PR Kernel I 2010-02-09

На свое редовно заседание днес, Съветът за електронни медии реши:
• Да регистрира като телевизионни оператори: „Ай Ди Пи Медиа” ООД за програма DSTV, с национално покритие и специализиран музикално-информационен профил; „БГ САТ” АД за програма „Хоби ТВ”, с национално покритие и специализиран профил.
• Вписва в раздел ІІ в Публичния регистър на СЕМ следните телевизионни програми: „Евроспорт (Интернешънъл), „Евроспорт 2” и „Евроспортнюз”.
• Удължи срока на индивидуална лицензия за радиодейност с 15 години на ЕТ „Катра Рекърдс – Калоян Трачев”.
Съветът за електронни медии реши всички доставчици на медийни услуги, които подават документи за лицензиране и регистриране, да ги предоставят освен на хартиен и на електронен носител.

Оригинална публикация

в. Труд | Соня СПАСОВА | 2010-01-28

Сървайвър в СЕМ. Подобно състезание се задава в медийния сектор у нас. Вместо да се пържат под слънцето на необитаем остров, членовете на СЕМ изглеждат почти като матроси в подводница – стоят на сухо, скрито и на всичкото отгоре за това им плащат. Според последните данни (за 2008 г.) близо 1900 лв. бруто на месец. Преди Нова година обаче новата власт обяви, че смята да пести пари от заплатите на членовете в регулаторните органи. Включително и в СЕМ. А в съвета, както си му е редът, все чакат поредната порция промени. Те пък са важни, защото формират влияние – политическо и икономическо. Голямата изненада ще е дали изобщо ще има надзорници, кой да държи ножа на медийната реклама и кой ще определи новите шефове на БНТ и БНР.
По сега действащия закон членовете на СЕМ са деветима – петима, назначени от парламента, и четирима от президентската квота. Симеон Дянков обаче поиска хората в надзорните органи да се намалят и така в СЕМ да има само петима членове.

Кой ще бъде по-по-най

Фактът, че на 21 януари изтекоха мандатите на двамата членове на СЕМ от парламентарната квота, някак се загуби насред шума около скандала с кандидатурата ни за еврокомисар и ремонта на правителството. Ден преди това президентът Георги Първанов подписа указ за втори мандат на Бойчо Кулински. Това трябваше да бъде и нещо като послание “думам ти, дъще, сещай се, снахо" – в смисъл и депутатите да обновят тяхната квота. А и по закон указът на Първанов трябва да влезе в сила успоредно с решението на парламента. Какво се случва обаче? В момента парламентът обсъжда поредните промени в Закона за радио и телевизия, но в тях не се променя бройката на семаджиите. Може би защото депутатите бързат да синхронизират закона с европейска директива и променят само онези текстове, които ни налага тя.
Вероятно попълване на квотата ще има през февруари, прогнозираха депутати. Първоначалният план беше от съвета да си тръгнат медийните надзорници, които са били най-малко време там. Това са Мария Стефанова и Анна Хаджиева (предложени от неактуалното вече НДСВ), както и Анюта Асенова и Георги Стоименов (назначени от президента). Идеята за намаляването на регулатора обаче позабави ход, а управляващите готвят нов медиен закон.
Фактът, че нещо трябва да се промени в СЕМ, стана ясно и от одита на Сметната палата. Тя вече писа двойка на надзорниците си в доклад от края на 2009 г. Според него работата на регулаторите не се планира, а надзорът над телевизиите е “неефективен".
Докладът на СЕМ за 2008 г. обаче беше приет в Народното събрание, макар и със забележки и препоръки. “Имаше недостатъци, но се даде възможност да се види дали са се поправили до следващия доклад", коментира Даниела Петрова (ГЕРБ), шефка на медийната комисия. Но се въздържа лично да оцени работата на СЕМ. В неофициални разговори депутати от ГЕРБ обаче недвусмилено потвърдиха, че не са особено доволни от работата на надзорниците. И има защо.
Бърз прочит само за последните месеци напомня, че семаджиите се разпоредиха Нова тв да премести “Цената на истината" след 23 ч … седмица след като шоуто вече не вървеше по телевизията. Не е ясно и какво точно се случи с друго предаване, попаднало на мушката на семаджиите – “Страх". Трябваше да има публични дебати, но така и не се случиха.

