Закони за медиите? Не се паникьосвайте

в. Труд | Радомир ЧОЛАКОВ | 21.06.2010

Пак започнаха да се пишат медийни закони. Пак настана жега. Винаги е така. И зимно време да се пишат – пак е жега. Сега обаче е особено напечено, защото за първи път кутията на Пандора е толкова широко отворена. БНТ има проблем – финансов, управленски и всякакъв. Държавата има проблем с цифровизацията. Частните телевизии имат проблем с цифровизацията. Всички телевизии имат предстоящ проблем с разпространението след цифровизацията. При печатните медии, където преди не е имало проблем, сега има едновременно със собствеността, с финансирането и с разпространението. С рекламата има проблем, че няма реклама.
Жега. Е, няма как, в такава ситуация да се каже: пише се нов закон за медиите и да не скочат всички. Едни да защитават достиженията, други да им пречат, трети да хващат риба в мътна вода и т. н.
Като кажеш "закон за медиите", отваряш всички фронтове. Почва суматоха, която обикновено завършва с едно голямо нищо. Проблемите се замитат под
килима до следващия път. Целият ми жизнен опит ми казва, че и този път ще стане така. Само някакви остатъци от идеализъм ме карат да мисля, че може пък да стане. Ако, омаломощени от десетилетни битки, всички ключови играчи седнат на масата и се разберат кой -докъде. Под арбитража на държавата, която да пази играчите да не се изпотрепят на финала на прехода и да отстои малко обществен интерес. Така ще се види къде в законодателството има нужда от пипане и къде няма. Ако се отдели сухото от суровото.
Засега, ситуацията с "писането на медийните закони" е следната. Има готов проект за изменение на закона за задължително депозиране на печатни произведения, който чака ред в Министерския съвет. Проект от едно изречение, в което се казва, че всеки издател на вестник или списание в първия брой за всяка година трябва да каже кои са му действителните собственици физически лица. Кой получава печалбата.
Това изменение ще се приеме, защото не може да не се приеме. И ще стане ясно, че физическите лица -собственици на вестници, са ясни. Проблемът не е тук. Той е другаде. И решението му не е в "медиен закон". То е във финансовите, данъчните и антикартелните закони и волята да бъдат прилагани. Дори и да се тръгне директно към закон за печата, който никой не иска, решението на
проблема пак ще се прехвърли към споменатите закони. Въпрос на законодателна техника. Печатните медии просто трябва да настояват държавата да прилага законите. Няма нужда да се пише закон, за да се изключат офшорки от ме-дийното пространство. И сега може. Иска се малко здрав разум и чувство за самосъхранение и да видите, как правните механизми изведнъж ще се намерят.
Друг въпрос е, че може да се състави Закон за разпространението на печата, но явно още не му е дошло времето.
Второ. Ще се пише нов закон за радиото и телевизията. Няма как. След като 12 години го разсипаха от подигравки и поправки, ясно е, че ще трябва да се маха. Зашото просто дразни. Въпросът е, като се махне, какво ще се появи на неговото място? Кое в стария закон всъщност ни дразнеше, за да оправим него, а другото да не закачаме?
Много ни дразнеше процедурата за лицензиране на частни електронни медии, ама то лицензирането свърши. Който взе честоти – взе. След цифровизацията ще ги връщат, щото вече няма да трябват. Ще има цифрови канали, повече, отколкото пазарът може да поеме. Досега имаше проблем на дефицита, в бъдеще ще има проблем на излишъка.
За лицензирането беше закачен проблемът с разпространението на радио- и телевизионните програми. Т. е. то не беше проблем. Проблем беше да вземеш честота, вземеш ли – разпространяваш. Сега вече честоти ще има бол. Големият въпрос е, ще се установи ли монопол върху разпространението? Ще създаде ли някой изкуствен дефицит там, където има излишък?
Ако това се случи, някои момчета ще ги призная окончателно. Да станеш ЕРП-то на цифровата ера! Евала! За това обаче да му мислят телевизиите. Ако са о’кей, значи ще стане. Ако не са, да кажат на държавата да регулира.
Но същинският, вечният проблем на медийния преход е какво да се прави с БНТ? Даже не с БНР, а най-вече с БНТ? Щели да обединяват БНТ с БНР? Преди точно 15 г. написах първия си закон за радиото и телевизията. В него БНТ и БНР бяха обединени. Тогава що бой отнесох, само дето не ме изгониха от държавата.
Сега същата идея се привижда като нещо ново, оригинално и спасително. Притеснителното е, че както тогава идеята се отхвърляше, без да се мисли, сега се прегръща, пак без да се мисли.
Хора, структурата НЕ прави програмата. “Правната рамка" НЕ прави програмата. Проблемът на обществените медиине е как да се гарантира общественият характер на юридическото лице, а на програмите. БНР и БНТ може да са отделни и програмата да е обществена.Както може да са обединени и да не е. Решението и на този проблем всъщност е на едно друго място. Нека подскажа метода, пътя за намиране на решението.
Методът е, че когато властта седне да пише закон за радио и телевизия, тя трябва да мисли за себе си все едно, че е в опозиция. Не да мисли като как чрез закона да яхне медиите,а какво би станало, ако същия този закон го яхнат тези, които сега са извън властта?И го обърнат срещу бившите управляващи? Закон за радиото и телевизията се пише не с воля за власт, а с чувство за самосъхранение. И в центъра на самосъхранителната система са обществените медии. БНР и БНТ. Ако те не са стабилни, всичко друго в държавата е нестабилно. Защо според вас в Европа си пазят обществените медии като свещени крави? Защо са ги оставили извън общностните регламенти? Явно знаят нещо, което ние не знаем. Че те са балансиращият фактор на цялото общество. Може да са с половин процент рейтинг, няма значение. Тяхната цел, тяхната мисия е друга.
И точно поради това в новия закон за радиото и телевизията не трябва да има ни най-малък намек за приватизация на БНР и БНТ. Ама никакъв. Такива идеи вече вървят. Внушават лекичко на властта, че като махне БНР и БНТ, ще има един проблем по-малко. У нас всички най-важни инфраструктурни предприятия се приватизираха не защото така трябва, а за да се скрие немощта те да бъдат управлявани. Като не знаеш как да го управляваш, го продаваш, за да прикриеш собствената си несъстоятелност. Накрая го купува някой, който го обръща срещу теб. Като приватизираха ЕРП-тата, намаляха ли проблемите на властта? Така че по-кротко с БНР и БНТ. Когато приватизират ВВС и RAI, тогава.
Та, така с медийното законодателство. Всъщност да виждате някъде нерешим въпрос? Малко здрав разум и чувство за самосъхранение и работата може и да стане.

