Събитието за медиите е на 30 септември 2010 г. (четвъртък) от 10 ч. в зала „Триадица” на Гранд Хотел София.

сп. Мениджър | Иван ХАДЖИВЕЛИКОВ | 05.09.2010

ЕДИНСТВЕНИЯТ ПО-СЛОЖЕН МОМЕНТ от организирането на произволно избран фестивал е неговото комуникиране. Представете си колко усилия "похарч-ват" организаторите по привличането на звездни имена, стиковането на всяка една програма, та дори и внимателното селектиране на кетъринга за уж скромните кафепаузи. Много, много усилия. Дотук добре, но как да съобщят на най-съществената фестивална част – тълпата – да дойде до мястото на събитието, заделяйки минимум два-три дни от ценното си парипечелещо време? Афиш – къде? Радио -кога? Послание – какво? Въпроси, които не обезкуражават ентусиастите. А фестивалните хора са хора ентусиасти, обединени от идеи. Е, няма как в такъв случай да липсват идейни кампании, нали? По света, та дори и у нас добрата новина е, че ентусиазмът някак си там успява да се рекламира. Нека сега бръкнем в торбата с хрумките и да видим кой фестивал как се показва на хората.
***
Не плачи за мен, Аржентина! Ама някой друг път. "Плач" е заглавието на рекламата, пожънала овации в Кан по-рано това лято. Conill Saatchi & Saatchi, Torrance, California, захапа именно този израз на емоции. Мъж оставя телефонната слушалка и избухва в сълзи – естествено, на фона на декор, докато режисьорът го вдъхновява, че годината е лоша за аржентинския футбол. "Лоша година за футбола ни. Добра година за киното ни. Фестивал на новото аржентинско кино 2009." Нали не сте забравили, че именно аржентинската драма "Тайните на нейните очи" взе последния чуждоезичен "Оскар".
***
Labase, Mexico, търпи не една и две критики за преекспонираната тема с "очовечените" животни за фестивала за храна с морски произход на веригата ресторанти "Ла Вела". Факт е обаче, че този похват работи. Най-малкото е леко изненадващ. Текстът, съвсем в реда на нещата, е също не много оригинален: "Знаеш, че я обичаш". Морската храна, не женския пеликан.
***
Закъде сме без бирен фестивал, а? И за да избягаме далеч от европейската познатост, попадаме в Нова Зеландия. Тамошният бирен фестивал е в деня преди Св. Валентин. Местният офис на DDB съвсем невинно обединява двете неща с перфектно изпълнение и заглавие "Влюби се отново".
***
Международен кулинарен фестивал в Сидни – звучи много добре, нали? Е, тамошните рекламисти от Whybin/TBWA са се постарали нещата не само да звучат, а и да изглеждат добре – страните са представени от флаговете си, "овкусени" от традиционните им храни. Текстът е излишен.
***
Една от основните цели на всеки фестивал е поощряването на туризма. През ноември сред неземните красоти в Рамтек, Индия, се провежда музикално-танцовотеатралното джамбуре, кръстено на мистичния санскритски поет Калидас. От Mudra съвсем буквално са хванали спатиите на клиента си и са решили нещата, събирайки всичко, казано дотук, в едно цяло.
***
На рок фестивалите първо е шумно, после са всички други хубости. Немците ги знаят тези работи, а от BBDO решават визията на "Рок в гората" в град Нордхайм по смешен начин, показвайки ни раздразнените от шума (и боклуците) горски обитатели. Погледите им са достатъчно красноречиви и без умна фраза.
***
Барселонското метро трупа имидж сред ъндърграунд публиката е организирането на фестивал за късометражно кино. Там, на място, под земята. Годзила, акулата от "Челюсти" и Кинг Конг (като едни истински чудовища) се пробват да се вмъкнат, но от Ogilvy & Mather ги срязват с хедлайна: "Големите филми не стават за тук".

Стр. 107, 108, 109

сп. Мениджър | Десислава БОШНАКОВА | 05.09.2010 

Мястото на събитието се променя. Но то пак трябва да има връзка с това, което компанията иска да каже на гостите си

