в. Новините днес | 2010-02-15

Санкция от Европейския съюз може да бъда наложена на България заради неспазването на директива на Европейския парламент от 1989 година за аудиовизуалните медийни услуги. За това предупреждават от Асоциацията на телевизионните продуценти, които днес ще разпространят становището си във връзка с промените на Закона за радиото и телевизията. В документа е записано, че поне 10% от бюджета на телевизиите трябва да се отделя за европейски продукции на независими продуценти. У нас минималният процент остана 12, но според продуцентите няма гаранция, че условието ще се спазва, защото в закона е дадена прекалена свобода на операторите поясни пред НОВИНИТЕ ДНЕС Димитър Станчев, председател на асоциацията. В края на януари тази година гласуваха задължението на частните и на националната телевизия да излъчват минимум 25 на сто оригинална българска продукция в годишните си програми да отпадне.

Стр. 6

EVENTS.dir.bg

 

 

 

 

 

EVENTS.dir.bg

Бизнес събитията в България за настоящата седмица (15.02-21.02.2010 г.).

Информационен портал за организация и управление на събития www.EVENTS.dir.bg препоръчва: 

Важни събития от февруари до юни 2010 година:

 

Събитийни възможности:

AMI Communications (PR, организация на събития и консултиране)

Използвайте услугите на Интернет фотографска агенция БУЛФОТО (Фотозаснемане и обработка на снимки) за вашето събитие

Бизнес събитията в България:

