Милен Цветков: Казват за мен, че съм телевизионен стопаджия

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 26.03.2011

Вече съм с очила и с Ивета. Дъщеря ми Калина приема връзката ми нормално

Той е сред най-популярните тв водещи. Роден е на 30 юли 1966 г. в София. Завършва дефектология в СУ “Св. Климент Охридски” и специализира обучение на слепи, но не е работил по специалността си.

Започва в БНТ като репортер в студентското предаване “Ку-ку”. После Бригита Чолакова го кани за репортер в нейния “Тв неделник”. По-късно става водещ на “По света и у нас”. Без никакви притеснения сменя професията си. Бил е барман, зидаро-мазач, колбасар, управител на пловдивско заведение. По същия начин сменя и ролите си на тв екрана. Води “Здравей, България”, чете новините в “Календар”, води “Нищо лично” по радио “Експрес”, също и четвъртия сезон на “Биг Брадър”, танцува във “ВИП Данс”. Няколко пъти си тръгва и все се връща в Нова тв.

- Вече четете с очила, дори и пред камерата ги слагате. Какво друго се промени за вас в тази година, докато бяхте извън Нова тв, г-н Цветков?

- Имам гадже.

- Кое е то?

- Хиляди пъти съм го казвал, името й е Ивета. С нея сме заедно горе-долу от една година.

- Вярно ли е, че Цвета Кирилова – новата водеща на “Здравей, България”, ви е била гадже?

- Не на мене.

- Дъщеря ви Калина как приема връзката ви с Ивета?

- Много добре. На морето миналото лято бяхме заедно. Тогава Калина с една нейна приятелка влязоха с морето с една сърф дъска, без изобщо да ми кажат, че отиват до остров Свети Иван срещу Созопол. Те си плават към острова, гребат с гребло и това продължи около 4 часа – дотам и обратно. И малко ми изправиха косата. През цялото време ги гледах с бинокъл.

- Колко порасна дъщеря ви?

- На 24 април навършва 15 години. Тогава ще си дойде.

- За какво си говорите двамата?

- За много неща, свързани с нея, едно от които са нейните приятели. Тя ми споделя, че някои се лигавят, други не са много сериозни. Питам я тя ли пък е най-сериозната.

- За кой път се връщате в Нова тв?

-Не знам. Не си спомням, вече не ги броя. Иначе започна петият сезон на "Часът на Милен Цветков".

- Докога ще се връщате?

- Аз си обичам Нова тв. Казвал съм ти и друг път, че когато бях в БНТ, бях абсолютно сигурен, че никоя от частните телевизии, които тръгваха през 2000 г., няма да ме покани. Въпреки това получих покана за "Здравей, България" и се съгласих. Оттогава изпитвам топли и приятни чувства към Нова тв.

- 11 години ту ви гонят, ту ви канят и въпреки това любовта ви не свършва.

- Всеки мениджър има право да решава в кой момент какво му трябва. Това не е въпрос на чувства, ние не сме гаджета с Нова тв, а работодател и работник. Работодателят решава, че му трябва нещо в определен момент, и така.

- Нормално приемате уволненията си, така ли?

- Какво да правя? Това не е въпрос на чувства, ние сме в трудовоправни взаимоотношения.

- Как така лесно всеки път се прекратяват трудови договори?

- По взаимно съгласие.

- Защо си тръгнахте последния път от Нова тв?

- Казвал съм, че това не беше мое решение. Не мога да обяснявам решенията на други хора.

- Полезно ли беше излизането ви от телевизията?

- Много полезно. Бях извън Нова тв за малко повече от година. Бях в БНТ, което никога нямаше да се случи, ако не бях излязъл оттук. А връщането в БНТ ми беше много любопитно.

- Има ли промяна там?

- Няма промяна от това, което си спомням. Когато за първи път дойдох в Нова тв, последният ми работен ден в БНТ беше в събота. Тогава се случи и нещо парадоксално. Имах разписани документи за напускане на БНТ и вечерта в 8 часа бях водещ на централната емисия, без да имам вече каквито и да било трудовоправни взаимоотношения с медията. Та тогава си тръгнах в събота и сега, като отидох, сякаш дойдох в понеделник на работа, такова ми беше усещането.

- Добро или лошо е това, може би става въпрос за традиция в БНТ?

- Не искам да коментирам. Да приемем, че са традиции.

- Освен в БНТ вие бяхте и в кабелна телевизия, преди това пробвахте да правите сам предаване в интернет.

- Силно казано е, че zanachalo.com е било тв предаване. Беше медиен проект.

- Каква е медийната среда у нас? Какво показва анализът ви след богатия опит в различни медии?

- Вчера чух един професионалист да казва, че телевизиите и интернет ще се слеят и това е бъдещето. И аз мисля, че ще стане така. Ще се превърнат в едно. Все по-често хората ще гледат телевизия през интернет. Това има значение.

Например няколко души се опитаха да разискват с мен ранния час на предаването (“Часът на Милен Цветков” е от 16,30 ч – б.р.). При наличието на интернет този час вече е без значение. Смисълът на телевизията, какъвто го знаем – да се прибереш и да си пуснеш телевизора – такава беше традицията, вече е минало. Сега телевизията е достъпна за много хора по всяко време. NovaPlay (сайтът на Нова тв – б.р.)например е бъдещето, ти си избираш кога да гледаш. Ако искаш, можеш да гледаш "Часът на Милен Цветков" и в полунощ.

- Но и вие самият изпитвахте колебания за часа, след като Канал 3 ви покани да правите предаване в 19 ч – в т.нар. праймтайм. Защо?

- Разсъждавах. Човек трябва да разсъждава по всички възможни аспекти за нещо, което му се случва в живота.

- Как ви посрещнаха колегите в Нова тв?

- С отворени обятия.

- Притеснявахте ли се за първото си предаване след завръщането?

- И сега продължавам да се притеснявам. Едно ново предаване винаги носи своите неизвестни, които получават отговора си във времето. Няма значение колко дълъг професионален път е извървял човекът, който го прави. Поради тази причина е съвсем естествено да бъда напрегнат.

- Зрителите как ви посрещнаха?

- Учудване, радост и всякакви други емоции са изразени в страницата на "Часът на Милен Цветков" във фейсбук. Там имаше група, която се присъединяваше и към zanachalo.com, а сега се превърна в страница на предаването.

- Казват, че в днешно време и президентски избори не могат да се спечелят, ако нямаш страница във фейсбук. Дори и протестите се организират там.

- Моят протест например срещу високите цени на горивата е, че слязох от колата и не я карам. Идвам на работа с автобус. Градският транспорт в София в момента е в много добро състояние. Автобусите идват по разписание, движат се по бус ленти и стигаш много по-бързо. Може ли да ходиш да протестираш срещу високите цени на горивата с мотопоход? Ще изхарчиш 3-4 л бензин и ще налееш още пари във фирмите за горива.

- Все пак за високите цени е виновна и световната криза.

- Не е вярно това. Няма как в 11 страни – членки на ЕС, горивата да са с по-ниски цени от България, която е най-бедната страна в ЕС. Така поне беше, когато бяха пиковите цени на горивата.

Вчера (вторник – б.р.) експерти в предаването обясняваха, че цената е нереална, твърдят, че има картелно споразумение. Най-важното е, че имаме монополист, който вкарва суровия нефт, преработва го и го продава. Щом от едно място идват суровината и горивата, естествено е, че той ще диктува пазара.

Големият проблем в България са монополите. Страшен проблем. Тук няма реална пазарна среда. Може да си най-изрядният данъкоплатец като бизнесмен, но ако държиш пазара на определена стока или услуга в една държава в свои ръце, едното не компенсира другото.

Експертът Христо Химчев, който ми гостува в предаването, каза как във Франция има разлика 18 евроцента в бензиностанциите. Това са 36 ст. На едно място можеш да купиш за 2 лв., на друго – за 2,36 лв. Къде е тука тая разлика? Имаме толкова играчи на пазара. Може ли всички да продават на една и съща цена?

Има монопол в България във всяка една област и това е страшният проблем.

- Какво трябва да се направи?

- Г-н Трайчо Трайков каза в предаването, че той се бори да създаде конкурентна среда. Това е, което трябва да се прави. Но с мораториум това не е борба за създаване на конкурентна среда. Това е администриране.

- Как правителството може да диктува цените в една пазарна икономика?

