в. 7 дни спорт | Тодор ХРИСТОВ | 2010-03-05

- Г-н Бареков, как ще коментирате историята с Николета Лозанова?

- Като издател не коментирам повече тази тема. Ще кажа само, че днес (б.а.- вчера) внасяме всичко в Софийска градска прокуратура – цялата документация и всички публикации по случая, те да си разследват вече. Има ли история, няма ли, ако има, каква е историята. Кой е пуснал снимките и за какво. Ако е сериозна обявата, плащани ли са данъци. Това е вече работа на прокуратурата.

- Притеснявате ли се от задаващото се дело?

- Дело не може да бъде водено срещу нас, ние не сме страна. Делото може да бъде водено срещу този, който е пуснал снимките. Ние сме медия, която отразява реално действителността и всички гледни точки.
Пуснали сме снимките и мнението на г-ца Лозанова
Предполагам като журналист ме разбирате правилно, Николета е по-несветната по тия въпроси. Вие като пишете, че Венци Стефанов е казал на Лечков смешник, вас ли трябва да съди Лечков или Венци Стефанов?

- Страх ли ви е от мутри?

- Хората ми се движат групово в центъра на София. Дотам я докарахме заради чадърите над Николета Лозанова. Защото в сайта Blife работят само жени и се движат на групички. Ако смятате, че това е нормално за 2010 г. – 22-годишна жена да плаши 10 момичета в центъра на София.

- Заради подобни публикации обявяват вашите издания за жълти. Каква медия се стремите да правите всъщност?

- Вие запознат ли сте с моята медийна групировка? Включва доста издания, едно от които Bnews – най-четеното информационно издание в България. Има между 40-50 хил. уникални посещения всеки ден. Изпреварихме друга агенция Blitz, от седмици наред и в нея редовно участват министри, премиер.
Това жълта медия ли е според вас?
Имаме светско издание Blife. Там наистина има неща, които са светски, и ако искате, ги наречете жълти. Съвсем скоро ще има новина, която ще разтърси медийното пространство у нас, до 10-15 дни ще я видите.

- И вие, и Николета сте от Пловдив, може ли по тази линия да става скандалът?

- Първо, аз съм от Пловдив, но не живея там от 15 години. Второ, аз съм на 40 години, а Николета е на 20. Не сме учили в едно училище, може да съм учил с техните родители. Не познавам г-ца Лозанова и никога не съм я виждал на живо. Не съм виждал също така и Жоро Главата, нито други хора, свързани с нея.

Стр. 22

PRESS.dir.bg I 2010-03-05

В началото на март ВМ Финанс Груп стартира издаването на фирмен информационен бюлетин за служителите в 13-те компании на дружеството. Целта на изданието е да се предоставя информация на служителите за важните събития, добри практики, идеи и успехи в голямата компания, да се приобщават към ценностите и целите на компанията и по този начин да се постига висока ангажираност и удовлетвореност на работното място, да се осигурява по-добър достъп до висшия мениджмънт.

Името на корпоративното издание е „ВМ Пулс”, а периодичността му е месечна. Рубриките на бюлетина включват информация за новите проекти и придобити фирми, новини от офисите в страната, добри практики в областта на управлението и развитието на човешките ресурси, включително обучения и кариерни възможности, полезни съвети, идеи и представяне на служители от холдинга.

„Живата връзка в една растяща и динамично развиваща се организация, каквато е ВМ Финанс Груп, е изключително важна. Чрез нея всеки служител ще се почувства част от общата ни организация, ще бъде полезен за вътрешно-фирмения ни живот”, коментира г-н Васил Мирчев, Председател на Съвета на директорите на ВМ Финанс Груп. Той отправя покана към всички служители – читатели на корпоративния бюлетин смело да се включат с идеи и предложения за развиване на съдържанието на вътрешно-фирменото издание.

За Контакти:

gbendurska@vmfgroup.com

Допълнителна информация: www.vmfgroup.com

Оригинална публикация

сп. Всичко за жената | Надежда ЙОСИФОВА | 2010-03-04 

На какво се дължи дългият живот на предаването?

• По принцип нямам обяснение за повечето неща, които се случват. Не вярвам на сентенции и се изненадвам на въпроси като "на какво се дължи дългият брак", "как се възпитават деца", "как се поддържа добрата кожа"… Всеки човек е индивидуалност и това, което за един е добре, за друг може да е зле. Затова нямам обяснение защо предаването дълго се задържа. Мога да кажа аз какво съм направила. Най-важното е да не загубиш любопитството си. И наистина всеки път, като каня гостите си, ги подбирам така, че първо аз да изпитвам любопитство към тях и се надявам, че това заразява и аудиторията. Не се смятам за човек, който знае всичко. Много неща помня, наблюдавам, но изпитвам истинско любопитство не само към това, което ще чуя от гостите, а и към модела им на поведение, към излъчването им и опитите да се представят в друга светлина. Със сигурност в предаването са гостували хора, към които любопитството ми е било по-притъпено. Но никога не съм канила гости от немай къде.

Как "пораснахте" заедно с "На четири очи"?

• Неусетно… Не съм човек, който прави резки скокове и промени, не съм готова за тях, не казвам, че е лошо. Консервативна съм. Човек пораства със знанието си, с това, което научава. Не започнах предаването от нулата, преди това работех във вестници и да правиш интервю за мен не беше нещо ново. Истината е, че големият, професионален скок съм направила във вестниците. Там тръгнах от нулата – бях на стаж, обикалях различни ресори, правех интервюта, анализи, редактирах и ме редактираха. Караха ме да търся и да работя, и запазих този рефлекс. Трудно щях да приема "На четири очи", ако не се чувствах подготвена. Порастването ми в телевизията е по-скоро въпрос на натрупване. Не съм станала по-смела, тъй като не съм била no-свита или притеснителна в началото. Бях склонна да експериментирам с познати и непознати хора, с известни и неизвестни, и като че ли стана ясно какво харесват, предпочитат и искат да гледат зрителите. Как ще отбележите 10-годишнината на предаването?
Никак не обичам тържества, свързани с мен макар че това предаване има екип, който заслужава много. Най-големият празник за мен относно предаването е, че има вярна аудитория. Иначе собствени планове нямам за годишнината, която е на 22 март – първия ден на пролетта. Няма да забравя, стартирахме сряда и бяхме първото публицистично, сутрешно предаване.

