Българските медии и българските журналисти не са и не могат да бъдат мерени и оценявани като хомогенна маса. На медийната сцена у нас има 3 ясно обособени групи, които се придържат към различни професионални стандарти. Тези групи имат различно разбиране и отношение към своята професия и упражняват различно въздействие върху формирането на общественото мнение в страната.
Всяко изследване като на "Репортери без граница", което не отчита различията между тези 3 категории медии – рискува да произведе само една средноаритметична стойност, която нелепо да постави България под №100 и да не каже нищо ново за реалните проблеми на медиите в страната.
В първата група медии стоят търговците на влияние. Това са медии повече по форма, отколкото по съдържание. На външен вид приличат на нормални вестници, сайтове и телевизии. Съдържанието им обаче е менте. "Новините" се подбират, представят или направо съчиняват според интереса на собственика, "мненията" са просто малко по-нашироко разписани "опорни точки".
В интернет има суперпрофесионалисти
Търговецът на влияние предлага 2 основни стоки – брилянтин и оборска тор. Партиите минават от едното меню на другото още в нощта на изборите в зависимост дали ще управляват или не. Отношението към "собствените" журналисти е като към търговци на дребно. Собственикът купува и продава влияние на едро – дава гласове на партии, разпъва чадъри, назначава министри, пише закони и ваканцува на Сейшелите.
От журналистите се очаква да продават брилянтина и оборската тор. Който не е съгласен, бива изхвърлен. Който се отличи с особена активност, получава… собствена партия или поне място в депутатска листа. Ако по тази група медии трябва да мерим нивото на журналистиката в България, стотното място в класацията на "Репортери"-те си е чист подарък.
В България има повече проправителствени вестници, отколкото има в Беларус, а тази страна е чак на 157-а позиция! Впрочем между пресата на двете страни има една важна разлика – там проправителствената не се прави на независима (опасно е за живота). И една прилика – и тук, и там службите се изявяват като производители на медийно съдържание – кой с измислени скандали, кой с репортери под прикритие, кой направо с флашки по редакциите.
Втората група са онлайн медиите, които също не трябва да бъдат мерени в едно, защото и тук картината е много по-сложна. Има суперпрофесионалисти, които започват постепенно да изместват "традиционните" си конкуренти; има поети революционери, които веят знамето на гражданската си позиция и не се интересуват от старомодни представи за професионална журналистика; има платени тролове, които изпълняват черните поръчки на търговците от първата група, имитират сайтове и акаунти, заливат с тор форумите и произвеждат поръчкови "разследвания".
Има професионално мразещи. Има ченгета. Има българи на 3 морета, има и обикновени луди. Има обаче и десетки хиляди обикновени (всъщност необикновени заради своята безкористност и идеализъм) граждани, които вярват в ценностите на гражданското общество и ги отстояват с каквото и когато могат във "Фейсбук" и по блоговете.
2014-а ще е година на битки
Едно е сигурно: делът на хората, които участват активно в новия медиен процес като създатели и потребители на съдържание, се увеличава от ден на ден, което неспасяемо подбива пазара на търговците на влияние. Вече 20% от българите разчитат на интернет за новини – това е 10 пъти повече от вестниците!
В третата група са медиите от фронтовата линия на 2014-а: трите големи телевизии, двете национални радиа и няколкото останали професионални вестника с национално разпространение. 65-70% от хората в страната се информират от телевизиите в тази група.
Независимо от натиска на властта, от икономическата преса и от състоянието на рекламния пазар те успяват да запазят достойна за уважение и професионална линия на поведение и задават тона на обществената дискусия по най-важните проблеми на страната. Произвеждат най-добрите и най-гледаните новини и най-важните политически и дискусионни предавания.
Правят разследвания и разкриват купуване на гласове, корупция, скрити имоти и връзки на политици с организираната престъпност. Забавната им продукция понякога жили хората с власт повече и от новинарските емисии. Продуцират сериали, които казват за българската действителност онова, което никой друг не смее.
Тъкмо затова тези медии са на фронтовата линия – ако 2014 г. не донесе развръзка на политическия пат в управлението на страната, тя ще е година на битки за налагане на нов политически и корпоративен контрол върху тях. БНТ вече понася бюджетна санкция за професионалното си поведение по време на протестите. Къде по-видими, къде по-трудни за разпознаване, натискът и опитите за прокарване на интереси са факт и върху другите национални медии.
Журналистите да не се предават
Има аргументи за нови закони – за печата, за политическата реклама, за собствеността на медиите и т.н. Има нереалистични очаквания, че ЕС ще ни помогне, като установи наблюдение върху българските медии. Има накрая наивни вярвания, че ако не си купуваш вестници и си изхвърлиш телевизора, всички тези проблеми вече няма да се отнасят до тебе. Във всяко предложение има рационално начало.
Остават 3 на пръв поглед наивни метода за противодействие: граждански натиск, професионална непримиримост и активно отношение на аудиторията. Гражданските протести през изминалата година постигнаха най-важния успех на България от влизането й в Евросъюза насам – бавно, с изненада и с неохота властта започва да се съобразява с волята на хората.
Един открит опит за овладяване на основните медии ще предизвика революция и властта очевидно го разбира. Вторият механизъм е здравата професионална воля на журналистите в тези медии, последната преграда пред търговците на влияние около тях.
Накрая, има нужда от активно отношение на аудиторията от потребители на медийно съдържание. Българите се научиха да разпознават истинското сирене от ментето с тебешира и свинската мас; време е да приложат този критичен подход и към медиите, до които се докосват. (Със съкращения)
