PRESS.dir.bg I 2010-05-01

Специален гост на церемонията бе френският писател Фредерик Бегбеде, който привлече над 450 души от медийния и рекламния свят

С голямата награда M-Tel Media Masters бяха отличени Надежда Василева от БНТ и Владимир Владков от сп. “Computerworld” на официална церемония, която се проведе снощи в зала 6 на Интер Експо Център в присъствието на повече от 450 гости от медийния и рекламния свят. Главният изпълнителен директор на М-Тел Андреас Майерхофер връчи приза на Надежда Василева за репортажа й „Села без телевизия”, а специалният гост на вечерта – френският писател Фредерик Бегбеде даде наградата на Владимир Владков за неговия материал “Новото бойно поле – цифровата телевизия”

Конкурсът M-Tel Media Masters, който се провежда за първи път през 2010 г., предизвика голям интерес у журналистите. Над 60 материала от 26 национални и регионални медии се състезаваха за голямата награда – грамота, парична награда в размер на 5000 лева и преносим компютър. Журналистическите материали бяха разделени в две основни категории – „Електронни медии” и „Печатни медии”. Във всяка категория бяха номинирани по 6 материала, от които три получиха награди /Виж по-долу всички номинирани и наградени журналисти/. Класацията беше извършена от компетентно жури в състав: журналистите Тома Томов и Калина Андролова, медийният експерт Георги Лозанов, издателят Раймонд Вагенщайн, председателите на Съюза на българските журналисти и на Българското дружество за връзки с обществеността Милен Вълков и Милена Атанасова. 

Фредерик Бегбеде започна речта си с „Обичам ви” на приличен български език и говори за влиянието и значимостта на телекомуникациите върху живота на всеки човек. Той си избра темата Навлизаме ли в „Прекрасният нов свят” по едноименната антиутопия на Олдъс Хъксли и я представи по уникален и неповторим начин. Бегбеде даде за пример себе си – вчера той се успал, изпуснал си самолета и след няколко проведени телефонни разговора между Париж и София, успял все пак да долети, за да участва в церемонията по награждаването на M-Tel Media Masters. Това беше само един от многото примери за „добрата” роля на телекомуникациите, без които не можем. После той се спря и на „лошата” им част, която води до нежелание у хората да учат и четат, защото все повече разчитат на интернет информацията. В заключение Бегбеде призова хората да си живеят живота и да бъдат себе си. 

В България Фредерик Бегбеде ще отбележи 20 години от своя дебют като писател, който прави през 1990 година с публикуването на първия си роман „Мемоари на един откачен младеж”. Следват „Почивка в кома” и „Любовта трае три години”. Той е завършил политически науки, маркетинг, журналистика и комуникации. Занимава се с реклама, телевизия, публицистика, литературна критика. Автор е на редица романи, преведени на 34 езика. Сред тях е и филмираният „99 франка”, който му носи световна слава.

След церемонията по награждаването на участниците в M-Tel Media Masters’2010, гостите на събитието имаха възможност да видят Фредерик Бегбеде в различно амплоа – това на DJ. Специално за тях френският писател застана зад пулта и миксира любими свои хитове от личната си CD колекция, която специално донесе в София. Всички гости на M-Tel Media Masters получиха последната, преведена на български език, книга на Бегбеде „Почивка в кома”, а някои успяха да си вземат и автограф от него.

Категория „Печатни медии” – награди и номинации: 

1–во място – Владимир Владков, сп. “Computerworld” – “Новото бойно поле – цифровата телевизия”

2-ро място – Светослав Метанов, в. „Дневен Труд”, „Ще чакаме ли още еврошамари”

3-то място – Орлин Спасов, сп. “Foreign policy” – „Вездесъщата телевизия”.

Николай Марченко, в. „Сега” – „Цифровизацията на ефира може да върне България в миналия век”

Цветан Илков, в. „Стандарт” – „Събраха кухнята в шкаф”

Здравка Маслянкова, в. „Янтра днес” – „Проблемът с GSM антените влиза в Народното събрание” 

Категория „Електронни медии” – награди и номинации:

1-во място – Надежда Василева, БНТ – „Села без телевизия”

2-ро място – Евгений Генчев, Нова ТВ – „Свобода или сигурност”

3-то място – Димитър Анестев, бТВ – „Страхове в магнитното поле”

Стоян Тошев, Hicomm.bg – „Близки срещи с интернет от четвъртия вид”

Момчил Карабулев, MobileBulgaria.com – „RIM с поглед към пазарите от Източна Европа”

Малина Дачева, Expert.bg – “Мобилната буря”

За допълнителна информация:

Корпоративни комуникации
Мобилтел ЕАД
0882 201 202 

Оригинална публикация

 

Специален гост на церемонията бе френският писател Фредерик Бегбеде, който привлече над 450 души от медийния и рекламния свят

БНР I 2010-04-28

На пресконференция в Българското национално радио бяха представени резултатите от последното проучване на социологическата агенция Маркет линкс за аудиторията на националните програми „Хоризонт” и „Христо Ботев”.

