В мол ходя само на кино

в. Стандарт, Weekend | Валерия ВЕЛЕВА | 02.07.2011

Останах в България, защото ние можем да си оправим държавата. С Чаплин си приличаме само по ръста, казва Димитър Митовски

"За филмите ще разкажа всичко, но не казвам нищо за семейството си и нищо, свързано с лични неща. Възприел съм такъв принцип в живота си и няма да го наруша. Личният живот е лична територия и нямам намерение да го правя достояние на публиката." С тези думи, казани с полуусмивка, сядаме на кафе с Димитър Митовски. Режисьорът на едни от най-успешните български филми в последните години – "Мисия Лондон", "Стъклен дом", "Под прикритие", на десетки телевизионни формати и на стотици шеметни реклами от типа на "О, Пепи", които оставиха трайна диря в съзнанието на масовия зрител, ме гледа дяволито. Полека-лека разтваря диплите на душата си, там, където са скрити възприятията за Бог, за добро и лошо. Роден в Пловдив през 1964-а под знака на Лъва, завършил филмова и анимационна режисура в класа на Доньо Донев. Днес Митовски е на върха на славата. Дебютът му е заедно с Камен Калев – "Източни пиеси", с който обра куп награди. И оттогава суперлативите за него не спират. Работяга с хъс, Митака, както го наричат приятелите му, паралелно движи 3-4 проекта. И ако това не се случва, се чувства некомфортно. След "Мисия Лондон" идва ред на "Мисия Москва" и на "Черната кутия". Любимата му книга е "Спасителят в ръжта". Купува си я всеки път, когато я види някъде в книжарница. Сам не знае защо.

- Славата здраво те полази. Не е ли опасно за нашите нрави?

- Не чувствам, че ме е полазила славата, и не смятам, че в страна като България това има някакво значение. Не знам как се чувстват американските звезди, но в България много трудно може да се говори за звезди, за слава.

- Не се прави на скромен! Четеш в пресата "Човекът, който промени представата за българското кино" и нищо не ти трепва? Не мога да повярвам!

- Да, има известно ласкателство в това. Много се радвам, че тази оценка я дават хора, които са дистанцирани от процеса в киното. Защото точно те имат най-обективния поглед за нещата и щом го казват, сигурно е така. В крайна сметка обаче само времето е единственият и абсолютен критерий дали тази оценка е вярна, или е моментна.

- Очакваше ли такъв огромен успех на "Мисия Лондон"?

- Да, очаквах успех на "Мисия Лондон", защото когато заснех филма и го събрах, вече ми беше ясно, че той ще събуди зрителски интерес. Но, признавам си, такъв огромен успех никога не съм очаквал. Допусках, че ще събере около 100-150 хиляди зрители – това бе върхът в мечтите ми! А ето, вече са го гледали над 400 000 души. Бихме американските блогмастери. "Мисия Лондон" е най-успешният филм за последните 20 години у нас. И най-касовият филм за всички времена. Явно е направен точно така, както хората са очаквали. Освен това той им показва живота такъв, какъвто е. Винаги съм искал да снимам филми, които могат да се гледат от най-широка публика и в същото време да носят послания с важните за мен неща.

- Оттогава усещаш ли особеното внимание към теб?

- Да. Сигурно има много хора, които ми се кефят, и още толкова, които не ме приемат. Това е нормално. Срещам и мнозина, които не са в бизнеса и които искрено ми казват: "Страхотно! Мерси, че най-накрая имаме възможност да гледаме нещо различно, нещо, което следим." Но знам, че всичко това е преходно, временно. Не искам да го приемам като даденост, а като нещо, което съм го изработил. То се случва сега, но човек не знае дали ще го има след година, дори след ден. Далеч съм от идеята, че има вечни неща, че като си направил нещо, си предпазен от "изненади".

- Ходиш ли да палиш свещ в църква?

- Ходя чат-пат, без конкретни поводи.

- А специално преди премиера или за нещо, за което се притесняваш?

- Не.

- Нямаш ли чувството, че някой свише ти помага?

- О, човек винаги има такова чувство. Благодарен съм на късмета, който имам, за нещата, които ми се случват. Не мога да кажа, че някой специално ми помага. Не бих искал да говоря за Господ и за неща, които просто няма как да формулирам. Нося ги в себе си и толкоз!

- Не си ли си задавал въпроса: защо съдбата мен ме избра за този успех?

- До голяма степен знам защо. Защото полагам неимоверни усилия и се трудя страхотно много и целенасочено. Успехът е труд. И малко късмет. И малко талант. Но трудът е на първо място. Съдбата няма да избере никого, ако той седне да я чака да го избере. Човек сам избира съдбата си, а не тя него. Трябва да обичаш работата си. Всичко, което правя, правя го с любов, отделен е въпросът, че като го направя, въобще не го харесвам.

- Много ли си амбициозен?

- Не, не съм много амбициозен и не вярвам в прекомерната амбиция. Смятам, че тогава нещата се изсушават и не се получават така, както би ти се искало. Творческият процес е по-различен – да, трябва да се стремиш да постигнеш нещо, но в никакъв случай с болна амбиция.

- Има ли нещо Чарли-Чаплинско в теб?

- Само ръста, може би! (Смее се.) Не знам, не съм се замислял. Страхотно уважавам Чаплин, за мен той е един от най-великите в киното и в изкуството въобще. Никога не ми е хрумвала идеята да се сравнявам с когото и да било. Всеки творец трябва да носи своята индивидуалност и да конструира спрямо своите възгледи и творчеството си, и плановете си, и това, което се опитва да прави.

- Кой от уроците на Доньо Донев ти е останал в съзнанието?

- Най-ценният урок, който той ми даде и който спазвам, е – да не се бъркам в неща, които не разбирам и които не мога да свърша. Той ми го показа веднъж и разбрах колко ценно е това качество.

- Какъв бе поводът за този ценен урок?

- Трябваше да направя видеоклип в стил МТВ. Обърнах се към него за съвет, а той ми каза: Не разбирам от тези неща, пробвай сам! Странно за българин да каже, че не разбира от нещо, но Доньо беше честен. Затова го уважавам. Той е един от много достойните хора, които съм срещал в живота си.

- От кого си готов да "купуваш" съвет, на чия преценка най-много вярваш?

- Част от успеха е умението да избереш на кого за какво да се довериш и той да не те подведе с мнението си, с оценката, която ще даде. Създаването на екип е майсторство.

- А съмнението в успеха не те ли гложди ли в дадени моменти?

- За да се захвана с дадено нещо, аз вярвам, че то е правилно и ще го изведа до успешен финал. Иначе просто казвам – не, това не става. И спирам да се занимавам.

- Сънуваш ли някои от сцените на филмите си?

- Сънувам, да. Всеки човек, който се занимава с изкуство, има интуиция, която в определени моменти го тласка в дадена посока.

