БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 12.11.2011
Водещ: Цяла седмица бюджетът и финансовите неблагополучия бяха в основата на новините. И с медийна новина ще запомним седмицата – намаленият бюджет на БНР и увеличеният на БНТ. Разбира се тази новина е лоша, защото какво по-лошо от това двете обществени медии да се затворят една за друга? Как изглежда обаче вестникарската подредба на основния дневен ред на водещите заглавия днес? „Труд” – „Брюксел призна – Европа печели от българските гастарбайтери”. „Новинар” – „Телевизорът победи хладилника”. И да не си помислите, че става дума за някакво продоволствие, просто образи. „24 часа” – „Вдигат с по 6 месеца на година възрастта за пенсия”. „Монитор” – „Лютеницата по стандарт”. „Дума” – „И студентите бесни на бюджета.” „Сега” – „Държавата стовари осигурените и плащането на скъпото лечение”. „Стандарт” – „Булки връщат халките”. Това е положението с вестникарския дневен ред. Как обаче изглежда другият медиен дневен ред? Да се върнем на бюджета, защото е очевидно – каквото и да се пише, очевидно става дума за пари. Не знае кой, кога и как е планирал обсъждането на бюджета на отделните борси и в него да се обсъжда в парламентарните комисии в навечерието на 10 ноември, но 22 години по-късно това е един доста формален акт, за това аз се позамислих какво точно се крие зад този формален акт. Само за протокола да кажа – депутатите, които участваха в обсъждането го приеха с 10 гласа „за”, 7 „против”, 1 се въздържа. И ако преди години за култура се отпускаха 0,6% от БВП, то те сега са 0,5%. А победителят – победителят е чиновникът от Министерство на културата. Това пък чух лично от тези, които всъщност правят културата и отидоха да чуят за какво става дума. Преди 22 години не знаехме, че свободата не е еднократен акт. За нея се воюва всеки ден и не със скачане, но пеенето в конюктурен хор е тъпо. Точно това си мислех, докато слушах обсъждането на бюджета. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Едва ли само у нас има финансова криза, едва ли само у нас се мисли за рестрикции на бюджетите на медиите. Това обаче е една малко по-хлъзгава територия, в която нещата трябва да бъдат поставени на някакви принципни основи. Как стават нещата в Европа? Нека да си припомним сега. Чухме го в миналото издание от Райна Константинова.
Райна Константинова:Рейтингът е една чисто математическа категория. Те в важна за рекламодатели, тя е важна за ситуационни анализи. Когато говорим за общественото радио, както и за обществената телевизия, някой път цифрите не са толкова важни. Ако Вие правите една културна програма, не можете да очаквате много високи рейтинги и те никъде не са налични. Обществените медии в този смисъл, както и въобще медиите, са като банките. Те могат да са бедни, могат да са богати. Нямат ли доверие – нямат нищо. И тези хора, които работят вътре и тези хора, от които зависят решенията, трябва да знаят това много добре. Просто като молитва всяка сутрин. А как се запазва доверие? Ами с това, което се нарича качество. Това е истината, точността, надеждност, компетентност, уважение, безпристрастност и т.н. Оригиналност, иновативност, достъпност и увличане на хората. Радиото очевидно има рецепта – нашето радио, българското.
Водещ: Все по-често се случва на международни форуми радио общността да има известни препоръки, които не са поименно насочени към финансовите министри на страните, но на практика са към тях. До колко те чуват тези препоръки?
Райна Константинова:Ами трябва да започнем с това, че управлението, общо казано, на медиите в Европа е прерогатив на националното законодателство. В Европа финансирането на обществените медии е различно. Има такива, които са финансирани от държавния бюджет. Има такива, които са финансирани от лицензионна такса. Т.е. хората плащат, за да ги слушат. И в момента има дискусии кой е трайният модел за финансиране. Ние държим, че лицензионната такса е тази, защото първо – това прави медията независима от политическите сили и второ – защото ангажира самата медия с отговорност пред нейните слушатели. Разбира се в страните със стабилна демокрация, бих споменала тук Холандия и Испания, финансирането е от държавния бюджет. Но те имат три годишни планирания на бюджета, които никоя следваща политическа сила в случай, че правителството се смени, няма да бъде изкушена да намали и разбира се има културата за програмна независимост на медията. В моменти на финансова криза финансовите министри свирят първа цигулка – това е навсякъде. Но те трябва да знаят, че независимостта на обществената медия като барометър на демократичното развитие на една страна е толкова важна, колкото са важни болниците, колкото е важен транспортът, колкото е важна сигурността.
Водещ: И така. До молитвата го докарахме. Булат Окуджава ни помогна. Въпросът е, че нямаме три годишно бюджетно планиране и поради тази причина радиото е с 7 милиона по-малко в бюджета си за годината. Какво значи това? Нека да тръгнем от тук. Добър ден казвам на госпожа Даниела Петрова – председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Здравейте!
Даниела Петрова: Здравейте! Много ми е приятно да участвам в обсъждане и споделяне наистина в един много труден момент, когато се намаляват разходите на конкретна медия. Но като цяло бихме искали да споделим задоволството, че макар и малко с 12,95% има увеличение на бюджета за културата, предвиден в бюджета през 2012 година. Бюджетът предвижда съответно приходи и разходи, които разпределя по конкретни направления. Като за 2012 година за функция „Култура” по консилидираната фискална програма са предвидени общо разходи в размер на 391 милиона и 700 хиляди лева, които са 0,5% от БВП. И действително.
Водещ:О,6 са далеч.
