в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 09.03.2012

Излъчването на световни риалити формати априори има един съществен плюс – така се парира възможността същите да бъдат откраднати и побългарени в "Шоуто на Слави". Откакто компанията на Магърдич Халваджиян се зае с "България търси талант", мераклиите и фрийковете се пренесоха с час и половина напред в праймтайма на Би Ти Ви. Зоната за не-лицензирани експерименти от екипа на Трифонов пък се стесни още повече.
България е различна страна, когато в ефира върви някакво риалити. Това вече го разбраха всички, с изключение на шефовете на Нова, които упорито отказват да върнат в програмата си алфата и омегата на този жанр – "Биг Брадър". Дали от срамежливост или от страх – не е ясно.
Едно е сигурно – щом по телевизията тече подобно шоу, във всяко градче настъпва оживление. Появяват се теми и герои за обсъждане. Забелязахте ли еди-кой си, той е от нашия квартал. Гледахте ли дъщерята на шефа как хубаво пя? Видяхте ли момчето на съседите как се изложи? Гласувахте ли за нашето момиче? Селото България започва възбудено да жужи.
Кой ще е победителят това няма никакво значение. Впрочем, спомняте ли си кой стана талант №1 на България в първия сезон преди две години? Най-вероятно не, както и аз. В този риалити формат фаворитите нямат никакво значение. Няма и интрига, няма сюжетни линии, които медиите да разработват в хода на сезона. Трудно е да си представим и корица на списание с някой от участниците. Тук по-важни са фрийковете, които да ни разсмиват на кастинга, както и коментарите на журито по време на концертите.
Важно е и поведението на водещите. В конкретния случай това шоу притежава две от възможно най-добрите. Алекс Раева и Мария Игнатова имат бързи, артистични и неподправени реакции. Те обаче не са достатъчно пълноценно експлоатирани като потенциал. За сметка на това, както и в предишния сезон, ни показват прекалено много зрителски физиономии от залата и прекалено много жури. Това създава у тв аудиторията смътното усещане за някаква неувереност. Сякаш авторите на шоуто не са съвсем сигурни как ще реагира драгият зрител на дивана, та гледат да му подскажат с подобни монтирани кадри на всеки десет секунди.
Ами прекалено е. Даже и това да е тактика, измислена не от Магърдич, а от корифея Саймън Кауъл, пак е прекалено. Ако ще търсим талант, нека да наблюдаваме повече хората на сцената, а не сеирджийски настроените зрители. В този си вид спектакълът изглежда някак си евтино, махленски. Но такива са суровите правила на риалити жанра
Да гледаш подобно фрийк шоу е гузно удоволствие, което не всеки си признава публично. Това няма да попречи пред телевизорите да се събират по милион, милион и половина българи всеки понеделник и вторник.
Най-интересното е, че подобен формат се смята за по-престижен от воайорския сеир "Биг Брадър". Там изродщината е в пъти повече, но поне е спонтанна, нережисирана. Докато тук има една перверзия в повече – фрийковете не просто са допуснати до сцената и заснети, ами после и подиграни – от водещи, от жури, от публика. Камерата не се свени да показва раз-плакани или истерични пишман мераклии. Всичко е старателно монтирано и грижливо опаковано в уж позитивна и съзидателна форма.
Точно тук е тайната на българския телевизионен бизнес – в красивия целофан, под който можеш да скриеш каквото си поискаш. В Би Ти Ви открай време са доказали, че владеят това изкуство.
Но ако ще се смеем и забавляваме с всичко, достойно за подигравка, – защо тогава не пускат и субтитри под коментарите на Любо Дилов? Така хем всяка домакиня най-сетне ще разбира какво говори, хем етикетът "фрийк-шоу" ще се изпълни докрай със съдържание…

Стр. 30-31 

в. Уикенд | Дани ЗЛАТАНЧЕВА | 09.03.2012

За мен няма срамна работа. Щастлив съм, че всичко съм постигал с труд. Гаражът, пишещата машина и вестникарската хартия, дадена ми уж от КГБ, са просто легенди", споделя легендарният журналист Петьо Блъсков, създател на "24 часа", "168 часа", "Монитор", "Телеграф" и вестника, на който сега е главен редактор – "Република".
Роденият в София бизнесмен е смятан за баща на т.нар. съвременен български печат. Под негово ръководство бял свят виждат почти всички вестници, които българинът познава от петилетките на демократичния преход.
Възхваляван и оплюван, Блъсков не спира да твори. В творческа атмосфера го завари и екипът ни: "Подреждам си бюрото. Време е да сложа в ред нещата, защото малко съм разпилян и внимавам да не загубя нещо ценно", коментира известният вестникар.

- Г-н Блъсков, след като създадохте серия от успешни вестници, наскоро влязохте и в новия Български медиен съюз. Нужен ли е такъв изобщо?

- Този съюз е крайно необходим, защото старият бе порочно образувание, създадено, за да осигури блаженство на ВАЦ. Това беше поръчка – платено бе на група хора, за да се представи групировката ВАЦ като участник в сдружение. Те по същество си бяха едни мрачни манипулатори, които съсипаха и опорочиха вестникарството. ВАЦ притежаваше около 80% от пазара. Прилагаха хватки – външни акционери, 10%, не знам какво си, що си. Обаче това немско сдружение получаваше 65-70% от рекламните приходи, което доведе до удушаване на другите издания. Икономическата независимост на българския печат бе ликвидирана от ВАЦ, който изсмука средствата, контролира продажбата, изпълнява поръчки. Още тогава казах на колегите в стария съюз, че влизат в комбина със своя палач. Не се развълнуваха от думите ми. Вероятно имаха добри помощници, богати собственици зад граница, които си плащаха да излизат вестниците. Този стар съюз беше създаден зад гърба на част от издателите. Аз не съм членувал там и не бих влязъл, защото подобно членство е противопоказано за финансовото здраве
на вестниците. Не бива да се съюзяваме с монополиста, който унищожава пазара. По този начин ВАЦ разпространиха политическото подмазвачество, характерно за техните издания. Този бацил бе вкаран от тях в българската преса, въпреки че говорят как са въвели демократичните практики. Напротив, интересуваха се само как да изсмучат пазара.
Началото бе най-голямото ми постижение – "168 часа".

