в. Дума | 11.09.2012

Поредна промяна претърпя ръководството на вестник "24 часа". От вчера досегашната главна редакторка Данка Василева е сменена от Борислав Зюмбюлев, който съвместяваше ръководството на вестник "168 часа" с длъжността първи зам.-главен редактор на "24 часа". От изданието обявиха, че Василева ще продължи да е част от медийната група, но "ще се занимава с онлайн проекти".
ДУМА припомня, че преди по-малко от седмица Венелина Гочева пое управлението на "Медийна група България Холдинг", която издава всекидневниците "Труд", "24 часа" и още няколко печатни издания. Рокадата стана дни след като Гочева е регистрирала компанията "Нюз Про" ООД. Любопитство буди фактът, че предмет на дейност на дружеството е "рекламна, информационна, програмна, импресарска и маркетингова дейност, издателска, предпечатна и печатна дейност, сделки с интелектуална собственост и други". Съдружник на Гочева е бившият изпълнителен директор на "Феста холдинг" адвокатът Димитър Димитров.

Стр. 2

в. Уикенд | Дани ЗЛАТАНЧЕВА | 09.03.2012

За мен няма срамна работа. Щастлив съм, че всичко съм постигал с труд. Гаражът, пишещата машина и вестникарската хартия, дадена ми уж от КГБ, са просто легенди", споделя легендарният журналист Петьо Блъсков, създател на "24 часа", "168 часа", "Монитор", "Телеграф" и вестника, на който сега е главен редактор – "Република".
Роденият в София бизнесмен е смятан за баща на т.нар. съвременен български печат. Под негово ръководство бял свят виждат почти всички вестници, които българинът познава от петилетките на демократичния преход.
Възхваляван и оплюван, Блъсков не спира да твори. В творческа атмосфера го завари и екипът ни: "Подреждам си бюрото. Време е да сложа в ред нещата, защото малко съм разпилян и внимавам да не загубя нещо ценно", коментира известният вестникар.

- Г-н Блъсков, след като създадохте серия от успешни вестници, наскоро влязохте и в новия Български медиен съюз. Нужен ли е такъв изобщо?

- Този съюз е крайно необходим, защото старият бе порочно образувание, създадено, за да осигури блаженство на ВАЦ. Това беше поръчка – платено бе на група хора, за да се представи групировката ВАЦ като участник в сдружение. Те по същество си бяха едни мрачни манипулатори, които съсипаха и опорочиха вестникарството. ВАЦ притежаваше около 80% от пазара. Прилагаха хватки – външни акционери, 10%, не знам какво си, що си. Обаче това немско сдружение получаваше 65-70% от рекламните приходи, което доведе до удушаване на другите издания. Икономическата независимост на българския печат бе ликвидирана от ВАЦ, който изсмука средствата, контролира продажбата, изпълнява поръчки. Още тогава казах на колегите в стария съюз, че влизат в комбина със своя палач. Не се развълнуваха от думите ми. Вероятно имаха добри помощници, богати собственици зад граница, които си плащаха да излизат вестниците. Този стар съюз беше създаден зад гърба на част от издателите. Аз не съм членувал там и не бих влязъл, защото подобно членство е противопоказано за финансовото здраве
на вестниците. Не бива да се съюзяваме с монополиста, който унищожава пазара. По този начин ВАЦ разпространиха политическото подмазвачество, характерно за техните издания. Този бацил бе вкаран от тях в българската преса, въпреки че говорят как са въвели демократичните практики. Напротив, интересуваха се само как да изсмучат пазара.
Началото бе най-голямото ми постижение – "168 часа".

- Легенди се носят за вашия старт във вестникарството, за това, че сте започнали играта от гараж, пишеща машина и хартия на КГБ…

- Глупости! Тръгнах от една пишеща машина, защото вестниците се правят от машини, не с кюнци. Не мога да разбера защо хората ми се чудят. Да, имах пишеща машина и трима души екип. Седнах и нарисувах вестника, какво толкова. Бях взел репортери от "Отечествен фронт", които харесвах как пишат. Започнахме да правим вестника в едно мазе. За съжаление не сме имали условия, апартамент в "Шератон". Истината е, че хората умират от завист и си мислят, че Блъсков говори измислици. Аз казвам истината. Но, горките, трудно ще ме преглътнат. 22 години ми дъвчат кокалите. Свикнах вече.

- Имали ли сте проблеми с властимащите, докато бяхте млад репортер в "Отечествен фронт"?

- Каквото кажеха от ЦК, това се пишеше. Рядко имаше студен вятър. Случвало се е да греша, по тогавашните разбирания. Спомням си, че сгафих когато почина Алберто, синът на Луиз Корвалан Лепес, генерален секретар на комунистическата партия в Чили. Момчето живееше в България по линия на Интернационала. Тъжна история, защото си отиде млад – към 20-годишен. Партията и правителството организираха гигантско погребение
Една траурна церемония – краят не й се вижда. Изпратиха ме да отразявам събитието и аз отидох на Централните софийски гробища. От "Отечествен фронт" ми дадоха една стара "Волга", ама счупена. Докато шофьорът я запали, закъсняхме. Когато пристигаме там, гледам колона от "Чайки". Милиционери вардят от всички посоки. Митингът почнал, аз съм изтървал началото. В един фургон имаше нещо като пресцентър. Там БТА, БНТ и останалите вестници се съвещаваха. Питам колегите кой откри митинга, за да вляза в час – няма отговор, работят, навели глави. Притесних се. Вестникът имаше шибан график – първият път се печаташе в 14 часа, после в 17. Бащата на Сергей Станишев – Димитър, контролираше външнополитическите новини. И решаваше дали приемът на другаря Тодор Живков е минал в много сърдечна атмосфера или в сърдечна. Имаше си тънкости. Протокол на изречения, спускан от ЦК. И тази тайна се споделяше с човек само от БТА. Той предаваше после по веригата. Ужасна история. Дописките от 14 часа ги сверявахме с ЦК, докато се получи заветното "да" по телексите и се отпечати материалът в 17 часа.

- В какво се състоя вашата издънка?

- Ами написах си дописката, описах другарите присъствали. Обаче никой не сверил присъстващите, описани от мен, с тези в официалния партиен протокол. На следващия ден излиза, че Ангел Цветков, секретар на националния съвет на Отечествения фронт, държал реч. Ужас! Оказва се, че високопоставеният ми началник е открил митинга, но аз не съм го видял. И не съм го съобщил. И тогава за първи път ме завяха студените ветрове. Замалко щях да се сбогувам с гилдията. Но не обръщах внимание на ставащото.

