в. Телеграф | 02.02.2011

Търсачката Google даде възможност на протестиращите египтяни да комуникират с външния свят, съобщи Би Би Си.
Тъй като египетските власти спряха интернета в страната, Google разработи нова услуга, която вече е активирана. Тя автоматично превръща гласовите съобщения на хората в аудиофайлове, които се разпространяват чрез "Туитър". Източник, близък до компанията, посочил, че тя не взема страна в кризата в Египет, а само подкрепя свободния достъп до информация.
Социалните мрежи са важно средство за комуникация за хората в Египет, но поради ограниченията трафикът в интернет падна почти до нулата. Последният от големите египетски провайдъри спря работа от понеделник.

Стр. 16

в. Дума | 31.01.2011

Сайтове като фейсбук и Туитър станаха основен инструмент на бунтовете по света

Социалните мрежи и интернет постепенно излязоха от ерата на обикновеното "чаткане" и навлязоха в политическия живот. Поредица събития от последните години и особено последните седмици показаха, че интернет сайтовете могат да бъдат мощно оръжие в ръцете на революционерите.
Оказва се, че без пръстите на знайни и незнайни "чатъри" бунтовете в Тунис и Египет едва ли щяха да се случат. За броени дни цяла Северна Африка пламна от размирици. Причините за всичко това бяха комплексни – безработица, безпаричие, високи цени и несменяеми политици. Всички бунтари обаче се обявиха срещу липсата на свобода на словото. Макар и ограничавано, именно то бе в основата на революциите. Чрез статуси и съобшения, разменени в интернет, бунтовете придобиха организиран и масов вид. Туитър съобщаваше конкретни данни за това къде и как ще бъдат организирани следващите протести в Египет. Даваха се и указания как да се действа срещу властта, кога да се нанасят ударите. Интернет потребителите огранизираха всичко в мрежите.
Анализаторите определиха началото на протестите като флашмоб. Терминът идва от английския, употребява се за събития, при които група хора се уговарят да се съберат масово на определено място – в голям магазин или на площад, и да направят спектакъл. Внзапните вълни станаха модерни от 2003 г. като за родната им територия се счита Ню Йорк. В началото на новия век явлението завладя Съединените щати и Западна Европа. За флашмоба е особено важно тайното уговаряне. Потребителите на интернет осъзнаха, че фейсбук и Туитър са чудесен канал за общуване и организиране на подобен род прояви.
Ако първите подобни "внезапни" събирания бяха за пръскане с вода или бой с възглавници, днес те вече са способни да свалят и правителства. Тъкмо това се случи в Кишинев преди две години. Молдова се оказа родината на първата Туитър революция. Началото бе поставено от студенти, които организираха митинг срещу изборните резултати. И правителството падна. Три месеца покъсно събитията се повториха в Иран.
За ефективността на бунтове и революции обаче е необходимо и съответното медийно отразаяване. А когато едно нещо е започнало по интернет, то трябва да продължи и там. Изведнъж Ютуб се превърна в световната медия и осведомителна агенция, която разкри случващото се в различни "кризисни точки". В сайта се появиха множество клипове и линкове, запечатали бунтове и размирици по света. Кадрите и коментарите под тях предизвикаха световното внимание. От началото на годината Алжир, Тунис, Египет станаха "жертва" на интернет потребителите.
В нашата страна подобни флашмобове опитаха да сформират учениците, борейки се за удълважане на последната си коледна ваканция. Ако обаче по света паднаха правителства чрез подобни инициативи, то "Националният ден на бягство от училище" остана далеч от поставените цели. Остава обаче въпрос на време и обстоятелства подобна компютърна атака да "спъне" някой управник и у нас.

Стр. 5

Оригинална публикация

в. Стандарт | Румяна БОЖКОВА | 31.01.2011

Египетските власти забраниха излъчванията на катарския тв канал"Ал Джазира", предаде Ройтерс. Управляващите, които обвиняват телевизията в симпатии към антиправителствените протести, са отнели акредитациите на журналистите от електронната медия.
Властите в Кайро се опитват да наложат пълно информационно затъмнение върху хода на протестите. Достъпът до интернет в Египет беше спрян още преди дни, а мобилните телефонни връзки в много райони са силно затруднени. За да получат достъп до мрежата, египтяните прибягват до различни трикове. Един от най-разпространените варианти е да се използва модем, свързвайки се с номер в чужбина.
Междувременно социалните мрежи като Фейсбук и Туитър бяха залети от вълна от подкрепа за протестиращите. Хиляди хора от цял свят оставят съобщения на съпричастност на десетките новосъздадени страници в подкрепа на демонстрантите.
Китай от своя страна блокира думата "Египет" в интернет търсачки. Мярката показва опасенията на Пекин, че протестите за политически реформи могат да се прехвърлят и в азиатския гигант, отбелязва Ройтерс.