- Легенди се носят за вашия старт във вестникарството, за това, че сте започнали играта от гараж, пишеща машина и хартия на КГБ…

- Глупости! Тръгнах от една пишеща машина, защото вестниците се правят от машини, не с кюнци. Не мога да разбера защо хората ми се чудят. Да, имах пишеща машина и трима души екип. Седнах и нарисувах вестника, какво толкова. Бях взел репортери от "Отечествен фронт", които харесвах как пишат. Започнахме да правим вестника в едно мазе. За съжаление не сме имали условия, апартамент в "Шератон". Истината е, че хората умират от завист и си мислят, че Блъсков говори измислици. Аз казвам истината. Но, горките, трудно ще ме преглътнат. 22 години ми дъвчат кокалите. Свикнах вече.

- Имали ли сте проблеми с властимащите, докато бяхте млад репортер в "Отечествен фронт"?

- Каквото кажеха от ЦК, това се пишеше. Рядко имаше студен вятър. Случвало се е да греша, по тогавашните разбирания. Спомням си, че сгафих когато почина Алберто, синът на Луиз Корвалан Лепес, генерален секретар на комунистическата партия в Чили. Момчето живееше в България по линия на Интернационала. Тъжна история, защото си отиде млад – към 20-годишен. Партията и правителството организираха гигантско погребение
Една траурна церемония – краят не й се вижда. Изпратиха ме да отразявам събитието и аз отидох на Централните софийски гробища. От "Отечествен фронт" ми дадоха една стара "Волга", ама счупена. Докато шофьорът я запали, закъсняхме. Когато пристигаме там, гледам колона от "Чайки". Милиционери вардят от всички посоки. Митингът почнал, аз съм изтървал началото. В един фургон имаше нещо като пресцентър. Там БТА, БНТ и останалите вестници се съвещаваха. Питам колегите кой откри митинга, за да вляза в час – няма отговор, работят, навели глави. Притесних се. Вестникът имаше шибан график – първият път се печаташе в 14 часа, после в 17. Бащата на Сергей Станишев – Димитър, контролираше външнополитическите новини. И решаваше дали приемът на другаря Тодор Живков е минал в много сърдечна атмосфера или в сърдечна. Имаше си тънкости. Протокол на изречения, спускан от ЦК. И тази тайна се споделяше с човек само от БТА. Той предаваше после по веригата. Ужасна история. Дописките от 14 часа ги сверявахме с ЦК, докато се получи заветното "да" по телексите и се отпечати материалът в 17 часа.

- В какво се състоя вашата издънка?

- Ами написах си дописката, описах другарите присъствали. Обаче никой не сверил присъстващите, описани от мен, с тези в официалния партиен протокол. На следващия ден излиза, че Ангел Цветков, секретар на националния съвет на Отечествения фронт, държал реч. Ужас! Оказва се, че високопоставеният ми началник е открил митинга, но аз не съм го видял. И не съм го съобщил. И тогава за първи път ме завяха студените ветрове. Замалко щях да се сбогувам с гилдията. Но не обръщах внимание на ставащото.

- Сергей Станишев е бил репортер във вашия вестник "168 часа". Баща му ли ходатайства пред вас, за да назначите сина му за млад репортер?

- Не помня как Сергей дойде във вестника. Въртеше се около стажантите. Бяхме го пратили в Русенско да прави репортаж. Той обаче се върна без текст. Обяснил на една от редакторките, че иска да си изкаже мнението. Тя го попитала за фактите – свил рамене. Изгонихме го, защото искаше да изказва мнения не да отразява обстановката. Е, после стана министър-председател и имаше възможност да говори, колкото си иска.

- Така е, но нещо и тази длъжност на министър-председател не му допадна!

- Да! Станишев е продукт на други институции. Кой го знае – дано да се развие в правилната посока. Може да го вземат, да го поучат още малко. Въпреки че има един особен проблем – не е пораснал. И поради тази причина лесно го вкарват в роля. Хубаво е човек да си остане дете, дори чаровно, но някои хватки… Струва ми се, че е човек, който не пренебрегва четенето, но трябва да наблегне на упражненията от занаята на управника. Работата му беше малко в мъгла. В голяма част от действията му личеше, че не е на място. Но особено поведение имаше и неговата партия – някакви странни, незавършени идеи изповядваше.

- Като човек, наблюдаващ политическите процеси у нас, смятате ли, че Георги Първанов може да извади партията от дълбоката летаргия?

- Ами, той какво може да извади?! Дясната си ръка от джоба. БСП вехнат пред очите ми и се редуцират. По-изявените членове от ръководството се притаяват в бизнеса си и се чудят какво да завладеят. Партията линее без враг, няма го световният империализъм. Едва ли ще имат власт занапред, ако не потърсят особена коалиция. Ала кой да ги пожелае?! Разбира се, имат бизнес прослойка, която ги финансира, за да съществуват.
Идеите им се въртят около закрепване на позициите. Благодарение на тяхната аморфност, политическото пространство у нас не е балансирано. Не можаха да станат модерна лява партия. Същата е вината и на СДС. Но там имаше сериозна провокация от службите. Практически те контролираха движението и го доведоха до упадък.
Идвали са да ми говорят, но в крайна сметка си правя, каквото реша. И се забавлявам. Какво друго да правя?! Та нали първият брой на вестник "Демокрация" се направи в моя кабинет в "Отечествен фронт". Главен редактор му бе Йордан Василев, изключителен човек. Дадох му ключ. Идваше всеки ден след 17 часа. Бях останал сам в редакцията, защото повечето колеги се бяха изпокрили
Един журналист гладуваше в коридора, лежеше на едно канапе. Съжалявах го, после се оказа, че е агент на ДС. Вечер жена му носеше кюфтета, това го научих от чистачките, оплакаха се, че прави боклук с опаковки от храните.

