Ерозията на европейския модел

www.aej-bulgaria.org I 05.03.2015г.

Европа стабилно се движи надолу в Индекса за свобода на словото през последните години, отбелязват от „Репортери без граници“ в доклада си за европейските страни за 2015 г, който поставя под съмнение устойчивостта на европейския модел на медиен плурализъм. Ето кои са основните изводи на организацията за състоянието на медийната среда в Европа.

Приплъзване на върха

Финландия (1-во място), Норвегия (2-ро) и Дания (3-то) продължават да оглавяват индекса, но въпреки това и тяхното представяне се влошава. Във Финландия засилващата се конкуренция накара медиите да прибегнат до сливания, за да намалят разходите си за служители. В резултат от това е налице неизбежен спад в обема медийно съдържание, достъпно за аудиторията. Страничен ефект от по-малкия брой медии е и загубата на независимост.

Поставена под номер 2 в миналогодишния индекс, Холандия изпада до 4-то място през 2015 г. в резултат на явни нарушения като атаки над журналисти по време на демонстрации и сериозно влошаване на отношенията между институциите и журналистическия сектор. Очебиен пример е забраната, наложена през септември, върху снимането в сградата на парламента без изричното съгласие на парламентаристите

Пропадането на Холандия в индекса позволи на Норвегия да се завърне в топ 3 – обичайно място за страната от създаването на класацията през 2002 г. При все това, съществуват известни притеснения относно капацитета на норвежките медии да се боравят с чувствителни и важни теми. Медиите могат да са свободни, но как използват своята свобода? Кампания на Медици без граници подчерта обезпокоителна липса на отразяване на международни кризи от норвежките медии.

В Дания глобиха през октомври 2014 г. двама журналисти, които оповестиха скандални данни в здравния сектор. Това определено се отрази негативно на страната, която разгорещено дебатира свободата на изразяване от 2005 г. Адвокатът на двамата журналисти обвини властите, че преследват „вестоносеца”, вместо да се насочат към разрешаване на разкритите проблеми.

Европейските механизми не могат да се справят с ерозията на плурализма

Правителствената намеса в медиите е реалност в много страни от Европейския съюз (ЕС). Тя е подпомогната от концентрацията на медийна собственост във все по-малко ръце, комбинирана с липсата на прозрачност по отношение на тази собственост. Това е основен проблем в Унгария (65-то място, -1), където Медийният съвет – чийто президент се назначава от министър-председателя, се меси директно в редакционната политика. ЕС не успя да се справи с този проблем

Провалът на ЕС да разпознае медиите като изключение от неговите закони за конкуренцията е друг проблем. Доминантната позиция на главните медийни групи, както и наличните пречки за навлизане на пазара на нови такива, представляват преки заплахи за медийния плурализъм. Той (плурализмът) е водещ принцип на ЕС, но сякаш европейското право не прави истинска разлика между новинарска организация и фирма за внос-износ.

Иронично, правилата за конкуренцията не успяват да парират и унгарските реформи, които правят възможно изземането на лицензи на медии, независимо, че тези действия противостоят на така ключовите за ЕС принципи на свободния пазар.

ЕС към момента няма правила, по които да се извършва разпределянето на държавните поръчки за медиите. Разпределението на държавна реклама също не е регулирано, въпреки че това е ефективен способ за упражняване на натиск върху медии, особено на местно ниво. Във Франция (38-мо място), например, Le Ravi, сатирично списание, познато като „Марсилското Шарли Ебдо“, загуби около 40 000 евро публични средства през 2014 г. поради решение на местните власти, което подозрително много прилича на наказание. Le Ravi може и да не успее да оцелее без тази сума.

Нещо повече – ЕС не изисква тези, които управляват държавните медии, да бъдат назначавани по прозрачен начин, а също и не изисква държавните медии да са независими от политиците на власт. Това остава широко отворена вратата за злоупотреби. В Италия (73-то място) начинът, по който се назначават мениджърите в държавната радио и ТВ медия RAI , създава възможности на управляващата коалиция да упражнява известен контрол над редакционните политики на медията. Аугусто Минзолини, ръководител на RAI 1, водещият обществен телевизионен канал, съобщи през 2009 г., че медията няма да отразява личните афери на министър-председателя Силвио Берлускони. Сегашният президент на RAI е назначената през 2012 г. от министър-председателя Марио Монти, бивша директорка на Bank of Italy – Ана Мария Тарантола.