Бързи, чисти и честни

Надзорниците по презумпция трябва да са чисти и честни. Така накратко обясни какви хора се търсят за СЕМ депутат от новата власт. И това е безспорно. Защото именно от великолепната деветорка (или петорка) зависи кой ще управлява БНР и БНТ в следващите 3 години – мандатите на сегашните генерални директори изтичат през лятото.
Другите, още по-важни решения, които новият състав на СЕМ трябва да вземе, са свързани с цифровизацията. Надзорниците избират кои кабелни телевизии могат да станат цифрови. Когато те получат благословията на семаджиите, могат да кандидатстват за място на бъдещите мултиплекси. А това означава не само повече зрители, но и по-голямо парче от баницата с реклами.
Сред “заподозрените" за нови попълнения в СЕМ са медийният критик доц. Георги Лозанов, както и общинската съветничка от ГЕРБ в София Таня Димитрова. Очаква се ДПС да предложи отново Мая Вапцарова. Преди време режисьорката и временна шефка на СЕМ беше назначена там именно с подкрепата на движението. От “Атака" също искат свой човек. Последната дума естествено ще бъде на ГЕРБ. В духа на последните проекти за вицепремиер, “внос от чужбина", медийни юристи не изключиха, че за СЕМ също ще се търсят хора, работили зад граница.
Оттук възможностите са две – едната е да се направи изцяло нов съвет. Това е и версията, която най-упорито кръжи сред ГЕРБ-ерите. И нищо чудно скоро СЕМ да изчезне, а да се появи сходен орган с друго име и изцяло обновен състав. Другата възможност е регулаторът да се присъедини към КРС. Подобна идея управляващите имаха преди време, но май я изоставиха. Остава да чакаме новия Закон за радио и телевизия, може би наесен. А дотогава ще го караме по платоновски: “Добрите хора не се нуждаят от закони, за да се държат правилно, а лошите винаги ще намерят как да ги заобиколят."

***

Текст под снимка:

Бойчо Кулински, Маргарита Пешева и Милен Вълков (от ляво на дясно). Според отчета на СЕМ за 2008 г. заплатите на деветимата членове са били средно по 1892 лв. бруто на месец. За м. г. бюджетът на СЕМ е бил малко над 1,9 млн. лв., а за тази година е съкратен до 1,4 млн. лв.