- Поискахте ли си наем за "Демокрация"?

- Не, поисках си вестници да ми носят. Правил съм графиката на "Демокрация"-та. Дори исках в издателското каре да има печат: "Графичен проект – "168 часа". В 22 часа през нощта обаче дошли да изчегъртат от печата надписа. Ръководството на СДС казало, че няма да има такова нещо. Бяха нахлули в комбината и действали. Тогава разбрах, че се е родило новото "Работническо дело". Мина време и се чу, че доста агенти на ДС са били на работа в "Демокрация". Започнаха да пускат мръсотии за мен, говореха, че съм мафия. Гръмнаха ми дори колата.

- Как така? Говорите за мерцедеса, който ви подариха от самата синя централа, нали?

- Така. Жена ми беше бременна. След атентата роди преждевременно. Откарах я спешно в болницата. Пуснаха версията, че сам съм си запалил автомобила, да си правя реклама. А ма на, Господ ми ги посочи. Мръсници, да се гаврят с мен. И онзи измислен депутат Йордан Соколов сви гласче: "Вие сам сте си гръмнал колата". (Имитира го доста смешно – б.а.) "Не ви ли е срам, бе?! Имам бременна жена. Как ще сложа шашка тротил? Как може да сте такива перверзници?!", питах ги, но нямаше отговор. Ченгетата отъпкаха цялата ливада пред къщи – всичко замина. Какво разследване да се прави? Кой да го направи? Когато мисля нещо, го казвам, не го крия. И това не се харесваше на назначените демократи. Искаха каручката да си върви тихо и кротко.

- След като не успяха да ви взривят през 1992 г., последва ли нов опит?

- Не, дойдоха други времена. Нямам бодигардове. Имам един шофьор, но той колкото е мой, толкова е и на редакцията. В началото на 90-те беше панаирът с охраните. Сега няма нужда. Аз вярвам, че ако са те написали в един тефтер и са те платили, няма какво да те спаси. Заминаваш си.

- Работили сте като таксиметров шофьор, това притеснявало ли ви е?

- Работих, защото нямах пари. Една година карах такси, благодарение на някакво постановление. Бях от първите бакшиши в София и започнах да въртя геврека с връзки от СБА. През деня работех във вестниците, а вечер слагах табелката. Цяла нощ бръмчах с колата, от това се хранех. И тогава пак ме задуха студеният вятър – партийната организация се поинтересува как може зам. главен редактор на "Отечествен фронт" да работи като таксиджия. Ама на мен ми беше кеф, страхотно изживяване. Постоянно ставаха някакви шашави случки. Колата ми беше стар "Вартбург", купен от гурбета на майка ми в Либия. Дрънкаше ужасно, возех често виетнамци. Като минавах край Министерството на земеделието, те крещяха: "Много сталя кола!". Всяка сутрин се прибирах със 100 лева в джоба. А заплата ми беше 350 лева.Таксито ме хранеше. Кръчми, ядене, пиене – не усетих кризата.

- Да разбираме, че не се срамувате от работата?

- Работил съм дори в строителството. Цяла година бях каналджия, за да си взема жилище. Да си купиш апартамент в София, беше като да уцелиш шестица от тотото. Ремонтирах канали, имах си назначена кирка. Бях чирак и носех на майсторите материалите – цимент, плочки, пясък. Пълна програма! Вършех долна работа, така й викаха. Обаче, ако 12 месеца в годината си работил, майсторът ти пише едни точки. И после – тра-ла-ла, ти показват къде да си вземеш жилище. Първият ми бе в Ленински район. Взех го по списък, който се правеше според старанията ни. Първите 5 отличника си избираха етаж, вход. Аз обаче бях предпоследен. Хубавите апартаменти -избрани. Така се озовах в квартал "Слатина", точно на ъгъла до завод "Електроника". Падна ми се да живея на 6 етаж, но затова пък имах прекрасен изглед към градинка с цветя. След развода оставих дома си на първата съпруга… Така че да не ми говорят простотии. Всичко съм изкарал с двете си ръце. Никой нищо не ми е дал наготово!

- Защо ходите леко брадясал? Късмет ли ви носи брадата?

- Ами, просто не се бръсна. Едно време дори имах брада като тази на Димитър Благоев. От мързел.

- Били ли сте при Ванга?

- Тази жена беше нещо друго, не принадлежеше на този свят. Хората, които говорят за нея, просто трябва да млъкнат, защото не я разбират. Тя е феномен, а те не схващат смисъла й.
Дразня се от такива типове
Необяснима е. Човешкото съзнание не е стигнало тази степен на развитие, че да я коментира. Смешно е да пишат книги за нея.Това е безотговорно, от една страна, от друга, е знак за комплексарщина – седнали са да ми се хвалят, че били близки. Нищо подобно. Ванга е далеч в Космоса и вече не я интересува кой какво говори за нея.

- Богат ли сте?

- Пребогат съм. Имам трима синове и 6-годишна внучка Дея, която изключително много прилича на майка ми.

- Имате ли приятели политици, с които да излезете на по чашка съвсем приятелски?

- Нямам.

- Но сте имали зашеметяващи приятелства с хора от подземния свят?

