Венелина Гочева става шеф на БНТ и БНР

в. Галерия | Румен БАЛКАНСКИ | 2010-05-13

Главният редактор на "24 часа" Венелина Гочева най-вероятно ще е шефката на бъдещата Българска радио-телевизионна корпорация, която ще бъде създадена след сливането на БНТ и БНР. Това е един от най-упоритите слухове в медийните среди тези дни.
Близки до Гочева твърдят, че тя неофициално вече е приела предложението, отправено й от ГЕРБ, и дори го е обсъдила с премиера Бойко Борисов.
Запознати с процесите на вестникарския пазар не са изненадани от решението на Гочева. Изданията на ВАЦ – ‘Труд" и "24 часа", изживяват най-тежкия си период. Тиражите са паднали драстично, бракът се увеличава с всеки брой, а рекламите се броят на пръсти.
Шефовете на медийната групировка, чиято централа е в немския град Есен, са поискали драстично съкращаване на администрацията и журналистите и свиване на разходите.
Чашата преляла, когато босовете от Есен поставили ултиматум да се намалят 40% от страниците на изданията.
Главният редактор на Труд" Тошо Тошев категорично е възразил на идеята. Антикризисната мярка, която предложил, е да бъдат уволнени кореспондентите и закрити регионалните издания, защото в епохата на интернет те са излишни.
Венелина Гочева обаче засега не е изразила пубпично позицията си пред колектива, надявайки се да се спаси, като заеме новия пост.
Най-тревожният слух, който обикаля коридорите на Полиграфическия комбинат, където са редакциите на Труд" и "24 часа", е, че от 1 юни не е изключено част от отделите на двата вестника да бъдат слети, което със сигурност ще се случи с фотографите. Това, естествено, означава драстични съкращения. Останалите кореспонденти на ВАЦ в страната от няколко месеца упорито си търсят работа, защото тяхната смърт е предизвестена.

Стр. 16

Студентското “Ку-ку” ще се мери със Слави

в. 24 часа | Силвия ЖЕКОВА | 2010-04-30 | 00:01:01

Част от студентския екип, който прави Ку-ку: Презареждане. 

“Ку-ку: Презареждане" се казва студентското предаване, което на 3 май тръгва по БНТ с амбициите да е наследник на легендарното “Ку-ку" от началото на прехода.
Това е втори опит за предаването, което преди година стартира с едно издание, но неуспешно. Сега студентите, които го правят, имат още една амбиция – да се конкурират директно с актьорите от “Шоуто на Слави".
“Ку-ку: Презареждане" ще се излъчва всеки понеделник от 23 ч, когато е актьорската вечер по Би Ти Ви. Пет предавания ще бъдат показани през май, след което студентите ще излязат в сесия и лятна ваканция. Връщането им на екрана ще стане през септември.
Предаването всъщност е на студентската телевизия “Алма матер", на която БНТ дава програмно време.
Хуморът на новото “Ку-ку" ще е много по-различен от този, който върви в ефира", каза един от сценаристите – Ангел Иванов. Модата да ходиш по аутлети и молове, ГМО, преходът и насилиетосред младите са част от темите на скечовете.
“Според една статистика 15% от населението работят, за да дърпат обществото напред, останалите работят за себе си. Бъдете от първата група", пожела на предаването ректорът на Софийския университет “Св. Кл. Охридски" Иван Илчев.
През юни младите кукувци ще посрещнат френски студенти по журналистика, с които заедно ще заснемат предаването “Ателие". То също е на тв “Алма Матер" и прилича на работилница за култура и изкуство.

СНИМКА: АНТОНИЯ ПЕЛТЕКОВА

Стр. 27

БНТ1 получи лицензия за цифрово разпространение

в. Класа | 2010-04-30 

Председателят на СЕМ проф. Г. Лозанов връчи вчера на генералния директор на БНТ Уляна Пръмова лицензията за цифрово разпространение на програмата БНТ1.
По време на срещата на регулатора с ръководството на обществената телевизия Уляна Пръмова е изразила готовността си да се оттегли от поста генерален директор след избора на нов, дори това да бъде направено по-рано от изтичането на мандата й през септември.
За "Класа" доц. Лозанов уточни, че СЕМ започва проверка за установяване на програми, които се излъчват в ефира в нарушение на Закона за радио и телевизия.
По думите на доц. Георги Лозанов съществуват програми, които се излъчват на базата на споразумения или на други форми, които не са съвсем ясни и законово регламентирани. Георги Лозанов е категоричен, че законодателството изисква всичко, което се излъчва в ефира, да е единствено на базата на законова яснота и лицензия.