- "Стъклен дом" или "Под прикритие"?

- Винаги и двете заедно. Първо, тези филми не бива да бъдат сравнявани. Това са два сериала в два различни жанра. Имат различни стойности и различни правила, по които се правят. Нелепо е да бъдат сравнявани. Второ, и двете продукции са много успешни и, слава Богу, имат си своята публика. Но най-радостното е, че има много хора, които гледат и двата сериала.

- Готов ли е вторият сезон на "Под прикритие"?

- Да, структурираме втория сезон на "Под прикритие"и наесен ще почнем да го излъчваме. Влизат нови нишки, нови герои, сюжетната линия ще се преобърне изцяло. Имаме сериозно намерение да вкараме във филма и Микеле Плачидо. Имаме обещанието му, сега изграждаме неговия образ, правим разчети дали ще можем да изпълним финансовите му условия и дали ще можем да се нагодим спрямо неговата програма. Той е много зает и ако имаме добро стечение на обстоятелствата, със сигурност ще го видим в сериала.

- Гледаш ли сериите в реалното им излъчване по телевизията и виждаш ли грешките им?

- Да, гледам ги и тогава ги възприемам по различен начин. Правя си изводи за детайли, които е можело да бъдат изработени по-добре, по-интересно.

- Пазаруваш ли в мол?

- Рядко ми се случва, два-или три пъти в годината. И двата пъти обикновено отивам на кино.

- Как работиш със Стефан Данаилов? Имаш ли респект пред него?

- Естествено! Ако някой ми каже, че няма респект от Стефан Данаилов, би звучало несериозно! Той е един от творците с голям опит, с огромен талант, човек, от когото можеш само да се учиш. Има и невероятно присъствие. Пожелавам на всеки да има късмета да работи със Стефан Данаилов. Той е един от малкото достойни хора, които биха обединили по някакъв начин нацията.

- Какво мислиш за българските политици?

- В България има още дълъг път да се извърви, за да станат политиците ни такива, каквито на мен би ми се искало.

- А смяташ ли, че в тези 20 години се провалихме, че преходът ни е сбъркан, каквито мнения се чуват?

- Не мисля, че сме се провалили тотално. Но други източноевропейски държави успяха много по-бързо и много по-безболезнено да достигнат нивото на средноевропейските страни. Ние все още сме далеч от тях, не знам защо. Може би манталитетът на българите е такъв. Не съм от хората, които биха търсили вината само в политиците. Бих търсил вината и в народа. В крайна сметка народът е този, който избира политиците, и пак народът е този, който търпи тези политици.

- Какво те накара да останеш в България?

- Имах очакване, че процесите в България ще се развият по друг начин, така както става в Европа, и това бе една от причините да остана в България. За съжаление огромна част от моето поколение се изнесе. Половината ми приятели емигрираха. И до ден днешен, независимо от всичко, аз не смятам, че това е по-добрият изход. Но в едни момент си казваш: защо да стоя тук? Жалко за нещата, които не се случват у нас. Но съм оптимист. Смятам, че само ние можем да променим това, което става в държавата. Просто трябва воля.

- Като наблюдаваш политиците, има ли някой, когото искаш да включиш във филмите си като реален актьор?

- Не. Киното е фикция, няма нужда да вкарваш реални образи. За "Мисия Лондон" ми беше много смешно, като почнаха едни дебати – кой точно е президентът. Ами нито единият, нито другият. Това е събирателен образ на българския политик като цяло. Не е биографичен филм, та да се фокусираш върху дадена личност. Дори и прототип няма в "Мисия Лондон".

- Какъв си бил като дете?

- А, много странен въпрос, за първи път ми го задават. Не знам дали съм бил добро или лошо дете. Според мен добри и лоши деца няма. От малък бях много фокусиран в идеята да се занимавам с изкуство. Усетих по някакъв начин, че там ми е силата, а не в математиката. Имах една учителка в основното училище, която до ден днешен си спомням как ми каза: Митко, от тебе ще излезе артист! Казах си: Какъв артист ще излезе от мен, аз не искам да играя в пиеса. Тогава още не разбирах общия смисъл на думата "артист". По-късно разбрах какво всъщност е искала да ми каже. Занимавах се много с рисуване. Завърших художествено училище, после ВИТИЗ и ето докъде стигнах.

- Връщаш ли се в Пловдив по местата, където си тичал като малък?

- В Пловдив скоро снимах един клип за "Каменица" и се почувствах много добре. Върнах се в спомените си, срещнах хора, с които съм израснал. В Пловдив нищо не е мръднало, от мен да го знаеш.

- Как приемаш написаното за теб: "Талантът е паднал в плен на алкохола"?

- Объркали са ме с Чарли Шийн. Чел съм какви ли не небивалици за мен. Ясно е, че на този етап жълтата преса е непобедима. И много жалко за това! Евала на Слави Трифонов, че ги осъди, но той получи само морално удовлетворение. А не би трябвало да е така – тези хора трябва да си понасят последствията. Не може да се пише на когото каквото му хрумне.

- Като седнете с приятели на чаша, дават ли ти акъл за филмите?

- Не. Като сме на чаша с приятели, си говорим за живота.

- Умееш ли да готвиш, или си само на пържени яйца?

- Мога да готвя и не само вкъщи. Ако някой ме покани на гости, мога да му сготвя агнешка плешка. Няма да забравя, бяхме във Виена за Великден, при приятел, който там живее. Предложих му да направим агнешка плешка. Но не знаехме как се приготвя. Звъннахме на Ути Бъчваров и всичко бе точно. (Смее се.) Човек, който е участвал в първото кулинарно шоу, все ще му намери цаката. Сръчен съм. Не съм схванат в ръцете.

- Как се зареждаш?

- Нямам нещо конкретно, което да ме зарежда. Не спортувам активно. Карам сноуборд, но от една година не съм се качвал. Зареждам се от различни неща в живота – от случки, от приятели. Но най-вече се зареждам от постижения, направени преди мен, които ме карат да се вдъхновявам и аз да направя същото.

- Обсебен си от проектите си?

- Не, по-скоро не мога да спра да работя в тази посока. Ето, скоро си мислех – кога ще дойде това време да спра да се занимавам само с глупости и ще почна отново да рисувам. При това съвсем целенасочено. Защото продуцирането на кино е огромна бюрокрация, има неща, които ти изпиват енергията. Докато рисуването те зарежда.

- Когато си ядосан, как изглеждаш?

- Ядосан! Не знам. Хората казват, че не е добре да седиш около мен, когато съм ядосан. (Смее се.) Но аз не мога да преценя. Старая се да не крещя. Имам други начини, с които да покажа на хората, че това, което са направили, не е добре според мен. Когато си продуцент-режисьор, трябва да имаш респект. А той не се постига с крещене, хвърляне, търчане или с други подобни външни изблици. Постига се с професионализъм, единствено и само с професионализъм – да накараш хората да ти вярват и когато те ядосат, да знаят, че има ясна и точна причина за това, а не някаква моя прищявка.