- Сергей Станишев е бил репортер във вашия вестник "168 часа". Баща му ли ходатайства пред вас, за да назначите сина му за млад репортер?

- Не помня как Сергей дойде във вестника. Въртеше се около стажантите. Бяхме го пратили в Русенско да прави репортаж. Той обаче се върна без текст. Обяснил на една от редакторките, че иска да си изкаже мнението. Тя го попитала за фактите – свил рамене. Изгонихме го, защото искаше да изказва мнения не да отразява обстановката. Е, после стана министър-председател и имаше възможност да говори, колкото си иска.

- Така е, но нещо и тази длъжност на министър-председател не му допадна!

- Да! Станишев е продукт на други институции. Кой го знае – дано да се развие в правилната посока. Може да го вземат, да го поучат още малко. Въпреки че има един особен проблем – не е пораснал. И поради тази причина лесно го вкарват в роля. Хубаво е човек да си остане дете, дори чаровно, но някои хватки… Струва ми се, че е човек, който не пренебрегва четенето, но трябва да наблегне на упражненията от занаята на управника. Работата му беше малко в мъгла. В голяма част от действията му личеше, че не е на място. Но особено поведение имаше и неговата партия – някакви странни, незавършени идеи изповядваше.

- Като човек, наблюдаващ политическите процеси у нас, смятате ли, че Георги Първанов може да извади партията от дълбоката летаргия?

- Ами, той какво може да извади?! Дясната си ръка от джоба. БСП вехнат пред очите ми и се редуцират. По-изявените членове от ръководството се притаяват в бизнеса си и се чудят какво да завладеят. Партията линее без враг, няма го световният империализъм. Едва ли ще имат власт занапред, ако не потърсят особена коалиция. Ала кой да ги пожелае?! Разбира се, имат бизнес прослойка, която ги финансира, за да съществуват.
Идеите им се въртят около закрепване на позициите. Благодарение на тяхната аморфност, политическото пространство у нас не е балансирано. Не можаха да станат модерна лява партия. Същата е вината и на СДС. Но там имаше сериозна провокация от службите. Практически те контролираха движението и го доведоха до упадък.
Идвали са да ми говорят, но в крайна сметка си правя, каквото реша. И се забавлявам. Какво друго да правя?! Та нали първият брой на вестник "Демокрация" се направи в моя кабинет в "Отечествен фронт". Главен редактор му бе Йордан Василев, изключителен човек. Дадох му ключ. Идваше всеки ден след 17 часа. Бях останал сам в редакцията, защото повечето колеги се бяха изпокрили
Един журналист гладуваше в коридора, лежеше на едно канапе. Съжалявах го, после се оказа, че е агент на ДС. Вечер жена му носеше кюфтета, това го научих от чистачките, оплакаха се, че прави боклук с опаковки от храните.

- Поискахте ли си наем за "Демокрация"?

- Не, поисках си вестници да ми носят. Правил съм графиката на "Демокрация"-та. Дори исках в издателското каре да има печат: "Графичен проект – "168 часа". В 22 часа през нощта обаче дошли да изчегъртат от печата надписа. Ръководството на СДС казало, че няма да има такова нещо. Бяха нахлули в комбината и действали. Тогава разбрах, че се е родило новото "Работническо дело". Мина време и се чу, че доста агенти на ДС са били на работа в "Демокрация". Започнаха да пускат мръсотии за мен, говореха, че съм мафия. Гръмнаха ми дори колата.

- Как така? Говорите за мерцедеса, който ви подариха от самата синя централа, нали?

- Така. Жена ми беше бременна. След атентата роди преждевременно. Откарах я спешно в болницата. Пуснаха версията, че сам съм си запалил автомобила, да си правя реклама. А ма на, Господ ми ги посочи. Мръсници, да се гаврят с мен. И онзи измислен депутат Йордан Соколов сви гласче: "Вие сам сте си гръмнал колата". (Имитира го доста смешно – б.а.) "Не ви ли е срам, бе?! Имам бременна жена. Как ще сложа шашка тротил? Как може да сте такива перверзници?!", питах ги, но нямаше отговор. Ченгетата отъпкаха цялата ливада пред къщи – всичко замина. Какво разследване да се прави? Кой да го направи? Когато мисля нещо, го казвам, не го крия. И това не се харесваше на назначените демократи. Искаха каручката да си върви тихо и кротко.

- След като не успяха да ви взривят през 1992 г., последва ли нов опит?

- Не, дойдоха други времена. Нямам бодигардове. Имам един шофьор, но той колкото е мой, толкова е и на редакцията. В началото на 90-те беше панаирът с охраните. Сега няма нужда. Аз вярвам, че ако са те написали в един тефтер и са те платили, няма какво да те спаси. Заминаваш си.

- Работили сте като таксиметров шофьор, това притеснявало ли ви е?

- Работих, защото нямах пари. Една година карах такси, благодарение на някакво постановление. Бях от първите бакшиши в София и започнах да въртя геврека с връзки от СБА. През деня работех във вестниците, а вечер слагах табелката. Цяла нощ бръмчах с колата, от това се хранех. И тогава пак ме задуха студеният вятър – партийната организация се поинтересува как може зам. главен редактор на "Отечествен фронт" да работи като таксиджия. Ама на мен ми беше кеф, страхотно изживяване. Постоянно ставаха някакви шашави случки. Колата ми беше стар "Вартбург", купен от гурбета на майка ми в Либия. Дрънкаше ужасно, возех често виетнамци. Като минавах край Министерството на земеделието, те крещяха: "Много сталя кола!". Всяка сутрин се прибирах със 100 лева в джоба. А заплата ми беше 350 лева.Таксито ме хранеше. Кръчми, ядене, пиене – не усетих кризата.

- Да разбираме, че не се срамувате от работата?

- Работил съм дори в строителството. Цяла година бях каналджия, за да си взема жилище. Да си купиш апартамент в София, беше като да уцелиш шестица от тотото. Ремонтирах канали, имах си назначена кирка. Бях чирак и носех на майсторите материалите – цимент, плочки, пясък. Пълна програма! Вършех долна работа, така й викаха. Обаче, ако 12 месеца в годината си работил, майсторът ти пише едни точки. И после – тра-ла-ла, ти показват къде да си вземеш жилище. Първият ми бе в Ленински район. Взех го по списък, който се правеше според старанията ни. Първите 5 отличника си избираха етаж, вход. Аз обаче бях предпоследен. Хубавите апартаменти -избрани. Така се озовах в квартал "Слатина", точно на ъгъла до завод "Електроника". Падна ми се да живея на 6 етаж, но затова пък имах прекрасен изглед към градинка с цветя. След развода оставих дома си на първата съпруга… Така че да не ми говорят простотии. Всичко съм изкарал с двете си ръце. Никой нищо не ми е дал наготово!

