Водещ:На своe заседание днес СЕМ се занима с темата за спора между БТВ и „Булсатком”. Решението, което взе медийният регулатор е, че няма правомощия СЕМ да се намесва в този спор, тъй като става дума за търговски отношения в конкурентна среда. Сега ще разговаряме с председателя на СЕМ Георги Лозанов. Здравейте, доц. Лозанов! Това не прилича ли малко на измиване на ръце, това решение, което сте взели?
Георги Лозанов:Не. Другото би било абсолютно срещу собствените й правомощия и независимостта на органа, защото ако вземем страна в този търговски спор, тъй като спорът в крайна сметка е за цената, за една сума, това вече би било съвсем недопустимо от гл.т. на (…) И това, ако въобще може да става дума за регулация, това е регулация в сферата на преноса, а ние се занимаваме с регулация на медийното съдържание, така че пък съвсем нямаме връзка с това. Можеше да има някакъв проблем (…), правото на информация, ако достъпът до една национална телевизия, каквато е БТВ, беше по този начин отпаднеше възможността за достъп, но БТВ е ефирна телевизия, така че до нея винаги има свободен достъп.
Водещ:Смятате, че не са нарушени правата на потребителите в този случай?
Георги Лозанов:Ами не, тук става дума за клиенти в отношенията между един доставчик на медийни услуги и неговите клиенти. В някакъв смисъл бяха нарушени, особено по Нова година, и аз съм доволен, че по празниците поне войната за малко престана, както често се случва по Нова година и Коледа…
Водещ:И по време на олимпиади навремето е ставало така.
Георги Лозанов:Да. И те имаха достъп. Какво да ви кажа, единственото, което мога да пожелая е час по-скоро да се разберат, защото е жалко още една война, която винаги губят и двете страни, а и третата страна аудиторията.
Водещ:А има ли някаква институция в България, имам предвид държавна институция, която може да се намеси в този спор, имам предвид да се намеси, за да бъдат удовлетворени интересите на зрителите?
Георги Лозанов:Ами няма как да се случи това нещо. Разбира се, сега тук се чуха доста сериозни обвинения, като например около броя на абонатите, за това, че не се представял пълният брой на абонатите, но това вече може данъчните власти, ако от АБРО, които твърдят това, имат достатъчно основания, да ги сезират и да се обърнат към тях.
Водещ:Понеже разбрах, че в СЕМ имате много сигнали, свързани с реклами на различни продукти, разбира се, прословутата реклама с онова сирене, което не е съвсем сирене или рекламата на „Хенди”, особено последното е интересно. Значи, да обясним на слушателите, които не са в час, хора се обаждат срещу тази реклама с Хан Кубрат и казват, това е гавра с българската история. Вие как реагирате?
Георги Лозанов:Да, ние ги разгледахме и не видяхме основание за санкция по Закона за радио и телевизия, защото даже не става дума за конкретна историческа личност в случая, а за един художествен или ироничен образ, което е съвсем в стилистиката на съвременната реклама. (…) от Закона за националните символи, герба, знамето и т.н., а докато тук е територия на свободно и малко иронично отношение. Ние трябва да може да гледаме на историята и по този начин, а не да я превръщаме в някаква зона на табу.
Водещ:Всъщност в такъв тип сюжети, когато хора се обръщат срещу някакво съдържане на медията – било то рекламно или не – как реагира СЕМ?
Георги Лозанов:Ами винаги ги разглеждаме, всеки сигнал, след това взимаме решение и отговаряме на хората, защото всеки има право на своите реакции. Но аз мисля, че, да, действително имаме може би не малко жалби, примерно 20-30, но пък, ако те се съпоставят с хората, които приемат рекламата, които не пишат до СЕМ, даже и този вид аргументи не са в подкрепа на това да бъде санкционирана рекламата.
Водещ:Да, а със сиренето какво стана?
Георги Лозанов:Ами със сиренето има два проблема, които…, това беше на едно от предишните заседания, вижда, че биха могли да бъдат обект на реакция. Единият проблем е дали рекламата не е заблуждаваща. С това се занимава КЗК и ние я сезирахме, за да могат да преценят дали е заблуждаваща, дали няма риск (…) става дума за сирене, а не за нещо друго. И втората тема е дали отговаря на професионалните и естетически стандарти. Но СЕМ не се занимава и с това, защото работата не, така да се каже, да бъде естетически цензор, а това е по-скоро въпрос на саморегулация на самите автори на рекламите, те имат своя организация, Национален съвет по саморегулация, и ние се обърнахме към тях, и доколкото разбирам в четвъртък те ще заседават по тази тема. Те имат правомощия да поискат спиране на рекламата, нещо, което СЕМ няма, и тогава вече, ако операторите не се съобразят с тяхното предписание, могат да бъдат санкционирани от СЕМ.
Водещ:Т.е. вие да ги санкционирате?
Георги Лозанов:Да. Но те трябва да преценят това. възникна в нашия съвет дебат дали няма и дискриминация на полов принцип по отношение на жената, която се превръща в обект на желание, само като физика, като плът, но това е много… посока, по която е трудно да се тръгне заради тази реклама, защото ако се тръгне в тази посока, цялата чалга естетика, трябва да затворим цели канали, които имат такъв тип…
Водещ:Вие така ще обречете на безработица стотици хиляди хора, ако решите да действате по този начин.
Георги Лозанов:Това вече е въпрос по какъв начин обществото приема и реагира на това. На мен ми се струва, бих казал, за съжаление, но тези модели на преживяване и на представяне на нещата са станали в някакъв смисъл приемливи.
Водещ:Да, и на мен така ми се струва, като гледам как хората се радват на подобни продукти, във всеки един смисъл, така че вие ако я санкционирате, ще бъде доста странно и срещу…
Георги Лозанов:Но от гл.т. на добрия вкус и професионалното ниво на вкуса, лично мое мнение е това, вече персонално, че има какво да се желае, да кажа меко, и затова се обърнахме към Националния съвет по саморегулация.
Водещ:Добре, очакваме и тяхното становище. Благодаря ви!          