НЯМА ДА ВИ ИЗНЕНАДАМ, като кажа, че мястото е изключително важно за всяко специално събитие. Всеки, бил на коктейл в хамбар или на парти на покрива, дълго си спомня за него.
Но за да се избере и подготви едно нетрадиционно пространство, е нужно време, наистина много време, което клиентите обикновено не предоставят на тези, на които възлагат организацията. Но ако сте истински професионалисти, трябва да имате поне два-три скрити коза, за да не бъдете никога изненадани и да не разочаровате дори и най-претенциозните клиенти. И още нещо – провеждането на специално събитие на нетрадиционно място изисква и смелост. Ще кажете, това пък защо? Защото трябва да ти стиска да поемеш риска да поканиш хората някъде, където не са свикнали да ходят. Ако пък гостите са по-консервативни, рискът става още по-голям.
Традиционните места се знаят, затова и няма да се спирам на тях. Преди да се върна на идеите, които можем да реализираме у нас, ще разкажа две случки – една европейска и една американска.
Преди няколко години бях гост за 50-годишнината на една холандска компания. Представители на фирмата от цял свят бяха поканени с половинките си в Холандия за тържеството. Всички знаехме, че трябва да сме официално облечени и да слезем във фоайето на хотела точно в 18,00 часа. Това беше предварителната информация. И в уречения час една група хора от всякакви националности и религии се събрахме и зачакахме. Ужас в очите на мнозина се изписа, когато ни казаха да се качим в автобусите, които бяха спрели пред хотела. Пътувахме, без да знаем накъде, около час. Изведнъж спряхме
в средата на нищото, ама буквално на нищото, пред един огромен хамбар. Щом започнахме да слизаме, наизскачаха социално слаби възрастни хора, които започнаха да просят. След миг, прекрачвайки прага на хамбара, се озовахме на едно суперлуксозно място, където започна самото тържеството. Изискано корпоративно парти, което никой от присъстващите няма да забрави именно заради мястото. Един хамбар насред полето.
Пак преди няколко години, месец след пожара в дискотека в Провиданс, САЩ, се оказах сред тези, които ще присъстват на специално събитие с цел набиране на средства за семействата на пострадалите младежи. Отново изискване за официално облекло (чудесен повод да си купя нов тоалет от Америка) и загадъчно намекнато място. Театърът в Провиданс. Да, казах си аз, логично е на театър да отидеш официално облечен. Но какво установих, когато стигнах там – театърът бе затворен, а ние, гостите, бяхме пренасочени към мазето. Да, мазето. Там, където се пазят декорите, костюмите и какви ли още не интересни антикварни вещи. Всички те бяха използвани за декор на пространството, но най-впечатляващото бе, че в центъра на това мазе имаше малка ледена пързалка, на която всеки можеше да покара кънки. Никога няма да забравя това събитие. Както и първото, за което ви разказах.
Но нека се върнем у нас и на различните идеи за провеждане на събития. Едно интересно място са подземните гаражи, тъй като самите те са новост за нашия начин на живот. Особено са подходящи за провеждане на ревюта, музикални партита, литературни четения или на събития с акцент върху различни модни тенденции и ъндърграунд културата. Допреди няколко години може би и шатрите бяха различно място за събития, но прекалено много фирми ги използват и вече сякаш привикнахме с тях.
Но пък има места, на които почти никой не е рискувал да проведе своето тържество. Например на покрива на някоя от новите високи сгради – първо, гостите ще имат уникална възможност да се качат и да видят града от птичи поглед, и второ – малцина с авантюристичен дух биха пропуснали да си покачат адреналина. Като говорим за височини, се сетих и за Водната кула в София, която напоследък е място за различни форуми. Прекрасен повод да разгледаш самата кула отвътре, която иначе е затворена за посещение.
Друга малко по-нестандартна идея са превозните средства – влак, самолет, яхта. Те могат да се наемат и да се превърнат в уютно и приятно място за вашето събитие. Ако успеете да убедите клиентите си, предложете им разходка с дирижабъл. Не е евтино, но си заслужава, ако наистина искате да впечатлите гостите си. А и медиите ще отразят събитието с удоволствие.
Разбира се, идеите, свързани с места извън града, са блазнещи, но при тях е добре изключително внимателно да прецените доколко поканените са склонни да пътуват. Не е рядкост да се наемат извънградски красиви вили и къщи за специални събития. И като казах къща, се сетих за една от най-известните -къщата на Big Brother. Това е друг интересен похват – официално тържество в студио на нашумяло телевизионно предаване. Всеки човек изпитва определена доза любопитство да види откъде се излъчва любимата му игра или риалити шоу. Може
да затворите улица. Малко по-сложно е като организация, защото ще ви се наложи да изискате не едно и две разрешителни, но в името на добрите идеи никога не трябва да се отказвате.
И все пак каквото и да решите, помислете предварително добре. Мястото трябва да е свързано преди всичко с това, което искате да кажете на гостите си – ако застъпвате идеята за опазване на околната среда, изберете едно наистина зелено място. Може да се огледате за красива поляна, планина, езеро и т.н. Сега е модерно да се казва за тези места не "на зелено", а "на синьо". Просто защото се организират направо под голямото синьо небе. Ако искате да направите среща за размяна на визитни картички, може да помислите за печатница. Ако показвате новия си сервиз за коли, организирайте събитието именно в него, както това направи Toyota наскоро. Събития са се провеждали и в помещения в заводи и фабрики, в недостроени офис сгради и на още какви ли не места. Най-хубаво и оригинално е да създадете сами своето пространство. Поканете някой визуалист с нестандартно виждане и той може да превърне и най-обикновено хале с четири стени във вашето място на мечтите. Съобразявайте се обаче преди всичко с мечтите на клиентите си, защото именно те осигуряват бюджета.
Но оригиналността не може да бъде самоцел. Мястото трябва да е подходящо, уютно и да има връзка с онова, което искате да кажете. То може да промени изцяло самото събитие, да го направи уникално или да го провали.
И все пак има традиционни публични места, които българските компании все още не са използвали достатъчно за своите специални събития. Това са библиотеките, книжарниците, по-малките музеи, обсерваториите, зоологическите градини, голф клубовете, конните бази, колодрумите… изреждането може да продължи още, но ще спра дотук. И преди да ви оставя да довършите сами списъка с интересни места, само ще кажа, че мястото е важно, но най-важни си остават гостите. Те ще са тези, които ще разказват и ще споделят впечатленията си от вашето събитие.

Стр. 94 – 95

сп. Мениджър | Александър ХРИСТОВ | 05.09.2010

В едни случаи ще ви свърши страхотна работа, но в други може да ви изиграе лош номер