ИНТЕРЕСНИ БИЗНЕС СЪБИТИЯ ОТ ФЕВРУАРИ ДО ЮНИ 2010 ГОДИНА

Оригинална публикация

в. Уикенд | Волен СИДЕРОВ | 2010-02-12

Как издадохме брой №1 на свободния вестник – спомени от първа ръка

Един важен юбилей за нова България мина някак незабелязано – 20-годишнината от излизането на брой №1 на в. "Демокрация", първия независим и опозиционен вестник след 10 ноември. Издание, символизиращо свободата и правото на лично мнение на стотици хиляди българи. Първият брой на "Демокрация" излиза на 9 февруари 1990 г.
Днес, 20 години по-късно, вестникът отдавна го няма. Безславно фалирал, както се стопи и мечтата по "синята идея".
Въпреки това отбелязването на датата 9 февруари е важно за обществото. Защото нямаше ли я "Демокрация", може би и голяма част от днешните свободни вестници нямаше да съществуват.
"Уикенд" покани един от основателите на "Демокрация" – днешния лидер на "Атака" Волен Сидеров, да разкаже от първо лице за раждането на синия вестник. Той ни изпрати от Германия наистина интересен и любопитен текст, който публикуваме с известни съкращения.
На 16 януари 1990 г. управляващата Българска комунистическа партия призна официално, че в България има опозиция и седна да преговаря с нея на т. нар. Кръгла маса. Първото заседание на Кръглата маса стана в сградата на Народното събрание – вече не помня дали зала "Изток" или "Запад", но помня, че журналистите бяха повече от участниците.
От страната на БКП застанаха самото БКП в лицето на Луканов, казионните профсъюзи, казионното БЗНС, ДКМС и може би още някоя и друга обслужваща компартията организацийка. От страната на опозицията стоеше Съюзът на демократичните сили, който бе сформиран от 16 новородени партии и граждански сдружения.
Но преди да се стигне до този исторически ден, осветен от блясъка на телевизионните протектори, нещата се подготвяха зад кулисите. Нека разката личните си спомени от тогава.
На 7 декември 1989 г. в една зала на тогавашния хотел "София", сега "Ради-сън", бе обявено създаването на СДС с председател Желю Желев. По това време в София имаше един кипеж сред хората, които бяхме участници в неформалните сдружения. Аз бях секретар на софийската организация на "Подкрепа" преди 10 ноември, но на практика познавах почти всички, тъй наречени неформали, защото те не бяха толкова много. И въпреки че тогава нямаше GSM-и, беше достатъчно човек да прекоси София от ресторанта на Съюза на писателите на "Ангел Кънчев" 5 до някое от жилищата на основни функционери на "Екогласност" и Клуба за гласност като Деян Кюранов, Стефан Гайтанджиев или просто да прекоси центъра на София по "Руски" до ресторант "Яйцето" в университета, за да срещне поне трима, които да му кажат какво ще се прави тази вечер, къде ще има сбирка и каква е темата.
Чрез този "уайърлес" се предаваше съобщението, че в дома на Димитър Коруджиев на пл. "Руски паметник" се събира група от хора, които ще правят в. "Демокрация". Аз бях поканен от Пламен Даракчиев, тогава водеща фигура в профсъюз "Подкрепа" и журналист по професия, като човек, който пише добре и който вече е излъчвал по Радио "Свободна Европа" няколко свободни политически статии. През лятото на 1989 г. Румяна Узунова излъчи серия от мои текстове, в които правех анализ на политическото устройство в България – заглавието на поредицата беше "Правова държава ли е България?" Тази серия от статии направи силно впечатление сред повечето неформали и по време на Екофорума през октомври 1989 г. Желю Желев ми каза, че бил силно впечатлен от моя анализ.
В дома на Коруджиев започнаха да се събират хора, които се знаеха помежду си от участието в "Подкрепа", "Екогласност", или просто хора, доведени от някого, който е бил в тези среди. Самият Коруджиев играеше ролята на сив кардинал и координатор на това, което щеше да се нарича по-късно"редакция на вестник "Демокрация". Някак си от началото на тези сбирки стана ясно, че централна роля в "Демокрация" ще играе Йордан Василев – мъжът на Блага Димитрова, която по това време се радваше на огромен авторитет в България и чужбина като една от основните дисидентстващи фигури сред интелигенцията ни.
Тогава все още работех в Националния музей за българска литература, но щом започнаха тези сбирки за правене на вестник, аз подадох заявление за напускане. През цялото време на сбирките, които протичаха през декември и януари, на всички беше ясно, без да е обявявано официално и тържествено, че Йордан Василев ще оглави в. "Демокрация". За да има вестник обаче, трябваше да има съответната сграда, пари и да се отпусне хартия от един специален отдел "Печат", който отпускаше държавна хартия на всяко издание. Нямаше пазарна икономика все още, нямаше Търговски закон и по тази причина хартията за вестника трябваше да бъде отпусната от правителството. Т.е. – лично от Луканов. При едно от кръстосванията си по центъра на София в средата на декември срещнах Желю Желев, Георги Спасов и Петко Симеонов, силно възбудени, да излизат от Министерския съвет и някъде в пространството на днешния шадраван пред президентството налетях на тях.
- Какво става – питам ги. Те много ентусиазирано отговарят:
- Срещнахме се с Луканов за вестника и за кръглата маса. Той ни обеща да има и сграда на СДС.
Също така се случи, че отидох лично заедно със Стефан Гайтанджиев, тогава основна фигура от "Екогласност", да приемем и сградата на СДС. Гайтанджиев беше натоварен от
Координационния съвет на СДС да приеме сградата, която Луканов дава на новата опозиция. Тръгвайки за там, Гайтанджиев ме видя и каза: "Хайде с мен, да отидем да приемем сградата, която Луканов е дал." Това стана някъде през януари.
Оказа се, че Андрей Луканов ни е отпуснал сградата на Българската стопанска асоциация, която по времето на Живков беше създадена специално за Огнян Дойнов. Сигурно имаше някаква ирония в това, че Луканов предостави сградата на своя постоянен съперник в битките за власт – Дойнов, сградата на тази институция, която фактически ръководеше задграничните дружества, която въртеше далаверата, чрез която изтичаха милиардите на България. Другата ирония беше, че кабинетът на главния редактор на вестника се падаше в бившия кабинет на Огнян Дойнов. Както се пошегува един приятел по-късно – в кабинетите на диктаторите бе заченат "Демокрация".
