Dnevnik.bg I 2010-01-29
Депутатите отмениха закон на правителството "Станишев", но запазиха ключови текстове от него. Отпадна ограничението собственици на рекламни фирми да притежават електронни медии.
Ремонтът на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), който започна преди повече от година и половина, приключи вчера, след като в пленарна зала поправките бяха гласувани на второ четене. Резултатът от промените е, че медийният закон се "хармонизира" с Европейската директива за медийни услуги, но прави и някои корекции, за които лобираха местните участници на пазара. Отменя се един много спорен закон (Законът за публичното радиоразпръскване – ЗРП), приет от предишното правителство, но всъщност ключови текстове от него се запазват, защото сегашните управляващи ги прехвърля в ЗРТ и в Закона за електронните съобщения.
Така се разширява броят на тв програмите, които задължително трябва да се качат на мултиплексите при цифровизацията, дава се мандат на КРС да подготви конкурс за изграждане на мултиплекс, който да разпространява програмите на обществените оператори (БНТ и БНР).
Приемането на медийния закон мина със със слабо присъствие в залата и почти без дебати. Поправката, която вчера предизвика силен интерес беше отпадането на едно от ограниченията кой има право да притежава електронни медии. Собствениците на рекламни агенции вече ще могат да придобиват радио и тв оператори или дялове в тях. Това изискване беше част от ЗРТ още от самото му приемане преди 13 години и целта му беше да ограничи възможностите за монополизиране и влияние на едни и същи играчи на целия пазар.
Сега то отпада с различни обяснения на депутатите, че всъщност е пречело на чистите играчи и в същото време не е проработило, защото е било заобикаляно лесно. Забраната беше популярна като поправката "Гергов", защото на пазара – рекламна и медийна собственост концентрира Красимир Гергов. Въпреки, че името му фигурира официално в малко фирми с медийна дейност, както и с рекламна, неофициално той се смята за човека с най-сериозни позиции на рекламния пазар.
Източници запознати с ремонта на медийния закон обаче коментираха, че поправката била прокарана и заради интересите на чуждите компании, които имат собственост в български тв канали. Те планирали да създадат обща рекламна къща, която да предлага в пакети тв реклама и да улеснят управлението на рекламните си продажби и въпросното ограничение щяло да им попречи. Информацията засета не е официално потвърдена.
Самият Гергов неведнъж е атакувал медийния закон с твърденията, че този текст е бил написан заради него. Вчера той коментира пред "Дневник": "Този текст беше приет заради мен. Имах най-сериозните медийни позиции на пазара и тогавашното правителство (на Иван Костов – бел.ред.) се уплаши и вкара този текст в закона…Не знам дали сега бих се възползвал от промяната. Аз съм се оправил. Тогава им пречеше 1 човек да има собственост. И аз трябваше да се крия от закон, който е незаконен. ".
На въпрос дали през тези почти 13 години е имал скрита собственост в електронни медии и каква, Гергов беше лаконичен "имал съм икономически интереси". И добави "В България всъщност е комфортно, да не си реален собственик на медии. Много по-лесно е." Той уточни, че в момента консултира "Нюз корп." и Central European Media Enterprises (СМЕ). Гергов обаче отказа да потвърди дали сделката за покупка на БиТиВи (българската телевизия на "Нюз корп.") от СМЕ е пред финализиране. Ройтерс съобщи в сряда вечер, че продажбата ще бъде обявена след 1 февруари, но досега няма официални коментари от двете компании. Гергов каза, че се водят преговори, но според него не са на финалната права, че това се твърди отдавна и след два месеца ще може да се каже същото.
"Не вярвам, че ще има агенции, които ще влезнат на пазара на електронните медии. В момента те едва свързват двата края. Освен това една агенция трудно би доказала, че има балансирано отношение към медиа планирането, ако има дялове в медии. Няма глупави агенции и няма глупави клиенти", коментира Гергов дали очаква сделки, след отпадането на ограничението.
Предложението за тази промяна е било внесено от депутатката от ГЕРБ Даниела Петрова, която е и председател на парламентарната медийна комисия. Тя обясни, че целта е да не се затрудняват големите мултинационални компании. "Трябва да се даде възможност да не се ограничават тези играчи при старта на цифровизацията, защото очакваме имено те да са основните участници в този процес", обясни Петрова пред "Дневник".