Стр. 14, 15, 18

Печатните медии ще трябва да направят собствеността си напълно прозрачна

в. Дневник | Рада ГЕОРГИЕВА | 21.06.2010

Собствеността в печатните медии ще трябва да стане напълно прозрачна – до последното конкретно физическо лице, което притежава акции или дялове. Това ще става, като в началото на всяка година всяко издание публикува кой го притежава и допълнително подава декларация в Министерството на културата* с подробно описание на собствеността.
Това предвиждат промените в Закона за депозиране на печатни и други произведения, подготвян от правителството. С тях се цели по-голяма яснота и публичност кой кой е на пазара. Законопроектът трябва да бъдат внесен в правителството до две седмици.
Изискванията за пълна прозрачност означават, че дори капиталът да се притежава от офшорна компания, издателят ще трябва да посочи кои са нейните действителни собственици (заради начина на регистрация в офшорните зони, тези данни обикновено липсват в българските публични регистри и там са видими само адвокатите, които обслужват дружеството).
Прозрачно бъдеще
"Промените не са големи, но са концептуално важни. Това е крачка, която се надяваме да доведе до промяна на обществените нагласи. Защото, когато читателят чете един материал, той трябва да знае кой стои зад него", смята Деяна Костадинова, съветник в кабинета на премиера Бойко Борисов, която се занимава със законопроекта.
След като той бъде приет, наказанието за липсата на подадена информация ще е 1000 лева на брой до отстраняване на нарушението. Глобите ще се налагат от общинските администрации, които ще следят налични ли са данните, и ще се събират в полза на общините. А Министерството на културата ще трябва да проверява достоверността на информацията.
При промяна на собствеността в петдневен срок издателят ще е длъжен да я декларира отново в Министерството на културата, което пък да публикува информацията на интернет страницата си в 10-дневен срок. Готвените поправки предвиждат дори изискване печатницата и разпространителят да проверяват имат ли изданията информационно каре, в което е посочена фирмата издател, и да носят отговорност за това.
Според Костадинова важно е, че инициативата за разработените промени идва от Съюза на издателите в България. "Информацията от декларациите ще бъде онлайн и така ще бъде публична и достъпна за всички. На този пазар играчите се познават и те самите ще бъдат въвлечени в процеса на саморегулиране, проследявайки кои са действителните собственици", коментира тя.
И закон за всички медии
Работна група към правителството подготвя и нов медиен закон, стана ясно на конференцията "Прозрачност на собствеността и свобода на медиите в България", организирана от фондация "Конрад Аденауер" в петък. Идеята е той да съдържа регулации за всички медии. "Цензурата не е основният проблем, а нелоялната конкуренция. Нелоялните играчи деформират пазара на информация, оттам манипулират аудиторията. Затова е необходим закон и не просто Закон за радиото и телевизията, а закон за цялостната медийна среда", обясни председателят на СЕМ Георги Лозанов на дискусията.
Той уточни, че в бъдещия закон трябва да бъдат включени и ограничения за концентрацията на собствеността. Повече детайли за философията на проекта обаче не бяха споделени. Работната група, оглавявана от Георги Лозанов като председател и двама заместник-председатели Хачо Бояджиев (тв режисьор и бивш шеф на БНТ от началото на 90-те) и Радомир Чолаков (юрист на "Вестникарска група България"), е била сформирана в началото на юни, миналата седмица е заседавала за първи път и трябва да представи чернова на закона през есента.
"Разговорът за прозрачността в собствеността на медиите най-после като че ли навлезе във фаза, която ще доведе до нови законови мерки, които пък от своя страна ще доведат до това тази прозрачност да престане да бъде само лозунг, както, общо взето, беше през последните 20 години, и се надявам да стигнем до конкретните собственици и до конкретния произход на капитала", каза още Лозанов.
Според него трябва да има мерки срещу съсредоточаване на собствеността на медиите, защото "капиталите са част от посланието". Той предложи на някои капитали да бъде забранено да произвеждат медии, но уточни, че ще трябва да се обмисли как да се случи това.
"Честността в медиите не се дължи само на закони, трябва да се спазват критериите за етика в професията. Някои собственици не са в истинския журналистически бизнес, който трябва да отразява обективно в името на общото благо. Целта им не е да информират, а да манипулират общественото мнение заради печалба или власт", каза в обръщението си към конференцията посланикът на САЩ Джеймс Уорлик. Той заяви, че още по-сериозни са проблемите за медиите извън София, както и че "много талантливи журналисти са смутени и обезсърчени, но се страхуват да говорят".
Залагането на законови гаранции за прозрачност на медийната собственост и предотвратяване на концентрация са началото. По-трудно ще е изясняването на произхода на капитала, както и невидимите връзки. Темата не беше коментирана на конференцията.
Законно, неморално
Появата на бившата шефка на тотото и майка на депутата от ДПС Делян Пеевски – Ирена Кръстева, обаче предизвика реплики за разликите между законно и морално. Тя заяви, че "Нова българска медийна група" (НБМГ) е с възможно най-ясната собственост. Там пише едноличен собственик Ирена Кръстева".
Темата с произхода на капиталите за покупката на тези медии обаче не беше предизвикана от участниците. Водещият Сашо Диков се опита да репликира "Откъде извади парите", но Кръстева продължи да обяснява, че са създали нов съюз на вестникарите в България и че той също прави проект за публичен каталог на медиите, който трябва да бъде готов до края на юли. Вестниците, които НБМГ издава ("Монитор", "Телеграф", "Политика", "Засада" – бивш "Експрес"), не членуват в Съюза на издателите в България и не са подписали Етичния кодекс на българските медии.
Придобиването на медии от Кръстева преди време беше обявено като финансирано от Корпоративна търговска банка (банката, която към март 2010 г. управлява почти 50% от парите на най-големите държавни фирми – бел. ред.) и са тези, които преобърнаха редакционната си политика след изборната нощ – от силно анти към силно про Бойко Борисов.