- Така е. Бяхме страхотни приятели с Иво Карамански. Още жаля за него. Беше невероятен човек и интелект. Истински карибски пират в хубавия смисъл на думата. С него съм имал безброй преживявания. Много обичаше нощния живот. Но се натъжавам, като се сетя за него. Ние с него друго не правехме, освен да купонясваме, бизнес не сме въртели. Димата Руснака и Маргините също бяха мои приятели. Много добре си изкарвахме. В началото на 90-те известните мъже в София бяхме около 50. И все така се случваше, че се засичахме в кръчмите. Бохемски приятелства… Ама те пък са най-истинските.

Стр. 24-25

в. 168 часа | Елена ЧОПАКОВА, Красимир БОЕВ | 09.03.2012

- Г-н Василев, как започнахте да се занимавате с телевизия?

- Навремето бях в "Ку-Ку" – абсолютно оригинален български телевизионен формат. Нито беше прекопиран, нито купен отнякъде.

- Автор сте на нубийския репортаж.

- Да. Всички си мислят, че сме го направили, за да покажем колко са глупави политиците. Но той показва нещо съвсем друго – нашият страх да не се изложим. Стремежът да говорим за всичко, да сме специалисти по всичко. За невъзможността да си признаваме грешките.
Аз не се срамувам, че не знам нещо,
но някак си в България това е срамно.

- Дали някой сегашен политик ще се върже на номера с Нубия?

- Шансът е 50 на 50. Политиците станаха доста предпазливи, има вече пресцентрове, пиари. Тогава от двама двама се хванаха. Показахме, че говорят автоматично.

- С кого от колегите ви в "Ку-Ку" сте близък и до днес?

- Доста сме заети вече. Но със Зуека се виждахме наскоро. С Курумбашев, като дойде в студиото, нали е политик. Покрай някой юбилей се засичаме с Любо Дилов. То кой ли не е бил в "Ку-Ку" вече, че да не се засичаме – Евгения Атанасова, Милен Цветков.

- Кой е най-големият ви гаф?

- Той дори не беше в мое предаване. Веднъж Зуека ме помоли да му бъда жокер в "Стани богат". Обаче часът, за който се бяхме уговорили, мина, не се обадиха и ние със семейството ми излязохме навън да пазаруваме. Мислех си, че вече са заснели и не са допрели до мене. Обаче те звънят! Аз съм на една много шумна улица и не чувам въпроса добре. А той беше колко крака има заекът, който барон Мюнхаузен гони из Русия. Обаче е толкова шумно, че едвам чувам опциите. Ако човек мисли реално, ще каже – осем. Пет крака са деформация, осем са барок! Номерът е, че заекът тича с четири крака, после се обръща и тича с другите четири. Распе, като го е писал, си го е измислил. А в студиото са се колебали между пет и осем. Публиката казва, че е пет, моето мнение натежава и то за пет. И Зуека приключва играта. Отгоре на всичко един бивш премиер го гледал и казал: "Абе, аз мисля, че са осем, ама на Бойко Василев му вярвам!". Пълен провал! Иначе доста често си патя от усмивката си. С течение на времето разбрах, че българският зрител е доста подозрителен към усмихнатите хора. Както е подозрителен към всичко.

- Гледате ли телевизия? Следите ли конкуренцията?

- Да, гледам. Смятам, че хубава публицистика има и по частните телевизии. Те като цяло се правят добре. Но забелязвам нещо друго – напоследък взе да изчезва качествената публицистика. Притеснен съм, че на екрана ги няма хората, които бяха тук, когато аз започнах – Светла Петрова, Иво Инджев.

- Те обявиха, че са станали жертви на натиск. Вие как бихте реагирали, ако изпаднете в подобна ситуация?

- Не зная за какъв натиск става дума и не бих искал да коментирам. Натискът сега е по-различен от този през 90-те години, тогава той беше много лесен за париране. Сега има нов вид – икономическият. Виждам пряката връзка между собственика на медията и подопечните му журналисти, те са негова функция, виждам икономическите интереси, които са на преден план. Това е и въпрос на съвест, защото въпросът не е в това да намериш най-близкия до тебе собственик на медия.
Обективността е като абсолютната нула – никога не може да бъде постигната
Важна е посоката.

- Ако на вас се случи да ви се обадят и да кажат – покани този, питай го това, как ще реагирате, готов ли сте да напуснете?

- Имал съм такъв случай преди доста години. Тогава поставих условие, което не беше напускане, но опитът беше спрян. Но аз съм и малко привилегирован. Водя "Панорама" от 2000 г., работя тук от 1993 г. -малко от малко все съм се научил да стопирам опитите. Не съм човек, който лесно ще натиснат. Но имайте предвид, че и политиците се промениха. Рафинираха се. Няма го вече директния натиск – и тук отговорността спира до нас, медиите.

- Властимащите често се опират и на понятието политическа коректност.

- Много съм против преувеличенията на политическата коректност. Те спират дебата и го заместват с езикови финтифлюшки. У нас роми и" цигани" е най-големият спор. Категорично не мисля, че думата цигани е обидна. Решили сме, че това е най-важното и сме се вкопчили в него, а пренебрегваме куп други проблеми с тази общност. Ректорът на Харвард, който е съветник на Обама, трябваше да се извини, защото казал, че в еди си коя област нямало жени. Не бива да стигаме до крайности. Типичен пример е борбата на някаква неправителствена организация да се махне разделението на момичета и момчета за прием в езиковите гимназии. Не разбират ли, че така ще се получат няколко чисто девически гимназии. Ще полудеят тия момичета там! Като всички имат равни права, защо жените не ходеха едно време в казарма или защо мъжете не раждат!

- Гледахте ли българския финал на Евровизия?

- Не, но знам защо ме питате. Песента на Софи е окей, много е мелодична.

- Обвиняват ви, че не сте достатъчно остър със събеседниците си. Задавате им удобни въпроси, не питате политиците дали са корумпирани?