- В тв сериалите се съревноваваш сам със себе си. Това не те ли притеснява?

- Не. Не бих казал, че е така. В последно време има доста успешни български филми. Предстоят да излизат и много нови тв продукти. Колкото повече се развива пазарът, толкова по-добре. Случи се така, че ние първи направихме много първи продукции, но то не е от вчера. Ние първи докарахме в България големите тв формати "Стани богат", "Биг брадър", първи направихме най-комерсиалния филм, най-гледания филм. Явно предугаждаме посоките в нашата си област. Да го наречем, имаме нюх.

- Страх ли те е от неуспеха?

- Не. Във всеки момент всеки може да направи нещо неуспешно. Аз съм от хората, които каквото и да им се случи, след това ще станат и ще продължат напред. Ще се боря да постигна следващия успех.

- И не ти ли се е случвало да си кажеш: Митак, този успех е много голям, спри се!

- Не, никога не си казвам така, защото винаги има следваща цел. И винаги се стремя към нещо повече от това, което съм постигнал дотук. Това е заложено в най-големите творци, които никога не са спирали да мислят и да измислят нови проекти. И да ги реализират. До смъртта си.

- Кога си плакал?

- А, много често си плача.

- Сериозно?

- Да. Като ходя на кино, постоянно плача в салона. Вълнувам се. Не си мисли, че съм някакъв корав варварин. Аз съм чувствителен човек и се вълнувам от това, което става наоколо. За други неща съм много корав, но киното ме вълнува.

- Как постигаш баланса?

- Той е вътре в мен. Различните ситуации извикват на преден план различни качества, които имам.

- Вярваш ли в другия живот?

- Имам страхотни противоречия в себе си по този въпрос дали има друг живот или не. Не изключвам да има и други възможности на живот, защото ние знаем много малко за света. Но настройката ми е, че животът е тук и сега. И сега трябва да правиш нещо, а не да чакаш то да се случи в някой друг живот. Трябва да се радваме на живота такъв, какъвто е, и да го живеем по най-добрия начин.

- Мислил ли си за смъртта?

- Да. Това е едно от нещата, които са неизбежни и трябва да се приемат философски. Но… странно е, все пак.

- А как печелиш доверието на хората?

- Ето на този въпрос нямам отговор. Знам едно основно правило, което прилагам винаги – да бъда максимално откровен и честен с хората. И да им казвам всичко директно и на момента. Другото вероятно е чар.

Стр. 4-5

Живот без компютър край Балчик

в. Труд | Десимира ТОНЧЕВА | 02.07.2011 

Дни без компютър – така прекарва лятото Кънчо Стойчев в голф комплекса "Блек сий рама" край Балчик. Но може да го видите пред архаична пишеща машина "Континентал", производство 1924 г. Не само защото недолюбва компютъра. "Континентал"-ът е семейна реликва. Завещана е от баща му Марко Стойчев-Мормарев – създателя на най-хубавите сценарии за български детски филми като "Таралежите се раждат без бодли", "Войната на таралежите", "Васко да Гама от село Рупча", "Изпити по никое време", "С деца на море"…
Затова когато трябва да пише за поредното социологическо проучване на агенция "Галъп", Стойчев сяда пред "Континентална.
Във вилата, кацнала на канара на десетки метри над морето, не му липсва нищо от жилището в София.
"Липсват само шумът и лудницата на големия град. И неразборията. Тук нещата стоят по друг начин. Не съм суеверен, но съм убеден, че съществуват магнетични места, с особено излъчване", казва Стойчев. Той вярва, че и това място с великолепна панорамна гледка към Калиакренския залив е наситено с положителна енергия.
Денят на социолога започва с поздрав към морето – на верандата, където води конферентни разговори с бизнесмени и голфъри от цял свят. (В "Блей сий рама" Стойчев е съсобственик с приятелите си Андрей Райчев и Красимир Гергов.) Приканва ни да се вгледаме в необятната морска шир пред нас. Докато разговаряме, пейзажът се мени, защото се менят светлината, облаците, цветовете… Разнообразието е безкрайно и навява спокойствие.
Интериорът във временната лятна обител на Кънчо Стойчев е изчистен. Естествено няма компютър. "Не го използвам. Не губя време пред него. Водя по-старомоден живот. Предимно с книги, а не с мишка в ръка.
В момента чета много силен роман на един италиански автор – Алесандро Бари. Не искам да кажа, че компютърът е вреден, но е "безкраен" и губи много време", обяснява социологът.
Не държи на екстри. В неговия дом трябва да има простор, красива гледка, камина и възможност за спорт. "Степента на влажност тук е голяма, а морето изисква мебелите да дишат повече, отколкото в планинска атмосфера", пояснява Стойчев.
Всичко е направено така, че в стаите да влизат максимално въздух и светлина. Мебелите са от дъб. Няма нищо излишно или претрупано. В гостната има красиво канапе и масивна дървена маса. Дизайнерите -родни и чужденци, са свършили работата си перфектно. Самият Стойчев не е поръчвал нищо допълнително. Не е фен на лукса. И без това прекарва повечето време на верандата.
Не обича да гледа футболни мачове по телевизията. но за сметка на това спортува. Плува всеки ден в открития или закрития басейн. Веднъж в седмицата играе голф. Казва, че му е хоби. Съпругата му също обича тази игра. Щерките Лили и Калина са начинаещи, но за да се усъвършенстват, прекарват доста часове на игрището. Най-добрият голфър в семейството е синът Марко. Повече от ясно е, че той е наследил непогрешимия мениджърски нюх на баща си.
"Мениджърският нюх се развива в практиката. Не вярвам, че човек може да бъде обучен да бъде мениджър.
Мениджър се става с времето изгражда се. Няма школа, която да го извае. Същото важи и за журналиста", убеден е Стойчев.
Голямата му дъщеря Лили завършва средно образование в Лондон, а малката – Калина, е отличничка във Френското училище в София. И трите деца в семейството носят хубави български имена, въпреки че Марко звучи малко международно. И много библейски. Вечер, в компанията на останалите членове от семейството, Стойчев отмаря с филми.
"Нямам любим жанр, режисьор или актьор. Не е важно дали актьорът, който участва, е спечелил "Оскар" или не. Интересува ме сюжетът, случката. Хубавият филм зарежда човека", смята социологът.
Обяснява, че голфът е единственият спорт след плуването, който щади тялото и не създава проблеми с мускули и кости. Може да се практикува от хора от 5 до 105 години. Премахва стреса, тъй като изисква концентрация на съзнанието за 4-5 часа. Зелената ливада и малкото бяло топче освобождават от проблемите.
С ръка на сърцето Стойчев признава, че не е по готвенето. Но има кой да задоволи и най-големия му кулинарен каприз. Това е вълшебницата в кухнята Ирена. Обожава нейната мусака с патладжан.
Но гордостта му е зеленчуковата градина с екологично чисти насаждения, която била негова идея.
"Вижте колко хубави тиквички имаме – пет различни сорта са", казва той. До тях са засадени патладжани, моркови и карфиол. А в една леха главички подават миниатюрни чери доматчета, които след ден-два ще станаталени. В парника вече берат вкусни едри розови домати и краставици.
"Тук няма никакви химикали, само оборска тор – обяснява Стойчев. На 5-6 км имаме малка ферма, в която гледаме животни. Те са на свобода, за да може месото да е чисто, без химикали и антибиотици. Държим всичко да е естествено."
От собствени лозови масиви комплексът произвежда и екологично чисто вино. Сортовете са "Мерло", "Малбек", "Пино ноар" и "Шардоне". Виното е в лимитирани серии и не се продава в търговската мрежа.
Социологът има градина мечта и в къщата си в Кранево. Там черпи съседи и скъпи гости със собственоръчно отгледани домати, краставици, цвекло, репички и свежи салати. Десертът също не е от пазара. Когато му гостува приятелят Андрей Райчев, жена му препълва фруктиерите с ягоди и малини от градината.
"Туршии не правя. Не са никак здравословни. Слагам зеленчуците в камерата и през зимата похапваме от тях", споделя социологът. Райчев му е комшия и в Кранево.
Когато жаркото слънце се скрие и навън захладнее, Стойчев пали барбекюто и върти най-вкусните шашлици. На скарата цвърчат още кебапчета и кюфтета. "За месото на скара най-важни са сосовете, с които се поднася", обяснява той.
След разходката из голфкомппекса сядаме отново на верандата и както подобава на българи, подхващаме разговор за политика
По-конкретно за президентските избори. Според Стойчев за изненади е трудно да се говори, но: "Не бих се учудил, ако ГЕРБ излезе с изненадваща кандидатура. Такава, която в момента даже не се споменава. Струва ми се, че Меглена Кунева има добри шансове да се пребори. Тъй като българинът не обича да поставя всички яйца в една кошница. Не бих казал, че ще е изненадващо дама да седне в президентското кресло. У нас има пълна равнопоставеност. Много често жените даже са по-пригодни и за управленска и за дипломатическа работа."
Самият Стойчев никога не би влязъл в политиката. Аргументира се с това, че българският народ мрази своя елит и управниците си.
Според него обаче това е огромна грешка, която се дължи на нерадостната му съдба.
"Един зрял народ би следвало да се отнася с много голямо уважение към политиците си – казва той. – Демокрацията не е само параван. Тя е преди всичко отговорност на избирателите. Но за съжаление българският избирател не носи отговорност за своя избор. Българинът често прави избор, който не е рационален и не е свързан с мисълта за това кое е най-
доброто за страната. Причината страната ни да не се развива толкова успешно е тази особеност на българина да мрази своя елит. Българинът мрази и успелите си сънародници и това не е балканска черта, а чисто нашенска. Тя се корени в историята – в това, че столетия не сме имали държавност, още по-лошо – че сме живели в условията на чужда държавност. Мразейки елита си, българинът се отказва от участие в управлението", заключава Стойчев.
***
Текст под снимка:
Кънчо Стойчев прекарва по-голямата част от деня на верандата. Панорамната гледка го зарежда с положителна енергия.
***
Текст под снимка:
Фоайето на голфклуб "Блек сий рама" прелива в тераса с изглед към морето.
***
Текст под снимка:
Един от кътовете за развлечение в комплекса.