ПОНЯКОГА ПО СРЕЩИ и семинари човек придобива натрапчивото чувство, че търговците или маркетинговите и пиар специалисти говорят като вентрилози*. Уж артикулират правилно, уж се стараят да казват смислени или убедителни неща, а от устата им излизат едни и същи банални и предъвквани изрази, все едно са на запис.
Този своеобразен корпоративен вентрилоквизъм най-често показва практическата употреба на един доста популярен жанр в комуникациите, в тези случаи използван по безобразен начин. Този жанр условно може да бъде наречен "корпоративна презентация" и се родее с няколко други, с които едновременно са отглеждани и захранвани в просторните климатизирани офиси, чиито прозорци не се отварят – в прекия и преносния смисъл. Истината е, че в редица ситуации той върши страхотна работа на убеждаващия агент, друг път успява да му изиграе доста неприятни номера. Дали ще се случи първото или второто, зависи най-вече от преценката на ситуацията – подходящи ли са мястото и публиката за подобен тип взаимодействие, а също и от правилната употреба на езика, стилистиката и терминологията.
Повечето от нас, живеещите и ловуващите в климатизираните офиси, имат доста добре развити сензори за разпознаване на жанра на корпоративната презентация. Няколко са основните признаци. Първо, по своята структура той много прилича на жанра на вълшебната приказка – животът и подвизите на героя са близки до живота и дейността на компанията. Само където функциите завръзкатрудности-вълшебство-борба-победа най-често при корпоративната презентация са заместени със създаване-развитие-предимства-продукти-постижения. Второ, налице са краен брой елементи, без които почти никоя корпоративна презентация не минава. Това са кога е създадена компанията (и от кого), мисия или нещо подобно, някакъв международен ракурс (я диплома, я афилиацийка), колко са уникални продуктите, неизчерпателен списък на клиентите. Има и елементи, които блестят с това, че почти винаги отсъстват. Например цената, особено когато става въпрос за предлагането на нестандартизирани услуги – консултантски, финансови, а също и такива в областта на рекламата и пиара. Или съвсем конкретните ползи от всичко изброено за евентуалните бъдещи клиенти. И трето, най-важното: в стилистиката на корпоративната презентация диалогът с публиката се води от първо лице, множествено число и става въпрос най-вече за компанията, а не толкова как това изглежда през очите на потребителя. Иначе казано, прожекторът е насочен към говорещия, акцентът е поставен върху това коя е компанията и какви постижения има, а не какви са нуждите на слушателите и как може тя да им реши проблемите. Независимо от това колко пъти са използвани изразите "клиенти", "полезно", "нужди" и други, в жанра корпоративното "ние" брутално е изтикало в ъгъла далеч по-скромното и емпатично "за вас". Разбира се, това само по себе си не е трагедия.
По-лошото е, че този жанр не се среща само в преговорите или в презентациите за пред клиенти и контрагенти, прилежно подвързани в PowerPoint. Елементи от него може да бъдат разпознати в много други нетипични ситуации – по време на пресконференции, на партита, в супермаркетите, във форумите в интернет и т.н. Когато в едно интервю на въпроса "Защо нарекохте продукта си по този начин?" мениджърът отговаря "В нашата работа ние винаги сме се ръководили от принципа за максимално удовлетворяване на нуждите на клиентите…", това не е интервю, а корпоративна презентация. Ако на един конкурс за пиар постижения презентаторът говори не за реализираната кампания, а кога е създадена агенцията – това е корпоративна презентация. Ако в един блог или форум се появи коментар със съдържание, подобно на следното: тези са пълни нещастници, има много други фирми на пазара, които могат да свършат добра работа, такава е и нашата (следва линк към сайта), това е корпоративна презентация. А сега се опитайте да пренесете едни такива отношения към хипотетично запознанство в бар например и ще видите как момчето говори за това в кой квартал е израснало, какъв е размерът на бицепса му или какво е съотношението руси/черни гаджета, които е имал преди това. За онагледяване показва таблица или графика.
Както при всяко нещо, добрата употреба на този жанр има своето време и място. Навсякъде, където има пленена публика, готова да приеме нещо ново и знае, че ще чуе "няколко думи от нашия спонсор", презентацията може да бъде разгърната в пълния й стилистичен блясък и всичките му там таблици и графики. Колкото по-интересно и диалогично, толкова по-добре. Когато компанията е спонсор на дадено събитие и в пакета може да бъде включена презентация на дейността, предложението си заслужава. Особено много работа вършат случаите, когато се разисква съвсем конкретен казус и как дадена компания или организация го е разрешила. Това позволява тя да бъде представена в най-добрата й светлина, без и дума да се отваря за предлаганите услуги, брой клиенти или година на създаване. На големите международни форуми (най-вече в областта на корпоративните комуникации) това е стандартна практика, но за съжаление у нас този подход все още не е получил достатъчно широко разпространение. Другият вариант е презентацията да съдържа информация по темата и тенденции и като илюстрация на това да се дават примери от практиката на компанията. Да, в тези случаи презентаторът трябва да положи допълнителни усилия – вместо готовите създаване, развитие, услуги и таблици той трябва да разнищи казуса в детайли и умело да изтъкне капацитета на компанията. Което изисква аналитични умения, мислене в перспектива и най-вече време – може би заради недостатъчността на последното повечето презентации следват обичайния капсулиран модел.
Проблем обаче има, когато жанрът на корпоративната презентация започва да се вмъква измежду други презентации, преследващи по-различни цели. Например на семинар, посветен на етиката в консултантските услуги, за лектор е поканен мениджър от водеща компания в бранша. Той започва да говори колко е важна етиката в бизнеса, анализира тенденции и малко по малко, сякаш по терлици, започва да разказва как неговата фирма спазва етичните принципи, как клиентите печелят от това и ако публиката се заплесне, мимоходом споменава и за нродуктовото портфолио. Или на въпрос кога според него браншът ще приеме свой етичен кодекс, той отговаря, че в неговата компания отдавна са възприети етичните принципи, формулирани от еди-кое си отвъдморско светило. Всичко това е далеч и от темата, и от етиката въобще. Защото обикновено в такива случаи лекторът е поканен в качеството си на експерт в областта, а не на представител на компанията, за което той е длъжен да държи сметка. Вярно, всеки човек има няколко неразчленими социални роли, но ако аз съм пиар специалист, шофьор, баща, гмуркач и най-добрият барман за 2002 г., трябва ли на един форум за комуникации да говоря за коли, деца, шнорхели и коктейли?
Още нещо: ако някой ще говори за компанията си и услугите, той би трябвало да си плати на организаторите. И накрая публиката обикновено посреща с ледено безразличие тези полупрозрачни продажбени напъни. Което ги обезсмисля.
Особено непрепоръчително е корпоративната презентация да прозира по време на формални и неформални браншови събирания и на академични форуми. в първия случай съществува реална опасност реакциите да бъдат прекалено близо до онази реплика за краставичаря и краставиците, а и за зла беда нечие бдително око ще съзре в нашия асортимент някоя добре спаружена краставица и доволно ще я размаха пред всички. Във втория случай упражнението освен грозно е и безсмислено, защото, общо взето, сред аудиторията рядко се срещат потенциални клиенти. А да мрънкаме как университетите пускат неподготвени за практиката специалисти и в същото време да занимаваме студентите с неща, които могат да прочетат на сайта ни, най-малкото не е джентълменско.
Казано накратко, употребата на жанра на корпоративната презентация е добра, когато е на място и е дозирана в подходящи количества. Както и при всеки друг жанр -на мач псуваме, но пред клиентите едва ли бихме го направили. Преди време имаше един редакционен коментар за вулгарността на вестникарския език, който започваше с изречението "Езикът се изплези". Съпоставката е повече от очевидна.
* Вентрилок (фр.) – артист, който говори, без да използва устата си, извличайки звуци от корема си, като че ли се произнасят от кукла, която той държи.

Стр. 96 – 97

сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА | 05.09.2010

Или какви са резултатите от синергията в големите компании на българския телевизионен пазар – "Би Ти Ви медия груп" и групата "Нова телевизия", които обединяват по 5 канала