- Защо ходите леко брадясал? Късмет ли ви носи брадата?

- Ами, просто не се бръсна. Едно време дори имах брада като тази на Димитър Благоев. От мързел.

- Били ли сте при Ванга?

- Тази жена беше нещо друго, не принадлежеше на този свят. Хората, които говорят за нея, просто трябва да млъкнат, защото не я разбират. Тя е феномен, а те не схващат смисъла й.
Дразня се от такива типове
Необяснима е. Човешкото съзнание не е стигнало тази степен на развитие, че да я коментира. Смешно е да пишат книги за нея.Това е безотговорно, от една страна, от друга, е знак за комплексарщина – седнали са да ми се хвалят, че били близки. Нищо подобно. Ванга е далеч в Космоса и вече не я интересува кой какво говори за нея.

- Богат ли сте?

- Пребогат съм. Имам трима синове и 6-годишна внучка Дея, която изключително много прилича на майка ми.

- Имате ли приятели политици, с които да излезете на по чашка съвсем приятелски?

- Нямам.

- Но сте имали зашеметяващи приятелства с хора от подземния свят?

- Така е. Бяхме страхотни приятели с Иво Карамански. Още жаля за него. Беше невероятен човек и интелект. Истински карибски пират в хубавия смисъл на думата. С него съм имал безброй преживявания. Много обичаше нощния живот. Но се натъжавам, като се сетя за него. Ние с него друго не правехме, освен да купонясваме, бизнес не сме въртели. Димата Руснака и Маргините също бяха мои приятели. Много добре си изкарвахме. В началото на 90-те известните мъже в София бяхме около 50. И все така се случваше, че се засичахме в кръчмите. Бохемски приятелства… Ама те пък са най-истинските.

Стр. 24-25

www.cross-bg.net | 26.10.2011 

София /КРОСС/ Споровете между собствениците и издатели на тиражните „Труд", „24 часа" и „168 часа" и на печатницата в Полиграфическия комбинат продължават. Временно възстановеният от съда като съуправител на пресгрупата Христо Грозев обвини другия съуправител Любомир Павлов, че му отказва достъп до скандални договори и източвал дружеството чрез свързани лица – неговият личен адвокат, съобщава bTV.
Христо Грозев и австриецът Карл фон Хабсбург повече от половин година оспорват пред съда как съдружниците им Любомир Павлов и Огнян Донев през пролетта са превзели пресгрупата, като са намалили неправомерно техните акционерни дялове.
Докато съдът окончателно се произнесе по спора Христо Грозев с обезпечителна заповед от няколко дни е върнат временно като пълноправен съуправител на пресгрупата. Любомир Павлов сега отказвал да покаже на Грозев какви договори за кредити и за продажби на печатарски машини са подписвани, докато те са били отстранени от управлението на пресгрупата.
„Това значи, че самото дружество е помогнало да бъде източено. Нямаме друг избор освен да се обърнем към прокуратурата и полицията с молба да се намесят и да ми осигурят достъп до документите. Господин Павлов ми обясни, че ако се обърна към полицията, тя щяла да ми откаже достъп. И на мен ми е много интересно откъде той знае как ще реагира полицията", попита Грозев.
Карл фон Хабсбург заяви, че не иска нищо друго освен съдът да отсъди безпристрастно по тази спор.
„Това, което много ме шокира, е агресивното поведение, което бе предприето срещу съда в тази фаза на процеса. Аз съм много чувствителен, когато се проявява такава агресия и съпротива. Смятам, че тези неща отдавна са останали в далечното минало – не само тук, а в цяла Европа", каза той.

