в. Дума | Иван СТАНКОВ | 2010-06-10

Ако бях журналист, никога не бих отговорил на въпросите на Б. Борисов

"Ave, Caesar, morituri te salutant!" С този поздрав гладиаторите са заставали пред ложата на императора, преди да се избият един друг за негово удоволствие. Не познавам по-перверзна ситуация. Не знам защо точно към нея ме отвежда последният шум около българските медии.
"Поздравяват ли ме онези, които могат да умрат?", пита с писмо до главните редактори на българските медии премиерът. Последвалият оглушителен поздрав, не ще и дума, е като за истински император, досущ като в картината на Жан-Леон Жером.
Този пореден повод да се поразсъждава за отношението между българските медии и властта е не само подходящ, но и много сериозен. Безпрецедентно в сиромашката ни демократическа практика премиерът поиска вот на доверие от медийните велможи след поредното тематично нахокване от страна на президента.
Президентът, най-обслужваният от медиите човек в страната, явно е почувствал някакъв дискомфорт, за да тръгне да ги защитава от насилието, което премиерът им оказвал. Може пък това да е някакъв пореден таен ход в сложните му "проекти". Макар да е много важен в този сюжет, тук президентът не ми е интересен. По-интересен ми е премиерът.
Той ми прилича на боксьор, когото противникът предизвикателно и провокативно е напсувал на майка, докато са си разменяли леки крошета за пред публиката. Нашият човек се разлютява жестоко, но не го връхлита с удари, а се обръща към майка си, която е на първия ред – да каже и тя, че няма такова нещо. Че не е имало и че няма да има.
Основният крепителен елемент на предлаганата тук историйка е, че българските медии са майката на Бойко Борисов. Без тяхната жълта жажда по времето на жълтата суша нито името на Бойко Борисов, нито ГЕРБ щяха да бъдат политическа реалност.
Всяка историческа ситуация ражда нужните й личности, но за първи път в българската история начело на държавата застава личност, родена изцяло от медиите
Та колцина българи знаят името на някой предишен или последващ главен секретар на МВР?
Популярността на Б. Борисов не беше и не е функция на заеманата от него длъжност, а на медийното му преекспониране. И като главен секретар, и като кмет на столицата, че и като премиер той се занимава с дребни, но конкретни неща, които често се случват и лесно се визуализират (в един безтелевизионен свят явлението Бойко Борисов е невъзможно).
Професионалният шеф на вътрешното министерство, човекът в сянка, сивият кардинал, Тайният, против всякаква логика беше постоянно на екрана и говореше за всичко и за всички. Днес едва ли някой си спомня МВР да е извършило нещо кой знае какво в онези години. Но екранното присъствие с тужурката не може да се забрави от никого.
Виновен за това в никакъв случай не е само Бойко Борисов. На кого не би му харесало да бъде медийна звезда? Основната вина е на медиите, макар тяхното поведение също да има оправдание. В началото на века половинмилионните тиражи на вестниците бяха започнали да спадат безвъзвратно, с кабелизирането на малките градове и на селата основните телевизии загубиха огромните монолитни аудитории, докато интернетът се налагаше все по-безапелационно като информационна среда. Умората от десетгодишния преход и не твърде видимите резултати от него намалиха в голяма степен цветовата политическа яркост, дискредитираха политическото говорене по принцип, политическият език загуби официалния си характер. Амортизираха се и старите лица в политиката. Беше дошло времето на Новия.Може да се каже, както в онази песничка, че медиите бяха възлюбили Бойко Борисов още преди да го видят. По горе изложените причини, но далеч не само поради тях, Бойко и медиите не можеха да не се срещнат щастливо в началото на новото хилядолетие. Беше отминало времето, когато "Демокрация" стоеше срещу ДУМА, а останалите пазеха близка или по-близка дистанция до властта. Предстоеше да се смени принципът на медиите, да се смени недоразвитата им природа на коректив на властта.
Желанието за промяна трябваше да бъде олицетворено, персонализирано. Щастливата среща издигна Бойко Борисов и едновременно с това съхрани медиите, защото имаше огромен PR-ресурс за двете страни. Представете си за миг Бойко без медии или медиите без него. Нищо. Бракът им съвсем закономерно съвпадна с края на политическото говорене и изобщо с края на политическото мислене у нас. Съответно – с края на политическото поведение
Включително с края на политическото поведение на медиите.
Юрването към арената за утринен поздрав към премиерската и президентската ложа е в някаква степен край и на самите медии в онзи класически вариант, в който те представляват четвъртата, коригираща власт.
Българският медийният абсурд е рожба на процеса на срастванията в държавата ни. На срастването на политика и престъпност, на престъпност и правораздаване, на правораздаване и лобизъм. Медиите присъстват на практика във всички сраствания, защото във всички тях става дума за пари, с част от които самите те се издържат. Не собствеността на една медия е интересна (там почти всичко е ясно), а паричният поток към нея и през нея. Тези пари определят и темите, и езика на даден вестник или телевизия.
Всичко това се знае много добре както в самите медии, така и в гореспоменатите ложи. Всякакви мними пререкания между президент и премиер, всички питания към главните редактори и всички последвали отговори имат абсолютно бутафорен и срамен характер. Риторичното запитване на премиера до главните редактори прилича на казармен рапорт по време на тържествена заря-проверка. Клетва за вярност и все по-нататъшно развитие и усъвършенстване на независимостта на българските медии. Бълвоч!
Българските медии няма защо да бъдат натискани и насилвани. Те героически следят властта отблизо по логиката на доброволната самопринуда
Погазен е личният свободен избор, но не на редакторите, а на авторите. Точно тук е ключът от бараката.
Цялата размяна на въпроси и отговори е наистина перверзна, защото не се и докосва до най-истинската същност на журналистиката – личността на самите журналисти. Най-персоналната инстанция в медийното общуване.
Дръзвам да препоръчвам на министър-председателя, ако наистина е станал любознателен и се интересува какво мислят по този въпрос не онези, които управляват медиите, а онези, които ги правят, да пусне една гарантирано-анонимна анкета сред няколкостотин журналисти от столични и провинциални медии.
И тогава ще чуе, че не само има хора, от които те са в най-пряка зависимост, но че и ги мразят от дъното на душата си, защото ги задушават като професионалисти чрез всякакъв натиск. Това е единственото обяснение за пълната липса на авторска журналистика у нас. Свободата на една медия задължително минава през гарантираната свобода на работещите за нея журналисти.
Когато за един вестник се знае как ще отрази дадено събитие, как ще го оцени и как ще го анализира, той вече е рекламен таблоид. Ако пък това е телевизия, то нейните новинарски и публицистични емисии ще бъдат просто досадна пауза между два сериала. Дали пък не е точно такъв краткият портрет на българските медии?
Не съм журналист и никога няма да бъда. Но дори да бях шеф на пет телевизии и десет вестника, пак нямаше да отговоря на тия перверзни, унизителни и безсмислени въпроси. Никак, ама никак не съм сигурен, че след този дружен гладиаторски поздрав на главните редактори към премиера българите ще бъдат по-убедени в независимостта на родните медии.
PS. От отговорите на редакторите не можах да разбера само защо Тошо Тошев е толкова доволен от последните три правителства, а не ще и да си спомня за времето на Иван Костов и Жан Виденов. Навярно защото тогава е пушел все още цигари. Докато пурата е съвсем друго нещо! Така си е. От целия свят може би единствено Моника Люински мисли обратното.
Svobodata.com, чрез агенция Крос