И май сте единственото, което оцеля толкова дълго?

• Да. Помня, че се страхувах какво ще се случи.

Кажете повече за идеята да издадете книга с интервюта, правени в предаването?

• Издадохме я по повод 7-годишнината и идеята дойде от ръководството. Трудно беше да отсеем интервютата, тъй като нямахме възможност да публикуваме всички. Колкото и претенциозно да звучи, избрахме тези с историческо значение, които отразяват атмосферата на определен период. Защото има прекрасни интервюта, които обаче са съвсем моментни и сезонни.

Има ли човек, който да ви е отказал интервю?

• Не се сещам, има човек, който не се е появявал на живо – Симеон Сакскобургготски, и единствено с него съм правила извънстудийно интервю. Имало е хора, на които им е било трудно да реагират веднага, но са идвали.

И в живота ли предпочитате да водите разговорите "на четири очи"?

• Да, аз съм много камерен човек. За мен истинската атмосфера е, когато хората са малко и се виждаме и усещаме, не обичам шумни, големи компании, в които или си център на внимание, или си нещо незначително. В живота също предпочитам разговорите "на четири очи" или в малки общности, така се чувствам най-добре и сигурна. Не изпитвам удоволствие да се появявам сред големи компании. Има разлика и между самите разговори, например в предаването понякога съм no-рязка и нахална, и има въпроси, които в живота не бих задала. Разбира се, гледам да не прекрачвам границите на недопустимото, да не навлизам в личния живот. Но винаги се стремя това, което е любопитно за аудиторията, да остане. В живота не съм толкова рязка, смятам че всеки има право да живее, както намери за добре, стига да не пречи на околните. Все пак на екрана си ти, но влизаш и в роля – гневиш се, нахален си, правиш коментари или даваш оценка. В живота това не ми е присъщо. Има хора, които се гордеят със своята директност, но аз не смятам, че е нормално да срещна някого и да му задавам въпроси като – защо постъпихте така или защо така сте се облекли…

Как успявате да не прекрачвате добрия тон?

• Наистина има хора, които бъркат тона със съдържанието. Някои смятат, че да бъдеш язвителен, предизвикателен, нападателен, непременно трябва да промениш физиономията си, да преминеш във фалцет, да размахаш пръст. За мен остротата, гневът се изразяват в съдържанието. Няма въпрос, който да съм имала неудобство да Задам. По принцип не обичам човек да дава воля на емоциите си, подобно поведение е присъщо на уязвимия. Малко да повишиш тон на човека срещу теб, той го приема като нападение и заема защитна позиция. Не каня хората, за да ги мачкам и унижа. Целта ми е те максимално да нарисуват своя портрет.

От чия критика най-много се впечатлявате?

• A3 съм изключително взискателна и жестока към себе си. Освен това имам добър критерий и най-много се впечатлявам от усещането си първите
5 минути след предаване. Държа на мнението на хората от екипа на предаването, както и на близките ми у дома. Мъжът ми няма нищо общо с телевизия и от него получавам мнение на работещия човек, от майка ми – на възрастния, който много гледа телевизия и сравнява, както и на впечатлението на сина ми. Те са от три различни поколения.

Много различна или много еднаква сте в живота с образа, изграден на малкия екран?

• Много истинска съм на екрана, с изключение на това, че задавам много повече въпроси, отколкото в живота. Но не стоя непрекъснато с наострени сетива, както в неделя в 18 ч., обичам и да почивам, и да се веселя, имам и много приятели, в същото време обичам и да стоя сама вкъщи. Не съм различна, това е част от моето Състояние.

Мислех си дали не сте водеща и вкъщи?

• Не, там има други трима водещи (усмихва се). "На четири очи" е една страна от моя живот, един период в ежедневието ми, където съм същата Цветанка. Имам периоди, в които много обичам да танцувам, да пътувам, да чета или да съм сама, или пък много ми се общува. Не съм по-различна, макар че понякога изглеждам така. Малко съм еклектична, имам нужда от съсредоточаване, от любопитство, от бягство – не мога да живея еднообразно.

Това означава ли, че не сте подреден човек?

• Не съм подредена, не обичам планове, което не означава, че съм безотговорна, просто имам нужда от всякакви състояния. "На четири очи" е част от моите истински състояния, а не е роля, която съм си измислила и изпълнявам. Тя е роля по някакъв начин, Защото има камери, аудитория, гости. Но по-скоро ролята се е приспособила към мен, не аз към нея. И в живота, когато срещна интересен човек, водя интервю, но има моменти, в които не ми се говори и с часове мога да мълча.

Какви отношения имате със сина ви?

• Винаги са били сложни, защото той е много будно и любопитно дете (усмихва се). Той е като една фортуна, която не можеш да уловиш. Сега е в пубертета и по-различни неща го вълнуват, но откакто се е родил, когато той е буден, нищо не можех да правя. Измъкваше цялата ми енергия и внимание, засипвайки ме с въпроси. Никога не съм се разминавала с не или с да.

Как му се отразява публичността ви?

• Опитва се да мине през това незабелязано. Но има моменти, в които категорично не я приема. Например тръгва на състезание по тенис и му казвам, че ще отида да го гледам. Той ми отговаря, че не желае, защото привличам вниманието, което му е неприятно. Иска да си бъде той. Не се притеснява от факта, че съм популярна, но и никога не би се възползвал от това.

