в. Новинар | 18.06.2012

Всички медии да публикуват в интернет договорите си с париите. За такива промени в Изборния кодекс се обяви шефката на правната комисия Искра Фидосова. По думите й медиите трябва да публикуват са своите сайтове договорите, които сключват с участници на изборите, независимо дали са партии, коалиции или комитет. Според Фидосова, за да има ефективна борба срещу купуването на гласове, трябва да се използват СРС-та. Вероятно следващата седмица ще бъдат предложени поправки в Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за електронните съобщения. Целта е да се разреши използването на специални разузнавателни средства при разследване на купуване на гласове.
Фидосова коментира и президентското вето над Закона за съдебната власт. Във вторник е свикано извънредно заседание на правната комисия, а в четвъртък ветото ще се гледа в зала. Тя обясни, че настоящата ситуация е в ущърб на всички кандидати за ВСС.

Стр. 2

в. Дума | 18.06.2012

С награда от 15 000 лв. си тръгна Емил Кошлуков от вторите годишни награди за телевизионна журналистика "Св. Влас". Той бе отличен от журито заради "компетентността на неговите предавания и за това, че е запазил обективност в условията на изострена медийна ситуация".
Учредители на надпреварата са 11 журналисти и интелектуалци, сред които Иван Гарелов, Георги Лозанов, Петко Бочаров, проф. Ивайло Знеполски, директорът на Народния театър Павел Васев, Любен Дилов-син, композиторът Стефан Димитров и др.
Представители на БНТ взеха 2 допълнителни отличия. Мария Чернева грабна специалната награда, учредена от един спонсорите, за репортажа си в "По света и у нас" "Прилепите срещу непобедимите". Като мотив журито изтъкна, че материалът й е спомогнал за формирането на силна гражданска позиция.
Финансов стимул от 5000 лв. за млад и проспериращ журналист получи Росен Цветков, чийто репортаж за купуването на гласове в Несебър на последните избори е впечатлил журито. Той заяви, че ще дари сума за лечението на колежката си Валентина Крушкина, която се бори с тежко заболяване.

Стр. 5

сп. Образование и специализация в чужбина | Ивайло ГАНЧЕВ | 16.06.2012

КАКВО ИСКАТЕ ДА УЧИТЕ И КАКВО ДА РАБОТИТЕ?

Медиите, като една обширна обществена област, дават възможност за практикуване на много професии и възможност за реализация на хора с най-различни дипломи за висше образование. Най-общо казано, човек, с интереси в медийните науки – журналистика и връзките с обществеността (т.нар. PR) може да работи в медия (или с медия), както и като връзка между организации от най-различен вид и медиите. А сега към подробностите. Какво искате да учите и какво да работите понякога са в пряка и неотменима зависимост – ако искате да бъдете лекар трябва да учите медицина, ако искате да бъдете юрист – учите право, за инженер – инженерна програма. В конкретния случай, когато става дума за журналистика и медийни науки, трябва да знаете, че упражняването на професии в тази сфера е възможно и става с най-различни дипломи, че и без тях. Все пак има позиции, за които подготвеният специалист с точната диплома винаги ще бъде предпочетен. Преди да отидем към академичното, нека посочим, образно казано и в един по-общ план, за коя професиите, свързани с медиите, какво е добре да учите и къде можете да очаквате да се реализирате.
Веднъж изясните ли си какво искате да работите, лесно ще изберете и какво да учите. Обратното също е възможно – изберете ли какво ви се учи, ще си изясните и коя професия е за вас в процеса на обучение, практика, специализация или дори след завършване. Не правете обаче грешката да учите нещо без да сте сигурни дали знаете какво ви се работи и защо изобщо учите това.

ЗАЩО КЪМ РАБОТА В МЕДИИТЕ ИМА МНОГО ПЪТИЩА?

Медиите имат своето сериозно лице, както и развлекателно такова. Очевидно е, че в развлекателното си амплоа медиите са достъпни за хора с най-различен образователен ценз от най-ерудираните и тясно специализирани, до слабо образовани и без какъвто и да е опит. Водещ на предаване по телевизията или радиото може да стане всяка публична личност с приятна визия и без осезаеми проблеми с говора. В зависимост от типа предаване трябва да се прави ясно разграничение между сериозната журналистика и воденето на забавно предаване. Във втория случаи не е нужно да учите журналистика, а да бъдете известен и актуален, в първия обаче – без висше образование и медийни познания няма как да се справите.

КОЙ Е ВАШИЯТ ПЪТ? ЗА КАКВИ ХОРА СА ТЕЗИ СПЕЦИАЛНОСТИ?

След като вече изяснихме, че има много пътища за реализация в медиите, ред е да погледнем към индивидуалното, личното решение. Нека на първо време още веднъж да разграничим двете основни направления, под които разглеждаме темата, а именно: журналистика и връзки с обществеността. В таблицата отгоре показахме какво, най-общо казано, различава тези сходни и в академичен, и в професионален аспект области, а сега е моментът да погледнем на въпроса откъм един по-тесен образователен ъгъл, защото те освен сходства имат и различия.

ЖУРНАЛИСТИКА

Какво всъщност е журналистика? По дефиниция това е събиране, анализиране, интерпретиране и представяне на информация, новини, актуални събития и т.н. чрез различни жанрове и похвати, и различни канали за масова информация.
Като академична специалност журналистиката се позиционира в различни факултети и под различни академични направления. По естеството и методите си тя е хуманитарна специалност, което я изважда от социалните науки, с които има много допирни точки.
У нас и в чужбина има съответната академична специалност с различни варианти за по-тясна специализация на ниво бакалавър или магистър (вижте таблиците нататък). В България висшите училища предлагат обучение до бакалавърска степен по специалност Журналистика, Журналистика и масови комуникации/ медии. Това е обичайното наименование на специалностите. За магистърска степен реални варианти за разнообразни специализации има само в СУ "Св. Климент Охридски". Диплома по специалност Българска филология също се признава и изисква от работодателите като условие за заемане на позиция като журналист.
Журналистите трябва да умеят да се изразяват грамотно и умело (писмено, говоримо), да имат широка обща култура, активна гражданска позиция, интереси в различни области, желание и умение за проучване, събиране, анализиране и представяне на новини и информация относно обществено значими събития. Все повече се говори за една особена част от журналистическата професия – етиката. Почтеността на журналистите има фундаментално значение изобщо за смисъла на тази работа. Медиите са наричани "четвъртата власт", тъй като възможността им да формират общественото мнение е безусловна и голяма, от което пък трябва да произтича голяма отговорност, за което именно журналистическата етика е особено важна.

ВРЪЗКИ с ОБЩЕСТВЕНОСТТА/ PR

Както е видно от името й, това е специалност, която трябва да подготвя кадри, които отговарят за връзката между дадена институция и обществото, която връзка най-често минава през медиите. Специалност Връзки с обществеността или PR (Public Relations) има допирни точки както с журналистиката и масовите комуникации, така и с функционирането на дадена организация или институция като административен или бизнес субект, което я прави в по-голяма степен бизнес ориентирана, сравнено с журналистиката. Специалистът no PR трябва да има познания върху това как функционират медиите, но и върху това какво произтича от взаимодействието между тях и институцията, чиито интереси защитават.
В образованието на PR специалистите е заложено да се изучава по нещо от маркетинг и мениджмънт, което липсва при специалност журналистика. Обичайна практика е журналисти да се преквалифицират като PR-u, обратното е по-рядко срещано. Тази специалност често се предлага в бизнес факултетите на висшите училища и има конкретни специализации според различните бизнес нужди. Владеенето на чужди езици е съществен момент за качественото обучение и особено за професионалното развитие в тази област.
В далеч по-практично ориентираните чуждестранни висши училища се предлага и специалност Журналистика и връзки с обществеността, което прави студентите дипломно квалифицирани за реализация и в двете области.