Стр. 18

Дарик радио, Седмицата | 2010-01-23

Водещ: Следващият гост на „Седмицата” – председателят на Съвета за електронни медии Мая Вапцарова. Здравейте.
Мая Вапцарова: Здравейте.
Водещ: Впрочем, поводът е поредният дебат какво правим с радиото и телевизията с поредни промени в закона за радиото и телевизията. Те като че ли отиват вече към привършване. Основен спор на седмицата е колко да бъде българското по радиото и телевизията. Колко от това да бъде правено от независими български продуценти. Колко да бъде европейското. Общо взето надделя като че ли да е по-малко. Бяха заложени големи проценти. Парламентът не е склонен на такива крайни решения.
Мая Вапцарова: Знаете ли, това е един много стар спор. Още Тони Блеър когато напускаше своя пост започна този разговор. Не знам дали си спомняте. И този разговор за съжаление не беше коментиран абсолютно никъде. Но този разговор беше за това, че политиците или медиите. Той тръгна така: националното или пазарното. Все пак вие знаете, че регулацията се обосновава на две основни неща – свободата на словото и свободата на пазара. Така ли е? Обаче аз веднага бих прибавила към свободата на словото не свободата на медиите, а свободата на обществото. Какво ще каже? И оттук нататък като човек, който е бил режисьор, който е правил филми, писал сценарии, писал книги, все пак много би ми се искало да бъде направен един наистина реалистичен баланс по отношение на това, което е българско.
Водещ: Да, но парламентът решава, за да е ясно на слушателите, европейска продукция 50%, от тях половината българска, от тях още половината, или 12% външна продукция. Това добре ли е според вас или не?
Мая Вапцарова: В целия свят този проблем се разрешава. Например унгарците решават, да добре, от тези 50% 20 ще бъде унгарска продукция, чисто унгарска, а останалото, казват, ще бъде продукция, която… Не искам с това да кажа, че защитавам българските продуценти. Но разберете, че в дадената обстановка ние наистина вчера загубихме нашето аз. Азът на българина е загубен – нашата идентичност, нашата имунна система в цялата тази нова за медиите епоха. Защото метричната система по света е позната доста отдавна, но за нас просто това е една новост. Тя не преминава толкова плавно колкото всички ние я представяме. Тя все пак има тук-таме завойчета, на които се спира. И на базата на това, на мен ми се струва, че действително трябва да се помисли над това как да бъде върната имунната система на българина. Вие виждате, че просто всеки страда от чувство за малоценност.
Водещ: Тоест, вие очаквате от парламента дори по-високи проценти?
Мая Вапцарова: Аз очаквам едно по-обективно решение.
Водещ: Добре. Другият проблем е, обаче – вие сте органът, който трябва да го прилага. Целият проблем е как се мери това нещо. И в този свят, в който толкова се преплитат какво е български продуцент, например – този, който се е регистрирал в България и има българска фирма, но всъщност е една американска фирма с клонове в целия свят. Въобще реалистично ли е да се проконтролира пазенето на българското. Какво е българска песен? Тази, която звучи на български или е написана от български автор, или…
Мая Вапцарова: Аз съм за авторството на българина. За това да може той да се проявява. Но оттук нататък вие знаете, че досега тези прерогативи, които бяха само на Министерство на културата да речем по отношение на чуждите медии, които са в България, според новия закон ще бъдат прехвърлени при нас в СЕМ. Това го знаете. Това наистина означава една нова режисура в цялостното поставяне на медиите в България. Може би все пак, на мен ми се иска да се създаде някаква конкурентност, някаква собствена мисъл на тази страна, която е на този кръстопът и винаги може да ти даде възможност да мислиш с тези продуценти, които се явяват от другия свят, независимо европейски, американски, бразилски и т.н.
Водещ: Другият голям медиен дебат през последните седмици са парите за медии. Те обичат да ги наричаме обществени, те всъщност са си държавни защото държавата ги финансира от държавния бюджет. Къде според вас е балансът. В момента БНТ са недоволни от парите, които получават от държавата. В частния сектор в телевизиите са недоволни от това, че БНТ има според тях много реклама, която продава на дъмпингови, пак според частните телевизии цени, защото получава много пари от държавата. Вие за какво сте?
Мая Вапцарова: Точно това е другият въпрос, който щях веднага да ви кажа, че за да имаме продуценти, нали български, в истинския смисъл продуценти, които да произвеждат някаква българска продукция, трябва да бъде намерен и този баланс. Извинявайте, ама да речем СЕМ може да съществува само до юли месец защото и на нас ни отнеха 300 000 от бюджета. Сега, от всяка медия отнемането по принцип, вие знаете, че обществената телевизия изразява това, което що-годе е мнение на обществото и за което говорихме – свобода на медията и свобода на обществото, да речем. Но Дарик радио е едно доста обективно радио, което също ми е правило впечатление, че действително използва обществения глас. Аз не знам как се справяте вие с парите. Това е проблем на всяка медия.
Водещ: Важното е да не изпадаш в зависимост от една страна. Това е най-важното.