Стр. 3

БТВ, Отпечатъци | 30.01.2011

Водещ: В студиото са Любомир Аламанов, специалист в областта на комуникациите, директор и съсобственик на PR агенцията АПРА; и журналистът от „Капитал” Огнян Георгиев. Седмицата даде неопровержими доказателства за силата на социалната мрежа Туитър. Тя се оказа ай-бързият информационен канал в света, оставяйки далеч зад себе си световните агенции, радиата, сайтовете, телевизиите. Защото първо в Туитър се появиха съобщенията за кървавия атентат на московското летище Домодедово. Дори руският президент, твърдят, научил от Туитър, а не от руските спец служби за взрива и свикал съвещание. Подобни сюжети видяхме и в Тунис и Египет, където най-истинските и най-вътрешни новини се получават точно от туитъри. Сега аз си признавам, че не бях много наясно какво представлява Туитър отвътре и си направих един вътрешен рисърч, едно лично проучване. Затова искам да ви питам най-напред какво представлява Туитър и как се стигна дотук най-бързо светът да се осведомява през Туитър какво се случва в горещите точки? Вие тъй като ги познавате отдавна и сте там много активно.
Огнян Георгиев: Отдавна е силно казано, Туитър не е толкова отдавна медия, за да представлява толкова стар феномен. Но това, което се случва в Египет, в Москва, в Тунис и на други места също преди това, в Иран поминалата година, е, че Туитър действа като медия, точно така, като най-новата медия, като най-бързата медия, защото това всъщност представлява един нефилтриран канал, в който много хора говорят в случая с тези събития, те говорят за едно и също, т.е. това е някакъв нефилтриран разговор, в който много хора вкарват всеки своето си – слухове, информация, това, което е видял, това, което е чул, това, което е…
Водещ: Е заснел много често.
Огнян Георгиев: Да. И това е много полезно, защото представлява един общ разговор, в който ти можеш да се включиш, можеш само да четеш и да участваш, но той е абсолютно свободен, той е нефилтриран, той е нецензуриран, той се случва в реално време, т.е. ти научаваш нещата сега пред компютъра докато стоиш.
Водещ: Друга специфика на Туитър, Любо, е това, че всичко е много минималистично там, в смисъл, че трябва да се събереш в много кратък отрязък…
Любомир Аламанов: 140 символа, точно толкова са оставили. Това е започнало, доколкото знам, първоначално идеята е била хора с есемеси просто да пускат къде се намират и какво правят. И тъй като мисля, че есемесите бяха до 160 символа, те са решили да оставят 20 символа за името и да се получат 140 символа полезна информация. Което кара съответно хората да мислят малко повече преди да пишат, за да успеят да се съберат в тези символи.
Водещ: И да се редактират и съответно да бъдат по-внимателни в информацията. Каква е разликата с Фейсбук? Защото Туитър е феномен много познат, много добре познат по света, но малко познат в България, където обаче Фейсбук вече има много, набра голяма скорост и вече има много потребители и ползватели, почитатели също…
Огнян Георгиев: Ами от моя гл.т., това, което аз ползвам като Туитър, и хората, които следя и хората… защото в Туитър ти можеш да избереш хората, които следиш, които всъщност са твоят канал на комуникация, те са твоят прозорец към света, ако искате. Ти можеш да ги подбереш, това е малко като да си подбереш социалния кръг, ти подбираш хората, които искаш да чуеш, неща, които са ти интересни, важни и съответно разчиташ, че те ще ти доставят тези неща ежедневно. Т.е. ти по някакъв начин ще можеш да участваш в това, което те виждат, чуват, мислят и т.н., което е малко по-различно от Фейсбук. То е доста по-стегнато, доста по-бързо и доста по-неангажиращо, да кажем, от това да седиш в една страница по цял ден и да правиш някакви неща. Той наистина е малко като информационна агенция, но твоя лична.
Водещ: Пести време освен това.
Любомир Аламанов: А и Фейсбук е малко по-шарено. Там като влезеш веднага виждаш много снимки, много видиа, изисква по-малко усилия. Докато в Туитър, колкото и да имаш линкове и информация, ти трябва да кликнеш, да отидеш някъде, в смисъл, да положиш малко повече усилия. Фейсбук е доста шарено, има много игри, хората пасат овце и т.н.
Водещ: Добре, но аз не разбирам защо, например холивудските звезди, или пък президентите, хората, които обитават Белия дом или Кремъл предпочитат Туитър като комуникация в момента? Не говоря например за Обама преди кампанията си, по време на кандидат-президентската си кампания, говоря за сега.
Любомир Аламанов: Това е директен канал. Той говори директно на хората. Хората се чувстват поласкани, че могат да му задават директно въпроси. Даже мисля, че преди ден или два имаше интервю на Обама в Ютюб. Където няколко дена преди това Ютюб имаше надписи, хора, задайте си въпросите, те ще бъдат зададени на Обама, т.е. колкото и да звучи лошо донякъде за вас, по някакъв начин старите медии леко остават встрани и започва един директен разговор. Т.е. това е още един комуникационен канал на политиците, звездите или големите компании за разговор с хората.
Водещ: „Капитал” е един от първопроходците в ползването на Туитър, именно като нова медия и интегрирането на Туитър в тъканта на самия вестник. Какво показва твоят опит, Огняне, на това поле? Тъй като вие имате, пускате и туит на седмицата и последователи имате изключително много, вече като, така да се каже, официалният сайт, туит на „Капитал” има много последователи…