Стр. 21

сп. Журнал за жената | Деляна ЦРЪНЧЕВА | 2010-06-10

Черните котки силно се притесняват, когато им мина път

Човекът, който постоянно изненадва – с мненията си, с личния си живот, с любопитството към света. Трудно е да определиш Любен Дилов с една дума. Предлагаме ви интересна мозайка от неговите виждания за таланта, любовта, бащинството и екстремните изживявания, която той нареди в интервю за читателките на "Журнал за жената".

Напоследък сте сред най-следените (с женско внимание) мъже… Вълнувате ли се как обсъждат контактите ви с жените – ту се пише за приятелката ви Мария, ту за Алекс Раева, ту се показват ваши снимки сред женска компания по различни събития…

- Никога не съм се вълнувал от това. Имам страхотни приятелства именно с красиви, известни и желани жени. Също така и с обикновени момичета. Подчертавам думата – приятелства. Сексът е чудесно преживяване, но ако ще развали отношенията ми с някого, предпочитам да си държа дюкяна затворен.

Професионално предпочитате писменото слово. А в личен план - директен разговор или писмо?

- И двете. Но казаното отлита, а написаното остава.

Има ли женско качество, което не понасяте?

- Не. Няма такова. В състояние съм да понеса чудовищни неща, причинени от жена…

Какво е най-важно за една любов – поне от вашия личен опит?

- Най-важното е да си вадиш цигарата от устата, докато се целуваш. И на второ място – да си спокоен, защото краят на голямата любов е предизвестено трагичен.

Казват, че сте намерили приятелката си чрез интернет… Работи ли този вариант? Няма ли неприятни изненади?