Популистки натиск върху медиите

Няколко са европейските страни, поставени между 30-то и 70-то място в индекса. От началото на финансовата криза през 2007 г., развитието на държавите членки беше спъвано от редица трудности, включително растяща безработица и все по-малка покупателна способност. Това е идеална среда за популистки движения, които обвиняват елитите за кризата, а медиите за това, че са част от „системата”.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан продължава да преследва независимите медии. През 2014 г. той насочи своя гняв към медийната група на RTL като наложи такси върху рекламирането, които таргетират специфично тази медия. Благодарение на широко подкрепяна кампания, обществото успя да предотврати налагането на Интернет такса върху потреблението на данни, целяща намаляването влиянието на независимата журналистика, намерила убежище онлайн през последните години.

Крайно десният френски Национален Фронт, който днес твърди да е водещата политическа сила в страната, се прочу с това, че забраняваше на определени журналисти да посещават неговите събития. Това действие едва ли изненада някого, имайки предвид, че идва от партия, която състави „медиен план”, целящ да „атакува журналисти до смърт”. Далеч не само крайно десните във Франция декларираха своята враждебност към журналистите. Те често са таргетирани по време на протести, както от демонстранти, така и понякога от полицията.

В Италия движението Пет звезди (M5S) на Бепе Грило няма равно, когато става дума за контрол на информацията. То стриктно регулира възможността на своите парламентарни представители да дават интервюта и изглежда, че желае да контролира и самите журналисти, демонизирайки ги, когато се опитват да запазят своята независимост. Грило обвинява журналистите, че са продажни и забрани на националната медия да присъства на някои сбирки на движението.

Проблемните страни: Гърция, България, Италия и Люксембург

Гърция (91-ва) завърши пропадане с 60 места, което започна през 2009 г., след като изглежда правителството най-накрая взе необходимите мерки за борба с нео-нацистката партия Златна зора, която не се свенеше да използва насилие над журналисти. И все пак, полицията продължава да се радва на пълна безнаказаност при съприкосновенията си с протестиращи. Гърците не се изкачиха в индекса и заради провала в запълването на дупката, оставена от внезапното затваряне на държавната ERT през 2013 г. Много служители напуснаха наследника на ERT – New Hellenic Radio, Internet and Television (NERIT), след като първият президент на новата медия си тръгна. Сириза обеща да съживи ERT.

Демонстрациите и актовете на насилие срещу журналисти, които белязаха 2013 г. в България (106-та) бяха последвани през 2014 г. от вълна на паника, стартирана от проблеми в банковия сектор. В отговор на загубата на доверие в банковия сектор, правителството предложи закон, целящ да бетонира същия. Комисията за финансов надзор, която е държавна агенция, на практика бе превърната в медиен полицай. Налагането от нейна страна на глоби и заповеди за разкриване на източниците на журналисти, ясно разкрива правителственото желание да бъдат заглушени медиите, които дръзват да посочат проблемите в банковите и регулаторни системи.

Притеснителното увеличение на насилието над журналисти в Италия (73-та) съживи уплахата у медиите от мафията. Към момента 12 журналисти са под полицейска закрила, според Ossigeno per l’Informazione. Двама от „информационните герои“ на Репортери без граници – Lirio Abbate и Giuseppe “Pino” Maniaci, са сред основните мишени. Двете кучета на Маниачи бяха открити обесени в неговия дом няколко дни след като колата му бе запалена. Битката срещу свободата на изразяване се води и в съда. Ossigeno per l’Informazione съобщава за 129 заведени дела за клевета през последните 12 месеца преди средата на октомври 2014 г. – увеличение с 53%, сравнено с предходните 12 месеца.

Люксембург (19-ти) попадна в новините в края на 2014 г., поради разкритията LuxLeaks относно правителствените сделки със стотици чужденци, касаещи укриване на данъци. Страната се върна на нивото си от 2009 г. (20-то място) след година на смесица от надежда и гняв. Позитивните сигнали през 2014 г. включваха създаването на награда за разследваща журналистика. И въпреки това близките връзки между правителството, бизнес сектора и медиите сериозно пречи на упражняването на журналистическата професия.

 

Оригиналният текст на доклада на английски език можете да откриете на интернет страницата на индекса.

 

Оригинална публикация

Кризата на доверие в медиите се задълбочава

www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

 

Оригинална публикация

“Репортери без граници”: България може да падне още в класацията за свобода на словото

www.dnevnik.bg I 25.01.2015г.

