в. Труд | 2010-02-07 

Готвачът и водещ на “Пъстра трапеза" Пеньо Иванов има над 20 г. стаж край печката. Снимка Личен архив И замириса на… манджа от още една телевизия – Тв1. Ново кулинарно предаване стартира от днес по кабелната медия.
То ще се нарича “Пъстра трапеза" и ще изкушава зрителите с вкусни ястия всяка неделя сутрин. Водещ ще бъде готвачът, навъртял над 20 г. край печката – Пеньо Иванов. “Ще заложим на уникални манджи от традиционната българска кухня", казва Иванов. Той ще предлага на зрителите както класически, така и свои авторски рецепти. Няма да пренебрегне и съвременните ястия от европейската кухня.
Още в първите епизоди на предаването запалените по готварството ще могат да видят кадри от кулинарния фестивал, който се проведе в 10 града у нас през септември м. г. Ще бъдат показани изложба на регионални български ястия както и фолклорни ритуали, свързани с храненето.

Стр. 12

в. Народно дело, Варна | Виолета ТОДОРОВА | 2010-02-05

Александра Петрова е сред специалистите, които се занимават с кандидатите за участници в риалити формата "Биг брадър фемили“. Завършила е клинична психология, от седем години работи в екипа на Ани Владимирова.
С колегите си работи и игрова терапия с деца, което е рядко срещано в България. Екипът е помагал за голяма част от телевизионните продукции, които вече сме гледали – като другите сезони на "Биг брадър“, "Цената на истината“, "Това го знае всяко хлапе“.
Въпреки голямото напрежение от срещата с хиляди хора тя не се чувства изморена, защото обича работата си. В момента дели времето си между кастингите и клиниката, към която е.

- Говори се, че варненци са по-особени. Забелязахте ли го това?
- Всъщност варненци са много будни хора, неслучайно тук постоянно кипи живот. Много са адаптивни, бързо реагират, много са комуникативни и на практика Варна е от най-активните градове до момента от самото начало на кастинга.
- Какъв тип хора идват?
- О, не мога да ги унифицирам, тъй като има много различни типове. Всъщност тук има не само от Варна, а от целия регион. Хората много се гордеят с децата си, с това, което са постигнали, и искат да го покажат. Други пък искат по някакъв начин „Биг брадър фемили“ да ги събере. Трети имат желанието да изяснят за себе си взаимоотношенията си. И на практика всеки идва със собствената си нагласа и представа за това какво може да промени шоуто в неговото семейство, какво може да покаже или по какъв начин фамилията му като цяло може да се развие. То е нещо като екстремно преживяване за тях. 
- Как ще бъде показано семейството в риалитито?
- Ще бъде показано като много типове, различни величини. Защото в крайна сметка няма да се търси само едно семейство. Търсят се фамилии, които по един или друг начин са променили стереотипа си на живот, статуса си поради това, че са живели дълго време извън България. Може да се види младо влюбено семейство – как хората се обичат. Друго, което много дълго време е запазило връзката си и близостта си – въпреки трудностите и кризите, е оцеляло. Трето семейство, което има, да речем, кризи. Да видят хората как то оцелява, може да се идентифицират с тях. На практика ще бъдат показани много типове семейства, как живеят по различен начин, как се движат в социалната среда, как комуникират помежду си.
- От това, което сме виждали досега от „Биг брадър“ и ВИП изданието, на участниците им се случват и не много приятни неща. Сега това ще става с цели фамилии…
- Отсега не можем да предвидим. В крайна сметка зависи от нагласата, с която хората влизат, от техните темпераментови особености, от възможността те да се адаптират спрямо другите двойки, от това какъв стереотип на живот имат, който съответно ще бъде променен в къщата. Променливите величини са много и ще видим какво ще стане. То затова ще бъде любопитно.
- Във фейсбук набира скорост група, която е против участието на деца.
- То за това е социална мрежа, в която хората могат да заемат социалноактивни позиции и само с кликване да заявяват пристрастието си или отричането на нещо. Много по-лесно е, защото няма цензура, няма ги рамките на реалното социално общуване. Но родителите са тези, които много ентусиазирано водят децата си. Те ги показват, гордеят се с тях и искат да ги вкарат дори на всички психологически игри, които се правят. Дори много по-активно общуват чрез тях. Те са като първа ценност на българина. В този смисъл много добре сами за себе си преценяват дали да доведат децата си, или да ги оставят вкъщи. 
- Имат ли мотивация кандидатите да участват, или просто на шега са решили да се пробват?
- Имат мотивация. Дори тези, които не разбират спецификата на невербалните игри в първите етапи на кастинга, го приемат лично. Искат да се връщат, да пробват втори път. Пишат писма, с които искат отново да привлекат вниманието. Много мотивирани са и както казах вече – много положително и емоционално ангажирана нагласа имат към всичко, което се случва.
- Кое е водещото – наградата или да се видят „по телевизора“?
- Различно е, зависи от това хората в кой социален слой и статус са. Много идват и си казват, че е заради наградата, те са доста откровени. Има хора, които са участвали и в други телевизионни продукции и те са свикнали да бъдат социалноактивни и търсят възможност за по-голяма изява. Те искат да бъдат показвани по телевизията и се гордеят с тази възможност. Така че всеки по различен начин го приема.
- Повече ли хора са привлечени този път или не е по-различно от отминали кастинги?
- В известен смисъл са повече. Неслучайно казах, че зависи от статуса и условията, в които се намират семействата. Но тези, които са отворени и откровени, си признават, че наградата е голям мотив. Проявяват интерес и защото е ново, досега не е правено. И привилегията пръв да си опитал те вкарва в съвсем друга позиция спрямо хората, които те познават в твоята лична реда, дори и да не влезеш в къщата. Отиват си, хвалят се: „Знаете ли какво преживяхме, какво ни накараха да направим…“ Това си става история, която е част и от семейния албум. Защото хората си правят снимки, запознават се с други двойки. 
- Много от зрителите плюят предаването, а не спират да го гледат.
- Ние, българите, сме си воайори. Едно е да имаш смелостта да покажеш част от себе си, и то в натурален вид, а тези, които плюят, често се срамуват от някои свои личностни характеристики или особености на техния бит. Това е начин те да го изживеят. По някакъв начин виждайки го отстрани, човек може да намери пътя за себе си. Ние сме и критичен народ. Не е толкова страшно. Това показва някакво отношение, позиция, интерес. Като всяко ново нещо първо е критикувано, после се осмисля и най-накрая се приема. 
- Как си почивате от това напрежение – общувате с много хора…
- Тайната е, че ние много си обичаме работата. И в момента, в който приключим кастинга, си отиваме в София и си работим в нашата клиника с клиентите си. Когато работиш нещо, което ти е любимо, няма чак такава голяма умора и много бързо се възстановяваш. Ние сме много добър екип и се стиковаме много добре, разбираме се с поглед.
- Отразява ли се кризата на българина?
- Първо повлече крак кризата в нашите души. Когато човек е тревожен, трудно взима решения и още повече се оплита начинът му на живот. Отразява се кризата и хората са доста уморени, угрижени. Показно е. Но съм оптимист, че ще се оправим. В практиката си виждам, че хората вече се научават да търсят помощ отвън. Това е начин да погледнеш проблемите си под друг ъгъл и да намериш много повече варианти да се справиш.

