Вържи медиите, да са мирни управляващите

www.segabg.com I 16.11.2014г. 

Снимка: Невена Тенева
През лятото Европейската инициатива за медиен плурализъм организира пред парламента протест срещу концентрацията на медийна, политическа и икономическа власт в едни и същи ръце. Депутатите твърдят, че искат да решат същия проблем, но с ограничения срещу журналистите.

 

Поредните цензори в парламента се опитват да сплашат журналистите с безсмислената идея за закон за печата

Укротяването на медиите е стара страст на ГЕРБ. Мине се, не мине, депутатите му, а и президентът от същата партия притоплят безумната си идея за медиен закон. При съсипана икономика, тотална липса на чужди инвестиции, корумпирана съдебна система, трагично здравеопазване, неграмотност и бедност новите управляващи пак се вторачиха във вестниците. Много ясно защо – там все още се намират критици, а това особено смущава управленския комфорт.

Свободните медии явно са голям дразнител на цензорите, особено на тези, които си спомнят "добрите времена", когато в България имаше само "Дело, Село и ОФ", прославящи безкритично властта. Затова няма да спрат да търсят начин да ги подчинят, докато целият медиен пейзаж не заприлича на поле със слънчогледи, които се въртят по посока на "слънцето". А на малкото останали независими вестници бъде нахлузен намордник – за да е по-сигурно, че свободата на словото в България няма да отлепи от стотното място, до което се срина тази година в класацията на "Репортери без граница". 

И ето пореден представител на ГЕРБ – Красимир Велчев, тръгва да вее байрака на вестникарската регулация. Очевидно без да разбира нищо по темата, той предлага абсурд след абсурд, а най-страшното е, че предложенията му срещат одобрението на депутати от различни парламентарни групи и току-виж минали.

Инженерът се опитва да заблуждава, че един закон за печата би гарантирал, че никой няма да може да клевети, без да носи отговорност. На тези аргументи могат да се вържат само някои по-слабо грамотни избиратели. Причината е, че наказателната отговорност отдавна е уредена в Наказателния кодекс (НК) и няма как в още един закон да се регулира същата материя. И след като не е юрист, Велчев следва да се информира предварително по тези въпроси, а най-добре въобще да не се бърка в сфера, която му е неясна.

НК винаги е предвиждал нелеки наказания за клевета и обида, както и квалифициран състав с по-тежки наказания, когато престъплението е извършено в печатна медия.

Дълги години журналистите подлежаха на затвор

След яростни дебати през 2000 г. наказанието беше променено на глоба, чийто размер стига до 30 хил. лв. Още по-големи обезщетения могат да получат и получават засегнатите, ако водят дело за непозволено увреждане по Гражданския процесуален кодекс. Там дори няма финансови ограничения и може да се стигне до доста солени суми. Отделно от това на българския съд му трябваше много време, включително няколко дела в Страсбург, за да започне да прави разлика между обида и разкриване на неудобна, но важна за обществото информация. И все още не може да се каже, че винаги го прави.

Под такъв дамоклев меч журналистите всеки ден трябва да защитават принципността, почтеността и репутацията си и в същото време да служат на обществения интерес, който изисква да се знае цялата истина за хората във властта, както и за това как харчат парите на данъкоплатците. Затова целта, която прозира от нескопосаните опити за обуздаване на печата, е прозрачна – просто да се всява страх и да се провокира автоцензура. Така както предишното правителство се опита да прокара нов НК, с който скандално да забрани дори снимането на политици на публично място. В същата бразда оре и Велчев сега – опитва се под маската на законова регулация да пробута нови наказания и нови ограничения на малкото останала независима журналистика. Защото на зависимата даже не й пука от неговите предложения. Тя дори да бъде осъдена за клевета, не плаща. И при нужда – пак се задейства.

Сред най-безсмислените идеи на Велчев е в конституцията да се запише, че медиите са четвърта власт. Някои хора наистина не разбират от метафори… Остава да им се гласува и издръжка от държавния бюджет (не че някои не си я докарват). Инженерите наистина не изучават Русо, но Велчев е на път направо да ревизира теорията му за разделението на властите. Проблемите, които депутатът посочва – че депутати и цели партии си имат медии, че издания имат подставени лица за собственици и не може да се стигне до реалните им източници на финансиране, – не се дължат на пропуски в конституцията или в Наказателния кодекс. Дължат се на това, че данъчните и прокуратурата не желаят да достигнат до корените на злото .

