в. Дума | Галя КЛАРК | 21.07.2011

От детския буквар сме закърмени, че книгата е прозорец към света. Не може същото да се каже за българските телевизии, уви. Електронната медия е критикувана както от познавачи телевизионни критици и авторитети, така и от всички останали потребители. Неслучайно отзивите са предимно лоши – на хората в България им е писнало от реклама и "рекламни" репортажи, лоши като смисъл и лошо поднесени новини, предавания за псевдозвезди и звездички, някакви пошли реалита. Документалните и научнопопулярни филми у нас почти изчезнаха, пък и не бяха интересно направени. Скука лъха от екрана, едни и същи лица се въртят до забрава. Не е така обаче на Острова. Тук телевизията наистина си струва да се гледа и може да се каже, че е прозорец към света, защото функцията й да учи не е затихнала
Авторитетът на обществената телевизия Би Би Си е безспорен и не случайно – Би Би Си има четири канала, всеки със своето присъствие във всекидневието на хората. Новините са поднесени и изпипани професионално. По обществената телевизия, разбира се, категорично няма никаква реклама, което е цяр за душата по време на филмите. Освен това изключително съществен е фактът, че Би Би Си е монополист по отношение на политическите предавания. Интервю с премиер или шеф на опозиция няма къде да гледате освен по Би Би Си. Конкуренцията е принудена да взема интервюта от публичната телевизия и да цитира обществената като източник на събитие. Така авторитетът на публичната телевизия е на подобаваща висота. На политиците също, тъй като не дават всеки ден интервюта на всякакви възможни телевизии. Не доскучават на хората като всекидневните появи на министри в България по всички възможни канали.
И тук не липсват сапунки
като Coronation Street и Eastenders, но за всяко ниво тв култура си има съответните потребители. В същото време ценителите на оперна музика може да гледат невероятни предавания, като операта е представена не като старомодна и овехтяла продукция, а "секси", интересна и "цветна". Човек, дори и да не я обича, започва да се интересува от арии, изпълнители, композитори. Класите в обществото намират своите телевизионни ниши и продукти. Средната класа се радва на вдъхновяващи сериали като за производството им се конкурират Би Би Си и Ай Ти Ви. Сред най-популярните филми на синия екран през последните 12 месеца бяха "Downton Abbey", "Silk", "Hustle", "Upstairs, Downstairs", Шерлок. Сега се правят нови серии на "Шерлок" и "Silk". Изпълнението на актьора Бенедикт Къмбърланд в ролята на Шерлок Холмс от ХХI век, възроди
модния шик на джентълмена
и осъвремени историята на прочутия детектив.
В България почти напълно се изгуби просветителският дух, познавателният характер на телевизията. В Англия предавания, документални и научнопопулярни филми разказват и просвещават като зрителят ни най-малко не скучае. Водещите са професионалисти поне в две области – археология, астрономия или друга специалност плюс телевизионна журналистика. От сериите на Майкъл Портильо може да се научи много за развитието на жп гарите от викторианско време до наши дни, в предаването "Country file" и "The Coast" няколко водещи разказват интересни истории за определен район във Великобритания. В това предаване човек дори и да не пътува из Острова, научава много за археологията, геологията, индустрията и не на последно място – за дивата природа в съответното място. Чудя се кога ли българските телевизии ще направят подобни предавания за собствената ни страна. В друго предаване водещата Мери Портас пък води битка с недостатъчно доброто обслужване в магазините. Тя дава съвети към собствениците на малки магазинчета, които не издържат на рецесията и са пред фалит или на нула, как да възродят бизнеса си. Променя им щандове и витрини, въобще цялостно преобразява интериора и поведението на продавачи и собственици. Така успява да изправи на крака много от магазините.
Интересна е програмата "Dragons’ Den", която също е купена в различни страни, включително в Румъния и Русия. При нея млади бизнесмени и изобретатели представят бизнесидеите си пред няколко милиардери и капацитети в бизнеса, като идеята е най-добрите да получат от тях инвестиция, която да помогне за реализацията им.
Великолепни са т.нар. документъри, особено в областта на историята и археологията. Безкрайно интересни бяха сериите за египетския фараон Тутанкамон и
генетичното изследване на ДНК на мумии
за да се установи кои са баща му и майка му. Зрителят научава за битките на кралица Будика с римляните завоеватели в Източна Англия, за археологическите находки на Острова. Често известни археолози са и водещи, например Алис Робъртс в "Digging for Britain" и Нийл Оливър в "A History of Scotland". Те не само участват в създаването на сценария, наясно са за какво става дума и говорят с разбиране, вдъхновение и ентусиазъм.
Въобще това е едно от нещата, които липсват на българските телевизии – добри водещи, които да са професионалисти в областта, която представят, а не само да произнасят думите от сценария си. Един от хубавите примери в това отношение е предаване за астрономия и космос на проф. Брайън Кокс. Той е звезда в професията си, звезда и на екрана – в началото на 40-те си години, с младежко излъчване. Сам признава, че е бил заразен от професионализма и ентусиазма на американеца Карл Сейгън, който беше известен астроном физик и чудесен водещ на авторското му предаване "Космос".
Хората гледат какви ли не интересни програми съобразно интересите си. Тук има голяма общност любители на птиците, които обичат да ги наблюдават с бинокли, организират специални походи с цел наблюдение. Предаването "Spring Watch" е уникално. Разполагат се денонощно няколко камери на различни места, където гнездят птици. Освен по телевизията и в реално време по интернет човек може да гледа как птиците се хранят, грижат се за малките си и прочие, като обективите ги проследяват от
съвсем близка дистанция.
Имаше едно интересно тв предаване дали днес е възможно да се живее като Св. Франциск от Асизи, без пари.
Водещият, който освен телевизионер е и свещеник с висок ранг в църквата, вървеше из Англия, разбира се, придружен от оператор, и се опитваше да живее, без да заплаща нищо с пари. Предлагаше да свърши някоя работа и вместо заплащане да му дадат подслон и храна.
Безкрайно интересно е и "Antique Road Show". Това предаване се провежда в околностите на различни замъци. Професионални оценители дават оценки на старинни предмети, които са попаднали по наследство или при случайни обстоятелства в ръцете на обикновени граждани. Някои от тях са изключително редки и ценни за изненада на собствениците им, нерядко купили ги от разпродажби за стотинки.
Има отделен канал Yesterday, по който има най-различни предавания за история. Тук много основни са предаванията за Втората световна война, но не липсват и интересни програми за битките на британската флота с испанската Армада.
Основните телевизии BBC и ITV
спорят за популярност и зрители
най-вече с реалити шоу програми. "X Factor", "Britain Got Talent", "Strictly come dancing" са световно известни формати, някои от които бяха закупени и в България. Едно от най-красивите обаче бе реалити шоуто за търсенето на певица, която да изпълнява ролята на Дороти в известния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър "Вълшебникът от Оз".
Програмите тип телевизионни състезания са най-разнообразни. "The Weakest Link" с водещата Ан Робинсън дава парична награда само на победителя, "Mastermind" пък е много специално, тук наградата е само купа, но пък самочувствието да си с най-добрия ум е невероятно. Изключително трудни са въпросите при университетското предаване "The University Challenge", при което тимове от най-умните студенти на престижни университети се борят за приза. В това предаване времето се цени, то "върви" динамично, води го политическият журналист и публицист легенда Джереми Паксман.
Дано БНТ и останалите телевизии разберат, че наистина трябва да са в полза на зрителя. Не е достатъчно да се имитира дизайн и цветове на тв студиа. Развлечението трябва да е умно, а не просташко. Зрителите искат да научават нови факти, но поднесени не по скучен начин, а с въображение, ум и професионализъм.

