в. Капитал | Огнян ГЕОРГИЕВ, Зорница СТОИЛОВА | 03.09.2011

Държавата се превръща в един от най-големите играчи на свиващия се рекламен пазар. Ефектите и рисковете от това не са за пренебрегване
Десет милиона лева. Толкова е дала държавата миналата година за кино. Срещу тези пари е получила 11 пълнометражни, 1 анимационен, 14 документални и 13 кратки филма, както и два телевизионни сериала. А сега, внимание. С точно толкова пари – десет милиона – разполага и Министерството на регионалното развитие, за да прави аудио-визуални материали по своята европейска програма. И това е само едно от перата в една от многото такива програми. Нищо чудно, че различни кандидати се избиват пред вратите на ведомствата, за да се доберат до част от тези пари.
На един свиващ се рекламен пазар държавата разполага с ресурс, който е все по-видим. Според агенцията за маркетингови изследвания Be Media Consultant (преди TNS/TV Plan) за 2009 г. общините и държавните ведомства общо са раздали на пазара малко над 4 млн. лева. През 2010 г. тази сума вече е 6.5 млн. лева, а само за първите шест месеца на 2011 г. (и преди пика на изборите) – 5.7 млн. лева. Трябва да се има предвид обаче, че Be Media Consultant изчислява сумите на базата на официалните тарифи, обявени от медиите. Тоест мониторингът им не включва отстъпките за количество, комисионите на рекламните агенции и рекламодателите, както и бартерните договори.
Числото обаче със сигурност е доста по-голямо. В него не влизат закупуване на програмно време от електронни медии, което по закон държавните ведомства могат да правят директно и интернет рекламата, която е най-бързо растящият сегмент. Само в последната покана на едно от министерствата към националните телевизии например, общата сума е била около милион.
На фона на останалите големи играчи това не е толкова впечатляващо – най-големият рекламодател Nestle например има рекламен бюджет над 40 млн. лева. Нито е лошо, че държавните разходи покриват частично свиването на един пазар, на който много малки медии са обречени на смърт. Има обаче две причини растящият държавен дял от рекламния пазар да предизвиква внимание и размисъл.
Първо, държавата във всичките й видове администрация е вече вторият по големина рекламодател в печатни медии. Този сектор от медийния пазар е силно зависим от държавното финансиране и ще става все по-зависим. В телевизия и радио държавните и общински пари са далеч по-назад от частните, но директното закупуване на време там прави класацията изкривена. Въпреки това на телевизионния пазар, към който се насочва по-голямата част от рекламните бюджети, влиянието на един рекламодател все още е пренебрежимо – доказателство за това е, че само една от телевизиите е приела горната оферта. Печатните медии не разполагат с този лукс, а взаимовръзката журналисти – чиновници винаги е предупредителен флаг за пресата.
Второ, за разлика от частните компании държавните институции са много по-задължени пред данъкоплатците, чиито пари харчат, да използват методи, които са резултатни и прозрачни. Както практиката сочи за много други области, това далеч не е така. Ако парите за реклама не са просто вид субсидия за медии и рекламни агенции, то е важно каква ефективност и резултати постигат те.

По пътя на парите

За да проверим горните две твърдения, нека проследим най-прозрачната част от държавното финансиране – евросредствата. Те са полезен инструмент, защото за разлика от голяма част от държавните пари се харчат по ясни правила и регламенти, които позволяват публично одитиране. Също така не е маловажно, че те са най-големият свободен ресурс, с който България разполага, за да инвестира – сега и в следващите години.
Числата сочат, че общините и ведомствата започват да харчат все повече за информиране и реклама, колкото по-навътре влизаме в програмния период 2007 – 2014 г. Обяснението за това е просто. Европейските програми бележат все повече усвояемост и ръст на договаряне, а във всяка програма и всеки проект има заложени пари за популяризиране – от билбордите, които ви оповестяват кой път по коя програма е ремонтиран, до телевизионните клипове, които призовават фермерите да получат плащания. В отделните проекти те са до 10%, а в програмите са фиксирани още в началото (виж графиката). Общо бюджетът по това перо за седемте години е 165 млн. лева, а досега изплатени са над 15 млн. За сравнение: за периода 2007-2009 г. са били платени малко над 3 млн. лева. Тенденцията се засилва: за първите шест месеца на тази година повечето министерства и общини вече са похарчили повече, отколкото за цялата минала година.
Тази инжекция съвпада с най-тежката криза на рекламния пазар досега. От 2008 г. насам пазарът се е свил с около 35% по официални данни, а заради отстъпките и бонусите реалният спад със сигурност надхвърля 40%. "Публичните средства определено дават глътка въздух на всички по трасето – от рекламните агенции до медиите, казва Десислава Олованова, управител на рекламна агенция Reformа, която участва в поръчка за рекламна кампания за стимулиране на вътрешния туризъм. Те могат да бъдат буфер за преминаването през кризата." Мартин Батков, собственик на рекламна агенция Grain Advertising (която работи по информационна кампания на Министерството на земеделието и храните) и член на съвета на директорите на "Стандарт нюз", посочва, че този вид финансиране е особено полезно за вестниците, тъй като "пресрекламата е особено пренебрегната в тази криза, а телевизиите изискват от рекламодателите си да влагат около 80% от бюджетите си при тях."

Първата и четвъртата

Изливането на този ресурс на един свиващ се пазар, разбира се, не е само по себе си отрицателно явление. То има за цел да популяризира програми и мерки, от които хората могат да се възползват, да допринесе за по-доброто познаване на еврофондове те и така – за по-качественото им усвояване. Медиите са един от естествените канали, по който тези процеси да текат. Докато много агенции и някои медии се учат да играят на този пазар ("Икономедиа" АД, издател на "Капитал" и "Дневник", участва и печели няколко поръчки), това дори би помогнало за осветляването на тежките проблеми с обществените поръчки, които при рекламните проекти са същите, както с всички останали – нагласени конкурси, изключващи и ограничаващи условия, бавене на пари. Държавният ресурс обаче винаги води след себе си рискове.
Първият такъв риск, разбира се, е от изкривяване на медийната среда. Там, където правителството е най-големият рекламодател, както е например в съседни държави като Македония, то използва това финансиране, за да държи в подчинение медиите, казва неправителствената организация IREX в свои доклади. Този процес ескалира в последните години.
В България за подобна пълна зависимост е трудно да се говори, но отношенията медии – държава винаги се движат по тънката линия между обективността и зависимостта и в местната среда тази линия често бива пресичана. Лесно е да си представим как даването на пари от страна на някое ведомство може да предизвика отплата под формата на по-безкритично отразяване. "Политическият маркетинг с европейски пари е тежко нарушение и се санкционира сериозно", казва Томислав Дончев, министър на еврофондове те. Той посочва, че всяка програма има механизми за отчитане като преглед на публикациите и видеоматериалите.
Нищо не пречи обаче на един свит пазар голям рекламодател да изиска от медията подобно отразяване като "бонус пакет", който не влиза в официалните договорки. Венелина Гочева, вицепрезидент на издателския борд на "Медийна група България" (издател на "24 часа" и "Дневен Труд"), отрича в техните издания да има такива публикации, но допълва, че е забелязвала в конкурентни издания "PR публикации, които придружават обявите за търгове и обществени поръчки на една или друга държавна структура, което очевидно е част от пакети, които не предлагаме при нас". Мартин Батков пък смята, че медиите са научили политиците да се показват и да изземват говоренето по дадени теми, затова министрите се преекспонират на страниците на вестниците и от телевизионния екран.
На местно ниво нещата са дори по-драматични. Според Весела Вацева, изпълнителен директор на Българската асоциация на регионалните медии, приходите от европейски програми или от реклама на общините варират от 30 до 50% от общите приходи от реклама на местните медии. "Общините разпределят рекламните си бюджети по симпатия, казва Вацева. Ако вестникът напише критичен текст, му се спират парите. Няма методика, по която се разпределят тези средства, която да включва обективни показатели като тираж и аудитория на медията."
Висш държавен чиновник констатира с удивление пред "Капитал", че "за 200 лева един регионален журналист ще напише каквото му кажеш". Доколко това е полезно за общината или за медията, се видя, когато започнаха финансовите корекции по сбъркани обществени поръчки на общини.

