Стоименов I 2010-04-18

Фани Куцарова /пиано/ и Венцислав Трифонов /кларинет/ ще свирят

Пианистката Фани Куцарова и кларинетистът Венцислав Трифонов ще изпълнят камерни произведения от български композитори. Програмата включва Сонати за кларинет и пиано от Иван Спосов и Велислав Заимов, Сонатина от Йовчо Крушев и премиерното за страната изпълнение на "Малката кибритопродавачка" от Румен Бояджиев – син.

Пианистката Фани Куцарова и кларинетистът Венцислав Трифонов ще изпълнят камерни произведения от български композитори. Програмата включва Сонати за кларинет и пиано от Иван Спосов и Велислав Заимов, Сонатина от Йовчо Крушев и премиерното за страната изпълнение на "Малката кибритопродавачка" от Румен Бояджиев – син.

Пианистката Фани Куцарова и кларинетистът Венцислав Трифонов ще изпълнят камерни произведения от български композитори. Програмата включва Сонати за кларинет и пиано от Иван Спосов и Велислав Заимов, Сонатина от Йовчо Крушев и премиерното за страната изпълнение на "Малката кибритопродавачка" от Румен Бояджиев - син.

в. Новините днес | Мая ЦАНЕВА | 2010-04-19

Като едно почти всеядно на информация животно, почти всеки ден попадам на т. нар. от мен junk news или наивистични, помпозно представени случки от битието на български знаменитости.
Че сексът продава, е стара истина Но светският ПР е сериозен бизнес. И не говори добре, когато платеното рекламно съобщение за леснодостъпен секс или успех чрез нови кубици силикон свети в червено. При липса на каквато и да е редакторска намеса върху творенията на любители на булевардни любовни и еротични романи, лиричните отклонения от лексикона и еротикона са коретив за успех.
Типични junk news идват от екипа на известна плеймейтка (моля някого да преведе на български език това понятие). Тя изповядва съкровени лични преживявания в рубрика в интернет изданието "Под тепето". След като прочетох как бельото й се разпадало под горещия дъх на любимия й, нов връх бе разказът за това как красавицата си направила нови татуировки. Тя изпитала "сладката болка" върху "нежната ми плът", но била силна като "Попай, символ на силата и енергията". Авторът на разказа ни предлага и насители еротични фотоси на полуголата дама с близалка в ръка в изрично упоменатото татустудио.
Друга едрогръда красавица ни занимаваше усилено с увеличаването на обиколката си от известен хирург. Събитието бе описано като "невероятен и огромен сюрприз за феновете" от светски интернет сайт. В чисто рекламната акция дамата и творецът на тунинговата й фигура обиколиха няколко тв студиа, за да обяснят, че силиконът е "украшение, инвестиция". Смелостта на тъмнокосата красавица да сложи " 800 кубика в своите естествени гърди" й се отплати с нови участия в ефира.
Не е необходимо да отваряте списания за възрастни, за да повъздишате по "хубавици по бельо, за да не скрият нищо от природните си дарования". С краткото ПР съобщение от някой известен нощен клуб ще получите повече от богати илюстрации например на горещи страсти по "краля Азис". Описанието на "двама мускулести мъже в опасна близост до Азис", докато той "със замах разкъса ризата му, докато другия остана гол до кръста", е достъпно за всеки, без ограничение във възрастта
Както добре знаем, от junk food се дебелее. От junk news се оглупява А глупостта не е секси, дори и на първа страница

Стр. 16

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-04-19

Европейският алианс за стандарти в рекламата проведе в София поредното си общо събрание с годишна среща на управителния съвет. Алиансът прие за свой член Националния съвет за саморегулация, председателстван от Ели Драганова. Оливър Грей, изпълнителен директор на европейския регулатор, даде специално интервю за "Класа", в което обобщи основните изводи от форума на европейския регулатор (ЕАSA).

Господин Грей, българският съвет за саморегулация образува 15 процедури по жалби на организации и граждани. Каква е вашата оценка за работата на съвета?

Eвропейският алианс за саморегулация в рекламата дава висока оценка за работата на Националния съвет за саморегулация. След избора на Ели Герганова преди две години всичко тръгна много успешно. Вие разполагате с професионален тим, който ще трябва да приеме новите предизвикателства към пазара, сред които и предстоящата цифровизация. Ние приветстваме и последната санкция на етичната комисия, ръководена от Гриша Камбуров, и направените препоръки към "Пентхауз" и "Тера Трейдинг" ООД заради нарушение на етичните правила за реклама и търговска комуникация. Високо оценяваме прогреса, постигнат от България в саморегулацията и акцентирането на етичния код в комуникацията.

Какво е мястото на регулацията в общоевропейския контекст на ценности и стандарти?

България вече е член на ЕС. Ние сме много доволни от факта, че в българското законодателство бе приета саморегулацията в търговските комуникации и спазването на етичния кодекс. Чрез лесната и достъпна процедура на сезиране на алианса в условия на пълна свобода и прозрачност саморегулацията получи признание от ЕК като реален и ефективен метод за спазването на правилата в рекламната индустрия С настъпилите изменения в Закона за радиото и телевизията България се приобщи към 100-годишната традиция на регулация в Европа.