Стр. 19, 22

Васа Ганчева отиде в по-добрия свят

в. Монитор | 02.07.2011

"Вкусът на живота" така Васа Ганчева беше кръстила едно от предаванията си. В него нижеше истории и диагнози, ровеше из злобата на деня и търсеше светли примери. От екрана показваше своя вкус към живота. Вчера от института "Пирогов" дойде вест, че телевизионната легенда е починала. По ирония на съдбата дори и в смъртта Васа Ганчева прояви вкус към живота – отиде си на 1 юли, деня, в който хиляди празнуват Джулая и посрещат изгрева на морето.
Режисьор, водещ, критик, преводач – за 40 години Васа остави отпечатък в няколко поприща. Вярваше, че във всяко от тях е внесла промяна на статуквото. И не пропускаше примера с барон Фон Мюнхаузен, който се хванал за плитката си и се измъкнал от блатото сам барабар с коня.
"Бъдете здрави и щастливи, бъдете одухотворени, обичайте майка България,
извисявайте се, общувайте, намирайте си занимание, четете, по-бедни едва ли можем да станем, но по-богати духовно – винаги", казваше приживе легендата. Животът є беше динамичен и пълен с обрати, отбелязват нейните колеги от БНТ. Завършила е история и теория на театъра и киното в Швеция. Като дъщеря на дипломат заедно със сестра си Вера има срещи със световни легенди като Франк Синатра, Харолд Пинтър и Жан-Пол Сартр. В БНТ започва работа при Павел Писарев и Иван Славков, с когото я свързва дългогодишно приятелство. Именно за Славков само преди две седмици тя даде последното си интервю пред екип на спортна редакция. Работила е за “Панорама", снима много новогодишни и забавни програми, прави документални портрети на известни българи. "Бохем, интелектуалец, човек на духа, личност с характер – такава ще запомним Васа Ганчева", казва колежката є Петя Тетевенска.
Причина за смъртта на Васа Ганчева е тежко коремно заболяване, съобщиха от пресцентъра на “Пирогов". Миналата седмица тя беше приета по спешност в "Пирогов", след като се оплаква от силни коремни болки. След прегледа става ясно, че трябва да я оперират заради преплитане на червата. Но се получили усложнения.
Според преводачката Вера Ганчева – сестрата на Васа, режисьорката не е могла да преодолее обидата. Неотдавна името на тв критичката беше замесено в скандал, след като екип засне със скрита камера как иска хонорар, за да напише похвална статия за рубриката “Съдебен спор" на “Станция Нова".
“Не е заради скритата камера. Няма връзка между събитията. Проблемът е в слабото є сърце и това, че не е издържало на поредната операция. За мен това е случайно съвпадение", коментира пред "Всеки ден" тъжната вест проф. Хачо Бояджиев, с когото Васа Ганчева делеше режисьорското поприще дълги години в БНТ.
***
ЕДНО КЪМ ЕДНО
Откъс от интервю за в. "Монитор" – 22 март 2008 г.
"У нас пиратството е неописуемо. Всеки си прави телевизия – регионална, махленска, гаражна, каквато се сетят. Окачат една антена, опънат един син чаршаф за блубокс, турят един кретен да говори и това вече го броят за телевизия. Звучи смешно, но е така. При това положение, с толкова много телевизии, не може да има абсолютно никаква обективност в рейтингите.
- Оказва се, че колкото по-интелигентно или насочено към глъбините на човешкото съзнание е едно предаване, толкова по-нисък му е рейтингът. За сметка на това обаче на Азис му е висок. Нямам нищо лично срещу него, дори ми е симпатичен. Но Азис стана мерило за противоположното на онова, за което така жаждее българската телевизионна аудитория – интелигентност, смисленост, правилен говор и език, хубави хора…
Изобщо тотална безпомощност, халтураджийство и безпределна простотия. И излиза, че там, където от балите с боклук се показва някое цветенце, нямало рейтинг. Не мога да приема подобни измислени критерии.
- Според мен именно върху манталитета на българина и неговото образование трябва да се работи. И, разбира се, преди всичко върху здравето му.
Убедена съм, че с корупцията можем да се справим, че ще ни помогнат и с организираната престъпност. Това са много тежки язви на прехода. Но образованието, здравето и манталитетът на българина трябва да са приоритетите и политиците да си опичат акъла в този смисъл.
Нелепо е институциите да воюват помежду си, вместо да се хванат и заедно, с помощта и на обществото, да излезем от кризата.