Иначе сградата беше модерна, обзаведена, но според мен не ставаше за редакция. Така или иначе събитията притискаха всички нас. На 16 януари започна Кръглата маса, а ние още не бяхме усвоили сградата и не бяхме формирали редакцията за новия вестник. Тогава една малка групичка от по-инициативни хора, която се състоеше от моя милост, Александър Йорданов, Едвин Сугарев и Михаил Неделчев, решихме, че докато тръгне вестникът, е хубаво да издадем някакъв негов анонс, т.е. вестник, който да се казва "Кръгла маса" и да отразява нашето виждане, нашата позиция по въпроса с преговорите.
В кабинета на Петко Симеонов на бул. "Витошка", скалъпихме доста бързо първия брой на в. "Кръгла маса".Той излезе на 22 януари в един-единствен брой и за него беше използвана част от отпуснатата хартия за "Демокрация".
Днес този вестник е уникат защото единственият му брой повече не се повтори. В този вестник аз лично имам, ако не се лъжа, 4 снимки и 3 текста. Останалите текстове написаха Едвин, Сашо Йорданов и Мишо Неделчев. Когато отпечатахме в. "Кръгла маса", аз и няколко души от "Екогласност" отидохме да го раздаваме на Централна гара. Хората го грабеха, зажаднели за подобно издание, невероятно бързо. Вестникът нямаше обявена цена, а някои вадеха стотинки, искаха да ни ги дадат и да си платят.
Това разпали нашия апетит да направим този всекидневник, който предстоеше да се прави, а Александър Йорданов, Едвин и аз вече имахме самочувствието, че сме правили самиздатски списания на ксерокс – сп. "Глас" и списание "Мост".
Но всичко беше в ръцете на Йордан Василев. Щом СДС се нанесе в новата сграда, той беше определен от Координационния съвет за главен редактор. Спомням си много добре, че отсъстваше от заседателната зала на 6-ия етаж, когато КС взе решение да бъде той, и някой тръгна да го търси. Тогава местата, на които можеше да бъде намерен човек, не бяха много. Ресторантът на писателите на "Ангел Кънчев", ресторантът на журналистите на "Граф Игнатиев" и този на преводачите на "Солунска".
Така или иначе Йордан Василев се появи след половин час забързан, леко се направи на изненадан, благодари за доверието и започна да събира всеки ден на II етаж във фоайето пред своя кабинет около една голяма маса като за пинг-понг хора, които да дават акъл, да умуват и да се предлагат за работа в "Демокрация". Нямаше система, нямаше и критерий за подбор. Всичко се базираше на обаждания, на това кой кого ще доведе и ще предложи.
В крайна сметка вестникът тръгна на 12 февруари 1990 г. с някаква редакция, съставена от Йордан Василев, в която той ми предложи да заема мястото на специален кореспондент, т.е. човек, който си избира сам темите, пише по тях и е с голям суверенитет в цялата редакция. Единствено главен редактор може да му каже нещо.
Това изключително доверие Й. Василев ми гласува, тъй като имах вече името на човек, който пише добре, който полемира добре и явно Йордан реши, че това ще бъде полезно за новия вестник.
Някъде в последните дни на януари в бившия кабинет на Огнян Дойнов, тогава вече на Йордан Василев, се събрахме 9 души – трябваше да бъдем нечетно число според изискванията на регистрация на нестопанска дружество. Тъй като беше епохата на независимите синдикати, решихме да наречем това формирование "Независим синдикат на журналистите в България".
И така, ние 9 души формирахме "Независим синдикат на журналистите в България" с цел да издава вестник, наречен "Демокрация". Това беше всъщност раждането на формалното издателско тяло, което започна издаването на първия всекидневник, опозиционен на комунистическата партия. След старта на 12 февруари вестникът беше може би най-търсеното издание в България, тъй като тогава нямаше разнообразие. Свършваше още щом бъде докаран на РЕП-овете, представляваше 4 страници формат А-2, с цена 15 стотинки. Предпечатната работа и печатът нямаха нищо общо със сегашното правене на вестници. Наборът се правеше в цеховете на Полиграфическия комбинат, където се печаташе и в. "Дума". Принципът на така нар. висок печат и самият печат също се правеше по начин, който днес вече не е познат на младото поколение.
Не знам дали сега по-младите колеги журналисти може да си представят как може да коригираш текст, без да го пишеш на компютър – такова нещо просто нямаше. Как в цеха, в който се реди текстът, в едни големи метални каси се подреждаха буквите, с които се отпечатват страниците. Няма копи-пейст, няма делийт, няма уиндоус. Даже в буквалния смисъл, защото цехът нямаше прозорци. Въздухът беше тежък за дишане, изпълнен освен с отровите от печатарската техника и с упойващ мирис на гроздова.
Някъде в късните часове на нощта 22-23 часа дежурният редактор и целият дежурен екип в една опушена от цигари стаичка преглеждаше страниците за корекция, които се носеха от презрително настроени към журналистите печатари и се прибираха с още по-презрително изражение.
Така тръгна в. "Демокрация", който малко преди изборите през юни 1990 г. стигна до 400 000 тираж
Аз имах честта и грижите да бъда около година и половина главен редактор след Йордан Василев в периода септември 1990 -февруари 1992 г. По време на моето управление част от вестника премина на компютърен набор, което беше чудо невиждано, и в това отношение изпреварихме "Дума", а дизайнът и оформлението на вестника бяха сменени с доста по-модерна концепция от първоначалната. Нека само припомня, че Й. Василев беше въвел при тръгването на "Демокрация" заглавията да започват с редовни, а не с главни букви, понеже така било през 20-те години в част от българския печат, който той бил изследвал в Института по литература.
През февруари 1992 г. аз оставих в. "Демокрация" с тираж 250 000 и с една доста по-добра концепция като оформление и съдържание. Оттам нататък СДС направи всичко възможно през следващите години да доведе до летален изход вестника, попил надеждите на милиони българи.

