сп. Мениджър | 2010-01-10

на "Вестникарска група България". Изданието засега се разпространява само в центъра на София, като амбицията е за една година да покрие територията на цялата столица. Половината от съдържанието на вестника е рекламно, а другата половина засяга теми, подчинени на проблематиката на района на разпространение. "ТУК" е с тираж 67 хил. бройки.

Стр. 107

в. Дневник, Компании & Финанси | 2010-01-07

Съмнението е, че "Нова българска медийна група" продава "Телеграф" и "Експерс" под себестойност
"168 часа" ЕООД е подало жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу вестниците "Телеграф" и "Експрес", издавани съответно от "Телеграф" ЕООД и "Експрес БГ" АД. Това съобщиха за "Дневник" от антимонополния орган. Искането е за проверка дали двата всекидневника не се продават под себестойността си. Според жалбата коричните им цени са прекалено ниски и не покриват производствените разходи. КЗК е образувала производство по жалбата и в двумесечен срок трябва да се произнесе дали има дъмпинг на вестникарския пазар. При евентуално доказано нарушение глобата е до 10% от оборота за 2009 г.
Казусът сблъсква издателите на най-тиражните вестници на пазара. "168 часа" е собственост на "ВАЦ – медийна група България – холдинг" и издава "24 часа", а "Телеграф" и "Експрес БГ" са от портфолиото фирми на "Нова българска медийна група", притежавана от бившата шефка на тотото Ирена Кръстева.
В детайл
"Телеграф", който излиза в 32 страници, се продава за 40 стотинки, а "Експрес" – за 30 стотинки при обем от 16 страници. Изключенията са в събота за "Телеграф" и петък за "Експрес", когато двата вестника са с повече страници и струват по-скъпо. За сравнение – "24 часа" в делничните дни е с обем 40 страници и цена 90 стотинки.
"В конкретния случай искаме да проверим едно наше опасение, а именно, че на пазара се предлагат издания, чиято корична цена трудно може да бъде разбрана от гледна точка на икономическата логика", каза за "Дневник" управителят на "168 часа" Пламен Тенев. Според него "това в никакъв случай не трябва да се разглежда като враждебно действие към определени уважавани от нас наши конкуренти". Тенев допълни, че "в такива сложни времена е важно държавните регулатори да предприемат действия за "избистряне" на водата, а пазарните субекти – да настояват за прозрачност и за спазването на правилата на играта".
Ирена Кръстева два дни не отговаряше на мобилния си телефон, а от мениджмънта на "Телеграф" и "Експрес" отказаха да коментират съмненията на конкурентите си.
Все още не е ясно дали в проверката си КЗК ще изследва бизнес модела само на вестниците, срещу които е жалбата и на сезиралия я "24 часа" или и на останалите всекидневници. На сергията има и други вестници с ниски цени (дори само ако се сравнява на база броя им страници), но те не са обект на искането, вероятно заради значително по-ниските им тиражи (виж графиката с данните за тиражи, екипи, цени). Основните разходите за производството на един вестник включват хартия, печат, журналистически екип, разпространение, административни, екип продажби.
Стойностите по пера варират спрямо продукта – по-масовите вестници често се правят с по-малки екипи и имат разходи за висок тираж (хартия и печат), други вестници имат екипи от качествени и по-скъпо платени журналисти и по-малко средства за производство. Приходите на вестниците са от абонамент, ръчна продажба и реклама (обикновено с най-голям дял).
Искането е първото подобно за вестникарския пазар и практиката, която КЗК ще създаде по него, ще е интересна.
Реакции
Главният редактор на "Труд" (ВАЦ има дялове и в него – бел. ред.) Тошо Тошев, който е и председател на Съюза на издателите, не беше открит за коментар. "Всеки, който е в бизнеса, знае, че цената на "Телеграф" не може да е 40 стотинки", каза Светлана Джамджиева, зам. главен редактор на "Труд". Според нея за реални могат да бъдат определени цени около 0.80-0.90 лв. Джамджиева каза още, че единствено когато една група преследва различни от информационните цели, може да си позволи цени под себестойността, без да уточнява какво има предвид.
Ежедневниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" са собственост на Ирена Кръстева от юли 2007 г., когато тя ги купи от създателя им Петьо Блъсков. В края на 2008 г. "Нова българска медийна група" прибави към портфолиото си и вестник "Експрес". Проверка на "Дневник" показа, че цената на "Телеграф" се е променяла само веднъж. До края на 2006 г. вестникът е струвал 0.30 лв., от януари 2007 г. е станал 0.40 лв. "Експрес" е започнал с цена от 0.60 лв. и 32 стр., но постепенно е намалил броя на страниците си до 16 и съответно е свалил цената наполовина.
"Телеграф" е ежедневникът с най-голям тираж в страната – 105 хил. броя. Приходите на изданието за 11-те месеца на миналата година възлизат на 4.122 млн. лв. (виж таблицата). Най-голям рекламодател на "Нова българска медийна група", с изключение на в. "Експрес", е "Мото-Пфое", следван от "Киа моторс" и "Мобилтел", по данни на "ТВ План/ТНС".
"Най-малко ВАЦ могат да се занимават с такива неща, защото те от години са в абсолютно нарушение на закона за конкуренцията", коментира за "Дневник" Петьо Блъсков, който в момента издава в. "Новините днес". Вестникът започна да излиза през април 2009 г. като безплатно издание, а от края на годината се продава за 20 ст. Преди пет години Блъсков и още няколко издателства обжалваха огледалната реклама в "Труд" и "24 часа", но антимонополният орган не откри нарушение на конкуренцията. "Огледалната реклама в изданията на ВАЦ уби българския печат. В резултат вестниците станаха жертва на икономически групировки, политически натиск. Безпомощни са", каза Блъсков. По думите му "Телеграф" има достатъчно рекламодатели и цената му не е свързана с тиража.
"Един издател не може да си позволи да продава продукт под себестойността му, но това е въпрос на разчети във всяка фирма", каза Славка Бозукова, главен редактор на "Стандарт" и един от малцината, които коментираха новия казус. Цената на "Стандарт" е 0.50 лв. за 40 страници. Бозукова прогнозира, че се очакват промени на медийния пазар, като ще се задържат само вестниците, които са полезни за хората и създават добавена стойност на информациите, с които са залети електронните медии.
***
Дъмпинг
Дъмпингът е вид незаконна търговска практика, при която определена фирма продава произведените от нея стоки на цени под реалната им себестойност. Целта на компанията нарушител е да спечели по-голям пазарен дял за сметка на конкурентите си, като привлече техните клиенти с ниски цени. Дъмпингът е забранен в Закона за защита на конкуренцията, а органът, който трябва да контролира и налага глоби, е Комисията за защита на конкуренцията. Решенията й не са окончателни и могат да се обжалват пред Върховния административен съд.
Жалба в антимонополното ведомство може да внесе само заинтересувана страна, тоест потърпевша от едно или друго действие, но всеки може да подаде сигнал. Комисията има право и да се самосезира. Когато заведе производство за дъмпинг, тя трябва да излезе с решение до два месеца. По време на производството КЗК трябва да установи фактическата обстановка, включително като разпитва засегнатите фирми. Новият закон за защита на конкуренцията позволява комисията да налага глоби за дъмпинг до 10% от оборота на санкционираната компания за предходната година.
***
Практиката
Установените от Комисията за защита на конкуренцията и потвърдени по-късно от административния съд случаи на дъмпинг през последните години са свързани само с предоставянето на кабелна телевизия. През 2004 и 2005 г. КЗК глоби компаниите "Евроком Стамболийски" и "Касат – Стоян Кабашки" за това, че предлагат абонамент за кабелна телевизия при цени съответно от 18 лв. за година и от 4 лв. месечно. Антимонополният орган се занима и с пазара на кабелни услуги в София.
Повод за производството беше кампания на дружеството "Центрум груп", което обещаваше на абонатите, донесли специална брошура, да получат годишен абонамент за 69 лв. през 2007 г., или 5.75 лв. на месец, при положение че себестойността на услугата е над 8 лв. Глоба от 30 хил. лв. беше наложена и на собственика на музикалната телевизия "Веселина" "Радио Веселина". Причината е, че през периода 2003-2005 г. компанията предоставя безплатно на кабелните оператори права за излъчване на програмата й. В хода на разследването, заведено по молба на телевизия ММ, се установява, че в някои случаи безплатното излъчване е било в продължение на 24 месеца.
КЗК е постановила глоби за дъмпинг на пазара и по още около 10 случая през последните 5 години. Наказаните компании обаче ги обжалват през съда и те още не са влезли в сила.