Да харчим, да харчим, да харчим

Вторият съществен проблем от харчовете на държавата на рекламния пазар е доколко ефективно се дават тези пари. Предвид практиките на обществените поръчки, които далеч не са образец на чистота (виж карето), и чиновническите хрумвания, които могат да докарат до сълзи всеки нормален маркетинг директор (виж текста), досегашната присъда за ефективност няма как да е положителна.
Всъщност проучване на общественото мнение от "Алфа рисърч" в края на миналата година дава ясен отговор. Едва 13% от хората смятат, че са информирани за еврофондове те – същото ниво, каквото и в края на 2008 г. Разбира се, това е следствие и от ниското ниво на интерес към темата (едва 9% изобщо проявяват такъв), но не говори добре и за проведените кампании и похарчените дотук 15 млн. лева. Между 70 и 80% от хората не са виждали или не си спомнят каквато и да било реклама на кампания. Ако една частна компания получи такива резултати след три години на усилия и харчене на пари, повечето ангажирани с тези задачи сигурно ще загубят работата си.
Причината е в начина, по който администрацията подхожда към тази си задача. "То е изключително добре измислено като механизъм, но при изпълнението така се формализира, че можe да изгуби смисъла си, казва Ралица Жикова, зам.-управляващ директор на PR агенция Publicis Consultants, която работи по няколко малки поръчки на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. "Всяка оперативна програма си има комуникационен план, който е бил писан от консултанти и е бил одобрен от Брюксел преди няколко години. От 2007, когато е писан този план, до 2011 г., когато се изпълнява, пазарът силно се е променил, реалностите са други, но никой няма времето и желанието да осъвременява медийните планове или механиката на кампаниите." Дори рекламните и PR агенциите да препоръчват смяна на някои от каналите или компонентите, за да е адекватна кампанията на времето си, администрацията предпочита да не я приема, защото системата не е гъвкава, констатира Жикова.
Калпаво или консервативно зададени условия водят до слаби резултати, казват спечелилите. "Уродливото задание води до уродливи резултати. Рекламните кампании само привидно се правят от рекламните агенции, параметрите на кампанията са предварително зададени от администрацията", твърди Десислава Олованова от агенция Reforma.
От другата страна – в министерствата, също има хора, които са недоволни. Таня Христова, шеф на кабинета на министъра по еврофондове те например иска да види повече външни експерти в създаването на заданията, защото "няма как да имаме капацитет за всичко". Лиляна Павлова, зам.-министър на регионалното развитие, казва, че повечето пари по нейната програма не са похарчени и не вижда защо трябва да ги харчи, ако няма да допринесат стойност. "Какво смислено да покажем в един клип? Нашите бенефициенти са общини, за тях няма смисъл да правим такива", коментира тя по отношение на споменатите вече 10 млн. лева. Тя мисли вместо това да прехвърли част от парите към подготовката на други проекти. Не навсякъде са на това мнение – в земеделското министерство например царува философията, че парите трябва да бъдат изхарчени, за да не бъдат загубени (виж текста).
Факт е, че в плановете, по които се харчат парите на министерствата, са заложени повече количествени, отколкото качествени измерители – броят публикации, клипове и дори химикалки е по-важен от съдържанието. Това води до безумни последствия: тъй като има изискване за пълно изписване на името на дадена програма в публикации по темата, нищо не пречи в отчета да влязат и негативни статии, изписали цялото название. Или като анимационния клип за "Зелена България", спонсориран от министерството на околната среда, за който не е ясно нито към кого е насочен, нито какво рекламира. Самият факт, че този клип е минал през цялата система на проектно задание и одобряването му, говори за големи пробойни. "Никой не смее да мери ефективност", ядосва се Таня Христова. Тя определено е недоволна от децентрализирания начин, по който различните министерства харчат парите си за реклама и популяризиране и казва, че скоро това ще бъде приведено под обща шапка.
И така, държавата очевидно ще има растяща сила на рекламния пазар, но засега се държи като слон в стъкларски магазин. Новите реалности изискват нови правила. Повече ефективност и прозрачност са основните две.
***
Неравни пред държавата

"Всеки конкурс над 100 хил. лева е договорен предварително", казва убедено представител на PR агенция. "Под тази сума обикновено се усеща натиск, но по голям проект единственият начин да работиш с държавата е да си подставено лице или да правиш дъмпинг с много ниска цена." Такива крайни изказвания, разбира се, надали отразяват цялата истина, но е истина, че обществените поръчки страдат от общи проблеми. В тях често има силно ограничаващи условия, които сочат към предварително известен победител. Ужасно подробните изисквания за нужни експерти и за изисквани сертификати често са сигнал за нередност. Това води след себе си други проблеми. Както вече разбраха общините, зле проведени поръчки могат да получат финансови корекции – т.е. част от парите може да бъдат връщани.
Печатните медии пък са недоволни, че докато те минават през ада на обществените поръчки, той е спестен на електронните такива. Закупуването на програмно време дава възможност на съответното ведомство да дава пари директно на телевизии и радиа, като те могат да го запълнят със свой материал или с външни материали по темата. В писмо до Съюза на българските издатели Европейската комисия нарича тази практика "изкривяване на тълкуването на закона".

Стр. 8 – 9, 10

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 26.03.2011 

Рекламният пазар у нас не само се е свил през 2010-а, но и понижението му е било близо два пъти повече от предвиденото. Това отчете 15-ият форум на Асоциацията на рекламните агенции. Най-засегнат за втора поредна година е вестникарският бизнес. Повече дори от списанията. За първи път от 2008-а насам обаче прогнозите за тази година са положителни. Откъде все пак ще дойде промяната и как ще повлияе на този процес? Какво точно се случва в света на рекламата и дали президентският и общинският вот ще рестартират рекламния пазар?

Очакванията бяха

приходите от реклама през 2010-а да са със 7 до 10% по-ниски. Само че постъпленията са се свили с 13.9 на сто, призна шефът на Асоциацията на рекламните агенции Красимир Гергов. На практика през 2010-а рекламният пазар за всички медии е бил на стойност 329, 18 млн. лв., а година по-рано – 382 млн. лева. Но експертите не пропускат да отбележат, че има голяма разлика между бруто и нето приходите. Първите са се редуцирали по-малко от 3%, а вторите – почти с 14 на сто. Разликите идват от официално обявените тарифи за реклама и отстъпките и бонусите, които медиите реално упражняват, както се казва, "под масата". Повечето от тях ги прилагат и заради ограничените постъпления в условията на криза. Така или иначе, изминалите 12 месеца не са най-тежките в историята на рекламния бизнес у нас, след като през 2009-а регистрираният спад в инвестициите от реклама беше рекордните 27 процента.
Без съмнение

телевизиите остават лидери

по рекламни приходи, независимо че са свалили официалните си тарифи с пет на сто. Така в тях са се "завъртели" 648.17 млн. лева. Предишната година парите са били 647 милиона. Националните тв канали са "присвоили" 90 на сто от рекламните послания, а нетните приходи в този сектор са се понижили с повече от 10 на сто. Почти същите са и регистрираните спадове в радиосредата. Въпреки предсказанията, че тя ще бъде най-силно засегната от финансовата криза и поне 30% от радиостанциите ще фалират, това не се сбъдна. Запазва се обаче тенденцията за окрупняване на радиобизнеса.
Най-тежка 2010-а се оказа за пресата. Там брутните приходи са с 11% по-слаби, а нетните са с 32% по-рехави в сравнение с година по-рано. Ако инвестициите през 2009-а са били 176 млн. лева (данните са на медиа-шоп "Пиеро 97"), то през 2010-а те са 157.5 млн. лева. Спадът, поне на пръв поглед, изобщо не се отрази върху количеството (по-скоро на качеството) на печатните издания. Може би в името на предстоящите избори по-голяма част от печатните издания оцеляха. Предизборната обстановка дори "роди" и нови в сферата на т.нар. жълти седмични издания. Както се казва, пресата пострада по-обстойно, а може би и по-достойно от списанията. При все че сегментът отдавна е тотално пренаситен, в кризата загинаха едва няколко лайфстайлски списания – като българските варианти на мъжките "Пентхаус" и FHM. От сергиите изчезнаха и някои женски заглавия като НЕЯ и лицензното "Мадам Фигаро". Почти година след шумната си рекламна кампания у нас се изгуби и руското "Вокруг света". След почти половинвековно присъствие на пазара си отиде и емблематичното за цяло поколение списание на БТА – "Паралели". По данни на ТВ План ТНС брутните бюджети за пресата за първите два месеца на 2011-а са се понижили с 19 на сто, но това според анализаторите е нормална тенденция за този период на годината.
Най-силно

слънцето на рекламата

продължава да огрява интернет изданията. Единствено там има ръст на нетните приходи от тази дейност. При това от 11 на сто и така интернет вече заема 6 на сто от общия рекламен пазар. В глобалната мрежа са се "завъртели" 37 млн. рекламни лева и този сегмент, независимо че е най-малък в дялово отношение, се оформя като най-перспективния. Най-голям дял от средствата за търговски послания се насочват към новинарските сайтове, твърдят от "Пиеро 97". Оттам отчетоха още, че рекламата в социалните мрежи като "Фейсбук" е с четири пъти повече от предишната година. Част от рекламодателите обаче продължават да нареждат като фаворити в предпочитанията си т.нар. традиционни канали за комуникация.
Прогнозите за 2010-а са за 10-процентов скок на рекламните бюджети, като половината от средствата ще дойдат от президентските и парламентарните избори през есента. Изпълнителният директор на "Пиеро 97" Иво Цеков смята, че годината ще се окаже последна за някои печатни издания.

Историята помни

как в името на някой всенароден вот винаги е имало издания, които са се раждали или пък са заминавали заради каузата. При всички положения радиото ще остане най-евтиният рекламен канал и най-вероятно при него стойностите ще се запазят непроменени. Безспорно е, че изборите ще окажат най-голямо положително въздействие върху приходите на телевизиите. По-точно върху приходите на влиятелните национални тв канали. А поради факта, че данните на Асоциацията на рекламните агенции се изчисляват върху официалните тарифи на медиите, без да се "броят" отстъпките, бартерите и комисионите на рекламните агенции, много е вероятно изборите да подпомогнат медиите повече от очакваното. Така очакваният възход, от който половината да е благодарение на вота, ще напълни касите на редакциите над предвидените 10 на сто. Което никак не е без значение, като се има предвид, че по традиция част от медиите в България преживяват от избори до избори.

Стр. 36

TV Bulgaria I 10.03.2011

в. Банкер | 29.01.2011 

Беше модерно преди години в медийните среди да се пита: В Лондон има между 10 и 12 радиостанции. Знаете ли колко са радиата в София? Отговорът се рецитираше и бе – 36. Сравнението с английската столица имаше за цел да накара софийския слушател да се почувства значим и по решение на съдбата по-обогатен откъм ефирни честоти от лондончанина. Така между редовете трябваше да се чете и че няма за какво да се срамуваме от пренаселването с радиа и радийца, както и че количеството е сигурна гаранция за разнообразие. По ирония на съдбата обаче някои радиа геройски загинаха, други се преформатираха, а трети запазиха позициите си. Какво точно се случва в радиоефира след поредните рождени дни на двата информационни лидера “Хоризонт" стана на 40 години на 25 януари, а частното национално “Дарик" на 18 години на 21 януари?

