в. Show | Валерия КАЛЧЕВА | 2010-03-03 

Актьорът Силвестър Силвестров стана изключително популярен от предаването "Пълна лудница". Преди се подвизаваше като циганинът Зюмбюл в триото Братя Мангасарян.
Женен е за Мария Силвестър, която нашумя в "Шоуто на Азис", с Боби Турбото взе второто място във "ВИП денс", а сега има собствена рубрика в "Станция Нова"

- Забогатя ли в "Пълна лудница"? Имате страхотен успех.

- Една класа съм под Емилия Масларова. От гледна точка на данъците при мен всичко е чисто. Просто не съм изпълнявал държавни постове, от които да се облагодетелствам. Моите криминални прояви са в съвсем друга посока, не в посока крадене…

- Наистина, носи ти се славата на побойник… Кога за последен път се сби?

- Преди една година в Пловдив. Имах цицини на главата. Видях охраната на видни пловдивски мутри, които биеха момиче пред една дискотека. Помолих ги най-учтиво да го оставят, но те ми скочиха. И стана мелето! Извадих голям късмет, защото пичовете бяха много надрусани и много навити да се бият. А пък аз бях зверски изморен.

- Бил ли си се заради жена ти Мария Силвестър?

- Да, бил съм се заради Мария. Разни хора досаждаха на Мария. Понеже тя беше моделка – ревюта, ала-бала… Вече бяхме женени. Тя е красива жена и разни хора се е случвало да й навлизат в личното пространство, да й пращат есемеси…

- Къде ги намираш досадниците?

- Как къде ги намирам?! Ние сме една шепа хора. Ако искаш да намериш някого, винаги има начин да го намериш.

- Много си ревнив?!

- Не съм ревнив. Просто искам да си запазя собствената територия. Не мога да си представя една жена да е женена и ти да си много настоятелен – това ми се струва малко грубо. Как може ти да досаждаш на някой, който има семейство, дете! А пък има такива хора…

- И сега ли продължават да досаждат на Мария? Тя стана доста популярна покрай телевизията…

- Има от време на време досадници, но те знаят, че аз много учтиво ще ги…

- Вярно ли е, че не можеш да си представиш да бъдеш с друга жена освен с Мария?

- Ами да, има такова нещо.

- Не флиртуваш с колежки?

- Флиртувам с колежки, с балеринки, с всякакви, но нещата спират дотук.

- Хареса ли Мария във "ВИП-денс"?

- Най-много ми хареса, че Мария излезе чиста от цялата тази история. Предаването беше изградено върху интриги, върху удушаване на личното пространство на участващите за сметка на рейтинга. Създаваха се изкуствени конфликти, използваха се различни сценарии трикове – някой с някого флиртувал, други се били скарали, трети не знам какво направили.
Те като кажат, че сестра ти е курва, иди обяснявай, че нямаш сестра!

- Къде живеете?

- Живеем на "Опашката на Коня" под наем в едностаен мезонет. Всеки ден виждам какво става в Народното събрание. При старото правителство виждах как си простираха бельото в таванското помещение.

- С колко пари Живеете на месец с Мария и детето?

- С 300 лв. на месец – по 10 лева на ден. Ако месецът е с 31 дни, търсим да добавим още 10 отнякъде.

- А сериозно?

- Нямам никаква идея нито колко пари изкарвам, нито колко харча. Взимам пари от "Пълна лудница", авторски права, като водещ,.. Когато ми трябват пари – тегля, когато не ми трябват – внасям, и така…

- Вярно ли е, че не ходиш на лекар?

- За последен път съм ходил на лекар преди 25 години. Счупих си ръката и ми я гипсираха.

- Откъде идват тези странни имена – на баща ти – Джон, твоето – Силвестър?

- Баща ми Джон, който почина преди 7-8 години, е от семейство католици от български произход.
Дядо Силвестър е най-добрият човек, когото познавам. Беше огромен, имаше силно изразени мускули. Бачкаше до последния ден от живота си, гледаше лозя, правеше страхотно вино.
А от майчина страна дядо ми е грък, солунски селянин, който е дошъл в България заради баба ми. Беше ексцентричен човек, бръснеше си веждите и ги рисуваше след това отгоре. Винаги беше с гребенче във вътрешния джоб на сакото и с мокра коса. Как го постигаше това – не знам. И зимата, в най-големия студ, беше с мокра коса, защото тогава нямаше гел. Винаги беше с костюм, с вратовръзка, държеше сметка докъде точно ще му са разкопчани копчетата на ризата.

- Къде са сега другите двама от братята Мангасарян?

- Със Сашо Среброто, имахме различно отношение към нещата и се разделихме. С Кулю сега по цял ден сме заедно, имаме общ бизнес.

Стр. 58

M3 Communications College I 2010-03-03

Екипът на M3 College търси своите нови лица! Ако си млад, амбициозен, заинтригуван от PR, но без опит в сферата, със сигурност ще ти е интересно да изчетеш статията до край.

