www.proway.bg I 7.08.2015г.

На Конгрес в София най-голямата международна резервистка организация CIOR представи визията си за предизвикателствата и заплахите през съвременното общество

Българското президентство на Междусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва (CIOR) бе оценено високо от делегатите на Конгреса

София, 7.08.2015 г. Хибридната война, мироопазващите мисии и природните бедствия са най-големите предизвикателства пред правителствата в момента – това са изводите от 68-ия Конгрес на CIOR, който се провежда в момента в София. Решаването на тези и други проблеми няма как да се случи и без участието на гражданското общество, а резервистите са едни от най-подготвените негови членове, сподели подп. (ор) Димитър Попов, президент на CIOR (2014-2016). Д-р Гийом Ласконжариас, преподавател в Колежа на НАТО в Рим, подкрепи тезата с една малко известно изказване на Уинстън Чърчил, който казва че „Резервистът е два път гражданин“ – веднъж в ролята си на обикновен член на обществото, и втори път като добре подготвен, изключително дисциплиниран и трениран военен специалист.

Ласконжариас представи пред делегатите опасностите и проблемите, свързани с воденето на изключително модерната напоследък „хибридна война“. Според него няма съмнение, че все повече в бъдеще ще се сблъскваме с паравоенни и неконвенционални заплахи за държавите от НАТО. За да бъдем защитени, той посочи че преди всички трябва да разбираме правилата и методите на хибридната война. За целта той даде и три важни определения за нея:

Хибридната война е най-тъмното отражение на нашия цялостен подход. Използваме военни и мирни средства, за да стабилизираме държавите. Другите ги използват за да ги дестабилизират. (Гийом Ласконжариас и Андреас Джейкъбс)

Разбира се, че хибридната война не е нещо ново. Тя е стара като Троянския кон. Различното е, че скалата, по която се оценява е по-висока, скоростта и интензитетът са по-големи и че се разполага точно по границите ни. (Йенс Столтенбърг)

Хибридната война е комбинация от конвенционални, нестандартни и асиметрични средства, включително прецизна манипулация на политически и идеологически конфликт. Тя може да включва специални операции и конвенционални военни части, интелигенция, политически провокатори, представители на медиите, икономически експерти, кибератаки, застъпници и паравоенни, терористи, и криминални елементи. (Кап. Робърт Нелсън)

Резервистите от CIOR заявиха, че те са тези, които са подготвени да защитават цивилните граждани във всяка враждебна обстановка, заплашваща свободата и живота им.

Спасяването на човешки животи при природни бедствия и производствени аварии са друг важен аспект от работата на резервистите. Ген. Дорон Гавиш, директор на Центъра за управление на кризи в Израел, разказа за опита си за предпазване на цивилното население при терористични атаки или природни катаклизми. В Израел използват, освен обикновените средства за оповестяване на гражданите, и мобилни приложения за телефони, които мигновено изпращат кратко съобщение или автоматично обаждане до всеки в зоната на предполагаем терористичен удар. Според Гавиш системата позволява изключителна прецизност при локализирането, както на зоните за попадение на вражеска ракета или производствена авария, така и на хората които се намират на съответното място. Ген. Гавиш сподели пред делегатите на CIOR, че ролята на резервистите в Израел е изключително важна и че те са подкрепени от правителството.

Комисар Джоузеф Бруно, отговарял за кризисните ситуации с природни бедствия в Ню Йорк, бе категоричен че за ефективна работа при природни бедствия или терористична заплаха е изключително важно да има централизиран щаб с добре подготвени специалисти, който да координира работата на институциите, и да работи активно с хуманитарни организации и доброволци. Бруно подчерта, че резервистите са изключителен ресурс за всеки един кризисен мениджър и той е разчитал на тяхната помощ.

Делегатите на Конгреса оцениха изключително високо работата и постиженията на българското президентство на CIOR.

За CIOR:

Mеждусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва, известна под нейната френска абревиатура CIOR, представлява над 1.3 милиона резервисти от 36 страни-членки, както в рамките на НАТО, така и извън него, което я прави най-голямата организация на офицерите от резерва в света.

www.cior.net

Автор :

Агенция "Про Уей"

www.dnevnik.bg I 22.07.2015г.

    "Всеки, който иска да постига професионални успехи, трябва да има базови познания в областта на комуникацията. За това не е задължително академично образование, защото пиарът е амалгама от много качества и професии – може да си добър психолог, филолог, може и да си просто добър актьор".

"Дневник" разговаря с Деница Сачева – новоизбрания председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА), която на 7 юли заедно с още 5 професионални организации отпразнува десетата  годишнина от приемането на Етичния кодекс на ПР специалистите у нас . Сачева има четири висши образования в специалностите управление на туризма, социална педагогика, здравен мениджъмънт и връзки с обществеността и е основател на агенция "Интелдей солюшънс".

Освен в частния бизнес тя има дългогодишен опит с политиката и властта. На последните избори Деница Сачева беше кандидат за народен представител като част от гражданската квота на Коалиция "Десните", но без успех. Преди това е работила в Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса и е била началник на кабинета на здравния министър Илко Семерджиев в правителството на ОДС от 1999 до 2001 г. 

Какво означава пиар по принцип и какво означава пиар в България? Как се измени за последните 10 години?
 
- В пиара в България, като във всичко останало, могат да се видят всякакви примери. За съжаление, както всички разбират от футбол, така и всички разбират от това. Много често неща, които нямат нищо общо с ПР, се приписват на нашата професия.

Голямата разлика, която не се прави у нас, е, че пиарът всъщност е управленска функция. Той не се занимава с това просто медиите да отразят нещо, а с цялостна комуникационна кампания, стратегия, послания, целеви аудитории. Всъщност работата с медиите би трябвало да е една много малка част от всичко друго.

Като цяло мога да кажа, че през последните 10 години в България в бизнеса има еволюция и той разбира какво означава пиар, но за съжаление в политиката няма такова разбиране.

Има и много професионални компании и хора. Голяма част от членовете на БАПРА например са получавали международни отличия. От друга страна, има и много хора просто с добри контакти в медиите, които са решили, че това им е напълно достатъчно. Дори има много журналисти с  агенции, които влизат в директен конфликт на интереси и ги използват, за да вкарат нерегламентирано пари в медиите си. Журналистите в момента са най-големите конкуренти на пиара в България.
 