А вие как гледате на това, че сте познато лице?

• Много си обичам професията, но ми се иска тази популярност наистина да се ограничи в тези 55 минути. Не обичам да извличам ползи извън екрана, намирам го дори за грозно. Не се храня от известността си, не ми носи и удоволствие тази разпознаваемост. Разбира се, става ми хубаво, когато някой ме спре с чувство на неудобство и за секунда ми каже нещо много вярно. Това ми дава усещането, че има смисъл да правя предаването. Само в тези мигове като че ли изпитвам удоволствие от популярността си.

Какво цените в живота?

• Най-важно е човек да се съхрани, независимо на каква позиция е. Има хора, на които им личи амбицията, желанието за доказване, дори енергията, че трябва да
побеждават и да са отгоре, те са вечно "бръкнали в контакта"… Това е много далече от мен. Човек не трябва да се опитва да скача повече, отколкото може. За мен е ценно, ако можеш да постигнеш нещо, но не на всяка цена. Можеш на всяка цена да правиш нещата за семейството си – да ги обгрижиш или да им помогнеш и създадеш уют. Но за себе си, за собствения си успех да прекрачваш граници на морала, на принципите си, ме отвращава и искрено се стремя никога да не го правя. Ценно ми е да срещна всеки, когото познавам, и да нямам от какво да се срамувам. Това носи и негативи, не носи лесни успехи, но аз и нямам нужда, търпелива съм. Важно ми е това, което правя, да е подредено по моите принципи.

Нищо не казахме за любовта?

• Любовта е най-хубавото чувство! Какво по-хубаво от това да обичаш и да си влюбен, да харесваш хората около себе си? Забелязала съм, че позитивното мислене за другия е страшно важно. Понякога доукрасявам хората, за да ги харесвам. Храня се от това да изпитам положително чувство към някого. Не Знам как живеят хора, които мислят за другите като за неуспели, грозни, въобще за друга категория. Те може би се хранят от това, че се самоичмислят като по-добри, по-умни. Наистина имам нужда да се срещам с хора, които обичам и харесвам, а останалите ги отписвам и отмествам. Не мога да слушам човек, когото не харесвам. Не ме интересуват чувствата, нито мислите му, той е празна дупка.

Как приемате предателството?

• Да чукам на дърво, не съм преживяла предателство, което да разтърси живота ми. Може би съм имала интуиция да не се доверявам на хора, които не съм усещала докрай. Избягвам да искам подкрепа, предпочитам сама да се преборя, макар че някои постигат определени неща за час, а аз за месеци, но така ми е по-лесно и си спестявам разочарования. Хората, на които съм се доверявала и имат значение за мен, не са ме предавали и това е най-важно. Човек трябва да е на една ръка разстояние от другите и да не влиза в чуждия живот, както и да не допуска някой да нахлува в неговия.

Стр. 6 – 7

Снимка: max2.tv

в. Галерия, ТВ приложение | 2010-03-04

Въпреки че Николай Бареков напусна сутрешния блок на Би Ти Ви, ексводещият не пропусна да изрази мнението си относно новото лице на "Тази сутрин" -Митко Павлов. Бареков сподели в интернет сайта си, че изборът на медията е доста странен. Митко Павлов се асоциира от широката публика по-скоро с по-хумористични предавания като "10-те най", ‘Това го знае всяко хлапе" "форт Бояр", "Денсинг старс 2". Според Бареков Би Ти Ви се връща към първоначалния развлекателен блок преди 7 години, воден от Огнян Бояджиев и Мариана Векилска, който тогава губел в битката със сериозния блок на Милен Цветков. Въпреки това ексводещият твърди, че реално неговото място ще бъде заето от Ани Цолова. Именно телевизионерката ще се заеме с по-сериозните политически теми, които бяха поле за изява на Бареков.
По този начин за Митко Павлов ще остане по-развлекателната част от сутрешния блок на медията. От Би Ти Ви обясниха, че изборът на Павлов е съвсем целенасочен, а не просто бягство от тежката ситуация. Решението бившият човек на Иван и Андрей да седне до Ани Цолова е съобразено с новата концепция на "Тази сутрин". Освен с нов водещ предаването ще се излъчва и с изцяло нова визия.
Оказва се, че освен в началото на делниците с "Тази сутрин", Митко Павлов ще има и ефирно време късно вечер с "форт Бояр". Павлов е водещ и на третия сезон на приключенското риапити, което стартира в края на февруари.