Стр. 6

в. Пари | 2009-12-29 | 00:01:01

Слабите позиции на тези медии показват, че те не са заплаха за сериозната преса

Когато в средата на 2008 г. феноменът безплатен вестник се появи и в България, най-смелите притеснения сред останалите играчи на пазара бяха, че те ще отхапят голяма част от рекламната баница. Изминалата година показа, че това е невъзможно.
През 2009 г. на българския пазар се появи безплатният седмичник Анонс. Негов издател е Россел Медия България ЕАД, която е част от Россел Медия – втората по големина медийна група в Белгия. Тя издава най-популярното безплатно издание в Белгия – вестник Влан. Компанията има представителства в Люксембург и Франция, а изданията й са над 40. Печалбата на групата Россел Медия е 500 млн. EUR годишно. В момента на българския пазар се разпространяват и безплатните издания – 19 минути, издавано от Бал Медиа, и За Люлин с издател Метрополис ООД. В началото на март беше преустановено издаването на Градски вестник – безплатния всекидневник на Икономедия, който стартира през октомври миналата година в 100-хиляден тираж.
През тази година амбициозен старт беше даден и на безплатния вестник Новините днес. Той започна да излиза през април. Негов главен редактор е бившият издател на вестниците Монитор, Телеграф и Политика Петьо Блъсков. Явно тази формула не се оказа печеливша, защото от началото на ноември той се продава за 20 стотинки. Изглежда, икономическата криза се отразява доста сериозно на този бизнес. Безплатният вестник Metro International прекрати дейността си в Испания заради "постоянния спад на рекламите", загуби от 5 млн. лири и над 80 работни места. Metro International е шведска медийна компания и има издания в 20 страни по света.

Стр. 19

в. Телеграф | ХАЙДЕРАБАД, Мая МЛАДЕНОВА, ПРАТЕНИК НА „ТЕЛЕГРАФ" | 2009-12-04

Ще убие ли интернет вестника в обозримото бъдеще? В горещи дебати по най-наболелия проблем на печатните медии влязоха световни издатели на 62-рия вестникарски конгрес в индийския град Хайдерабад.
Вместо върху традиционната болка – безплатните издания, този път глобалният форум на вестникарите се фокусира също така върху друга гореща тема с отрицателен знак -спадът в печатната реклама. Заради финансови сътресения конгресът вече бе отложен веднъж с шест месеца. През март тази година издателите трябваше да се съберат в Индия, но огромната част от тях предпочетоха да останат в редакциите си в неравна битка с финансовата криза. Затова пък междувременно Индия задмина Китай и във време на световна икономическа криза зае първо място в света по продажби на вестници -107 милиона копия всеки ден. Цели 60% от световните тиражи се продават само в три страни – Индия, Китай и Япония. Страната на изгряващото слънце е недостижим рекордьор по четящи жители – 91 от 100 японци ежедневно се информират от пресата.

Промяна

Не край, а промяна-така може да се обобщи общата нагласа на гилдията за бъдещето на печата. "Смъртта на вестника е далеч и макар той да се нуждае от адаптация, ще продължи да бъде основна платформа за разпространение на информация, върху която ще окажат влияние електронните медии и интернет", се обобщава в годишния доклад за развитието на вестникарския бизнес. Да, гражданската журналистика, блоговете, социалните мрежи като Facebook и Twitter все по-често изпреварват традиционните медии, но винаги ще има търсене на добре написани и достоверни новини. Дори в пренаситените западни пазари добрите професионалисти ще оцелеят. Проблемът е как бизнесът да остане печеливш, добавят от гилдията.

Реклама

"Въпреки спада в рекламните приходи и прогнозите за още по-голямото му намаляване, цифрите говорят в полза на пресата. 34% от населението на планетата (1,9 млрд. души) четат вестник всеки ден, докато едва 24% -интернет, посочи един от съизпълнителните директори на Световната асоциация на вестниците и издателите на новини (WAN-IFRA) Тимъти Болдинг.
Не толкова оптимистични са прогнозите на "Прайс Уотърхаус Купърс" за рекламата в печатните медии. Според агенцията през 2013 г. в световен мащаб общите приходи от печатна реклама и реклама в онлайн издания няма да надвишат настоящите приходи само от печатна реклама. Заради гиганти като Google и Yahoo! за създателите на онлайн съдържание остават само трохи от пая на интернет рекламата, допълниха участници на срещата.

Среща

Над 900 участници от цял свят взеха участие в срещата от 1 до 3 декември, открита лично от президента на Индия Пратибха Патил. По време на церемонията бе връчена и годишната награда за свободна журналистика Golden Pen ("Златната писалка"). Лауреат тази година е пакистанецът На-джам Сети, рискувал живота си неведнъж заради критики срещу местни крайни групировки и правителството в родината си. С минута мълчание делегатите засвидетелстваха съпричастността си към 30-имата загинали свои колеги във Филипините по време на най-кървавата атака срещу журналисти в световната история, станала само седмица по-рано.