Как се противодейства на това? В момента и имиджът на медиите е много занижен, и пиарът е изкривен и като функция, и в общественото разбиране.

- Противодействие в тия неща няма, поне такова, че да ни удовлетвори като бизнес. Компаниите в БАПРА  започнахме да ползваме много по-малко медии и много повече социални мрежи, търсим директен контакт с целевите аудитории.

Много трудно се противодейства, защото цялостната пазарна среда в България е много лоша, поради което и самите бизнеси търсят по-малко пиар услуги от типа на организация на събития и пресконференции. От друга страна пък, лошата пазарна среда даде възможност да се търсят много повече стратегически консултации за кризисни комуникации. Например нашата агенция е увеличила оборотите си от кризисни стратегии почти два пъти само за 3 години.

Това обаче е индикатор за  много повече проблеми на територията на бизнеса, които трябва да бъдат решавани – както междуфирмени проблеми при нелоялна конкуренция, така и  проблеми, свързани с държавните институции, с различни закони и наредби, които се подготвят или приемат.
 
Тук не се ли влиза малко в полето на лобизма, който в България не е регламентиран и ясен?

- Донякъде се влиза, защото работата с институциите започна да става съществена част от работата на бизнеса. В последно време в държавата се продуцират множество заплахи за бизнеса от най-различен характер и вече много често ние сме търсени не от конкретна компания, а по-скоро от цели браншове, за да се защитят от поредната заплаха. Ние се занимаваме с търсене на разнородна и обективна информация, идентифициране на ключови хора, потенциални партньори, конструираме стратегии за многопластова комуникация.

Аз съм и в гражданския, и в бизнес сектора едновременно и това, което ми прави впечатление вече пет години, е, че и гражданските организации, и бизнесът организират постоянно  кампании, за да се пазят от държавата. Това е ненормално. Абсурдно е и бизнесът, и гражданите да се пазят от държавата, да се страхуват, че тя всеки момент ще измисли нещо, което ще влоши положението.

Кризисният пиар доколко е навлязъл в културата на компаниите? Бизнесът научил ли се е да се подготвя превантивно за нещо такова, или все още действа чак когато се запали фитилът?
 
- Част от по-големите компании, повечето международни, със сигурност го имат предвид. Но и доста от, така да кажем, "битите" български фирми също, след като са се опарили, започват да имат по-активна политика.

Има сериозен бум на търсене на анализи на публикации в традиционните и социалните медии, защото това е някакъв тип инструмент за ранно предупреждение – да могат да се ориентират за тенденции в своята сфера, конкуренцията и т.н. Прави се вече редовен медиен мониторинг. Преди той се използваше основно от пиар агенциите за отчет, а сега много повече се използва за планиране.

Социалните медии как повлияха на начина ви на работа?
 
- Социалните медии са като всеки друг инструмент. От една страна, много положителни, от друга – не толкова, най-вече заради троловете и възможността масирано да публикуваш измишльотини, които по някакъв начин да сугестират хората. Но все пак може да се каже, че са повлияли положително, особено що се отнася до работата с медиите, защото имаше един момент, в който тя беше стигнала до невъзможни нива на нормално общуване.

Беше необходимо или да имаш много силни връзки, или много големи бюджети, за да можеш да прокараш нещо, което дори не е непременно политически оцветено или корпоративно обвързано, а просто нещо, което би било от обществен интерес. Затова в момента, в който стана отварянето на българските граждани към социалните медии, ние веднага се втурнахме там.

След това обаче и тази среда започна да се замърсява, да се появяват сайтове с неясен произход, със странни имена, с множество манипулации. Може би ще стигнем до един друг повратен момент, защото хората вече спират да четат толкова много социалните медии и коментарите в тях. Четат коментари там, където по някакъв начин са сигурни, че те са от реални хора – форумът на "Дневник" е такова място, също и на "Сега", но на много други места – не.

Належащо е да има много по-голяма медийна грамотност сред хората, защото те трябва да се научат, като четат, да знаят откъде, какво, как. Защото това е информация, с която не само взимат ежедневни решения, но и защото невярната информация може да агресира ненужно и да вкарва енергията им в грешни коловози.
 
Проблемът е, че медиите невинаги са честни за това "откъде, какво и как".
 
- Да, въпросът с абсолютната истина в медиите е много сложен и философски и трудно можем да твърдим, че има медия в България, която казва абсолютната истина. Проблемът е, когато нямаш никаква представа кой седи зад това, което получаваш – една бомбастична информация, в която ти се сервират най-различни нелепи неща, и хората, като нямат представа кой и защо го е написал, почват да споделят измислици. От друга страна, уклонът към конспирациите така е завладял медийните потребители, че истината няма пробив. Където и да се появи, почват разсъждения и съмнения.

В каква степен работи етичният кодекс на пиарите?
 
- Смея да твърдя, че той работи в значителна степен при компаниите, които искат да изграждат образ на истински пиар компании, а не да са просто касички или пък временно да се занимават с това, защото е изпаднала такава възможност.

Споровете обаче в гилдията са много големи още от самото създаване на кодекса за това дали трябва да имаме комисия подобно на журналистическите или на Националния съвет по саморегулация на рекламата. Като цяло има много две много полярни мнения. Има хора, които твърдят, че трябва да има комисия и че иначе няма смисъл, защото няма кой да санкционира и контролира приложението на кодекса. И има други, които смятат, че е много трудно да направиш оценка на една пиар кампания, защото за разлика от рекламата при пиара нямаш нормативни правила, които да регламентират определена комуникация.

Има множество казуси, в които действително човек си задава въпроси и подлага под въпрос етиката.
Предложих да направим професионален форум, на който да се обсъждат подобни казуси, без, разбира се, да се прекрачва границата на конфиденциалност. Но една етична комисия при тези обстоятелства по-скоро би ни разединила и би създала повече проблеми, отколкото решения.

Един от начините на манипулиране на информацията, с които ние се сблъскваме, е компания да се опита да спре публикация или да бави информация дълго време. Това също ли е работа на пиара?
 
- Да, наша работа е и една информация да не стигне до медиите. Ние правим всичко необходимо, за да запазим репутацията на клиентите си, а когато подаваме информация, наш ангажимент е тя да е точна и проверена. 90% от т.нар. спиране или пускане на информация обаче е в ръцете на редакторите и собствениците на медиите у нас. Те са тези, които имат и други интереси, далеч не само медийни, и тяхното срастване с политиката на практика маргинализира професионалния ПР.   

