www.luboslovie.bg I 09.07.2014г.

Леда Аврамова е магистър по Връзки с обществеността на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Има над 15 години професионален опит в международни и неправителствени организации. От 2005 г. до 2008 г. работи по проекти на Програмата на ООН за развитие и Фонда на ООН за население. От 2009 г. е ръководител на отдел „Връзки с обществеността” в БТА. Специално за Любословие и Андрей Велчев тя споделя своя ценен опит и “know how” . Разказва и значимоността на това да си грамотен във век на технологии и умението да плуваш в морето на инфорамционния поток.

Представете се с няколко думи на нашите читатели:
Самопредставянията са винаги несигурна, хлъзгава територия. Носят риск от проява на нескромност и предполагат вглеждане в себе си през собствените очи. А гледането навътре от личната камбанария изкривява картината. И все пак – аз съм PRпо професия, идеалист по призвание и оптимист по душа.
Какво е агенционната журналистика за вас?
Агенционната журналистика е тип дейност, чиито основни правила не са се изменили по същество с годините. Достоверност, точност, обективност и бързина са критериите за качество на работата на информационните агенции. Техният авторитет се основава на това, че търсят и представят фактите – казват какво се е случило, без да коментират. В безпристрастността е силата на този вид журналистика. Времето променя и развива нейните инструменти, но не и нейните принципи.
С какво се промени публичният облик на БТА през последните години?
БТА е по-открита в сравнение с предишни времена. Причина за това са не само изискванията на дигиталната епоха, която направи част от информационните ни продукти общодостъпни.
Отвъд рамките на основната си дейност – да разпространява изчерпателна информация за всички важни събития у нас и по света – за БТА добрите новини са мисия и кауза. Опитваме се да намираме и показваме позитивни неща и да дадем гласност на благородни, полезни за хората инициативи. Мрежата от кореспонденти, която имаме във всички областни центрове, е безценен ресурс в това отношение. Тя ни дава очи не само за проблемите на „България извън София”, а и за техните достижения, и за истории с чисто човешки поуки. Обикновено те се случват „по места” и извън фокуса на общественото внимание, а си струва да бъдат разказани. Работим много и по теми, свързани с българската култура и история.
Снимките винаги са били основно изразно средство на БТА и информационните агенции като цяло. Технологичният напредък вече им позволява да достигат много по-лесно до хората. Архивът на агенцията съхранява над 5 милиона кадри, на ден излъчваме над 600 снимки, вече имаме и собствен видеопродукт. Той е открит, безплатен за достъп на сайта ни. От няколко месеца работи СТУДИО БТА – в него представяме интервюта по актуални теми. Наред с личностите от новините, рубриката търси непознати лица и различни гледни точки към обществено значими проблеми Опитваме се динамиката, обновлението на емисиите и информационните ни продукти също да бъде част от променения ни публичен облик.
Събитията, които организираме, са неотменна част от дейността на БТА. Стремим се те да насочват погледите към конструктивното, да търсят разумни решения, да срещат разнопосочни позиции. Форматите са различни – дискусии, кръгли маси, семинари. Особено важни са ни културните събития. Изложбата „Родени свободни”, която представя българския възрожденски печат, е една от любимите ми наши инициативи. В нея събрахме, с незаменимата помощ на Националната библиотека, вестници и списания, издавани в Румъния преди Освобождението, заедно със снимки на техните редактори, издатели, сградите на първите печатници и машини. Интересно е образите в нея да се видят, а текстовете – да се прочетат; навярно това е причината за успеха й във всички 15 града, посрещнали я досега. Световните срещи на българските медиите по света, традиционно наше събитие от 10 години насам, са не само професионален форум, а място за среща и подкрепа на колеги, опитващи се да съхранят българското извън границите на страната.
Опазване и почит към историческата памет, търсене на национални каузи, обществено обединение – това са идеите, зад които БТА застава като институция.
Как БТА се защитава от copy-pasteкражби?
Трудна битка е тази и ежедневна. БТА се защитава с всички позволени от закона за авторското право средства.
Смятате ли, че PR определя дневния ред на новините?
PR е наука, превърната в последно време и в наши условия до голяма степен единствено в занаят. Връзките с обществеността са също и технология и като всяка технология могат да бъдат използвани с добри и недотам добри цели. Дневния ред на новините го определят разнопосочни интереси. Би било непочтено към колегите журналисти, ако отговоря на въпроса Ви положително. Да, PR се опитва да предлага теми и насока на мислене за тях в медиите. Дали им диктува дневен ред е въпрос на редакционна политика.