Огнян Георгиев: Ние започнахме да го ползваме именно с цел любопитство донякъде, донякъде желание да научим и ние повече и желанието да комуникираме по-добре с хората, които ни четат. Получи се, смея да кажа добре, защото учейки се, ние всъщност развихме този тип комуникация. Много е важно да имаш интеракция с хората, които четат. Т.е. не само да им даваш информация, но и да умееш да получаваш обратно информация от тях. Туитър е много добър в тази сфера. Най-вече зарази 140-те символа. Защото когато се събираш в 140 символа, ти по някакъв начин съумяваш да събираш информацията по-добре, по-кратко, да дадеш повече от това, което знаеш. И се получава много добър канал, който понякога е ефективен, понякога не толкова, но винаги е нещо различно.
Водещ: А споделяш ли мнението на PR-специалиста като журналист, че всъщност всичко това става за сметка на традиционните медии, на хартиените вестници, на радиата и телевизиите също така, на агенциите..?
Огнян Георгиев: Това е въпрос, който между другото тормози и старите медии от едно известно време насам. Аз лично мисля, мисля го заради Уикилийкс примерно, които се случиха миналата година, мисля си, че старите медии няма да загубят място, защото те имат друг тип функция. Този тип функция на прякото свързване на властта с хората, те вече няма да я имат, факт. Властта има много други начини, по които да се свързва с хората, но те остават сертификаторът на информацията, т.е. Туитър е много, както казах, като общ разговор. Все едно си на маса, на която много хора казват много неща. На някои от тези хора ти можеш да вярваш, на други не можеш. Някои говорят истини, други не. В този свят медиите, тези медии, на които разбира се ти лично вярваш и ти си избрал да вярваш, тези медии още играят ролята на сертификатор, т.е. те са това, което ти казва тази информация ние я интерпретираме така, и тя е вярна. В този ред на мисли за медиите също е много важно да започнат да работят с тези медии, както „Капитал” се опитва, защото ние разбираме по този начин повече и умеем да влезем в този дебат по някакъв начин. Не ни се получава винаги, но…
Водещ: Искаш нещо да допълниш ли?
Любомир Аламанов: Репутация, това е важната дума. Независимо дали онлайн или офлайн медии, независимо дали стари или нови медии, репутация – това е най-важното. Ако съответният акаунт в някоя социална мрежа няма репутация, никой не му вярва.
Водещ: И обратно. Ако например става дума за жълт вестник, който е дискредитиран откъм информация се получава…
Огнян Георгиев: Това е също принцип на Туитър, хората те следят, все повече хора те следят, защото все повече хора искат да чуят това, което ти искаш да кажеш, и ти вярват. Колкото повече хора искат да чуят това, което ти казваш, толкова повече нараства твоят авторитет.
Водещ: Затова аз съм ви поканила, именно защото вие имахте много последователи в Туитър. Сега още един въпрос, доколко това може да бъде спирачка, имам предвид този вид нови социални мрежи, медии, могат да бъдат спирачка срещу цензурата от страна на властта, срещу криенето на информация, срещу опитите да се заглуши и да се запуши, да се скрие истината? Питам ви, защото тази седмица именно с това се отличи, че освен бързината, например в Тунис и в Египет бяха направени опити, особено в Египет, да се, просто да спрат достъпа до всички социални мрежи.
Огнян Георгиев: Да, финалното нещо, което египетското правителство направи като видя, че не може да се справи, просто спря интернета в страната, изключи страната от интернет…
Водещ: Точно, дръпна шалтера.
Огнян Георгиев: Което се оказа също непродуктивно, защото разбира се интернет служи за много други неща освен за Туитър, и съответно бизнесът в страната започна да надига вой, та се наложи да го пуснат отново. Истината е, че няма начин да цензурираш този тип говорене. Защото той не се случва от един човек към друг човек, той се случва от много хора към много хора. Т.е. както любимата фраза на мисля, че Линкълн, можеш да спреш много хора за кратко време, или малко хора за много време, но не можеш да спреш всички винаги.
Любомир Аламанов: Това е така, още повече, че политиците имам чувството, че не са осъзнали силата все още на социалните медии, независимо дали в България, или по света, някои от тях разбират, но като цяло много малко са проумели, че е настъпила някаква тотална революция. Малко ми прилича ситуацията като на първата световна война, където старите генерали не разбирайки, че има нова техника, изпращат войниците по стария начин – атака на щик срещу танкове – което е безумие. Те тогава не са разбирали, както и сега не разбират, че ситуацията е революционна. Имейлите бяха забързване на писмата, но тук в случая всички хора могат да бъдат провайдери на информация, ситуацията е коренно различна.
Огнян Георгиев: Между другото причините да се случи тунизийската революция бяха именно Туитър и Фейсбук, защото човекът, който, всъщност единственият канал, който отразяваше какво се случва беше „Ал Джазира”. Единственият канал, по който „Ал Джазира” получаваше информация беше през Туитъри Фейсбук, когато един журналист постваше нещата, които получаваше и хората разбираха за тях по този начин. Т.е. няма начин, винаги ще се намери каква е истината.
Водещ: Добре, по принцип владеенето на информацията и на информационните канали е предпоставка за така да се каже победа във войните. Имам предвид, ако се върнем в миналото и си спомним защо Византия е била толкова силна като империя, защото те си съобщавали чрез огньове военноначалниците и войските през хълмовете например кой е победен, кой е завладян, кой е победил и т.н. Същото е с телеграфа, който изигра много важна роля в гражданската война в Америка. Може ли да се каже, че сега Туитър и Фейсбук, но особено заради бързината си Туитър, е на път да направи революция за пореден път в информационната ера, и че е място, откъдето тръгват революциите, като родилен дом?
