БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-04-18
Водещ: Изгубени в реалити страстите, сякаш между другото не забелязахме, че тази седмица критиците похвалиха пресата. Очевидно все още е много важно какво казват хората във властта. Едва ли обаче някой от тях ще похвали медиите, че са станали по критични. Това е крайна утопие. До колко обаче е сериозно, вицепремиер да има сценарни забележки?! Еми не е, да мнозина не харесват големия брат в на семеен, но никой няма право на намеса в сценария. Това е демокрацията, несъвършена, по-добра няма. На ход е СЕМ, а от там дойде вестта, че ще се занимават на всяко заседание със санкции към Брата. Доста по-сериозен анализ обаче заслужава фактът, че пресата се опитва да се отдели на една ръка от властта. А Бойко Борисов от централен говорител на държавата, влезе в ролята на по мълчалив премиер, до колкото това е възможно. Все още, вече има всъщност два открояващи се са гласа на двама вицепремиери всеки със своя специфичен стил и това осигурява в медиите многогласие в лансираната от управляващите политика. И разногласие да кажем, няма да сбъркаме обаче. И това е добре, защото когато политиката влезе в ролята на медийното съгласие, диалогът и дискусиите отиват в ъгъла. Да всички обичаме да слушаме солови парти, особено изпълнените с таланти, но не е зле и хорът да се чува. Има и още /…/ е на път да влезе в историята „Гарван, гарван око не вади”, иначе казано умертата, щом управляващи излязоха от властта, никога да не става обект на възмездие е на път да отиде на бунището, обещаващо. Без разбира се да брои някои особености в дейността на българските съдии. Гледката не е особено красива, както утопично си я представяхме, но е добре, че я има, коментира по този повод доц. Георги Лозанов през седмицата. Какво показват данните от картите на медийните зависимост за поредното тримесечие, как медиите промениха отношението си към властта, кои са големите медийни драми, какво е съотношението управляващи-опозиция в медиите, защо жълтата преса сближи криминалните и политическите сюжети, как използването на интернет за граждански каузи, прави своите революции? Ето на тези въпроси днес ще потърсим отговор с най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация”, след като чуем коментара на доц. Орлин Спасов. Кой притопля стари медийни слухове и пуска нови? Само преди седмица в „Клубът на журналистите” новият председател на СЕМ, доц. Георги Лозанов направи публични две революционни идеи. Събиране на администрациите на БНР и БНТ, по моделът BBC и нуждата от Закон за медиите, който включва и печата. Даниела Петрова председател на парламентарната медийна комисия, ще ги коментира след малко. Каквото и да си говорим за медиите, най-важното е кой говори и кой цитира. Много важно още да има дистанция между управлението на една медия и редакционната и политика. В крайна сметка има разлика между дневните тиражни новини и еднодневните тиражни цитати? Ами няма, забравят се за по-малко от три дни. Тогава защо са на първите страници и напред в реда на основните новини? Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казвам Зойка Ескинова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: В „Клубът на журналистите”. Добър ден на Даниела Петрова, председател на парламентарната Комисия по култура, гражданско общество и медии, накратко Медийната комисия. Добър ден.
Даниела Петрова: Добър ден на радиослушателите и на вас.
Водещ: Благодаря. Кой притопля стари слухове и пуска нови, и такова заглавие можем да сложим на разговора, само преди седмица новият председател на СЕМ, доц. Георги Лозанов направи публични две революционни идеи. Събиране на администрациите на БНР и БНТ и създаването на закон за медиите, който да включва и печата. Моля ви за вашия коментар!
Даниела Петрова: По отношение на тези проекти, много често когато се очаква промяна в нормативната уредба, те се вадят на дневен ред, но считам, че към настоящия момент макар и да са в идеен формат, те не са били предмет на обсъждане и в комисията, няма такава политическа воля, която да е обсъждана, за да мога да коментирам дали това би могло да стане факт. Но считам, че Закон за печат, тъй като той урежда печатните медии, а Закона за радиото и телевизията урежда съответно друг тип правоотношения и работа на радиото и телевизията, всяка от своя характер се отличава със специфика. Това не считам, че в един медиен закон можем да уредим всичко. Защото ако минем на този принцип, ние трябва да включим там и съответно и интернета, интернет реклами, интернет излъчване, интернет медийни изяви. Така, че не считам, че към настоящия момент може да се включи, да се прави някаква регламентация на печата в Закона за медиите. Т.е. Закона за медиите, визирам Закона за радиото и телевизията. Това е медийния ни закон. Закона за…
Водещ: Може би този коментар се появи по повод поисканата среща от Съюза на издателите миналата седмица с премиера. Там има доста натрупани проблеми, които няма как по друг начин да се решат. Очевидно Етичния кодекс само не е достатъчен?!
Даниела Петрова: Процеса на саморегулация, всъщност който би следвало да тръгне и /…/ е един по-дълъг и сложен процес, действително там където не може да се уреди нещо по по-свободна, на споразумението, на прозяването, на саморегулацията е задължително да има закон. Но тъй като предходната седмица проведохме среща с представители на Европейския алианс за, за тях беше просто учудващо и недопустимо саморегулацията да бъде разписана като рамка, тя е предмет на…
Водещ: На доброволно!
Даниела Петрова: Именно на доброволно присъединяване и на доброволна регулация в самия сектор. Така, че е предмет и на узряване и на желание да има регулация на този медиен пазар.
Водещ: Няма да сбъркаме, ако кажем, че Закон за печата звучи еретично?