в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА | 18.12.2012

Или защо секторът загърбва правилата за независимост и свобода

Имате ли усещането, че медиите сякаш са се превърнали в глашатаи на властта? Гръмогласно и самодоволно съобщават факти от една действителност, която не прилича на тази, в която живеем. По-често загърбват проблемите на хората и се крият зад карнавалната маска на забавлението и фриволността. Сякаш всички сме герои от риалити формат и живеем в два паралелни свята. Медиите престанаха да са онова криво огледало, в което се отразяват грешките и недостатъците на властта. Престанаха да са коректив и флагман за позитивна промяна. Все по-рядко са трибуна на гражданското общество. Тъкмо обратно, точно както в света на приказките, медиите позволяват на властта да се чувстват самодоволно и самовлюбено. А от това в крайна сметка губят всички – и хората, и политиците, и самите медии.
Заплахите пред свободата и независимостта на медиите в България са сред най-често дискутираните теми напоследък. Регулацията на медиите е загубила принципните си ориентири: от една страна, всички споделяме убеждението, че свободата на словото и независимостта на медиите са важни ценности, от друга, има конфликтни интерпретации за съдържанието на тези ценности, а какви политики са необходими за постигането им остава съвсем неясно.
До тези констатации са стигнали трима изследователи – Даниел Смилов, Георги Ганев и Ружа Смилова от Центъра за либерални стратегии. На базата на резултатите от международния изследователски проект МЕДИАДЕМ, който анализира медийната регулация в България и в още 13 членки и кандидат-членки на ЕС, екипът на Центъра за либерални стратегии е подготвил доклад с препоръки за насърчаване свободата и независимостта на медиите в България. Той се фокусира върху три основни теми: държавното финансиране на медии – частни и обществени, етични стандарти на професията, концентрацията и прозрачността на медийната собственост.