Стр. 24

Оригинална публикация

www.blitz.bg | 21.07.2011

Махат водещата на новините от есента

Любимата на милиони българи Ани Салич се разделя с малкия екран тази есен. През новия сезон ръководството на btv замисля генерални промени в нюзрума на медията, пише “Всеки ден”.
По свое желание Ани Салич застава зад кадър и вече няма да чете новините. Новата й длъжност ще бъде продуцент и сценарист на документални филми за поредицата на телевизията “btv документите”. Освен това ще отговаря за съгласуването на екипите на новинарските емисии. Всъщност новата й позиция я прави шеф и е своеобразно повишение за водещата.
Самата Ани взела решение да се премести, защото й е омръзнало животът й да е на показ и всяка вечер да се прибира късно при семейството си. Мотивирала се е и с факта, че вече 10 г. е на екран.
Партньорът й Юксел Кадриев все още не е наясно с разместванията, а шефовете на медията не са му казала как ще се развива кариерата му. Ясно е само, че на мястото на Ани Салич ще застане красавицата Виктория Петрова, която вече има солиден опит в централните емисии. Най-вероятно тя ще си партнира с Юксел.

Оригинална публикация

www.sporta.bg | 21.07.2011

Финалът за Суперкупата на България между ЦСКА и Литекс ще бъде предаван по bTV Action, съобщиха от БФС.
В последните дни усилено се говореше, че мачът може да не бъде предаван по никоя телевизия, особено след скандал между bTV и клубовете.
В крайна сметка стана ясно, че от телевизията ще изпълнят договора си и ще предават двубоя на живо. Срещата е на 30 юли на стадион "Лазур" в Бургас.
"Няма начин мачът да не бъде излъчен. Този двубой се явява последен от миналото първенство и след като телевизията е имала договор за въпросния шампионат трябва да излъчи и последния двубой", заявиха от БФС.