КАКВО СЕ ИЗУЧАВА В ДВЕТЕ СПЕЦИАЛНОСТИ?

Взимаме произволно избрана програма по Журналистика в британско висше училище като пример какво се изучава:

Първа година

• Academic Practice
• News Writing
• News Reporting and Production
• History of Journalism
• Radio Journalism
• UK, European and Global Institutions Втора година
• Crime and Courts in the News
• Data Gathering for Journalists
• Video Journalism
• Reporting UK Local Government
• Magazine Journalism
• Theories of Journalism Трета година
• Online Entrepreneurship
• Law and the Media
• Major Group Journalism Project
• Analysis of Work Experience
• Journalism Dissertation

Правим същото за специалност PR: Първа година

• Public Relations Theory and Practice
• Management and Organisational Behaviour
• Introduction to Communication Theory
• Fundamentals of Business and Academic Research
• Effective Writing and Presentation Skills
• Stage One Elective Втора година
• Public Relations in Context
• Public Relations Concepts and Cases
• Social Influence in Context
• Research Methods
• Broadcast Media Training
• Career Preparation
• Public Relations Management Трета година
• Public Relations Consultancy
• Public Affairs
• Internal Corporate Communication
• Applied Communication
• Editorial Management
• Dissertation
• Stage 2 elective

КАНДИДАТСТВАНЕ

Кандидатстването за тези специалности у нас става с вътрешни изпити и тестове на съответното висше училище или по документи. В чуждестранните университети за тези специалности се кандидатства основно по документи и не трябва да се очакват някакви особености или други изисквания.

СТАЖОВЕТЕ

Възможностите за стаж са едно от наи-важните неща за студентите в медийни програми. Преди да изберете дадена програма или висше училище, проверете с кои медии си партнира то за провеждане на стажове. Това е златен шанс още по време на следването да навлезете в медийните среди, което е изключително важно. Медиите са бранш, в който, както стана дума, се влиза от много врати, а принцип при назначенията често е да не се пускат обяви за свободни позиции, а да се търсят кадри чрез вътрешно фирмени контакти. При такива конкурентни условия е абсолютно наложително от съвсем ранен етап да търсите всяка възможност за стаж, да правите контакти и да хващате всяка възможност за изява. Медиите регулярно предлагат стажове, най-вече неплатени, но това не трябва да ви притеснява. Следете къде има такива възможности и кандидатствайте.
В чуждестранните висши училища се предлагат хиляди двугодишни програми, бакалавърски, магистърски програми, докторски програми и дори кратки курсове в областта на медийните науки. В журналистическата професия, както и в другите такива в медийния бранш, професионалното развитие може да няма никаква зависимост от престижа на учебното заведение, от което е дипломата. Иначе казано, ако имате способностите – ще имате и шанса да ги покажете, независимо къде сте учили.

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Ако влезете в сайта на UCAS, ще намерите база данни с предлагани програми в следните журналистически направления:

• Broadcast Journalism
• Fashion Journalism
• Imaginative Writing
• International Journalism
• Journalism Art
• Journalism Studies
• Media Journalism
• Multi Media Journalism
• Multimedia Journalism
• Photojournalism
• Print Journalism
• Sport Journalism

Също така и в областта на Public Relations. Избирайки някое от тях според по-тесните си интереси, ще имате възможност да проучите всички програми по Журналистика и PR, които се предлагат от висшите училища във Великобритания. Повечето програми, подходящи за квалифициране за работа в медии, предлагани от висшите училища във Великобритания, са под името media studies и съответните допълнения; като Journalism те са по-малко.

СЪВЕТИ И МНЕНИЯ ОТ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ

"Бъдете готови да приемете работа, която не отговаря на моментните ви изисквания. Това е шанс да се докажете и да продължите нагоре и напред.
За да станете журналист, може да ви се наложи да приемете задачи в 3:00 сутринта в неделя. Трябва да имате воля да го направите."
Дейвид фьрст, радиожурналист

"И журналистите, и PR-специалистите трябва да имат умения да пишат. Първите обаче трябва да го правят за обществото, а вторите за работодателите си. Обърнете внимание на разликата, за да знаете къде искате да бъдете."
Стефани Кей, радиожурналист

"Много хора от новинарския бизнес ще потвърдят, че основните журналистически умения като писане, взимане на интервю и репортерството се учат в процеса на истинската работа. Много от най-големите звезди в журналистиката никога в живота си не са посещавали дори курс по журналистика.

Няколко съвета, ако искате да станете журналист:

• преподавателите са много важни – проверете кой ще ви преподава;
• изяснете си какви точно са интересите ви и изберете точната програма;
• погледнете отвъд академичното, проверете какви извънкласни възможности предлага висшето училище;
• не харчете много пари за диплома от университет с голямо име.

Един пример: Стив Капъс е завършил Bucks County Community College и Temple University. Нито едно от тези учебни заведения не е някакво голямо име, но къде е Капъс сега – президент на NBC News"
Тони Роджьрс, About.com Guide

"Едно от най-големите предимства на това да учиш в журналистическо училище са връзките. Професорът ви може да хареса нещата, които правите и да ви препоръча в някоя престижна медия."
Рейчъл Дийл, журналист

Стр. 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30 

http://www.gospodari.com I 17.06.2012

В отговор на многобройните питания и огромния интерес, НОВА ТВ и продуцентът на „Господари на ефира” Джуди Халваджиян имат удоволствието да съобщят на верните почитатели на предаването, че още тази есен любимото им шоу се завръща на екрана.
„Господари на ефира” ще бъде изцяло обновено – нови декори, нови рубрики и още много изненади , които зрителите ще видят скоро – вече в ефира на НОВА ТВ. През новия сезон предаването няма да продължи сътрудничеството си с италианското Striscia La Notizia.
През 9 –годишната си история „Господари на ефира” претърпя много промени и следвайки логичния си път на развитие се отдалечи доста от италианската версия, създавайки свой уникален облик. Екипът от сценaристи, режисори и водещи, които превърнаха „Господари”- те в институция подготвя един още по-атрактивен и запомнящ се 10 сезон на хитовото шоу!

