www.capital.bg I 30.07.2015г.

Две седмици след като медиите бяха прехвърлени на нов собственик, стана ясно, че издателят "Обединени свободни медии" не може повече да издържа финансово дейността им

Вестник "Преса" и списание "Тема", както и техните уебсайтове, прекратяват дейността си от 1 август, съобщиха от ръководството на медиите на техните служители. В 11 часа тази сутрин издателите са се срещнали с журналистите във вестника, а всеки момент ще започне и срещата със служителите на "Тема". В двете медии работят поне 120 души, показват данните за осигурените там лица. Затварянето на медиите е обяснено с това, че приходите им са три пъти по-малки от разходите. Макар че изданията престават да излизат веднага, журналистите ще получат заплащането си и за месец август. 

Изданията престават да съществуват две седмици след като бяха прехвърлени на нов собственик. В началото на юли "Преса" и "Тема" се оказаха (поне формално) в ръцете на "Интегрирани пътни системи" АД, свързана с бившата дясна ръка на Цветан Василев, а понастоящем смятан за близък до Делян Пеевски – Бисер Лазов.

Задънена икономическа логика

Тошо Тошев и Валери Запрянов излязоха от собствеността си (съответно в "Преса" и "Тема") и я прехвърлиха на дружеството, което дължи 13 млн.лв. на държавата и допълнителни близо 100 млн.лв. на фалиралата КТБ.

Самата "Обединени свободни медии" е получавала индиректно пари от банката на Цветан Василев чрез дружеството "БГ Корпорейшън". Транзакциите са осъществени чрез пет договора за заем между ноември 2011г. и февруари 2012 г. След разпада на КТБ, "БГ корпорейпън" заведе дело по несъстоятелност срещу издателя за неплатен дълг от 2.5 млн.лв. 

От документ по делото, подаден от "БГ корпорейшън" в края на миналата година, става ясно, че "Обединени български медии" е в неплатежоспособност. "Размерът на текущите пасиви надвишава активите с над 100%, същевременно пасивът се е увеличил от 1.6 млн лв. до значителните 8.4 млн. лв. в сравнение с предходната година. Налице са непогасени задължения към персонала и държавата. Притеснителен е фактът, че основните парични потоци постъпват от предоставени заеми, така дружеството е получило заем от 6 млн. лв. през 2012 г., от които са погасени 18 000 лв.," се твърди в документите по делото.  

Оригинална публикация

www.capital.bg I 10.07.2015г.

Акциите на издателското дружество са прехвърлени на компания, свързана с Бисер Лазов – бившата дясна ръка на Цветан Василев, който сега се приема за част от лагера на Делян Пеевски

"Обединени свободни медии" АД – дружеството, издател на "Преса" и "Тема", има нов собственик. Това става ясно от съобщение на страницата за бизнес новини във вестника, според което акционерите Тошо Тошев и Валери Запрянов са прехвърлили акциите от капитала си на "Интегрирани пътни системи" АД. Компанията се свързва с Бисер Лазов – бившата дясна ръка на собственика на КТБ Цветан Василев, който сега се приема за част от лагера на депутата от ДПС Делян Пеевски.

Издателите са съобщили, че прехвърлянето предстои да бъде вписано в Търговския регистър, като информацията за новия собственик ще бъде декларирана по реда на Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения. Това означава, че в рамките на един месец след смяната на собственика това трябва да бъде вписано и в регистъра на министерството на културата.

Новият собственик

През май Националната агенция за приходите наложи запор върху акциите, които "Интегрирани пътни системи" притежава в производителя на цигарени филтри и опаковки "Юрий Гагарин" заради съмнение, че то няма да плати публично вземане за 13 млн. лв. Предварителна обезпечителна мярка бе наложена и на мажоритарния собственик в "Интегрирани пътни системи" – "Евробилд проект".

Дружествата гравитираха в орбитата на Корпоративна търговска банка (КТБ) и нейния мажоритарен собственик Цветан Василев и са поредните, срещу които данъчните предприемат активни действия с мотива, че има риск да не преведат дължими към бюджета плащания. За разлика от други подобни запори на НАП, в случая с "Интегрирани пътни системи" приходната агенция този път се позовава на ревизия и открита конкретна щета за бюжета.

В началото на годината по молба на "Интегрирни пътни системи" в Софийски градски съд е образувано дело за несъстоятелност на "ГАРБ Аудиенс Рисърч".

Инфраструктурната компания беше финансирана от КТБ и след затварянето на банката се приемаше че е останала под контрола на Цветан Василев. Последните промени около нея обаче показват, че надмощие там в момента има лагерът на бившия партньор на банкера – депуатата Делян Пеевски.

Медии под преса

Още миналото лято бе публикувана информация, че три фирми, свързани с банкера Цветан Василев, които са сред едрите кредитополучатели от КТБ – "Сайга консулт", "Булит 2007" и "БГ корпорейшън", са отпуснали общо 34 млн. лв. към фирмите, които издават "24 часа", "Труд", "Преса", "Тема", "Струма", сайта blitz.bg и т.н.

Въпреки че формалният контрол на финансиращите дружества е бил у банкера, по думите на един от издателите бенефициенти полученият заем представлявал "акционерното участие на Пеевски".

Неслучайно, предвид тази финансова вакханалия, година след затварянето на банката не е ясно кой е собственикът зад изброените издания. Задлъжнели, в повечето случаи работещи на оперативна загуба, единственото, което изброените издания могат да заложат, за да продължат съществуването си, е редакционната си политика – в зависимост от това кой формално държи вземането по отпусканите от КТБ пари и кой иска да финансира текущата им дейност. В повечето случаи това е непрозрачно за публиката.  

Фирмата-кредитор на "Обединени свободни медии" – "БГ Корпорейшън" заведе дело за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника си. От документ по делото, подаден от "БГ корпорейшън" в края на миналата година, става ясно, че "от обикновената съпоставка между текущите активи и пасиви е очевидна неплатежоспособността на длъжника. Размерът на текущите пасиви надвишава активите с над 100%, същевременно пасивът се е увеличил от 1.6 млн лв. до значителните 8.4 млн. лв. в сравнение с предходната година. Налице са непогасени задължения към персонала и държавата. Притеснителен е фактът, че основните парични потоци постъпват от предоставени заеми, така дружеството е получило заем от 6 млн. лв. през 2012 г., от които са погасени 18 000 лв."

Преди една година Валери Запрянов и Тошо Тошев учредиха ново дружество – Прес Медиа АД, което днес държи правата на марката "Преса".

Оригинална публикация

www.mediapool.bg I 08.05.2015г.

 Понякога за нашите работи най-добре приляга формулата на Тери Пратчет – игра на "Не се сърди, човече" с криви зарчета. Разговорът е за медиите, правилата и върховенството на закона, а конкретният повод е сложната траектория на една телевизия през последните десет години.

Проектът ТВ7. Диляна Грозданова, депутат от НДСВ, започва проекта за телевизия с кредит от Общинска банка по времето, когато съпругът й Любомир Павлов е шеф на банката. Кредитът е обезпечен с имоти на приватизирано общинско дружество. Първоначално програмата се разпространява по кабел, но през 2007 се провеждат енергични опити ТВ7 да получи честота. В спора се намесват два регулатора и Върховна административна прокуратура. Прокуратурата се намесва, когато Съветът за електронни медии взема решение за издаване на лицензия въпреки информацията от Комисията за електронни съобщения, че липсват свободни честоти.