На пресконференция в Българското национално радио бяха представени резултатите от последното проучване на социологическата агенция Маркет линкс за аудиторията на националните програми „Хоризонт” и „Христо Ботев”.
От 2007 година БНР извършва системно сравнителни проучвания на радиоаудиторията, отбеляза генералният директор на радиото Валери Тодоров. – За първи път обаче изследването обхваща само аудиторията на националните програми „Хоризонт” и „Христо Ботев”. То показва навика, очакванията, начина на слушане, поведението на една лоялна аудитория. Поведението й е изследвано и в съотношение към информацията, която получава от други медии. Целта е да се видят и навиците на слушателите. Навлизаме в един прагов етап, когато предстои да се премине от аналогово към цифрово излъчване и характеристиките на аудиторията в този ключов момент са изключително важни.
Валери Тодоров припомни, че Българското национално радио вече използва два цифрови формата и поставя силен акцент върху използването на интернет пространството. Предстои да се разработи финансова страница на сайта на националното радио, профили на медията в основните социални мрежи, а също и в музикалните портали, където ще бъде осигурен достъп до някои от документалните и музикалните архиви на БНР.
Анализът от системните изследвания на социологическата агенция Маркет линкс показва, че през последните три години е безспорно удвояването на рейтингите и обхвата на аудиторията на двете национални програми на БНР „Хоризонт” и „Христо Ботев” и това е най-важното от постиженията на медията.
Последното проучване от февруари 2010 г. сочи, че според слушателите БНР покрива критериите на модерната обществена медия, а общата удовлетвореност от програмите на Радиото е висока. Те успяват да отговорят на очакванията и изискванията на аудиторията както по отношение на съдържанието, така и по отношение на професионализма на журналистите и водещите. Оценките, които слушателите дават на водещите са от много добри до отлични.
Удвоено и времето за слушане на програмите. „Хоризонт” се очерта като категоричен медиен лидер с най-добрите новини и публицистика в радиоефира и с 32-38% от аудиторията. През последните три години се наблюдава и трайна тенденция на нарастване на пазарния дял на програмата. През февруари 2010 г. той достигна рекордната за последните две десетилетия стойност от 24,1%
Въпреки силната конкуренция на телевизиите в сутрешния часови пояс, сред своята аудитория, "Хоризонт" постига по-високи рейтинги от тези на всички телевизионни канали взети заедно, посочва изследването на Маркет линкс.
"Христо Ботев" е програмата със специално внимание към културата и разнообразните музикални стилове, без да пренебрегва сериозната социално-политическа тематика.
Генералният директор на БНР Валери Тодоров покани журналистите на Осмата международна среща на регионалните радиотелевизионни и телекомуникационни организации, производителите на техника за радиоразпръскване, по инициатива на Българското национално радио. Тя ще се проведе от 12 до 14 май в курорта „Златни пясъци”.

Оригинална публикация

сп. Мениджър | Пепа ВИТАНОВА | 2010-04-11

В администрацията е най-добре да действа лекарският принцип: ако не можем да помогнем, най-важното е да не навредим, казва генералният директор на Българското национално радио

ВАЛЕРИ ТОДОРОВ е роден на 25 август 1956 г. в Силистра. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Още като студент води предавания по програма "Христо Ботев" на БНР, пише за централния печат и е зам. главен редактор на в. "Софийски университет". От 1981 г. работи в главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на БНР, където последователно е литературен сътрудник, редактор, коментатор, старши репортер, водещ на новините и на вечерните обзорни предавания, отговорен редактор, завеждащ редакция, зам. главен редактор, и.д. главен редактор. Като специален пратеник на БНР е отразявал най-важните събития на прехода в Източна Европа – първите демократични избори в Унгария. Румъния, Албания, Украйна, разпада на Югославия, края на Варшавския договор. Той е най-добрият ни специалист по проблемите на ОНД и Русия. Автор е на документални филми за БНТ за драматични етапи от развитието на Русия, както и на многобройни публикации в българския и чуждия печат. От януари 1993 до октомври 1997 г., след спечелен конкурс, е кореспондент в Москва на БНР, а също и на БТА. След завръщането си в България е отговорен редактор и водещ на вечерното обзорно предаване на програма "Хоризонт" – "Нещо повече", после за кратко е директор на програма "Хоризонт". От януари 1999 до април 2006 г. е завеждащ кореспондентския пункт на БНТ в Москва, по същото време е и кореспондент на БТА. След това е директор на дирекция "Радиоразпръскване" в БНР и и.д. директор на Радио Благоевград. През 2007 г. печели конкурса за генерален директор на БНР. Владее руски, немски и английски език. Женен е, има син.

- Господин Тодоров, в период на криза обществените медии като че ли са в по-добра позиция от частните. Гарантираната държавна субсидия компенсира намалената реклама. Така ли е?

- Не е така. Нашето финансиране също е намалено – веднъж като субсидия, втори път като приходи. При това ние не можем да ограничим или занемарим обществените си функции, нито да снижим качеството заради по-малкия бюджет. Ако за една търговска медия хората са склонни да направят компромис относно качеството и професионализма, на обществените медии не прощават. Като данъкоплатци си казват:

"Това са моите пари, имам право да изисквам". И понеже сме на темата за парите. Мисията на обществените медии е различна от търговските. Две трети от рекламното време на БНР например отива за подкрепа на обществено значими културни, образователни, музикални инициативи. Ние сме и най-големият медиен партньор на социално отговорни проекти. Нищо от това, което получаваме, не ни е предоставено като подарък. Освен това водещата част от бюджета на БНР само минава през нас и отива в БТК ("Виваком"), която монополно притежава предавателните съоръжения, чрез които излъчваме. Това впрочем е парадокс, защото водещата практика в света е държавата или обществените медии да имат свой контрол върху телекомуникационните съоръжения.

- Във форумите наричат БНР последния мохикан, който все още не е увреден от слугинажа пред Негово Величество Търговията и от тенденцията към ожълтяване и изпростачване на медийния ни пазар. Цената на този ореол каква е?

