PRnew.info БЛОГ I 22.01.2012

Анка Костова е новият Директор "PR и спонсорство" на Обединена българска банка. От началото на декември 2011 г. тя отговаря за публичните комуникации и спонсорските инициативи на банката.
Професионалният опит на Анка Костова включва позицията Мениджър "Външни комуникации" в Societe Generale Експресбанк от май 2008 до декември 2011 г., както и работата й като Акаунт мениджър в PR агенция United Partners (септември 2006 – май 2008 г.).
Анка Костова е завършила магистратура по "Публични комуникации" в СУ "Св. Климент Охридски" (2008). Специализирала е ПР в Университета Лювен в Белгия и специализации по ТВ и он-лайн журналистика от Университета Лил, Франция
В своята работа Анка Костова ще бъде подпомагана от Полина Янис, която от началото на 2012 г. отговаря за "Вътрешни комуникации и спонсорство" в ОББ.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 21.01.2012

Водещ: За по-постоянните ни слушатели едва ли е необходимо да припомням кой е проф. Енчо Герганов, професор по когнитивна психология, психолингвистика и психометрия. Какво разбраха медиите и анализаторите от речта на президента Росен Плевнелиев? Ето този анализ го помолихме да направи,а сега слушаме и резултатите.
Проф. Енчо Герганов: Това, което президентът каза, всички го чухме и всеки е открил послание за себе си, за цялата държава, за Европа и т.н., но интересното е, че когато се направи по-дълбок анализ на речта, например анализ на съдържанието, се виждат ключови думи, които се появяват с голяма честота, по-голяма честота и това, естествено, се отразява върху нашите възприятия.Например това, което излезе след анализа, мога да го обобщя в следните идеи: Първото интересно нещо е за идентификациите на президента. Както знаем, има множествена идентификация. Първо, егоидентичност, след това идентификация с народа, с обществото, с държавата с България. Друга идентификация може да бъде с Европа, трета със света и т.н. Какво се получи от анализа, който направих? На първо място, най-силната идентификация на президент е с България, българите, народа. 191 пъти, сумарно, се срещат тези думи като българи, българин, българите, наша, нашата, нашите. Ето това пък вече говори пряко изразена идентификация. Народът, нацията и т.н. Втората идентификация е към тази егоидентификация. Много по-малко, 10 пъти само мен, ме и ако сложим тука и президент, президента още 24 пъти, сумарно 34 пъти. Т.е. егоидентичност срещу идентификация с българите, с народа, огромна разлика в полза на идентификацията с народа. След това на второ място е идентификацията с ЕС. 29 пъти се среща ЕС, Европа, европейски, европейските, еврофондове и т.н. и на последно място, но все пак е отбелязано това в речта му, е идентификация със света, където са се получили около 12 повторения на думи като света, световно, световните и т.н. Това е едно от интересните неща в речта на президента, които правят силно впечатление при този анализ. Другото, което направи впечатление е отнесеност на всички действия във времето , които той заявява в речта си.Разбира се, напълно естествено е, че това става в бъдещето. Затова е много повишена много честотата на частицата ще, глагола бъда, бъдем и т.н., около 35 пъти. Има нещо интересно, че отнесеност в бъдещето става в два момента. Едното е периодът, в който той ще работи и другото е към 20-а година, какъв ще бъде резултатът от това, което ще прави нашата държава. Има доста повишена честота на такива глаголи като работим, създаваме, успяваме и п променяме и т.н. Сумарно някъде около 30 такива появи на тези глаголи, които вече са свързани изцяло с дейността на президента. Доста повишена е и честотата на думи, които се отнасят до сигурността на държавата, на хората, над 27 пъти. Интересно е и отношението между честотата на появата на страна и региони, държава и региони. Доста пъти са се срещнали думи като регион, региона, регионална, регионални и т.н., около 17 пъти. Значи той мисли не само за държавата като цяло, но и за развитието на регионите. Направи ми впечатление, че силно повишена е честотата на политик, политика, политици, около 30 пъти, което е естествено вече като имаме предвид, че цялата дейност на президента ще бъде свързана с политиката. Интересно е и съотношението на честотите на поява на такива думи, които са свързани с президента и президентството и правителството и правителствата. Президент-президентство 24 пъти срещу 10 пъти за правителството. Може да се продължи анализа и да се извадят послания, които не се улавят пряко в речта на президента, но те влизат чрез именно тази повишена честота на носителите, на думите, чрез които се изразяват тези идеи.
Водещ: Разбира се, у нас се появиха повече политически оценки на тази реч. Вашият анализ обаче показва друго. 24 пъти са употребени пъти за президентството, 10 пъти за правителството?
Проф. Енчо Герганов: Да. Това ми направи силно впечатление. И тук, ако някой е уловил, че нещо като повече правителство, няма такова нещо.
Водещ: Имаше и сравнение с речта при заклеването на Барак Обама. До колко могат да се търсят такива прилики?
Проф. Енчо Герганов: Би било интересно да се направи паралел точно, въз основа на един такъв анализ на съдържанието. Този анализ, който може дори да се задълбочи още, просто има нужда от време, има нужда ода се включат и други методи на анализ. Разкрива наистина искрените, дълбоко внедрените, така да се каже, в съзнанието и на неосъзнато равнище, намерения за действия на президента, а това не винаги може да се осъзнае от всички пряко, пък и дори от самия него.
Водещ: Кой печели от тези анализи, не в прекия смисъл на думата, разбира се?
Проф. Енчо Герганов: Печели обективността при оценката на различни обществени анализ…
Водещ: Но някой би казал…
Проф. Енчо Герганов: … и трябва да сме сигурни в това, което се случва, а не да го интерпретираме, според нашите възприятия и нашите нагласи и да го поднасяме на обществото, особено когато става дума за журналистиката, за политологията, да се проектират собствени оценки и очаквания върху това, което обективно съществува.
Водещ: Но някой би казал тези президентски речи не ги пишат самите президенти. Тогава тази обективност каква стойност има?
Проф. Енчо Герганов: Да. Тук и аз си помислих това, че там участват експерти, които подпомагат дейността на президента, но струва ми се, че в този случай, тъй като не знам , вече може би има екип, който да помага на новия президент, но дори и да е така, той я одобрява, а той в крайна сметка решава какво точно как да бъде редактирана и какво да бъде съдържанието на речта.
Водещ: И понеже вие няма как да не сте проследили медийните анализи, това, което научихте, след като направихте анализ на тази реч и това, което научихте от медиите, доколко се различава?
Проф. Енчо Герганов: Мисля, че има доста съществени разлики.
Водещ: (…)
Проф. Енчо Герганов: Дори аз самият съм изненадан от този анализ, който направих. Бях, до известна степен,повлиян от това, което съм чул. ТО не е много, но малкото, което съм чул, ме накара да си помисля, може би са прави хората, които анализират, но те анализират на равнище впечатление. Т.е. тези проекции, които имат собствени проекции върху речта.
Водещ: Аз се надявам, че ще ви бъде интересно да продължите този анализ, защото за нас определено ще ни бъде интересно да научим и още неща. Разбира се, ще има и още речи, които ще бъдат плод на този анализ.
Проф.Енчо Герганов: Да.
Водещ: Смятате ли, че си заслужава да се прави…
Проф. Енчо Герганов: Мисля, че си заслужава. Дори е интересно да се сравни с речите и на други президенти, политици и т.н. Тука например преди години аз правих подобен анализ на програмната реч на Симеон като се върна за първи път в България. Там имаше интересни неща също и се опитах да видя, дали и тук ги има. Забелязах, че и тук има подобно нещо само, че все още ми е трудно да преценя дали това е специфика на речта или специфика на българския език.Просто трябва…
Водещ: Припомнете ни кое беше водещата спецификация при…
Проф. Енчо Герганов: При речта на Симеон имаше изключително повишена честота на отрицателните думи, частицата не, ни, местоименията никой, никого, наречията никога, никъде и т.н. Тук обаче ги няма всичките тези отрицателни думи, но частицата не е с повишена честота.Аз се върнах след това в текста да видя къде. То е свързано с отрицание на някои отрицателни неща, което в последна сметка е положително послание като при Симеон. Например той използва много успешно двойното отрицание, за да отпрати като крайно послание положително послание. Ето тук например в речта на новия президент, частицата не е 41 пъти повторена, но това аз не го коментирам, защото вече започвам да мисля, че е специфика на българския език. Ако се направят такива анализи на повече речи на политици от всякакви цветове, може би ще се установи дали това е закон на езика или пък играе вече и нещо друго.
Водещ: Интересни ли са българските политици и българската политическа реч за анализ? И ако трябва да ги сравните с речта на чужди политици, кои са по-интересни?
Проф. Енчо Герганов: Малко ми е трудно да направя сравнение с речите на други политици, защото там не съм правил този анализ. Нещо повече. Аз виждам, че още по-дълбоко може да се навлезе. Има такива методи, които все още не мога да ги правя, защото нямаме този инструментариум, да се извлича мрежа от понятия и връзки между тези понятия, на базата на текста на речта, което би било много интересно и да се види в какво съотношение са. Тук все пак подобни идеи успях да извлека, но сигурно има и още много интересни неща.
Водещ: Приликите и разликите в анализите на речта на президента Росен Плевнелиев ще коментираме след малко с колегите Надежда Василева от БНТ Светослав Терзиев от в. „Сега”. После ще чуем коментара и на доц. Тотка Монова от факултета по журналистика на Софийския университет. Останете с нас.
Добър ден на Надежда Василева от БНТ .Различен ли беше коментарът на речта на президента РосенПлевнелиев в медиите? Всъщност той беше различен, но защпо?
Надежда Василева: Според мен, медиите анализират речта по различен начин. Според мен, речта на Росен Плевнелиев беше логично продължение и съдържаше елементи от всичко това, което той говореше и по време на предизборната си кампания. За медиите, в нея нямаше нещо особено, изненадващо, нещо особено, неочаквано.Едно от нещата, които обаче намен ми направиха впечатление, това беше периодът, за който той говореше. Какво, според него, трябва да се случи в България до 2020 г. и това, според мен, не е случайно, тъй като той през цялото време говореше за дългосрочнаа програма за икономически растеж на страната, за развитие, но 2020 г. излиза извън рамките на неговия президентски мандат и може би се съдържа и скрита заявка за нов мандат, а този период всъщност включва чисто математически и управлението на още 2 следващи правителства. Плевнелиев всъщност говореше много за приемственост и надпратийност. За това той говореше и по време на кампанията. Също така направи впечатление, че той не пропусна да благодари на тримата предишни президенти Желев, Стоянов, Първанов за това, че са изградили авторитета на институцията, за това, че са утвърдили демокрацията. Също така отбеляза и приноса на няколко правителства за това, че страната има финансова стабилност. Именно тази приемственост е едно от ключовите неща, които правеха впечатление в речта му.
Водещ: Това, което проф. Герганов каза, че е много силна идентичността с България, българите, нацията. Думите, употребени в цялата реч на Плевнелиев, според него, са 191?
Надежда Василева: Да. Интересно, че сякаш в речта му имаше някакъв опит за формиране на национална кауза. Разбира се, от опозицията видяха в неговото изказване зад чисто икономическите му акценти, зад целите, които той формулира, това, че според тях,тези думи са по-подходящи за представители на изпълнителната власт, отколкото за президентската институция. В тези анализи има известна логика, тъй като Плевнелиев навлезе в изключително много детайли за това какво трябва да бъде свършено в редица сектори и от пръв поглед е ясно, прави впечатление, честава дума за работа,която предстои да бъде извършена от изпълнителната власт. От друга страна, той обаче лансира много ясно тезата си, че президентската институция трябва да бъде място задиалог, за обществен дебат, за взимане на решения, които той смята да формулира, с помощта на представители на изпълнителната власт, депутати, гражданския сектор, учени, общественици, Тази негова цел и това намерение може би оправдаваи това влизане в експертното говорене и такива детайли. Всъщност Плевнелиев, според мен, говореше по-скоро експертно, отколкото политически, макар че думата политика действително много пъти се споменава …
Водещ: 30 пъти.
Надежда Василева: …в изказването му. Да. Не липсваха обаче и политические елементи, които са знакови, според мен. Той каза, че ще бъде по-различен политик, по-различен лидер, че ще отстоява тази надпартийност на президентската институция, че няма да участва в политически интриги. Също така той задочно отговори и на въпросите, дали ще критикува правителството с думите, че винаги има изкушение.Винаги има риск президентът да се превърне в критик, защото по този начин той може да спечели по-висок рейтинг, но неговата цел няма да бъде такава. Става ясно, че той няма да бъде самоцелен критик, а по-скоро ще следи дали институциите не подменят приоритетите на страната. Така той отговори и на това, дали ще се противопоставя на правителството. Може би има такива очаквания. Явно Плевнелиев ще бъде поставен в много ситуации, в които той ще трябва да вземе това решение, дали да бъде по-критичен или да бъде в по-добър диалог с ГЕРБ, с управляващите, с правителството.