стр. 18
 

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Даниел НЕНЧЕВ | 2009-11-28

Кристина Патрашкова е журналист, дълго време работи във вестниците "24 часа", "Сега", "Монитор". След това е автор и водещ на предаването Истории с Патрашкова no TB2, коментатор в Big Brother. Професионалната й визитка включва интервюта с някои от най-значимите личности в световната култура като Франсиз Форд Копола, Кърт Вонегът, Умберто Еко и др. Автор е на стотици статии и коментари в областта на културата, медиите и обществото. В момента Патрашкова е редакционен директор на в. Галерия. SIGNCAFE я покани за аналитичен разговор относно актуалните тенденции в българските медии.

»Този месец се навършват 20 години от началото на демократичните промени. Какво постигнаха медиите и какво не успяха да постигнат през този период?

Едно от най-хубавите неща, които се случиха веднага след 10-ти ноември, бяха т.нар. свободни медии. За съжаление, в процеса на времето се случи така, че издателите и редакторите на големите вестници и телевизии започнаха да се съобразяват. И задкулисието на живота, което хората трябва да знаят, постепенно започна да се изплъзва. Според мен това е и причината тиражите на големите вестници да падат, а не само икономическата криза. За съжаление, тази радикалност и критичност към властта, към управляващите постепенно беше притъпена.

»През 1996-та имаше дори чисто пропагандни предавания – Каналето например заявяваше – "Завоят наляво забранен!" В тази обстановка, която обобщихте, възможно ли е отново медиите да са фактор, който сваля властта?
Мисля, че е възможно. Но сме свидетели на един доста негативен процес напоследък -това че определени лица и групи придобиват голяма част от медиите, установяват монопол. Има процеси, които трябва да бъдат критикувани. И пазарът иска това нещо. И точно поради тази причина ние се захванахме да правим в. Галерия, използвайки този формат, който според мен е успешен в момента на пазара – да се търси баланс между забавното ( някои го наричат и "жълто" ) и някои по-радикални разследвания, анализи и коментари. Пишем за нещата, които хората коментират по улиците, а вече не могат да открият в другите издания. По реакциите, които получаваме, си давам сметка, че институции и важни хора се притесняват от това, което ще излезе във в. Галерия. Което ми дава увереност, че медиите могат да имат сила, да осветляват процеси, за които не се говори и които могат да преобърнат мача.

»Наложи ли кризата върху медиите правила, различни от досегашните?

Кризата no-скоро притесни медиите, последваха много уволнения. Много списания и вестници са пред фалит. Но финансовата криза не може да промени правилата на журналистиката – да съобщаваш новините такива, каквито са.

»От друга страна, всяка година се появяват по няколко нови, най-вече лицензни списания…

Факт е, че тиражите на повечето вестници падат. Най-вече заради наличието на интернет. И хората търсят различното – в седмичните издания, като Уикенд и Галерия, в списанията. В списанията no-скоро тече процес на сегментация на аудиторията. Не са така засегнати от разочарованието и липсата на доверие, както при вестниците, чийто авторитет доста спада.

»Какъв трябва да бъде един съвременен вестник, за да привлича повече рекламодатели?

Много е просто – трябва да бъде успешен, за да има голям тираж. Тиражът ти ще бъде голям, ако вестникът ти е интересен и искат да те купят. Рекламодателите в момента се интересуват от големия тираж, от гледаемостта. Изключваме рекламодатели, които не желаят да рекламират във вестник, който примерно има и забавна "жълта" част. Като няма такава забавна жълта част остават в нискотиражните вестници. Понеже не искат и там – насочват се към телевизията. Но през последните година – година и половина се забелязва засилване на интереса на рекламодателите към този тип формати. Вестник Галерия, както и вестник Уикенд ги наричам не жълти, а масови вестници. Тенденциите показват, че притеснението да се рекламира в тях отпада.

»Как си обяснявате съществуването на безплатни вестници, за които е заложено да се издържат от реклама, но в които реклами няма…

Да, и за мен това е загадка и просто не мога да си обясня как те продължават да излизат. Има ги по цял свят, но наистина там се пълнят с реклами. На този въпрос не мога да отговоря – очевидно зад тях стоят хора, които могат да наливат пари, но не мога да разбера каква им е изгодата. Явно е, че се прокарват някакви политически линии, но тези вестници не са влиятелни и не формират обществено мнение, поне в България. В този смисъл не разбирам много хората, които инвестират в подобен род издания, защото те наистина не успяват да привлекат реклама.

»Като качество на телевизионните продукции, как намирате новия телевизионен сезон?

Има идейна криза в продуцентите, общо взето това, което се поднася сега, е копирано от предишни формати. Нещо повече – те дори се мултиплицират. VIP Dance, Dancing Stars – тези танцувални предавания, които вече са и в двете телевизии, Survivor, който действително бе с голям успех първия сезон и беше нещо различно. Опитват се да заложат на форматна схема, от която са имали успех. По-различният формат сега е Цената на истината. Гледайки го, си правя следния извод: в България се е родило едно поколение, много по-страшно от това поколение, което се появи веднага след 10-и ноември. Хората, които отиват в Цената на истината и които са готови пред цяла България, пред близки, деца, майки, бащи, просто така да вадят най-срамните си тайни (защото има ужасяващи изповеди там), го правят само в името на едни пари, няма друга причина. Наистина е много шокиращо да гледаш, но то е като лупа за това, какво се случва в цялото общество, какво се случва със самите нас, с нашия морал, с нашите ценности. И не е особено възпитателно за по-младите хора.

» Какво се получава, когато два сходни формата се излъчват по телевизията по едно и също време?

Не е добре за съответните предавания, освен това отблъсква аудиторията. Тя остава с усещането, че й се предлага еднообразна храна. Ако трябва да сравня двата варианта на това предаване, аз имам предпочитания към VIP Dance, защото едно от големите качества на екипа на Нико Тупарев е, че дори тогава, когато използва готови формати, винаги търси начини да ги развива. Във VIP Dance вървят сюжети, сблъсъци на различни манталитети, което е плюс.

»Защо в големите телевизии все още няма културно предаване, което да привлече по-елитна аудитория и рекламодатели за нея? Основният критерий рейтингът ли е?

За съжаление е рейтингът. Всеки рекламодател се интересува от тиража
и рейтинга. Има и нещо друго обаче – културните предавания не се правят атрактивно и интересно. И най-духовно извисени теми могат да бъдат поднесени любопитно. Но талантливите продуценти не проявяват интерес към такъв тип предавания и правят шоу програми, с които определено могат повече да спечелят.

