Водеща: Продължаваме в следната последователност. Най-напред Светла Петрова, известната българска журналистка, която се сбогува носталгично с БТВ тези дни. Малко по-късно Любен Генов, новият председател на съюза на българските художници и други теми от протеста на социалистите и проблемите на работната сила в България. Но тъй като става дума за медии, то не би могъл да бъде не просто празничен, а направо драматичен. Предполагам, че ще избегнете тези тоналности. И сигурно (…) нека си говорим на вие, тази дистанция е полезна като става дума за медии. Може би е по-хигиенично. Вие трябва да отсеете дали да разкривате до край медийните потайности на БТВ.
Светла Петрова: Ами здравейте, г-жо Маринкова. Въпреки, че за мен е странно да говорим по този начин. Колеги сме от толкова години. Работили сме заедно и в Хоризонт. Първо искам да кажа, че не е точна формулировката, че носталгично се сбогувам. Да, има някакъв момент на носталгия и на емоция, но искам да кажа, че макар и не е лесно, това не беше емоционално, импулсивно мое решение. Че то отдавна зрее у мен. И благодарение на ръководството на БТВ и намерението му за промяна на началния час на предаването всъщност аз успях да го взема. И затова благодаря на ръководството на БТВ. Благодаря за това, че цели 10 години тази търговска, тази комерсиална тв задържа в програмата си едно изцяло и толкова некомерсиално предаване. Имам предвид като съдържание, като стил, като начин на подготовка и осъществяване. То по никакъв начин, да кажем, не се различаваше от Неделя 150, от предаванията в обществените медии.
Водеща: Защо трябва да се благодари изобщо за тази поносимост към публицистиката. Нима това е най-нежеланото?
Светла Петрова: Трябва да се благодари наистина , защото знам, за една търговска медия не е лесно да подържа едно такова предаване. Иначе от рекламните блокове в предаването доста пари са влезли, не малко пари са влезли в касата на тв. Затова аз ви казвам, че обичам БТВ и винаги ще остана човек на БТВ, както обичам Хоризонт и винаги ще остана човек на Хоризонт. Най-важното беше, че през тези 10 години, пред които аз работих в БТВ в 9 от тях аз работих абсолютно свободно. През последната година обаче нещата драматично, дето казвате вие, се промениха. БТВ като най-голямата и в този смисъл най-влиятелната медия, която формира най-сериозно обществено мнение беше подложена на един… и е според мен подложена на един нечовешки натиск, както и повечето медии в България. И ние трябва просто да си кажем истината за нещата. Аз знам, че и радиото, и програма Хоризонт са подложени на такъв натиск, но слава Богу Хоризонт с нейната бунтовна традиция устоява на този натиск. Но нали виждате какво става в момента в българските медии или сме слепи за това, което става. Че медиите са разделени тотално да две. Има една малка група медии, които продължават да бъдат наистина медии, да осъществяват мисията на журналистиката, да бъдат критични към властта, да бъдат неин коректив. И една огромна друга група от медии, които упражняват един отвратителен слугинаж на властта. То се вижда. Сюжетите на тези медии, които са истински медии са различи от сюжетите на другите медии. И бих казала, че медиите в България просто не издържаха изпита си по демокрация 21 години след промяната на 10-ти ноември. Те в момента с поведението си болшинството, мнозинството от българските медии предават българското общество. Толкова жалък слугинаж, такива манипулации в полза на управляващите, такива грозни, гнусни поръчки за злепоставяне на журналисти, които са дръзнали да критикуват властта. Аз мисля, че не помним, даже последното не го помним от никого. А пък предишното да кажем от 1994 или от преди 1989.
Водеща: Сега нека направим по-внимателно назоваване на проблема. Разбира се, всеки говори пред съвестта, пред себе си и пред свободата си. Не мога да не нарека натиск в радиото нечовешки и в Хоризонт. Не мога да се закълна за това. Но искам да знам при вас как беше? Спускаха ли ви събеседници, забраняваха ли ви да говорите с някого? Ограничаваха ли във времето? Какво намирате в това нечовешки натиск?
Светла Петрова: Значи като казвам нечовешки натиск имам предвид БТВ. И знам, че на мениджърите на БТВ никак не е лесно в момент. И това решение, което те бяха взели за промяна на началния час на излъчването на предаването действително е най-безболезненото.
Водеща: Изглежда невинно даже.
Светла Петрова: Най-невинно. Само че поставено в някакъв контекст от събития и обстоятелства, а аз така го поставих това решение. В един по-обширен контекст. А и като прибавим начина, по който бях уведомена за това нещо, аз смятам, че това е нещо абсолютно неприемливо за мен. Убедена съм, че става въпрос за политически диктат това решение. Аз съм им благодарна за това, че наистина се опитаха да ме защитят и да го направят по най-невинния начин…
Водеща: Кои са те?
Светла Петрова: Най-безпроблемния начин, обаче аз не мога да изтълкувам така нещата. За мен това е неприемливо и ще кажа защо смятам, че става дума за натиск. Спомнете си едно участие на премиера Борисов преди време беше, преди няколко месеца може би в сутрешния блок на БТВ. Тогава бяха назовани поименно тези, които очевидно му създаваме проблеми. Най-напред беше споменато шоуто на Слави, което от понеделник до петък го критикувало. След това аз съм го поемала в събота и Мира Баджева завършвала в неделя. Какво се случи с тези предавания? Мира Баджева беше запратена някъде там в 8 часа в неделя. Не знам могат ли нейните зрители да стават толкова рано, за да го гледат. Аз вече със Сеизмограф не съм в БТВ. За Шоуто на Слави чувам, че също има натиск да се отдаде изцяло на забавния жанр. Да, действително това е характеристиката на това предаване.
Водеща: Но как вие почувствахте този натиск? Коя беше тази невидима ръка като в семейство Адамс, която извърши промените.
Светла Петрова: Значи аз няма да влизам в подробности.
Водеща: Това е важно.
Светла Петрова: Аз няма да влизам в подробности. Знам, че е важно, защото действително аз благодаря на шефката на новините ни Люба Ризова за тази свобода, която имах години наред, която боже би никъде не съм имала. Не съм имала и в държавните медии. И затова няма да влизам в подробности. Искам да кажа, че наистина стана трудно да се работи, защото започнахме да правим някакви невъзможни баланси. Примерно задължително като каниш някого от опозицията трябва да поканиш някого от властта. Само че тези от властта, от сегашната власт първо не са много вербално подготвени. Второ повечето са страхливи от медиите. Трето те там са като батальон някакъв и им нареждат ще отидеш там, няма да ходиш. Така че това бяха едни абсолютно невъзможни за постигане баланси въпреки че по някакъв начин се опитвах да ги правя. Все едно. Не искам повече да работя по този начин, не искам да го правя и затова просто избрах свободата, както съм я избирала и много пъти до сега. Но искам да кажа, че в момента българските медии и особено частните медии, както и цялата българска държава се управлява чрез шантаж. Те се управляват чрез рекет. Значи при частните медии този шантаж и рекет преминава най-често през собствениците, защото собствениците обикновено имат и някакъв друг бизнес освен медийния и е лесно да бъдат прещипани. Дали ще бъдат подложени на драстични данъчни, полицейски и всякакви други проверки. Дали ще им се правят някакви бизнес услуги в замяна на което ще се искат медийни услуги. Дали директно ще бъдат рекетирани с компромати, които могат да бъдат извадени.