Водещ: Със сигурност ни предстои още един анализ на поне още една реч, която предстои?
Надежда Василева: Да, така е, но това изказване, което предстои в неделя, се очаква да бъде много по-кратко. Всъщност тази реч, която беше произнесена пред парламента, това е неговата програмна реч, в която той формулира своите цели. Изказването в неделя, което предстои, се очаква да бъде по-скоро официално, по време на тази церемония, на която ще говори и досегашният държавен глава Георги Първанов. Именно това, което Плевнелиев формулира пред себе си за този мандат в тази реч, която не случайно продължи почти 40 минути,37 минути, което също така направи впечатление на медиите, че така това дълго говорене се конкурираше и с говоренето на президента Георги Първанов, макар че Първанов говори около 50 минути при първата си реч.
Водещ: Това е Надежда Василева от БНТ. Сега добър ден и на Светослав Терзиев от в.”Сега”.
Светослав Терзиев: Добър ден.
Водещ: Здравейте. Чухте проф. Герганов, чухте и Надежда. По-скоро политическа ли беше тази реч? По-скоро ппремиерска ли беше? Приличаше ли по нещо на Обама? Цитирам ви част от оценките в медиите, в крайна сметка.
Светослав Терзиев: Аз се забавлявам на лингвистичните анализи, защото те наистина са развлекателни. Колко думи и колко пъти са били употребени, колко минути и т.н., но всъщност трябва да знаем, че думите не са нищо друго, освен носител на някакво съдържание. Т.е. те са, така да се каже, превозните средства и ако се вгледаме точно върху думите и се взрем в тях, ние ще се взрем в превозното средство, но ще изпуснем полезния товар. Какво всъщност каза новоизбраният президент? Много бяха акцентите , върхукоито той привлече вниманието на обществото. На мен ми се струва, че най-важното отиде някакси назад. Може би на 20 място, където той каза така, че не иска България да бъде асоциирана с организирана престъпност и корупция и че народът на Ботев и Левски не бива да бъде сочен като пример за корумпирана нация в Европа. Това е много важно, защото, ако си спомним, всъщност няма друга тема, която да доминира толкова много, когато става дума за България в ЕС, като темата за организираната престъпност и корупцията, която…
Водещ: Истината е, че всъщност оценките за тази реч бяха по-скоро политически, а за политиците това не е любима тема.
Светослав Терзиев: Не е, защото…
Водещ: … защото в крайна сметка, от тях зависи как ще се говори за България.
Светослав Терзиев: Не само зависи от това как ще се говори, но и ги засяга много пряко…
Водещ: И какво ще се случва, разбира се.
Светослав Терзиев: Защото корупцията на високо равнище не е нищо друго, освен корупция във висшите среди, т.е. там, където са политиците и става дума на практика за тях. Те всъщност са сочените за тези негативни явления, които се лепят върху обрраза на България. Тъй, че няма как да … и няма как да съдействат за нейното решаване. Неслучайно толкова години не се решава, въпреки че в България е под много силен европейски натиск, въпреки че е обект на специален механизъм на наблюдение, който действа още от първия ден на нейното влизане в ЕС и който продължава може би, неизвестно колко дълго ще продължи да действа. Ето това е един акцент, който е изключително важен, защото става дума за същността на нашата държава, на нейното място в Европа. Тъй, че Плевнелиев, поставяйки го, показа, че всъщност не го е забравил, но оттук нататък е въпросът какво ще се случи, защото той очерта и някои съвсем практически стъпки, което аз приветствам, но дали наистина ще бъдат последвани. Например той каза така: Време е да спрем да решаваме проблемите единствено със законодателни и структурни промени. Какво означава това? Това означава, че на всички критики досега от ЕС, на целия натиск, ние сме отговаряли само с едно: събира се парламентът и променя някакъв закон.
Водещ: Който обикновено име има.
Светослав Терзиев: Променя се законът, но той не се прилага. За целта се казва: Ама знаавете ли, той не се прилага, защото структурите не са съобразени с този закон. Дайте сега да променим структурите и започват някакви структурни промени на административно или дори на равнище съдебна система. Както виждаме сега, дори се изгражда и специален съд и всъщност всичко се върви в тази област на подготовка, така да се каже, да се свърши работата, но самата работа не се свършва, защото онова, което искат от нас, е точно да се видят резултатите, а именно осъдени босове на организиранатапрестъпност и висши корумпирани лица. Това означава министри. ТОва означава политици, а защо да не си помислим и президенти, прикривали организираната престъпност. Те не са идеални, след като те са били на най-високия пост и са разполагали с разузнавателната информация от всички равнища и са можели да знаят какво се случва. Самото им мълчание е било съучастие. Ето тези въпроси са изключително важни и ако наистинаводят към някакви практически действия, ще бъде много полезно за държавата, защото онова, което се чака от нас, е не повече пред правене на законите. Ние направихме съвършеното законодателство. Просто аз не виждам докъде нататък ще се представят тези закони. И сегашните са много добри. Нищо не пречи разбойниците да бъдат поставяни на място.Да ви кажа, ако искате, нека да използват, както се казвт и скрижалите на Мойсей. И там е написано, че не трябва да се краде и пак могат да се предприемат действия срещу престъпниците. Въпросът е да има желание, а желание просто няма. Няма точно във висшите среди, от които зависси да задействат механизмите, които съществуват. ТОва означава да се задействат механизмите, които са на подчинение на изпълнителната власт, които са на подчинение на съдебната власт. Т.е. президентът може да послужи като един катализатор, защото той самият няма такава власт, но той може да бъде катализаторът, който да насочи вниманието на обществото в тази посока.
Водещ: Дали това ще се случи, предстои да видим. Факт обаче, различните оценки на онези, които анализират речта. И на журналистите,и на това, което цитират журналистите, защото, според мен, в медиите повече се цитираха политическите оценки, по повод тази реч, а не толкова други оценки. Поне аз така мисля. Не знам. Може би вие мислите по различен начин?
Свтослав Терзиев: Журналистите, какво да ви кажа, те са поставени също в различна среда, защото зависи техните медии под какъв натиск Има медии, които са под много пряк натиск на изпълнителната власт, които се финансират индиректно от държавни средства, чрез банка, която върти държавни пари и естественотези медии по никакъв начин не могат да бъдат критични към изпълнителната власт. Те просто ще й пригласят, тъй че…
Водещ: Между другото, накрая ще завършим с един конкретен пример за медиая, която е притискана пък от други власти, но това за накрая. Благодаря на Светослав Терзиев. Сега добър ден и на доц. Тотка Монева от факултета по журналистика на Софийския университет. Здравейте, доц. Монова.
Доц. Тотка Монова: Здравейте.
Водещ: Чухте всичко казано дотук. Къде бъркат журналистите, освен това, че те винаги са виновни?
Доц. Тотка Монова: Не. И аз съм съгласна в много голяма степен с това, което Светльо Терзиев каза. По принцип от един текст, малко по-обемен, каквато е речта на Росен Плевнелиев, според мен е рано да се прави портрет на политика Плевнелиев. Това тепърва ще видим, така че моите оценки са базирани само върху текста. Първият по-голям текст, какво той ни казва и какво не ни казва? Аз също имам резерви, особено, когато се анализират политически речи и политически послания да правим един чисто езиковедски анализ. Така че това, което аз кажа, е извлечено от анализ върху абзацни изречения.Първото ми впечатление, като … имам пред мене речта, освен слушането. Когато я слушах, без да имам още текста разпечатан, аз останах с впечатление за нещо скучно и неефективно, познато, макар и облечено в малко по-друга езикова форма. Сега пред мен е текстът и това, което ми прави впечатление, че това е поредното политическо изявление, което е неконкретно като послание и може би основната й характеристика, декларативност. 22 години слушаме какво трябва и какво ще е и тук съм съгласна с премиера, който забрани говоренето в бъдеще време, но….
Водещ: Тази забрана беше престъпена 35 пъти, ако трвябва да се върнем на цифрите.
Доц. Тотка Монова: Но аз искам да чуя поне от един политик, нов политик, Росен Плевнелиев го представят като нов политик , от младото поколение, политик, който е свързан повече с експеертното мнение и с компетентността. Но аз искам да чуя отговор на въпроса: Как? Давам ви конкретно тука моменти от речта. Целите са високи, но за да постигнем такава България, трябва да повярваме, че можем повече, да имаме дългосрочен план, който да мобилизира целия потенциал на нацията, интелектуален, духовен, физически. Това го знаем. Всъщност, ако той искаше нещо ново да ни каже, би трябвало да ни каже, как той смята, че може този потенциалда се мобилизира. По-нататък. Като казах, че първото ми впечатление беше за нещо много познато, казано с други думи, веднага ще ви кажа, че първата ми асоциацияе с любимата фрраза на Надежда Михайлова. Тя гласеше „нов цивилизационен избор”. Аз така и не разбрах дали тя самата може да каже подробно какво точно се включва? Какво е това нов цивилизационен избор? Защото ето тука сега се казва: Аз искам да бъда прагматичният президент на модерна България. Хубаво, но аз бих искала да чуя,според него, 1, 2,ц3, какви са характеристиките на прагматичния президент?Ако досега сме имали 20 години непрагматични президенти, то какво е прагматичен? Той какво ще направи? На България, модерна България, модерна ли е? Важното е да съм компетентен, да си върша работата.Такива изречения наистина са дразнещи за хората, които живеят много тежко и след като снощи им се каза, че едва ли не ги чака режим на тока, сега изречение от рода”Ще работя за националния интерес и благоденствието на всеки българиин.”, извинете! ТОва го слушахме на всички конгреси там до последния. Във всички документи, ако се извяадят, от резолюцията на БКП конгресите, това са ключови фрази. Мисля, че и той самия и хоррата, които пишат речите, да ги избягват. Те не са адекватни на 2012 г.
Водещ: Биха могли да се обърнат към лингвистите и към психолингвиситите да им изготвят един забрранителен списък за фрази-клишета.
Доц. Тотка Монова: … Ето, по-нататък. Съгласна съм с констатацията, констатация плюс декларративност. Няма пряк път към богатството. Богатството се изработва. Добре, но има пречки за честните хора да си изработват богатството. Каква е работатав тази посока да се елиминират тези пречки? Тази неработеща съдебна система, тази корупция и просто младите хора емигрират точно затова, защото те не виждат възможност тук да заработят, ако не богатството си, то поне един приличен стандарт, който да осигури тях и бъдещите им семейства. Ето, по-нататък. Важно е бизнесът, академичната общност и държавата да се обединят от целенасочена програма за иновации, приоритети… на икономиката. Това е абсурдно изреччение, в този вид поднесено. Затова казвам, че тя не е ефективна.Може ги тази реч е интересна помежду си нещо да разказват политиците, в парламента, Волен Сидеров да протестира. Но според мен, тази реч трябваше да бъде към гражданите, към обикновените хора, които наистина вече не искат да чуват какво ще стане в 2020 г. 22 години преход и още 10 са 32. Просто какви са, аз не мога да разбера, от нито едно послание на политик, не само от тази реч. Всъщносрт какви конкретни стъпки се правят, за да може малко да се види ефективно работеща политика, политическа система, ефективно работещи институции? Затова казвам, че лично на мен повече ми харесва говоренето на премиера. Не бих употребила чак определението „уникално”, това, което каза американския посланик Уорлик, че той говори уникално, но той говори конкретно и заповедите са му ууникални и поне е конкретен. Казва: това може, това не може. Това говорене повече стига до хората, а тази реч, така написана, с тези, ако влезем пак в езикознанието, такива сложни езикови конструкции, тези иновации, приоритетни области, това, извинете, и аз хванах всички тези неща. Когато вие ми се обадихте и аз принтирахречта. Това, ако само го слушаш, абсолютно пък не работи и не говори.Този текст е направен да се възприема като писмен текст, като публикуван, да го възприемаш чрез четене. Той не е направен така, че да работи… Реч на политик, който иска да е нов, модерен и да спечели аудитория с говорене. Т.е. няма ораторски умения, поне в тази реч…
Водещ:Това е на вниманието на тези, които помагат и работяат в екип.
Доц. Тотка Монова: Да.
Водещ: Благодаря на доц. Тотка Монова. Само да ви попитам.
Доц. Тотка Монова: Да.
Водещ: Смятате ли, че, понеже следващата тема, върху която ще обърнемвнимание в клуба на журналистите, американското законодателство, което предстои да ограничава свободите в интернет, да или не, една прогноза? Дали ще има такова законодателство или няма да има?
Доц. Тотка Монова: При нас дали може да има такова законодателство?
Водещ: Не, не. Дали в Америка ще бъде прието такова законодателство, което разбира се, отнася до целия свят в крайна сметка, защото това законодателство може да ни лиши от „Уикипедия”, от „Ютюб”, мрежи за видеоспподеляне?
Доц. Тотка Монова: Не съм чела материали подробно около въпроса, но не мисля, че при съвременните технически средства, това е възможно. Едно такова законодателство по-скоро ще насърчи нелегалното разпространение на мрежи и на съобщения.
Водещ: Благодаря ви за…
Доц. Тотка Монова: Не виждам технически как това може да бъде спряно.
Водещ: Благодаря ви за тази прогноза. Ние след малко ще продължим по темата…
Доц. Тотка Монова: Благодаря ви и аз.
Водещ: … с Юлия Роне. Останете с нас.