Стр. 10

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Зорница СТОИЛОВА | 2010-02-06

Сутрешните блокове имат нужда от промяна на рецептата

Новината за свалянето на водещия Милен Цветков от сутрешния блок на "Нова тв" предизвика неочаквано много коментари и реакции от страна на аудиторията.
Достатъчно е просто да проследите какво ставаше преди седмица по форумите онлайн. Само за един ден публикуваната на сайта на "Дневник" информация е била прочетена 13 162 пъти, а читателите са оставили 206 коментара. В официалната страница на "Здравей, България" във Facebook се появиха десетки коментари и съобщения по темата.
Свалянето на Цветков от ефир всъщност е вторoто подобно емблематично махане на сутрешен водещ след това на Николай Бареков от "Тази сутрин" по bTV, което всъщност е ясен сигнал, че тeлевизиите са решени да сменят формулата на тези предавания. През последните три-четири години сутрешните блокове се превърнаха във фактор в политическия живот и най-добрата сцена за тв публицистика, но очевидно ръководствата на двете телевизии са преценили, че е време за рязък завой.
Според програмния директор на "Нова тв" Олга Лозанова "сутрешните блокове могат да "задават" дневния ред на случващото се, тоест съдържат голям "властови" потенциал. "Преди десетина години в България се случи един специфичен трансфер, който не се среща в другите страни в този изчистен вид – политическото говорене се измести от прайм-тайма почти изцяло сутринта – трансфер, наложен тъкмо от Милен Цветков и "Нова тв". Това беше естествен процес на "прочистване" на прайм-тайма за нови големи забавни формати, каквито започнаха да се правят от двете частни национални медии", коментира Лозанова.
В момента най-сериозните ефирни конкуренти bTV и "Нова тв" подготвят големи промени в сутрешните си блокове именно на базата на тези твърдения. И двете телевизии обаче пазят в дълбока тайна новите си програмни предизвикателства за сутринта.
Вятърът на промяната за сутрешните предавания започна да духа още с махането на Николай Бареков от bTV. През последните две години той имаше доминиращо присъствие в ефира и често предизвикваше и събеседниците, и аудиторията си с по-фамилиарния си тон на общуване с политиците. "[Образът на Бареков] се превърна в символ на интимниченето, а журналист да си позволи да интимничи с властта – това при всички случаи е противопоказно за собствената му професионална роля. Парламентът още не е отворил врати, а ние сме вече на ти. Това е нещо, което нямаше как да се задържи", е позицията на медийния анализатор Георги Лозанов.
Виж кой гледа
Данните на пийпълметричната агенция TNS/TV Plan за последните три години (2007 – 2009) ясно показват, че интересът на зрителите към сутрешните блокове нараства (виж графиката). Изключение прави "Нова тв", която през 2009 г. се връща на нивото си от 2007 г. и през януари 2010 г. рейтингът на "Здравей, България" е по-нисък от този на "Денят започва" по БНТ. В началото на 2009 г. Милен Цветков се завърна в ефир на мястото на отстранения след скандал Георги Коритаров, а предаването промени концепцията си, като вкара повече светски и забавни елементи. Ако се разгледат данните по месеци, се наблюдава любопитна тенденция, че след отстраняването на Николай Бареков в "Тази сутрин" предаването не само не губи зрителска аудитория, а печели. През ноември – последният месец, когато Бареков е водил, рейтингът на предаването е бил 6.1%, а през януари 2010 г., когато Анна Цолова води сама, вече е 7.2%.
Вероятно ниският сутрешен рейтинг е една от основните причини "Нова тв" да смени радикално концепцията на сутрешния блок с ново лице и ново програмно съдържание, което ще е ясно в средата на февруари. Първата крачка е направена и като продуцент на "Здравей, България" "Нова тв" привлече бившия изпълнителен директор на Re:TV и продуцент на "Денят започва" по БНТ Асен Григоров.
Програмният директор Олга Лозанова е убедена, че аудиторията на сутрешните блокове има потенциал да нараства. Тя определя тази публика като "ценна, разнообразна и балансирана, съдържа активни работещи хора, които, ако бъдат привлечени сутринта, по-лесно ще се върнат и в праймтайма на същата медия", коментира тя.
Началото на деня – политическо