Стр. 20

в. Класа | 2010-03-04

Започна битка за надмощие между социалните мрежи

Google представи новата си социално медийна услуга, наречена Buzz, съобщи PR Kernel. Широко обсъжданата нова система обхваща вашия G-mail акаунт, адресната книга и мигновените ви съобщения и им дава социални функции като тези, които са налични в Twitter. В блог пост, анонсиращ пускането на Google Buzz, новото приложение беше описано като "начин да започнете дискусии за нещата, които намирате за интересни, и да споделяте ъп-дейти, изображения, видео и др."
Реакциите на публиката бяха различни. Някои казват, че Google Buzz ще се превърне в убиец на Twitter, Facebook, Foursquare u Fri-endfeed. Други смятат, че Google играят в полето на реорганизирането на сферата на и-мейл услугата.
Трети споделят, че това ще е запълване на празнината go Google Wave.
Според Дрю Бенви – мениджър директор на лондонската PR агенция 33 Digital, има някои първоначални оценки и ключови детайли, които могат да са полезни за PR и маркетинговите практици. Бенви предлага на вниманието на потребителите първите пет впечатления, които е добил от ползването на услугата.
1. Google Buzz ще се интегрира много добре в мобилни телефони и карти. Услугата ще окаже влияние върху социалните мрежи и онлайн общностите за в бъдеще. Определено ще бъдат засегнати и PR и маркетинг сферите.
2. Ще бъде лесна за използване. Google Buzz вече беше описана като нещо толкова просто, че и "вашите родители" ще могат да го ползват.
3. Интернет търсачките ще откриват съдържание много по-лесно, отколкото съдържанието в Twitter. За марките това е сериозен въпрос за управлението на репутацията.
4. За хората от PR бизнеса адресната книга винаги е била ценна. Каквато и да е сегашната ви и-мейл адресна книга, експортва-нето й в Gmail ще създаде социална мрежа.
5. Скоро ще има и "корпоративна" версия на Google Buzz. Това ще промени начина, по който работят вътрешните комуника-тори. Освен това може да доведе до изпадането на Yammer (www.yammer.com).
ДОСИЕ
Google Buzz е новата уеб 2.0 придобивка на Gmail потребителите. Комбинация между мейл, Twitter u Face-book, която скоростно набира популярност. На пръв поглед Google Buzz изглежда като имитация на Twitter. Ho след внимателен преглед на възможностите на приложението, стигате до извода, че комбинира най-добрите качества на сегашните две най-популярни социални мрежи. В наличност са настройки за сигурността на ъпдейтите ви, интеграция с няколко социални мрежи, включително Flickr, споделяне на снимки, на видео, на RSS емисии.
Google Buzz вече привлече вниманието на световни бло-гове като Mashable.com, които направиха споделянето в новата социална мрежа като част от основния им потребителски интерфейс. В същото време от световния гигант на търсенето приканват разработчиците в хранилището им, за да разгледат тяхното API, добивайки представа за разработване на допълнителни приложения, свързани с новата социална мрежа. Вече имаме и социални имейл адреси.

Стр. 15

в. Класа | 2010-03-04 

Доц. Райна Николова ще бъде освободена от длъжността член на Съвета за електронни медии от 8 март тази година. Това съобщиха на своя сайт от СЕМ. Причината за напускането на Николова е преместване на друга работа.

Стр. 15

в. 24 часа | Диана КЪНЧEВА | 2010-03-04

- Поздравления за старта, г-н Григоров. Засега Лора Крумова и Никола Стойнов се справят добре, защо се спряхте на спортен журналист за водещ?

- Търсихме комуникативен и с широки познания и интереси водещ, който същевременно познава добре телевизионната технология. Трябваше да стои добре в двойка с Лора Крумова и да е симпатичен на аудиторията. Коко Стойнов отговори в най-голяма степен на тези критерии.

- Какъв искате да е сутрешният ефир на Нова тв?

- Бърз, реактивен и близък до интереса на зрителите. Да събужда, информира и провокира. Скоро ще направим така, че да мислим заедно със зрителите си в сутрешния ефир – ще ги питаме за важна тема от деня, те ще ни отговарят и това бързо ще се вижда на екран.

Нова тв винаги е била в някакъв смисъл алтернатива на консерватизма в електронните медии и ще се опитаме това да е черта и на “Здравей, България”. Говоря за информационна алтернатива – повече гледни точки, повече възможности за зрителите да си направят и изводи, и избор на позиция по определена тема.

- Има ли нещо, което ви е дразнило, като сте гледали Лора и Милен? В каква посока ще са промените?

- Предаването досега отговаряше на друга концепция – нашата цел е да се конкурираме сериозно с останалите национални телевизии и да създаваме повече собствено съдържание – репортажи, разработки и т.н.

- Успявате ли засега, доволни ли сте от старта?

- Доволни сме и делът ни в сутрешния ефир расте. Изглежда революционно, но за 10 дни има ръст на аудиторията ни. Истината е, че има още много работа. Сега се вижда конструкцията, оттук нататък ще се пълни с нови неща.

- Защо започнахте с репортерския сериал за "оперативно интересните лица". Това ли трябва да гледа българинът сутрин?

- Българинът гледа оперативно интересни лица сутрин, обед и вечер. Гледа ги как заемат позиции в различните власти. Българинът за съжаление и гласува за оперативно интересни лица, и ги избира за народни представители, кметове и общински съветници. Ако зрителите имат повече информация, обобщена и добре разказана, освен че е интересна, може и да е полезна в бъдеще. Между другото първият сериал няма някакъв особен скрит смисъл – това беше просто една от идеите на екипа.

- Имате ли амбицията на всяка цена да вадите новини от гостите си, или ще коментирате и анализирате събитията от предишния ден?

- Ако имате предвид на всеки пет минути студиото на “Здравей, България” да се изпълва с радостни крясъци “Имаме новина!” – не. Целта ни е разговорите и събеседниците на предаването да са обърнати напред – към това, което предстои да се случи и какво следва от това.

- Защо Юлиян Вучков и Мон Дьо не остават при вас?

- Форматът на предаването предполага насищането с повече информация. Новините са нашето шоу.

- Защо не се разбрахте с Диана Найденова и какво ще стане с рубриката "Закуска за шампиони"?

- Не бих искал да вадя подробности от разговорите. Рубриката ще продължи с Лора. Първото излъчване беше добро, успяхме да подберем хора със собствено мнение и биографии, без да се занимават професионално с политика, като Пламен Константинов, Найо Тицин, Иван Михалев, Кънчо Стойчев. Получи се добре.

- Не дублирате ли пресклуба, който беше в БНТ?

- Трябва да гледаме напред и да търсим промяна във форматите. Пресклубът беше успешен формат за двете години в БНТ, сега трябва да се развива и адаптира към новата среда.

- Какво ще прави Иван Михалев?

- Ще работим по темите, по които той е силен – разследването. Ще се включва със самостоятелни материали и като коментатор.

- Съгласен ли сте с Георги Лозанов, че сутрешният блок като политическо токшоу е пред фалит?

- Вече е фалирал. Форматът, в който рано сутрин един водещ седи срещу един политик и 30 минути си говорят, е далече от динамиката на едно предаване, от динамиката, с която активните хора се събуждат. Това предполага много по-наситена информация, свързана с всекидневието, много по-бърза смяна на темите.