Водеща: Добре. Нека да назовем.
Светла Петрова: Защото знам и за такива случаи.
Водеща: От известно време, откакто това правителство даде възможност Красимир Гергов да признае, че е собственик, понеже този факт грижливо се укриваше от няколко български правителства и също така от съставите на СЕМ. Там беше добре постлано, че той… този факт беше укриван. Ето Красимир Гергов призна, че БТВ е негова. Вие чувствахте ли как този човек със своите интереси и вероятно политически избор се намесва в програмата?
Светла Петрова: Аз не мога да направя директна връзка между… просто, защото нямам абсолютните доказателства, директна връзка между някакъв натиск на Красимир Гергов и това, което се случва в телевизията. Да кажем, единственото нещо, което мога да спомена от последните дни е, че след като Татяна Дончева в ефира на Хоризонт, ако не се лъжа точно при вас в Неделя 150 каза, че Красимир Гергов е правешки олигарх се оказа, че не е така лесно Татяна Дончева да дойде в БТВ. И аз много се надявам с това мое участие сега при вас да й помогна, да й отворя някак вратата към БТВ, защото в един момент БТВ държи все пак на имиджа си на свободна, на обективна медия, на медия, която работи по правилата. Но ето, оказа се, че заради едно такова лично, лична квалификация към него тя се оказва нежелан събеседник. Нямам никакви други факти и доказателства. Имам усещания и имам логическо мислене и знам, че по принцип така се действа със собственици, не само със собственици, така се действа с журналисти в медиите.
Водеща: Винаги…
Светла Петрова: Знам, че са рекетирани журналисти и мениджъри на медиите. И се оказва, че този натиск, този политически натиск през икономически и корпоративни интереси е много по-ефективен отколкото идеологическият, срещу който ние някога с вас навремето се борехме. Защото тук аз не мога да очаквам солидарност от никого. Не очаквам солидарност. Хората си пазят работата, особено в икономическа криза.
Водеща: Да, това е новата зависимост. Но нека да кажем, че не става дума само за последното политическо управление, тъй като има една книга на Борислав, който беше в БНТ, Геронтиев, дълги години и той казва, че СЕМ винаги имаше услужливи гласове, които подготвяха това, пред което сме изправени сега. Ние сме изправени реално пред монопол. Така че това стана с участието на много хора, които се пишат на експерти и действат с услужливо гласуване с десницата. Разбира се, отговорът, който по темата е изключително важен за елементите на свободата, невъзможността да се диша свободно. От друга страна как ли се чувства един човек, който има класовото нахалство да пречи на журналистите. Как ли се чувстват тези изключително мощни финансови фигури, които се опитват да редят хората като на шахматна дъска?
Светла Петрова: Ами аз не искам да влизам в тяхната душевност. Мисля ,че по-важни съобщения имаме да направим ние. Аз, вие, хора като нас към българското общество, защото смятам, че в момента България преживява драматичен и много важен, много критичен, бих казала, момент. Просто от това как ще се държат медиите и гражданите на тази държава зависи какво е бъдещето на България и на децата ни. Може да звучи претенциозно и помпозно, но това е самата истина. И аз бих… просто ми писна да слушам как ГЕРБ нямали алтернатива. Ама Боже мой, това е абсолютна глупост. Всеки българин, всеки честен професионалист, подготвен по икономика, финанси, право или в някоя хуманитарна област е алтернатива на тази безпросветност, на тази посредственост и на тази пумиарщина, която се е настанила в българската политика. И започвам директно. Г-жо Маринкова, вие не сте ли алтернатива? Ставате ли? Проф.Димитър Иванов от Лондон не е ли алтернатива? Татяна Дончева не е ли алтернатива? Само че за вас написаха обслужващите властта в-ци, които не са в-ци, това не са медии, това са…
Водеща: Да им спестим тогава.
Светла Петрова: Значи те упражняват човекоядство. Написаха за вас каква сте била, написаха за моя син, че бил трафикант на проститутки. Но аз ще кажа, че проститутки са тези, които направиха този капан. Едните са политически проститутки. А другите са най-зловещите герои на прехода, които 20 години манипулират българското общество и го управляват чрез компромати. Всеки трябва да бъде в зависимост. И аз доколкото знам, някъде там в подземията на ДАНС има архив, съхранен от СРС и от документи за елита, т.нар.елит на обществото. Журналисти, политици, бизнесмени. Ха някой се опита да надигне глава, моментално му се слага примката на шията. Просто България трябва да престане да се управлява по този начин. И тя ще престане да се управлява по този начин, когато други хора влязат в българската политика, когато хората… ето аз изброявам имена.
Водеща: Добре, това не сте задължена да го правите.
Светла Петрова: Не, Лили, извинявайте, важно е да се чуе това нещо. Кои са хората, които могат да я изтеглят тази държава. Те са от различни политически цветове. Но примерно един Иван Сундарски, един д-р Николай Михайлов, една Нешка Робева, един Атанас Семов. Това са хора с различни политически цветове, но това, което ги обединява е, че те са честни хора. Не са участвали в голямата далавера на прехода. Един Цветозар Томов, един Стефан Гамизов, ако щете, един Велизар Енчев, Сашо Диков. Това са хора, които се борят за истината. Към всекиго от тях може да има упреци. С част от тях аз бих спорила по някакви политически, идеологически пунктове. Но това са хора, които се обединяват от честността. И българите така трябва да гласуват на следващите избори.
Водеща: Добре, Светла.
Светла Петрова: Да не гласуват за тези с непомерното богатство и необяснимото богатство, а да гласуват за честни хора. Иначе държавата ни е обречена. Иначе ние поединично ще се спасим. Ще заминем на някъде. Само че и това ми писна да го слушам как трябвало да заминат на някъде възрастни и млади. Ама защо ще заминавате, бе хора. Да си отидат онези лошите с милионите, ако искат. Ние тук, дето ще останем, ще успеем да се оправим.
Водеща: И така. Това беше Светла Петрова с един гневен монолог. Една част от нейните възгледи споделям и особено смятам, че проблемите с българските медии пред изборите са доведени до някаква много голяма крайност със своята… принципите на монопола и единовластието, съвършено доказуемо. И че българските журналисти винаги могат да се обединят и да бъдат заедно. 