Международната организация "Репортери без граници" допусна нов спад на България в класацията за свобода на словото заради наложените финансови глоби на няколко медии от Комисията за финансов надзор (КФН), предаде БНР.

Ръководителят на бюрото "Европейски съюз и Балкани" на организацията Антоан Ери заяви, че така се институционализира цензурата в България.

Комисията е превишила правата си и е потъпкала основни права, смята Ери.

"Тя няма никакво законово основание да иска от медиите да разкриват източниците си на информация в банковия сектор. Те са защитени от закони и на европейско, и на национално ниво. После идва и глобата, която е толкова висока и която под претекст, че "Икономедиа" манипулира пазарите и сее паника, всъщност цели да накара да млъкнат журналистите, които говорят за банковия сектор и за сериозните нередности в него. Всъщност това, което комисията направи беше да създаде страх сред журналистите и собственици на медии като по този начин инстуционализира някаква форма на цензура."

В последната класация за свободата на словото България падна на 100-но място от общо 180 държави, а последните действия на КФН може да засилят тази тенденция, коментира Ери.

"Всъщност стотното място никак не е славно. България е на последно място от всички страни от Европейския съюз, а това е катастрофално и никак не е изключено да продължи да пада надолу. Сложна беше и предходната 2013 г., когато по време на безпрецедентните по своя мащаб протести имаше и насилие срещу журналисти.

Колкото до институционализирането на цензурата, мога да ви кажа от личен опит, че това може да натежи повече, отколкото шамарите и счупените камери по време на протестите, така че основания за опасения им", заяви Ери.

 

Оригинална публикация

 

България е лош пример за свободата на медиите

www.mediapool.bg I 03.11.2014г. 

"България е лош пример по отношение на свободата на медиите, а в индекса за свободата на медиите за тази година тя заема 100-но място от 180 държави. Това е най-лошата позиция в Европа и ЕС", каза на пресконференция в София Жерар Чоп – председател на швейцарския офис на международната организация "Репортери без граници".

Пресконференцията бе на тема "Свободата на словото в България – къде сме в Европа? И как да си върнем независимостта?". Тя е част от проекта "Демокрацията е процес", реализиран от фондация "Дарик" с подкрепата на швейцарския "Фонд за партньорство и експертна помощ".

Според Жерар Чоп най-големите пречки пред медийната свобода в страната са голямата концентрация на собствеността в медиите, която е гарнирана с пълна липса на прозрачност по отношение на собствеността. Отделно медиите и отделните журналисти са подложени на силен политически, икономически и търговски натиск. Медиите функционират в среда на постоянна корупция, нездравословна политическа и обществена среда, допълва швейцарският експерт.

"В разговор с български журналисти, те съобщават, че има много цинизъм, много автоцензура и силна липса на надежда. Симптомите не са никак добри. Журналистиката е огледало на обществото, следователно има още много какво да се направи. Дали трябва да се губи надежда и да се примирим – убеден съм, че не бива, нещата могат и ще се подобрят. В това отношение много може да помогне журналистическата солидарност", каза Чоп. Самият той е бил дългогодишен главен редактор на швейцарското обществено радио, а сега е медиен консултант и се занимава с оценка на качеството на швейцарските медии.

Друг участник в пресконференция бе експертът Тереза Ходлер, която е прекарала седем години в Русия след падането на комунизма. Тя признава, че е наистина много трудно за медиите да превключат от комунистическата система на контролирана преса към свободна преса.

"Трудно е, трябва много години, има връщане назад. Елцин приемаше свободата на словото и критиката, за кратко време в средата на 90-те години бе постигнато много високо качество на пресата, бяхме учудени", каза г-жа Ходлер. Тя обаче споделя, че след идването на власт на Владимир Путин свободата на словото си е отишла.

"През първото лято на неговото управление се случи трагедията с подводницата "Курск" в Баренцово море и репортерите, дошли да отразяват, показаха как руските военни отказват чужда помощ, за да спасят хората. Само след няколко месеца независимата телевизия НТВ беше затворена, собственикът ѝ бе пратен в затвора, а след това – принуден да отиде в чужбина. Останаха някои независими медии, като "Независимая газета", но те са малко на брой, малки и оцеляват трудно. Над 20 журналисти са убити в този период, една от тях е Политковская", коментира Ходлер.