Мая Вапцарова: Точно за това исках да говоря. Трябва да се създаде според мен някакъв междинен съвет. Защото, аз бих искала да ви попитам, добре, знаете ли кое е важното? За мен е важно кой задава обществения ред, в смисъл какъв ще бъде дневния ред на обществото. Хайде отговорете ми и аз тогава ще ви кажа кой ще плаща. Защото това е в основата на нещата, според мен. И на мен ми се струва много важно да се създаде някакъв междинен съвет, който действително да постави на една реална основа, не да се създават странични проблеми КРС, СЕМ и частни, обществени оператори и т.н., който действително да знае реалната ситуация в България и да може да проведе битката.
Водещ: Всъщност с Костадин Паскалев по повод дискусията при президента, говорихме за визия, гледайки 10 години напред. Има ли България, да вържем с темата, по която говорим, какво ще стане с радиото и телевизията, има ли България финансов ресурс за 100 телевизии. Защото по сметки, които гледам че правят експерти, в този формат, в който най-вероятно ще се реализира цифровата телевизия в България, ще може да има на един мултиплекс 10, защото сме щели да прескочим сега този междинен етап, в който са по 4. 10 мултиплекса, отредени на България по 10 телевизии, това са 100. А кой ще плати за тях?
Мая Вапцарова: Да, по принцип завчера при приемането на медийния закон не беше погледната темата за маскери. Аз не мога да си обясня тази история. Вие знаете ли как беше решен проблемът с мултиплексите в Австрия?
Водещ: Как?
Мая Вапцарова: Да, добре, създаде се цифровизацията и държавата закупи и даде спомагателните кутии за мултивизацията ги даде на обществото. Сега, откъде ще намери България да речем такива пари? Затова казвам: кой плаща тогава? Това е вече едно тройно плащане, което… тоя народ вижте го как живее.
Водещ: А какъв е планът, впрочем, за цифровизация? Не СЕМ е водещия там. За пореден път правителството го променя защото просто закъсняват със сроковете.
Мая Вапцарова: Вие знаете, че сигурно още веднъж, защото чисто и просто няколко плана бяха създадени…
Водещ: Вие сега сте дали срок до 25 февруари тези, които искат да правят национални цифрови програми, да кандидатстват пред вас. Това реалистично ли е да стане или ще се наложи да се удължат?
Мая Вапцарова: Ние пуснахме на страниците на СЕМ да кандидатстват, но аз не знам дали ще могат да се справят. Може би голяма част от тях да са подготвени вече, но цифровизацията не е аналогична на аналоговото разпространяване. Има огромна разлика. Не знам, понеже ходихме и в комисията в Европейския парламент, до 5 януари се даваха обяснения като как да стане плавно решението от аналогово към цифрово разпространяване. Не знам кой е отишъл до 5 януари. Има и писмо до г-н Решидов, не знам дали е бил до 5 януари в комисията за обяснение като как да стане това разпространение. Но на мен ми се струва, че трябва да бъде изготвен съвсем нов план за цифровизацията и да стъпим на много реална основа по повод цифровото режисиране.
Водещ: И стигаме до проблема със съдържанието на програмите. Защото ако трябва да платиш за 100 програми, ще трябва да намериш кой да ти дава реклами. И тогава започва едно зверско конкуриране между тия, дето се рекламират и няма никакъв шанс да прокарваш ограничения например за вредните храни за деца. Защото големите корпорации, които произвеждат мазни с много „Е”-та храни, ще дават добри пари на тия много медии, които няма да могат да съществуват без тези пари. Как ще накараме тогава телевизиите? Радиостанциите излизат в голяма степен от регулациите от промените в закона за радио и телевизия, но как ще накараме телевизиите да не рекламират щастливи деца, които се тъпчат с чипс?
Мая Вапцарова: Точно това е големият проблем. Но вие знаете, че ние постфактум можем само да регулираме това, което се показва на екраните защото иначе ставаме цензури. Така че този въпрос също трябва да бъде решен с предварително предписание. Една просто превантивна форма, превенцията трябва да бъде решено като как може да въздейства с всичките. Дали да се направи един общ съвет с всички медийни представители защото това е един изключително важен проблем. Аз наблюдавах напоследък за биологичните храни и генномодифицираните, трябва да ви кажа, че това беше един ужас за мен. Как може да се рекламират генномодифицирани храни когато цял свят започва вече да роптае срещу тази история. Ние си променяме народа.
Водещ: Добре, трябва да свършваме. Да използвам това, че човек с вашата фамилия е в студиото, та да ви питам как гледате на избора за любовна история на ХХ век в тази класация на БНТ „Българските събития на ХХ век” с почти една трета от гласовете на българите, на връзката на вашия чичо Никола Вапцаров и Бойка Вапцарова?
Мая Вапцарова: Знаете, че поетите са много влюбчиви. Ако проследите историята на Боян Пенев и на Яворов…
Водещ: Тази история бие яворовите примерно. Защо Вапцаров, според вас?
Мая Вапцарова: Тя е такава, каквото е било времето. Разбирате ли? Да, жената при Вапцаров е винаги една идея. Никой не може, според мен много малко хора са написали този изказ „и все пак, дори и мъртъв, ще идвам в съня ти като нечакан и неискан гостенин”. Това е просто разрешението на цялата негова визия по отношение на жената. „Не ме оставяй ти отвън на пътя” защото всичко може да се случи. „Ще дойда тихо, кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя; когато се наситя да те гледам, ще те целуна и ще си отида”.
Водещ: Мая Вапцарова, председател на съвета за електронни медии в студиото на „Седмицата”. 