в. Show | Ива ОПРИКОВА | 27.04.2011 

- Започна "чистката" в БНТ. 480 служители на телевизията отиват на борсата. Абдикира ли държавата за обществените медии?

- Да, държавата напълно абдикира. С тези нищожни бюджети остави на произвола на съдбата и БНТ, и БНР. 60 млн. лева е бюджетът на БНТ, в което се включват и 4 регионални тв-центрове и сателитният канал. До 1989 година БНТ бюджетът беше 128 млн. лева, което се равнява на около 600 млн. лева сега, или десет пъти по-висок. Като липсват финанси, ръководството е принудено да се свива програмата, да се съкращават хора. Една програма зависи изцяло от програмната схема, а тя пък зависи от парите. Няма да скрия, че голям проблем на БНТ днес е и бюрокрацията, която се шири на воля по коридорите на "Сан Стефано". За всяко решение трябват по 7-8 подписа, което ги забавя във времето. Докато дойде време за реализацията, разбираш, че бюджетът е свит. Всяко тримесечие се свиват бюджетите.

- Вие сте първият генерален директор на БНТ, който продаде част от рекламата в частни ръце. Така се роди рекламният бос Красимир Гергов. Правилен ли беше този ход?

- Разбира се, че е правилен. И сега рекламата е в частни ръце. Когато аз поех телевизията, тя беше във финансов колапс. Дни преди да стана генерален директор, финансовият министър Стоян Александров обяви, че няма пари за телевизия и ще се наложи да ни закрият. Тогава аз поисках среща, той ми отговори: "Няма пари", а аз му отвърнах: "Аз искам само кафе". Предложих му два варианта. Единият да намерим кредитиране с дългосрочен заем и да налеем свежи пари, но финансовият министър не се съгласи. Така създадохме продуцентското начало вътре в телевизията, като обещахме две години да не закачаме държавата за средства. Съгласно тези правила редактор, който предлага програма и е намерил реклама, получава 40% от нея за хонорари на екипа, а 60% отиваха в касата на БНТ. Така хората получиха по 3 заплати на месец. а в извънбюджетната сметка имаше 22 млн. лева. А на Красимир Гергов продадох тогава 600 минути за една година на цена, която аз измислих и не мисля, че телевизията е загубила от това.
Законът за радио и телевизия, който измисли кабинета на Иван Костов, е в същия си вид и днес, а той е унищожителен. Новите управляващи от ГЕРБ тръгнаха да го променят и аз бях председател на комисията към МС. Трябваше да направим една обща концепция, въпреки разногласията за "производствените" проблеми е телевизията. А те са важни, защото телевизиите, дали са в частни ръце, или обществени, са една индустрия и програмите им се оценяват по някакъв рейтинг. Ако по света той е реален, тук е измислен и напълно тенденциозен.

- Рекламата сега е ограничена от закона за обществените медии. Справедливо ли е това решение?

- Не е справедливо. Частните телевизии имат право на реклама 12 минути на час, а националната телевизия има право на 15 минути на денонощие за шестте си канала. Журналистите в БНТ са обезверени с тия заплати по 550 лв. Това е престъпление спрямо тях, грозна провокация.

- Защо тогава избират БНТ за свое работно място и не всеки може да започне на "Сан Стефано"?

- Генералният директор е този, който трябва да избира журналистите, с които да работи. Те трябва да бъдат не само с дълги крака, но и умни. Ако отговарят само на първото условие, телевизията се пълни със смърфиетки и тогава пак не може да разчиташ на качествен продукт. Обикновено се случва така, че започват работа на 550 лв. заплата в националната телевизия и след това, като станат имена, отиват на 3000 лв. в частните медии

- Новото ръководство на БНТ използва ли опита ви?

- Не – и предното ръководство, и настоящото, не се интересува много от мен, камо ли от съветите ми. Все още правя "Полет над нощта", което се излъчва по БНТ сателитния канал и по военния тв-канал. Предаването е с нисък бюджет, но все още съществува.

- Налагахте ли контрол и цензура на новините по времето, когато вие бяхте генерален директор? Имаше ли обаждания кой да бъде показван и кой – не? Сега политиците като че ли са на опашка по всички сутрешни блокове…

- Обществото силно негодува от тия сутрешни блокове. Първият го създадох аз, но той беше истински сутрешен блок, събуждащ и подготвящ хората за работа. А сега шофьорите на политиците ги мъкнат от тв-студио в тв-студио, а те бърборят едно и също в различен час. Това отвращава телевизионната публика. Няма такава държава, в която има подобни сутрешни блокове! А за новините винаги са се обаждали политици, но по мое време аз заставах зад журналистите. Политик можеше да се оплаче от журналист единствено на мен, а аз следях всички предавания.

- При липсата на шоупрограми българинът днес се смее на парламентарния контрол…

- Ръководствата на телевизиите изхвърлиха забавните предавания заради липса на пари независимо, че българинът ги иска. На народа му остава удоволствието да гледа "Панорама" и парламентарния контрол.

- Как оценявате "Шоуто на Слави". "Шоуто на Иван и Андрей", новото "На инат". Кой от кого преписва?

- Това са неясни и като концепция, и като послания шоупрограми и по това си приличат. Ако една телевизия има за цел да възпитава национално самосъзнание, то тези програми напълно го унищожават. Не знам защо някой си помисли, че шоуто е лесна работа и им позволява да се роят.

- А в другата група – забавните предавания в по-късен час -"В джаза в събота вечер" на Вили Сечкова. "Горещо" с Венета Райкова?

- Те са пък още по-слаби. Там гостът обикновено е човек, който иска да стане по-популярен, излиза в кадър с най-добри намерения, а водещата се цели в това как да го унижи до края на предаването, което е жалко.

- Като режисьор как оценявате тв-звездите – от БНТ до последната кабеларка? Коя стои най-добре на екран?

- Оценявам ги като временни. Нямам своя любимка нито сред водещите, нито сред новинарите, защото нямам отношение към манекенки и манекени, а те стоят точно по този начин и не разбират, че това съвсем не е достатъчно. Да не говорим, че у някои дори и красотата липсва. Най-тежкият проблем днес пред телевизионерите е аутокюто.
То ги съсипва. Водещият чете текста на екрана и видимо му личи, че не мисли, а се усмихва.

- Навремето една от любимите ви журналисти е била Люба Кулезич. И сега ли е така?

- Да, вярно е – тя е умна журналистка, но напоследък се постла на една абсурдна политика да кори едни и да хвали други, което едва ли е нормално телевизионно поведение. Затова и когато ме покани като първи гост в нейното предаване в ТВ7, аз й отказах.
Когато по мое време работеше в БНТ, тя правеше предаване за кино и наистина разбираше от тази тематика. А сега се продаде и реши да се занимава с политика.

- По ваше време "Робинята Изаура" изпразваше улиците, сега "Стъклен дом" се опитва да повтори този феномен. Правилна ли е политиката на телевизиите да инвестират в "сапунки"?

- Не мисля, че са реални настоящите сериали, защото не отразяват живота на българина. Като че ли "Столичани в повече" е най-близко до зрителя. В "Стъклен дом" участват наистина имена, има своите качества, но темата за Мола е близка само на 1/10 част от народа. Хубаво е да се правят продукции, които са близки до народа и които имат някаква художествена стойност. Новият сериал на БНТ "Под прикритие" е от типа на долнопробните екшъни, които вървят в кабеларките. Разликата между тях е, че в американските сериали лошите са колумбийците, у нас – шиптърите. Серията се гледа заради екшъна, заради напрежението, но няма полза от тях за обществената телевизия, ама така или иначе кой ти гледа ползата. Всеки гледа конкуренцията с останалите телевизии.