Ако поискат, те могат лесно да разчепкат и собствеността, и доходите, и финансовите потоци в медийните мътилки. Но не искат, не им е наредено или напротив – наредено им е да не го правят. Не недостигът от закони е проблем, а неспазването на съществуващите, както е добре известно. Затова се стига до абсурди корпулентният депутат да има само една стара кола в имотната си декларация, а бизнес партньорите му и останалите политици да имат вземане-даване от първа ръка с гигантската му медийна и разпространителска империя.

Истинските намерения на депутата Велчев впрочем си проличават от другото му предложение – да ограничи свободното движение на журналистите в кулоарите на парламента, тъй като "нарушавали личното пространство на депутатите". Това наистина е нахално, тъй като парламентът е публична институция, а квотите за журналисти се определят от ръководството му. 

Там депутатите нямат лично пространство, освен в сервизните помещения, и са длъжни да се съобразяват с това. А ако от медията на някой депутат присъстват повече журналисти, отколкото позволява квотата, това как те са влезли е проблем на охраната и на отговорните за организацията в сградата. И не може да бъде използвано срещу останалите журналисти. 

Показателно е кои пригласят на Велчев. Например Светлин Танчев – доскоро от ГЕРБ, а сега от "България без цензура" – настоява да се въведе понятието entrapment (умишлено вкарване в клопка) в компрометираща ситуация с цел публично дискредитиране и да се въведат санкции за това. Той дава за пример скандала "Верту" в 41-вото Народно събрание, когато медии организираха фалшива промоция и обещаваха да подарят луксозни мобилни телефони на депутати и неколцина се хванаха. Забележете – никой не иска наказания за депутатите, които са се изкушили от скъпите подаръци и които щяха да си ги приберат без никакви угризения на съвестта, ако ставаше дума за истинска промоция.

Така че, ясно е къде ги "стиска чепикът" депутатите – стоенето под прожекторите. Само че свободата на словото няма да се остави да бъде стъпкана от тяхната гузност.
Депутатът Красимир Велчев има амбицията да претвори метафората "четвърта власт" в дела.

Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ 

 

 

Оригинална публикация 

Българинът трябва да е по-критичен към медиите

www.sbj-bg.eu I 18.02.2014
 
 Българските медии и българските журналисти не са и не могат да бъдат мерени и оценявани като хомогенна маса. На медийната сцена у нас има 3 ясно обособени групи, които се придържат към различни професионални стандарти.  Тези групи имат различно разбиране и отношение към своята професия и упражняват различно въздействие върху формирането на общественото мнение в страната. 
 
Всяко изследване като на "Репортери без граница", което не отчита различията между тези 3 категории медии – рискува да произведе само една средноаритметична стойност, която нелепо да постави България под №100 и да не каже нищо ново за реалните проблеми на медиите в страната. 

В първата група медии стоят търговците на влияние. Това са медии повече по форма, отколкото по съдържание. На външен вид приличат на нормални вестници, сайтове и телевизии. Съдържанието им обаче е менте. "Новините" се подбират, представят или направо съчиняват според интереса на собственика, "мненията" са просто малко по-нашироко разписани "опорни точки". 
 
В интернет има суперпрофесионалисти
 
Търговецът на влияние предлага 2 основни стоки – брилянтин и оборска тор. Партиите минават от едното меню на другото още в нощта на изборите в зависимост дали ще управляват или не. Отношението към "собствените" журналисти е като към търговци на дребно. Собственикът купува и продава влияние на едро – дава гласове на партии, разпъва чадъри, назначава министри, пише закони и ваканцува на Сейшелите. 
 
От журналистите се очаква да продават брилянтина и оборската тор. Който не е съгласен, бива изхвърлен. Който се отличи с особена активност, получава… собствена партия или поне място в депутатска листа. Ако по тази група медии трябва да мерим нивото на журналистиката в България, стотното място в класацията на "Репортери"-те си е чист подарък. 
 