Оригинална публикация

БТВ, Отпечатъци | 24.07.2011

Водеща: Нова мода наблюдаваме от известно време в политическия пиар. Но истинският бум предстои около изборите наесен. Пиар агенциите предлагат, а партиите под сурдинка купуват нов продукт – платени хейтъри или преведено на български щатни оплювачи, които срещу определена сума пишат цял ден във форуми и социални мрежи срещу набелязани политически и други опоненти. 168 часа забеляза и описа в последния си брой явлението, за което неофициално се знае отдавна. Затова съм поканила днес авторката на материала Сима Владимирова. Заедно с нея ще ми гостува и главната редакторка на сайта Уебкафе Емилия Милчева, която също има сериозни наблюдения върху феномена. По-късно с гражданския кандидат за президент и първия български еврокомисар Меглена Кунева ще си говорим за изборите наесен. Електоралните очаквания, конкуренцията и други теми, свързани със злобата на деня. Ще видите и разказ от 1 л.ед.ч. на един от постоянните обитатели на Борисовата градина. Паркът привлече общественото внимание като опасно място, където убиват и умират жени. Но най-напред платените хейтъри и щатната анонимна пропаганда със Сима Владимирова и Еми Милчева. Здравейте. Заповядайте. Благодаря ви, че сте тук. Заповядайте. Сима беше човекът, който написа нещо абсолютно публична тайна. Това, че вече има така да се каже услуга в пиар агенциите и такъв пиарски продукт – писане във форуми, чатове, социални мрежи срещу пари с бой по определени хора, които са политически противници или корпоративни опоненти на дадена фирма и че това на изборите ще бележи големи, невиждани висоти може би. Така ли е, Сима? Какво представляваше твоята проверка?
Сима Владимирова: Моят материал беше базиран точно на тази тема, защото аз разговарях с представители на основните политически партии. Не мога да кажа, че съм говорила с всички 330 партии, но с основните партии в българския политически живот и всичките те под сурдинка, както ти каза признават…
Водеща: С намигване.
Сима Владимирова: Не. Не. Абсолютно. Без никакво намигване си признават, че има такава услуга, но когато се опитах да ги цитирам всичките казаха, че… отрекоха. Просто никой не иска да си признае. И даже първоначалната информация, която достигна до мен беше от представител на политическа партия, който каза, че няма да ми каже имената на фирмите, защото са няколко и иска да ги ползва за изборите наесен. И затова няма да признае пред мен имената на фирмите. Но аз след това направих проверки по всички партии. И стана ясно, че някои плащат по-малко, други плащат повече. Когато става въпрос за местни избори в провинцията стоят нещата малко по-различно…
Водеща: По-евтинко е там или обратното?
Сима Владимирова: По-евтино. Но там от 3 лаптопа един и същи човек върши работата, която иначе на централно ниво в София се… или във Варна, или в Пловдив, в големите градове се наемат повече хора.
Водеща: Какво точно представлява този пиар продукт?
Сима Владимирова: Партията задава теми, които за нея са важни и съществени. И искат да бъдат коментирани в интернет пространството. Например такава тема за ДСБ е да няма АЕЦ Белене. Такава тема за БСП е да има АЕЦ Белене. Сещате се. такива важни политически теми, които трябва да бъдат насаждани под формулата непринудено изказване…
Водеща: Уж непринудено, а всъщност напълно режисирано.
Сима Владимирова: Същевременно те си знаят никовете. Те знаят никовете на хората, които влизат и има 1 или 2 души, които следят дали тези никове влизат и коментират по дадената тема. И се контролира дали парите са дадени абсолютно…
Водеща: За каквото трябва. Еми, ти си главен редактор на сайта Уебкафе. Един доста според мен успешен и четен сайт най-вече защото в нещо има много провокативни текстове. Ярки авторски материали. Понякога доста оспорвани, понякога доста в защита на каузи, които са непопулярни. (…) много случаи на форуми и писания, които са част от тях съвсем не непринудени, а както казва Сима, направо режисирани. Какви са твоите наблюдения?
Емилия Милчева: Ние определено сме свикнали на (…), както я беше нарекъл един журналист доста успешно и от доста време бяхме обмислили дали да не направим някаква хигиена на коментарите като например хората да влизат да коментират с профилите си от Фейсбук директно. Сега има и такава възможност, но остана и възможността за хора, които са регистрирани също, без да имат Фейсбук профил да могат да коментират. Моите впечатления са, винаги съм казвала, че е адски лесно, когато си скрит зад анонимност да коментираш и да пишеш всичко, каквото ако се изправиш с лицето си не би казал никога или най-малкото дори да го кажеш, няма да го повториш. Но за мен е много странно как партиите са се навили да дават пари за един такъв продукт по простата причина, че темата, Сима даде много удачен пример с АЕЦ Белене, темата е безгранична. Това означава не просто един форумец, който да седи отдолу, да плюе и да казва – не, вие сте идиоти, трябва да имаме АЕЦ Белене и така. Ако ще се спори с такива аргументи, както много често се спори във форумите…
Водеща: Всъщност това направи форумите почти нечитаеми напоследък. Защото имаше време, по което имаше време, по което те бяха много интересни, но…
Емилия Милчева: …няма експертни аргументи. Тогава имаше хора, които коментираха абсолютно експертно и всяко четене във форума първо те предизвиква теб да обмениш мисли, идеи, да научиш нова информация.
Водеща: Аз си спомням времето, когато работех във в-к Сега форумът на в-к Сега беше наистина феномен.
Сима Владимирова: Ама вие (…) цели страници от този форум.
Водеща: И това беше явление, от което наистина можеше да чуеш народния глас много аргументирано. Понякога дори по-аргументирано отколкото пишещите. Факт е (…). Но дори там, дори този форум, който продължава да подържа някакво ниво вече не е което беше.
Емилия Милчева: Ами за съжаление ще кажа, че една голяма част от хората, които коментират в сайтовете и то главно тези, които са анонимни за мен смятам определено, че една част от тях са твърде фрустрирани, твърде гневни и недоволни, с някакви дефицити. Определено няма как иначе да изразят това, което мислят. Нещо ги угнетява нещо, ги тормози. А е най-лесно, защото пред клавиатурата на компютъра те се чувстват богове, малки богове. Там можеш да правиш каквото искаш, там си всесилен, всевластен, можеш да обиждаш, можеш да замерят безнаказано с камъни или да оплюваш. И всъщност това е някакъв вид отдушник, който обаче е грозен по простата причина, че не би свършил работа нито на партия, нито на корпорация дори. В смисъл ако трябва да се оплюва продукт корпоративен.
Водеща: Идват ми на ум две неща. Едното, четох и в Новинар тези дни една статия по повод на форумите. Хейтъри е имало винаги, има ги отдавна. Това, което е новото, че те стават щатни, платени оплювачи, така да се каже. В тях вече се инвестират съвсем сериозно пари от политици, от партии, от корпорации, от фирми. Това става професия. Една от новите професии в България.
Сима Владимирова: Аз не можах да установя колко струва тази услуга, защото се оказа, че тя варира, цената й варира. Защото…
Водеща: Ти пишеш нещо като 500 лв.
Сима Владимирова: 500 лв, това беше за една определена политическа партия ми казаха, че плаща на месец на един от тези 20 да речем, 30 души, които постоянно влизат по форумите и то определени форуми, които имат значение. Не някакви дребни сайтове. Но става въпрос, че не можах да открия истинската цена и явно тя варира, защото включително чух и за 1000 лв за един човек, който влиза от 3 различни лаптопа. Но като цяло тези рекламни агенции предлагат цялостен продукт, цялостно рекламно обслужване и затова не може да се каже коя част от парите, които партиите плащат на рекламните фирми, каква част отива за т.нар.хейтъри.