- Може да извади горива от резерва и да интервенира с тях на пазара. Има си измислени пазарни механизми, чрез които държавата може да въздейства върху икономиката. Между другото в една книга, с която сега прелюбопитно се занимавам – "История на Европа след 1945 г." на Томи Джуд, са описани десетки такива примери какво се случва в Европа след войната, как държавата пряко се намесва, дофинансира губещи отрасли, за да няма безработица, и хиляди други неща.

- Харесва ви държавното управление на бизнеса, така ли?

- Аз бях най-големият радетел в началото на тези 20 години от прехода за това държавата да се оттегли. Но сега смятам, че няма нищо лошо тя да присъства чрез пазарни механизми.

- Не е ли по-големият проблем бедността сред хората?

- Да. В продължение на 20 години декорите на социализма продължават да си стоят на място и никой не ги разгражда. Не може тази малка страна да е с 400 болници, няма такава страна по света. Това, дето на всяка керемидка трябва да има училище, читалище, болница, не е вярно. Това е сгрешена политика. Това е изоставен декор от социализма, който просто дава вид, че нещо има. Трябва да се направят реформи и всичко това трябва да изчезне. Защото тази бедност, за която говорим, е резултат не от липсата на пари, а от липса на организация, на среда. Като може работодателят да наеме някого за 200 лв., без да му подписва договор и да го осигурява, ще го наеме. Всеки работодател си мечтае за такова нещо.

Г-н Борисов и правителството на политическа партия ГЕРБ именно защото е криза, трябваше да извършат реформите в здравеопазването, социалната сфера, администрацията и услугите.

- Защо не го правят?

- Защото се плашат от недоволство. Какво толкова страшно има? Това е същото, както когато човек има гангрена и трябва да бъде опериран. Да, когато му кажеш, че ще го оперираш, той изпитва страх, може да се съпротивлява. Въпросът е, че когато го оперираш, той има шанс да продължи да живее. Иначе просто загива. Тази държава трябва да бъде скорострелно оперирана, защото иначе загива.

- Похитителят от Сливен следствие на бедността ли е?

- Не, единичен случай не може да бъде мерило. Обратното, на мен по-скоро ми звучи нереално, защото хората са смазани. Те нямат каубойски манталитет или вътрешна нагласа, за да отвличат и да държат заложници. Качи се в автобуса, където се возя, и ще видиш за какво става дума.

Интересното е, че потребителите, гражданите в страната, и те са неадекватни, както и хората, които ги управляват. Най-естественото нещо е, когато една стока достигне непостижима цена, да се откажеш от нея.

- Не се ли случва това и с атомната енергия, особено след земетресението и цунамито в Япония? У нас обаче има сериозни спорове за нова АЕЦ напоследък.

- Целта на всяко управление в страната е да гарантира енергийна независимост. Диверсификация. Аз съм привърженик на нещата от бъдещето – соларни паркове, електрически автомобили. Как няма да има отпор срещу тях, след като се говори за цена от 6 млрд. лева, а вчера (вторник – б.р.) Институтът за пазарна икономика каза 11 млрд. за атомната централа? Като се говори за толкова много пари, апетитът на много хора се покачва неимоверно. Ако трябва, ще сцепят земята на две, за да стане тази работа.

За какво са ни повече реактори? Нямаме режим на тока и нямаме нужда да изливаме 6 млрд. някъде си.

- Веднага след Сливен премиерът замина за Брюксел, където европейските лидери се срещат за Либия. Можем ли да влияем на световните процеси?

- Не можем, разбира се. Много са ми забавни и онези репортажи, които показват българи, готови да отворят къщите си за японците. Онези хора дори не знаят къде е България.

Българинът е много специфичен с това си нещо. Абе кой те пита тебе ти какво искаш и какво правиш?

Със сигурност можем да изразим позиция, но не трябва да забравяме, че България е малка страна.

- Ще има ли промени в предаването ви?

- Защо да има? Слушах разговор между две млади момичета. Едното питаше другото: Как избра този, когото не познаваш, пред другия, когото знаеш от година? Второто момиче обясни, че ще се връща при първия. При което приятелката й каза: Защо това да е завръщане, то си е нещо ново. Така е, това е нова любов, какво значение има миналото.

Хората биха живели много по-лесно, ако възприемат живота си не като последователност, а като отделни мехури, моменти, в които живееш. Бекграундът в много случаи тежи.

Ако схващаш нещата, които се случват в живота ти, като отделени едно от друго, би могло човек да живее много по-лесно.

За мен казват, че съм телевизионен стопаджия.

Но има едно нещо, което ми е водещ принцип, и това е общият интерес. Основният ми принцип е да го защитавам, да се грижа за него. Дали ще е тука, или на друго място, няма значение, въпросът е да се върши тази работа.

- Вярно ли е, че наесен може би ще водите “Здравей, България”?

- Хайде, почнаха слуховете.

Стр. 12-13

Медиите ни са по-малко свободни от унгарските

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 26.03.2011

Медиите в България се превръщат във все по-зависими от управляващите и следват корпоративни интереси, показват последните данни от изследване на организацията "Репортери без граница". В края на 2010-а страната ни е класирана на 71-во място по свобода на медиите. Пред нас в подреждането са поставени всички държави членки на Европейския съюз и такива с неособено развити пазари като Тринидад и Тобаго, Тайван, Того и Танзания.
Произтичащите заплахи от независимостта на медиите в европейски и световен мащаб бяха обсъдени от експерти и политици на форум в Будапеща, организиран от Партията на европейските социалисти. Освен в Унгария свободата на изразяване и правата на журналистите са под заплаха в страни като България, Италия, Франция и Румъния. Анализът в участниците в срещата бе озаглавен "Медиите трябва да бъдат свободни" и впоследствие публикуван в издание на Фондацията за европейски прогресивни изследвания. На медийния ни пазар липсва плурализъм, заявяват европейските специалисти. У нас съществувал "сериозен проблем" с явни случаи на насилие и заплахи, от които потърпевши са журналисти. Собствениците на медии също са подлагани на натиск, се казва в документа.
Италия и Франция са критикувани за засилващите се тенденции на контрол над медиите. Италианският премиер Силвио Берлускони владее няколко телевизии и чрез медийната си империя определя нивата на рекламния пазар. Във Франция една банка контролира печатните издания и електронните медии, разпространявани в една трета от страната.
Под натиска на ЕС Унгария вече промени спорния си медиен закон, от който ще отпадне изискването за "балансирано отразяване" на новините за интернет сайтове и блогове. Регистрирането пред властите вече няма да е изискване за работа на медиите, а забраната на съдържание, считано за оскърбително и "вредящо на човешкото достойнство", също бе смекчена. Надзорният медиен съвет обаче си запази правомощията да налага огромни глоби на тези, които "нарушават правилата" в закона.

Стр. 36

Изборите ще рестартират рекламния пазар

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 26.03.2011 

Рекламният пазар у нас не само се е свил през 2010-а, но и понижението му е било близо два пъти повече от предвиденото. Това отчете 15-ият форум на Асоциацията на рекламните агенции. Най-засегнат за втора поредна година е вестникарският бизнес. Повече дори от списанията. За първи път от 2008-а насам обаче прогнозите за тази година са положителни. Откъде все пак ще дойде промяната и как ще повлияе на този процес? Какво точно се случва в света на рекламата и дали президентският и общинският вот ще рестартират рекламния пазар?

Очакванията бяха

приходите от реклама през 2010-а да са със 7 до 10% по-ниски. Само че постъпленията са се свили с 13.9 на сто, призна шефът на Асоциацията на рекламните агенции Красимир Гергов. На практика през 2010-а рекламният пазар за всички медии е бил на стойност 329, 18 млн. лв., а година по-рано – 382 млн. лева. Но експертите не пропускат да отбележат, че има голяма разлика между бруто и нето приходите. Първите са се редуцирали по-малко от 3%, а вторите – почти с 14 на сто. Разликите идват от официално обявените тарифи за реклама и отстъпките и бонусите, които медиите реално упражняват, както се казва, "под масата". Повечето от тях ги прилагат и заради ограничените постъпления в условията на криза. Така или иначе, изминалите 12 месеца не са най-тежките в историята на рекламния бизнес у нас, след като през 2009-а регистрираният спад в инвестициите от реклама беше рекордните 27 процента.
Без съмнение