Даниела Петрова: Закон за печата, все пак ограничава и свободата, и рамката. След като той е отменен и не е поставен на дневен ред считам, че в на този етап той просто, във формата който може би се визира, надали.
Водещ: Ясно, шансовете да заживее административен живот, така казано, да влезе в комисията са минимални. Един от медийните сюжети на седмицата, безспорно бяха някои сценарни забележки към големия брат в битността му на семеен от силовия вицепремиер Цветан Цветанов. Нека коментираме моля ви хипотезата „цензура”, защото струва ми се е по мярка за този случай. Кой има право да санкционира медиите и има ли някой право на сценарни забележки, ако не е част от тези медии?
Даниела Петрова: Не мога да коментирам думите на министър Цветанов, защото все пак изказвайки се, не знам в какво качество, дали лично мнение е споделил. Тъй като към настоящия момент дискусията по отношение на участието на деца в “Big Brother” продължава. Тя започна преди стартирането на предаването в медийната комисия, с всички опасения, рискове и действително тази дискусия, където взеха участие Министерство на културата, Министерство на образованието, Агенцията за закрила на детето, над 130 представители, над 130 неправителствени организации, изслушани бяха кинопродуцентите, смисъл на самия формат на предаването. И считам, че това доведе до корекция във формата и не участието на тийнейджъри в него. Но ако трябва да изкажа личната си позиция, аз считам, че не трябва да участват деца в този тип формат и считам, че това, този тип примерно изказвания, предполагам, че вицепремиера се изказал в чисто човешки план.
Водещ: Така е, да. Въпросът е дали…
Даниела Петрова: Не е споделил позиция, която е на комисията или съответно на правителството. По отношение на контрола, санкциите и регулациите, това е в правомощията на Съвета за електронни медии, които следва да наблюдават съдържанието. Те поеха този ангажимент и до колкото разбрах към настоящия момент вече има дадени определени препоръки.
Водещ: Те обещаха на всяко заседание да се занимават с въпросният голям брат!
Даниела Петрова: Да, да действително мониторингът над този тип формат трябва да бъде по-строг, за да се види дали самия формат и самата идея на продуцентите, ще … показвайки определени модели на българското семейство, няма да натрапи неподходящи модели в подрастващите. Всъщност да се постигне обратния ефект. Не критикувам нито желанието на едната страна, но просто считам, че участието на деца и то на толкова малки деца. Като чели не е редно, защото не е ясен какъв ще бъде последващия резултат върху психиката на децата.
Водещ: Вероятно, вероятно обаче трябва да се намери някакво принципно решение, защото едва ли моралните категории са най-добрия начин да бъдат мотивирани някакви санкции. В крайна сметка определението за цензура е класическо, някой се намесва без да е част от медията!
Даниела Петрова: Не мога, не мога да коментирам дали това се е целяло и евентуално така е възприето, но по-скоро считам, че след като приключи този формат трябва да се направи наистина един много сериозен анализ или след като успеят да излязат децата по един или друг повод, смисъл имам в предвид, че по естествен път да отпадат някои от децата, смисъл изгонените семейства. И…
Водещ: Всъщност сега реалността ни поднася факта, как няма лоша реклама, т.е. големият брат се радва на лоша реклама, но това все пак е реклама. За това казвам, че е хубаво да се намери някакво принципно решение!
Даниела Петрова: Аз предполагам, че дискусията ще продължи и СЕМ действително и той ще изпълни вменените му правомощия по закон, както Агенцията за закрила на детето, както всички заинтересовани страни. И разбира се, в новия Закон за радиото и телевизията, разбира се ако има необходимост за разписване на текстове, които за уреждат такъв тип казуси, за да не изпадаме в…
Водещ: И намиране, и намиране на принципно решение!
Даниела Петрова: Да, и намиране на решение, за да се изпада в такива ситуации.
Водещ: Да кажем и нещо за новия Закон за медиите в цифровата ера, който имате амбициите да създадете, може ли вече да цитираме имената на някои от експертите декларирали желание да работят по него, знаем, че експертите не са кой знае колко много?!
Даниела Петрова: Към настоящия момент, за петък всъщност имах предварителна неофициална информация, че трябва да бъде сформирана работната група, но нямам все още информация дали това е вече факт. И съответно, ако е факт, след като имаме заповедта на премиера, може да коментираме имената.
Водещ: Обещаващо звучи. Ще има какво да коментираме другата седмица. Благодаря ви за участието. Даниела Петрова, председател на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Дойде ли краят на сагата „Всички медии обичат Бойко Борисов и кабинетът”? Какво показват данните от мониторинга на медийната среда, ще коментираме сега с доц. Орлин Спасов, ръководител проекти Фондации „Медийна демокрация”.
Орлин Спасов: Струва ми се, че най-важната тенденция е известната нормализация на говоренето за новата власт. В самото начало след изборите, благодарение на персоналната голяма популярност на премиера, още като кмет на София и като централно опозиционна фигура, медиите възприеха един доста еуфоричен стил на отношение към смяната на властта. И това до някъде беше притеснително, защото пиковете на това пристрастие към новото управление, понякога достигаха до тревожни измерения и ние като наблюдатели си задавахме въпроса до кога това ще продължи.
Водещ: Смисъл Бойко Борисов говори, а медиите слушат?
Орлин Спасов: Да, точно така. И да и във всеки случай те са, бяха доста безкритични към всичко това, което се случваше и по-скоро влизаха в ролята на един комуникационен канал, който доста услужливо се предлагаше на новата власт. Без съответно да заема каквато и да било критическа позиция. Това будеше известна тревога през първите месеци на новото управление. Сега с много голямо успокоение бих казал, наблюдаваме една тенденция на нормализация на медийното отношение към Бойко Борисов и към правителството, поне на терена на печатните медии, които наблюдаваме през първите три месеца на 2010 година. И в правим това в съпоставителен план с последните няколко месеца на миналата година.