Водеща: Знам, че в твоя материал, затова казах, че ти си първата, която го пише официално, но в същото време аз самата познавам и хора, на които са предлагали пари, за да пишат определени неща срещу определени суми. За тяхна чест тези колеги са отказали. Ами и пиар агенции, които също предлагат тази услуга. Т.е.от личен… моето лично така… личен рисърч… лична проверка показа абсолютно същото, което казваш и ти макар в твоя материал да няма конкретно позоваване и цитати. Само че бих искала да те питам, Еми, не си ли личи, когато не се пише със страст поне, ако няма аргументи, за които си говорихме преди малко? Поне ако не се пише от сърце, със страст под някакъв материал защитаващ или противопоставящ се на определена кауза? То би трябвало да си личи в онлайн пространството, както и в на живо, в живия живот, че работи това.
Емилия Милчева: Така е. Повечето хора, които имат бекграунд по темата или са достатъчно умни, следят и т.н. да, със сигурност ще го забележат. Но хората, които получават и се информират предимно от интернет като източник на информация много често дори не четат материала. Те само скролват надолу, виждат (…) в коментарите и започват да коментират. Много често аз съм хващала хора, които коментират и примерно плюят или ни казват – абе вие как сте го написали този материал, а горе стои източник като е ясно, че източникът е отвън. Но аз се подсетих нещо, което, от думите на Сима, което каза. Имаше, тъй като до момента кампанията на Обама първата с счита за една от най-успешните в онлайн пространството. Все пак онлайн бяха събрани повече от 2/3 от парите в кампанията му – 560 млн.долара от общо 750 млн.дойдоха от онлайн кампанията. Та там човекът, който водеше щаба, гуруто му беше казал, че всъщност онлайн кампанията е само един елемент. Той трябва да е съвършено интегриран към останалите елементи. В смисъл там онлайн кампанията не се използва, за да бъде оплюван този или онзи, а за да бъде свързват примерно избирателят от Охайо с някой, който е по-далеч, за да влязат те в една онлайн общност, където да си коментират и да си обсъждат предизборните слогани и т.н.
Водеща: Искаш да кажеш, че във вихъра на това хейтърство всъщност ние, всички ние пропляскваме именно това толкова важно общуване между различните етажи, различните светове даже бих казала? Защото какво пречи един човек образован, но просто, който не живее в големия град да си общува с Меглена Кунева, която след малко ще бъде гост в студиото или Ивайло Калфин, който ще бъде следващата неделя по време на една кампания. Защото сигурно той има въпроси към тях.
Емилия Милчева: И това е най-лесният начин да си обменят информация. Било то с чат във Фейсбук, било следейки туитовете, макар че в България Туитър не е от най-следените мрежи. Сега разбира се… Постепенно навлиза, но не е мрежа, която много се следи. Но така или иначе онлайн разговорите с избиратели или потенциални гласоподаватели може би е най-добрият начин да се разбере, аз мисля, че тук всички сме наясно с една азбучна истина, че черният пиар не върши работа.
Водеща: Да, но в същото време политиците струва ми се, че последни ще го разберат. Защото ние, медиите, отдавна сме го разбрали, понеже например аз ще ви кажа – в момента, в който форумът на Сега стана прекалено нецензурно място, аз престанах да го чета. Когато жълтите вестници станаха общо взето нечитаеми като цяло просто престанах изобщо да им обръщам внимание. Но политиците продължават да мислят, че това е канал, през който могат да стигнат до хората. Много бъркат. Какво мислиш ти, Сима?
Сима Владимирова: По тази тема ли? Аз исках нещо друго да кажа във връзка с младежките организации на партиите. Те си измиват ръцете.
Водеща: Това беше интересното, че в твоя материал те казват ние не плащаме… партиите казват ние не плащаме на пиар агенции, защото имаме младежки организации, те на доброволен принцип го правят.
Сима Владимирова: Те го правят на доброволни начала. Наистина може да използват и младежките организации, но плащат и на фирми. И най-смешното е, че всички партии твърдят, че техните младежки организации са най-добре организирани, имат най-голям потенциал, най-концентрирано могат да въздействат включително и по този начин в интернет форумите. Но аз се натъкнах и на обратната информация, че ползват и професионални услуги. Като самите партии задават темата от централата. Темата, която е важна за деня, за седмицата, за кандидата, за съответния кандидат дали това сега ще бъдат хората, които ще са кандидати за президент, за кмет, какви качества има и съответно и за противника вероятно черен пиар. Аз така си представям.
Водеща: Но проблемът наистина, Еми, просто искам да те върна в тази тема, защото ми се струва, че това е много тъжно, че ние задръстваме разговора именно с тази отрицателна емоция вместо да извлечем максималното от този пряк канал, който дава интернет. Така ли се получава?
Емилия Милчева: Така се получава и за съжаление уроците на прехода не се оказаха… не знам защо, но никой не научи уроците на прехода. Всички негативни кампании през този преход не знам да са свършили особена работа. И това, хейтърството сега, което партиите започват да преоткриват като начин да правят бизнес или политика, ще се зачудя кое от двете, няма значение…
Водеща: Определено правят и двете заедно.
Емилия Милчева: Да. Това като някогашните опашки, където… но там имаше нещо друго. Помните, че на времето на опашките се пускаха слуховете. Понеже нямаше интернет примерно Костов е циганин или нещо такова. Но там се намираше един човек, който е лидер на мнение. Той заставаше в квартала на опашката от съответната партия, мисля, че всички се сещаме коя и обясняваше и пускаше такива неща.
Водеща: Е аз ще те върна още по-далеч. По времето на възраждането, когато на мегдана примерно или на седенките са текли всички слухове. Интернет са седенки в социалната мрежа.
Емилия Милчева: Точно така. Но това са неща, които са били казани от лидери на мнение все пак. Човекът, който го казва всички останали го познават. Можеш да му се довериш, той е някакъв фактор, неформален лидер.
Сима Владимирова: Форумците те също се познават по между си и даже си казват – ти защо беше изчезнал, ти къде се губиш, я кажи. Те също се познават. Аз не изключвам дори възможността една пиар агенция или рекламна агенция да работи едновременно за две партии и да осигурява две различни гледни точки по една и съща тема.
Водеща: Защото проблемът с никовете… аз това, разбира се, в кръга на шегата, но няма да се учудя ако започнат някои хора да въведат нова професия стари форумци истински, реални със стари никове, което да започнат да ги продават, да ги дават под наем.
Емилия Милчева: Това е много хитро. Някой ще ти плагиатства идеята, сигурна съм.
Водеща: Защото аз знам от старите форуми като бг мама да кажем, там всеки новопоявил се е подлаган на много голяма проверка и го гледат с много голяма подозрителност именно заради това. По една дума от вас за финал.
Сима Владимирова: Ами аз се надявам партиите все пак да използват някакви по-легитимни методи макар че през всичките години на преход се е оказвало, че те са неизчерпаеми източници на различни трикове. Така че не бих се учудила ако има и нови трикове, които използват.
Водеща: Еми, ти.
Емилия Милчева: Нека помнят, че негативният пиар се връща.
Водеща: Добре. Благодаря ви много за този разговор.