- Всъщност защо приехте да сте продуцент на сутрешен блок отново? Не е ли това връщане назад?

- Моята амбиция е да променям. За първи път работя в комерсиален формат в добрия смисъл на тази дума – не само да се съобразявам с рейтинги, а и да се променям с нагласите на аудиторията. Това е страшно предизвикателство, смятам колко телевизора са се включили и изключили на определени теми. Връщане назад няма.

- Има тенденция сериозната журналистика да отива в мрежата. Така ли е?

- Това са две теми – публиката и сериозната журналистика и медиите и сериозната журналистика. Ако на мен нещо ми е интересно, това не значи, че на публиката е интересно. Има и трети момент – определени журналисти започват да се иконизират и отказват да се адаптират към медийните реалности. Това само по себе си ги изхвърля от бизнеса. Живеем динамично и ако сам не тичаш напред – си умрял.

Стр. 23

в. Труд | Соня СПАСОВА | 2010-03-04

Милен Цветков пак е на линия, но вече не в телевизора, а в интернет на адрес zanachalo.com. Навръх Трети март тръгна сайтът му за “другарска критика, похвали и оплаквания от властта, шефа, бившата или настоящата съпруга", както сам го определя бившият тв водещ.
Така той подкара старата си песен да “говори с хората", но на нов глас и вместо в студиото на Нова тв се намести в малък офис. Пусна и стационарен телефон, на който да му се обаждат зрителите.
За първата сутрин вчера му звънна само една госпожа, която се оказа недоволна от живота изобщо. Останалите предпочетоха да му пишат в чата. “Да донесем зелена салатка", предложи един от тях, а останалите се втурнаха да предлагат лютеница и кюфтета… “Кога ще дойде професорът?", поинтересува се младеж. “Тогава ще ви трябват поне 4 часа", отвърна му друг зрител. Пред “Труд" самият Цветков уточни, че ще кани за коментари и проф. Юлиан Вучков, и Люба Кулезич.
Компания в “студиото" на Милен вчера правеше бившият редактор на “Здравей, България" Иво Тодоров.
Цветков ще води интернет предаването си между 8 и 10 ч всеки делник и така то става своеобразна конкуренция на бившето му работно място “Здравей, България". Водещият напусна Нова тв преди месец.
ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Доста семпло е новото студио на Милен Цветков. Зад главата му дори се вижда обикновена закачалка. На сайта пък има архивни снимки и опция за подкрепа с SMS-и срещу 1,20 лв., но номер, на който да се пращат, все още липсва.