Какви са навиците

на българския слушател (в случая на радио, не на СРСта), обобщиха в свои изследвания две агенции – TV Plan TNS и Market Links. От данните се вижда, че през последните десет години челната позиция е за програма “Хоризонт" на държавното радио. Тя се утвърждава като информационния лидер, независимо че имаше периоди, в които се тресеше от вътрешни бунтове. Поводите за тях беше традиционното несъгласие на радиотружениците от назначените от НСРТ или СЕМ генерални директори. Спомнете си например кри-
зите около казуса “Бориславов", когато на “Драган Цанков" 4 имаше гладни стачки, блокади и т.н. Но въпреки неуредиците “Хоризонт" не отстъпи и категорично държи първата позиция по слушаемост за десетилетието. През 2001-ва програмата има 32,4 на сто от националната аудитория, следвана от “Дарик" с 11% и “Веселина" с 9 на сто. Подредбата се запазва до 2005-а, когато се наблюдават размествания между втория и третия – тогава “Веселина" изпреварва “Дарик" и Топ 3 изглежда така: “Хоризонт" – 26.3%, “Веселина" -10.9%, и “Дарик" – 6.5 процента. Година по-късно ситуацията е същата, но с други параметри – докато “Хоризонт" е с рекордните 40.1 на сто от националната аудитория, то “Веселина" е също с рекорд от
37.3%, а “Дарик" се задоволява с 12.3 на сто. Но 2007-а е доста по-неблагоприятна и тогава стойностите са с пъти по-ниски – “Хоризонт" е с 21.1%, “Веселина" със – 7.95, а “Дарик" със -7.3 процента. Нов играч сред първите трима идва през 2008-а, когато сред аудиторията на 36-54-годишните се настанява “Радио 1". Данните на TV Plan TNS са категорични, че българинът по традиция предпочита информационните радиостанции а чак след това идва ред на музикалните – независимо дали предлагат попфолк или рок. Това обаче не означава, че битката между политематичните и профилираните радиа е заровена в миналото.
Друго изследване, отново на TV Plan TNS от 2009-а, показва, че Z-Rock е най-предпочитаното радио за мъжете между 25 и 45-годишна възраст. Но данните са само за столицата. След категорично рокаджийския радиозвук идва ред на “Дарик", “Витоша", “Радио 1", “Енерджи" и други. “Хоризонт" е на осма позиция, а “Веселина" – на 12-а. Софиянците, които си падат по фолка, наблягат повече на другото радио с такава ориентация като “Вероника", което е на шестата позиция.
На въпроса “Коя радиостанция слушахте вчера?" 6.2 на сто от младите отговарят N-Joy, което го изстрелва на челната позиция измежду 35 радиостанции по среднодневна слушаемост. Става въпрос за аудиторията между 15 и 25-годишна възраст. И N-joy, и Z-Rock са от една и съща медийна група – bTV Radio Group. В нея са още Melody, Jazz FM, PRO FM и Classic FM. Любимите три радиа на софиянци като цяло са “Хоризонт", “Дарик", “Веселина". В началото на изследвания период към тях може да бъде причислено и първото частно радио – FM +, а през последните две-три години – “Радио 1". Какво се слуша в останалите големи градове на страната? “Радио 1" е сред любимите радиостанции напоследък и в Пловдив. Там обаче лидерското място не е фиксирано, както в столицата за “Хоризонт". В града под тепетата държавната програма обикновено заема втората позиция, а през последните две-три години изобщо липсва от Топ 3. Силно присъствие в Пловдив има местното “Ритмо", а отскоро и “БГ Радио" и “Атлантик".
Лидерската битка във Варна е между регионалното поделение на БНР -радио “Варна", и друга местна радиостанция – “Браво". Към пъзела се прибавя и обичайният заподозрян “Хоризонт". В морската ни столица “Веселина" не е сред най-предпочитаните -за десет години тя само два пъти се е нареждала сред първите трима. Но и двете й присъствия са на челните позиции.
Битката между “Хоризонт" и “Веселина" се разиграва от няколко години и за слушателите в Бургас, като двете медии си разменят първите места. Картината обаче там е по-пъстра, тъй като в началото на проучвания период доста почитатели имат FM +, както и “Атлантик". “Дарик" не се среща нито веднъж и в този морски регион сред първите трима, за сметка на “БГ радио", N-Joy, “Радио 1", “Витоша".
Идеята да се правят информационни радиостанции, какъвто беше примерът с несъществуващото вече радио НЕТ, загина. Опитът доказа, че това е твърде скъпо начинание а и че у нас няма място за трета радиомрежа с подобна насоченост. Или че тя няма как да се пребори с “Хоризонт" и “Дарик". Очевидно двете национални информационни радиа са напълно достатъчни в политематичния си профил, независимо от пренаселването на радиопазара. Всъщност, той е пренаселен с музикални радиа, част от които дори нямат собствен облик и трудно можеш да ги разпознаеш. Повечето от тях не само загърбиха собствените си рубрики, които сами създадоха, но по подобен начин се отнасят и към новините – четат сводката от някоя агенция, без да пресяват важните вести. Разбира се, профилът на подобни медии не е информационен, а музикален и затова по-големият им проблем е друг. Едни силно се профилираха – независимо дали в рок музика, чалга или джаз, но по-голямата част са нещо като манджа с грозде – пускат от всичко. Ясно е, че за някои важи принципът – едно студио, един микрофон, един водещ, а дори и да не е така, с такова впечатление остава слушателят.

Суперстранно е само как оцеляват?

Радиото е евтина медия и рекламите в него не са особено скъпи. По данни на Асоциацията на рекламните агенции АРА през 2009-а бюджетите за реклама в радио са били 41.928 млн. лв. и са имали 13% ръст спрямо предишната година. Пикът в този сегмент е през 2005-а, когато има 95% ръст, но конкретно миналата година е била изключително трудна, както бе и за пресата, и за външната реклама, и за телевизиите. Данните още не са обработени, но въпреки това наистина възниква въпросът при положение че от толкова много радиа българинът предпочита едва неколцина, как оцеляват останалите? Както и защо не се сбъднаха прогнозите, че в икономическата криза ще има поне 20-30% фалити на радиостанции? Напротив, те продължават да си излъчват независимо дали някой ги слуша.