Оригинална публикация

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 9.06.2012

Бойко Станкушев: Да се съберем хора, които просто да си съберат мисли, да нахвърляме един драфт и да го внесем, където трябва. В края на краищата все пак в момента има врати, ако по-силно похлопаш, ще се отворят и ще се влезе в някакъв диалог. И какви претенции за авторски права ще има медията, като всъщност тя просто качва, каквото е казал съответният обществено значим субект. Нищо друго. Къде са правата? Те да не са писали 40-та симфония, че да имат права?
Водещ:Кой има авторство върху политическите изявления, дадени пред медиите? Речено, сторено. Какво би помогнало да гражданската журналистика да бъде по- активна и по-защитена, описахме в три точки. Какви са те? Ще чуем заедно днес. А после, до колко са изрядни юридически, ще коментираме с професор Нели Огнянова. Още една лиминисценция в началото. Сигурно си спомняте, че новината за откриването на 8-та регионална радиостанция на БНР в Бургас бе изместена в новинарския поток на колегите от спрения от премиера симбек на Тони Димитрова. С Мартин Минков го коментирахме ето така.
Мартин Минков:Новината, която мисля, засяга не само радиото БНР, но и българските медии, е оценката на Бойко Борисов, че БНР вероятно е най-независимата медия в България. И смятам, че тази оценка заслужава малко повече размисъл, както от наша страна, така и от страна на тези, които някак си виждат сензацията в това, че бил прекъснат симбека на Тони Димитрова.
Водещ:Със сигурност за свободата трябва да се мисли всеки ден. За свободата трябва да се борим всеки ден. Това се чу през седмицата и в ЕП на организираната дискусия от групата на либералите. Към нея изненадващо се присъедини Нели Крус, която обяви свободата на медиите за свой личен приоритет и още.”Реших да променя програмата си за днес и да се обърна лично към Вас. Въпросът за свободата на медиите в България е личен приоритет за мен. Поздравявам групата на либералите за тази важна инициатива, защитата на фундаменталните ценности като свободата на медиите в България и всички членки на ЕС. За съжаление тази свобода не е даденост. За нея трябва да се борим всеки ден. Познавате ме като някой, който говори направо и действа в случаи като този за свободата на медиите в Унгария. Между другото правителството на Унгария все още не успява са изпълни европейските норми и последният доклад на Съвета на Европа показва ясно това. Аз следя ставащото във всички други членки на ЕС отблизо” каза Нели Крус. И продължи : „Когато националното развитие може да наруши законите в ЕС и общите ценности, не се страхувам да казвам нещата открито. Готова съм да приложа целия политически натиск, който е необходим. Случаят с България изглежда много тревожещ”. Казаното на дискусията днес ще коментираме с евродепутатите Станимир Илчев, Илияна Йотова и новият член на СЕМ Мария Стоянова. Скъпи ми Бароне, когато ми е трудно, си спомням за теб как сам си се издърпал за косата от блатото, барабар в коня. Щом ти си го направил, значи и аз мога сам. Благодаря ти. Този статус много прилича на символа верею в днешните facebook.com времена. Но тъй като е доказано, че има живот и извън мрежата, за съжаление трябва да отбележим, че нещата са сложни, много сложни. Фаталното при блатото е, че колкото повече шаваш, толкова повече затъваш. Правилото обаче е добре да няма такава безспорна валидност и това важи в еднаква степен, както за медиите, така и за други неща в живота ни. Как ние като запалянковци, бихме могли да изискваме парите от данъците ни, дадени за спорта, да не бъдат прахосвани и да отиват наистина за спорт? Знаете, в момента освен европейското първенство по футбол, където блестим с отсъствието си, е и последният шанс за олимпийска виза на отбора на народа, както по традиция наричаме волейболните ни национали. Отборът не ще Данчо Лазаров, феновете не го искат, премиерът символно не го кани. Той търси нов тренъор. Александро Филипини написа за предишната квалификация „Имаше българи, които също не желаеха България да успее.” Цветана Божурина и Сандро Филипини ще бъдат гости днес в „Клубът на журналистите”. Добре дошли Ви казваме Ралица Неделчева, Поли Петрова, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте това, което считате за важно на стената ни във facebook.com, където може да ни намерите като „Клубът на журналистите – БНР”. Обикновено в началото започваме с музикално колебание, раздвоение. Този път със Снежа Спасова решихме друго. Решихме да започнем с музикална реплика с послеслов. Цензурата и автоцензурата в медиите в България беше дискутирана през седмицата в ЕП. Една дискусия, организирана от групата на либералите. Добър ден на евродепутата Станимир Илчев.
Станимир Илчев: Добър ден.
Водещ:Всъщност изненада ли Ви необявеното предварително присъствие на Нели Крус?
Станимир Илчев:Имаше колебания дали тя ще присъства, но имаше и абсолютно убеденост в това, което тя каза, че при първа възможност ще се включи в семинара. За съжаление в този ден, обикновено в сряда е така, има по няколко събития. Слава Богу, тя се появи и между другото изненада и нас в някаква степен, защото беше доста…
Водещ:Тук май загубихме връзката. Разбира се, ще се опитаме да вя възстановим. Аз ще се възползвам от тази техническа неуредица, з ада поздравя с добър ден новия член на СЕМ госпожа Мария Стоянова, здравейте!
Мария Стоянова: Здравейте!
Водещ:Предполагам, че следихте какво се случва в ЕП, какво се дискутира.
Мария Стоянова:Разбира се.
Водещ:И всъщност предполагам , че и Ви също имате коментар за силното политическо, силния политически коментар на Нели Крус за българските медии.
Мария Стоянова:Аз съм далеч от мисълта да коментирам позицията на еврокомисаря Крус. Трябва да кажа, че съм много приятно изненадата. Радвам се, че едно такова високо място, каквото е Брюксел и един еврокомисар се ангажира с темата България. За съжаление не е приятно това, което се говори в ЕП нито за нашата публика, нито за нас самите, които се занимаваме с медии. Но това пък е един шанс за нас да се концентрираме задължително в истинските проблеми, които имаме с свободата на словото в страната ни. Защото когато те ни се случват ежедневно, когато ежедневно сме притискани, когато ежедневно сами себе си притискаме, ние като че ли сме склонни да си затворим очите пред проблемите. И може би основният смисъл на дискусията в ЕП сега е именно това обръщане отново към вниманието на нашите собствени грижи. Но аз съм категорично против да чакаме Брюксел да ни решава драмите. Категорично съм против да смятаме, че отвън може да дойде някаква помощ. Категорично съм против да се еманципираме от отговорност. И съм категорично против да чакаме. Смятам, че проблемите, ако всички сме съгласни, че ги има, трябва да ги решаваме ние тук в България.
Водещ: Ето сега възстановихме връзката с евродепутат Станимир Илчев. И така, а имаме много сериозно проблеми днес с телефоните.
Мария Стоянова:Сами се убеждавате, Брюксел е далеч. Проблемите трябва да си ги решаваме в България.
Водещ:Въпросът е дали умеем да ги решаваме в България, защото, Мария, ние с теб на тази територия сме го коментирали много пъти. Ето го Станимир Илчев. Бързо да продължим с него, преди отново връзката да ни е изиграла лощша шега. И така, гоисподин Илчев, кое е по-страшното – цензурата или автоцензурата? Или поне какво се коментира в Брюксел разбира се?