ТЕЛЕВИЗИИТЕ СИ ПРИЛИЧАТ със зърнопроизводството по това, че засяват наесен. Тази есен в България е особено интересна, защото през зимата пазарният лидер Би Ти Ви смени собствеността си – "Болкан нюз корпорейшън" на Рупърт Мърдок продаде канала на СМЕ (Central Europian Media Group) на Роналд Лаудер. Така най-гледаните български телевизии се концентрираха в две по пет – две много големи групи с по пет канала. Първата е СМЕ и притежава Би Ти Ви, bTV Comedy, bTV Cinema и купените през лятото на 2008 г. Pro.bg и Ring tv. Втората е шведската MTG (Modern Times Group), която през юли 2008 г. направи сделка с гръцката "Антена" за "Нова тв", прибавяйки я към купените преди "Диема", "Диема 2" и Diema Family, а през тази пролет пусна "Нова спорт" на мястото на музикалния ММ. През изминалите месеци СМЕ преструктурира телевизиите така, че да постигне синергия, оформяйки "Би Ти Ви медия груп", а през септември-октомври се очакват новите програмни схеми и предавания, които трябва да вдигнат рейтинга и рекламните приходи. Това естествено изправя пред предизвикателство групата "Нова телевизия", която имаше две години за реорганизация. Подробности през август не са известни – дебненето е до последния момент, защото по традиция двете големи телевизии имат навика да се конкурират с един и същ тип предавания. Има обаче достатъчно данни, за да се проследи какво се случи на пазара след оформянето на "2 по 5" и спечели ли българският зрител от това. Наблюдението на аудиторията, което прави социологическата агенция GARB, показва, че през първата седмица на август съотношението е повече от две към едно. "Би Ти Ви медия груп" държи 42,7% от телевизионните зрители, а групата "Нова телевизия" -19,4%. в челната тройка на класацията по канали – Би Ти Ви, "Нова", БНТ, няма съществени размествания през последните години, като изключим юни-юли, когато заради Световното първенство по футбол БНТ се качи на второ място за няколко седмици. Има обаче съществен спад в аудиторията на "Нова телевизия" – за една година пазарният й дял е намалял с повече от 10%, т.е. вече е наполовина по-нисък. Според седмичните статистики на GARB през първата година след като стана собственост на MTG, "Нова" увеличава зрителите си, а през втората – от есента на 2009 г. насам, ги губи и дори пада под резултата си от края на юли 2008 г. Същата е тенденцията при каналите "Диема" и Diema Family, малко нагоре е "Диема 2". Това означава, че на практика шведската компания не успява да използва мащаба, за да повиши ефективността на каналите си и да привлече аудитория.
Обратната е тенденцията при американската група -Би Ти Ви не само увеличава собствения си пазарен дял, но и умножава зрителите на присъединените през зимата два канала. в сравнение с миналата година съществен ръст има при Pro.bg, с по-малко, но все пак нагоре са Ring tv и bTV Comedy, заела през есента на 2009 г. мястото на GTV. Успехът при Pro.bg до голяма степен се дължи на интеграцията с репортерите на Би Ти Ви и на общия редакционен мениджмънт. Още е рано обаче да се правят генерални изводи, че българските зрители са спечелили от обединяването на 5 канала в СМЕ. Първо, защото пазарните дялове на 4-те телевизии извън лидера са малки (3-1%) и може бързо да настъпи обрат при недобре преценена програмна схема или даже след края на един сериал. И второ, има теоретична опасност "Би Ти Ви медия груп" да повтори лошия опит на групата "Нова телевизия" – първата година възход, после падение. Този риск силно зависи от конкуренцията, защото данните ясно показват, че преливането на зрители е главно между каналите на американската и шведската компания. Много важно е също къде е границата на интеграцията между 5-те програми, защото прекрачването й може да отблъсне зрителите от повторението на едни и същи лица, творчески идеи и стилове. Фундаментална истина за медиите е, че интересът на аудиторията трудно може да се предизвика и задържи с маркетингови трикове, ако няма качествено съдържание. Месечните класации на най-гледаните предавания, които прави TNS/TV Plan, обясняват какво се случва с пазарните дялове на големите телевизии. Топ 50 продължава да е окупиран от Би Ти Ви, само отделни рубрики на "Нова" пробиват в дъното на ранглистата. "Нова" не е успяла да привлече достатъчно силен зрителски интерес със скандалните си риалити формати. Въпреки конфликтите около Big Brother Family най-добрият резултат на шоуто е 17. място и 11,4% рейтинг (процент от всички българи над 4-годишна възраст). През април то се изкачва до 12. място, но с повече от двойно по-висок рейтинг са турският сериал "Листопад" и състезанието "България търси талант" по Би Ти Ви. През май мястото пак е 17., през юни вместо да се увеличава, краят на предаването привлича едва 7,8% от зрителите.
Ако има някой печеливш от скандал, в "Нова телевизия" това е само "Шоуто на Иван и Андрей". След прословутото интервю там с финансовия министър, предизвикало едва ли не политическа криза заради въпроса на водещите за някакви милиарди на президента Георги Първанов, за които Симеон Дянков не отрече категорично, предаването успя да пробие в топ 50, макар и в дъното на класацията. То обаче си остава далеч зад конкурентното "Шоуто на Слави" по Би Ти Ви, което от години е около 10.-11. място. Между 45. и 50. място понякога влизат "Горещо", по-рядко коментарните "На четири очи" и "Темата на Нова", понякога филми. Твърдо не само след аналогичните предавания по Би Ти Ви, но и след БНТ са новинарските емисии и сутрешният блок на "Нова". Колкото до програмата на Би Ти Ви, няма съмнение, че там огромна заслуга за повишения пазарен дял на телевизията имат сериалите – турските "Листопад" (57% пазарен дял през юни, като тук пазарен дял означава частта от зрителите, които са гледали телевизия в този час) и "Двама завинаги" (48%) и българският "Стъклен дом", който стартира през април с 41% и през юни стига 43%. Въпреки че телевизията премести "Цената на живота" от праймтайма в 11 ч. преди обед, слуховете за отмирането на турските сериали са преждевременни – преди рокадата пазарният дял на този сериал е 40%. Все пак няма да е лошо, ако американският собственик на Би Ти Ви инвестира през новия сезон и в някакви други филми. Меко казано, досадно е от сутрин до вечер по телевизията да се търкалят само турски сериали. Ако пък го направи "Нова", вероятно ще успее да вдигне пазарния си дял.
За зрителите е от значение как ще се развият двете големи телевизионни групи на българския пазар в следващите сезони. в края на 2012 г. по план трябва да настъпи цифровизацията. По закон е ясно, че на мултиплексите ще бъдат качени (освен БНТ) телевизиите, които сега имат национално ефирно покритие. От "Би Ти Ви медия груп" достъпни за всички ще станат Би Ти Ви, която има право на още 3 канала, т.е. bTV Comedy, bTV Cinema и Ring tv, които сега са кабелни, и Pro.bg, която си има собствен национален ефирен лиценз.
Групата "Нова телевизия" ще има право да качи самата "Нова" плюс трите "Диеми", но като голям клиент няма да е проблем да се договори и за "Нова спорт", още повече че Съветът за електронни медии ще трябва да предпише на собствениците на мултиплекси какви тематични канали са длъжни да пуснат – музикални, спортни, новинарски и т.н. Накратко – обречени сме да гледаме тези телевизии сред 20-ината, които ще бъдат качени на мултиплекс. Заради всичко това е изключително важно как американските и шведските собственици ще успеят да развият телевизиите си през следващите две години. Ще бъде голяма загуба за зрителите, ако съдържанието им остане близко по качество на това, което върви сега. Тогава обаче няма да е валидно оправданието, че пазарният им дял е нисък, защото по кабелите са достъпни само за част от аудиторията. Целият досегашен опит показва, че добра програма не се прави бързо. Справка – Тв7, която повече от година има ефирно покритие в почти цялата страна, призната е за национална (и има автоматично право да се качи на мултиплекс), но въпреки усилията на професионалисти почти не успява да вдигне пазарния си дял.
Ако не започнат да инвестират навреме в програмите, каква ни е ползата от това, че две от най-големите световни телевизионни компании са на българския пазар?

Стр. 114 – 115

сп. Мениджър | Десислава БОШНАКОВА | 08.08.2010

Днес продуктът ни е това, което световната търсачка казва и показва за него. Малките срещу големите в мрежата