www.e-vestnik.bg | Юлиян Огнянов | 21.07.2011

Светла Петрова е завършила радиожурналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работила е в Българско национално радио от 1988 до 1995 год. като водеща на сутрешния блок на програма „Хоризонт”. Напуска радиото през пролетта на 1995 год. след бунта на журналистите от „Хоризонт” срещу цензурата и уволнението на седмина от тях. След това работи като шеф на отдел „Вътрешна политика” на вестник „Демокрация”, водеща на предаванията „Денят” и „Седмицата” по Дарик радио. През 1997–1998 год. отново е в БНР, директор на програма „Хоризонт”. Работи и в „Екип 4” в Българската национална телевизия (БНТ).През 1999–2001 год. е програмен директор на БНТ. От април 2001 год. е автор и водещ на предаването за анализи и полемика на bTV „Сеизмограф”. Напусна го преди няколко месеца със скандални обвинения към медията за упражняване на цензура и манипулации под различна форма.
- Стана ли дискусионното предаване дефицитно в ефирните телевизии?
- Очевидно е станало, защото, ако с фенер тръгнеш да търсиш, най-много да попаднеш на какво – на един “Референдум” по БНТ, ако става дума за класическо дискусионно предаване. Иначе чат-пат могат да се чуят дискусии в сутрешните блокове, но класически дискусионен формат на практика няма. Аз се опитвах в „Сеизмограф” да правя полемика по важни за обществото казуси, не казвам че винаги е било само дискусионно предаването, но там редoвно присъстваше дискусията като форма. Защото за мен това е задължително, когато трябва да се търси решение на болезнен за обществото проблем. Когато има някакъв конфликт, политически, социален или друг. До истината трябва да се стига така – чрез съпоставянето и противопоставянето на различните гледни точки. Това е дискусията в крайна сметка. И защото трябва да има многогласие в обществото, защото трябва да се чуват различни гласове. Не е задължително да си съгласен с всички, но просто трябва да могат да се чуват всички гласове. Докато в момента какво установяваме – че почти всички медии и особено националните електронни медии говорят в един глас. Почти отсъстват различните, другите, цветните, критичните гласове. Винаги ще има нужда от такива предавания и това, че отсъстват в момента, е следствие на един очевиден политически натиск над медиите.
- Който е само сега или го е имало непрекъснато?
- Всяка власт е искала да подчини медиите. Всяка власт би се радвала медиите да са много съгласни с нея, да я аплодират за това, което прави. Но по-умните власти или по-умните представители на човешкия род, които са попадали във властта, са били наясно, че такъв тип медии не са необходими, а пък това противоречи и на природата на медията. Природата на медията, и в частност на журналистиката в медията, е да бъде коректив на властта. На властта са й много по-необходими критичните медии – говоря за принципна, обективна, дори добронамерена, бих казала, критика, която изхожда от интереса на обществото. Властта много повече има нужда от такава критика и аз, докато бях в „Сеизмограф”, не се уморих да повтарям това с наивната, както се оказа, надежда по някакъв начин да стигне до мозъците на сегашните управляващи. За жалост, обаче, не бих ги причислила към категорията властимащи, които се радват на критичните медии. Обратно, те започнаха една самоубийствена политика – самоубийствена за тях самите, за обществото и за държавата като цяло. Те решиха безапелационно да подчинят медиите.
- Медиите все пак са четвъртата власт.
- Не, не, медиите са първата власт, няма какво да се заблуждаваме. Много съм щастлива, че тази мисъл се роди преди години в моя младежки мозък, а впоследствие вече я чух произнесена на глас от умни, мъдри хора, от капацитети, обществени авторитети, които очевидно бяха доловили същото-че медиите са първата власт на модерния свят. Точно затова тези, дето уж там са обозначени като първа, втора, трета, много искат да подчинят точно тази власт, защото знаят, че от нея зависи движението на обществените процеси ; от нея зависи до голяма степен и оценката на техните действия, но не в пълна, не в абсолютна степен. Защото безспорна самоизмама е, че ако в медиите излизат само похвали и само позитивни оценки за едно управление – и така се връщам към началото на мисълта си – пълна заблуда е, че по този начин едно правителство може да се закрепи и да бъде харесвано от хората. Нищо подобно!
Властта я крепи политиката й. Ако тя няма адекватна политика, ако не съумява да движи икономиката, да осигури условия за нормален живот на хората, за нормално развитие на бизнеса, няма как да се спаси тази власт, ако ще да я обслужват най-хвалебствените медии на света. И тоталитарният режим е много показателен пример в това отношение. Защото ако можеше медиите, дето хвалят, едногласните медии да закрепят една власт и един режим, ние и досега щяхме да си живеем във времето на така наречения социализъм. Само че онзи режим си копаеше гроба и онази система, включително с помощта на подчинените медии, накрая катастрофира. Така ще се случи с всяка власт и с всеки управляващ, които искат да подчинят медиите и да ги заставят да бъдат единствено мегафони за успехите й.
Напоследък има направо бих казала брутални за слугинажа на медиите примери, които честно казано ме карат да се срамувам, че съм представител на тази професия. Но иначе не се срамувам от това, което съм правила в журналистиката, защото съм се стремяла да бъда честна със себе си и честна с хората, за които съм работила – слушатели, зрители, читатели.
- Имало ли е натиск спрямо вас в бТВ?
- Истината е, че в бТВ е имало най-малко натиск над мен. Може би, защото когато отидох в телевизията, вече си бях създала име, популярност в професията и сред публиката и защото се знаеше, че съм доста остър характер, доста автономна в мисленето и независима в журналистическата си работа, не е имало директен натиск над мен-не само в тази, но и в другите медии, където съм била. Просто е известно, че категорично отказвам да изпълнявам поръчки, които са в несъгласие със съвестта ми . Аз затова останах 10 години в бТВ, защото се радвах на пълна, на абсолютна свобода 9 години и 2-3 месеца от това десетилетие. На моменти тази свобода даже ми идваше малко в повече.
- Говорим за времето – Симеон, Станишев и Борисов.
