каквото има в Китай (арестите на членовете на Харта 08), няма и убийства на журналисти, каквито има в Русия и, за съжаление, в България. Затова България е по-назад в доклада на "Фрийдъм хаус" от тези държави. Нещо повече, Република Мали, според организацията "фрийдъм хаус", е сред най-демократичните в Африка и в нея се предоставя голяма свобода на медиите, а на остров Барбадос широко са представени офшорни финансови и информационни институции.

- В кое, според Вас, са днешният "грях" и днешните "беди" на българската журналистика?

- Не мисля, че е редно да говорим за грехове. Според християнската религия човек се ражда грешен и може да получи прошка на греховете си с помощта на една от седемте християнски тайни – покаянието. В този ред на мисли, според мен е неуместно да говорим за грехове и беди, а по-скоро за няколко паралелно протичащи процеса: на световна финансова криза, на световна медийна криза и на т. нар. аматьорска пауза – разцвет на гражданската журналистика, на социалните медии, които се превръщат в барометър на общественото доверие.

- Тревожи ли Ви създадената паралелна реалност на действителността и защо темата за обективността като че ли се профанизира?

- Тревожи ме по-скоро пренаписването на дневния ред на обществото. Медиите на 21-ви век (в световен мащаб, не само в България) служат на господарите си. Те все по-често множат измислени авторитети, създават нелепи знаменитости, изкуствени сблъсъци, взаимни услуги в нечии интерес, оставащ зад кулисите. А преди много години един наш журналист бе казал, че медии, които се кланят на властта, са застанали надупени пред обществото.
Свободата на словото предполага свобода не само на вербалния акт, но и на всяко действие, свързано с търсенето, получаването и безпристрасното предаване на идеи. В днешно време обаче обективността не толкова се профанизира, колкото се меркантилизира. Оказва се, че свободата на пресата не включва задължително свободата на словото. В книгата давам пример от предизборната ситуация в България през 2009 г., според който, ако политическите партии нямат пари, те всъщност нямат глас.

- В периода на демокрацията се създадоха няколко кодекса, които съдържат правила и норми, задължаващи журналиста да ги приеме и да ги спазва в работата си. Според Вас, на този етап по силите на "наш е го брата по перо" ли е да носи отговорност за поддържане на "здравословна" етична среда?

- Аз свързвам свободата с периодична смяна на властта, прозрачност на управлението, независим граждански контрол и свободни медии. Да си свободен обаче, означава да си отговорен. Означава, че, ако искаш да запазиш свободата, която ползваш, трябва да не вредиш на другите. А това вече е етика и морал. За морала като философска категория са важни хоризонталните връзки и зависимости. Те създават чувство за интимност и пораждат доверие. Онлайн платформите печелят именно с това. Вярвам, че докато Новата Медия остане открито пространство, с неограничени възможности за обратна връзка, няма да е необходимо да се притесняваме за журналистическата етика, поне онлайн.

- Според Вас, има ли в България автентична журналистическа общност?

- Мисля, че докато вниманието на журналистическата общност е насочено и към проблематиката на етническата и верската толерантност, и повишаването на етнокултурния плурализъм в медиите, докато случаи като този с изземването на имуществото на в. "Виделина" все още успяват да сплотят журналистите в България, а насилието над колеги се заклеймява и счита за недопустимо, България ще има автентична журналистическа общност.

- Куршумът срещу свободата на словото все още не е изправил никого от изстрелялите го пред съда. Научили се българското общество да плаща цената за тази свобода и да я пази? Доколко е възможно то да вдъхне нов живот на националния морал?

- За да стане това, самото общество трябва да осъзнае силата и отговорността си към демокрацията и да изисква от властта да създава закони и справедлива съдебна система, които да гарантират, че ще бъде наказван всеки насилствен акт и авторитарно отношение на която и да е власт над свободното слово. Така че преди обществото ни да се научи да плаща цената на свободата, то трябва да се научи да я цени.
За да говорите за вдъхване на нов живот на националния морал,означава да приемате, че той е мъртъв. Аз не мисля така. По-скоро той е намерил друга среда да изразява себе си и тя е интернет и социалните мрежи. Комуникативното действие е морално. Именно то пази живи онези национални ценности, за които все по-често говорим с носталгия.

- Може ли да се приеме, че преориентирането към онлайн журналистиката е по-сполучливата форма за свобода на словото?