Стр. 1, 25

АБРО е срещу увеличаването на рекламното време на държавните медии

Дарик радио, Новини в 20.30 часа | Светослава Кузманова | 01.07.2011

АБРО е срещу увеличаването на рекламното време на държавните медии. Създаването на възможност за разширено финансиране поставя в неизгодна позиция търговските медии, коментира изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. Допълнителното увеличаване на рекламата в праймтайма и възможностите за продуктово позициониране в БНТ ще доближи медията до ситуацията на търговските, при което възниква въпросът за мястото на публичното финансиране при упражняването на обществената функция, твърдят от АБРО. От там припомнят, че европейската практика е да се ограничава рекламата в програмата на обществените медии, а в някои от тях забранена. За пример са посочени страни като Великобритания, Франция, Испания, Финландия, Швеция, Дания, Белгия и Естония. От АБРО предлагат рекламата поетапно да се ограничава с по 5 мин. на година, докато накрая бъде забранена със закон.

Кой сега е № 4

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 03.07.2011

След като изгледа сериалите по ефирните телевизии, българинът обича да види и повторенията по кабела

Когато не гледа шоупрограмите, сериалите и филмите, които ефирните телевизии излъчват, българският зрител обича да гледа повторения на техните стари и нови сезони по кабела, показват рейтингите. По-малко от две години след появата си тематичният кабелен канал bTV comedy вече е най-гледаната неефирна телевизия в България. В програмата й преобладават поредици, които вече са минавали no bTV – "Господари на ефира", "Комиците", "Аламинут" и сериали, които също са давани – "Столичани в повече", "Бар Наздраве", "Зайнфелд", "Монк" и т.н. Въпреки това телевизията, която още се намира в най-ранна детска възраст, е повече от успешна и се радва на добър интерес.
Данните са на агенцията за пазарни проучвания "Маркет Тест" (същото обаче отчита и пийпълметрията ГАРБ). На въпроса "Кои телевизии гледахте вчера?" около 13 процента от анкетираните от "Маркет Тест", или 540 000 човека в национален мащаб са отговорили: "Вчера гледах и bTV comedy". На седмична база аудиторията й е приблизително 28 на сто, или 1 150 000 души. Изследването е направено сред градското население на възраст между 15 и 69 години. Разпитани са 11 439 души, които дават представителна извадка за настроенията на около 4 200 000 българи, живеещи в големите населени места.
bTV comedy се харесва най-много от младите между 15 и 18 години. В София каналът е по-добре приет, отколкото в провинцията. Той също така е по-интересен на необвързаните, отколкото на семейните и на хората с постоянен партньор, личи от статистиката.
"По отношение на bTV comedy за нас най-важно е да ни гледа в свободното си време и през уикендите младежката аудитория между 18 и 34 години – коментира мениджърът "Телевизионни канали" в bTV media group Маргарита Александрова. -Затова и нашите усилия са насочени там, така позиционираме предаванията. За момента нещата се получават, което напълно ни удовлетворява."
И в проучването на "Маркет Тест", както и във всички останали ефирната bTV е много пред другите програми. От над четирите милиона българи в градовете първата частна национална телевизия не се гледа ежедневно от само около 840 000. Следва я Нова телевизия, в чийто ефир всеки ден се застояват около 65 на сто от гражданите, и БНТ с 40 на сто от аудиторията.
Пари отиват при пари, а рейтинг -при рейтинг. От неефирните програми след комедийния канал на bTV се нарежда телевизия "Диема", която е собственост на фирмата, притежаваща и Нова телевизия – "Модърн таймс груп". Нейната ежедневна аудитория е около 430 000 души, а ежеседмичната – около 900 000. Следва отново телевизия на bTV – bTV cinema в съотношение 400 000/ 880 000. След нея е пак телевизия на "Нова" -"Диема 2" с показатели 390 000/ 830 000. Гонитбата между двете медийни групи продължава и за петото и шестото място, където са bTV action, която доскоро се казваше Pro.bg, и "Диема фемили".
В кацата с мед на bTV media group има една-единствена капка катран. Според данните на "Маркет Тест" спортната й телевизия "Ринг" е в дъното на класацията с най-гледаните български кабелни канали (виж таблицата). След създаването на bTV action повечето интересни футболни мачове, които дотогава вървяха по "Ринг", се преместиха. Оттогава и постоянно се говори за нейното закриване или ребрандиране. Учудващото е, че немного преди нея е и конкурентната "Нова спорт", в която са съсредоточени някои от интересните мачове от английската футболна Висша лига.
Зрителското внимание по кабела днес се върти около профилираните телевизии на bTV. До появата им обаче народът гледаше там преди всичко чалга. До 2009 година най-предпочитаната от аудиторията кабелна телевизия бе "Планета", показва справка в архивите на "Маркет Тест". По онова време попфолк програмата можеше да се похвали с дял, горе-долу равен на дела на лидера bTV comedy в момента – малко над 12 на сто от пълнолетното градско население. Втора кабелна сила допреди две години бе отново "Диема" с 11.93, следвана от Foxlife с 9.43, "Диема 2" с 8.27 на сто и т.н.
Въпреки че е ефирна, засега най-новата национална телевизия TV7 не е достигнала мястото, на което шефовете й със сигурност искат да я видят. С дневна аудитория около 200 000 каналът е 15-и в общата класация, като пуска пред себе си цели 11 кабелни медии. За момента най-добре TV7 се позиционира сред възрастовата група между 45 и 54 години и сред по-следващата – 65-69-годишните.
Освен че обича да гледа повторения, масовият български зрител не иска да научава любопитни факти за други страни, не обича да гледа исторически предавания, за животинския свят и за екзотични дестинации. От глобалните научнопопулярни канали като Anrmal Planet и Discovery най-напред е National Geographic с 220 000 души дневна аудитория, следван от Discovery channel с приблизително 10 хиляди по-малко. В Топ 20 на кабелните телевизии е само още Anrmal Plane, която ежедневно се следи от около 130 хил. души. Изброените телевизии интересуват най-много хората между 35 и 44 години, следвани от тийнейджърите до 19. За света най-малко им пука на възрастните от 55 години нагоре. Любопитно е още, че според "Маркет Тест" основният интерес към Discovery channel и National Geographic е в София и в малките градове с население под 150 хил. души. Видимо по-малък е той в градове като Пловдив, Варна и Бургас. Анкетата изобщо засега не засича любопитство към програми като History, Viasat Explorer, Sci-Fi и т.н.