Кой са вашите принципи при работа с медии и журналисти?
Принципите ми са същите, каквито са принципите ми в живота – доброжелателност, откритост и коректност. Взаимното уважение е задължителна част от работата. Предлагам го и го ценя високо.
С какво PR различен от рекламата?
Това е подробно описано в учебниците, даже виц има по темата и едва ли ще кажа нещо ново. И PR, и рекламата са начини на казване –това е общото помежду им. Оттам нататък те са отделни елементи на единна система. Имат различни цели, специфика, методи, публики. Трябва да функционират в такова равновесие и взаимовръзка, че да бъдат полезни за цялостната система.
Имате ли модел на подражание или любим PRгуру?
Нямам модел на подражание. Избягвам да си правя кумири, дори в професионален план. Има хора, които ме вдъхновяват, но то е цялостно – заради личностните им качества и заради начина, по който общуват със света. В работата си отварям очите за добри примери. И за лоши също.
Какви са ролята, естеството и отговорностите на PR мениджърите?
Моето десетгодишно дете казва – „Искам работа като твоята: мислиш, пишеш, говориш по телефона и се виждаш с хора. Само дето всичко е много спешно.” Идеално определение – конкретно, разбираемо и изчерпателно. Извън шегата – естеството е да предоставят информация и да осигуряват организация, ролята им е да направят видим полезния ефект от работата на институцията, а отговорностите са като на всички – да си вършат качествено работата. Много важен е екипът, който им помага в усилията. Имам щастието да съм част от такъв екип.
Какво е интерактивен PR?
По дефиниция – PR на дигиталното общество, което общува основно в интернет. А иначе – интерактивният PRе по-трудният, но и по-ефективният PR. Интерактивността на всяка дейност придоби в съвременния свят елемент на задължителност. Особено в комуникациите – ако навремето е било важно основно какво казваме, и да го кажем достатъчно високо, сега е много по-сложно. В днешно време трябва много да се внимава точно как го казваме, какво ни отговарят и как отвръщаме след това. „Широката публика” на практика се превърна в израз без съдържание. Широката публика се фрагментира и този процес ще продължава. Ще има все по-значимо и осезателно разделение на множество публики със собствени характеристики. Интерактивният PRе чувствителен към техните различия; той не само говори, а и слуша с наострени уши. Иначе няма как да бъде успешен.
Допълват ли се журналистиката и PRили вече си пречат?
Това зависи от хората, които ги практикуват, от техния професионализъм, добронамереност и почтеност. Полезно взаимодействие винаги може да бъде намерено.
Селфи-журналистиката и селфи-PR- вредни ли са за професията?
Не мога да отговоря еднозначно. Факт е, че стават все по-популярни като модел. Би било хубаво, ако целите им са градивни. Дори от името е видно, че границата с изтъкване на лични заслуги и обслужване на собствен интерес е съвсем крехка. Говоренето за себе си е позитивно, ако повод за него е добро дело, което сме направили и от което полза биха имали и други хора.
Социалните медии износиха ли се като инструмент в PR?
Не са се износили, напротив, процъфтяват. Не са толкова далеч назад времената, в които се наричаха просто социални мрежи, а не медии. Възможността им да достигат светкавично и категорично до големи групи хора бързо ги превърна в инструмент на PR, това е нормално и закономерно. Силата на мрежите, като медии и не само, е в конструирането на реалности, включително фалшиви, на масово и индивидуално ниво. Доста подходящо средство за PR, особеноако решим да го употребяваме манипулативно. Критичното мислене не е у дома си в социалните мрежи, примери за това има много – от наглед безобидните измислени цитати до банкова паника. Но те имат мощен заряд и не мисля, че изхабяването им като комуникационен канал предстои в близко бъдеще.
Прессъобщение или пресконференция? Кое е по-ефективно?
Зависи от това какво искаме да кажем. Зависи и от това дали имаме какво да кажем. Съдържанието следва да определя формата, а не обратното. Прессъобщението и пресконференцията са части от класическия PR инструментариум. Като такива, те са и най-популярни, а и най-достъпни. Няма как тяхната ефективност да се мери сама за себе си, освен по чисто количествени критерии – трябва да бъдат мислени като част от цялост, а не изолирано.
Вашето пожелание за читателите на ЛЮБОСЛОВИЕ?
Да четат повече, отколкото пишат. Грамотността и мисленето са задължителни условия за успешно плуване в информационното море. А да се плува е важно, защото спасяването на давещите се е… знаете. 