Къде според вас е тънката граница между креативността в рекламата, желанието за пласиране на продукта и спазването на етичните стандарти?

В една реклама може да има подтекст, който да подвежда в грешна посока. Когато хората виждат една реклама, те са подложени на вербалното й въздействие. Когато креативността нарушава основни правила, то това е недопустимо. Когато човек борави с различни типове медии, трябва да е внимателен. Стойностите на естетиката, благоприличието и вкуса трябва да се отстояват с нужната отговорност от страна на личностите, които правят маркетинговата комуникация – особено, когато тя е насочена към младите хора и децата. В крайна сметка маркетинговата комуникация трябва да отговаря на законовите норми, да е почтена и правдива. Рекламата оказва влияние върху хората. Бих повторил онова, което от Ватикана казаха неотдавна: Рекламата е огледало на обществото. Ако се знае, че в една реклама има допълнителен ефект, то трябва да има решение от страна на рекламодателите докъде могат да стигнат спрямо границите на социалната отговорност. Защото рекламата не може да използва суеверия или да се опира на чувството на страх, нещастие или страдание. Това е част от отговорността на
всички, които са в света на рекламата.

Какъв е коментарът ви за последствията върху рекламния бранш, които бяха причинени от кризата?

Като цяло рекламната индустрия понесе доста тежък удар. В Германия разходите за реклама бяха намалени със 70%, в Ирландия и Англия с около 40-50%. Като цяло Европа е в растеж. В този контекст никой не трябва да си мисли, че рекламата може да пристъпва правилата. Рекламодателите са готови да използват вече готови форми, като се насочват в новите формати като интернет рекламата, рекламиране в социалните мрежи заради ниската себестойност. Проблемът, който възниква с рекламирането в интернет, е по отношение на съдържанието, което е в ръцете на локалния маркетинг мениджър. Този тип реклами не минават през процедурите, през които големите традиционни компании преминават по отношение на етичните стандарти. Така се получава несъответствие по отношение на представянето на самите марки. Затова, когато рекламодателите влизат в он-лайн рекламата, трябва да бъдат внимателни в утвърждаването на етичните стандарти.

Какво още трябва да се направи у нас, за да се синхронизираме с европейските тенденции в саморегулацията на рекламата и търговските съобщения?

Не е ясно от законова гледна точка как страната ви ще се справи с интернет и мобилната комуникация. В етичните кодекси са обхванати всички форми на етиката. За онези, които обаче не искат да се съобразяват, последна е думата на закона. Медийният закон ще бъде насочен основно към радиото и телевизията. Той ще определи общата рамка, като подробностите ще останат функция на саморегулацията. Така на практика ще се спази принципът на корегулация и независимост на регулатора и сърегулаторния орган.

Стр. 20

www.segabg.com I Албена БОРИСОВА I 2005-11-08

Лятната резиденция на програмната директорка на НТВ и на брат й Георги е от три къщи, дело на баща им, архитект Лозан Лозанов

Никога не съм имала нужда да противореча на родителите си, за да се почувствам пораснала. И до днес, когато татко поиска нещо от мен, казвам "да, добре" и го изпълнявам. Така описва отношенията в семейството си програмната директорка на Нова телевизия Олга Лозанова.
Твърдението й би изненадало всеки, който я познава само служебно. Защото Олга Лозанова е млада, красива, винаги елегантна и почти непрекъснато с цигара в ръка. Имиджът й подхожда по-скоро на неомъжена дама, отдала се на професионалните си амбиции и затова неподвластна на традиционните семейни отношения. Тя обаче е омъжена, има двама сина, с удоволствие живее в общ двор с родителите си и твърди, че вярва в патриархалните ценности.
———
Баща й е известният архитект Лозан Лозанов, а Георги – по-големият й брат, е един от най-авторитетните медийни експерти у нас. Семейството обаче "буквално се носи на гръб" от майка й Олга Станева, която също е архитект и се занимава предимно с интериори. "Царството на мама са детайлите във всяко отношение. Често се смеем, че тя е от първите феминистки в републиката – с кариера, взела шофьорска книжка преди баща ни, участвала сама в ралита, запазила моминското си име – все "дръзки" постъпки за времето си. Но достатъчно е човек да я види, за да схване иронията."
Съпругът на Олга е Кирил Якимов. Той е художник с "уклон към архитектурата", който дължи на баща си, не по-малко известния архитект Яким Петров.
Олга и Кирил са семейство от 8 години. И макар че професиите и на двамата са публични, те трудно могат да бъдат наречени светска двойка. "Бих предпочела ако ще си слагаме етикети,