- Не съм я търсил специално в интернет. Истина е, че имам много приятели, с които си общуваме основно през мрежата… Тя е голямо изкушение да се представяш за нещо, което не си. В моя случай съм отчасти спасен от това, поради публичността ми, но пък е толкова вълнуващо да общуваш с хора, които искат да се представят на върха. Но не забравяйте – само талантливите се представят винаги на максимума от възможностите си…

Все повече се говори за виртуални връзки – дори за виртуален секс. Склонен ли сте да поддържате такъв тип връзка с всичките й плюсове и минуси?

- Склонен съм на всичко, което би ме вълнувало. Дори да си купя надуваема секскукла, да я пълня с топла вода и да я използвам вместо грейка. Не се отказвам от нови усещания, защото подозирам, че човек живее само веднъж…

Къде е границата между пошлото и красивото?

- Една млада дама попитала немския поет Хайне: "Къде е границата между смеха и плача?", а той отговорил "Носът, госпожице". Не се сещам какво да отговоря, освен с цитат от френския поет Аполинер – "милост за нас, за живите милост, които сме вечно на границата с безграничното"…

Какво може да ви шокира?

- Бих се шокирал от внезапно сполетяло ме неумение да се изненадвам и радвам на света и хората, които срещам. Разбира се, тежък шок ще е, ако Бойко Борисов внезапно се омъжи за Азис…

Предавал ли ви е приятел?

- Разбира се. Как може да ви предаде неприятел? Невъзможно е. Приятелите са точно за това…

Казват, че в политиката и в шоубизнеса няма приятелства. Вие сте сред тази атмосфера – намирате ли приятели?

- Намирам постоянно и се мъча да запазя старите. Тези, които твърдят това, не са искрени със себе си и вероятно са нямали истински приятели и преди да се захванат с политика и шоубизнес.

Лесно казвахте "не" като член на журито в "България търси талант". А в живота също ли сте така рязък?

- Не. По-скоро се колебая… Но журито на "България търси талант" трябва да се разглежда в неговото триединство. Много често моето "не" е просто предупреждение, че кандидатът за слава има да извърви още дълъг път… Освен това съм свикнал да бъда лошият – работил съм почти всички мразени професии в България – депутат, общински съветник, журналист. Само футболен съдия и катаджия още не съм бил.

Какъв е вашият начин собствените ви деца да не добият грешна представа за възможностите си?

- Няма по-добър начин от състезанието. И не е проблем да загубиш, проблем е да се обезвериш и да се откажеш. Какъвто и път да предстои, с размисли няма да стане – трябва да се върви. Имам проста рецепта – всеки ден прави поне едно нещо, което ти е неприятно или от което те е страх. Побеждавай всеки ден един свой страх, не го отлагай и не го избягвай, защото той те чака зад утрешния ъгъл още по-голям…

Коя роля ви затрудни повече в живота – "син на известен баща" или втората – "известен баща"?

- Хубав въпрос! Втората много повече – няма известен баща, който да не страда от това, че е дал малко време на децата си. А моят баща беше толкова въздушен човек, че никога не хвърляше сянка…

Дали големият успех наистина променя хората или просто изкарва добре прикривани неща?

- Не знам какво е голям успех в България. А е и толкова индивидуално – за някои е успех да се научат да си мърдат ушите. Но, че славата и публичността са тежко бреме за носене, е вън от всякакво съмнение. И твърде често те се компенсират от агресия, гордост и лакомия - а това са все смъртни грехове.

Кое е мястото на Земята, което ви привлича най-много?

- Мястото е под водата. Но където и да си – и на най-високия връх, и в бездната, – няма да откриеш друга мъдрост освен онази, която носиш със себе си.

Защо дълбоките води (буквално) така ви съблазняват?

- Защото, както казва Ницше, ако ти гледаш в бездна и бездната ще погледне в теб. Водата е раят, от който сме били изгонени. Нещо повече – случва се с всяко новородено: то е прокудено от нежните околоплодни води на майка си.

Ако адреналинът е нещото, което търсите, бихте ли пътували, например, до друга планета или ви стигат пътешествията по Земята?

- Не търся адреналин. Водолазенето е точно обратното на адреналина – това е нирвана, сливане със света, пълно спокойствие и контрол. Това е състоянието, в което изпитваш с пълна сила благодатта на дишането. Иначе бих пътувал навсякъде, защото се чувствам най-жив, докато пътувам. Едно добро пътуване е по-добро и от най-великолепното пристигане.

Обичате ли знаците по пътя на живота?

- Че кой не ги обича? Но с тези знаци трябва да се внимава. Много често има надпис "Жени", например, а вътре се оказва обикновено тоалетна…

Отмъстителен ли сте след изненадваща шега?