- Ценностната система на обществените медии е различна от тази на търговските. Целта ни е да произведем качествен продукт в качествена опаковка, с превес на обществения над търговския интерес, което изисква двойно по-големи усилия. БНР изпълнява изключително трудоемката функция на пазител на паметта и традициите на нацията. Записваме и архивираме всичко най-важно, случващо се в политическия, социалния, икономическия и културния живот. Освен радио ние сме и една много голяма културна институция: имаме 6 музикални състава, излъчваме на 11 езика за целия свят, развиваме издателска дейност… Само през последната година издадохме 20-ина диска с уникални записи от различни области, организирахме фестивал на духовата музика, детски празници, много разнообразни извънстудийни прояви, но най-важното е, че възстановихме културните салони на програма "Христо Ботев". Те събират под наш покрив писатели, художници, фотографи, хора от различни области. Така някога радиото е започнало да развива обществената си функция в подкрепа на българската култура. През последните две години имаме забележим напредък в много направления. Успяхме да удвоим аудиторията на всички наши програми. "Хоризонт" държи вече 38% от радиоаудиторията и има 2,5 млн. слушатели. Внедрени са нова техника и технология, сред които и цифровото излъчване по технологията DRM, променена е изцяло организацията на работа, утвърдено е продуцентското начало в програмите. Открихме две нови регионални радиостанции (от 5 станаха 7), което не се беше случвало от 1973 г. насам. Вкарахме в действие 66 нови собствени радиопредавателя, което не се беше случвало през последните две десетилетия на прехода, внедрихме нов уникален звукозаписващ пулт с цифрова настройка в концертното ни Първо студио, внедрихме нова автоматична телефонна централа, като включихме в обща нискотарифна мрежа всички наши комуникационни връзки, сред които 12 подвижни радиостанции от ново поколение, единствени в страната. Пуснахме в действие два нови продуцентски студийни комплекса, аналогични на този в Първо студио – в Радио Пловдив и Радио Благоевград. В момента преоборудваме основните студийни комплекси на "Хоризонт" и "Христо Ботев". При това всичко в рамките на дадената ни субсидия. В същото време в "Хоризонт" стартираха 15 нови предавания, 14 нови в "Христо Ботев". "Христо Ботев" е единственият в страната продуцент на детски предавания и на радиодраматургия. Освен че успяхме да си върнем младите слушатели, увеличихме и времето на слушане на нашите програми. Имаше време, когато БНР беше предпочитано от по-възрастната, по-улегналата аудитория, но вече е с подмладен профил. Имаме популярни предавания, например предаването "Аларма" на "Христо Ботев", музикални линии на "Хоризонт", които събират в откритото ни студио и в ефир активна аудитория от 15 до 30 години. При нас работят хора с уникални професии и способности, каквито няма извън нас. Радиото по принцип е най-персонифицира-ната медия. Между журналиста и микрофона няма посредник. В живото предаване имате две оръжия – вашия глас и вашата мисъл. Никой освен собствената ви некомпетентност или неувереност не може да ви ограничи. Аз много уважавам радиото именно заради професионалната свобода, която дава, и заради професионалния стандарт, който налага. Но имаме изключително чувствителна аудитория – по гласа тя разпознава степените на откровеност, настроението, подготовката, фалша. Може да сравним това усещане с диагнозата по ретината на окото.

- Как си обяснявате, че БНТ не успя да си възвърне предишния престиж, много от зрителите загубиха навика да я гледат, докато БНР устоя на промените и си остана водещото радио?

- При телевизията натискът винаги е бил по-силен и затова степента на разрушение там беше по-голяма. Резките промени в телевизията доведоха до изтичане на кадри, до демотивация, а екипното начало е много важно. Аз и досега не мога да разбера защо трябваше да бъде отнет един от каналите на БНТ, за да се осигури равен старт с една друга телевизия, която дойде с капитали, които многократно надвишаваха капитала на БНТ. По-справедливо щеше да е да се отдели друг честотен ресурс, а не да се разрушава нещо готово. Радиото винаги е било по-неспокойната електронна медия, но с по-стабилно и по-независимо медийно поведение. Може би защото е майката на всички електронни медии… Получи се така, че ние захранихме с кадри, технологии и като школа много от националните медии. Но и БНР премина през криза през 2001 г. Преди това бяха ликвидирани програмите "Знание" и "Орфей". Последствията от това и досега се усещат, както се чувства и дефицит от една професионална музикална програма.

- Има ли нещо, което не успяхте да изпълните от програмата, с която спечелихте конкурса за изпълнителен директор преди три години?

- До края на мандата си ще изпълня обещаното, дори малко повече в някои области.

- Кое беше най-трудното?

- Винаги най-трудното е да ви повярват. Втората трудност е смяната на манталитета. Да накараш човек, който е свикнал да заобикаля проблемите, да ги преодолява.
Да го убедиш, че това е по-неудобната, но по-печеливша позиция. Защото резултатът мотивира. Когато виждате как със смяната на техниката и технологиите, нещо, срещу което сте се съпротивлявали, се променя и личната ви мотивация, хубавите нещата се случват по-леко. Нормално е човек да се плаши от всяка промяна, да си задава въпроса ще се справи ли, ще успее ли да се наложи в новата конкурентна среда. Щастлив съм, че успяхме в консолидирането на този корпоративен дух.

- Кое е специфичното в мениджмънта на обществените институции?

- В един такъв на пръв поглед скучен процес като мениджмънта много важна е правилната дозировка. Трябва да се намесваш само тогава, когато е необходимо. В администрацията най-добре е да се действа като в лекарската практика. Когато лекувате някого, важно е да не предозирате намесата, за да не навредите на пациента. Защото може всички да виждат заболяването, но не всеки може да лекува.

Стр. 108 – 109, 110

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-04-17 

Г-н Лозанов, какво ви прави най-силно впечатление на медийния пазар?

