EVENTS.dir.bg

Кога: 9 март 2010 г. (вторник), 11.00 часа
Къде: София, зала „Средец”, хотел Шератон
Достъп: Само с покана и За медии
Организатор: Асоциация на индустриалния капитал в България и вестник “Стандарт”

Събитието: Асоциация на индустриалния капитал в България и вестник “Стандарт” имат удоволствието да Ви поканят да присъствате и отразите кръглата маса на тема „Капиталовият пазар в България – накъде след кризата?”, която ще се проведе на 09. 03. 2010 г. от 11 часа, в зала „Средец”, хотел Шератон.

Организаторите на събитието биха желали да подновят дискусията за бъдещето на българския капиталов пазар, особено предвид започналото икономическо оживление, водени от разбирането, че добре развитият и функциониращ капиталов пазар е важен механизъм за насърчаване на конкурентоспособността на бизнеса. 

Модератори:
Г-жа Славка Бозукова – главен редактор на в. „Стандарт”
Г-н Васил Велев – Председател на УС на АИКБ

ПРОГРАМА

Зала „Средец”, хотел Шератон, 09. 03. 2010 г.

10.30 – 11.00 Кафе и регистрация

11.00 – 11.15 Откриване
Г-н Симеон Дянков – заместник министър–председател, министър на финансите на Република България
Г-н Димитър Костов – подуправител, Българска народна банка
Г-н Петър Чобанов – председател, Комисия за финансов надзор

11.15 – 12.00 Панел 1
Бъдещето на Българска Фондова Борса и на публичните компании

Критерии за успех при приватизация на държавния дял на БФБ;

Подобряване на услугите, предоставяни на публичните компании и на представянето на информация за тях;

Възможности за листване на нови емитенти;

Възможности за делистване на компаниите, поддържани изкуствено в статут на публични компании.

Г-н Румен Радев – председател, Национална комисия по корпоративно управление, заместник председател на УС на АИКБ
Г-н Иван Такев – изпълнителен директор, Българска фондова борса
Г-н Андрей Пръмов – финансист
Дискусия

12.00 – 12.45 Панел 2
За и против обединяване на небанковия и банков надзор

КФН – суперрегулатор, предимства и недостатъци на дейността в момента;

Предизвикателства при сливането на небанковия и банков финансов надзор – голям мащаб на операции, сливане на функции, загуба на перспектива.

Проф. Бистра Боева – факултет "Международна икономика и политика", Универститет за национално и световно стопанство
Г-н Любомир Бояджиев – председател на Управителния съвет, Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници
Г-н Апостол Апостолов – преподавател във Висше училище по застраховане и финанси
Дискусия

12.45 – 13.00 Обобщение на направените изводи и закриване

Допълнителна информация: Асоциация на индустриалния капитал в България

Оригинална публикация

в. 24 часа | 2010-03-05 

Интервю на Бодо Хомбах, съуправител на ВАЦ, дадено за в. "Франкфуртер рундшау"

- Г-н Хомбах, вие често говорите с политици, вероятно и за тежкото положение на медиите. Усещате ли готовност от тяхна страна да помогнат?

- Политикът, който цени разследващите медии и наистина иска да им помогне, още не се е родил. Когато политиците чуят, че медиите имат проблеми, показват интерес, от една страна. А често съм виждал и черно задоволство. Но тези напрегнати взаимоотношения са съвсем в реда на нещата.

- Как изглеждат нещата тогава в медийната политика?

- Сещам се за една актуална книга по този въпрос. Обобщено казано, в едно от есетата в нея пише: Има добри и лоши медии. Има такива, които развиват демокрацията, и такива, които й вредят. Медии, които развиват демокрацията, са заслужили подкрепа от държавата, защото пазарът се провали не само при банките, той се провали и при медиите. Може би трябва да се помисли за одържавяване на ДПА.

- Преценявайки израза на лицето ви, май сте на друго мнение…

- Чакам деня, в който държавата ще реши кои медии са полезни и кои не.