Стр. 27, 28 – 29

M3 Communications College I 2010-02-12

М3 College събра уникален екип от най-видните PR експерти, които ще водят уикенд курса Strategic Planning for PR Campaigns. Това са: Деница Сачева – собственик и управител на IntelDay Solutions, Радина Ралчева – собственик и управител на Go Green Communications, и Максим Бехар – собственик и управител на М3 Communications Group, Inc. Искате да направите успешна PR кампания, искате да знаете как, искате да се потопите в тайните на отличния PR, искате да се учите от най-добрите в професията? Времето и мястото – 27 и 28 февруари в M3 Communications College. Поучете се от опита на професионалистите, от техните грешки и успехи и изградете своя стратегия. В края на курса – след успешно полагане на изпит – ще получите удостоверение за професионална специализация, сертифицирано в МОМН.

Екипът на М3 College ви очаква!

Оригинална публикация

M3 Communications College I Диана ГАРВАНОВА I 2010-02-12

М3 College стартира нова инициатива, за да задоволи разнообразната гама интереси на своите курсисти – някои се интересуват от последователно и пълно обучение, за да навлизат постепенно в дълбоките води на PR, други пък са заинтересовани от профилирани семинари и се стремят към развитие в точно определен сегмент. Това е причината, заради която екипът ни реши едногодишният курс по PR да се проведе в открити модули. Какво означава това? Всеки модул е на различна тема с трайност един месец и цена 220 лв. Ако нямате възможност да посещавате пълната ни едногодишна образователна PR програма, но искате да подобрите познанията си в тази сфера, модулното предложение на М3 College е точно за вас. Накрая всеки от вас, след успешно полагане на изпит, ще бъде възнаграден с удостоверение за професионална специализация, сертифицирано в МОМН. Възползвайте се от добрата възможност!