Стр. 4

ТВ Монополът превърна родния ефир в чалга

в. Атака | Магдалена ТАШЕВА | 2010-04-27 

Какво знаете за последните президентски избори в Австрия, скъпи читатели? В най-добрия случай – че там са преизбрали Хайнц Фишер за втори 6 годишен мандат. Това е нищо. Не знаете, че там казионните партии сключиха сговор срещу избирателя. Те не излъчиха свои кандидати, за да може 72-годишният Фишер – послушен и удобен клиент на брюкселската бюрокрация – да бъде "преизбран". Не знаете, че единствено австрийската Партия на свободата издигна свой кандидат, за да спаси лицето на демокрацията. Нямаше кой да направи очеизвадната аналогия с президентските избори в България през 2006 г. Нито да спомене, че в последните 2 години националистическите партии в Европа минаха психологическата 10 процентна граница на изборите и вече преодоляват 20 процентната. Вие не трябва да знаете това.
Някой може да каже: "Като не ти харесва, превключи на друг канал!" На кой канал да превключа, като всички са еднакви и говорят едно и също? Трите ефирни канала предават една и съща пошла, тъпа телевизионна манифактура, произведена като под индиго, в която новините и публицистиката са сведени до санитарния минимум. Останалото е пълнеж, който има една функция – кретенизацията на зрителя, превръщането му в примитив, чиито социални, духовни и интелектуални нужди са сведени до дразненето на сетивата му – силиконови цици и клозетно-полов хумор на шарен фон ала Слави Трифонов.
До 10 часа бТВ, БНТ и Нова едновременно четат пресата; канят 2-3 политици; съобщават времето. След това на екрана започва да се кълчи някаква полуумна и непременно полугола джофра, която обещава да ви даде 1000 лв, ако познаете с есемес кое цвете е закодирано в 4-те букви "РЗОА". Простотията продължава половин час, не защото никой не е познал, че това е "роза", а защото програмната директорка няма с какво да запълни това време. Пък и трябва да прибере своята лепта от милионите, които простодушно наливате в обирджийските каси на Глобул и Мтел. Следва "женско" предаване, което в полунощ се повтаря. Така 6 часа, т.е. 25% от денонощието, са запълнени с непоносим талаш, в който Гала се превзема, а Марта Вачкова се прави на Опра Уинфри. В останалите 50% от времето се въртят сериали, купени по 5 цента за кило. Турските пък са изобщо без пари. Може ли да се нарече "средство за масова информация" канал, който излъчва по 3 (три!) турски сериала на денонощие?! Ако това е телевизия, всеки от нас, скъпи зрители, може да стане собственик и програмен директор на една!
Вместо журналистически разследвания върху кое да е от 47-те поръчкови убийства при управлението на тройната коалиция, ни натрапват пошлотията "Биг брадър". Тя е изфабрикуваното "събитие", което става удобен повод за вторично производство на телевизионен пълнеж под формата на коментар на "Биг Брадър". Истината е, че в това "риалити" няма нищо реално – всичко е пошъл сценарий, роден от ограниченото въображение на набедени продуценти, включително и кой от участниците какви пари ще получи накрая. Вчера ни обещаха например, че скоро в "къщата" ще се пролее кръв, там щял пак да влезе и циганинът с уголемения пенис и уголемените цицки – защото се предполага, че вие, скъпи зрители, жадувате отново да видите циреите на задника му, които преди години в "къщата" ви бяха поднасяни като събитие. В една анкета в интернет 25% от хората отговарят, че не гледат новото риалити. Но дори гледаемостта му да падне на 1%, то самото няма да падне. През него се перат пари, узаконени като хонорари и се запълва времето, което би трябвало да бъде заето с реалните проблеми на България. Както вече сме писали, пълнежът в телевизиите е най-мощната цензура. Той реже истината за действителността. Той е и лоботомията, която изрязва онази част от мисленето ни, от която медийните манипулатори най-много се страхуват – социалната. Затова върху измерването на гледаемостта (пийпълметрията) е наложен драконовски монопол – двете фиктивни фирми принадлежат на един и същ човек. Ама много техен човек! Затова фактът, че ние, които никога не сме гледали нито едно риалити и нито един турски сериал, ставаме все повече и повече, никога няма да бъде публично признат. България има 2-3 малки новинарски телевизии, които аз лично предпочитам. Но моето предпочитание никога няма да бъде отчетено от тази "пийпълметрия". Дори тези новинарски телевизии да оберат 90% от аудиторията, тя няма да научи за това. Липсата на измерител позволява от 20 години да гледаме една и съща група "икономисти" на Сорос, които обикалят всички медии, сякаш в България други икономисти освен тях няма. Никой не слуша глобализационния им бълвоч, но какво от това? Следва ги дежурната група "социолози" – пак хора, на които се плаща, за да мислят по определен начин. Затова имената на работодателите им се крият старателно. Вместо веднага да ви каже, че гостуващият в студиото Антоний Тодоров получава заплата като съветник на Гоце Първанов, водещата го представя просто като "политолог". Така медийните послания, за които Първанов му плаща, биват пласирани като независими, обективни оценки на професионалист.
Вечер трите ефирни телевизии разиграват едно и също шоу, с омръзнали на всички ни физиономии на случайни хора, представяни като "комици". Има ли разлика между "Шоуто на Слави", "Шоуто на Иван и Андрей", "Шоуто на канала" и сваленото (слава Богу!) "Шоу на Азис"? Водещият на бюро, диван за госта, оркестър, с който водещият се закача и сам се смее на безсолния си вулгарен хумор.
Тази манифактура е рожба на изхабения, отвращаващ "елит" на прехода, заради чиито потребности от публичност синият екран в България пожълтя. Спомнете си гастролите на Доган и Първанов в "Шоуто на Слави". Политиката в България минава през шоуто, а не през публицистиката, защото тези, които трябва да правят политика, нямат идеи и визия, която да предложат на обществото. Ако можеха да правят автентична политика, щяха да имат нужда и от автентична публицистика. Те обаче не могат. А шоуто им дава възможност хем да се показват, хем да не им се налага да разсъждават. Тази имитация, естествено, не им излиза евтино. На Трифонов му се налага да крие милионите, които е спечелил от изпълнението на тези политически поръчки, в офшорна фирма, където мръсният им произход не се вижда. А и защо Дългия трябва да плаща данъци на българската държава? Откъде-накъде?! Политическият чадър му гарантира монопол и го поставя над закона.

Стр. 12-13

Иво Драганов: В БНТ цари източноазиатски разкош

в. Гласове | Димитрина ЧЕРНЕВА I 2010-04-23 

Когато лицензирахме първата национална телевизия bTV, записахме в лицензията й куп обществени задължения, които ги няма в закона.Такива задължения не са вписани в лицензията на Нова телевизия. Познайте „Биг Брадър” и „Часът на истината” в коя телевизия се намират. И сега в новия закон пише: „Доставчиците на медийни услуги са обществени и търговски. Тези, които не са регистрирани като обществени, са търговски”. Това е страшен дефицит.За съжаление законите ги пишат хора, които са водени или от чисто търговски интереси, или от логиката на формалното мислене на правото. Това казва в интервю за glasove.com медийният експерт Иво Драганов.

 

 

Г-н Драганов, как коментирате последните изменения в Закона за радио и телевизия, действително ли подготвят финала на аналоговото медийно законодателство и прехода към цифрови медии?