www.novini.dir.bg | 2010-01-23

Спорът колко да бъде българското по радио и телевизията е много стар – това каза в предаването "Седмицата“ на Дарик председателя на Съвета за електронни медии Мая Вапцарова по повод поредните промени в Закона за радиото и телевизията. По думите й регулацията се обосновава на две основни неща – свободата на словото и свободата на пазара.
Пред Дарик Вапцарова разкри какви нови мерки смята СЕМ да предприеме във връзка с цифровизацията:
Ние в СЕМ вярваме, че за да се вземе най-правилното и целесъобразно решение относно начина, механизмите и приоритетите на цифровизацията, трябва да се допитаме и до медиите. Ето защо ще обсъдим този деликатен, но нека не забравяме – задължителен, процес за българския медиен пазар с представители на медиите. По този начин ще гарантираме публичността на процеса, а също така ще подчертаем неговата приоритетност.
Друга положителна за българския медиен пазар промяна ще бъде преминаването на чуждестранните програми в регистъра на СЕМ. Досега те бяха в Министерството на културата. Това ни радва, но в същото време увеличава двойно нашата работа.
Друго наше решение е да удължим срока за подновяване на лицензиите на медиите. Решихме да предприемем тази стъпка, за да улесним медийния пазар в тези натоварени и несигурни времена. Очаквайте скоро публикуването на решението на нашия сайт.
Очакваме и стартирането на процедура по фокусиран мониторинг, който да увеличи ефективността на регулацията на медийния пазар. Към това нещо ще добавя и засилването на регионалните бюра по мониторинг на СЕМ.

DarikNews

в. Класа | 2010-01-20 |

Президентът Георги Първанов подписа указ, с който назначи Бойчо Кулински за член на Съвета за електронни медии за нов мандат. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Бойчо Кулински завършва журналистика във ФЖМК на СУ през 1978 г. В същия факултет през 1994-1995 г. е и следдипломната му квалификация в сферата на рекламата и PR-а. В периода 1979-1986 г. работи в БНТ, а след това до 1997 г. – в БНР като редактор, ръководител на информационен екип, отговорен редактор и завеждащ "Връзки с обществеността и институциите" на БНР. Извън електронните медии работи като ръководител на рекламен отдел във в. "Сега", като медиен и ПР консултант. От 2002 г. е експерт в отдел "Мониторинг" на СЕМ.

Стр. 15

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-01-20 

Мария Стефанова е член на СЕМ от 2001 г. Завършила е руска и английска езикови гимназии в София и журналистика в СУ. Работи като водещ и репортер в програма "Хоризонт" на БНР, Канал 1 на БНТ, главен редактор на радио "Канал Ком". В последните няколко години е главен редактор "Новини" в телевизия "Канал 3"; водеща в радио "Експрес"; член на УС на БНР. Член на Съюза на българските журналисти. Мария Стефанова е президент при основаването на Международния дамски клуб "Зонта Интърнешънъл" – организация за изявени жени в професията, занимаваща се с подпомагане, благотворителност, усъвършенстване. От 2010 г. заема поста губернатор на клубовете "Зонта" в 8 европейски държави Годината отсега се очертава динамична за медииния регулатор. СЕМ трябва да бъде попълнен с двама души, избрани от парламента и с един от президента. Предложението за промяна на медииния закон, направено през декември от МС, въвежда европейската директива (ЕД) за аудиовизуални медийни услуги. Освен че терминологично ще говорим по друг начин за електронните медии и интернет, директивата дава по-широки граници по отношение на спонсорство и реклама, налага определени ограничения, регламентира частичното въвеждане на т.нар. product placement. Очаква се до една година да започне работа по нов Закон за радиото и телевизия, както и другите проекти, които касаят медийните регулатори – закона за публичното радиоразпръскване и за електронните съобщения. Тогава ще е и дискусията дали да се обединят СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията в структура, която да гарантира цифровата платформа на БНТ и БНР.