телевизиите остават лидери

по рекламни приходи, независимо че са свалили официалните си тарифи с пет на сто. Така в тях са се "завъртели" 648.17 млн. лева. Предишната година парите са били 647 милиона. Националните тв канали са "присвоили" 90 на сто от рекламните послания, а нетните приходи в този сектор са се понижили с повече от 10 на сто. Почти същите са и регистрираните спадове в радиосредата. Въпреки предсказанията, че тя ще бъде най-силно засегната от финансовата криза и поне 30% от радиостанциите ще фалират, това не се сбъдна. Запазва се обаче тенденцията за окрупняване на радиобизнеса.
Най-тежка 2010-а се оказа за пресата. Там брутните приходи са с 11% по-слаби, а нетните са с 32% по-рехави в сравнение с година по-рано. Ако инвестициите през 2009-а са били 176 млн. лева (данните са на медиа-шоп "Пиеро 97"), то през 2010-а те са 157.5 млн. лева. Спадът, поне на пръв поглед, изобщо не се отрази върху количеството (по-скоро на качеството) на печатните издания. Може би в името на предстоящите избори по-голяма част от печатните издания оцеляха. Предизборната обстановка дори "роди" и нови в сферата на т.нар. жълти седмични издания. Както се казва, пресата пострада по-обстойно, а може би и по-достойно от списанията. При все че сегментът отдавна е тотално пренаситен, в кризата загинаха едва няколко лайфстайлски списания – като българските варианти на мъжките "Пентхаус" и FHM. От сергиите изчезнаха и някои женски заглавия като НЕЯ и лицензното "Мадам Фигаро". Почти година след шумната си рекламна кампания у нас се изгуби и руското "Вокруг света". След почти половинвековно присъствие на пазара си отиде и емблематичното за цяло поколение списание на БТА – "Паралели". По данни на ТВ План ТНС брутните бюджети за пресата за първите два месеца на 2011-а са се понижили с 19 на сто, но това според анализаторите е нормална тенденция за този период на годината.
Най-силно

слънцето на рекламата

продължава да огрява интернет изданията. Единствено там има ръст на нетните приходи от тази дейност. При това от 11 на сто и така интернет вече заема 6 на сто от общия рекламен пазар. В глобалната мрежа са се "завъртели" 37 млн. рекламни лева и този сегмент, независимо че е най-малък в дялово отношение, се оформя като най-перспективния. Най-голям дял от средствата за търговски послания се насочват към новинарските сайтове, твърдят от "Пиеро 97". Оттам отчетоха още, че рекламата в социалните мрежи като "Фейсбук" е с четири пъти повече от предишната година. Част от рекламодателите обаче продължават да нареждат като фаворити в предпочитанията си т.нар. традиционни канали за комуникация.
Прогнозите за 2010-а са за 10-процентов скок на рекламните бюджети, като половината от средствата ще дойдат от президентските и парламентарните избори през есента. Изпълнителният директор на "Пиеро 97" Иво Цеков смята, че годината ще се окаже последна за някои печатни издания.

Историята помни

как в името на някой всенароден вот винаги е имало издания, които са се раждали или пък са заминавали заради каузата. При всички положения радиото ще остане най-евтиният рекламен канал и най-вероятно при него стойностите ще се запазят непроменени. Безспорно е, че изборите ще окажат най-голямо положително въздействие върху приходите на телевизиите. По-точно върху приходите на влиятелните национални тв канали. А поради факта, че данните на Асоциацията на рекламните агенции се изчисляват върху официалните тарифи на медиите, без да се "броят" отстъпките, бартерите и комисионите на рекламните агенции, много е вероятно изборите да подпомогнат медиите повече от очакваното. Така очакваният възход, от който половината да е благодарение на вота, ще напълни касите на редакциите над предвидените 10 на сто. Което никак не е без значение, като се има предвид, че по традиция част от медиите в България преживяват от избори до избори.

Стр. 36

ЦВЕТА КИРИЛОВА: Фолкът и жълтата преса съсипаха ценностите ни

в. Торнадо | Стойко СТОЯНОВ | 26.03.2011

Политиците се превръщат помежду си в лешояди, не обичат директните въпроси, казва новото лице на "Здравей, България"

- Цвета, трудно ли е да казваш "Здравей, България" от студиото, в което рейтинги преди това са трупали звезди като Корита ров, Лора Крумова, Милен Цветков?

- Преди да започна да водя сутрешния блок на Нова телевизия, разсъждавах доколко адекватно ще бъде присъствието ми. Безспорно е, че хората, които са били преди мен на този стол, са с много голям опит, знания и практика. Винаги съм имала респект от колеги с по-голяма практика. Отделен въпрос е доколко по-старата гилдия е възприемала позитивно и е допускала до себе си по-младите. Когато преди 10 години се хванах с този занаят, винаги съм се стремяла да общувам с по-зрелите журналисти, да уча от тях, да си крада занаята.

- Нямаш комплекси от предшествениците си?

- По никакъв начин не се чувствам комплексирана. Всеки е бил полезен за медията и е допринесъл с нещо за развитието й. Освен това съм наясно, че имам още много да уча в тази професия и не се надценявам

- Кои са ти били фаворити от старите водещи в "Здравей, България"?

- Милен Цветков е изключително провокативен, обича да бъде динамичен дори и с риск, че обтяга контакта си със зрителите. С него не можеш да останеш безразличен към темата, ангажира те. Винаги има позиция. При мен е по-различно, аз се въздържам да правя често коментари и да налагам позиция. Искам да работя като обективен журналист, избягвам да налагам публично пристрастия и нагласи от екрана.

- С какви теми и лица ще оцелявате в телевизионната битка за рейтинги?

- Много е трудно, зрителите си искат своето. Стараем се да сме адекватни на желанията им. Във Фейсбук коментират, че не искат толкова много политика, търсят нещо по-свежо. Искат да се събуждат с весели и позитивни новини. Но повечето от темите се формират от политиците, те задават често дневния ред на медиите и е трудно да избягаме от тези нагласи. Дори и когато говорим за социални теми и здравеопазване, немислимо е да минем без политици, много от решенията опират до тях. Ние като екип с колегите ми в момента се напасваме, не сме работили заедно, но сработваме идеи, позиции и теми. Опитваме се да напипваме пулса на самото предаване. Искаме така да пренастроим нагласата и навика на зрителя, че в точното време да си пусне телевизора и да гледа нашия сутрешен блок. Стараем се да бъдем по различни. Давам си сметка, че като привлечеш популярен политик, това съвсем не значи, че ще се получи читаво предаване. Има нужда от различни съставки. Даже често добрите попадения стават със случайни хора от улицата.

- Но в сутрешните блокове от години се канят едни и същи муцуни, а на зрителите им се повръща от тях?

- Ще отговоря не като водеща, а като редови зрител. Много от най-тиражните лица са ми Втръснали и на мен. Те са като изсмукани, от единия ефир се прехвърлят в другия, там ги доизцеждат, после информацията се подема от електронните сайтове, на другия ден е във вестниците. И се получава като едно незаглъхващо ехо, а накрая зрителят и читателят даже забравят за какво се е говорило, но това износено лице се върти и върти, и върти. Питам обаче къде са новите лица на партиите, защо ги няма?

- Какъв е възможният отговор?

- Просто е, старата генерация не дава възможност за изява на младите, не работи да си ги отгледа. Създала се е една каста от вечни политици, които бранят ревниво статуквото. Обявили са по един медиен диван и не искат да го напускат. Но не осъзнават, че така спират притока на нова и свежа енергия. Без нови лица политиката се обезкървява. Ако не се подаде ръка и не се потърсят свежи сили, този политически казан няма как да заври, да има процес, реакция, резултат. Затова зрителят също трябва да иска смяна на дежурните. Постига се лесно с изключване на телевизора.

- Кои са предпочитаните медийни лица с чуваемост и търпимост от публиката?

- Предпочитанията на зрителите често съвпадат с рейтингите, които им дават социолозите. Да вземем премиера Бойко Борисов като пример щом зрителите очакват да чуят от него отговори по наболели теми – окей. Проблемът е дали той иска да обиколи 20 медии днес и да стане безинтересен като лице и послание или да каже нещо само от една телевизия, но да го направи така, че изявата му да държи влага в общественото и медийното пространство.

- Но обикновено герои като премиера преливат отвсякъде, защо се случва?

- Обяснявам си го като с марковите дрехи, всеки иска да ги носи. Всяка медия се бори да покаже високопоставен гост. И много често самите журналисти сме виновни, че ги търсим едновременно.

- Познаваш родните политици зад кадър, какво ги прави еднакви?