- Да, говорим за времето на Симеон, на Станишев и чак в края на първата година от управлението на кабинета Борисов започнах да усещам дискомфорт. По-рано бях усетила вече натиск над новините, защото нашите новини спряха да приличат на себе си, започнаха да се отдалечават от образа си в предишните 9 години. Това може би за масовата публика остава скрито, защото въпреки всичко колегите се стремят да опазят БТВ като свободна, независима, критикуваща медия. Стремят са да я опазят, но става все по-трудно, когато отгоре има натиск. Той е ясен за малка част от хората -ръководството на нюзрума, част от продуцентите може би. Те се опитват да го отбиват, да го прикрият някак, обаче не се получава, защото на моменти, според мен, е много директен. Той минава през собствениците на телевизията, които и да са те; също така притиснати са и част от мениджърите. Всеки може да бъде шантажиран по някакъв начин. Дали чрез личния му живот, дали чрез бизнеса му, дали чрез нещо друго, но в съвременния свят, когато човек е оплетен в толкова много връзки и отношения, всеки може да бъде злепоставен; винаги може да се намери нещо, с което да бъде орезилен.
И понеже в момента по върховете на властта са хора, които произлизат от милиционерските и полицейските среди, те имат един професионален инструментариум, който носят от миналото със себе си и за жалост смятат, че с него могат да управляват държавата и медиите. И точно това правят – чрез рекет и шантаж мачкат и държавата, и медиите. Този натиск се засилваше във времето и ще става още по-силен в месеците до изборите, в даден момент и аз започнах да го усещам. Но не е единствен политическият натиск, който ме накара да напусна. Имаше вече натрупвания у мен; нагласа, че ми предстои подобна раздяла, защото в последните години ми беше трудно да работя по чисто технически причини. На практика в предаването не се инвестираше нищо, бе оставено без всякакъв ресурс.
- Това ли бе начинът, свиването на бюджета?
- Ами да, това бе един от начините да се притиска предаването. Но по правило в частната телевизия са свити бюджетите. Гледам, че и в новините от време на време стягат коланите, но новините са приоритет – едно седмично предаване не може да се сравнява с тях.
- Но когато то е емблема?- Да, така е, но за жалост мениджърите на БТВ от една страна го възприемаха като емблема; от друга, не правеха нищо, за да може то да продължи да бъде емблема. Да не говорим, че част от тях и то свързани с програмата имаха подчертано тенденциозно отношение към „„Сеизмограф”” и понякога работеха точно в обратната посока, защото мисля, че като вътрешна продукция предаването пречеше на някакви чисто комерсиални схеми и отдавна този слот беше станал прицел на програмни мераци. Та те искаха да го има „„Сеизмограф”” в програмата на бТВ, но да не е на това относително централно място, в подстъпите към праймтайма, а да бъде изместено в някаква ниша; ако може и през нощта да отиде. А аз бях разработила това време, за десет години предаването си бе създало сериозен контингент от публика, но не ставаше за пренасочване на пари от бюджет и реклама. В програмата на бТВ вътрешна продукция са само новините, сутрешният блок, до неотдавна „„Сеизмограф”” и отскоро „Тази неделя”. Всичко друго се прави от така наречените независими продуценти. Само че с независимите продуценти могат да се постигнат всякакви договорености – на масата и под масата – и част от парите, които се въртят около техните продукции, да се отклоняват и към мениджърите на телевизиите. Докато от „Сеизмограф” – не! От „Сеизмограф” всичко, което влизаше като реклама, отиваше в касата на бТВ. И според мен това бе втората много сериозна причина да е такава съдбата на предаването – че обективно не можеше да се впише в печалбарски схеми .
А третата посока на пресиране беше през външните продукции, което в контекста на сегашното управление стана част от политическия натиск. Тоест, от една страна, имаше директен политически натиск, но на всички беше ясно, че няма как да махнат „Сеизмограф” и да го запратят сутринта, например, защото предаването е знаково, емблема, както казвате вие, и такава промяна моментално ще се изтълкува като политическа репресия. Затова тихомълком решиха да го обезкървяват чрез външните продукции. И във външните продукции се появиха много добри имитации на журналистика. Защо казвам имитации – те на пръв поглед абсолютно приличат на журналистика; даже обират всички награди, както виждаме, хората от тези програми. Само че не е ясно как се акумулират средствата там. Дали тези превъзходни интервюта и всякакви други форми, които се появяват, не са, всъщност, плод на някакъв договор с ПР агенция или пък с държавна институция.
Например, след като приключи мандатът на предишните управляващи се разбра, че продуцентската къща на Евтим Милошев, която прави „Комиците” и „Нека говорят” с Росен Петров, е получила 1.8 млн. от кабинета Станишев покрай кампанията за годишнината от независимостта на България. Като наблюдавам кой как се държи сега в ефира, допускам, че определени външни продукции – не само в бТВ, а и в другите телевизии – получават от управляващите три пъти повече, като по този начин просто се купуват медиите. Разбира се, предполагам, че всичко става в рамката на закона, но това не го прави по-малко морално укоримо, нито отменя отговорността на медията, която не би трябвало да мами своите потребители.
Сегашната власт бурно доразви употребяваната и от предшествениците й практика, известна в близкото минало с името „Нахранете журналистите”, и я издигна до невиждани висоти, превръщайки в действителност медиите в свои ПР агенции. По-големи или по-малки ПР агенции на национално и регионално равнище, защото в провинцията е още по-страшно и журналистите там са още по-малко защитени от произвола на властите. Сега идвам от интервю за група провинциални медии – радио, вестник и сайт – и беше истинско удоволствие да говоря за тях, защото те специално се борят за чистотата на професията, опитват се да правят обективна и независима журналистика, но както разбрах, това им коства много. А повечето от останалите не устояват на натиска и се предават и продават. До такава степен, че няма нужда от посредничеството на истинска ПР агенция, когато трябва да се извае някой властнически образ. „ПР-медиите” отлично се справят със задачката, заблуждавайки публиката със своята контролирана журналистика, в която и най-неудобните въпроси обикновено са предварително договорени.
Затова казвам, че това са имитации, които убиват журналистиката. И когато един политик може срещу съответното заплащане да отиде в такова предаване и с уж много напрегнато и остро интервю да си свърши отлично работата, защо той да идва при мен, където няма да има тази сигурност. Аз винаги може да задам един или два въпроса повече, дето да го поставят натясно, за които той не е предупреден и би се замислил как да отговори, без да се злепостави. Така в частните телевизии започнаха да стават все по-дефицитни териториите на автентичната журналистика.
*Интервюто е взето през юни 2011 г. във връзка с разработването на магистърска теза по телевизия във ФЖМК. Публикуваме го със съгласието на събеседниците. Със съкращения.