- Г-жо Стефанова, смятате ли, че е необходимо медийният регулатор да обхваща и онлайн съдържанието?

 - Факт е, че по цял свят има проблемно съдържание – такова, което застрашава децата или нарушава определени човешки права. Аз лично смятам, че услугите, които се предлагат в интернет пространството подлежат на частична регулация. Въпросът е изцяло в полето на обществените регулатори в съответните държави. ЕД за аудиовизуално съдържание предлага известно решение по този казус – ако в интернет се използват части от тв или радиосъдържание, то регулацията частично се пренася и там. Налагането на определени ограничения онлайн е въпрос на бъдеще. Дори да звучи стряскащо, редно е да мислим отрано за последствията от толкова разнообразно съдържание, предлагано свободно в интернет. Цялостна регулация на уебпространството обаче не е възможна и едва ли е правилно да се случва, би означавало животът ни като цяло да бъде регулиран.

- Какъв ще е ефектът върху медийния и рекламния пазар след синхронизиране на законодателството с Евродирективата? Въвеждането на т.нар. product placement ще даде ли възможност на български продуценти и телевизии да създават конкурентна тв продукция?

- Директивата би могла да се отрази само положително върху развитието на пазара. Не мисля обаче, че въвеждането на product placement-a има пряко отражение върху създаването на тв съдържание, макар че в известен смисъл сте права, доколкото увеличава обема на реклама. Повече трябва да разсъждаваме в посока колко процента ще бъдат заложени за производство на родна продукция, за да говорим за по-доброто качество и по-голям брой български медийни продукти. Според европейските изисквания и нашия медиен закон – 50% от продукцията трябва да бъде европейска. Сега се предлага едно разширение на този член, в което се казва, че 25% от тези 50% следва да бъде продукция, произведена от български външни продуценти. Съзирам позитивното намерение да дадем шанс на нашите продуценти да произвеждат повече и по-качествени продукти, но имам известни съмнения дали точно тази цифра (25%) ще бъде приета от народните представители.

- Страните членки на ЕС в различна степен възприемат и третират product placement-a. Някъде го разглеждат като възможност за нахлуване на вредно съдържание, други очакват, че ще даде конкурентно предимство на европейските продуценти и телевизии спрямо техните американски колеги, където рекламният режим е доста по-либерален.

- Не бих искала да се впускам в подобно сравнение, защото то е обречено на неуспех. Американският и европейският пазар са абсолютно различни и това трябва да се има предвид. Основите на европейската регулация са положени в различно време, различен е и извървеният път. Въпрос на много дълъг разговор, който обикновено започва оттам – защо в Америка правят реклами по време на новините, а в Европа е абсолютно забранено?!

- Необходим ли е нов закон за радио и телевизия?

- Определено да. Настоящият закон, който ще бъде променен с въвеждането на ЕД, работи от 1998г., много пъти е преправян, но си мисля, че поостаря, появиха се доста дупки в него. Работя с този закон вече 8 години, знам много добре къде са слабите му места. Промени се и терминологията, затова медийни експерти, юристи и всички, които ползват закона, заедно трябва да участват в разработването на новите текстове, които да го направят по-цялостен и съвършен.

- В кои посоки трябва да се работи?

- Грижата за децата от вредно съдържание, чистотата на българския език задължително трябва да бъдат покровителствани от закона, спонсорството и рекламата, начинът на лицензиране на медийните оператори, който ще е абсолютно различен с въвеждането на цифровизацията -всичко това се урежда частично с директивата, но не съвсем. Частта със санкциите е много важна. В България очевидно сме свикнали да се коригираме само когато ни бъркат в джоба. Санкциите трябва да са адекватни на съвременния начин на живот.

- Кои са акцентите в дейността на СЕМ през 2010-та? В каква посока ще се работи за усъвършенстване на регулаторната рамка?