Първо трябва да кажем какво предизвика тази промяна. Регулацията възниква като инструмент в САЩ през 1927 г. Там възприемат две неща – радиочестотният спектър е държавна собственост, а управлението на медиите става чрез регулация на независим регулаторен орган, който не се меси в съдържанието на програмите, но следи за базови принципи, например неприлична реч. Регулацията в Европа беше въведена с директивата „Телевизия без граници” през 1989 г. Тази директива премахна държавната телевизия. В моите очи тя постави края на Студената война. С нея европейските държави и правителства доброволно се оттеглиха, обявиха държавните медии за обществени, създадоха институцията национален обществен оператор, създадоха институцията регулаторни органи с цел да бъде прекъсната политическата връзка „държава – обществени медии” и естествено либерализираха медийното пространство. В очите на Европа националната обществена телевизия и частните обществени телевизии са задължителен елемент и инструмент на демокрацията. Ако приемем, че по-рано в 20,00 часа говореше държавата, а у нас – единствената партия, то сега вече говори обществото. В края на 2007 г. беше приета новата Директива за аудио-визуални медийни услуги, която влезе в сила две години по-късно. Този срок беше необходим, за да може всяка страна да хармонизира законодателството си. Ние, разбира се, не успяхме. Тази нова директива и цифровизацията превръщат вече зрителя от пасивен обект, който може да се обади, но може и да не се обади, в активен субект.

Как ще стане това?

При едно предаване на живо, например „Формула 1”, зрителят ще може да отваря на телевизора си 38 прозореца, по един прозорец от всяка камера, и един 39-и, който е аудио-визуалният продукт, излъчван от режисьора в апаратната. Тоест зрителят ще може да избира камерите, от които иска да гледа и да се намесва в монтажа, във финалния етап на подреждането на творческия продукт. С други думи, той става равнопоставен и може да гледа не онова, което показва режисьорът. Ако е концерт на живо, ще можем сами да избираме кого да следим. Ако е публицистично предаване – също. Например искам да гледам реакциите на един от гостите, тогава го изнасям в центъра, а другите оставям информативно встрани. Това вече е пълноценна намеса. Не на последно място зрителят ще може сам да композира и записва компилативни канали. Например излизам сутрин на работа и заявявам, че искам да си запиша и да гледам сутрешния блок на bTV от 7 до 7,30 часа, на Нова телевизия от 7,30 до 8,00 и на БНТ от 8 до 8,30 часа. И обърнете внимание на един изключително важен момент, който ще предизвика големи сътресения. В този компилативен канал аз ще мога да елиминирам рекламите и да гледам само чистото редакционно съдържание. Ето това урежда новата директива и тъй като процесът на цифровизация е задължителен от 1 януари 2012 година, няма как ние да не я приложим. Според мен обаче хората, които са работили по измененията в Закона за радио и телевизия, просто са сменили понятията и ни трябва чисто нов закон.

Искате да кажете, че няма как да спазим изискванията на тази директива с този закон?

Не само на тази, ние не сме спазили изискванията и на старата директива. В цяла Източна Европа, а аз не съм чул България да е щастливо изключение, превръщането на държавната телевизия в обществена е формално. Политическата зависимост на членовете на управителните съвети и на генералните директори е публично известна. Това не можахме да го изпълним 20 години. 20 години не изпълнихме препоръки на Съвета на Европа, които казват следното – регулаторните органи могат и са задължени да натоварят търговските оператори с обществени функции. Давам пример – когато лицензирахме първата национална телевизия bTV, записахме в лицензията й куп обществени задължения, които ги няма в закона. Такива задължения не са вписани в лицензията на Нова телевизия. Познайте „Биг Брадър” и „Часът на истината” в коя телевизия се намират. И сега в новия закон пише: „Доставчиците на медийни услуги са обществени и търговски. Тези, които не са регистрирани като обществени, са търговски”. Това е страшен дефицит. За съжаление законите ги пишат хора, които са водени или от чисто търговски интереси, или от логиката на формалното мислене на правото. Телевизията е най-мощният социокултурен институт, тя задава модели на поведение и културни стандарти. След като е така, трябва да има някакви критерии и принципи, на които тя да се базира. Те са измислени, измислени са от ББС, възприети са от всички директиви, но все още не са вменени като задължения в нашето законодателство. Това е първият голям дефицит. 

Нали не си представяте, че е възможно всички телевизии да се превърнат в обществени, а търговските или комерсиални, както ги наричаме, да изчезнат. Дори в Европа не е така.

Разбира се. Вижте, Световната търговска организация и Световната банка остро протестират срещу статута на националния обществен оператор. Те смятат това за скрита държавна подкрепа. Националният обществен оператор трябва много строго и отчетливо да се различава от търговските телевизии. Но търговските телевизии не могат да бълват само пошлост, защото пътеката, по която са поели, води до дъното.

Но нали тук е мястото на регулаторния орган?

Да, това зависи от регулаторния орган и от условията на лицензирането. Пак казвам, програмата на bTV се различава доста от програмата на Нова телевизия, защото в нейната лицензия има вписани задължения за 15 годишен период, каквито в другата лицензия не съществуват. Едните си правят, каквото си знаят, за да акумулират печалба, а другите изпълняват и обществени ангажименти. И нека да видим статистиката, рейтингът на bTV е около 39–42 %, а на Нова телевизия – около два пъти по-малко.

Как изглежда на този фон БНТ и как ще се отразят върху развитието й последните поправки в Закона за радио и телевизия?