Според нея проблемите в България не са толкова тежки, колкото в Русия, но има някои сходства.

Журналистът Асен Йорданов от "Биволъ" напомни, че след влизането на България в ЕС е започнал организиран процес на изкупуване и монополизиране на медии. "Процесът беше финансиран от една конкретна банка, която в момента се срива и предизвика криза", каза Йорданов.

По думите му това е илюстрация за пагубните порочни процеси, които протичат в българското общество. "Сега обаче нещата са много по-ясни вследствие на тежкия провал на КТБ и публичната информация за това. В битката за свобода на словото България няма да получи помощ от управляващите, в продължение на години те демонстрират само стремеж за овладяване и пресиране на медиите", каза той.

 

Оригинална публикация 

България падна с 20 места за две години в класацията по свобода на медиите

www.24chasa.bg I 21.10.2014г. 

България отново отбелязва тенденция на спад в класацията на "Репортери без граници" за свободата на медиите, която обхваща 180 държави. През 2014-та България се намира на 100-тната позиция в изследването.

През 2013 година България е била на 87-мо място, а през 2012-та на 80-то, което означава, че за две години сме загубили 20 позиции в класацията за свобода на словото.

Тази година по-свободни медии от тези в България, според изследването на "Репортери без граници", са държави като Косово, Мозамбик, Албания, Замбия, Бутан, Кувейт и Сенегал.

Миналата година Мадагаскар е била само една позиция под България по свобода на словото, докато сега африканската държава ни изпреварва с цели 19 позиции.

На първите места отново са страните от миналата година – първа е Финландия, втора Холандия и трета Норвегия. Топ 5 оформят Люксембург и Андора.

Държавите членки на ЕС стават все по разпръснати в класацията, отбелязват "Репортери без граници", като това отдават на икономическата криза и популизма.

За тези проблеми най-добри примери са Гърция и Унгария, които съответно са с 14 и 7 места надолу в класацията в сравнение с 2013-та година.

Вижте целия доклад тук

 

 

 

Оригинална публикация 

 

АЕЖ оценява като катастрофална свободата на словото в България

www.komentator.bg I 14.02.2014

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) разпространи своя позиция във връзка с годишната класация на „Репортери без граница” за свободата на словото в България. В документа се прави анализ на ситуацията у нас, като освен това се настоява държавните институции да разследват търговията с влияние.

 
Предлагаме ви пълният текст на декларацията на АЕЖ, получена на редакционната ни поща.
 
МОЖЕ ЛИ ДА БЪДЕ ПОДОБРЕНА СИТУАЦИЯТА СЪС СВОБОДАТА НА СЛОВОТО В БЪЛГАРИЯ?
 
Неправомерният икономически и политически натиск върху журналистите е придобил размерите на епидемия, а търговията с влияние се е превърнала в основен бизнес за много медии, показват проучванията на Асоциацията на европейските журналисти-България. Тези наблюдения се потвърждават и от годишната класация на Репортери без граници, която доказва, че усещането на журналистите е за все по-намаляваща свобода на словото в България. Тази ситуация отрежда катастрофалната стотна позиция в света, която е недопустима за страна-членка на ЕС. Вероятно положението би могло да бъде подобрено, но за целта са необходими спешни действия от всички засегнати страни.
 
РАЗСЛЕДВАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА С ВЛИЯНИЕ
 
Настояваме държавните институции да поемат своята част от отговорността за прекратяване на тези тенденции. След безпрецедентните самопризнания от тази седмица на депутата Делян Пеевски, че притежава медии и че те са били използвани за т.нар. “чадър” над определени лица, главният прокурор е длъжен да поиска имунитета както на самия Пеевски, така и на другия замесен в скандала депутат – Цветан Цветанов. Трябва да бъде проведено разследване на данните, че чрез въпросните медии е извършвано корупционното престъпление търговия с влияние. Необходимо е да се изясни в замяна на какво е осигуряван този “медиен чадър”, дали има данни за взимане на подкуп или за изнудване и шантаж. С оглед на факта, че името на главният прокурор също бе замесено в скандала между двамата, е нужно да се гарантира, че Сотир Цацаров не би имал влияние върху самото разследване и че то ще се извърши по максимално прозрачен за обществото начин.
 