Другото е, че за съжаление медиите в България не са измислили все още някакъв устойчив и независим модел на финансиране, който наистина да отделя рекламата от съдържанието. Защото в огромна част от случаите медиите сами си налагат автоцензура, когато става въпрос за голям рекламодател.

Например телекомуникационните компании са абсолютно "имунизирани" и в много малко медии може да излезе някаква информация, която да не е захаросана или просто дежурна. Ето в този случай голяма част от негативните кампании преминават основно през интернет сайтове и социални медии, макар че там пък не може да си сигурен каква част от хората са тролове и дали не тече тежка конкурентна битка.  

Сега навлизаме в поредната предизборна кампания. Партиите подписаха споразумение, че няма да използват платени агенции, което приемаме със скептицизъм, трудно и ще се докаже обратното. И в това ли участва пиарът, или се прави от самите структури на партиите и техните връзки в медиите?
 
- И по тази тема пак се отиде в крайности. Получи се някакво абсолютно отрицание на възможността да информираш членовете на своята партия или на симпатизантите си за някакви гледни точки, които партията  има и защитава За мен от комуникационна гледна точка изобщо не е укоримо да информираш съпартийците и симпатизантите си с т.нар. опорни точки, защото не можеш да очакваш цялостно ниво на компетентност сред тях по всички теми.

Укоримо е обаче, ако целенасочено плащаш на агенция, която да изкривява действителността и да пише неща, които са измислица. Това вече и от бизнес гледна точка,  и от етична за мен е абсолютно неприемливо.

Мога да кажа, че то вече не е и работещо, тъй като целият този бум около троловете доведе до това, че хората вече не четат толкова много форуми и не вярват на това, което четат в тях.

По-големите партии вече правят по-професионално кампаниите си, измислят послания, създават планове за събития за регионални и национални срещи. Може да се каже, че има професионален политически пиар у нас, но друг е въпросът, че като цяло се разчита на отделни хора, а не на професионални агенции.

Да очакваме ли мръсни номера преди изборите?
 
- Да, очаквам, че ще има черен пиар, защото тези избори са много сериозен залог за бъдещето – от тях зависи дали ще има сериозен ремонт в кабинета, дали ще има някакъв вид преформатиране на коалицията, а и зависи каква ще бъде конфигурацията за президентските избори. Според мен резултатът от местните избори ще предопредели дали догодина ще има две в едно – президентски и парламентарни.
 
Така че битката ще бъде ожесточена. Обикновено битката не е на територията на пиара и най-сериозните неща не се случват точно чрез него, а чрез манипулации на самите избори по места. Аз лично не подкрепям възможността за референдум по време на предстоящите избори, защото това ще създаде много възможности за манипулация в изборния ден – имам предвид объркване на хората, множество бюлетини, затруднение при преброяването след това и т.н.
 
Негативни информации ще има разнообразни, обаче на хората вече малко им дойде до гуша от  отрицанието и хората вече не вярват толкова лесно. Отвращението им от политиката е стигнало невероятни размери и заради това мисля, че ще дойде един момент, в който няма да вярват и на негативните кампании. Те направо ще започнат да имат обратен ефект – като пресолиш манджата с негативизми, хората ще почнат да си казват, че "щом този толкова го плюят, значи той нещо върши". И така попадат понякога в поредната заблуда.

Актуален такъв пример е със здравния министър Петър Москов. За него много хора мислят, че е страшно полезен единствено защото ДПС говори срещу него. И на тази плоскост – че щом ДПС го плюе, значи той е върхът, ние всъщност приемаме неща, които са абсолютно неправилни за здравеопазването в стратегически план. Но тази ситуация може да се пренесе за много други образи и за много други хора, това е също част от публичната манипулация. По същия начин конфликтите с ромите изграждат образа едновременно на националистическите партии и на ДПС. Просто в комуникациите едно плюс едно рядко прави точно две.

За конфликта в Гърмен ли говорите? Имаше ли манипулация там?

- Според това, което аз имам като информация, действително не е просто битов инцидент, а е имало активна провокация. Но това не е пиар, а политическа манипулация – опит да наклониш везните в една или друга посока. Нашата професия се занимава с изграждане на доверие, не с деструкция, макар че правилата на комуникацията не важат при нас, защото средата е много увредена. Прекалено много са скандалите, прекалено. Дори аз, която професионално трябва да ги следя, се задъхвам. Скачаш от скандал в скандал и вече или го приемаш като нещо нормално, или се алиенираш напълно и спираш да следиш.

Споменахте настървяването срещу лекарите и учителите – две огромни групи хора, които би трябвало да са на почит в обществото, а са в ужасна имиджова криза. Как може да се върне доверието в тях?

- Трябва да се намерят положителните примери. Навсякъде можеш да намериш положителни примери, дори в съдебната система. Може би това е основната разлика между работата на ПР-а и на журналиста – ако вие имате един организъм и в него има някаква малка пъпка, журналистът ще се фокусира върху тази малка пъпка и докато не я направи на цирей, няма да спре. Докато моята работа е дори да имам организъм, пълен с метастази и с една-единствена здрава клетка, аз да я намеря и да започна чрез тази здрава клетка да оздравявам останалите.

Така че според мен първо трябва да се намерят тези неща, които могат да действат мотивиращо и да показват другата гледна точка. След това вече трябва да се направи диагностиката на проблема – откъде идва този лош имидж, къде е главата, откъдето се вмирисва рибата.  

Ролята на рекарския съюз за образа на българските лекари например е много съществена. Когато общество вижда един съюз, който постоянно се лашка спрямо политиката, постоянно си стиска ръцете с политиците, кляка пред тях, обществото си казва "аха, тези нещо са се разбрали, разделили са си баницата, само ние винаги плащаме".

Но ние трябва да си даваме сметка като общество, че това, което стана с лекарите, беше разтоварване от отговорност на политиците от първия кабинет на Борисов. Голямата кампания, която направи ГЕРБ при първото си управление, срещу лекарите беше, за да се отклони вниманието от липсата на добър кандидат за здравен министър и на каквато и да било концепция за здравна реформа. И това имаше пагубни ефекти – то вдигна нивото на саморазправа на пациентите с лекарите дотук. Цветан Цветанов направи същото и по отношение на ромите – организира шумни проверки, сложи под обстрел неправителствените организации и създаде мараня, че уж решава някакви проблеми, а всички знаем, че проблемите на и с ромите се задълбочиха и влошиха драстично.
 