В закона продължава да съществува един дискриминационен текст за избора на генерални директори на БНТ и на БНР, в който пише буквално следното: „За кандидатите за генерален директор на БНР и БНТ се изисква не по-малко от петгодишен трудов стаж в радио или в телевизия”. Навремето върху НСРТ имаше безпрецедентен натиск да махнем Лиляна Попова като генерален директор на БНТ. Не изпълнихме поръчката, смениха ни със СЕМ и първото нещо, което СЕМ направи, беше да смени Лиляна Попова. В новия закон беше въведено изискването за пет години трудов стаж. Тя го нямаше и по този начин беше елиминирана възможността да стане генерален директор. А защо махнаха Лиляна Попова, знаете ли – за да махнат Явор Дачков с предаването „Гласове”. Този текст е дискриминационен, защото някой, който е бил два мандата член на Управителния съвет, не може да стане генерален директор, но чистачката може. Това е разликата между професионален опит и трудов стаж. Това е рудимент от тоталитарното мислене, от времето на Леонид Илич Брежнев. Този текст изключва и потенциала на частните продуценти – нито Нико Тупарев, нито Халваджиян, които са флагманите на продуцентството у нас, могат да си помислят да станат или да кандидатстват за национални директори. Този текст е тъпанарски, защото, за да заемеш подобна длъжност в АРД, трябва да си доктор на науките, а не пет години да си дрямал в съответната телевизия. След всички политически чистки в телевизията и в радиото знаете какво е качеството на хората, които останаха там. Вторият много голям проблем, който дава възможност за корупция, безстопанственост и формално прилагане на директивата, е в начина, по който се утвърждават от регулаторния орган управителните съвети – а именно по предложение на генералния директор. Генералният директор по право е председател на УС, тоест той контролира себе си. Решенията на управителните тела по линия на ЗРТ се следят от СЕМ, а по линия на финансите – от Сметната палата и Държавния финансов контрол. Обаче по линия на целесъобразност те не се контролират от никого и по никакъв начин. Мога да дам купища примери, включително и в момента тече проверка в БНТ на едно такова решение за строително-монтажни работи на стойност 6 млн. лв. Генералният директор трябва да бъде различно лице от председателя на УС. Апелирам към премиера, защото се е заел да ликвидира корупцията и мошеничеството в България, да извика тези хора, за да поправят светкавично закона. Това е законосъобразно елиминиране на всякакъв опит за контрол. 

Ще трябва доста светкавично да го поправят, защото конкурсът за избор на генерален директор на БНР вече тече, а този в БНТ е само след няколко месеца. Но може би тук по-същественият въпрос е каква изобщо трябва да бъде съдбата на БНТ и на БНР. Напоследък бяха лансирани далеч по-радикални идеи – например за тяхната приватизация. Новият председател на СЕМ пък говори за сливането им по модела на Би Би Си.

Преди 18 години бях на специализация в Би Би Си. Посрещна ни програмният директор, който ни каза, че Би Би Си е най-добрата медия в Европа и в света, но принципите й не могат да бъдат пренесени другаде, защото се коренят в традициите и в манталитета на британския народ. Не знам дали съветниците на г-н Борисов са наясно с предимствата на тази система и с нейните недостатъци, които всъщност не са недостатъци, а се свеждат до това, че в България европейските приоритети се израждат в балкански привилегии. Знаете ли, че в БНТ има огромно разточителство, някакъв източноазиатски разкош – хора с автомобили, с мобифони, със секретарки. Безсмислено е, та членовете на УС идват един път в седмицата, защо не дойдат пеша? Колко персонални коли има генералният директор? Много сложни въпроси в една бедна страна. Но ако по линията на контрол двете медии се обединят и имат една обща шапка с контролиращи, а не толкова с управляващи функции, може би ще има ефект. И второ, трябва да си пренесат наръчника с ценности на Би Би Си, от които първата е равноотдалеченост от всички политически сили и невзимане на страна. Как ще стане това? 

А „лошата реминисценция с Комитета за радио и телевизия”? Дали това не е по-вероятната посока?

Малко хора у нас знаят, че през 1926 г. лично Уинстън Чърчил е искал да закрие Би Би Си, вследствие на което създават таксите, обществения статус и този управляващ борд, в който влиза Бърнард Шоу. Много острата полемика между Чърчил и Шоу е на базата на това, че Чърчил се е опитвал да се намесва. Шоу обаче му казва: „Не, драги, ти си дотук”. Всички се страхуваме от Комитета за радио и телевизия, нали така. Възможно е да се изроди в тази степен, много зависи от хората, които ще контролират, и от функциите, които ще имат. Ако тези хора изработват стратегия за развитие и ценностите и следят за тяхното спазване, не взимат пари, събират се един път месечно и са гарант за ненамеса на политиците във вътрешната работа на телевизията и радиото и същевременно за това, че тези медии няма да се притурят към политиката… Извинявайте, ама нито един журналист в историята на Би Би Си не е отишъл в парламента, за разлика от огромния поток, който се източи от БНТ към Народното събрание.

Твърдите, че приватизацията на БНТ и на БНР е невъзможна, защо?

Защото и двете европейски директиви, които споменах, задължават всяка държава да има национален обществен оператор – радио и телевизия. През 1996–1998 г. комисарят на Европейския съюз по телекомуникациите Мартин Бангеман поде много остра атака срещу националните обществени оператори и доказа, че частните търговски телевизии имат по-сериозен принос за развитието на гражданското общество. В крайна сметка обаче, като се стигна до гласуване и до определяне на политиките, този статус се запази.

Статусът на национален обществен оператор обаче е различен от този на държавните медии.

Нашият е формален. Техният е все пак съдържателен.

Тогава какъв път виждате за реформирането на тези медии и за превръщането им в национален обществен оператор?

Много бавен и много труден, свързано е с промяна на манталитетите.

Говорите и за независимия регулаторен орган. Що се отнася до СЕМ, това е нонсенс, тъй като неговите членове представляват две политически квоти – на Народното събрание и на президентството. Каква е практиката в европейските страни?

Ирландската изследователка Мери Кели различава три варианта на отношенията медии – власт. Властта извън медиите – среща се само в Англия, Швеция и Ирландия в чист вид. Властта в медиите, или т.нар. политически квоти – това беше законът на Клара Маринова, който функционира в Полша, Германия и Франция. Там е на квотен принцип – толкова за опозицията, толкова за мнозинството, толкова за президента и пр. И третият, най-лошият вариант е нашият – става дума за целия Източен блок барабар с Гърция и Италия. Става дума също за властта в медиите, само че мнозинството си избира всички или поне тези, които прецени, че трябва да избере. Масова констатация е, че дори издигнати от неправителствени организации членове на регулатора в Източния блок изобщо не крият политическите си пристрастия, напротив манифестират ги и всеки, който се опитва да налага модела на Би Би Си, както казва проф. Карл Якубович, се чувства като трезвеник в подпийнала компания. 