- Стигайки до определено ниво в йерархията на властта, стават като лешояди помежду си, вероятно невинаги го осъзнават. Изживяват се като незаменими. Никой от тях не обича директните и честни въпроси. Ако пък не са пречупени през личното им виждане, настъпва тотален дисбаланс. Напрягат се (нервят се), че не ги ухажваме. Смятат, че журналистите трябва да бъдем просто равнодушни слушатели. Политиците обичат да бъдат ласкани, живеят си в един свой свят и особено се самозабравят, когато камерите, прожекторите и микрофоните са вперени към тях от всички страни. Така загубват първообраза си. Но не трябва да забравят, че реално ние, медиите, ги създаваме.

- Бягайки от сериозните теми заради рейтинги и тиражи, не изпадаме ли в другата крайност – на жълтото, скандално пошлото, измислената новина. Тази тенденция не е ли по-опасна?

- Все повече хора приемат жълтата преса като нещо сериозно, а това е страшно. За тях е важно, че го пише във вестник, но не им пука дали е истина, доколко изнесените факти са достоверни. Възможно ли е вестник, който Започва с порно u завършва с порно да бъде обективен и надежден източник на информация. Отделно никой не държи сметка за такива писания, а това е все едно някой да те следи в къщата ти, да наднича под чаршафа ти и да коментира както той си иска ставащото. Всичко това опира до ценностна система.

- Защо българинът се доверява на жълтата и измислена новина?

- Няма нужда от сложни обяснения – българинът си обича клюката. Преди години съм живяла в блок и когато ни идваха гости, от съседните апартаменти все някой надничаше кой те посещава. Много хора живеят с чувството, че си длъжен да ги допуснеш навсякъде в живота си. Лично аз приемам жълтата преса като един голям виц с различни сюжети и ако това ще е терапията на обществото да излезе от сивотата на ежедневието си и да се забавлява добре, но дотук. Ясно трябва да се знае, че тази преса няма претенция за достоверност, за обективност, че не може чрез нея да се възпитава и тя да формира ценности. За жалост обаче се случва точно обратното и това е страшното.
Трябва да си признаем, че сме си клюкарска нация и клюкичката ни е в характера. Когато снимаш Силвио Берлускони гол, колкото и да е жълто и скандално, това си е Берлускони, тоест новината е автентична. Но когато се правят разкази по картинка и се плетат абсурдни интриги, за да се докаже още по-невероятна теза, е направо зловещо. Но българинът обича да се храни с клюки, с лоши новини за съседа, още повече пък, ако е богат и преуспял. Имам и друга теория по тази тема – попфолкът и чалгата промиха мозъка на хората и това се случи само за 20 г. Тази музика преобърна ценностната система на българина, на разбиранията му, на поведението му. Усещането ни за добро и лошо мина през фолка. Ако се направи изследване защо и как се е променило мисленето и животът на българина, ще стигнат до (ролка. От жълтите новини има и по-лошо – изчезнаха позитивните нови, няма нито една със знак плюс, всички са с много минуси.

- Следиш новините и скандалите в държавата – отговори ли ГЕРБ на големите очаквания за промяна?

- Определям себе си като филантроп и искам всичко в държавата да се промени позитивно, независимо кои е на власт, да има възход, да можем да се чувстваме като европейците – доста по-ведри, спокойни, уверени, животът ни да протича по-ненатрап-чиво. А у нас има обтегнати настроения, и то от години. Ще ви кажа един пример от дете в съзнанието ми е, че пътят до морето все се прави и ремонтира, все се гради магистрала, а минах трийсетте, а си пътуваме по стария път и магистрала няма. Баща ми сега прави констатация и съжалява, че не се е изселил от страната още с идването на демокрацията. Чувства се излъган, а е вярвал, че нещо ще потръгне. Да, комунизмът си е отишъл, светът е по-модерен, технологиите по-бързо навлизат, но това не е достатъчно. Що се отнася до сегашната власт, ще имат успех, ако на премиера му се даде шанс да пренареди темелите, основите на държавата. Трябват ни нови основи, премиерът се е насочил към тях, ако успее, ще е много важно.

- Ще устискат ли?

- Надявам се, заради цялото общество.

- Искала ли си да загърбиш България?

- Често и имам обяснения за това. Уморих се от това неизчерпаемо недоволство на българина, от нестихващата му мрачност. Да, парите не ни стигат, но това не ни пречи да сме по-ведри, по-малко негативни.

- В националната клюкарка интернет за теб информацията все още е много оскъдна – върти се една изпусната ругатня в ефир и те обсъждат за букети, които ти пращал премиерът Борисов за рожден ден.

- Слава Богу, че клюките са все още малко, а тези две истории са доста стари. Преди получавах много цветя от моя приятел, с когото вече нямам контакт. Буквално затрупваше офиса ми с букети, ухажваше ме. От Бойко Борисов съм получила един букет, и то по странен начин, но не за рожден ден. Преди доста години бях поканена да водя церемонията "Пожарникар на годината". В един момент започнаха да се раздават цветя и някой подари огромен букет на шефа на НДК Христо Друмев. Той се почувства неловко и го подаде на ген. Кирил Войнов. И той се чудеше какво да го прави в ръцете си и тогава Бойко Борисов, който бе до тях, с типичното си чувство за хумор взе букета и ми го подари
Стана в присъствието на много хора. После с цветята се прибрах в редакцията. А гафа с ругатнята стана неволно. Изпуснах репликата, докато разгрявам преди предаване, а не в ефир. Казах "Мамка му…" и после веднага допълних "Извинявайте". Понякога напрежението е огромно и изпускаме неточни думи, но се завъртя само ругатнята, а всички подминаха извинението ми.

Стр. 15, 17

Al Jazeera започва да излъчва на Балканите

в. Капитал | Зорница СТОИЛОВА, Весислава АНТОНОВА | 26.03.2011 

През последния месец влиянието на катарския новинарски канал Al Jazeera стана много силно, защото тя първа улови мащаба на тунизийския бунт и неговото значение за региона, а после последователно и пълно отразяваше арабските революции. Каналът, създаден преди 15 години от емира на Катар шейх Хамад бин Халифа ал Тани с идеята да излъчва независими новини, които държавни медии в арабския свят не показват, съвсем скоро ще започне да играе роля и на Балканския полуостров.
Очаква се излъчването на Al Jazeera Balkans да започне след броени месеци. Разширяването на Al Jazeera в Европa е още едно доказателство за растящата й глобална роля. Събитията в арабския свят от последния месец разшириха още повече аудиторията и влиянието й. Някои политически анализатори припомниха, че подобен ефект върху възхода на CNN изигра Войната в Залива през 1991г.
Новината за настъпването на Al Jazeera в региона е любопитна и в контекста на оттеглянето на големи западни медийни организации като BBC и Deutsche Welle от Балканите. В началото на 2011г. заради съкращения на разходите BBC World Service обявиха спирането на петрадио програми на албански, македонски, португалски за Африка, английски за Карибите и сръбски език. На практика този ход отбеляза изтеглянето на BBC от целия регион, след като преди това те закриха програмите си на хърватски, български и словенски езици.
Въпреки че в балканския офис на Al Jazeera в босненската столица Сараево вече се правят сухи тренировки преди старта, въпросите и догадките в намеренията на катарската медийна организация на Балканите са повече от отговорите. Дори в Босна и Херцеговина детайлите около проекта за балкански канал са потулени в мистерия. "Капитал" направи няколко безуспешни опита да установи контакт с централата на тв мрежата в Доха, но до редакционното приключване на броя не получихме нито писмен отговор на въпросите си, нито успяхме да се свържем с представител на Al Jazeera, който да е упълномощен да коментира темата. "Не ми допада цялата тайнственост около този проект. Не знам дали това е PR стратегия, но ако Al Jazeera искат да се презентират като професионална медийна организация, каквато са, би трябвало да бъдат по-отворени за плановете си", коментира пред "Капитал" Лиляна Зуровац, директор на Съвета за печатни медии в Босна и Херцеговина.