- Преориентирането към онлайн журналистиката е част от периода на т. нар. аматьорска пауза, на загуба на доверие в традиционните медии, на гражданска журналистика, която е по-цветна, по-емоционална, по-провокативна. Все неща, които едно утвърдено класическо издание не би могло да си позволи да публикува заради обвързаността си с политическата коректност. Това обаче не я прави по-сполучлива форма на свобода на словото.
Правото на свобода на убежденията и изразяването им означава безпрепятствено да се търси, получава и разпространява информация чрез ВСЯКА медия без ограничения!

- Кои са основните параметри на публичната, корпоративната и социалната отговорност на професията пъблик рилейшънс и кои са проблемите в нейната етика?

- Етиката не е само важна част от бизнеса, а целият му смисъл. Основните параметри на отговорността (публична, социална, корпоративна) на професията пъблик рилейшънс са отстояването на човешките права. И основно правото на достъп до истинна информация в случаите, в които обществото е потърпевшо и предоставянето на право на участие в решенията на всички, които ще бъдат пряко засегнати от тях.
Сред проблемите на PR-етиката в България са непознаването на кодексите, липсата на нормативна база и санкции, скептицизъм сред практиците, липсата на обучителни програми по етика в квалификационните програми на организациите.

Стр. 6

Публикацията може да намерите и на: http://novinata.bg/modules/news/article.php?storyid=16356

Още по темата: Колко високо летят журналистите, или къде е границата на свободното слово, в-к "Дневник"

в. Сега | Наделина АНЕВА | 2010-04-12

Гражданската битка срещу промените в Закона за ГМО се водеше основно на виртуалния терен, но победи на реалния