Тоест дори да сменим формулата, нещата няма да се променят.

Не, формулата е много важна. Тя може да покаже коя е добрата практика. Аз мисля, че ние влязохме в задънена улица предвид балканския си манталитет и не можем да стигнем Англия, Швеция и Ирландия. След като Франция, Полша и Германия не могат да ги стигнат, ние – съвсем. Въпросът е в това, че когато сме в тези квоти, би трябвало да имаме много висока култура и личностни качества, за да успеем да се обединим около интересите на обществото. Освен това, за да може тези хора да са независими, нали към това се стремим, нека видим как е в Америка – там, когато изберат някого за шест години, нито президентът, нито Върховният съд може да го смени. Освен ако е с доказано криминално престъпление. А тук всеки път, когато решат, че трябва да те сменят, кръщават НСРТ в СЕМ и хайде всички изчезват. 

Нека се върнем към промените в Закона за радио и телевизия, как коментирате същественото увеличаване на рекламата и отпадането на забраната собственици на рекламни агенции да притежават електронни медии?

Единственият източник на финансиране на една телевизия са рекламните постъпления, защото акциите са поименни и не могат да се търгуват на борсата. Ако акциите са на приносител и могат да се търгуват на борсата, вие ще можете да привличате дребни собственици, както беше случаят с радио „Тангра”. Навремето, когато го закриваха, имаше един национален поход на рокерите, които обичаха това радио и го бяха припознали като свое. Ако всеки от тях беше купил по десет акции, радиото щеше да придобие свеж капитал и да оцелее. Законът елиминира това. Значи остава един вход – реклама. Досега имаше изключителна забрана рекламни агенции да участват в собствеността на телевизията и аз съм бил против това, защото съм бил на управленски пост в малки телевизии. Ако една рекламна агенция участва в собствеността на една телевизия, тази телевизия няма да купува и продава рекламата през медиашоп. Знаете ли, че не само в България, но и в цяла Източна Европа 80% от рекламните приходи са разделени между трима-четирима основни играчи. Тогава жизненоважно за плурализма е рекламното влияние да е отчетливо заявено. Видимите неща са по-добри от невидимите. Това, което в момента се нарича ограничен ресурс – преносът на телевизионен сигнал по аналоговата система – през следващите години ще се превърне в неограничен ресурс. Ние имаме десет платформи, известни като мултиплекси, на които по технологията MPEG 2 могат да се качат пет-шест телевизии. Но тъй като сме закъснели ужасно, най-вероятно директно ще минем към технологията MPEG 4, която дава възможност на една платформа да се качат десет телевизии. Е, ние според Европейската аудиовизуална обсерватория имаме функциониращи 47 национални телевизии с 24-часова програма, а възможностите за качване са сто. Тоест ограниченият ресурс престава да функционира, престава да бъде фактор. Тогава следващото, което ще се появи като фактор, е откъде ще се вземат пари за тези телевизии. 

Цифровизацията няма ли да удари единствения вход, за който говорите – рекламодателите и постъпленията от реклама. След като ще можем да избираме какво да гледаме, най-вероятно повечето от нас ще предпочетат да си спестят рекламните блокове?

Точно така, ще удари рекламодателите, затова позиционирането на търговски съобщения или на реклами трябва да бъде изключително гъвкаво, за да не може зрителят да го елиминира. Изходът е да се мине към филмовия подход и филмовата практика за рекламиране на продукти и към американската практика, където няма ограничения за реклами. Давам ви като пример Джеймс Бонд с неговите коли Aston Martin и BMW. В светлината на това бъдещо развитие присъствието на рекламни агенции, колкото и сега да ни изглежда страшно това, е първата крачка към отваряне за финансови постъпления. И това ще се случи, след като сме взели регулацията от американците и сме казали „А”, значи въпрос на време е да кажем „Ф” и накрая „Я”. Ние сме в един луд пазар и не можем да се правим, че него го няма. Много малко островчета ще останат встрани от това скрито рекламно съдържание. Ако встрани останат новините, публицистичните предавания, детските предавания, религията и документалните филми, това ще е добре. Разговорът за рекламата би трябвало да прерасне в обществен дебат, в който да се изговорят „за” и „против”. Но критерият трябва да бъде следният – всичко да е известно.

Говорите за цифровизацията, само че 2012 г. е доста близо, а направеното е малко.

Направено е нищо или близко до нищото. През 2000 г., когато в Страсбург докладвахме кой докъде е стигнал, англичаните имаха вече изградена мрежа, а германците бяха на едно ниво с нас и имахме абсолютно еднакъв проект – изграждането на цифрови острови. В момента те вече имат изградени цели цифрови области, а ние още водим някакви безконечни, ужасяващи съдебни дела във Върховния административен съд, които разкриват само едно – българското законодателство и анонимните експерти, които пишат законите, са некадърни да разрешат ефективно проблемите.

Какъв е основният проблем, защо се бави толкова този процес?

Първо, процесът е много скъп технологически и финансово. И второ, у нас много балкански и примитивно мислещи хора си представят, че като вземат правото на мултиплекса, те ще определят еднолично, господарски, чорбаджийски, помешчически и по стария маниер на пашалъка кой ще се качи и кой няма да се качи. Няма да стане така, отсега искам да им кажа това. Няма да стане така, защото има европейски норми и защото, малко или много, сме част от ЕС. Ще бъда един от първите в неправителствени организации, които веднага ще сезират Европейската аудио-визуална обсерватория, Европейската комисия и дирекция „Култура и културни политики” на ЕК за подобни аномалии.

Иво Драганов е кинодраматург и медиен експерт. Завършил е „Кинознание” във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. Бил е изпълнителен директор на ТВ „Европа”, програмен директор на „Канал 1” и заместник-директор в БНТ, както и заместник-директор на Българската национална филмотека. В периода 1997–2001 г. е член и секретар на НСРТ. Преподавател е в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и в НБУ.