Преди да достигнат пика на влиянието си и сред аудиторията и сред политиците всъщност сутрешните блокове възникват като обикновени развлекателни предавания, които обсъждат важни социални и културни теми. Предлагали са забавна сервизна информация и преглед на печата. Сутрешната част на деня като часови пояс е разработена от БНТ през 1990 г. Първото сутрешно предаване е било в държавната телевизия – "Добър ви ден" с водещ Величко Скорчев. Истинската конкуренция в сутрешния часови пояс обаче започва с появата на частните национални тв канали.
Според медийния анализатор Георги Лозанов политизирането на сутрешните блокове се е случило не през политиците, а през зрителите. "Ако говорим за историята на сутрешните блокове, те тръгнаха от това, че Милен Цветков отвори линиите. Той започна да изслушва много гласове на хора, които изляха своето политическо недоволство. Сутрешният блок стана територия на съпротивата на ранобудните – на тези, които сън не ги хваща от ситуацията, в която живеят", каза Лозанов. Оттам нататък сутрешните блокове започнаха да играят ролята на политически праймтайм. "Започнаха да се канят политици, които да отговарят на тези нагласи на хората. И така се създаде постепенно утрешният модел, в който влязоха след това хора като Коритаров и Бареков", коментира Лозанов.
Изпълнителният продуцент на "Тази сутрин" по bTV Ани Тодорова обяснява, че като подходящи за сутрешния им блок определя теми като "здравето на хората, доходите, гражданските им свободи, мащабните злоупотреби и гафовете на властта". Тази формула на предаването е наложена от самите зрители според Тодорова. В подобна посока е позицията и на директора "Новини и актуални предавания" в ProBG Жени Павлова, според която "сутрин хората бързат и целта ни е за най-кратко време да предложим повече информация. Новините ни в седем сутринта са динамични и с много картина. Каненето на гости не е самоцел – ако има интересни събеседници или търсим отговорите на важни въпроси. И в тези случаи най-важното за нас е не запълването на програмни минути, а интересът на зрителя". Според нея обаче сегашният модел на сутрешните предавания "е наложен от влиянието на сутрешните блокове в радиото и силното политизиране на обществото ни преди години. И днес ще чуете, че хората сутрин "слушат телевизия", убедена е Павлова.
По принцип в момента в българския тв ефир има разнообразни модели на сутрешни предавания, но като цяло те са или само развлекателни, или почти изцяло доминирани от сериозни политически теми. Според журналиста и управител на фондацията за професионално обучение на журналисти Pro Media Петко Георгиев трите национални телевизии имат сходни информационни формати, а в по-малките кабели канали се срещат крайно лежерни сутрешни блокове. За директора направление "Новини" в БНТ Милена Цветанска "логично е темите на деня да се задават от събеседниците в сутрешните блокове". Същото така е логично медията да развива важните теми от сутрешния блок в следващите си предавания, защото точно това показва силата на медията. Това обаче не се случва много често. През последните месеци се налага и впечатлението, че публицистиката постепенно намалява в програмните схеми на телевизиите и се разкриват все повече територии за забавни и комерсиални формати. "Не текат истински дебати в тези предавания", е впечатлението на Огнян Златев, директор на Центъра за развитие на медиите.
Признаци за промяна
Последните рокади в сутрешните блокове и свалянето на емблематични лица показват, че в сегашният модел на сутрешните блокове вече има сериозни пукнатини, за които признават и самите телевизии. Според Милена Цветанска от БНТ "в нашата телевизия стремежът е да бъдат коментирани темите, за които "говорят хората", и то с най-интересните и компетентни събеседници. Слабост обаче на всички сутрешни формати е, че въртят едни и същи събеседници, което ни кара да търсим разнообразяване на лицата", каза тя.
Според Жени Павлова от ProBG моделът на сутрешните блокове има нужда от промяна. "Жалкото е, че не се слушаме едни други и често задаваме едни и същи въпроси. Скучно е за самите събеседници, скучно е за зрителя", признава тя.