- За да се правят стойностни сериали, трябват и много средства….

- Ще ви разкажа как играят актьорите днес у нас в българските тв сериали. Назначени са на месечна заплата, подобно на практиката в Северна Корея. Това е недостойно отношение към изкуството и много опасно!

- От всички кабеларки – обществени или частни телевизии, кое е днес предаването, от което се възхищавате?

- Много рядко мога да ахна от това, което виждам на телевизионния екран. Последно се възхитих на предаване преди 10-15 години.

- Не сте ли се изкушавали да поискате ефирно време, в което да водите предаване подобно на проф. Юлиян Вучков?

- Той ми е колега. Работеше в БНТ навремето и тогава беше нестандартен и доста луд. Гледах му предаването с премиера Бойко Борисов – това е антителевизионна журналистика.
Това е най-тъжното предаване, което съм виждал, и е тъжно за самия водещ.
На Юлиян Вучков се създава едно кухо самочувствие. Бих му препоръчал да сниши летвата, защото тази височина, която си е определил, не може да я достигне и минава под нея.

- С кое наследство се гордеете повече – с шоу програмите или със седемте дъщери?

- След няколко месеца ставам на 80 години, а се чувствам все още неудовлетворен като творец. Можех да направя много по-добри творчески неща, но сега вече съм ограничен заради годините.

Стр. 30-31

Водеща: Г-н Атанас Чобанов, който се свързва с редакцията на в-к Парижки вести. Добър ден. Какво друго може да прибавим към вашата визитка, освен че редактирате този Болканлийкс. Нали така?
Атанас Чобанов: Първо информацията е остаряла. От две години не се свързвам с Парижки вести. В момента съм в екипа на сайта Бивол.бг, който има така да се каже ексклузивност в публикуване на данните, свързани с България по силата на споразумение с Уикилийкс. Публикациите в Болканлийкс, който е в домейн в областта на европейската общност, т.е. eu се правят с точно определена цел. Знаете, че в България властите приемат доста нервно публикуването на чувствителна информация и ние напълно сериозно разглеждаме хипотезата сайтът ни Бивол.бг да бъде спрян. Затова решихме да публикуваме на платформата на Болканлийкс, която не може да бъде спряна от България.
Водеща: Може ли да обясните тази норма на ексклузивност, доверието, което сте получили. Въобще какви са връзките ви с оригинала, така да се каже? С Уикилийкс.
Атанас Чобанов: Уикилийкс имат ясна политика с работата си с медиите. Те започнаха да работят с 4 големи световни медии – Гардиън, Лю монд (…) и Ел паис. Към тях се присъединиха полулегално Ню Йорк Таймс и други големи медии, но това беше в началото… края на миналата година. Сега в момента Уикилийкс работи с регионални медии. Това е афиширано на тяхната страница и връзката с тях става на базата на тяхната оценка за качеството и доверието, което може да имат в дадена медия. Те решиха, че Бивол, сайтът за разследваща журналистика, който списваме с колегата Асен Йорданов, е достатъчно качествен и заслужава доверие и източник на информация.
Водеща: Простете. На базата на какво решиха? Какво доказахте вие?
Атанас Чобанов: Ами това трябва да ги питате тях. Ние публикуваме нашите материали като се позоваваме на документи и на сериозни журналистически разследвания. Мисля, че не би трябвало ние самите да говорим за себе си, а….
Водеща: Не, питах се дали попълвате някакви конкретни критерии, как се доказват тези критерии? Какво биографично там споменавате?
Атанас Чобанов: Предполагам, да, че в зависимост от бекграунда на журналистите, на тяхната ангажираност за разкриване на истината и за независима и точна оценка на събитията.
Водеща: Иначе…
Атанас Чобанов: Предполагам, не мога да ви кажа, защото не сме решили ние да бъдем, да станем партньори, да принудим Уикилийкс да го направи. Те оцениха нашето запитване да бъдем техен партньор, след което подписахме споразумение.
Водеща: Какво ви кара да смятате, че сега може да бъдете преследвани и да бъдете игнорирани от българските власти?
Атанас Чобанов: Да бъдем игнорирани от българските власти, това се случва не от вчера, когато публикувахме първата порция от телеграмите Белене за енергийните проекти. Ние по-рано публикувахме една (…) за организираната престъпност, един подробен анализ, който беше премълчан няколко дни, докато накрая стана невъзможно да не се говори, защото излезе и в западните медии. Така че игнорират ни по класическата схема на Шопенхауер за разкриването на истината. Първо се игнорира, после се отрича, както преди малко г-н Румен Петков се опита да направи и накрая се правят, че винаги е била тук. Така че ние сме свикнали на това нещо, но знаем от историята на българските медии, от недалечната история, че в България се прилагат много твърди физически мерки срещу журналистите. Включително се стига и до опити за убийство. Също така българските служби от предишното правителство затвориха един сайт насилствено – сайтът Опасните новини. Така че ние просто взимаме предохранителни мерки.
Водеща: Опасните новини беше затворен по времето, както се казва на старото управлението на ДАНС. Той също беше особено обсъждан в България и неизяснен докрай. Неизяснена цялата преписка, досието и т.н.
Атанас Чобанов: Гневната реакция на властите сама по себе си потвърждава много неща.
Водеща: Да, но виждате, че това е в световен план, така да се каже, мнозина се опитват избирателно да не забелязват и не всички смятат, че в това има някаква вразумяваща сила на документа. Защото е много важно кога документът се появява. И също така, ето например един глас казва, това, че вие изнасяте тази, как се казва, подробност от дипломатическата поща, нали така? Така да го наречем. Означава ли…
Атанас Чобанов: Това са документи, чиято автентичност могат да отрекат или да потвърдят единствено американските власти. До този момент те единственото, което казват е, че тези документи са откраднати от тях и обвиняват (…). това знаем за тези документи.
Водеща: Има един глас, който казва. Ако такъв диалог е воден, това означава, че телефонът на министър-председателя в България е бил подслушван.
Атанас Чобанов: Защо в България? За кой диалог говорим по-точно?
Водеща: Тази именно реплика, която цитирате, че Бойко Борисов се оплаквал на САЩ от Путин.
Атанас Чобанов: Да бъдем конкретни. Става въпрос за доклад, написан от американски посланик, зам.-посланик, ако не се лъжа, в който се казва, че Бойко Борисов е споделил с посолството как на срещата в Гданск, на срещата септември 2009 Путин му е казал на ухо в кавички, извън протокола, че българите рискуват да останат на студено тази зима, ако не придвижат руските енергийни проекти. За какво подслушване на телефон говорите? Това са опити на хората, които са засегнати и скачат (…) да защитават енергийната мафия в кавички, за която също се говори, да размислят и да омаловажат важността на тази информация като я поставят под съмнение.
Водеща: Не вие вече…
Атанас Чобанов: На мен ми е много любопитно, че г-н Румен Петков от БСП скача да защитава управляващата партия, която отказва да коментира, също както американското посолство отказва да коментира. Те са възпрели тази тактика. А БСП ги защитава. Това е някакъв пробив може да се каже, свалят картите.
Водеща: Дано да има нещо положително в това, че вие успявате да освободите такава реакция, но все пак истината е важна.
Атанас Чобанов: Това е нашата работа да покажем документите и да ги интерпретираме в контекста и в тяхното развитие. Тази реплика на Путин, изведена естествено като заглавие, но зад тези 20 телеграми, а има още за Белене. Има голям масив, който не може да се публикува наведнъж проследява динамиката на отношението на България към тези проекти от времето на Тройната коалиция до февруари 2010, от когато са последните документи.
Водеща: Т.е. следват нови публикации, следва нова поредица, така ли казвате?
Атанас Чобанов: Естествено. Има 1200 за България, от които 978 са от посолството в София. Ние продължаваме да работим върху тях, в празника на труда също…
Водеща: Ще се трудите. Какво става с …
Атанас Чобанов: Защото това изисква много, много внимателен анализ на информацията, съпоставяне на думи и източници, (…) на информаторите, които биха могли да пострадат. Тъй като ние не желаем да поставяме на опасност хора, които нямат отношение към властта и техните имена се заличават.
Водеща: А какво става с (…) партия, която беше оповестена, участваше, стори ми се, в предишните избори.
Атанас Чобанов: За коя партия говорите?
Водеща: На емигранти, които…
Атанас Чобанов: Партията на емигрантите има…
Водеща: Бъдеще има ли тя?
Атанас Чобанов: Ако се не лъжа, имаше 5000 гласа събрани на последните избори. Аз нямам никакво отношение към тази партия и разследването, което направихме за нейния лидер показва, че той е един човек със съмнителни морални… даже е разследван за измама. Но не виждам връзката с темата. Защо говорим за това?
Водеща: Питам си, какво мога да кажа към вашата визитка. Т.е. вече сте оставили в миналото както участието в Парижки вести така и в тази политическа формация – опит българските емигранти да участват в изборите.
Атанас Чобанов: Аз не съм участвал в такъв опит никога.
Водеща: Добре. Вече го гарантирате. Благодаря. Г-н Чобанов, по-нататък пак ще се чуем. 