Политически влияния

Според авторите на доклада анализът на медийния пазар от началото на 2000 г. до днес показва, че политическите партии преминават през период на криза, която води до забележимо отслабване на прекия политически натиск над медиите. Той бива заменен от по-фини форми на влияние. Политическите партии се опитват да запазят близките си връзки с медиите не чрез пряк контрол върху обществените медии, а най-вече чрез финансиране и даване на лицензи на политически свързани бизнесмени.
За разлика от 90-те години, когато политическите играчи се опитват да доминират медиите, тясната връзка между медии и политика през последните няколко години става чрез взаимно привличане, сложни корпоративно-политически игри, а понякога и с открито сливане между политически играчи и медии – например партия "Атака" – тв предаването "Атака".
Според изследователите формулирането и прилагането на медийни политики е все по-зависимо от политически свързани корпоративни интереси. Това е добре илюстрирано от практиката по издаване на лицензи на медийните регулатори – независимият Съвет за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Тази тенденция продължава да се задълбочава и през противоречивия, оспорван и бавен процес на дигитализация, анализиран подробно от изследването в рамките на проекта МЕДИАДЕМ.

Корпоративна зависимост

Като главни структурни проблеми на медиите в България докладът на Центъра за либерални стратегии отчита медийната собственост, нейната непрозрачност и прекомерната й хоризонтална и вертикална концентрация. Авторите на изследването обръщат внимание, че по отношение на всички видове медии няма специални правила срещу прекомерна концентрация на медийния пазар, нито са въведени специални тестове за медиен плурализъм при определяне на злоупотребата с господстващо пазарно положение на медийния пазар. Такава злоупотреба се установява от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която има пълни права да решава, без да прилага никакви специални тестове, отнасящи се специално до медийните пазари, нито е длъжна да се ръководи от някакви специални изисквания към медийната пазарна среда.
Въпреки че медийният пазар в България се характеризира с присъствието на множество медийни компании, липсва истинско разнообразие на съдържание. Това само отчасти се дължи на нарастващата концентрация на медийна собственост и на влиянието на бизнеса и политическите партии върху медиите. Самите медии също имат своята роля в този процес – притиснати от падащите тиражи и от конкуренцията за пазарен дял, различните медийни компании започват все повече да произвеждат повтарящо се съдържание и идентични медийни формати. Нещо повече – то се характеризира и с растяща таблоидизация и с подмяна на сериозните анализи с т.нар инфотейнмънт – поднасянето на информация под формата на забавление.
Силната конкуренция, парадоскално, не повишава качеството на журналистическия продукт, нито е увеличила плурализма и разнообразието на медиите поради широко разпространените и още разрастващи се практики на автоцензура и търговия с влияние. Ниските стандарти оказват влияние не само върху журналистите, но и върху редакторите и издателите – заради спадащите печалби те често се поддават на корпоративен натиск от бизнес кръгове. По-нататъшен източник на натиск върху журналистите са нездравите връзки между пресата и електронните медии в България, от една страна, и ПР и рекламните агенции, от друга, се казва още в доклада.

ПРЕПОРЪКИТЕ ОТ ДОКЛАДА

1. Осигуряване на по-строг контрол върху информацията за собствеността на печатните медии, която ежегодно се подава в Регистъра на печатните издания, воден от Министерството на културата. Да бъдат въведени и прилагани градирани глоби и други административни санкции за неподаване, както и за подаване на неточна информация към този регистър. Да бъде помислено и за прехвърлянето на този регистър към Министерството на правосъдието, където подобни регистри се водят относително по-добре – с по-добър административен капацитет и експертиза.
2. Препоръчва се въвеждането и прилагането на разпоредби в Закона за защита на конкуренцията, които се отнасят специално за медийния пазар – като ясни прагове на хоризонтална и вертикална медийна концентрация, както и прагове за притежаване на различни видове медии от една компания. Също така да бъде въведен тест за медиен плурализъм, който задължително да бъде прилаган от КЗК при определяне на злоупотреба с господстващо положение, при купуване и сливане на медийни компании.
3.Правила за финансирането на медиите – един от най-проблемните въпроси в българските медии е тяхното финансиране. По отношение на пресата няма ограничения относно източниците или собствеността на капиталите, инвестирани в медийни компании, а непрозрачното финансиране на медиите излага сектора на опасност от навлизане на сенчести капитали, които използват медиите за прокарване на други свои и чужди бизнес интереси, като практикуват търговия с влияние, черен РR срещу конкуренти и т.н. Финансовата криза допълнително усложни ситуацията, като свали тиражите и печалбите, което постави пресата в зависимост от индиректно държавно финансиране (чрез финансирани от държавата реклами) и съмнителни капитали. В резултат на това в пресата се разпространяват практиките на търговия с влияние и все по-благосклонно отразяване на управляващите.
4. Авторите на изследването апелират за въвеждане и на ясна регулация на политическата реклама в медиите и гарантиране честното медийно отразяване на предизборните кампании. В България практически няма никакви ограничения за достъпа на партии и политици до пресата както по време, така и извън предизборни кампании. Частните електронни медии също не са регулирани и макар да има известни изисквания към съдържанието на програмите, те не касаят политическата реч. Това е задача на саморегулаторните механизми като Етичния кодекс на българските медии. Има само някои правила, които касаят политическите кампании, и те са идентични с тези за пресата: рекламата в пресата и ефирното време се предоставят при идентични и предварително заявени условия на всички партии и кандидати.