От 1 март екипът на първия лицензиран колеж по PR, маркетинг и комуникации стартира своя стажантска програма. Целта й е да подпомогне бъдещите български PR специалисти да навлязат по-бързо в избраната от тях професия.

Тъй като нашата професия е преди всичко „контакти“, познанството с лицата на българския PR е една изключителна възможност за всеки бъдещ PR специалист.

Кой може да кандидатства за стаж в M3 College?

За стаж в M3 College може да кандидатства всеки, който има желание да стане част от PR в България. С изключително предимство се ползват кандидатите, завършили някоя от програмите в нашия колеж.

Как се кандидатства за стаж в M3 College?

Тъй като M3 College е част от M3 Communications Group, Inc., за нас високите критерии и качественият ресурс са изключителен стандарт. Поради това всеки, който иска да стане част от нашия екип, да изпрати своето CV и мотивационно писмо на адреса на колежа college@m3college.com . Одобрените кандидати ще бъдат извикани на събеседване. Изключителното изискване е владеене на английски език и висока online грамотност.

С каква продължителност е стажантската програма в М3 College?

Според нас два месеца са напълно достатъчни за добиване на обща представа „кой кой е в българския PR“, както и „кога какво се прави“. Наред с всичко останало, два месеца са напълно достатъчни, за да може нашият екип да прецени дали вие сте един истински бъдещ PR специалист. Ако ние се уверим в изключителните ви качества, бихме могли да съдействаме за по-нататъшното ви кариерно развитие в бранша.

Как ще работи стажантската програма в М3 College?

Стажантската програма в M3 College е без времеви ограничения. Изпращайте вашето CV и кандидатствайте при нас. Одобрените ще започват при фиксирана дата, която ще гарантира максимална коректност. Първите одобрени стажанти могат да започнат работа по програмата още през месец март.

Основни задължения на стажантите в М3 College?

- Участие в създаването и реализирането на нашия информационен сайт www.m3college.com. Което, накратко, ще означава – писане на новини, вземане на интервюта от български и световни специалисти по PR и маркетинг.

- Участие в организирането и провеждането на едно от най-атрактивните PR събития у нас – ежеседмичния event PR Thursday.

Оригинална публикация

PRinBulgaria.com I 2010-02

Проф. Здравко Райков е преподавател по PR в СУ. Потърсихме го за коментар върху един проблем, който вълнува милиони потребители на планетата – затрудненията на най-големия японски автопроизводител Тойота след като от търговската мрежа бяха изтеглени огромен брой автомобили заради технически проблеми. От това се възползваха изправените пред фалит американски автомобилни производители като предложиха на клиентите си оферти, с които да обърнат гръб на иначе популярната в САЩ японска марка. 