Когато започнаха революциите, които се състояха в „Туитър” и изобщо в интернет, тогава политиците бяха много доволни, защото ставаше дума за гласност. Сега обаче зад океана, в Америка готвят два закона, които според мнозинството от потребирелите, ще ограничат свободите в интернет.Затова и видяхме първата, един вид стачка, т. нар. затъмнение на антглоезичната уикипедия, която е застрашена от спиране. Освен български сайтове, ако тези закони бъдат одобрени, всякакви други сайтове по целия свят могат да бъдат спрени, в това число и „Ютюб”. Добър ден казвам на Юлия Роне.
Юлия Роне: Добър ден.
Водещ: Здравейте. Кой всъщност, ако тези закони бъдат приети, с какво си взимаме сбогом?
Юлия Роне: Ако тези закони бъдат приети, си взимаме сбогом със свободата на словото и казваме здравей на цензурата. Общо взето, това е ситуацията в момента. Това са закони, които трябва да минат през Сената в САЩ. Това е факт., но те наистина ще се отразят на целия свят, защото това е опит да се разшири влиянието на американското законодателствое и извън Америка.
Водещ: Извън Америка?
Юлия Роне: Просто, защото много от компаниите, които всичкие ние ползваме, са под тяхното законодателство. Това е много в момента критичен момент, който обаче, като че ли, няма засега да мине. Всички видяхме огромната съпротива по целия свят срещу този закон и за мен това, което беше интересно е, че наистина целият свят се намеси в нещо, което касае политиката на САЩ, е крайно показателно.
Водещ: И това е вярно. Нека сега чуем обаче как ние пък се включихме. Добър ден на Делян Делчев от „Електронна граница”. Здравейте.
Делян Делчев: Здравейте.
Водещ: Като, че ли ние се включихме много организирано, а по-индивидуален беше подходът, българският
Делян Делчев: Да. В интерес на исртината, в България този проблем не се следеше особено активно и повечето хора не знаех за него и за неговото съществуване, така че включванетов протестната акция беше индивидуално от отделни хора, които просто следят темата.
Водещ: И вие ли като г-жа Роне мислите, че това е законодателство, което на този етап няма да мине по-скоро?
Делян Делчев: Много е трудно да се каже. Факт е, че протестите и особено в навечерието , така да се каже, на избори в Щатите, в известен смисъл, забавят разглеждането на тези актове, но те не са спрени в никакъв случай. Основните им поддръжници и лобита продължават еда си стоят и самите закони просто преминаватот една бърза процедура на гласуване в по-забавена процедура с обсъждания, която теоретично не премахва самото законодателство. Просто позволява неговото модифициране и внасяне на по-късен етап.
Водещ: Нека да си говорим по-ясно. Пак ли за торенти става дума или тук вече става дума за по-сериозна лакомия, защото знаем, в мрежите за видеосподеляне също има авторски права, но има и авторство?
Делян Делчев: Всъщност основният проблем, койтодефакто правозащитните оррганизации виждат в това законодателство, предложено от нея, че на първо място, то е изрично насочено към оператори и посредници, които предоставят контент, извън пределите на Щатите и не са под американса юрисдикция.
Водещ: Тяхна юрисдикция.
Делян Делчев: И същевременно нямат ясна и точна дефиниция на това какво точно би предизвикало, активирало съответните актове срещу тези оператори. В частни случаи дефиницията е, че те крадат американска собственост, което е достатъчно широко твърдение и всеки собственик на права би могъл дефакто да обвини всеки един сайт и всеки един доставчик и телекомуникационен оператор, който оперира, където и да е по света, в кражба на интелектуална собственост например и следователно той да попадне подвластта на съответното законодателство.
Водещ: Всъщност това не е ли опит да бъде на практика платен вече интернет? Питам, реално, не формално?
Делян Делчев: Аз персонално принципно това, което искам да кажа е, че всяко едно действие винаги се оправдава сдобри намерения. Ние знаем, че пътят към ада е послан с добри намерения.
Водещ: Да, така е, да.
Делян Делчев: Но това, което всъщност е проблематично тук е, че това законодателство на първо място иззрично атакува оператори, които се на мират в чужбина, но също така и посредници за първи път, защото и до моментаMCA-законодателството в Щатите по принцип позволява да бъдат атакувани и да бъде търсена вина и загуби, предоставящи…
Водещ: Всъщност акцията с арестите в Нова Зеландия бяха точно това.
Делян Делчев: Точно така. Въпросът е, че новото законодателство всъщност прави няколко съществени модификации. Първото е, че процедурата вече е изключително скъсена и в нея не участва съдия и като оператор, който предоставя контент, си задължени моменталически, грубо казано, да го свалиш, в рамките на 5 дни, след като получиш нотификация или ако си посредник, което включва търсачки като „Гугъл”, сайтове,които предоставят линкове. Бо могло да включва всякакви сайтове, които позволяват публикуването на коментари. В някои от коментарите е бил публикуван текст, който е технически собственост на някой и…
Водещ: И много прилича технически на, да…
Делян Делчев: Фактически изместват се две неща. Измества се правото, защото дефакто неният трябва да защитава, че е невинен…
Водещ: Трябва да доказва, че е невинен, а не да го обвиняват.
Делян Делчев: Точно така.
Водещ: Да. Благодаря ви за този коментар. Делян Делчев от „Електронна граница”. Юлия, за торенти ли става дума или за по-голяма лакомия в случая?
Юлия Роне: Вижте! За мен, става дума преди всичко за битка на капитал. Не знам, дали сте чула този коментар, койтовсе пак за мен доста адекватно описва ситуацията. За това, че това е битката между Холивуд и силиконовата долина. ТОва е битката между производителите на съдържание и интернет бизнеса и за мен е крайно показателно, че се намесиха фирми като „Гугъл”, „Фейсбук” и пр. Това показва, че техните интереси са застрашени. Защо мисля, че Делян много ясно обясни много ясно, защото те наистина биха могли да бъдат жертви на съдебно преследване, дори да закрият определена частот своите услуги просто, заради наличието на линкк, който води към нерегламентирано съдържание, съдържание, което е обект на авторски права.Знаем, че самият начин на работа на „Ютюб”, на „Фейсбук”, той се базира, именно на споделянето на съдържание. Т.е. в случая ние имаме два икономически модела, които се борят, но в цялата тази борба, в крайна сметка се оказват нашите граждански свободи…
Водещ: Къде отива нашата гражданска свобода?
Юлия Роне: Така че в случая,напълно аз подкрепям действията на „Фейсбук”, на „Гугъл”, на „Уикипедия”, която в случая е организация, която не търси печалба категорично, защото нашите свободи и права някак се оказват въвлечени в тази битка. И не не мисля, че става дума в случая само за торенти. В случая става дума наистина за интереса на развлекателните индустрии, които не могат да оцелеят явно в така създалата се ситуация, но вместо да търсят алтернативни модели, те се насочват към доста тепресивни мерки, които се прокарват през закона.Това е нормалната реакция на тези индустрии, но въпросът е политически. Именно затова е толкова важно да се реагира с политически средства.
Водещ: Между другото, си говорихме неформално за това, че политиците ни поднасят различни зрелища, къде по-добри, къде по-лоши. Говорим за по света, не само у нас. Проблемът идва, като че ли от там, че хлябът намаля?
Юлия Роне: Да, категорично. И знаете лвъпросът за свободата е важен, защото някак, когато говорим за свобода, ние винаги имаме предвид гражданското ий измерение, свободата на словото, всичко това.
Водещ: Да.
Юлия Роне: Но има и друг тип свобода.Това е икономическата свобода и за мен също е крайно любопитно, когато говорим за интернет. Не знам дали ви е правило впечатление, но най-страшните монополи в момента са именно в интернет. Компании като „Гугъл”, като „Фейсбук”, като „Амазон”, те държат 95 и над % от пазара. Т.е. свободата в интернет трябва да се разглежда от гледна точка на това, доколко са способни нови хора да се появяват там, да развиват своя бизнес.
Водещ: В последните минути на „Клуба на журналистите” сега ще погледнем на една друга свобода, свободата на самите журналисти да описват това, което се случва и после да не имсе случват странни неща. Добър ден на Веселина Томова, собственик на сайта „Афера”.
Веселина Томова: Добър ден.
Водещ: Вие през седмицата сполучливо се пошегувахте, че като свалиха белезниците на Чочо и ги приготвиха за вас. По един стар случай,между другото, за който имаше и политическа санкция, на всичкото отгоре?
Веселина Томова: Да, точно така.
Водещ: Сплашиха ви, че с белезници ще ви докарат до София да свидетелствате?
Веселина Томова: Да. Това не си беше заплашване. Това си беше на косъм да се осъществи, тъй като имаше писмено разпореждане от дознател от столичната дирекция на МВР, за да бъда докарана принудително с белезници и полицейски комвой, качена на влака и на всичкото отгоре, върната на обратно, след разпита, за да се явя като свидетел по някакво дознание, което не ми беше обяснено точно и конкретно за какво става дума, свързано с депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов…
Водещ: Който…
Веселина Томова: И неговите прословути сключени консултантски договори Скандалът гръмна юни месец миналата година.
Водещ: И между другото, той получи и политическа санкция за всичко това.
Веселина Томова: Да, да.
Водещ: Въпросът е, защо сега?
Веселина Томова: За мен това, лично моето обяснение, без изобщо да влизам в някакви сфери на конспирации и параноя е просто елементарен психологичен натиск върху мен специално,защото аз очевидно не съм долюбвана от хората на МВР, тъй като остро критикувам техните действия. Ттъй като това, което те сътвориха, в случая това разпореждане за принудително довеждане в столицата с белезници, просто беше смешно и скандално и то само дни след безумните гафове, които сътвори МВР и ГДБОП по случая с Мирослава. Никакво основание нямаше за подобна санкция или за подобен натиск, тъй като аз бях разговаряла с този дознател. Бяхме се разбрали аз да дойда до София. Той излезе в отпуска. Не съм получила втора призовка, която примерно да не изпълня. Не съм обвиняема и изобщо някакви смешни, даже според мен, нескопосани действия на хора, които вместо да се занимават с фундаментални въпроси, свързание съссигурността и с престъпността, се занимават с елементарен психонатиск и терор, бих го нарекла, психотеро, срещу журналисти.Вероятно не съм само аз.
Водещ: Да, но пък това беше един поучителен разказ.
Веселина Томова: Да.
Водещ: Така или иначе, в понеделник ще пътувате до София не с белезници и не свлак …
Веселина Томова: Да. Слава Богу, успях да се свържа с въпросното лице, за да уведомя, че все пак ще дойда в София в понеделник, въпреки че лично трябва да кажа, че ако нямах майка, която е болна и която би се стресирала от цялата тази история и не бих могла на минутата да я оставя след като ми сложат белезниците, трябва да кажа, че с удоволствие нямаше да спра тази репресия и щях да си тръгна с белезниците и да дойда в София и да ме закарат под конвой, за да ме разпитват, заради един Лъчо Мозъка, който вместо него да разпитват, разпитват журналисти. Аз вероятно ще бъда разпитвана, от къде имам информация за тези консултантски договори. Така предполагам.
Водещ: В крайна сметка имаше политическа санкция за тези консултантски договори и след дъжд, качулка малко е работата.
Веселина Томова: Да, да.
Водещ: Благодаря на Веселина Томова. Аз накрая ще завърша с един цитат, един, политически цитат. „Има ниво на загубите, при което е по-изгодно гражданите да ги покриват, отколкото да се правят инвестиции”. Това е цитатът, който колегата Петьо Цеков вчера пусна във „Фейсбук”. Аз го чета дословно. Цитатът е на зам.-министър Добромир Симитчиев. Много дълбоко се съмнявам, че някой би искал изобщо да анализира подобен цитат, но подобни цитати много ми се иска да няма толкова откровени за цитирани в медиите. Хубав следобяд ви желаем. Целият екип – Ваня Новакова, Владимир Рошев, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз, Ирен Филева. 