в. Труд | Магдалена ГИГОВА | 01.05.2011 

- Г-н Минчев, каква е темата на срещата на българските медии от цял свят тази година?

- “Медии и пари". И това предизвика изключително голям интерес. Въпросите, свързани с икономиката на медиите, са важни не само за тези у нас, а и в чужбина.

- Щекотливо! Но какво повече от поговорката “Който плаща, той поръчва музиката"?

- О, има и допълнителни теми: връзката с България, двупосочният трафик на информация, защита на национални каузи, социални проблеми на българските общности в чужбина… И още – оцеляването на българските медии в условията на криза, конкурентоспособност на медиите, каузата – новина или пиар, медии и европари. Доста интересен е панелът “Медии и собственост" – за т.нар. медийни империи, за видимите и невидимите неща в медиите. Пъстра е тематиката и през трите дни на срещата ще стане още по-пъстра, защото заявките за участие са много.

- А защо избрахте тъкмо Холандия?

- По няколко причини. Първо, Холандия е държава с утвърдени медии и опит в областта на свободното слово. Тя е и лидер в електронните медии, които в последно време завладяват света. Втората причина е, че в Холандия имаме българско малцинство, по неофициални данни около 15 хил. души. Те имат популярен сайт емигрант.бг, нашата колежка Даниела Горчева издава и списание “Диалог". Т.е. имаме и медийно присъствие, и диаспора. Не на последно място Холандия като държава е инвеститор номер 1 за 2009 г. в България. Същевременно е сред онези членки на ЕС, с които имаме неизяснени казуси, свързани с членството в Шенген и пазара на труда. Затова мисля, че всяка възможност за нас като медии и за България като страна да направим нещо позитивно като събитие, там ще бъде оценено добре.
Седмата световна среща на българските медии ще се открие в Хага от министър-председателя Бойко Борисов. Потвърдили са участие много български министри, депутати, представители на деловите среди, и най-важното – много медии. Работните заседания са в едно градче близо до Амстердам – Хилверсум. То е известно като един от най-големите медийни центрове в Европа. Там са базирани повечето редакции на най-големите радиа и телевизии, има медиен бизнес парк и музей на медиите… Въобще един медиен град. А в Холандия всичко е близко, комуникациите са прекрасни.
Неслучайно наш партньор е холандската агенция ANP, която се ангажира и откриването, и заседанията, и интересните събития да бъдат отразени от холандските медии.

- Значи няма само протоколно да покажат как премиерът открива срещата и толкоз?

- Надявам се. Миналата година във Виена работихме в тясно сътрудничество с австрийската агенция АПА, в Италия си партнирахме с агенция АНСА и радио “Ватикана", в Испания работихме с агенция ЕФЕ и с много от популярните вестници. Тъй като БТА е организатор, обикновено наш медиен партньор е “братската" агенция от съответната страна и тя се заема с информацията на място.

- Срещата още не е минала, но мислите ли за следващия “адрес"?

- Истината е, че има дълъг списък от желаещи да бъдат бъдещи домакини. След София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна-Бургас и Виена, на опашка чакат Прага, Киев, Москва, Монреал, Атина, Никозия, Париж… Радостното е, че проектът се развива и участват все повече и повече хора. И с всяка година се поставят все повече и повече важни въпроси за медиите.
Ще отворя една много важна скоба: през последните няколко години, за съжаление, престанаха да съществуват някои от емблематичните медийни форуми. Отиде си ежегодната конференция на Медийната коалиция в Банско, замря фестивалът в Албена и нашата среща се превърна в единствения журналистически форум. Казвам го със съжаление, защото на нас ни липсват местата, където можем да си говорим за нашия занаят.
Може би затова очакваме над 70-80 медии от България и чужбина. Като от странство държавите са повече от 20 с над 30 медии. При това географията ни се разширява. Ще дойдат участници от САЩ, Испания, Чехия, Великобритания, Австрия, Гърция, Швеция, Унгария, Ватикана, Молдова, Сърбия, Кипър, Украйна, Израел… В Южна Африка, където има голяма диаспора, се появи български сайт. Имаме и българско радио в Китай. И още наши медии в Ирландия, Исландия и Португалия, в Бразилия и Полша, на банатските българи и в Швейцария… Според различни източници голямата българска диаспора по света е между 1,5 млн. и 2 млн. души. Досега сме идентифицирали над 120 нашенски медии.

- Как ще балансирате между поканените, защото и българските медии в чужбина са се разделили на “два Синода", типично по нашенски?

- Ние просто ги каним и сме над ежбите. Давам пример – в Чикаго имаме няколко вестника и сайта. Някои от тях може би са в по-сложни отношения, но всички присъстват на нашата среща. Ние не правим политика, важното е всеки да дойде и да си каже болката.
Коефициентът на полезно действие е трудно изчислим, но още от първата среща в София досега много от медиите по света и у нас се сдобиха с кореспонденти, започнахме да реализираме национални каузи. На срещата в Рим всички издания у нас и в чужбина отразиха еднакво добре апела ни да освободим медиците ни в Либия.