да бъдем бохемска двойка,

но за съжаление все по-малко енергия и време имаме, за да се удържим в този стил на поведение." Наскоро съвсем случайно разбрах, че и служебните им отношения често се пресичат. В последния мащабен проект на Нова телевизия, сериала "Хотел България" – филмът ще е първият у нас, който ще се произвежда по правилата на западните продукции – един снимачен ден – една серия и от 13 септември ще се излъчва всеки делник в праймтайма – всички декори са дело на Кирил. Той е автор на дизайна в студиата и на други известни предавания, като "Стани богат", "Семейни войни", "Столът", "Горещо", "Рекламна пауза", "По света и у нас", "Руска рулетка", "Морска сол".
"При нас много неща са "въпреки" – оженихме се въпреки архитектурните си фамилии, а не заради тях, Кирил работи за Нова телевизия въпреки мен, а не заради мен. Защото е див македонец и обича да спори с мен по всякакви въпроси, а каква по-благодатна територия от служебната – той създава мизансцена, аз подавам репликите и тригикомичният сюжет е готов."
Въпреки че работи с хъс, програмната директорка на НТВ не приема да я наричат "работеща жена" и да бъде вкарвана в клишето "разкъсвана между работата и семейството майка с комплекс за вина". "Много деца и много работа ми се вижда една балансирана рецепта за щастие." Бебето Лозан вече е на 9 месеца, а брат му Яким е по-голям с 5 години. И двамата са кръстени на дядовците си. Нито на мен, нито на Кирил не ни е и хрумвало да търсим имена за децата си – още от самото начало беше ясно, че те ще са кръстени на родителите ни", обяснява тв шефката. Тя също е кръстена на баба си, брат й – на дядо й, а и съпругът й – на неговия. "Семейната памет "окръгля" света, чувството, че съм част от едно по-голямо цяло, ми вдъхва кураж."
В момента Лозанови-старши, Олга и Кирил и семейството на брат й Георги живеят в

лятната резиденция на фамилията в квартал "Надежда"

Там арх. Лозанов е проектирал три самостоятелни къщи с просторен общ двор, които се ползват само през топлите месеци на годината. Постройките изглеждат изключително функционални и удобни за нуждите на обитателите си. Входните врати извеждат към добре поддържаната ливада, освен това има навес, под който е изнесен телевизор и маса със столове. Там е окачено и бънджито на малкия Лозан, който е почти готов да проходи.
"Татко е най-добър в правенето на къщи, защото лесно влиза в контакт с хората и успява да преведе собствените им желания на езика на архитектурата", обяснява уменията на баща си Олга. За широката публика пък арх. Лозанов е познат като един от авторите на църквата "Св. Петка" в Рупите, вила "Калина" в Бояна, високата сграда на КНСБ на Солни пазар в София, той е бил консултант и на най-модерния кинокомплекс у нас – "Арена".
Летните къщи на Лозанови са вдигнати на наследената от дядото Георги земя, чийто род преди години

притежавал почти цялото село Връбница

Той вече е покойник и се е превърнал в легенда за рода си. Внучката му разказва, че починал, докато косял поляната пред къщата. "Дядо мечтаеше да умре, докато работи и мечтата му се сбъдна. А когато го внесохме в къщата, един чисто бял гълъб влетя заедно с него и стоя на рамото му, докато не го изнесохме." Сега на това място в градината се издига скулптура на гълъб, която е дело на Павел Койчев.
"Патриархалният живот уж изглежда демоде, а всъщност е доста прилепчив. Който влезе веднъж в семейството, става част от него и няма мърдане. Приятелите ни "търпят" странностите на фамилията, поемат майтапите, а най-онеправданите се оставят мама да ги сватосва. Хубавото е, че все неуспешно. Светла, нянята на Яким и Лозан, е с нас от 6 години и отдавна е с "официален статут" на трета баба."
Гувернантките също са част от семейната традиция. За медийния експерт Георги Лозанов е всеизвестно, че е минал през ръцете и възпитателните методи на 11 гувернантки. За разлика от него Олга, която е с 11 години по-малка, е минала само през 3. "Аз бях облагодетелствана от натрупания опит на моите родители. Въпреки че още помня първата ми гувернантака танте Мария,

доста свирепа немкиня с военизирано разбиране

за дисциплина, която сипваше супата, яденето и десерта в една чиния, защото всичко отивало на едно място. Показателно за това, колко малка е всъщност ролята на възпитанието, е, че не станах особено дисциплинирана, но със сигурност и до днес съм лакома."
Георги също се включвал в отглеждането на малката Олга. "Предполагам, че не е имал особен избор. Да, много ми е повлиял. Изпитвам огромно удоволствие от общуването с него и мисля, че това е една от причините да съм човек със "завишен коефицент на щастие", както ме определи един лекар-хомеопат", обяснява връзката с брат си шефката в НТВ. Макар и да нямат външна прилика, двамата имат изключително сходни маниери, начин на изразяване и интонация. Към общите им черти може да се прибави и честото палене на цигара.
Но на въпроса дали се съветва с него по професионални теми, Олга Лозанова отговаря, че Георги е изключително фин човек и никога не би си позволил да дава директни напътствия на когото и да е, защото това би нарушило "естетиката" на общуването.
Тя твърди, че съпругът й много цени медийния експерт, а освен на него той бил любимец и на малкия Яким. Петгодишният малчуган вече е наясно, че баща му прави декори,