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 19.01.2012

Позитивното отношение, текстове и съдържание присъстват от първата до последната буква в HELLO!

- Господин Дочев, ЧРД на "HELLO! България"! Световната премиера на утвърдената световна марка HELLO! е през далечната 1944 г. в Испания. Днес то има 15 милиона читатели в 72 страни по света. Кои са утвърдените стандарти, които и БГ изданието спазва в рамките на семейството на Hello, и кои – специфичните черти, които правят уникално родното ни издание?

- Списание HELLO! има една-единствена задача – да забавлява и информира своите читатели. Авторите на списанието не изразяват лично мнение, а критичността е оставена на публиката. Това е първото правило, с което ни запознаха нашите лицензодатели при срещата ни с тях преди повече от година. Тогава в рамките на три дни те ни разказваха за магията и любовта, с която се прави HELLO! Повярвайте ми, успяха да ни заразят още в първите минути. Аз лично не съм виждал такова нещо – издателите да гледат на бизнеса си с любов. Всичко това ние пренесохме у нас и неслучайно за 12 месеца "HELLO! България“ се наложи като абсолютен лидер в светската сфера.
Друго основно правило в правенето на списанието е хората, които попадат в него. Те трябва да са доказани професионално, да бъдат с чист имидж и да носят позитивизъм. За съжаление на точно тези критерии много популярни българи не отговарят, което в началото беше проблем. За наша радост актьорите в момента са едни от най-харесваните и коментирани личности, а това ни даде възможност да работим с тях. Спортистите, тв водещите и поп музикантите също са част от нашите герои. В световен мащаб HELLO! се занимава с много богати, успели личности, кралски особи и шоу знаменитости, които не са известни с нощните си изпълнения. Ние не пишем къде и кой е лудял, а пишем за истинските ценности в живота му. По това се отличаваме от много родни светски издания. Ако за едни новина е, че Елена Петрова се развежда, за нас новината е как тя празнува Коледа. Всичко минава през призмата на усещането, на чувствата и емоциите. И това е запазената марка на HELLO! Вероятно затова навсякъде по света това е най-успешното списание и за нас е огромна радост, че българският читател ни се довери и направи "HELLO! България“ своето любимо издание.

- Превърна ли се списанието в приятел на звездите и успя ли да им повлияе, да ги промени точно със своята различна позиция и отношение към тях?

- Няма съмнение, че всеки, който е работил с "HELLO! България“, е останал доволен. Ние се радваме, че успяхме да разчупим много ледове с много популярни хора. Често срещахме упорство, но след приключване на даден проект виждахме приятелство в очите на звездите. За съжаление некоректността на много издания беше затворила вратите към много популярни българи. Те не искаха да чуят за светско издание. Щастливи сме, че това започна да се променя. Започнахме да връщаме доверието към светската журналистика. Тук е мястото, където трябва да благодаря на всички автори, които помогнаха това да се случи. През последните месеци много журналисти работиха с "HELLO! България“. Всеки от тях допринесе достатъчно днес популярните българи от музикалните, спортните и актьорските среди да ни вярват и с готовност да споделят личните си моменти. Няма да забравя думите на Йоана Буковска, когато прие поканата да сподели сватбения си ден с нас и нашите читатели. Тя беше категорична, че ние сме списанието. При срещата ми с Елена Петрова тя ни сподели, че се радва, че сме като оригинала. Малин Кръстев е известен с това, че не обича да говори за себе си и живота си. Няма да скрия вълнението си, че той вече ни обича и го заяви, когато го помолихме да ни съдейства за една от изненадите, запазени за партито, което сме организирали. Знам, че Цвети Пиронкова, Петър Стойчев са малка част от спортния елит, който ни харесва. Надявам се приятелството ни с известните да става по-стабилно, а семейството да се увеличава.