Водещ: По принцип журналистите трябва да са от едната страна, властта и хората с икономически интереси от другата. Има ли го вече това в реалността медийната?
Орлин Спасов: Да, това вече го има, това именно е и новото, може да се каже, че това е централното послание на новите ни наблюдения. А за първи път, ние виждаме как говореното специално за Бойко Борисов макар и да остава в сферата на позитивно, все пак е доста умерено позитивно, колебае се между позитивно и неутрално и тук не откриваме вече нищо от предишната позната патетика. Значи медиите по-скоро са склонни вече да не даряват премиера с внимание, а да обвързват неговата популярност с конкретните политики на правителството. Но най-интересните изменения са по отношение на това как печатните медии говорят за самото правителство и за политическата партия ГЕРБ. Тук е изненадата, защото виждаме, че в тези печатни медии, които наблюдаваме започва да доминира едно по-скоро критично отношение към правителството и към ГЕРБ, това означава, че медиите започват полека лека да влизат в своята гражданска и критическа функция. И мисля, че в крайна сметка големия печеливш от това нещо, е самото правителство. Защото то самото може да печели от коригиращата роля на медиите. Мисля, че ако правителството разбере това, а не драматизира факта, че печатните медии говорят по-скоро негативно за него, то само ще спечели.
Водещ: Което значи, че вече има диалог между медиите и властта? А не властта да говори, а медиите да слушат!
Орлин Спасов: Сега разбира се, вероятно продължава в някои медии тази тенденции. Трудно е да се говори за медиите като цяло, все още има издания като „Монитор” да кажем, които продължават в същия приповдигнат тон да говорят за премиера и за правителството. Но основните и най-влиятелни медии, вече наистина започват да влизат в една по-диалогична роля и най-вече в една по-критична роля, което в крайна сметка е и основната функция на медиите, като посредник между гражданското общество и властта. Тази роля за известно време като чели се беше загубила и за това казвам, че сега така с радост констатираме тази нормализация на медиите, нещо което пак повтарям, работи в полза на правителството, защото никое правителство няма полза от една фалшива подкрепа на медиите. Това винаги много бързо се обръща срещу всяка властта пък била тя и най-симпатичната.
Водещ: Какви са перспективите пред Фондация „Медийна демокрация” от тук насетне, на къде, вие ще продължите да наблюдавате?
Орлин Спасов: Това което много искаме да направим, да дадем път на един екип от млади изследователи, които работеха с фондацията в продължение на цяла година, през 2009 година. Те натрупаха много опит и сега ние се надявам, че тези млади хора, това са докторанти и студенти от Софийския университет, различни специалности, културолози, социолози и от Факултета по журналистика. Надяваме се, че тези млади хора все по-активно ще влизат в експертна позиция и тези млади хора наистина имат какво да кажат, това са нови, свежи гласове в медия критиката. Може би тук трябва да кажа, че имаме желание с доц. Георги Лозанов, по нататък да разгърнем дейността на фондацията, като направим към нея един институт за медийни изследвания, за да можем около този институт да запазим и екипа от млади изследователи. Би било много жалко ако тези хора се разпръснат, ако този опит не бъде доразвит и не бъде насочен към промотирането към една нова генерация от медийни анализатори и критици, които работят не в полето на всекидневната медийна критика, която често така влиза в малко по-коноктюрни и персонални неща, а по-скоро да се позиционират така в зоната на сериозната критическа мисъл върху медиите.
Водещ: За една година наблюдение върху дейността на медиите, научихте ли медиите да се отнасят критично към себе си?
Орлин Спасов: Нямам идея, може би, би било пресилено да кажем, че сме ги научили. Но все пак струва ми се, че успяхме да създадем в медиите известно очакване за това, че нещата, които казва Фондация „Медийна демокрация” все пак са важни. И израза това е, че почти всичко което фондацията е публикувала като анализи, през цялата 2009 година и през 2010, среща много добър прием в медиите. Публикуват се тези данни макар и критични към самите медии. Така, че нашата идеална цел е да направим самата медийна среда по-толерантна към медийната критика, защото тогава когато има медийна критика, самата медийна среда става много по-здравословна и в крайна сметка печелят самите медии.
Водещ: Доц. Орлин Спасов от Фондация „Медийна демокрация” пред „Клубът на журналистите”. А младите експерти вече са в студиото. Очаквайте след малко коментарите им.
Водещ: Станаха ли по-критични медиите към властта, станаха ли по-критични към себе си? Ето за това ще говорим сега. В студиото както ви казах преди малко са най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация” Ели Александрова, Николета Даскалова, Калина Петкова и Петко Карадечев. Здравейте.
Петко Карадечев: Добро утро.
Калина Петкова: Привет.
Николета Даскалова: Привет.
Ели Александрова: Привет.
Водещ: Добър ден може би, в 1 без 10 добър ден е подходящо. Така, най-атрактивния въпрос който може да бъде зададен за медиите и промененото им отношение към властта, безспорно е защо жълтата преса сближи криминалните и политическите сюжети. Коя поговорка е по-уместна „Гарван, гарван око не вади” или „Рибата се вмирисва от към главата”. Петко Карадечев е експерт анализиращ съдържанието на жълтите медии във Фондация „Медийна демокрация”.