ЦИТАТИ:

На някои капитали трябва да бъде забранено да произвеждат медии
Георги Лозанов, председател на СЕМ
Защо някои български вестници промениха политическия си уклон за една нощ след миналогодишните избори? Дали бяха мотивирани от искрена вътрешна промяна, или това бе просто желание да се докарат на новото правителство.
Джеймс Уорлик, посланик на САЩ в България
Вестникарският бизнес е особен – продаваме хартия, но не тапети, а съдържание – информации, анализи, коментари. Който създава мнения, няма право да бъде анонимен.
Аксел Шиндлер, управител на Вестникарска група България (издател на "Труд" и "24 часа")
***
На кого премиерът е възложил да пише новия медиен закон

Георги Лозанов – председател на Съвета за електронни медии
Радомир Чолаков – медиен експерт, юрист на "Вестникарска група България"
Хачо Бояджиев – тв режисьор и бивш генерален директор на БНТ в средата на 90-те години на ХХ век
Деяна Костадинова – съветник към политическия кабинет на премиера
Мария Казанджиева – съветник в дирекция "Правна" в Министерския съвет
Милда Паунова – директор на дирекция "Правнонормативна дейност и обществени поръчки" на Министерството на културата
Ивелина Колева – главен юрисконсулт в дирекция "Правнонормативна дейност и обществени поръчки" на Министерството на културата
Божидар Кожухаров – началник сектор "Спътникови комуникации" в дирекция "Съобщения" на транспортното министерство
Зоя Касърова – държавен експерт в дирекция "Държавни разходи" на Министерството на финансите
Борис Рафаилов – главен експерт в дирекция "Правна" на Комисията за регулиране на съобщенията
Росица Кукушева – страши юрисконсулт в БНР
Кремена Кадиева – главен юрисконсулт в БНТ
Атанас Генов – председател на УС на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори
Никола Тупарев – продуцент, фирмата му Old School прави "Биг Брадър", "Стани богат" и други тв и реалити формати, член на Асоциацията на телевизионните продуценти
Магдалена Георгиева – изпълнителен директор на Асоциацията на българските кабелни оператори
Диляна Илиева – адвокат (работила е за "Нова телевизия")

Стр. 6

Изявление на посланик Джеймс Б. Уорлик: Главната заплаха за свободата на печата е намесата на властта

в. Република | 21.06.2010

Изявление на посланик Джеймс Б. Уорлик
18 юни 2010 г. (както е произнесено)