Стр. 46 – 47 

Александров: “Ден без Бойко Борисов” е ясен сигнал

www.bgnes.com | 03.07.2011

Интересното в случая е, че хората са станали много чувствителни към това, което говори Борисов, а това не беше така само до преди година – две. Мисля, че това, което се случва в момента, както и този "ден без Бойко Борисов", всъщност показва, че времето, в което всичко му беше простено е в миналото. Това заяви в интервю за БГНЕС антропологът Харалан Александров.
"На мене честно казано няма да ми липсва, ако не го виждам един ден по медиите. Мисля, че много хора ще си отдъхнат", изтъкна антропологът. Той подчерта, че инициативата "ден без Бойко Борисов" е много ясен сигнал към премиера да внимава какво говори и да хармонизира PR-а с реалността.
"Не следя изявите на премиера и те са толкова изобилни и отвсякъде връхлитат, че не успявам и да искам", каза Александров. Той отдава изказването на Борисов, за "българите, които трябва да бъдат държани здраво като кучета" на спонтанната арогантност, която повечето българи практикуват по отношение на сънародниците си и която става скандална, когато премиерът я използва. Антропологът е на мнение, че кризисния PR с публичните изяви на кабинета засега върши работата, но това ще е до време. "Мисля, че все повече хората ще наблюдават, но все по-внимателно и все по-критично какво реално се случва и ще започне сериозен публичен дебат, т.е. влизаме в реалността, което е добра новина", обясни той.
Харалан Александров бе лектор на конференция за етническите отношения в България. Той смята, че нямаме повод за тревога по отношение на етническите въпроси. "България е забележително спокойна в това отношение – от гледна точка на конфликтите, но продължават всички тези феномени, свързани с изключването", каза той. Според него, хората стават все по-чувствителни към въпросите на етническото включване и изключване. "Мисля, че това е истинската гаранция, за това да продължим по пътя на цивилизоването на отношенията. Ние някак си твърде дълго време живеехме с нагласата, че сме постигнали страшно много, просто защото не сме направили етнически конфликт и война. Това е, разбира се, безспорен факт, но далеч не е достатъчно", подчерта Александров. Според него, тепърва в контекста на членството ни в ЕС започва разговорът за мултикултурното общество и намирането на мултикултурното съжителство в България. /БГНЕС
София / България

Оригинална публикация

 

Преди изборите: БНТ с повече реклама в праймтайма

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 02.07.2011

Парламентът е на път да либерализира ограниченията върху рекламата в най-гледаното време на БНТ, след като прие на първо четене поправки в Закона за радиото и телевизията. На практика между 19 и 22 часа медията вече ще може да излъчва по 12 минути реклама, а не както досега – до една трета от цялото й рекламно време за денонощие, което беше 15 минути. Освен това занапред държавната телевизия ще има право да използва в предаванията си и новата форма на реклама на стоки и услуги – продуктовото позициониране. Миналата година тази форма на реклама бе забранена за БНТ, освен във външните й филмови продукции. След като поправките се гласуват и на второ четене в пленарната зала, което се очаква преди лятната ваканция на депутатите, водещите във всяко предаване например ще могат да са с тениска на производител на прясно мляко, а до микрофона им ясно да се вижда марката на любимата им безалкохолна напитка. Продуктовото позициониране няма да може да се прилага в новините и в регионалните предавания.
Седемдесет и един народни представители гласуваха "за" промените, които на практика ще направят БНТ конкурентна на останалите търговски телевизии, и то в навечерието на изборите 2 в 1. Не е ясно обаче защо частните медии продължават да мълчат по въпроса?
Според вносителите чрез промените държавната телевизия ще може да създаде по-качествена програма. Абсолютната забрана за продуктово позициониране в предаванията й поставя БНТ в неравностойно положение спрямо останалите национални тв канали, пише в мотивите на вносителя Таня Димитрова и група депутати от ГЕРБ. Според тях собствените приходи от реклама на държавната медия са под 10% от разходите й. При намалена субсидия и невъзможност да се привличат допълнителни пари тя щяла да работи в условия на невъзможност да покрива изискванията за качество на сигнала, качество на продукцията и да привлича качествени кадри, твърдят някои народни представители. Те очакват ефектът от предложението им да е между 10 и 16 млн. лева. Тази сума щяла да помогне на БНТ да извърши реална оптимизация на ресурсите си, да инвестира в нови технологии и да създаде конкурентни и качествени продукти.
Очевидно е, че това парламентарно мнозинство има афинитет към държавната телевизия, след като миналата година й отпусна извънредни 10 млн. лв. за покриване на част от задълженията към БТК. С поправките в Закона за радиото и телевизията сега пак й удря едно рамо, при това в предизборна ситуация и при положение че тя трудно запълва и досегашните 15 минути реклама на ден.

Стр. 36 

Медийният и пиар специалист проф. Христо Кафтанджиев: Соцносталгията може да донесе успех в предизборната кампания

Vsekiden.com I 30.06.2011

Г-н Кафтанджиев, дали след като носталгията по соца успя да пробие в търговската реклама и да увеличи в пъти продажбата на различни продукти – от паста за зъби през локум до салам, смятате ли, че може да донесе успех и в политиката?
Вероятно да. Избирателите са с различни нагласи и за тези, които имат подобни убеждения, това са работещи стратегии. Съвсем нормално е да се използват подобни апели в предстоящата кампания. Да не говорим за неща като разочарование – от сегашното правителство и прехода. Затова смятам, че е напълно естествена тенденция в развитието на комуникациите.

Представител на една от големите политически партии ме увери, че смятат да заложат на носталгията като елемент от предизборната си кампания, макар да отчитат, че това е маркер, разделящ българското общество. В този смисъл не е ли рискован ход?
Единственото, което е важно за изборите, колкото и цинично да звучи, е какво е отношението на избирателите към дадена идея. Ако тя работи, колкото и това да е ретроградно или екстремистко дори, ще бъде използвана в някаква степен – просто друг начин няма.
 
Т.е. ползите са по-големи от евентуалните вреди?
При всяка комуникация има ползи и вреди. Въпросът е за кого са ползите и за кого вредите. Вероятно някои избиратели ще бъдат отвратени, но други ще се радват. Всичко си е в реда на нещата. Ще стане точно като Паметника на Съветската армия – едни са във възторг, други – в потрес. Зависи от нагласите на електората.