В България има повече проправителствени вестници, отколкото има в Беларус, а тази страна е чак на 157-а позиция! Впрочем между пресата на двете страни има една важна разлика – там проправителствената не се прави на независима (опасно е за живота). И една прилика – и тук, и там службите се изявяват като производители на медийно съдържание – кой с измислени скандали, кой с репортери под прикритие, кой направо с флашки по редакциите. 
 
Втората група са онлайн медиите, които също не трябва да бъдат мерени в едно, защото и тук картината е много по-сложна. Има суперпрофесионалисти, които започват постепенно да изместват "традиционните" си конкуренти; има поети революционери, които веят знамето на гражданската си позиция и не се интересуват от старомодни представи за професионална журналистика; има платени тролове, които изпълняват черните поръчки на търговците от първата група, имитират сайтове и акаунти, заливат с тор форумите и произвеждат поръчкови "разследвания". 
 
Има професионално мразещи. Има ченгета. Има българи на 3 морета, има и обикновени луди. Има обаче и десетки хиляди обикновени (всъщност необикновени заради своята безкористност и идеализъм) граждани, които вярват в ценностите на гражданското общество и ги отстояват с каквото и когато могат във "Фейсбук" и по блоговете. 
 
2014-а ще е година на битки
 
Едно е сигурно: делът на хората, които участват активно в новия медиен процес като създатели и потребители на съдържание, се увеличава от ден на ден, което неспасяемо подбива пазара на търговците на влияние. Вече 20% от българите разчитат на интернет за новини – това е 10 пъти повече от вестниците! 
 
В третата група са медиите от фронтовата линия на 2014-а: трите големи телевизии, двете национални радиа и няколкото останали професионални вестника с национално разпространение. 65-70% от хората в страната се информират от телевизиите в тази група. 
 
Независимо от натиска на властта, от икономическата преса и от състоянието на рекламния пазар те успяват да запазят достойна за уважение и професионална линия на поведение и задават тона на обществената дискусия по най-важните проблеми на страната. Произвеждат най-добрите и най-гледаните новини и най-важните политически и дискусионни предавания. 
 
Правят разследвания и разкриват купуване на гласове, корупция, скрити имоти и връзки на политици с организираната престъпност. Забавната им продукция понякога жили хората с власт повече и от новинарските емисии. Продуцират сериали, които казват за българската действителност онова, което никой друг не смее. 
 
Тъкмо затова тези медии са на фронтовата линия – ако 2014 г. не донесе развръзка на политическия пат в управлението на страната, тя ще е година на битки за налагане на нов политически и корпоративен контрол върху тях. БНТ вече понася бюджетна санкция за професионалното си поведение по време на протестите. Къде по-видими, къде по-трудни за разпознаване, натискът и опитите за прокарване на интереси са факт и върху другите национални медии. 
 
Журналистите да не се предават
 
Има аргументи за нови закони – за печата, за политическата реклама, за собствеността на медиите и т.н. Има нереалистични очаквания, че ЕС ще ни помогне, като установи наблюдение върху българските медии. Има накрая наивни вярвания, че ако не си купуваш вестници и си изхвърлиш телевизора, всички тези проблеми вече няма да се отнасят до тебе. Във всяко предложение има рационално начало. 
 
Остават 3 на пръв поглед наивни метода за противодействие: граждански натиск, професионална непримиримост и активно отношение на аудиторията. Гражданските протести през изминалата година постигнаха най-важния успех на България от влизането й в Евросъюза насам – бавно, с изненада и с неохота властта започва да се съобразява с волята на хората. 
 
Един открит опит за овладяване на основните медии ще предизвика революция и властта очевидно го разбира. Вторият механизъм е здравата професионална воля на журналистите в тези медии, последната преграда пред търговците на влияние около тях. 
 
Накрая, има нужда от активно отношение на аудиторията от потребители на медийно съдържание. Българите се научиха да разпознават истинското сирене от ментето с тебешира и свинската мас; време е да приложат този критичен подход и към медиите, до които се докосват. (Със съкращения)