Логично е при цялото влияние, което сутрешните предавания имат и факта, че те се превърнаха в любима сцена за изява на политиците, да възникват и сериозни съмнения за влияние и прокарване на икономически и политически интереси. И ако някога сутрешните блокове бяха територията на гражданите, то до съвсем скоро те бяха обсебени от политическите елити. Въпреки че темата за политическото влияние винаги е била деликатна за медиите според продуцента на "Тази сутрин" Ани Тодорова "има всякакви опити за натиск. Бил той от бизнесмени, политици, чиновници, публични личности…. Често се опитват да ни убеждават, че случаят, с който сме се заели, е маловажен, че личността Х не е разбрана правилно или някой злонамерено разпространява подвеждаща информация", коментира тя. Според нея обаче "хубавото на телевизията и по-специално на сутрешния блок е, че дава възможност на всеки да защити свободно своята теза, и то в реално време. Съвременната форма на политически натиск не е това, което си представят по-голяма част от хората – пропаганда и нареждания. Днес натискът се нарича "отказ от говорене", коментира Тодорова.
Изхабени сутрини
Медийните анализатори с тревога наблюдават тенденцията телевизиите да се поддават на кризата и да бягат от нея, като остават на заден план острата публицистика и залагат на лица от шоу бизнеса и "светския елит". "Публицистиката си отива, защото това са предаванията, които биха могли да предизивикат конфликт с властта. Медиите подхождат по-конформистки в кризата и залагат на риалити формати, които да им гарантират аудитория и рекламни постъпления", коментира Огнян Златев. Той обръща внимание, че вместо да внесат финансова стабилност, независимост, по-високи професионални стандарти и качествени медийни продукти, международните медийни собственици "търсят единствено начини да увеличат печалбата си от българския пазар, за което не можем да ги обвиняваме, разбира се", казва Златев.
Друг сериозен проблем на сутрешните предавания е, че те създадоха фалшиви публични образи – както на политици, така и на самите водещи. Медийният експерт Георги Лозанов е убеден, че има и криза на личностите в тв журналистиката и доказателство за това са т. нар. стратегии на рейтинга, които изхвърлиха фигури, започнали да действат като образци, а те по-скоро бяха отрицание на каквито и да било ценности. На подобно мнение е и Огнян Златев. "Нашите политици намериха удобна форма да се изявяват, мотивирайки водещите на тези предавания, по някакъв начин да ги поканят, за да изкажат позицията си", коментира той.
Лифтинг ефект
Мениджърите на телевизиите и медийните анализатори са единодушни, че промяна в сутрешните блокове е наложителна. Според изпълнителния продуцент на "Тази сутрин" Ани Тодорова "печелившата формула е тази, която е чувствителна към интересите на зрителите". От bTV обаче не издават какви трансформации за сутрешния си блок предвиждат и ще има ли скоро нов ефирен партньор Анна Цолова.
"Нова тв" обаче ще е готова да лансира новата визия и формула на сутрешното си предаване от 15 февруари. Според програмния директор Олга Лозанова "[промяната] не означава да се мине изцяло в другата крайност – аполитични "сервизно-градинарски" предавания, а по-скоро да се търси нов баланс в посока на инфотеймънт (информация+забавление), където дългите, често пъти скучни, политически дискусии се заместват от едно по-динамично и различно представяне на случващото се във всички области.
Медийният анализатор Георги Лозанов има друга визия за реформирането на сутрешния формат. Той смята, че в дългосрочна перспектива "те ще се върнат към традиционната сервизна формула с по-малко политика". Лозанов е убеден, че "трябва да се излезе от витрината на политическото, да се търсят както критически, така и лайфстайл гледни точки към политиката, през които тя да присъства в сутрешните блокове. Не толкова човешки истории, бягства настрани и светски истории, каквато тенденция има и на която ролята й е повече в други предавания в други часови пояси. Да се намери човешка история, но в границите на политически сюжет. Да го кажем най-просто, да търсиш куриоза в новините. Който има умението и способността да го разиграе, ще започне промяната за трети път на модела на сутрешните блокове", категоричен е Лозанов.