Късметът се обръща в полза на ТВ7, когато през 2008 г. телевизията се продава. Не става ясно на кого: юридическото лице-собственик, регистрирано в края на 2005 г., не се променя. След като Ирена Кръстева е официално обявена за консултант, въпросът с честотите е решен: регулаторът под председателството на днешния председател Веселин Божков провежда процедура за раздаване на честоти без конкурс и 58 от общо 102 честоти печели Ирена Кръстева. И повече: както честотата на 7 дни/ББТ, така и честотата на телевизия ТВ2/Pro.bg, свързана с Красимир Гергов, преминават у ТВ7. Няма никакво съмнение, че въпросът с финансирането също е решен: ТВ7 се развива екстензивно, Николай Бареков става директор на три телевизии – ТВ7, News7 и Super7, външните продукции са импозантни, сключва се договор със CNN и за целите на сътрудничеството се провеждат обучения, а от едно предаване възниква и се реализира политически проект.

Сега научаваме размера на финансирането – 300 милиона чрез основното холдингово дружество на Цветан Василев ТЦ – ИМЕ. Искането да се обслужват кредитите води до серия дела за несъстоятелност по цялата верига. В скоро време се очаква да стане ясна и съдбата на другите кредитополучатели, като издателите на 24 часа, Труд, Преса и др. Междувременно прокуратурата отказва да образува досъдебно производство срещу Пеевски за търговия с влияние въпреки признанието му, че във вестниците си е опъвал чадър над престъпни босове по молба на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

Схемата. Проектът ТВ7 е само отделен пример как е действала схемата за овладяване на медиите. Има в България фабрики за думи и образи, които се финансират по специален начин, за да информират по специален начин. Те приличат на медии, но не са. Имат стриктно контролиран продукт и се използват за придобиване и упражняване на власт. Финансират се от частна банка, която със знанието и помощта на държавата използва средствата на държавните предприятия от цели отрасли на икономиката, за да утвърди властта си. За да изглежда законно (да не надвишава праговете на разрешените кредитни експозиции на банката към едно лице), финансирането е непряко, чрез верига от кредитирани от банката търговски дружества. И с много офшорни собственици. Впрочем, това съвсем не е единственият инструмент за овладяване на медиите. Паралелен канал е фокусираното насочване на средства от европейските фондове.

Схемата постепенно става публично известна не в резултат от действия на държавата за защита на законността. Напротив: прозрачността е системно ограничавана и със съдействието на държавата. Сега се оказва, че институциите не са реагирали достатъчно ефективно и навреме за защита на обществения интерес. Схемата става публично известна по стечение на обстоятелствата – поради вътрешен конфликт между основни участници: "Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата", съответно "Пеевски стигна прекалено далеч и се вживява като властелин на България".

Не просто бизнес. В годините на прехода медийните магнати успешно налагат тезата, че медиите са бизнес като всички други. Не, не са. Медиите са индустрия, но не само. От медиите зависят правата на човека и в голяма степен – качеството на демокрацията. Записано е в ред документи на ЕС, но е добре и да се взема предвид. Ако институциите признаят, че медиите са не просто бизнес, регулацията може да бъде по-адекватна.

Общите правила на конкуренцията не се оказват достатъчни. Това сочи разрешената операция Лафка, от която зависи разпространението на печата, това сочи развитието на българските мултиплекси – оценката е на Съда на ЕС.

Обявена е продажба за едно евро на БТК, НУРТС България, Фърст Диджитъл, ТВ7, пийпълметричната компания ГАРБ заедно с военни заводи и хотел. От медиите научаваме, че на екипа на ТВ7 като бъдещ собственик е представен гръцки бизнесмен, свързван с близкия до Путин руски олигарх Константин Малофеев. А в екипа ще участва Николай Малинов, член на Националния съвет на БСП и председател на движение "Русофили". Сделката се отнася до съдбата на критична инфраструктура, но експертите предупреждават, че продажбата на ТВ7 има и друг важен аспект. По думите на Илиан Василев, бивш посланик в Москва, "ако не се реагира, ще пием дружно една студена вода, докато някой вкарва стратегическо информационно оръжие в хибридната война, която се води у нас".

Изборът. Сега в медиите навлизат родените в условия на демокрация. Разговорът за отговорността на хората в професията трябва да се води особено заради тях – с цялото уважение към журналистиката и достойните й представители, които работят в трудните български условия.

В България все още няма добре развит пазар на журналистическия труд. Причините са много, някои са обективни и са свързани с пазарни и технологични промени, печатните издания се адаптират към цифровото време. Но, както беше посочено, конкуренцията в медиите е съзнателно ограничавана. Мълчанието, търпимостта и дори възхищението към сръчността на т.нар. български медийни магнати да заобикалят законите дава плодове.

Ограниченият пазар не означава липса на избор. Избор винаги има, той е личен и непрехвърлим: упражняваш професията в служба на истината с всички произтичащи от това трудности – или не питаш кой плаща, стига да плаща редовно. Конкуренция, плурализъм и високи стандарти – или поставяне на личния житейски проект над мисията. За съжаление, все още в много случаи истината се принася в жертва на пропагандата, доказано се нарушават всякакви медийни стандарти, а играта с криви зарчета зависи допълнително от посоката на вятъра.

Действията на частния съдебен изпълнител и полицейското участие в ТВ7 са най-подробно коментирани в последните дни. Като че ли по тези въпроси няма големи различия – договорите трябва да се изпълняват, кредитите трябва да се обслужват, но може да се съобрази, че изпълнително производство в телевизия изисква специално внимание. Същевременно, резервираността на колегията към събитията в ТВ7 е напълно разбираема предвид биографията на телевизията като пропагандна машина или, както напоследък напълно основателно казват – пропагандна бухалка. Иван Бедров отбеляза, че до момента няма дори извинение.

Така е, според Пратчет дори разбойниците изскачат иззад скалите, но после казват разни неща, като: "О, извинявайте. Взех ви за някой друг".

Оригинална публикация

 www.capital.bg I 25.03.2015г.

От декември миналата година на пазара функционират две подобни компании за предоставяне на рейтингови данни

На пресконференция за медиите във вторник компанията LIC33 обяви, че придобива контролните дялове в стратегически бизнеси на Цветан Василев -  БТК, мултиплексите НУРТС и "Фърст Диджитъл", "Дунарит", "Авионамс" и пийпълметричната ГАРБ. Не уточнява обаче, за коя точно ГАРБ става въпрос.

А това е важно, защото от декември миналата година на пазара функционират две компании. Едната е "ГАРБ Аудиенс Рисърч България", която беше създадена през 2006 година и по принцип предоставя данни за телевизионната аудитория, но в момента е с поискана несъстоятелност. Втората е "ГАРБ Аудиенс Межърмент България" – ново дружество, регистрирано през декмври 2014 г., което също е с предмет на дейност предоставяне на рейтингови данни за телевизионна аудитория.

Кой е собственик на ГАРБ

И при двете дружества информацията в Търговския регистър за това кой е собственик е заличено обстоятелство. В съвета на директорите на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България" влизат Ива Иванова, Серж Шайе и Веселин Шулов. В съвета на директорите на новорегистрираното дружество "ГАРБ Аудиенс Межърмент България" влиза отново Веселин Шулов, а заедно с него в органите на управление са Ива Стоянова-Гамари и Камелия Калайджиева.

Ива Гамари беше оперативният директор на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България" ЕАД преди да бъде създадена новата компания. До края на миналата година дружеството се представяше като доставчик на пийпълметрични данни и публични знаци за промяна на собствеността нямаше.

"Капитал" потърси Ива Гамари за коментар по повод новия инвеститор в пийпълметричната компания. "Във връзка с появили се в медиите публикации по повод на инвестиционни промени, свързани със собствеността на ГАРБ, имаме следните коментари: към момента единствената фирма, предоставяща данни за телевизионна гледаемост и оперираща под това име на българския пазар е "ГАРБ Аудиенс Межърмент България", фирма с ясна и прозрачна собственост на физическите лица Ива Гамари и д-р Веселин Шаулов", отговориха двамата собственици.