Стр. 6 

BLITZ-Sport 

Стр. 5

Водещ: На територията на един орган, който изглежда много спокоен, в който почти нищо не се случва, какъвто е СЕМ, днес все пак ще се случи нещо. Следвайки законовия принцип на ротацията, един от неговите членове ще трябва да си тръгне. Ще говорим за това, и не само за това, с Иво Драганов, медиен експерт. Здравейте, г-н Драганов! Кажете, всъщност този принцип на подмяна в медийния орган след толкова години практика удачен вариант ли е?
Иво Драганов: Не, категорично не. Ако разрешите, с едно изречение да разширя контекста. Има същностни неща, такива, които се случват зад кулисите и има спектаклови неща, да ги наречем шоу забавления, които се случват пред кулисите. Смятам, че ротацията чрез жребий е точно такъв карнавално шоу спектаклов елемент. Има много ясен принцип, който например доколкото знам се спазва и в КРС. Избира те НС или те назначава г-н президентът със срок от 6 години. След 2 години следва обновяване с нови 6 години. Естествено, че тези, които им е изтекъл срокът си отиват, другите идват. Толкова е просто, че няма накъде. А другото е, както преди малко казахте, да създадем впечатление, че се случва нещо важно, а ако питате мен, не се случва.
Водещ: Така, това успява ли по някакъв начин да заблуди публиката? Защото аз казах, СЕМ изглежда в очите на хората като един орган, който е спокоен, там нищо не се случва общо взето.
Иво Драганов: Ами това може би е отражение, да кажем, на спокойната медийна действителност у нас…
Водещ: Това с ирония ли го казвате?
Иво Драганов: С известна ирония, да. Даже, ако ми позволите, ще ползвам Селинджър, с ирония и жалост.
Водещ: Така, сега, минахме през ротацията. Да кажете, вярвате ли, въпреки че от това, което чухме от вас до момента, сякаш не вярвате в доброто бъдеще и в смисъла от функционирането на СЕМ така, както той е конструиран и работи до момента. Но периодично членове на този орган говорят за един нов закон за медиите, който да обхваща и пресата. Вярвате ли, че това е по силите на СЕМ такъв, какъвто е в момента, така както той е конструиран по силата на закона?
Иво Драганов: Слушам ви много внимателно, въпросът е много интересен. Той има предистория. Още 90-те години стана дума, 97-ма, когато се водеха първите дебати, ако помните, имаше идея навремето да има закон за обществените медии, закон за търговските медии, в което има някаква логика, разбира се, тя не че не е дискусионна, но има основание да предизвика дебат. Говореше се за закон за пресата. Идваха европейски експерти, идваха експерти от Америка. Всички те казваха, не, не, закони не ви трябват. Аз лично обаче смятам, че регулацията, когато има определени цели и приоритети, е много важна. Регулацията е създадена още 27-ма година в САЩ. 34-та година се прехвърля и на територията на телевизията. Първата е за радиото, знаете, първият закон за радиото е в Щатите – The Radio Act, 27-ма година, тогава се създава тази регулация. Обаче обърнете внимание на приоритетите! Приоритетите за мен са резултат от общото културно ниво на съответната държава. Поставят се като акцент неприличната реч. Помните историите с Хауърд Стърн, какъв бурен обществен резонанс предизвикаха, и дебат, и най-накрая беше свален от радиото и т.н. Но не само за него. Значи при тях понятието неприлична реч, грозен език, изкривяване на езика и т.