Сараево преди старта

Успяхме обаче да се свържем с програмния директор на Al Jazeera Balkans – хърватския ветеран в журналистиката Горан Милич (пълното интервю с него четете тук), който обясни, че в началото на април ще започнат да излъчват експерименталната си програма. "В продължение на четири-пет месеца ще правим технически тестове, но няма да излъчваме истинската си програма", каза той и допълни, че се надява фактическото стартиране на канала да се случи на първи септември.
Очакванията в Босна и Херцеговина са били програмата да започне да излъчва в началото на 2011г. Според Горан Митич обаче закъснение не е имало. "Al Jazeera English беше подготвян в продължение на четири години. Ние работим едва от година и половина. Всичко се случва много бързо", коментира той. В същото време на конференция на Al Jazeera през януари в отговор на въпрос за датата, на която ще започнат да излъчват двата нови канала Al Jazeera Turkey (за детайлите около турския канал виж карето) и Al Jazeera Balkans, генералният мениджър на телевизионната мрежа Уадах Ханфар заяви, че подготовката за тези два канала се завършва и тяхната премиера се очаква преди средата на 2012 г.
Al Jazeera Balkans ще излъчва на сръбски, хърватски, босненски и черногорски езици. С изключение на района на Сараево, който ще се покрива с честотен сигнал, ще се предава по кабел или чрез сателит. Телевизията ще разчита на интереса на 20-30 милиона зрители в региона, но и на многобройна диаспора от всяка от шестте бивши югославски републики (Сърбия, Хърватия, Босна, Македония, Черна гора, Словения) и Косово, която живее в Европа. "Ще се опитаме да договорим транслация с кабелните оператори, специално в Австрия, Германия и в Швеция, където има много хора от този район", коментира пред агенция Франс прес генералният директор на канала Тарик Джоджич.
В програмата ще доминират новинарски и актуални предавания, но ще има също и лайфстайл предавания, токшоута, човешки истории и документални филми. Засега екипът в Босна и Херцеговина наброява около 150 души – журналисти и техници. Част от тях ще преминат обучение в централата на телевизионната мрежа в Доха, Катар. В момента репортерите правят сухи тренировки в малко тв студио в Сараево, но се очаква до три месеца да се преместят в същинското си студио, което ще се разполага на площ от 300 кв.м на последните три етажа на голяма бизнес сграда в центъра на босненската столица.
Амбицията на Al Jazeera Balkans е да си изградят и силна кореспондентска мрежа във всички страни в региона. Програмният директор Горан Милич обясни, че още не са избрали кореспондента си в България, но че им предстои посещение, на което ще сключат договори за излъчване на програмата с кабелни и сателитни оператори на нашия пазар.
Програмният директор на Al Jazeera Balkans отказа да коментира инвестицията, която е направила телевизионната мрежа в балканския си офис, с мотива, че не е упълномощен да говори за пари и заплати. Генералният директор на канала Тарик Джоджич обаче коментира пред агенция Франс прес, че първоначалната инвестиция възлиза на 14.5 милиона евро. Очаква се през следващите няколко години каналът да вложи между 70 и 80 млн. евро. Със стъпването си на Балканите катарската мрежа купува и местната босненска телевизия NTV99 за 1.2 млн. евро.
"В Босна и Херцеговина Al Jazeera се приемат с отворени обятия. В страната влизат свежи инвестиции, модерни технологии и 150 млади хора си намират квалифицирана работа", коментира Горан Милич. И обяснява, че от централата в Катар са им осигурили финансова стабилност за няколко години напред, докато каналът набере скорост и си изгради аудитория. "Те въобще няма да разчитат на приходи от реклама в началото. Върху нас няма финансов натиск", обясни Милич.
Програмният директор на канала обяснява избора на Босна и Херцеговина за център на балканските операции на Al Jazeera със специфичното й географско положение и икономически изгодните условия. Сред другите идеи за централен офис са били Загреб и Белград, но в крайна сметка мениджмънтът на телевизията се спира на Сараево. "Стандартът на живот и заплатите в Босна са далеч по-ниски от тези в Хърватия например", казва Горан Милич.
Той не крие, че заслугата за стъпването на катарската телевизионна мрежа в региона е на няколко босненски бизнесмени, които имат добри лични връзки с мениджмънта на компанията. "Когато са научили, че Al Jazeera подготвят собствен турски канал, те са им казали – а защо не стъпите на Балканите", разказва Горан Милич. Всъщност Al Jazeera са имали планове да разширят присъствието си в Европа през Испания, но тези млади бизнесмени са ги убедили, че следващата им стъпка трябва да бъдат Балканите.
Въпреки че Милич не назова бизнесмените с имената им, в Босна и Херцеговина вече знаят кого има предвид. През януари тази година местният всекидневник Dnevni Avaz публикува интервю с известния босненски интелектуалец и бизнесмен Едем Фоко, от което става ясно, че именно той има най-голяма заслуга Al Jazeera да стъпи в региона. В страната си той е описван като мистериозна фигура. Направил е състояние в бизнеса с петрол и ориз и е известен с това, че има връзки с хора на високи позиции в арабския свят. В интервюто си за Dnevni Avaz той заявява, че тези твърдения са по-скоро преувеличени, но познава много хора, които работят за Al Jazeera, а управляващият директор Вадах Ханфар му е личен приятел. "Работил съм навсякъде – от Китай до Африка, Турция и Близкия изток, и имам приятели и бизнес там. В Близкия изток отношенията в бизнеса се базират на приятелства", коментира още той пред Dnevni Avaz.
Според Горан Милич Al Jazeera са проучвали региона много внимателно в продължение на няколко месеца, преди да вземат решение. "Те знаят какво правят. Отстрани може да изглежда, че са хора, които разполагат с несметни богатства, но истината е, че понякога за суми от 100 евро сме преговаряли с часове. Заплатите, които дават, са щедри, но все пак не ни плащат в кюлчета злато. Възнагражденията са адекватни на стандарта на живот в Босна. Бизнес решенията им са много рационални и те не биха инвестирали в проект, който е плитък и скучен", подчерта той.

Бизнес или политика

Фактът, че в Босна и Херцеговина има най-голям брой мюсюлмани на целия Балкански полуостров (като изключим Турция) дава почва на коментарите, че Al Jazeera нямат само бизнес интереси в региона, но и геополитически. "Саудитците, иранците и йорданците имат интереси в Босна, а самата тя се възприема в мюсюлманските държави като много важен представител на тяхното влияние на Балканите, а оттук и в Европа. Те са толкова вплетени процесите, че на Босна и Херцеговина би й било доста трудно да излезе от тяхната орбита", коментира пред "Капитал" кореспондентът на БНР за Западните Балкани в Белград Николай Кръстев, който от дълго времe следи процесите в региона.
"Можем само да спекулираме за мотивите на Al Jazeera да стъпи в региона", смята директорът на Центъра за развитие на медиите в Сараево Боро Контич. Към момента той вижда само очевидния бизнес интерес на Al Jazeera: "Медийна организация се опитва да разшири присъствието си на нови пазари и да излъчва програма в този регион, която ще се подчинява на професионалните стандарти на програмата, която излъчват на английски език."
В отговор на въпроса защо Al Jazeera са се спрели тъкмо на Сараево, Боро Контич казва: "Нямам идея. Осъзнавам, че много хора го свързват с това, че мнозинство в Сараево са мюсюлманите. Вярвам, че Al Jazeera са достатъчно умни, за да осъзнаят, че този факт сам по себе си няма да им осигури гледаемост. Всяка медийна организация с политически или нежурналистически дневен ред бързо губи значимостта и смисъла си."
"Редакционната ни политика ще следва линията на Al Jazeera English", коментира програмният директор на телевизията Горан Милич и обясни, че единствените изисквания, които са поставили в Доха към програмата на балканския канал, са да е интересна, правдоподобна и честна. "Не сме имали изисквания журналистите да са мюсюлмани или нещо подобно. Подбирали сме ги според уменията и възможностите им", подчерта той. По думите му Al Jazeera подбират програмите си според езика и са се спрели на Балканите и поради факта, че около 20-30 млн. души разбират един и същ език.
Твърденията, че зад решението на Al Jazeera да стъпи в региона стоят политически интереси, отхвърля и босненският бизнесмен Едем Фоко. В интервюто си за Dnevni Avaz той подчертава, че регионът има нужда от истински безпристрастна телевизия, която не зависи нито от нечия национална политика, нито от държавния бюджет.