Вие самата имахте амбиции в политиката, приключихте ли с тях?
 
- Не съм. Но няма да участвам на предстоящите избори като кандидат. Аз съм от хората, които не биха се занимавали с политика, ако всичко беше наред. Но всичко е безкрайно неуредено във всяко едно отношение, постоянно трябва нещо да се прави, за нещо да се протестира, да се обясняваш на някого, да ограмотяваш. Като гражданин буквално си на бойното поле, защото политиците раждат заплахи ежедневно. А когато си натрупал опит и знания, носиш отговорност да предлагаш решения. Търся точния начин за участие в политиката, по който реално мога да постигна промяна. Нямам никакво желание да влизам в политиката само заради идеята да съм вътре.

Оригинална публикация 

 www.trud.bg I Деница САЧЕВА I 12.07.2015г. 

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да търси спасение поединично

Истинският пиар намира смисъла в думите и превръща страха във вдъхновение, а омразата – в чувство за градеж

Помните ли култовата реплика от сериала „Столичани в повече“ – „Ааа, ний чакахме пиар, пък то жена“? Чували сте сигурно и други: „Гледай го сега този как си прави пиар”, “Ама не й обръщай внимание, тя си прави пиар”, „О, тази какви крака има, сигурно е пиарката.“

Това е само малка част от пълната профанизация на тема пиар у нас. Пиар не е обобщено наименование на всяка глупост, която каже някоя известна личност, политик или спортист. Още по-малко пък е определение за блондинка с мерки 90-60-90.

Ще кажете – всичката Мара втасала и за това ли сега да се тревожим?!

Ами да. Защото от какво си мислите, че се изграждат нашите светове? От думите. От разговорите помежду ни. И от доверието, което си имаме или нямаме.

Ако България не ви харесва, една от причините за това е употребата на думите без смисъл и съзнателното култивиране на страх, вина и омраза във всичко.

Истинският пиар се занимава точно с обратното – подрежда думите, намира смисъла, превръща страха във вдъхновение, омразата в чувство за градеж. Пиар е професия за изграждане на доверие и добро име. Защото доверието и доброто име са най-ценният капитал.

Пиар или, преведено на български, „връзки с обществеността“ предлага стратегии и управление на информацията и комуникацията между една организация, компания или личност с отделни групи от хора, клиенти, потребители, избиратели.

В световен план това е бизнес, в който работят над 80 000 души и който прави приходи от над 12,5 млрд. долара. Средният приход за независим консултант в света е около 155 000 щ.д. годишно, а независимите пиар компании нарастват с по 10% на година в цял свят. Страните, в които този бизнес има най-голям ръст, са Австралия, САЩ и Великобритания.

Разбиранията, че пиарът се занимава с публикации в медиите, организация на събития и печатане на визитни картички, са не просто остарели. Те са архаични и от миналия век. В съвременните стандарти за професията работата с медиите е едва 30% от цялото.

Споровете между журналисти и пиари не са само български патент – в цял свят двете гилдии спорят в коя от двете професии работят повече бодигардове на истината. У нас журналистите искат да бъдат пиари заради по-доброто заплащане и защото измамно мислят, че да пишеш добре е достатъчно, за да си пиар. Да, това е много важно, но далеч не е достатъчно. Журналистите, които са прекрачили границата и са станали пиари, обикновено не се връщат обратно, но пък стават успешни само ако развият и управленски качества.

Номерата от едно време, когато е можело да накараш конкурент да се чувства зле, като надуеш отоплението в студиото, за да започне той да се поти, или пък е можело да се провали пресконференция, като се спре токът в сградата, будят презрение у истинските професионалисти.

Благодарение на стотици комуникационни кампании по света се сменят политически режими, милиони се ограмотяват и овластяват с информация, раждат се нови лидери, потребяват се нови стоки и услуги, променят се разбирания, разбиват се стереотипи, променя се начинът ни на живот. Професионалните пиари са значителна част от успеха на изграждане на политически съюзи, развитието на мултинационални компании, които по своите обороти и служители надвишават брутния вътрешен продукт и броя на населението на много държави. Пиари се използват дори за освобождаването на заложници.

Скандалните разкрития на Би Би Си навремето за корупция в Международния олимпийски комитет, които засегнаха и България, бяха част от много добре подредена и обмислена кампания на Лондон за столица на олимпийските игри. Години по-късно, когато се срещнах с Майк Лий, ръководител на комуникационния екип за кандидатурата на Лондон за олимпийски град през 2012 г., той ми сподели, че кампанията (комуникации и маркетинг) на английската столица е струвала 6 млн. лири и е дело на 20 души. Разузнаването за членовете на МОК включвало дори графика с пътуванията им и било в основата на медиа планирането. Посланията за Лондон започвали от билбордовете по летищата, преминавали през предпочитаните от МОК телевизионни канали и стигали до вестниците, оставяни пред хотелските стаи на членовете сутрин.

Професията на пиара е изключително отговорна и всеки ден в нея е като разказ с неочакван край. Често си спомням думите на бившия директор на комуникациите на Световната банка за Европа и Централна Азия Ник ван Прааг, който е бил съветник на сръбския премиер Зоран Джинджич. След встъпването му на власт изследвания на общественото мнение показали, че хората масово не харесват охраната, тъй като моторите и пилотните коли им напомняли старото комунистическо време. Джинджич се освободил от тях, това повишило доверието в него, но именно слабите мерки за сигурност станали причина за покушението, при което загина.

Силата на градивната комуникация обикновено личи в международните кампании. Като член на журито на Световните златни награди по пиар съм имала възможност да се запозная с истински професионални шедьоври от цял свят. Една от кампаниите: “Аз ли съм №12?”, стана гласът на повече от 400 млн. души по цял свят, които са болни от хепатит В или С. Със своите 600 събития по цялото земно кълбо и повече от 3200 реплики тя достигна до 1 млрд. души и генерира потенциал благодарение на информацията и комуникацията да спасява по 4000 живота дневно.

Е как да не ти се работи тази професия?