Стр. 36

БНТ, Екип 5 | 27.01.2011 | 11:17

Водещ: Добър вечер. Подготвили сме две основни теми за днес! Как се изследва силата на медиите в България? Разговор с новия директор на фирмата за изследване на аудиторията „ТНС ТВ Планет”, Жорж Лукс. И втората не по-малко интересна тема. Гражданската онлайн активност, що е то? Ще ви срещна с двама от най-известните български блогъри, но сега както е обикновено е време за новините от деня като музика!
Новини:
Водещ: Новините такива каквито са, но без думи, само като музика. Този новинарски клип който правим всяка сряда, събира все повече и повече почитатели. А сега, ще /…/ Яна Титова, с която ще говорим за новия филм на Ивайло Христов, „Стъпки по пясъка”. Тя играе една от главните роли. Добре си дошла, здравей.
Яна Титова: Здрасти, приятно ми е.
Водещ: Знам, че идваш от снимки, затова буквално влетяваш.
Яна Титова: Да.
Водещ: Значи идваш от снимки, имахте пресконференция в петък премиера. Това означава, че все пак се случва в българското кино?!
Яна Титова: Ами надявам се да се случва, макар че така моите снимки не бяха свързани с българското кино, това е друга тема.
Водещ: …до кино, но все пак български актьори участват!
Яна Титова: Мисля, че има още много неща, които могат да се случат в киното, дано да имаме шанса да ги направим. Наистина.
Водещ: Добре. Кажи ми „Стъпки по пясъка” е името на филма, това…
Яна Титова: „В пясъка”!
Водещ: В пясъка, защото аз прах аналогия със „Стъпки по пясъка” на Тодор Колев, фалшив герой. Няма нищо общо.
Яна Титова: Не.
Водещ: Добре, нека да видим части от този филм, трейлъра.
Трейлър:
Водещ: Яна, харесва ли ти филма в който си участвала?
Яна Титова: Да, страшно много.
Водещ: Добре, кажи ни три неща, зареди които зрителите трябва да гледат този филм?
Яна Титова: Първо този филм е истински, с чувство за хумор и това е една любовна история, разказана по начина на Ивайло.
Водещ: Второ, можем да кажем, че актьорите, които видях, наистина си заслужават.
Яна Титова: Да и не само тези, които видяхме, ами и всички останали актьори, които участват във филма.
Водещ: А третата причина, за да гледат този филм?
Яна Титова: Това е един любовен филм, всеки има нужда да види, някакви любов…
Водещ: Режисиран от Ивайло Христов?!
Яна Титова: Режисиран от Ивайло Христов и Ивайло просто е страхотен и направи един много истински филм.
Водещ: Добре, Яна благодаря ти, наистина те разкарахме от Панчарево, където са ти снимките, но това е достатъчен PR, все пак за филма, хората да отидат за да видят вашия филм. Благодаря ти за участието.
Яна Титова: Благодаря.
Водещ: И така, това е „Стъпки по пясъка”, филма на Ивайло Христов. БНТ винаги е подпомагала българското кино, както с лошите новини, така и с добри. Те винаги са добри, добре дошли при нас. Сега ще ви върна няколко седмици, по-назад във времето, когато наш гост в студиото беше Андрей Райчев, един от бившите собственици на фирмата за измерване на аудиторията „ТНС ТВ План”, да чуем какво каза той тогава!
Годината 2010:
Водещ: Но в същото време се чу в края на мината година, че „ТНС ТВ План”, сте го продали вече. Това за добро ли или е за лошо е?!
Андрей Райчев: Какво да ви кажа, не знам читателите, слушателите дали ги вълнува това нещо. Но честно казано, първо взехме добри фирми за фирмата, второ на мен крайно ми омръзна ситуацията в която изпадахме. Значи ние бяхме нещо като съдии между телевизиите, давахме, тази фирма имаше… това не е Галъп, това е парче от Галъп, който даваше рейтингите на телевизиите. Колко души ни гледат в момента, колко души гледат вашата конкуренция. И трябва да ви кажа, 20 години се занимавам с това…
Водещ: С доста скандали!
Андрей Райчев: Искам да ви кажа, че скандалите ми омръзнаха, истински ми омръзнаха. Резултата ще бъде, новите ще мерят … по-лошо и по-скъпо.
Водещ: В студиото вече е нашият гост Жорж Лукс, един от новите собственици на фирмата „ТНС ТВ План” и досега управител на конкурентната фирма „ГФК”. В студиото специално… разговор… Милен Цветков, който има сериозен интерес към тази важна за медиите тема.
Водещ: Добър вечер, добре сте дошли. Надявам се, че се чувствата комфортно. Ще ми позволите ли едно, шеговито начало?
Жорж Лукс: Разбира се.
Водещ: Как се чувства човек в кризата с името Лукс?
Жорж Лукс: Това си е на късмет от една страна. И тя трябва така да разведрява хората от друга страна. Но да оставим страната на шега. Според мен това ни дава възможност да извличаме възможности от кризата. Защото кризата, както знаете винаги с две лица.
Водещ: Добре, благодаря ви. Нека да минем към по-сериозната част. Факт е, че измерването на аудиторията в България, като чели остана в 20 век?! Не се измерват сателитните потребители, много от дигиталните пакети! Или може би това да го обединим с един друг въпрос! Под кое име ще започнете да оперирате, „ГФК” или „ТНС” ще запазите?
Жорж Лукс: Както знаете и това е една от причините поради, които сме се събрали тук сега е, че ние като Гарп, ГФК, сме придобихме ТВ План, които заедно с нас правиха измерванията на аудиторията тука в България на българска територия. И плана за сега ни е да вървим така, определено в продължение на два месеца от тук нататък и двата панела едновременно да си съществуват паралелно. И след това, след два месеца време, да увеличим бройката на нашия панел, на Гарп и съответно да преминем към нашата система на измервания. Така, че в крайна сметка в България на този много интересен, предизвикателен така пейзаж на медии, да имаме една мерна единици.
Водещ: Добре, явно за бъдещите технически въведения, ще ни говорите по-късно, но следва да включим и моя колега, Милен Цветков. Той прояви голям интерес, когато разбра, че ще сте тук?!
Милен Цветков: Първото интересно нещо което разбрах от вас е, че трябва кризата да я преживеем луксозно! Това е първо, а второто. Окей, нека сериозно вече по темата. Има много спекулации по отношение на достоверността на данните, които ни бяха подавани досега. Как ще ги гарантирате, че това ще остане в наистина 20 век, както каза колегата?
Жорж Лукс: Нека да ви кажа, в бизнеса с измерванията, в нашия бизнес вие като медии, вие телевизии, медии, вие също се част от процеса. Винаги е имало съмнения и спекулации. Но това е много лош елемент! И в този случай, бих се върнал, човек да се обгражда с лукс, ами с факти и с цифри.
Милен Цветков: Ето конкретни неща, едната фирма до момента има, до колкото знам 800 разположени единици, които изчисляват гледаемостта, а другата има 1200! Ще ги обедините ли?
Жорж Лукс: Не, не. Те не могат да работят заедно, както /…/ и философията е различна. Все едно да събереш вода и огън, не може да се събере, не става, в никакъв случай. И това дори, не е въпрос да се дискутира качеството, а и философията и технологията, начина на мислене, който е подплатен, който /…/ И това е целта ни така, от 1-ви март, вече имаме нашата система за измерване, която вече да е в експлоатация, с 950 домакинства, мрежа от 950 домакинства, които да мерим, които представляват така зрителската аудитория, представителна извадка да бъдат. И това което г-н Кузмов вече каза, за дигитализираните потребители, тези които имат цифрова телевизия, съответно ще увеличим процента на хората, които гледат телевизия, като участие в тая извадка, на 35%.
Водещ: Преди няколко седмици Кънчо Стойчев участваше в нашето предаване! Беше много така кратък в обяснението, но изречението което спомена „Очаквайте, че измерванията ще станат много, много, много по-скъпи!”, важното е ще станат ли по-точни?
Жорж Лукс: Точно или много по-точни. Естествено те са си точни, те трябва да бъдат точни за нас, за мене, това което е важното и което всеки ден съм изправен пред него когато говоря с медии, които са нашите клиенти. Аз трябва да бъда надежден и надеждността на моите данни, ако примерно вие търсите вашето предаване и сравнявате, тези данни те трябва да бъдат надеждни за мен. На вас могат да ви изглеждат не добри или добри. Но трябва да са надеждни.
Водещ: Нека…
Жорж Лукс: Ако пак видите рейтингите, това което е нашата цел, не е да сложим някаква система която е от типа Ролс Ройс и да въведем на българската земя, особено в години на криза, която ни заобикаля. Едно БМВ ще ни свърши добра работа, за да отговорим на очакванията на хората.
Водещ: Нещо което ме интересува, все пак вашата работа върти около да кажем около 200 и 500 млн. евро в България. Т.е. подава посоките, в които тези пари текат. Това са много пари! И тези пари могат да влияят примерно в хората, които стоят тези устройства, по някакъв начин, ако стигнат до тях, да им дадат повече, някакви… Нали вие заплащате, на семействата? На семействата, където стоят тези боксовете?
Жорж Лукс: Не трябва да им плащаме, ама малко, малко им плащаме…
Водещ: Примерно ако някой от големите клиенти реши да плати малко повече, кой знае картата където стоят тези устройства? Ние сме като българи много подозрителни в този момент, в този момент сме много подозрителни!
Милен Цветков: За 200 и толкова милиона…
Жорж Лукс: Да, да. Ясно трябва да се направи разграничение. Да вземем тия 950 домакинства, за които стана въпрос. Там това е китайската ни стена, така да се каже. Тези адреси, тая сутрин имахме с потребителя, потребителите които представят цели медиен пазар в България, имаме пълна прозрачност на системата ни на измерване. Единственото нещо което не мога да ви кажа е кои са ни, кои са адресите на нашите домакинства.
Водещ: Ами ако те се похвалят?
Жорж Лукс: Излизат, това е, край. Ако усещаме, че някой се е похвалил някъде. И ако кажат „Ние сме това, кажи, какво да гледам” и следим тяхното поведение, ако видим, че има анормални, не типични неща, веднага ги вадим от панела.
Милен Цветков: Да покажем все пак на хората, това е тая митична, митична машина?!
Жорж Лукс: Е чак толкова митични, не е!
Милен Цветков: Дайте го насам, дайте го насам!
Жорж Лукс: Това е кутията, не съм техничар, но нали. Има такива, значи това което получава едно домакинство, за да участва в панела е както казах е тая магическа кутийка черна, с висока технология вътре, която мери.
Водещ: Изглежда като черна кутия!
Жорж Лукс: Нещо такова, да, точно така. Но тази кутия е свързана с вашия телевизионен приемник вкъщи. Може с видеото да го свържем, с Плейстейшъна да ви е вързана, каквото минава, нали. Нещо през което приемате сигнал. Това е свързано с дистанционното управление, което имат и това което правите примерно, ако вие сте в домакинството двамата. Ако гледате БНТ разбира се.