Даниела Петрова:Да. Всеки би се радвал, когато тази нуличка, която е пред запетайката…
Водещ: По-скоро цифричката след нея е по-голяма, да.
Даниела Петрова:Да, но към настоящия момент това е, което се предлага.
Водещ:Нека да чуем сега и какво каза опозицията в лицето на господин Петър Корумбашев – депутат от Комисията по култура, гражданско общество и медии. Той беше активен на обсъждането на този бюджет. Здравейте господин Корумбашев. Господин Корумбашев, дали ме чувате? Опозицията я няма. Ще опитаме да възстановим разбира се връзката. Госпожо Петрова, ако имаше три годишно планиране, бюджетно, такова, каквото госпожа Константинова каза, че важи по света за медиите, смятате ли, че щеше да се стигне до това намаляване на 7 милиона в бюджета на националното радио и изобщо как бихте опонирали на хората, които скептично се усмихват и казват „Който не слушка, няма да папка!”?
Даниела Петрова:Ами не бих коментирала по този начин „Който не слушка, не трябва да папка!” Разбира се вече конкретни пера се намаляват. Има намаление не само в този…
Водещ: А кои са конкретните пера, от които е предложено намалението?
Даниела Петрова:Намалението, ще посоча, намалението мисля, че от фонд „Текущи и капиталови разходи”. Но за да бъде по-прецизна сега ще Ви съобщя и цифрите, които са посочени. Бюджетът на БНР в предложения законопроект, който разгледахме в комисията, са 2012 година са предвидени разходи в размер на 44 милиона 165 хиляди и 900 лева. Като съответно те са намалени спрямо 2011 година с 13,66%. Тези разходи, които са представени, са за осъществяване на основните цели на обществения оператор – подготовка, създаване и разпространение на националните и регионалните радио програми. Като съответно капиталовите разходи са в размер на 3 милиона и 900 хиляди лева и те са предвидени за продължаване на технологичното преустройство и обновяването на БНР.
Водещ:Нека сега да чуем и господин Корумбашев. Възстановихме връзката. Здравейте, господин Корумбашев!
Петър Корумбашев: Здравейте!
Водещ:Радвам се, че все пак ще можем да се чуем. И така. Бюджетът беше приет независимо от аргументите, които изтъкнахте.
Петър Корумбашев:Бюджетите така се приемат от управляващите винаги. Независимо от аргументите, които се изтъкват, така че няма някаква различна практика. Но се надявам, че тази практика може да бъде поправена между първо и второ четене. Още повече, че бюджетът на културата беше доведеното сираче две години в бюджета на България. Казвам го на фона на това, че БВП да речем не расте с това темпо, с което се иска, или пък цялостно бюджетът пада. Бюджетът за култура падаше много пъти повече, отколкото националния бюджет. Но сега имаме щастлива ситуация. За първи път, от както е това правителство на власт, почна бюджета за т.нар. функция „Култура” расте и респективно имаме повече пари за Министерство на културата, съответно за театри, за музеи. Макар и да са малко, но все пак единствените функции, които нарастват, са култура и образование. Нараства и бюджетът за БНТ, което също е оправдано, защото нейният бюджет беше драстично орязан две години подред. Но абсолютно неясно – бюджетът на телевизията нараства, а пък бюджетът на радиото спада. Няма някаква логика, която да ни казва, че единият оператор трябва да бъде нагоре, а другият – надолу. Според мен логиката, когато се движи бюджетът е, че или бюджетът на двата оператора отиват нагоре, защото бюджетът расте, или бюджетът и на двата оператора отива надолу, защото бюджетът пада. Абсолютно неясно. В този случай единственият, който е ощетен при това нарастване освен култура, е БНР. В комисията по медии и култура аз не получих отговор от нито един представител на изпълнителната власт, който се е сетил да ореже бюджета на националното радио с 7 милиона. Според мен това не е свършено от Министерство на културата. Аз разговарях със зам. Министъра Митко Тодоров. Той каза, че изобщо нямат отношение по процедурата по формиране на бюджета на националното радио. И според мен някой чиновник от Министерството на финансите е драснал и е казал телевизията нагоре, радиото надолу.
Водещ: Госпожо Петрова, дали ще научим наистина кой все пак е предложил бюджетът на националното радио да бъде с 7 милиона по-малко?
Даниела Петрова: Вижте, аз не мога да посоча точно кой.
Водещ:Да, всички питаха да обсъждането. Никой не отговори.
Даниела Петрова:Тъй като представители на Министерство на финансите казаха, че не е участвал пряко в изготвянето, а само в представянето на бюджета. Така че бюджетът в крайна сметка преди да влезе в Народното събрание, той минава през Министерски съвет. Т.е. авторът на бюджета е Министерството на финансите.
Водещ:Имате ли притеснения на фона на прогнозите, които правят от EBO, че пред радиото има бъдеще. Разбира се те го чертаят цифрово, хибридно, разпространяващо се на различни платформи. Но имате ли усещането, че в резултат на орязването на този бюджет БНР няма да се впише и ще бъде по-скоро в графа изключения, отколкото в друга графа?
Даниела Петрова: Ами не бих счела, че трябва толкова крайно и бързо да се изказва човек. Все пак това не е окончателният бюджет. Надяваме се между първо и второ четене да има предложения, да има преосмисляне дали цифрата да бъде 7 милиона. Дали съответно радиото също предполагам може да търси варианти, ако се запази това намаление по какъв начин би могло да се справи, защото човек, когато разполага с бюджет, ясно е, че той трябва да смени някои от приоритетите му. Но аз не смятам, че към настоящия момент трябва да се дават такива съвети, още повече, че медията…
Водещ:Ние задаваме въпроси все пак, защото знаем как стават нещата.