- Значи сте нещо като социална мрежа – свързвате хората?

- Много ми е приятно да виждам по вестници, телевизии и радиа имена на хора, които са участвали в нашите срещи. Задачата ни е да съберем българските медии у нас и в чужбина, да ги свържем с българските политици, с бизнеса, с институциите. Убеден съм, че в тази изборна година голямо значение ще имат гласовете на нашите сънародници в чужбина. Затова на срещата ще има въпроси къде да бъдат разкрити изборни секции, за електронното гласуване, и т.н. Отначало имаше упреци защо на тези срещи присъстват политици. И парадоксалното бе, че тези упреци идваха от България. А колегите от чужбина искат да се видят с президент и премиер, с министри, да установят контакт с тях.
Българските политически лица, които не вземат участие в срещата, а са само гости, са подложени на доста въпроси, атаки и упреци и невинаги се чувстват уютно. Но това е един от начините да разберат какво мислят и чувстват българите зад граница.
Нашите сънародници в 40-50 държави изпращат годишно в България над 2 млрд. лева (а това са само парите, идващи по официални канали). Така че не можем да подценяваме и този икономически момент.

- Имате ли наблюдения в човешки план? Доста утвърдени колеги потърсиха щастие в странство, а е трудно да се реализираш там професионално.

- Реализираните в международните медийни институции са малко – Ники Антонов, Ралица Василева, Сашо Андреев… Но повечето от колегите, търсейки ново поприще, се захващат с това, което могат. Може би затова се появяват български медии. Нашата диаспора е жива и по-различна. Досега тя се разделяше на икономическа емиграция преди войната, на политическа и нелегална до 1989 г. и нова, икономическа, която в повечето случаи е законна. В началото се гледаха доста подозрително и бяха разделени.
И както се гледат подозрително, живеят общо. Неслучайно в Чикаго има църкви, училища, музеи, магазини. Сега вече няма “ортодоксални" български емигранти. Факт е, че навсякъде по света има точки, които излъчват, пишат и говорят на родния ни български език. В Испания се издава вестник с 10 000 тираж! Прави го Богдана Мараджийска и се справя толкова добре, че парадоксално, нашият екип издава и вестника на румънците, които са половин милион в Испания, и на еквадорците.

- Променя ли се “инфраструктурата" на медиите?

- Пред очите ни. С настъпването на интернет, с предизвикателствата на технологиите много голяма част от медиите следват процесите и вестниците преминават в сайтове. Но пък в Атланта (САЩ) сега излезе български вестник, който има и хартиено издание, и електронен вариант.

Стр. 8 – 9

в. Труд | Соня СПАСОВА | 01.05.2011

В БНТ чакат предизвестията си за съкращения до сряда-четвъртьк, научи "Труд". Колко точно служители ще се разделят с работата си на "Сан Стефано" 29 в София и в регионалните центрове във Варна, Пловдив, Благоевград и Русе още не е ясно, защото преговорите между синдикати и ръководство продължават до последно.
Както "Труд" вече писа, вероятно ще бъдат съкратени между 380 и 480 души от общо 1633, които са на щат в държавната медия.
От хората, които ще получат предизвестие, около 75 са пенсионерите и така те няма да отидат на трудовата борса. Ще бъдат орязани и около 50 незаети щата.
Още когато стана ясно, че в БНТ се готвят съкращения, от синдикатите обявиха, че сред тях се очаква да бъдат най-много техническите кадри – видеомонтажисти, режисьори и оператори.
Онези, които ще трябва да напуснат работата си в обществената медия, ще получат обезщетение в размер на две работни заплати.
Средното възнаграждение през 2010 г. в БНТ е било 1010 лв.

Стр. 6

Списание Human Capital I 29.04.2011

Тя приема поста от Андреас Ринофнер, който е назначен на нова мениджърска позиция

Микаела Хубер поема ръководството на дирекция „Корпоративни комуникации” в OMV Aktiengesellschaft. Тя приема поста от Андреас Ринофнер, който заемаше тази позиция от юни 2010. Ринофнер е назначен на нова мениджърска позиция в структурата на OMV.

Дирекция „Корпоративни комуникации” включва отделите за „Връзки с медиите”, „Вътрешна комуникация”, „Организиране на събития”, „Спонсорство”, „Онлайн и корпоративна реклама и брандиране” и „Връзки с обществеността”. Заместник на Микаела Хубер става Даниела Ауер. Компанията планира засилването на стратегическото пазарно присъствие на ниво концепция и комуникация. Основният фокус ще пада върху дъщерните дружества Petrom (Румъния) и Petrol Ofisi (Турция).

Микаела Хубер работи в компанията от 2008 и ръководи отдел „Връзки с медиите” от юни 2009. На тази си позиция, тя е отговаряла за медийното присъствие на компанията в глобален мащаб. Преди това, Хубер е била говорител на няколко министри от правителството на Австрия. На новата си позиция тя ще продължи да бъде и говорител на OMV.

Даниела Ауер има дългогодишен международен опит в сферата на комуникациите в Групата OMV. Преди това, тя е отговаряла за дирекция „Маркетингови комуникации” в Бореалис и за дирекция „Комуникации” на бизнес сегмент „Рафиниране” и „Маркетинг” на OMV. От 01 януари 2011, тя оглавява отдел „Вътрешни комуникации” и „Връзки с обществеността” в дирекция „Корпоративни комуникации”.

Андреас Ринофнер започва своята кариера в сферата на връзките с обществеността в Червения кръст в Стирия. Няколко години е оглавявал прес офиса на ÖBB, също е бил отговорен за всички комуникационни дейности на Rail Cargo Austria. Работил е и в няколко агенции. Той се присъединява към OMV през 2008 и поема ръководството на дирекция Корпоративни комуникации на Групата през юни 2010.

Оригинална публикация

 

Вие сте предприемач, управленец или собстеник на компания. Вие мислите за бъдещето на Вашия бизнес. Вие знаете, че иновациите стават все по-важни. Вие усещате, че заинтеросованите страни и околната среда ще играят важна роля при развитието на Вашия бизнес утре.

Dnevnik.bg I Цветелина КАТАНСКА I 1.05.2011

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби с 263 940 лв. PR агенцията "Вивека консултинг" за умишлена имитация на марка и сайт, както и за рекламно заблуждение, съобщиха от ведомството. Жалба в антимонополния орган е подаден от компанията "Вивека", в чието ръководство до края на 2009 г. са участвали настоящите мениджъри и собственици на "Вивека консултинг". От фирмата жалбоподател са пледирали пред КЗК за нанесени щети от над 1.5 млн. лева. Потърсени за коментар, от "Вивека консултинг" съобщиха, че ще обжалват решението на антимонополната комисия, защото притежават марката.