Огнян Георгиев: То е вече факт, това, което се случва реално в арабския свят се случва заради, и заради това. То се случва заради много други неща, но това е начинът, по който по някакъв начин се подсилват тези фактори. Той вече прави, фактът, че Китай например е забранил изцяло Туитър. И Китай има две версии свои на Туитър, които разбира се са цензурирани от правителството, в които между другото от вчера думата Египет не може да бъде открита. Показва, че тези, които всъщност цензурират, разбират това нещо. То наистина се случва, то е реалност в момента.
Любомир Аламанов: Жалко за усилията на ЦРУ, които 60 години се опитваха да направят нещо, но сега Фейсбук и Туитър го направиха за две години.
Водещ: А добре, как изглежда българското мини блогърско общество отвътре, вие като негови представители, какво най-бного се обсъжда в българския Туитър?
Любомир Аламанов: Всичко се обсъжда, това е хубавото нещо на Туитър, че всеки може да обсъжда или да казва какво му е интересно по всяко едно време. ние все още както се казва пишем правилата, все още се учим как се комуникира. Аз самият често правя грешки, извинявам се. Въпросът не е ти да стоиш и само да пишеш нещо, въпросът е да участваш в този разговор, който се случва в Туитър.
Водещ: Аз лично откривам в собствената си комуникация през социалните мрежи, нямам акаунт в Туитър, но ще си направя след този разговор, защото ми стана интересно, е това, че няма и някакъв вид етикет, някак си не съществува етикет все още в тези социални мрежи. Никой не е написал правилата, както ти казваш, и понякога стават недоразумения, обърквания, някои хора се сърдят, изобщо има драми.
Любомир Аламанов: Етикетът се прави все още. Той най-вероятно няма да бъде написан, но вече има такива установени правила, които повечето хора, които комуникираме се знаят. Както е невъзпитано да плюеш на улицата, така е невъзпитано да обиждаш в Туитър. Така че тези неща се долавят интуитивно. То е както в детската градина децата се събират и почват да си говорят, те много бързо установяват социалните норми на поведение кое е разрешено, кое не е разрешено. Вече имаше няколко повсеместни туитър-атаки срещу хора, които комуникираха по правилния начин, които крадяха идеи, или поне не се извиняваха за това, така че обществото постепенно създава тези правила. Дали ще бъдат написани някога – по-скоро не, но пък винаги има такъв кодекс…
Огнян Георгиев: Да не излиза, че Туитър е някакво страшно място, където някакви хора седят и дебна какво ще направят другите хора. Просто истината е, че то е като всеки нов социален кръг, в който ти влизаш и се научаваш на правилата в него.
Водещ: Да, но в същото време моето собствено заравяне в постовете в Туитър, направи ми впечатление, че най-обсъжданата тема напоследък е разбира се политиката, разбира се подслушванията, и че там е пълно с остроумия по адрес на властта, шеги, вицове политически и т.н. Това ли е някак си в момента характеристиката на Туитър? Говоря за злобата на деня, за най-актуалния момент.
Любомир Аламанов: То е актуално, защото това е тема на цялото общество. В смисъл Туитър, това не са някакви фрикове, които говорят някакви различни неща, вътре се обсъжда това, което се обсъжда по вестниците, което си говорят хората на улицата, каквото си говорят в кръчмата. Факт е, че там става малко по-публично, повече хора го виждат. Но да, като има скандали в политиката, това нещо се обсъжда вътре. Като спират тока, това се обсъжда вътре. Както хората ругаят за сметките някои компании, така в Туитър хората си пишат, еди-коя си компания ми изпрати пак много гадна сметка и пуска нещо малко по-нецензурирано.
Огнян Георгиев: И колкото по-интелигентно е да кажем, остроумно можеш да го напишеш и да споделиш това, което мислиш, на деня, толкова повече хора ще те ритуитнат, което означава просто да разпространят това, което ти казваш.
Водещ: нека да излезем сега конкретно от социалните мрежи и да минем изобщо към интернет. Какво е вашето впечатление, в момента съобразява ли се властта с факта, че можеш навсякъде в интернет да откриеш записи от подслушванията и СРС, изобщо има много нефилтрирана информация, която прониква в интернет, и фактически това обезсмисля всеки опит за цензура. Говоря вече за България и българските власти. Всеки опит да се запуши гласът на медиите или да се прокарват определени тези нарочно.
Огнян Георгиев: то пък е същото като принципния разговор в Туитър. Да, цензура не може да има, но от друга страна някакви неща, които се… твърде многото информация пак е объркваща. В смисъл, ако ти имаш твърде много информация, която част от нея е вярна, а друга част не е, пак ще стигнем до същия проблем. Така че…
Водещ: Т.е. остава си изискването за сертификата?
Огнян Георгиев: Ами според мене винаги остава.
Водещ: И в българския вариант.
Любомир Аламанов: Абсолютно, абсолютно е така. Според мене политиците, има някакво разделение, в смисъл, донякъде се съобразяват, в смисъл вече много трудно, както е имало опити преди време, да се обадят на главен редактор или на шеф на новини и да кажат: спри това, не пускай онова и т.н. Защото в момента цялата тази информация спокойно движи навсякъде. Точно от тази гл.т. наистина вашата работа на журналистите е доста по-лесна, защото вие спокойно може да кажете: как да го спрем, като то е навсякъде.
Огнян Георгиев: Информацията не може да бъде спряна вече.
Любомир Аламанов: Информацията вече не може да бъде спряна.
Водещ: Добре, значи нека да завършим с това послание. Информацията вече не може да бъде спряна, важното е тя да бъде сертифицирана, и така да се каже потвърдена от източници с репутация, нали, и от сериозни?
Огнян Георгиев: Да, всеки сам решава кое е важно за него, това е хубавото всъщност на новите медии, там всеки сам решава.
Водещ: Благодаря ви много!