Деля медийната история на прехода на три етапа. Първият, свързан с либерализацията и лавинообразното разрастване на медийното пространство след разпада на социалистическия режим. Романтичен период, носещ обаче немара към самия продукт. Вкусът на медийната свобода даваше ниски професионални образци, някои от тях безнадежден опит за реставрация на заглавия и журналистически подходи от преди 9-ти септември. Липсата на стандарти по отношение на толкова важна част от социалния живот не можеше да продължава. Вторият период настъпи с приемането на ЗРТ (1997г.) и навлизането на големите чуждестранни играчи в преса, тв, радио. Те проявиха достатъчно разум като оставиха българските медии да се правят по свой образ, изисквайки от тях по-професионално ниво и съответна печалба. Комуникационният модел на БНТ и Хоризонт се уплътняваше максимално, обвързан с комерсиални задачи. Пресата, за съжаление, нямаше модел, който да възпроизвежда в един демократичен свят. Той беше частично създаден от т.нар. независима българска преса – от части реминисценция на в. "Отечествен фронт", прокарвана от Петьо Блъсков и доза връщане към учебниците по журналистика, което направи Валери Найденов. Сега навлизаме в трети етап, големите играчи – Мърдок, Кириаку излязоха на сцената, поклониха се и си тръгнаха. Очаква се това да направи и ВАЦ.

Какво е вашето обяснение за това?

Голямата реминисценция свърши, навлизаме в един съвсем различен модел на комуникация, продиктуван от технологичния напредък и новите медии. Комуникационният терен у нас е много сложен, тъй като преходът въобще не е завършил. Трудно е да се прогнозира как всичко това ще се отрази върху медийния пейзаж. Сигурен съм в едно – големите тв мастодонти от типа на bTV и Нова ще се разслоят на много повече специализирани канали с навлизането на цифровото разпространение. Събирането на несъвместими вкусове, което буди непрестанен взрив на недоволство към медиите, ще се прекрати. В радио ефира се форматира една малка ниша на информационни програми, а тези, които не са информационни, няма да се правят на такива. Вестниците ще оцеляват на база на онлайн изданията си. Всичко това подготвя медийната среда за следващия еволюционен етап, когато традиционната медиа ще бъде част от медиа микс, диктуван от интернет.

Кои са факторите, обуславящи навлизането в този нов медиен етап?

Като технология и като средство за комуникация медната води до разширяване на свободата, т.е. правото на избор на консуматора. Когато говорим за българската действителност, трябва да отчетем процеса на компрометиране на публичните елити. Разочарованието на хората натовари медиите с много вини и породи нужда от подмяна на ‘"конете". Ето защо от ефира изчезнаха водещи, натрупали голяма медийна популярност. Външните продуценти се опитаха да се наложат като решаващ фактор за новия медиен период, телевизиите обаче не отстъпиха в тази битка. Що се отнася до печата, там парадоксът е друг – бумът на жълтата преса акумулира кредит на доверие за сметка на традиционната преса, но същевременно руши въобще доверието в медиите като подготвя терена за пълното превземане на пресата от интернет. Жълтата преса се опита да съчетае привилегиите, които дава интернет с по-агресивно, често пъти по-радикално говорене, тъй като традиционната преса влезе в конформистки период, смятайки, че ще се измъкне от кризата, ако се придържа към политически силните.
Очаквате разпад на големите политематични канали. Как ще изглежда БНТ, когато този момент настъпи?
За дълъг период от време обществената медиа в Европа ще е много важна. Нейна реална конкуренция ще са гражданските медии в интернет. БНТ трябва да доказва своята обществена автентичност, тъй като все още прилича повече на държавна. В момента играе двойна игра на обществена медиа, която се конкурира с търговските канали. Медийно изследване, което проведохме преди години показа, че 50% от държавната субсидия за БНТ се насочва към предавания с доказано обществена функция, другата половина е форма на участие чрез държавна помощ в битката за рекламния пазар. Докато няма 4-та национална телевизия, обаче, БНТ трябва да участва на рекламния пазар, това е най-простия антимонополен принцип. За да е справедливо, частните медии също трябва да имат достъп до държавния фонд за предавания с обществена функция, т.е. да заработи фонд "Радио и ТВ", който е заложен в закона, но не е функционирал досега.

Виждате ли някакви противоречия, заложени в промените на ЗРТ, които въведоха по-либералния поглед на европейското медийно законодателство?

Най-големият дефект, според мен, си остава липсата на прозрачност на медийната собственост. Един от центровете на дебат обаче се оформи около законовите промени, свързани с отпадането на ангажимента за точно обособяване на рекламното пространство в радио и тв. Смятам че модерният човек има културно изграден усет за рекламата и не е необходимо чак толкова драматично да бъде предупреждаван, че предстои да стане обект на търговска информация. По-сериозният въпрос е какво ни казва рекламата, не толкова къде се позиционира. От тази гледна точка е необходим обществен натиск главно върху съдържанието. С моя колега Орлин Спасов и съдействието на НХА стартираме проект за тригодишно наблюдение на рекламата от гледна точка на нейното културно съдържание. Друг дебат, предизвикал противоречиви мнения бе искането на външните продуценти за по-висок процент външна продукция в телевизиите -въпрос по-скоро на йерархия. И сега те имат много повече от вътрешните продуценти. Законовата основа не беше лоша, но след всички кърпежи, които претърпя, се налага изграждането на изцяло нов закон, който да ни въведе в цифровата ера.

До каква степен външните продуценти диктуват медийния ред?

До голяма степен, тъй като диктуват съдържания, които носят пари. Телевизиите се интересуват преди всичко от новините си, а забавленията са като горещ картоф за тях. Всички предпочетоха да прехвърлят този сегмент на външни продуценти, които натрупаха изведнъж голям ресурс от комуникациите.

Политическото говорене все повече се превръща в тв шоу. Как оценявате тази тенденция?