Стр. 32-33

HotNews.bg I 2010-02-05

Разводът между Милен Цветков и Нова телевизия навлезе във втората си част. Вчера из коридорите на медията се разнесе новината, че доскорошният водещ на сутрешния блок си тръгва завинаги. Така вътрешноведомствената сапунка, в каквато се превърнаха отношенията Цветков – Нова, е на път да приключи, научи "Монитор".

Сюжетът "Момчето си отива" се разигра само ден след като от медията обявиха, че Цветков ще прави двучасово издание на "Здравей, България" в сутрешните часове на събота и неделя. Оказа се обаче, че офертата важи само за неделя, а не за двата почивни дни.

Очевидно за устатия водещ този "опериран" откъм ефирно време вариант е неприемлив. Каква е причината за промяната в програмните планове на Нова, остава неизвестно. Не е изключено обаче, в тв интригата да са замесени и двама опосуми.

Става дума за тандема Иван и Андрей, чийто проект "Станция Нова" окупира съботния ефир. А сутрешно шоу на Цветков през уикенда ще е пряка конкуренция на някогашните лица на bTV. Дали това е епилогът на сагата "Милен Цветков – Нова телевизия" е трудно да се прогнозира.

Сериалът им се точи от десет години и за това време двете страни ту се обичаха, ту водеха студена война. За пръв път Цветков беше водещ на "Здравей, България" през 2000 г., когато въведе нов стил на предаването и пусна телефонна линия на живо със зрителите. Впоследствие го махнаха, после пак го върнаха на екран в следобедния пояс с "Часът на Милен Цветков".

Оригинална публикация

www.pari.bg | Боряна Николаева | 2010-02-05

Медийният бизнес – отново на стартова позиция 

Националната телевизия настоява за смесен модел на финансиране

Финансирането на обществените медии в различните европейски страни става по различен начин – чрез такси, чрез държавна издръжка или чрез реклама. Ако в момент на криза въведем такси за зрителите, моделът със сигурност няма да проработи, коментира Гриша Камбуров от АБРО. Най-удачният вариант за БНТ е да разчита на сигурна субсидия и телевизията да реши най-накрая каква иска да бъде – обществена или търговска. Чрез разблокирането на прайм тайма си тя се опитва да стане именно търговска, казва Камбуров. Справката, която ние направихме, показва, че те продават една трета от рекламното си време. Реалното им увеличение е през декември, но знаете, че тогава всички медии имат увеличение на рекламите заради наближаващите празници.

Смятаме, че смесеният модел на финансиране на БНТ би бил най-подходящ, както е в останалите европейски обществени телевизии, коментира за в. Пари Уляна Пръмова, генерален директор на БНТ. Този модел е подходящ и за държавата поради факта, че се намираме във финансова криза, допълва тя. По отношение на програмата на обществената телевизия ще разберем какви са очакванията към нея от социологическо проучване. То е поръчано от БНТ и резултатите ще се обявят публично. Ще се проведе и обществена дискусия по тази тема, след което ще депозираме в СЕМ нашите предложения, които той трябва да одобри.