Въпреки че у нас работят изключителни пиар специалисти, напълно конкурентни на световните имена в професията, носители на престижни международни отличия, те рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Както и в много други сектори, и в този по-бездарните са по-кресливи. В общество като българското, в което 50 години са били насърчавани доносничеството, тайната, манипулацията и пропагандата, съвсем естествено пиар е трудно да бъде приет като професия на откритите комуникации, които имат за цел да представят истината, така че хората да я разберат и дори и да не я приемат, да намерят начин да живеят с нея.

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да се спасява поединично и да бъде само нещастен наблюдател на чуждия общ успех. И точно на това си струва да кажем едно мощно българско НЕ.

*Авторката е председател на Българската асоциация на пиар агенциите.

Оригинална публикация 

www.aej-bulgaria.org I 6.07.2015г. 

През 2013 г. 52% от журналистите, които се включиха в допитване на АЕЖ-България, определиха състоянието на медийната свобода у нас като лошо, а над 53% споделиха, че лично са ставали обект на прекомерен натиск при упражняването на професията си. Дали усещането за свобода сред гилдията се е променило две години по-късно, очакваме да разберем от вашите отговори на настоящата анкета, която Асоциацията на европейските журналисти провежда за трети път. Можете да споделите своето мнение до 20 юли.

Анонимността ви е гарантирана, а опцията да попълните анкетата с вашето име не е задължителна! Събраната информация ще се използва само в обобщен вид за всички участници. Осигурена е и солидна защита от евентуални онлайн атаки и опити за манипулации.

Резултатите от проучването и ще бъдат представени през септември по време на публичен дебат по темата. Проучването е част от проект „Медиатор“ на АЕЖ-България с финансовата подкрепа на Фондация Америка за България.

Оригинална публикация 

www.luboslovie.bg I 28.11.2014г. 

Ал Голин е консултант на Министерството на търговията на САЩ, член е на Public Relations Seminar и на Public Relations Society of America. Изнася лекции по пиар в най-престижните университети в света. Пиар библията – сп. PR Week, обявява Ал Голин за един от 10-те най- влиятелни специалисти по връзки с обществеността през XX век.
Ал Голин е основател и председател на борда на директорите на пиар агенция GolinHarris. Той е един от ветераните в пиар професията, в която е от 1951 г.
През годините негови клиенти са били McDonald’s, Bristol-Myers Squibb, Coors Brewing Co., Florida Department of Citrus, Levi Strauss & Co., Lowe’s Companies, National Peanut Board, Nestlé, Nintendo of America, Owens Corning, Sprint, Texas Instruments, Toyota Motor Sales of America, DHL Worldwide Express, Hilton, Puma, SC Johnson, Walt Disney Company, VTech, Wm. Wrigley Jr. Co.
Г-н Голин, в специализираната литература съществуват множество определения за пиар. Каква е вашата дефиниция?
За мен пиарът е вид приложна комуникация или комуникация в действие. Чрез пиара ние оказваме въздействие върху аудиторията и може да влияем върху възприемането на информацията и формирането на общественото мнение.
Съществува ли разлика между пропаганда, манипулация и пиар, защото за много хора това са три различни лица на едно и също нещо?
Думите „пропаганда” и „манипулация” са много силни и с негативно значение, те носят и лоша слава на специалистите, занимаващи се с връзки с обществеността по света.
Работещият пиар винаги трябва да спазва етичния кодекс и да не позволява върху неговата работа да пада дори и бегла сянка на съмнение, или пряко или косвено да го свързват и идентифицират с понятия като пропаганда и манипулация. Тези две понятия са „черни”и „незаконни” техники за въздействие върху аудиторията.
От толкова много реклама и пиар къде остава мястото за истината?
Да казваш истината е първият и най-важен фундамент, който стои в основите на всяко успешно бизнес начинание, без значение от неговото естество. Това е формулата, която винаги съм спазвал, и мисля, че стои в основите на моя дългогодишен успех в тази нелека професия.
Кой са най-важните качества, които трябва да притежава един пиар? Каква част от тези качества са дар от Бога и каква може да придобиеш и култивираш в университета?
Талантът да пишеш добре е основното качество, което трябва да притежава всеки дръзнал да се занимава с пиар. Основните познания по маркетинг и мениджмънт също са много важни умения за всеки млад човек, които е тръгнал да гони кариера в нашата индустрия.
А за да бъдеш добре работещ и ефективен пиар, трябва винаги да си добре информиран какво става по света, в твоята страна и да бъдеш на “ти” с новините, идващи от ресорните области на твоите клиенти.
Съвсем различен е въпросът с творческия елемент в нашата работа. Този тип креативна работа трудно може да се научи някъде. Даровитите хора, занимаващи се с пиар, се раждат с този специфичен талант на добри комуникатори.
В съвременния глобален свят може ли да говорим за регионално или национално лице на пиара?
Днес много от компаниите и марките имат глобална дистрибуция и за нас, пиарите, това не е голям проблем.
Реализирането на регионална или национална кампания е успешно начинание и за множество местни марки, защото тяхната пиар стратегия преследва други цели.
Какви са новите насоки и тенденции на развитие в пиара и как вашата индустрия ще се промени след 20 години?
Пиар индустрията ще се променя така, както се променят технологиите – тези два процеса протичат успоредно. Всички видове комуникации търпят в момента важни и всеобхватни промени, които ще формират новото лице и на нашата работа. Затова никои не знае как ще изглежда пиар индустрията след 10 или 20 години.
В средата на второто десетилетие на XXI век коя от двете технологии – рекламата или пиара, имат водеща роля при изграждането на марката?
Почти невъзможно ми е да преценя и с категоричност да отсека кое от двете – рекламата или пиара, е по-важно и има водеща роля при изграждането на марката. При ефективното и резултатно създаване и изграждане на една марка мениджърите трябва да се доверят и на двете комуникационни техники.
Връзките с обществеността започват все повече да бъдат част от маркетинг усилията на всяка компания по света. В миналото много мениджъри от висшите ешелони не са обръщали внимание на пиара, като са смятали, че единственото нещо, от което се нуждаят, е рекламата.
Днес нещата са коренно различни. Всички вярват, че пиарът може да изгради доверие и правдоподобност, която не може да бъде постигната само чрез използването на рекламата само.
Интегрираните маркетингови комуникации – мит или реална практика?
Интегрираните маркетингови комуникации са могъща комбинация, с тяхна помощ може да се постигне всичко. Публиката, в качеството си на потребител, днес е малко по-изискана, изтънчена и лишена от наивност във вкуса си и начина, по който подбира една или друга марка, стока или услуга.
Аудиторията много добре знае, че зад всяка реклама стои компанията производител, която е платила за нея и стриктно е следила какво рекламата ще каже и покаже на публиката.
Пиарът привнася един нов компонент – доверие, което добавя допълнителна стойност на марката. По този начин пиарът става третият, свързващият елемент между медията и целевата група. Всяка преуспяваща марка се нуждае от това своеобразно сондиране сред потребителите чрез интегрираните маркетингови комуникации.
Какво специфично лице има пиар криейтивът, идващ от вашата агенция GolinHarris?
С риск да се саморекламирам ще кажа, че GolinHarris притежава уникална култура на работа, която е оказала влияние върху цялата пиар индустрия по света.
Ние искрено се забавляваме при всяка кампания. Сигурно затова съм останал толкова дълго време в тази професия, след като отдавна съм преминал възрастта за пенсиониране.
Когато работим за даден клиент, това е един вид близко приятелство, нещо като интимна връзка, в която задължително трябва да се получи правилната химия, за да заработят нещата във вярната посока.
Нашите пиар програми се отличават и със стратегическо мислене и оригинална креативност. Също така GolinHarris не се хвали с големите си клиенти, които има от години – нещо, което правят много други пиар агенции.
Ние предпочитаме да бъде съмишленици и партньори с нашите клиенти в едно общо дело и да изградим с тях дълготрайна връзка през годините.
През 2006 г. агенция GolinHarris отбеляза своя 50-годишен юбилей. За тези години какво научихте и кой е вашият най-вдъхновяващ урок, който никога няма да забравите?
Това, което научих, е, че винаги трябва да се забавляваш с работата, която вършиш, да изпитваш удоволствие от своята професия. Може би затова никога не съм подлагал на преосмисляне моята вече повече от 50-годишна работа като пиар.
Съжалявам хората, който прекарват по-голяма част от живота си, работейки нещо, което не им е на сърце.
Винаги съм мразил наложилото се клише, което гласи, че ако нещо не е развалено, не го поправяй. Моята философия е друга: Поправи го, преди да се е счупило.
След толкова много години в пиар бизнеса се научих: когато имаш силно усещане, че нещата ще станат, тогава трябва да действаш, без много да му мислиш.
Любословие по Bulevard.bg 