- Това е, като да питаш една дама девствена ли е. Какво да ти отговори – да, малко.
Или пък бях, ама вече не съм. Много по-важно е да се запитаме как живее журналист от регионално издание. Той е подложен на много по-голям риск. Там всички знаят къде живее, къде учат децата му, къде жена му е на работа. Как можеш да бъдеш обективен на такова място? На тях им е трудно, нас ни пази голямата аудитория, големият град.

- Наследихте стола в "Панорама" от Иван Гарелов заедно с името господин Панорама. Ласкаете ли се?

- Нито съм искал да сядам на нечий стол, нито се лаская. Така се случи. Воденето на предаването беше цената, а не целта на оставането ми тук.

- Какво променихте вие в "Панорама"?

- Това ще кажат зрителите. Но "Панорама" не е това, което беше през 90-те. Гостите идваха, говореха и си отиваха. Според мета-qbopaTa на Гого Лозанов – доста сполучлива – бръснарница. Тогава беше важно всички хора да кажат думата си. Днес всички казват думата си, но едновременно влизат в лек спор, никой няма последната дума.

- Какво правите, ако усетите, че гостът ви е глупав?

- Аз не смятам никой гост за по-долу от мен. Всеки човек ми е интересен. Независимо дали са политици или не са. Но никога не съм задавал въпрос, чийто отговор знам "Панорама" все още ми е интересна, защото не е предаването на уникалния човек – те колко са интересните – двеста, триста? Това е предаването на уникалния контекст, разговор, новина. Тя не ми тежи. Аз дори съм, като изключим двама-трима, най-старият тук.

- Днес обявиха, че двете Златки ви стават колеги – ще водят политическа рубрика. Какво мислите за тях?

- Желая им успех! Инфотеймънтът – съчетание между забавление и информация, има навсякъде. Не съм против никаква форма на журналистиката. Никога не съм се оплаквал от конкуренцията – напротив. Сбъдва се обаче нещо, за което много хора, между които и приятели, ме предупреждаваха. Когато отидох в Босна, за да отразявам войната, бях на 24 години и се запознах с един възрастен немски журналист. Много изявен колега, който скоро щеше да се пенсионира. Сближихме се. Той работеше за CAT 1 – много голяма немска
частна телевизия. Бяхме откъм сръбската страна, на едно място, което много приличаше на бар "Наздраве" – събираха се винаги едни и същи хора, едни и същи журналисти, с едни и същи лафове. Та той беше там. Срещнахме се отново през 2000 г. в Белград, когато тъкмо започнаха да се появяват частните телевизии. Тогава той ми каза нещо много интересно. " Бойко, ако ти отидеш в частна телевизия, ще дойда от Мюнхен до София специално, за да те ритна!" Попитах защо, нали това в крайна сметка беше и неговият избор. Той ми обясни, че 3-4 години всичко върви наред, но след това финансовите аргументи в публицистиката в частните телевизии надделяват. Тогава тъкмо бяха въвели в немските новини вътрешния рейтинг – мереха не резултатите на новините като цяло, а на всяка една новина поотделно. Ако тя не привличаше зрители, падаше, независимо колко е важна. Той беше много против това. Например бяха го изпратили да отразява наводнение в Унгария, а от централата му бяха казали, че ако не намери унгарски селянин, който плаче на немски, няма да излъчат репортажа му.

- Да разбираме ли, че не бихте сменили националната телевизия?

- Не бих искал да се правя на много прозорлив, но виждам, че нещата, които се случват там, рано или късно се случват тук. Затова взех своето решение да остана в БНТ.

- Имали ли сте други предложения?

- Да, разбира се, това не е тайна. Но продължавам силно да вярвам в обществената телевизия и съм го казвал много пъти. Обществената телевизия е вярна съпруга, а частната е красива любовница. Въпросът е в това какво е обществото, защото то е женихът, не аз.

- Следите ли българските сериали?

- Разбира се. Следя "Под прикритие".

- Достоверен ли е?

- О, аз го гледам за развлечение. Но там е Слави Ангелов. Няма съмнение, че всичко е изпипано. Даже днес разбрах, че е продаден в Китай. Така едно време сърбите казваха, че "Валтер брани Сараево" е най-гледаният сериал в света, защото го давали в Китай. А представете си какъв екшън би станал от превземането на Константинопол!
Или от Талевата сага. Лошото е, че няма да има публика, а и пари, за да се направи. Защо киното и сериалите да не са нашият експорт?

- Кой е любимият ви герой от "Под прикритие"?

- Джаро. Типажът му ми е най-интересен. Не знам защо сме толкова добри с лошите. Навремето Велински беше образът, по който Марков е работил лично. Но и в двата сериала и добрите са добри. Джаро е любопитен като подтекст, като биография, като внушение. Направи ми много голямо впечатление как тънко режеше една шунка! Тънко, тънко! Билалов е страхотен. Талант не липсва в България.

- Следите ли рейтингите, въпреки че сте в държавната телевизия?

- Да, следя ги, интересувам се живо. Праймтаймът е борба до последна капка кръв. Но мисля, че нямам от какво да се оплача.

- Въобще политиката има ли място в петък вечер?

- Зрителят трябва да има избор. Големият проблем в българската телевизия е, че се копират много бързо успешни формати – единият направи нещо, веднага и другият същото.
Ние смятаме, че средният зрител е идиот и щом е казал, че иска понички, всички му дават понички. Ама той обича и банички, и мекички.

- Хората явно предпочитат "Комиците" пред политическите интриги?

- Нека тези, които искат политика в петък вечер, да я имат. Пет, десет процента – да си ги имат. Не си представям праймтайма като смешно срещу смешно.

- Известен сте с военните си репортажи от Балканите. Кое е най-страшното нещо, което сте видели за толкова години?