Оригинална публикация 

www.sbj-bg.eu I 08.07.2014 г. 

Продукция на Българското национално радио е сред финалистите за престижните награди The Rose d´Or (Златната роза) на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU).

До миналата година конкурсната надпревара беше само за телевизионни и интернет продукции, а от тази година във фестивала, който е с 53-годишна история, за първи път участват и радио програми в три категории: комедийна драма, радио риалити и забавни радио програми. Авторитетно международно жури номинира само по три предавания в категория.

Сред финалистите в категорията Радио риалити е продукцията на редакция „Радиотеатър“, програма „Христо Ботев“ на БНР – „Тампере“, глава шеста на документалния проект „Един по-дълъг път до полето на боя“.

Номинацията за наградите The Rose d´Or е четвъртото международно признание за „Един по-дълъг път до полето на боя“ след номинацията на 39-ата Международна фичър конференция в Берген, Норвегия, през 2013 г. за епизод 1 „Ернротови“, наградата При Марулич, Хърватия, за епизод 4 „Когато телата загинат…“ и номинацията на фестивала PRIX EUROPA 2013 за същия епизод.

Победителите ще станат ясни на официална церемония на 17 септември в Берлин. Наградите The Rose d´Or определят стандарта за съвършенство, оригиналност и артистичност в забавните програми на телевизията, интернет и радиото.

Сред носителите на наградата са Барбара Стрейзанд, Мъпет шоу, Михаил Баришников, Лайза Минели, Бени Хил, Монти Пайтън, Сирк дю солей, Джули Андрюс, Мистър Бийн, Найджъл Кенеди, Шърли МакЛейн и още много световно известни имена.

В тазгодишното издание на наградите участват повече от 400 програми на 100 радио-телевизионни организации и продуцентски компании от цял свят.

Оригинална публикация 

www.manager.bg  I 09.07.2014 г.

Откакто Мърфи формулира гениалния постулат "Ако има и най-малката вероятност да се случи нещо неприятно, то непременно ще се случи!", мърфологията живее, расте и се смее във всяка област на живота и неговите производни – наука, етика, икономика, философия. Остроумните философски принципи забавляват, но и са елегантен компас, който под формата на шега, с намигване сочи и обективни истини.
Надникнахме в голямата световна енциклопедия по мърфология в раздел „Реклама” и ето какво открихме там:
1. Първи закон на Фостър
Рекламата винаги е по-малко актуална, отколкото смятат нейните създатели.
2. Втори закон на Фостър
Много по-лесно е да се създаде реклама за Уникален Продукт, отколкото да се направи такъв самия продукт.
3. Трети закон на Фостър
Стратегията за рекламна кампания винаги се появява след като мине известно време от началото на самата кампания.
4. Четвърти закон на Фостър
Рекламодателите никога не получават крайния резултат във вида, в който са очаквали да го получат.
5. Пети закон на Фостър
Агенциите никога не извършват цялата работа, която са планирали по даден проект.
6. Шести закон на Фостър
Разходите за рекламна кампания винаги са повече, отколкото клиентът може да си позволи и по-малко, отколкото са си представяли хората от криейтива.
7. Закон на Фостър за четенето на делови издания
Изданията, посветени на бизнес тематика се четат по пет основни причини:
- Да се осведомиш за последните интриги.
- Да се провери публикуван ли е пиар за компанията.
- Да отдъхнеш с облекчение, че истината не е станала обществено достояние.
- Да прочетеш малко гадости по адрес на конкурентите.
- Да се видят обявите за работа.
8. Закон на Фостър за свръхзадачите на рекламата
Рекламата е жизнено необходима за стоките, защото
- те почти не се различават една от друга;
- повечето хора нямат нужда от тях.
9. Закон на Фостър за свръхзадачите на рекламните агенции
Не е нужно винаги всички да са доволни, но бизнесът на рекламните агенции се състои в това да се опитват да убеждават всички, че са доволни.
10. Биографично допълнение на Фостър
Тружениците в рекламата, които наистина са започнали като пощенски куриера, винаги забравят да споменат, че по това време тяхната рекламна агенция е принадлежала на техен роднина.
11. Победният метод на Фостър
За да спечелиш награда на рекламен фестивал, трябва да направиш всичко възможно да станеш член на журито на фестивала година по-рано. И да наградиш този, който може да бъде избран за член на журито следващата година.
12. Рекламен принцип на Панджер
Никой не купува полуистини, но някои нямат нищо против да поглъщат стопроцентови лъжи.

Оригинална публикация 

www.spisanie8.bg I 08.07.2014 г. 