Toyota има репутацията на производител на добри автомобили, но през есента на миналата година съдбата поднесе на компанията серия от неприятности, които в крайна сметка се равняват на загуби от над 2 милиарда долара. С над една пета се срутиха и нейните акции на световните борси. А и конкурентите й светкавично се възползваха от затрудненията й, за да задигнат нейни клиенти. GM и Ford незабавно предложиха на собствениците на автомобили Toyota в САЩ да си купят техни нови коли с намаление от 1000 долара или срещу изгоден кредит до 5 г. През януари т.г. продажбите в САЩ на Ford нараснаха с около една четвърт, на GM и на Nissan скочиха с по 16 на сто, на Honda – с 13 на сто и т. н.
В условията на глобална криза от затрудненото положение на Toyota се възползват и правителства, които се опитват на неин гръб да решават свои проблеми. Проучване в САЩ, например сочи, че една пета от американците смятат, че американското правителство критикува Toyota повече, отколкото е необходимо, с цел да подкрепи GM.
Японското правителство пък има тревоги от друг характер – накърнената репутация на Toyota хвърля сянка върху имиджа на всичко, което е произведено в страната на изгряващото слънце. В началото на февруари т. г. и външният министър на Япония – Кацуя Окада, призова ръководството на компанията да вземе всички необходими мерки, за да не удари отзива на нейните автомобили от външните пазари по престижа на японските стоки в чужбина.
Къде, според Вас, сгреши Toyota?
Лично за мен затрудненията на компанията дойдоха най-вече от липсата на ефективна публична комуникация /PR/. Що се отнася до техническия проблем той не е чак толкова страшен – вероятността да се прояви точно при вашата Toyota е 1: 65 000.
Оказа се, обаче, че целия PR на компанията, особено в последните няколко години, е бил тотално сбъркан. Точно в тази област компанията не издържа на собствените си високи стандарти. Нейните пиари проспаха възникването и развитието на кризата. Ето и някои аргументи за подобно твърдение.
При слушания в американския Конгрес клиенти на компанията заявиха, че сигналите им са били откровено игнорирани от представители на Toyota . При това първата жалба за стелките на автомобили на компанията е била подадена още през 2003 г. Но в компанията не й обръщат внимание, защото гонят съвсем друга цел – на всяка цена да увеличат обема на производството си и да изпреварят конкурентите си.
През ноември 2009 г. Националното управление за сигурност на пътния трафик на САЩ /NHTSA/ обвини Toyota, че крие от потребителите си конструктивни недостатъци на автомобилите, които могат да застрашат сигурността им. Компанията дори не се извини своевременно на своите клиенти – първото официално заявление на президента й Акио Тойода заради неизправности на автомобили, прозвуча едва на 5 февруари – няколко месеца, след като вече са изтеглени 4 милиона коли.
Вместо това компанията направи всичко възможно, за да омаловажи възникналите проблеми. Тя не съобщи своевременно, какво ще свърши, за да острани дефекта, а просто посъветва клиентите си сами да търсят дилърите, ако имат някакви проблеми с автомобилите си.
Пример за липсата на адекватна комуникативна реакция от страна на пиарите на компанията, е и поведението им през февруари т. г. при скандала с хибрида Приус, отново заради дефект на педала. Те реагираха едва, когато от японското министерство за защита на потребителите настоя компанията да изясни ситуацията около проблема и да се успокоят собствениците на тези автомобили. Ако си познаваха занаята, пиарите на компанията не трябваше да допускат подобни подкани.
Истината е, че Toyota е знаела отдавна за дефекта, предизвикал паника сред немалко потребители. Но тя пренебрегва предупредителните сигнали и не си дава сметка за вероятността от развихряне на криза в публичното пространство. Точно това нейно забавяне, погрешната преценка на дълбочината на проблема – така, както го виждат потребителите, а не нейните експерти, я вкара в капан, който й носи щети за милиарди и доведе до сълзи в очите на Акио Тойода, при изслушването му в американския Конгрес.
Впрочем и висши мениджъри на японския производител сами поставиха слабата оценка на нейната публична комуникация. Така при изслушването му в комисия на Конгреса на САЩ шефът на нейното американско подразделение – Джеймс Ленц, заяви, че “лошо е организиран обменът на информация както вътре в компанията, така и с потребителите и контролните органи”. По-късно и Акио Тойода призна, че е трябвало да действат другояче пред растящите оплаквания на потребители от различни страни. Според него компанията се отдалечила от своите клиенти.
Какви изводи могат да бъдат направени от цялата тази сага?
Големият урок за всеки играч на пазарите, независимо в какъв бранш е той, от това, което се случва сега с Toyota е, че да подценяваш публичната си комуникация направо си е смъртоносно.
Техническите проблеми са най-малкото зло в ситуация на криза – те могат да се остранят сравнително бързо. Но много по-бавно и трудно е да се върне загубеното доверие на потребителите. Неслучайно сега вниманието на ръководството на Toyota се фокусира върху пиара – изтече информация, че само за публична комуникация по света компанията ще даде над половин милиард долара.
Случката с Toyota демонстрира какво очаква всеки, който се отнася високомерно към комуникацията си с различни публики. Особено пък, ако е допуснал да се развихри криза – щети за милиони и милиарди, загубени позиции на пазара, негативно обществено мнение…
И още нещо – потвърждава простичката истина, че ако все пак възникне критична ситуация, единствено верният подход е незабавното, пълно и прозрачно информиране на хората. Така може да се съхрани най-ценнияj капитал за всяка организация – доверието на нейната публика.

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg I 2010-03-03

М3 Communications College организира PR Thursday на 4 март 2010 г. на тема: "Сутрешните тв блокове – публицистични или развлекателни?“

Специални гости:

Димитър Павлов – водещ на „Тази сутрин“, bTV
проф. Георги Лозанов – медиен анализатор

Заповядайте, за да научите повече:

- Какво е бъдещето на сутрешните телевизионни блокове?
- Кои са най-гледаните сутрешни рубрики?
- Какво искат да научават зрителите рано сутрин?
- Какво е значението на сутрешните блокове за програмирането на една телевизия?

Кога? 4 март 2010 г., четвъртък, от 18:30 часа
Къде? В залата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26)

Вход: Свободен
Dress code: Free from duties
Free drinks included.

PR Thursday е първият по рода си клуб за срещи на специалисти и неспециалисти, които имат отношение към сферите PR, маркетинг и медии. Всеки четвъртък от 18:30 часа в сградата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26) участниците имат възможност да се срещнат лично с интересни и популярни лица и да дискутират любопитни, пиперливи и актуални теми. Планираният формат включва официален гост (обществено значима и интересна личност) и гости участници (всички, които имат желание да станат част от света на PR). Всяка тема се оповестява няколко дни преди срещата на сайта на M3 College – www.m3college.com

Телефон за контакти и акредитация на медии:   02/951 67 75.