Целият ресурс на публичните елити в България е в самата им публичност, подобно на механизма, по който се създава звезда в риалити предаване. Но забавлението дойде, когато новороденият политически елит се компрометира, заедно с това и схемите на неговото публично говорене. Политикът стана по-интересен като частно лице, което превърна в шоу присъствието му на екран или въобще в медиите. Това изместване на фокуса се случи след разпада на левия и десния политически разказ. Бойко Борисов е абсолютната еманация на победата на частното лице над политическата му роля. Неговият счупен крак по време на предизборната кампания, се оказа най-силния PR ход. Оттук нататък, фигурата, която ще застане на политическата сцена срещу Бойко Борисов, трябва да възстанови публичния образ на политика. Може би премиерът сам ще се опита да го направи, главно чрез хората около себе си, но все още няма ясни индикации за това.

Промяната в сутрешните блокове симптоматика на какво е ("изоставените" жени – водещи и появата на новите им партньори с по-олекотен тон; преформатирането на сутрешния прайм-тайм …)?

Периодът на "екранните вдовици" е свързан с факта, че публичните лица у нас се компрометират бързо. Както Бареков се самозабрави от собствената си слава. С присъщата им неутралност, скромност на говоренето и неналагаща се идентичност в комуникацията, "екранните вдовици" се оказаха по-харесвани от техните партньори. Новият модел, който се търси, е свързан с шоу преориентацията на политическото към жълто-битова видимост в сутрешните блокове. Политическото съдържание все още е гаранция за висок интерес, т.е рейтинг. Именно то поражда спектакъла въобще в обществото. Спомнете си как реплика от сатирично шоу предизвика институционална криза и се превърна в политически факт от най-високо ниво, което означава и обратното, че най-високите институционални решения са шоужестове.Това отново е свързано с тезата за частно и публично, както и с разпада на големите политически идеологии. Политиката се превърна в шоупроизводител, външен продуцент в областта на ентъртеймънта. Всичко това обаче е no-скоро рефлексия на публичния и политически живот, отколкото стратегия на телевизиите.

На каква основа ще се води конкуренцията между bTV и Нова оттук нататък? Ще се прекрати ли тенденцията за пряк сблъсък на сходни формати и предавания?

Тенденция в ущърб и на зрителя и на самите телевизии, бих казал, тъй като ограничи плурализма, но в полза на външните продуценти. Подобни ходове им повдигаха цената, а телевизиите ги прекупуваха като скъпоструващи футболни играчи. Двете медии вече си дават сметка, че това ги изтощава. Ще се сключват високи примирия, разбира се, задочно. Ожесточената конкуренция ще премине в по-производителни норми оттук нататък. Всичко това има ред положителни страни -поевтиняване на продукцията, повишаване на качеството и т.н.

Телевизиите започнаха да инвестират в създаването на собствени тв сериали. Как бихте коментирали този тв ентусиазъм?

Правенето на сериал изглежда просто като резултат, но в действителност е плод на сложна професионална работа. Има много социология в създаването на подобни сюжети. Необходимо е умение да вадиш обобщени модели, а да се типизира обществото на прехода е трудна задача. Не успяхме да направим сериал през соца – период много по-лесен за типизация, камо ли сега. Но тогава имаше друго противоречие – сериалът беше част от масовата култура, поначало смятана за буржоазен остатък.

Стр. 4-5, 6

сп. Мениджър | Цветелина ПЕТРОВА | 2010-04-11 

Новата версия на сайта дава възможност за създаване на самостоятелни сайтове на различни форматни предавания и други основни проекти на телевизията, казва Юлиана Иванова, уеб мениджър на bTV

ЮЛИАНА ИВАНОВА е на 30 години. Уеб мениджър на bTV от февруари 2009 година.
Работи с екип от уеб редактори и специалисти, както и представители на отделите "Новини", "Реклама", "ИТ". Координира работата с фирмите подизпълнители, които отговарят за техническата реализация на сайта. Преди това е работила като уеб мениджър и мениджър реклама и маркетинг в The Sofia Echo.

- Госпожо Иванова, кое наложи създаването на нов сайт на bTV?

- Създаването на нов сайт на bTV е резултат от желанието на медията да се развива по-интензивно и в интернет, като предостави на аудиторията нов медиен интернет канал, който предлага уникално съдържание. Основната цел на новата версия на btv.bg е да привлече още по-голяма част от българските интернет потребители, повечето от които са млади и активни. За целта сме се постарали да направим сайт, който има модерна визия и функционалности, предлага голямо количество актуална информация и интересно видео. Освен това в този вид платформата предлага повече възможности за нестандартни рекламни форми, с което се стремим да задоволим нуждите на нашите клиенти за по-интересно и запомнящо се представяне в интернет.

- В каква насока са основните промени и подобрения в сравнение с предишната версия?

- Една от основните промени е свързана с новата технология, която използваме за видеото и стрийминга (видео на живо). Тя гарантира тяхното по-добро качество и безпроблемно функциониране. Забележителни са промените и в дизайна, който е съобразен с последните графични тенденции при уебсайтовете на големи международни телевизии. Важна за потребителите е и новата структура и подредба на информацията, която улеснява достъпа до многобройните и разнообразни материали на сайта. Това е най-забележимо във видеосекцията, където вече значително по-бързо и лесно можеш да стигнеш до видеата от различни предавания. За нас е изключително важна и потребителската активност. Затова всеки потребител вече има свой профил, в който има информация за качените от него материали и публикуваните коментари. Направили сме и много промени в секцията на "Аз, репортерът", където потребителите вече могат да изпращат видео и снимки по различни теми и да сортират информация по различни критерии. Планираме да направим и други нови функционалности, които да улесняват общуването помежду им, както и да опосредстват контакта им с лицата на телевизията. В бъдеще ще представим влогове на лицата на bTV и форуми към секциите на отделните предавания.
Новост е и че вече имаме възможност да създаваме самостоятелни сайтове на различни форматни предавания и други основни проекти на телевизията, като използваме функционалностите и администрацията на новия сайт. Това ни дава голяма гъвкавост и бързина при създаването на такива страници. За пример мога да дам актуалните в момента проекти – "България търси талант" – www.gottalent. btv.bg, "форт Бояр" – www.fort.btv. bg, и "Стъклен дом" – www.dom.btv. bg. Вече имаме и самостоятелни сайтове на новите канали – bTV Comedy и bTV Cinema, където потребителите могат да открият информация за актуалната програма, видео и акцентите за предавания, филми и сериали.
www.btv.bg е по-богат и по отношение на съдържанието. Публикуваме повече ексклузивна информация и видео, които не са излъчвани е ефир, главно в секция "Новини", но и в сайтовете на форматните предавания и сериалите. Материалите във видеосекцията са представени и организирани по нов начин, така че да са леснодостъпни. Спортната секция също предлага много новини, които не влизат в ефира, както и самостоятелен видеоблок. Предлагаме и по-подробна и дългосрочна прогноза за времето за повече локации. Съвсем скоро предстои да стартират емисии новини и нови предавания, които ще се подготвят и излъчват само на www.btv.bg.
Искам да уточня, че това е бетаверсия на сайта – към нея предстои да се добавят нови функционалности и секции. Скоро ще има обновена секция "фен зона", където потребителите ще могат лесно да общуват помежду си, да намерят информация за лицата и продуктите на телевизията.