Стр. 20

Нова телевизия, Здравей България | 2010-03-04

Водеща: Гледате „Здравей, България”. Ние сме поканили за наши гости двама PR-експерти, с които да си говорим за това какво стана в този спор между президента Първанов и финансовия министър Симеон Дянков, кой е крив и кой е прав, кой си изпусна нервите и толкова сериозни ли е, колкото реагира всъщност президентът. Да ви припомним случая – в предаването на Иван и Андрей през усмивка на въпрос на Иван и Андрей, не помня кой от двамата зададе въпроса за това дали президентът е млад милиардер, финансовият министър каза: „Не е млад”. Това предизвика много остра реакция. Здравейте. Аз почнах да си говоря.
Нидал Алгафари: Добро утро.
Водеща: Много остра реакция от страна на президента. Призив имаше да си подаде оставката Дянков, ако не докаже твърденията си или намека, който е направил, Дянков пък пусна прессъобщение, в което от финансовото министерство казаха, че нищо не бил казал човекът и ние започнахме да си мислим всъщност какъв беше този театър, на който станахме свидетели, кой преиграва в него.
Нидал Алгафари: Това не е театър от сега. Първо, Дянков не знам защо, беше спрял парите на Президентството, дръпна им парите, после ги върна за един ден. След това президентът излиза с някакви идеи, добри или лоши, но някакви идеи за икономиката на държавата, той казва – това са малоумщини. Третият път излиза и му казва – той е млад милиардер. Има някаква лична закачка на Дянков с…
Водеща: Не, преди това имаше за феодалните старци.
Нидал Алгафари: Тя не е вече толкова лично към президента. Това са трите неща, които са лично към президентската институция. И почвам да се замислям, че това е някакво избиване на някакъв комплекс сигурно, нещо има такова на малкото момченце, което иска да се прави на по-голям, отколкото е. От друга страна, смятам, че пък президентът Първанов това да му обръща внимание не би го направил, ако не беше заради президентската институция, заради стабилността на тази институция. Но да кажеш, че един президент на една държава е милиардер – поне трябва да се опиташ да го докажеш. Хайде, да не е милиардер, милионер, но докажи го и като го докажеш, тогава вече си има някакви стъпки, които…
Водеща: А защо точно срещу президента?
Нидал Алгафари: Е, избиване на комплекс някакъв.
Водеща: Е какво е това? Това не е лична драма.
Нидал Алгафари: Е, тука вече е по-скоро в сферата на съпругата ми, там са в психоанализата, има Фройд сигурно, има някакви неща, които…
Водеща: Мадлен да поканим?
Нидал Алгафари: Да, да, поканете я Мадлен. Най-вероятно тя /…/ разбере какво говори.
Водеща: Честно казано обаче, финансовият министър се наложи като човек, който не си слага катинар на езика, но пък говори изключително ясно.
Арман Бабикян: Ясно говори? Аз ще ви върна малко по-назад.
Нидал Алгафари: Ясно ли?
Водеща: Е, без последния случай.
Арман Бабикян: Ако си спомняте, когато се учредяваше партията ГЕРБ в НДК на един бял диван двама души стояха и т.н., по едно време този, който сега е министър-председател, каза едно изречение, което горе-долу гласеше – за президента забранявам на който и да е в тази зала да говори, за него имам право да говоря само аз. Спомняте ли си?
Водеща: Честно казано не.
Арман Бабикян: Той забрани на всички да говорят на тема президента Първанов, освен на себе си. Очевидно тази забрана е отпаднала някак си или просто Симеон Дянков не е член на ГЕРБ, не съм сигурен вече там кой е член на ГЕРБ и кой не в правителството. Половината, а може би и повече от половината са експерти. Аз бих добавил нещо друго към това, което каза Нидал, ако забелязвате, той ползва и другият вицепремиер за това да казва нещата, които не иска той да каже. Ако Симеон Дянков е получил /…/ да се заяжда с президента, то горе-долу подобна задача има Цветан Цветанов в отношенията си със съдебната власт и разбира се, в ролята на гълъба умиротворител се появява министър-председателят, който казва – хайде, 10 дена няма да се ругаете един друг или пък ще звънна на президента и ще му кажа, че съм наредил на Дянков повече да не говори и той целият е в бяло или пък – оставете ги там да спорят.
Водеща: Добре, но той каза – няма да се намесвам в този спор.
Арман Бабикян: Това ли е ненамеса? Да звъннеш по телефона и да забраниш на вицепремиера си да говори? В смисъл, аз си представям нещо друго като ненамеса. Така или иначе двамата вицепремиери играят ролята на бушони, които вдигат тези скандали, в които Борисов формално не иска да влиза, но реално това са скандали на самия Борисов. Той си е избрал…
Водеща: Тоест негов е проблемът с Президентството, така ли?
Арман Бабикян: Негов е и проблемът със съдебната власт. Просто той държи да е на онази позиция, в която, няма да казвам цялото изречение, защото не е прилично да го правя в ефир, но то завършваше – всички са в еди какво си, накрая само той е в бяло. Той е избрал позицията на това да е само той в бяло, докато тези малоумни спорове са оставени на вицепремиерите. Пък и какво е обидно някой да е милиардер?
Водеща: А каква е…
Арман Бабикян: Някой ще ми обясни ли колко лошо нещо е да си милиардер?
Нидал Алгафари: Обидното в случая е, че по-скоро това е някакъв намек едва ли не за някакъв вид корупция или за нещо, че той, Георги Първанов всички знаем, че откакто е някакъв лидер на БСП, след това президент, не е имал такива финансови…
Арман Бабикян: По едно време му проверяваха спонсорите, да речем.
Нидал Алгафари: Проверяваха всичко, но чак пък нали за милиардерство да се говори? Много тъпа, нелепа шега. Защо направили, тука /…/ да задавам въпроса какво искаш точно с президента да правиш, дали това е нивото на Симеон Дянков да се занимава с президента и по този начин какво ще постигне, общо взето нищо, само ще има да се занимаваме по предаванията, да обикаляме да обясняваме, че този е прав, онзи е крив.
Водеща: А дали в действителност става въпрос, както казвате – за избиване на комплекси или просто човекът обича да говори свободно, когато му се прииска.
Нидал Алгафари: Може да говори свободно, когато отиде в Курило. Там може да говори колкото си иска свободно.
Водеща: Не е точно така.
Нидал Алгафари: Като обикновен гражданин може да говори в кафенета и кръчми колкото си поиска. Ако беше между Георги Първанов и Симеон Дянков нямаше да има никакъв проблем. Георги Първанов просто нямаше да му обърне никакво внимание. Но когато говориш като финансов министър, вицепремиер срещу президента, това вече е друго говорене и там трябва да… Човек мери малко приказките.
Арман Бабикян: Чакай сега, би било тежка обида, ако нашият президент беше жена и да речем той е казал, че президентът не е млад. Тогава разбирам дамата да се беше засегнала. Аз продължавам да не мога да схвана какво обидно има в това някой да е богат.
Нидал Алгафари: В случая не става въпрос в това дали е млад или стар, в милиардер. Намекът…
Арман Бабикян: Спомняте ли си, че малко по-рано, когато ставаше въпрос за данъците на богатите…
Водеща: Да?
Арман Бабикян: Имаше едно крилато изречение от финансовия министър на дясното, подчертавам, правителство или поне декларираното като такова, че когато богатите плачели, значи всичко било наред в държавата, което изключително ме изуми като изказване на финансов министър.
Нидал Алгафари: Десен.
Арман Бабикян: Десен, да. Очевидно има някакъв болшевишки план да се преследват хората с големи къщи, големи коли, тези, които имат милиони и не ги е срам, в същото време маса фирми имат да получават пари от бюджета…
Нидал Алгафари: Ето точно тази теза…
Арман Бабикян: … както всички знаем и не могат да си получат парите от бюджета, но някак си богатите са зли, което, разбира се, радва хората, особено тези…
Водеща: Тоест вие приемате, че президентът е богат.
Нидал Алгафари: Ето това е нещото, което…
Арман Бабикян: Аз не знам дали той не е богат, но за мен това не е обида.
Нидал Алгафари: Не, аз знам, той не е богат.
Арман Бабикян: Вие сте си по-близки.
Нидал Алгафари: Това беше да се лансира…
Водеща: И това е обида.
Нидал Алгафари: … да се лансира такова нещо, че ето вижте, президентът едва ли не е милиардер, богат, хващаш го и го хвърляш някъде, където една тема, която няма как да излезе. Не върви президентът да тръгне изважда декларации – какво имам, какво нямам, правил го е много пъти. Само това, говоренето на Симеон Дянков в момента да хвърли някак си върху съвсем друго, не вече президентската институция и политиката й, а за това, че едва ли не той е… Оправдавай се ти дали си богат или не – тоест имаш ли сестра или нямаш сестра. Тъпо беше. И затова смятам, че е логично това, което го поиска президентът – ако той има някакви доказателства, покажи ги, тогава вече има съвсем други факти към президента, но няма ли ги, ако обичаш – оставка.
Водеща: Тази история как ще се развие според вас?
Нидал Алгафари: Никак.
Водеща От PR-гледна точка?
Арман Бабикян: От PR-гледна точка според мен…
Нидал Алгафари: Тя се изчерпа вече.
Арман Бабикян: … подобни истории ще продължат.
Нидал Алгафари: Не, тя се изчерпа.
Арман Бабикян: Но други.
Водеща: Оставка няма да има?
Арман Бабикян: Разбира се, че няма да има оставка. Ако искат министър-председателят и президентът да се разберат, а те са показвали няколко пъти, че могат да го правят, щяха да се разберат за оставката на Симеон Дянков много простичко и много лесно. Така се разбраха за едно вето на закон между другото, ако си спомняте. Прессъобщението гласеше, че двамата са се разбрали да се наложи вето от президента, как става това нещо не знам, защото това е правомощие на президента и то на закон, който премиерът заяви, че е проспал, когато неговата парламентарна група…
Водеща: Така беше.
Арман Бабикян: Да, което е изключително странно – ти не комуникираш със собствената си парламентарна група, със собствените си съпартийци, но накрая отиваш, разбираш се с Георги Първанов, налагате едно вето и накрая нещата си идват на мястото. Не е толкова сложно и с един вицепремиер.
Водеща: А тези бушони за какво са необходими на човека в бяло?
Арман Бабикян: На човека в бяло бушоните са необходими, за да могат хората да гледат този сериал. Те биха гледали турски сериал, а не новините на Нова телевизия, където се казва броят на безработните. Мисля, че много по-сериозно основание би имал един сериозен президент на една държава, ако поиска оставката на министъра на финансите с проста сметка, която гласи – дължите на бизнеса еди колко си милиона ДДС, еди колко си милиона пари, почти 2 милиарда общо, и довеждате до фалит еди колко си икономически субекта, от което ще останат на улицата еди колко си души. Това е сериозен повод за оставка.
Водеща: И накрая от PR-гледна точка как ви се стори цялото изпълнение?
Нидал Алгафари: А изпълнението, като /…/ – просташка работа.
Арман Бабикян: Средна…
Нидал Алгафари: Това мога да кажа.
Водеща: Не ви хареса?
Нидал Алгафари: Не, то просто е просташко, нелепо е, отвратително е, но успяха да постигнат максимума на това нещо.
Водеща: Сериалът се гледаше?
Нидал Алгафари: Тоест в момента българският народ говори сега – той аджеба милиардер ли е, не е ли милиардер, в Дубай ли са му имотите, в Танзания ли си е купил имоти. Затова смятам, че пък от президентската институция трябва да се опитат да стигнат до края този път наистина – или едното, или другото. Или доказвате, или ще се иска оставка. Тоест това ще бъде един страшен конфликт между тях, който смятам, че президентът не би трябвало да го прощава това.
Водеща: Добре. Благодаря ви за това участие.
Нидал Алгафари: Благодарим и ние.
Арман Бабикян: Довиждане.