Станимир Илчев:А трудно е да се каже кое е по-страшно. Когато има цензура, като че ли е по-ясна ситуацията. Хората са наясно и в позицията си на консуматори на информация като зрители, читатели, граждани на страната и като сътворяващи тази информация. Наясно са, че някой институционално оторизиран или пък овластен по стечение на обстоятелствата в рамките на една политическа конюктура възпрепятства диалога между тях. Но автоцензурата според мен е по-неприятно явление. Тя означава, че някой не си е свършил работата, а някакви обстоятелства го принуждават да измени на някой от фактите, да омекоти някой от… Да конструира една действителност, която е приемлива в очите на неговите политически ментори или началници, или работодатели, обаче тази корелация е подвеждаща за читателя и зрителя. За това без да абсолютизираме, според мен би могло да се каже, че автоцензурата като че ли е по-опасна и по-неприятна. Да не говорим, че тя деморализира самия журналист, ако му е налагана силово и ако той бива държан в състояние на автоцензура прекалено дълго време.
Водещ: Това ли беше основната идея на презентацията, която направи Асен Йорданов там? Нека да кажем на нашите слушатели, че става дума за едно изследване колко български медии приеха за новина факта за попадението, намерено от немски вестник, че зад абревиатурата СИМО се крие ЦРУ, пък СИМО в „Уикилийкс”, в грамите обяснява не до там светлото минало на нашия премиер.
Станимир Илчев:Донякъде Асен Йорданов отправи такъв упрек, но не е кой знае колко категорично, защото Асен Йорданов първо е наш и Ваш колега, който отдавна работи в български условия и който е в България. Той не живее в някакви илюзии. Заслужава един по-внимателен прочит друга гледна точка от това, което той изнесе и коментира, че всъщност тези теми от една страна не са абсолютно табу. Дори само един източник да лансира такава тема. Тя вече не е тема табу. По-голяма загриженост предизвиква фактът, че на такива важни теми се отделя маргинално внимание или след като се отдаде едно първоначално внимание, т.е. темите биват маркирани един вид „да написахме, говорихме по този въпрос” настъпва едно заглъхване. Ехото в тези случаи трябва много да ни притеснява. Заглъхващото ехо, защото част от темите, включително и тази на Асен Йорданов, предизвикват необходимост от отговори, да се търсят отговори и да се дават отговори, не само от журналистите, но и от неправителствени организации, от институциите в страната, от българските специални служби. Да се търсят също така аналози в изтичането на информация у нас и навън. Да се задава фундаменталния въпрос някому изгодно ли е това да се прави уж случайно или самите служби да пробити поради някакви центробежни вътрешни техни сили, което също е опасно. Но за да се разбере истината в рамките на такава сложна проблематика, трябва преди всичко да се говори. И Асен каза, че не се говори по тези въпроси. Ето, той говори, но дори не се подема този разговор.
Водещ: Е, едва ли чак не се подема, но повече от ефектни заглавия, като че ли не се случват.
Станимир Илчев: Да и вече се връщаме по този начин, както казвате и Вие, ефектни заглавия. Т.е. ние се връщаме в една база, която ни беше до болка позната на езоповски език „на досещането на интелигентния читател, че това, което е между редовете, а не е в самите редове”. Но аз искам да подчертая, че това беше една от темите на семинара. Не е единствената обаче. Ние там говорихме и за симбиозата между субекти, които не би трябвало да са в симбиоза. Например редакция-банка-рекламна агенция плюс статут в политиката на един или на няколко от собствениците. Такава симбиоза съществува и на други места, но не бива да ни утешава. Там, където тя съществува, я критикуват много тежко. Критикуват такива явления в момента в Сърбия. Ако вземат доклада за напредъка на Сърбия, имат тежки такива критики. Но въпросът тук е със Сърбия ли да се сравняваме? Ние сме пета година в ЕС. С Македония и с Албания, които имат доста сериозни задачи пред себе си да решат. С Турция ли, която е тежко критикувана за арести на журналисти? За инкриминиране на книги. Ние не можем да се сравняваме с тези държави и не бива да се сравняваме с тях, което не означава, че не бива и да мълчим, че у нас има точно такава симбиоза.
Водещ:Безспорно сигурно в залата е станало ясно, че в България има два издателски съюза, които воюват помежду си, не до там възпитано. Позволявайки си епитети, които първите 7 години хората трябва да се научат, че не бива да се употребяват, но да оставим това на страна. Това как беше коментирано в Брюксел? Всъщност това не е ли проблем за самите журналисти, защото тези войни са нещо наистина изумително?
Станимир Илчев: Изумителни са, да, защото те фракционират цялото пространство. Достатъчно е двама собственици на медии да са във война или конкурентни отношения. Настъпва тотална мобилизация на всичко, с което те разполагат. Ако в рамките на ресурса на тези двама враждуващи хора има медии, това означава, че и тези медии са във война. Това е една много изкривена ситуация. Аз лично нямам рецепта за излизане от такава ситуация, като че ли това, което става да я коментираме в критичен аспект и да апелираме, че в законодателни и във всевъзможни други мерки, тази ситуация да се редуцира, защото тя вече е толкова ескалирала, че като че ли, ако неутрален, независим, коректен, дори да речем сдържан, когато те нападнат, се смята за смешно, излишно и пораженческо. Като че ли се води една безалтернативна война, не само война, а безалтернативна война, в която не се допуска дори, че ще има примирие, прекратяване на огъня и един ден мир. А се смята, че тази война е за унищожението на единия. Не се вижда в ролята на победен и непрекъснато по знамената се свикват нови и нови контингенти – не само журналистически. Търсят се финанси и в тези трудни времена се хвърлят според мен огромни пари, за да се продължава войната с противника. Хвърлят се огромни пари, за да се правят едни разследвания, които не са умишлени разследвания, които чакат. И за това си позволих в моето собствено изказване да кажа, че пред очите ми се разпилява медийният ресурс на България. Веднъж допуснахме в агро стопанството да се разпилее ресурса. Той се възстанови бавно и мъчително. И сега страната изнася 1 милион тона зърно, догодина отново. Допуснахме тежки удари върху такива области като литературата, киното и театъра. Те стъпиха на краката вече и тръгнаха напред. Допуснахме тежко разпиляване на ресурс по време на приватизацията. Най-неочаквано, и за това е толкова горчива тази оценка, най-неочаквано в 22 година от прехода, пред очите ни се разпада медийната ни система.
Водещ:Мария, ако трябва да опишем не свободата, ние като журналисти и трите кита, образно казано, те биха били икономическа заплаха, вината на медиите и мутренските заплахи, така на кратко да ги наречем тези, които се случват.
Мария Стоянова:Да.
Водещ:Такива неща могат ли да се случат в Германия? Изобщо как се противопоставят немските колеги?
Мария Стоянова:Искам да използвам възможността да благодаря на господин Илчев от разстояние. Искам да го поздравя за инициативата за форума, който е проведен в Брюксел, макар че аз бих си пожелала такъв форум да проведем в София с високопоставено участие. Много бих се радвала, ако комисар Крус поеме поканата и дойде в София със съдействието на господин Илчев и неговите колеги, защото дълбоко съм убедена, че спектърът и в София може би бил по-голям и тогава може би няма да имаме само заглавия, а ще стигнем много зад заглавията, зад онези ефектни заглавия, за които стана дума. От господин Илчев ме познава, знае кажа ли нещо – правя го. Може да разчитате изцяло на моята подкрепа в новата ми роля като член на СЕМ за организацията на такъв форум в София. Ще се радвам да го направим. Имаме нужда. И смятам, че ефектът наистина ще бъде още по-значителен.