Те уточниха, че фирмата е приемник на дейността и всичко, необходимо за предоставянето на пийпълметрични данни, на фирмата "ГАРБ Аудиенс Рисърч". Новите собственици потвърдиха, че "ГАРБ Аудиенс Межърмент" е подписала договори и продължава да обслужва своите клиенти, в това число водещи телевизионни групи, рекламни агенции, продуцентски компании и др. И допълниха: "Нямаме коментар относно настоящия статус и собственост на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България", но можем да потвърдим, че те по никакъв начин нямат отношение към дейността на пийпълметрията в България".

Вероятно пренасянето на дейността е обусловено и от това, че в момента в Софийския градски съд има започнало дело за несъстоятелност срещу "ГАРБ Аудиенс Рисърч". То е открито на 5 февруари по молба на "Интегрирни пътни системи". Инфраструктурната компания беше финансирана от КТБ и след затварянето на банката се приемаше че е останала под контрола на Цветан Василев. Последните промени около нея обаче показват, че е възможно надмощие там в момента да има лагерът на бившия партньор на банкера – депуатата Делян Пеевски.

Веселин Шулов коментира, че новата регистрация на дружеството за пийпълметрични данни се е наложила поради факта, че изпълнителният директор на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България АД", Джордж Лукс е подал заявление за заличаване от търговския регистър без да е уведомил за обстоятелствата около това Съвета на директорите или друг управителен орган. "В тази връзка, за да запазим дейността на фирмата, както и лично направените от нас инвестиции в технология и know how, се взе решение за регистриране на ново дружество, което да продължи и разшири дейността в сферата на пийпълметрията като приемник на старото дружество", коментира Шулов.

В крайна сметка не става ясно кой ГАРБ всъщност LIC33 твърди, че придобива, но вероятно става въпрос за по-старото. Фактът обаче, че около пийпълметричната агенция остават въпросителни, продължава да й вреди.

Драмите около пийпълметрията

Дълги години на пазара възникваха сериозни войни между медиите и играчите на рекламния пазар заради достоверността на данните за телевизионната аудитория. Съмнението в данните на ГАРБ идва от подозрението, че в собствеността на агенцията има влияние банкерът Цветан Василев. То се обяснява през сложна схема от свързани компании, а документи за това бяха публикувани от няколко сайта. В Търговския регистър последното вписване в досието на ГАРБ беше от септември 2012 г. Собствеността в компанията беше разпределена между "София медия асоциация" ЕООД, собственост на Джордж Лукс, която притежава 60% от ГАРБ,  а останалите 40% се държат от швейцарското дружество "Юръпеан медия холдинг" СА, чиито собственици са неизвестни. През юли 2014 Джордж Лукс напуска поста изпълнителен директор и член на Съвета на директорите и иска да бъде заличен като представител на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България" в Търговския регистър.

Първоначалните сравнения между данните на ГАРБ и Nielsen Admosphere Bulgaria (преди Mediaresearch) показаха най-големи отклонения в данните на ТВ7 (телевизията, на чийто собственик Цветан Василев дълго време се представяше като консултант). Сравнителен анализ на рейтинговите данни за периода април – юли миналата година, който "Капитал" публикува, показа, че ГАРБ е завишавала рейтингите на ТВ7 с от 100 до 300% на предавания в праймтайма на медиата, в сравнение с данни за същия период на Nielsen Admosphere Bulgaria (тогава все още Mediaresearch). За разликите в предоставените данни от двете агенции има анализ и на интернет страницата на  медиа агенция Argent.

В момента тв пазарът е разделен на две – една голяма група медии работи с данни на Nielsen Admosphere Bulgaria, останалата част с ГАРБ, която вече е с променена собственост и дяловете са разпределени 50 на 50 между Ива Гамари и Веселин Шулов. Остава неясно кой ще финансира дейността на новата компания. Данните от пийпълметричните агенци обаче са важни, защото са приемани като валутата на телевизионния пазар. Затова и е ключово агенцията, предоставяща данните за гледаемостта на телевизиите, да има прозрачна собственост.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I 14.08.2014г.

Софийският градски съд (СГС) във вторник е запорирал дяловете на фирмата на Венелина Гочева "Про Нюз Бълагрия" в разпространителското дружество "Агенция Стрела". Това е станало в рамките на делото, образувано по молба на близката до Цветан Василев "Сайга консулт" за откриване на производство на несъстоятелност, обяви "Капитал".

"Про Нюз България" е мажоритарен (83%) собственик на "Медийна група България-Холдинг ООД", която издава всекидневниците 24 часа, Труд, 168 часа, "България днес" и др. "Сайга Консулт" е дружество, което е свързано с банкера с европейска заповед за арест Цветан Василев.

Миналата седмица Венелина Гочева заяви, че никога не е вземала заем от Корпоративна търговска банка (КТБ) и че не е знаела, че партньорите й имат кредити от тази банка.

Разследване на "Протестна мрежа" показа, че фирми, близки до мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, са финансирали с общо близо 30 млн. лв. вестници извън издателската група на семейството на Делян Пеевски през 2011 и 2012 г. Заемодателите са сред големите длъжници на КТБ и сега си търсят парите по съдебен ред.

Във вторник съдът е отхвърлил искането на "Сайга Консулт" да запорира вземанията на "Про Нюз България" и движимото имущество на дружеството, както и да бъде назначен временен синдик.

Мотивите на съдия Елена Радева са, че налагането на общ запор в тази хипотеза би означавало "да се преустанови дейността на длъжника, което би била недопустима намеса преди обявяване на длъжника в несъстоятелност и възпрепятстване по пътя на обезпечението на възможността за оздравяване на предприятието на ответника, ако се установи, че е налице основание за уважаване на молбата."

"На този етап съдът не може да направи категоричен извод за наличие на неплатежоспособност или свръхзадълженост, поради това, че няма заключение, изготвено от експерт, за да се приеме, че са налице материалноправните предпоставки на закона за уважаване на молбата. Има данни единствено за това, че страните са договорна връзка, обективирана в приложените копия от документи – договор за заем и договор за ексклузивитет при покупко-продажба на недвижими имоти, от които може да се направи извод за вероятна основателност на твърдението за  наличие на изискуеми вземания. Но към настоящия момент не може да бъде направен извод за наличие на състояние на неплатежоспособност или свърхзадлъжнялост" приема още съдия Радева.

Пред "Капитал" юристи са коментирали, че подходът на съда в случая кореспондира с целта на закона – от една страна да бъдат защитени интересите на кредитора и от друга да не се причинява "гражданска смърт" на ответника.

Миналата седмица Гочева обясни, че през 2012 г. е купила вестниците "24 часа", "Труд", "168 часа", "България днес" и останалите издания на ВГБ с кредит от "Инвестбанк" и ги е заварила в тежко финансово състояние. Планът ѝ е предвиждал да освободи вестниците от ненужните активи, като част от него е била продажбата на недвижимата собственост на групата. "Първият имот, от който се освободих, бе сградата на бившата печатница във Варна", обясни издателят.

"През есента на 2012 г. "Про нюз" сключи предварителен договор със "Сайга консулт" за продажба на един от активите на "Медийна група България Холдинг" – "Печатница Варна", на стойност 7 милиона евро, за който бе дадена предплата", пише още Гочева и допълва, че от вестник "Капитал" е научила, че "Сайга консулт" има задължения към КТБ.

"В момента, в който продажбата можеше да се финализира, "Про нюз" предложи на "Сайга консулт" да изпълни задължението си по предварителния договор, но за съжаление, все още нямам отговор от тях. Подготвяме да заведем дело за обявяване на предварителния договор за окончателен", обяснява Венелина Гочева и допълва, че "Сайга консулт" има претенции към "Про нюз", но този търговски спор ще бъде решен.

Оригинална публикация

www.novinar.bg  I 17.06.2014  

Собственикът на корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев контролира рейтингите на телевизиите, показа разследване на ПИК.

Оказва се, че дружеството „ГАРБ Аудиенс Рисърч България“ АД, извършващо измерване на телевизионната зрителска аудитория у нас, е контролирано именно от банкера.