Петко Карадечев: Ами аз се сещам за друга поговорка за това, че всички са маскари и много интересната тенденция в жълтата преса, особено вестник „Уикенд” който е най-тиражирания да се опитва да измести тази поговорка. Криминалната тема е най-разпространената, това е как да го кажа, легитимирането тема в жълтата преса. Колкото повече се пише за криминални и политически теми, толкова по легитимен е един въпрос. И сближаването между политиката и криминалното, аз специално го виждам като един опит за самолегитимация на самата медия, образът на вестника да се промени към нещо по-добро, коментирайки и критикувайки такива теми.
Водещ: Макар, че има много висока смъртност сред авторите на жълтата преса, има ли някакво влияние това?
Петко Карадечев: Ами, в анализа който направихме изкачат няколко любопитни неща, техники ако така мога да ги нарека за отговаряне на проблема за криминалното и едното което на мен ми направи впечатление това, че всеки проблем свързан с криминалната тема се раздува безумно много. Правят се някакви страхотни структури от различни теми, да речем сагата с Алексей Петров се раздуха на безумно много нива и например за до такава степен се разви, че той беше посочен като един от възможните поръчители на убийствата на репортерите от вестника. Та връзка и да има, някак си се потулва в страшно много, разводнява се всъщност в много коментари. Човек не може да разбере…
Водещ: До колко това обаче е автореклама, защото и подобни подозрения звучат доста логично?
Петко Карадечев: Ами автореклама ми звучи доста, как да го кажа, възможно е, защото самата медия в последствие публикува истории с продължение за своите автори. Нали в типичния жълт скандален тон и знам ли, дивиденти се изкарват, от където може. Колкото и да е неприятна темата!
Водещ: Със средствата на медиите, средата на интернет в последните месеци гражданското общество направи своите няколко малки революции. И така можем да наречем тази активност, можем ли да каже обаче, че това е трайна тенденция и какво е участието на традиционните медии в нея? Добър ден на Ели Александрова, която анализира за Фондация „Медийна демокрация” случващото се във фейсбук, нагалено клюкарника и останалите социални мрежи.
Ели Александрова: Точно така, клюкарник наистина. Ами тъй като започнахме с темата “Big Brother”, може би е хубаво да обърнем внимание на това какво се случва във фейсбук по темата. Значи противно на бурния обществен отзвук и критиките, и положителните мнения по въпроса във фейсбук “Big Brother Family” присъства само като негативна тенденция. Няма изобщо групи в подкрепа на предаването и такива, които се обявяват по някакъв начин в полза на това което се случва там. Напротив, присъстват само негативни групи и хората, потребителите на фейсбук, определят така явлението “Big Brother” като позор за България.
Водещ: Всъщност реално погледнато, няма хора, които да защитават големия брат в битността му на семеен. Тук става дума по-скоро за принципи, кой има право да се меси в сценария?
Ели Александрова: Еми да, може би в случая имам предвид по-скоро рейтинга и обществения отзвук, става въпрос, че това е явно достатъчно гледано предаване, щом и самият вътрешен министър започна да се занимава с него.
Водещ: Безспорно е много трудно да заемеш критична позиция спрямо големия брат, без да влезеш в хипотезата „цензура”, това са фактите просто!
Ели Александрова: Точно.
Водещ: А това, че той не ти е симпатичен, съвсем нищо не значи.
Ели Александрова: Съвсем друга тема. Разбира се, в най-популярната група в фейсбук, която е срещу “Big Brother”, тя се казва „Повръща ми се от Big Brother Family” в нея са записали 16 000 потребителя на фейсбук.
Водещ: Което е доста.
Ели Александрова: Което е доста. Ами по най-актуалните данни, над 1 млн. са потребителите на фейсбук от България, но 16 000 против явление което се случва в телевизията е наистина достатъчно сериозен брой хора. Така, че очевидно рейтинг и било то с негативна или положителна оценка, нещата се случват и във фейсбук, като резултат на това което гледаме на екрана.
Водещ: Коя революция събра най-много поддръжници във фейсбук?
Ели Александрова: Ами може би по отношение на…
Водещ: ГМО?!
Ели Александрова: …политическите, тъй като това беше темата в началото. Така най-мащабен отзвук и най-мигновенен след събитията, беше мобилизацията срещу опита на братя Юзеирови да учредят партия от ОТОМАН, към момента има над 20 групи създадени против тази, този опит. Тъй като това така и не стана факт на този етап. В тези 20 групи, ако сумарно съберем брой участници се събират над 100 000 души, над 100 000 потребители на фейсбук са се обявили против това явление. Като това е една, продължение на една тенденция която започна още миналата година, с миналата предизборна година, когато беше много активно участието на фейсбук потребителите по теми свързани с изборите против ДПС беше тогава мобилизацията, сега прераства в това явление.
Водещ: Всички тези потребители склонни ли са да обвиняваме медиите, че преекспонираме темата с братята? Защото в началото имаше страшно много критики към традиционните медии, че те са виновни едва ли не за голямата известност на въпросните братя!
Ели Александрова: Не знам до колко биха могли да вземат така позиция потребителите на фейсбук, тъй като те сами са част от тази преекспонизация на “Big Brother”.
Водещ: Да, точно това имах предвид, това имам предвид.
Ели Александрова: Просто нещата са свързани.
Водещ: Добър ден и на Калина Петкова, която следи взаимоотношенията между политиците и телевизиите за Фондация „Медийна демокрация”.
Калина Петкова: Привет и от мен.ю
Водещ: И при телевизиите ли големият брат е тема номер едно или не съвсем?