Станимир Илчев: Благодаря ти. Браво! Това е чудесно.
Водещ:Може да се обединим около нея, защото важно е да се говори, важно е…
Мария Стоянова:Не е вслучая дори важно само да се говори. Когато в София дойдат хора като Нели Крус, като председатели на ЕП, които за съжаление не идват толкова често, когато отделят един-два дни. Когато те самите гарантират и покажат на нашето общество, че те се интересуват, че на тях не им е все едно какво се случва тук с нашите медии, с нашите журналисти, с нашите редакции, тогава ефектът е много по-голям, много по-осезаем. Отколкото когато това се случва само в Брюксел. Защото господин Илчев е абсолютно прав – нашата страна вече 5 година е член на ЕС. Вместо Сърбия, Турция и останалите край нас да се сравняват с нас, ние се сравняваме с тях. За това аз призовавам господин Илчев да обединим усилия, да направим така че да доведем тези хора в София и всички заедно в София, заедно с колеги, заедно с Васѝ да направим един форум, в който да си кажем проблемите, да си сферим часовниците, както се казва, и да тръгнем в една крачка. Защото аз съм убедена, че целта е всъщност една и съща. Ако това е целта – искаме на първо място качество. Как ще постигнем качество? С усилия, с работа, разбира се и с пари. Когато стигнем въпроса вече за парите, тогава вече имаме проблем. При нас в България казвам имаме проблем, до ден днешен.
Водещ:Едва ли само при нас.
Мария Стоянова:Сещате се и за друга държава членка на ЕС?
Водещ:Да, за Гърция.
Мария Стоянова:Където има също проблем със собствеността на медиите?
Водещ:Ами има, да. Има.
Мария Стоянова:Кое точно имате в предвид?
Водещ:Там също колегите стачкуват, ако си спомняте, да, може би не е съвсем copy-paste примера.
Мария Стоянова: Точно така. И за това аз съм против ние непрекъснато да се сравняваме с някой, защото всъщност това ни е ползата от този ЕС, че всички сме индивидуални и сме толкова различни. Нашия случай си е наш случай и за това ние трябва да гледаме как да решим нашия случай. А можем да го решим с подкрепа. Можем да го решим със съдействие, можем дори и със съвет да го решим. Тогава,когато, пак се връщам на тази идея, доведем тези хора в София, поговорим с тях за нашите проблеми открито и честно.
Водещ:Господин Илчев, в ЕП се говори и за медиите на други страни. По какво си приличат и по какво се различават дискусиите?
Станимир Илчев:Приличат си по това, което до този момент ние коментирахме в нашия разговор. А се различават по установяването на наличие на причини, които се и анализират и тези причини, от друго естество. Например в Унгария, дори когато има такъв подобен краен резултат като нас, причината не съвпада с причините в България. В Унгария имаме силната, консервативна воля на едно правителство, което промени, аз бих казал дори неузнаваемо преобрази, план шафта на унгарската държава. Едно правителство, което промени състава и мандата на регулаторния орган. Промени текстове в конституцията и между тях има и такива драстични текстове, които описват смазващи глоби на журналисти за клевета, без да има прецизно и изчерпателно нормиране на понятието „клевета” и неговото съдържание. В Унгария има натиск буквално закриване на предавания и програми и за поощряване и открито популяризиране на поправителствени. Т.е. функционирането на унгарското общество, там обхвана медиите, засегна медиите и по законодателен, и по констиционален път. И нас, слава Богу, това поне още не е станало и като че ли не е хрумнало на някакви гении, да прибягнат до промени на сега съществуващото законодателство, за намеса в работата на СЕМ и на независимите съвети и съюзи. Но това поне съществува като система от съдове, като система от структури.
Водещ:Замислих се да намеря един пример, който да подхожда, да кажем на нашия случай. Преди година може би и няколко месеца в ЕП френските колеги се оплакваха, че регионалната земеделска преса е изкупена от една банка. Всъщност има ли развитие по този въпрос, ако сте проследявали?
Станимир Илчев:Ами не, не съм го проследил напоследък, защото основните ми функции са други. Не са и сега само в медийната сфера. Имам много силен ангажимент към Западните Балкани. И напоследък бях там в много чести командировки – в Косово, Албания, Македония. Специално с докладчика по Сърбия /…/ бяхме на мисия в /…/ и се пооткъснах от медийната тема в най-силния и възможен обхват. Но регионалната преса между другото, моето намерение беше да се коментира чрез участието и изказването на Ваша колежка от регионален вестник, която поради онази суматоха добре известна у нас не дойде. От начало искаше да дойде и потвърди. Мисля, че при една следваща стъпка регионалният печат и регионалните медии по принцип трябва да са равнопоставени.
Водещ:Жалко, че в момента тече гласуване на „Позитано” 20, аз разчитах за това повече информация да даде евродепутатът Илияна Йотова, но както и да е. Всъщност за окрупняването е думата и понеже Нели Крус каза за общоевропейски правила, дали окрупняването на собствеността на медиите ще бъде засегната или коментирана по някакъв начин в тези общоевропейски правила за медии?
Станимир Илчев:Ще бъде засегната. Мога да се обзаложа. Има толкова силен натиск в тази посока, че тя ще бъде засегната и отвъд засягането на темата и дълбочинното и развитие, мисля, че ще има предложение за промени от законодателен характер. И не изглежда толкова трудно и невъзможно, както някои се опитват да изкарат нещата и не демократично, ако се каже простичко, обяснено, да се каже какъв дял от медийния пазар като максимум може да се притежава от едно юридическо лице. Или как сдружаването на няколко юридически лица може да им даде възможност да увеличат своя дял на пазара, но също до някакви лимити. Останалото би било експанзия, която вероятно в един хипотетичен бъдещ план завършва с един собственик на медиите, както имаме един собственик на някои енергии или един собственик на някакви други неща.
Водещ:Изобщо окрупняването не е…
Станимир Илчев:Не е здравословно.
Водещ: Не е здравословно за свободата на медиите. Много Ви благодаря господин Илчев. На края и Мария, как си представяш една такава среща?
Мария Стоянова: Представям си я много интересна, представям си я много полезна и си я представям много активна. Ние имаме нужда от това. Абсолютно съм категорична, че ефектът ще бъде гигантски различен. На светлинни години различен, ако тази среща я направим в София. Представят си я с, ако трябва дори, със същите участници, но си я представям с колеги от други медии от Европа, които не е нужно да имат подчертан интерес към България, но от които бихме могли да почерпим пример именно по въпросите, които ни притесняват. Това, за което Вие питахте. Може ли това да стане в Германия? Може ли това да стане в Полша? Може ли това да стане някъде другаде? С тези колеги да се съберем, да седнем заедно, да поговорим за тези неща. Това е важно, не само за нас в България, това е важно за всички нас в ЕС, защото какво излиза? Че ние живеем в една общност заедно, а понякога имаме общи проблеми или и различни проблеми, обичаме да се критикуваме един друг и да се сочим с пръсти, но когато става въпрос за решаването на проблемите, като че ли стоим на разстояние и се срещаме в Брюксел, откъдето си пращаме послания. Това абсолютно съм убедена, че имаме нужда от такъв форум. Даже не говорим вече за среща.
Водещ:Ние сме различни и проблемите ни разбира се са различни. Но трябва да се намират конкретни решения на конкретните проблеми, защото едва ли едни общоевропейски медийни правила биха ни помогнали.