Оригинална публикация

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 21.07.2011

В началото на новия телевизионен сезон – през септември, се очаква да бъде телевизионната премиера на "България он ер". "Класа" научи, че в екипа вече са привлечени две от най-популярните лица в родния ефир – Радинела Бусерска и Милена Милотинова.
"България он ер" ще внесе в най-скоро време в СЕМ документи за изменение на цифровата си лицензия. Това бе заявено по време на проведената работна среща между членовете на СЕМ и медийна група "България он ер", на която бяха представени промените в програмната политика и направленията на развитие на медията. По думите на Виктория Миткова, изпълнителен директор на медийна група "България он ер", новият тв канал ще реализира информационна, коментарна и развлекателна програма с общ политематичен профил, със силен акцент към икономическата тематика. Идеята за създаването на новото програмно съдържание е основана на убеждението, че българското общество има нужда от една медия, с повече информация, с повече коментари, с повече задълбоченост в предаванията, които ще бъдат основно публицистични. "Темите, които основно ще бъдат засягани в програмата, ще бъдат от макро- и микроикономиката, финансите, малкия и средни бизнес", посочи Виктория Миткова. Желанието на медийната група е да покаже, че в България се случва добър бизнес, че страната ни ежедневно има своите постижения и прави своите стъпки в положителна посока и развитие. Миткова посочи, че програмата на телевизията е адресирана към цялата аудитория, като очакванията са, че част от таргет групата и потенциалните зрители са тези с по-висока степен на образование и представителите на висшия мениджмънт от различните сфери на икономиката и бизнеса. Съдържанието ще има и образователна насоченост. Според Виктория Миткова медийната група има желанието да създаде телевизия, по-различна от останалите, със свой собствен индивидуален език и комуникация с публиката. Гръбнакът на програмата ще са новините, които ще бъдат на всеки кръгъл час. В новинарските емисии ще се търси и проследява развитието на темите. Предаванията ще са с кратка продължителност – от 5 до 27 мин, съобразени с динамиката и начина на живот на техните зрители. Много важно според мениджмънта на "България он ер" е във всички предавания да личи и да бъде реализирана идеята за полезност.
Надя Маринова отбеляза, че фокусът на новините на "България он ер" ще бъде към бизнеса, към икономическите тенденции и към корпорациите в България и към това, което се случва там, с идеята да го отразят, а не да го промотират. Другото важно намерение, което е поставено като цел, е чрез цялата програмна схема и чрез всички предавания да бъдат създавани "нет уъркинг" групи в интернет, като така зрителите от наблюдатели на програмата се превръщат в активни участници, даващи идеи и предложения, и през телевизията да бъдат търсени конкретни решения по казуси. Програмата ще бъде обективна, като позитивното говорене на правилен книжовен и разбираем български език ще бъде отстоявано като основен принцип. Програмната схема и политическите избори ще бъдат пречупени основно през бизнес гледна точка, като се отделя повече внимание на бизнес платформите, икономическите стратегии и т.н. Спортните теми и шоубизнесът ще бъдат представени през ракурса на инвестициите у нас.
Виктория Миткова обобщи, че посланието на медийната група със старта на новата телевизия,е, че България е част от света и че българите трябва да се гордеят с нещата, които се случват в страната. "Навярно на хората им е в повече този негативизъм в новините и от печата, и от електронните медии. Ще се опитаме да бъдем обективни и много позитивни на фона на драматизирането и представянето на случващото се около нас от повечето медии в тон на песимизъм", заключи Миткова.