- Промени ли се усещането ви за звездите след толкова много години общуване с тях?

- Преди години имах за цел да бъда приятел с тях. Няма да скрия, че с някои популярни българи ме свързваше много искрено приятелство. Бяхме минали границите. Днес нещата стоят по различен начин. Имам близки отношения, които предпочитам да запазя за себе си, защото това предизвика много злоба и завист не само в журналистическите, но и в светските среди. Предпочитам приятелското и позитивно отношение. Аз много уважавам хората, които истински работят. Затова не деля нито един известен от друг. Границата с всички е една и така е перфектно и за двете страни. Трудиш ли се здраво, уважаван си от мен и списанието, за което работя. Няма никакво значение личното ми мнение, професионалното е важното в работата. Според мен съм пораснал много и затова вече не летя толкова, колкото, като бях на 25. Сега много повече уважавам известните, отколкото, когато бях близък с тях.

- С какво се обогати и разви българското издание?

- Това се случва непрекъснато. Не крия, че с всеки брой се учим на нещо ново от нашите "родители“. Все пак те се докосват до един друг свят, който за нас е непознат. Ако за тях е нормално да влизат в домовете на богатите и да ги показват, това у нас е забранена тема. Истинският ни елит предпочита да остава в сянка. Няма по-голямо предизвикателство да се чудиш кой българин да сложиш до интервюто с Лари Кинг. Българското издание пише за онези българи, които имат място до световния елит. Често ме питат защо не пишем за някои личности. Трудно е да се обясни точно и ясно. Разликата в качествата, постигнатите професионални резултати и ценностната система са едни от основните критерии, които ни показват кои са героите. Чуждите ексклузивни материали, които HELLO! ни предоставя, са другият критерий как ние да ставаме по-добри и да разнообразяваме българското издание.

- Култивира ли се българинът или не към спецификите на светския живот, частните партита – общуването, начина на обличане, дори специфичната клубна култура и парти живота въобще?

- Аз винаги съм твърдял, че светският живот тепърва ще се развива, а с него и потребностите на българина. На този етап жълтата журналистика получи своето развитие у нас. Но истинската светска журналистика е все още непозната. Благодарение на нашите учители от HELLO! се опитваме да положим основата, а за наше щастие колегите ни взимат пример. Това не го приемаме като копиране, напротив. У нас е забранено да се споменават марки, ако не е платено. За нас е задължително да уточним точно и конкретно всички детайли. Кой какво точно е облякъл и защо. Етикетът все по-често бива изискван от истински елитните събития. Светският живот и журналистиката търпят бавно развитие в положителен смисъл. Това може само да ни радва, но не бива да забравяме, че не е важно да се облечеш скъпо. Важно е да имаш личен стил, а той да бъде оценен не само с критика, а и с професионално мнение. Докато по събития биват допускани журналисти с арогантно поведение, обноски, неподходящо облекло – нивото ще е ниско.

- Като че ли българинът има вродена нетърпимост към дрес кода – а нали всичко започва от него – своеобразното послание на организатора към гостите му?

- Съгласен съм. Много се радвам, че на партито по повод старта на "HELLO! България“ 95% от гостите ни бяха уважили черно-червения дрес код. Беше невероятно да виждаш, че гостите са спазили това, което са прочели в поканата. Това помогна нивото на събитието да бъде високо. Не само напитките, храната, гостите, но и спазеният дрес код. Всичко започва от него, затова смятам, че фейсконтролът трябва да бъде задължителен не само по светски партита, но и в заведения. Някак си тази професия не се разви в България, а е изключително важна!!!

- Как бихте определили днешния светски елит?

- Той се променя. Последните години хората по събитията се сменяха периодично. Днес най-голямо внимание привличат актьорите, спортистите и бизнесмените. Това може да ни радва, защото се внася един стил, който досега беше непознат…

- Ако се върнем към началото – как дойде предложението да оглавите "HELLO! България“ и кое ви мотивира да приемете предизвикателството? Какво си спомняте от бекстейджа при подготовката на първия брой?

- Това е много личен и вълшебен ден. Никога няма да го забравя. Преди да разкажа, искам да спомена, че година и половина преди срещата ми с издателя арх. Любомир Станиславов аз си пожелах да работя в това списание. Тогава имаше слух, че друг издател ще го пусне на родния пазар, и наистина много исках да съм част от екипа. Мечтата си бях споделил само с един човек, който днес е артдиректор на "HELLO! България“ – Ясен Савов. Проектът не стартира, аз започнах да се занимавам с телевизия до онзи ноемврийски ден. Получих покана за среща с господин Станиславов, без да знам каква е целта. Денят ми беше изключително динамичен и ми се случваха много необичайни неща. Включително и срещата, която промени живота ми. Видяхме се, без да знам за какво точно става въпрос. След неговото въведение той най-накрая ми каза кое списание ще започне да издава. Тогава аз не се поколебах за секунда. Приех, без да сме говорили за каквито и да е условия. Просто го исках. Не се замислих и за секунда. А и съдбата имаше голям пръст в случващото се. По това време работех в телевизия PRO.BG, която в същия момент закриваха, и това предложение съвпадна с промените. Вълнението беше огромно при подготовката. Три седмици правихме първия брой без никакви сухи тренировки. След обучението в Испания направо се потопихме в дълбоките води. Денонощно мислех за HELLO! Не крия, че днес то е голямата ми любов и макар да звучи пресилено, аз наистина държа много на това списание. Не искам да си помисля, че може да се разделя с него. Както колегата Пламен Ангелов казва – това списание има душа, която аз безкрайно много харесвам. Смея да кажа, че HELLO! ме направи по-добър човек, с по-истинско мислене и по-уравновесен. Има нещо, да знаете… Някаква магия, която е пленила всички вътрешни и външни автори.

- Какви задачи има онлайн платформата на изданието?

- С тях малко изостанахме, но решихме да се съсредоточим първо върху книжното издание. След като направихме успешна първа година, сега може да погледнем по-сериозно и на онлайн изданието. Тепърва ще работим върху него и се надявам напролет да има с какво да изненадаме конкуренцията и читателите.

- Трудно ли се пише за светските личности, кои са спецификите, каква е медийната конкуренция в ресора?

- Трудно се пише само на тъжни теми. Ние ги избягваме. Залагаме на сватби, бебета и позитивни събития. Това е последната ни тайна, която досега не споделих в изброяването. Позитивното отношение, текстове и съдържание присъстват от първата до последната буква в HELLO! Засега това го правим само ние, но успехът ни предизвика много други колеги да почерпят опит. На този етап ние наистина нямаме реална конкуренция. Реалните резултати го доказват. Предизвикателства има, но с тях се справихме и ще се справяме. Имаме нещо, което никой не може да ни изкопира и открадне – любов към работата и уважение към събеседника! Иначе не се пише трудно за звезди, ако те вълнува истински тази материя. Не всичко е секс, скандали, разводи и неудобни въпроси. Има едни други питанки, които ние ги задаваме, и това ни прави различни.
Истината е, че в България медиите са критични. Лесно е една личност да бъде направена на пух и прах. Дори в интервю. По-трудно е да пишеш позитивно и съдържателно. Но е по-приятно!

- Доволен ли сте от позиционирането на списанието на родния пазар?

- Абсолютно доволен съм от позиционирането. Нас читателите ни търсят и очакват. Не присъстваме просто така сред другите. Често липсваме от рафтовете, защото броевете ни се изчерпват бързо. За цифри не обичаме да говорим, защото у нас тиражите са изкуствено надути, а ако трябва да говорим за реални резултати, никой няма да ни повярва. Само ще ви споделя, че сватбата на Деси Зидарова е продала няколко пъти повече от сватбата на Николета Лозанова и Валери Божинов, която нашите конкуренти извадиха ден преди да излезем. Хора като Асен Блатечки, Малин Кръстев, Калин Врачански, сватбата на Йоана Буковска, Елена Петрова, Уилям и Кейт продават като топъл хляб. Повече от 12 месеца ние не само печатаме, но и продаваме в пъти повече от преките ни конкуренти. Да не забравяме, че първите ни два броя бяха изкупени за 4 дни. Това може само да ни радва и вдъхва вяра, че все още хората искат да си купуват стойностни неща!

- Представете издателите – S Media Team?

- Хора иноватори. До идването ми във фирмата те са издавали основно автомобилни списания и затова са лидери в този сектор. "HELLO! България“, "BBC GoofFood България“ и "BBC Knowledge България“ са различните издания. S Media Team има едно кулинарно и едно лайфстайл списание, но те са лидерите на пазара. За разлика от други издателства, които притежават по няколко списания от един сектор, но лидерът е друг.

- Какво си пожелавате навръх рождения ден на "HELLO! България“ и какво пожелавате на екипа си?

- Искам да сме по-дълго заедно, защото животът с тях е прекрасен. Пожелавам си да порасна още с "HELLO! България“ и да не спирам да се уча от него. Пожелавам си усмихнатите дни да са повече и да не спирам да вярвам в чудеса.

Снимка: Татяна Жилкова

Стр. 15

www.prkernel.com | 16.01.2012 

Американската организация за връзки с обществеността (PRSA) представи три кандидатури за дефиниция на връзките с обществеността. Предлагаме ви и трите дефиниции:

Дефиниция №1
Връзките с обществеността са мениджърска функция на проучване, обвързване, комуникиране и сътрудничество с акционери по етичен начин за изграждане на изгодни взаимоотношения и постигане на резултати.

Дефиниция №2
Връзките с обществеността са стратегически комуникационен процес, който развива и поддържа взаимноизгодни отношения между организациите и техните ключови таргет групи.

Дефиниция №3
Връзките с обществеността са обвързване между организациите и публиките за постигане на взаимно разбиране и реализиране на стратегически цели.