Мария Стоянова:Аз смятам, че тези общоевропейски медийни правила всъщност не са толкова лишени от смисъл, защото ето виждаме, че в други области, които са далеч от медиите, те имат ефект. Общоевропейските правила. И ще дам един пример с нещо много практично, а именно ролмингите. Там също бяха наложени общоевропейски правила, въпреки че пазарът на мобилните оператори в различните европейски държави е съвършено различен. Оборотът, който правят германските мобилни оператори, е много по-различен от този в България, но въпреки това тези правила дадоха ефект, имаха полза и дори за нас, крайните потребители в България. За това съм убедена, че има смисъл. Но абсолютно сте права, че трябв ДА ДИФЕРЕНЦИРАМЕ.
Водещ:Вярвате ли, че ако гражданската журналистика е свободна, това ще помогне и на другата журналистика да е свободна?
Мария Стоянова:Аз вярвам и съм дълбоко убедена, че първото, от което имаме нужда, е може би изостряне на чувствителността на обществото в най-широк спектър. Когато имаме гражданско общество, което е безкомпромисно, което задава въпроси, което пита, което се интересува, което дори, ако искате протестира, което изразява несъгласието си, тогава ние медиите… Имам чувството, че сме заспали някакъв сън, ще се разтърсим.
Водещ:Ами разчитам и последващата тема, която ще дискутираме след малко, в близко време да вземете някакво отношение и от СЕМ. Става дума за това, че когато гражданската журналистика цитира политическата реч пред медиите, много често се случва юристите на медиите да вземат мерки това да не се случва. Би могло да има някакво развитие по този въпрос. Членът на управителният съвет Бойко Станкушев миналия път каза да се съберем и да напишем едни точки. И ние се събрахме, написахме ги. След малко ще чуем какво сме написали и разбира се ще се консултираме до колко това е юридически коректно в професор Нели Огнянова. Благодаря на Мария Стоянова и ще разчитаме на Вас и в бъдеще. Не сте забравили и няма да забравите журналистическите си рефлекси. Важно е гражданската журналистика да бъде активна. Важно е гражданската журналистика да бъде свободна и е много важно да не бъде преследвана, когато цитира казаното от политиците пред телевизиите или пред радиата, да няма юристи, които да преследват и да свалят това съдържание, защото това е съдържание, което се разпространява с некомерсиална цел. Казах в началото, хора, които много държат да не бъде ограничавано политическото цитиране, като Асен, като Комитата се събраха заедно с мен и написахме едни три точки, едни три точки, които ето сега ще чуете какви са.
Комитата:Сведох нещата до няколко основни точки, които според нас е разумно да бъдат приети от Националните електронни медии и те са свързани с правата на гражданите, на гражданското общество да цитира и възпроизвежда политическата реч. Фактите, че цитати, които гражданите ползват или други дори, ако щеш и други медии – в социалните медии, в интернет и т.н., те под натиск на телевизиите, обсъждахме го това при теб минали път, те биват сваляни от социалните мрежи от една страна. А от друга страна често изчезват от архивите на самите телевизии, самите електронни медии. Което се обединихме около разбирането, че е форма на цензура и това нещо е неприемливо. И в този смисъл тези три точки, които обсъдихме, които според нас са разумни и ще се обърнем с молба към медиите да ги приемат, електронните медии, националните, това е да се въведат стандарти за свободните лицензии, които са за разпространение на цитати на политическа реч за некомерсиални цели без ограничения във времето. Второто нещо, което обсъдихме е, че цитатите извън политическата реч, които са свързани с илюстративна или с постилюстративна, или образователна цел, до 180 секунди да бъдат също така със свободни лицензии за некомерсиална употреба. И третото нещо- споделянето на тези два вида цитати – политическа реч без ограничение във времето и останалите цитати в сферата на културата, в сферата на образованието и т.н., да бъде разрешено споделянето им в интернет пространството.
Асен:Това, което аз искам да кажа специално за блоговете е, че те са много важен елемент от упражняването на нашата контитуционна свобода на словото и не бива да бъдат поставяни в, как да кажа, не бива да им се налагат рестрикции, не бива да бъдат поставяни във второстепенно положение спрямо другите медии. И от изключителна важност е гражданите да могат да обсъждат и да имат достъп до политическият дебат – online.
Водещ:Смятате ли, че електронните медии биха имали полза от една такава възможност за цитиране, защото това при всички случаи ще осигури повече гледни точки?
Комитата:Аз смятам, че електронните медии в България по принцип имат проблем с разбирането на интернет и неговото значение за техния бизнес. По принцип аз смятам, че споделянето в интернет ще бъде в близко бъдеще най-важния инструмент за споделяне и популяризиране на съдържанието на съществуващите медии. Те не трябва да водят война, медиите не трябва да водят война с интернет пространството, а точно обратното. Трябва да го използват за своите цели, така че надявам се този урок да бъде бързо научен и да не се налага пак да кретаме след останалите държави, да го въведем възможно най-бързо.
Водещ:Свободна ли е гражданската журналистика у нас?
Асен:Аз лично смятам,че няма никакви ограничения сериозни извън рисковете примерно да влезеш в полезрението на някой политик или на да речем някоя медия да предяви някакви претенции към, ако говорим в контекста на това, което обсъждаме в момента. Да предяви претенции към съдържание, което ти си цитирал, публикувал, споделил в своя блог или на сайта, който поддържаш и т.н. Даже лично аз вярвам, че в момента при гражданската журналистика свободата на словото в интернет изпреварва като че ли своя по-голям брат електронните медии. Така ми се струва на мен. Вчера или оня ден дадох примера със събитието, което беше в Брюксел, организираната конференция, разговор, среща на тема свободата в медиите. За мен най-бързата и обективна информация, която получавах, беше информацията, която споделяха един-двама мои приятели журналисти в twitter.com и следвайки по това как реагираха традиционните медии, нека го наречем и в частност някои от медиите, които и в интернет поддържат сайтове, имаше дори тези, които аз ги определям като по-свободни и по-независими, дори те бяха притъпили остротата на посланието. И в заключение пък да развия тезата на Комитата. Аз лично смятам,ч е електронните медии – те не само, че трябва да се научат да оцелеят и да се развият правилно нали, казвам образно, да се научат да използват този маркетингов инструмент – споделянето в интернет, а смятам, че ако го възприемат това нещо. Нали колкото по-бързо го възприемат, толкова по-добре за тях, защото ще скъсят инстанцията между тях и потребителите, първо. И второ – ще качат една стъпка нагоре доверието на интернет потребителите към тях. Има ли я тази дистанция – той краде от нас, аз не крада от тях. Аз не съм изкарвал и една стотинка от това, че съм взел тази или от онази телевизия две минути видео и съм ги публикувал в блога си или в своя канал в youtube.com. Мен това отношение ме обижда и ако те разберат, че аз не крада от тях, а че аз се старая да популяризирам по този начин тяхното предаване, защото то ми е направило впечатление, имало е нещо, което ми е харесало, взел съм го и съм го цитирал. Ето – тази телевизия, този политик при този водещ, нали, това ще допринесе. Това ще им помогне на тях.