ГАРБ фаворизира рейтинга на Би Ти Ви от години за сметка на предавания и рубрики на прекия конкурент – Нова телевизия, твърди агенцията.

При проучванията Би Ти Ви винаги се базира на данните от ГАРБ, а Нова разчита на чешката пийпълметрична компания „Медиарисърс”.

През септември 2012 г. едноличният собственик на ГАРБ – „София Медиа асоциация“ ЕООД, притежавано от швейцарския гражданин Джордж Лукс, прехвърля 40 на сто от акциите си в капитала на ГАРБ на швейцарското дружество „Юръпиън Медиа Холдинг СА”.

След проверка е станало ясно, че купувачът е под контрола на Цветан Василев. Разследването на ПИК показа още, че ГАРБ е финансирано през периода 2011 – 2012 г. от свързаното с Цветан Василев юридическо лице – „Интегрирани пътни системи“ АД.

Медийни експерти коментираха пред агенцията, че с въпросната сложна плетеница от фирми и през ГАРБ банкерът Цветан Василев вероятно успява да контролира рейтингите на телевизиите.

„Тук трябва да припомним и близостта на Василев с шефа на Би Ти Ви Павел Станчев, която е публичен факт”, припомниха експертите.

Оригинална публикация

Capital.bg I Велина ГОСПОДИНОВА, Весислава АНТОНОВА I 16.11.2013

Въпреки че се представя за политик от нов тип, Николай Бареков не казва кой финансира движението му

Само преди няколко месеца продуцираният от TV7 и лично от тогавашния изпълнителен директор на медиата Николай Бареков скандал с фалшивите бюлетини в печатницата в Костинброд в деня за размисъл преди парламентарните избори не успя да разруши изборния процес, но определено повлия на резултата от вота в полза на сегашните управляващи партии БСП и ДПС. Без да е официално, това стана първата публична заявка на Николай Бареков за директно участие в политиката. Случващото се след това го потвърждава в пълна степен. И както тогава действията му направиха услуга на БСП, ДПС и интересите зад тях, така и сега първите му стъпки в политиката са подпомагани и финансирани от кръговете около Цветан Василев.

Всъщност, макар и в друг мащаб, Бареков само повтаря и доразвива един вече случил се модел в България.

Преди осем години една кабелна телевизия – СКАТ, се превърна в ракета носител за партия "Атака". Тя даваше ежедневно трибуна на националистическия лидер Волен Сидеров в негово авторско предаване и отразяваше всяка негова стъпка и проява на формацията му, което стана и причина за пръв път след демократичните промени националистическа партия да влезе в парламента. Същата телевизия за малко не успя и с втория си политически проект – този на собственика й Валери Симеонов. На партията му Национален фронт за спасение на България не достигнаха около 9 хиляди гласа на последните парламентарни избори, за да влезе в Народното събрание.

По стъпките на СКАТ

По модела на СКАТ и TV7 започна кампанията по налагането на новия политически проект "Николай Бареков". В средата на септември той обяви, че напуска поста на изпълнителен директор на трите телевизионни канала TВ7, NEWS7 и SUPER7 и влиза в политиката чрез движението си "България без цензура". Запази обаче едноименното си предаване в телевизията, което предаваше директно срещите му с гражданите от обиколката му из страната. Освен това Бареков продължава да ползва за трибуна и различните предавания на телевизията, където е чест гост. Заедно с това започна и масирана реклама на "България без цензура" в различни медии, а почти всяка негова проява се отразява от медиите, близки до Делян Пеевски и Цветан Василев, както и от не толкова близки, но приятелски вестници и телевизии. Както самият той се похвали в интервю за списание "Тема", него го отразяват всички: "Вестниците на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, отразява ме г-жа Венелина Гочева, отразява ме вестникът на г-н Батков, "Стандарт", отразяват ме "Преса" и "Тема", отразява ме цялата жълта преса. Отразяват ме пенсионерските вестници", изброява Бареков.

За разлика от кабелната телевизия СКАТ на Валери Симеонов политическият проект на Николай Бареков и TV7 изглежда много по-добре финансиран от компании, свързвани с банкера Цветан Василев. Въпреки че няма преки доказателства за свързаност на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка с ТВ7, преди време Василев се представяше като финансов консултант на стария собственик на канала. Новата роля, в която Василев позволява да го свързват с ТВ7, е като "инициатор на проекти" за медиата. Освен това по признанията на Бареков предаването "България без цензура", което в продължение на месец промотира едноименния му политически проект, се финансира от телевизията, а не от собствената компания на Бареков (пак по неговите твърдения) "Ноу фрейм медия България" АД, която прави всички външни продукции на медията. Рекламата за предаването по другите медии пък е минавала през фирмата "Пиеро 97", чийто основен кредитор е банката на Цветан Василев КТБ. При това договорите са се сключвали от името на TV7, а не от фирмата на Бареков. Схемата с финансирането на представянето на политическия проект на Бареков телевизия-фирма-телевизия се затваря от отразяването му в останалите медии – основно в "Монитор", "Телеграф" и сайтовете, чийто собственик е майката на депутата от ДПС Делян Пеевски. Те също имат кредити от КТБ.

Тази седмица Николай Бареков се опита да даде отговор на въпроса как финансира скъпата си кампания. Противоречивите му изказвания не дадоха отговор и оставиха много въпросителни.

Финансирам се сам

"Финансирам се сам", обяви Бареков в предаването на bTV "Нека говорят" миналата неделя. В него бившият изпълнителен директор на TV7 обясни, че за предаването му е имало договор между неговата компания "Ноу фрейм" и телевизията, като фирмата му е платила разходите по предаването "България без цензура". "Благодарение на компанията и на мои лични спестявания плащам първите офиси на движението "България без цензура" в страната", заяви Бареков. Той призна още и че се движи с охрана, за която "плащат той и движението", както и че той и движението поемат всичките разходи по пътуванията му из страната сега, след като проектът "България без цензура" приключи на 10 ноември. Бареков огласи и заплатата, която е получавал като изпълнителен директор на TV7 – 6 хиляди лева. Спомена и че причината да напусне bTV преди няколко години е именно компанията "Ноу фрейм медия", за чийто основател се обяви. Това обаче според документите в Търговския регистър не отговаря на истината. Дружеството "Ноу фрейм медия" АД е създадено през август 2009 г., когато Бареков напуска bTV, но като собственици в него фигурират регистрираната в Кипър офшорна фирма "Чикуитена холдингс лимитид", Виолета Сечкова и Иван Терзийски.

Не, плаща телевизията

В четвъртък Бареков излезе и с нова, коренно противоположна версия кой е платил разходите по пътуването на предаването му "България без цензура" в 24-те областни града. "Парите бяха дадени от TV7. Защото това е най-рейтинговото предаване в рамките на телевизията и тя направи своя избор да подкрепи този проект", каза Бареков в сутрешния блок на TV7. Пред "Капитал" той уточни, че е продал проекта за предаването, което се излъчваше от различни градове, на телевизията в пакет, като за последното предаване компанията се е отказала от продуцентска печалба, а самия Бареков – от хонорар.

Причината за преобръщането на бившия директор на TV7 беше разпратено до медиите съобщение от бившия собственик на компанията "Ноу фрейм медия България" АД Емил Кошлуков и Виолета Сечкова. В него двамата обясняват, че Николай Бареков никога не е притежавал дялове в дружеството, в което Сечкова и Кошлуков са съсобственици с дялове 45% към 55%.