В политическия пиар вече пробваха да използват соцтемата със съвсем директни препратки – онова клипче със Станишев и Стефан Данаилов в трамвая – реплика от „На всеки километър”, с което БСП рекламираше свой конгрес. Запомнихме го така или иначе, а нали това е целта, значи ли това, че е било успешно?
Дали е успешно или неуспешно може да се каже само, ако след това са изследвали качествено влиянието на клипа. Това, че сме го запомнили, не означава още нищо. И до днес помним Херострат, нали? Да, бате Ламбо е доста положително възприемана личност. „На всеки километър” беше много добре направен филм. Така че, вероятно от гледна точка на червения електорат тази реклама беше добър ход.
 
Приема се, че Борисов и ГЕРБ спечелиха изборите на вълната на носталгията – по твърдата ръка, по сигурността и спокойствието, по въздаването на справедливост на основата на морала, понякога въпреки закона. Присъединявате ли се към едно такова мнение?
Вероятно има истина в това, защото немалко хора виждаха колко слабо управляваше тройната коалиция. Нормално е при такова ръководство да чакаме силната фигура. Още повече, че това отговаря на митологичните схеми за героя, който идва след разрухата и установява реда. От друга страна, бате Бойко много добре използва момента и се позиционира великолепно именно в тази си роля на силния, дори свръхгероя. По тази митологична схема работят много комуникации, ако щете и киното – виждате колко успешни са екшъните, в които героят се справя с невероятни препятствия. На подсъзнателно ниво винаги търсим героя, който да ни спаси. Допълнете към това една специфична ситуация в България – робска психика, обезверени хора, при това положение всеки се надява на герой. Сами не вършим нищо в политическо отношение и чакаме героя да дойде и да ни спаси. Политик, който се позиционира така и защитава това положение, печели.

И ще бъде трудно на следващия кандидат-герой да прескочи сянката на Борисов…
Засега имиджът му на свръхгерой работи – активен е, реже ленти наляво и надясно, притежава съответните физически характеристики и т.н.
 
Или срещу човека, посочен от него?
Различно е. Едно е да се яви самият той, друго е човек, който той е упълномощил. Играта загрубява.

Често се твърди, че кампаниите, базирани на анти-тези, не са успешни, макар аз да мисля, че в български условия това не се потвърждава. Особено в съчетание с прословутата ни черногледска нагласа. В същото време все пак всяка пропаганда цели да формира някакъв ентусиазъм, за да може да привлече избиратели. В този смисъл има ли шанс една позитивна кампания?
Много се съмнявам. Не се хващайте много на това, което разправят за позитивните кампании. За 4 години в управление се натрупват много негативи и е нормално тези, които се опитват да изтласкват от властта титулярите, да използват антистратегии. Това работи в цял свят – да кажем кампанията на Обама беше „анти-Буш”, а американците са доста по-позитивни от нас. Така че докато свят светува, политическите кампании винаги ще бъдат анти. От друга страна, партията, която е на власт, естествено се опитва да лансира позитивна кампания, да не й извадят кирливите ризи. В някаква степен пробва да зомбира избирателите с положителни послания, обаче пък и тези, които са решили да ги смъкват от власт, не пасат трева и лансират ярка антикампания и всичко си е в реда на нещата.

Ще бъде интересно, защото БСП явно ще се придържа към антиговоренето в кампанията. От друга страна, Меглена Кунева стои една такава усмихната, проевропейски настроена. Ще бъде интересно какво поведение ще избере ГЕРБ, защото все пак те дойдоха на власт на вълната на отрицанието – към тройната коалиция.
Ако погледнете нещата, които говори Кунева, ще видите, че те макар и замаскирани, са също анти – това не върви, онова не върви, аз съм героят, която ще изкара страната от батака. И нейната кампания не е напълно позитивна, нека да я наречем умерено негативна.
 
Ако трябва да дадете съвет на кандидатите какъв език да използват, какво ще им кажете? Те пак ще издигнат някакви лозунги, ще правят някакви генерални обобщения. Имаше едно изследване за езика на соца, който е тъкмо лозунгов, натрупване на кухи и нищо незначещи думи, абстрактни, губещи битката с всекидневието, с конкретните неща.
Да, бяха кухи лозунгите, но зад тях стоеше ДС и хората правеха, каквото им казваха. В момента вероятно най-добрият съвет е тези, които комуникират политически, просто да се съобразяват с аудиторията си. Ако съответната аудитория е просташка, дава й се чалга, кебапчета и т.н. Ако е постмодерна, се боядисва паметникът на съответната армия. Няма единна формула. Съобразяваме се с образователното ниво, с лайфстайла и т.н. и използваме изтънчена или просташка комуникация – в зависимост от очакванията и нагласите на електората си. Това отговаря на тъй наречените релативистки теории – нещата са относителни, няма общ подход. Не е подходящо да говорим за френския импресионизъм на човек, който си пада по чалга. Царят се изразяваше доста витиевато, което много от българите не харесваха. Борисов е неговият антипод в това отношение – комуникацията му е определено директна.
 
Кой тип би допаднал на соцносталгиците?
Според мен бат`Ламбо е добрият избор. Симпатяга е, етичен е, а е и великолепен актьор.
 
Като че ли свързвате соцносталгиците с привържениците на Социалистическата партия, а според мен няма пълно покритие.
Вероятно 70-80 %. При мен, разбира се, няма никаква носталгия по онова време. Не че съм видял нещо лошо, но съм наясно с недостатъците на този строй. Спомням си например как с жена ми купувахме цели кашони тоалетна хартия и веро, защото не беше сигурно на другия ден каква ще е ситуацията в магазина.
Има хляб в идеята някоя маркетингова агенция да изследва тези нагласи и да види какво е положението. Може би ще е успешен ход, ако използват тази стратегия. Стига, разбира се, да я “преведат” на езика, който очаква съответната аудитория.
 

Телевизионни хипермаркети

в. Труд | Соня СПАСОВА, Ваня ЕМИЛОВА | 01.07.2011

В последните години във всеки по-голям град има поне един хипермаркет. Търговските вериги се настаниха във всекидневието на хората и лека-полека започнаха да изместват кварталните магазини. Подобен процес върви и на тв пазара.