СПОМНЯТЕ ЛИ СИ ДУМИТЕ на Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече"? Искам да ги използвам, за да кажа, че колкото повече новите технологии се развиват, толкова повече нови начини за комуникация се появяват.
Можем да кажем и че колкото повече светът се глобализира, толкова повече компаниите разширяват своите пазари. Но също така, че колкото повече светът се променя, толкова повече се затрудняваме в неговото разбиране и толкова повече е невъзможно да работим, както сме работили досега.
Неслучайно книги със заглавия, които съдържат думи като "край", се издават все по-често. Само ще припомня емблематични заглавия като "Краят на историята" на Фукуяма и "Краят на рекламата, каквато я познаваме" на Серджо Зийман. Няма да продължавам. Но списъкът е дълъг.
Наистина правилата на играта вече не са същите. И трябва да ги знаем, за да имаме шанс да спечелим тази игра.
Какви са промените и как малките и големите компании се адаптират към новата комуникационна среда? Разбира се, няма да мога да спомена всичко, а и не знам дали някой изобщо може да го направи. Но ще се спра на онези, които предоставят реална възможност за конкуренция.
Без съмнение едно от основните предизвикателства пред бизнеса е скоростта на разпространение на информацията и нейният глобален обхват. Само няколко секунди са необходими, за да напишеш нещо, да го публикуваш от мобилния си телефон и тази информация да стане буквално достъпна за всеки с връзка към интернет, без значение в коя точка на света се намира. Това, което компанията прави в Северното полукълбо, мигновено може да предизвика реакция в Южното и обратно. И тази скорост заставя всички, свързани с изтеклата информация, да реагират възможно най-бързо.
Работното време буквално става 365 дни в годината, а на всеки 4 години – по 366. Скоростта всъщност не пречи на никого, когато става въпрос за добри новини, но изобщо не ни харесва, когато те са лоши. И тук идва съществената разлика между големите и малките.
От опита досега можем да кажем, че големите компании реагират по-бавно, отколкото малките. Пирамидалните структури в корпорациите нерядко пречат за светкавична реакция, а тя понякога е от изключително значение. За пример можем да посочим закъснелите изявления на представителите на BP при разлива в Мексиканския залив и гневните и лавинообразни реакции на засегнатото местно население в социалните мрежи. Като добавим и последвалото високомерие на британската компания и веселите разходки с яхта на нейния изпълнителен директор – ето типичен пример за тежка криза на репутацията, тръгнала от онлайн средата.
Втората голяма разлика е в наличието на реални участници в комуникацията. Какво правеха досега големите – реклама в традиционните медии, промоции, директен маркетинг и т.н.
Мнението на потребителя се превръщаше основно в обратна връзка, с която невинаги се съобразяваха. Днес обаче мнението на потребителя е навсякъде и той сякаш иска да си навакса за всички тези години мълчание. И говори всичко, което си мисли – и добро, и лошо.
Е, да, но свикналите на медиен комфорт световни гиганти не обичат да чуват тези неща и много често се опитват да заглушат гласа на потребителя. В новата социална среда това най-често се обръща срещу тях. И тук примери колкото щеш. Светата троица на американската автомобилна индустрия – General Motors, Chrysler и Ford, бяха сред първите, които усетиха негативите на новите комуникации. Но и едни от първите, които успяха да се пренастроят и да възвърнат разклатеното клиентско доверие. И сега "шумовете" от всякакъв вид серийни повреди тръгват все повече от комуникационните отдели на автомобилните централи.
Малките бизнеси пък никога не са имали възможност да заглушават и затова не се и опитват. Те на практика дори са облагодетелствани от новата ситуация, защото имат голям шанс да се чуят добрите думи за тях, които иначе не добиваха публичност.
Но това, което според повечето специалисти е най-голямата разлика в променената среда и поставя малките в по-изгодна позиция, е, че сега не са необходими само високи бюджети, а се изисква отдаденост. Неслучайно думата, която най-често се среща в книгите, посветени на социалните мрежи, е "обвързаност". В малките компании нещата доста често са по-скоро лични, отколкото по-скоро бизнес, и всеки е силно емоционално обвързан с това, което прави.
И на тази група сплотени колеги, които нерядко са и близки приятели, им е по-лесно да бъдат искрени, да бъдат активни и да отделят от времето си, за да се обвържат с потенциалните потребители.
В разговорите, които се случват във всички социални мрежи, хората градят доверие, а доверието много по-лесно се гради между хора, отколкото между човек и фирма. В малките компании много по-лесно се дава свобода на общуване посредством социалните медии с потенциалните потребители. Големите компании тепърва започват да се отварят и да създават условия за своите служители да участват в разговорите, които така или иначе се случват онлайн.
Това не е лесна ситуация. Тя е нова и в нея потребителите и малките компании се справят по-добре от големите бизнеси. Най-ясно това се вижда при медиите. Много сайтове и блогове имат по-голяма аудитория от авторитетни традиционни медии.
Разбира се, това правило си има изключения, но за първи път световните медийни корпорации не са водещите в промяната, а тези, които я следват.
Другата сфера, в която малките показаха на големите, че в новата среда има значение само размерът на социалната ти мрежа, е музикалният бизнес. Неизвестни групи и изпълнители качват парчета онлайн и намират своята публика. Стига, разбира се, да предлагат качествена музика.
Със сигурност всеки може да даде примери от своята практика. И всички трябва да се замислим върху това как правим своя бизнес. В целия този ред на мисли не искам да кажа, че няма големи компании, които се справят чудесно в новата социална среда.
Все пак за никого не е тайна, че днес продуктът ви не е това, което вие си мислите за него, а това, което Google казва и показва. Много промени може още да се изредят. Но според редица анализатори тези промени на практика са връщане към основите, когато хората са вземали решения само чрез общуването си с други хора, без намесата на медиите. С тази разлика, че днес можем да общуваме без мястото да ни ограничава. Склонна съм да се съглася и съм от онези, които виждат оптимистичната страна на промените. Просто големите ще трябва да се върнат при потребителите и отново да се включат в разговора, докато малките никога не са спирали да го правят. Кой ще се окаже по-добър събеседник, ще разберем след време.

Стр. 94 – 95

сп. Мениджър | Д-р Боян КУТЕВСКИ | 08.08.2010

Замисляли ли сте се как ще се промени маркетингът, когато бизнесът се върне към растеж

ЛЕСНО Е БИЛО някога да си Жул Верн. Пишеш романи, пълни с чудеса на техниката и полет на човешката воля и фантазия, нещата се сбъдват след около век и те обявяват за гений, фантастиката е благодатно поле за творчество. Не така стоят нещата днес и с по-късите срокове, в които се опитваш да предвидиш какво ще се случи. Всички приемат абсолютно насериозно какво си казал и злопаметно запомнят твоето предвиждане. Ако стане: "Е, ясно си беше за всички, че така ще стане…"; ако не стане: "Хайде, и тоя анализатор много отворен го раздаваше, а нищо не позна…". И все пак реших да напиша този текст с огромния риск много от нещата по-долу да не се сбъднат – в рекламата, медиите и пазара на потребителски стоки. Тъй като за цели бизнеси и бизнес модели съм много скептичен, че могат да се възстановят, дори е по-добре да не "позная". Ползата от подобен полуизследователски, полуесеис-тичен опит е като от романите на Жул Верн – добре е човек да се замисли, че това, което ще се случи в по-слабо обозримото утре, е само логичното последствие от добре известното вчера и силно зависи от това, което сме решили да направим днес. Затова да опитаме – къде конкретно, къде малко по-мъгляво – да си нарисуваме българското потребителско общество към момента, когато кризата е отминала и се връщаме на коловоза на растежа -може би с пътнически, а не с експресен влак, но все пак без голямо закъснение и в правилната посока. Ще го направя през собствения си поглед на един овластен потребител – "овластен", защото имам възможността едновременно да потребявам и да създавам продукти за потребление.

Потъващият кораб на рекламата

Да си го кажем направо – рекламата никога няма да бъде такава, каквато беше… Сами разбирате, че с това имам предвид – в близко (следкризисно) бъдеще нещата няма да станат по-добри за рекламните агенции.
Дискаунт моделът, който превзе търговията на дребно, се готви да помете приятно изолираните в свой собствен свят рекламисти -натискът за цени, обвързани с резултати, и обратното тепърва започва. И с възстановяването на икономиката можем да очакваме само да ескалира – въпросът е с какви темпове. Увеличаването на продажбите до нивата отпреди кризата или над тях изобщо не значи, че рекламните агенции ще могат да коригират цените си към предкризисните нива. Дори напротив – подобряването на бизнеса на рекламодателите ще ги накара още по-стръвно да търсят икономии – а най-лесният начин за това определено е насочването на маркетинговите усилия към подходи, които водят към непосредствено увеличаване на продажбите. А "спонсорираните остроумия" определено не са сред тези подходи…
Искате данни и доказателства?! От началото на 90-те години на 20. век всеки проспериращ бизнес търси начин да намали непосредствените си разходи, да съкрати персонала и неговите социални придобивки – работата с по-гъвкави ценово и като ефективност рекламни агенции е отличен начин това да стане сравнително безболезнено за самата структура на производството и маркетирането. Налице е дори обратната на традиционната логика тенденция – колкото по-добре вървят нещата с продажбите и печалбата, толкова "по-наведени" са доставчиците, подизпълнителите и консултантите… Апропо, последните може и да излязат като печеливши от този процес на "живително окастряне", давайки идеи за това как да бъдат направени себеподобните им излишни!
Песимистична прогноза: сливания и фалити на агенции, огромен брой съкратени служители, трайно преструктуриране на маркетинг бюджети към директно стимулиране на продажбите, натиск върху цените на рекламното обслужване, спадане на качеството на обслужването.
Оптимистична прогноза: шанс за нови независими играчи на пазара, предлагане на нов тип рекламно обслужване (ориентирано към резултатите), децентрализация на медия купуването, профилиране на агенциите, оптимизиране на рекламните разходи на фирмите.