н. са на първо място. Сега, при нас какво е на първо място. Дали има скрита реклама, или няма скрита реклама? Дали е превишено времето за реклама, или не е превишено времето за реклама? А всъщност грандиозните проблеми са много. Първо е, че в голяма част медиите, говоря за телевизиите, не говоря за БНР в никакъв случай, защото то заема все по-особено място, и то престижно място в цялото медийно пространство, особено на фона на абсолютно безличните търговски радиостанции в София, с изключение на три-четири бих казал. Тяхното внимание трябва да бъде насочено към изключително неподготвените водещи, които боравят с един ресурс от 300 думи, които не могат да задават въпроси, които подменят представата за йерархия на авторитети и личности в българското общество, дефинират някакви маргиналии. Още сега казвам какво би казал доц. Лозанов. Ами телевизията е пазар, площад, на който всеки може да говори. За съжаление, не всеки може да говори. Напротив, има някакви не особено ясни филтри, през които определени хора, говорят, а други не говорят. И аз искам да напомня, и ще го напомням винаги, че в едно и също предаване, сутрешен блок, за трима професори кандидати за мястото ректор на СУ бяха отделени 12 мин., а за победителката в конкурса Мис Дупе 25 мин. Разбирате ли, това променя ценностна система. И за мене СЕМ би трябвало това, което да прави, не толкова да наказва и да издава актове, аз слушах там как го разпитваха доц. Лозанов, който е в прекрасни отношения, колко акта са издали. Не е важно колко са издали, колко разговора са провели.
Водещ: Е, в името на статистиката вероятно е важно колко акта са произвели, така да се каже.
Иво Драганов: Ама статистиката е територия формалната логика. А за мене електронните медии специално, подчертавам, електронните медии, са изключително деликатна материя. Това са социокултурни институции, особено БНТ и БНР. И там всичко трябва да се случва, тъй като задават модели на поведение, културни, особено телевизиите. Знаете, ако сега някой ни слуша, той полага усилия да разбере за какво говорим ние и какъв е смисълът, но като гледате картинка, не полагате никакво усилие. То се попива просто така, както първобитните хора са попивали и са комуникирали с рисунки. Мисълта ми е, телевизиите създават наистина много сериозни модели за подражание в младите, създават дори стандарти, ако искате, за успех, неуспех, за добро, зло и т.н. Това може да се моделира с едно много стойностно присъствие на хора в СЕМ и през публични дебати, в което, разбира се, и обществените медии, каквито сте вие, трябва наистина да вземат голямо участие. И аз благодаря например, че вие обръщате внимание, защото през един такъв повод ние можем да стигнем до много сериозни обобщение за проблемите.
Водещ: Това е и нашата логика, и разбира се, причината да говорим с вас. И накрая, съвсем накратичко бих ви помолила да кажем, смятате ли, че статуквото такова, каквото е в момента, има надежда да се промени, хайде да не говорим за някакви наченки, които да откривате и желание?
Иво Драганов: Няма да (…) нищо, обаче в моите очи няма как да се промени. Значи и медийната комисия в НС, и г-н президентът трябва да имат много ясна визия какво искат да постигнат чрез регулацията, особено в един изключително сложен момент, когато сега предстои лицензиране по време на цифровизацията. Какви културни модели искат те да присъстват в българското медийно пространство, представени от различни телевизии. И съответно да избират личности, които не просто да говорят за свободата на журналистите, защото това е общоевропейски, а и глобален проблем, аз следя много точно какво става и в Америка, и във Франция и т.н., проблемът със свободата на журналистите е базов, но той не може да се реши само в България, той може да се реши главно с повече намеса на европейските организации. Но задаването на тези модели чрез лицензирането би трябвало да бъде приоритет на тези две институции, които избират хора. И изборът на членове на СЕМ е ясен знак дали НС и г-н президентът просто отбиват номер или назначават някаква близка до тях личност, или пък просто искат чрез съответната персона да наложат някаква тенденция. Това е моят възглед. Той е дискусионен.
Водещ: Аз ви благодаря, че го споделихте в ефира на Хоризонт!