Оригинална публикация

M3 Communications College I Диана ГАРВАНОВА I 2010-02-12

Вчерашният PR Thursday беше нестандартен, изпълнен с неочаквани ситуации и отлични импровизации. Тъй като специалните ни гости Андрей Слабаков и съпругата му Ернестина Шинова пътуваха от провинцията, поради непредвидени пътни обстоятелства не успяха да стигнат навреме и нашият event на тема St. Valentines’ Brand management беше открит от PR експерта д-р Камен Ковачев. Поговорихме за бранда Свети Валентин, който е факт. Свети Валентин продава, докато българският Трифон Зарезан не продава нищо. Защо това е така? Защо чуждите празници се превръщат в индустрия, а нашите собствени – не?
Чухме различни мнения по този въпрос от участниците в PR Thursday. С вас ще споделя най-интересните.
„Когато една индустрия има полза от нещо, може дори да си измисли празник“.
„Българският бранд няма самочувствието, че ще пробие като български, и затова се асоциира с чужди. За пример давам „Брускети Марети”.
Любопитно беше да споменем Баба Марта и дали тя е успяла да се превърне в наш собствен бранд, но истината е, че дори голяма част от мартениците, които купуваме, се правят в Китай.
Появата на Андрей и Ернестина веднага внесе по-различно настроение в колежа. Още от самото начало те бяха на различни позиции. „Колкото повече празници, толкова повече поводи за празнуване“, заяви Ернестина, докато Андрей, типично в негов стил, искрен и рязък, отсече: „Истерията в червено ми е дразнеща, Трифон Зарезан е по-успешният празник, но му липсва търговски израз“.
Неусетно започнахме да говорим за PR…
„Сбърканият PR е най-вече в политиката“, коментира г-н Слабаков и двамата с нежната му половинка дадоха за пример Берлускони, на който му се прощават много гафове, които на други не биха простили, благодарение само и единствено на личния му PR.
„Берлускони изпра парите на социалдемократическата партия и тогава стана финансово независим“, завърши разсъжденията си Андрей Слабаков. Другият пример за великолепна PR и рекламна кампания е продаването на филма „Дзифт“, според известното семейство. За някои добър, за други – не, но кампанията за популяризирането на филма беше силна, последователна, запомняща се и в резултат напълни киносалоните.
На тази среща Ернестина каза нещо, над което всеки от нас, който работи с хора, си струва да се замисли. „Трудно е да лъжеш публиката си, а да я лъжеш дълго, е невъзможно. Превърнете работата си в изкуство и ще усещате публиката си от първия миг“.

Оригинална публикация

 

в. 24 часа | Галена ГЮРЧЕВА | 2010-02-14 

Детският кошмар на участниците в “Мюзик айдъл” Димитър Ковачев, с прякор Фънки, скоро закръгли 50 под знака на Козирога. Шефът на най-големия промоутър в България “София мюзик ентърпрайсис” работи здраво върху предстоящия концерт на сър Елтън Джон в София на 13 юни. Остава му и свободно време за двете банди, с които свири – възродилия се динозавър “Турбо” и метъл машината “Елиън индъстри”. На преден план обаче са любимата му съпруга Тони и двете им деца Георги и Карла.

- С кои групи свирите в момента?

- С “Турбо” и “Елиън индъстри”. С “Турбо” правим нов албум, от който вече пет от общо десетте парчета са готови. Стилът е много интересен и съвсем различен. Още не знаем как ще се казва. Издаването му зависи от Христофор Захариев, който е и китарист на бандата. Това е едно възраждане на динозавъра “Турбо”, понеже групата е много стара. С “Елиън индъстри” албумът ни е вече готов и всеки момент трябва да излезе на пазара. Казва се Dysmorphophobia (психическо разстройство, при което човек е обсебен от понякога въображаем дефект на тялото си – бел.ред.). В “Елиън индъстри” “диригентът” е Здравко Минев. Скоро ще имаме участие в рок бар “Фенс”. Групата ще удари и по други клубове и после ще се готвим за фестивали. Това всъщност се отнася и за двете банди. Предпочитаме да атакуваме голямата сцена – фестивали не само в България, но и международни. По клубовете отиваме само за кеф.

- Вие лично колко китари имате?