- Кога да очакваме форум на www.btv.bg?

- На този етап планираме да има само отделни подфоруми към секциите на отделни ключови предавания, тъй като смятаме, че за потребителите ще е по-интересно да дискутират конкретни теми, свързани с нашите продукции. Ще добавим и нова функционалност, която ще дава актуална информация за потребителите, за тяхната активност – коментари, материали, гласувания.

- Кои са основните ви конкуренти – другите сайтове на телевизии или информационните и новинарски портали?

- В момента www.btv.bg е в топ 3 на най-посещаваните сайтове в България според месечната класация на "Гемиус". Съдържанието на сайта е изключително разнообразно – новини, потребителски материали, много видео, различен тип предавания, спорт, време, хороскопи, анкети, профилирани микросайтове и други. Може да се каже, че btv.bg е портал, който не препраща към външно, а към собствено съдържание, и ние полагаме сериозни усилия постоянно да актуализираме и обогатяваме това многообразно съдържание. На практика това означава, че ние се конкурираме с всякакъв тип сайтове – не само сайтовете на други големи телевизии (които са около 20 места по-надолу в класацията на "Гемиус"), но и с такива, които са изцяло новинарски, както и други, които предлагат видео и потребителско съдържание.

- Можете ли да дадете статистика – колко са дневните посещения, колко уникалните, какъв е профилът на аудиторията ви?

- Според данните в Гугъл Аналитикс" за последната година btv.bg отбелязва ръст от 47,75% при уникалните потребители и 42,47% за видените страници. По последния показател www. btv.bg отбелязва 15% увеличение само седмица след пускането на новата версия. Относно профила на аудиторията на база месечната статистика на "Гемиус" за януари 2010 г. данните са: мъже – 45,3%, жени – 54,7% (57,9% между 15 и 35 години; 36,1% между 35 и 55 години; 6% над 55 години). 72,6% от тях посещават сайта всеки ден. Уникалните ни потребители са 859 442 общо за месеца, посещенията – 3 891 949, а видените страници – 17 553 036.

Стр. 112 – 113

в. Монитор | Елена КРЪСТЕВА | 2010-05-01

Повдига ми се от “Биг брадър"

- Г-н Филипов, станахте на 80 години, получихте и награда "Златен век", каква е равносметката?

- Не е лоша. Когато човек помисли за изминалото време, след като е прекъснал трудовата дейност, трябва да си направи рекапитулация – добре ли му е минал животът? Моят е минал добре. След като съм работил това, което обичам. Имам 38,5 години стаж само в Комитета за телевизия и радио. Седем години в радиото и останалите в телевизията.

- Наркотик ли е телевизията?

- Да, абсолютно. Когато дойдоха колегите да предават тук, от дома ми, замириса ми на телевизия и аз се разтреперих. Нямате представа какво удоволствие е телевизионната атмосфера.

- Защо днешните тв лица се изхабяват толкова бързо?

 - Преди много години правих характеристика на длъжността "говорител". Тогава се наричахме така – говорители, сега са водещи. Пратих запитване до ЮНЕСКО с искане да ми уточнят какво пише в тяхната спецификация за тази професия. Отговорът беше "Препоръчваме след 10 до 15 години работа пред камера да се сменя профилът, защото човек се изхабява". За тях максимумът е петнайсет години, след това човек не е отговорен какво прави, защото е обръгнал. А аз бях пред камера 32 години. Винаги съм казвал: "Ако човек не си обича работата, няма смисъл да я работи".

- Стига ли ви пенсията?

- До голяма степен да. Сам се грижа за себе си. Не ходя по ресторанти. Не пия и не пуша, тъй като преди десет години оставих цигарите. Е, случва се по някое уиски, но не е системно. Книги вече не купувам, защото зрението ми много отслабна. Така че разходите ми се ограничават само в ежедневието. Купувам главно дискове с музика.

- Какви предавания гледате?

- Наскоро гледах "Норма", защото музиката е много красива. Непрекъснато се връщам към един дует.

- Как преценявате актуалната медийна картина?

- Ще ви отговоря косвено – никога не бих гледал "Биг брадър". Гледам предимно политически предавания, важно е да са смислени. Много обичам предавания за литература, но за съжаление само БНТ излъчва такива. Интелектуалната страна на телевизията ми харесва и следя. От "Биг брадър" ми се повдига.

- Защо риалити форматите доминират?