Даниела Петрова:Но смятам, че наистина трябва да се получи едно разумно обяснение, логично и аргументирано, защо точно 7 милиона. Ако действително се отчита, че голяма част от технологичното обновление и част от етапа на цифровизация е свършен, то смятам, че към настоящия момент има още доста какво да се наваксва и всъщност едно такова намаляване на бюджета на БНР съответно би довело до задържане на процесите.
Водещ: Разбира се далеч по същественият въпрос е какво ще се случи със свободата на словото обаче при това положение, защото всички знаем как се получават нещата.
Даниела Петрова: Надявам се да не намери вариант.
Водещ:Господин Корумбашев?
Петър Корумбашев: Вижте, въпросът за свободата на словото в България ще се реши.
Водещ:В какъв смисъл се реши? Аз съм пропуснала.
Петър Корумбашев:А, ами Вие сте пропуснали. Ами да Ви кажа как се реши. Има две сериозни издателски групи, които доминират. Едната е телевизионният, другият е вестникарският пазар. Само радио пазарът между другото не е решен по този начин. И тези две сериозни групи работят изцяло в полза на управляващите. Ако случайно не сте забелязали да Ви го кажа. Примерно има вестници, които две години публикуват материали и не са публикували нито един критичен материал за правителството. Да речем – нормално ли е от 100 статии, 100 да са „за” правителството? Да приемем, че е нормално 90 да са „за” правителството, а пък в 10 да има някаква лека критика на фона на участниците в управлението.
Водещ: Разбира се.
Петър Корумбашев:А иначе да Ви говоря по отношение – но ако не сте го забелязали, може би само аз съм го забелязал. А иначе да Ви кажа – по отношение на бюджета на радиото. Вашият бюджет тази година е предвиден да бъде на нивото на 2007 година приблизително, само че разликата е, че националното радио произвежда 16 600 часа повече от програмата за 2007 година. Плюс това, че отива към дигитални програми. Плюс това, че например му е възложен и нов лиценз за сценарий на национална програма като в Бургас. И съставянето на бюджета на националното радио, в случая от Министерството на финансите, е в противоречие със закона за радио и телевизия, където се казва, че бюджетът се формира на база на произведена продукция. Така че Вие, ако Вашата продукция е нараснала с 16 600 часа в сравнение с 2007 година, бюджетът просто не може да бъде същият. Така че дори Министерството на финансите се беше постарало да спази закона за радио и телевизия, щеше да има такъв бюджет. Освен да кажа, че ние с моя колега Петър Данаилов говорихме днес и със сигурност ще внесем предложение между първо и второ четене за актуализиране на този бюджет, така че той да съответства на това, което е записано в закона за радио и телевизия.
Водещ: Ами и госпожа Даниела Петрова каза, че има известни надежди, че би могло нещо да се случи между първо и второ четене. Нали така, госпожо Петрова?
Петър Корумбашев: Аз съм готов да съдействам и на госпожа Петрова заедно да отидем на разговори в Министерството на финансите и да изясним как се е получила тази промяна в бюджета, защото, както разбирам, и госпожа Петрова не е била в течение. Аз дори с лека ирония в Комисията по /…/ националното радио то да си е предложило бюджета тази година. Но се оказа, че не е точно така. Така че съм готов и заедно с госпожа Петрова да проведем този разговор с Министерството на финансите, за да внесем и едно обосновано предложение за увеличение на бюджета, за да не се държим като на сватба – кой колко дарява. Да бъде финансово обосновано с оглед на държавните задачи, които се възлагат на националното радио.
Водещ: Колко далеч сме от европейските стандарти, които в началото и двамата чухте, за едно тригодишно бюджетно планиране? Пък защо не и за такси? Чу се препоръката на СЕМ, че е крайно време да има нов закон за радиото и телевизията.
Петър Корумбашев: Аз 10 години чувам, че трябва да има нов закон за радиото и телевизията.
Водещ:Е, то всички чуваме.
Петър Корумбашев: Да, това не е заслуга специално на това правителство. Така например не се реши, когато се прави бюджетът на националното радио и националната телевизия, за мен те наистина са държавни, тъй като тяхното наричане „обществени оператори” звучи добре, но те биха били обществени, ако наистина се финансираха от такси. Вие знаете, че няма разбирателство в обществото по това, че те трябва да се финансират от такси. Нито едно правителство до сега – включително и сегашното, не е посмяло да го направи. Тъй като хората ще го приемат като един допълнителен данък. Неслучайно няколко пъти са излизали публикации за данък телевизор, знаете. Или за данък – радио.
Водещ:Ако трябва да внеса още малко европейски ориентир – да Ви кажа, че словашкият парламент е приел закон, който ще отмени таксата телевизия заради кризата. И изобщо това се случва и в Япония. В Германия преходът от аналогово към цифрово телевизионно излъчване е почти завършен. Само във Великобритания ще се вдига таксата за телевизия, тъй като BBC ще предлага още нови услуги. Госпожо Петрова и Вие да кажете перспективата за един нов закон за радиото и телевизията. Дали би могъл да направи подобни обсъждания и изключения?
Даниела Петрова: Мисля, че приемането на бюджета, т.е. сключването на финансовата /…/ вече трябва да се мисли за стартиране отново на работата на работната група, която се занимаваше с изготвянето съответно на основните параметри – философия, принципите и проблемните въпроси, по които смятам, че достигна до определен консенсус или съответно се формираха по две позиции – „ЗА” или „ПРОТИВ” решението сливане на оператори, респективно финансиране, такси и т.н.