мама работи в телевизия, а Георги мисли

"А аз ще стана архитект", категоричен е Яким. "Аз не станах архитект заради типичното тийнейджърско бунтарство, а и защото, както казва баща ми, архитектура само с приказки не може да се прави."
Олга смята, че архитектурата й е повлияла, защото се стреми да живее красиво, уютно и заедно – всичко това го има в архитектурата. Тя разказва, че семейството й винаги е обитавало красиви домове. Родителите й са живели първо при баба й и дядо й, после под наем, след това в малко жилище, а накрая и в по-голямо. Но като най-хубав тя помни апартамента в писателския блок на столичната улица "Незабравка", който бил проектиран от баща й. "Беше чудесно място, предразполагащо към безметежно съществуване. "Резерватът", както наричаха писателския блок, си беше готов сюжет за сапунен сериал. Приятелствата бяха съседски, всичко се случваше в едно затворено пространство, спомням си едно непрестанно движение по етажите, между които се разиграваха любовите и разделите.
"Напуснах дома на 18 години, уж за да порастна. Тази цел и до днес не е осъществена докрай, но пък така в една от многото студенстки квартири, които сменях, заживях с Кирил. Значи е имало смисъл. Макар да беше любов от пръв поглед в ресторанта на Народния театър, мина доста време, в което живяхме заедно, преди да се решим да се оженим."
Приятелството ни е скрепено по митинги, кина и купони, разказва Олга. Тя признава, че с него е преминала през всички изпитания, заръчани от баба й. Олга Станева била изключително разкрепостена за времето си и я съветвала никога да не се жени, ако преди това не се е напивала, не е пътувала и не е играла комар с избраника си. В такива ситуации можеш да видиш какви са скритите черти на мъжа, ще знаеш как реагира в екстремни условия, дали е широко скроен и може да губи, съветвала баба Олга внучката си.

А с Киро много сме се напивали,

много сме пътували и много сме играли на комар, защото той редовно ме водеше на ротативките на "Раковски", обяснява Олга. И въпреки това се оженихме.
Кирил й предложил брак на първи април и затова баща му Яким не приел сериозно вестта за предстоящото събитие, когато го уведомили по телефона. А сватбата им била много весела, защото вместо поканените 200, дошли два пъти повече гости. "Но на нашите сбирки това се случва редовно – винаги присъстват поне три поколения", обяснява програмната шефка на НТВ. Последното голямо събиране на фамилията било на 75-ата годишнина на арх. Лозанов това лято в Банско. Дотам гостите се извозвали с автобуси.
"Бракът е забавно начинание, защото в тясното пространство между двама души нямаш накъде да мърдаш, освен да дълбаеш навътре, а за човек, който се занимава с телевизия е хубаво да има поне едно задълбочено занимание", смее се Олга Лозанова.

Оригинална публикация

www.novini.dir.bg | 2010-04-17 

Дискусия на тема “Медиен плурализъм и концентрация в сектора на електронните медии“ ще се състои днес в зала “Мати“, съобщиха организаторите от Българския хелзинкски комитет. Поканени са експерти като доц. Нели Огнянова, доц. Георги Лозанов, представители на Комисията по гражданско общество и медни, Съвета за електронни медии, както и Едвин Сугарев, Деян Кюранов, проф. Евгений Дайнов, Красимир Гергов, Явор Дачков, Кеворк Кеворкян. Очаква се да бъдат оповестени нестандартни мерки, които гражданският сектор би могъл да използва в борбата с медийния монопол. Ще бъде представена новата книга на БХК “Как и защо спря радио “Нова Европа“, съдържаща документални свидетелства.
БТА

Оригинална публикация

 

www.bgnes.com | 2010-04-17 

Трябва да искаме от телевизията много, но да не забравяме библиотеката, театъра и храма. Този призив отправи към зрителите председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов по PRO.BG.
Екип на новините бе на гости на медийния експерт. Самият той каза, че би искал да гледа телевизия, която да е „някъде на границата между телевизията и библиотеката”. Лозанов смята, че в сегашния момент регулацията на медиите прилича на началото, когато беше създаден Националния съвет за радио и телевизия преди 15 години. „Тогава имаше бум на кабелните телевизии и влизаше съвсем нова среда. Сега става дума за цифровата ера и смятам, че трябва непременно да изпълним това изискване до 2012 година дори това на някой да се струва прекалено бързо”, обясни той.
По повод дебата за статута и начина на управление на БНТ и БНР, Георги Лозанов бе категоричен: „БНТ и БНР трябва да останат обществени медии в класическия им вид, финансирани от обществото, в които телевизионният живот тече по различен начин. В този смисъл обединението им по модела на BBC може да се окаже един добър начин най-после да изградим модела на обществените медии в България, каза председателят на СЕМ.
Георги Лозанов отрече да има конфликт на интереси със сестра си, както писаха медиите, тъй като Олга Лозанова работи в електронна медия, а не е неин собственик. Той смята, че законодателството в страната дава ясна формулировка за подобни казуси. 