Калина Петкова: Не бих казала, до колкото големият брат е все пак е продукция излъчвана от една конкретна телевизия. Сега…
Водещ: Но пък удобна за присмех от едни други телевизии!
Калина Петкова: Да. Ако разбира се той направи нещо много, много лошо, което конкурентите могат да развеят като някакво знаме в собствена полза, това ще се случи. Но на този етап не се наблюдава такъв цялостен телевизионен интерес към темата.
Водещ: А иначе телевизиите как се отнасят към политиците? Има ли промяна …
Калина Петкова: За телевизията не мога да потвърдят това, което доц. Спасов каза по отношение на пресата. Нещата стоят така, че дори когато не се изказва директна подкрепа за управлението или пряко за министър председателя, самия факт на подредбата на новините и на присъствието на образи и теми в ефир, довежда до по-висока популярност. Какво имам предвид, през изтеклото тримесечие политическата новина от периферна от преди това в телевизионния интерес стана централа. Първите новини в емисиите започнаха редовно да бъдат политически, като цяло блока от политически новини се изтегли доста по-напред. По време на предишното управление, включително по време на предизборните кампании, когато логично хората очакват доста повече политика. Това нещо далече не изглеждаше така, политиката се появяваше след десетото, някои път дори на 15-20 минута в емисията, като съвсем дребна незначителна тема.
Водещ: Достатъчна ли е само медийната харизма на премиера да обясни това?
Калина Петкова: Не съм много сигурна, тук може доста да се спекулира. Със сигурност медийната харизма на премиера е един от основните фактори за това явление. Може да се каже, че цялото управление влага ресурс в тази посока. Може би самото то би нарекло това прозрачност, да кажем това е една медиатизирана стратегия за управляване изобщо, за представяне пред обществото.
Водещ: Какво е усещането ви, кой пише заглавията на медиите, политиците или самите медии, когато става дума за телевизия?
Калина Петкова: Когато става дума за телевизия, бих казала, че телевизията като чели не се стреми да ги пренаписва. Когато те са добре подадени от политиците, се ползват така.
Водещ: Да, значи пак стигаме медийната харизма. Има ли пък критичност в новинарските сайтове към политиците? Отговор очакваме от Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”, добър ден.,
Николета Даскалова: Добър ден и от мен. Преди да говорим, преди да кажем дали има критика, всъщност по-важното е, че най-малкото има интерес и той е изключително силен и продължителен във времето интерес към Бойко Борисов. Ако той спира да бъде чак такъв ярък и централен говорител на държавата, просто има едно отместване назад което показват данните от наблюденията върху печатните медии. То той със сигурност продължава да бъде съсредоточието на медийния интерес. Бойко Борисов и неговите подгласници в управлението, министъра на финансите и преди него министъра на вътрешните работи. Така, че тези три фигури са, са фигурите, които акумулират най-силно медийно внимание.
Водещ: И биват най-често цитирани, защото умеят да пишат заглавия?!
Николета Даскалова: Биват най-често цитирани, да, да има нещо такова. Най-често цитирани, най-често споменавани.
Водещ: Но те не са виновни за това разбира се?
Николета Даскалова: Да, но все пак може би имат някаква така медийна грамотност да речем, да знаят какви заглавия и какви теми да подават, за да се поемат толкова леко от медиите. В същото време, пък критичните гласове, гласовете на опозицията се случват така звучат много, едно много по-тихичко звучат. Въпреки, че говорим за новинарски сайтове, може да използваме аналогията със звука. Наистина много по-тихичко звучат, много по-малко са информационните единици, които се така мултиплицират критичните гласове от страна на опозиционно настроените политически фигури.
Водещ: Причината е липса на атрактивност или нещо по-различно?
Николета Даскалова: Може би липса на атрактивност, сега със сигурност, така по-висока чуваемост придобиват критиките от страна на президента. Все пак президента говори от една наистина много висока трибуна.
Водещ: Но пък там имаше и така, как да кажем една политическа сага, която като чели го постави, как да го кажа на гребана на вълната!
Николета Даскалова: О да, имаше политическа сага. Така, тази политическа сага, така смея твърда, че донесе известна полза и за, двете страни, които участваха в тази сага. Тези, които критикуваха Първанов, които се опитаха да го отстранят и за самия Първанов, защо? Ами защото, така целия кръг който се събра, на правителството и на подкрепящите партии от Синята коалиция и АТАКА най-вече, които се обединиха в критиката си срещу Първанов. Просто насочиха и мнението внимание и общественото мнение с така, наистина негативен знак към тази фигура, просто те си имат един опонент, една мишена към която и те се прицелват и цялото обществено внимание се прицелва. От другата страна пък, държавния глава така имаше възможността да влезе в ролята на централен опозиционер, много интересно. Той просто при него наблюдаваме известно разкрачване или влизане в едно двойно ампула, да. Едновременно на обединител на нацията и на опозиционер, човека който критикува правителството. Така, че са много интересни нещата. Да сагата около президента и така наречения импийчмънт, всъщност остана едно медийно зрелище. Наистина създаде се бух на медийната пиана около него, поизцапаха се малко едната и другата страна. Но в крайна сметка…
Водещ: И накрая стана ли ясно, дали стигнахме до, както Петко каза, до това, че всички сме маскаради?