Четвъртата власт в подчинение на пазара

Да си го кажем още по-направо – и медиите вече никога няма да бъдат такива, каквито бяха… Отливът на аудитория поставя под съмнение оцеляването на някои от тях. В крайна сметка дебелите учебници по маркетинг разглеждат първостепенната роля на медиите като "търговци на аудитории". Гадно, нали?! Но нека не разглеждаме медиите като жертва. Много от тях удобно и приятно търгуваха с влияние, щедро финансирани от своите рекламодатели. Проблемът е, че тази търговия остана в миналото и влиянието вече има нови центрове -новинарски и анализаторски сайтове в интернет, бизнес издания и жълта преса. Конвергенцията към интернет платформите и търсенето на нишови аудитории дори в масова медия като телевизията е вече на дневен ред. Дори държавната БНТ стъпи върху глобалната мрежа в борба за по-млада и активна аудитория. За съжаление престижът и заплащането на професиите, свързани непосредствено с медийната продукция, и особено на журналистиката са сериозно разклатени. Обединяването на медии ще предизвика съкращения и ще централизира и без това не особено конкурентния пазар.
Все пак можем да кажем, че българската медийна среда следва световните тенденции, и то с темпове, които не се харесват на собствениците на медии. Бягството на аудиториите към онлайн медиите се случва с много по-бързи темпове, отколкото би се харесало на "офлайн медиите". Медийното съдържание в последните отдавна е с качество на дискаунтър (да не кажем – битпазар), а цените за рекламните форми все така си стоят в категорията на лукса.
Все пак очакванията са, че преразпределението на медийния пазар ще следва именно промените в търсенето на аудиториите. Трябва обаче и маркетолозите, и специалистите в областта на медия планирането да се откажат от опитите да прилагат стереотипни модели в анализа на аудиториите. Така например особено желаното "пленяване" на "млади-образовани-активни-жители-на-големи-градове-25-49" вече не става с механично наливане на пари в прайтайма на националните телевизии. Хора, които прекарват голяма част от деня си пред компютъра, комбинирайки работата и забавленията, едва ли търсят още 3-4 часа пред телевизионния екран като почивка и развлечение… За сметка на това все още намират някои фейсбук апликации за забавни.
Песимистична прогноза: продължително "поевтиняване" на медийното съдържание, излизане от пазара на големи играчи (особено при всекидневниците), девалвация на журналистическия труд, грубо вмешателство на корпоративни интереси в медиите, натиск на държавния цензурен апарат.
Оптимистична прогноза: намаляване на цените за реклама (привличане на по-голям брой средни и дребни рекламодатели), увеличаване на безплатното за аудиторията съдържание в интернет, обвързване на цените за реклама с пазарните резултати от кампанията, нови форми на журналистическа изява в рамките на променената медийна среда (книги, блогове и др.).

Конституиране на влиятелния потребител

Дискаунтърите вече дадоха стартовия сигнал на промяната -евтино, отвъд границата на това, което останалите търговци считат за възможно. Питате се дали скоро в моловете ще се появят
Магазин за 1 лев/долар/евро?! Залагам на "ДА" – особено в провинциалните, и изобщо не се шегувам! Този добре познат на Европа модел набира скорост и в България. Веригите тепърва ще проведат гладиаторска битка на търговски модели и тактическо планиране, но като цяло потребителите ще са облагодетелствани от техните агресивни методи за набиране на приблизително лоялни клиенти. "Приблизително" е важна дума – българинът като цяло обича да си губи времето и да си прави дребни сметки – има достатъчен брой хора, които са готови да обиколят три хипермаркета за разлика в цената на някоя стока до левче – при това с 20-годишната си кола, която е изхарчила гориво за 3 лева… Ловците на промоции вече са налице – в широк възрастов и подоходен диапазон. Не всички претенденти за вниманието на такива потребители ще оцелеят, но е голяма вероятността за повечето от тях – българинът обича да се чувства победител "на дребно" и дискаунтърите идват точно за да удовлетворят подобно очакване. Молът и дискаунтърът са двете страни на една и съща монета – добър вариант за хора с малко пари и големи желания.
Баби седят на кафе и хамбургер в "Макдоналдс"?! Разбира се, още повече че пенсиите им стигат именно за точно толкова "глобално меню". А и внуците им вече отдавна са ги превърнали в редовни посетители…
Затова е време за всички, които искаме да пофлиртуваме с нашенския патологичен консуматорски модел, да направим усилие и да дадем нещо честно като сделка – ако очакваме от хората да пазаруват кисело мляко за 9 ст. и банани за 80 ст., в потребителската кошница ще се появят ни повече, ни по-малко само тези неща. Честна сделка е да дадеш повече качество в малко по-голямо количество, запазвайки цената; честна сделка е да възнаградиш повторната или рутинната покупка с нещо, което хората още не са опитвали в ежедневието си или дори не подозират, че съществува. Повярвайте – никой не се чувства добре от сделка, в която двете страни по условие губят -всички знаем, че в киселото мляко за 9 ст. няма мляко, но и също така сме убедени, че неговото съществуване като пазарен феномен е ограничено във времето. Остава само да започнат да го произвеждат и в Китай.

Светът търси своята

нова резервна валута. Тя е стара като същия този свят, неподвластна на мръсните трикове на централните банки и се нарича "доверие". Добрата новина за всеки бизнес е, че повечето държави са се отказали да натрупват доверие като регулатори на честната търговия и просперитета. Емитентите на доверие са всъщност фирмите и обществените организации, които са готови да заемат освободените от държавата позиции. И за да не теоретизираме твърде много – седемте листовки на супер- и хипермаркети в пощенската ви кутия са много по-добра потребителска защита, отколкото която и да е федерация, комисия, задруга и т.н.
А бъдещето?! За него не се безпокойте – то винаги е било и ще бъде все така несигурно, сравнено със спомените ни за миналото.