Информация за PR Thursday на тема: „Сутрешните тв блокове – публицистични или развлекателни?“, 4.03.2010 г.

Оригинална публикация

в. Show | 2010-03-03 | 00:01:01

- Как да си обясним факта, че "Галерия", който беше наречен от Едвин Сугарев "ВЕСТНИКЪТ НА МАФИЯТА", се занимава по един доста нечистоплътен начин с личността ви, г-н Кеворкян?

- Е, не е приятно основният ти покровител да се окаже мафиот, а ти да сънуваш розови сънища. Направо не е възможно, дори за дребна ръка наемници. Освен това в природата на подобни издания е да се препитават, като подхвърлят мръсотии, имат добър апетит за подобни неща.
Чувам, че един дребен се опитал напоследък да омаловажи ролята и значението на "Всяка неделя". Предполагам, че не се е напъвал особено, понеже той е готов да изпълни всякаква поръчка и в подобни случаи разумът го напуска напълно. Обаче чак да стане момче за поръчки на толстолоба Алексей Петров, е прекалено. Остава сега да му стане и личен теляк на басейна "Левски-Спартак".

- Кой има интерес да сведе значението на "Всяка неделя" до излъчването на "Розовата пантера" и кукленото шоу?!

- Някой болен човек, кой друг. Наемникът Дачков – или по-добре да го наричаме прислужника – казал, че от "Всяка неделя" гледал само "Розовата пантера", така ли?

- Да.

- Е, той си е бил и си е останал на нивото на това анимационно филмче. Между другото той самият е като герой от някакво инфантилно филмче, сламено човече – или по-скоро човече от кал, каквито древните божества са разменяли помежду си – което днес прислужва на Костов, а утре го ругае. Днес ругае Алексей Петров и филчев, утре се врежда първи да изпълнява поръчките на А.П. Превъплъщенията на тоя хамелеон са безкрайни. Не знам какъв човек трябва да си, от какво трябва да си направен, за да наречеш една жена, с която си бил 9 години, "курва" – и то във вестника си.
Но да не се занимаваме повече с нечистотиите на този тип. По-важното е да поговорим за "Всяка неделя".
Дори и най-усърдните фалшификатори не са в състояние да променят фактите. Откакто съществуват социологически проучвания, "Всяка неделя" винаги е била начело в одобрението на зрителите, винаги. Инстинкта на хората не можеш да подмениш. Както и паметта им.
Въпросният прислужник също известно време се търкаляше из разни телевизии – но никога, при никакви обстоятелства не е бил забелязван от публиката. А пък "Всяка неделя" и Кеворкян винаги са били начело – ох, как да преглътнеш това, как да не те боли дебелата глава, как да не цъклиш злите си очички. Голямо нещастие наистина е да бъдеш пренебрегван, да не бъдеш вземан на сериозно. Какво ти остава, освен да отидеш във вестника на Толстолоба и да изпълняваш поръчките му. Хубаво са го изчислили ония тарикати. Знаят, че е писал най-гнусните неща за филчев – защо да не го вземат сега в своя си вестник, тоя е напълно пречупен и готов на всичко.
Докато ломотеше нещо в БНТ през 1999 – 2001 г. -между другото, дадоха му времето на "Всяка неделя", когато Костов я спря – прислужникът направи всичко възможно да разбие СДС.
Седмица след седмица обруга всички съперници на Костов – от Бонев до Софиянски, от Надежда Михайлова до Бакърджиев, и всички останали. Той беше злият говорител на разпада. После тръгна и срещу Костов, и накрая стана адвокат на мафията. Нещастно човече.

- Той твърди, че сам сте създавали мита за себе си?

- Е, кой друг да го стори. Може би дори е казал, че сам се хваля?

- Да.

- Е, прав е. Ето как го правя. "Винаги съм ви завиждал: вие сте съживител, обновител и пазител на общественото мнение в България. И не само това: вие пръв и единствен съумяхте да вградите в сплашеното българско мислене непосредствеността, най-могъщата подривна
сила, която руши отвътре живота по еднопосочно партийно предписание…
Силни думи, нали но не съм ги казал аз за себе си.
Това е фрагмент от писмо до мен от забележителния европейски интелектуалец Петър Увалиев. Между другото подобни свидетелства многократно са се появявали в книгите, посветени на "Всяка неделя", но тъпанарите упорито се правят, че те не съществуват.
Пак между другото -поетът Недялко Йорданов, баща на Н. Недялков, който дава хляб на прислужника, твърдеше, че – цитирам: "Всяка неделя" раздвижваше застоялия въздух преди промяната."

- Според Дачков сте задавали на Блага Димитрова глупави въпроси. Тя обаче ви нарича "блестящ журналист"…

- Имам фантастични интервюта с нея – това е всъщност моето коварство. Когато пусна сайта си – възможно е това да стане и в БЛИЦ – всеки сам ще може да прецени какво лапацало е тоя, за когото говориш, какъв позорен лъжец.