Оказа се всъщност, че дружеството, за което Бареков говори, е със същото име. Разликата е само в една дума. Фирмата, чийто собственик твърди, че е бившият изпълнителен директор на TV7, се казва "Ноу фрейм медия България" АД. Тя е съвършено нова фирма, създадена през месец юли. В борда на директорите й влизат Емил Кошлуков, Антон Гугов и Татяна Стоянова. Месец по-късно Кошлуков прехвърля акциите си – 90% от дружеството, на Антон Гугов, който се води изпълнителен директор. В Търговския регистър обаче няма информация какво се е случило след това. Сега Николай Бареков заяви, че е придобил 90-те процента от акциите от Гугов. За останалите 10% казва: "Може да са собственост на известен журналист. Може да съм аз." Емил Кошлуков твърди, че след като си е продал акциите, е напуснал дружеството. И двете страни обаче казват, че новото дружество е придобило правата на продуцентската компания на Кошлуков "Ноу фрейм медия" АД, която правеше повечето външни продукции на TV7 и в други телевизии. Според изпълнителния директор Антон Гугов това са около 10 предавания, между които "Музикална академия", "Следващият моля", "Усещане за жена", "Искрено и лично", "Пред банята", "Бар код", "Комисията "Павлов", предаването на Иван Гарелов. Копродуцент е и на Иван и Андрей. Извън TV7 компанията е имала договори за предавания с bTV за "Големите загадки", но той вече е изтекъл, и с БНТ за предаването "Срещу новините", което продължава да се излъчва всяка събота.

Спорът между двете компании обаче е за марката и логото !no frame media. Те сега се ползват от компанията на Бареков абсолютно незаконно, защото се държат от фирмата на Кошлуков. Бившият изпълнителен директор на TV7 каза, че разговорите за покупка на марката и логото от страна на фирмата са пред финализиране. Пред "Капитал" изпълнителният директор Гугов уточни, че това най-вероятно ще стане до края на следващата седмица. Кошлуков потвърди за интерес от страна на компанията на Бареков да купи марката !no frame media, но уточни, че засега това е само заявено намерение. Добави обаче, че е склонен да я продаде, защото компанията му вече е напуснала продуцентския бизнес.

Една телевизия, една партия

Колко струва досега масираната кампания за старта на новия политически проект на Бареков е трудно да се сметне точно, но поне порядъкът е ясен. Изпълнителният директор на продуцентската компания Антон Гугов каза за "Капитал", че договорът между дружеството и телевизията е търговска тайна. За сумите, които Бареков е платил за турнето си, може да се съди по разходите, които се правят при подобни мероприятия. Според хора от бизнеса с организирането на събития бюджетът на проява на "България без цензура" в един град е между 30-35 хил. лв. Предаването беше в 24 областни центъра. В тази сметка влизат издръжката на екипа, който за този формат би трябвало да е поне от около 25 човека. Само за тях разходите за настаняване и храна са около 4-5 хил. лв. При това без хонорарите им. Изграждането на сцената с осветление, озвучаване, използването на дадено място за събитието (предаването обикновено полза централната част на градовете) също се заплаща. Сцена като тази за предаването "България без цензура" струва от порядъка на 12 хил. лв. Отделно се заплаща и такса за ползването на трасе за прякото излъчване на предаването. За подобни събития задължително се наема и охрана, която струва около 1000 лв. За турнето Бареков е имал договор с Нешка Робева, чиято трупа участва във всичките му прояви. Самата тя потвърди пред "Капитал", че има договор за турнето, но не разкри подробности на каква стойност е той. Според запознати в сектора, които са преговаряли с Робева за участие на трупата й в други прояви, хонорарът за едно тяхно участие е 5600 лв. Ако приемем, че разходите по турнето на Бареков само в един град са 35 хил. лв, общо за цялото представяне на политическия проект и в останалите градове би трябвало да са похарчени 840 хил. лв. Едва ли компанията му "Ню фрейм медия България" АД може да си позволи такава сума за близо тримесечното си съществуване. Още повече че според Бареков тя не разполага с техника, а тя се наема. Не притежава и студиа, а ползва такива под наем. "Имаме само автопарк с коли, с които пътуваме", каза Бареков пред "Капитал". А изпълнителният директор Антон Гугов уточни, че персоналът на компанията е от 30-40 човека, които работят на трудов договор.

По-трудно е да се изчисли колко струва рекламата на предаването "България без цензура", защото вестникарските карета, брошури и банери в сайтовете са купувани чрез медиа шопа "Пиеро 97". Един от директорите на сайтовете, в които има реклама на предаването, обясни, че договорът с него е бил сключен повече от месец преди старта на турнето и е бил офериран като "реклама на предаване, което тръгва по TV7". Едва когато рекламният банер е изпратен месец по-късно, той разбира, че рекламира "България без цензура". В органите на управление на дружеството "Пиеро 97" от август 2013 г. настъпи промяна, като беше вписан нов заместник-председател на съвета на директорите. Това породи съмнения, че във фирмата е влязъл нов собственик – КТБ, която е основен кредитор на "Пиеро 97МА". Това е една от схемите, по които Цветан Василев овладява фирмите, които вземат кредити от банката му. По подобен начин като кредитор и с представител в ръководството Василев реално има контрол върху доставчика на горива "Петрол" например.

Очевидно схемата на финансирането на началото на политическия проект на Николай Бареков чрез предаването "България без цензура" е следната – средствата са минавали първо през телевизията, зад която стои банкерът Цветан Василев, и след това са влизали в продуцентската компанията на Бареков, въпреки че предаването се води външна продукция. А и там засега собствеността не е съвсем ясна. Договорите за реклама е сключвала фирмата "Пиеро 97", чийто основен кредитор е банката на Цветан Василев КТБ

Пред "Капитал" Бареков заяви, че през януари следващата година ще регистрира новата си партия, чието име най-вероятно ще преповтаря името на движението му "България без цензура". Дотогава той възнамерява да прехвърли на друг собствеността си в компанията "Ноу фрейм медия България" АД. "Ще се опитам първо да продам дружеството на чужд инвеститор. Защото не искам от участието ми в него да се правят каквито и да е спекулации", заяви той.

Накратко, всички източници на финансиране на политическия проект на Николай Бареков (както и негови лични) могат да бъдат свързани с Цветан Василев. Той получава заплатата си от свързаната с него TV7. Мащабното турне в страната е платено от същата телевизия. Бившият водещ дори е получил през 2009 г. ипотечен кредит от КТБ, при положение че банката принципно не предлага такава услуга за физически лица.

Какъв е сценарият, написан за Бареков, е трудно да се отгатне отсега. Може би просто кукловодите са решили, че ще им е по-изгодно сами да си направят партия, отколкото да се разбират всеки път с тези на власт. Сигурното е в тази история обаче е, че бившият телевизионен водещ е поредната марионетка, издялкана набързо в часовете по политическо инженерство.

Оригинална публикация 

www.trud.bg I 29.10.2013

Банкерът Цветан Василев оглави класацията на списание "Форбс България" за най-влиятелните българи, съобщава bTV . След него в престижното топ 50 са почетният председател на ДПС Ахмед Доган и варненските бизнесмени Иво Каменов, Марин Митев и Тихомир Митев.

Лидерът на БСП Сергей Станишев е на шесто място, а след него се нарежда Делян Пеевски. Собствениците на Първа инвестиционна банка – Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев, са на осмо и девето място. Десети е шефът на Лукойл Валентин Златев.
Миналогодишният победител Бойко Борисов сега е на 11-о. Влиятелни хора от първата десетка на 2012 г. сега са извън топ 50.

Бившият финансов министър и вицепремиер Симеон Дянков от четвърта позиция миналата година сега е изпаднал от класацията. Освен Бойко Борисов, в топ 10 миналата година бяха поставени двамата му вицепремиери, бизнесменът Огнян Донев и банкерката Цветелина Бориславова.

В тазгодишната класация има само двама представители на неправителствения сектор. Едва 14% са жени – дамата с най- предна позиция е кметът на столицата. Йорданка Фандъкова заема 29-ото място.