Снимка: БНР

в. 24 часа | Диана КЪНЧEВА | 2010-03-03

- Господа, чия е идеята да ви съберат в двойка и защо се съгласихте – не го ли приемате като подигравка с говорните ви дефекти?

Тити: Това е природа, аз не бягам от природата си. Не е важно как го казваш, а какво казваш.

Любо: Става дума за говорни ефекти, както справедливо ще видиш да отбелязва националният Тити в самото предаване. А и най-после да се намери смел продуцент, който да допусне подобни хора за водещи на предавания. Защото другото е дискриминация, питай комисията на Кемал Еюп, ако не вярваш!

- Тити, как приемаш закачката, че Тити Папазов се разбира само с титри Папазов?

- Много широко съм скроен и смятам, че смехът е в основата на добрия живот. Дори като гледам как Краси Радков добре ме имитира, се смея със сълзи.

- Кои според вас са най-големите гафове напоследък на властта?

Т.: Ние сме така устроени, че като нация искаме да преекспонираме проблемите и лошите неща, а не позитивите. Аз съм човек, който вярва в доброто. Нека да има хумор, да се показват гафовете, но да търсим креативната критика. Само отричането в живота не води до нищо добро.

Л.: Аз имам ясна подредба на гафовете: финансовият министър – за цялостно творчество, допускането американци и руснаци да си бият шамари за “Белене”, забележи – чрез нашите бузи, е номинацията ми за режисура; скандалът със съдебната система в категорията “най-добър филм” и може би Миро и Евровизия – за поддържаща роля, доколкото БНТ е част от властта.

- Любо размахва октоподче мартеничка. Харесват ли хората акции като “Октопод” и “Наглите”, или се подиграват с тях?

Т.: Всяко нещо като начало е интересно, но още по-хубаво е, ако има краен ефект. Българите по природа сме клюкари и лесно се впечатляваме. Но във времето се оказва, че шумът, който създава еуфория, няма ефект.

Без да визирам никого, смятам, че акциите на този етап са повече шум, отколкото адекватни и ефективни. Не мога да кажа, че не се довеждат докрай, защото са пиар акции или защото някой не иска да си свърши работата. Във всички случаи и в двете неща има истина. Много бързо обвиняваме хората, слагаме им лошите етикети и оставяме нещата да се развиват от само себе си. Но за да бъде човек наказван, трябва да има ясни правила.

Л.: Точно на Трети март българите е редно да се гордеем с нашата иновационна мисъл. В крайна сметка ние сме измислили черешовото топче, първото хвърляне на бомби от самолет и още куп чудни неща… Иначе на усилията на министър Цветанов гледам сериозно и му симпатизирам. Но Тити е прав – усещането за справедливост все още го няма.

- Има ли при тази власт ясни правила?