Оригинална публикация

dariknews.bg I Светослава КУЗМАНОВА I 2009-09-11

Олга Лозанова, програмен директор на Нова телевизия, разкри пред Дарик подробности за новите проекти на Нова телевизия.

Г-жо Лозанова, много нови проекти започна „Нова телевизия" от тази есен, част от тях вече стартираха – „VIP Dance" и „Цената на истината". За други пък това предстои – отново на екран ще се върне сериала „Забранена любов", новините вече ще се водят от двама души. Като че ли за първи път се опитвате в една есен да поберете толкова много нови неща….

Всеки сезон,  който започва е по-амбициозен от предишния, защото пазара  е динамичен и конкуренцията  е такава, че за да можеш  да пазиш нивото, което си постигнал  от предишния сезон, трябва да увеличаваш програмите, продуктите, качеството и броя им. Нова телевизия в момента започва два праймтаймови продукта – нещо, което не е характерно. Обикновено ние имаме по един голям праймтаймов продукт и това е новото. „VIP Dance" беше първият, с който започнахме. Той е изключително мащабен и много амбициозен проект. Аз мисля, че до този момент в българския ефир не са събирани 24 звезди заедно! Освен това е крайно сложен за правене, но пък е много благодарен. Като видях първото издание, смятам, че има огромен потенциал.

Още повече, че в първото издание имаше „вкусен" скандал за публиката.

Ние се шегуваме в „Нова", че сме като венчани за подобни неща – никога не ги предизвикваме, а те се случват. Това е така, може би защото „Нова" е такъв тип медия, че е крайно свободна и реалитито като че ли присъства в материята й. Защото хората се чувстват на нашия екран като в живия живот и реагират напълно спонтанно. Сашка Васева реагира напълно спонтанно…

Тя по принцип е малко първична.

О, да! Единственото репетирано нещо в това предаване са самите танци. Всичко останало се случва на екрана и на живо за публиката.

Първите рейтинги оправдаха ли очакванията ви след първото издание на „VIP Dance"?

Рейтингите са над средното за телевизията, но в никакъв случай не са пикови. Това е такъв тип предаване, което „захапва" бавно. Защо? Защото примерно „Big Brother" е нещо, което е марка – знае се, чака се и първите предавания са едни от най-силните, защото искаш да видиш кой е влязъл в Къщата и какво става. Докато при предавания от типа на  „VIP Dance" с първите предавания налагаш модела. Въпреки това е изключително динамично и интересно направено и като го гледахме внимателно смятаме, че то крие огромен потенциал.

„VIP Dance" стартира. През тази седмица стартира и „Цената на истината". Тук оправдаха ли се очакванията Ви?

Да! „Цената  на истината" е изумителен проект! За всички нас, които  се занимаваме от толкова години с телевизия успя да ни изненада. Защото се оказа, че в България  има хора с толкова интересни и любопитни съдби, независимо че сме малко като брой население, че чуждестранните консултанти, които бяха по кастингите, се хванаха за главите и казаха: „Как е възможно?! Вие живеете като в сериал! Като в Холивуд сте!". И всичките тези истории идват напълно доброволно, с огромно желание хората да ги споделят. Това предаване дълбоко в себе си има и лечебна сила. Хора с толкова тайни искат в един момент да ги разкрият. На тях им тежат. Ако пък за това са и наградени с пари – още по-интересно им става. И затова се оказва, че „Цената на истината" е малко терапевтично шоу.

Не се ли опасявате обаче, че някой може да каже как част от историите биха могли да бъдат нагласени? Има хората, които ще кажат: „Аз не мога да си представя, че един човек ще се появи пред една милионна аудитория и наистина ще сподели такива съкровени тайни за себе си".

Това е предаване, което по принцип ще поляризира мненията. Ще има много хора, които ще кажат: „Как е възможно подобно нещо?!", други пък ще кажат: „Това е най-атрактивното, което сме виждали, толкова е хубаво, толкова е полезно!". Трети ще мислят: „Това съсипва морала!", четвърти: „Напротив! Това помага и в крайна сметка ни прави по-открити като нация да можем да си казваме истината повече в очите и сме да по-директни". Т.е. аз очаквам поляризиране на мненията. Разбира се ще има и такива, които ще кажат: „Е, това не може да се случи в живия живот!". Но историите са напълно проверяеми, хората са напълно реални и всеки, който има интерес, ще може да стигне до тези хора и да разбере доколко са нагласени и доколко не историите.

Предстои завръщане на хитовия сериал „Забранена любов"…

„Забранена  любов" е проект на „Нова", който е дългосрочен и с който ние сме изключително горди, защото той вече е запазена марка на телевизията в едно поле, което още не е разорано. Правенето на собствен сериал е нещо, което „Нова" започна още преди 6-7 години с първия си опит „Хотел „България" и сега доразвива вече на съвсем по-различно и по-високо ниво със сериала „Забранена любов".

Ще правите новини  по двойки. Защо се връщате към  този формат? „Нова  телевизия" е правила вече това  – с Ники Дойнов и Миа Сантова преди години. След това всички телевизии го наложиха, а  вие сега се връщате отново към този модел. Защо?