- Не е толкова свистенето на куршумите, колкото да видиш как един живот се разрушава. Винаги, където и да отидеш, трябва да съпреживееш болката на хората. През 1995 г. снимахме в едно училище в Босна. Там войната беше започнала преди 3 години. Снимахме първокласници. Те не знаеха какво е мир. Аз ги питах и те не можеха да опишат какво е мир. В Сараево снимахме деца, които не знаят какво е шоколад, но различаваха танк от гаубица. За тях мирът беше нещо, което ще им позволи да излязат навън и да играят. Има ли по-страшно от това? Как едно дете няма да знае какво е шоколад, да чува снайперистки огън, пред него да умират. Виждахме как крият дупките от куршуми в стените с гирляндчета, все едно е нарочно направено.

- Поддържате ли връзка с героите на репортажите си?

- Да. С тях сме приятели за цял живот. С тях сме плакали заедно, пили сме заедно – всичко, което прави едни хора приятели. Извън репортажа с Поли и Хриси (редакторът и операторът на "Панорама") ходим да ги видим.
Имаме приятели и в Босна, и в Сърбия, Косово

- Как запазихте баланса – да имате приятели кръвни врагове -и сърби, и бошняци?

- Войната и политиката ги е сблъскала, но аз не мога да взема страна. Аз съм на страната на хората. В един от филмите си показвам как плаче сръбска майка на гроба и как плаче албанска. Уверявам ви, майките плачат на гроба на децата си по един и същи начин. Д-р Церич е един от най-близките ми приятели, той е лекар в психиатричната клиника в Сараево. Радован Караджич му е бил колега, той беше психиатър и поет.

- Сега какъв филм правите?

- Правим филм за карнавал. В Германия и Белгия. Искам да покажа как се организира едно общество не през мъката, а през купона, забавлението. Ще питаме българина защо цяла година може да пестиш, за да изкараш един ден хубаво.

- Водехте "Големият избор". Вярвате ли в младите?

- Да. Категорично. Въпрос е на сравнение. Може да са по-разлигавени от децата в Косово, които се будят от куршуми, но в сравнение с едно западно дете, израсло в абсолютна глезотия и политическа коректност, младите българи са по-конкурентоспособни. Пътуват и знаят. За първи път има поколение читатели, което е по-информирано от пишещите. Отвореността е лекарство към апатията и песимизма в България. Мисля, че сега е апогеят му и ще започне да спада съвсем скоро.

- Младите не искат да се връщат.

- Да ги видим след десет години! Нали ги виждам – следват навън и идват на практика тука!

- Модерно ли е да си патриот?

- Израснал съм така. С една плоча български възрожденски песни. Даже се учудих, че не познах всички песни в "Аз обичам България". Но патриотизмът е интимно нещо, не се крещи на площада. Особено е важен за малките държави. Винаги ще има кой да хареса големите нации, но ако ние сами не се харесаме, няма кой да ни хареса. Ако не си четем ние нашите автори, няма кой.

- Как се възпитава патриот?

- Без насилие. По интересен начин. С разказване на приказки. Синът ми, Васил, е на десет. Възпитавам го с разговори, с примери, с пътувания. Той много знае и се интересува от Васил Левски например. Водил съм го на Калемегдан в Белград и съм му показал къде Левски е скочил и е получил името си. И той помни, знае.

- Имате ли фейсбук?

- Не. Нямам време, а комуникацията е нещо отговорно. Но отговарям на имейли, старая се и на писмата на хората да отговарям. Мисля, че след десетина, двайсет години ще трябва да си трием профилите във фейсбук. Ако мен ме снимат запотен във фитнеса, човек не е много красив в това положение, не позира. После ъплоуднат снимката и това става част от дигиталната биография на човек.

Стр. 52, 53, 56 

Go Green Communications Facebook Page I 9.03.2012

Кръглата маса на тема „Добрата кариера – определящ фактор за по-добро качество на живота” бе организирана отАсоциация” Качество на живота” и „Джобтайгър” ООД

На 8 март 2012 г. в International University College асоциация „Качество на живота” организира дискусионна среща, с която насърчи дебат в посока промяна в отношението на институциите и младежите към концепцията за качество на живота. Събитието бе част от поредицата дискусионни срещи и добри практики, които асоциацията провежда и бе провокирано от резултатите от проведеното през септември национално изследване „Обществените представи за качеството на живот у нас” специално проведено по нейна поръчка от НЦИОМ. Съорганизатор на кръглата маса бе „Джобтайгър”. Участие в нея взеха представители на асоциацията, представители на кариерни центрове, студентски и образователни организации.
На кръглата маса Радина Ралчева, съучредител и член на управителния съвет на Асоциация „Качество на живота” представи данни за оценката на българите за образованието като част от национално проучване, проведено през есента на 2011 г. от НЦИОМ по поръчка на асоциацията. Данните от проучването показват, че хората, които посочват, че имат успешна кариера и участват активно в дейността на различни сдружения и организации, се чувстват по-полезни и признати. Това се отнася най-вече до високообразованите, трудовоактивните и заможните българи.
Когато става дума за професионалното развитие и кариерата, резултатите показват, че едно от условията за успешно професионално развитие и добра кариера е да живееш в София или в големите градове. Високото образование също е в основата на кариерата – 61% от висшистите в проучването преценяват кариерата си като успешна.
Близо 64% от запитаните посочват че образованието им е добро и не се оплакват от липсата на достъп до добро образование, но удовлетвореността им от кариерата, която имат е доста ниска – само 27% от запитаните са доволни от нея.