Още по темата: 500 лв. заплата за партийна пропаганда в онлайн форуми, в. 168 часа | 22.07.2011

в. Show | Ива ОПРИКОВА | 06.04.2011 

- Г-н Донев, съжалявате ли. че се впуснахте във вестникарството? Инвестирате осемцифрена евросума в бизнес, който сам признавате. че е твърде непознат за вас?

- Моята идея беше и си остава да не допусна монопол на медийния пазар. Запознах се с Христо Грозев чрез Павлов. Млад човек с блясък в очите. Какво да го разследвам? За мен, когато си коректен в един бизнес и си поставиш условията, точен си в плащанията и всичко е в рамките на закона, няма как да има проблем. Любомир Павлов ми го представи във Виена заедно с останалите съдружници Карл Хабсбург и Даниел Рутц . Те още тогава признаха, че водят преговори с ВАЦ, но не могат да осигурят пълната сума. Още тогава пък аз предложих да получат дял с процент спрямо сумата, която осигурят. Договорката беше да получат до 30%. Аз тогава първоначално не знаех точния процент средства, които мога да отделя, за да вляза в сделката, но видно беше още в началото, че от мен се очаква аз да дам по-голямата част. Сключих договор като физическо лице с "БГ Принтмедия" и участвах с 16 млн. евро мои пари. А Грозев се оказа дребен комисионер, който има желание да стане крупен инвеститор с 4 млн. евро, но това няма как да стане.

- Г-н Рутц обаче мистериозно напуска редиците на съдружниците си заради личностни конфликти между него и Павлов и несъгласие с управлението и редакционната политика на медийния холдинг – това е версията на Грозев.

- Няма как той да има пререкания с Павлов, най-малкото защото единият говори немски, а другия – френски. Това е поредната хипотеза на Грозев – 8-а или 9-а по ред. Аз съм водил на немски преговорите и с Даниел Рутц, и с Карл Хабсбург. Заедно умувахме над параметрите на сделката, участията, правехме планове какво ще правим по-нататък. Още тогава си личеше, че и двамата чуждестранни съдружници като че ли са за параван. За разлика от Грозев, който водеше преговорите активно, те като че ли участваха за фон.
Даниел е инвестиционен банкер, и то сериозен. Имал е своите съмнения и затова се е оттеглил. Аз и сега поддържам връзка с Карл по телефона и ви уверявам, че той не знае много от тези неща, които се случват в момента у нас. Едно от условията на чуждестранните ни съдружници беше незабавна смяна на старите главна редактори на двата вестника, защото те са свързани с комунистическата система.
Затова и направихме конкурс.

- Вие лично имахте ли достъп и запознахте ли се с всички концепции на кандидатите за главни редактори?

- Всеки от акционерите имаше достъп и можеше по всяко време да вземе папката с кандидатурите. Аз не знам наистина защо Грозев не е намерил време да го направи. На ски ли е бил, с манекенки ли, не ме интересува, но сега е нелепо да се жалва, че новите шефове са избрани еднолично и неговото мнение не е взето под внимание. Аз лично се запознах с повечето концепции, защото ми беше интересно какво се предлага. Все пак съм доктор по икономика и като най-некомпетентен при избора се въздържах да наложа мнение. Аз просто не държах моят глас да е съществен при избора, но дадох съгласието си за настоящите главни редактори.

- Каква е истината за журналиста Иван Михалев от в. "Капитал’

- Обещано му е място за главен редактор на "168 часа". Това не е единичен случай за Христо Грозев. Оказа се, че на много места е обещавал тези постове.

- Как гледате на идеята "Труд" и "24 часа" да се разделят? Грозев каза, че е влюбен в "Труд" и него ще си поиска? А Вие?

- Това е невъзможна идея. Много му се иска на Грозев да си купи за 4 млн. евро вестник "Труд", но това просто няма как да се случи. Да се разделят вестниците не е възможно. А относно влюбването: за разлика от Грозев, аз не се влюбвам във вестници. Не бих могъл да кажа кой от тях бих избрал, защото чувствам себе си за финансов инвеститор, който е дал парите си в една дългосрочна инвестиция, която по никакъв начин няма да се поделя.

- А да се намери чуждестранен инвеститор за препродажба, ако не можете да постигнете съгласие?

- Тази идея също никога не е била на дневен ред и никога не е обсъждана. След като Грозев не се е включил в сделката с определените средства и в срок, аз наистина не разбирам как по медиите развива някакви идеи за бъдещето на медийния холдинг. За разлика от него, аз имам една теза и не я променям във времето, а именно, че Грозев няма нито силата, нито връзките в България да организира отказа на вписване на нещо, което е очевидно за всички. Няма как – дори и да се стигне до съд – аз да загубя своята собственост. Защото в крайна сметка има и други съдилища – например във Виена, които справедливо ще решат този спор. Не бих искал да обсъждам решенията на Търговския регистър, но няма u да позволя спонсорите на Грозев да диктуват правосъдието в България.

- Ако все пак останат старите проценти и се окажете миноритарен собственик, какво ще предприемете ?

- Първо, това не може да се случи. Каквато и да е съдебната система
в България, все пак имаме договори, банкови преводи, куп документи, които няма как да не се вземат под внимание. Аз лично съм гарантирал своите вземания и нямам никакви притеснения, че няма да ги получа или че този казус няма да се разреши в полза на справедливостта. Да му мисли Грозев, на който му е обещана награда от 2 млн. евро и най-вероятно няма да я получи, защото няма да си изпълни задачата!

- Награда за какво?

- За да разбие медийния холдинг или да направи така той да не се развива оптимално.

- Кой има полза от това?

- Аз няма да ви дам конкретен отговор на този въпрос, но мисля , че вие бихте си отговорили сам. Не искам да си създавам врагове на базата на някакви хипотези.

- Ипотекирани ли са "Труд" и "24 часа" и кои са гарантите по сделката?

- И тук хипотезите на Грозев са многобройни. Четох за 40 млн. евро заем, за 25 млн.! Няма заложени активи нито към българска, нито към чуждестранна банка към този момент. Искам категорично пак да заявя: няма заложени активи на купената компания и е нелепо да се тиражира тази тема.
Да, имаме намерение да теглим оборотен заем, но той няма да бъде на такава стойност. Да, действително ние работим с цитираната банка (Булбанк – б.р.). Със сигурност тя ще финансира оборотните кредитни средства.
Кредитът, за който говори Грозев, също е част от пъкления му план да саботира холдинга.
Защото се предполага, че когато отидем на преговори за кредит, ще ни откажат, защото имаме неизяснени обстоятелства върху собствеността. Двата вестника не са заложени за момента, няма и гаранти по заема.

- Как се приема "медийната Фукушима" на собствениците сред журналистите?