Абонатите на услугата GLOBUL WAZ’UP, която предлага евтин, бърз и удобен достъп до социални мрежи, чат и електронна поща чрез мобилен интернет, вече са над 25 000. Чрез WAZW абонатите на оператора разполагат с достъп до социални мрежи като Facebook, Twitter и YouTube, до електронна поща, включително и в най-популярните български и чуждестранни e-mail услуги, както и до различни Ш услуги като ICQ, Google Talk, Yahoo R/lessenger и др. Освен това те имат и възможност за автоматично получаване на e-mail заедно с календари и телефонни указатели, както и 100 MB за съхранение и обмен на файлове. Услугата WAZ’UP се предлага срещу месечна такса от 7,90 ле., като всеки нов потребител на услугата я използва един месец безплатно.

Стр. 4

в. 24 часа | 27.01.2011

Достъпът до туитър от Египет бе ограничен вчера, съобщиха от администрацията на сайта. Социалната мрежа досега бе една от възможностите за протестиращите в страната да се организират. Опозиционното движение "6 април" призова в сряда във фейсбук демонстрациите да продължат "и утре, и вдругиден, докато Мубарак (президент на страната – б.р.) си тръгне".
При безредиците в египетската столица във вторник загинаха 4-ма души.Органите на реда задържаха около 200 протестиращи, съобщи АП. Въпреки това недоволните от 30-годишното управление на Хосни Мубарак продължиха и през нощта.