Водещ: Да де, но ние сме пет човека в семейство, тогава има само едно дистанционно?!
Жорж Лукс: И е много прост примера, който ще ви дам. Имате тука под а,б,в,г,д … отделните членове на семейството.
Водещ: Може ли да го покажем на някоя от камерите, ако можем да приближи за да види.
Жорж Лукс: В тоя случай примерно трима, тричленно домакинство, Иван и Йордан и сина им. Имаме гости, така имаме и гости. И гледате БНТ, вие, а устройството мери, че някой гледа БНТ. Но сам трябва да се обозначите, тука пише Иван.
Водещ: Добре, но ако съм изпил две ракии и натисна на Жана бутона?!
Жорж Лукс: Вижте, има начин да се проследи в поведението на тяхното домакинство, защото то не е еднократно, един път да го мери. Виждаме отскоци в поведението, които са далече от нормалното.
Водещ: Нетипични!
Жорж Лукс: Точно така. И връщаме, т.е. а техниците отиват, ние непрекъснато и управата в ръководството и техниците поддържаме връзки със семейството.
Милен Цветков: Може ли да направим доминираща една телевизия, фаворит в изследванията, ако поставим на определени места, в определени семейства, в определени градове населени места, съответните апаратчета?
Водещ: Ще се променят ли…
Жорж Лукс: Ама, ако искаме да, всичко може да стане. Но..
Милен Цветков: Съществува потенциална такава възможност, но това е да манипулираме, каквото и да било, просто да поставим където, на определени места където е необходимо такива апарати и да постигнем резултат?!
Жорж Лукс: Ами да, ами дам. Чакайте, нищо магическо няма тука и вълшебно. Научната обосновка, когато имаме /…/ в България, са научните критерии, факторите, демографията пол… град ли сте, така че да може /…/ да представи /…/ и затова /…/ панел трябва да бъде непрекъснато, извинявайте обновявано.
Водещ: Реално науката е тази която е най-голямата гаранция, че това което се прави, всички друго е въпрос на ситуация, на избор?!
Жорж Лукс: /…/ на пейзаж е да гарантираме, че с всички параметри на статистиката, научните обосновки /…/ разбира се технологията, която трябва да бъде /…/ 100% адекватна и /…/ ако всичко ни работи, спокойно даже и на вас, данни които са надеждни.
Водещ: Нали знаете влизаме в една ситуация, когато очакванията към вас са огромни. Всички, които са втори в момента, четвърти, пети, очакват, че с тази промяна във фирмите, може би нещо ще се промени! Може би дори от това, че ще включите сателити, дигитални неща, че ще разширите изследванията в семействата?!
Милен Цветков: Само да го допълня! В продължение на шест години, моята заплата е зависела от това нещо! Така, че за мен това нещо е свещено?!
Жорж Лукс: Не, не, чакайте, не е от това. /…/ едната такава… телевизионна станция, знам кой от какво се вълнува. Искам ясно да кажа, няма /…/, ако не можем да и въздействаме. Това което имаме са едни /…/ медийните ръководители, могат да си направят заключение от това което виждат.
Милен Цветков: Ще има ли разместване тук, това което?!
Жорж Лукс: Предполагам, че и от наша страна не може да има никакви очаквания, да се очаква нещо от нас. Ние даваме система, която работи, съответно по места…
Водещ: Ще използвате ли нови места, тогава на тези устройства, на тези черни кутии? Ще смените ли местоположението им?
Жорж Лукс: За момента трябва да увеличим бройката на панела, т.е. /…/
Водещ: В тайминг, когато трябва да се сменят тези устройства?! Колко време може да стои едно…
Жорж Лукс: По постоянен начин, всяка година ние сменяме панела с определен, с определен процент.
Водещ: Това е нещо което ни интересува!
Жорж Лукс: От него се обновява, идват нови хора и влизат. Но винаги на базата на данните, които ни дава и Националния статистически институт. И също /…/ цифровизацията. Ако видим, че зрителите имат някакви нови тартори, ние трябва съответно да се адаптираме към средата, която мерим. Но това което доставяме ние, са чисто и просто факти и цифри, това е. Да си /…/
Милен Цветков: Не е ли това по-добре, да има навсякъде, всеки телевизор да бъде с такова нещо? Тогава няма ли картината да е по-точно?
Жорж Лукс: Ама абсолютно, че трябва да е така нали. Идеално и за нас така ще бъде?!
Водещ: Колко е скъпо едно такова устройство, колко е скъпо едно такова устройство?
Жорж Лукс: Трудно е да се каже, защото ти го взимаш, ама трябва да го адаптираш и зависи от това /…/
Водещ: Инвестицията е много голяма, за да се увеличи броя на /…/
Жорж Лукс: Така е, така е. И между другото, /…/ задържа в този който, ние като фирма също инвестираме страшно много, много изключителна инвестиция. Трябва да знаете, че по отношение като ангажимент към България, ние ГФК имаме средно срочни и дългосрочни планове, да инвестираме в България. Защото това нещо не може човек така да го инвестира /…/, да събере някакви инвестиция /…/ е непрекъснат! Трябва да инвестираш и да гарантираш тази надеждност на всичките си партньори!
Водещ: Милене освен да се доверим, че от март месец…
Милен Цветков: …това е много важно за мене, в личен план, нали защото хората дали гледат, как се измерва и т.н. Но моите договори обикновено са свързани с тези устройства! Вие гарантирате ли ми, че аз мога да заложа стъпки в заплащането си на това нещо?
Жорж Лукс: Не, не мога да…
Милен Цветков: Значи да не залагам, значи ако шефовете ми кажат…
Жорж Лукс: Това което мога да ви гарантирам е, от наша гледна, от нашата фирма може да ви гарантираме, че ще положим всички усилия /…/ в която има само факти и цифри, /…/ програмния директор във вашата станция, ще реши как да процедира и как да плаща./…/ с приятни, поне може да сте сигурни, че са верни и надеждни.
Водещ: Милене този разговор може да продължи и друг път и в интернет, просто трябва да следващите гости да посрещнем. Благодаря ви за участието в нашето предаване.
Жорж Лукс: И аз ви благодаря.
Социална мрежа:
Водещ: Сега е време да разгледаме страниците в интернет, отново сме при Любен Дилов във фейсбук и четем следното нещо. Според руските сексолози, жената облечена като медицинска сестра възбужда мъжете, защото подсъзнателно те се надяват, че носи спирт. Следващото, ако и тази седмица академичната реформа продължава така, след 20 години, ще четем в пресата сензационен материал „Британски учени откриха български учени”. И последното нещо за днес, което само секунда да видим къде се намира! Британските учени ги казахме. Ако извикате „Пожар”, идват пожарникари, ако извикате „Крадец” идва полицай, ако извикате „Вселената е в опасност” идват само санитари. И накрая ще ви прочета последното нещо! След като сме в държава в която бюджетът за подслушване е по-голям от този за културното министерство, всеки ден набирайте произволен непознат телефон и четете 15 минути откази от класическа литература. Това са идеите на Любен Дилов, това беше края с неговия блог. А това което искам да продължа моето предаване е един материал, който видях вчера в „ По света и у нас”. Смятам, че той анонсира края на медиите по странен начин. Така, че нека да го видим.
Видео материал:
Вече знаем, че най-ярка представа за такива събития дават любителските кадри. Докато руските телевизии успеят да ги излъчат, първите снимки, данни и полезни съобщения вече излизаха в интернет и главно в Туитър. Суматохата след взрива на Домодедово не пускат никакви съобщения по високоговорителите. В това време в Туитър има данни за убитите и ранените и телефони на хора, които искат да помагат. Твърди се, че президентът Медведев научил за атентата от мрежата, защото руските телевизии пускат шоупрограми и сериали, докато CNN и BBC, предават пряко от летището. В някои части на Русия, телевизията съобщава за атентата в Москва, чак вечерта. Някой пресмятат, че Туитър разпространява информация за пет минути, радиото за 30, а телевизиите за два часа. Според един блогър, това е смъртта на традиционните медии, като източници на оперативна информация в кризисни ситуации. В Туитър обаче се появиха и много лъжи, слухове и непроверена информация. Затова експертите отхвърлят идеята, че мрежата може изцяло да замени медиите.
Водещ: Добра вечер. В студиото на темата гражданската активност в интернет съм поканил Асен Генов и Константин Павлов. Всъщност имате юзър, имена, които сте известни в мрежата.
Константин Павлов: Аз съм известен като Комитата!
Водещ: Комитата?!
Константин Павлов: Да.
Водещ: Разбира се, че смъртта на медиите в този репортаж, както и завърши е пресилена, но все повече и повече интернет активността дава отпечатък в обществото.
Константин Павлов: Не става дума толкова за смъртта на медиите, колкото за едно ново състояние за медиите. Че от сега нататък, така наречените традиционни медии, ще бъдат в симбиоза с така наречените нови медии. Хората медии, т.е. хората, които поддържат някаква активност в Туитър, в социалните мрежи. Има …
Водещ: Дори сега е момента да подсетя зрителите, че като свърши телевизионното време, ние ще продължим в интернет, абсолютно използваме този прийом. Добре сте дошли и на вас.
Асен Генов: Благодаря, ами.
Водещ: Инициативата беше все пак ваша, да направим /…/ да говорим. За мен наистина това е изключително интересен въпрос.
Асен Генов: Да, аз мисля, че можем спокойно да /…/ разпространение на информация и възможността хората да се само организират и да доведат до някакви ефективни действия в реалния, в офлайн живота, извън нали онлайн дейността им и активността им. В България много голяма степен се дължи на това, че през годините държавата като чели беше по-скоро /…/ по отношение на това, какъв феномен е интернет. Контрола беше в най-добрия смисъл на думата, контрола беше изпуснат, което доведе до може би едно от малкото на пръста на едната ръка, може би ще ги броиме, истински пазарни явления в /…/ качеството на услугата на изключително високо ниво, свързаността на световно ниво, нали като скорост и като всички характеристики, които би трябвало да има интернет. Което от своя страна дава възможност дори в България нали да се извършват, да се, така българската интернет страна да бъде арена за изключително висока гражданска активност.
Водещ: Нека да кажем, че вие сте представители на Фондация „14 януари”. Какво стои зад нея? Защо се кръстихте така?
Асен Генов: Ами 14 януари, ние избрахме като така име на нашата фондация, събитията от 14 януари 2009 година, когато лично за мене това беше един от най-големите спонтанна форма на организация на българското общество, което беше…
Водещ: През интернет!