Николета Даскалова: Маскарите са, тука нещо друго интересно, което между другото е свързано с наблюденията на Петков и насочването на акцента в жълтата преса към криминалните теми. Всъщност нещо подобно се случва и в новинарските сайтове. Темата, сюжета който генерира най-голям интерес и така плътно бива отразяван в продължение на месеците от началото на годината до сега. Това са всички тези новини, които показват, че се случва някакво възмездие. Това е темата, сюжета за силната ръка. Фиксирам всичките, разгласяването на акции, като „Октоподите”, „Недосегаемите”, „Медузите”, да. Ето виждате ли, самите имена са изключително атрактивни и мигновено попадат в медиите, защото пък и медиите имат интерес да транслират такъв тип сюжети…
Водещ: Да, ние сме коментирали в „Клубът на журналистите”, хипотезата, че може би много добър журналист пише заглавията на операциите.
Николета Даскалова: Може би да или поне човек с така… но наистина…
Водещ: Но факт е, че ролите са разменени. Политиците пишат заглавията в медиите, пък медиите пишат заглавията на операциите, но да оставим, да оставим разбира се това настрана. Промени ли се отношението на медиите към критиките на експертите, за повече от година наблюдение, мониторинг и коментари на многото експерти ангажирани от Фондация „Медийна демокрация”. Николета!
Николета Даскалова: Мнението на медиите към критиката?
Водещ: Да.
Николета Даскалова: Ще потвърдя това което каза и Орлин Спасов, просто медиите започнаха да ни слушат. И ние сме изключително доволни от това, че слушат и пренасят нашето мнение сред себе си.
Водещ: Предполагам, че Петко не може да каже такова нещо за жълтата преса обаче?
Петко Карадечев: Не, не, там фокуса един единствен…
Водещ: Там със слуха има проблеми!
Петко Карадечев: Там е положението при жълтата преса, особено при вестник „Уикенд” е много ясно изразено. Вестника е с най-голям тираж, това са 324 000 броя, поне според вестника и от тази трибуна е много важно какво се пише. Има два много важни фрагмента там. Първата страница и централния сегмент, вътре в самия вестник, който в последните 15 броя от януари до сега, е окупиран изцяло от криминална тематика, само две цифри. От 15 заглавия, 13 на криминална тематика. От тези 13 пет са за Алексей Петров. Мисля, че фактите говорят за себе си.
Водещ: И във всичките върви тънката червена нишка на политическия сюжет!
Петко Карадечев: Да, естествено. Това са любопитното обвързване на ДАНС, Октоподите и нали всичките операции, за които говорихме. От друга страна чисто тези случаи с неразкритото убийство на сестрите Белнийски и прочие, прочие. Във всеки един елемент, във всеки един момент винаги има някаква политическа подплата. И много любопитното поне в жълтата преса е, че политическата подплата, т.е. винаги е свързана с политици от миналото или по-минали правителства.
Водещ: Никога със сегашните!
Петко Карадечев: Никога със сегашните и това не знам дали е, не знам дали може да се говори за някакъв реваншизъм или за нещо такова, но е факт просто.
Водещ: Но очевидно жълтата преса изостава от другата преса, защото другата преса страни вече на ръка разстояние от политиците и търси критичен поглед към тях!
Петко Карадечев: Да, аз това не бих могъл да го кажа като някакво явление в жълтата преса. Има статии, но аз специално при моите наблюдения не съм забелязал някаква обща вълна на критика.
Водещ: Кое е огледалцето на телевизията, политиците или хората? Калина!
Калина Петкова: Трудно е да се прецени. По принцип идеята на телевизията е хората да бъдат огледалото.
Водещ: Но пък в реалността, огледалцето е много ползвано…
Калина Петкова: Може би в момента политиците са достатъчно атрактивни, за да бъдат търсени в крайна сметка от аудиторията. Трудно е да обвиняваме само телевизията. Тя показва все пак това, което е гледаемо. Така, че топката остава в управлението до някъде.
Водещ: И накрая, Ели има ли наченки на критично отношение във фейсбук към властта?
Ели Александрова: Със сигурност има, но интересното в случая, че има и наченки на това властта да се вслушва в мнението на гражданското общество във фейсбука, аз го наричам фейсбук-обществото вече дори. Показателен пример в това отношение, например реакцията на премиера Борисов, още преди началото на годината, когато във фейсбук се появи една група с обидно съдържание по отношение на България, която се казваше “Fuck Bulgaria”, тогава Борисов коментира, че дори ще съзира ДАНС и ще предприемат някакви последващи мерки по отношение на създателите на групата. В това отношение друг актуален пример е последния скандал, който се случи с кучето Мима от Дряново, за който всички знаем. Това беше един пример в който, активността на хората във фейсбук, доведе и до някакви проекти за промяна на закон, което наистина е прецедент.
Водещ: И с оглед кратките срокове, направо си е живо чудо. Останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: В „Клубът на журналистите” днес гостуват най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация” Ели Александрова, Калина Петкова, Николета Даскалова и Петко Карадечев. Хайде сега да поговорим за големите медийни драми, дали ще постигнем обединение на различните медии, в това отношение. Николета!
Николета Даскалова: Може би ще постигнем, ако трябва да вървим хронологически през месеците от началото на годината, ще трябва да кажем първата голяма, наистина много голяма медийна драма, която предизвика огромен интерес, това е казуса около кандидатурата за еврокомисар на Румяна Желева. Цялата сага около тази, така тази история завършила не добре за Румяна Желева, успя да обедини медиите в това, те да сложат като топ новина в своя дневен ред. Поне това аз го отчитам в новинарските сайтове. Мисля, че и в телевизията се случи точно същото.
Водещ: Калина!