Стр. 27

Оригинална публикация

сп. Max | 27.01.2011

Как да забогатееше Twitter – рецепта на Рупърт Еверет

Съществува една компания В Лос Анджелес с името Ad.Ly, която се грижи за твоя акаунт вместо теб. В нея са регистрирани пет хиляди звезди. Пет хиляди? Аз дори не знаех, че има толкова много! Чакай малко, запитах се, и аз съм звезда, нали така? Ако съм толкова в крак с нещата, как така новото ми пространство за изяви е в "старата медия?" Паниката се настани в мен. Обадих се на човека, който се занимава с поддръжката на сайтовете (който понякога се дублира с гаджето ми). "Имам ли блог? Имам? Или нямам? Кой го поддържа?" Оказва се, че имам профил във Facebook и в някои по-скоро долнопробни социални мрежи, към които бегло си спомням, че се присъединих една сутрин след доста тежък купон.
Междувременно, колкото повече предъвквам ситуацията, толкова повече очите ми се пълнят със сълзи. Петдесет хиляди за туит (постинг в Twitter)! Това са 140 знака! Колко думи са това? Двайсет? И звездите дори не трябва да ги пишат! Очевидно звездата получава готовия продукт – в случая на Snoop, един SLIV (спортен джип) – безплатно, разбира се, и тогава някой пише постинг и го праща "за одобрение". Twitter, ето ме и мен! Аз не съм Snoop Dog или 50 Cent. Но ако проблемна актриса като Линдзи Лоън може да скалъпи напълно посредствено 700 000 фенове, не би трябвало да е толкова трудно.
Веднъж профилът ми да заработи, ще имам "фенове" – за разлика от писането ми в The Times, в чиито свещени страници всичко, което имам, са само "читатели", Като начало ще постна няколко загадъчни туита и безплатните продукти ще започнат да пристигат пред гаража ми. Тогава вече ще мога да решавам кои постинги бих се престорил, че съм написал.
***
Системата за разпространение на реклама Ad.ly осъществява връзка между рекламодатели и Twitter потребители. Ако искате да рекламирате в системата, трябва да създадете рекламен туит и да изберете потребители, които са регистрирани в Ad.ly. След това потребителите може да одобрят или откажат вашето предложение. Всеки регистриран в системата Twitter потребител има индивидуална рекламна тарифа, базирана на броя последователи.

Стр. 10

в. Дневник | 26.01.2011

"Скорост на разпространение на информацията: Twitter ~5 минути, радио ~30 минути, Lenta.ru ~1 час, ТВ ~2 часа", написа потребителят YuliaOfficial, докато основните руски медии пазеха пълно мълчание за атентата, отнел живота на 35 души.
За минимално време миниблогърите се похвалиха, че "президентът Медведев научи за атентата от Twitter и свика извънредно съвещание", но както _kiradee отбеляза саркастично: "И двамата държавни ръководители реагираха оперативно.
Сложиха спирачка на телевизиите." В решаващите първи часове след експлозията в най-натовареното руско летище жадните за информация чужди медии започна да се свързват с блогъри от Москва. Би Би Си и Си Ен Ен предаваха новини на сайтовете си, докато "нашата тв продължава да весели и забавлява електората", отбелязва kkirilll.
Съвети за ранените, наставления за прииждащите демонстранти, координиране на по-нататъшните действия и не на последно място – осведомяване на света. Безпристрастно или с повечко емоция, с наситена и обилна информация вече втора година потребителите на Twitter показват, че 140 знака са в състояние да предизвикат по-големи последствия в сравнение с традиционните професионални медии и да реагират по-адекватно при форсмажорни обстоятелства, особено в държави, където свободата на медиите е критикувана.
"144 – Молдова, несвободни медии… 175 – Русия, несвободни медии… 186 – Тунис, несвободни медии… 187 – Иран, несвободни медии", гласи годишният доклад за 2009 г. на "Фрийдъм хаус" относно свободата на медиите по света. В него се включват 196 държави по света. (България е класирана на 76-о място, а съседна Гърция – на 63-о.)
Освен че първи съобщиха за атентата, миниблогърите алармираха за рязкото увеличаване на цените на такситата и се организираха в помощ на хората на "Домодедово". "Който отива в #domodedovo, там бъркотията е пълна, разпечатайте на А4 с големи букви "КАРАМ БЕЗПЛАТНО", написа zakharoff kathrina и десетки хора последваха съвета й. Така руските блогъри за втори пореден път (след атентатите в московското метро от пролетта на 2010 г.) реагираха най-бързо и адекватно в родината си, като не дочакаха да се задейства държавната машина.
Само десетина дни по-рано в друга част на света гражданските медии допринесоха за свалянето на 23-годишна диктатура, в последните години на която медиите в страната бяха изложени на засилващ се държавен натиск.
Докато властите в Тунис не позволиха дори на арабската телевизия "Ал Джазира" да снима по време на протестите, светът научаваше почти всичко от туитовете на младите тунизийци, включително от първите заседания на новото правителство. В него като министър на културата влезе блогърът и активист Слим Амаму, който предаваше от решителните за социалния мир в страната първи заседания след изгонването на президента Бен Али.
През пролетта на 2009 г. режимът на Махмуд Ахмадинеджад бе буквално разлюлян от демонстрации, недоволни от резултатите в президентския вот. Хилядите протестиращи предаваха на света през Twitter в надежда да повторят това, което месеци по-рано бе определено като опит за спонтанна "студентска онлайн революция" в Молдова.