Водещ:Сливане на оператори имат в предвид сливане на БНТ и БНР ли?
Даниела Петрова:Да. Дискусията по този проблем е въпрос, който не е спирал – в този смисъл казвам, че на този етап няма такова решение, но иначе такъв спор, който се водеше по време на общественото обсъждане, съответно плюсове, минуси – надявам се, че трябва да се започне отново работа и да могат да се /…/този нов медиен закон. Той трябва да стане факт.
Водещ: Мисля, че всички биха били печеливши, ако между първо и второ четене БНТ и БНР съумеят да не се скарат. Аз съм сигурна поне що се отнася до колегите, че ние такива неща не правим. Но в крайна сметка за обществото наистина е важно двете обществени медии да бъдат в добри отношения и да не бъдат поставяни на рискове. Предполагам, че постигнахме консенсус по този въпрос поне?
Даниела Петрова:Да и аз също бих се радвала да се прояви здравият разум. Да не се конфронтират двете медии, защото те имат съответно една и съща задача.
Водещ:Обществена функция, да.
Даниела Петрова:Обществена функция, но същевременно се различават по начина на предлагане и изпълнение на тази функция.
Водещ: Господин Корумбашев?
Петър Корумбашев: Аз като човек, който е работил на БНТ много години и така да се каже може да се каже, че това е моята първа любов в медиите. Винаги гледам със съжаление сега на съдбата на националната телевизия. Тя за съжаление много отдавна загуби своята лидерска позиция. Между другото това е нещо, което е различавало БНР. Независимо от това какво се случва през годините и либерализацията на медийния пазар, това трябва да се отбележи много ясно. БНР запази своята делегираща позиция. Т.е. запаси и като пазарен дял, и като авторитетен източник на информация. Аз и до ден днешен – за мен най-уважаваните новини, които получавам специално аз, като слушател, са от БНР. И сега за награда БНТ, която се намира в незавидно положение, може би вече в 10-та по рекламни приходи и по гледаемост, и се увеличава бюджетът, а пък националното радио за награда за това, че е пазарен лидер – му се намалява. В никакъв случай не трябва да се разглежда това, че едни 7 милиона, които са отишли към телевизията едва ли не са взети от радиото. Според мен няма връзка между двете неща. Просто и на двете медии трябва да бъде увеличен бюджетът, защото ние първо трябва да стигнем до това, за което говорихме – формулиране на държавна политика, която трябва да се провежда в тези две медии. Неслучайно попитах по време на заседание на комисията защо ние вече нямаме щатен кореспондент в Кърджали на БНТ.
Водещ:Вече са Ви отговорили, че имат.
Петър Корумбашев:Не, нямат.
Водещ:Даже са Ви казали и колко пари е взел за последния месец.
Петър Корумбашев:Знаете ли колко взима колегата в Кърджали? 350 лева. Ако Вие можете да живеете с 350 лева в Кърджали – радвам се за Вас. За разлика от това, от три години там има кореспондент на ТРТ и се питам защо например българските турци трябва да получават своите новини от кърджалийския кореспондент от ТРТ, за не от кърджалийския кореспондент от БНТ? И се питам това национална политика ли е?
Водещ:Може би е дошло времето да направите едно „Куку” в радиото.
Петър Корумбашев:Ами не, като гледам как се развиват нещата е абсолютен „ever green”, даже бих казал, че може да бъде, то беше един път в седмицата – сега вече може да бъде и всеки ден. Въпросът е извън шегите, в които живеем – правим ли животът на хората по-добър и в частност правим ли нашите медии по-успешни? И с това искам да кажа, че националното радио показа една устойчивост. Между другото в националното радио винаги е имало една по-висока нотка на революционност. Аз го казвам като човек от БНТ.
Водещ:Има, да.
Петър Корумбашев: Помните „Let it be”от 1996. Да, много хубаво – по времената на Виденов.
Водещ: И не само по времената на Виденов. По всички времена Ви го припомняхме.
Петър Корумбашев: И се надявам да го има и сега. Обаче, за да го има това, в момента просто се провежда политика, която има по-приятелски разпределения на третата към медиите, които се държат по-приятелски към правителството.
Водещ:Ами, разчитаме на прогнозата, която направихте и двамата, че може да има промяна между първо и второ четене. Благодаря на председателя на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии – госпожа Даниела Петрова и на депутата от БСП Петър Корумбашев. Добър ден сега казвам на Евгений Дайнов. В тези условия как ще се развие в бъдеще свободното слово?
Евгений Дайнов: Свободното слово е в доста странно положение в момента. Значи, Корумбашев е прав. Ако погледнем вестниците, там има системно недопускане на цялостно отразяване на това, което се случва, защото неудобни или критични неща просто не стигат до страниците на основните вестници, които формират така вестникарския климат. И човек, ако чете само вестници, на груби лъжи няма да се натъкне предполагам, но светът, в който ще започне да живее, няма да има много общо с реалния свят. Защото ти, като отрязваш неудобни неща, публикуваш само удобните, стигаш до създаването на виртуална реалност и накрая, опитвайки се да живеят хората в тази виртуална реалност, а политиците са много бързо заживяващи. Като видят хубаво огледало да ги отразява и хоп – казват „Това е реалността” Падаш по нос. Да не говорим, че с това затягане на медийния климат се появяват и това, което наричаме подмяна на дневния ред. Днес е фрапиращо това, което гледаме по вестниците. Министърът на здравеопазването попада на първа страница, защото акуширал бебе. Чакай сега! Това е класическа подмяна на действително с реалити шоу. Неговата работа на министъра на здравеопазването, не е да шества по вестниците и по медиите, а да прави здравната реформа, за да спасява живота и здравето на 7 милиона българи. Вместо това той какво прави? Изражда едно бебе, за да попадне на първа страница. И това е класическа подмяна на дневния ред на обществото. Тези неща винаги се плащат. Всеки, който го е правил – пада. Спъва се на равно място и пада, защото не вижда за какво става дума. Защо го правят и сегашните? Управлението на ГЕРБ не открива топлата вода. Такива неща и преди са правени. Удивителна провинциалност в момента се прави и виртуалната реалност, която се изгражда, е толкова подвеждаща самите тях, че те сами ще се спънат много бързо.