"Измислен метод за въздействие на съзнанието и подсъзнанието" – това посреща във вездесъщата "Уикипедия", потърсите ли 25-ия кадър. Науката по-скоро развенчава идеята за прословутия зомбиращ образ. Но колкото пo-отдалечено във времето е едно събитие, толкова вероятността за спекулации е по-голяма. "Доверявай се, но проверявай" – гласи една от "най-крилатите" фрази в политиката и верни на журналистическата си мисия, решихме да направим точно това. После стана ясно, че сме имали основание…
Тук е мястото сърдечно да благодарим на всички 32-ма доброволци, които откликнаха на поканата ни за "интерактивно проучване за влиянието на рекламата с изненади", отправена в социалните мрежи. Това беше всичко, което хората знаеха за предстоящия опит, преди да направят възможен нашия журналистически експеримент.
Може би точно тези 32-ма приятели с вълнение очакват резултатите и мнозина ще прескочат направо към "финала" с логичния въпрос: "В какво се забъркахме?!". Но търпението им скоро ще бъде възнаградено в допълнение към вкусния сладолед и чашите вино, с които ги почерпихме.
Целта на експеримента беше изцяло журналистическа – при ясни условия да потърсим какво ще се случи при въздействие с 25-и кадър и да ви го представим необременено от нашите или нечии други тълкования.
Разбира се, консултирахме се с психолози – те настояваха за лабораторна среда, няколкоседмични наблюдения на над 100 човека и анкети с минимум 180 въпроса. Ние обаче нямахме ресурса, нито лиценза да се превръщаме в научен институт или университет и се спряхме на семпъл вариант за нашия чисто журналистически експеримент.
ЦЯЛОТО
МЕДИЙНО
ВОЙНСТВО
Трябваше ни нещо кратко, привличащо вниманието, което също така няма да отнема много време на нашите приятели. Спряхме се на видеорекламите, като внимателно подбрахме такива, които имат явни собствени послания. Търсихме силни, въздействащи и едновременно с това забавни клипове, всеки от които не по-дълъг от минута и половина. Разделихме ги в 3 блока и вмъкнахме скрити образи от различен характер и с различна цел.
Какви да бъдат? Е, щом стигнахме до този въпрос, идеите ни скачаха от това да стимулираме участниците да пият вода до яденето на скакалци, птичи гнезда или мадагаскарски хлебарки…
Какво?! Да, трябваше да търсим нещо екстравагантно, което иначе никога не би ви се дояло, особено в редакция като нашата, пълна с вегетарианци. Освен това – при експеримента ни нямаше пострадали хора, животни и извънземни… а само митове. И за информация – спряхме се на скакалците, макар и трите обсъждани блюда да са считани за деликатеси в някои страни.
Минимумът от участници според психолозите трябваше да е поне 31, за да имаме нужната представителност.
19 часа, вторник, "Фотосинтезис Артцентър". От 45-има потвърдили предварително, минути след уречения момент заветният 32-и доброволец зае удобно мястото си на първата редичка пред видеостената.
СЕДМИЧЕН КИНОПРЕГЛЕД
Излязохме пред хората, обяснихме им, че трябва да гледат внимателно порциите реклама и после да ни отговорят честно и без много замисляне на въпросниците, които ще раздадем.
Както в класическа кинозала настана тишина, светлините се приглушиха, а проекторът завъртя движещите се картинки с добавения от нас 25-и кадър. Той бе с "класическата" продължителност 1 /25 част от секундата – достатъчно, за да бъдат забелязани от перцептивните ни сетива, но не и съзнателно разчетени като образ Най-важното, което искахме да разберем, бе дали чрез 25-и кадър могат да се предопределят нашите действия от нечия чужда воля. За формулирането на "правилните" въпроси и анализа им безценна помощ ни оказа психоложката Светлана Велкова, която очевидно успяхме да заразим с искрица от нашия ентусиазъм.
Вперени проследявахме погледите на вторачените от своя страна във видеостената наши приятели, а след като първият
няколкоминутен блок премина, включихме лампите и раздадохме въпросниците. Бяха по 2 страници за всеки от трите блока. Подредихме ги така, че участниците да не виждат питанките ни за следващите етапи, докато не им кажем да отгърнат на тях.
9,99
Първият блок бе със социални реклами. Раздадохме с блокчетата и по пакетче с флумастери, за 7-8 минути гостите ни в тишина се захванаха да пишат старателно – да ни кажат какво мислят за всяка от рекламите, как им е повлияла, как ги е накарала да се чувстват… Само че това, което ни интересуваше, беше доста различно от попълненото и очакваното. Защото ключовата дума съвсем нелогично на пръв поглед беше… флумастери.
Докато гледаха видеото, освен умилителните рекламни послания, в 1 /25 от някои секунди гостите ни, без да подозират, гледаха и… нещо голямо и зелено. Като най-първосигнално бяхме решили да видим дали можем да повлияем в отношението им към цветовете. В някои от рекламите сложихме по 2, в други по 3 или 4 зелени образа, най-вече под формата на кръгчета и райета, понякога ясни, понякога размити, в зависимост от яркостта на самото изображение, върху което се проектираха.
Последвахме и съветите на професионалистите, за да влезем и ние в кожата на истински манипулатори. Задачата се оказа сложна, тъй като зеленото трябваше едновременно да е отличимо от останалите кадри, но и да не е прекалено видимо. Затова прибягнахме до тактиката на някои от големите компании, за които се знае, че са използвали скрита реклама, и прожектирахме нашето зелено не между, а върху изходните кадри.