Ако беше жив Иван Вазов, дали нямаше да нарече интернет новото Ганково кафене."То беше сборният пункт и на стари, и на млади и там се разискваха общинските въпроси и възточния, и всичката вътрешна и външна политика на Европа. Един малък парламент", написа по въпроса Патриархът на българската литература.
Във виртуалната мрежа днес се зараждат приятелства, идеи, протести, дори се коват закони. Последният отчетлив пример за това е гражданската победа със закона за ГМО. Властта имаше намерения за либерализация, но големият парламент изкова доста рестриктивен закон, вслушвайки се в истинския глас на обществото.
Тезата на Алвин Тофлър, че информационното общество ще създаде ново равнище на демокрация и Третата вълна в развитието на обществото ще доведе до появата на "когнитариата" – нова класа, основана върху знанието и използването на ума, се потвърждава. Тофлър е прав и за друго – демасовизацията на икономиката положи основите и на демасовизирани политически движения. Днес мнозина регистрират феномена "полудели форуми" по даден проблем и липса на протестиращи по площадите, без да могат да си го обяснят. Управляващите обаче са наясно, че активната част от обществото вече живее в интернет и е важно там какво се говори. Демокрацията търпи тотално реформация и властта не може да оцелее, без да се съобрази с новите правила.
В интернет се акумулира енергия, която, естествено, не намира изражение в старомодните вече митинги и протести, които впечатляват с кресливостта си. Форумците – предимно по-млади хора, са носители на една нова свобода, която им осигурява виртуалната мрежа – да се сдружаваш, с когото си искаш.
Изговарянето докрай на един проблем и липсата на информационни дефицити значително ограничават привилегията на властта да манипулира. Традиционните медии са принудени да се съобразяват с по-знаещия и по-можещ анонимен форумец, който сам по себе си се превръща в медия, ако има достатъчен авторитет сред конкретната аудитория.
Свободата в интернет вече подкопа партийните електорати. При протестите срещу ГМО или срещу намерението на управляващите да превърнат държавата в "Биг брадър" с промени в Закона за електронните съобщения трудно можеше да се различи къде свършва електоратът на другите партии и къде започва електоратът на ГЕРБ. Гражданите вече се групират по други критерии и те са неуправляеми, а често неузнаваеми за властта.
Два основни инкубатора на обществени протести могат да се открият в българското интернет пространство в момента. Единият е социалната мрежа "Фейсбук", където ежедневно се формират десетки групи по различни теми, които в голямата си част са протестни. Във "Фейсбук" например варненци си организираха протестите срещу дупките по пътищата.
Има специални групи в защита на българската природа
Най-мощна в момента е групата в защита на животните, след като стана ясно, че изверг посегна на кучето Мима. Сериозни дискусии се родиха и в групите срещу вдигането на ДДС и облагането на пенсионерските доходи.
Друг сериозен форум, който се превърна в инкубатор на редица важни обществени теми, е "BG mamma". Там се зароди и протестът срещу ГМО, който бързо се пренесе и във "Фейсбук", а после пламнаха и сайтовете на пчеларите, биоземеделците, зелените. Майките от форума вече имат успешни протести зад гърба си. Те бяха в основата на промяната на наредбата за здравословно хранене на учениците. Инициираха дебата и издействаха вместо мазни тестени изделия на децата да се дава плод в училище. И днес продължава техният граждански контрол, като във форумите им родители дават данни къде какви закуски предлагат на децата. Майките застанаха зад каузата "Децата от Могилино". В началото на януари 2008 г. пък родители от Варна инициираха във форума кампания срещу флуорирането на водата. Майките са активни и в защита на природата. В момента се заформя ново ядро на интереса им – идеята у нас да има хранилище за ядрени отпадъци.
"Инстинктът при майките е най-силен, другите хора могат да бъдат приспивани с битовизми, но майките мислят само за децата си – да са здрави и щастливи в бъдеще", смята Биляна, една от основните организаторки на протестите.
"На последния митинг пред парламента точно когато се гласуваха най-спорните текстове в закона за ГМО, една майка така извика на микрофона: "Чиста земя, здрави деца!", че енергията й сумарно се равняваше на цялата енергия от всички протести до този момент", спомня си Манчева. Според нея всички бъдещи протести ще се зараждат и организират в интернет. "За един от протестите в средата на март майка от форума доброволно платила и направила 5000 плаката, в които съобщават за митинг пред "Ал.Невски". 1000 от тях били разлепени, а 4000 – раздадени на ръка. "На края на протеста дойдоха 150 души и почти всички казаха, че са научили за това от интернет", спомня си Биляна.
Каузите, които се защитават във виртуалното пространство, раждат и нов тип лидери и организатори
Една от тях е Ани, майка на едногодишния Олег. Тя е кърмачка, но активно участваше в подготовката на митингите срещу ГМО. С бебето е била на 7 от тях. "Когато си във вихъра, действаш, без да се замислиш", обяснява майката на Олег. "Исках да съм с чисто сърце пред детето си и когато порасне, да му кажа направих всичко, което беше по силите ми", допълва тя. Ани определя случващото се в интернет като създаване на кошери с пчели. Пчелата майка е темата, която ни обединява, казва тя. По всяка от темите на майките се формират няколко лидери. Липсва класическият лидер, който води останалите. На въпрос с какво печелят тези лидери, казва – с интелигентността си.
Част от форума на "Сега" – http://www.segabg.com, също се включи активно в протестите срещу Закона за ГМО. "За мен форумите са жив катализатор, а заедно с форума "BG Mamma" си прехвърляхме топката по информирането и организацията на протестите срещу ГМО", казва Doctora, един от ключовите форумци на "Сега" в този процес. "Преди рок концерта по Skype се свързахме с наши съмишленици от цялата страна, за да ги поканим", спомня си той. И допълни, че това, което по времето на Левски е ставало с миткане по села и паланки, днес става за минути. Протестът срещу ГМО, който приключи с победа за гражданското общество, той определя като успешен експеримент. Сега обаче на форума му предстои още работа. Внимателно вглеждане в бъдещи поправки в закона за храните, за да е ясно как точно се обозначават и контролират храни, които съдържат ГМО или други вредни съставки. Doctora отбелязва, че и на Закона за лекарствените средства слабо място са т.нар. хранителни добавки.
Друг форумец от "Сега", Die Hexe, си спомня как при откриването на темата за ГМО в началото имало 50-70 страници с коментари, в които всеки знаел откъслечни неща по въпроса. След което като лавина се завихрила информация по темата с всякакви линкове, становища, аргументи. "Всичко се усилваше и едни друг се стимулирахме да търсим допълнителна информация", казва Die Hexe. Според нея във форума се е събрало такова количество информация, каквато отделен човек не може да събере
"По друг начин освен в интернет няма как да се събере такъв интелектуален потенциал и такова количество информация", обобщава Die Hexe. Тя е майка на две деца, едното е само на пет месеца, но е един от активните организатори на протестите по площадите. Едновременно е член и на форума на мамите. Казва, че във форума на "Сега" е трупана информация по проблема, а във форума на мамите се научила как конкретно се прави организация на протест. Die Hexe съжалява, че не са й стигнали силите да се включи и в другия протест, зародил се също в интернет – срещу промените в закона за научните степени и звания.
Изводът дотук е, че колкото и да е парадоксално, обвиняваните в полицейски забежки ГЕРБ са обречени да се съобразяват с гражданското общество. Което на практика сториха след 3-месечен натиск по темата с ГМО.
Цената на това партньорство е висока и стотици хиляди българи следят on line как постъпват политиците.

Стр. 12