»Тенденция на какво са развиващите се магазинни формати през уикенда? В БНТ има такова предаване – на Димитър Цонев. След това Станция Нова, а ето сега и това двучасово предаване на Росен Петров, които всъщност са италиански формати

Доколкото знам в Италия са доста успешни. Тук не мога да определя. Специално на Димитър Цонев ми е изключително скучно и безинтересно. При Станция Нова по-ясно са разделени отделните сегменти, тоест ясно е от колко до колко часа какво има. Съответно всеки би могъл, ако проявява интерес към конкретна рубрика, конкретен водещ, да си го гледа. Явно се смята, че през уикенда повечето хора са вкъщи, вероятността да гледат по-дълго е по-голяма. С Нека говорят очевидно се прави опит да се види дали днес може отново да бъде успешен форматът от типа на Всяка неделя.

» Проучване показва, че третият най-влиятелен и достоверен канал за получаване на информация е интернет. Възможен ли е обрат, в който интернет да започне да се ползва с най-високо доверие?

В САШ, вече интернет е абсолютно най-важната медиа. Макар и със закъснение, няма начин да направим изключение от тази тенденция. Това, което според мен в бъдеще ще бъде интересно на хората, ще е различният поглед към новината и коментара. Заливани сме с новини 24 часа в денонощието, но липсва коментарното. Вероятно интернет скоро и тук ще стане основна медиа. Все повече хора пък са в социалните мрежи, които се превръщат в мания.

Стр. 9, 10, 11

сп. Мениджър | Цветелина ПЕТРОВА, | 2009-11-27 

Медиите днес са невероятно силни – за първи път имаме власт, която се оглежда в първите страници и коригира поведение според силата на обществения дебат, казва главният редактор на в. "24 часа"

- Госпожо Гочева, кое е най-хубавото, което се случва в момента в българския печат?

- Малкото хубаво, което виждам във всекидневниците, е това, което правим с колегите ми в "24 часа". Преди година, на 6 декември, представихме вестника си след операция "редизайн" с една по-сложна графика, която е по-близо до списанията, с тематично профилиране на всеки ден от седмицата. Чрез редизайна някои от големите световни вестници реагираха на кризата в печата.
Иначе вестниците у нас днес станаха еднакво добри, но изчезна характерът на повечето от тях. Все по-малко време отделям за активно четене с молив в ръка и все по-рядко откривам тема, която друга медия да е разработила първа или по-добре от нас. Това не ме изпълва с професионално превъзходство, а със съжаление, че изчезват достойните конкуренти.

- Има ли автори, които сега, в кризата, обединяват нацията, които дават кураж на читателите? И изобщо смятате ли, че има нужда от такива хора?

- Усеща се сериозен дефицит за умни българи, които си струва да бъдат чути, и умора от няколко имена, които се появяват в двата вестника, в които си заслужава да пишеш, за да бъдеш прочетен.

- Каква е ролята на отговорните български медии? Каква е разликата с ролята им преди кризата?

- Колеги от Виена ми разказаха за среща на австрийски издатели, които обмисляли как медиите да преведат сънародниците си през кризата без сътресения, да "свият" на първите страници лошите новини и да зареждат с повече оптимизъм.
Не мога да си представя как и дали е необходимо и у нас да заработи подобен "морален медиен картел", но знам, че "24 часа" днес е по-светъл
и се усмихва по-често – от първа страница до "Оживление"-то на последна. Твърде претенциозен е етикетът "отговорни български медии", защото той предполага, че върху други виси етикетът на безотговорните, така ли е? Затова ви редактирам – по-сложна е ролята на тези медии, които влияят на българина при вземане на всекидневни решения. Днес е много по-трудно малките медии да оцелеят, защото при кризисното свиване на рекламния пазар тях просто ги зачеркват в медийното планиране. В същото време монополистите на пазара стават по-агресивни и евтино купуват влияние в тези икономически слаби медии.
Ще ви дам пример от онзи ден, когато единият от големите енергийни играчи пожела да "брандира" рубрика със съвети за пестене на ток в "24 часа". В същото време тече дебат за начина и периодичността на плащане на сметките за електричество, както и за неясния механизъм, по който те се формират. Във "Вестникарска група България" редакцията и рекламата са разделени, но след консултация взехме общо решение да се откажем от тази реклама, за да запазим независимостта на журналистите да играят на страната на потребителите в битката им срещу монополите. Това обаче може да си го позволи само голяма медия като "24 часа". Сега очаквам къде ще се появи подобна рубрика и как тя ще се отрази върху съответната редакционна политика на тема енергетика и потребители.

- Като че ли истински качествените мениджъри, включително и тези, които в трудни времена постигат сериозни успехи, не попадат често под светлината на прожекторите, не са сред героите на времето. Коя според вас е причината за това?

- Двайсетте години, в които българинът не получи отговор за първите милиони на лицата от първите страници. После се забави осветяването на милионите, спечелени в политиката. Въобще не се разбра чия пералня върти милионите на знакови фигури от подземния свят. И така правенето на бизнес се превърна у нас в занимание не за почтени хора, в което вина имат и медиите.
Точно кризата обаче ще ни провокира да търсим оцеляващите в бизнеса, които да ни изтеглят напред.

- Кризата разделя ли вестниците, или ги обединява?

- И преди, по време, а и след кризата ще има вестници, които печелят само от издателски бизнес, какъвто е "24 часа". Затова и начинът на разпространение на продукта, който произвеждаме, е едно от нещата, които могат да обединят печата. Съюзът на издателите и Столичната община работят върху нов модел за разпространение, който ще освети продажбата на вестници, ще направи местата, където те се предлагат, по-европейски. Ако този модел е успешен, ще продължим в Бургас, Пловдив и Варна.
В кризата е важно да стимулираме четенето сред тийнейджърите, ако искаме вестникът на хартия да удължи живота си поне с 20 години. Издателите могат да обединят усилия, както колегите във Франция са съдействали за 10-минутно четене на вестници още в началното училище. Колегите им в Белгия пък делят разходи е министерството на образованието и купуват за всяко училище по два национални всекидневника, които на всеки три месеца се заменят с други заглавия.
Истината е, че младите са в мрежата и всеки издател търси път да намали средната възраст на читателите, които отварят хартиения носител на новини. "24 часа" днес си купуват хора между 40 и 55 години, а в световен мащаб границата е около 60. Затова атакувахме мрежата с новини, с възможности за дебат, но правим вестника с повече истории, които само "24 часа" разказва.
Интернет изданието на "24 часа" се развива невероятно интензивно. Ако през април имахме 166 000 посещения, през октомври вече са 913 722, а през първите 10 дни на ноември – 350 000, което означава близо милион читатели.
Убедена съм, че вече свършва и времето на анонимните издатели. При толкова много заглавия на сергията е важно за читателя и рекламодателя кой стои зад едно издание, за да си обясни присъствието или отсъствието на определени теми и лица от първите страници.
Първият доброволен опит да поставим разделителна линия беше етичният кодекс на българските журналисти, вторият е публичният регистър на издателите. Вече може да се стигне по-далеч и да се търсят например данъчни облекчения за медии, чиито издатели са предоставили данни в този регистър.