- Михаил Неделчев: "Всяка неделя" бе "следобедна църква на народа". "Аз съм плакал, когато съм я гледал" – Иван Андонов. Радой Ралин твърди, че във вас "има нещо магично". А Рангел Вълчанов – че "Всяка неделя" е била "дъжд в изсъхналата почва на културата". Мога да цитирам още много подобни признания. Защо някои се правят, че те не съществуват?

- Някои? Двама-трима никъдници (Увалиев) са само, какво толкова! Отвратителни комплексари, жал ми е за тях, но не мога да им помогна. И все са от заслужили комунистически семейства, пък еничари на Костов.
От 20 години се опитват да подменят историята, да я усучат около себе си, и все не успяват. На тия лакеи всичко им изглежда позволено -особено лъжата. Техният единствен стремеж е да обругаят всичко около себе си, само в подобни случаи те се усещат триумфатори, а пък са си все същите безличия. Неколцината типове, за които става дума, взаимно се поощряват, те се обичат тъкмо заради вътрешната си убогост и безличност.

- Каква е връзката на Костов с тези хора?

- Главният анестезиолог на републиката, както наричах навремето Костов, беше майстор да привлича и организира подобни безличия. Преди десетина години тази организирана шайка от мародери се превърна в неговата медийна гвардия.
Сега той, трябва да призная това, е съвсем различен, доста смирен и променен, но тогава беше техният Кръстник. Прислужниците му анимализираха политиката, политическия език и нрави, достатъчно е само да чуете скотския език, който използват и досега в несръчните си публикации.
Те са в състояние да омърсят всяка тема, всеки факт или сюжет през яловия си манталитет. Това е нещо наистина ненормално. Така действа и въпросното глухарче на демокрацията по отношение на "Всяка неделя". Подмяната е главната му стихия – подмяната, чрез която да обезличи, така си мисли той, всичко, което е по-различно от него – дребосъка, и което го превъзхожда.
Подмяната е неговата сопа срещу истината. И ако и хората забравят той ще бъде щастлив. Но те не забравят. Ето и сега, за 50-годишнината на БНТ, пак "Всяка неделя" и нейният водещ бяха начело в допитването до зрителите. Е, ако има допитване и за идеологическа прислуга, оня може и да се вреди по някакъв начин, обаче все още никой не се е сетил да направи подобно допитване. Съзнавам, разбира се, че подобни типове са тежко обременени от злоба и завист, че вътрешната хармония е непостижима за тях. Те не могат да живеят щастливо, дребните номера и мизерии, с които се препитават, ги правят нещастни, омразата ги изпепелява.
А времето минава и когато погледнат назад, какво ще видят – едно кръгло нищо. И един ден ще започнат да мразят самите себе си, ако не са започнали вече… Това ще е крайният резултат от един мизерен живот, прекаран с надеждата, че публиката е лишена от памет, че е упоена вече от фалшификациите им. Истински реализираните хора са тяхната прокоба.

- Когато след скандала със съветския академик Амосов спират програмата ви, вестник "Работническо дело" пише, че съвсем сте затънали в блатото на антикомунизма?

- Няма случай, подобен на този. Никога от екрана на телевизия от Източния блок не е изричано това, което каза Амосов. факт. Горбачов беше на власт, но и Ленин си беше в мавзолея. Обаче Амосов рече, понеже го питах не веднъж, а цели три пъти, че най-фалшивият лозунг е… "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!"

Стр. 20

www.vsekiden.com | Яна ДОНЕВА | 2010-03-02 

Още в края на миналата година Филмаутор сигнализираха “Всеки ден”, че БНТ има намерение да спре да превежда сумите за авторско право на творците, работещи за медията и по-точно да ги накара да се отказват от тях при повторение на съответната продукция в ефира на медията. Прогнозата се оказа вярна, в резултат на което организацията, грижеща се за правата на хората, упражняващи интелектуален труд у нас, свиква общо събрание на 25 март. Тя ще запознае всички свои членове с откритото писмо, което Филмаутор е изготвило и ще изпрати до държавната телевизия в близките седмици. Потърсихме за коментар председателя на Управителния съвет на дружеството доц. Христо Тотев.

Г-н Тотев, каква е целта на откритото писмо, което Филмаутор е изготвило?

Причината е, че БНТ от началото на годината грубо заобикаля разпоредбите на Закона за авторско право и сродните му права в ущърб на творците. Казано по друг начин те принуждават авторите да се отказват от авторски права, подписвайки декларации, като им казват, че или подписват анекса към вече сключен договор или творбата няма да се излъчи. А те като се откажат от авторското си право в полза на телевизията Филмаутор вече нищо не може да направи, за да ги защити.

А има ли вариант, в който авторите бойкотират БНТ като й забранят да им излъчва филмите, както преди време предложи Рангел Вълчанов?