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА САМОРЕГУЛАЦИЯТА
 
Безспорен принос за влошаването на медийната среда в България има и липсата на ефективна саморегулация. Съществуващият модел се нуждае от надграждане, но той трябва да започне да действа отново, а не да бъде заменен от нов кодекс, за който съществуват основателни съмнения, че е създаден с цел приватизиране на саморегулацията. Едва ли може да се разчита, че наскоро приетият “Професионално-етичен кодекс на българските медии”, изготвен от Българския медиен съюз, може да бъде морален коректив, като се има предвид, че ядрото на тази организация са точно медиите, за които техният собственик признава, че са използвани за “чадър”.
 
РЕГУЛАЦИЯ СЪС ЗАКОН – НО НЕ СЕГА В ТОЗИ ПАРЛАМЕНТ
 
Вън от съмнение е, че трябва да се подобри и регулацията в областта на медиите. За приемане на ново законодателство в тази област обаче е необходимо парламентът да се ползва с висока степен на обществено доверие, в противен случай ще остане подозрение за опит за политически контрол върху медиите. За съжаление, настоящият парламент не отговаря на това условие и по тази причина не е препоръчително да се поставя на дневен ред разглеждането на закон за печата или за медиите, като цяло. Биха могли обаче да бъдат направени някои законодателни промени, свързани с регламентирането на политическата реклама, за да се избегнат случаи на узурпиране на ефир за политически цели, какъвто видяхме съвсем наскоро. Разумно би било и да се приемат по-ясни правила за осветляване на собствеността на медиите. Ясно е, че Министерството на културата не се справя със задачата да следи за достоверността на данните, които печатните издания подават към регистъра на собствеността.
 
ВЪТРЕШЕН ИНТЕГРИТЕТ НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ЖУРНАЛИСТИ И КОЛЕГИЯТА
 
Разбира се, съществена част от отговорността за медийната среда се пада на самите журналисти. Бихме искали да призовем колегите да бъдат максимално честни със себе си и с обществото. Рано или късно, онези, които злоупотребяват с позицията си на журналисти, преследвайки други цели, биват разобличавани.
 
АПЕЛ КЪМ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И РЕКЛАМОДАТЕЛИТЕ
 
Не на последно място, подобряването на медийната среда зависи от потребителите и рекламодателите. Ако рекламирате в медии, добили печалната слава на съмнителни пропагандатори, на търговци на влияние или просто на подлоги, това в даден момент ще се отрази негативно върху вашия бизнес. Уважаеми потребители, не позволявайте да ви лъжат, бъдете критични към всичко, което ви се поднася. В началото на годината бяхме свидетели на фрапантен случай, при който медии нарочиха абсолютно невинен човек за убиец. Бойкотирайте подобни издания – не ги четете, не ги гледайте, не рекламирайте в тях!
 
 

България е последна по свобода на словото в ЕС

www.mediapool.bg I 12.02.2014

България се е сринала до 100-ното място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото за 2014 година, сочи доклад на организацията, публикуван на нейния сайт.

Страната отново е на последно място сред членките на Европейския съюз след тежка година, белязана от 5 месеца на мащабни протести и политическо напрежение, отбелязва организацията в доклада си за  180 страни.

Миналата година България бе на 87-мо място.

Независимите журналисти, особено разследващи репортери, междувременно бяха изложени на тормоз, който може да приема формата на палежи на автомобилите им, посочва още документът.

В частта за ЕС докладът на "Репортери без граници" отбелязва, че в някои страни се наблюдават неблагоприятни тенденции при защитата на свободата на информация. Сред тях са Великобритания и Франция – традиционно уважаващи свободата на медиите държави, които обаче имаха тревожна 2013 година.

Организацията отбелязва също така обезпокоителните тенденции в Гърция, която за пет години се е сринала с над 50 позиции в класацията и сега е на 99-о място. Тревожни са данните и за Унгария, отбелязва още организацията.

В годишния си доклад базираната в Париж организация предупреждава за "растяща заплаха по цял свят” от "тенденция на интерпретиране нуждите на националната сигурност по твърде широк и застрашителен начин”.

Съединените щати се открояват с преследването на Едуард Сноудън, присъдата над предалия информация на "Уикилийкс” редник Брадли Манинг и тайното събиране на данни за телефонните разговори на Асошиейтед прес. САЩ са паднали в индекса по държави с 13 места.

На челните места в класацията са Финландия, Холандия и Норвегия, а на последните – Еритрея, Северна Корея и Туркменистан.