- Едва ли точно с мен ще споделят мислите си и какво точно чувстват в момента. Много от тях са общували през тези месеци с Грозев, имат своите впечатления. Знаем, че на някои от тях са предлагани постове.
Аз мисля, че журналистите са с особено развито чувство за справедливост и сами могат да решат кой е крив и кой прав в спора. Намираме се в един преходен период, в който е нормално да има и спорове между собствениците, когато се сменя собствеността. Знам със сигурност, че този спор им влияе. Нормално е при този казус да се колебаят на коя страна да застанат, а аз ви уверявам, че съм свикнал да казвам истината пред наемните си работници.
Повечето от тях разбраха моите идеи и нямам съмнения, че ще ме подкрепят. А с тези, които прекрачиха рамките, застанаха на нож срещу фирмата, срещу името, което им е давало хляб толкова години, ще се разделим!

- Имате предвид Валерия Велева?

- Когато човек е нелоялен към фирмата, за която работи, няма как ние, собствениците, да постъпим по друг начин и да се направим, че не сме чули. Няма да е добър пример за останалите журналисти.

Стр. 19

в. Нов живот, Кърджали | 12.01.2011

Новият издателски борд на вестникарска група "България" обявява конкурси за главни редактори на "24 часа", "Труд", "168 часа" и "Седмичен труд". Това обяви Любомир Павлов, президент на Издателския борд. Ще има конкурс за първи директор за интернет сайта на вестникарската група. Очаква се конкурсът да приключи до края на февруари.
Никола Пенчев и Зоя Деянова остават като изпълняващи длъжността главни редактори съответно на вестниците "168 часа" и "Седмичен труд". Тошо Тошев и Венелина
Гочева са предложили за изпълняващи длъжността главни редактори на "Труд" и на "24 часа" Никола Кицевски и Борислав Зюмбюлев и предложението е прието. Журналистът Борислав Зюмбюлев бе зам.-главен редактор. Той е съпруг на родената и израсла в Кърджали журналистка Паола Хюсеин. Тя също работи в "24 часа". Майка й и баща й са уважаваните от всички кърджалийци – педиатърът д-р Хюсеин и учителката Мария Самуилова.
Според Любомир Павлов рекламните приходи и тиражите на изданията на групата ще се увеличат. Изданията на групата може да станат едно по едно публични дружества, което да привлече допълнителни инвеститори, каза Огнян Донев, член на Борда. Тези, които се променят по-добре, печелят пред своите конкуренти. Ще използваме времето на депресията, за да сме най-добрите, когато започне икономическият подем, каза Донев. Тошо Тошев остава акционер в "Медия холдинг", като делът му малко се увеличава от досегашните 6 %. Той ще бъде и председател на Борда на директорите на "Медия холдинг". Венелина Гочева също ще притежава акции в "168 часа", добави Павлов. Съкращаване на журналисти в нашите издания няма да има, категоричен беше Любомир Павлов. Проучване на агенция "Медиана" показва, че вестникът с най-много читатели е "Труд", следван от "24 часа", "Телеграф" и "Стандарт". Сред младите хора "24 часа" е по-популярен, сочи проучването, добави Павлов.

Стр. 5

Оригинална публикация http://vestniknovjivot.blogspot.com/2011/01/24.html

в. 24 часа | 10.01.2011

Борислав Зюмбюлев и Никола Кицевски и.д. главни редактори.

С конкурси за ръководители на двата най-качествени вестника на пазара ще се търси модернизирането им, а не промяната
Венелина Гочева става акционер в "168 часа" ООД – издателя на вестниците "24 часа" и "168 часа", а Тошо Тошев е акционер в "Медиа холдинг".
Това бяха две от новините на първата пресконференция на Издателския борд на Вестникарска група България, който бе създаден в петък.
Негов президент е Любомир Павлов, вицепрезиденти – Венелина Гочева и Тошев, Огнян Донев и Христо Грозев са членове.
"Издателският борд ще е ядрото, което ще определя стратегията. Той е създаден, за да гарантира ненамесата в работата на изданията", обясни Павлов. Заради това Гочева и Тошев вече няма да са главни редактори на "24 часа" и "Труд"
На тяхно място като изпълняващи длъжността са съответно Борислав Зюмбюлев и Никола Кицевски, досегашните им първи заместници.
Издателите обявиха конкурси за главни редактори на двата всекидневника и на седмичниците "168 часа" и "Седмичен Труд", които трябва да приключат до края на февруари.
"От днес влизам в чистия издателски бизнес. Досега бях упълномощена от ВАЦ да ги представям в Съюза на издателите, където съм първи зам.-председател. Този Издателски борд ще бъде гарант както за качеството на вестниците, така и за ненамеса в редакционната им политика", обясни Венелина Гочева. Според вицепрезидента на издателския борд това е било и поведението на ВАЦ през последните 15 години.
"Различното днес е, че тази ненамеса на редакционната политика на практика се бе превърнала в отчужденост от продуктите. Предполагам, че нито един от вас не би ме заподозрян в отчужденост към "24 часа" или към професията – все пак съм председател и на Фондацията за етична журналистика", каза още Гочева.
"От 28 години работя във в. "Труд", а от 20 – от 3 януари 1991 г., съм негов главен редактор. Опитвах се да давам всичко на вестника, но и получих много от него. Сега оставам със солидна позиция във вестникарската група, ще бъда председател на Борда на директорите на "Медиа холдинг", обясни Тошев.
"В разговорите ни през тези 3 седмици, откакто сме собственици на компанията, Венелина ни спомена какво още може да се направи в тази голяма медийна машина.
Затова решихме, че е по-добре двамата да са част от нас, защото има толкова много неизползвани ресурси. Ако акумулираме всички читатели на изданията ни в интернет например, се оказва, че сме най-големите там", обясни Грозев.
"Специално ще наблягаме на синергията в бизнеса. Досега имаше голямо разделение между чистия бизнес – разпространение, реклама, администрация, и журналистическите издания ", каза Павлов. А Огнян Донев вижда себе си като гарант за съчетаване на високите журналистически стандарти с доброто корпоративно управление
"Нужно ни е време да наложим своето виждане и да привлечем всички наши приятели, които поддържат демократичните стандарти, към изданията ни, като едно по едно ги направим публични, каза Донев. Според него медийната група е една от най-солидните финансово в държавата. Чрез конкурсите издателите ще търсят модернизиране на вестниците, а не промяната им. Защото " всекидневниците ни са най-качествените на пазара, с най-голямо доверие от аудиторията в страната", каза Грозев, като цитира проучване, направено през последните 3 месеца от агенция "Медиана". То показва, че "Труд" е с най-голям брой читатели, следван плътно от "24 часа", на трето място е "Телеграф ", на четвърто – " Стандарт". Сред по-младата аудитория "24 часа" е на първо място. Какво ще се случи с медийната група? Ще има промяна към модернизация, ще има нови продукти и увеличение на тиражите, ще се увеличат и рекламните приходи, каза Любомир Павлов.
"Нашият господар са читателите, а позицията ни е да си увеличаваме приходите", обясни той. И допълни, че свободата на словото е една от най-големите ценности в България и собствениците ще го гарантират.
Издателите имат намерение да създадат журналистически правила, по-строги от сега съществуващите в етичния кодекс. "Това е най-добре да се случи чрез публична дискусия", каза Христо Грозев. Те ще държат тези правила – да се спазват в техните издания, а при нарушаването им да има публична санкция.
Огнян Донев, Венелина Гочева, Любомир Павлов, Тошо Тошев и Христо Грозев (от ляво на дясно) обявяват намеренията на ВГБ.