Стр. 15

Оригинална публикация

в. Торнадо | 21.07.2011

"Ще се оттегля на изток" (I’ll retire East) е казал ядосан Рупърт Мърдок пред тълпата репортери, които са го чакали пред залата "Уилсън рум", където медийният магнат даде показания във вторник пред Комисията по култура, медии и спорт към долната камара на британския парламент.
Репликата му е била отговор на въпрос дали възнамерява да се оттегли след грандиозния скандал с подслушване на мобилни телефони, който доведе до ареста на 6-ма журналисти, закриването на таблоида "Нюз ъв дъ уърлд" и оставката на двама от шефовете на Скотлънд ярд. Милиардерът е бил бесен и заради нападението спрямо него на протестиращ в залата по време на изслушването журналистът Джони Марбълс от сп. "Ню стейтмън" го замерил със сладкиш с яйчен крем, докато магнатът отговарял ia въпроси на депутатите. Рупърт Мърдок е проявявал интерес към пазара на печатни медии в Източна Европа още докато притежаваше bTV, разкри пред "Торнадо" българин, работил отблизо с фирмата на милиардера "Нюз корпорейшън". При създалата се ситуация е логично той да потърси нови пазари за експанзия на вестникарската си империя каза източникът. Закриването на "Нюз ъв дъ уърлд" несъмнено е удар – това бе седмичник с тираж 7.5 милиона. Но по-тежки са последствията от сканадала и оттеглянето на рекламодателите не само от таблоидите, но и от сериозните издания на Мърдок като в. "Таймс" например. Акциите на "Нюз корпорейшън" се сринаха със 17.9%, отказана му бе и покупката на лондонската телевизия БиСкайБи." България ще е плацдармът за Източноевропейската експанзия^ на Мърдок, защото той е отлично запознат с медиите, рекламата и бизнес климата в страната. За стартирането на нов таблоид у нас Мърдок може да разчита на част от старите новинарски кадри от bTV. Не е изключено да направи работна група (workshop) за български журналисти под ръководството на изпитани кадри от съкратените служители на "Нюз ъв дъ уърлд". Бившата шефка на "Нюз корпорейшън" Ребека Брукс, която също подаде оставка след скандала, обеща на съкратените близо 200 човека, че ще се постарае те да работят отново за корпорацията, дори и в чужбина." Методите с подслушване на британските журналисти имат благодатна почва в България – коментират саркастично хора от бранша – тук бяха подслушани дори телефоните на премиера и това нямаше абсолютно никакви последствия за хората, които са го правили.