Асен Генов: През интернет беше изцяло организиран протеста тогава, естествено протеста имаше политически характер. Той беше по един брутален начин потъпкан и в крайна сметка, реалната възможност интернет активността да даде ефективен и обществен политически ефект в реална живот, в офлайн живота, беше пречупен и затова носят отговорност тогавашното правителство и тогавашното управление на София.
Константин Павлов: А и също само да добавя, събитията от 14 януари миналата година, когато ние протестирахме срещу промените в Закона за електронните съобщения, срещу подслушването, събирането на трафични данни. Стори ни се много знакова дата, която трябва да се запомни…
Водещ: Всъщност да кажем, че вие сте в защита на личните информации, личните данни от държавата, по някакъв начин!
Константин Павлов: Да, точно така.
Водещ: Но тогава протеста събра много хора, но в следващите опити да се съберат хора през интернет, се оказа, че не беше толкова ефективно. Имате ли някакво обяснение затова?
Асен Генов: Моето обяснение се дължи на това, че…
Водещ: Нали говорим за мобилните оператори, които се опитват, т.е. протеста срещу мобилните оператори?!
Асен Генов: Сега, не бих искал да разглеждам конкретен протест, защо събира много или малко хора. Но тенденцията, че интернет, особено за това, което нали Комитата говори, за тази възможност за свободна алтернативна изява на мнение, на критичния поглед върху обществото и върху управлението на дадената страна. Интернет мака и може би активността офлайн да не изглежда толкова, колкото ние бихме искали да бъде висока и голяма. Интернет дава възможност затова да се формира мнение, като свободна и като алтернативна среда на това което виждаме, като традиционни медии, в най-общия смисъл на думата. И това посочва едно не отдавнашно изследване, че медиите традиционно, без да засягам никого нали, се отнасят като чели повече с любов към управляващите, като интернет е критичен. Критиката, опозиционната критика в добрия смисъл на думата е в интернет средата!
Водещ: Да но това не е ли някакъв резултат от така нареченото хейтърско общество, което се подвизава там. Хората, анонимните хора, които говорят само лоши неща!
Константин Павлов: Ако, сигурно си спомняте има една такава сентенция, че девет от десет новини в медиите са отрицателни! Същото важи и за нещата в интернет, естествено, че нещата, които са отрицателни и така нареченото хейтърски се разпространяват по-бързо и получават по-голяма популярност. Но това е начина по който работят по принцип медиите! Аз не мисля, че имам някаква опасност в това нещо. Все пак целта на всяка масова акция е да предизвика някаква промяна в съзнанието. Тази промяна в съзнанието, макар и по друг начин, в друга степен се случва и в интернет и без да виждаме огромни маси хора на улицата. Естествено по-добре да ги видим, но според мен и това е едно явление, което ще оказва все по-голямо влияние върху обществени живот.
Водещ: Можем ли да сложим някакво начало, кога започна, кога стана възможна гражданската активност, 2006 година, когато се въведоха тези нови…
Константин Павлов: Ами да, грубо казано…
Водещ: 2006 година…
Константин Павлов: Точно така, с навлизането в България на уеб 02 технологиите, имам предвид социални мрежи, блогове. Тогава става възможно хората, които имат нужда да кажат по нещо своята гражданска позиция, да се организират, да обменят идеи и да се координират и да протестират. Но може би много хора не знаят, че Уики, всъщност е кауза, по някакъв начин. Уикилийкс, уикипедия…
Водещ: Всичко се завърта около тези неща.
Константин Павлов: Едно време преди така компютърната ера, уики може да се преведе с думата „народен”.
Водещ: Народен!
Константин Павлов: Но сега, уики това е някаква обща кауза, обща инициатива, по която работят много хора, едновременно, анонимни, не анонимни, разпределени по различно време по различно места на света, разпръснати. И от идва и името на най-голямата енциклопедия в момента.
Водещ: Можем ли да си представим света, ако тази технология беше навлязла по-рано, какво щеше да се случи с комунизма, той можеше ли да съществува!
Константин Павлов: Абсолютно не може да съществува и доказателство за това е, че всички авторитарни и тоталитарни режими в момента, подтискат развитието на интернет, не харесват интернет и се стремят всячески да го ограничат или контролират. Виждате какво става в Китай, в Северна…
Водещ: Че в Русия дори Скайп се опитваха да забранят!
Константин Павлов: Да и в Русия са много сериозни опитите, в Северна Корея мисля, че само определени членове на /…/ могат да ползват интернет.
Водещ: В Куба до скоро имаше, също имаше забрана!
Константин Павлов: Точно така.
Асен Генов: В същото време обаче трябва да обърнем внимание върху това, че в държави, които най-общо казано сме склонни да ги определяме като нали страни с по така слабо развитата демокрация и с по-авторитарно и не демократично управление, там пък интернет Туитър да речем и други социални мрежи са изключително мощен в реализирането на протести. Ето днешната информация, информацията от днес, примерно, че в Египет протестите, също са били организирани през интернет. Т.е. въпреки, че нали не правя никаква референция към нито една от държавите, но въпреки, че както каза Комитата, не демократичните режими, те се стараят да подтиснат интернет, той пък действа като контра пункт, позволява на хората нали да противодейства по своя си начин.
Водещ: Да, аз предполагам, че колегите ще подадат вашия блог да го видят хората. Не, че ще му направим реклама, но знам, че сте създали една група,която такава независима се опитва да анализира тези записи, които държавата също се опитва да анализира по някакъв начин, било в чужбина. Аз хвърлих, нямах много време поглед върху тази информация. И виждам наистина изключително детайлни познания. Как събирате тези хора?
Константин Павлов: Ами то е пак на този уики принцип, т.е. хора с интерес в тази област, които имат познания в различни аспекти на въпроса. Аз наистина трябва да призная, че там нямам голямо участие, но имам поглед върху нещата. Не е толкова сложно когато хората имат интерес, когато се чувстват, че са лъгани или по някакъв начин /…/ те винаги се опитват да…
Асен Генов: Самите …
Константин Павлов: Самите /…/
Водещ: Като неволята, но това е все пак /…/ позиция в онлайн.
Асен Генов: Това е така наречения кралсорсинг, при което една група хора, нали крал ако го преведем буквално е тълпа, та групата хора произвеждат експертиза. Ако говорим конкретно за актуалните теми напоследък в България, изтеклите звукозаписи от разговори на висши политици. И те анализирайки и отхвърляйки всички плюсове и минуси, стигат нали до заключението, че тези записи са по-скоро автентични, дори стигат по-далече предизвикват и казват „Това е нашата неофициална експертиза, искаме да видим отсреща”…
Водещ: …това не е мнението на един, двама или трима експерти… става дума за огромна група от хора, от които всеки допълва нещо. Знае нещо и така се получава като чели наистина реална картина, при това те не заявяват това е така или не е така, те в повечето случаи само дават…
Асен Генов: И всички действия могат да бъдат проследени от всеки който пожелае да се запознае. Т.е. ако има някаква слабост, умишлена или неумишлена нали, изкривяване на информацията или манипулация, това нещо може да бъде коригирано по същия начин.
Константин Павлов: Абсолютно по същия начин може да повтори сам вкъщи на собствения си компютър и да се обеди дали тези изводи са верни или не са верни. Т.е. ние не работим по начина по който работи държавната администрация, която ни дава една страничка от заключението на експертизата, а не от цялата експертиза. Ние просто показваме всички стъпки, които са направени, всеки може да повтори анализа. Аз също го повторих, нещата са точно така както го пише.
Водещ: Добре, няма да вървим към детайлните изводи. Кажете ми нещо за електронната граница, скоро се раздаваха такива награди?!
Константин Павлов: Електронна граница е организация, която се занимава със защита на цифровите права в България. Ние бяхме много активни и аз, и Асен сме членове, имаме много други хора членове. Богомил Шопов например, много е активен Делян Делчев. Значи това е организация, която се занимава със защита на цифровите права. Това което нас така най-много ни активизира, ни мобилизира, бяха опитите още на правителството на тройната коалиция да въведе безконтролното следене , т.е. безконтролния анализ на трафични данни в интернет, нали същото и за мобилните комуникации. Т.е. кой къде се намира, нали абсолютна идентификация на абсолютно всяко електронна комуникация в България. И в противоречие на Конституцията, т.е. която казва, че никой не може да бъде следен без негово знание.
Водещ: Какви са опасностите за гражданската позиция в интернет обществото, в интернет? Ами по някакъв начин?! Да остане независима…
Константин Павлов: Аз само единствената опасност вижда, хората да не си вярват, защото аз забелязвам, че ние дето се вика, без да разполагаме с някакви бюджети или някакви кой знае каква организация, просто затова, че ни… всичко това ни интересува и сме активни, може доста да постигнем.
Асен Генов: Опасността единствено както аз я виждам, трябва да вкараме задължително в това, в контекста на това което Комитата говори току що, а именно опасността от проследяване и профилиране на хората, според тяхната интернет активност и според мобилната им телефония. Тези предупреждения, които ние отправихме миналата година, но това не беше само единствено Електронна граница, участваха и политически структури и неправителствения сектор. А и просто граждани със своята гражданска позиция и така известност или не. Нали и те участваха. Ние тогава предупреждавахме две неща, подслушването ще бъде тотално, рисковете за личната неприкосновеност са големи, това го наблюдаваме в момента. Единствено в този контекст, примерно вие сте журналист, вие имате своите източници, нали мобилни и т.н. Или лекар, лекарската тайна може да бъде застрашена…
Водещ: Нека да спрем. Запомнете си въпроса, защото ще го продължим в интернет след малко. Мен ме интересува /…/ правата на авторите, които страшно много страдат от интернет по някакъв начин и които се опитват да ги защитят. Знам, че имате и позиция по този въпрос, но това което наистина можем сега да кажем е един мост, че всичките тези отговори, ще бъдат след малко в интернет! И така, това е краят на телевизионното време. Разговорът ни продължава в интернет, влезте в рубриката онлайн в страницата на БНТ, гледайте ни модерно. Утре „Екип 5” ще ви очаква в, „Екип 5” ви очаква Иван Гарелов. Довиждане на телевизионните зрители, да живеят интернет юзърите.