Стр. 12 – 13

Виктор Николаев – момчето, което изкара от кожите им Костов и Берберян

www.segabg.com I Йоана ГЪНДОВСКА I 2005-11-09

Кой е 20-годишният радиожурналист от "Дарик", успял да доведе до истерия премиера и депутатката с въпросите си?

Има едно дете-чудо напоследък. О, не, не мести предмети с поглед, нито говори с корема си. Още по-малко в него се е преродил някой Пикасо. Просто, макар и начинаещ журналист, умее да задава въпроси и не се отказва да пита – докато политвеличията отсреща му не се предадат и не отговорят, или пък, разпенени от неудобните питания, го залеят с вълна от ругатни. Компрометирайки така себе си.
Иде реч за 20-годишния радиорепортер на "Дарик" Виктор Николаев. Момчето, което – иска или не, се прочу, попадайки в центъра на медийния циклон заради неадекватната реакция на 2-ма мастити политици на зададени от него простички въпроси.
—————————————
Помните ли Юлия Берберян и баничките?
А прословутата й реплика, че "журналистите са пълни боклуци"? Едва ли сте забравили и последните изцепки на премиера Костов за човешките му права и задълженията на журналистите. Ей за всичко това виновен е Виктор. Защо? Защото, както децата искат да знаят всичко, така и Виктор простичко и по детски пита "Защо?". Ама да кажеш, че той прави това грубо, нахално и демонстративно – тъй че да предизвика съответна реакция, не. Напротив. Представете си едно младо момче с още детска физиономия. Към това прибавете нужното възпитание и уважение към когото трябва. Към всичко това сложете благ тон, в никой случай неучтиво, камо ли арогантно държание и накрая въпроса – най-лесния въпрос на света – логичен и точен. Предполагащ точно толкова простичък отговор. И резултатът е: изнервен премиер, истерични депутати, първи страници по вестниците.
Но защо така полудяват политиците? Както казва самият Виктор, "на много по-неудобни въпроси" реакцията не е била такава. И той сам е учуден, че на питането му: "Г-н Костов, кога точно разбрахте, че на Бисеров и Цонев са им застъпени икономически интереси?" е последвал такъв гневен порой от страна на премиера: "Що за въпрос ми вменявате? Откъде накъде идва това нещо? Аз протестирам срещу подобен начин на задаване на въпрос. Това е безкрайно недопустимо за отношение между медии и един човек.

Вие сте длъжен да ми спазвате правата

(Журналистически смях в залата за пресконференции – б. р.) Моля ви се да бъдете коректни. Откъде накъде ще ми вменявате мнения, позиции и т. н. Кой сте вие да си го позволявате в края на краищата? За какъв се преживявате? Ама моля ви се – оттеглете си въобще въпроса! Как така ще ми казвате какво съм искал и какво… Що за нахалство! Върнете се в детския дом!"
Обяснението на Виктор за случая е, че на Костов просто не са му издържали нервите. "Той се беше изнервил от всички въпроси, моят бе капката, която преля чашата", казва скромно радиожурналистът студент. И допълва: "Не се уплаших. Стъписах се. Мен просто ме интересува и сега – защо, когато някой излезе от техните среди, както Бонев, Бисеров и Цонев например, става така, че все те са лоши. Виктор недоумява от тази реакция. "Не защитавам никого. И политическите ми коментари по радиото на тази тема не са били ода за Бисеров или Бонев, просто питам кога и защо", обяснява младият репортер. И твърди, че не мисли да се отказва от провокативните си въпроси. "Ще продължа да питам. На мен все още не ми е ясно кога са разбрали", добавя той.
Това, което дразни Виктор обаче, е усещането, че сините политици гледат на него вече с друго око. "Те сякаш са си внушили вече, че имам едва ли не лично отношение към тях", обяснява той. Виктор се връща назад към скандалите около къщите на Христо Бисеров и на премиерската щерка Мина. "Тогава Иван Костов ме стъписа. Питах го изключително добронамерено не му ли се струва, че СДС губи от факта, че на много конкретни въпроси не се дават точни отговори. Преди се говореше за къщата на Бисеров, сега за една друга къща…" И какво мислите става? Костов се обръща тогава персонално към него и заявява: "Вижте какво, уважаеми колега, наблюдавам ви от известно време – вие се опитвате да вкарате в политически дебат моето семейство."
Покрай тази случка той се сеща и за редица други, свързани със Соколов – например когато на пореден негов въпрос за пътуването в Канада шефът на парламента казва: "Не ме принуждавайте да припомням онзи милиционерски виц: тъп, но упорит."
Виктор не се впряга и от това. Въпреки всичко не смята, че предизвиква такова грубо отношение от политиците. Тези случаи обаче променят отношението му към институциите.
Случаят "Берберян", който е и най-фрапиращ, убива уважението му към Народното събрание.
Прословутото интервю на Виктор с Юлия Берберян за баничките

е и първият му сериозен сблъсък с политиката

"Не разбирам защо тя побесня от репортаж, който дори не бе посветен на парламента", спомня си Николаев. Известният репортаж през пролетта бе за премахването на привилегията студенти и пенсионери да пътуват безплатно в градския транспорт. "В репортажа една жена каза "и закуската ни вземат". А аз отвърнах, че докато на едни им вземат закуските, депутатите не само се хранят на цинично ниски цени в парламента, но имат право и на безплатни карти за транспорт", казва журналистът. И ей заради тая вметка Берберян почва да звъни в радиото и стига до прословутите си изцепки "журналистите са пълни боклуци", "вашият корем изглежда много голям" и т. н.
До този момент Берберян изобщо не е знаела как изглежда Виктор. После той сам й се представил в парламента така:

"Здравейте, аз съм с големия корем"

Изумих се на наглостта й, след като и дума за нея не е казано в репортажа. За мен и сега цените са си цинично ниски в парламента. Освен това недопустимо е депутат да има такъв речник, смята Виктор. Докато си говорим, покрай нас минава Берберян. "Видя ли как мина, все едно не ме вижда", казва Виктор. И с усмивка повтаря, че се надява реакциите на политиците да не са лично отношение към него. Защото Виктор си харесва ресора СДС и няма намерение скоро да го сменя.
"Чувствам се в кожата си, става ми все по-интересно. Все още имам хъс", казва той.
И родителите му го подкрепят изцяло. Майка му Роси, която е борсов посредник, малко се притеснявала заради скандалите, свързани със сина й.