От няколко месеца у нас се настаниха две големи и силни продуцентски компании -"МедиаПро Ентъртейнмънт" и "Паприка Латино".
Първата и е част от американската "Сентръл Юропиън Медиа Ентерпрайсес" (СМЕ) – компанията, собственик на Би Ти Ви. Тя обезпечаваше технически кулинарното състезание "Лорд ъф дъ шефе", прави и Би Ти Ви Новините, "Шоуто на Слави", "Комиците", "Нека говорят с Росен Петров" и др. Наесен "МедиаПро Ентъртейнмънт" ще се заеме с нов комедиен проект, разказа пред "Труд" Мирослав Янев, изпълнителен директор на компанията.
Втората подобна фирма -"Паприка Латино", е румънска продуцентска компания, която е натрупала опит от работата си с телевизии от Унгария, Сърбия, Словения, Словакия и Румъния. У нас тя работи за Нова тв, като в момента прави "Черешката на тортата", а наесен ще се заеме с музикалното "Екс фактор" и "фермер търси жена". Трайното настаняване на големите интернационални компании в България вече започва да свива работата на "традиционните" български продуценти като Нико Тупарев, Магърдич Халваджиян, Иван и Андрей, Милена Будинова и др.
Известно е, че телевизиите нямат технически, човешки и идеен ресурс, за да произведат сами най-големите си проекти. По закон те са длъжни да излъчват и определен обем външна продукция. И появата на мощните и с добри технически и човешки ресурси "МедиаПро Ентъртейнмънт” и "Паприка Латино" е добре дошла. Очаква се телевизиите да работят главно с тях. Но загубата ще е тотална за най-големите български продуценти от "СИА", "Олд Скуул" и "Глобал филмс".
"Навлизането на нови продуцентски къщи на пазара е най-вече от полза за зрителите. Колкото повече компании, толкова повече свежи идеи и различни подходи при създаването на тв продукции", казват от Би Ти Ви. И отричат, че ще започнат да работят само с "МедиаПро Ентъртейнмънт". Малките продуцентски компании щели да продължат да работят независимо от появата на нови играчи на пазара.
"Няма да се наложи двуполюсен модел на продуцентите у нас. Аз гледам по-скоро оптимистично на навлизането на големите компании", каза пред "Труд" и Мартин Захариев – един от продуцентите на бъдещото предаване "Преди обед", което ще се излъчва от есента по Би Ти Ви.
В "немилост" обаче е много силният допреди две години Нико Тупарев. Последните
му предавания "Биг брадър фемили", "Цената на истината", "Истината за нас" и "Байландо" не се радваха на голяма гледаемост.
С напускането на Олга Лозанова и с идването на Светлана Василева като програмен директор в Нова тв "Олд Скуул" загубиха отличните си позиции в телевизията, а Би Ти Ви засега не планират да работят с тях.
В Нова тв Тупарев остана само със "Стани богат". Той не отрича да е в криза, но отказва да коментира дали се страхува от новите големи продуценти.
Магърдич и Джуди Халваджиян и техните "Глобал филмс" и "Глобал вижън" са в по-добри позиции. "Нормално е да има нови играчи на пазара и да има притеснения. Ние се свързахме и с двете нови компании и ги поканихме да станат членове на Асоциацията на продуцентите, коментира Магърдич Халваджиян. – Ние не сме мафиотска структура, за да пречим на някого. Това са компании, които имат тепърва да се доказват, ние се доказваме вече 12-13 години, затова не ме е страх, че ще останем без работа", добави той. От следващото лято Глобал филмс и "Глобал" вижън" имат и теоретична възможност за съвместни проекти с Нова тв. Причината е, че тогава изтича договорът им с Би Ти Ви. Халваджиян обясни, че е минало времето на ексклузивните договори и че вероятно ще преподпише за предавания като"Господари на ефира" и "Пълна лудница", а за другите не е ясно.
Чрез договори за по още един сезон на сериалите "Стъклен дом" по Би Ти Ви и "Под прикритие" по БНТ компанията "СИА адвъртайзинг" е сред най-стабилните на пазара. Същото е и с "Дриймтийм продакшънс", които произвеждат двете най-гледани заглавия за сезона "Столичани в повече" и "Комиците". Бизнесът на компанията е силен, макар че няма изгледи за подновяване на българския "Сървайвър" в следващите 12 месеца.
Големият риск пред Евтим Милошев и Любо Нейков е налагащата се тенденция от страна на Би Ти Ви да пренасочва външните си продукции към компанията на Слави Трифонов и братската "МедиаПро".
Други по-малки местни продуценти обаче разчитат на максимата, че дори стабилната позиция по време на криза, е отлично постижение.
Сред тях е Милена Будинова, продуцент на поредицата "Такъв е животът" по Би Ти Ви и спряното сутрешно предаване "Денят е прекрасен".
Тя е доволна, че наесен ще продължи с нови епизоди от "Такъв е животът". Те ще са на тема "Геройството да си родител".
Големите фирми, които навлизат на пазара според Будинова дават шанс на малки продуценти като "Супер Нова медиа", които са се доказали в документалното риалити, да продадат продуктите си в чужбина. Будинова уточни, че тя самата води конкретни преговори за продажба на марките "Такъв е животът" и "Нашите момичета".
***
Текст под снимка
Предаването "фермер търси жена" ще стартира наесен по Нова тв. Продуцентите му от румънската компания "Паприка Латино" обещават да намерят приятелка на всеки един от 10-те младежи, занимаващи се със земеделие. Само два дни след излъчването на пилотния епизод близо 300 дами са "кандидатствали" за своите фаворити.
***
Текст под снимка
"Комиците" по Би Ти Ви е продукция на "Дрийм тийм прадакшънс", но също се осигурява технически от "МедиаПро".
***
Продуцентите на предавания в телевизиите се ангажират с цялостното им създаване и обезпечаване. Възможно е обаче отговорностите да са разделени, както например в музикалното шоу "Гласът на България" по Би Ти Ви. Продуцент на предаването в случая е медията. Тя притежава правата за формата, одобрява и контролира целия
процес по изработката му. Изпълнителен продуцент е "Седем осми", която се е заела творчески да изпълни проекта, а "МедиаПро" е подизпълнител, който ще реализира продукционното обслужване. То включва пълно техническо оборудване и осигуряване на специалисти като видеооператори, монтажисти и звукорежисьори.
***
Текст под снимка
Предаването на Би Ти Ви "Лорд ъф дъ шефе", което приключи неотдавна, е технически осигурено от новия играч сред продуцентите "МедиаПро ентъртейнмънт".
***
Текст под снимка
"Черешката на тортата" по Нова тв е другият голям проект на "Паприка Латино".
***
Текст под снимка
Сериалът на Димитър Митовски "Под прикритие", който се излъчва по БНТ, му спечели добра слава на продуцент с бъдеще.

Стр. 18 – 19

Бинев на Световния Културен фестивал – Берлин 2011

Бинев говори пред 80 хиляди души на олимпийския стадион в Берлин По покана на създателя на Фондация „Изкуството да се живее” Шри Шри Рави Шанкар евродепутатът Слави Бинев бе сред най-официалните гости на провеждащия се в Берлин Световен културен фестивал. Събитието се организира по повод честването на 30-тата годишнина от създаването на фондацията и събра в столицата на Германия 80 хил. души от 151 страни.