Стр. 9

Orигинална публикация

в. Дневник, Компании & Финанси | Христо ПЕТРОВ | 20.01.2011

Представете си, че имате профил в Twitter, с който следите какво публикуват всички репортери на "Капитал" и "Дневник" и други издания на "Икономедиа"* и всички потребители на сайтовете им. В него се появява кой какво е публикувал, какво е препоръчал като текст, гласувал ли е в анкети, коментирал ли е материали, оценявал ли е коментари. Накратко така може да бъде представена новата социална мрежа id.capital.bg. Услугата е безплатна и вече е достъпна за около 200 хил. интернет потребители, които са регистрирани като читатели на интернет изданията на "Икономедиа".
С id.capital.bg "Икономедиа" предоставя платформа за нов начин на консумиране на информация. Това е е като днк-то на потребителя, неговият отпечатък в мрежата, но и мястото сам да селектираш и подреждаш потока съдържание според важното за теб и хората, които са ти интересни. За най-активните има медали, мери се рейтинг… забавно е.
Юлияна Плевнелиева, ръководител "Информационни технологии и инфраструктура"
Мрежата ще добавя много стойност за рекламодателите ни чрез по-добро познаване на аудиторията и дългосрочно в изграждането на нови модели за реклама и маркетинг

Владимир Петков, директор "Продукти и операции"
198 644 регистрирани потребители в сайтовете на "Икономедиа"
1916 от тях вече са медалисти
550 потребители се надпреварват в класацията към вчера
Над 100 журналисти от изданията на "Икономедиа" се конкурират помежду си

От сряда социалната мрежа, която предлага нов начин на медийно потребление, вече е достъпна на id.capital.bg. За да я използвате, е необходимо единствено да имате регистрация в някой от сайтовете на "Икономедиа".
Медийната мрежа е за активните потребители, както и за екипите, които създават съдържанието. Идеята й е, че потребителите могат да следят в реално време практически всяко действие, което се случва в сайтовете – независимо дали от журналисти или други потребители, ако ги следват.

Как работи

Ако сте регистриран потребител в например на "Дневник", влизате на id.capital.bg с името и паролата си и започвате да създавате своята мрежа от хора, които ще следите. Може да направите селекция от авторите, които са ви любими, интересни или пишат по важни за вас теми и като натиснете "Следване", ги добавя в своето табло. Освен тях може да добавите други регистрирани потребители – някои от най-активните коментатори във форумите или просто такива, които познавате.
След това получавате на таблото си – информация за всяко тяхно действие в сайтовете на "Икономедиа". Например Христо Петров публикува текст, гласува в анкета, коментира…Така през id.capital.bg разполагате със синтезиран информационен поток и получавате известие за нови материали от журналистите, които следите в момента, в който те се появяват в сайта. Допълнително може да следите и кратките новини в "Дневник" LIVE.
"Проектът е част от дългосрочната стратегия на компанията да развива dnevnik.bg като водещ и доминиращ новинарски сайт, а capital.bg да върви в посоката на социална медия, което надгражда съществуващите силни страни на марката. Той показва пътя ни за дългосрочно развитие в WEB, а именно потребление на медиите ни от аудитория, която ползва регистрация и не е анонимна.
Това означава повече качествено потребителско съдържание и по-интензивна комуникация между нас и читателите ни", обясни Владимир Петков, директор "Продукти и операции" в "Икономедиа". "В бизнес отношение мрежата ще добавя много стойност за рекламодателите ни чрез по-добро познаване на аудиторията и дългосрочно в изграждането на нови модели за реклама и маркетинг", каза още Петков.
"С id.capital.bg "Икономедиа" предоставя платформа за нов начин на консумиране на информация и за пореден път се позиционира като технологичен лидер сред българските медии. Това е като днк-то на потребителя, неговият отпечатък в мрежата, но и мястото сам да селектираш и подреждаш потока съдържание според важното за теб и хората, които са ти интересни.
За най-активните има медали, мери се рейтинг… забавно е. Мрежата е полезен, удобен и увличащ начин да четеш, споделяш, следиш теми, хора, реакции, да се ориентираш в съдържанието и да го ползваш като генератор за идеи", коментира Юлияна Плевнелиева, ръководител на отдел "Информационни технологии и инфраструктура" в "Икономедиа".
Рейтингът зависи от това колко последователи имате. Колкото по-голям е техният брой, толкова по-висок е вашият рейтинг и това ви качва нагоре в класацията. Всъщност класациите на id.capital.bg са две – в първата потребителите се подреждат според рейтинга заедно с журналистите на "Икономедиа", а другата е предназначена само за журналистите.
Рейтингът ви може да се понижи, ако други потребители на системата изберат да ви "отбягват". Освен че рейтингът ви ще намалее, "отбягването" засега не води до други негативни последствия за вас.
Допълнителен състезателен елемент е възможността да оценявате публикуваните материали и мнения с медали. Така стимулирате активността на хората, които следвате, и чиито мнения цените най-високо. Медалите са разпределени в 24 категории (виж графиката). По думите на Юлияна Плевнелиева потребителите се радват на вече раздадените медали за активност – медалисти за вчера бяха 1916 души.
Най-популярният медал е "Хайдутин" (дава се за коментари на статии в рубриките "България" на "Дневник" и "Капитал"). Друг любопитен факт е, че 906 потребители са с медал "Оптимист", който се дава за положителна оценка на чужди коментари, т.е. аудиторията се саморегулира", коментира Плевнелиева.