Водещ: Останете с нас. Ще продължим след малко да говорим за дневния ред на медиите и възможността на дневният ред да бъде такъв или онакъв спрямо бюджета. В един доклад, който излезе през тази седмица, който изследва възможността чрез етичните кодекси да се подпомага работата на журналистиката, та един от изводите в този доклад е, че подкрепяните от правителството медии са застрашени от авто цензура. Но и със самите закони се налагат ограничения на самите журналисти и етиката отива на заден план. Та, каква е връзката между бюджета и желанието от всеки един работещ журналист достоверност, честност, баланс, достоверност, прозрачност? Господин Дайнов, какво се случва с тези неща?
Евгений Дайнов: Ами, най-добре би било да е като в Англия – хората пряко да се плашат. Или както обществената телевизия в Америка – като искаш обществена телевизия, плащаш такса. Това по чудо е невъзможно да се случи в Източна Европа по ред причини.
Водещ:И в интерес на истината в цяла Европа се намаляват таксите, а само във Великобритания се увеличават.
Евгений Дайнов:Защото от там е тръгнала цялата история. Там са оцелели. Знаете ли, много неща в България, които не са само български, опират до добра воля на властимащия. Ако имаш добра воля – примерно даваш бюджет на радиото. Ти имаш добра воля. Ти си достатъчно умен, вече такива често срещаме в нашите управляващи, да знаеш, че обществото, ако е обслужвано добре от една обществена медия, то е по-стабилно и по-развиващо се и следователно ти намалява твоята работа като управляващ. Ако нямаш добра воля или си някакъв примитивен тип от крайните квартали, си мислиш, че това е твоя рупор – аз плащам, аз поръчвам музиката. Което между другото е българска поговорка. Няма английски еквивалент.
Водещ:Не няма.
Евгений Дайнов: Ти плащаш за концерт. Плащаш, за да отидеш на концерт на Rolling Stones, но Rolling Stones решават какво ще изсвирят – не решаваш ти.
Водещ:Но от друга страна и много трудно се превежда на английски.
Евгений Дайнов:Да, ами защото няма такова нещо. Отиваш на Rolling Stones, плащаш огромни пари, ама те ще решат какво ще свирят. Спомням си в едно от добрите правителства, няма да кажа преди колко години, защото ще се сетите. Абе, от добрите правителства на България, един от вицепремиерите на масата в ресторант гледаше новините по Държавната телевизия в 8 часа и се развика „Кой реди там новините? Я ми го дайте по телефона!” Това не се прави. Това не ти е твой рупор. Значи това не са твои пари. Както сега се казва, примерно казвам „Аз плащам – аз давам”, ама не даваш ти – аз давам!
Водещ:Така е. Всички даваме.
Евгений Дайнов:Срещу което аз не искам обществените медии, които аз издържам да са рупори на някой друг човек. Аз искам това да са моите рупори. Те да ме представляват мен.
Водещ:Как обаче тези 7 милиона по-малко ще натиснат копчето и ще сработи пусковият механизъм на авто цензурата според Вас? Има ли такава реална опасност, макар че с Вас не за първи път, говорих Ви все пак на територията на Драган Цанков четири някъде успява да се поскрие?
Евгений Дайнов: Това с зависи от всеки човек. Наистина тук Корумбашев беше прав като каза, че свободомислието, т.е. революционност го нарежда в тази сграда на държавното радио, на общественото радио винаги искрата на революционността е била по-силна, отколкото горе долу във всички други обществени институции. Това е до лично решение – дали, когато се погледнеш сутрин в огледалото ще се уважаваш или няма да се уважаваш.
Водещ:Харесах маската на не съвсем казващ истината човек.
Евгений Дайнов:Нещо, което много от българите и българските политици не разбират, че в основата на човешкото общество е достойнството. И ако нямаш достойнство, ти не можеш да се уважаваш. Ако нямаш достойнство ти ставаш маймуна, която търси от някъде да открадне банани. Така че то си е винаги до лични решения. Аз винаги се чудя. Аз съвсем сериозно друго се чудя. На фона на частните, така наречени независими медии, наистина с всичките си проблеми БНР е в пъти по-свободолюмислещо, в пъти. И мен ми е жалко и печално. За вестниците говорихме сега, да подпукаме и частната телевизия. Мен ми е жалко и непонятно как качествени и достойни хора толкова лесно се плашат от самата възможност да има сянка на опасност за тях. Във вестниците говорим за авто цензура. В българските вестници има авто цензура. Отгоре се наддават някакви, да речем, доста широки правила като например при предишните собственици на „Труд” и „24 часа” имаше /…/ „Не пипайте Георги Първанов”
Водещ:Е, Вие нали там не можехте да публикувате?
Евгений Дайнов:И сега не мога.
Водещ:А, и сега не можете.