- Отмъстителен? Каква по-изненадваща шега от това да се родиш?! Кому да отмъстиш – единственото достойно отмъщение е любовта и обичта. Те никога няма да ти се върнат достатъчно, така че – докато обичаш, винаги си победител и винаги отмъстен.

Суеверен ли сте? Какво правите, ако разсипете сол – казват, че не е на хубаво…

- Веднага добавям червен пипер и става шарена сол. Това намалява лошите последствия. Не съм суеверен, но съм забелязал, че черните котки силно се притесняват, когато им мина път.

Стр. 8 – 9

в. Труд | Цветелина БОРИСЛАВОВА, СИБанк | 2010-06-10

"Нямам никакво участие в медии и нямам намерение да купувам медии." Това заяви вчера пред "Труд" Цветелина Бориславова – председател на надзорния съвет на СИБанк.

Повод за коментара на банкерката е публикувана В интернет сайт информация, че "в момента приключват преговорите по покупката на печатницата на ВАЦ от Цветелина Бориславова чрез СИБанк. Преговорите се водят от банкера Божилов". На тезгяха били "водещите медии "Труд" и "24 часа".
"Това е пълна лъжа! Никой не е говорил с мен по този въпрос, никой не ми е предлагал да купувам печатница. А и нямам интерес към този бизнес. Това е пореден слух, пуснат в публичното пространство, за да всее смут в обществото", каза Бориславова, която в момента се намира в чужбина. Тя уточни, че "банкерът Божилов" е вече пенсионер, живее в Сандански и няма никакво отношение към печатници и медии.
Бориславова запазва дяловото си участие в СИБанк и при увеличението на капитала на банката, предложено от страна на нейните чуждестранни партньори. "Това се прави с цел стабилизиране на банката", уточни бизнес дамата.

Стр. 15

сп. Всичко за жената | Надежда ЙОСИФОВА | 2010-06-10

"Много се забавлявах в "България търси талант", въпреки че в началото ми беше доста трудно, защото за първи път не можех да следя работата на екипа, признава продуцентът и собственик на "Глобал Вижън". – Това, че бях пред камерата, не ме притесняваше, артист съм, завършил съм цирково майсторство в Москва (и режисура в НБУ, б.а.)". С Магърдич Халваджиян говорим откровено за шоуто и за пътя, извървял, за да е сред известните и успели личности в България.

Трудно ли правеше своя избор в шоуто?

- Имам точен критерий 3а това какво ми харесва и какво не. Но е трудно, когато трябва да кажеш "не" на деца, което по-скоро е проблем на родителите с болни фантазии и амбиции, които нямат реална преценка дали детето им наистина прави нещо уникално. Проблемът със самооценката по принцип е тежък 3а българина, а и не само 3а него. Но при нас като че ли е по-силно изразен по простата причина, че до 1989-а не можеше да си различен. Как българинът изведнъж да промени съзнанието си? Но има и такива, които искат на всяка цена да са различни, без да си дават сметка, че талантът е от Господ, а те трябва да го развият, ако са работливи, разбира се.

Направихте и много компромиси…

- Все пак е шоу. Но най-хубавото е, че в него няма нищо пошло и можеш да го гледаш и с децата си. Е, имаше по-ексцентрични участници, но те бяха единици. Но 3а да оцениш талантливото и да можеш да отсееш доброто, трябва да видиш и посредственото, и абсурдното.

Личеше личното ти отношение към цирковите изпълнения?

- Може и да не съм бил достатъчно обективен в преценката си понякога. Като се върна назад, се сещам каква световна сила бяхме в цирка и как държавата упражни геноцид върху него. Много други сфери, в които сме били добри, също бяха унищожени. Но това сме ние… На някои държави Господ не им е дал нищо и те станаха световна сила, а на нас ни е дал толкова много и ние се самоунищожаваме всеки ден.

Какви бяха първите ти момчешки амбиции – едва ли на 18 г. ти е било ясно, че ще се занимаваш с кино и телевизия?