- Някъде около 30. Свирил съм на всякакви басове. Любим ми става най-новият. Инструментите ми са винаги подбрани. Мога да кажа, че колекцията ми е много добра, въпреки че моите приятели ме питат защо изобщо ги събирам тези дъски.

- Откога сте приятели с Иван Несторов-Амебата?

- Вече забравих. Беше много отдавна. Имам чувството, че сме се родили заедно. Запознахме се на “Кравай”. Бях първи курс в консерваторията. Свирихме заедно в една банда на име Relance. Той държеше баса, аз пеех. И Петя Буюклиева беше с нас. Страшен купон! Не сме прекъсвали връзката помежду си и когато бях в чужбина. Иван направи “Ера” заедно с Любо Малковски. Аз ги запознах, понеже с Любо бяхме заедно в казармата. Пътувах, а те тук вилняха като “Ера”. Като се прибрах, веднага ме засмукаха и вече “еросвахме” заедно. Докато бандата не се разпадна. Не знам каква беше причината. Знаят я само Иван и Любо. Тогава бях в чужбина. През 1990 година се прибрах. Дръпнах Амебата и през 1991-а направихме “София мюзик ентърпрайсис”.

- Как се запознахте със съпругата си Тони?

- Запознахме се също преди много години на “Кравай”. Тя беше с кожено яке, заклета рокаджийка, болна на тема “Ю Ту”. Тони е наполовина чехкиня. Сега вече няма места като “Кравай” и Синьото кафе.

Расли сме и сме пасли там. “Кравай” беше много одухотворено място. Там се събираше цялата плеяда от рокаджии – Милена, Васо Гюров, Кирил Манчев, “Нова Генерация”, “Ер малък”, “Ахат”. Всичко е made in Kravai. Всяка вечер бяхме там, а след това отивахме на купон.

Мило и драго давах да отида и на лекции. Там беше 12-часов купон. От сутринта започваше страшна веселба. Отвсякъде свиреха контрабаси и пиана. А сега, колкото пъти мина оттам, е тихо като в гробница.

- Имате две деца. На колко години са?

- Георги е на 14, а Карла – на 6. Ние не сме амбициозни родители. Не смятаме, че децата ни ще станат министър-председатели или Панчо Владигеров. Не им досаждаме. Съвсем свободни са да правят каквото си искат. Никой не ги е заковал с пирони към пианото или цигулката. Нито пък ги бием с учебника по главата. Не бих казал, че имат отношение към музиката. На сина ми му дай компютъра, айпода и това е. Слава богу, мина периодът на бийт бокса и рапа. Сега повече се интересува от спорт, което сигурно е хубаво. Аз никога не съм бил отявлен спортист. Учи в икономическа гимназия. Сам искаше да отиде там. Подозирам, че е имал приятели, а не че е прегърнал икономическата наука. Дъщеря ми е още малка. Обича да рисува. Прави такива неща, от които може да ти настръхне косата. Виждам зайци, които са като вуду магия.

Направо да се уплаши човек. Сигурно на тази възраст е така. Конфликтът брат-сестра е голям. Не че само Георги е виновен. И Карла е като звяр.

- Промени ли се мнението ви за чалгата, след като бяхте жури в “Мюзик айдъл” заедно с две фолкпевици?

- С Есил Дюран и Мария имаме чудесни отношения. Те са страхотни сладурани. И до ден днешен сме прекрасни приятели, но дружбата ми с тях не е повлияла върху моето мнение за чалгата. Били сме колеги и сме работили професионално като музиканти, които оценяват музика.

Независимо какъв стил е, боклукът винаги е боклук. Както и хубавата песен си е хубава песен. Може да е с чалгаджийска мелодия, но когато е изпята вярно и с чувство, аз не я преценявам като фен, а като професионалист. В световен мащаб музиката е много напред. Лошото е, че България е страшно изостанала. Рок концертите станаха като класически концерти. Ходят само определени хора. Тъжно е, че тук чалгата размаза всичко. Това е музиката на българския народ. Истина е, че чалгата много се промени. Тя се превърна е съвременния български поп, който ще продължи да властва.

- Какво слушате най-често?