www.regal.bg | 10.01.2011

Когато стане дума за телевизия и бизнес, ключовият фактор, който ги обединява, е рейтинг. Войната за зрители не се води само между самите телевизии, в нея са въвлечени рекламодателите и рекламните агенции.
Когато компаниите определят кога и как да насочат посланията си към хората, най-важното за тях е да знаят точно колко и какви хора гледат предаванията на различните телевизии. В България до съвсем скоро имаше два основни играча, които предлагаха мониторинг върху гледаемостта на предаванията (т.нар. пийпълметрия) – TNS/TV Plan и GfK Audience Research Bulgaria (GARB). От години това поражда напрежение на пазара. Не само че често се наблюдават сериозни различия в рейтингите, но и двете агенции предлагат две различни системи и методи на работа, което принуждава рекламните агенции да купуват данните и на двете компании, за да са сигурни, че планират правилно бюджетите си. На по-развитите пазари обикновено действа една пийпълметрична агенция, защото на данните се гледа като на валута.
И въпреки че отдавна съществува комитет на потребителите на пийпълметрични данни за тв аудитория, който включва телевизии, рекламодатели и рекламни агенции (т.нар Потребителски комитет), правилата на пазара в момента се определят от доставчиците на данни.

Внезапна промяна

Внезапно и неочаквано за пазара два дни преди Коледа компанията за измерване на телевизионни аудитории TV Plan бе продадена на GARB. И двете компании съобщиха новината през публикувано в БТА официално прессъобщение до медиите. Според него доставката на рейтингова информация за телевизия и мониторинг на телевизионна реклама "в следващите три месеца ще продължи да се осъществява регулярно на база пийпълметричния панел на TV Plan, след което ще се премине към доставка на данни от панела на GARB". Договорът между компаниите предвижда да се запазят клиентските софтуерни продукти. Това би могло да означава, че всеки от клиентите на компанията ще може да получава данните във формата и през софтуера, с който е свикнал, т.е. ще се работи и с платформата, разработена от TV Plan, и с тази на GARB.
В съобщението пише, че изпълнителен директор на цялата операция ще бъде Джордж Лукс. До редакционното приключване на "Капитал" той не отговори на въпросите ни. Социологът и съсобственик в TV Plan Кънчо Стойчев обаче уточни, че е продадена цялата компания TV Plan, която се занимава с рейтинговите проучвания. "Какво ще стане с устройствата [измерващи рейтинга] попитайте новия собственик, дали ще ги използва или хвърли е негова работа. Вече той притежава компанията", кoментира той. Рекламният и информационен медиен мониторинг, който подготвяше TV Plan/TNS, вече ще се извършва от фирма "Би Медия" с директор Мила Николова. Марката TNS занапред няма да бъде използвана в областта на измерване на телевизионни рейтинги в региона, а ще бъде запазена само за потребителски изследвания. TNS е компания на глобалния комуникационен гигант WPP. В България и региона тя се развива от ББСС, обща собственост на TNS с Кънчо Стойчев и Андрей Райчев. Стойчев обясни мотива си да продаде TV Plan с доброто финансово предложение, което е получил. "Българският пазар е малък и неблагодарен. Клиентите не ценят това, което получават като информация. Естествено е индустрията да се обединява. Сега, когато има една пийпълметрична система, цените за услугата ще се увеличат. В България цената е 1/3 от тази, която се плаща на румънския пазар например", коментира Стойчев.

Страховете на пазара

За пазара е важно да има една (по възможност обективна) пийпълметрична система, данните от която да се признават от всички. С тях рекламодателите преценяват къде да вложат бюджетите си, а телевизиите определят цената на рекламното си време в зависимост от гледаемостта на предаванията си. В рекламния и телевизионния бизнес основните играчи не крият притеснението си от промяната. Причините за това са няколко. Новината за продажбата бе внезапна и не бе обявена както обикновено това става с важните събития, на пресконференция например. Не става категорично ясно дали сделката означава, че GARB просто е купила пазара, който TV Plan имаше, или в сделката влизат устройствата, които мерят зрителския интерес.
На пазара се коментира, че ако TV Plan има 1200 машинки, инсталирани в телевизорите на домакинствата, то GARB има 800. Любопитно е дали след придобиването на TV Plan ще се използва възможността домакинствата да нараснат на 2000 или не. Другото, което безпокои индустрията, е, че въпреки съмненията в достоверността на данните, които TV Plan предоставяше, нейната пийпълметрична система бе одитирана, докато тази на GARB никога не е била подлагана на проверки. А това е много важно за надеждността на данните. За времето, в което оперира на българския пазар (от ноември 2006 г.), GARB не успя да се пребори конкуренцията на TV Plan и на практика не успя да развие панела си за рейтингови данни.

Реакция

GARB все още не са имали среща нито с телевизиите, нито с рекламодателите и рекламните агенции, за да коментират намеренията си за развитието на пийпълметричния панел. "Можем да коментираме въпросите ви за сделката между GARB и TV Plan, след като се запознаем с намеренията на новите собственици на пийпълметричната услуга. Надяваме се системата на новия доставчик да следва посока на развитие на пазара, без да доведе до сътресения, както и да има последователност и сравнимост на данните", заявиха от bTV.
От "Нова тв" обясниха, че очакванията им са "за подобряване на системата за измерване на телевизионната аудитория". От телевизията допълниха, че "бившата агенция TNS/TV Plan не разполагаше с необходимото техническо оборудване за измерване на гледаемостта в домакинства с цифрово приемане на телевизионния сигнал. По последни данни от Establishment Survey на TNS TV Plan процентът на домакинствата, абонати на DTH оператори, е 24.4%. Като добавим към тях 12.4%, които са абонати на цифров пакет на кабелни оператори, получаваме над 1/3 от домакинствата в страната, гледаемостта сред които не можеше да се измерва". През годините "Нова" подкрепяше GARB и купуваше данни и от тях.
Началникът на отдел "Връзки с обществеността" на БНТ Силвия Симова коментира пред "Капитал", че след продажбата на TV Plan "въпросът по-скоро е как ще се осъществява контролът на качеството на предоставените данни". По думите й основното, което от обществения канал ще изискват, е "качество на системата за мониторинг на рейтингови данни, прозрачност на методите за набиране, обработка, своевременно получаване и анализ на информацията, покритие, обхват и представителност на извадката". Договорът на БНТ с TV Plan за доставка на данни за телевизионна аудитория и мониторинг на реклама изтича през май 2011 г. През ноември 2006 г. обществената телевизия първа реши да даде шанс на новата пийпълметрия на GARB и сключиха договор, който беше прекратен април 2007 г., тъй като не бяха доволни от работата си с агенцията.
През 2011 г. Потребителският комитет на пийпълметрични данни (телевизии, рекламодатели и рекламни агенции) най-накрая трябва да се трансформира в общо индустриално сдружение, т.нар. joint industry committee (JIС). През изминалата година телевизиите, рекламните агенции и рекламодателите постигнаха съгласие по основните му принципи.
Оттук нататък предизвикателството пред агенцията, която ще снабдява пазара с данни – GARB, е да осигури необходимото техническо оборудване и методология, за да бъдат измервани различните видове приемане на телевизионния сигнал, включително и гледането през интернет.

*Оригинално заглавие: Две в едно, неясно каква комбинация, Вестник "Капитал", автор Весислава Антонова

Оригинална публикация

в. Уикенд | 07.01.2011

Нещо страшно става с рейтинга, задава се масова чистка

Тежкото наследство, оставено от програмната директорка Олга Лозанова, все още мъчи Нова тв. Частната телевизия, която е най-скъпата медия в България заради сделката за 620 милиона евро, срещу която шведите от "Модърн Таймс Груп" я купиха, бе изпреварена дори от изпадналата във финансов колапс държавна БНТ.
Навръх Нова година; програмата на БНТ се оказа по-гледана от тази на частната телевизия въпреки гръмките закани на Иван и Андрей, че ще организират невиждано новогодишно шоу. "Опосумите" са събрали мизерния рейтинг от 3,74% – рекордно ниско ниво, за Нова от години насам. А издържаната от данъкоплатците държавна БНТ, която е длъжна да спазва редица ограничения, за да не е конкурентоспособна, събира рейтинг от 4,27%.
Абсолютен хегемон е Би Ти Ви – рейтинг от 27,13% и среден дял 62,2% за цялата телевизионна аудитория. От данните на "ТВ План" става ясно, че Би Ти Ви е 10 пъти по-гледана от конкуретната Нова тв. Преимущество, за което от първия частен канал едва ли някога са мечтали. Тоталният срив на Нова тв със сигурност ще доведе до сътресения и масови уволнения най-малкото заради отлива на рекламодатели. Каналът е принуден да прави допълнителни отстъпки на клиентите си, за да навакса загубения рейтинг. Като бонуси се раздават другите програми от групата – трите "Диеми".
Един вече изхвърча – продуцентът на сутрешния блок "Здравей, България" Асен Григоров е отстранен. Мълви се, че той ще бъде последван от Витомир Саръиванов и Ели Гигова, които търпят зрелищен провал като водещи на сутрешния блок. В този часови пояс Нова тв вече е изпреварвана от ТВ 7 и Николай Бареков, а Би Ти Ви и БНТ отдавна са дръпнали със солиден аванс.
През 2011 г. се очаква сериозно разместване в медийния пазар. Първата жертва вече падна – Про.бг спря, мълви се и за още няколко канала, които ще последват тъжната й участ. За сметка на това се забелязва невероятен подем на ТВ 7 и – изненадващо! – на държавната БНТ 1.