Оригинална публикация

в. Уикенд | Иван ГЕОРГИЕВ | 2010-02-05 

Би Ти Ви изземва функциите на реанимиращата чалга телевизия "Планета ", констатират с неодобрение зрители. Най-гледаният и уважаван канал, превърнат в такъв благодарение най-вече на добрата и лишена от напудрена помпозност журналистика, се превърнал във фолкклоака, давайки последен пристан на замиращия мутренски жанр.
На Нова година веднага след полунощ медията излъчи запис от концерт на звездите на "Планета". Това пиршество на гнусния кич можеше да мине като моментно недоразумение, предвид на това, че чалгата замира, доказателство за което е свободният вход на турнета на пайнерките, триумфални в миналото.
Инвазията на жанра, дооскотил нацията, продължи в предаването "Шоуто на Слави’1. Там от няколко месеца се напъват да излюпят нови фолкзвезди. Това освен че граничи с порнографския вкус, също изумява, при положение че вече трудно си намират работа утвърдените звезди на фолка, а обществото в момента не дава признаци, че са му нужни нови кръчмарски идоли. Поредната доза изгъзица бе благотворителният концерт за Хаити, където гюбек-примадони се пробваха да разплачат зрителите и да ги отворят за благотворителност. Да бяха се обърнали към своите благодетели от престъпния вят, а не за левчетата на народеца, ако са толкова загрижени!
За капак, най-рейтинговият и най-качествен сутрешен блок "Тази сутрин" отдели в сряда солидна порция от безценното си ефирно време за лигавините на фолкпевеца Константин и ротациите в интимния му живот.
По дяволите, българският народ не се състои само от идиоти! Или някой се опитва да занижи качеството, а оттам и цената на телевизията, за която упорито се говори, че е на тезгяха за продан?

Стр. 64

в. Поглед | Калина ПЕТКОВА | 2010-02-05

Фактите: след всичко което се случи с/на/около Румяна Желева в последно време жанрът на политическата новина излезе~най-печеливш. Той триумфално се завърна на първа страница във вестника и като първа новина в телевизионната емисия. Каквото и да мислеха и чувстваха различните публики, всички търсеха още по темата и в качествен и в количествен план. Това са фактите. Въпросът защо стана така рискува да ни отведе доста встрани от темата за политическото и гражданско съзнание.
На първо място трябва да споменем болезнената тема за националното ни достойнство като една от основните призми, пречупили репрезентациите на случая Желева. Предложеният от Мила Минева по време на конференцията "Медиите и властта: 2009" извод, че дебатът за нашето общо достойнство непрекъснато подменя този за общото ни благо, не само продължава да е валиден, но вероятно ще бъде доминанта на още много медийно-политически казуси. И тук петното върху нас и сравняването на нашата значимост и нашето поведение с тези на Европа и ценностният им дисбаланс бяха водещи. Самият Борисов удачно актуализира тези настроения с анекдота за дяволите и българския казан в ада.
Вторият аспект от темата е свързан с друг вариант на драмата, а именно – личната такава. След финала на "Перла" липсващата любов на Мехмед и Инджи остави празно място, където публиката светкавично настани Румяна и съпруга й. Тематичната линия за сценария срещу нея, за личните атаки и стреса, на който е била подложена, кулминираха в Бойковите притесения, че ще я поболеят. Недомлъвките на самата Желева и последвалият й тотален отказ от изявления за водещи медии за нейно съжаление осуетяват и изчистването на името, планувано за осъществяване чрез оставката. Личната драма беше обогатена от ефектите на съспенса около мълчанието и не/приемането на същата оставка. Тоест нездравословното домашно-интимно чувство на аудиторията към премиера се пренесе с лекота върху крехката дама от близкото му обкръжение.
За да обобщим всичко това трябва да подчертаем, че случилото се имаше малко общо с начина, по който беше преживяно от зрителя/читателя. Преоблечен като интерес към политиката и европейската ни принадлежност, поривът на публиката към още и още около българската кандидатура за еврокомисар си беше глад за вълнуващи истории и жажда за национална реабилитация.

Стр. 4

в. Поглед | 2010-02-05 

"Сутрешните блокове съвсем ще заприличат на риалити, а новините – отчасти. Ще има все по-малко същински публицистични предавания. Поне в рейтинговите телевизии. Сериозната журналистика ще се изнесе в маргинални медии. Това ще даде тежест на малки и амбициозни проекти като Ре:ТВ или тв "Европа". Те ще станат медиите на социалноактивния градски човек", заяви в последния брой на ПОГЛЕД за 2008 г. доц. Георги Лозанов.
Прогнозата на Лозанов не се изпълни за миналата година, но е на път да стане факт през тази. С изключение на реализацията на малките и амбициозни проекти, които бяха ударени от световната финансова криза.
"Непосредственото наблюдение, което може да бъде наречено риалити, метод на провокиране в ситуация или чиста инсценировка, ще навлиза в телевизиите все повече, защото в чистия си вид, като документ, е изключително евтин формат. Нещата се случват пред тебе, ставаш беззащитен и следиш процеса им в тяхното развитие. Няма намеса, приближават се до автентичния живот. Телевизията става все повече свидетел", прогнозира в началото месеца и медийният експерт Иво Драганов. Той обаче отбеляза, че този модел се забелязва за сега в предаванията след сутрешните блокове, когато преобладава женската аудитория.
Според Иво Драганов успехът на bTV се дължи най-вече на опита да разработи нови територии като разследвания и репортажи от цялата страната и местната власт.
Стр. 2