Източник: www.prsa.org

Оригинална публикация

www.digital.bg | 11.01.2012

Bulgaria On Air, Медиите On Air | 15.01.2012

Водещ: Голямата любов на Ники Кънчев не е телевизията, а радиото. Така поне си мисля аз. Той не го признава, но ме покани да снимаме в Дарик радио, докато тече неговото шоу „Ники Кънчев шоу”. И там си пролича с колко любов може човек да си работи работата. Радиото или телевизията?
Ники Кънчев:Ами и двете. И двете – много интересни, много нестандартни, много различни. Радиото е много по-честно, колкото и да звучи невероятно, защото в телевизията излизаш с лицето си и е трудно нещо да излъжеш. Ще ти проличи на лицето, но микрофонът е много по-чувствителен, така че тук има повече динамика, повече реакция, повече ежеминутност, ако има такава дума. Веднага реагираш, веднага можеш да съобщиш нещо, да включиш хората. Телевизията – много от нещата, примерно като в „Стани богат”, които правя, те са на запис, те са много тежки, тромави и имат нужда от допълнително обработване после. Телевизията пък си има свои предимства и те са, че тя е медията на последните 20-30 години и ще бъде медията със сигурност на следващите 100 години поне според мен, защото е много масова, влиза в домовете на всички хора, сприятелява се с тях, много е демократична. Всеки може да избере, каквото си иска – от женски предавания, сериали, турски, български, гръци, авганистантски. Не искаш да гледаш телевизия – не гледаш телевизия. Имаш книги, така че това е едно устройство, което го командваш с дистанционното. Искаш, не искаш.
Водещ:Как си с интернета?
Ники Кънчев:С интернета съм много добре също. Преглеждам някои основни сайтове. Гледам да се информирам, но забелязах, че ми се получава нещо като déjà vu, защото не мога да си спомня кога съм поглеждал в сайта, но вече знам тази новина. После я чета като нова във вестника или по телевизията, или по радиото и си викам „това не мина ли онзи ден”, а то е минало, да кажем, предишната вечер, предишната нощ. Но понеже има едно технологично забавяне във вестниците съответно и в радиата дори, до 5-10 часа, докато излезе вестникът. Интернетът е новата платформа. Това, което не ми харесва там, е анонимността на блогърите, анонимността на тези, които пишат, които си изказват мнението. Не знаеш кой, кой е, не застават с лицето си и зад името си. Така че това не ми харесва.
Водещ:Спомена за анонимността. Не даваш много интервюта пред медии. Спазваш така наречената медийна хигиена. От една страна може би, защото жълтата преса се занимава с известните в България по най-неприятния начин. От друга страна не е ли това начин да станеш и по-интересен за хората като показваш малко от себе си?
Ники Кънчев:Ами да, много интересен въпрос ми задаваш. Не съм мислел някаква концепция тук как ще се позиционирам спрямо обществото, но знам, че да стоиш на някаква височина е доста трудно. По-трудно от самото изкачване, защото въздухът е разреден, планините са доста сурови и за това човек трябва да помисли какво му се случва там горе, да не вземе да настине, да го заболи кръстът и да се гътне. Да, има пряка връзка с това, което ти каза. Ако реша да покажа моя снимка от прекрасна екскурзия в Мексико по бански, мъжете имат банки – всеки мъж има бански, да се печеш, да се кефиш и да си ти. Ако я дам на едно хубаво списание, което уважавам, да кажем „Play boy” – защото е истинско списание или „Maxim” тази снимка веднага ще бъде вземана и мултиплицирана навсякъде под най-различни форми от рода на това, че имам яхта, за това, че съм се снимал на яхта – аз не че имам яхта. За това в това отношение човек наистина трябва да пази някаква дистанция. По-интересен, на който му е по-интересно да е интересен, да се прави на интересен. Аз не смятам, че налагането на една личност нон стоп в това, че съм си купил нова риза или нов парфюм, това трябва да бъде повод да се появя. Това е обратното – обезценяване на въпросните личности. Но на тях им трябва слава на всяка цена и за тях е добре дошло, че се пише. Нека да ме оценяват по предаванията, по постъпките ми, по таланта ми, а не по това какво съм си купил и какво не съм си купил. Има го и това, което ти казваш. Да си в шоу бизнеса, да не си забравен, да пишат за теб. Това също е някакъв критерий, но човек си избира.
Водещ: В този контекст на разговора – колко богат е мистър „стани богат”?
Ники Кънчев: Ами…
Водещ:На какво е богат?
Ники Кънчев:Би трябвало да съм богат и на пари, защото водя едно от най-гледаните, и то 10 години, най-интересни предавания – prime time на националната телевизия, каквато е Нова. Така че би трябвало и от финансова гледна точка да съм доста осигурен, но в България не всичко е така, както изглежда. Не искам да се оплаквам, не искам да се надценявам. Нормални са нещата при мен. Богат съм на много неща. На това, че мога да работя това, което искам. На това, че толкова време бях журналист и продължавам да съм журналист, и тук в Дарик, където ме намирате, и винаги са ми били на помощ малките подробности, малките факти. Цялото богатство от нещата, които са около мен – фактически „Стани богат” ми даде възможност да ги пусна в пространството. След това започнах пък да водя такива много мащабни, много тежки, говорителни предавания като „Big brother”, в които се търси и дълбочина въпреки привидната равномерност и едноплановост на тези предавания те винаги са били много социално насочени, те са към обществото. Те са български предавания, те не са авганистански, те са български – те са за българи. В тях влизат българи. В къщата на “Big brother” влизат българи, така че трябваше да бъда постоянно в час с всичко, което се случва. Богат съм с кариерата ми, с работата ми, с приятелите, семейството най-вече.
Водещ: Как се справяш с феновете? Като казах, че идвам да снимам Кънчев, след мен се чуваше „о”.
Ники Кънчев: Ами обичам си ги. Давам им всичко. Не ги подвеждам. Границата е много тънка, ледът е много тънък. Не преминавам много често напред и назад, защото един излъган приятел или дама може да стане много скомфузно. Ти казваш едно, тя си мисли друго. Или обещаеш ли нещо, човекът чака. На моменти съм резервиран от гледна точка на това – „да, ще помогна с това нещо.” Телевизията е виновна за доста неща в България и я обвинявам пряко и непряко, и аз като участник. Телевизията създава у хората измамното усещане, че тя може да реши проблемите им за всякакви въпроси от рода на това, че е спукана тръба, за това, че има някаква нередност. Хората звънят на телевизиите. Използваме телевизиите като бърза помощ. Те идват и щом викаме телевизията, кметът се плаши и проблемът се решава. Това, да кажем, е ок на битово, социално ниво. Но у много хора се затвърждава все повече усещането, че телевизията може да промени живота им, да им даде пари ей така. Абе, хора, няма такова нещо. Няма безплатен обяд, както се казва. Ти или трябва да си го заслужиш, или трябва да дадеш нещо от себе си. За това съветвам и хората в реалити шоутата – за да си победител в нещо подобно, да те харесат хората, трябва да дадеш от себе си. Някои успяват. Не всички. Примерно в отделно интервю можем да говорим за победителите в такива формати като „X factor”, “Star Academy”, “Music idol”, „Гласът на България” колко им е трудно на децата, защото те ги напомпват фактически с помпата в ефир. Ти си върхът, ти си музикалният идол на България, теб те обичат най-много. Той се прибира, да кажем в Горна Оряховица или в Свищов, или остава в София – това е хубаво, ако остава в София и почва тук. Ама наема, ами такситата, ами сценичните му облекла, за да направи два концерта на месец, ами една песен да си купи от един композитор, от един текстописец? Всичко това са пари. Така че телевизията, внимание, е опасна. Не трябва да и се доверявате в пълната и сила. Една от мечтите ми на времето беше да водя всяка неделя, не „Панорама”, „Панорама” ми е далеч. Не съм толкова консервативен и много ми се дивее, много ми се живее, много ми се ходи на рок концерт, много ми се ходи на мачове. Това са неща далеч от „Панорама”. Не искам да се впускам в тях, да ставам политик, да уча. По ми се живее. По-скоро нещата – една от мечтите ми беше да водя нещо всяка неделя и Кеворк наистина много ми е повлиял. После, преди десетина години пък, съзирах нещо, известно сега като „Шоуто на Слави” /…/ такова, на което минаха и Иван, и Андрей. Пък и то се обезценява, виждате. Тяхното шоу примерно мина и замина за една година. Така че и това вече не ми е актуално, но ще помисля. Сега не съм 100% концентриран или така със зъби и нокти. В нашия бранш, в телевизионните среди има… Много им се иска на хората, то им личи. Много искат – ето го, тук е екранът, дайте сега… Ако не това, друго предаване. Ако не друго, нали, готов съм на всякакво предаване. Абе, хора, спокойно бе. Имате време. Вие сте на по 30 години. Аз нямам много време, че съм на 50, ама Вие сте по на 30. Като станете на 35, на 40 – имате пред себе си, трупайте сиво вещество, срещайте се с хора, пътувайте, проучвайте, събирайте, правете си бележничета, пишете. Защото ти ме попита радио или телевизия, но основното е писането. Основата е писането – да можеш да пишеш, да можеш от едно пътуване, дори в трамвая или в тролея да направиш един пътепис, да направиш една скица на тези хора, които са около теб, да фантазираш. Така че главното, което ме държи е журналистиката. Искам да разкажа историята на… Сега примерно ми е много интересно да разкажа историята на българските лекари. На това, че ги сочим с пръст и казваме, че те са новите убийци, новите врагове. Приравняваме ги с някаква категория, които са в затвора. А те са хора, при които ние отиваме през три-четири дена, през един месец, когато имаме нужда, ние сме при лекарите. Не сме при бавачки, магъосници и врачки. Ние сме при истинските лечители. Това са лекарите. Така че около лекарите има много истории за разказване. Българската журналистика преживява изключително интересен период. Изключително интересен. Едно пожълтяване, едно търсене на сензацията и донякъде човешкото. Защото в основата са човешките истории. Не знам до къде ще го докараме. Пада нивото на вестниците. Пада хартията на вестниците. Няма го мирисът на вестника. Това, което ти си го купуваш, да го държиш хубаво, да ти е в ръцете, да го държиш един половин ден. Довечера пак да си го прочетеш. От тук другото отровно явление е повторяемостта, взимането от радиата. Радиата взимат от телевизиите. Те пък от вестниците. Въртим се в един порочен кръг, въртим с един и същ темп. Хоп! Покаже се нещо друго. То удари това, а ние не сме стигнали още до дъното. Забравихме го. Ще бутаме еди какво си, някакви постройки. Ама бутнахме ли ги? Какво стана в крайна сметка? Замина си. Хванахме убийците? Ама те ли са? Какво стана? Имаме ли сериозна следа? Трудно е, ок, да си кажем. Трудно е, невъзможно е. Има и такива случи в световната история. И в американските филми виждаме такива неразрешими.
Водещ:Неразрешими.
Ники Кънчев:Ами, да, неразрешими. Този филм, не „Козирог”, ами как се казваше? Забравих му името. Страшен филм за търсенето на един убиец, който е бил някъде в Лос Анджелис през 70-те години и не могат да го хванат. Не могат да докажат, че е той и прочее, и прочее. Така че не стигаме дълбочината. Там отгоре има нова тема. Такива грешки правим и продължаваме да правим. Дарик продължава да събира млади, талантливи хора, продължава да им дава шанс за изява, продължава да възпитава и да кове кадри, и да захранва основните телевизии в България. Имаме много голям масив от хора в БТВ, в Нова телевизия в сутрешния блок имаме много редактори от последното поколение. Продължава да ме кефи много радиото мен. Обичам си го като втори дом. То е по-особено. Аз ти казах,по-особено е в възможността да правиш такива неща. Пък и сега стана на 19 и фактически почваме 20-та си годишнина, което е доста за едно частно радио. Много не издържаха, много спряха. Преди нас имаше по-силни радио станции като радио „99”, радио „Експрес”, които вече ги отвя историята и ги няма никакви. Дарик си е стабилно и си остана. Мисля, че преминаването им от един блок, каквито имат повечето радио станции, в едно персонализирано предаване, се получи много добре, защото името ми от време на време действа за мен. То само кани гости. А, Ники, добре, ще отида при него. Твърдо бях казал без политика. Твърдо бях казал без такава злободневност, срещи с хора, които са извън /…/ този обсек. Едни и същи хора да се въртят в медиите. И можех да си донеса тетрадката, дневника с всички гости само за 2011 година да видиш за какви хора става дума. И от шоу бизнеса, певци на световни групи до някои български интелектуалци, които са позабравени. Много интересни хора. И млади писатели, и изобщо. За последно ми гостуваха Марин Будаков, който спечели националния поетичен конкурс, с Иван Николов, Мишо /…/ ми гостува. Много. Сега не мога да ги изброя, но имаме уникално много. /…/ Всички са си легенди. Последното нещо, което направих и за което искам да акцентирам, беше един благотворителен търг. Точно днес раздадохме по 6591 лева на две благородни каузи. Едното е на създадения фонд за терапия на деца от /…/ спектър. Тези пари ще отидат за уроци по керамика, по плуване, по конна езда на децата за цяла България. А пък другата кауза, другите 6591 лева ще отидат за лечението и операцията на джудиста Георги Огнянов, който преди 2 години е пострадал в схватка в Прага по време на спорт, по време на служебните си задължения. Търгът беше много интересен. Организирахме го заедно със спортно шоу Gong. Поканихме адски много хора да дарят по нещо. От Станислав Яневски, който си дари пръчката на Виктор Крум, до волейболистите ни, до Матей Казийски, който ни връчи своята фланелка и ни я изпрати от Италия. Имахме адски много спортни артикули. Топки, абе всичко. Слушателите наддаваха. Цвети Пиронкова с нейната тенис ракета. Наддавахме. Вдигахме. Сваляхме. И събрахме общо 13171 лева. Така че това е само от силата на радиото дефакто. А купонът си продължава. Всеки четвъртък вечер. Да, интересът към музиката вече не е същият. Да, музиката не успя да се развие като шоу бизнес. Вие сте бизнес ориентирана телевизия. Няма ги създаването на реалити шоу, за които говорихме, на нови звезди, на легенди, на мениджъри, на продуценти. Бих отразявал такива скандали. Силни личности – дори дрогата в тези среди по някакъв начин е разрешена. Но и това го няма. Нищо няма. Кретат едвам, едвам. Много са желаещите да пеят. Много са желаещите да станат звезди. Почти нищо не се случва в музикалния бизнес. Умряха музикалните компании. Умряха – средното поколение съвсем го няма. Останаха Лили, Васил, Георги Христов, водещите. Другите тук таме с някой друг приятен спонсор. Но предаването си продължава.
Водещ: До края на предаването остава да видите още. /……../ 