Управителният съвет на БНТ е приел, че това не се отнася за игралното и анимационно кино, а дори и да беше, то филмите на Рангел са една малка част от това, което телевизията излъчва. Тук проблемът касае големите блокови предавания като “Полет над нощта” на Хачо Бояджиев например. Такива програми като неговата пълнят програмата на Сателитния канал и излиза, че те са безплатни за БНТ, защото са повторения, за които авторите са принудени да се отказват от дължимите отчисления. Данъкоплатците в тази държава плащат, за да гледат обществена телевизия. Държавата пък от своя страна гласува годишен бюджет на БНТ, в който има субсидия, касаеща създаването и разпрострение на авторска продукция, и питаме ние, къде ще отидат тези хиляди левове, след като БНТ ще си ги спести от авторски права?

БНТ каза преди време, че финансовата криза налага тази мярка….

Ама за каква икономия говорят!? Все пак те са държавна телевизия, която се издържа освен от бюджет и от реклами. Да направят така, че нивото на продукцията да се подобри и така да вкарат повече пари от реклама! А кинаджиите са съвсем ощетени от телевизията, защото там за един 100-минутен филм режисьорите взимат буквално жълти стотинки…..тъжна работа. А по-лошото е, че това “заболяване” се разпространява из всички телевизии, в това число и частните. И там като чуят за авторско право бягат- ситуацията е наистина тежка.

Оригинална публикация

в. Класа | 2010-03-02 

Рекламата е двигателят на всеки бизнес, но твърде често не е по възможностите на малките фирми. Затова е полезно да се знаят безплатните вратички към нея, съобщава abcnews.com. Ето какво предлага Тори Джонсън, среден бизнесмен, който успява да привлече нови клиенти в предизвикателния икономически климат с почти нулев бюджет.

Създайте фен страница

Крис Майер от CM Photographics споделя, че 60% от бизнеса му с фотография в момента върви благодарение на безплатната му фен страница във Фейсбук. Там той качва снимки от сватбите, които е фотографирал, и така всички заснети гости имат стимул да станат фенове на неговата страница. Веднъж станат ли фенове, те автоматично се абонират да получават неговите новини и специални оферти.
Например той предлага безплатна фотосесия на годеж, в случай че решите да го запазите за сватбеното тържество. Така много от феновете му го ангажирали за фотограф на големия им ден. Магазини за дрехи също могат да публикуват снимки на нови колекции. Салоните за маникюри могат да помолят клиентите си да им станат фенове и след това да публикуват анкета за най-популярните цветове за маникюр през седмицата. Фейсбук предлага безплатни уроци как да започнете, когато вече сте си направили регистрация. Пускайте оферти или съвети чрез Twitter. Sprinkles Cupcakes е само един от представителите на бизнеса, които стимулират клиенти да посещават магазините им чрез подканване в техния уебсайт да станат последователи в Туитър. На всеки няколко дни компанията изпраща съобщения от рода на "Празнувайте националния ден на шоколадовия сладкиш! Първите 50 получават безплатен сладкиш." Това кара хората да отидат до магазина, а повечето от тях си купуват по още нещо. Помолете настоящите си клиенти да станат последователи на бизнеса ви в Туитър и започнете оттам. Собственик на магазин може да обяви разпродажби или да туитва специални "туитър" намаления.

Обявете бизнеса си в Google и Yahoo

Когато искаме да открием нещо, най-често прибягваме до лидерите в онлайн търсенето – Google или Yahoo. Google разполага с местна бизнес директория, където можете да регистрирате бизнеса си абсолютно безплатно. Гигантът за търсене дори дава възможност на ресторантите да публикуват менютата си или снимки на предястията и така желаещите могат да направят поръчка. А най-интересното е, че дори няма нужда да имате силно онлайн присъствие. Отворен е за всички видове малък бизнес – със стотици хиляди публикации. Нямате причина да не публикувате бизнеса си на тези две места. Единственото, което се иска от вас, е да видите как става с уроците, които Google предлага.

Рекламирайте се сами

Уебсайтът Help A Reporter е безплатен ежедневник, който разпространява медийни запитвания три пъти дневно до входящата ви поща от 70 000 блогъри, автори, телевизионни репортери и радиопродуценти. Често има интересни материали за собственици на малък бизнес – скорошни списъци набират малки бизнесмени за обсъждане на креативно финансиране в икономиката; други запитвания са за градинарски експерти, златари. Това е възможност за вас сами да работите за популярността си, без да правите разходи за реклама, твърдят от abcnews.com.