- Кои са най-силните страни на "24 часа" в конкуренцията с другите медии?

- Просто е различен – позитивен, ироничен, акумулира постоянен дебат с читателя. От него тръгват обществени дискусии, които са важни за живота ни.
Още виждам по автомобилите стикерите с развеселеното скелет-че, с които протестирахме срещу пияните убийци на пътя: "Ако си пил – слез, искам да стигна жив". Точно тази акция принуди парламента да въведе по-сурови наказания за шофьори с промили в кръвта. На една от дискусиите с изумление установиха например, че никога у нас не са били санкционирани дрогираните шофьори. Точно заради една майка – Светлана Торова, която дойде и разказа как наркоман убил на пешеходна пътека нейната дъщеря, в закона бяха дописани санкции. После пък се оказа, че полицията не разполагат е дрегери, които да разпознават дрогираните, и започнахме акция за събиране на пари.
Ние вкарахме преди 4 години с първия рейтинг на университетите в България необратимо в обществения дебат идеята, че качественото образование се прави с конкуренция и съобразяване с нуждите на бизнеса. При криза образованието е особено важно и тази година правим за пети път рейтинга. Ако има победител в битката срещу монополите, това е "24 часа", който промени Закона за енергетиката и Наредбата за изчисляване на сметките, като ги направи по-разбираеми за хората.
Ние сме по-различни и с медийните коалиции между вестник и електронни медии. Една от тях – с "Дарик радио" – вече трета година посочва най-добрия град за живеене.
Подобна активност прави вестника по-различен, а читателя – съпричастен към важни неща за живота му: образование, здраве, пътища, монополи…

- Задължително ли е вестникът да бъде коректив на политическата власт?

- Не е задължително вестникът да се изживява като власт, но е задължително да контролира всяка власт.
Има една добра новина в тази криза – никога българските медии не са били толкова силни, защото досега не бяхме имали управляващи, които да се оглеждат така внимателно във вестниците и да коригират своето поведение според първите страници.
Имали сме премиери, които публично са обявявали, че не четат определени вестници. Други се обиждаха за цял мандат на журналистите, а чрез тях и на избирателите. На трети им беше труден българският и предпочитаха да разказват историята на своя род, вместо да обясняват политиката си.
За първи път се появява власт, която коригира поведение и намерения според силата на обществения дебат. Спомнете си как се разви и провали идеята за увеличение на годините за пенсия или отказът да се вдигне акцизът на алкохола. Важното е как ще се развие тази връзка след първите 100 дни, когато взаимното опознаване и ухажване приключи.

- Случвало ли се е да налагате автоцензура и ако "да" – в какви ситуации?

- Най-често когато бихме наранили дете, спестяваме детайли от историята, скриваме лицето му или се отказваме от снимки.
Преди дни се въздържахме да посочим банката, която е била подкрепена преди година от държавата, защото стабилността на финансовата система при криза е по-важна от едно чело на първа страница.

- Моделът на списване, който "24 часа" наложи през 90-те години, беше изключително успешен и ви спечели много читатели и, разбира се, големи тиражи. Какво ще е развитието на вестника оттук нататък, за да запази позицията си?

- Този модел беше копиран от доста български вестници, което не бе здравословно за целия печат.
Не разбирам тази конкуренция, която просто пренася едно твое приложение от един ден в друг и очаква да срази с това "24 часа".
Не приемам тази конкуренция, която се бори с "24 часа" със слухове за продажби, сливания, уволнения, а в същото време не плаща заплати, не осигурява своите служители, има неясни издатели, води политика, която се влияе силно от корпоративни и политически интереси.
Обвинявам включително и себе си в прекалена толерантност към двама-трима шумни неудачници, които съзнателно внушаваха, че вестниците са паднали жертва на официална, политическа информация. Читателят на "24 часа" го разпознава на сергията точно по различната първа страница, с по-различните теми, с умни анализатори. Ако през 1991 г. стартирахме е "Новините каквито са", днес търсим всичко зад новините. Това е оцеляването на класическия вестник -добре разказани, проверени, истински истории.
"24 часа" наложи модела на допълнителните качествени продукти, които са също част от бъдещето на вестника.
Над 2 млн. диска с български филми има в домовете ни, в семейните библиотеки са подредени сериозни колекции със световни романи. Преди месеци стартирахме невероятно успешния "Атлас на патриота" и убедихме българина, че има десетки места, които си струва да посети. Правим го вместо Агенцията по туризъм, която не зная точно как харчи своите бюджети.

- Измени ли се вкусът на българина? Какво предпочита да чете?

- Признавам, леко съм смутена, че на българина, на когото сутрин удрят силна доза тв политика, по обед му размекват главата с турски сериали, много му се иска да прочете как и известните страдат – изоставят ги, ограбват ги, мамят ги. Без да се интересува кое точно е истина и кое измислица. Познавам хора, които купуват подобни издания, за да се забавляват.
Аз вероятно трудно бих се справила, защото не бих написала, че "Мениджър" и "Плейбой" се сливат, с ясното съзнание, че не е вярно, и да не потърся мнението на шефовете им Максим Майер и Христо Кьосев.
Но виждам вече и истински, проверени новини и опити за разследвания в някои от тези издания, което показва добра посока. Както не
виждам и нищо лошо в това, че в сериозните вестници също се появяват добре разказани и достоверни "жълти" истории.
Преди година стартирахме промените след сериозно проучване на GFK за аудиторията на "24 часа" и очакванията, която тя има към нас. Нашите читатели са в големите градове, с добро образование и самостоятелен бизнес. Свободни хора, които искат да пътуват, интересуват се от култура, от лайфстайл. Редизайнът започна от съботно-неделните броеве, където на практика се появиха два нови вестника -"Екстра" и "Виж как", в които водещото маркетингово послание бяха достоверни истории за хора и стил на живот.
В четвъртък предложихме пътеводителя за култура и забавления "Виж къде", а в останалите делнични дни – приложенията за лични финанси и технологии "Джоб" и "Джаджи". Оставихме най-доброто здравно приложение в печата "Докторе, кажи!". Читателският вкус е динамичен. Понякога уцелваш рецептата и количеството, но може и да прекалиш с разнообразното меню и да ти върнат чинията. Тогава почваш наново.

- Много от най-добрите български журналисти са излезли от "24 часа ". Изпитвате ли известна ревност, че по някакви причина сте ги изпуснали и не работят за вестника?