За мен е чест поканата да бъда тук и да участвам в обсъждането на този важен въпрос. Като американски дипломат аз се гордея с историческата роля на моята страна – защитник на идеала за свобода на печата. Като американски гражданин аз обаче зная, че тази свобода не бива да се приема за даденост. Всяко поколение трябва да има готовност да се бори с новите предизвикателства пред политическите му свободи. Когато американските колонии извоюват своята независимост, главната заплаха за свободата на печата е намесата, или дори насилието от страна на властта – нещо, което много от присъстващите тук са изпитали лично. През изминалите двайсет години българите, и най-вече българските журналисти, храбро водят тази битка и днес ние виждаме резултата от нея в големия брой вестници, списания, радиостанции и телевизии.
Независимо от разнообразието на печатните издания и множеството канали на кабелната телевизия, ние сме се събрали днес тук, за да споделим своето безпокойство за тревожните тенденции, засягащи свободата на медиите. През двайсет и първи век повечето предизвикателства пред свободните и независими медии не идват от почукване на вратата късно през нощта.
Заплахите са по-прикрити, но не помалко сериозни.
Забелязвам, когато слушам как българите коментират този проблем, как отново и отново изникват няколко въпроса. Един от тях е липсата на прозрачност относно собствеността върху медиите и придобиването на медии с цел да се насърчат политически планове или търговски интереси. Някои собственици не са в истинския журналистически бизнес, който трябва да отразява обективно в името на общото благо. Целта им не е да информират обществото, а да манипулират общественото мнение заради печалба или власт. Задайте си следния въпрос: защо някои български вестници промениха политическия си уклон за една нощ след миналогодишните избори? Дали бяха мотивирани от искрена вътрешна промяна, или това бе просто желание да се докарат на новото правителство?
Не става дума само за собствеността. Отговорност на издателите и продуцентите е да бъдат независими и дадат възможност всички гласове да бъдат чути. Факт е, че има издатели, повлияни от политически натиск и дори от финансово стимулиране.
Става дума и за самите журналисти, които наблюдават безучастно и не предприемат нищо. Много талантливи журналисти са смутени и обезсърчени,
но се страхуват да говорят. Но кой би могъл да говори в защита на вашата професия, ако вие самите не се защитите?
Още по-голямо безпокойство буди ситуацията извън София, където политическите и бизнес интересите са обединени, за да се оказва натиск и дори да бъдат заплашвани журналистите ида се попречи на материали, критикуващи местни управници и бизнес лидери.
Подобно манипулиране на медиите е заплаха за демокрацията независимо дали става в провинцията, или в столицата.
България не е единствената страна с този проблем. Много държави, включително и моята родина, се занимават с подобни въпроси. Тежката икономическа обстановка по света прави още по-трудно съществуването и процъфтяването на истински свободни и независими медии.
Един от нашите най-велики президенти – Томас Джефърсън – казва: "Ако зависеше от мен решението дали да имаме правителство без вестници или вестници без правителство, без колебание бих предпочел второто". Той също така е казал: "Единствената гаранция на нашата свобода е свободният печат". Медиите служат на благородна цел: да информират гражданите, да предизвикат дебати за действията на управляващите, да изобличават корупцията. Дори ако има несъвършенства – защото знаем, че нищо не е съвършено, – печатът играе незаменима роля.
За да насърча нашата дискусия, искам да изложа няколко идеи как можем да подходим към проблема. Имам предвид не даването на рецепти, а определянето на началната точка за дебати и дискусии. От опит зная, че обществото може да използва три важни инструмента за справянето с подобни предизвикателства.
На първо време, трябва да бъде налице силна законова структура, която да защитава нашите свободи.
За защитата на свободата на печата в САЩ ние не разчитаме само на конституцията. В добавка ние имаме закони, изискващи публично обявяване на медийната собственост.
Както е в повечето страни, и у нас има медийни организации, които в голяма степен се идентифицират с дадена политическа партия или политическа философия.