В рамките на кръглата маса „Добрата кариера – определящ фактор за по-добро качество на живота” Светлозар Петров, Управител на „Джобтайгър” ООД и съучредител на Асоциацията, представи социалните проекти на компанията, носочени към възможността младите хора да имат добър професонален старт, който на по-късен етап от тяхното развитие да доведе до задоволство от кариерата и реализацията им.
Сред представените проекти бяха 11-тото издание на Национални дни на Кариерата и Kosher.bg. – Национални дни на кариерата е най-големият форум за студентски стаж и кариера с огромно социално значение, който дава възможност на студентите за добро начало на тяхната професионална реализация като същевременно популяризира и летните студентски стажове в различни компании.
А проектът Kosher.bg е първата по рода си в България социална мрежа за студенти, платформа, където студентите се събират и обединяват по общи интереси в клубове към университетите, в които учат. Тази мрежа осигурява мост между студентите и бизнеса. Вече са създадени 65 клуба, а от тях 9 търсят активно подкрепата на бизнеса. До момента са се включили 6 компании и три клуба са получили подкрепа.

Участниците в събитието, студенти, представители на бизнеса и студентски организации за кариерно развитие, изказаха задоволство от представените добри практики и дискутираха нуждата от осъществяването на конкретни действия от страна на бизнеса, които да стимулират сред хората и студентите оценка за качеството на собствения им живот и да предизвикат стремеж към личностно развитие и постигане на по-добър и пълноценен такъв.
Генерирана беше идеята за създаване на инициативна група, която да развие и популяризира съвместен проект между Асоциация „Качество на живота”, Джобтайгър и студентите от центровете за кариерно развитие на УНСС и Софийски университет. Работното име на проекта е "Всичко зависи от теб!" и целта му е повишаване на мотивацията и самоинициативата на студентите.

Оригинална публикация 

Go Green Communications Facebook Page I 9.03.2012

Водещи специалисти в маркетинговите изследвания разкриха ключа към успешните пазарни практики според най-новите данни за потребителското поведение

9 март 2012 г., София. Днес се проведе първата по рода си Конференция "Best of" България, организирана от Международната асоциация за проучвания на общественото мнение и маркетингови изследвания (ESOMAR) и Българска асоциация на професионалистите в маркетинговите изследвания и проучванията на общественото мнение (BAMOR). Конференцията събра представители на водещите агенциите за маркетингови проучвания в страната, експерти и професионалисти в областта, представители на институциите, академичната общност и бизнеса.
При откриването г-н Стоян Михайлов, Председател на BAMOR, представи браншовата организация БАМОР и сподели актуални данни за пазара на маркетингови проучвания в България, според които за 2010 г. той е възлизал на 47 млн. лв., а през 2011 г. се очаква обемите да са подобни. Според данните, през изминалата година 1/3 от обема на пазара е генериран от аутсорсинг.
Г-жа Елена Онбрайт, представител на ESOMAR за България, разказа повече за дейността на ЕSOMAR и множеството възможности за академично и професионално развитие, които асоциацията окрива пред младите професионални изследователи. Г-жа Онбрайт наблегна и на значението на етичния и професионален кодекс на организацията, който е в процес на адаптация и приемане от страна на BAMOR. Eдна от главните дейности на ESOMAR е осъществяването на професионални връзки и обмяната на добри практики с местните изследователски асоциации.
Работната програма на конференцията продължи с презентациите на международните гост-лектори г-н Алекс Бачелър от BrainJuicer, Великобритания и г-н Робърт Байек от TNS, Полша. Двама от най-влиятелните представители на бранша в Европа представиха пред гостите на събитието актуална информация по темите "Не чувстваш нищо, не правиш нищо – кой е двигателят на човешкото поведение?" и "Поглед върху бедността. Как да подходим към потребителите в кризата?"

Алекс Бачелър наблегна на поведенческите модели и значението на несъзнателните фактори, влияещи върху решенията, които хората взимат: "Ние мислим, че сме мислещи машини, които по някога чувстват, а всъщност сме чувстващи машини, които понякога мислят."
Той даде примери, подкрепящи тезата му, цитирайки изследване, провеждано в продължение на три години, което показва, че съдиите са много по-склонни да отсъдят в полза на пробация, отколкото ефективна присъда, след като са се нахранили.
Друго изследване илюстрира важността на на пръв поглед незначителни фактори, като музиката в магазин, за потребителските предпочитания на купувачите – например ако клиентите слушат френска музика, покупките на френско вино петкратно надвишават покупките на немското. При смяна на музикалния фон следващия месец с немска музика – съотношението се променя 2:1 в полза на немското вино. По-интересното е, че след напускането на магазина, купувачите, запитани кои фактори са повлияли избора им на вино, изобщо не споменават музиката.
С тези примери той подчерта, че маркетинговите изследвания питат потребителите за нещата, които влияят на поведението им, но в много случаи самите хора изобщо нямат представа всъщност кои са тези фактори, т.е. нашите решения като потребители са повлияни от емоции, за чието влияние дори не подозираме. Идентифицирането на тези скрити влияния може да осигури истинско конкурентно предимство на пазара, както и да даде отговори на ключови социални и културни проблеми.
Презентацията на Робърт Байек представи изследване на поведението на хората, живеещи в бедност във времена на криза. Марките, които тази потребителска група ползва, трябва да са ѝ много познати, за да ги идентифицира, както и да са приемливи за нейния социален кръг. Друго важно условие за хората е усещането, че "надхитряват" системата, което им внушава чувство за контрол над собствения им живот, както и че независисят от фактори като късмета. Този тип потребители са повече ориентирани към победата, отколкото към автоматичната награда.
Друг акцент в програмата на конференцията бе презентацията на Юлиан Добрев, Директор изследвания в Прагматика, който представи данни от изследване на агенцията на тема "Поведението на българските потребители в контекста на икономическата обстановка". Изследването е традиционно и се провежда за четвърта поредна година като цели да установи нагласите и отношението на българските потребители към икономическата обстановка в страната. Изследването обхваща активното градското население на страната на възраст между 18 и 65 години.
Всеки втори български гражданин твърди, че няма промяна в доходите на домакинството му през 2011 г. в сравнение с 2010 г. Около 42% от участвалите в изследването декларират, че доходите им дори са намалели през последната година. Този факт до известна степен обяснява песимизма по отношение на икономическата конюнктура в страната. Българите масово заявяват, че им се е налагало през изминалата година да свиват разходите си, да се лишават от някои стоки или да преминават към по-евтини такива.
• 87% от всички запитани декларират, споделят, че са станали по-пестеливи;
• 83,6% са били по-внимателни и прецизни в своя потребителски избор;
• 80,3% са се лишили от по-крупни разходи в своите домакинства;
• и 70,1% са започнали да купуват по-евтини марки и продукти.
Трябва да се има предвид, изследването обхваща икономически активното население, като такова, което генерира потребление и данните показват, че тенденция към свиване се запазва – потребителите са по-прецизни и предпазливи и се наблюдава рационализация на потребителското поведение.
Като допълнение на това, 46% от запитаните споделят, че за настоящата 2012 г. не планират дейности, свързани с извънредни разходи и ако изобщо планират някакви, те наистина не търпят отлагане (неотложен ремонт на жилището – 21% или неотложен ремонт автомобила – 14%). За да финансират тези си дейности 51,2% от респондентите ще разчитат на средства, които ще заделят през 2012 г. Около 25,5% от българите вече са спестили пари за тези разходи, близо 18% ще разчитат на кредитиране от банка, а 16,3% – на заем от приятели и познати.
Един от ключовите изводи от изследването на Прагматика е свързан с общите очаквания на градското население в България за развитието на икономическата обстановка, след като в средата на 2011 г. в общественото пространство се заговори за нейното подобряване. Според данните на агенцията, обаче, сред хората това изявление се посреща с голяма доза скептицизъм – 95% от тях смятат, че такова "излизане" от настоящата ситуация не се забелязва в реалния живот. Доста песимистични са и очакванията на потребителите относно приключването на кризата. Около 47% от тях въобще нямат идея кога ще се случи това, а 43% са на мнение, че краят на кризата ще настъпи най-рано след 2013 г. На практика това песимистично усещане на българите формира генералния им поведенченки модел, както и потребителското им поведение.
Значението на подобен тип меркетингови изследвания и техните резултати беше потвърдено от високия интерес към Конференцията, на която присъстваха над 120 професионалисти в маркетинговите изследвания и проучването на общественото мнение, представители на институциите, академичната общност и медиите.