- "24 часа" е марка за качествена журналистика и място, където се научаваш да работиш на високи обороти. Колега, който ръководи едно от големите списания у нас, сподели, че във всеки екип рязко се отличават журналистите, минали през "24 часа". На тях няма нужда да им обясняваш какво искаш, те знаят как да го направят.
Идва обаче момент, в който решаваш, че си стигнал тавана, че ще направиш нещо по-добро извън "24 часа", или пък ритъмът – три планьорки на ден от неделя до неделя - ти е прекалено динамичен и търсиш друго.
Не харесвах едно неписано правило, което беше наложено през 1993-1996 г. – всеки, който си тръгваше, не можеше да се върне обратно и се превръщаше във враг за "24 часа". По онова време собствениците подценяваха силата на екипа.
Аз през 1996 г. също затворих вратата на "24 часа" зад гърба си и ми трябваха 6 месеца, за да убедя себе си, че животът ще върви и без този вестник. След още 6 месеца продажбата на "24 часа" на германската медийна група ВАЦ ме върна обратно в редакцията. Оттук тръгнаха и две нови редакции – на "Сега" и "Монитор". Съжалявам, но се усеща, че част от колегите, които ги създадоха, вече не са в тези издания и потърсиха нов път за себе си.
През последните години, в които съм главен редактор на "24 часа", не само изпитвам ревност, а приемам за личен провал всяко напускане на колега, на когото държа. Въпреки че все по-рядко се разделям с някого - вероятно остаряваме… Това лято ми се случи да се разделя с част от екипите си във Варна, Благоевград и Стара Загора, тъй като кризата ни принуди да направим съкращения. Написах може би едно от най-трудните си писма и не съм убедена, че получателите ме разбраха.

- Има ли журналистическа гилдия? Усеща ли се подкрепата й?

- Няма. Вероятно защото липсва и силен журналистически съюз. Единственото място, където действащи журналисти водят реален дебат по професионални теми, е в двете етични комисии за печат и електронни медии.

- Освен главен редактор вие сте и мениджър. Лесно ли се управляват едновременно журналисти звезди и начинаещи репортери? Как поддържате баланса в екипа?

- Като в семейството – когато трябва да отстъпиш, го правиш така, че другият да оцени жеста и да го върне при следващата битка на характери. А когато победиш, празнуваш тихо, за да не засегнеш самочувствието на загубилия. И помниш, че винаги си силен само в отбор. Независимо дали той е от звезди, или от стажанти. В семейния тим имам повече стаж от мениджърския и затова не съм сигурна, че винаги в редакцията постъпвам правилно и справедливо. Но имам усещане, че повечето хора се чувстват добре заедно в редакцията. При криза цената на професионалната сигурност не може да се определи.
Вече не приемам така тежко предателствата и обидите от тези, на които съм давала най-често шанс и съм помагала.
Никога не хапя и търся вината в себе си. Промених се само в една посока – не искам да ме харесват на всяка цена и може би вече съм готова да приема, че не може всички за всичко да ме харесват. Затова, ако се страхуват от мене, ще намерят поне едно нещо, за което да ме харесват. Последния съвет го прочетох в някаква книга, която би трябвало да те направи успешен мениджър. Мене лично ме правят такава хората, с които работя.

- Разкажете един случай, за чието решаване "24 часа" е помогнал и това ви е донесло лично на вас истинско удовлетворение.

- Не преставам да се изненадвам, че когато разкажем за нечий проблем във вестника, се обаждат поне десетина с предложение да помогнат. Последното, което се сещам, е историята на джипито от смолянското село Арда, който не престава да лекува своите пациенти и пътува по няколко пъти в седмицата за хе-модиализа. В деня, в който написахме за д-р Алекси Деянов, колегите му от лекарския съюз изведнъж се сетиха, че имат такъв член, и започнаха да събират по левче за трансплантация на бъбрек. Кметът на Каварна Цонко Цонев, без да познава джипито, се отказа от свои хонорари в една наша рубрика.
Много добри неща се случват чрез вестника и вероятно най-емоционалното е класацията "Достойният българин" в края на всяка година. Най-ценното в нея е, че отсъстват политиците, а присъстват нормални, обикновени хора, номинирани от други нормални, обикновени хора за нещо добро.

***

ВЕНЕЛИНА ГОЧЕВА е главен редактор на в. "24 часа". Завършила е история във Великотърновския университет, има диплома за мениджмънт в медиите от Университета в Кардиф, Уелс. Работи във в. "24 часа" от първия му брой – от 18 май 1991 г. – досега с едногодишно прекъсване през 1996-1997 г. Тогава е шеф на борда на "Обединени журналисти" АД, дружеството, което издава в. "Континент". Във в. "24 часа" е била правителствен репортер, шеф на отдел "Вътрешна политика", зам. главен редактор, първи зам. главен редактор и от 1999 г. -главен редактор. От 2000 г. е зам.-председател на Съюза на издателите в България, а от 2001 г. е и председател на борда на Фондацията за етична журналистика, която обединява всички български медии.

Стр. 122 – 123, 124 – 125, 126

BNews.bg I Валерия КАСИЯН I 2009-11-26

Изненада ме фактът, че президентът Първанов се появи при Слави Трифонов. Това за мен е знак, че самият Слави Трифонов иска да влиза в политиката чрез Първанов, каза в интервю за BNEWS журналистът Явор Дачков.

Оригинална публикация

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 2009-11-21

Тази година ще се разпише като драматична за печатните издания. Те се изправиха до стената като първите жертви на икономическата криза. В САЩ тиражите на вестниците са се свили с над 10% за първите девет месеца на 2009-а спрямо същия период на миналата. Експертите изчислиха, че нивото им е колкото това от 1940-а. Гиганти и местни печатни издания фалираха, други останаха да живеят само в ИНТЕРНЕТ.
Последните месеци не мина без вестникарски "размирици" и в България. Страната ни е сред лидерите по брой на вестници, както и на най-нисък тираж на глава от населението според Световната асоциация на вестникарите. Печатът държи 20-ина процента дял в медийния сектор и по разчетите на Асоциацията на рекламните агенции за 2008-а е бил с бюджет от 110 млн. лева. През тази година се сви успоредно с измършавялата пресреклама. Специалистите смятат, че тя се е редуцирала между 10 и 30% от януари досега. Така на вестникарската сергия почти не останаха заглавия, които не са оптимизирали страници, служители и хонорари.
Всъщност 2009-а затри не само прохождащи издания, но и ветерани. Бе регистрирано и първото вестникарско преминаване "на отсрещния бряг" – от безплатен един всекидневник вече се разпространява срещу пари. Други вестници пък се задържаха на повърхността само заради изборите. Преди година западни наблюдатели описаха особеностите на вестникарския пазар у нас така: "Характерно за българските всекидневници е, че приходите от реклама и продажба не могат да покрият разходите… Те (вестниците) са или изцяло собственост на бизнес кръгове, свързани с политически партии, или попадат лесно под влиянието на политиката и бизнеса". На фона на този мрак обаче се намериха и смелчаци, които изстреляха нови проекти – и вестници, и списания. Това само подсили тезата, че нашият пазар си се развива по свои си правила. Иначе няма логично обяснение защо при положение че четящите на български език българи геройски се стопяват, обедняват или пък мигрират към ИНТЕРНЕТ, приходите от реклама се сриват, а тиражите на някои издания продължават да са титанични за географските ни ширини! Дали кризата не се оказа НЕудобното извинение за пукането на балона?