Обществеността обаче трябва да има правото и възможността да бъде осведомена кой в действителност е собственик на вестника, който хората четат, и на радиостанцията, която слушат. Тогава от потребителя зависи да направи информиран избор за това как да интерпретира новините, постъпили от предубеден източник. Ние имаме закони, ограничаващи възможността на собственика да монополизира медийния пазар в дадена общност. Такива закони следва редовно да бъдат обновявани, за да отговарят на новите икономически дадености и на технологичните промени, сред които е интернетът; те не са съвършени. Но у нас се провеждат оживени публични дебати; в процеса има гражданско участие, включващо и мониторинг на правоприлагането.
Когато журналистите бъдат заплашвани, застрашавани и дори нападани, те трябва да бъдат сигурни, че органите на реда и правосъдието ще ги защитят.
Законът обаче не е достатъчен. Честността не дължи съществуването си на закони. За да отразяват честно събитията, журналистите, издателите и собствениците на медии е необходимо да спазват критериите на етиката. В последните години в моята страна журналисти изобличиха и направиха публично достояние много случаи с неетични позиции от страна на техни колеги, и някои вестници се принудиха да публикуват експозета за свои собствени издателски провали. Наблюдаваме създаването на все
повече организации със сайтове, представящи сурова и обективна проверка на фактите в отразяваното от медиите. Известни, награждавани журналисти бяха публично порицани и дори уволнени за етични лапсуси.
Аз съм наясно, че в сегашния икономически климат на журналистите е особено трудно да отказват предложени бонуси за публикуването на истории в положителна светлина. Трудно е за един журналист да рискува да загуби работата си, ако се противопостави на натиска от страна на някой политик или издател, настояващи да не пише непредубедено по даден въпрос.
Нито една държава, включително и моята, не се е освободила от автоцензурата и намесата на издателя.
Ако журналистите обаче искат да бъдат уважавани като професионалисти, то те трябва да работят заедно за едно по-широко приобщаване към едни високи етични критерии.
Журналистите със своя професионализъм, почтеност и защита на обективността подкрепят свободата на печата и са най-важната пречка за цензурата и намесата. Припомнете си и урока на ранния български държавник хан Кубрат: една пръчка се чупи по-лесно от наръч пръчки. Посветените на разследващата журналистика би трябвало да могат да разчитат на своите професионални организации за яростна и принципна подкрепа, ако са изложени на натиск. Освен това, гражданското общество трябва да намери начини да подкрепя независимите медии и техните журналисти.
Защото професионалната етика също не е достатъчна. В крайна сметка отговорни за защитата на собствените си права в едно демократично общество са гражданите. На всички ни е ясно, че обществеността може да има цинично отношение към всекидневното функциониране на медийните организации. Но обществеността не бива да губи вяра в идеала за свободен печат – този страж на свободата, възхваляван от Джефърсън. Гражданите могат да използват своите гласове, за да се противопоставят на политици, отправящи заплахи към журналисти и злоупотребяващи със своята власт, за да ограничават медийната свобода. Те могат да настояват за по-високи критерии във вестниците, които купуват, и за по-добри закони от своите парламенти. Като представители на интересите на гражданите, особено важни в тази битка са политическите партии и неправителствените организации.
Накрая бих искал да повторя, че не само в България има предизвикателства пред независимите медии. Политическият и икономически натиск засяга всички нас и собствениците на медии във всички страни са изправени пред изкушението да предадат фундаменталните интереси на демокрацията заради краткосрочни печалби. За борба с тази тенденция може да се почерпи от големия опит на международната общност.
Ако българите имат политическата воля да разнищят този проблем, те няма да бъдат сами в борбата.
***
Кръгла маса на тема "Прозрачност на собствеността и свобода на медиите в България" се проведе в края на миналата седмица. Дискусията беше организирана от немската фондация "Конрад Аденауер" и е част от медийната й програма за Югоизточна Европа.
В обсъждането взе участие и американския посланик на САЩ у нас Джеймс Уорлик, представители на почти всички водещи електронни и печатни медии, както и депутати от медийната комисия в Парламента.
***
Текст под снимка
Американският посланик у нас Джеймс Уорлик (вдясно) разговаря с шефа на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" Матиас Барнер.
***
Заглавието е на редакцията, заимствано от изявлението на Н. пр. Джеймс Уорлик