 - Относно акцентите и посоките за усъвършенстване на регулаторната рамка, ще споделя личното си мнение, тъй като в края на годината обсъждаме приоритетите на съвета. Работи се активно по въвеждането и следвъвеждането на директивата, въпрос от особена важност, защото ни вменява много нови задължения – попълване на новите регистри на българските и чуждестранни оператори, внимателен мониторинг на радио и тв програми във връзка с новите изменения за product placement, спонсорство и реклама и т.н. И разбира се, най-важният приоритет – цифровизацията, как ще избираме програмите по вид и профил, както е записано в закона.

- За оптимизация на регулаторните режими се обяви политиката на новото правителство, но предвижданото съкращаване на членовете на СЕМ се отмени. Какво ще е бъдещето на регулаторния орган? Необходимо ли е създаването на конвергентен регулатор за гарантиране на цифровата платформа?

- Може да се каже, че би било полезно и за хода на цифровизацията. Трябва да се прецени кой успешно работещ модел на конвергентен регулатор ще работи в България, тъй като всяка европейска държава има и следва свой собствен опит в развитието на регулатора и на медиите. За цяла Европа развитието на търговските медии е нещо ново ( не повече от 20 години ). Аз лично смятам, че съдържанието е изключително важно и регулация под каквато и да е форма трябва да има, защото не сме дорасли още да няма регулация.

- Имаше доста критики относно дейността на СЕМ. Одитът на Сметната палата отчете слаб контрол на органа. Каква е вашата оценка за постигнатото дотук?

- Не смятам, че може да се премери толкова лесно и да се каже, че СЕМ не си е свършил работата. Първо, одитът на Сметната палата беше изключително и само върху надзора, а не върху цялостната дейност на съвета. Надзорната дейност е концентрирана най-вече в дирекция "Мониторинг". Да, имаме пропуски, но сме взели всички мерки, приели сме много правилници, следваме нови процедури. Количеството и качеството на актовете, които съставяме на медиите всъщност е най-добрата оценка за нашата работа.

- Какъв е пътят за превръщането на БНТ и БНР в обществени медии – дебат, който като че ли все още продължава?

- Мисля, че до голяма степен БНТ и БНР са се превърнали вече в обществени медии. Дали е завършил този процес – ако кажа да, винаги ще се намерят опоненти на подобно твърдение по простата причина, че парите на БНТ и БНР идват директно от държавата, което в очите на някои изглежда като директна зависимост. Смятам обаче, че не е правилно да се гледа на БНТ и БНР като на държавни медии.

- След съкращаването на бюджетите им, БНТ и БНР се борят за повече рекламно време. Трябва ли това да се допусне и според вас кой е най-добрият модел за финансирането на БНТ и БНР?

- Повече рекламно време едва ли, но трябва да се запази този смесен модел – да има реклама и да се дотира производството на обществени програми в двете медии. Това е най-добрият модел за България.

Стр. 4 – 5, 6

www.prkernel.com | 2010-01-07 

Съветът за електронни медии реши да открие по своя инициатива процедура за издаване на лицензии за телевизионна дейност за създаване на програми с национален обхват, предназначени за разпространение чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване. Решението на СЕМ подлежи на обнародване в Държавен вестник. Срокът за подаване на документи е до 25 февруари 2010 г.

Оригинална публикация

PR Kernel I 2009-12-15

В началото на днешното редовно заседание Съветът за електронни медии отказа да проведе открит дебат и допусне представителите на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО и събралите се репортери при обсъжданията, посветени на подадените от Софмедия Броадкастинг ЕООД уведомления, за изменение на програмната лицензия на РФИ-България.

Този подход на СЕМ остро противоречи на многократно заявяваната политика на публичност и прозрачност в неговата дейност и процеса на взимане решения. За пореден път регулаторният орган демонстрира пълно несъобразяване с дневния ред на обществото и вместо да защитава неговите интереси се впусна експресно, немотивирано и натъмно да приема решения в частен интерес.

След близо едночасово закрито заседание, СЕМ, грубо потъпвайка Закона за радиото и телевизията и всички професионални аргументи с пет гласа “за” сложи края на 19 годишната история на Радио Франс Интернационал – България. В случая не се извършва само промяна на основни параметри по лицензия, а се узаконява смяна в собствеността, която води до преустановяване дейността на радиооператор, станал символ на българския преход.