Производството на КЗК освен срещу юридическото лице "Вивека консултинг" е насочено и към работещите в старото "Вивека" – Нина Вълкова Нейкова, Албена Ивайлова Маринова и Ивайло Иванов Иванов. Според жалбоподателят, новата компания е създадена още през 2008 г. и е целяла като имитира названието на съществуващото вече дружество да привлече по нелоялен начин клиенти. В отговор на запитване от КЗК, от "Вивека консултинг" са отговорили, че предоставят услуги в сферата на PR-а и е невъзможно да заблудят своите клиенти кой стои срещу тях. От антимонополния орган са отчели този мотив като несъстоятелен.

Дружеството "Вивека" е било регистрирано през 2005 г. и е осъществявало дейност до 2010 г. Съдружници в него са били първоначално Илиана Василева Денева, Чавдар Ивайлов Маринов, Мария Николаева Стоянова и Никола Станчов, гражданин на Франция. Впоследствие за управител на дружеството е вписана Нина Нейкова, която не е притежавала дялове в компанията, но според жалбопотателят дялове е имала дъщеря й Мария Стоянова. Чавдар Маринов пък е бил брат на Албена Маринова. През 2008 г. Албена Маринова и Нина Нейкова са регистрирали компанията "Вивека консултинг" със сходен предмет на дейност.
Сред клиентите на компанията са "Рехау", "Бургас плаза мол", "Кино Арена", "Българо-американска кредитна банка", "Хелиос резорт", "Adamant Capital", "Helios Spa&Resort", "Risk Monitor", "Петрол холдинг", "Aphrodite Beauty Spa & Health Center", "Пикадили".

Комисията за защита на конкуренцията е установила, че "Вивека консултинг" не е нарушила конкуренцията, тъй като старото дружество "Вивека" не осъществява стопанска дейност. От КЗК също така са отчели факта, че клиентите не е възможно да бъдат заблудени, защото работят лично с определени хора. Освен това не са привлечени нови клиенти по нелоялен начин. КЗК обаче е открила други нарушения на местното законодателство – новата фирма "Вивека консултинг" е използвала умишлено наименование близко до старата – "Вивека". Освен това дружеството е представило заблуждаваща информация на сайта си, според която клиенти на "Вивека" са били негови клиенти, а също така е използвало идентичен адрес на сайта, различието е единствено домейна bg вместо com.

За всяко едно от нарушенията КЗК е постановила глоба от 86 480 лв., което е 2% от нетните приходи на "Вивека консултинг" за 2010 г. Освен това лични глоби от по 1000 лв. са наложени на Албена Маринова и Нина Нейкова. Разходите по производството от 2500 лв. също са за сметка на санкционираната фирма.

Оригинална публикация

в. Застраховател прес | Гергана ИВАНОВА | 28.04.2011

Новото междууниверситетско списание "Икономика 21", подкрепено институционално от СА "Д. А. Ценов" – Свищов, Икономически университет – Варна, СУ "Св. Кл. Охридски", Нов български университет – София, е вече факт. Първият брой на изданието, което е на български и английски език, излезе от печат. Списанието има претенциите да продължи добрите традиции на академичните издания и да се наложи сред потребителите на научна информация с фундаментални, изпреварващи времето изследвания. Да създаде условия за ползотворно сътрудничество между учени, необвързани институционално, да даде простор за изява и градивна конкуренция на научни идеи и разработки.

РЕЗЮМЕТА НА ПУБЛИКУВАНИТЕ СТУДИИ И СТАТИИ

Природни ресурси и икономически растеж
Проф. д-р ик. н. Румен ГЕЧЕВ
Изследването разкрива взаимните връзки и зависимости между природните ресурси и икономическия растеж. Подчертава се особеното значение на качествените параметри на динамиката на БВП, в т.ч. ресурсният и енергиен интензитет и съотношението между използваните възпроизводими и невъзпроизводими ресурси. Направен е опит за оценка на реалните възможности за широкото използване на т. нар. алтернативни енергийни източници на основата на анализа ползи към разходи на фирмено равнище. Защитава се тезата, че изчерпването на невъзпроизводими ресурси налага промени 8 националните приоритети и води до съществени промени в световното стопанство.

Пазарният дух на времето и антикултурната му насоченост
Проф. д-р ик. н. Велчо СТОЯНОВ
Глобализацията и финансово-икономическата криза ни провокираха да се запитаме за посоката, в която ще продължат да се разбиват пазарът, пазарната икономика и обществото. Заклинанията "дерегулиране" и "свободен пазар" са подложени на тотална критика и все по-актуална става противоположната мантра – "регулиране". Експериментите на ултралибералите се оказаха твърде скъпи за данъкоплатците в света – около 2 трл. долара, социалните измерения са трудно оценими. След като непазарният реален социализъм се саморазпадна, а суперлибералният капитализъм се провали (за втори път в продължение на около 90 години), не остава нищо друго, освен да възприемем междинния модел или т.нар. "среден (благороден) път". Ако разумът, моралът и духът не възтържествуват, като се постави силен акцент върху образованието, науката и хармонията, едва ли може да се очаква добро бъдеще.

Ренесансът на теорията на растежа
Доц. д-р Зоя МЛАДЕНОВА
Тезата, върху която стъпва авторът, е, че са налице неоспорими доказателства, според които от средата на 80-те години на XX 8. 8 рамките на доминиращата теоретична парадигма – неокласическата, се възражда интересът към теорията на растежа. Публикацията е структурирана в три части. В първата авторът изяснява причините за ренесанса 8 теорията на растежа през последните десетилетия на XX в. Втората анализира ендогенните модели на икономически растеж като основната теоретична новост. Акцентът е върху основополагащите приноси на П. Роумър и Р. Лукас. В третата част са систематизирани други нови насоки на икономическите изследвания върху растежа, сред които е ориентацията към т.нар. "фундаментални" определители на растежа. В заключението авторът отбелязва, че преориентацията от проблемите на краткосрочните колебания към проблемите на растежа в най-новите икономически изследвания не е временна и конюнктурна, а устойчива и дългосрочна, и ще се запази в обозрима перспектива.

Данъчни въздействия в условията на криза
Доц. д-р Величко АДАМОВ Ректор на СА "Д. А. Ценов" – гр. Свищов
Всяко състояние на икономиката се оценява и характеризира в съответствие с възможността да се събират повече или по-малко приходи чрез данъците. Във връзка с това 8 настоящата статия се прави опит да се докаже връзката на икономическата криза с потребността от увеличаване или намаляване на данъците. Всички разсъждения в тази област задължително трябва да се съобразяват както с философията на данъците, така и с настроението на данъкоплатците. Важно значение имат мащабите на кризата, но не бива да се пренебрегва и психологическият аспект на данъчното облагане. В този смисъл доброто решение може да се окаже засилване на данъчното облагане на печалбите в банковия сектор или въобще отказване от данъците като инструмент за въздействие.

Ценности и асиметрия в поведението на личността и групата
Проф. д-р ик. н. Камен КАМЕНОВ
В статията са разгледани въпроси, свързани с поведението на личността и групата във връзка с йерархията на ценностите. Като форма на поведение, произтичащо от асиметрия в ценностите и липсата на устойчивост в тяхната йерархия, е разгледана подвижната благосклонност. Направена е връзка между морала и закона като източници на поведение за човешкия фактор и е дефинирана потребността от съответствие между морални и правни норми на поведение за личността и групата.