Al Jazeera между сърби, бошняци и хървати

Всъщност Al Jazeera се явява първият голям международен играч в Босна и Херцеговина и каналът би могъл да играе ролята на балансьор на сложния и разделен етнически медиен пазар. Поради това, че страната се намира в географския център на бивша Югославия, а и населението й се състои от бошняци, сърби и хървати, там се излъчват програмите на всички големи тв канали от съседните държави Сърбия и Хърватска.
"Сравнен с размера на населението, медийният пазар в Босна и Херцеговина е много голям", пише за пазара в доклада на международната мрежа от фондации за Европа и Северна Африка/Арабския свят "Анна Линд". Документът се позовава и на отчета на CRA – Communications regulation authority (еквивалент на българския СЕМ) за 2009 г., според който там има общо 45 тв станции, 144 радиостанции и 6 обществени радиостанции, излъчващи в Босна и Херцеговина при население от по-малко от 4 млн.души. Публичното пространство е разделено на три ясно обособени части, в които етническите медии играят доминираща роля. Структурата на обществената радио-и телевизионна система в Босна и Херцеговина се състои от три основни радио-телевизионни групи: BHRT (общият за трите етнически групи държавен канал), РТРС (обществените радио и телевизия на Република Сръбска) и FTV (водещата федерална телевизия на бошняци и хървати).
По думите на директора на Центъра за развитие на медиите в Сараево Боро Контич досега в страната не са правени големи инвестиции в медии, ако изключим огромното присъствие на донорски организации.
Al Jazeera Balkans ще се опита да пребори националните тв канали, които покриват областта чрез регионалната перспектива, в която те ще поставят историите. "Така например, ако нещо се е случило в Сърбия, ние ще се опитаме да го представим така, че да бъде интересно за всички страни в региона", изяснява Горан Милич. Той подчертава също, че балканският канал ще използва свободно и съдържанието, което се създава в цялата мрежа на Al Jazeera. "Това, което излъчва Al Jazeera English ще бъде достъпно за Al Jazeera Balkans в същата секунда", обясни той. Милич допълни, че стремежът им ще е да бъдат безпристрастни и да наложат нов подход към новините, но призна, че никой не може да твърди, че е напълно обективен.
"Всички си спомняме какво се случи в региона. Носим общо наследство и не можем да не взимаме под внимание, че преди бяхме една държава, а сега сме седем. Някои от страните не се признават една друга и е трудна задача да представиш новините така, че да бъдат истинни и обективни за всички народи в региона. Ние ще се опитваме да търсим колкото е възможно повече гледни точки", изяснява сложността на медийната динамика на Балканите Горан Милич.
Затова в Al Jazeera ще се спазва принципът, че всеки репортер ще говори на собствения си език, а екипът е подбиран така, че да има баланс между броя на хърватите, сърбите и босненците. Така например каналът ще разполага с общо шест тeлевизионни говорители, от които двама ще бъдат босненци, двама сърби и двама хървати. Въпреки това обаче Горан Милич твърди, че не националността, а професионалните качества на журналистите са били водещи при подбора им. "Не правим телевизия, за да задоволим желанията на всяка нация. Но все пак, ако подберем само сърби, в Хърватска няма да ни гледат. И обратното", обяснява трудностите да създаваш регионална програма Горан Милич.
Всъщност в Босна и Херцеговина все още избягват да правят оценки как влизането на Al Jazeera ще повлияе на медийния пазар в страната, както и на многообразието на гледни точки. Директорът на Центъра за развитие на медиите Боро Контич смята, че влиянието им далеч няма да бъде толкова драматично, колкото някои се опасяват. Затова той заключва: "Всичко зависи от програмата, която смятат да излъчват. Ако е добра и политически обективна, ще си изградят лоялна аудитория. Ако не е, скоро ще потънат в мрачната атмосфера, която цари тук."
***
Влиянието на Al Jazeera

Катарският канал Al Jazeera започва да излъчва с начален бюджет от 137 млн. долара и очакванията са до пет години да започне да генерира приходи. Днес, 15 години след основаването й, тя е най-влиятелния канал в арабския регион, особено сега, когато дава пълна картина и анализ за арабските революции. Зрителите по цял свят отговориха с огромна посещаемост на сайта на медията и я следяха почти непрестанно онлайн, защото тя излъчва програмата си само по кабел и сателит. По време на първите два дена от египетските протести хората, гледали на живо през интернет, са се увеличили с 2500% – до четири милиона, от които само в САЩ са 1.6 милиона. Директорът на бюрото на Al Jazeera във Вашингтон Абдул Рахим Фукара казва, че събитията в Египет са убедили голям брой американци че отразването на Al
Jazeera представлява голям прелом в разбирането на мрежата.
В началото мрежата разчита на талантливите журналисти от арабския канал на Би Би Си. В регион, където авторитарните правителства обикновено с лекота се справят с историите, които не желаят да стават публични, Al Jazeera налага рязка промяна в културата. В момента каналът има близо 40 журналисти, изпратени да отразяват кризата в Либия.
Вашингтон винаги е имал критично отношение към медията. След 10 години нападки на американската администрация по адрес на Al Jazeera, че тя тиражира антиамериканска пропаганда, сега държавния секретар Хилари Клинтън похвали катарския канал за отличното отразяване на събитията в арабския свят и индиректно разкритикува американските медии. Пред американския Сенат Клинтън посочи че "американските телевизионни мрежи бяха на опашката в борбата за информация при отразяване на революциите в арабските държави, тъй като бяха заети да излъчват новините около актьора Чарли Шийн", цитирана от Reuters. Тя каза пред законодателите, че Al Jazeera има водеща роля и е първата, която има заслуга за промяна на възгледите и мисленето на хората в този регион, и поясни: "Дали ти харесва или не, не можеш да отречеш, че тя бе активна наистина."
Продължава да расте броят на американците, които гледат Al Jazeera, защото тя дава истински новини. "Може да не си съгласен с нея, но чувстваш, че непрекъснато получаваш реални новини. Тя прави дискусии, в които участват важни личности. Ние не правим това в нашите новинарски канали, които не ни дават информация, нито ни представят чужденците", убедена е Клинтън, цитирана от Ройтерс . Асошиейтед прес пък пише, че Al Jazeera не е увеличила аудиторията си в Америка, защото заслугата за нейното разпространяване е само на кабелните мрежи и се хваща само във Върмонт, Охайо и Вашингтон, но за сметка на това има висок зрителски интерес в интернет. "Това наистина е повратен момент за нас, своеобразно признание за продукта, който предлагаме, и знак, че има действителна нужда от нашето съдържание и информация", казва пред Reuters Ал Ансти, управляващ директор на англоезичния канал на Al Jazeera.
Мениджърският екип на Al Jazeera се възползва от успеха на медията в интернет и веднага потърси среща с екипите на Time Warner и телекома Comcast, за да търсят съдействието им за разширяване на излъчването на телевизията.
Представителите на американските канали CNN, ABC, CNBC отказаха да коментират изказването на Хилари Клинтън. Бившият директор на CNN Франк Сесно, който ръководи и журналистическия департамент в университета "Джорджтаун" във Вашингтон, коментира думите й така: "Тя е права, новинарските кабелни канали се превърнаха в източник на скандали, а би трябвало да бъдат средство за информиране на хората, не да ги предизвикват или да ги дразнят." Според Сесно СNN се противопоставя на насоката, за да има концентрация на новините и да бъде вярна на мотото си "Научи пръв", но тази медия има проблем от две години и това си личи от факта, че зрителите им намаляват", коментира журналистът и преподавател във вашингтонския университет. Той е категоричен, че с намаляване бюджета на CNN намалява и влиянието на новинарските отдели на медията. "Това, че увеличиха дела на аналитичните предавания, ги накара да дават прибързани предавания, констатиращи събитията в Египет. Това, което липсва в CNN, е вниманието и желанието да се следят новините. Журналистите там се превърнаха в наркомани на бързите, горещи новини", казва в заключение Сесно.
Ролята на Al Jazeera в отразяването на последните събития в арабския свят бе отчетена положително и от американската администрация. В началото на март саудитския вестник Asharq Al-Awsat (Близък изток), излизащ в Лондон, писа, че дори държавният секретар Хилъри Клинтън е коментирала ролята на катарската телевизия с положителен знак за пръв път от години насам.
Asharq Al-Awsat не пропуска да отбележи обаче: "Но дори и в моменти на триумф остават въпросителните. Въпреки че декларира независимостта си, мрежата неизбежно играе политическа роля. Наистина ли е, както мнозина в региона я обвиняват, съпричастна към ислямистки партии като "Хамас" и "Хизбула"? Взела ли е на мушка едни режими, докато говори по-меко за други? И каква роля, ако изобщо има някаква, играе нейният свръхбогат катарски създател във всичко това? Защо Al Jazeera показва всички арабски държави, но не показва нищо от това, което се случва в Катар?", коментира авторитетното издание. А въпросите не са неуместни.
Все пак една от най-иинтересинте оценки й прави изгоненият египетски президент Хосни Мубарак, който възкликва по време на посещение на централата на Al Jazeera в Катар преди седем години: "И всички тези неприятности от тази малка кутия?"
В момента каналът се опитва да разшири излъчването си по американски кабелни канали и планира да завладее нови територии – съвсем скоро открива бюро в Южна Корея и ще пусне Al Jazeera – Турция, както и Al Jazeera – Балкани, базирана в Сараево.
"След като събраха аплодисменти за ролята си в Тунис и Египет, те ще бъдат посрещнати с по-голямо уважение в други държави, прогнозира британският експерт Дейвид Робъртс. Лидерите вероятно вече осъзнаха, че не могат просто да изключат Al Jazeera."