При избора на цвят се спряхме точно на зеленото с логиката, че обичайното черно е твърде логично, синьото също по традиция се асоциира с писането заради химикалките, а измежду останалите надделя аргументът, че все нали сме си точно зелено списание.
Кой флумастер щяха да издърпат хората, за да попълнят с него нашия дълъг въпросник? Дали се бяха "хванали за зеленото" след нашето "облъчване" с 25-и кадър? Нямахме търпение да разберем, но първо следваха другите два експериментални блока.
Отново спряхме светлината и пуснахме втората порция реклами… Око да види, ръка да пипне, нали така? И след като окото видя, дали щеше ръката да пипне това, което очаквахме?
ВОИНА НА СВЕТОВЕТЕ
Вторият блок от 6 реклами бе на екологична тематика. В него предизвикателството ни беше насочено към нещо съвсем различно – апетита на зрителите.
За това ни вдъхнови една любопитна история, разказана от Таня Христова – режисьор, диригент и приятел на Списание 8. Преди доста години наши режисьори се озовали на гости на кинообмен в Америка. След поредната прожекция внезапно и необяснимо нейният преподавател и колега Янко Янков изпитал невероятното желание да вкуси… суров картоф. Поривът бил толкова силен и продължителен, че се отразил и на физиологично ниво – режисьорът усетил силно пресъхване на устата си и едвам издържал няколко часа. Дочакал официалната вечеря с чужденците продуценти и пред смаяните погледи на колегите си поръчал на сервитьора лелеяното "лакомство": салата от сурови картофи! Впоследствие разбрал от един от американските продуценти, с които се заприказвал, че причината е в 25-ите кадри, вмъкнати в рекламите по време на презентацията на американците.
Разбира се, не сме до такава степен нехуманни, та да караме хората да ядат подобни неща, бяхме обещали на гостите си сладолед и именно него щяхме да им предложим накрая. Но преди това трябваше да видим дали пък не можем да събудим интереса им към странните пържени скакалци, за които ви споменахме по-горе -любим деликатес на учудващо голяма част от хората по земята…
Така екологичните реклами се сдобиха с доста неекологични картинки на няколко пъти и само за по 1/25 от секундата. Появяваха се жив, зелен и симпатичен скакалец и пълна чиния с препърженки насекоми, които може би не биха били мечта за нашенския гурман, но биха предизвикали обилното слюноотделяне на източния му колега. Един вид -еквивалент на суровия картоф от примера на Таня, защото идеята е да се появи нещо, изглеждащо вкусно, което обаче е освободено от нашите размисли.
Доста крайно, ще кажете – да опитваме с нещо толкова далеч от културата и възпитанието ни. Точно провокацията обаче беше и целта ни. Защото след втория блок бе ред на новите въпросници. Там сред вече обичайните питания за ефекта от рекламите, незабележими в прегръдката от други екологични теми, се мъдреха въпросите за това кое алтернативно блюдо от застрашен вид
бихте пробвали на масата си, а също и кое от списък с животни е на изчезване.
ЖИТЕЙСКИ ФОТОШОП
Третият блок бе най-дълъг – 7 минути с 5 изцяло комерсиални реклами. Бяха избрани заради естетическите и развлекателните си качества: красиви, остроумни и зареждащи с добро настроение. Хората се смееха, усмихваха, оценяваха хрумките на находчивите рекламисти. Но за момента – не и грубичката игра във въображението на експериментаторите журналисти.
Веселите кадри всъщност се редуваха с… ужасии. Обичат си ги много хора, страхът също е чувство като останалите и именно него търсехме ние. Всички понякога сме гледали (или закривали очи по време на) филм, в който на екрана се показва озъбено чудовище или хтоничен демон.
Постарахме се да покажем "2 в 1", затова избрахме прословутия зловещ клоун от "То" на Стивън Кинг. Идилия с бебенца… а сред тях усмихнатият злодей, оголил хищнически острите си зъби.
Може би се досещате – целта ни не бе да създаваме психоза, а да проверим до каква степен е възможно приятното чувство, изградено чрез сюжет, цветове, музика и звуци, да бъде помрачено и дори заменено от чувството на страх и напрежение чрез присъствието на скрити демонични образи на екрана.
Разбира се, обективното измерване на промяната тук щеше да е значително по-трудно и затова по съвет на психолозите използвахме подробна емоционална скала, с която уж гостите оценяваха видените реклами, но подсъзнателно ни казваха това, което търсехме: как се чувстват, повече усмихнати от видеата, или уплашени от бледия зъбльо.
От една страна, изкуството е активна форма на комуникация, в която образите са своеобразен език, предаващ значения. Те се преживяват различно от всеки заради характера и житейския му опит. Но щом изкуството е форма на комуникация, то въпреки различията хората имат поне някои сходства във възприемането на едни и същи културни "продукти". Тази теория на немския психолог Арнхайм ни даде основание да направим скали, чрез които да следим измененията в моментното състояние на зрителите.
БИГ БРАДЪР
След като всичко приключи, прибрахме въпросниците, благодарихме на гостите и им обяснихме,
че експериментът е бил свързан с 25-ия кадър. За щастие, никой не се ядоса от прикритата истина, срещнахме разбиране и се отървахме без синини.
А както вероятно сте нетърпеливи да прочетете какво се бе получило, така и ние веднага се заехме да подредим резултатите.
Разбира се, реално въпросите от първата част нямаха отношение към експеримента ни – те трябваше просто да отклонят вниманието на гостите ни от истинския избор. Затова първо преброихме изписаното с избраните флумастери. Черен, син, жълт, червен, кафяв или интересуващият ни най-много зелен?