Стр. 96 – 97, 98

сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА | 08.08.2010

НЕЩО СЕ СЛУЧВА на радиопазара. Не е чак революция, но тече преструктуриране на дяловете – от информационните към музикалните радиостанции. Поне това показват резултатите от изследването на аудиторията, проведено през юни от социологическата агенция "Маркет Линкс". Най-слушана и с най-голям пазарен дял остава програма "Хоризонт" на Българското национално радио. В сравнение с миналия август обаче тя губи 7,7% слушае-мост и 6,3% пазарен дял. Обратното е при фолк радиото "Веселина". То остава на второ място и вдига показателите си с 1-2%. Така постепенно стопява разликата с лидера – до едва 1,6% в месечния обхват на аудиторията. Изглежда, не е далеч моментът, когато фолк радиото ще измести "Хоризонт". Засега челната позиция на програмата се държи върху традиционализма – 67,3% от слушателите са над 55-годишна възраст. Тенденцията за спад при информационните радиа се потвърждава при "Дарик", което остава на трето място. Аудитория и дял губи програма "Христо Ботев" на БНР, 82,6% от слушателите на която са над 55 години. От класацията изпада радио "фокус", което миналия август е имало 0,3% пазарен дял. Скок има при радиото за етномузика "Вероника" – то се слуша с 6% повече. Музикалното N-JOY вдига месечния обхват на аудиторията си с 6%, а пазарния си дял -с 3%. Увеличение отбелязва NRJ. Върви консолидация и на аудиторията – ако миналата година 16-те радиа с най-висок рейтинг са заемали 76,7% от пазара, сега делът им се вдига на 82,8%. Това означава, че останалите радиа все повече се маргинализират. В интерес на истината част от радиособствениците оспорват данните на "Маркет Линкс". Като доказателство сочат майското социологическо изследване на Националния център за изследване на общественото мнение. Там класацията по слушаемост е по-различна: "Хоризонт" – 23,8%, "Дарик" -15,9%, Радио 1 – 13,1%, "Веселина" – 11,9%, БГ Радио – 11,7%, радио "фокус" – 9,1%, NJOY – 7,5%, "Витоша" – 7,1%, Fresh – 6,9%, FM+ – 5,9%. Двете изследвания обаче не могат директно да се сравняват, защото работят с различни понятия за аудитория. "Маркет Линкс" анкетира българи над 15 години и проучването й е представително за хората над тази възраст, а НЦИОМ – над 18, което означава, че тук аудиторията съвпада с пълнолетните българи. Много любопитно е сравнението за аудиторията на трите най-слушани радиостанции по дни и часове, което прави "Маркет Линкс". Рейтингът в делничните дни показва, че "Хоризонт" дължи лидерството си на сутрешния блок и предаванията до обяд, като пикът е между 8 и 9 часа. След 13 ч. губи слушатели и е изпреварена от "Веселина". В събота през целия ден "Веселина" е с по-голяма аудитория от "Хоризонт". Впечатляващо е, че в неделя, по време на култовото някога предаване "Неделя 150" слушателите на БНР рязко падат и "Веселина" излиза начело. За разлика от тези две станции, "Дарик" има относително постоянна аудитория, без резки пикове и спадове по часове. Няма значимо увеличение на слушателите в събота преди обяд, когато върви коментарното предаване "Седмицата". Всичко това вероятно означава, че слушателите се променят -уморени от политика, те искат от радиото полезна информация и музика.

Стр. 106 – 107

сп. Мениджър | 08.08.2010 

Е, не са съвсем в отпуск, но са много, много малко. Политиците у нас и по света почиват. Всъщност има дни, в които ти се струва, че целият свят почива. А петте информационни страници на вестника трябва да се напълнят, както и 60 минути новини по телевизията. Журналистиката през август изобщо не е същата, както е през останалите 11 месеца на годината. Тя при всички случаи е по-ярка. Сега е времето, когато медиите показват кой е по-добър в правенето на новини, защото, когато ги има, всеки го може. Или почти всеки. За новинарството през август разказват трима души, които 365 дни в годината са важна част от него.
***
Васко Вълчев, зам. главен редактор на в. "Стандарт":
Може много да се спори дали юли и август са най-тежки за вестникарското братство. Вярно, всички са на море, властта отпускарски се крие, няма новини, изобщо цари световна скука. Кризата в жанра логично ражда и ненадминати бисери, плод на въображението, с което много колеги борят липсата на четива и теми. Така се стига до шокиращите истории за кръвожадни акули край морските ни курорти или крокодил в река Марица. Още по-големи дивотии обаче може да се прочетат и в най-активните месеци. Достатъчно е да се подберат всички обещания, ругатни или изцепки на политици, появили се в заглавия. Така че проблемът е по-скоро в подбора, а не в периода. А и на море четенето на вестници под чадъра все още си е класика. Лаптопът и интернет по-рядко се връзват с плажа.
Иначе безспорно в голямата жега настава царството на клишетата. До последна капка се изцеждат всички теми за черния август, пълен с катастрофи, удавници, самоубийци и всевъзможни трагедии. Понеже 2012 г. наближава, сегашното лято сигурно ще бъде пълно с апокалиптични прогнози на всевъзможни оракули.
"Стандарт" има няколко коза срещу голямата скука. Още от началото на юли излиза приложението "Ах, морето". В него човек може да разбере всичко за ваканцията. От цените и последните атракции по курортите до купоните край плажа. Лек срещу скуката на плажа е и поредицата "Вечни страници". Това са криминални и любовни къси разкази на световни автори, които се четат на един дъх. За лятото сме запазили и най-вълнуващите книжки от поредицата "Тайните на…".
Сериозно погледнато, в периода на голямата скука има и полезен момент. Политиката, изобщо интригите около властта отиват на заден план. Втръсналите на читателите лица за малко изчезват. На кой му пука за министри и депутати, когато се излежава на плажа или се разхлажда с чаша мохито? На първите страници излизат човешки истории. Става като по сценарий на Гогол. Шокиращи разкази за малки хора, гарнирани с небивалици и чудеса. Въпрос на вкус и редактори е кой как ще забърка коктейла във вестника.
***
Весела Кисьова, изпълнителен продуцент на bTV Новините:
Този август, за разлика от миналия, когато стартираше работата на правителството на ГЕРБ, се очаква държавната машина да излезе в отпуск. От това едва ли ще пострада качеството на емисиите, защото репортерите на bTV никога не са разчитали на институциите, за да правят интересни новини. Зависимостта е точно обратната – колкото по-малко институционални новини, толкова повече свобода за репортерите, а оттам и по-интересни теми за зрителите. Това лято новините минават под знака на кризата, която всички усетихме. И затова в репортажите много често търсим отговор на въпроса как най-лесно да я преживеем. Къде да почиваме? Какво да купуваме? Как да спестим пари? В лятната суша новините на bTV се захранват и от наи-ценния капитал, който имат – доверието на зрителите. Много често най-интересните и важни новини се раждат именно от техни писма и сигнали. Голяма част от хората разчитат на телевизията като първа и единствена инстанция, която може да реши техния проблем. Такива зрители често насочваме към институциите. Много често обаче самите институции се чувстват безпомощни да решат проблемите на хората – било заради лоши закони или по друга причина. В такива случаи те самите ги съветват да се обърнат към телевизията. И когато сигналът е важен, се задействат репортерите. Така че новините на bTV тази година не страдат от лятна новинарска суша заради репортерската находчивост и зрителското доверие в нас.
***
Михаил Дюзев, водещ на "Дарик кафе" и новините по "Дарик":
Не всяко лято има световно първенство по футбол, олимпиада или пък избори. Когато тези събития са налице, няма проблеми с попълването на емисиите, но когато липсват, новините започват да приличат на научнопопулярни филми. Спецификата на радионовините е доста по-различна от телевизионните и вестникарските. Най-малкото има повече емисии и по-начесто от другите медии. Аз специално обичам да подреждам по важност най-напред събитията от света. И точно лятото е времето, което дава възможност за разширяване на кръгозора и на слушателите, и на самия мен, разбира се. През политическия сезон е нормално вътрешнополитическите дебати и интриги да бъдат първи в емисиите за сметка на световните и по-любопитните. Но когато започнат отпуските, вече можем да се отпуснем и новините да заприличат по теми на списания като "Нешънъл Джиографик" и "Би Би Си Нолидж". Май прекалено много обичаме да се взираме в собствените си проблеми и вроденият ни негативизъм взема често връх. Това личи от новините и подредбата им по принцип. За съжаление и в "Дарик" не правим изключение от общото правило, че най-добрата новина е лошата новина. Но сега е лято и съм свободен да променя това. Най-приятно се чувствам, а предполагам и слушателите ни, когато емисиите започват с подробности за поредния мега рок концерт у нас или пък за октопода Паул.
Но винаги истинските, реалните истории са тези, които най-много вълнуват. Няма как да изтрия от паметта си вечерта, когато загинаха децата пред дискотека "Индиго". Това беше една от първите ми новинарски смени в "Дарик" и тогава разбрах, че всъщност новинарят не е онзи безпристрастен регистратор на събития. В такива ситуации е много по-нормално да има истинска емоция дори в сухите, но злокобни информации. Това със същата сила важи, разбира се, и за приятните, весели и любопитни новини. Може би и затова, че обичах да вкарвам повече емоция в емисиите, моите редактори и началници прецениха, че трябва да водя и сутрешния блок. И аз изключително се забавлявам в студиото, както се надявам и слушателите ми с мен!