Водещ: Отзад написаните три точки и коментарът към тях – стоят блогърите Асен Генов, Комитата, както и Антоанета Цонева от института за развитие на публичната среда. Спомняте си, преди 7 дни, Бойко Станкушев каза, че така трябва да се развият нещата. До колко юридически коректни са всичките тези формулировки? Заедно ги слушахме с професор Нели Огнянова, добър ден.
Нели Огнянова:Здравейте!
Водещ:Успели ли да се справим с не особено леката юридическа терминология?
Нели Огнянова: Аз разбрах за какво се отнася инициативата. Всъщност става дума за свободата на политическото слово. Напълно подкрепям идеята за това, че политическото слово трябва да бъде, доколкото е възможно свободно, и гражданите трябва свободно да участват в политическите дебати. Това е задължителен елемент за всяка демокрация. А тъй като имаме казус и знаем какво се е случвало миналата седмица, предаване, в което се отразява изказване на политик, е свалено по искане от една телевизия от сайт за видео споделяне, струва ми се, че предмет на обсъждане е до колко интелектуалната собственост може да се използва за ограничаване на политическото слово и до колко в България може да се извърши нещо, за да не се използва защитата на авторското право или по-общо защитата на интелектуалната собственост като бариера пред участието на гражданите в политически дебати. Т.е. от една страна имаме правата на радио и телевизионните оператори в случая, от друга страна имаме правото на информация на гражданите и трябва да бъде намерен един баланс, който е най-добър в обществото.
Водещ:До колко полезен би бил опитът от предишните президентски избори в САЩ?
Нели Огнянова:Струва ми се, че решения могат да се търсят по две линии, доколкото виждам Вашия разговор, Вие предлагате решение по линията на споразумение на националните електронни медии. Т.е. националните електронни медии сами да кажат, че няма да предприемат мерки за санкциониране на граждани или други оператори, които използват цитати от техни предавания. Това е едното възможно решение. Другата възможност е законова. Законът да каже там, където предвижда някакви изключения от правата на радио и телевизионните организации, там да предвиди и такава възможност, и аз бих искала да кажа, че в момента в България такава възможност има. Това, за което Вие казвате, разбира се вече се е случвало и в други държави. В САЩ интелектуалната собственост беше използвана като повод, по-скоро като претекст, някои изказвания на политици да бъдат сваляни от сайта за видео споделяне. Тогава професор Лесинг излезе с една идея дебатите, които вървят в големите телевизионни мрежи, да бъдат свободно достъпни. Т.е. телевизиите да се съгласят, че специално тези дебати и цитати от тях могат да бъдат свободно разпространявани от гражданите, защото това е абсолютно необходимо за тяхното информиране и техния информиран избор преди те да гласуват за определен кандидат. Ако се върнем към България и тези три точки, които предлагате за обсъждане, бих искала да кажа, че правата на радио и телевизионните организации, разбира се са уредени в закона за авторското право и сродните му права. Но в закона за радиото и телевизията има една възможност, която бих искала да спомена. Може до 90 секунди от предаване на телевизионен оператор по аналогия и радио оператор да бъде използвана в предавания на други оператори. Сега, очевидно може да се мисли за някакво разширяване на тази възможност. Законът на радиото и телевизията казва 90 секунди, а Вие предлагате по-голяма продължителност.
Водещ:180.
Нели Огнянова:180 секунди.
Водещ:Ами политиците ни не се славят с особена краткост на лекциите си.
Нели Огнянова:Да, но Вие имате едно още по-радикално предложение. Тогава,когато става дума за политическо слово, цитирането да бъде без ограничение по продължителност. Т.е. фактически едната възможност е националните електронни медии да се съгласят, а тази разпоредба, която съществува в закона за радиото и телевизията да я прилагат така да се каже по-широко, с по-голяма продължителност. Гражданите, не само телевизионните оператори, но и гражданите да имат възможност да използват тези материали. Благодарение на добрата воля на телевизии и радио станции, които биха им разрешили. Може би трябва да се маркира и една друга линия, по която може да се мисли, законовата. И да се помисли дали пък в самия закон за авторското право и сродните му права не може да се предвиди една възможност политически изказвания, речи, доклади и т.н. да могат да бъдат използвани тогава, когато са на видео или пък на аудио запис. В момента такава възможност за свободно използване има при авторските права. Член 24-ти предвижда един каталог от хипотези, в които има така нареченото свободно използване на защитени авторски произведения. Но когато четем по-нататък закона и отидем до сродните права на радио и телевизионните организации, ще забележим, че свободното използване по отношение на телевизионните предавания е по-ограничено. Само част от произведенията, които могат да се използват по член 24-ти, могат да се използват, когато става дума за аудио или видео записи. Т.е. без да влизам в подробности искам да кажа, че съществува тази паралелна линия да се обсъди дали не може по законов път, както е направено сега с текуща информация в периодичния печат или други средства за масово осведомяване, за речи, отчети, доклади и т.н. по същия начин аудио и видео записи да могат да бъдат достъпни за свободно използване.
Водещ:Значи към дискусията трябва да включим и депутатите, както разбирам, защото това е посоката.
Нели Огнянова: Струва ми се преди това експерти в областта на авторското право, които по-точно да огледат съществуващите права на радио и телевизионните организации и също така разбира се самите радио и телевизионни организации трябва да се включат, защото така или иначе това е една област, в която те имат права. И аз смятам, че има бъдеще едно такова обсъждане и те биха могли да поемат ангажимент в името на по-голямата свобода на политическото слово, да подкрепят в по-редактиран вид предложенията, за които Вашите…
Водещ:Много Ви благодаря, професор Огнянова, за този коментар. Да се надяваме, че телевизиите ще разберат,че биха имали полза от това, а и изобщо операторите, защото трябва да бъдат… Тоналността на /…/ към Цветана Божурина и Сандро Филипини, и българския волейбол случайно съвпадна, но приличат ли си по нещо българската журналистика и италианската журналистика, Сандро Филипини, слуша и българските журналисти слушат националното радио и разбира, но с говоренето има малки проблеми.
Сандро Филипини: По-добре да говоря на италиански и тя да превежда. Няма много разлика. Най-големият проблем е проблемът за качеството. Мисля, че ние трябва да следим качеството на информацията. Ние, журналистите. В Италия има две-три ситуации, два-три вестника, които преследват това качество и го защитават това изисквано качество. Това е благодарение на желанието и на упоритостта на журналисти, които работят в тези вестници.
Водещ:Защо обществото обаче подкрепя италианските журналисти? Спомняте си натиска на Берлускони, но си спомняте и натиска на хората, които Ви защитиха.