Случи се и нещо, което не бяхме предвидили – в началото на различните блокове или между въпросите някои от хората решиха и смениха флумастера си. Но стига приказки, нека оставим да говори статистиката:
• Зелено – 13
• Синьо – 11
• Черно – 9 (почти само от мъже)
• Червено – 8
• Жълто – 2
Изненада! Значи все пак от нас биха се получили доста прилични манипулатори – дали това е повод за гордост, или за замисляне? Дали го бяха регистрирали, или не, дали връзката бе толкова пряка и непосредствена, но факт е, че почти половината от хората се бяха спрели именно на зелените флумастери. Както обещахме -тълкуванията оставяме на вас.
ГАСТРОГУРУ
Но може би избързахме с хвалбите. Защото, докато в първия блок постигнахме осезаем успех с въздействието на 25-ия кадър, при гастрономическата си пропаганда претърпяхме пълен провал. Опитът ни да накараме зрителите неистово да прегладнеят за пържени скакалци се оказа неуспешен.
На въпроса кои животни сред жаби, скакалци, таралежи и делфини са най-застрашени от изчезване, нашите насекоми не успяха да се класират високо. Искахме да проверим дали образът на скакалеца е останал в съзнанието на зрителя, но вероятно, без да искаме, задействаха "алармата" на ума и той бързо припомни на хората какво са слушали или чели някога по въпроса. Най-масов отговор бяха делфините (27 гласа), следвани от жабите (3). Таралежите и скакалците си поделиха само по 1 глас.
"Кой деликатес бихте опитали на всяка цена, дори ако видът е на изчезване?" Очевидно тук успяхме да заобиколим когнитивното познание, но в крайна сметка съпротива оказа моралът на участниците. Негативен сигнал за експеримента ни, но много позитивен в крайна сметка за нас и света, в който живеем.
Тук трябва да отбележим, че 2/3 от хората бяха посочили, че при всички решения, които вземат, се съобразяват с приетите норми за добро и лошо. Яденето на застрашен вид очевидно бе счетено за "лошо" и съответно най-масовият отговор бе "Нито един от посочените". Никой не се
впечатли, че такъв отговор не сме дали като възможен за сметка на "вкуснотиите" печена меча лапа и жабешки бутчета.
Ценностната система на участниците бе пренебрегнала зададената матрица със свой собствен отговор, какво остава за вкусовите рецептори!
От една страна, резултатите от този блок ни разочароваха, но от друга, ни дадоха много материал за размисъл. Припомниха ни на практика оръжията, с които можем да се отбраняваме срещу нежелани скрити послания: морал и здрав разум…
ТОТО
Оставаше да проверим как 25-ият кадър със зловещия Стивън-Кингов клоун се е отразил върху настроението на зрителите и може ли да всее страх и напрежение, дори когато се излъчва привидно позитивно изображение. В рекламите от блока преобладаваха топли цветове, присъстваха усмихнати и красиви персонажи, а сюжетите бяха хумористични с позитивни послания, утвърждаващи увереността в себе си, спонтанност и семейно щастие.
Въпреки това нещо бе накарало 2/3 от нашите зрители да отбележат негативен отговор на въпроса "Смятате ли, че видените реклами са жизнеутвърждаващи?". Възможно ли е причината да е присъствието на страховитото, озъбено лице на зловещия клоун убиец тук-там сред изображенията? Може би "то" все пак бе създало чувство на безпокойство сред зрителите.
За да измерим промяната в емоциите, използвахме 3 таблици с опозиции, които гостите ни да попълват. Присъстваха и в трите блока, а за да избегнем машиналното попълване, разместихме подредбата им. За да ни кажат повече за нагласите си, хората трябваше да класифицират уж клиповете по оси като "напрегнат-спокоен", "динамичен-статичен", "ясен-неясен" и т.н., давайки оценка за усещанията си по скалата от 1 до 7.
И тук анализът ни даде доста интересни стойности. Ясни бяха разликите от "клоунския" блок по скалите: разнообразен, смешен, сложен и мек. Онова, което най-много ни интересуваше обаче, беше как се е отразил скритият фактор "страх".
Консултантката ни Светлана Велкова беше категорична: нивото на тревожност в отговорите доминира в сравнение с първите два блока. Независимо от това, че хората би трябвало да са гледали нещо доста позитивно и жизнеутвърждаващо.
Какво се случи в графата "напрежение"? Докато в първи блок средната стойност бе 2,1333, във втори вече бе скочила на 3,19. В третия обаче бе най-висока – 3,65. Макар да става дума само за няколко деления, тук напрежението бе най-силно въпреки много по-високите нива на фактора "смях". Интересен парадокс, особено като се има предвид, че блок 3 бе с продължителност само 7 минути, докато рекламите по телевизията почти постоянно присъстват в домовете и съзнанията ни.
И за финал – нека споделим, че хич не ни хареса да попадаме в кожата на манипулатори, защото тази роля застава на пътя на естествените човешки отношения, на позитивното и честното. Като компенсация нека ви подарим следващия текст, който на практика ще ви помогне да разпознавате по-лесно манипулацията в много от безкрайните й форми, а оттам – и да се справяте по-успешно в разпознаването и развенчаването им.
Според нас най-хубаво се смее този, който се смее… често и искрено.
На www.spisanie8.bg можете да гледате и коментирате рекламните послания с вграден 25-и кадър, които представихме на нашия експеримент. Качени са във вида, в който бяха прожектирани пред участниците, така че може да се позабавлявате със свои приятели и да ни пишете впечатленията си от вашия личен "домашен" експеримент.  