Т.: Факт е, че има нещо по-различно. А и двамата, които общо взето ръководят държавата – премиерът и вътрешният министър, в душата си носят полицейското, строгото. Трябва да погледнем на това от добрата страна. Ако аз направя нещо, то ще е на основата на спорта, защото от това разбирам. Най-нормално е техният начин на управление да е на основата на дисциплината и реда. Смятам, че е редно да имаме по-строга полиция, но да не ставаме полицейска държава.

Л.: Всяка власт има едно основно правило – правилото на доминото. Така се подрежда, така се крепи, така и пада най-често. Но не съм черногледец и въпреки че сигурно съм човекът след Слави, казал най-много вицове за Борисов, намирам усилията му за полезни, а присъствието му за граничещо с митологичното…

- Тити, доволен ли си от спортния министър, говори се, че назначава на ключови постове гребци.

Л.: Айде сега – аз самият съм бил гребец, даже с Карамански съм гребал в една лодка, а не съм назначен.

Т.: Психиката на българина е такава, че никога не е доволен. Съвсем нормално е човек, който прави екип, да вземе около себе си най-верните си хора. И това е логично – да управляваш с тези, на които имаш 100% доверие и те да ти пазят гърба. Друг е въпросът доколко тези хора са експерти. Най-доброто съчетание е верни хора и добри експерти. Трудо е да се направи балансът, времето ще покаже дали е бил прав в избора си, но за съжаление успехът на един министър не е само в работата на неговото министерство, а на цялото правителство.

- Гледахте ли олимпиадата?

Т.: Тя е реално отражение на това, което представлява българският спорт. По принцип зимната олимпиада не е силната страна на спорта ни. Но е факт, че това е най-слабото представяне на олимпиада и трябва сега да се направят необходимите анализи. Виждате какъв крах претърпяхме в биатлона, а бяхме една от водещите световни сили. Някой трябва да носи отговорност за това. Факт е, че спортът е за забавление, но той е и най-прекият път да се рекламира една държава. Ако трябва да признаем нещо от предишния строй, това бяха напъните чрез спорта да докажем силата на комунизма и на нацията. За спорта трябва да има стратегия – загубили сме спорта в училищата, масовия спорт, от който да излязат талантите.

Л.: Абе да не би нашите, вместо допинг да са вземали пургатив? Както каза Тити, такива ги сътвориха, че и Сергей Бубка не може да ги прескочи.

- Харесва ли ви тази година песента ни за Евровизия? Бихте ли станали застъпници на Миро?

Т.: Хареса ми Миро като певец, той представлява България и всички трябва да се застъпим за него. Такова изпълнение е свързано с изключителна емоция като на спортен мач – отиваме да играем, но представяме България и 8 милиона трябва да стоим зад него.

Л.: Понеже говорихме за иновации, лично аз смятам, че начинът, по който БНТ избира песен за Евровизия, е вдъхновяващ. И предлагам така да се произведат и президентските избори.

Бойко Борисов да подготви пет речи, а ние да гласуваме за президента, чиято реч най-много ни е харесала…

- Говорите за Европа, но българинът седи вкъщи и зяпа турски сериали. Защо толкова му харесват?

Л.: Защото робът не мечтае за свобода, а да има свой роб!

Т.: Ако има български, ще гледа тях. Не съм гледал нищо, предполагам, че са най-евтини и се купуват на килограм.

- Любо, къде животът е по-интересен – вън или вътре в парламента? Все пак това е първият парламент, в който се обиждаха на хомосексуалист…

Л.: А, те и в предишния си ги казваха тези неща, само дето не се обиждаха от това. Аз съм последният, който ще хвърли камък по парламента – не забравяйте, че това е вотът на рекорден брой българи и че нито една демокрация не е успяла да издигне народните си представители над нивото на избирателите им. Няма как да стане…

- Знаеш ли вица защо не си влязъл в НС? Защото не можеш да казваш правилно Цецка Цачева и Цветан Цветанов? А това са тотеми за новата власт.

Л.: Има нещо подозрително в това, че повечето от тотемите, както ги наричаш ти, са с почти еднакви първи и втори имена. Сякаш се страхуват да не ги забравят… Иначе чудесно казвам Цецка Цачева, а и от беглите си разговори с нея съм с добро впечатление. Вчера я чух да казва, че лично ще бъде гарант за чистотата на природата. Това е вдъхновяващо!

- Тити, липсва ли ти депутатът Дилов в НС?

Т.: Смятам, че трябва такива като него да са в НС, защото има позиция, не променя мнението си според ситуацията.

- Любо, какви таланти откри у българите покрай кастингите за новото шоу?

- Българите са изключително талантливи. Проявяват също така и таланта да си внушават, че разбират от всичко и всичко могат. Мисля, че това трябва да се насърчава – в крайна сметка човек наистина е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Великобритания е велика, защото е мечтаела за седемте океана, а не за три морета, или Солунската митница. Човек трябва да гони мечите си и в това шоу, съвсемдобронамерено правим всичко възможно, да помагаме на българите да постигнат мечтите си. Вижо го и Тити – познаваш ли друг човек, който така искрено и емоционално умее да мечтае, да се смее и да плаче. Затова, често и мечтите му се сбъдват!

CV

Любен Дилов-син е журналист, политик, син е на известния български писател Любен Дилов. Бил е главен редактор на в. “Експрес”, работи в няколко печатни издания. Основен идеолог на тв предаванията “Ку-ку”, “Каналето”, “Хъшове”, “Шоуто на Слави”.

След 2001 г. навлиза в политиката със създаденото от него движение “Гергьовден”. Бил е депутат от предишния парламент. От 2004 г. е собственик и редактор на вестник “Новинар”.

Константин Папазов – Тити е български състезател и треньор по баскетбол.Състезава се за “Левски”, “Славия” и “Своге”. Бил е президент на “Славия”, треньор на мъжките състави на “Левски” и “Лукойл Академик”, както и на мъжкия и женския национален отбор.

През 2007 г. Демократическата партия издига кандидатурата му за кмет на София.

Стр. 13