Вестникарските неволи

Две вестникарски издания ветерани засега изпаднаха от битката за читатели и рекламодатели през годината. Тон за песен даде "Кеш". Икономическият седмичник хлопна кепенците още в първите дни на 2009-а. Причината бе прозаична – икономическа. Усещането за нея се носеше месеци по-рано, тъй като "Макмедия" често забавяше заплатите на журналистическия екип.
През май месец бе гилотиниран и "Нощен труд". Единственият вечерен всекидневник у нас, собственост на "Медия холдинг", бе само на 17 години. Издателите му също се оправдаха с г-жа Кризата. Из гилдията веднага се заговори "Кой е следващият?". Дали наистина, както в САЩ, идва "смъртта на вестниците"? Очакваните фалити обаче не се състояха. Огромното количество национални всекидневници -12, много повече, отколкото са например в Австрия, запази статуквото си. Устойчиви се оказаха не само партийните издания, но и такива с непретенциозен тираж и влияние. И докато американските вестници започнаха да си обменят информация и снимки, съкратиха значително репортерските си екипи в Конгреса и в чужбина, в България изборите спасиха от глад репортерската гилдия.
Веднага след парламентарния вот обаче маса редакции изгониха част от екипите си, орязаха страниците и заплащането на журналистите си. Въпреки че специалистите отвъд Океана предписаха на платените вестници да вдигнат цената си, за да компенсират постъпленията от реклама, у нас това не се случи. По-малкото съдържание също не се отрази на коричната цена. Така читателят на голяма част от вестниците продължи да плаща старата цена, но за по-малко страници.
Докато всекидневниците се гърчат, на пазара се появи още един седмичник – "Галерия". Изданието, което е реплика на "Уикенд" и уж се провъзгласи за единствения "опозиционен вестник", тръгна с амбициозни тиражи. Съществуването му се случи, след като "Уикенд" бе наполовина продаден и от него излезе Недялко Недялков. Според публикации новият му притежател е "Нова българска медийна група". Тя държи "Политика", "Експрес", "Монитор", "Телеграф", "Меридиан мач", "Борба".
Напълно е възможно следващата година некролозите на вестници да се увеличат на стената на медийната ни история. Според анализаторите е спорно кои са по-застрашени – изданията с регламентирано финансиране или тези, които се издържат от немедийните дейности на собствениците си.

Безплатни ли са безплатните издания

Безплатните издания и у нас се приемаха като отмъщението над платените. Проектите за подобни всекидневници дълги години бяха стопирани и отлагани, преди да се появят по оживените места на големите градове. В Европа и САЩ този вид печатни медии бе очертан като първата мишена на кризата, защото се издържа само от реклама. А рекламодателите се пренасочиха към по-евтиния комуникационен канал – ИНТЕРНЕТ.
Безплатният български "Градски вестник" също стана жертва на рецесията. Изданието замря в началото на март, по-малко от пет месеца след старта си на 10 ноември 2008-а. От "Икономедия" обявиха, че икономическите условия в страната и по-точно отливът на рекламодатели са ги принудили да освободят екипа. "Продължаваме да вярваме в безплатните вестници, но това е труден и бавен проект и не можем да си го позволим при сегашните обстоятелства", коментира тогавашният изпълнителен директор на "Икономедия" АД Бисер Боев. Според него издателите от цял свят били принудени да търсят различни начини на спестявания и оптимизация на разходите. Въпреки че некрологът на "Градски вестник" бе отпечатан, се заговори, че той ще тръгне с нов собственик. После – че ще се появи само в глобалната мрежа. След няколкомесечно лутане репортерите и редакторите бяха окончателно разпуснати.
Така в битката за София победи "19 минути", който се роди малко преди "Градски вестник". В играта обаче скоро се появи нов играч – "Новините днес" на Петьо Блъсков. Той обяви, че ще продаде проекта си, след като го разработи. Може би заради г-жа Кризата, но до момента купувач или поне такъв с атрактивно предложение – няма. Затова Блъсков реши да го разпространява вече срещу заплащане. Макар и срещу символичните 20 стотинки. Така на пазара на безплатни всекидневни издания в столицата остана "19 минути".
Самобитният характер на печата ни се прояви и с представянето на дебютанта "Анонс". Безплатният седмичник е собственост на втората по големина белгийска медийна група "Россел медия". Преди няколко месеца тя сподели намеренията си и за други проекти в България. "Това, че в момента е криза, носи и своите преимущества. Пазарът е свит, бяха замразени проекти за безплатни издания и ние започваме без реална конкуренция в сегмента", мотивира появата на вестника тогава Ивайло Йотов, изпълнителен директор на "Россел медия България".

Списанията

Списанията също бяха докоснати от дългата ръка на рецесията. Така през септември 2009 г. излезе последният брой на туристическото "Одисей". И неговите издатели от "Медиатама" се оправдаха с невъзможността да издържат в тежките икономически условия. Според изследване на "ТВ План ТНС", традиционно силните женски списания като "Ева", "Коспомолитън" и "Грация" губят рекламодатели за сметка на по-малките и по-нови свои конкуренти като "Бюти" и "Анна клуб". Може би това е наложило обединяването на "Журнал за жената" и "Тя!" в едно седмично списание.
Сериозен спад има и при мъжките "библии" – "Плейбой" и "Максим", където кризата е изяла около 35% от приходите от реклама.
Отстъпките за рекламодатели пък се разпростряха между 50 и 80 процента. Голяма част от списанията нито увеличиха, нито намалиха тарифите си, но предложиха неограничен брой бонуси. Така реално напълниха страниците си с реклами, които обаче не бяха платени.
На този фон в края на годината излезе първият брой на българския вариант на "Ролинг стоунс".