Тя каза, че текстът е бил лесен за заобикаляне, досега е пречел на "добросъвестните играчи" и че поправката не се прави в услуга на една компания. Колегата й от "Атака" Стоян Иванов, който също е член на медийната комисия, не подкрепи промяната с обяснението, че "тихомълком в залата мина текст, който в медийните среди наричат поправката "Гергов".
Повечето депутати се оказаха незапознати с промяната. Единствено от "Атака", които гласуваха "против" и "въздържали се", обърнаха внимание на приетия без дебати текст. Отпадането на забраната е подкрепено от 73 депутати, 4 са гласували "против", 15 с "въздържал се", показа разпечатка от гласуването вчера. "За" са били всички присъстващи 64 депутати от ГЕРБ, бившият премиерски съветник по икономическата политика Драгомир Стойнев и бившият културен министър Стефан Данаилов от БСП, Ариф Агуш, Неджми Али и Четин Казак от ДПС, Мариана Даракчиева от "Синята коалиция". Трима депутати от "Атака" са гласували "за" – Димитър Карбов, Павел Шопов и Цвета Георгиев, а четирима "против" – Венцислав Лаков, Калина Крумова, Станислав Станилов и Стоян Иванов. Двама от ДПС и 13 от левицата са гласували с "въздържал се".
"Не сме разбрали, че отпада забранителният текст, което е наш непростим пропуск", така обясни поведението на "Синята коалиция" източник от там. Според него отсъствието им от залата било случайно съвпадение с гласуването на скандалната промяна.
Социалисти също коментираха пред "Дневник", че "поправката е лобистка и обслужва рекламния бос Красимир Гергов".
Други промени в ЗРТ:
- БНТ ще има право на продуктово позициониране само във филми и сериали, но не и в собствените си предавания – това й се забранява в закона. Управляващите не приеха настояването на БНТ да има права като на частните телевизии и не гласуваха и другото искане да се увеличи рекламното й време, особено в праймтайма.
- Увеличи се квотата за продукцията на независимите продуценти от 10 на 12 %, без този праг да включва повторенията.
- Европейската продукция в програмното време на медиитетрябва да е 50 %, с изричното уточнение, което се запази от комисията – когато това е практически възможно.
- Кабелните оператори на всеки шест месеца ще трябва да предоставят на СЕМ документи за авторските права на излъчваните от телевизиите програми, които те разпространяват.
Всички тези малки и по-големи промени се оказаха приоритетни за парламента сега, но всъщност стана ясно, че правителството готви изцяло нов медиен закон. Според Даниела Петрова по него ще започне да се работи през март и ще е приет към края на годината, затова с тези промени се бързало. Според нея бъдещият нов закон ще въведе нови изисквания за собствеността на медиите.
|
Мнения за поправката за собствеността:
Силва Зурлева, член на борда на директорите на "Нова тв" (собственост на Modern Times Group – бел. ред.)
Промяната ще се отрази много добре на телевизионния бизнес. Отпадането на ограничението ще даде глътка въздух на бранша в условията на свиване на пазара заради финансовата криза. И досега медийните компании, които искаха да се занимават с реклама, го правеха, като регистрираха офшорни фирми. Промяната ще доведе до по-голяма прозрачност на собствеността. Трябва обаче да бъдат записани и по-строги правила като цяло за притежателите на медии.
Николай Неделчев, изпълнителен директор на рекламния холдинг Publicis MARC и член на УС на АРА
Това решение е пълен абсурд. В Етичния кодекс, който сме приели, изрично пише, че собствениците на рекламни агенции не могат да имат собственост в медии. Така се създават много вратички за злоупотреби и се губи безпристрастната оценка на пазара. Как можеш да консултираш клиент за медийната му стратегия, когато имаш конфликт на интереси?
Ели Герганова, председател на УС на Националния съвет за саморегулация*
По принцип е проблем, ако правилата на играта не са ясни. Обикновено такива твърдения, че едни и същи хора управляват рекламни бюджети и притежават и медии, предизвикват учудване в Европа.
* в интервю за "Дневник" през 2008 г.
|
Оригинална публикация
Случайно попаднах на коментар на Кеворк Кеворкян. Наречен е с претенциозното заглавие "Бездомни попове". Алея на брътвежа – и в нея доайен-патриархът на манипулативната "журналистика Кеворкян се изживява като недооценен жив класик на перото: стилът му е лек, пърхащ, съдържа нещо едва ли не хемингуеевско.