Стр. 15

в. Класа | 2010-03-02 

Негативните тенденции в рекламата в печатните издания се задълбочават в Испания, съобщи InfoAdex в свое изследване. Похарчените за реклама средства през 2009 година – около 5 милиона и 210 хиляди евро, са с над 20 процента по-малко в сравнение с 2008-а. Драстичното намаляване на инвестициите в рекламата не учудва никого, както и фактът, че само в интернет се забелязва повишение на рекламите с около 8 процента.
В списанията, дори женските, които се радват на особена популярност, рекламата убийствено пада. С около 35 на сто са се снижили инвестициите в рекламите в този вид издания. В телевизията рекламата е паднала с 23 на сто, във всекидневниците – с 22 на сто, а в радиото – с 16 на сто. В близко време InfoA-dex ще представи задълбочен доклад за рекламния пазар в страната.

Стр. 15

в. Дневник | Драгомир ИВАНОВ | 2010-03-02

Представете си, че случайно откриете в интернет не особено красива ваша снимка, която приятел, без да ви пита, е качил в една от социалните мрежи. Вероятно ще му се обадите и ще го помолите да я свали. Със сигурност се е случвало на мнозина, както се е случвало и да се подразните от безсмислени и понякога твърде демонстративно интимни съобщения в същите онлайн платформи. "Мисли", "спи", "прави секс" или други юношески трепети всекидневно се появяват в милионен тираж.
В социалните мрежи, станали неотменима част от всекидневието на милиони хора, се приема за желателно, дори в някаква степен задължително да споделяш и разкриваш пред другите всякакви неща. Колко лековерно и глупаво може да е показват трима холандци, създатели на сайта PleaseRobMe (в превод – моля, ограби ме). Те наслагват два информационни потока – он-лайн играта Foursquare и портала за кратки текстови съобщения Twitter. Играчите във Foursquare са реални жители на реални населени места, които виртуално развиват и доразработват града си. А немалко от тях използват и Twitter, за да съобщят къде се намират в момента. Постинги като "Очаквам да се кача на самолета", "Купонясвам с приятели, връщам се утре" или "Горката ми котка, дано не умре от глад" могат да окажат безценна услуга за потенциални обирджии.
Създателите на PleaseRobMe, разбира се, не си поставят за цел да ги подпомагат, а да бият тревога. Един от тях – Бой ван Амстел, обясни пред Би Би Си: "Доскоро будеше подозрение, ако някой посочи в интернет пълното си име. Днес хилядократно сме прекрачили този момент." В ерата на глобалните комуникации събирането на лична информация в интернет не е трудно, нито е задача за висши програмисти. Всички потребители на Facebook, които надминават 350 милиона и всекидневно пускат по над 55 млн. съобщения, волно или неволно издават детайли от личен характер – рождена дата, семеен статус, професия, къде живее и т.н. Мнозина качват снимки на автомобила си, къщата, градината, задния вход, дори телевизора, което също би било от полза за престъпниците. С помощта на Google Maps пък те ще са в състояние да опознаят вашия жилищен район и да проучат пътищата за бягство. А гордият потребител на Twitter, разтръбил на всеослушание, че ще лети надалеч, може дори да е активирал автоматичен отговор на своята електронна поща, която да съобщава всекиму, че го няма, да речем, до 15 март. Малко вероятно е обаче предупреждението на холандските ентусиасти да бъде чуто. Ексхибиционизмът в мрежата отдавна се е превърнал в стандарт и не го ли практикуваш, губиш от социалния си статус. Спести ли истинската си идентичност във Facebook&Co, човек често може да получи упрека, че едва ли не затруднява работата на мрежата, а поведението му е неадекватно. "Ако има нещо, за което не е желателно светът да узнава, значи не трябва да се прави", беше казал преди време шефът на Google Ерик Шмид и тази му сентенция точно изразява арогантните принципи на дигиталното общуване Ако до средата на 90-те години социалните мрежи бяха преди всичко затворени общности, в които индивидите се криеха зад псевдоними, сега са необятни публични пространства, в които милиони хора се чувстват удобно да общуват с истинската си самоличност. "Най-голямото постижение на социалните мрежи е, че вкара човешкия елемент в място, което някога беше студено и технологично", отбелязва пред сп. "Икономист" Чарлин Ли от консултантската компания Altimeter Group. Но срещу подобен оптимизъм се изправят опасенията на критиците, според които онлайн платформите повече способстват за обезличаване и симулация на обществен живот, отколкото за очовечаване.
Натоварени с огромни очаквания, Facebook&Co не са отговорили на няколко въпроса, най-същественият от които е как ще опазят личните данни на милионите си ползватели. Акумулираните огромни информационни пакети без съмнение будят апетита на търговски и маркетингови компании, а залозите ще се вдигат все по-нагоре. В последните месеци привърженици на социалните мрежи предупреждават, че се разработват корпоративни версии на Twitter и другите мрежи, които биха донесли огромни печалби за инвеститорите. От друга страна, заради "висенето" в мрежите все по-напред излиза и проблемът с ефективността на работното място. Не всички мениджъри гледат с добро око на поредния нов сайт, в който служителят може да прекара часове от деня. "Икономист" цитира например проведено миналата година проучване сред 1400 директори за информационните технологии, според което само една трета от тях са предоставили на служителите си пълен достъп до Facebook и Twitter. Мениджърите говорят за опасността от преход към social notworking (игра на думи с networking), породена от почти наркотичната он-лайн зависимост. Освен всичко друго мрежите засилват и риска от изтичане на чувствителна вътрешна информация. Висящ остава и въпросът за етиката в интернет
Възрожденските опити на първите онлайн общности сами да регулират етичните норми (netiquette) се провалиха с гръм и трясък, а днес дори и споменаването на думите "контрол" и "норми" вдигат накрак хор от крайни либерали и правозащитници. Последните години родиха един от най-драматичните феномени на саморегулацията – кибермобинг, или тормоза над съученици в интернет. И макар че в България все още не е осъзнат напълно, проблемът вече е налице – с примери като снимано в междучасието порно и после качено в интернет.
В други държави дискусията върви с пълна пара. Миналата година обществото в САЩ се раздели на две заради случая с 13-годишната Мегън, която се самоуби след продължителен тормоз от съучениците й в мрежата. През декември казусът се задълбочи още повече, след като съд в Лос Анджелис отсъди в полза на девойка, която подаде жалба срещу решението на нейното училище да я накаже, защото е обиждала своя съученичка в YouTubе. И отговорът на въпроса право на колко лошо поведение можем да имаме онлайн става все по-труден.
Парадоксът във всичко това е, че се случва на фона на все по-остра гражданска чувствителност към различни посегателства от "държавата". Масово по света, включително и в България, се протестира срещу опитите на правоохранителни органи и служби да следят електронната комуникация. И също толкова масово е "само-разголването" в интернет, причините за което със сигурност са в учебниците по психология.
Без съмнение всеки има право да избира да се включва или не в дадена социална мрежа. Но това не отменя въпроса дали всъщност те сближават хората и доколко. А на аналоговия въпрос – колко са хората, с които можеш да споделиш тайните си, едва ли някой човек със здрав разум би отговорил с четирицифрено число.