- Това е въпрос на времето. Когато аз работех в телевизията, времето беше едно, сега е друго. Ако работех сега, никога нямаше да остана 32 години в телевизията. И то не защото работата е напрегната и сгъстена. Аз съм актьор по професия и мога да се оправя с това. Но е тягостно да вършиш неща, които не ти харесват. Когато случайно попадна на откъси от "Господари на ефира", те ми показват кондензирано интересни моменти от битието на телевизиите и главно на кабеларките. Като ги гледам, ми става тъжно. Но не за телевизиите, а за българина, който гледа такива неща.

- Как живее българинът сега?

- Като в Биг брадър.

- Преди също бяхме в системата на Големия брат…

- Това е много спорен проблем. Никога не съм бил в тези сфери, за да ви кажа какво е било. Никога не са ми предлагали да бъда агент на Държавна сигурност, никога не съм ходил по лагери, никога не съм видял бити, убити, осакатени, така че много ми е трудно да говоря. Живеех в някакъв остров, наречен телевизия. Вършех си работата. Сменил съм 17 директори и всеки се е отнасял с много добро чувство към мен. Принципът на говорителската работа беше такъв: "Аз съм господар на студиото". И когато вляза там, никой не може да ми каже каквото и да е. Никога не са ми правили корекции на текстовете, а аз съм правил много пъти поправки.

- Добър ли е правоговорът на днешните тв водещи?

- В общи линии, да. Но има твърде много чуждици и езикът ни стана малко нечист. Не че не обичам думата "уикенд". Но "почивни дни" ми звучи много по-добре на български. Изключвам термините от компютърно естество, защото те са задължителни.

- Защо лошата новина продава?

- По законите на свободната пазарна икономика продава се това, което интересува хората. А от времето на дядо Адам и кака Ева хората винаги са се интересували от лошото. Какво е тяхното в Рая – Ева съблазнява Адам, той пада в клопката и край.

- Коя е най-лошата новина, която се е налагало да прочетете в ефир?

- Откровено казано, тогава ние четяхме за природни бедствия, за смъртта на известни хора. По наше време нямаше пиетет към лошата новина, на първо място идваше добрата. А сега е обратното. Гледайте сегашното издание на "Биг брадър" и ще ви стане ясно какво харесва българинът. Продуцентите специално са търсили такъв род хора – безработни, сервитьорки, коафьорки, продавачки по сергии. Това е нивото. Но то е нарочно търсено, за да се покаже какви не трябва да бъдем.

- Доколко хората там са представителна извадка за българското общество?

- За съжаление, интересът към "Биг брадър" показва, че е така. Хората го гледат настървено, защото винаги са обичали да повдигнат юргана нависоко и да видят какво правят двамата под него. Това е любопитството. Забелязали ли сте, че когато двама се сбият, около тях се събира тълпа и гледа. Никой няма да ги разтърве, но ще ги гледат с удоволствие, защото това гъделичка някакъв атавизъм в човека, останал от праисторическо време. Такива сме хората, какво да правим!

-  Как се промени нацията ни след двайсет години демокрация?

- Не към добро, но това е нормално. Все едно на един човек, който досега е ял само боб, в един момент да му дадеш шницел по виенски. В първия момент ще му е интересно, после ще му доскучае и ще се върне към бобеца.

- Политиците ни добре ли стоят на екрана?

- Това е тема, която не бих искал да коментирам. Освен да се смея, нищо друго не ми идва на ум. Има една американска максима, която казва: "С политика се занимават хората, които не могат да правят нищо друго". Може би има някаква истина.

- Преди десетилетия със Слава Рачева разказвахте приказките на Педя човек – лакът брада. Каква приказка искате да разкажете сега?

- В българските народни приказки винаги има много мъдрост, но забележете, в тях побеждава доброто. А в холивудските продукции побеждава онзи, които има повече пищови. Така че каква приказка да разкажеш? Единственият животински вид в света, който убива себеподобните за удоволствие, е човекът. Това е разликата между човешкия вид и останалите.

- Разочарован ли сте от човека?

- Не. Разочароваш се, когато не можеш да разбереш нещо. Но на моята възраст и това, което съм прочел за 67години, знам какво е животът и какво отношение да взема. Агресията неизменно е аксесоар на човешкото развитие.

- Другият неизменен аксесоар като че ли стана стремежът да купиш, да имаш…

- Има два вида хора – за едни парите са смисъл, за другите са средство. За мен те винаги са били средство да имам хубави книги, музика, хубави коли, дрехи. А има хора, които следват парите, трупат ги, а живеят като животни. По този повод се сещам за един автентичен случай от биографията на Рокфелер-старши. Когато тръгнал да умира, лежейки в леглото, извикал родата и казал: "Сега  да ви кажа три думи: "Аз съм милиардер, оставям ви богатство, което не може да се изброи ми. Но вижте какво има на масичката ми – половин чаша мляко и една четвърт ябълка. Това е, което мога да ям. Тогава, когато трябваше да ям сочни стекове, правех икономия на центовете, за да мога да ги натрупам. Е, натрупах ги, каква ми е ползата от това? Никаква".Това трябва да го проумеят всички пишман бизнесмени у нас, които са станали богати, но зад тях я няма културата, която да облагороди това богатство. Чърчил също е бил богат, но е Чърчил, раснал е в друга среда.

1500 ваучера за прожекция на филма ще получат участниците.

В нейните рамки до сега посетихме десет български града, като над 3000 човека участваха пряко в дейностите ни. Тази година тя ще се проведе от 02 до 16 май с подкрепата на Общините Търговище, Разград, Шумен, Силистра и Добрич. Акцентът ще е превенция на рисковото шофиране преди и по време на абитуриентските балове.