- За твое разочарование ще ти кажа, че на 18 г. знаех много добре какво ще правя. И на сина си се опитвам да внуша, че колкото по-рано разбере какво иска да прави с живота си, толкова повече време ще има, 3а да го постигне. Ако се осъзнаеш на 30 г., когато си пропилял живота си в купони, веселби и жени, ще ти е трудно да се пренастроиш на вълна работа и да започнеш от нулата. И ще станеш на около 60 г., когато все пак успееш да постигнеш нещо, но ще е късно. Много по-добре е, когато цялата енергия кипи в един младеж, тя да се насочи в правилната посока. Майка ми, която е балерина, и баща ми, който е актьор, винаги са ме бутали в тяхната посока. Отраснал съм в Кукления театър и Операта. Опитах в балетното училище, но циркът беше no-добро попадение 3а мен. И когато ме приеха да уча в Москва през 1981-а, през 1982-а си купих 8-милиметрова камера и се научих сам да проявявам лентите. Снимах филмчета с момичетата и момчетата, с които учех. Впоследствие правех нещата така, както аз ги виждах – давах команди кой къде да застане, без 9а подозирам, че това е режисура! Бил съм 15-годишен. На 18 г. вече знаех, че ще снимам и завършвайки цирковото училище, кандидатствах в московския факултет 3а кино. Но понеже съм българин, ми казаха, че трябва да ме приемат във ВИТИЗ u след това да се прехвърля, ако евентуално ме предложат.

Малко хора отрано са наясно какво искат Това въпрос на възпитание ли е или на характер?

- Комбинация от много неща е… За 43 години се убедих, че няма случайност и късмет. За всяко нещо има причини. И като някой ми каже – "това е късмет или случайност" – умирам от смях.

Е, късмет понякога има?

- Късметът не спохожда случайни хора. Идва, когато го търсиш и работиш 3а него. Ако стоиш и гледаш тавана, и нямаш идея какво искаш да правиш с живота си, се превръщаш в хейтър, който мрази всичко. За съжаление голяма част от българските младежи са такива. Не обвинявам училището или правителството 3а това, а родителите. Те показват пътя и създават вкуса към живота. Без да са крайни, но да са леко манипулативни, те трябва да насочват детето си, така че то да смята, че само взима решенията.
Но трябва да виждат и потенциала му. Не може да искам да рисувам и да ми казват, че трябва да стана адвокат. Да, може и да стана посредствен, но никога няма да съм най-добрият. Така че 3а бъдещето на младите семейството е от значение 80 %, останалите 20 % са училище, среда, държава. Приятелите, с които съм расъл, преди да Замина 3а Москва, станаха или наркомани, или алкохолици, или влязоха в затворите. Aз не станах като тях, защото имаше хора, които разговаряха с мен вкъщи и ме обичаха. И аз съм правил грешни крачки, но се връщах в правия път. Когато не си приятел с родителите си и не си говорите, губиш представа кое е добро и кое лошо.

Винаги ли си искал да бодеш най-добър в това, което правиш?

- Когато бяхме много близки със Слави (Трифонов, б.а.), той ми казваше: "Хем си амбициозен, хем не си – не мога да разбера тази странна комбинация при теб!" Замислял съм се върху тези думи и той е прав. Не правя нещата от амбиция да съм най-добрият и някой да ми каже "евала", а 3а да ми харесват на мен, 3а мое удовлетворение. Не се интересувам от мнението на околните, защото знам кой съм.

Кой си?

- Един пич, на когото Господ му е дал 5 % талант и той е вложил още 95, 3а да може да работи и да се развива. Знам какво ми е коствало това и знам, че преценката ми е правилна. Тя може да е моята истина, но е факт, че това, което правя, се харесва на 50-60 % от хората, което означава, че съм прав. Първото нещо, което казвам на младите хора, с които работя и на които преподавам в НБУ, е да си повярват, от там нататък всичко останало става много лесно. Ако се влияеш от преценката на другите, губиш самоличността си, не знаеш това, което правиш добре ли е или не е. Не искам посредствени хора, които не са направили нищо в живота си, да ме критикуват, 3а да покажат на околните, че са направили нещо. Нека ме критикува някой, който се е доказал и когото уважавам. Тогава се вслушвам и замислям, защото той е авторитет.

И отново стигаме до това, че не е важно какво ти казват, а кой ти го казва?

- Точно така. А в България, както Знаеш, не уважават авторитетите. Затова няма и звезди. Няма и ценностна система и докато това не се промени, ще си тъпчем на едно място.
Дай Боже да няма още 20 такива години, които бяха като ходене по фитнес пътека.

Защото през това време хората, които не бяха върху нея, стигнаха далече. Успял човек ли си?

- Да си успял в България е трудна работа – имаме много кратка памет и 3а доброто, и 3а лошото. И се лутаме в безтегловно пространство, и повтаряме едни и същи грешки. Не уважаваме хората, които постигат нещо. Как да кажа, че съм успял в тази държава? Направил съм си собствен свят, в който живея, 3а да се изолирам от това, което Знам, че няма да променя. Имам моята кола, моята къща и моя офис. В момента, в който изляза от тях, попадам в свят, който не ми харесва. Това не е България, в която искам да живея.