Хъсът към журналистиката не е случаен

Баща му Николай е вестникар, работи в местния разградски вестник. Разград е и родното място на Николаев. Роден е на 15 декември 1979 г. Завършил е механотехникум. Въпреки че почти не е учил български и литература, решава да кандидатства журналистика. През 1997 г. започнал да работи в местното музикално радио "Оберон". После взема частни уроци по литература и през 1998 г. го приемат журналистика в София. Първите две седмици ходил редовно на лекции, но бързо му доскучало и след около месец започнал да мисли за работа. Така отива на стаж в "Дарик".
Първо работи в икономическото предаване "Портфейл". Там се задържа година. А миналия декември става парламентарен репортер.
Всъщност за първи път гласът му се чул по Дарик радио не като журналист, а като кандидат-студент в анкета за писмения изпит по журналистика през 1998 г.

Първият му репортаж пък е с граждани за визитата на принц Чарлз.
Иначе Виктор е изключително разсеян и разпилян, казват колегите му, а и той сам си признава. Например редовно звъни от нечий чужд телефон на собствения си, за да открие къде го е оставил. "Забравям. Разсеян съм, но Таня Генева слага ред в къщата на нашия екип в парламента", признава си Виктор.
Колегите му в радиото пък го "мразят", защото след случая "Берберян" пристигал винаги с една баничка в ръка, нахапвал я, а после я оставял на някое бюро. Но пък така те винаги знаели дали Виктор е минал през редакцията.
Николаев е известен и с това, че може би е единственият човек, който винаги и навсякъде иска касови бележки. И един съвет, дано не сте магазинер и да продадете нещо развалено на Николаев, защото лошо ви се пише. Веднъж си купил вкиснала лютеница, веднага извадил касетофона и после – цял репортаж.
"Виктор и в тоалетната да отиде, ще се върне с репортаж", казват колегите му от радиото. През една от отпуските си отишъл в Разград и се върнал с материал… за тоалетните.
Та ей такова е момчето, навлякло си свещения гняв на премиера.

Оригинална публикация

СМЕ финализира сделката за покупката на Би Ти Ви

www.dnevnik.bg | 2010-04-20 

СМЕ (Central European Media Enterprises Ltd.) днес финализира анонсираната преди време сделка за придобиване на медийната група на Би Ти Ви от "Нюз Корпорейшън", съобщи компанията.
Покупката включва включва освен Би Ти Ви и кабелните канали bTV Cinema и bTV Comedy, както и няколко радиостанции. Стойността на сделката възлиза на 400 млн. щатски долара, както и заплащането на 13 млн. щатски долара оборотен капитал.
Адриан Сърбу, президент и главен изпълнителен директор на СМЕ, коментира: "Придобиването на групата на Би Ти Ви е важно събитие за СМЕ. Ние затвърждаваме развитието си като вертикално интегрирана медийна и развлекателна компания основно в Централна и Източна Европа. Нашият регион е един от най-динамичните в света и ние очакваме бързо да възвърнем темпа си на растеж в момента, в който пазарът се възстанови. България ще бъде 6-та държава, която ще въведе модела на СМЕ, чийто успех се базира на лидерство сред аудиторията и високите оперативни стандарти в различните подразделения – телевизия, интернет и програмно съдържание."

Оригинална публикация

TV Наблюдател: Какво е общото между Митко Павлов, Орлин Павлов и Светльо Витков

www.avtora.com I Георги НЕДЕЛЧЕВ I 2010-04-20 

Познахте. И тримата бяха водещи на важни предавания в национални телевизии, но за кратко. Братята по оръжие Павлови и Витков паднаха в неравен бой с най-големия враг на един водещ – цифрите от рейтинга. 