Стр. 32 – 33

Как cи, Бианка?

сп. Cosmopolitan | 26.03.2011 

Тя е единствена по рода си и откровена до степен, при която останалите остават безмълвни. Сега тя не ни спестява какво прави рано сутрин, ако дзъркането на алармата я разджурка и Защо понякога я боли гърлото.

Рано пиле, рано грачи

Дзрррррр… 6.30 часа, проклятие! Алармата. Как мразя, ама наистина мразя ранното ставане! Боли. И да ми чуете гласа само. Няма и помен от ранното пиле, дето рано пее. Обикновено първото нещо, което се чува, възпроизведено от собствените ми гласни струни, са някакви нечленоразделни звуци, приличащи на скрибуцане, ръмжене – примесено със скърцане на стар чамов паркет. Жестоко, нали!? Случвало ли ти се е да не искаш да излезеш от топлото легло и точка? В ей такива моменти най-обичам да се възползвам напълно от таланта си и да се освободя от всякакви ангажименти. Затова бързо набирам телефона на някоя колежка, впрягам със сетни сили онзи глас, който описах, още преди да е изчезнал, и започвам жално, жално да бия В слушалката. Обикновено ми се получава и се измъквам 3а ден-два, с оправданието, че съм болна. Хубавото е, че все още ми вярват. Какво пък толкова? Работа винаги ще има, както се казва – край няма. Един ден не е фатален. Препоръчвам ти, 3а да запазиш авторитет и доверие в околните, да не преекспонираш този метод. От друга страна, тренирай онзи утринен гласец, защото не се знае в кой момент може да ти потрябва!

Помощ, шефката ми е тарантула…

Няма как да не я забележиш, паркира винаги някак забележимо, шумно, тежко… Излизането от колата й е като на Миранда Прийстли, като чели кадърът започва със стъпването на тока върху земята и завършва със Затръшването на вратата. Влиза в офиса и не поздравява. Всички треперят, мълчат, навеждат глава – все едно насреща им е Сигърни Уийвър, носеща ембриона на пришълеца в себе си. Ако се вгледате във физиономията й, честно ви казвам, прилича на току-що опитала люта чушка или кисело мляко с изтекъл срок на годност. Винаги е сърдита, Винаги недоволна или по-скоро незадоволена. Смешното в случая е поведението на всички квачки от офиса, които си дават кураж една на друга, надъхвайки се да влязат в кабинета й с взлом, копнеещи да й повишат тон или направо да й изкрещят в лицето. В момента, в който смелостта им достигне кулминация, ТЯ – Тарантулата -излиза и пронизва с погледа си като на Горгона Медуза, вкаменявайки орките и стимулирайки ги да й се мазнят. Отврат! Някой ден може би ще й кажа всичко, което мисля, някой ден просто няма да издържа,… някой ден… Освен, да пази Господ, ако не се превърна в нея.

Що е то лицемер?

По-страшно е и от тарантулата, имай ми доверие! Знаеш, че те плюят зад гърба ти, сигурна си, че не те харесват изобщо, давят се В злоба към теб, ти също едвам ги понасяш, но като се срещнете започват преструвките: "Здрасти сладурано! (цун-цун) "О, колко си готина!" "Колко ти е як този шал…" "Днес изглеждаш невероятно…".
Знам, че всички сте в това число, няма как да нямате поне един подобен пример сред хората около вас, та и аз в това число. Чудя се на себе си понякога. Що 3а код на поведение и що 3а предразсъдъци? Толкова ли сме обидчиви, че не можем да приемем истината? Не бяхме се виждали с моя "близка" приятелка от месеци и го направихме скоро В един бар на "Раковска"… По дяволите, тя беше Мамут и аз вместо да й го кажа, вместо да я насоча към проблема и да й помогна, да намерим заедно решение, си замълчах. Казах й "Косата ти е пораснала. Много е хубава…". Когато се прибрах, си легнах с кофти чувство. На сутринта се събудих с болно гърло и веднага си помислих, че е заради премълчаното, заради това, че задържах истината зад зъбите си.

Стр. 106

Томас Наваро: „Инфраструктурата и обществените услуги са все още нерешени проблеми”

Малко преди началото на летния сезон, от веригата хотели Сол Мелиа обявиха, че от началото на тази година са с нов мениджър за България. Томас Наваро поема управлението на хотелите за България и според него Sol Melia, която е най-голямата хотелска верига в Испания, трета в Европа и 13-та в света, ще се радва на успешен летен сезон 2011.

Абсолютна иновация с новата преса за коса Bellissima Absolute

Bellissima представи своята абсолютна иновация - пресата за коса Bellissima Absolute. Тя има широки огледално гладки плочи (90/45 мм) с титаниево покритие и достига температура 230 градуса. Пресата използва четири нагревателни елемента и има иновативен йонизатор с инфрачервени лъчи за двойна защита на косата. Дръжката на Bellissima Absolute е покрита с естествена кожа, а в комплекта е включена и термоустойва чантичка.

Технологичният гигант SAMSUNG закупи MEDISON

В края на месец декември 2010 г. в конкуренция с други големи фирми, SAМSUNG Electronics стана притежател на контролния пакет акции от MEDISON.

Соня Колтуклиева за туризма и имиджа на България пред света

сп. Business Lady | Гергана КОСТАДИНОВА | 24.03.2011

Соня Колтуклиева е известен български журналист и PR. През февруари 2009 г. стартира неин собствен проект -информационно-аналитичният сайт bulgaria-news.bg. Завършила е Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е била най-младият член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти. Колтуклиева е първият български журналист, успял да получи разрешение за снимки на Нюйоркската фондова борса, при това да предава от студиото на CNN. Вила е продуцент и водещ на култовото предаване "Партньорство за бизнес" по БНТ и автор на телевизионни филми за валутния борд в Аржентина, за империята "Газпром" за компютърния гигант "Майкрософт", за бизнеса в Хонг конг, Сингапур, Китай, Южна Корея и Япония, за плана "Реал" в Бразилия, за българските общности в Роке Саенс Пеня, Монтевидео, Лае Вегас, Лос Анджелис, Ню Йорк, Ванкувър, Торонто, Монреал, Франкфурт, Берлин. Автор е на документални филми за туризма в Испания, Австрия, Швейцария, Лихтенщайн, Гърция, Турция. Досега само две блондинки са успявали да убедят властите на Аржентина да отворят за тях недостъпния президентски дворец "Каса Росада" в Буенос Ай рее – Мадона и Колтуклиева. Соня Колтуклиева е и главен секретар на Съюза на инвеститорите в туризма (СИТ). Член е на координационния комитет на проекта "Черноморският регион и партньорството в туризма" – нейна е идеята за изграждане на Регионален борд по туризъм – превърнала се в една от главните цели на комитета. Тя е медиен консултант на едни от най-известните имена в туристическия бранш и познава в детайли този сектор.

Вие от дълги години се занимавате с журналистика. Как се вижда туристическият бранш през очите на един журналист, на един PR и член на туристически комитет?

Туризмът е шампанско с ягоди, розов изгрев над океана, слънчев лъч над заснежен връх, мелодия край брега на морето: създава настроение, отваря душата за красотата, осмисля напрежението на ежедневието. Туризмът е наркотикът на XXI век. Човекът на ретото хилядолетие все повече ще се интересува от качеството на живота и ще търси най-добрия начин за възстановяване и релакс.

Какви са проблемите на българския туризъм?