в. Поглед | Надежда НИКОЛОВА | 2010-02-05

Първата частна БГ телевизия прегърна проекта на Re.TV

Звезди от седмичника "Капитал" и тв проекта на Иво Прокопиев Re:TV превземат Нова тв, твърдят от първата частна БГ телевизия. Освен бившият изпълнителен директор на Re:TV Асен Григоров, който вече е продуцент на сутрешния блок, в ефира на Нова тв щели да намерят изява и Ралица Ковачева, и Иван Бедров, които също за последно работеха в телевизията на Прокопиев. Журналистът от в. "Капитал" Иван Михалев пък е едно от най-спряганите имена за наследник на Милен Цветков в "Здравей България".
Иван Михалев е разследващ журналист, работи във в. "Капитал" от 1998 г. През 2008-ма спечели наградата "Черноризец Храбър" за журналистическо разследване. В статиите му "120 млн. от батко" и "Батковци на всеки километър" се разказваше за това как тогавашният шеф на пътния фонд Веселин Георгиев възлага поръчки за ремонт и строителство на пътища на стойност 120 млн. лв. на фирмата на брат си -"Биндер", както и за конфликтите на интереси и роднинските кръгове, които обвързват цялата пътностроителна индустрия.
"Асен Григоров е продуцент на сутрешния блок, но изобщо не е ставало дума за други попълнения от екипа на бившата Re:TV. Категорично Иван Бедров няма да работи за Нова тв. Иван Михалев действително е едно от обсъжданите имена за водещ на "Здравей, България", но все още не сме взели категорично решение", каза за ПОГЛЕД пиарът на Нова тв Даниел Димитров.
Свалянето на водещия на "Здравей, България" Милен Цветков от екран отприщи поредните слухове за генерални промени в Нова тв. Според последната тиражирана информация, Цветков щял да прави "Здравей, България уикенд", което щяло да бяга от политика, за сметка на смеха и закачките. В събота предаването му щяло да върви от 8 до 10 часа преди "Станция Нова", а в неделя -от 8 до 12 часа. Твърдеше се, че то ще стартира на 27 февруари, като Милен ще вземе със себе си целия екип, включително и досегашните коментатори Мон Дьо, професор Вучков и Люба Кулезич. Те вече няма да се подвизават в делничния сутрешен блок.
От Нова тв обаче категорично опровергаха тази информация. "Изобщо няма да има "Здравей, България" в събота и неделя. Още се обмисля какво да се прави с Милен Цветков, но той няма
да е водещ. Не са планирани генерални промени нито в предаването, нито в телевизията, а самото сваляне на Милен от ефир е програмно решение", категорично заяви Димитров.
Програмната директорка на Нова тв Олга Лозанова изтъкна пред Standartnews.bg, че промяната в ранния блок се прави на базата на зрителските очаквания.
Ръководството на телевизията държи в делничните дни хората да получават повече информация, която ги касае пряко. Проучванията показали, че докато закусват, зрителите се вълнуват повече от сериозните новини в реално време, пътната обстановка и предстоящите събития през деня.
Една от най-вероятните причини за промените се дължи на ниския рейтинг на "Здравей, България". Според запознати ръководството на Нова тв била предупредила да "стегне" екипа си заради ниската гледаемост. Цветков, обаче се възпротивил на тази теза, мотивирайки се, че меренето на рейтинги е манипулирано.
В периода от септември 2009 до края на декември 2009 рейтингите на сутрешните предавания и в трите национални телевизии отбелязват ръст. Ако през септември рейтингът на "Тази сутрин" (bTV) е 5.1%, през декември той се качва на 6.7%, а през януари 2010 вече е 7,2 %. В bTV отсъствието на Бареков се отрази ползотворно. През ноември 447 хиляди души средно са гледали сутрешното шоу, а през януари зрителите са вече 524 хил. души.
В БНТ през септември гледаемоста е 1.4%, през декември – 2.1%, а през януари вече 2,3 %, с което изпревари "Здравей, България". Сутрешният блок на Нова тв има рейтинг през септември 2.2%, през септември 2.4%, а през януари пада на 2,1 %.
"Сутрешните блокове са единствените предавания, в които актуалната информация и новините се поднасят под формата на дискусия, разговор. В този смисъл битката за аудиторията печели този, който е най-актуален за деня. Ако се проследят данните ден по ден, се вижда, че рейтингите варират в зависимост от гостите и темите, които се обсъждат", коментира управляващият директор на медийната агенция Media Direction Боряна Несторова пред "Дневник". Тя обърна внимание, че в часовия пояс между 7 и 8 часа телевизия гледат активните работещи хора, но по-скоро слушат, докато правят всекидневните си сутрешните ритуали. Директорът "Маркетинг и реклама" в БНТ Дима Кирова обяснява увеличението на аудиторията на "Денят започва" с "умерения тон" на водещите на предаването и широкия спектър от теми, които се засягат в него.
В началото на 2009 г., когато Милен Цветков се завърна в ефира на "Здравей, България" на мястото на освободения поради скандал Георги Коритаров, мениджмънтът на телевизията направи завой във формата на предаването, въвеждайки повече рубрики, светски новини, музикални паузи, преглед на най-интересното от интернет форумите и социалните мрежи от типа на You Tube.
Според данните на TV plan/ TNS и през януари 2009 сутрин най-гледана е била "Тази сутрин" с 5,6% рейтинг, "Здравей, България" – с 2,7 %, а "Денят започва" -1,7 %. Пазарният дял на bTV в този часови пояс е бил 45,6, на Нова тв – 21,9, а на БНТ – 13,6. Според тогавашната конкурентна пийлпълметрична агенция GFK пък "Тази сутрин" е била с рейтинг 5,1 %, а "Здравей, България" -3,2%. Пазарният дял съответно е 38,2 на bTV и 23,7 на Нова тв.
Стартирането на предаването на Милен Цветков обаче напълно разчупи модела на вече наложения сутрешен блок. Или, иначе казано, направи рязък скок от сериозната до степен скучна политика към чисто "жълтия" фронт. Това трябваше да доведе и до рязка промяна в аудиторията на предаването. "И или ще го изведе напред, или ще го срине. Ако в резултат на опитите на Милен да промени стила на "Здравей, България" качи рейтинг, ако трупа авторитет и хората го гледат и предпочитат, значи е постигнал успех и ще бъде възнаграден от ръководителите си. Ако обаче губи популярност, със сигурност няма да му бъде простено", категорична бе преди година изпълнителният директор на МБМД Мирослава Радева.
Проблемът с таргета на предаването не е никак маловажен, защото, ако се окаже, че публиката от 7,00 до 9,30 наистина се интересува от клюки и жълтении, тогава този подход ще проработи. Но е твърде вероятно да се окаже и че публиката, която би гледала сутрин телевизия, не иска да гледа не само политика, но и скандали, присъщи на жълтата преса. "Почти убедена съм, че този подход не е предварително тестван – заяви Мирослава Радева.
В bTV например си правят програмната схема с много внимателно изучаване на настроенията на аудиторията. Директорът на "Рисърч" отдела на bTV Маргарита Александрова дори преди време обясни, че за да си оформят програмната схема по този начин, са правили серии от фокус групи. При Нова тв сякаш винаги е било малко на принципа на "проба-грешка", каза тогава Радева.
Сега Нова тв се опират на фокус групи и проучвания във Фейсбук, но тепърва ще проличи дали от медията ще успеят да налучкат работещ модел.