* В id.capital.bg влизат регистрираните потребители на сайтовете на "Икономедиа" "Капитал", "Дневник", "Бакхус", "Регал", "ХоРеМаг" и klikshop.bg

Стр. 6

Оригинална публикация

в. Пари | Георги ПАНАЙОТОВ | 19.01.2011

Няма сигурна рецепта за разработването на успешен и печеливш онлайн проект. Дори най-добрите идеи може да бъдат спрени от напълно непредвидимия интерес на потребителите, което доведе до тенденцията от последните десет години за създаването на множество и разнообразни сайтове. Quora e един от тях. Замислен като сайт за въпроси и отговори, той в момента има два много силни коза за успеха си – голяма инвестиция и ноу-хау на двама от топпрограмистите, създали Facebook. Но дали те ще се окажат достатъчни за успеха му, тепърва времето ще покаже.

Летящ старт

Quora успя да стартира особено бързо – половин година след създаването на идеята за него. Сам по себе си това е един впечатляващ резултат, тъй като подобни проекти отнемат и до три години за разработка. През януари миналата година беше пусната затворената му бета тест версия, а през лятото и окончателната версия на сайта. Това, което го отличава от многото други подобни сайтове, е затвореният му тип. За достъп до Quora е нужна регистрация, която от своя страна изисква покана от вече регистриран потребител. Системата е аналогична на използваната от Facebook в първата година от съществуването му.
Приликата със стартовия модел на най-голямата социална мрежа не е случайна. Създателите на сайта са Адам Д’Анджело – бивш директор “Технологии" във Facadam-d-angelo-quoraebook – и Чар-ли Чийвър, бивш инженер и мениджър във Facebook. Те много добре знаят, че ексклузивността и затвореността водят до повишен интерес, което е критично, при положение че Quora се състезава с няколко много силни сайта, сред които е и Yahoo Answers.

Технологията

Идеята на Quora е да се събере критична маса от тесни специалисти по колкото може повече въпроси, които да отговарят на всяко запитване в сайта. Процесът по набирането е протекъл по време на затворената бета версия. Специалистите не получават заплащане, но за мнозина това е лесен и удобен метод да направят реклама на услугите, които предлагат, и бизнеса си. В същото време мнозина са готови да споделят своите познания напълно безплатно в името на подобряването и полезността на уеб съдържанието.

Почти като цензура

За разлика от повечето Q&A сайтове Quora се опитва да наложи контрол над хората, даващи отговор. На пръв поглед това прилича на цензура, но всъщност не е. Всеки може да попита за всичко, колкото и идиотско и лишено от смисъл да изглежда, важното е, че на въпроса му ще се отговори колкото може по-професионално и изчерпателно. Именно това е един от основните козове на Quora в борбата им с конкуренцията и шест месеца след пускането на сайта изглежда, че работи. В момента аудиторията и популярността му растат буквално с часове, ка то темповете са сравними мощния пробив на Twitter през 2008 г.

Различно и положително

Другите позитиви на сайта са изключително удобният и лесен за усвояване интерфейс, възможността за импорт на данни (информация, приятели, теми на интерес и т. н.) от Facebook, Twitter и Gmail. Отличната организация на темите и въпросите и опциите за постоянно развитие и подобряване на платформата, както и възможността на даден въпрос да ти отговори конкретен потребител.

Бъдеще

2011 г. ще бъде показателна за Quora. Амбициите на създателите му са да достигнат по популярност титаните Google, Facebook, Twitter, Wikipedia и Yahoo!. Със сигурност в САЩ, където има създаден навик за ползването на Q&A сайтове, това ще се случи бързо, но останалата част от света е под въпрос. Инвестираните до момента 11 млн. USD са напълно достатъчни за 15-те служители на компанията да реализират идеите си, но в същото време са и заявка за провал на идеята. Историята е показала, че когато корпоративните интереси започнат да диктуват политиката на произволна интернет медия от самия й старт, тя губи популярността си със същата скорост, с която я е натрупала.

Стр. 18