Като че ли има лек снобарски момент в това, което казваш?

- Не, защо да има снобарски момент? Снобарията е друго, страшно мразя сноби. A3 не отивам в скъп ресторант, 3а да платя 200 лева или Защото е модерно да се ходи в него. Странно е, но в България, ако си успял, имаш пари и си добре, трябва да се чувстваш виновен. Българинът е беден и завистлив и когато не е добре, не признава успехите на другите. Всички революции в света са направени от лумпени и бедни хора – лоша работа, но това показва историята! В живота си не съм откраднал нито един лев, работил съм по 18 часа на ден през последните 15 години, но не защото някой ме е карал – така ми харесва. И Затова съм постигнал много неща. Как да обясня това на някого, който си бърка в носа, прави далавери и иска да живее добре. То така не става, става с работа. И да се оправдавам пред такива хора защо имам пари! Не искам да се оправдавам пред никого! Чувствам се ок, щастлив съм и си сбъдвал мечтите. Дали ми харесва начинът ми на живот в тази държава, е друг въпрос. Но така съм устроен, че по всяко време мога да си събера куфарите и да си тръгна. Нищо не ме задържа, освен че много хора разчитат на мен, 3а да получат Заплатите си и имам отговорност към тях. Заради това, което мога, имам самочувствие, че и в Италия, и в Америка ще постигна същото, което съм направил тук. Кадърният човек е кадърен навсякъде. Така че в момента, в който на Магърдич Халваджиян му падне пердето, взима жената и детето, заминава и не поглежда назад. Имам предложение от Джон Кюсак да снимам филми в Америка. Чакам да видя докъде ще издържи тази държава и дали лудницата тук ще приключи или не. По-скоро не, така че моментът с моето Заминаване предстои.

Освен че си отговорен шеф, какъв си oщe на тази позиция?

- По-добре хората да говорят 3а това…

Значи ще се хвалиш, смятах, че ще кажеш, че си строг например?

- Знам, че съм готин шеф и не 3а друго, а защото е въпрос на характер. Философията ми е, че хората не се променят. Когато са бедни, но са кофти, като забогатеят, стават още по-кофти.

Вярно ли е, че парите развалят всеки?

- Не. Парите не могат да променят един добър и нормален човек. Могат да помогнат някои неща да се случат по-добре. Генетично е заложено да си добър, макар и беден, или добър, дори и богат. Като пример ще дам Денис (Ризов, б.а.), който независимо дали има милиони или няма нищо си остава пич. Това че парите променят, важи 3а хора, които не са прозорливи.

Имал ли си толкова трудни моменти, че да се откажеш от това, с което се занимаваш?

- Определям отношението си към работата по събуждането си сутрин. В момента, в който тръгвам и поглеждам часовника, защото закъснявам, означава, че си обичам работата. Ако започна да се почесвам зад врата, значи моментално трябва да си сменя работата. И съм го правил два пъти, и съм започвал от нулата. Навремето имах голяма търговска компания, като целта ми беше да изкарам пари и да направя бизнес, който да ме кефи. Щом усетих, че не ми се занимава със складове и с "Илиянци", си изтеглих дяловете и приключих с търговията. Започнах да снимам клипове, но ми трябваше доста време, 3а да пробия манталитета на БНТ, където се снимаше без пари и клиповете нищо не струваха. Защото казвах – дайте, ще снимам, но ще си платите 3а това!
И когато пробиеш с глава една такава стена, си казваш, че няма стени, които не можеш да събориш. Всичко е борба, издържа този, на когото му е най-твърда главата. Така че трудни моменти, в смисъл да се откажа от нещо, не съм имал. По-скоро съм се разочаровал от конюнктурата. Например да отида на нагласен конкурс, 3а който месец преди това знам кой ще го спечели. Човек минава през всякакви неща, 3а да си създаде собствена философия. Мисля, че в 90 % от случаите съм взимал правилни решения 3а компанията, в която работя и затова сме на прилично ниво в България. А след като вече има желаещи и да ни купуват, означава, че сме интересна хапка 3а този пазар. Зад всичко това стои големият ми опит в търговията, където научих много 3а взаимоотношенията между хората. А другото вероятно е арменската ми кръв. Но нито едното, нито другото ме научиха да имам специално отношение към парите. Винаги мога да похарча повече, отколкото съм спечелил. Тук надделява режисьорът, който е готов да даде повече, 3а да стане едно предаване по-хубаво. Затова имам добра спирачка – Асен Чанков, който е икономист. С него сме от самото начало в компанията и комбинацията между нас свърши добра работа. А брат ми, който завърши продуцентство в Италия и малко по-късно се присъедини към нас, е по средата.