Forbes България представи осъвременената си класация на най-влиятелните българи, в която настъпиха сериозни промени в сравнение с миналогодишния списък, в рамките на ежегодната среща „Идеи срещат пари". Тя включва 50 личности от политиката, държавното управление, бизнеса и неправителствения сектор. Класацията е направена по утвърдената методология, по която американското издание от години подрежда най-влиятелните хора на планетата.

Mediapool.bg I Полина ПАУНОВА, Красен НИКОЛОВ I 22.09.2013

Твърденията на проправителствената медийна пропаганда, че антиправителствените граждански протести срещу задкулисния модел на управление са организирани, дирижирани и дори "платени" от Джордж Сорос и кръга "Капитал", са залегнали в писмото на Корпоративна търговска банка (КТБ) до Дойче веле, довело до отстраняване на двама от българските кореспонденти на сайта и до промяна в съдържанието му.

Писмото, с което Mediapool разполага, е подписано от Орлин Русев – председател на УС и изпълнителен директор на КТБ и Илиан Зафиров – член на УС и изпълнителен директор на КТБ. В него се твърди, че срещу банката се води "кампания" чрез публикациите на Еми Барух, Иван Бедров и други автори.

Освен това се посочва, че Цветан Василев няма медии, не е свързан с медийната група на Ирена Кръстева, а тя само е негов "корпоративен клиент". Журналистите Еми Барух и Иван Бедров пък използвали "международния имидж" на Дойче веле, за да "упражняват натиск" върху КТБ и да "уронват репутацията на една финансова институция с над 20-годишна история на иновативни и устойчиви практики и отговорно отношение към българското общество и бизнес".

Други "грехове“, приписани на Еми Барух и Иван Бедров в писмото на КТБ, са, че били свързани с Иво Прокопиев и кръга "Капитал", както и с "неправителствени организации, които се финансират от Джордж Сорос".

Редакцията на Дойче веле е предупредена да вземе "необходимите мерки да прекратите тази неуместна кампания". "Това е в наш взаимен интерес, защото по този начин ще се предотврати предаването на случая на съответните национални и европейски институции", се казва в текста.

Най-странното е, че цялата тази "аргументация“, която най-общо може да се обрисува като теория на световната конспирация, е накарала авторитетна медия като Дойче веле, да реагира по начина, по който КТБ желае.

Преди десетина дни стана известно, че Дойче веле прекратява отношенията с българските си коментатори Еми Барух и Иван Бедров, но в отговор на запитвания германската държавна медия отказваше да посочи причина за взетото решение. Както заяви тогава шефът на отдел "Комуникации" в Дойче веле д-р Йохане Хофман, от "българска страна е пристигнало писмо", но повече подробности не бяха съобщени.

Пак тогава на въпрос на Mediapool до КТБ дали банката е изпращала писмо до медията, председателят на Надзорния съвет Цветан Василев отговори писмено, че няма да става говорител на Дойче веле. На последвало питане да потвърди или отрече за подобна кореспонденция, Василев отговори, че ще направи изявление по темата, което и до днес не е е станало.

В събота Дойче веле съобщи официално, че в писмото е "отправена критиката, че публикациите на Българската редакция по адрес на председателя на Надзорния съвет на КТБ Цветан Василев са били едностранчиви“. "Дойче веле подробно провери тези упреци и установи, че по същество те не са основателни… Независимо от това внимателната проверка на публикациите на Българската редакция установи, че горепосочените автори многократно са нарушили журналистическите стандарти на Дойче веле, например: стриктното разделяне на мнение от информация или пък подкрепянето на твърдения с доказуем фактически материал. В резултат от това ДВ реши да прекрати сътрудничеството с двамата кореспонденти", се посочваше в публикацията.

"Кампанията" и "натискът" спрямо КТБ

За да защитят тезата си за "кампания" и "натиск" от страна на двамата коментатори, от КТБ изпращат на Дойче веле приложение от 13 преведени на немски статии от началото на годината досега, в които се споменава за връзките между Цветан Василев и медийната група на Ирена Кръстева, в която официално депутатът от ДПС Делян Пеевски участие няма, но на практика ръководи и има кабинет там.

"За съжаление, когато една световно призната медия, която се обявява за свобода на словото и свободна журналистика, неусетно се превръща в средство за систематично и целенасочено охулване на отделни личности и институции с цел разчистване на сметки от личен и бизнес характер", пишат от КТБ до Дойче Веле по повод упоменатите в различни публикации връзки между КТБ и медийната империя на Ирена Кръстева.

Цитирани са пасажи от публикации, като от КТБ посочват, че в тях без всякакви доказателства и източници "се твърди, че Корпоративна търговска банка АД контролира медии; се употребява изразът "медийната фирма Василев, Кръстева, Пеевски и ко“ като олицетворение на една злонамерена медийна група, която обслужва частни фирмени интереси; се изразява презрително отношение към г-н Цветан Василев, като се твърди, че той упражнява негативно влияние върху цялостния политически живот на страната".

"Отхвърляме категорично тези и други подобни твърдения. За нас те са знак за арогантност, непрофесионализъм и намерение за дискредитиране на една оклеветена личност", пишат още от КТБ.

Факти?

За да придадат тежест на тезата си, че става дума да "тенденциозни публикации", от Корпоративна банка привеждат следните "факти".

Така например като "факт" се посочва това, че "клеветническата кампания срещу доброто име и репутация на кредитната институция и председателя на Надзорния съвет се дирижира от кръгове около медийната група "Капитал".

Германската държавна медия обаче отдавна е в партньорски отношения с изданията на "Икономедиа" и нерядко цитира нейни автори и публикации като меродавен източник на информации, разследвания и коментари, именно защото са базирани изключително на факти, при това проверими.

Друго твърдение, което КТБ привежда като "факт" е, че "медийната група "Капитал“ обхваща фирми и медии на г-н Иво Прокопиев – български бизнесмен със сериозни финансови затруднения и огромни дългове към банки, юридически и физически лица". Така описаното задлъжняло състояние на Иво Прокопиев не е факт, поне според официалните отчети на дружествата му. Но дори и да е "факт", не е ясно каква е причинно-следствената връзка между този "факт" и "клеветническата кампания" срещу КТБ. По тази логика следва, че всеки задлъжнял бизнесмен в България води "кампания" срещу КТБ.

Още по-"непоклатима" е логиката на следващия "факт", приведен в писмото: "Кръгът Капитал е свързан с мрежа от неправителствени организации, които се финансират от организации като Отворено общество на Джордж Сорос".

Защо организациите на Сорос по дефиниция са срещу КТБ, не се изяснява. Но пък като допълнително утежняващо "доказателство" срещу журналистите Еми Барух и Иван Бедров се посочва това, че са работили в издания или организации, свързани с "Капитал" и Джордж Сорос.

Цитати на Цветан Василев

За да звучат още по-убедително, от КТБ са избрали и да цитират интервюта на Цветан Василев пред вестник "Труд" и несъществуващия вече "Пари", в които той твърди, че не финансира "никакви медии".

Удобно пропуснати са други изявления и интервюта на г-н Василев, като това пред списание "Leaders magazine" в края на 2011 година, в което той уверено твърди, че "управлява медии".

"В момента сме изправени пред предизвикателства, инвестирайки в медийния сектор, включително негативното отражение на банковата криза, конкуренцията между традиционни и електронни медии…; социалната и политическа чувствителност на инвестициите, които стават по-гъвкави по време на криза. И накрая, успехът е резултат от съчетание на интелигентни решения.

(…) Всяко социално-икономическо несъгласие се отразява върху медиите. От една страна, аз вярвам, че това е позитивен механизъм, тъй като медиите са начинът за разрушаване на старите догми, които са доминирали от векове в конфликт, не в унисон със съвременното развитие. Ако тази хармония може да бъде постигната чрез някоя от медиите, които аз управлявам, положителните икономически резултати ще последват", твърди Василев във въпросното интервю.