Телевизията е динамично образование и прави различни стъпки през различните периоди и различните  сезони. И сега, когато видяхме Ники и Даниела разбрахме, че те са перфектната комбинация, те си пасват. Има същата химия  между тях, каквато имаше между Ники и Миа.

А пробвахте ли Ники с друга дама?

Не ни е хрумвало. Ние, когато ги видяхме двамата си казахме: „Това е! Това е комбинацията".

Иван и Андрей  – един от големите продуцентски трансфери това лято. Кажете  повече за тяхното предаване, което се очаква в събота. Колко часа дълго всъщност ще е то?

Последно ще е осем часа. Иван и Андрей са добре дошли в нашата медия. Това беше доста коментирано. Аз предполагам, че е любопитно, защото това май е първия  голям трансфер, който се получи между двете телевизии (бел. авт. bTV и „Нова телевизия"). Иначе това е съвсем естествен и нормален процес. За тях беше освежаващо да сменят медията. За нас техните лица изключително много пасват на профила на телевизията и за това по естествен начин се случи трансфера. Те идват с два проекта. Първият е този, който ще започне от октомври. Това е осемчасов маратон…

В рамките на който ще бъде и „Челюсти".

В рамките на който ще има „Челюсти", ще има „Сблъсък", ще има още много други изненадващи неща, които няма сега да ви разкажа, но като цяло предаването е разделено на часови зони. Идеята е да прекарате една събота с „Нова", в която събота „превеждани" от двамата водещи да минете през различни зони на живеенето – от вкарването в публицистика и политика, т.е. да видим какво е станало през седмицата, през някой по-светски неща.

Защо се случиха тези продуцентски трансфери и мъчно ли Ви е за „Господари на ефира"? Това беше като че ли една от запазените марки на медията.

Естествено, че ми е мъчно за „Господари на ефира", защото „Господари на ефира" станаха това, което са в „Нова" и част от имиджа на „Нова" е такъв благодарение на „Господари на ефира". Но подобни неща не могат да се приемат само емоционално. Това си беше чист… чист бизнес. „Господарите" получиха много по-добро предложение в bTV, а пък всяка медия трябва да балансира своите предложения на базата на това, което има пазарна логика и пазарен смисъл. За нас нямаше пазарна логика да „срещаме" предложението на bTV.

Защо е този бум на турски сериали в България и по двете най-големи ефирни телевизии?

Турските сериали ни изненадаха нас като хора, които се занимават с правене на телевизия с високите си рейтинги. Но това беше първоначално. После, когато човек се замисли  разбира, че те представят един нов модел, към който очевидно има глад на нашия пазар. Те съдържат цялата тази приказна история, която прави популярни „сапунените опери", но почиват на много по-дълбок сценарий и диалог, защото обикновено имат литературна първооснова. Освен това продукционно са с много по-високо качество, защото те се снимат като праймтайм-сериали, а не дневни…

Сравняваме ги с латиноамериканските?

Да! И не на последно място те предлагат един нов и дълбоко морален поглед към света, който в България очевидно липсва, но към него има сантиментални тежнения. Затова настъпи и този бум на турски сериали. „Нова телевизия" беше първата, която ги въведе. Мен ме е страх, че с интензитета, с който в момента се излъчват турски сериали те ще „прегорят" по-бързо отколкото би следвало, защото по принцип биха могли да имат дълъг живот. Затова „Нова" много внимателно и прецизно ги програмира и това е предимно в светлата част на деня.

Кой очаквате да е най-касовия ви проект този сезон? Може би борбата ще бъде  между „Цената на истината" и „VIP Dance"?

Да! Смятаме, че и двата проекта трябва да бъдат еднакво високо касови. Разбира се има вероятност  „Цената на истината" да е по-високорейтинговия от гледна  точка на това, че след като танцувален проект ще има и в конкурентната медия (бел. авт. в края на септември тръгва на втория сезон на „Dancing Stars" по bTV с продуцент Слави Трифонов) може би ще раздели интереса на хората, които го гледат.

Доста хора вече откриват прилики между „VIP Dance" и предишното издание на „Dancing Stars".

Няма как да не се открият прилики, защото когато един формат почива на танци естествено е, че ще има прилики. Това е все едно да се каже, че новините си приличат или сутрешните  блокове си приличат. Това са жанрови предавания и когато жанра е „танци" ще има и прилики.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I Лора ФИЛЕВА I 2010-04-18 Георги Лозанов беше избран за председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) от квотата на ГЕРБ. Той беше единственият кандидат за поста. Бил член на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ – предшестващия СЕМ регулатор) от 1997 г. до 2001 г. и негов председател за една година. След това – от 2001 до 2003 г., и член на СЕМ. Доц. Лозанов е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и ръководител на катедра "Печат и книгоиздаване" във Факултета по журналистика и масова комуникация.