Калина Петкова: Определено беше така и в телевизията, даже може да се каже, че политическата новина отново стана първа покрай тази сага. Тя излезе най-печеливша от всичко което се случи.
Водещ: Какви групи амбицира за изява във фейсбук и в останалите социални мрежи, Ели?!
Ели Александрова: Ами този конфликт във фейсбук беше отразен, така с три нюанса, имаше един положителен, един отрицателен и един герой който носеше и двете характеристики. Абсолютно отрицателния герой се оказа Антония Първанова. Ако според така това което се случи в традиционните медии, нещата се развиха не добре за Желева, то във фейсбук имаше както нейна подкрепа, така и такива против. Но по отношение на Първанова имаше само отрицание. А напълно положителният герой разбира се беше Кристалина Георгиева, която събра и много голям поддръжници в мрежата.
Водещ: Което показва, че и в реалността може да има щастлив край!
Ели Александрова: Точно така.
Водещ: А как стоят нещата с медийните драми в жълтата преса?
Петко Карадечев: Там е малко по-различно, защото както се оказа Румяна Желева не се оказа достатъчно силна, достатъчно жълта, за да измести Бойко Борисов, ако може така да се изразя с метафори естествено. Някак заглавията посветени за нея, не се оказаха толкова атрактивни за жълтия нюх. Там героя, по-силния герой беше Ирина Бокова и нейното семейство, нейното минало, историята покрай нея. Тя беше отразена по-силно като такава медийна драма, предизвикваща много възмущение от критично настроените автори във вестника, зареди нали различни спекулации, които са правени там покрай нея. Но уви героината на „Dancing Stars”не можа да се котира чак толкова много.
Водещ: Добре, каква причината да има разлика в драмите в, от едната страна едните медии, от едната страна другите медии и жълтите, трябва да има някаква причина сигурно?
Петко Карадечев: Ами трябва, сигурно има, но аз все още си държа на тезата, че криминалното продава най-много, поне в този сегмент на пресата. И политическите теми, винаги когато присъстват, трябва да са свързани с някаква конспирация, някаква голяма картина, някакви по-сериозни, по-сложни взаимоотношения, които обикновения читател не разбира и от там вече…
Водещ: Да се преместим сега от реалното в нереланото, в утопичното. Какво могат медиите и гражданите заедно? Могат ли нещо да направят, научиха ли се да го правят заедно? Николета.
Николета Даскалова: Надявам се, че ще направя нещо съвсем скоро и това е да, с помощта на политиците разбира се, и това да променят Наказателния кодекс и да инкриминират жестокостта към животните. Ето това е наистина една много ключова тема, много ключово събитие, което обединява както гражданското общество, новите медии, реакцията на традиционните медии беше изключително важна, просто каузата нямаше да придобие такава публичност, ако не беше помощта на традиционните медии. И политиците може би нямаше да обърнат внимание по, ако новината е около голямото обединение на хора, които искат промяна в Наказателния кодекс, но беше пренесена по телевизията най-вече.
Водещ: Обаче тук говорим за една истинска кауза, а не за измислена, нали така. Да направим и тази разлика!
Николета Даскалова: Да, да, това е една истинска кауза.
Ели Александрова: Истинска кауза, която във фейсбук се подкрепя от 250 000 потребителя, от 1 млн., 250 000 подкрепят тази кауза. Няма как да не е истинска.
Водещ: Да и всъщност не се е случвало до сега подобно обединение на толкова голям брой хора заставащи зад една идея.
Ели Александрова: Не. Абсолютен прецедент на такава гражданска инициатива, която не е свързана с нещо жълто за което говорихме, нещо криминално…
Водещ: Криминално!
Ели Александрова: То е криминално под някаква форма, но е…
Водещ: Не, у нас не е, там е проблема, че у нас това формално не е.
Ели Александрова: Че искаме да стане, че трябва да бъде, но на този етап не е.
Водещ: Телевизиите как се справят с този прецедент събиращ страшно много мнения за промяна в законодателството, защото няма ли картинка, телевизията е доста безсилна! Но картинката е достта…
Калина Петкова: Да, картинка имаше…
Водещ: Но тя е доста трудна за преглъщане!
Калина Петкова: Имаше така новите собственици на кучето Мима бяха показани, начина по който животното живее сега, колко хора го отглеждат, какви медицински грижи се полагат, как го хранят, помагат му да се разхожда, изобщо да съществува. Мога да потвърдя само това което казах и Николета, със сигурност влизането на тази новина в телевизията и отново влизането в телевизията на отзвука който тази новина предизвика във фейсбук, беше от ключово значение за това развитие, което виждаме в момента.
Николета Даскалова: Имаше и нещо друго, само ще допълня Калина. Самите протести бяха отразени също в телевизията. Събирането на гражданите да протестират, да се организират за подписването на подписка, това нещо беше отразено и подсили още повече, и продължава. Просто това е тема, която продължава да тече в момента, не е нещо еднократно, просто някакъв инцидент, който едноекранно да се регистрира и да остане.
Калина Петкова: Влезе в телевизионния дневен ред, така да се каже.
Николета Даскалова: Да, да. Ако трябва обаче да се върнем пак на въпроса ви, да помислим пак за някаква утопична тема, може би това е идеята, че ще настъпи това дългоочаквано възмездие. Справедливостта, че справедливостта ще бъде раздадена най-накрая, лошите ще получат своето наказание. Знаем в момента е атаката към бившите управляващи най-вече, че ще има осъдени, наказани министри. И сега безспорно това е темата, около която се наема най-много шум в така в сумарен план. Но дали ще се случи, дали ще остане само на медийно ниво, все още не можем да кажем, пък не сме ние хората, които трябва да кажат, има си институции за това.