Връзките на КТБ с медиите на Ирена Кръстева

За непредубедения наблюдател вероятно е крайно непонятно защо се води цялата тази полемика и не може ли просто да се надникне в съответните регистри и да се види коя медия чия собственост е. За това приканват и КТБ в писмото си до Дойче веле.

И тук е големият проблем, защото по-голямата част от българските медии са с непрозрачна собственост. В регистрите пише едно, но обикновено чрез комбинация от подставени лица, фирми, фондове, адвокатски кантори и пр., някои от които с офшорна регистрация, реалните собственици се губят.

Именно поради тази причина редица европейски посланици и представители на ЕК, както и посланиците на САЩ, са давали гласност на този тревожен феномен. Липсата на прозрачност в медийната собственост, съчетана със слаби и неефективни регулаторни органи, крие и наличието на концентрация на медийна собственост в едни и същи ръце.

Извън официалното признание от първо лице на Цветан Василев, че "управлява медии" и факта, че преди месец лидерът на БСП Сергей Станишев очерта като "олигархичен кръг" КТБ "и медиите, свързани с нея", има и още доказателства за обвързаността между изданията и банката.

Проучване на сайта "Биволъ" показва, че основната връзка на КТБ с медиите, управлявани от Ирена Кръстева, е чрез фирмата "Вивес" АД, която е съсобственик в новия мол "Странд" в Бургас. Търговският център е построен изцяло със заем от КТБ и ипотекиран там. Представител на тази фирма и член на борда на директорите е Венета Николова. Тя е също така в борда на "Странд Бургас" АД, дружеството управляващо мола.

Свързаността на "Вивес" и КТБ е трудно да се отрече, пише "Биволъ". Мажоритарният акционер във "Вивес" е Александър Цветков. До края на 2011 г. той е собственик и управител на "Кемира" ЕООД. В момента "Кемира" е собственост на "Хедж инвестмънт България", в която акционери са Бисер Лазов и КТБ, заедно с офшорката "И Еф Ви Интернешънал файнаншъл", представлявана от същата Венета Николова.

Миноритарният акционер на "Вивес" е Бисер Лазов, който е в борда на директорите на "Бромак финанс", собственост на "Бромак ЕООД". Последната фирма е еднолична собственост на банкера Цветан Василев и чрез нея той държи контролния пакет акции на КТБ. Самото дружество "Вивес" АД притежава 69218 акции в капитала на КТБ.

Ирена Кръстева, майката на Делян Пеевски, купи вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" в края на юли 2007 г. чрез "Нова българска медийна група". Малко по-късно акции в дружеството записват "Балканска медийна компания", собственост на Ирена Кръстева и "Вивес" ЕАД, всяка по 50%.

До края на 2007 г. "Вивес" ЕАД има едноличен собственик – Венета Николова. Тя влиза и в борда на "Нова българска медийна група холдинг" АД, където остава до 16 октомври 2008.

В края на декември 2008 г. акциите на "Вивес" АД в медийната група са вече собственост на "Технологичен център – Институт по микроелектроника" (ТЦ – ИМЕ). Към този момент това дружество притежава 24% от капитала на КТБ, сочи регистърът Булстат, цитиран от "Биволь".

Към момента на покупката на вестниците собственици на ТЦ-ИМЕ са "Бромак" ЕООД на Цветан Василев с 49% от акциите и "Кен трейд" с 51%. "Кен трейд" обаче също е собственост на "Бромак".

През 2009 Mediapool публикува собствено проучване, което показва, че през 2006 г. БНБ издава разрешение на ТЦ-ИМЕ да придобие 29.06% от капитала на Корпоративна търговска банка, а заедно със свързаното с нея дружество "Бромак" ЕООД – 98.41% от капитала на банката. Така КТБ чрез свързаната с нея фирма ТЦ-ИМЕ е съдружник на Кръстева, когато тя купува печатните медии, контролирани тогава от Петьо Блъсков.

В периода 2007 – 2009 Цветан Василев и Ирена Кръстева не крият особено общите си интереси. Двамата, например, съвсем публично са в борда на "Обединени български вестници" АД, създадена за приватизацията на "ИПК Родина". Няколко дни преди изборите през юли 2009 г. Цветан Василев решава публично да я прекъсне. На 19 юни 2009 той излиза от борда на "Обединени български вестници" АД, а на негово място влиза ТЦ-ИМЕ.

Към момента на горепосочените събития акциите на "Бромак" ЕООД в ТЦ-ИМЕ вече са прехвърлени на офшорката "И Еф Ви интернешънал файнаншъл", представлявана от Венета Николова.

Междувременно Кръстева вече е станала едноличен собственик на "Нова българска медийна група" холдинг. На 13 март 2009 тя изкупува всички акции на ТЦ-ИМЕ и връзката към Василев е скъсана.

В заключение

Дойче веле остана единствената чуждестранна медиа с българска секция, след като Радио Свободна Европа, Би Би Си и Радио Франс Ентернасионал последователно закриха своите. В условията на все по-ограничена медийна свобода и монополен медиен пазар в България, за които свидетелстват и международните класации на авторитетни медийни организации, българската секция на Дойче веле си спечели авторитета на прозорец за независимата журналистика.

Без съмнение правилата на редакционната политика, следвани от Дойче веле, са безусловно важни и никой не оспорва правото на медията да има изисквания към своите автори. Но от съдържанието на писмото, изпратено от КТБ, и от реакцията на Дойче веле, остава впечатление за друг вид натиск, надхвърлящ чисто "уставните" редакционни "стандарти".

Оригинална публикация 

Няколко месеца преди изборите Икономическа полиция нахлува в офисите на телевизионна станция с обвинения в укриване на данъци.
Властите обясняват, че медиите са като всички останали фирми и носят еднаква отговорност за нарушаване на законите. Това се случи миналата седмица с близката до "Булсатком" телевизия TV+, но истината е, че този филм вече са го давали и по други канали.
През 2000 г. икономическа полиция нахлува в редакцията на руската NTV, придружавана от прокуратурата, която повдига обвинения за данъчни престъпления. По това време телевизията е една от малкото опозиционни медии в началото на първия мандат на Пу-тин. След още няколко подобни акции тя се влива в общия послушен тон.
През 2010 г. същото се случва в Македония. Данъчни, придружени от спецчасти на полицията, нахлуват в редакцията на опозиционната телевизия A1 и я претърсват, след което повдигат обвинения в данъчни злоупотреби.
През 2012 г., три месеца преди парламентарните избори в Украйна, в офиса на критичния към властта тв канал TVi влиза данъчна полиция и после се повдигат обвинение на собственика за избягване на данъци.
Естествено, че на този фон претърсването от Икономическа полиция в редакцията на TV+ изглежда мракобесно. В българския си вариант обаче този сюжет има различни нюанси. Той изглежда не толкова като акция на държавата да се справи с независима и критична към нея медия, колкото че държавата (в случая прокуратурата и полицията) се използва, за да се окаже натиск на бизнес конкурент. Образуването на проверката идва в момент, когато неявният собственик на TV+ "Булсатком" се намира в сериозен спор с bTV и TV7. Последният канал е част от орбитата компании около мажоритарния собственик в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев. Той от своя страна е показвал поне в един публично известен случай (със собствениците на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов),
че има начин да използва прокуратурата като средство за натиск над неудобни конкуренти. Съвпадението във времето, както и изключително експедитивните действия на прокуратурата предизвикаха сериозни съмнения, че обвинението е взело страна в един търговски спор. Заради скорошното купуване на БТК кръгът около КТБ има и друга полза от натиска над "Булсатком". Сателитният оператор е най-големият телевизионен разпространител в България. През последните години те-лекомите се опитват да компенсират спада в ръста на печалбите си с предлагане на пакетни услуги и да купуват доставчици на интернет и телевизия. "Булсатком" обаче избра друга стратегия – вместо да се продаде на някой от телекомите, той реши сам да стане такъв и получи лиценз за мобилен оператор. Това го превръща в заплаха за плановете на големите оператори и най-вече на БТК, която на етапа догонва "Глобул" и "Мобилтел".
Поставена в този контекст, акцията на прокуратурата и Икономическа полиция трудно може да изглежда като