БНР, Новини в 12.00 часа | 04.06.2012 | 15:06

Президентът Росен Плевнелиев назначи Мария Стоянова за член на Съвета за електронни медии от квотата на държавния глава. С подробностите слушаме Светослава Кузманова.

Репортер: Мария Стоянова има дългогодишен опит в електронните медии като репортер, редактор и водещ. Преди президентът да подпише указа за назначаването й, тя беше кореспондент на БНТ в Берлин. Припомням, президентът Плевнелиев избра своя представител в медийния орган, след като събра номинации от неправителствени и професионални организации. По закон той не беше длъжен да го прави. Процедурата се проведе на 3 етапа. Първоначално имаше 12 кандидатури. Накрая останаха трима. Те защитиха публично концепциите си на 11 май пред комисия. Членовете на СЕМ са петима. Мария Стоянова ще заеме мястото на Георги Стоименов. Той беше назначение на Георги Първанов и мандатът му изтече през април. До есента на 2014 в СЕМ ще остане още едно негово назначение – Анюта Асенова.

в. Република | Георги БОЙКОВ | 08.12.2011

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ е роден на 26 април 1958 година в София. Завършил е специалност "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски" през 1982 г. Работил е в списание "Българско фото", а след това е редактор и заместник главен редактор на вестник "Култура" и главен редактор на списание "Егоист". Преподава в СУ "Св. Климент Охридски" и е ръководител на катедра "Печат и книгоиздаване" във Факултета по журналистика и масова комуникация. В момента е председател на Съвета за електронни медии (СЕМ).

- Г-н Лозанов, медиите в България зависими ли са от корпоративни интереси?

- Силно зависими са, няма никакво съмнение. Това явление не се наблюдава само през последните години. Още в началото на прехода към демокрация силно влияние върху медиите у нас оказаха политическите интереси. След това започна една трансформация на тези политически интереси и те станаха много по-сложни. Именно тях сега наричаме корпоративни.

- В момента каква е ситуацията?

- Цялата работа е в това, че медиите у нас отдавна не могат да се финансират чрез постъпленията от реклами и продажбите на информационния си продукт. Това ги прави зависими от бизнес интересите на техните собственици. Реално медийното пространство в България е много по-широко, отколкото е пазарът. Заради това има много бизнесмени, които влизат в медиите и диктуват тяхната редакционна политика.

- Как ще коментирате сблъсъка на корпоративни интереси, в който като основен инструмент се използват двете най-големи пресгрупи в България?

- Наистина, през годините у нас се очертаха две, както Вие ги наричате, големи пресгрупи. Преди тях пазарът на информацията беше много по-богат и по-разнообразен. Сега вече той се консолидира около тези "двама играчи", които водят жестока конкурентна битка помежду си. За съжаление, тази битка се развива и извън границите на чисто медийните форми. Започна да се превръща в сблъсък на корпоративните интереси на хората, които стоят зад въпросните медии, засяга се бизнесът на тези, които са свързани по един или друг начин с тези пресгрупи. Тази битка започва да има обратен ефект върху сред ствата за масова информация, които участват в нея. От една страна, конкуренцията на медийния пазар е в полза на развитието и многообразието, но когато бъде заменена с борба между корпоративни интереси, започва да руши медийната среда. Припомням Ви, че навремето така се случи с телевизиите. Имаше много тежка битка между тях, която в крайна сметка доведе до тежки удари, понесени от всички играчи.

- До колко една медия е гаранция за успех в даден сблъсък на корпора тивни интереси?