Водещ: Ели във фейсбук, отношението към подобна утопия?
Ели Александрова: Към подобна утопия към отношение на кое?
Водещ: Хората, които са били във властта, да получат възмездие за това което не са направили както трябва?
Ели Александрова: Ами фейсбук винаги призовава към справедливост, така че…
Водещ: Но по принцип!
Ели Александрова: Но по принцип да, конкретен пример в това отношение не мога да дам. Но със сигурност това е една от характеристиките на гражданското общество което се заформи там като фейсбук-общество. Така, че може би тепърва ще ставаме свидетели на такива…
Водещ: До колко гражданските активности са наистина в приоритетите на телевизиите, Калина?
Калина Петкова: Трудно е да се прецени, защото гражданските активности трябва да се конкурират с политическите такива. Със сигурност случаи като този с кучето Мима и последвалите протести свързани с насилието към животните, инициираните промени в НПК, показват, че гражданските активности могат да са интересни и за телевизията. По-скоро е трудно да се сегментират темите, по които гражданските активности успяват, може да се каже, че със сигурност има теми, които влизат в телевизията през политиката и за които гражданското общество е по нямо така, да употребя тази дума. Други теми за които политиката мълчи, които тя не е обсебила, както в случая отношението към животните, имат по-голям шанс да събудят граждански интерес и да влязат в традиционните медии, в телевизията специално през гражданския ключ.
Водещ: Последно да ви попитам. Закъсняха ли политиците да се включат в сюжета с кучето Мима или просто бяха подчинени на това, че гражданите и медиите се обединиха зад една кауза? Ники!
Николета Даскалова: Тука най-добре могат да отговорят хората, които инициират тази кауза. Те направиха много мащабна акция миналата година, но тогава тяхната идея не успя. В така обсъждаха се промени в наказателния кодекс, до тогава в парламента имаше и защитници и критика. И в крайна сметка тези, които бяха против инкриминирането на жестокостта, нали това което сега искаме да се случи, не се случва, не се случи. Така, че да, закъсняха. От тази гледна точка закъсняха, това е втората така мащабна вълна на такава акция. Защо сега тя има голям шанс да се случи, защото гражданите наистина много, много силно, много качество се обединиха и традиционните медии така станаха в случая техен помощник.
Водещ: Как постъпи в този случай жълтата преса, Петко?
Петко Карадечев: Абсолютно нямо, аз лично не съм срещал в нито един от броевете, които съм разглеждал. Не съм видял някакво отразяване. Просто не е достатъчно криминално, не е достатъчно конспиративно, не е достатъчно политическо, колкото и странно да звучи за нюха на жълтата преса. Там трябва да има наркотици, трябва да има жени, трябва да има…
Водещ: Политици!
Петко Карадечев: Да.
Водещ: И, и световен заговор по възможност.
Петко Карадечев: Естествено.
Водещ: С телевизиите Калина. Политиците закъсняха ли да застанат зад камерите по случаите?
Калина Петкова: Бих казала, че се включиха точно на време, от гледна точка на телевизията. Това което каза Ники, че такава активност е имало и миналата година, дори и тя да е минала през телевизията, не е предизвикала този фурор, не е имало тези атрактивни образи, не е била толкова рейтингова. Докато сега, политиците заеха позиция и реагираха точно в момента, в който темата беше най-гореща на екрана.
Водещ: И за фейсбук да кажем, там беше основната активност.
Ели Александрова: Ами по отношение на фейсбук, аз мога да, моето заключение е, че реакцията на политиците беше мигновено, не просто, не просто не е закъсняла, ами мигновена в резултат на това което се случи буквално там за няколко дни, като мобилизация, не електорат, ами в случая потребителите по тази тема.
Водещ: Значи можем да кажем, че политиците зорко следят фейсбук?
Ели Александрова: Ами не знам до колко можем да го кажем, но със сигурност в случая можем да кажем, че тази кауза имаше политически отзвук.
Водещ: Благодаря ви за участието. Днес гости ни бяха Ели Александрова, Калина Петкова, Петко Карадечев и Николета Даскалова. Най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация”. Днес говорихме за цитатите на хората от властта, уместни или не, които добиват статут на чудо за един ден. Накрая ми се ще да се разделим с един сборен цитат за домашно. Над съдебната система виси облакът, Красьо Черния, в ролята на горския влезна американския посланик. Правим го перфектно, разбирам я и я мога тази работа с арестите, тя е най-антикризисната мярка. Отвърна с присъщия си медийни чар Бойко Борисов. В това време Еврокомисията одобри нашите икономически прогнози въпреки многото забележки към лексиката на вицепремиера Симеон Дянков. По делото за новите българските демони, Ваньо Танов напълно потвърди написаното от Юргин Рот. Адвокатите на Румен Петков, призоваха за свидетели Алексей Петров и Валентин Петров. Както се казва, събраха се. Обаче процесът ще остане засекретен зареди думи на Ваньо Танов, станали известни преди 2 години. Горе долу по времето когато Румен Петков се закани да съди немския разследващ журналист. Та в задачката се пита „Гарван, Гарван око вади ли”? И още нещо, хората предполагат, вулканите разполагат. Хубав ден.
Posted in PR&Media News
Tags: БНР, Георги Лозанов, Даниела Петрова, Ели Александрова, Калина Петкова, Клубът на журналистите, Николета Даскалова, Орлин Спасов, Петко Карадечев, Радио програма "Христо Ботев", Фондация „Медийна демокрация”