- Смятате ли, че държавната помощ за медии е добра идея?

- Ако въобще може да се допусне такава помощ, трябва да се намери форма, която с абсолютна сигурност защитава медиите от влиянието на държавата. Иначе скоро и при нас ще се случват неща като в обществените телевизии. Държавата за мен не е плашещ призрак, но едно трябва да знаете: където се говори за държава, всъщност става дума за бюрокрация и партии. И бързо попадате в партийна пропорционалност и партийна намеса.

- Какво мислите за индиректна държавна помощ – например чрез намаляване на ДДС?

- Не искам да казвам твърде голяма дума и да настоявам за някакъв вид държавни субсидии. Но след като ме питате, мога да кажа, че намаляването на ДДС за продуктите на пресата ще е толкова разумно, колкото и намаляването му при хотелските нощувки. Сериозно, аз вярвам твърдо в необходимостта от пресата като четвърта власт. Отговарял съм за цяла изборна кампания. Тогава не ставах всяка сутрин с мисълта как днес да информирам възможно най-обективно медиите. В предишния ми политически живот се вдигаше доста шум около мен, но невинаги оправдано. Бях, така да се каже, жертва и причинител едновременно. Познавам всички страни и затова мога да кажа, че нито един морален постулат не действа така дисциплиниращо за дейността на един политик, както рискът грешното му поведение да бъде публикувано в медиите. Затова за медиите като стълб на една функционираща демокрация не трябва да има никаква зависимост, никакъв механизъм, позволяващ намесата на партиите. Алчността на партиите да влияят върху съдържанието и персоналните решения, би била незадоволима.

- Тоест издателствата трябва сами да си помогнат.

- Ние във ВАЦ във всеки случай знаем: главната ни компетенция не е само печатането на вестници. Ние сме журналистическа манифактура. Как да се намира качествената журналистика решава пазарът. Важно е да се следят технологичните скокове и да се подготвяш за всички опции. Да кажем, iPаd (нов продукт на Apple, който комбинира айфона с преносим компютър – бел. ред.). Но преди всичко издателството трябва да прави възможна качествената журналистика.

- Говорите за качество, а през 2009 г. задраскахте във вестниците си в Северен Рейн-Вестфалия 300 от 900 работни места за журналисти. Критиците ви виждат в това противоречия.

- За безплатните медии посредствената журналистика е твърде скъпа, а за медиите, които искат и в бъдеще да печелят пари, посредственото не е достатъчно добро. Журналистиката, която и в бъдеще иска да си заслужава цената, трябва да се отличава – както и всички креативни дейности – с качество и блестящ резултат.

- Значи искате по-малко, но по-качествени журналисти?

- Това е профсъюзно табу, знам. Но това е позицията ми, не мога да я променя.

- Тогава как стана така, че никое друго издателство не загуби толкова тираж в рамките на 1 година, колкото загубихте вие? Читателите не разбират ли качеството на вестниците ви?

- Този въпрос не може да е сериозен!

- Напротив!

- Първо от тази сметка трябва да извадите онези тиражи, при които просто се отказахме да присъстваме в определени региони, защото бяхме по-малкият вестник без перспектива. Освен това ние излизаме в регион, в който населението се топи, а квотата на мигрантите е много висока. А за социалните притеснения в региона, които се изразяват и чрез безработица и размер на социалните помощи, не се налага да обяснявам нищо. Загубата на тираж няма нищо общо с повишеното качество на вестниците ни.

- Не би ли било по-честно да кажете: Ние, мениджърите на ВАЦ, твърде дълго правихме твърде малко или погрешното. Сега трябва да спестим колкото може повече пари, и то така, че съдържанието на вестниците ни да може все още да се продава като журналистика.