- Аз по-скоро се надявам на друго че журналистите все пак имат сво: собствена професионална съвест, а оттам и аргументация и така не стават непременно част от тези корпоративни сблъсъци, в които се замесват собствениците на медиите. Именно тази професионална съвест на журналиста прави медията медия. В противен случай тя просто става средство за пи ар, превръща се в пи ар организация.

- След като споменахте съвестта на журналистите, ще Ви попитам за съвета, който премиерът Бойко Борисов отправи към тях – ако не им харесва местоработата им, да си направят сдружение, да изтеглят банкови кредити и да си направят собствени медии. Изобщо това възможно ли е?

- Не виждам начин, по който този съвет на министър-председателя да бъде реализиран в България. Журналистите можеха да теглят кредити и да си правят собствени медии, ако този бизнес беше доходоносен, а той не е.
Трябва да се обърне по-голямо внимание на саморегулацията в средствата за масова информация и на съществуващите нейни форми. Според мен именно в тази посока трябва да се работи. Струва ми се, че в процеса на саморегулация има доста неизползвани резерви.

- Има ли развитие на законопроекта за електронните медии, който преди година и половина беше обсъждан от работна група в парламента, но остана на ниво комисия?

- Ами, даже и до комисия не стигна, а остана на ниво експертен дебат в работната група. Появиха се сериозни противоречия между хората, които се бяхме събрали, за да помогнем в изготвянето на този законопроект. Основният спор беше около това дали трябва да има прагове за концентрацията на собствеността в медиите. Аз отдавна защитавам необходимостта от такива специализирани прагове, но има и други мнения. Остана политическото решение, което още не се взима. Заради тези противоречия, които, както казах са експертни, не можахме да стигнем до консенсус. Това възпрепятства изготвянето на нов Закон за радиото и телевизията, което не се случва за пръв път и затова през последните години такъв не се появява.

- Все пак има ли шанс скоро да се появи такъв нормативен акт?

- Вярвам, че това ще се случи. Още повече, че първата политическа сила у нас (ГЕРБ, б.а.), увери, че има възможност да се приеме един нов, модерен закон, който гарантира справедливостта в отношенията в медиите. Това ще бъде един голям плюс, включително и за имиджа на България в Европа.

- Как стои въпросът с печатните медии?

- Печатните медии в момента са в много труден период. По всякакви причини, включително и технологични. Навлизането на електронните версии на средствата за масова информация започва да намалява техните тиражи. Този процес, разбира се, не е еднозначен, има възходи, спадове, колебания, но поставя на преден план търсенето на бързи, силно тиражни варианти. Поради тази причина по-скоро таблоидната преса се радва на този голям интерес. Именно заради това тези основни играчи, които участват в сблъсъка на корпоративните интереси, се ориентираха да имат в пресгрупите си и жълти вестници, с които да гарантират присъствието си на пазара.
***
Работа
Георги Лозанов е написал над 100 научни студии и статии по проблемите на електронните и печатните медии, културологията, философията и естетиката и на повече от 200 статии в областта на критиката на медиите, литературната критика и изкуствознанието.
Автор на осем телевизионни филма. Има над 100 участия в български и международни конференции, посветени на медиите и философията; участва в над 30 проекта в областта на медиите.

Стр. 11

в. Дума | Павлета ДАВИДОВА | 21.11.2011

БНТ е пуснала реклама по време на национално честване и най-вероятно ще отнесе глоба