www.prkernel.com | 16.01.2012

Холдинговата компания Carnival е наела PR агенцията Burson-Marsteller да управлява корпоративните и кризисните комуникации около катастрофата с кораба Costa Concordia, пише PR Week. Корабът Costa Concordia се обърна на една страна в петък вечерта след удар в скала. До този момент е потвърдена смъртта на поне шест души от общо 4,000 пасажери на борда.

Оригинална публикация

в. Седмичен Труд | Емилия ДИМОВА | 18.01.2012

Преди кризата беше по-лесно външна продукция да влезе в телевизия, смята Явор Попов от "Супернова Медия" 

Явор Попов е съпродуцент в "Супернова Медия" /заедно с режисьорката Милена Будинова/ и е във вече шестгодишно партньорство с bTV. Освен предаванията "Часът на мама" и "Денят е прекрасен", фирмата създаде документални поредици, някои от които пионерски за родния ефир като "Такъв е животът". Сега върви осмата част за геройството "Да бъдеш родител". Първият сезон на документалното риалити получи отличието в категория "Шоу с истински житейски ситуации на 12-ия медиен фестивал в Албена, а поредицата "Новите българи" е награждавана за най-добро тв предаване в категория "Риалити" и с Grand Prix за най-добро предаване в развлекателния жанр.
Продуцентската къща направи риалити поредицата "Опасно близо" за живота на Лили Иванова и "Нашите момичета: Футболни съпруги", както и предаването "Метрополис", което беше спряно скоро след излъчването му. Разговаряме с Явор Попов за правилата на сътрудничеството между външните изпълнители и телевизиите, които не винаги са еднакво изгодни за двете страни.

- По какви критерии телевизиите избират продуцентските къщи, с които да осъществят даден проект?

- Честно казано, нямам никаква представа! Има много интереси в този бизнес, а оттук произлизат и много намеси в работата. Все още си мисля, че ако имаш добра идея и ти повярват, че ще я направиш за немного пари – може и да стане.

- "Супернова Медия" беше сред пионерите на риалити форматите в нашия ефир /"Такъв е животът" е договарян още през 2005-а/. По-лесно ли беше тогава външна продукция да влезе в програмната схема на една телевизия?

- Условията оттогава до днес много се измениха. Преди кризата в България имаше бизнес, телевизиите разполагаха с големи бюджети и бяха склонни да пробват и рискуват повече. Сега е много по-сбито откъм бюджети, но като че ли може да се работи с повече телевизии.

- Но вие работите главно с bTV. Това ваше предпочитание ли е, или се ангажирате с някаква клауза да не работите и за конкуренцията?

- Не е предпочитание – така се случва. bTV до момента имат силна социална ангажираност и нашите проекти, макар и много трудно, намират почва там. Нямаме клаузи да не работим с конкуренти и много се надявам никога да нямаме.

- Присъствието на чужди продуцентски компании ще изостри ли конкуренцията в ефира?

- Това е вече факт. Откакто се появиха двете компании, гравитиращи около Нова телевизия и bTV/"Паприка Латино" и "МедиаПро Ентъртейнмънт" – бел.ред./, конкуренцията вече се изостри. Според мен по-лоши са последиците от свързаността между телевизия и продуцентска компания. Наблюдаваме няколко такива феномена на българския пазар. Категорично смятам, че от такива връзки зрителят не печели нищо, защото създадените в подобен съюз предавания са изградени на идеята за по-голяма печалба или печалба между близки лица и се произвеждат в неконкурентна среда.

- Миналата година започнахте "Метрополис" в Нова, но предаването падна. Помоему беше много интересно и различно, но зле позиционирано /в 20 ч.-бел. ред./. Възможно ли е продуцентът да предяви претенции за часа на излъчване или да защити проекта си срещу рейтингов срив поради неподходящо избрано време? Обратното би означавало, че той е заложник и изкупителна жертва на рейтинга.

- Наистина "Метрополис" е прекрасно предаване, което беше зле позиционирано. Това се доказа по време на повторенията през август /от 18 ч. в неделя/, когато на моменти имаше по-висок рейтинг и от bTV. Надявам се тази грешка да се избегне при следващите излъчвания на формата. Но каквито и претенции да имаш за часа на излъчване, в крайна сметка телевизията решава. А трудно можеш да защитиш проект, които тя вече е нарочила. Рейтингът е резултат на много фактори и един от най-важните е волята на медията за бъдещето на определено предаване.

- Външните продуценти получават ли пари от рекламните постъпления? Могат ли те да бъдат предмет на договора помежду ви или рекламите са изцяло за телевизията?

- Ако говорим за големите телевизии – това е утопия. Никой няма да те остави да му бъркаш в кацата с меда. Ами така де: дал си сума ти пари, за да създадеш телевизия, платил си на бая политици, за да вземеш лиценз и ще дадеш от каймака на някой продуцент?! Абсурд! Ако ти е роднина или е подставено лице – може и да става, не знам. Но нека да бъдем реалисти и да не си правим излишни илюзии.

- Вие сте сред членовете на Асоциацията на телевизионните продуценти. Каквотрябва да се промени, за да добавите и прилагателното "независими" в името на сдружението?

- Мисля, че няма как това да стане в близките години. Противоестествено е в зависима и слаба България всички продуценти да са независими. Трябва да сме апостоли, за да се противопоставим на апатията на цял един народ!

- След натрупания опит в документалните поредици има ли амбиции "Супернова Медия" да прави и игрален сериал?

- През годините много проекти ни минаха през ръцете. Едни се реализираха, други не. Имахме и проект за сериал по чужд формат, но нищо не стана. В близко бъдеще нямаме такива планове.

- А успя ли вашата фирма да се вреди до европейски пари по някоя от оперативните програми, за да купи ново оборудване и техника?

- Думата "вреди" не ми харесва. Кандидатствахме два пъти и втория успяхме. Но не защото някой ни уреди, а защото след първия неуспех наехме на работа във фирмата ни специалист по усвояване на пари от европейски програми. Още пари не сме видели, но договор за хубава камера подписахме.

- Кои са най-важните проекти, които ще осъществявате през 2012 г.?

- Към момента се излъчва "Такъв е животът: Да бъдеш родител" по bTV и предаването "Улисима" по UTILISIMA. Не мога да кажа за другите проекти, защото телевизиите преценяват кога да обявят новите си предавания. Мога да кажа, че тази година сме фокусирани върху нещата, в които сме добри – да създаваме позитивни и емоционални предавания.