EVENTS.dir.bg

Кога: 28 и 29 април 2010 г. (сряда-четвъртък), 9.00-18.00 часа
Къде: София, хотел „Кемпински Зографски“
Достъп: Такса участие
Организатор: Списание за мениджмънт и ERP ENTERPRISE, съвместно със CEED – Център за развитие на предприемачеството, и с подкрепата на Български Форум на Бизнес Лидерите
Спонсори: ДЗИ и NESCAFE GOLD

Събитието:

На 28 и 29 април 2010 г. в хотел „Кемпински Зографски“ ще се осъществи среща между представителите на малкия и среден бизнес в България и мениджъри от водещи компании от различни сектори под мотото „За Вашия успех  – практически  опит от ТОП Мениджъри  в България”. 

Организатори на събитието са списанието за мениджмънт и ERP ENTERPRISE, съвместно със CEED – Център за развитие на предприемачеството, и с подкрепата на Български Форум на Бизнес Лидерите и други.

Целта на форума, който е уникален за България, е да събере представители на малкия и среден бизнес в България (65% от пазара у нас), които да се запознаят с успешните бизнес практики на ТОП компании от различни сектори на Българския бизнес, между които Белла България, Елана Холдинг, Киров АД, Асарел Медет АД, Приста Ойл, Софарма Трейдинг и други.

Първият ден на събитието български мениджъри ще разкажат за развитието на компаниите си, фирмената им култура, предизвикателствата и реализираните успешни практики, особено в контекста на световната финансова криза.

Във втория ден форумът ще разшири обхвата си, чрез презентации на двама успешни мениджъри, водещи изцяло български ТОП компании – г-н Филип Ломбаут, Агрополихим и г-н Цветан Алексиев, Сирма Груп.

Комплексната идея на форума „За Вашия успех – практически опит от ТОП Мениджъри в България” включва кръгли маси на различни теми, пространство за стартиране на общи бизнес проекти, обсъждане възможностите на европейските фондове и мн.др.

Организаторите на събитието очакват участие да вземат между 300 и 500 представителя на малкия и среден бизнес у нас.

Форумът ще бъде с платено участие с промоционална такса от 195 лева без ДДС до март 2010. Част от нея ще бъде отделена от нас за НАГРАДЕН ФОНД от 10 000 лева за маркетинг бюджет на спечелилата компания конкурса за най-добра идея за развитие на съществуващия бизнес, възникнала по време на форума, като жури ще бъдат самите участници.

За тридесет от най-предприемчивите студенти от Стопанския факултет на Софийският Университет, управляващи собствени фирми, форумът ще бъде напълно безплатен.

Програма (към 11.02.2010 г.)

Ден 1 – 28.04.2010

09:00 – 09:30 Регистрация и Кафе с Nescafe Gold

09:30 – 09:35 Добредошли! от организаторите, сп. ENTERPRISE и CEED

09:35 – 10:15 Официално откриване на форума. Презентация на Министерство на икономиката.

10:15 – 11:00 Проектът Киров – от фамилния старт преди 20 години до най-големия дистрибуторски бизнес в България, инж. Киро Киров, Собственик и Изпълнителен директор на Киров АД.

11:00 – 11:30 Кафе пауза с Nescafe Gold

11:30 – 12:10 Сачи – за познавачи – времето на баниците в България. Как се става най-големия хранителен производител в България?
Елза Маркова, Изпълнителен директор Белла България

12:45 – 13:45 Обяд

13:45 – 14:30 Практически казуси от управлението на парите и финансирането на бизнеса
Камен Колчев, Собственик на Елана Трейдинг

14:30 – 15:10 От най-голямата криза в индустрията до най-голямото признание – Мениджър на годината 2009 инж. Лъчезар Цоцорков, Изпълнителен директор на Асарел Медет АД

15:10 – 15:30 Кафе пауза с Nescafe Gold

15:30 – 16:30 “Networking” – време за срещи и правене на бизнес

16:30-17:10 Управление на различни по дейност компании – един успял български предприемач за сблъсъка на фирмените култури и управлението на човешкия капитал.
Васил Мирчев, Председател на Съвета на директорите на ВМ Финанс Груп

17:10 – 17.50 Презентация на Приста-ойл.

17:50-18.00 Въпроси и отговори, казуси и закриване на първия ден.

Ден 2 – 29.04.2010

09:00 – 09:30 Кафе с Nescafe Gold

09:30 – 10:15 Другата България – лесно ли се управлява голямо българско предприятие от един чужденец?
Филип Ромбаут, Агрополихим

10:15 – 11:00 Как една българска компания стана Но1 в света – стратегии за развитие на бизнес извън границите ни?
Цветан Алексиев, Сирма Холдинг

11:00 – 11:30 Кафе пауза с Nescafe Gold

11:30 – 12:10 Цената на добрата логистрика и дистрибуция на фармачевтични и козметични продукти.
Димитър Димитров, Изпълнителен директор на Софарма Трейдинг

12:10 – 12:45 Дискусионен панел 1/Финансиране на бизнеса и Европейски проекти – ОП Конкурентноспособност/ – Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

12:45 – 13:45 Обяд

13:45 – 15:15 Дискусионен панел 1/Финансиране на бизнеса/ зала София 1 з паралелно с Дискусионен панел 2/Маркетинг, Продажби, Дистрибуция/зала София 2 паралелно с Дискусионен панел 3 /Иновации и ИТ/, зала Киото или други теми, към които има интерес,.

15:15 – 15:45 Официално закриване на форума. Презентация на Министерство на Финансите.

15:45 – 16:15 Кафе пауза с Nescafe Gold

16:15 – 17:15 “Networking” – време за срещи и правене на бизнес.

17:15 – 18.00 Изводи и старт на конкурса за бизнес идеи от първия български мениджмънт форум.

Регистрация и повече информация за форума ще намерите на адрес: www.mysuccess.bg 

РЕГИСТРАЦИЯ

ПРОГРАМА

ЛИЧНОСТИ

СПОНСОРИ

За контакти:

Надя Гогова – Мениджър Реклама

+ 359 894 426247 + 359 2 983 5889

nadya@enterprise.bg

Оригинална публикация