Нова телевизия и БТВ са телевизиите, в чиито програми Съветът за електронни медии е открил най-много нарушения за първото полугодие на 2011 г., става ясно от доклад на регулатора. Половината нередности, констатирани от СЕМ, са именно в предавания на двете медии. "Нова броудкастинг груп" АД е отнесла 15 акта, като един от тях е за непряка реклама на водка по дъщерната Диема тв, а три са за Диема 2 отново заради реклами, както и за пускане в ранен час на филм, неподходящ за деца. БТВ следва Нова тв с 11 нарушения, които са забелязани от медийния регулатор. Основните прегрешения на "БТВ медия груп" ЕАД отново са свързани с рекламата, скрити търговски съобщения или пускане на предавания с опасност за морална вреда у децата.
Българската национална телевизия има три случая на констатирани нередности. Едното от тях е за излъчване на реклама по време на национално честване. Сред телевизиите, нарушили правилата, са още Про БГ, Ринг БГ, България он еър и други. СЕМ е установил, че Скат тв е нарушила закона в частта с етническа търпимост, а програма "Латина Ф" пък е пуснала предаване, в което се е говорело на "език, различен от официалния". Сред националните радиостанции също има нарушители, отчита СЕМ. Провинили са се Дарик радио, Радио К2, Джаз ФМ, Фокус и Веселина.
Електронните медии най-често пренебрегват забраната за скрити търговски съобщения, съобщения с опасност за морална вреда на децата, за цигари и за необходимост от лечение само по лекарско предписание, анализират наблюдателите от медийния регулатор. Нарушенията от този тип са 29. Девет са случаите на предавания, които са били с вредно за децата медийно съдържание и в нарушение на добрите нрави.
През първите 6 месеца на 2011 г. членове на СЕМ са прекарали общо 12 444 часа в наблюдение на медиите. Обект на мониторинг са били 140 програми, като 76 от тях са телевизионни, а останалите се излъчват по радиото.
Регистрирани са 22 случая, в които предавания не са предоставили искано от тях право на отговор. 58 са преписките, в които става въпрос за програмно съдържание. Проблемите от този вид се отнасят най-вече за предавания, неподходящи за деца, както и за некоректност спрямо зрителите в интерактивни игри. СЕМ обръща специално внимание на преписката с Държавната комисия по хазарта, която трябва да изясни правомерно ли са разпространяваните реклами за онлайн игри в интернет сайтове, реклами на лото-игри като "Евробет", реклами на Бинго сайтове и др. Съветът е изпратил до ДКХ свои предложения за корекции и допълнения в новия законопроект за хазарта.

Стр. 5

БНР, Нещо повече | 09.11.2011

Тема: Бюджетът на БНР за следващата година
Гост: Лили Царева, репортер

Водещ: Продължаваме със следващата комисия, която днес – по култура, гражданско общество и медии, която днес също разискваше за бюджети. Там се разискваше и бюджета на БНР. Лили Царева е в студиото. Тя следи работата на комисията.
Лили Царева: Днес в работата на комисията като че ли тези средства, с които е намален бюджетът на БНР – от 7 млн. лв. за следващата година спрямо тази година станаха център на всички дискусии по време на обсъждането на бюджета в областта на културата. Според проектобюджета на финансовото министерство, БНР ще има субсидия 42 млн. лв., близо 42 млн. лв., а БНТ – 67 млн. лв. Защо казах, че са център на внимание тези 7 млн. лв.? Защото част от депутатите, най-вече от левицата просто направо си започнаха дискусията – защо с този бюджет се отнемат 7 млн. лв. от БНР и се дават 7 млн. лв. на БНТ. От финансовото министерство представителят заяви, че средствата като субсидии за медиите не са толкова, колкото са били поискани, но според финансовото министерство, те са достатъчни в рамките на ограниченията, които са наложени в сегашното време на криза. Генералният директор Валери Тодоров също коментира тази, намаляването субсидията на БНР и каза, че за него този ход ще накърни възможностите БНР да изпълнява своите обществени функции. Създаде се бюджетен натиск и бюджетно напрежение и възможност да се вкара още една медия в криза. Председателят на СЕМ Георги Лозанов пък заяви, че в момента все пак би трябвало този резерв с намалените 7 млн. лв. за БНР да се търсят именно в самите средства, които се отпускат за следващата година, трябва да се търсят резерви вътре в националното радио. Но за сметка на това, той беше категоричен, че в никакъв случай не трябва да се пипат, а напротив, да се увеличат средствата за размера на заплати и средствата, свързани с програмата също. От БСП депутатите предложиха и казаха, че между първо и второ четене ще направят и конкретно предложение за второ четене – субсидията на БНР да не се променя за следващата година, а да остане като тазгодишната от 49 млн. лв.
Водещ: Благодаря на Лили Царева с последната новина за бюджета на БНР. Засега той остава 42 млн. лв. Тя следи днес комисията, работата на Комисията по култура, гражданско общество и медии.