- Старите ни структури живееха от смесени калкулации, при които не ставаше ясно къде са загубите. Това го разделихме. Последващите тежки действия можахме да проведем съвсем социално. Но, разбира се – ние не искаме само да пестим, ние искаме сега, когато си възвърнахме икономичността, да инвестираме в бъдещето. Една възможност за растеж е онова списание, което Щефан Ауст (прочут журналист, дългогодишен главен редактор на "Шпигел", бел. ред.)развива под работното заглавие "Седмицата". Той вече ни показа четири изцяло изработени нулеви издания. Последното го прочетох от първия до последния ред. Чувствах се невероятно добре информиран. Едва две седмици по-късно успях да открия подобни информации в друго списание.

- За какво ставаше дума?

- От вътрешната ситуация в Йемен до стуацията в американската армия. Радваме се, че работим заедно с Ауст, защото той се интересува най-вече от качеството. Тези дни той ще представи и една онлайн платформа, която е много модерна. Сътрудничеството ни с него има и стратегически компонент: когато iPad стане ежедневие, ще има нужда от свързване между списанията и движещите се образи, както и от дидактически добре разделената журналистика. Всеки знае, че обикновеното ръководене на списание в тези бедни откъм реклама времена е авантюра. А в авантюризъм никой никога не ни е обвинявал. Освен това е ясно, че без стабилен партньор не бихме могли и да помислим за подобно нещо.

- Говори се, че преговаряте с цюрихското издателство "Рингие", че към месечното му списание "Цицеро" ще пасва и едно седмично издание.

- Не коментирам. Дори и с едно мигване не коментирам. Ние водим преговори с партньори. Със стратегически и финансови партньори.

Стр. 26

Vsekiden.com I Валерия ЙОНКОВА I 2010-03-05

Г-жо Павлова, мислите ли, че електронните медии трябва да носят отговорност за съдържанието на т.нар. форуми, или коментарите на публикуваните в изданието информации, интервюта и анализи?

Когато една медия дава възможност на хората да изразяват своето мнение на нейна територия, то тази медия ги прави част от своите автори. Електронните медии се опитват да делят своите автори на официално поканени и свободно допуснати. Официално поканените автори обикновено се оказват мишена на авторите със свободен достъп. Най-малкото, което трябва да осигури една медия, е равностойно позициониране на своите автори. Не може едните да бъдат охулвани, оплювани и ругани, а за другите да няма никакви правила. Разбира се, повечето електронни медии предупреждават, че ще премахват нецензурни и вулгарни изрази, но това съвършено не е достатъчна мярка за равностойно положение на авторите на една медия. Поканените автори винаги застават със своето име и лицето си зад това, което казват.

Но тези своеобразни творци се чувстват удобно, почти недосегаеми. Крият се зад анонимност и отприщват всичките си задръжки…

Авторите със свободен достъп предпочитат да се крият зад никове. Но смятам, че всяка подобна медия трябва да изработи кодекс за себе си, независимо от законовата готовност на България. Всеки автор със свободен достъп, криещ се под псевдоним, може да бъде назован с едно единствено име и това е името на медията, която му дава своят дом. Получава се една груба и несправедлива формула: Каним автора, той застава с името си, а след това го оплюват от името на медията, която го е поканила.

Можем ли да наречем форумите своеобразна втора медия, нещо като допълнение към основната?

Коментарните части на електронните медии също са медии и тези медии формират послания, формират мнения, опитват се да формират влияние. И пак носител на това послание, влияние се явява същата медия, която предоставя територия за това.

Как според вас може да се реши проблемът? И ние, журналистите от тези медии също сме обект на нецензурни пожелания.