Стр. 32-33

www.investor.bg | 2010-06-10

Цигари на компанията се рекламирали като продавани с отстъпка, в поп-фолк клипове и в медийни публикации

„Кингс Табако“ ЕАД, гр. Пловдив (с предишно наименование „Цигарена фабрика Пловдив“ АД) е глобена с 333 160 лв., които представляват процент от оборота на компанията, заради подвеждаща реклама.
Глоби получава и „Финансконсулт“ ЕООД, гр. Пловдив, което ще трябва да плати 3560 и 7120 лв. за две нарушения на Закона за защита на конкуренцията. Това е дружеството, което е организирало рекламна кампания на продукти на „Кингс Табако“ и което е собственик на процесната марка The Kings.
Производството е образувано по искане на Сдружение „Българска асоциация на тютюневата индустрия“ (БАТИ) по повод рекламата на цигари The King и Merilyn Slims.
Комисията е анализирала доколко надписът на билбордове „2,80 лв. промоционална цена” на цигари The King (White) е заблуждаваща реклама.
Цената на тютюневите изделия, като вид акцизна стока, се определя с наредба на Министерски съвет и не подлежи на промени, поради което поставянето на надпис „промоционална“ създава погрешна представа у потребителя, че се касае за отбив от цената, посочва регулаторният орган.
КЗК счита, че този похват за налагане на нова марка на пазара е недобросъвестно поведение, което въвежда в заблуда потребителите, че като купуват съответната стока, ползват ценова отстъпка за нея.
„Законодателят е въвел строги ограничения при рекламата на цигари и забрана за представяне на качествени характеристики този продукт. По тази причина рекламата на една заблуждаващо атрактивна цена дава нелоялно предимство на този участник на пазара спрямо неговите конкуренти“, пише в становището на комисията.
Друго нарушение на двете компании е, че в ефира на поп-фолк канал се въртят клипове на песни, в които по явен или скрит начин се рекламират цигари, в абсолютно противоречие със регламентираните забрани за реклама на такъв вид продукти. В клиповете към песните са използвани различни подходи, за да се насочи вниманието на зрителя, като в някои от тях самите изпълнители държат кутии Merilyn или пушат цигари от тях.
Разследването е показало, че от страна на производителя Кингс Табако и на собственика на марките Финансконсулт липсват каквито и да било действия за разграничаване от това противоправно поведение или за спирането му.
Комисията счита, че с бездействието си ответните дружества извличат неправомерно облаги от излъчваните и към момента клипове.
Освен това е доказано, че Финансконсулт и Кингс Табако са осъществили скрита реклама на цигарите също и чрез публикации в печатни медии, отново в абсолютно противоречие със регламентираните забрани за реклама на такъв вид продукти.

Оригинална публикация

www.ivo.bg | Иво ИНДЖЕВ I 2010-06-10

Слушах и гледах Диана Дамянова в едно ранно телевизионно предаване на 9 юни, в което тя буквално обяви за гениален ( точно “гениален” каза тя – дори и да влагаше лека ирония, водещият съучастнически не я репликира) премиера Борисов. Тя има служебното задължение да се грижи за премиерския имидж ( в превод – да изглежда добре пред публиката). Дамянова, възхитена от уменията на своя началник да обръща в своя полза упреците на противниците си, ще трябва този път доста да се потруди, за да защити тезата си за гениалността на шефа.
Малко по – късно, пред друга телевизия, Борисов не се представи особено гениално. Озъби се на репортерка, говорейки й ( в неговия си стил) на “ти” през зъби и през рамо: “точно на тебе ли ще ти кажа”. В смисъл, че има нещо лично срещу нея по въпрос, който тя му задава без никаква агресия, но по повод водещата новина на деня за предстоящото поскъпване на живота като производна на скока в цената на природния газ. Как се връзва това отношение с грижливо градената представа за Борисов като фен, приятел, съмишленик, закрилник и изповедник на медиите, които винаги са готови да му дадат думата да каже каквото си пожелае?
“Нова телевизия”, която излъчи репортажа за тази ”дреболия”, припомни как груби реплики са стрували скъпо на политици в САЩ и във Великобритания, където лейбъристите получиха тежък автогол на изборите от собствения си лидер Гордън Браун, изобличен от медиите да ругае една домакиня заради зададен от нея неудобен въпрос.
В България няма нищо великобританско, а САЩ могат само да бъдат сащисани от подобно премиерско поведение. Добрата новина е обаче в това, че една телевизия с достъп до широката аудитория се осмели да защити своя репортер ( и медийната си чест, при цялата условност на това определение). Защото не спести факта. А можеше – всички останали медийни свидетели на случката щяха да си траят на принципа “ това е реклама на конкурентите”.
Някой трябва да каже на Борисов, че да си на “ти” с медиите не означава, че трябва да им говориш на “ти”. Умилкването на журналистите пред властта доведе дотам, че вече публично им подвикват като на куче, което не е никакъв пазач, а “влачи, но диря няма”. Изключението, демонстрирано от “Нова телевизия” чрез излъчването на сюжета, е интересен прецедент. Заслужава си да се проследи неговото развитие.