Оригинална публикация 

www.spisanie8.bg I 08.07.2014 г. 

"Измислен метод за въздействие на съзнанието и подсъзнанието" – това посреща във вездесъщата "Уикипедия", потърсите ли 25-ия кадър. Науката по-скоро развенчава идеята за прословутия зомбиращ образ. Но колкото пo-отдалечено във времето е едно събитие, толкова вероятността за спекулации е по-голяма. "Доверявай се, но проверявай" – гласи една от "най-крилатите" фрази в политиката и верни на журналистическата си мисия, решихме да направим точно това. После стана ясно, че сме имали основание…
Тук е мястото сърдечно да благодарим на всички 32-ма доброволци, които откликнаха на поканата ни за "интерактивно проучване за влиянието на рекламата с изненади", отправена в социалните мрежи. Това беше всичко, което хората знаеха за предстоящия опит, преди да направят възможен нашия журналистически експеримент.
Може би точно тези 32-ма приятели с вълнение очакват резултатите и мнозина ще прескочат направо към "финала" с логичния въпрос: "В какво се забъркахме?!". Но търпението им скоро ще бъде възнаградено в допълнение към вкусния сладолед и чашите вино, с които ги почерпихме.
Целта на експеримента беше изцяло журналистическа – при ясни условия да потърсим какво ще се случи при въздействие с 25-и кадър и да ви го представим необременено от нашите или нечии други тълкования.
Разбира се, консултирахме се с психолози – те настояваха за лабораторна среда, няколкоседмични наблюдения на над 100 човека и анкети с минимум 180 въпроса. Ние обаче нямахме ресурса, нито лиценза да се превръщаме в научен институт или университет и се спряхме на семпъл вариант за нашия чисто журналистически експеримент.
ЦЯЛОТО
МЕДИЙНО
ВОЙНСТВО
Трябваше ни нещо кратко, привличащо вниманието, което също така няма да отнема много време на нашите приятели. Спряхме се на видеорекламите, като внимателно подбрахме такива, които имат явни собствени послания. Търсихме силни, въздействащи и едновременно с това забавни клипове, всеки от които не по-дълъг от минута и половина. Разделихме ги в 3 блока и вмъкнахме скрити образи от различен характер и с различна цел.
Какви да бъдат? Е, щом стигнахме до този въпрос, идеите ни скачаха от това да стимулираме участниците да пият вода до яденето на скакалци, птичи гнезда или мадагаскарски хлебарки…
Какво?! Да, трябваше да търсим нещо екстравагантно, което иначе никога не би ви се дояло, особено в редакция като нашата, пълна с вегетарианци. Освен това – при експеримента ни нямаше пострадали хора, животни и извънземни… а само митове. И за информация – спряхме се на скакалците, макар и трите обсъждани блюда да са считани за деликатеси в някои страни.
Минимумът от участници според психолозите трябваше да е поне 31, за да имаме нужната представителност.
19 часа, вторник, "Фотосинтезис Артцентър". От 45-има потвърдили предварително, минути след уречения момент заветният 32-и доброволец зае удобно мястото си на първата редичка пред видеостената.
СЕДМИЧЕН КИНОПРЕГЛЕД
Излязохме пред хората, обяснихме им, че трябва да гледат внимателно порциите реклама и после да ни отговорят честно и без много замисляне на въпросниците, които ще раздадем.
Както в класическа кинозала настана тишина, светлините се приглушиха, а проекторът завъртя движещите се картинки с добавения от нас 25-и кадър. Той бе с "класическата" продължителност 1 /25 част от секундата – достатъчно, за да бъдат забелязани от перцептивните ни сетива, но не и съзнателно разчетени като образ Най-важното, което искахме да разберем, бе дали чрез 25-и кадър могат да се предопределят нашите действия от нечия чужда воля. За формулирането на "правилните" въпроси и анализа им безценна помощ ни оказа психоложката Светлана Велкова, която очевидно успяхме да заразим с искрица от нашия ентусиазъм.
Вперени проследявахме погледите на вторачените от своя страна във видеостената наши приятели, а след като първият
няколкоминутен блок премина, включихме лампите и раздадохме въпросниците. Бяха по 2 страници за всеки от трите блока. Подредихме ги така, че участниците да не виждат питанките ни за следващите етапи, докато не им кажем да отгърнат на тях.
9,99
Първият блок бе със социални реклами. Раздадохме с блокчетата и по пакетче с флумастери, за 7-8 минути гостите ни в тишина се захванаха да пишат старателно – да ни кажат какво мислят за всяка от рекламите, как им е повлияла, как ги е накарала да се чувстват… Само че това, което ни интересуваше, беше доста различно от попълненото и очакваното. Защото ключовата дума съвсем нелогично на пръв поглед беше… флумастери.
Докато гледаха видеото, освен умилителните рекламни послания, в 1 /25 от някои секунди гостите ни, без да подозират, гледаха и… нещо голямо и зелено. Като най-първосигнално бяхме решили да видим дали можем да повлияем в отношението им към цветовете. В някои от рекламите сложихме по 2, в други по 3 или 4 зелени образа, най-вече под формата на кръгчета и райета, понякога ясни, понякога размити, в зависимост от яркостта на самото изображение, върху което се проектираха.
Последвахме и съветите на професионалистите, за да влезем и ние в кожата на истински манипулатори. Задачата се оказа сложна, тъй като зеленото трябваше едновременно да е отличимо от останалите кадри, но и да не е прекалено видимо. Затова прибягнахме до тактиката на някои от големите компании, за които се знае, че са използвали скрита реклама, и прожектирахме нашето зелено не между, а върху изходните кадри.