Какви ли?! Тягостни, дългогодишни, драматични… Бих ги подредила така: лоши пътища, лошо обслужване, лош имидж.
От години държавата се лута като слепец без път и посока: заменя комитети с министерства, държавни агенции с държавни предприятия и все не успява да открие най-ефективния начин за осъществяване на държавната политика в този толкова важен и доходоносен бранш. По официални данни туристическата индустрия на България дава 15% от Брутния вътрешен продукт. Но какво от това? Парите, отпускани от републиканския бюджет за маркетинг и реклама, са обидно малки, чак да те е срам да ги споменеш пред колеги от Турция, Испания, Хърватска, Израел… Добре, че отскоро идват пари от еврофондовете, та да се закърпи един приличен бюджет за национална реклама. Печалното е, че милиони бяха хвърлени нахалост и не свършиха никаква работа за промотиране на страната ни като туристическа дестинация. Срам ме е да гледам рекламните клипове по паневропейските телевизии: старомодни, постни, неубедителни, безадресни, без послание. Когато Анелия Крушкова беше шеф на ДАТ, започна кампания за привличане на българските туристи, Съюзът на инвеститорите в туризма обяви 2008 година за година на българския турист, но опитът за връщане на българите към родните курорти не беше мениджиран по-нататък от държавата. Уви, България е непозната дестинация.

Какви са вашите варианти за решаването на тези проблеми?

Силна държавна политика, силни браншови организации, силно партньорство между институциите и инвеститорите. Повече пари за национална реклама, повече инвестиции в обучението на кадрите, no-добро заплащане на хората, по адекватни цени. И много повече отговорност към природата.
Ваша е идеята за изграждане на Регионален борд по туризъм, разкажете повече за нея. През декември 2010 г. бях поканена да представлявам АВШЕТ- българската секция на FIJET, на първия международен конгрес на неправителствените организации от Черноморския регион в турския курорт Ризе. Попитах защо да не създадем общ Туристически борд на страните от Черноморския регион?! Така както има Черноморска банка на държавите от Черноморското икономическо сътрудничество с централа в Солун, защо да не изградим обща институция за маркетинг и реклама на региона? Всички участници харесаха идеята, създадохме координационен комитет, който да изработи правилата за изграждането на туристическия борд, за промотирането на 100-те най-привлекателни туристически дестинации на региона и за размяна на ноу-хау между нашите страни.
Туристическата индустрия е призната за най-конкурентната индустрия в света, но в XXI век конкуренцията не е просто между хотели, ресторанти и SPA центрове. Днес конкуренцията е на чувства и задоволство. Състезанието е всяка дестинация да предложи на туриста много повече приятни преживявания, които той да сподели с приятелите си, връщайки се у дома. Следващите поколения няма да ни простят, ако се фокусираме само в конкуренцията помежду си и пропуснем шанса да се сближим и да бъдем партньори.

Защо избрахте да се развивате в туризма – вие сте и много силен политически анализатор, добър корпоративен PR – кое ви привлече в туризма?

Аз се смятам за журналист по призвание и пътешественик по дух. През 2006 г. споделих усилията и стремежа на много хора за консолидиране на туристическия бранш – извървяхме доста трънлив път, но все пак постигнахме немислимото – многобройните различни сдружения да се обединяваме, когато е необходимо, за общи действия в интерес на туристическия бранш и туристите. Туризмът е вълнуващо приключение.

Какво е мнението ви за новите рекламни клипове, представящи България пред света?

На последното заседание на Националния съвет по туризъм се конфронтирах с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков – нарекох тези клипове "вредни", той отговори, че не им бил фен, ама чак вредни не са, добре било да се появява нещо за България. Това е дълбоко погрешно. Старомодната визия, сгрешеното послание, нескопосаният и недомислен медиамикс не допринасят за разпознаваемостта на бранда България и за постигане на крайната цел – увеличаване на броя на туристите, предпочели България за ваканцията си. Нямаме цялостна национална концепция: всичко се прави по системата"на час по лъжичка"и"кръпка по кръпка – одеяло". Предложих да се създаде рекламно-маркетингов комитет от специалисти – е, уж се прие възторжено, ама досега – нищо, пак всичко е оставено в ръцете на неколцина чиновници.
Според вас правилно ли са избрани каналите за комуникация на рекламната кампания на страната ни? Не, не са. Споделям мнението на един доказан професионалист в туризма – заместник-председателя на СИТ Валентин Йосифов (който от 18 години е управляващ директор на ТУИ – България), че трябва да се промотира България например в провинциите на Германия, в регионите на Русия, да се публикуват реклами в местни вестници, да се поддържа връзка с турагентите. Смятам организирането на опознавателни журналистически турове у нас за по-ефективни, отколкото излъчването на клипове. Рекламата отдавна не е това, което беше. Хората искат да чуят мнения на очевидци, да получат убедителни коментари, четат внимателно отзивите в интернет страниците на хотелите. В големите телевизионни канали си заслужава да се броят тези сериозни пари само ако в България се организира значимо международно събитие като ски състезания, кинофестивали, музикални конкурси, конференции, към които да се привлекат посетители от цял свят. Но на чиновниците така им е по-лесно и удобно, нали?! Да следват инерцията – да организират едни конкурси, да раздават едни пари, да се командироват до международните туристически изложения. Специално съм изучавала работата на Switzerland Tourism, даже водих десетина журналисти (с подкрепата на Съюза на инвеститорите в туризма) в Швейцария, за да видят как се прави destination management и как се привличат туристи от нови пазари. Ще ви кажа само един пример: когато се изкачвахме към Jungfraujoch, видяхме екип на Боливуд да снима комедия на фона на Алпите – след като я излъчили в Индия, индийските туристи скочили с 40%. Филмът е съфинансиран от Switzerland Tourism.
За какви съвети ви търсят най-често големите инвеститори в туризма? Кои са задължителните правила, които трябва да се спазват от инвеститорите в бранша?
Много деликатни са отношенията между инвеститорите и медиите. Предприемачите мислят, че журналистите не обръщат достатъчно внимание на добрите новини, а репортерите настояват, че не може да подминават лошите неща. Моята роля е да помогна да се опознаят, да си имат доверие и да си партнират, така че и двете страни да бъдат коректни към истината и към интересите на България.

Кое е най-ценното, което сте научили досега благодарение на богатия си професионален опит?

За журналистиката: заслужава си да платиш висока цена, но да си независим, необвързан, да не слугинстваш никому и да си почтен към аудиторията. За PR-a: да убедиш клиентите си, че публичният образ е алфата и омегата във века на комуникациите и заради това трябва да са много внимателни и дисциплинирани, да излъчват премислени послания и да опровергават всяка неистина – презрителното: "А, бе, я не им обръщай внимание!" е нелепо и се обръща като бумеранг срещу самите тях. Живеем в интернет село – всяка дума оставя следи. Солидните бизнесмени и банкери трябва да бъдат консервативни, да не се подлъгват да ги окарикатуряват с очерци в стил "Учителят Мао", да не допускат да ги вадят от официалния костюм и да ги обличат в анцунг, препасан с кухненска престилка. Те трябва да говорят малко, но да казват много и важни неща за икономиката и финансите. Недопустимо е да се превръщат в "отчаяни съпрузи" на Женския пазар.

Казват, че вие сте един от журналисите, оказали реално въздействие върху политическите и бизнес процесите в България. Как го постигнахте? Кога за първи път усетихте това ваше влияние?

Благодаря ви за комплимента. Не се изживявам като "институция", ни най-малко. Аз съм просто репортерка, която не се страхува да пита. И да изразява публично мнението си. На няколко пъти съм усещала силно влиянието на четвъртата власт: когато конфронтирах Андрей Луканов и Иван Костов и ги накарах да проговорят за външния дълг, когато направих тв филм за обединението на едрия капитал "ПЗ", когато успях да интервюирам краля на стоманата Марк Рич дали е подкупвал български министри, когато разкрих далавери, свързани с фондации и синдикални лидери (заради което ме напръскаха с отровен спрей пред дома ми), когато спрях гласуването на второ четене на един нескопосан закон за туризма, когато предизвиках държавата да си поиска обратно Пловдивския панаир… Изпитвам респект към "белия лист" – срамувам се, когато напиша нещо нелрецизно, когато се оставя да ме подведат, тежи ми дълго време, ако загубя доверието на читател или зрител, защото съм била неподготвена. Успех е, когато ме похвали вътрешният ми глас. Не го прави често. Успялата жена е щастлива, успелият мъж е доволен. Успялата жена си е самодостатъчна. Успелият мъж иска целият свят да го признае. Само защото съм жена ли? Не. В бизнеса важен е характерът, а не полът.

Каква според вас е тайната на успеха?

А какво е успех да си най-богатата българка, да си най-силният банкер, да си шефка на парламента, да си Мис България, да управляваш телевизия, да си метреса на рекламен монополист, да си майка на четири деца, да оцеляваш в мизерията, да изплуваш от блатото, си царят на боклука… А?!
Да се уважават. Да отстояват достойнството си. Да не се уморяват да учат. Да бъдат любопитни към света.

Стр. 35, 36, 37, 38