Обикновено рутинно действие

Според изнесената от държавното обвинение информация до МВР е бил подаден сигнал от служител на TV+. Икономическа полиция е извършила проверка и е изпратила резултатите от прокуратурата, която на 3 януари е образувала досъдебно производство. Пред съдия е бил разпитан служител на телевизията, а след като магистрат от Софийския градски съд е дал разрешение, в сряда -шест дни след образуването на делото, полицията отива на претърсване и изземване на доказателства в офиса на TV+. Досъ-ебното производство е за укриване на данъчни задължения. Според говорителя на СГП Румяна Арнаудова разследващите са имали информация, че служителите на телевизията получават по трудов договор сума, по-ниска от реалната им заплата, което означавало, че има доходи на дружеството, които не са декларирани.
"Предвид прекомерната натовареност на колегите в градската прокуратура подобни срокове на проверката и процесуално-следствени действия показват, че към производството е имало специално отношение", коментира прокурор от Върховната касационна прокуратура, пожелал анонимност поради естеството на темата. "Колегите сами признаха, че са имали информация за разминаване между заплатите по трудов договор и реално получаваните пари във фирмата. Не познавам преписката, но това не е информация, заради която влизаш на претърсване, още повече в медия. Ако ще преследваме тази практика, а обществена тайна е, че е масова, нека направим както с предишните акции – летя се с хеликоптери, снимаха се лимузини, но поне външно изглеждаше, че проверката е за всички", казва обвинителят. Той коментира още, че е интересно защо не е наредена данъчна ревизия, преди да се премине към подобно действие.
Според статистиката на СГП обвиненията по чл. 255 (по който е образувано делото), които са внесени в съда през 2011 г., са общо 102. Зам. градският прокурор на София и ръководител на звеното за данъчни престъпления Роман Василев отрече всякаква тенденциозност в операцията и каза, че става дума за рутинни действия.
Но когато подобни акции се случват точно по време на една търговска война, съвпаденията стават твърде много, за да се говори за рутинна проверка. Наскоро бившият главен прокурор Борис Велчев беше заявил, че "знае лекотата", с която едно лице може да бъде привлечено към наказателна отговорност, и как "бизнес конкуренти могат да разчистят сметката чрез "услугата" на някой прокурор да започне наказателно преследване и скоро след това да го прекрати поради необоснованост".
"Принципно посегателствата по този начин са повече от смущаващи. Но качеството "медия" не може да дава имунитет срещу наказателно преследване. Най-опасното обаче е, когато подобни действия са свързани с журналисти", коментира случая след клетвата си и новият главен прокурор Сотир Цацаров. Според него проблемът е наказателното преследване само по себе си да не се превръща в средство за натиск върху медия, която и да е тя, защото примерно е изразила неудобни позиции или в "даден момент е била неудобна финансово на медийния пазар".

Теория и практика на конспирацията

Причините "Булсатком" в момента да е в окото на ураган от интереси са няколко. От една страна, собствениците на bTV (американската Central European Media Enterprises, CME) изпитват спад на приходите и печалбата и заради това българското й дружество настоява за драстично увеличение на таксите, плащани от тв доставчиците. Най-големият от тях е "Булсатком" и е нормално той да бъде най-силно притиснат. От друга, предстои цифровизация на ефира и това принуждава телевизиите да поискат по-силни позиции пред разпространителите на съдържание.
И може би най-важното – българската част. "Булсатком" опитва да навлезе на пазара на мобилни комуникации, при това имайки вече солиден тв бизнес. Това няма как да се хареса на съществуващите оператори, които от доста време инвестират сериозни ресурси, за да вземат дял именно от телевизионния и интернет сектор. В позицията на напредващ, но все още догонващ и на мобилния, и на телевизионния пазар, е БТК. Която пък наскоро беше купена от собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев в тандем с руската VTB. С кръга пак на Василев се свързва TV7. По неофициална информация от няколко източника търговската война между самата bTV и "Булсатком" също не е стартирала без подкрепата на този кръг.
"Булсатком" вероятно е стратегически интересен за компаниите в орбитата на Цветан Василев и по друга причина. Начинът, по който тази група влезе на вестникарския пазар, показва, че тя не се интересува само от медиите, а иска да контролира и дистрибуцията им. Според малкото останали независими разпространители на печатни издания тя упражнява влияние върху почти целия разпространителски пазар. Когато контролираш дистрибуцията, това ти дава власт и върху останалите участници на него, без да е
нужно да ги притежаваш. На телевизионния пазар започва да се случва нещо подобно. Освен инвестициите в медии близки до Цветан Василев компании притежават НУРТС – която разпространява тв сигнала в ефира. Групата контролира и мултиплексите – платформите, чрез които ще се излъчва след цифровизацията. По-голямата и по-платежоспособна част от тв зрителите в България обаче са свързали телевизорите си с кабел или сателит и така контролът върху ефирното излъчване не е достатъчно ефективен.
Ако се съди обаче по думите на единия от собствениците на "Булсатком" – Пламен Генчев, в стратегията му не влиза нито продажба, нито спиране на някой от проектите (вижте повече в другия текст).
Извън бизнес конкретиката не без значение е и това, че когато преди изборите се нуждаеш от политическа реклама, какъвто е случаят с ГЕРБ, всеки нов канал към публиката е важен. Защото колкото наближава вотът, "приятелските" медии като TV7 и bTV стават баласт, който по-скоро ще пречи на управляващите, отколкото ще им помага. Така че освен за пазара мръсната битка е и за избирателите.
В политически план обаче акцията в офиса на TV+ може да донесе и негативи на властта. Управлението на ГЕРБ вероятно не е предизвикало директно проверката на прокуратурата, но със сигурност ще понесе последствията от нея. Тази схема за натиск може и да е сработвала в други случаи, но сегашният придоби от началото огромна публичност. Това вреди сериозно на ГЕРБ. До момента управляващите не правят нищо, за да опровергаят съмненията, че действията на прокуратурата са станали без тяхната санкция. В същото време с грубата си намеса и кадруване в съдебната система ГЕРБ показаха, че по-скоро толерират използването на прокуратурата за разчистване на сметки. Но сега дори и да опитат да намалят щетите, трудно ще могат да избягат от обвиненията, че са създали среда, която позволява на държавни чиновници от ниско ниво да злоупотребяват с власт.
И така вчера бяха вестниците, после пазарът на цигари, а днес е ред на телевизионния пазар. Утре може и да сте вие. Ако имате сравнително печеливш бизнес с добра перспектива, изградени взаимоотношения с партньори (доставчици, кредитори, ключови клиенти), ако бизнесът ви е включен във вертикална структура с възможност за проникване по цялата верига, вече знаете какво може да ви се случи. Накратко, ще получите предложение, на което ще ви е трудно да откажете. Защото, ако го направите, срещу вас ще е прокуратурата, Икономическа полиция, данъчните, общинските власти… С две думи – срещу вас е държавата.
***
Мнение
■ Александър Кашъмов, адвокат във фондация "Програма достъп до информация": "По принцип всяка форма на претърсване и изземване има отношение към свободата на словото в медиите. Показността в подобни случаи е неуместна. Да, медиите подлежат на проверка, но утре всеки може да е на мястото на TV+. Затова техният казус трябва да се следи изключително внимателно. Когато се правят данъчни проверки, е добре да се знае, че всяка медия подлежи на тях и не трябва да има усещане за привилегированост на една медия за сметка на друга. Но не може злоупотреби, които могат да се докажат с документи, да са повод за показни акции."

Стр. 14 – 15