Стр. 108 – 109

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 28.09.2010 

Популярната тв журналистка Екатерина Генова оглави новата дирекция "БНТ. Свят и региони" в националната телевизия. Дирекцията ще има два продуцентски центъра: БНТ свят и регионалните центрове, които ще присъстват равностойно и качествено в бъдещ регионален канал, който представя спецификата на различните места в България . БНТ свят запазва културно-информационната линия и ще я разшири с повече публицистика, развлекателни и образователни предавания. В програмната схема на БНТ САТ съвсем скоро ще започне излъчване на 2-часова съвместна програма "България днес", изработена от тв центровете Благоевград, Пловдив, Варна и Русе от 16 до 18 ч. От февруари 2011 г. трябва да стартира и столичната програма – БНТ-София. Екатерина Генова даде първото си интервю пред "Класа", в което коментира новите идеи, промени и намерения.

- Госпожо Генова, получихте пълната подкрепа на Управителния съвет на обществената телевизия. Разбраха ли според вас институциите, че БНТ САТ е стратегическа комуникационна платформа за страната?

- За съжаление смятам, че такова разбиране за ролята и възможностите, които международният канал дава, все още няма. Това, че България може да се рекламира освен в CNN, Еurosport, National Geographic и в БНТ САТ, продължава да не се разбира от институциите. При това в БНТ САТ би било финансово по-ефективно. В настоящото правителство има министър без портфейл, който отговаря за българите в чужбина, но това не означава, че е намерен най-точният и кратък път, по който институциите да стигнат до сънародниците в чужбина. А те са много голяма аудитория – взискателна, интересна, активна. Готови са да участват в правенето на нашите програми, да изказват мнения и да се възползват от всички възможности, които им даваме. Не бива да пренебрегваме и европейците като наша аудитория. Както ние в България следим международните програми на RAI, BBC, TV 5 MONDE, така и нашата програма се следи от публика, различна от българите в чужбина. Благодарение на глобализацията светът е голямо село, а благодарение на комуникациите е и голям екран. Много е важно да попаднеш на този екран. Да се води тази битка си заслужава! И аз няма да се уморя да работя в тази посока.

- В съвременните измерения на глобална хиперкомуникация има ли други идеи за препредаване на програмата, така че тя да бъде достъпна на практика до всички точки на земното кълбо и да достига до нашите сънародници по света?

- Има много начини. Първата възможност, която ще използваме, е качването на програмата в интернет. Мрежата е чудесно място за всяка телевизионна програма. Въпросът е, че той не може да бъде единственият начин за достигане до зрителите, защото бихме лишили представителите на по-старата емиграция от програмата, която са свикнали да намират с антена. Комуникацията днес е толкова лесна и безгранична, че си даваме сметка, колко е важно програмата ни да е достъпна по най-различни технически способи – антена, кабел, интернет, защо не и телефон…

- 12-годишният договор за разпространение на БНТ САТ с Eutelsat изтича. Започнахте ли вече търсене на нови партньори?

- Съгласно правилата ще бъде обявена обществена поръчка за нов разпространител. Надявам се, че в конкурсната процедура ще бъдат привлечени да участват най-добрите международни компании, които се занимават с разпространение. Очаквам предложение за модерна услуга, която включва максимално покритие на територията на земното кълбо, възможност за отложен старт на програмата за зрителите от страни с голяма часова разлика, превод със субтитри на поне един чужд език на предаванията ни и т.н.

- Другата обществена медия – БНР, създаде издателско-рекламна къща като нов комуникационен канал, обединяващ рекламата, маркетинга и продуцирането. Може ли да очакваме съвместни дейности и проекти или подобна структура, която да представи Златния телевизионен фонд?

- Аз съм готова да предложа на БНР съвместни проекти, особено на Радио София. Вече разговаряхме и скоро ще оповестим какво ще направим заедно. Първото, което сме замислили, е да намерим телевизионен поглед към риалити романите, които Кин Стоянов и Емил Янев пишат в студиото на Радио София. Поне веднъж в месеца романът може да се дописва и в студиото на "Рецепта за култура". Ще предложим на БНР заедно да организираме културни събития, предназначени не само за аудиторията на двете медии, а за всички, които биха искали да ги видят. Продуцирането на културни събития е важна част от дейността на европейската телевизия. В БНР са издали дискове с чудесни анимационни "клипове" на любимите детски песнички. Предложих на Валери Тодоров да ни предоставят тези красиви филмчета за излъчване, защото е грехота те да останат скрити. Това би бил истински подарък за децата на българите в чужбина, които ни гледат.

- Да очакваме ли нови и млади репортерски лица в софийската регионална програма?

- Ще търсим и се надявам, че ще намерим. Репортерското начало е това, от което има нужда всяка регионална и не само регионална програма. Не само съзерцателно вглеждане в културата, традициите и хората , а показване на онова, което се случва, което променя или пречи във всекидневието, което може да бъде подобрено чрез позицията на гражданското общество.През погледа на репортера и камерата много теми изглеждат различно. Това ще е основното, което ще търсим в бъдещия следобеден блок "България днес" – да изместим съзерцанието с репортерски въпроси, на които ще търсим отговори!

- Пулсът на София – така ли?

- Когато започне програмата БНТ София, тя също ще се включи в 24-часовия регионален канал. И за нея ще са валидни принципът на активното участие на зрителите, репортерското присъствие на мястото на събитията, стремежът да посредничим за промяна на живота на хората.

Стр. 15