При избора на цвят се спряхме точно на зеленото с логиката, че обичайното черно е твърде логично, синьото също по традиция се асоциира с писането заради химикалките, а измежду останалите надделя аргументът, че все нали сме си точно зелено списание.
Кой флумастер щяха да издърпат хората, за да попълнят с него нашия дълъг въпросник? Дали се бяха "хванали за зеленото" след нашето "облъчване" с 25-и кадър? Нямахме търпение да разберем, но първо следваха другите два експериментални блока.
Отново спряхме светлината и пуснахме втората порция реклами… Око да види, ръка да пипне, нали така? И след като окото видя, дали щеше ръката да пипне това, което очаквахме?
ВОИНА НА СВЕТОВЕТЕ
Вторият блок от 6 реклами бе на екологична тематика. В него предизвикателството ни беше насочено към нещо съвсем различно – апетита на зрителите.
За това ни вдъхнови една любопитна история, разказана от Таня Христова – режисьор, диригент и приятел на Списание 8. Преди доста години наши режисьори се озовали на гости на кинообмен в Америка. След поредната прожекция внезапно и необяснимо нейният преподавател и колега Янко Янков изпитал невероятното желание да вкуси… суров картоф. Поривът бил толкова силен и продължителен, че се отразил и на физиологично ниво – режисьорът усетил силно пресъхване на устата си и едвам издържал няколко часа. Дочакал официалната вечеря с чужденците продуценти и пред смаяните погледи на колегите си поръчал на сервитьора лелеяното "лакомство": салата от сурови картофи! Впоследствие разбрал от един от американските продуценти, с които се заприказвал, че причината е в 25-ите кадри, вмъкнати в рекламите по време на презентацията на американците.
Разбира се, не сме до такава степен нехуманни, та да караме хората да ядат подобни неща, бяхме обещали на гостите си сладолед и именно него щяхме да им предложим накрая. Но преди това трябваше да видим дали пък не можем да събудим интереса им към странните пържени скакалци, за които ви споменахме по-горе -любим деликатес на учудващо голяма част от хората по земята…
Така екологичните реклами се сдобиха с доста неекологични картинки на няколко пъти и само за по 1/25 от секундата. Появяваха се жив, зелен и симпатичен скакалец и пълна чиния с препърженки насекоми, които може би не биха били мечта за нашенския гурман, но биха предизвикали обилното слюноотделяне на източния му колега. Един вид -еквивалент на суровия картоф от примера на Таня, защото идеята е да се появи нещо, изглеждащо вкусно, което обаче е освободено от нашите размисли.
Доста крайно, ще кажете – да опитваме с нещо толкова далеч от културата и възпитанието ни. Точно провокацията обаче беше и целта ни. Защото след втория блок бе ред на новите въпросници. Там сред вече обичайните питания за ефекта от рекламите, незабележими в прегръдката от други екологични теми, се мъдреха въпросите за това кое алтернативно блюдо от застрашен вид
бихте пробвали на масата си, а също и кое от списък с животни е на изчезване.
ЖИТЕЙСКИ ФОТОШОП
Третият блок бе най-дълъг – 7 минути с 5 изцяло комерсиални реклами. Бяха избрани заради естетическите и развлекателните си качества: красиви, остроумни и зареждащи с добро настроение. Хората се смееха, усмихваха, оценяваха хрумките на находчивите рекламисти. Но за момента – не и грубичката игра във въображението на експериментаторите журналисти.
Веселите кадри всъщност се редуваха с… ужасии. Обичат си ги много хора, страхът също е чувство като останалите и именно него търсехме ние. Всички понякога сме гледали (или закривали очи по време на) филм, в който на екрана се показва озъбено чудовище или хтоничен демон.
Постарахме се да покажем "2 в 1", затова избрахме прословутия зловещ клоун от "То" на Стивън Кинг. Идилия с бебенца… а сред тях усмихнатият злодей, оголил хищнически острите си зъби.
Може би се досещате – целта ни не бе да създаваме психоза, а да проверим до каква степен е възможно приятното чувство, изградено чрез сюжет, цветове, музика и звуци, да бъде помрачено и дори заменено от чувството на страх и напрежение чрез присъствието на скрити демонични образи на екрана.
Разбира се, обективното измерване на промяната тук щеше да е значително по-трудно и затова по съвет на психолозите използвахме подробна емоционална скала, с която уж гостите оценяваха видените реклами, но подсъзнателно ни казваха това, което търсехме: как се чувстват, повече усмихнати от видеата, или уплашени от бледия зъбльо.
От една страна, изкуството е активна форма на комуникация, в която образите са своеобразен език, предаващ значения. Те се преживяват различно от всеки заради характера и житейския му опит. Но щом изкуството е форма на комуникация, то въпреки различията хората имат поне някои сходства във възприемането на едни и същи културни "продукти". Тази теория на немския психолог Арнхайм ни даде основание да направим скали, чрез които да следим измененията в моментното състояние на зрителите.
БИГ БРАДЪР
След като всичко приключи, прибрахме въпросниците, благодарихме на гостите и им обяснихме,
че експериментът е бил свързан с 25-ия кадър. За щастие, никой не се ядоса от прикритата истина, срещнахме разбиране и се отървахме без синини.
А както вероятно сте нетърпеливи да прочетете какво се бе получило, така и ние веднага се заехме да подредим резултатите.
Разбира се, реално въпросите от първата част нямаха отношение към експеримента ни – те трябваше просто да отклонят вниманието на гостите ни от истинския избор. Затова първо преброихме изписаното с избраните флумастери. Черен, син, жълт, червен, кафяв или интересуващият ни най-много зелен?