Стр. 1, 2-3
 

в. Уикенд | 2010-02-05

Свалят интервю на човека "Панорама", защото се съдел Нова телевизия

Венета Райкова била здраво нахокана от шефовете си в Нова телевизия, че й липсва професионализъм при избора на гости за предаването й "Горещо".
Ръководството размахало пръст срещу блондинката, която без да ги пита, поканила за интервю падналата телевизионна звезда Миглена Чакракчиева. И не само това, те й се предоверили и без да проверят името на госта, излъчили предаването, което в крайна сметка им навлякло и съдебни неприятности заради Миглена.
По подобна причина в Нова смъкнали от ефир и записа на Венета с Иван Гарелов, който трябвало да се излъчи миналата събота – 30 януари. Вместо него зрителите се радвали на Георги Коритаров, който правил безсмислени коментари на политическата и криминалната обстановка в страната.
"Това момиче е истинска блондинка. Нима не знае, че с Гарелов сме в съдебни разпри от години?! Чакракчиева също ни съди, защото сме били прекъснали трудовия й договор незаконно. С кое право кани двамата в ефир, да си разправят патилата", негодували в Нова телевизия.
Венета кротко мигала сочи и се оправдавала с липса на достатъчно информация за това, кой е приятел и кой враг на Нова телевизия.

Стр. 5