Съгласно утвърдените изменения на честота на РФИ ще започне излъчване “Радио Фокус”, което неведнъж е ставало причина т.нар. “независим регулатор” да приема незаконосъобразни решения, които в последствие до едно са били отменяни от Върховния административен съд. С днешното си решение, Съветът за електронни медии освен, че записа поредната черна страница в най-новата ни медийна история, отново показа своето ниво на компетентност и ефективност. Европейската регулаторна рамка изисква от страните-членки да имат независим и ефективен медиен регулатор, какъвто в България липсва.

Спешна е нуждата от преосмисляне на регулаторния модел у нас и бърза промяна в неговото устройство, принципи и правомощия. Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, вярва, че е дошло времето да бъде изграден един модерен, ефективен и работещ конвергетнен орган в областта на медиите.

Оригинална публикация

Агенция CROSS I 2009-12-15

Днес, 15 декември 2009 г., на редовното си заседание Съветът за електронни медии взе следните решения: Извърши промени в Регистъра на СЕМ и измени индивидуална лицензия за радиодейност № 321-00021 от 09.03.2000 г. за област София на "Софмедия Броадкастинг" ЕООД. С това решение се сложи край на 19-годишната история на Радио Франс Интернационал – България. Тук става въпрос не само за промяна на основни параметри по лицензия, а се узаконява смяна в собствеността, която води до преустановяване дейността на радиооператор.

Съгласно утвърдените изменения на честота на РФИ ще започне излъчване "Радио Фокус". Според източници на Информационна агенция КРОСС председателят на СЕМ Мая Вапцарова е гласувала "въздържал се".

Според АБРО в началото на днешното редовно заседание Съветът за електронни медии отказа да проведе открит дебат и да допусне представителите на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО и събралите се репортери при обсъжданията, посветени на подадените от Софмедия Броадкастинг ЕООД уведомления, за изменение на програмната лицензия на РФИ-България.
А иначе СЕМ гласува и други решения:

• Измени индивидуална лицензия за радиодейност № 441-
00162/29.06.2000 г. за област София на "Радио Вива" ЕООД;
• Измени вписаните в Публичния регистър на СЕМ данни за
радиооператорите "Алфа Радио" ООД и "Радио ФМ Плюс"
ЕАД;
• Измени регистрацията на телевизионните оператори "ТТВИ"
ЕООД и "ПОП КОР Медиа" ООД;
• Заличи регистрацията за телевизионна дейност на "Диана
кабел ТВ" ООД за програма "Диана М3" и на "Астеос" ЕООД
за програма "Здраве".
• Прие отчет на дирекция „Мониторинг" за месец ноември.
• Прие становище относно прилагането на чл. 79 от Закона за
радиото и телевизията.
• Взе решение да изпрати писмо до Комисията за регулиране на
съобщенията за прилагане на Директивата за аудиовизуалните
медийни услуги по повод юрисдикцията на операторите.

Оригинална публикация

в. 24 часа | Диана КЪНЧЕВА | 2009-12-08 

Съставът на СЕМ няма да се свива. Това става ясно от проекта за промени в закона за радиото и телевизията, който вече е внесен в парламента. В първоначалния вариант СЕМ трябваше от 9 да се свие до 5-има членове, а мандатът им да бъде намален от 6 на 5 години.
Този проект е обсъждало и правителството на 3 декември. След кратки спорове обаче министрите са се вслушали в експертите и са решили на този етап да не пипат бройката и мандата на СЕМ, научи "24 часа". Дискусията била обърната от практиката на Конституционния съд с промяната на мандата на различни регулатори. Според нея това не става с поправки в закона, а при настъпване на обстоятелства, описани в него.
Според близки до управляващите юристи до 1 г. ще се работи по нов Закон за радиото и телевизията и по другите проекти, които касаят медийните регулатори – закона за публичното радиоразпръскване и за електронните съобщения. Тогава ще е и дискусията дали да се обединят СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията и дали да има структура, подобна на бившия комитет за радио и телевизия, която да гарантира цифрова платформа на БНТ и БНР.

Стр. 4