Сандро Филипини: Проблемът с демокрацията на журналистите в Италия е собствеността на самите вестници, на кого принадлежат вестниците. В Италия показва на света какъв е истинският проблем, защото и в България и във всички други държави – в Америка, в Щатите, проблем е кой е собственик на тази информация. В ръцете на Берлускони с правителството си, заедно то беше в ръцете му и всички най-основни национални телевизионни канали бяха в ръцете му. 6 от 6 официални. Това не е демокрация. Не може да бъде дори журналистите да се опитваха да устояват в някои ситуации, не във всички ситуации, но в някои ситуации се опитваха да устоят. Това е същото, което става в Унгария например. Само че в Унгария се вижда, защото правителството го прави съвсем открито. Изгони журналистите. Независимите журналисти бяха изгонени. Като че ли бяха някакви чужденци, някакви за изхвърляне от държавата. Берлускони го направи по много по-фин начин, по-перверзно общо взето. Трябва да се види какво направи Берлускони, за да защитим демокрацията в журналистиката. Да не се прави така, както правеше Берлускони.
Водещ:Цветана, твоят поглед за журналистиката? Ти разбира се следиш спортната журналистика. Различава ли се това, което Сандро пише в най-големия италиански спортен вестник в защита на българския национален отбор по волейбол и това, което тук в България в медиите се пише?
Цветана Божурина:Естествено. Аз съм пристрастна и за мен Сандро е голям журналист. Най-големият за мен.
Водещ:Истината е, че facebook.com е абсолютно превзет от негови цитати.
Сандро Филипини:
Цветана Божурина:Да, така е, защото – не само във facebook.com, а и в залата по София хора ни срещат и непрекъснато го поздравяват за това, което пише във facebook.com, а не поздравяват мен, че аз толкова… Той по-лесно го написа, аз по-трудно го преведох. Но искам да кажа, че просто няма сравнение, не с цялата журналистика разбира се, има и в България добри журналисти, за това слушам националното радио и специално програма „Христо Ботев”, но в Италия не мога да срещна журналисти, които… Няма такива статии. Не знам дали слушателите на тази програма са чели, това беше някаква невъзможна статия. И не само една, няколко. Така че има разлика между спортния журнализъм в Италия и в България.
Водещ:Сандро, как мислиш, че ще се разреши този проблем с българския волейбол? Ти почти го осинови.
Сандро Филипини: Аз имам много приятели в националния български отбор. И само заради това съм толкова близо до волейбол и не само заради мен – Матей, преди Христо Цветанов. Аз нямам представа, не знам как ще свърши този проблем. Това, което написах днес, е най-важното, което мисля. Че българите, не волейболистите, българите показаха пред света, че когато имат една идея и вярват в тази идея, не позволяват да им се подиграват.
Водещ:Е, да, ама Данчо Лазаров се чувства предполагам добре. Той търси нов тренъор, доколкото прочетох.
Сандро Филипини:Той може да търси, може да прави, каквото иска. Той ги е направил тези правила, тези закони той ги е създал. И следва ги тези правила. Той е президент. Тези закони – той е законен президент. Върнахме се на проблема на Берлускони. Ако този, който прави законите, ги прави в своя полза, значи няма демокрация.
Водещ:Да потърсим приликите и разликите с италианската федерация по волейбол, защото и такива се оказа, че има.
Сандро Филипини:Ситуацията в Италия е много подобна, много приличаща си, защото шефовете на федерацията са избрани. Шефовете не са, както тук. Шефовете не са на съответните клубове. Какво става в такъв случай? Който има власт, задоволява масата, а тази маса е може би за хора, които не правят, нямат активност. Нямат. Те представляват един клуб. Те са направили клуб и те представляват, те са един глас, както един глас, ако има десет отбора в един клуб, пак е един глас и само един човек, който претендира да бъде един клуб – пак е един глас. Същата работа, както в България. И така властта се поддържа сама.
Водещ:Ако обаче феновете в Италия излязат с тези плакати, с които излизат нашите фенове, защото от една страна момчетата не искат този президент, публиката не го иска. Това са нашите данъци. Те отиват за този спорт. Всъщност какво ще се случи в Италия?
Сандро Филипини: Аз не вярвам, че можеше да се случи в Италия. Способността хората да се сберат по този начин, както са се събрали в България. Не вярвам, че можеше да стане. Но това е много интересно по повод на предишните ни разсъждения. Ето, и това са новите начини на комуникация, които позволиха да се случи това нещо. Сегашните медии. В този момент България показва какво може да се случи в бъдеще на останалия спортен свят. С новите средства, може да си има силата, за да опитаме, да се опитаме да разрушим една власт, която на практика по закон не може да бъде разрушена. Но с тези нови средства може би ще докажем, че и това може да стане. Сега политиците, които дават нашите пари, успяха да видят, че голямото множество от българския народ, от хората, които обичат волейбола и самите политици знаят, че федерацията не се ръководи по най-добрия начин, както би трябвало да бъде. Наистина всеки, който се опитва да прави нещо, бърка. Не че абсолютно цялата вина е на точно на тези личности, на тези хора. Всеки, който се опитва да прави нещо, бърка. Този път те много грешки направиха, които се повтарят и които са и фатални понякога. И нахални, и…
Водещ:Дай Боже да се класираме. Аз съм сигурна, че ако Данчо Лазаров остане, мисля че до последния момент момчетата ще си чакат екипите. Това е класика.
Цветана Божурина:И ние мислим така.
Сандро Филипини: Това, което е най-важно в момента е, че всички трябва да разберат, че на игрището е важна победата и силата, силата на състезателите, техниката. До сега отборите, с които България игра, бяха силни и показаха, че са силни. В модерния волейбол има малко мачове, на които се знае изходът. Както вчерашната например с Пакистан. Нивото на волейбол е много пораснало, много е различно и самият спорт е различен.
Водещ:Каза нещо много важно. Всъщност активната гражданска може да променя и дневния ред на журналистиката като става събитие. Може да променя май и правила. Ние говорим тук за това, че ако гражданската журналистика има правото да цитира политическата реч в социалните медии, то това би било и в полза за самите журналисти, и за самите медии.
Сандро Филипини: Това са разговори, много трудни и дълбоки. Проблемът е, ако информацията може да бъде независима, тогава може да насочи в правилната насока. Ама как можем да бъдем сигурни, че ще работим по независим начин. Пои какъв начин да сме сигурни, че сме независими, защото отзад, зад нас винаги стои мотивът, икономическият мотив само с пари, стоят всички медии.
Водещ:А парите имат навика да бъдат невидими и по един невидим начин да мотивират.
Сандро Филипини:Точно така. Важно е журналистите да бъдат ѝинформирани, да знаят за своята професия, да бъдат професионалисти. Преди да започнат да работят, преди да започнат да дават информацията. Това, което ме притеснява тук, в България, не е липсата на независимост, от която нямаш доказателства, че нямаш информация. Но вижда се, че журналистите са много млади хора, младежи. Общо взето това, което той вижда, че всички са много млади, без опит става въпрос. Това в никакъв случай не е отрицателно нещо, но може да бъде отрицателно, ако те не са имали възможност да пораснат професионално.
Водещ: Иначе казано липсват коментари, защото младите хора не винаги имат достатъчно подготовка за това.
Сандро Филипини:Ако не са имали време да разберат какво значи да си журналист и те отиват на фронта с извинението, сега най-важното нещо е информацията да бъде много бърза. Да изпревари всички други. А всъщност това, което е най-важно, е съдържанието, а не бързината. А те бързат, бързат да бъдат първи. На тях…
Водещ:Но само със заглавие не се живее. Все пак трябва и анализ. Със съжаление поглеждам към часовника и виждам, че времето ни изтича. Остава ми само да Ви пожелая хубав съботен следобед и българи юнаци!
Цветана Божурина:Много е трудно за превеждане „българи юнаци” на италиански. Но все пак и ние казваме „стискаме палци”.