Стр. 8

КРАСИМИРА КРАЕВА, УПРАВИТЕЛ НА ASK ADVERTISING & PR SERVICES: Ще направим рестарт на идеята за БАИТ Експо

в. IT Forum | Александър ГЛАВЧЕВ | 21.06.2010

По повод 15-годишнината си Българската асоциация за информационни технологии представи нова разширена концепция на популярното технологично изложение БАИТ Експо. Новата версия на събитието е наречена 2.10, като идеята й е да обедини нови и стари форми на бизнес изложение, да включи нови модули като БАИТ Академия, както и възможност за реално и виртуално посещение на изложението, семинарите и дискусиите. Концепцията и изпълнението на тазгодишното БАЙТ Експо 2.10 е поверено на фирма АСК, също дългогодишен партньор на асоциацията. Повече информация за предстоящото събитие сподели Красимира Краева, управител на АСК Реклама и ПР обслужване.

След като миналата година експото не бе проведено, предполагам, че тази то ще представлява своеобразен рестарт на идеята. Какво ще е новото във формулата на БАИТ Експо 2.10?

БАИТ Експо 2.10 ще се сьтои от шест елемента, като изложението ще е само един от тях. Останалите са: БАИТ Академия, b2b (Business-to-business) парк, фирмени събития, дискусионен форум с кръгли маси и шоу програма.
Когато говорим за изложението, трябва да се знае, че то няма да е само компютри, хардуер и софтуер. Искаме под неговия покрив да се представя всичко, свързано с електронните забавления, както и възможно повече мобилни устройства.
Акцентът ще е предимно върху съпътстващата програма – семинари, конференции, демонстрационни площи като "офис на бъдещето", "класна стая на бъдещето" и др. В момента участниците в БАИТ Експо са свикнали да се представят чрез наемане на изложбена площ, но този път ще се опитаме елегантно да заобиколим тази практика. Първо, защото все още се наблюдава отлив от подобни изяви поради кризата. Второ – не разполагаме с предварителна информация за маркетинг бюджетите и програмите на фирмите. Всичко това затруднява много организация от такъв мащаб.
Нещо изцяло ново на изложението е т.нар. БАИТ Академия. Тази идея има дългосрочен характер и ще бъде маркетингов инструмент за тези фирми от индустрията, които се занимават с консултиране, сертифициране и обучения в сферата на технологиите. Те ще могат с кратки презентации да представят своите знания и своя бизнес. След това който желае, може да вземе пълен сертификат, било за Cisco, било Microsoft, управление на проекти или каквото и да е от сферата на високите технологии.
БАЙТ Академия е нова инициатива, която акцентира върху ИТ професионалното развитие. Целта е целогодишно да се правят обучения в различни икономически ниши, така че БАЙТ непрекъснато да си партнира с отделни таргет групи и да представя целенасочено новостите на фирмите членове, работейки с работодателските и браншови организации,. Ние сме убедени, че една такава политика на асоциацията ще доведе до разрастване на ангажиментите на фирмите да представят своите продукти и новости и да бъдат двигател за иновации във всички индустрии.

А платени компоненти в БАИТ Експо 2.10 предвиждат ли се?

БАИТ Академията, която ще издава удостоверения за посетен цикъл от курсове, разбира се, ще бъде платена. Качественото знание, поднесено по един модерен начин има своята цена. Таксите ще бъдат съобразени с нашия пазар и с факта, че сме в криза. Подаряването на знание се обезсмисля, ако хората не са мотивирани да дадат малка сума, за да чуят това, което е ценно за тях. Ще се опитаме да представим лектори за които си заслужава да се инвестира.
Разбира се, ако се появи клиент, който желае семинарът му в рамките на БАИТ Експо да е безплатен към посетителите, той ще поеме "подаръка" за своя сметка. Това е негово решение.
Нямаме друг шанс, освен да бъдем мобилни и гъвкави в предложенията към фирмите, членове на асоциацията. Като организатори се надяваме, че останалите браншови организации ще се включат в новия модел на експото, защото пазарът не е голям, а кризата е за всички.

Въпреки че отвсякъде ни убеждават, че краят на кризата се вижда, бизнесът у нас все още продължава да е резервиран и да гледа no-скоро скептично на всякакви харчове извън тези, свързани с основната им дейност. Как ще убеждавате фирмите да се включат?

Маркетинговият бюджет на нито една компания не е разход. Разходи могат да бъдат парите за бензин, за наем на офис и т.н. БАИТ Експо предлага маркетингови инструменти на всички ИТ и ИТ-свързани компании. Тези инструменти са тясно свързани с всички споменати компоненти на събитието.
Ако една фирма или един мениджър смятат, че участието в изложения е излишно харчене на пари, то това означава, че тази организация няма място на БАИТ Експо. Защото този мениджър или бизнесмен не е осъзнал къде се намира, къде живее и с какво се занимава. А ако 90% от играчите на ИТ пазара мислят така, то няма да има БАИТ Експо. Това ще бъде показателно за развитието на нашия бранш. Ако по време на проблемите се криеш в гората и след края на бурята излезеш като партизанин от шумата, конкуренцията ще те отнесе.

Каква е според вас причината за залеза на БАИТ Експо през последните години?

Аз не искам да коментирам и не знам защо се случи всичко това, но въпросът може би трябва да бъде зададен по друг начин – какво се очаква от един организатор на подобно събитие? Ролята му е принизена до продаването на площи, да изпраща и подписва договори с фирми за наемане на щандове и семинарни зали. Това не трябва да е така. Всъщност организаторът на едно такова събитие трябва да е изключително в час с темата, да познава играчите на пазара, да познава моделите в останалите континенти, форматите там, изобщо да познава пазара, за да може да предложи на фирмите и посетителите онова, от което те се нуждаят. Когато тези функции не се изпълняват, то и крайният резултат няма как да бъде успешен. Организаторът трябва да предложи интегрирани маркетингови инструменти, както и връзка с браншови организации, пред които да се представят продукти, а не просто семинари на някаква тема. Организаторът трябва да може да намери правилните политици, на които да представи идеи за това, че в цял свят ИТ са двигател за излизане от кризата, а при нас никой не ги идентифицира като такъв.
Изпразването на складовете от техника и разпродаването й не е съвременната ИТ изложба, която ние виждаме и смятаме, че трябва да съществува под името БАИТ Експо. През последните години изложението бе зле изпълнено. Не смятам, че някой конкретно има вина за това, а просто БАИТ беше стигнала до момента, че разчиташе на собствените си сили и вярваше, че е усвоила този бизнес. А това е отделен бизнес. Дори смятам, че управителният съвет на БАИТ трябва да намери сили, в лицето на групата, която се занимава с медии и медийни събития, да обучи онлайн всички маркетинг отдели на членовете на БАИТ, защото тази организация иска наистина да даде най-доброто за своите членове, но това няма как да стане, без те да извършат някакви усилия.