Стр. 28

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 27.12.2010

След 3 месеца рейтингите на телевизиите ще се измерват само по системата на GARB

Двете доскоро конкурентни пийпълметрични агенции в България TNS/TV Plan и GARB се сляха в едно. Компанията, която притежава дял от GARB – GFK – купи TNS у нас.
Тази сделка беше очаквана с нетърпение от хората в медийния бранш повече от две години. Стойността й обаче се пази в тайна. И от двете компании не пожелаха да споделят каква е сумата по придобиването.
Като мотив за сливането изпълнителният директор на GFK Джордж Лукс изтъкна желанието на компанията да разширява позициите си на българския пазар.
"Това решение беше подкрепено от настъпващите промени в медийната среда в България и постоянно растящите изисквания на потребителите ни", коментира той. Лукс ще стане изпълнителен директор на цялата нова структура.
Без конкуренция
Тази сделка обаче ще доведе до елиминиране на конкуренцията за рейтингова информация и мониторинг в България, тъй като TNS/TV Plan и GARB бяха най-големите играчи на този пазар. И двете агенции се радваха на популярност и клиенти, защото често се наблюдаваха сериозни различия между данните, които предоставяха. Причината се корени в различните системи и методи на работа. Затова повечето рекламни и медийни агенции бяха принудени да купуват информация за гледаемостта и от двете агенции. Така най-точно можеха да планират бюджетите си.
Какво следва от сделката
През първите два или три месеца доставката на рейтингова информация за телевизия и ще продължи да се осъществява на базата на пийпълметричния панел на TNS/TV Plan, съобщават от TNS. След този период ще се премине изцяло към измервателната система на GARB. Рекламният и информационен медиен мониторинг обаче ще минава през нова фирма – "Би Медия Консултант" с управител Мила Николова. Тя досега беше директор на TNS/TV Plan.

Стр. 5

в. Монитор | 23.12.2010

Компанията за измерване на телевизионни аудитории в България "ТВ План" бе продадена на Gfk Audience Research Bulgaria/GARB/, съобщиха от ТВ План.

Доставката на рейтингова информация за телевизия и мониторинг на тв реклама в преходни два-три месеца ще продължи да се осъществява регулярно на база пийпълметричния панел на ТВ План, след което ще се премине към доставка на данни от панела на GARB. Предвижда се запазване на клиентските софтуерни продукти. Изпълнителен директор на цялата операция ще бъде Джордж Лукс. Рекламният и информационен медиен мониторинг ще се извършва от фирма "Би Медия" с директор Мила Николова. Марката TNS занапред няма да бъде използвана в областта на измерване на телевизионни рейтинги в региона, а ще бъде запазена само за потребителски изследвания. TNS е компания на световния гигант в областта на изследванията и рекламата WPP. В България и региона тя се развива от ББСС, обща собственост на TNS с Кънчо Стойчев и Андрей Райчев.

Стр. 4

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 20.11.2010

Представяте ли си как, съобщавайки новината, че премиерът е играл мач, водещата си разкопчава сакото. Посяга към полата в момента, в който обяснява как днес е спрял лекарският протест. Кулминацията на емисията съвпада с падането на сутиена на новинарката, която обявява, че е прерязана лентата на поредната отсечка на магистралата X. Всичко това можеше да е реалност. Спомняте ли си "Голата истина в 600 секунди". Първите в Европа новини на голо (първообразът им е канадски) се излъчваха по МСАТ. Пет разкрепостени информираха за най-важните вести от деня, освобождавайки тялото си от ненужните дрехи. Голите новини вървяха на гърба на "Шоуто на Слави" по Би Ти Ви и бяха в люта конкуренция за рейтинг. Две немски телевизии и една френска наддаваха за правата върху тяхното излъчване. Малко преди СЕМ да ги спре, телевизията сама си ги спря. Това обаче беше преди десетина години. Новинарските емисии сега са други.
Поводът новинарските емисии отново да са под обектива е десетият рожден ден на новините на Би Ти Ви. Първата частна телевизия у нас изстреля дебюта си в тази дисциплина на 18 ноември 2000 година. Част от екипа не иска много да си спомня този ден заради… сътворените гафове – емисията започнала и… завършила с репортаж на Кристина Баксанова. Основният "виновник" била техниката – значителна част от която току-що била пристигнала. Шефката на новините – Люба Ризова, е на тази длъжност от създаването на медията, но също призна за противоречивите си спомени от онзи 18.
Независимо от фалстарта от години новините на Би Ти Ви са лидери по гледаемост. Централните ги гледат над милион и половина зрители всяка вечер. Според рейтингите на TV Plan за октомври първите четири позиции сред информационните блокове са на Би Ти Ви, като пазарният дял на централната емисия е 60%, а рейтингът й – 22.33 процента. Държавната БНТ пробива с петото място, където е нейната запазена марка "По света и у нас" (12.9% пазарен дял и 5.57 рейтинг). Следва я вечерната емисия на Нова тв – "Календар", съответно със стойности от 15.1 и 5.56 процента.
Една от причините за успеха на десетгодишните новини може би е новинарското поколение, на което аудиторията повери доверието си, а медията ревниво отгледа. Друга – че пренесе западния модел за правене на новини и официализира директните включвания от горещите точки, независимо че последното редовно е осмивано от героите в шоупредаванията.
Докато новините на Би Ти Ви израстваха през тези десет години, те се "сприятелиха" и с тези на "Нова телевизия", и на БНТ. От време на време даваха тон за песен и на други подрастващи новинари, но те с неособена охота възприемаха и продължаваха наученото.
През последните години и в БНТ информационните емисии са добре построени, за разлика от предишни ери, когато обслужваха единствено новините от жълтите павета. Новинарите от "Сан Стефано" 29, дали заради натрупванията на по-обширния си опит, демонстрират и амбицията за задълбоченост – като че ли по-всеобхватно развиват темите си. Положителен резултат дава и моделът да канят репортерите, изготвили съответния репортаж или пък компетентния по материята експерт, в новинарското студио. Така в реално време се опитват да разнищят горещите теми на деня. Отрицателно
върху БНТ се отрази все пак липсата на кадри от времената, когато тя беше единствена.
Силата на "Нова телевизия" като че ли е в разследванията. Но не защото Бойко Борисов казва, че най-много разследващи журналисти има в "Нова тв". Помнят се репортажите на Васил Иванов, а репортерка на същата медия предизвика оставката на Лъчезар Иванов като заместник-шеф на парламента и шеф на софийския ГЕРБ.
Тези хора са опасни за вашето здраве, гласяло заглавие в британския вестник "Гардиън" преди години. Под него се мъдрели снимките на тримата топводещи на телевизионни новини на Острова. Поводът за публикацията било изследване на университета в Нотингам, което доказвало, че гледането на тв новини за събитията по света, събрани в 15 минути или половин час, предизвиква
депресия, объркване и страх
Авторите посочили и причините за извода си – повечето новини са негативни и затова посъветвали гражданите, които преминават през труден период от живота си, да избягват новинарските емисии.
Само лошата новина е новина. Така пък биха отговорили поне 90% от запитаните в импровизирана анкета из България. При все че повечето с право се чудят защо покушението срещу някой подземен бос трябва да е водеща новина? Логично е аудиторията да недоумява и защо поредната прерязана лента от премиера също трябва да "отваря" пътя на новините?
Всъщност, какви новини точно иска публиката? Може би – позитивни. Поне за това призовават по форуми и в преки телевизионни връзки зрителите. Необходимо ли е обаче нещо да им се спестява? Има ли изобщо право телевизията да показва всичко? Анализаторите също нямат еднозначни отговори на последните два въпроса, особено след като през последните години и войните се разиграваха по тв каналите. Учебникарски са примерите как американските тв гиганти отразяваха войната в Ирак и как катарската "Ал Джазира" подходи с едър "детайл" към трагедията и показа "грозната страна на войната". Времената, в които монополът върху информацията държаха мегакорпорации като CNN и ВВС, бяха на път да загинат. Особено след тоталната намеса на ИНТЕРНЕТ. Въпреки това обаче спасяването на чилийските миньори отново доказа силата на големите новинарски емисии – CNN предаваше директно спасителната мисия в продължение на повече от денонощие. Все пак парадоксът, че нещо се е случило само ако са го показали по телевизията, е клише, но клише с мегаживот
Безспорно изпращането и поддържането на кореспонденти в чужбина е скъпо занимание. Но едва ли само това е причината за 30 години вестникарските страници с международни новини във Великобритания да се редуцират с 60 процента.
Големите български медии не поддържат сериозен списък с кореспонденти зад граница. Дори и БНТ вече не може да се похвали с прилична мрежа, независимо че има свои хора в Берлин, Москва, Скопие, Брюксел, Белград и Букурещ, някои от които се ползват и за нуждите на държавното радио. БНТ, и останалите тв канали разчитат преди всичко на стрингерите – нещастните кореспонденти. Вярно е, че властва ерата на ИНТЕРНЕТ и всичко може да се научи от глобалната мрежа, но е много по-авторитетно за всяка себеуважаваща се медия да информира чрез свой репортер на място. И докато тв каналите умуват върху тези теми, може би един от основните проблеми на новинарските ни емисии са връзките им с властта И инстинктът да подреждат новините си по един и същ начин. Разликата за зрителя е нулева – само няколко минути между началото на блоковете. Вместо да се гонят чии новини да почнат по-рано, за да захапят преди конкуренцията аудиторията, по-здравословно за новинарите ни е да наблегнат на тези вести, които ги няма в останалите телевизии. Или май това е неподходящ пример и Про.бг е доказателството. Когато преди две години още се казваше TV2, телевизията тръгна с амбициозни и различни от общоприетите новини. Но се провали. Все пак неплатеният ток на баба от Павликени не може да е водеща вест. Дори и поднесена по забавен начин. След експерименталния период TV2-Про.бг се върна към установения от останалите новинарски модел и новините й съвсем се "изгубиха". Независимо че свалиха голите новини, МСАТ също не станаха основни диктатори на общественото настроение в страната.
В последна сметка, докато медиите се изявяват като последна инстанция, не е ли по-безболезнено да гледаме шоу с новинарски елементи, отколкото новини с елементи на шоу?

Стр. 36