Случи се и нещо, което не бяхме предвидили – в началото на различните блокове или между въпросите някои от хората решиха и смениха флумастера си. Но стига приказки, нека оставим да говори статистиката:
• Зелено – 13
• Синьо – 11
• Черно – 9 (почти само от мъже)
• Червено – 8
• Жълто – 2
Изненада! Значи все пак от нас биха се получили доста прилични манипулатори – дали това е повод за гордост, или за замисляне? Дали го бяха регистрирали, или не, дали връзката бе толкова пряка и непосредствена, но факт е, че почти половината от хората се бяха спрели именно на зелените флумастери. Както обещахме -тълкуванията оставяме на вас.
ГАСТРОГУРУ
Но може би избързахме с хвалбите. Защото, докато в първия блок постигнахме осезаем успех с въздействието на 25-ия кадър, при гастрономическата си пропаганда претърпяхме пълен провал. Опитът ни да накараме зрителите неистово да прегладнеят за пържени скакалци се оказа неуспешен.
На въпроса кои животни сред жаби, скакалци, таралежи и делфини са най-застрашени от изчезване, нашите насекоми не успяха да се класират високо. Искахме да проверим дали образът на скакалеца е останал в съзнанието на зрителя, но вероятно, без да искаме, задействаха "алармата" на ума и той бързо припомни на хората какво са слушали или чели някога по въпроса. Най-масов отговор бяха делфините (27 гласа), следвани от жабите (3). Таралежите и скакалците си поделиха само по 1 глас.
"Кой деликатес бихте опитали на всяка цена, дори ако видът е на изчезване?" Очевидно тук успяхме да заобиколим когнитивното познание, но в крайна сметка съпротива оказа моралът на участниците. Негативен сигнал за експеримента ни, но много позитивен в крайна сметка за нас и света, в който живеем.
Тук трябва да отбележим, че 2/3 от хората бяха посочили, че при всички решения, които вземат, се съобразяват с приетите норми за добро и лошо. Яденето на застрашен вид очевидно бе счетено за "лошо" и съответно най-масовият отговор бе "Нито един от посочените". Никой не се
впечатли, че такъв отговор не сме дали като възможен за сметка на "вкуснотиите" печена меча лапа и жабешки бутчета.
Ценностната система на участниците бе пренебрегнала зададената матрица със свой собствен отговор, какво остава за вкусовите рецептори!
От една страна, резултатите от този блок ни разочароваха, но от друга, ни дадоха много материал за размисъл. Припомниха ни на практика оръжията, с които можем да се отбраняваме срещу нежелани скрити послания: морал и здрав разум…
ТОТО
Оставаше да проверим как 25-ият кадър със зловещия Стивън-Кингов клоун се е отразил върху настроението на зрителите и може ли да всее страх и напрежение, дори когато се излъчва привидно позитивно изображение. В рекламите от блока преобладаваха топли цветове, присъстваха усмихнати и красиви персонажи, а сюжетите бяха хумористични с позитивни послания, утвърждаващи увереността в себе си, спонтанност и семейно щастие.
Въпреки това нещо бе накарало 2/3 от нашите зрители да отбележат негативен отговор на въпроса "Смятате ли, че видените реклами са жизнеутвърждаващи?". Възможно ли е причината да е присъствието на страховитото, озъбено лице на зловещия клоун убиец тук-там сред изображенията? Може би "то" все пак бе създало чувство на безпокойство сред зрителите.
За да измерим промяната в емоциите, използвахме 3 таблици с опозиции, които гостите ни да попълват. Присъстваха и в трите блока, а за да избегнем машиналното попълване, разместихме подредбата им. За да ни кажат повече за нагласите си, хората трябваше да класифицират уж клиповете по оси като "напрегнат-спокоен", "динамичен-статичен", "ясен-неясен" и т.н., давайки оценка за усещанията си по скалата от 1 до 7.
И тук анализът ни даде доста интересни стойности. Ясни бяха разликите от "клоунския" блок по скалите: разнообразен, смешен, сложен и мек. Онова, което най-много ни интересуваше обаче, беше как се е отразил скритият фактор "страх".
Консултантката ни Светлана Велкова беше категорична: нивото на тревожност в отговорите доминира в сравнение с първите два блока. Независимо от това, че хората би трябвало да са гледали нещо доста позитивно и жизнеутвърждаващо.
Какво се случи в графата "напрежение"? Докато в първи блок средната стойност бе 2,1333, във втори вече бе скочила на 3,19. В третия обаче бе най-висока – 3,65. Макар да става дума само за няколко деления, тук напрежението бе най-силно въпреки много по-високите нива на фактора "смях". Интересен парадокс, особено като се има предвид, че блок 3 бе с продължителност само 7 минути, докато рекламите по телевизията почти постоянно присъстват в домовете и съзнанията ни.
И за финал – нека споделим, че хич не ни хареса да попадаме в кожата на манипулатори, защото тази роля застава на пътя на естествените човешки отношения, на позитивното и честното. Като компенсация нека ви подарим следващия текст, който на практика ще ви помогне да разпознавате по-лесно манипулацията в много от безкрайните й форми, а оттам – и да се справяте по-успешно в разпознаването и развенчаването им.
Според нас най-хубаво се смее този, който се смее… често и искрено.
На www.spisanie8.bg можете да гледате и коментирате рекламните послания с вграден 25-и кадър, които представихме на нашия експеримент. Качени са във вида, в който бяха прожектирани пред участниците, така че може да се позабавлявате със свои приятели и да ни пишете впечатленията си от вашия личен "домашен" експеримент.