Стр. 43

в. Новинар | Калин Терзийски | 20.07.2011

Аз винаги съм знаел, че в България има цензура. Тази цензура се нарича… Сега, подгответе се да си записвате, защото цензурата има дълго име като името на испански хидалго. Тя се нарича: Подмазвачество Безразличие Угодничество Страхливост Шуро Баджанащина Връзкарство Раболепие Лоялност (към дерибеите) Съобразяване с Конюнктурата Нечестност Глупост Баналност Конформизъм Робско Примирение и Алчност.
И така. Цензурата не е като оная, която поправя писмата на домашната помощница на Швейк, написани от концлагера (в които са зачеркнати неудобните думи като "тиф" и "обелки" и се е получило нещо като: тук много жени боледуват от петнист……., храним се предимно с картофени…….).
Българската цензура е политически коректна, лоялна към институциите, лоялна към корпоративните интереси и така нататък. Тя е модерна и елегантна като проститутка, която е станала "Мис България" преди месец.
Ето защо ми дойде наум това. Преди месец от едно елитно (хахаха) списание ме помолиха да напиша статия за това какво мисля за новопоявяващите се това лято телевизионни формати. Аз, освен писател и гневен човек, в поне петнайсет години от живота си съм бил телевизионен сценарист. В момента съм председател на Сдружението на българските телевизионни сценаристи. Може би затова от списанието ми бяха избрали именно такава тема.
И аз бързо и акуратно им отговорих с три страници текст. Моето изключително честно и професионално мнение. Лично мнение. На писател и на гражданин.
В отговора ми се казваше, че това, което най-осезаемо и силно лъха от тези летни телевизионни формати, е една тежка, гнетяща и неприкрита алчност. Сребролюбие, лъщящо като мас над вода. Това беше и си остава моето мнение. Уточнявах, че лъха на алчността на всички, които взимат участие в тия формати. От продуцентите до кандидатите за участие. Тоест те са едни възпитателни формати. Възпитаващи народа в сребролюбие. Пари, пари, пари. Това е посланието на тези формати. Така написах аз в своя материал.
И естествено от списанието ми отговориха, че не са очаквали това от мене.
И аз се разплаках. От безсилен яд. От отчаяние и чувство за безизходица.
Ето какво си казах: В България писателят, пишещият човек, мислещият и имащ мнение човек…
… може да спечели пари само ако напише или каже това, което очакват от него! Само ако каже лицемерна, цензурирана, удобна полулъжа.
Спомних си с тъга Васа Ганчева.
Но… Ужасяващото е още повече това, че сега повечето ми сънародници, които прочетат тези редове… та повечето ми сънародници мазно, злорадо, по български, по робски ще закимат доволно с глави и ще кажат мъдро: Глупакооо… ти това сега ли го разбираш?! Като си писател, да не мислиш че и тебе няма да те купят? Ще пишеш това, което очакват от тебе… и хоро ще играеш! Че нали те ти плащат бе, шашкънино! Даже и мненията ще си промениш… ще станеш удобен! Защото иначе никой няма да ти публикува нещата. Защото твоето мнение, ако е неприятно за хората с парите – не струва и две стотинки.
Пари, пари, пари. Ние сме българи! Ние сме роби! Ние цял живот и само се съобразяваме! Имаме си мнение само за вкъщи. Иначе мнението ни за в списанията и за пред обществото трябва да е гладко, плъзгаво, удобно и да се харесва на турците, на джелатите, на мутрите и на другите наши мили господари – т.нар. Хора с парите. Разбра ли, глупакооо.
Така ще ми викнат моите братя – българи и роби.
А аз ще наведа глава.
Безсилие.
В България има цензура. Тя се казва Продължаващо Робство. В Душите Ни.

Стр. 6 – 7

Оригинална публикация

в. Сега | 20.07.2011

След кратко боледуване в понеделник вечерта почина колегата спортен журналист Евлоги Атанасов (34 г.). Той бе изявен баскетболен коментатор на срещите от българското първенство, излъчвани от телевизия "Канал 3", както и на международни срещи по "Евроспорт".
Погребението ще се състои днес от 13.30 ч. на Малашевските гробища в София.