Стр. 6

в. Пари | Христо ЛАСКОВ | 2010-03-02 

Електронното правителство на България е един от най-протаканите и най-спорни проекти на държавната администрация. Може би единствено строежите на магистрали изпреварват по мудност, сложност и съмнения за корупция. Дигитализирането на администрацията трябва да направи достъпна държавната администрация за всеки. Всеки с достъп до интернет. Проектът за това обаче е скъп – според различни източници между 200 и 250 млн. лв. Срещу които реален резултат на практика няма. Всъщност в момента има един портал egov.bg, в който има само 14 действащи (при това в тестов вариант) услуги. До края на март те трябва да станат около 30, а до края на годината -100. Всичко това за 10 години. Прилича на магистрала Тракия, нали?

Дали обаче е необходимо

да се изливат купища пари в проекти с дълги наименования, а средствата да се управляват от агенции и министерства със сложни и дълги абревиатури? Може би. Всичките усилия на тези чиновници обаче бяха направени на пух и прах от един сайт – Twitter – и един министър – външния Николай Младенов. Примерът е пресен – земетресението в Чили, където живеят над 120 българи. А Младенов не спря да ъпдейтва профила си в Twitter цял уикенд, публикувайки актуалната обстановка около сънародниците ни в
латиноамериканската държава. А те бяха ретуитвани и ретуитвани, и дори използвани от медиите като официален източник на информация. При това безплатно! Е, може би Младенов е платил някой и друг лев за интернет трафик през мобилния си телефон в зависимост от тарифния план, който използва.
Важното е друго – манталитетът на задклавиатурното устройство, в случая министър. Той намери как да уведоми възможно най-много граждани за дадена ситуация, при това през интернет и през безплатна платформа. А тоновете хардуер за електронното правителство на практика събират прах някъде, без да се използват по предназначение. Дали пък правителството да не си направи един свой собствен Twitter, и без това платформата на сайта може да се модифицира свободно и да се използва за подобни цели?

Например govtwit.bg?

Може би така ще събудим интереса на държавния чиновник към използването на интернет за полезни цели. А може да се катализира и изграждането на електронното правителство, прощавайте, управление на България, което засега пак е само на хартия. Пак прощавайте – на PDF файл. Поне това е стъпка напред – използва се електронен формат, на който се разписва концепцията за развитието на електронното управление.
Създаването на подобен "проект" ще има една положителна страна – така органите на реда лесно ще следят кой, какво и как в интернет, без да им се налага да си правят пасивни интерфейси при интернет доставчиците.
Уви, това май са само смели мечти, които няма да видят бял свят. За нас, гражданите, които не обичат и не искат да губят време в редене по опашки, остава да чакаме и да се надяваме този път egov. bg да заработи, макар и лека-полека, и да видим реален ефект от парите, изхарчени за електронно управление досега.

@ е символ за отговор към потребител в Twitter.

Стр. 3