Стр. 28

в. Show | Надежда НЕНОВА | 18.01.2012

"Всички искат да продават, но никой не иска да купува", твърдят медийни експерти по повод оптимизирането на разходите при лидерите на българския тв пазар bTV и Нова тв, слуховете за евентуалната им продажба и намесването на нов играч на тв пазара.
Никой обаче не може да каже колко струват в момента българските телевизии. Сривът на рекламния пазар свали драстично цената им. Но докато собствениците на Нова тв MTG могат да хвърлят шапки от радост, ако вземат и половината от вло-женията си, то СМЕ биха могли да продадат българските си активи дори с печалба.
"Ако гледаме пазарния дял на bTV на българския рекламен пазар и размерите на този пазар, тогава цената на придобиването ми изглежда твърде висока", коментира финансовият анализатор в чешката "Комернични Банка" Йозеф Неми по повод сделката за bTV през 2010 г. Още no-нереална се видя на анализаторите цената от 620 млн. евро, която шведската медийна компания плати за Нова тв и 80 % от списание "Ева".
Йозеф Неми се оказа прав – рекламният пазар се сви като мушмула и дотук изглежда, че сякаш и американците, и шведите са хвърлили парите си на вятъра

Въпреки че bTV медия груп и "Нова броудкастинг груп" вече владеят почти 90 % от пазара.

От тях 2/3 се падат на bTV и прилежащите им кабелни канали, докато при Нова тв рекламните приходи са сринали с 15 %. Равновесието в MTG поддържат "Диемите" и продажбата на интернет реклама.
Изглежда синът на Ести Лаудер си е направил изключително добре сметката.
През 2010 г. неговата компания СМЕ купи 100% от bTV, bTV Comedy, bTV Cinema, 74 % от "Paдиокомпания Си Джей" и 23 % от Balkan Media Group (дружеството, което издава списанията "Жената днес", "По-здрави" и "Наш дом") за скромните 295 млн. евро. Две години по-рано той вече си беше напазарувал Pro BG, спортния канал Ring и радио ProFM за 98 млн. евро. Така за общо 393 млн. евро Лаудер създаде bTV Медия груп, която не слиза от водещата позиция на рекламния пазар въпреки срива в приходите си.
Под шапката на "Болкан нюз корпорейшън" през 2008 г. bTV декларира 154 млн. лева приход от реклама, което означава, че телевизията е превърнала в нетна печалба 40 % от всичките си рекламни постъпления. Печалбата след данъци пък е била 62 млн. лева. През 2009 г. печалбата след данъци вече е наполовина – 32 млн. лв. при продажби от 124 млн., а телевизията е превърнала в чиста печапба 25 % от всичките си рекламни постъпления. Вече като собственост на СМЕ през 2010-а продажбите са на стойност 111 млн. лева, печалбата е 28 млн., но процентите отново са 25.
Брутният рекламен пазар (без отстъпки и бонуси) през 2008 г. е бил 790 510 000 лв., през 2009 – 647 330 000, а през 2010 – 648170 000.
В същото време Нова тв, която е декларирала печалба от 16 164 000 млн. лева през 2008 г., следващата година вече е на загуба от 12 138 000.
Нова и "Диемите" са на минус с 9 882 000 лв. и през 2010-а
Приходите от реклама на Нова тв за 2008-а са 87 357 000, през 2009 – 63 085 000, а на цялата "Нова броудкастинг медия груп" през 2010 г. – 87 050 000 лв.
Според Неми българският тв пазар няма достатъчно пространство за растеж, тъй като делът на тв рекламата като процент от БВП е вече доста по-висок от този на другите пазари в Източна Европа. "Струва ми се, че растежът на този пазар няма да е топкова висока през следващите години, както е в страни като Румъния например", казва Йозеф Неми.
Нереално високите цени на придобиване и странните финансови отчети за последните три години показват, че и двете медийни групи правят шашми.
В bTV например са решили да плащат точно определен данък печалба. За целта разходите се натаманяват според приходите. Тъй като СМЕ държат да са лидери на пазара и съответно да показват печалба, то разходите се спестяват от основното перо – възнагражденията на служителите. По документи те взимат големи заплати, но реално получават едва половината от сумата, срещу която се разписват. Тъй като обаче телевизията плаща осигуровките върху големите възнаграждения, оплаквания до Инспекция по труда няма.
В "Нова" пък хитро си водят счетоводството по международните стандарти, което им дава възможност да си играят с цифрите в отчетите. Така телевизията изглежда почти пред фалит, но собствениците са доволни, тъй като не си плащат данъка върху печалбата в България
"Ако някой иска да купува в този момент, ще чака кризата да принуди собствениците на телевизиите да свалят цената до санитарния минимум. Тогава някой може да си напазарува наведнъж няколко медии. Медийните собственици обаче не вадят оферти и не демонстрират желание да прехвърлят инвестициите си в чужди ръце.

Те изчакват", твърдят медийни експерти.

Според тях през лятото ще има ново съживяване на рекламния пазар, което ще предизвика нова вълна в промяната на собствеността. Точно тогава пък от Нова тв трябва да предадат финансовия си отчет за 2011-а година, който най-вероятно ще бъде съобразен с вече ясната тенденция. Тогава и MTG ще обявят офертата си, която може да варира от 1 евро и изплащане на дълговете до 400 млн. евро.
За сметка на неясната оферта купувачът със сигурност ще бъде чужда компания, но с българско участие, тъй като кризата отказа основни компании от Италия и Франция.
До април 2012-а и купувачи, и продавачи няма да предприемат действия, категорични са анализатори. "Всички опитват почвата в момента. Все още никой не може ‘ да гарантира ръст на приходите от ‘ реклами, нито дори подобряване на финансовия климат в страната. Ако прогнозите за раздвижване на пазара обаче се окажат верни, ще , бъдат предизвикани нови сериозни промени в медийната среда", обясняват експертите.

Стр. 27 

в. Новинар | Георги ПАПАКОЧЕВ, Дойче веле I 09.01.2012

Натискът на политиците над медии предизвиква шумни скандали в света, които нерядко завършват с оставки. В България пък – медиите ухажват своите политици почти интимно, а това се приема за нормално. Защо ли ?
Новата година не започна добре за германския президент Кристиян Вулф. Под натиска на пресата и общественото мнение той трябваше да признае от телевизионния екранче обаждането му до главния редактор на в."Билд" за предотвратяване на публикация за взет изгодно жилищен заем е било "груба грешка", за която трябваше да поднесе своите извинения.
По този повод шефът на борда на Международния прес институт /IPI/ във Виена Карл-Ойген Еберле в специална декларация по случая заяви: "Всеки, който се опитва чрез използването на личен контакт с главен редактор да дава насоки за работата на новинарите, заплашва безпристрастността и независимостта на журналистите. Един президент би трябвало да признава и уважава всичко това".
Още по-зле следпразнично тръгнаха нещата с новата унгарска конституция. Освен редицата недемократични промени в нея, министър-председателят Виктор Орбан и неговата управляваща партия Фидес наложиха и строг контрол над държавните медии, довел до масови уволнения, принудително пенсиониране на "непослушни" журналисти и затваряне на единственото останало опозиционно радио в страната. Това предизвика недоволство и масови протести сред унгарците.
Тежки упреци тези дни понесе и лондонската полиция. В доклад свързан с незаконните практики на вестникарската империя на Мърдок парламентарната експертка Елизабет Филкин посъветва британските "боби"-та да прекратят близките си отношения с медиите и ги предупреди да се пазят от "флиртуващи журналисти", които се опитвали да ги напиват, за да получат интересни истории. Филкин цитира и сведения за полицаи, които си позволявали да дават информация /представете си!/ на журналисти срещу заплащане, а други били просто "омаяни" от тръпката, че разговарят с репортер/к/и.
Всичко това изглежда като розов захарен памук на фона на медийната ситуация в България, където подобни събития отдавна предизвикват единствено иронична усмивка, докато повечето образни, ефирни и печатни представителки на "четвъртата власт" с изгарящо нетърпение очакват поредната покана за танц с най-влиятелните фигури от управлението.
Вече трета година конфликти или разногласия между двойките на публичния дансинг напълно липсват и всекидневно от телевизора, радиото или по страниците на печата се демонстрират синхронизираните окончателно стъпки на танцьорите и техните еротични чупки в кръста. Естествено има и по-слаби, обикновено млади, изпълнители или участници с несъвършено още чувство за ритъм, но те стават все по-малко и по-незначителни. Просто българската традиция е такава – на политическия дансинг управляващите винаги да се радват на сговорчиви и дащни медийни партньори.
Видно е, че неприличните танци между медии и власт обикновено са своеобразен вертикален израз на хоризонтално желание, а то рано или късно, не може да не създаде своите плодове. Още през 2006 година американският посланик в София Джон Байърли докладва на началниците си отвъд океана: "Борисов изгради PR машина, която му спечели подкрепа във всички възрастови и социални групи. Журналистите споделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи".
Три години по-късно, през 2009-та, неговата колежка Нанси Макълдауни, предава от София: "Българските медии са силно манипулирани и все повече концентрирани в ръцете на няколко души. Репортери и издатели приемат подкупи, за да пишат различни материали, да печатат пропаганда под формата на новини и съответно да не печатат информация, която спонсорите им не одобряват". Сегашният американски посланик Джеймс Уорлик от своя страна споделя публично почти на ухо: "Както един бивш високопоставен български служител ми каза, консолидирането на медиите в България е "мръсна симбиоза" между медиите, бизнес интересите и правителствения контрол над публичната информация".
В докладите на Държавния департамент на САЩ и на правозащитната организация "Репортери без граници" постоянно се говори за тревожната липса на пари и морал в българските медии, а директорът на европейския клон на организацията Оливие Базил отбеляза миналото лято в София:
"Каквито и да са политическите тенденции, като цяло отношението на управляващата класа към медиите все още носи отпечатъка на комунистическото минало. Много политици оказват натиск, заплахи и извършват дори манипулации спрямо медиите. В страната съществува и поръчкова журналистика, което е видно от скъпите автомобили, в които се возят някои нейни представители."
Което показва, че всъщност "купонът" просто продължава. И "мръсните" танци също! Както когато неотдавна централен български всекидневник задъхан от щастие информира в хрониката си: "Премиерът дойде на гости в редакцията на "Х" за да поздрави новата главна редакторка "Y". Той бе посрещнат от президента на Издателския борд "Z". В коридора премиерът видя своя фотография отпреди 10 години и възкликна: "Я, колко съм бил млад!".
След което вероятно e гръмнала музиката и долепените двойки отново влюбено са се понесли във вихъра на танца…
(Със съкращения)

Стр. 6 – 7