И тримата получиха крайно недостатъчен шанс да се докажат. Прибързаното им отстраняване от ефира обаче говори не толкова за някакви техни минуси като водещи, колкото за чудовищното напрежение и нарастваща мениджърска нервност в условията на все по-ожесточена тв конкуренция.
Новината от тази седмица е, че Ани Цолова остана без партньора си в сутрешния блок на bTV. За Митко Павлов може да се каже всичко друго, но не и че е начинаещ в професията. Емблематичният (и даже бих казал незаменим) радиоводещ премина през рейтингови телевизионни шоута като “10-те най”, “Това го знае всяко хлапе” и Dancing Stars 2.
Остана лоялен към bTV, въпреки че можеше да се трансферира в Нова телевизия заедно с екипите на Иван и Андрей и Нико Тупарев. Сякаш за да му се отблагодарят, от телевизията решиха да го сложат в освободения от Бареков стол. Дали са знаели плюсовете и рисковете на този ход? Би трябвало.
Димитър Павлов в "Тази сутрин" по bTV – един майстор на монолога, принуден да води диалози.
Силата на Митко Павлов е в бързата мисъл, умението да реагира адекватно и да се самоиронизира. Минусите му са свързани най-вече с това, че той е по-скоро монологичен, отколкото диалогичен водещ. При това предпочита да говори свои собствени думи, отколкото да чете нещо, написано от сценарист (както например беше в Dancing Stars 2). По принцип никога не е добре, когато водещият има по-голям интелектуален потенциал от сценариста. Но това е друга тема.
Митко Павлов със сигурност не е най-добрият задавач на въпроси, нито е всепризнат майстор на диалога. И това шефовете на bTV трябваше да са го разбрали доста преди да експериментират с него в сутрешния си блок. С бързото му отстраняване те дефакто признават най-вече своя собствена грешка. Тя ще остане в зрителското съзнание дълго след отшумяването на неговия специфичен тембър.
Подобна беше и ситуацията със Светльо Витков, на когото миналата есен възложиха амбициозното ток-шоу на PRO.BG “Точно така” от 17.30 ч. Преди това хиподилецът имаше не особено добри спомени като водещ на фиаското “Пей с мен” по Нова. Там вината изобщо не бе негова – и концепцията, и сценарият, и въобще всичко беше тотален хаос, дирижиран от Павел Станчев. А комбинирането на Витков в тандем с Камен Воденичаров бе далеч от върховете на телевизионната стратегия и тактика.
Светльо Витков в "Точно така" – чешит хиподилец в часовия пояс на домакините и пенсионерите.
В “Точно така” Светльо получи точно толкова шанс за импровизация и изява на остроумието си, колкото и Митко Павлов в Dancing Stars 2 и сутрешния блок. В калъпа на лъскаво предаване с ранен час, предпочитан най-вече от домакини и пенсионери, г-н Хиподилски беше буквално обезоръжен от най-силните си козове – ирония, сарказъм и интелигентно поднесена гавра с всичко възможно. Принудиха го да води диалози по теми, които са му чужди и далечни, да разпитва гости, които на драго сърце би подигравал в някоя своя песен (Ицо Петрофф, Краси Аврамов, мургави чалга изпълнители и т.н.). Личеше от километри, че не се чувства комфортно в тази роля.
Тук също е учудващо как шефовете на PRO.BG не са били наясно с натурата на Витков далеч преди да го тропосат върху луксозния си диван. По-късно в него седна Орлин Павлов и видимо се чувстваше по-уверено. Рейтингът обаче не се вдигна решението не закъсня. От 1 май “Точно така” пада от ефира на PRO.BG. Така и бившият вокалист на Каффе последва съдбата на предшественика си и на своя съфамилник от bTV.
Не само за Светльо и Орлин, но и за цялата публика на въпросната телевизия задълго ще остане един особен горчив вкус в устата – че нещо в цялата й програмация не е наред.
Новината от последния ден: от 1 май и Орлин Павлов слиза от ефир, заедно с цялото шоу "Точно така", завинаги.
Конкуренцията в период на финансова криза е голяма и спасение не е гарантирано за никого. Експериментите с водещи ще продължат и то далеч не само в bTV и братската й PRO.BG. Тепърва предстои развоят на събитията в сутрешния блок на Нова телевизия и в съботния мастодонт “Станция Нова”. Не спират и експериментите с нови и нови красавици във викторините с думички и числа. В PRO.BG имат две нови предавания през уикенда, по bTV ще следим как Диана Найденова се адаптира към “Нека говорят” с Росен Петров, а Милен Цветков се завръща с гръм и трясък в нискорейтингова кабеларка… Остава само отнякъде да ни изненада и Азис.
В пренаселената телевизионна джунгла става все по-трудно да бъдеш обикновен хипопотам или крокодил. Но още по-трудно е за хиподилите, защото остроумието изисква по-специална публика, време и място. И съответно – по-далновидни програмни шефове. А те явно са по-дефицитни и от талантливи сценаристи на сериали.

Оригинална публикация

Свалят Орлин Павлов от екран

в. Монитор I 2010-04-20 

Вчера, на 19 май, телевизия PRO.BG взе решение от 1 май "Точно така" с водещ Орлин Павлов да не бъде вече част от програмната схема на медията, съобщава сайтът hotnews.com. За периода на своето съществуване "Точно така" посрещна в своето студио едни от най-ярките лица в България, както и разказа необикновените истории на едни от най-интересните личности у нас. Зрителите на шоуто станаха свидетели и на няколко благотворителни концерта и инициативи, които вдъхнаха надежда за живот и събраха средства за лечението на Деян от Добрич и Гого от "Тоника".
"Попадането ми в PRO.BG отвори много врати за мен и ми даде много възможности", споделя Орлин Павлов.

Стр. 40

Продуцентът на “Биг Брадър” с фирма на адреса на ХЕИ

Ловеч Прес | 2010-04-20 | 00:00:01

Продуцентът на нашумялото риалити шоу "Биг Брадър" Нико Тупарев има регистрирана продуцентска и рекламна компания на адреса на ловешката ХЕИ, наричана вече Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИ0К03). Това установи разследване на ЛП. Дружеството "Бългериан филм продъкшън сървисис" има седалище в Ловеч на улица "Д-р Съйко Съев" 25, където е адресът на инспекцията. В сградата ни не се помещава никаква фирма, заявиха от там. Най-вероятно фирмата на 38-годишния Никола Методиев Тупарев, както е истинското име на Нико, е регистрирана на този ловешки адрес от някоя си адвокатска кантора, предполагат вещи в правилата, фирменото дело е от 2006 г. и се води под номер 242 в Търговското отделение на Ловешкия окръжен съд. В регистрите е сбъркано дори името на улицата, като вместо Съйко Съев е изписано Пейко Съев, показват документи. Такъв доктор в Ловеч не е известен. Предмет на дейността на фирмата е продуцентство на филми и други аудиовизуални произведения, рекламно-издателска дейност, а така също даване под наем на "машинни техники без оператор". Първоначално Нико Тупарев е бил съдружник в "Бългериан филм продъкшън сървисис" с Росен Венелинов Цанков, но от май м.г. става едноличен собственик на капитала. Росен Цанков обаче е собственик на друга мощна фирма за производство на филми и телевизионни предавания, регистрирана също в Ловеч. За нейното съществуване се разбра, след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) й наложи преди дни тлъста глоба за заблуждаваща реклама на алкохолни продукти. В съобщението на КЗК се казва, че "СИА" ЕАД – Ловеч, е наказана с 14 278 лв. като рекламна агенция, изготвила заблуждаващи рекламни клипове.
Справка показва, че едноличното акционерно дружество "СИА" има седалище и адрес на управление на ул. "Търговска" 4 в Ловеч. На посочения адрес също не знаят за съществуването на такава мощна компания, занимаваща се с продуцентство на телевизионни предавания и разпространение на аудио-визуални продукти. Интересен е обаче фактът, че за представител на "СИА" ЕАД търговският регистър посочва сина на бившия дългогодишен директор на завод "Балкан" и на бившата директорка на Езиковата гимназия – Ивайло Марков Милев.

Стр. 1