- Като си карам пикапа, си пускам кънтри, за да вляза в атмосферата на истинския тъпак. Иначе настолни неща – Fear Factory, Meshuggah, Slayer и т.н.

- Кого винаги сте мечтали да поканите в България?

- Една от мечтите ми беше AC/DC. Много исках ние да направим концерта им в София, но в бизнеса е така. След като ние не можем да го направим, ще го направи “Болкън ентъртеймънт”.

- Вие също работите върху мащабно мероприятие. Какво да очакваме на концерта на Елтън Джон?

- Ще бъде уникален концерт. Ще е направен и по различен начин. Ще сложим 5000 стола долу на терена, за да може да се създаде усещането за огромна зала. Елтън Джон ще дойде със собствения си бенд. Той е много консервативен като музикант. Заради негови лични проблеми се наложи да се промени датата от 6 на 13 юни.

- Напоследък много се шуми за предстоящия sonisphare фестивал, който ще се проведе в България тази година на 22 и 23 юни. Говори се, че ще гостува Великата четворка на траша – “Металика”, “Мегадет”, “Слейър” и “Антракс”. Истина ли е и кой го организира?

- Със сигурност не го организираме ние. Погледнато от бизнес гледна точка, това е изключително опасно. На 14 май има AC/DC. Публиката за двата концерта ще е една и съща. Мисля, че хората ще са затруднени да намерят толкова пари за билети.

- Остава ли ви свободно време?

- Имам доста свободно време. С Амебата си имаме задължения и всеки си ги върши. “София мюзик ентърпрайсис” е вече една добре смазана машина. В началото беше трудно. Правехме всичко двамата. Ако се върне времето назад, едва ли бих се заел с това, след като знам през какво сме минали. В интерес на истината и не сме постигнали много. Това че сме най-големият промоутър, е по-скоро морално удовлетворение, защото, материално погледнато, е трагично. Нашите приятели със същия бизнес в Румъния, Полша и Чехия отдавна са милионери.

- И за вас се говори, че държите спестявания в швейцарски банки.

- Това е тотална идиотщина. Ако беше така, сега нямаше да давам интервю, а щях да почивам на собствения си остров. Така се говори, защото хората мислят, че от един концерт се печели много. Не знаят колко поробващи са договорите и че промоутърът събира трохите. Всичко прибират агенцията и звездата. Парите дори нямаме време да ги видим.

- С какво запълвате свободното си време?

- Най-вече със свирене. Ходя по клубове с приятели. През уикенда по-често съм в офиса, отколкото вкъщи. Там са ми инструментите и цялата апаратура. С дъщеря ми често ходим на “Славейков”. Аз си купувам книги, а тя-хилядния чифт детски карти. Имаме купчина с изпокъсани карти вкъщи. Редовно ходим и купуваме нови.

- Какви книги четете?

- Обичам трилъри. Мога да кажа, че библиотеката ми “бълва кръв”. Философски и поучителни четива не харесвам. Нормален човек съм и не наблягам на сериозния жанр.

- Вярно ли е, че не пиете бира?

- Не близвам. Жена ми пие бира и това е достатъчно. Пия предимно концентрати, но и на вино не отказвам. Като мивка съм, но бира не обичам. Горчи.

- С какво се гордеете най-много?

- С това, че успях да свържа музиката, която свиря, с професията си и начина, по който си изкарвам хляба. Имам много приятели и животът никак не е лош.

Стр. 9

в. Уикенд | 2010-02-12 

"Щом критикуваш смело – оди си на село!"