Стр. 22

Оригинална публикация

в. Дневник | Красимир ЯНКОВ | 20.07.2011

Уникалното изслушване в парламента продължи почти три часа

Това е денят, с който най-малко се гордея в моя живот." С тези думи на медийния магнат Рупърт Мърдок започна и завърши уникалното му изслушване вчера в британския парламент по повод скандала с неговите вестници в страната. Над 40 години след като стъпи на този пазар, той бе подложен на кръстосан почти 3-часов разпит от 13 депутати за това какво точно се случва в неговата корпорация, кой какво е знаел и кой носи отговорност. До него седеше – и в действителност отговаряше през по-голяма част от времето – синът му и вицепрезидент на корпорацията "Нюзкорп" Джеймс Мърдок. Към края на изслушванията млад мъж хвърли хартиена чиния, пълна с пяна за бръснене, по лицето на магната, което предизвиква боричкане в залата и 10-минутно прекъсване. След инцидента медиите коментираха, че случилото се е скандален пробив в сигурността на парламента и че след него Мърдок по-скоро ще събере симпатии на масовата публика като нападнат старец и ще измести в новините важните въпроси от изслушването. Рупърт и Джеймс Мърдок многократно се извиниха за скандала с подслушванията, който втора седмица разтърсва не само британските медии и полиция, но и цялата държава. В отговорите си те твърдяха, че много неща не са им били докладвани навреме и че погрешни решения са взимани от техни подчинени и особено от юрисконсултите на корпорацията. Изслушването пред комисията по култура, медии и спорт бе открито от Джеймс Мърдок като председател на "Нюз интернешънъл", собственик на британските вестници, които причиниха скандала, с извинение за страданията, причинени на жертвите на подслушванията. Съвсем малко след това той бе прекъснат от баща си, който кратко заяви: "Бих искал да кажа само едно изречение. Това е денят, с който най-малко се гордея в моя живот." Впоследствие той каза, че е бил шокиран и се е срамувал, когато е прочел преди две седмици за случая, който е превърнал дълго тлеещия скандал в проблем, разтърсил доверието на британците не само в печатните медии, но също и в полицията и политиците, включително и в премиера Дейвид Камерън. На въпрос обаче дали се чувства лично отговорен за това фиаско, 8о-годишният Рупърт Мърдок отговори просто: не. Удряйки по масата с ръка, за да подчертае всяка своя дума, той заяви, че закритият на 10 юли таблоид News of the World е представлявал под 1% от бизнеса му и че той лично не е в състояние да следи делата на 52 000 служители на компанията. За отговорни той смята хората, в които лично той е вярвал, и вероятно онези хора, в които неговите подчинени са вярвали. Мърдок призна: "Разрушихме доверието на нашите читатели."
В заключителното си изявление той каза: "Искам всички жертви на подслушванията да знаят колко напълно и дълбоко съжалявам. Като се извинявам, не мога да върна назад случилото се. Въпреки това искам да знаят колко дълбоко е моето съжаление за ужасното нахлуване в техния живот."
По-рано вчера бившият началник на лондонската полиция сър Пол Стивънсън и бившият помощник-комисар в Скотланд ярд Джон Йейтс се изправиха пред парламентарната комисия по вътрешни работи.
Сър Пол каза, че съжалява за наемането на бившия редактор от таблоида News of the World Нийл Уолис за ГК консултант на лондонската полиция. Стивънсън бе попитан от британски депутати за луксозна безплатна почивка в СПА комплекс "Шампнис", свързан с Уолис. Стивънсън се защити, че е получил безплатните процедури чрез семеен приятел, а връзката на Уолис с комплекса е "проклета случайност". Началникът по комуникации в Скотланд ярд Дик Федорсио обвини Йейтс, че е помогнал на дъщерята на Уолис Ами да получи работа в британската полиция. От своя страна Джон Йейтс се защити, че просто е получил биографията на Ами Уолис в електронната си поща и я е предал нататък, без да й помага допълнително. "С господин Уолис сме приятели, но не сме близки", подчерта Йейтс, който твърди, че е напуснал поста си, защото скандалът с подслушванията и връзките му с Уолис са пречели на работата му. При редакционното приключване на броя все още се провеждаше изслушването пред комисията по медии и култура и на Ребека Брукс, бивш главен редактор на News of the World и бивш изпълнителен директор на "Нюз интернешънъл", която е разследвана от комисията за нейната роля в подслушванията, които са се случвали в редакцията на таблоида, докато тя го е управлявала.
***
Това е денят, с който най-малко се гордея в моя живот. Бях много подведен. Това не е оправдание. Може би е обяснение за слабия ми характер. News of the World е по-малко от 1% от (печалбите на – бел. ред.) компанията ни. Давам работа на 53 000 души по цял свят, които са горди, големи, етични и уважавани професионалисти.
Хората, на които вярвах, не казвам кои, не знам на какво равнище, ме разочароваха и смятам, че постъпиха безчестно, предадоха компания и мен. Те трябва да си платят.
Рупърт Мърдок, председател и изпълнителен директор на News Corporation
Искам да кажа колко много съжалявам лично и колко много ние съжаляваме, особено за жертвите на незаконните подслушвания и семействата им.
Бях напълно шокиран, засрамен и ужасен, когато разбрах за случая с Мили Даулър (убитото момиче – бел. ред.) преди две седмици.
Нямаме такива планове (за издаване на нов таблоид в неделя) засега. Това не е приоритет на компанията. Сега не е време да мислим за това.
Джеймс Мърдок, председател на News International

Стр. 8 – 9

Оригинална публикация

в. Телеграф | 20.07.2011

Сутрешният блок на TV7 "БОдилник" стана най-гледаното предаване в родния ефир и кабел, сочи статистиката
"БОдилник" постигна най-добри резултати в сутрешния сегмент в петък, 15 юли, и беше най-гледано сред младата аудитория 18-34-годишни в периода между 8,30 и 9,01 ч. Предварителните данни на GARB показват, че сутрешният блок на TV7 е достигнал пазарен дял от 18,94%, с което осезателно изпреварва конкурентите си в същия часови пояс. В следващия половин час отстъпва само на една телевизия и поддържа втори по гледае-мост резултат.

Стр. 11