www.bdvo.org I 08.07.2014 г.

Тазгодишното издание на превърналото се в традиция събитие European Communication Summit, организирано от Европейската асоциация на комуникационните директори (EACD), ще се проведе на 09-11 юли в Брюксел. Основни акценти в двудневната конференция ще бъдат иновациите, дигиталните медии и тенденциите в развитието на дигиталните комуникации. Над 600 специалисти в сферата на вътрешните комуникации, пъблик афеарс, дигитални медии и др. и над 60 лектори в рамките на два дни ще обсъждат последните предизвикателства пред комуникационните експерти, свързани с развитието на технологиите, глобализацията и начина, по който те влиаят и трансформират PR професията.

От българска страна в срещата ще участва Мануела Дюлгерова – Тотева, заместник-председател на БДВО, Communications&Events Мениджър в Аурубис България, която е член българската мрежа на членовете на EACD. Тя ще представи най-интересните акценти от срещата от форума на страниците на PRактики и в сайта на БДВО. От българска страна в European Communication Summit 2014 ще участват и Елена Кръстева и Елена Матеева – Софарма АД, както и Даниела Боянова – СИБАНК, също членове на българската мрежа на EACD. 

Оригинална публикация 

www.segabg.com I 08.07.2014 г. 

Определено най-полезното при Twitter е фактът, че искате или не, готови или неподготвени, трябва да бъдете креативни и да кажете всичко, което трябва, в рамките на 140 знака.

В същото време критиците казват, че точно ограничението на дължината на туитове е най-лошото в Twitter, тъй като предизвиква буря от ретуитване, отново и отново.

В момента Twitter експериментира с намирането на нова опция, която се нарича retweet with comment (ретуитване с коментар), която автоматично ще позволи на всички потребители да участват в разговора като в същото време показват съдържанието и коментарите от туитове, с което няма да се губят в смисъла и значението на ретуитването.  

Оригинална публикация 

www.bgsmart.com I 08.07.2014 г. 
 

Experiential маркетинг кампаниите или т.нар. кампании чрез преживяване набират голяма скорост с всяка изминала година. Приносът им към creative и дигиталните маркетингови кампании се усеща все повече и това не е изненадващо с оглед средата, в която се развиват:

- Супер-свързаността и факторът „интернет“ са водещи в областта на увеличаването на продажбите;

- Марки като Amazon, Ebay и другите по-големи започват да доминират, правейки големи пазарни проучвания и предлагайки конкурентни цени;

- Рекламната индустрия и консуматорите са изцяло в ритъм с тези тенденции – едните ще похарчат 57 милиарда британски лири за дигитални реклами през 2014-а, докато другите се очаква да похарчат 31 милиарда британски лири годишно за пазаруване през мобилни приложения;

С оглед тази експлозия на информация и канали, марките започват все повече и повече да мислят за това как да останат „свежи“ и как да бъдат номер едно сред конкурентите си, разпростирайки се върху различни информационни канали. Как агенциите и мениджмънта на компаниите могат да измислят кампании, които да вършат работа в толкова разноцветен дигитален свят?

Има много различни твърдения, но има консенсус върху това, че съдържанието което се произвежда, трябва да бъде наистина качествено. Марките трябва да следят от близо и да разпространяват своето съдържание за да увеличат ангажираността към него и респективно продажбите си.

Това от своя страна допринася за развитието на experiential сектора на маркетинга. До скоро считахме преживяването и предложението за семплинг по време на кампанията за ключови за успеха, но през последните години, години на преход, интегрирането им в дигиталния информационен канал стана водещо за добрата маркетингова кампания.

Първоначално, дигиталните канали предложиха на бизнеса възможност да се проследява възвръщаемостта на инвестицията (ROI). Сега каналът се използва за изработката на изцяло интегрирани кампании, които предлагат едновременно преживяване с марката и дигитално съдържание. Една успешна кампания трябва да работи както в дигиталното пространство, така и в реалния живот.

1. Креативен прочит на заданието

Когато се изработва кампания, креативните елементи се мислят така, че да работят в реална ситуация, на места, където хората могат да закупят продукта ви и се изработват така, че да предават идеите на вашата марка. В дигиталната ера, прякото представяне на вашия продукт никога не е било толкова важно.