Мнозина вече се питат защо трябва да съществува Съветът за електронни медии?
- Най-важното качество на Съвета за електронни медии е неговата независимост. Давам си сметка, че това е лозунг, но за да е такъв орган, той трябва да взима своите решения изцяло на базата на закона и да ги аргументира публично. Когато се отклони от закона или работи в известна конспиративност, тогава върху него пада подозрение дали е независим и дали не проявява чужда воля. Когато има обществен натиск, който да кара СЕМ да влезе в цензурска роля, законът трябва да еинструментът за независимост.
Пример за това е предаването "Биг брадър" – практически е невъзможно СЕМ да го спре, дори и всички да са против него. СЕМ може да констатира конкретни нарушения, които да могат да издържат в съд. Тогава вече на базата на натрупването на нарушението може да спре цялата медия, но не само едно предаване. Това е направено именно за да не е цензурен органът. Работата на СЕМ е обратното – да предпазва медиите от политическа или друга цензура и затова през 1998 г. надзорът беше изваден извън политическите институции. Преди това комисиите на парламента решаваха съдбата на медиите.

Предвиждате ли промени в закона за СЕМ, най-вече за състава на съвета?
- В близко или по-далечно бъдеще се очаква съставът да бъде намален от 9 на 5 души. Намалението е логично, защото не съм сигурен, че девет души са необходими, но, от друга страна, не трябва да става механично, просто за да намалим бройката. Защото увеличаването на бройката навремето имаше проста аргументация в полза на независимостта. Колкото повече са членовете, толкова по-трудно е да се създадат лобита на базата на нечие влияние, включително и да бъдат купени. Когато има 5 души, достатъчно е да бъдат привлечени трима на нечия страна, за да се дирижира политиката на съвета.

Смятате ли, че това е възможно да се случи и сега? 
- Нашата работа е да не се случва и това е свързано с предварителното доверие и индивидуалностите, които влизат вътре. Но поначало такова непрестанно подозрение в корупция има към повечето институции в България. През решенията на СЕМ лесно могат да минават и конкурентни войни – ако се атакува много една медия или формат, това е в полза на друга. Трябва да има балансирано поведение, а защитата е публичността.

Как се е променила медийната среда, откакто напуснахте регулатора?
- През последните години по-скоро се усеща само тътенът на голямата промяна, на нещо, което идва. Преди всичко тя е свързана с цифровата ера, както и с новите медии. С фондацията, с която работя ("Медийна демокрация" – бел. ред.), правим изследвания, според които през 2009 г. социалните мрежи са мощен аргумент при формирането на общественото мнение. А това променя и традиционната медия. Няма съмнение, че новата медия увеличава свободата. От друга страна, тя има и своите дефекти – анонимността и оттам безотговорността. Едно по-безотговорно говорене също се отразява на традиционната медия, преди всичко в бума на жълтите вестници. Този бум постави в много по-маргинална роля традиционната преса –като тиражи, като комуникативен резултат. Техният голям ресурс остава доверието.
Характерно за последните години е и възможността за създаване на медийни империи с неясен произход на капиталите, а оттам и на намеренията. Това доста стресна издателите, чисто конкурентно. Те сега – най-после – в собственото си мислене и очакване стигнаха до идеята да има закон, който да регулира и печата, държавата да изиграе някаква защитна роля. 

Какви са рисковете на предстоящата цифровизация?
- Най-големият риск е да не се цифровизираме в сроковете, в които трябва – януари 2012 г. Нещата вървят бавно. Цифровизацията не значи нищо толкова драматично, само 15-те разпространяващи се по аналогов наземен начин телевизии вече да не се разпространяват по този начин и на практика да няма аналогов телевизионен ефир. Кабелните оператори се страхуват напразно, че с цифровизацията ще бъдат изместени – нищо подобно, те още дълго ще разпространяват своите пакети. Този проблем го влачим над 10 години, без да помръдваме. Ако не го направим, въпросът е политически в ценностен смисъл – пак ще си останем най-големите оставачи на ЕС. За мен като председател на СЕМ това е много голям приоритет – на 1 януари 2012 г. да ударим шампанското в носа на цифровизацията.

В интервю за "24 часа" казвате, че трябва да се видят лицата на медийните собственици. Вярвате ли, че това ще се случи?
- Вярвам, че е много трудно. Победата на човек не е в това да победи, а да не се откаже, като загуби, и да продължава да действа. В това отношение харесвам книгата на Хемингуей "Старецът и морето" – как улови огромната риба, закачи я, защото нямаше как да я качи на лодката, и мъчително бавно я теглеше към брега, въпреки че останалите риби започнаха да я ядат. Накрай изтегли на брега само една кост. Тази кост са залогът и мотивът на всички високомотивирани акции. Така е и със собствеността на медиите. Дълго време ще изваждаме една кост на брега, но трябва да влизаме и да ловим следващата риба.

Какво пречи това да се случи?
- Регистри с правните субекти зад медиите съществуват и всеки може да ги види – има ги и в СЕМ, и в съда. Въпросът е какво стои зад правните субекти. Често пъти те са само един декор. Затова е много важно за самите медии това да се превърне в тема – чрез взаимен натиск, чрез разследваща журналистика. Това не е клюкарски интерес. Медийната комуникация има две страни и е важно да се знае кой ти говори от оная страна, която наричаме медия, и с какви цели.