Според много наблюдатели ерата на големите изложения безвъзвратно отминава. За това говорят данни от например CeBIT, където всяка година се отчита спад в посещаемостта. Дали интернет и модерните средства за комуникация могат да заменят срещата на живо?

Дори и да се случи заместване на изложенията от онлайн среда, това ще бъде само на около 50 на сто. Не случайно част от лекциите и презентациите на БАИТ Експо 2.10 ще бъдат предавани онлайн. Така че клиентите, не успели да пропътуват 500 км, да имат възможност да ги видят. Виртуална изложба ще задоволи потребностите на онези клиенти, които са по-напред в познанията си, интересуват се буквално от научната част и могат да получат търсената информация, разбира се, заплащайки за това една съвсем разумна такса и спестявайки идването си и разхода за гориво, престой и хотел.
Все пак трябва да се отбележи, че ние нямаме за цел хората да дойдат да си купят компютри на БАИТ Експо. Тук става въпрос по-скоро за услуги, които могат да са свързани с повече от един продукт. Посетителят ще види нови решения, ще се запознае с най-добрите специалисти, ще научи за най-новото от семинарната част, ще гледа свои връстници, които играят на гейм турнира. Тоест говорим за рестарт на БАИТ Експо като една среда за младите хора и за бизнеса. И ако навремето, през 96-а, започнахме да създаваме имидж на БАИТ Експо като на един голям МОЛ, то днес се опитваме с целия екип да направим от него институция.

Разкажете повече за b2b парка.

b2b паркът има два компонента. Първият е т.нар. Match making – възможност за двустранни, предварително организирани и резервирани срещи на хора от бизнеса с други представители от индустрията или бизнесмени от например Македония, Гърция, Турция и др., които искат да се видят с някои българи. Друг тип срещи ще бъдат с конкретни фирми или консултанти от съответния b2b панел, във връзка с едно или друго решение.
Вторият компонент съдържа т.нар. браншови панели, на които БАИТ ще идентифицира възможности за бъдещо партньорство. Мениджъри от различни браншове могат да научат какви са новите и иновативни технологии, как да се използват и как да си напишат проекти и да вземат пари от програма "Конкурентоспособност" за тяхното внедряване. Държавата не се грижи за това как да бъдат похарчени тези пари и бизнесите сами трябва да поискат тази технология и да отидат и да вземат онези пари, заделени от европейските фондове, за да станат конкурентоспособни.
Нашите изследвания показват, че много от фирмите от останалите браншове са нереформирани, работят с машини отпреди 20 години и нямат никакви иновации. В тези случаи потенциалът за иновации посредством ИТ е огромен. Само че тези браншове стоят и чакат някой да им каже какво трябва да се случи, а ИТ индустрията стои и чака някой да я потърси.
Асоциацията в момента се среща с индийци, с южнокорейски – с представители от тамошната индустрия или държавна администрация. Това са едни потенциални участници и партньори, било в b2b, във форумите или в някой друг компонент. Работа на БАИТ е да търси този международен елемент, защото българският ИТ бизнес трябва да бъде експортно ориентиран. Ако през всеки един от трите дни, в които ще се проведе експото, се задели време, посветено на някаква държава, то ще бъде перфектно.
Проблемът в ИТ индустрията в България е аналогичен, както и в съседни държави. Например в Солун се провежда едно малко изложенийце, ИТ форумът в Турция също не бих казала, че отговаря на мащабите й. И когато виждаш как отделни държави на Балканския полуостров не постигат кой знае какъв успех, е нормално да се замислиш, че трябва да има едно общо балканско изложение. Затова моят апел към БАИТ бе, че промяната на името ще промени и мисленето на хората.

Стр. 4 – 5

Закриващият се енергиeн холдинг ще харчи за реклама

в. Сега | Христо Николов | 21.06.2010

Шефката му еднолично решила да "популяризира" БЕХ срещу 60 000 лв.