Преосмисляне на възгледи
Проф. д-р ик. н. Атанас ДАМЯНОВ
Изследването е изградено въз основа на релацията: "възгледи – преосмисляне" и се състои от три части. В първата част са представени бъзгледи за външнотърговско поведение на страните в преход. Преосмислянето на възгледите е извършено през призмата на ограничения държавен суверенитет, сценариите за продължителността на преходния/трансформационния период и пробивът във формата от страни – от Г-8 към Г-20. Във втората част ударението е върху глобализацията – противоречия и конфликти, глобалното предприятие и глобалния продукт – съмнения, търсене на правила в глобализацията и РБългария – страна-подизпълнител. Преосмислянето е към очертаване на глобален/световен проблем и противоречие, развита е методика за преход от слабоструктуриран към структуриран проблем и т.н. В третата част е представена парадигмата "Ре Ко Ин" (регионални конфликти и интернационализация (фирмена)). Обособени са пет групи регионални конфликти. При преосмислянето на тази парадигма е очертана нова група сблъсъци и механизми и буфери за намаляване на тяхното влияние върху външнотърговската дейност на фирмите и държавите в Европа.

Икономиката, основана на знанието, и новата икономическа парадигма
Проф. д-p Любен КИРЕВ
Господстваща научна парадигма в икономическата теория понастоящем е неокласическият икономикс, който поставя оскъдността на ресурсите и благата в основата на съществуването, функционирането и развитието на икономиката. Обект на анализ са редица нови явления, породени от икономиката, основана на знанията. Това са: изобилието от знания; специфичният начин на възпроизводство и отчуждаване на знанието; креативният характер на създаването на знания; запазването на полезността и неунищожимостта на знанията в процеса на употреба; промените в характера и механизмите на натрупване; многосубектността и лесното трансформиране на знанията от частно в публично благо. Тези нови реалности не се вместват в "прокрустовото ложе" на неокласическия икономикс и поставят под съмнение обяснителните му възможности. Същите могат да се разглеждат като прелюдия към криза, която да доведе до научна революция 6 икономическата теория и замяна на съществуващата с нова научна парадигма.

Равнище на социално-икономическо развитие и потенциал на областите
Проф. д-р ик. н. Нина ЯНКОВА
Отразени са резултати от изследване равнището на развитие и потенциала на областите в страната за 2008 г. и на тази основа са идентифицирани различията. Разкрити са онези аспекти 8 развитието на областите, които в най-голяма степен ще съдействат за повишаване равнището им на развитие. Обоснована е необходимостта от изследване на зависимостта между равнище на развитие и потенциал и са отграничени областите, за които се отчита най-голямо несъответствие.

Към читателите доц. д-р Величко Адамов, ректор на СА "Д. А. Ценов" – Свищов
Идеята за сп. "Икономика 21" се роди през 2008 г. по време на първата национална дискусия "Научната периодика в икономиката", проведена в СА ,Д А. Ценов" – Свищов. Обсъждането на потребността изданията да публикуват фундаментални, [изпреварващи времето изследвания и да излязат от институционалната [си затвореност намери приложение и доразвитие и по време на втората среща през 2010 г., проведена също в Стопанската академия. Участниците в нея единодушно взеха решение за издаване на междууниверситетско списание "Икономика 21". В него ще се публикуват студии и статии на български и английски език от дисертации и хабилитации, както и разработки на утвърдени учени от областта на икономиката и администрацията и управлението. Организацията по издаването и финансирането на списанието за 2011 г. се поема от СА ,Д. А. Ценов" – Свищов. Ръководството на академията, водено от разбирането, че за научната мисъл не може да има институционални граници, е убедено, че чрез проекта "Икономика 21" ще се създадат условия за ползотворно сътрудничество между учени и преподаватели от различни университети. Списанието ще осигури възможност за конкурирането на научни идеи и разработки от високо равнище, което в никакъв случай не трябва да се приема като обезличаване на вече утвърдени издания на научната периодика в икономиката. Целта тук е по-скоро сътрудничество и градивност на основата на показани сериозни научни резултати.

Стр. 16

www.ekipnews.com | Димитрина ПАНДУРОВА I 28.04.2011

Дясното в България ще се избистри, когато се освободи от травматичната емоция, останала от комунизма, заяви Георги Лозанов, председател на СЕМ. В студиото на предаването "Под лупа" на ТВ "Европа" той направи предварително представяне на книгата си "Мое дясно" и, във връзка с нея, разсъждава върху същността на дясното и лявото като политическа и обществена концепция. Г-н Лозанов направи и някои разяснения относно хода на създаването на новия медиен закон.

- Какво ще открият читателите в този сборник – "Мое дясно"?

- Ще открият политически текстове, макар че жанрът "политически" е доста неясен, но свързани с политическите фигури, политическите партии, сблъсъците помежду им… такива бяха тези 20 години, че човек, някак си, откъдето и да тръгне, неизбижно стигаше до политическото, до неговите патоси и разправии… не съм крил никога дясната си позиция, макар че по никакъв начин не я афиширам, самата медийна регулация изисква политическа неутралност и аз спазвам твърдо този тип практикуване на професионални ангажименти… в годините, в които бях в НСРТ и после в СЕМ нямам текстове, свързани с политика… Какво да ви кажа, дясното е като че ли много повече личен проект, отколкото, като че ли, реално случила се политическа и ценностна система в България.

- Защо? Защо така се случи у нас?

- Причините са различни… Първо, дясното е свързано с големе и чисти капитали. Капиталите на прехода, доколкото бяха големи, винаги отдолу бяха свързани с черевни пари или червени взаимоотношения. А пък капитала носи морал, който формира дясното. Второ – църквата. Много е важно дясното да се крепи на нещо трансцедентно, тук то бе разклатено…

- Аристокрацията, буржоазията?

- В Третото българско царство нямаше аристокрация, но имаше надежда, че царят ще реанимира частично този проект, който исторически не е актуален, но е важен като един от хоризантите на социалния свят… Лявото пък е свързано с една голяма непрестанно създаваща се илюзия, утопия, на това, че ти решаваш, че властта е на народа… няма такова нещо, властта никога не е на народа…

- Властта е на политиците, да.

- Властта е в най-добрия демократичен случай една услуга, която се прави от специалисти, които могат да упражняват тази социална услуга.

- Ще се възползвам от случая да Ви попитам какво стана с новия медиен закон?

- …Аз нямам съмнение, не виждам политическо разколебаване да бъде приет този закон, но вътрешногилдийните противоречия се взривиха и написахме една канцепция, която сега подлежи на нов дабат… това изисква още време.

- Това означава ли, че до края на 2011 няма нищо да се случи?

- Аз си представям, че до края на 2011 трябва да има готов текст, но не ми се иска да се ангажирам със срокове, нямам право… дадохме тази концепция на МС, който оттук нататък ще трябва да вземе политически решения там, където има противоречия на експертно ниво.

Оригинална публикация