Предстои избор на шефове на БНР и БНТ. Как виждате подходящите кандидати? 
- Първо, като става дума за обществени медии – важно е да се яви фигура, която е обществено известна. Не става въпрос за звезди, може да не е широко известна. Но да е фигура, която да е минала през защитата на обществения интерес и да й е интересно да защитава точно този интерес. Второ, трябва да е фигура, която не влиза в противоречие с гилдията. Обществените медии не са предприятия, които може да се управляват като строга структура. А и в много голяма степен обществото се изразява от журналистите в една медия, отколкото от нейния висок мениджмънт. Така че е много важно това взаимодействие. Това, разбира се, зависи от състоянието на гилдията, която не е в онова граждански активно състояние, в което беше преди 10 години.
Друг много важен критерий е да има представа за бъдещето – става дума за обществени медии в много променяща се среда. Още повече че обществените медии така и не се състояха в България, тоест моделът трябва да се конструира от А и Б. Важна е и бизнес ориентацията на мисленето, предполагам, че този мандат ще носи белезите на кризата. Трябва да имаш идея как по друг начин да управляваш бюджетите, не просто да стоиш в един кабинет и да чакаш държавата да ти даде едни пари. 

Как оценявате БНТ и БНР към сегашния момент?
- И двете медии последните години имаха спокоен период, защото особено през телевизиите по време на прехода се водеха големи битки – за независимостта и демокрацията. За хубаво или лошо, последните директори успокоиха този модел и дадоха възможност на медиите да се развиват спокойно. Но това не доведе до нова представа за обществени медии, която да ни убеди, че е започнало изграждането на същинските обществени медии в България. По-скоро това е една инерция, свързана с представата за старата държавна медия.
Така че много зависи кой ще се яви на конкурса. Аз си представям, че ще се яви човек с модерно мислене, който да обърне представата, да има характер. Това правителство и тази власт е власт на офанзивата. Но много ми се иска офанзивата да се пренесе и в обществените медии, да почне да се обръща моделът. Още повече че в новата ситуация обществените медии ще стават ужасно важни. Защото кризата ще комерсиализира много силно средата. Тогава обществената медия ще е един анклав, в който ще може да се защитават общественият интерес, многообразието и ценностите.

Като говорите за сливане на БНТ и БНР в структура, подобна на Би Би Си, как си го представяте на практика?
- Много е важно това да е структура, обратно на Комитета за радио и телевизия. Двете медии си имаха собствената си мощна администрация, а отгоре имаше още един етаж – шапка, също административен. Въобще не става дума за това, а за малко, много активно и просветено мениджърско тяло, което да управлява двете медии на принципа на фирмата в модерния смисъл на думата. Да управлява бюджетите и да ги прави ефективни. И оттам нататък много различни програми с много голяма редакционна свобода и в тях водещи да са творческите фигури. Което от само себе си да доведе до съкращения във фонда за работна заплата, до освобождаване на пространство, защото тези медии продължават да носят характеристиките от времето на соца. Имат сгради и какво ли не, а изпуснаха най-важното, за което не са виновни те, а държавата – разпространението е в ръцете на частен играч, на който трябва да плащат.
Когато това обединение се направи, включително и като антикризисна мярка, ще може най-после медията да се построи от А и Б действително. Разбира се, ако това не остане добро пожелание.

Кой ще създаде такава структура, при положение че и политическите, и медийните играчи са си същите за изминалите 20 години?
- Обществените медии могат да се случат само ако политиците се откажат от властта си върху тях. Всички от прехода се държат за телевизията както за полата на майка си, особено за БНТ. Това е свързано със спецификата на прехода, тъй като през медията се родиха новите елити. Сега новото правителство демонстрира желание да развали задочния договор на елитите, който включваше всеки следващ да пази предишния. Говоренето на Бойко Борисов, което е почти фамилиарно общуване, както и на фигури край него като Симеон Дянков, които казват нещо по един непредвидим за публичната риторика начин, почва да отменя този договор между елитите. Имаше известно подозрение по отношение на премиера, че може би той ще пази отношенията си с Първанов. Но и там се получи много важен срив.

Има съмнения, че подобна структура се прави, за да се отнеме относителната самостоятелност на двете медии и по-лесно да се подчинят на една воля.
- Не, самостоятелността не трябва да е на ниво медии, а на ниво програма. Какво значи самостоятелност на БНТ спрямо БНР? От какво ще им дойде проблемът, ако са в една обща мениджърска структура? Сривът на модела на обществените медии у нас трябва да стане така – този, който дава и разпределя парите, да не е този, който определя съдържанието. За да не може да го прави.

И все пак кой ще гарантира въвеждането и най-вече спазването на правилата на Би Би Си?
- Законът за радио и телевизия е устройствен закон за БНТ и БНР, вътре трябва да се разпишат ясно техните характеристики. После изборът от СЕМ на висшия мениджмънт на тази нова структура – самото събеседване, излагането на концепции, залагането на характеристики от тези концепции в договорите между СЕМ и изпълнителното тяло на медиите.

Оригинална публикация