"Репортери без граници" изготвя класацията си по шест критерия за всяка страна: плурализъм, независимост на медиите, работни условия и автоцензура, законова рамка, прозрачност и информационни инфраструктури. Всяка страна получава оценка между 0 и 100, като 0 е идеална ситуация.

Оригинална публикация

102-ма са убитите журналисти през 2010 г.

в. Класа | 04.05.2011

 

Азия държи първенството по смъртни случаи

 

102-ма журналисти са убити през 2010 г. по време на изпълнение на служебните им задължения, обявиха от Международния институт по печата (I.P.I.). Поводът е 3 май Международният ден на свободата на печата. От "Репортери без граници" обявиха 38 врагове на свободата на печата в света през 2011 г.
Азия държи първенството по най-голям брой загинали журналисти по време на изпълнение на служебните си задължения – през 2010 г, с регистрирани 40 смъртни случая. Америка е на второ място, а Пакистан (16 убити) е най-опасната страна за представителите на медиите. Статистиката сочи, че 15 са репортерите, загинали в Африка, в зоната на юг от Сахара, 8 в Близкия изток и Южна Африка и 7 в Европа.
Броят на смъртните случаи през миналата година доказва неоспоримо факта, че последните четири години са най-смъртоносните в историята за журналистите.
В Мексико, където продължава да се разгаря острата борба между наркокартелите и силите за сигурност, са регистрирани 12 убити журналисти през изминалата година. В Хондурас, където се наблюдава увеличение на убийствата след свалянето от власт на президента Мануел Зелая през 2009 г. с военен преврат, пък са обявени 10 случая. В Северна и Южна Америка, както и в други части по света, безнаказаността за тези, които убиват, нападат, тормозят и заплашват журналисти, остава проблем, посочват от IPI.
Сред най-драстичните трагични инциденти е този с Джозеф Ернандес Очоа – 24годишната студентка по журналистика в Университета в Хондурас, и с кореспондента на тв канала Canal 51 TV, които бяха простреляни над 20 пъти в гърдите, след като колата, с която пътуваха, бе обстрелвана над 36 пъти от терористи в неосветен участък на пътя. В Куба през 2010 г. правителството се съгласи да освободи 29 журналисти, задържани през 2003 г. Журналистите в латиноамериканската островна държава на Карибите продължават да работят в условия на силни ограничения.

Стр. 20

Оригинална публикация

“Репортери без граници”: По свобода на медиите България е дори след Унгария

в. Дума | 21.03.2011

 

Страната е на последно място в ЕС, сочи индексът на правозащитната организация

 

Медиите в България имат по-сериозни проблеми със свободата и незавизимостта, отколкото колегите им в Унгария. Това показва класацията на "Репортери без граници" за първите месеци на годината. За заплахите пред медиите в европейски и световен мащаб говориха политици и експерти на форум в Будапеща, организиран от ПЕС миналата седмица. Представители на Групата на социалистите и демократите в ЕП бяха в унгарската столица, за да се срещнат с местни журналисти и специалисти по свободата на словото. България е била спомената на форума няколко пъти като държава, в която независимостта на медиите е застрашена. Освен в Унгария свободата на изразяване и правата на журналистите са под заплаха в страни като Италия, Франция, Румъния и България, се казва в анализ на участниците, публикуван в издание на FEPS (Фондация за европейски прогресивни изследвания) със заглавие "Медиите трябва да бъдат свободни". Освен ограничената и съмнителна независимост на печатните издания и липсата на плурализъм на медийния пазар в България има явни случаи на насилие над журналисти, заявяват европейските експерти. Заплахите към репортери и собственици на медии също са описани като "сериозни проблеми". Стряскащи са и последните данни на организацията "Репортери без граници", според които България все по-бързо се срива в световната класация за свобода на медиите. В края на 2010 г. страната е била на незавидното 71-о място, а преди нея са всички членки на ЕС и държави като Того, Тринидат и Тобаго, Тайван и Танзания. Новата скала на организацията за първите месеци на 2011 г. описва ситуацията още по-тревожно. България е сред държавите с "чувствителни проблеми" в свободата на словото. Италия и Франция бяха разкритикувани за засилващите се тенденции на контрол над медиите. Премиерът Силвио Берлускони чрез медийната си империя владее няколко телевизии и определя правилата на рекламата. Няма независими вестници и редактори, сливат се управляващите и тези, които трябва да ги контролират, предупредиха участниците в дискусията. Във Франция пък една банка контролира печатните издания и електронните медии в една трета от страната.

Стр. 5