Евгений Дайнов:Сега на мога, защото има и друго /…/ „Не закачай хора, които двете им имена започват с еднакви букви!” Но това е широка /…/. Но вътре вече започва едно, на всяко долно ниво самите журналисти си стесняват параметрите за възможна свобода. Защо го правят – аз това не мога да разбера. Наистина не мога. Значи да се върнем 22 години назад. Нас беше ли ни страх като връчвахме петицията на 3 ноември за Рила /…/ парламента? Беше ни страх, насирахме се от страх.
Водещ:Няма човек, който да не го е страх.
Евгений Дайнов:Ама бяхме там. Ама ние се насирахме от страх, защото те бяха отворили „Белене” вече отново. Можеха какви ли не неща да станат.
Водещ:Така е безспорно.
Евгений Дайнов:А сега какво ще им се случи, ако не ги е толкова страх? Аз това не разбирам!
Водещ:Ами хладилникът ще остане празен.
Евгений Дайнов:Нито в „Белене” ще ги пратят, нито ще изчезнат, нито ще ги отровят с полоний. Аз не разбирам.
Водещ:Хладилникът ще остане празен.
Евгений Дайнов:В цялата българската история на България няма нито един човек, умрял от глад. Това е единствената европейска страна, която е изградена върху следната философия – обяснява ми баба ми, която беше автентична селянка. Беше ходила една година на училище. Философия в България е следната – всички да имат какво да ядат. За това тук не бива да има страх.
Водещ:Пресилена ли би била хипотезата, че по този път традиционните медии ще бъдат убити, защото само след малко ще имаме възможността да чуем какво мислят пък хората, които са на възрастта на промените в България и искат да учат журналистика? Те разсъждават по съвсем друг начин. Та, пресилена ли е тази хипотеза, че това е равносилно на убийство на традиционните медии?
Евгений Дайнов:Вижте, вестниците, така наречени вестници, които отдавна не са големи, но така наречените големи вестници бавно и мъчително се самоубиват вече 10 години, както направи това СДС за жалост. И по същия начин, бавно и мъчително, без да било видима причина се самоубиват и този процес на самоубийство започна, когато дойде Царят.
Водещ:Липсата на свобода на словото е авто имунно заболяване. Така да кажем.
Евгений Дайнов: Дори Царят каза „Долу политиците! Всички покрай мен! Долу партиите!” И те започнаха да му пригласят. Е, как може да имаш вестник без политика? Няма такова нещо. И тогава им се сринаха тиражите наполовина, с това още наполовина, с това още наполовина, а сега още наполовина. Т.е. с всяка крачка към своето загиване поради собствения си страх и слагачество към властта, тъй като виждат, че им падат тиражите, правят още една крачка в посоката на слагачество към властта, при която тиражите им падат пак. Т.е. бившите големи вестници в България загиват. Да, това е така. Ама сами си я избраха тази съдба, не съм ги карал аз. Напротив – тичах да ги предупреждавам по царско време главните редактори. Викам : „Абе, хора, как може да има демокрация без партии? Как може да говорите, че двуполюсният модел трябва да бъде сринат, за да се съберем покрай Царя? Как може всички целите Ви да станат на сапун заради братовчеда на Царя?” То не беше пунш, принцеси, принцове, барони извираха от всякъде. Вестникът е политическо животно. В момента, в който престане да бъде политическо, умира.
Водещ:Какво мислят колегите, които тепърва ще станат журналисти, но за сега учат, на 10 ноември отидох във факултета по журналистика и чух много интересни неща. Останете с нас. Ще ги чуете и Вие след малко. Нямаше по-подходящ ден тази седмица да отида и да проверя във факултета по журналистика какъв е дневният ред на тези, които искат да бъдат журналисти утре и ще диктуват медийния дневен ред в другиден. Това пък да го имат в предвид политиците, ако им остава време да слушат радио. Та, във факултета по журналистика се срещнах с докторанти, които са връстници на промените в България. Какво те мислят?
Елена Петрова: Аз се казвам Елена Петрова. Уча международна журналистика. За “Wikileaks” – какво е “Wikileaks”? “Wikileaks” разпространява секретна информация и твърди, че тя е достоверна. Секретна информация, в смисъл такъв, че тя разшифрова грами, които се изпращат от посланици, например от правителството на САЩ. Тези грами обаче са публикувани в точно определени вестници. Единият вестник е „Guardian”. Доколкото знам и доколкото съм чела книгата на “Wikileaks”, която беше преведена на български от мои познати колеги преводачи и аз имах удоволствието да я прочета, Джулиана Санч се е срещнал с петимата главни редактори, с главният редактор на „Guardian”, на испанския „El mondo” май беше. За другите имаше и френски със сигурност. Имаше и още два вестника, за които просто не мога да се сетя в момента, но той се е срещал предварително с тях и са се договорили за информацията, която той ще им предостави и те съответно ще я публикуват. След което избухна скандалът и се заговори за информацията изобщо като достоверност, като достояние на хората. Журналистиката какво предлага? Т.е. има информация, която е строго конфиденциална и следователно достъп до нея имат точно определен кръг от хора. Има въпроси, които ние си задаваме от типа на „Трябва ли да се знае такава информация от всеки гражданин да кажем на Република България, ако със сигурност има и трябва ли да бъде достояние такава информация?” Защото какво би се случило?
Водещ: Какво мислите за журналистите в картончета? Важно ли е кой говори?