След това трябва да се помисли дали съдържанието ви може да има живот в интернет пространството и след събитията. Жизнен текст и лъскави визуализации вършат страхотна работа. Трябва да се има предвид, че хората стават все по-внимателни когато дават своите „лайкове“.

2. Публикуване на съдържанието

За да постигне максимална публичност, марките трябва сами да публикуват съдържанието, свързано с техните кампании. Трябва да се помисли внимателно върху това кога и къде точно да става това публикуване и по какъв начин. Позиционирането на събощението е ключово за успеха на кампаниите, с оглед множеството информационни канали.

Най-добрият сценарий разбира се публиката да е толкова впечатлена от вашето съдържание, че сама да го препубликува и да го споделя със свои приятели.

3. KPI-та

Измерването на успеха в социалните мрежи от доста време насам се доказа като показателна метрика за успеха на кампанията. Кодове за онлайн отстъпка например за чудесен начин за измерването на вашите продажби в резултат на действията които сте предприели.

Важно е обаче, елементите които измервате, за да установите успеха на вашата кампания, да обхващат всички важни цели. Наличието на информация в реално време е голям бонус и трябва максимално да се възползвате от този факт. За да имате максимална възвращемост на своята инвестиция е допустимо да правите малки корекции в хода на кампанията.

Като заключение може да бъде казано, че марка, която интегрира своите ATL и BTL активности заедно с дигиталните си каналаи, отваря вратата към сериозен успех на пазара и увеличаване на своите продажби.

Damian Clarke, изпълнителен директор и основател на агенция Undercurrent

Оригинална публикация 

www.karieri.bg I 07.07.2014г. 

Журналисти, които владеят отлично немски език и са на възраст под 40 години, могат да кандидатстват за участие в семинар посветен на ролята на журналистите като медиатори на основните ценности на ЕС, съобщи АЕЖ – България.

Събитието се организира от The Saxonian Foundation for Media Education (SSM), чиято цел е по време на десетдневния тренинг специалистите от Централна и Източна Европа да научат повече за немските медии и така да укрепят професионалните си отношения с тази страна. Организаторите покриват разноските за път, храна и престой в Лайпциг.

Семинарът е планиран за периода 15-26 септември, а крайният срок за кандидатстване е 15 август 2014 г. Допълнителна информация можете да откриете на официалната страница на събитието.

Оригинална публикация 

All Channels Communication Group I 07.07.2014г. 

Звената All Channels | PR и All Channels | Interaction поемат обслужването на информационната и комуникационна програма на телекома. Те ще отговарят както за външните и вътрешните, така и за онлайн репутацията и комуникационните активности на оператора.

Конкурсът за избор на комуникационен партньор стартира през април и в него участваха седем ПР агенции. Богатият опит в предоставянето на интегрирани комуникационни решения, креативните идеи и ефективните презентационни умения бяха основен фактор при избора на агенция.

Досега обслужваща агенция на оператора беше Грейн адвъртайзинг, която в последните години помогна на Мтел да се утвърди на телеком пазара като лидер и да създаде тренд, който останалите играчи следват.

All Channels Communication Group е създадена през 2001 година като класическа PR агенция, която през годините се развива до комуникационна група, обхващаща пълния спектър на комуникационни услуги. В момента групата има няколко обособени комуникационни звена – All Channels | PR, All Channels | Advertising, All Channels | Interaction и All Channels | Activation.

All Channels е носител на титлата „Агенция на годината“, присъдена от Българската Асоциация на ПР Агенциите, за 2012, 2013 и 2014 година. All Channels е и единствената българска комуникационна агенция, носител на 11 международни награди и над 20 номинации. Компанията притежава и десетки отличия от български конкурси. 

www.bdvo.org I 07.07.2014 г. 

На 07 юни преди 9 години, представители на действащите тогава неправителствени организации в сферата на комуникациите, подписаха декларация за приемане на общ Етичен кодекс на ПР специалистите в България. От името на своите организации, под документа положиха подпис: Гергана Василева (IPRA България), Любомир Аламанов (БАПРА), Нели Бенова (БДВО), Михаела Малеева (Дружество за ВО към СБЖ), Аня Дайнова (Асоциация ИМАГИНЕС) и Любомир Блатски (АСКО) (на снимката).

В следващите години, при своето създаване, Българската академична асоциация по комуникации (БААК) и Българската конфедерация за връзки с обществеността (БКВО), също се присъединиха към организациите в страната, които припознават, а техните членове приемат да следват принципите заложени в Етичния кодекс.

Българско дружество за връзки с обществеността е един от основните инициатори за подписване на документа, като и до днес, то продължава да е единствената организация в тази сфера, която избира Етична комисия, имаща за цел да следи за спазването на етичните норми на пазара. Комисията може да бъде сезирана с казуси, както от членове на БДВО, така и от лица и организации нечленуващи в Дружеството. 

Оригинална публикация