Оригинална публикация 

www.mediapool.bg I 9.03.2012

Вестник “Новинар” е с нов собственик от края на февруари – “А. Е. Бест съксес сървисис България”, става ясно от справка в търговския регистър. Регистрираното в Холандия дружество е близко до Делян Пеевски и банкера Цветан Василев, според публикация във в.”24 часа”. Неофициално хора свързани със сделката потвърдиха пред Mediapool, че новият купувач е Пеевски. Той не беше открит за коментар.

В началото на ноември 2011 г. “А.Е. Бест съксес сървисис България” стана собственик на музикалната телевизия The Voice и четири радиа – Magic, The Voice, “Витоша” и “Веселина”.

Управител на регистрираното в Холандия дружество е Гергана Данова. Миналата година тя напусна Нова телевизия и отиде в “Интерактив медиа сървисис”, която прави всички тв игри с есемеси и също се свързва с групата на Делян Пеевски.

Официално Делян Пеевски не фигурира сред собствениците на ИПК “Родина”. Дружеството издава вестниците “Монитор”, “Телеграф” и “Политика”. Председател на редакционния съвет е Ирена Кръстева, майката на Пеевски, която от известно време е извън България – твърди се, че се подвизава в Брюксел, където издава бутиков безплатен англоезичен вестник, който се разпространява в европейски институции и има за цел да създава позитивен имидж на управлението у нас.

Групата е собственик още на вестниците "Засада", "Борба", "Меридиан мач" и телевизиите ТВ7 и ББТ.

С името на Пеевски се свързват и вестниците "Уикенд", "Шок" и "Контра", както сайтовете Вnews и "Всеки ден", но в регистрите и системите за фирмена информация няма такива следи.

Неофициално се твърди, че Пеевски стои зад новите съдружници в “Стандрат”, които влязоха през лятото на миналата година, както и че има дял в започналия да излиза от 2012 г. в. ”Преса”.

Пеевски държи и 80% от разпространителската вестникарска мрежа по неофициални данни, писа в.”24 часа”. Депутатът от ДПС е сочен от хора в този бизнес за действителния собственик на разпространителските дружества "Близнаци", "Сенатор", "Оларт", "Национална дистрибуция", БИС – Бургас,"Камекс". През март 2011 г. в медиите се появиха информации, че е закупил и две от най-големите фирми в бранша – "Прес" ООД и "Братя Герини". “Прес” контролира разпространението на вестници по морето, а “Братя Гергини” – в Пловдив и цяла Южна България.

В средата на февруари 35 издатели се обединиха в Български медиен съюз. В него влязоха предимно медиите, контролирани от Пеевски. Сред учередителите са още “Санома Блясък”, на Димитър Друмев, Красимир Гергов и Светлана Шаренкова.

Оригинална публикация

Сканирането на обекта включва четири метода, резултатите от които се обработват и сумират на специална компютърна система, за да дадат триизмерно изображение на съдържанието на археологическия обект до 25 метра дълбочина.

Програмата помага на мениджъри и собственици на малки и средни предприятия да обмислят стратегията на компанията си и да открият своя успешен бизнес модел

В рамките на участието на Youth@Work ще бъдат организирани дискусии и презентации, с които се цели стимулиране на предприемачеството сред младежта и създаване на връзка между представители на малкия и среден бизнес и младите хора в България.

04.03.2012, София. Стартира безплатна школа по компютърно програмиране за ученици от трети до шести клас в София (telerik-kids.com). Школата е осемнадесетият по ред учебен център на Детската академия по програмиране, който отворя врати от началото на учебната 2011 – 2012 година.