Държавният "Български енергиен холдинг" (БЕХ), който по разпореждане на премиера Бойко Борисов трябва да се закрие до края на юни, е сключил в петък договор с PR фирма за популяризиране на дейността си, научи "Сега". Контрактът е с неизвестната фирма "Бранд PR". Той е за 6 месеца, на стойност 60 хил. лв.
Договорът е сключен, без да се обявява обществена поръчка. Холдингът поканил с писма няколко PR фирми, да участват в конкурс, организиран по вътрешни правила на БЕХ. Мила Попова, управител на на "Прайм Тайм", сподели, че била много учудена от поканата, защото холдингът ще се закрива, но подала оферта. "Така и не ми съобщиха кого за избрали", каза Попова.
Решението холдингът да плаща за PR e взето по доста странен начин. На 4 юни се е състоял съвет на директорите с единствен участник изпълнителната директорка Мая Христова. Предния ден тя бе освободена като зам.-министър на икономиката и енергетиката, а министър Трайчо Трайков обясни, че тя ще остане в борда, за да проведе дейностите по закриването на БЕХ. На 4 юни Христова е заседавала сама, тъй като другите двама директори Добрин Стефкин и Евгени Ангелов са били извън София и са я упълномощили да ги представлява. Решението на борда е да се сключи договор с "Бранд PR".
"Сега" потърси за обяснение Христова и собственика на PR фирмата Боян Томов. И двамата не отрекоха информацията, но заявиха, че не могат да коментират, и затвориха телефоните си.
БЕХ, който обединява големите държавни енергийни фирми, трябва да бъде закрит до половин година, съобщи в началото на 2010 г. премиерът Бойко Борисов. Той обясни, че създаденото през 2008 г. обединение така и не показало ефективност. Малко преди това министър Трайков изнесе данни, че холдингът е харчил неоправдано милиони за консултантски договори.
ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ
Боян Томов се прочу през 2004 г. като "122-рото дете на Бойко Борисов". Тогава 20-годишен, Томов бе продуцент и организатор и помагаше на главния секретар на МВР Бойко Борисов да събира средства за деца на загинали полицаи. При министър Румен Петков той продуцираше предаването на БНТ "Акция", посветено на дейността на МВР. През 90-те години Томов водеше предавания по БНТ и "Евроком".

Стр. 6

Официална церемония по връчване на Годишните банкови награди на вестник "Пари", 22.06.2010 г.

Годишните банкови награди на в. “Пари” продължават традицията на наградата за Банка на годината, която се връчва от 1992 г. с подкрепата на Министерството на финансите.

Тераса „Хоризонт” – ново начало на едно емблематично място край морето

Тераса „Хоризонт” стартира летния сезон с елегантно парти, чийто специален гост бе прекрасната Белослава. Непринудена и изтънчена едновременно, тя завладя присъстващите с многобройните си музикални изпълнения на живо.

Изложба „Златна Тракия. Изображения на божества, хора и животни“

Официалното откриване на Първата изложба в Постоянна галерия на открито върху Пешеходен мост до НДК на тема:

„Златна Тракия. Изображения на божества, хора и животни“

ще се състои на 17 юни от 19.00 часа.

Автори: Николай Генов – фотограф, Проф. Валерия Фол, д.и.н.

Изложбата „Златна Тракия – Изображения на божества, хора и животни“ ще продължи от 18 юни до 4 юли 2010 година.

Изложбата се организира от Столична община и Обединена българска банка, в партньорство със Сдружение „Културни проекти”.

Експозицията представя необичаен поглед към достигналото до нас наследство от древните траки, обитавали българските земи преди образуването на Дунавска България. Акцентът върху моделираните от майсторите и изобразените от художниците лица на богове и богини, на владетели и техните спътници, на фантастични животни ще покаже какво са харесвали и какви са били митологичните представи на тракийските владетели и аристократи, притежатели на тези съкровища.

Участници в събитието:

Йорданка Фандъкова, Кмет на Столична община
Людмил Каравасилев, Мениджър „Връзки с обществеността и спонсорство“, ОББ
Проф. Валерия Фол, д.и.н.
Николай Генов – фотограф
Евгени Димитров, председател на Сдружение „Културни проекти“

ОББ официално ще дари на Столична община изработените 30 изложбени конструкции, с размери 2.3 м. х 1.8 м., които ще превърнат пешеходния мост до НДК в постоянна експозиция на открито.

За допълнителна информация:

Стоян А. Стоянов

ПР Консултант
Сдружение „Културни проекти“
Тел.: 088 888 98 11
E-mail: info@culturalprojects.org

www.culturalprojects.org

Специализиран интензивен курс по английски език “Colloquial English for Media & Communication”

Начало: Събота, 12 Юни 2010 г.
Край: Сряда, 14 Юли 2010 г.
Място: София, Apeiron Academy Training Center, гр. София, ул. "Искър" №54, ет.2
Достъп: Такса участие, С регистрация
Организатор: Apeiron Academy и Quin’s English

От 12 юни до 14 юли в Apeiron Academy ще се проведе специализиран интензивен курс по английски език “Colloquial English for Media & Communication”.

Курсът е предназначен за специалисти в сферата на медиите, ПР и комуникации, маркетинг и реклама, които вече ползват „формалния” английски и имат желание да овладеят т.нар. „английски за комуникация” на експертно ниво.

Курсът има за цел да подготви участниците за безпроблемно включване в ежедневната комуникация (устна и писмена) на техни колеги, работещи в сферата на ПР, медии и реклама, за които английският е майчин език. Поканата на Академията да води курса прие Франк Куин – квалифициран преподавател от Нова Зеландия.

След дългогодишна успешна кариера в сферата на юридическата практика и 10-годишно партньорство във водеща правна кантора в родната си страна, Франк Куин се фокусира върху дългогодишния си интерес към английския език и основава Quin’s English (английски за право, бизнес и комуникации). Франк има няколкогодишен опит в обученията по английски в България като преподавател в престижни езикови школи и като водещ на вътрешни езикови обучения в български и международни компании в страната.

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/474