Елена Петрова: Да, важно е кой говори, но още по-важно е какво говори и как го казва. Т.е. забелязвам тенденция в журналистиката, че повечето новини са по-скоро повърхностни. Те не се задълбочават в същността на проблема. Има много…Много рядко съм срещала… Разбира се тези чисти коментари и анализи например на Димитър Иванов – следя го всяка сряда, рубриката му във в.”Сега”. Разбира се имам критики към него, но като цяло за вестника, въпреки че претърпях критика относно този вестник защо го чета поради факта, че той е червен. Просто не подобава на младо момиче като мен да чета такива неща. Аз смятам, че трябва да имаш различен поглед върху нещата. Просто, за да можеш на базата на най-различни менения, да си изградиш свое собствено такова и да можеш да го отстояваш.
Елена Кирова: Елена Кирова, Втори курс, „Международна журналистика” – магистърска програма „Международна журналистика”.
Водещ: Колко пъти тази вечер на 10-ти ноември споменахте 10-ти ноември тук? Присъства ли тази дата като някаква отправна точка при научаването на каквото и да било?
Елена Кирова: Не мисля, че е често споменавано по принцип, на който и да е 10-ти ноември, която и да е година т.е.
Водещ: А какво не казаха журналистите днес, на 10-ти ноември, 22 години по-късно?
Елена Кирова: Ами може би няма ясен отговор дали наистина има демокрация в момента в страната. Не знам дали журналистите казват, но мисля, че на много хора не е ясно, че всеки сам за себе си трудно си отговаря дали има демокрация или не.
Водещ:Експертите често казват, че не журналистите пишат заглавията. Кой пише заглавията днес?
Елена Кирова: Публицистите може би.
Водещ: А кой чете тези заглавия?
Елена Кирова:Е хората ги четат. Мисля, че масата ги чете.
Водещ:Как се четат днес вестници? Преди 10-ти ноември се четеше предпоследната страница, прогнозата за времето, резултатите спортните и толкоз. Днес как се четат вестници?
Елена Кирова:Аз всичко правя на обратно обикновено и не ги чета така. Понеже политиката ми е все пак по-интересна от спорта и от времето, аз лично започвам по нормалния начин. От пред назад, но действително много хора около моите познати започват отзад и спират до там. Поне мисля, че има доста хора, които спират до там – времето и спота.
Водещ:Какво е цензурата?
Елена Кирова: Цензурата е нещо, което в България присъства все по-застрашаващо.
Водещ:На какво прилича цензурата?
Елена Кирова: Бръмбар.
Водещ: Важно ли е кой говори?
Елена Кирова:Винаги е важно кой говори.
Водещ:Ясно ли е днес кой говори?
Елена Кирова: Не. Мисля, че не.
Водещ:Какво би станало, ако стане ясно кой говори тогава? Какво би се променило? Би ли се променило доверието, отношението?
Елена Кирова: Ами по-скоро мисля, че да. За голяма част от хората, ако стане ясно кой говори, мисля, че отношението би се променило. Със сигурност и доверието. Да.
Водещ:Какъв коментар или репортаж, или интервю за 10-ти ноември ще направите сега?
Елена Кирова: Бих попитала хората дали живеят в една демократична държава днес. Може би повечето биха казали, че не е така или, че поне това, което е в момента, не е демокрацията в нейния пълен смисъл. Така, както го разбират, че трябва да бъде. Аз имах един преподавател, който винаги казваше, че няма демокрация, а има анархия. Ако приеме, че сме минали демокрацията и сега има анархия в резултат на това, може би под някаква форма има и демокрация.
Водещ:Гневни има ли?
Елена Кирова:Гневни хора? Да.
Водещ:Какъв репортаж или интервю, или коментар за 10-ти ноември, ако сега дам камера, микрофон или там…
Студентка:Бих направила първоначално,ако имам възможност и време, ретроспекция на събитията от тогава и сега. Какво се е променило, какъв напредък имаме или напротив – нямаме. Какво смятат хората, т.е. оправдани ли са очакванията им. Какво са очаквали и всъщност какво се е случило. Има ли го ефектът на излъганото очакване, защото според мен го има и то до голяма степен за голям процент от хората.
Константин Христов:Константин Христов се казвам. Следвам „Международна журналистика” и „Международна сигурност” магистратури. Завършил съм политология.
Водещ:А кога ще ставате президент?
Константин Христов:Ами, президент имам право от Конституция след 40 години, ако все още имам желание, защото малко по-малко се изпарява като се сблъсквам с реалността. Тук ще бъде, да. Абе, Путин май още няма да е слязъл от стола в Русия.
Водещ:Ама това е съвсем сериозно или това е някаква шега колегиална, помежду ни?
Константин Христов:Едно време може би беше сериозно. Вече е по-скоро в рамките на шегата, защото имах шансът да се срещна с такива хора и разбрах, че това не е мястото за мен.
Водещ:Какъв е бил сблъсъкът с реалността, който Ви е отказал?
Константин Христов:Преди известно време бях във Външно министерство и работата там беше от една страна скучна, от друга страна практиките, на които станах свидетел, не ми бяха особено присърце. В момента се занимавам с журналистика и занапред може би ще продължавам да го правя, защото ми е приятно. Приятни хора. Работата е много интересна.
Водещ:Какъв репортаж, интервю или коментар за 10-ти ноември ще направите?
Константин Христов:10-ти ноември е една много светла дата за младото поколение, която последва 9-ти ноември, която е една още по-светла дата за цяла Европа и целия свят. Това е моето мнение с цена да претърпя демонтаж.
Водещ:Ама това също беше отдавна.
Константин Христов:22 години.
Водещ:Къде има частица от Берлинската стена в София?