Стр. 9

www.econ.bg | 09.01.2011 

От борда очакват всички, които имат идеи и концепции да ги представят

Днес се обявяват конкурсите за главни редактори на четирите основни издания на Вестникарска група България Холдинг "Труд", "24 часа", "168 часа" и "Седмичен труд". Това съобщи президентът на Издателския борд на групата Любомир Павлов, цитиран от БГНЕС.
От борда очакват всички, които имат идеи и концепции да ги представят. До момента на новия избор за длъжността гл. редактор в "168 часа" и "Седмичен труд", временно изпълняващи са досегашните Николай Пенчев и Зоя Деянова. Вицепрезидентите на борда Венелина Гочева и Тошо Тошев, които досега бяха главни редактори на "24 часа" и "Труд" са решили да упълномощят досегашните зам. главни редактори на изданията съответно Борислав Зюмбюлев и Никола Кицевски. Павлов добави, че намеренията на ръководството на борда са да наблегне на синергия в бизнеса, защото смятат, че досега е имало голяма дистанция между чистия бизнес – чрез реклама, разпространение и журналистическата част.
На 14 декември м.г. "ВАЦ Медиа Груп" и "БГ Приватинвест" обявиха, че са подписали споразумение за продажба на всички активи на германската медийна група в България. Купувач на медийните активи на ВАЦ е дъщерна фирма на базираното във Виена дружество "БГ Приватинвест ГмбХ". Обект на продажбата станаха водещите вестници "24 часа", "Труд" и "168 часа", както и списанията на прес-групата. Сред активите ще бъдат и печатницата на прес-групата и фирмата за разпространение "Стрела". "Приватинвест ГмбХ" е австрийско дружество с предмет на дейност медийни инвестиции в България, учредители на което са Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев. Тримата имат дълъг инвестиционен опит в медии в различни европейски страни, като в момента притежават електронни и печатни медии в Холандия, както обявиха тогава. За настоящата инвестиция привлякоха и местни партньори – Огнян Донев и Любомир Павлов. ВАЦ навлезе в България чрез покупката през 1997 година на водещите вестници "Труд" и "24 часа".
"От няколко години имаме желание да навлезем на пазара на сериозните медии в България", каза тогава Карл Хабсбург, управител на БГ Приватинвест. "Считаме, че независими и свободни медии са особено важни за една демокрация и вярваме, че можем да изиграем своята роля – като стратегически инвеститори със значителен медиен опит в централна и източна Европа – за гарантиране на медийния плурализъм в България. Особено се радваме, че имаме възможност да придобием именно прес-групата на ВАЦ в България, която включва знакови заглавия като "24 Часа", "Труд" и "168 Часа". В края на миналата седмица на 7 януари Вестникарска група България Холдинг създаде издателски борд, в чийто състав влизат Любомир Павлов като президент, Тошо Тошев и Венелина Гочева като вицепрезиденти и Огнян Донев и Христо Грозев. Дни преди това гл. редактор на в. "Труд" Тошо Тошев каза, че с идването на новите собственици вероятно ще настъпи някакво преструктуриране на неговото акционерно участие по повод информацията, че вече не е сред собствениците на фирмата "Медиа холдинг" АД, която издава вестника. 

Оригинална публикация

www.trud.bg I 14.12.2010

"ВАЦ Медиа Груп" и "БГ Приватинвест" обявиха, че са подписали споразумение за продажба на всички активи на германската медийна група в България. Купувач на медийните активи на ВАЦ е дъщерна фирма на базираното във Виена дружество "БГ Приватинвест ГмбХ".

Обект на продажбата са водещите вестници "24 часа", "Труд" и "168 часа", както и списанията на прес-групата. Сред активите ще бъдат и печатницата на прес-групата и фирмата за разпространение "Стрела".

"Приватинвест ГмбХ" е австрийско дружество с предмет на дейност медийни инвестиции в България, учредители на което са Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев. Тримата имат дълъг инвестиционен опит в медии в различни европейски страни, като в момента притежават електронни и печатни медии в Холандия. За настоящата инвестиция са привлекли и местни партньори – Огнян Донев и Любомир Павлов (виж снимки на новите собственици в галерията).

ВАЦ навлезе в България чрез покупката през 1997 година на водещите вестници "Труд" и "24 часа".

„От няколко години имаме желание да навлезем на пазара на сериозните медии в България", каза Карл Хабсбург, управител на БГ Приватинвест. Считаме, че независими и свободни медии са особено важни за една демокрация и вярваме, че можем да изиграем своята роля – като стратегически инвеститори със значителен медиен опит в централна и източна Еропа – за гарантиране на медийния плурализъм в България.. Особено се радваме, че имаме възможност да придобием именно прес-групата на ВАЦ в България, която включва знакови заглавия като "24 Часа", "Труд" и "168 Часа".

„Целта ни е не само да запазим лидерските позиции на пресгрупата, но и чрез това да гарантираме свободата на словото в България ", допълни Христо Грозев, управител в българското дружество, придобиващо активите на ВАЦ.

„Гордеем се, че можахме да изиграем ключова роля в прехода на България към свободна и професионална преса", каза Бодо Хомбах, управител на ВАЦ Медиа Груп. „Винаги сме се придържали към много високи журналистически стандарти във всички пазари и смятаме, че имаме отговорност към страните, в които работим – не само докато управляваме медии в тях, но и когато ги напускаме.

Оригинална публикация