Въпросът за цензурата и автоцензурата винаги излиза на преден план при подобни проблеми. Мисля, че думата регулация е тази, която трябва да стане много важна за всички електронни медии. Тъй като не е добре за каквато и да е било медия да живее с двоен стандарт – едната чат от авторите ги регулирам, а другата част – не. Хората трябва да са наясно, че медията е институция и трябва да има отговорности от две страни – от страната на медиите и от страната на авторите, които желаят да ползват тази медия, за да изразяват своето мнение. Хората трябва да са наясно, че сръдня на пазара и в трамвая не е същото като да изразиш мнението си в медия. Трябва да има етика, култура и изисквания, принципи и правила. Медията трябва да наясно, че всеки пишещ на територията й е автор. Ето защо тя трябва да създаде и оповести правила за това. Всеки, който иска да се пише, се съобразява с тях, а всеки, който не го прави – престава да е неин автор. Медия без правила губи своята тежест и неусетно се превръща в място за асансьорна белетристика. Тя от своя страна дразни всички и предизвиква само едно желание – да бъде почистена.

Много от пишещите във форума обаче непрекъснато се оплакват от цензура и когато системният администратор изтрие текста им, ни обвиняват, че цензурираме с аргумента, че Интернет е свободна територия.

Наличието на регулация и правила не може да бъде приемано като цензура. Цензурата има много ясни характеристики – винаги добро за някой, винаги лошо за друг, а за трети никога и нищо. Но и това не е точно цензура – това е онова, което в момента разяжда повечето медии в България и се нарича автоцензура. Интересно е, че с този тип регулация повечето медии се справят успешно.

Интернет пространството предлага огромни възможности на човек да изкаже мнението си. Територията, на която всеки под всякаква форма може да изрази мнението си е широко разпространена в България – това за блоговете и Фейсбук. Така практически всеки има възможност да има своя лична медия и да определя свои лични правила за живота там. Ако електронните медии се приемат като сериозни медии с влияние и тежест, те трябва да разберат, че правилата и принципите на сериозната журналистика важат и за тях.

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg

EVENTS.dir.bg

Кога: 8 март 2010 г. (понеделник)
Къде: София, Национален пресклуб на БТА
Достъп: За медии
Организатор: Българска конфедерация за връзки с обществеността

Събитието: Българската конфедерация за връзки с обществеността организира пресконференция по повод официалното оповестяване на двете най-големи ежегодни събития в сферата на PR в България – конкурсът за постижения в сферата на Връзки с обществеността ”PR Приз” и единствения по рода си, четвърти поред, PR фестивал в страната.

През 2010 година конкурсът ”PR Приз” навършва 10 години от своето съдзаване.

Организаторите ще разкажат какво предстои, кои ще бъдат участниците в журито на конкурса, какви изненади се готвят за него и каква програма се планира за фестивала.

Източник: Българско дружество за връзки с обществеността

Оригинална публикация

 

През 2010 година конкурсът ”PR Приз” навършва 10 години от своето създаване.

EVENTS.dir.bg

Кога: 12-13 март 2010 г. (петък-събота)
Къде: София, Център за образование и култура „Илиев”, Американски университет в България
Възможности за участие: Такса участие, Регистрация
Организатор: Юкономикс ЕООД

Събитието:

Майсторският клас по Публично-частни партньорства е теория и практика на дългосрочнoто сътрудничество между публични организации и частни субекти за целите на ускореното, качествено и ефективно предоставяне на публични услуги чрез оптимално разпределение на ресурси, рискове и възнаграждения. Представени са успешни проекти реализирани у нас и в чужбина. Организиран е от „Юкономикс” ЕООД и Американски университет, гр. София.

100 часовият курс на обучение приключва с изпит и придобиване на Certificate of Achievement Joint Programme European Utilities Management: Public Private Partnership of Master Class.

Акцентите в програмата са:
• Европейско и национално законодателство;
• ПЧП в енергетика, инфраструктура, публични и комунални услуги;
• Роля на централната, областната и местна администрация;
• Европейско финансиране и европейски фондове;
• Управление на риска. Мониторинг при изпълнение на ПЧП;
• Практическа подготовка на проектна документация за ПЧП.