Оригинална публикация

www.blitz.bg | 2010-06-09

Любимец на зрителите сяда в стола на Лора Крумова през най-топлите месеци на годината. От 14 юни Витомир Саръиванов ще бъде лицето на „Здравей, България”, съобщиха от Нова тв във вторник.
Витомир Саръиванов е роден на 14 април 1971 г. Едва 5-годишен влиза в света на телевизията като герой в детски сериал, следват роли в различни продукции, сред които „Константин Философ”, където Вито играе ролята на малкия Константин.
През 1994 г. започва работа като спортен коментатор и водещ в БНТ. Продуцирал е предаванията „Сделка или не” и „Стани богат” по „Нова телевизия”. Бил е главен редактор на „Хванати в изневяра” по „Диема”, „Животът на другите” по БНТ и на „Music Idol 3” по Би Ти Ви.
Кариерата му на водещ започва през 2007 г., когато за Ютакан, от където води реалити шоуто „Островът на изкушението”, а след това „Цената на истината” и „Сблъсък” в „Станция Нова”. 

Оригинална публикация

На 13 юни в M3 College Максим Бехар ще проведе Майсторски клас на тема „Нови медии, нов стил… нов PR“.

След успешното му представяне точно по тази тема на PR форума в Давос, Швейцария, и Майсторските класове, проведени неотдавна в Москва, Максим Бехар ще говори за промените в PR бизнеса през последната година и промяната в медиите – онлайн и офлайн.

Запишете се сега, местата са ограничени!

Майсторският клас ще се състои на 13 юни, неделя, 10:00 ч. в сградата на M3 College (ул. „20 април“ № 26).

За повече информация и записване: тел. 02/951 67 75 

e-mail: students@m3college.com

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/557

Начало: Неделя, 13 Юни 2010 г. – 10:00 часа
Място: София, M3 Communications College, ул. „20 април“ № 26
Достъп: Свържете се с организаторите
Организатор: M3 Communications College
Отворено за медии: Не 

На 13 юни в M3 College Максим Бехар ще проведе Майсторски клас на тема „Нови медии, нов стил… нов PR“.

След успешното му представяне точно по тази тема на PR форума в Давос, Швейцария, и Майсторските класове, проведени неотдавна в Москва, Максим Бехар ще говори за промените в PR бизнеса през последната година и промяната в медиите – онлайн и офлайн.

Запишете се сега, местата са ограничени!

Майсторският клас ще се състои на 13 юни, неделя, 10:00 ч. в сградата на M3 College (ул. „20 април“ № 26).

За повече информация и записване: тел. 02/951 67 75 

e-mail: students@m3college.com

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/557

„Аз желая” е мотото на втората самостоятелна изложба на Елентина Христова Петрова, която ще бъде открита на 10 юни в Централен дом на архитекта.

Идеята за втората изложба се заражда преди 4 години, а желанието на Елентина е да покаже, че макар и прикована от детство в инвалидна количка и в изключително трудно положение, може да бъде пълноценен човек. Въпреки болестта си – детска церебрална парализа, тя не се предава, а продължава да развива уменията си чрез специално приспособление за четка, прикрепено към главата й.

В изложбата ще бъдат представени 53 картини, предимно пейзажи от акварел, които художничката е нарисувала в последните 2-3 години.

Ще бъдат показани и два дизайнерски модела на дамско облекло.

Изложбата ще бъде благотворителна, а средствата събрани от картините ще бъдат предоставени от Елентина за животоспасяващо лечение на дете.

Официално откриване на изложбата – 10 юни 2010 г., в Централен дом на архитекта /София, ул. „Кракра” 11, зала 2/, в 19 ч.

Присъствие са потвърдили изкуствоведи, музиканти, актьори, дизайнери, общественици и политици.

Изложбата ще продължи до 19.06.2010 г. (включително) от 9 до 17:45 ч.

За повече информация – Елия Стоянова /майка на Елентина/ – 0898 293229 

За допълнителна информация: http://press.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=300184&df=45&dflid=3