Константин Христов:В София има пред НДК, но има и в доста други държави. В София трябва да сме горди, че част от социализмът все пак се е запазил под формата на едно парченце скала.
Водещ:Само не разбрах какъв ще е материалът за 10-ти ноември.
Константин Христов:На първо място искам да отбележа, че промяната от един начин на живот, от един режим в промяната на друг. Много хора може би на моята възраст, може би и аз съм от тях, но не можем да направим тази разлика, защото не сме живели и в двата режима.
Водещ:Свободата или саламът?
Константин Христов:Абе свободата е хубаво нещо, но без салама ще е малко трудно да се живее.
Водещ:Как се решава тази дилема от журналистите днес?
Константин Христов:Ами чувам, че много критично се гледа на тази дилема, защото от една страна това са неща, които не могат да се съпоставят малко или много. Едното е материално – другото не е и не е хубаво така да се говори, че едното може да замести другото. Смисъл и двете са важни сами по себе си, обаче свободата е нещо, за което хората са се борили с години, с векове преди нас. Преди саламът въобще да съществува така или иначе. Така че въобще според мен не би трябвало да става въпрос за сравнение.
Водещ: Може ли свободното слово да вземе в салона на политиците или просто да ги лиши от възможността да го разпределят на порции, господин Данов, и изобщо има ли криза на политическия PR? Защото тръгнахме от тази снимка „министърът изражда бебе”.
Евгений Дайнов: То пак е до достойнство. Томас Джеферсън го е казал много отдавна и изключително правилно – „Който, за да получи временна порция сигурност, жертва свободата си, не заслужава да има нито сигурност, нито свобода и доста бързо ги губи и двете!” Значи саламът извира от свободата. Ако нямаш свобода, нямаш и салам. Ние много добре помним как през социализма нямаше свобода и саламите бяха кът. Да не говорим за някои други по-луксозни неща като чесън, леща и подобни, които бяха изчезнали.
Водещ:Дали сега не сме в позицията на хора, за които кът и дефицитни са свободата на словото?
Евгений Дайнов: Към свободата дори професионални гилдии като журналисти и политици – към свободата българите имат лекомислено отношение. Те не я оценяват, типично българско е пак „Свободата не се яде!” Лекомислено е отношението, тъй като свободата трябва да се поддържа всеки ден и като отслабиш малко усилието, тя избледнява и загива, и става нещо друго. В България не се полагат достатъчно усилия да се поддържа тази свобода и това го виждаме. Та се върнем на въпроса за политическия PR. Пак го виждаме. Особено от Станишовото правителство и сегашното как търсят лесното, как подменят многообразието на мнения и гледни точки с опит това всичкото да бъде вкарано в удобно русло чрез това, което смятат, че е PR. Значи PR е доста сложно нещо. Не е баш това, което си мислят Станишев и Бойко Борисов, но в техните глави PR е „не допускаме лоши новини”, „хубавите новини ги увеличаваме” и „когато някъде имаме проблем, вадим човешко лице да умилиме хората”. Примерно „нямаме никаква идея какво да правим със здравеопазването, вадим обаче министъра като един добър човек, който изражда бебета”.
Водещ:Е, добре де, но това го имаше и преди 10-ти ноември.
Евгений Дайнов: Е, тогава всичко беше по-брутално. Беше много по-брутално. Те са принудени да прилагат PR, защото не могат да върнат онзи контрол. Все пак излязохме от онзи контрол. Онзи контрол, при който ние не знаехме колко е бюджетът на държавата, камо ли да го обсъждаме, камо ли да имаме мнение по въпроса.
Водещ:Сега поне го обсъждаме.
Евгений Дайнов:Сега поне го обсъждаме. И тези неща да обречени, но въпросът е друг. Когато нямаш свобода – нямаш салам. Колкото повече обсъждането от обществено и гражданско се подменя с PR-ни инициативи, толкова по-бавно се развива обществото, защото веднъж като отнемеш свободната среда за обсъждане…
Водещ:И толкова по-малко салам респективно.
Евгений Дайнов:Постепенно започваш да отнемаш свободната среда за инициативност в онази среда, която отдавна хората са сигурни, че ако са инициативни ще си направят предприятие и няма да дойде някоя мутра и до основи да им го вземе. Тази зараза плъзва из цялото общество. Опитът за контролиране на обществото плъзва навсякъде. Икономиката спира. В момента сме в точно такова положение. В точно такова. Малките и средните фирми, инициативните хора от цялата страна, от цялата, постепенно спират да правят, каквото и да било. Защото са задушени от данъчни, от доноси, от мутри, от чиновници и когато инициативните хора един по един спират да правят, каквото и да било в една държава, тя спира. В момента сме спрели.
Водещ:Полезно ли е да посочваме всеки ден кой разпределя порциите, защото очевидно тази длъжност навсякъде е заета и много яростно се изпълнява. Дори в медиите.
Евгений Дайнов:Ако в едно общество основният въпрос е кой разпределя порциите, това общество трябва да му дръпнем шалтера, защото то вече не е европейско – то е азиатско.
Водещ:Ами, да се върнем пак назад в годините, когато за нас това беше само една химера, и да си помислим днес, в слънчевия съботен следобед, за ценността „свобода на словото” и изобщо „свобода”. Хубав съботен следобед!
Posted in PR&Media News
Tags: БНР, Даниела Петрова, Евгений Дайнов, Елена Кирова, Елена Петрова, Ирен Филева, Клубът на журналистите, Константин Христов, Медии, Петър Курумбашев, Радио програма "Христо Ботев", Райна Константинова