Майсторският клас е полезен за:
• Мениджъри и експерти от енергетика, инфраструктура, индустрия, публични и комунални услуги;
• Ръководители и експерти от местна, регионална, общинска и държавна администрация;
• Експерти от секторите – газ, вода, управление на отпадъците и сметосъбиране;
• Представители на образователни институции, здравни заведения и спортни комплекси;
• Експерти от финансовия и банков сектори;
• Юристи.

Предимствата от обучението:
1. Придобиване на знания, умения и практически опит, чрез подготовка на проекти, решаване на казуси, участие в трейнинги и упражнения;
2. Сертификати под институционалната акредитация на Американски университет в България по съвместната програма Европейски Ютилити Мениджмънт на Американския Университет в България и Юкономикс след успешно положен изпит.
3. Пакетна цена за целия Майсторски клас, която е с 20% по-ниска от цената за всеки модул при еднократно заплащане и с 15 % при две вноски.

За контакти:

Меглена Велинова
Тел.: +359 2 960 79 34
GSM: +359 887 704 215

Допълнителна информация: www.uconomics.com/?q=bg/training/upcoming&e=529

Оригинална публикация

в. 7 дни спорт | Тодор ХРИСТОВ | 2010-03-05

- Г-н Бареков, как ще коментирате историята с Николета Лозанова?

- Като издател не коментирам повече тази тема. Ще кажа само, че днес (б.а.- вчера) внасяме всичко в Софийска градска прокуратура – цялата документация и всички публикации по случая, те да си разследват вече. Има ли история, няма ли, ако има, каква е историята. Кой е пуснал снимките и за какво. Ако е сериозна обявата, плащани ли са данъци. Това е вече работа на прокуратурата.

- Притеснявате ли се от задаващото се дело?

- Дело не може да бъде водено срещу нас, ние не сме страна. Делото може да бъде водено срещу този, който е пуснал снимките. Ние сме медия, която отразява реално действителността и всички гледни точки.
Пуснали сме снимките и мнението на г-ца Лозанова
Предполагам като журналист ме разбирате правилно, Николета е по-несветната по тия въпроси. Вие като пишете, че Венци Стефанов е казал на Лечков смешник, вас ли трябва да съди Лечков или Венци Стефанов?

- Страх ли ви е от мутри?

- Хората ми се движат групово в центъра на София. Дотам я докарахме заради чадърите над Николета Лозанова. Защото в сайта Blife работят само жени и се движат на групички. Ако смятате, че това е нормално за 2010 г. – 22-годишна жена да плаши 10 момичета в центъра на София.

- Заради подобни публикации обявяват вашите издания за жълти. Каква медия се стремите да правите всъщност?

- Вие запознат ли сте с моята медийна групировка? Включва доста издания, едно от които Bnews – най-четеното информационно издание в България. Има между 40-50 хил. уникални посещения всеки ден. Изпреварихме друга агенция Blitz, от седмици наред и в нея редовно участват министри, премиер.
Това жълта медия ли е според вас?
Имаме светско издание Blife. Там наистина има неща, които са светски, и ако искате, ги наречете жълти. Съвсем скоро ще има новина, която ще разтърси медийното пространство у нас, до 10-15 дни ще я видите.

- И вие, и Николета сте от Пловдив, може ли по тази линия да става скандалът?

- Първо, аз съм от Пловдив, но не живея там от 15 години. Второ, аз съм на 40 години, а Николета е на 20. Не сме учили в едно училище, може да съм учил с техните родители. Не познавам г-ца Лозанова и никога не съм я виждал на живо. Не съм виждал също така и Жоро Главата, нито други хора, свързани с нея.

Стр. 22

PRESS.dir.bg I 2010-03-05

Майсторският клас по Публично-частни партньорства е теория и практика на дългосрочнoто сътрудничество между публични организации и частни субекти за целите на ускореното, качествено и ефективно предоставяне на публични услуги чрез оптимално разпределение на ресурси, рискове и възнаграждения. Представени са успешни проекти реализирани у нас и в чужбина.