Ах, този тираж

Тиражът по традиция е болна тема за издателите у нас. Точните му параметри са аналогични на държавна тайна. Ако преди десетина години вестникарите се хвалеха всеки ден от първа страница колко копия са отпечатали, действителността сега отдавна не е повод за радост. Както каза един от известните ни вестникари – тиражите на вестниците са много тъжни. Въпреки това не само читателите, но и рекламодателите едва ли знаят реалните им параметри. Ако в средата на 90-те години общият тираж на ежедневниците скачаше над 1 млн. копия с брак между 10 и 20%, сега той е с пет пъти по-малко. А непродадените бройки надхвърлят 60 процента. Експерти дори заговориха за страховитите 80 на сто. От години в гилдията се оплакват от неефективността на одит бюрото по тиражите. От членството в него вече се отказаха много издания и рекламодатели. Явно на някои им писна да плащат нереални цени за нереални отпечатани копия.
Всъщност писането на некролози на вестници и списания отдавна не е ново явление, поне в световната практика. Изследователи предизвестиха смъртта на вестника за 2040 година. В САЩ и Европа обаче до неотдавна имаше надежда, че отмирането ще се забави. Например чрез сливания. Фалитите, за чието наличие замириса още преди петилетка, тръгнаха да се изместват в друга посока. Започна гигантски дебат как читателят ще бъде научен да плаща за онлайн съдържанието на любимия си вестник. Две от марките в империята на Рупърт Мърдок – "Таймс" и "Сънди таймс", го направиха преди дни. Предварителните разчети предвиждат за две години чрез такси да бъде компенсирана загубата от спада на продажбите. Българският пазар обаче като че ли отива в обратната посока – все повече вестникари осъзнават необходимостта да предоставят свободно съдържанието си в електронен вариант. Проучванията показват, че вестниците със свободен достъп до електронния си вариант се радват на големи посещения и влияние в обществото.
Заради кризата пък в някои европейски страни държавата даде огромни средства за издръжка на вестниците. Франция отпусна 600 млн. евро за три години, за да увеличи двойно държавната реклама в печата. Успоредно с това се предвиждат намалени данъци за дигиталните инвестиции на печатните медии.
Докато всички хулят рецесията и ИНТЕРНЕТ за основните убийци на тиражите, извън фокуса в България остава още един закърнял фактор – липсата на качествено съдържание. Само то ще пребори конкуренцията на безплатните новинарски сайтове, на телевизиите, които всяка сутрин старателно "преглеждат" печата, съкращаването на дистрибуторските мрежи, непазарното поведение на издателите и неефективността на рекламата. Защото, независимо от огромните изпитания и неясните механизми за финансиране, вестниците продължават да са най-влиятелното средство за информация.

стр. 45
 

в. Поглед | 2009-11-06

Качествените издания се състезават по цена с чаша добро кафе

Платен или безплатен? Докато новинарските институции – непрекъснато предизвиквани от Рупърт Мърдок, безкрайно дискутират дали да въведат платени новинарски интернет сайтове, всъщност не забравят от къде си изкарват хляба. Той идва от вестникарските приходи и най-вече от рекламите на първа страница.
Както и от цената на самите вестници. Тази седмица „Дейли телеграф" (The Daily Telegraph) без много да шуми я вдигна на една британска лира. Той последва „Гардиън" (The Guardian), който „скочи" на това ниво през август тази година. Английският „Индипендънт" (The Independent) отдавна се продава за толкова, а пък „Файненшъл таймс" (The Financial TiMes) вече струва два английски паунда.
Повишението на цените на вестниците не беше шумно обявявано – и с надеждата, че в сегмента на качествените издания те няма да срещнат сериозни конкуренти по отношение на избора на купувачите.
Това са надеждите на повечето издатели. Но вдигането на цените на печатните издания е диаметрално противоположно на плана, който предложи новият играч на лондонския вестникарски пазар – руският олигарх Александър Лебедев. Той съобщи, че ще направи местния „Ивнинг стандарт" (Evening Standard) безплатен.
И така постави основния въпрос. С един добре продаващ се вестник – който при това е безплатен и се базира на идеята да привлече много реклами, които да заинтересуват неговата аудитория, какъв е шансът на собствениците на вестниците, които искат да вдигнат цената на изданията си?
Така че малките „допълнителни приходи", които „Телеграф", „Гардиън" и „Файненшъл таймс" получават от новите си цени, са само „скромни победи в голямата битка". Защото финансовите директори отчитат загубите от продажбите на вестниците срещу увеличението на приходите.
В края на миналия век Си-мон Келнер, журналист и главен редактор на „Индипендънт" и „Индипендънт он санди" (Independent On Sunday), прави много интересен коментар за икономическото състояние на вестникарската индустрия и съответно за цената на един брой на „Индипендънт". Според него: „Засега няма никакъв успешен модел за интернет сайт, който да печели пари за един вестник. Затова просто трябва да се вдига цената на хартиеното копие на изданието. Ако в момента ние имахме средства, които да инвестираме, щяхме да го направим в нашия вестник. Може да ме наречете невероятен оптимист, но вярвам, че организация като нашата е точно това, в което трябва да инвестирате".
Според експерта, „Днес е обичайно да се казва, че един ежедневник трябва да е на цената на едно качествено кафе". Келнер напомня, че на будката „Индипендънт" в момента струва една трета от черната напитка, която е три британски лири. Затова той препоръчва всекидневните вестници на Острова да са по един паунд, а седмичните издания – най-малко два. Според него за тази цена вече не трябва да се получава и вестник и ДВД с филм. Келнер смята, че икономическите разчети за предлагането на двата продукта са грешни и няма да донесат добри резултати в бъдеще.

стр. 9

Снимка

в. 24 часа, Второ издание | Кнут ПРИИС, главен кореспондент, бюро на ВАЦ в Брюксел | 2009-11-07 

Лидия Павлова, журналистка от в. „Струма", стана снощи първата носителка на новоучредената международна награда „Смелост". Тя бе връчена на третия медиен форум за Югоизточна Европа, организиран от ВАЦ, фондацията „Конрад Аденауер" и Медийната организация на Югоизточна Европа (SEEMO).
Призът е учреден от Медийна група ВАЦ и Международната федерация на журналистите (МфЖ). Освен него Лидия -първият жител на Дупница, който се опълчи публично на Братя Галеви, получава и чек за 10 000 евро.
„Нейната изключителна смелост да вземе думата в условията на тотален страх, педантичното събиране и проучване на значимите факти и резултатите от нейния труд съответстват на главните цели на наградата", обосновава избора си международното жури. За наградата кандидатстваха журналисти, вестници и интернет издания от Австрия, Албания, България, Германия, Македония, Румъния, Сърбия, Унгария и Хърватия.
Двудневният медиен форум, на който от България участваха управителят на Вестникарска група България Аксел Шиндлер и главната редакторка на в. „24 часа" Венелина Гочева, бе приветстван от президента на Албания Бамир Топи.
„В страна, намираща се в преход, законът трябва да е валиден за всички", заяви той, коментирайки бруталното насилие, което телохранители на бизнесмена Резарт Тачи упражниха върху албанския журналист Меро Базе – главен редактор на в. „Тема". Това бе една от основните теми на форума.
„Тема" написа, че Тачи купил единствената в страната рафинерия АРМО заради връзките си с премиера Сали Бериша. Бизнесменът и двама негови бодигардове са арестувани. Нападението над Базе бе остро осъдено от Международната федерация на журналистите и медийната група ВАЦ.
стр. 39