Така звучи един от каламбурите на големия Радой Ралин, с които омайваше хората и бъркаше право в обществените рани. Изглежда да приемеш стреличките на критиката върху своя образ и поведение, не е за всяка уста лъжица. Да си недосегаем от изразеното в публичното пространство мнение, означава, че си прост, малокултурен и необразован.
Интелигентният човек първо би се замислил с какво предизвиква критиката и, ако се чувства засегнат, не би реагирал по първобитния начин, по който например халтураджията Тончо Токмакчиев се нахвърли върху покорната ти тв наблюдателка, любезни ми зрителю. "Тая жена пише на пияна глава – всички я знаем каква е!" – джентълменски заяви той на страниците на любимия "Уикенд", с което окончателно циментира неприятната си слава на грубиян.
На свой ред деликатно ще премълча впечатленията си от неизтощимия и лаком артист, особено по повод на организираното от него тържество на легендарното "Ку-ку", където някогашната свежест, остроумие и бръснещи хрумвания на младите смелчаци се сринаха под водопада от вулгарност и клишета.
Същият този водопад лее черните си води от Нова тв в кредобанияша клониращите се пигмеи
Иван и Андрей, обсебили някога хубавата телевизия, днес превърнали я в свой бастион на пошлост и неграмотност. Напомпани и с мътни мозъци, те се самозабравиха дотам, че ръгат под един
знаменател де що им се изпречи пред очите – от попфолк звезди, манекенки и травестити до… политици! С удивление видяхме миналата седмица премиера Бойко Борисов, срещу когото се гърчеха невъзпитаните и абсолютно неподготвени хлебарки. Човекът си вършеше работата, беше интересен и откровен както винаги, но те, о, Боже, те бяха неописуеми!
Впрочем, драги ми зрителю, напоследък ярко се засили влечението на държавниците към диванчетата в ефира. Медийните изяви са задължителна част от работата им, но те небрежно не подбират при кого
сядат, защо и как. В родното тв пространство съществуват определени, утвърдени и задълбочени политически предавания, чиято трибуна трябва да е истинското място на българския политик. В Ню Йорк изповедник на върхушката е Пари Кинг, в Москва – Владимир Познер, в Лондон – Дейвид Фрост, у нас – преди Гарелов, сега Бойко Василев в БНТ, Светла Петрова в Би Ти Ви, Цветанка Ризова в Нова. Утвърдени журналисти и имена от класа. И ако става дума за шоу -Обама седна не при кого да е, а при Джей Лено.
Флиртът на Слави, Иван и Андрей, Росен Петров и други с ръководните и отговорни личности на страната е прозрачна демагогия, изтъкана от фалш, която се превръща в лавина от празни приказки и лафове и опасно подкопава крехкия рейтинг на нашите държавници.
Не бива българските електронни медии да се превръщат в изтривалка на кухи амбиции, не бива да ставаме свидетели на политизиране, но без ограмотяване, на политически липосукции и езикови силикони. Страшно е когато на територията на шоута, където се вихри чалгата и пошлотията, диванчетата да търкат първите хора на родината, и то пред самозабравили се стресирани водещи без ясна представа за най-сложната материя – държавната политика.
Политиканстването взе размерите на каламитет. Сутрешните блокове преливат от политици, политолози, социолози, които чудничко те зареждат, скъпи ми зрителю, пред нелекия ти, опнал се пред теб делник и го тровят със собствените си политически комплекси. Синдромът обаче не стихва, а се разраства и вместо да си осведомен за най-важните неща, засягащи теб и семейството ти, вместо да ти помогнат да се ориентираш в потребителския и културен лабиринт, от зарантате хвърлят Смътните води на политиката и после се чудиш защо на работа си нервен и същата тази работа нещо не върви.
Политическата епидемия в електронните медии издава няколко неща. Подмазването на властта е открай-време български патент. Изведнъж се оказаха свръхпопулярни и безпочвено издигани хора, които е срамно да наречеш журналисти, само защото с тъпоумни въпроси препитват политици.
Нещо повече – същите тези "личности" се самозабравят дотам, че си позволяват да кроят и порционират баницата на властта, злоупотребявайки повече от енергично с изконните правила на медиите. Те не се съобразяват ни с етични кодекси, ни с регулаторни органи, ни с медийни комисии. Връзкарство, подлизурство – вчера се кланят на едни, днес – на други, вдругиден – на трети.
Фактор е и случайният подбор на водещите по принцип. Повечето са взети буквално от улицата, без образование, без подготовка, без никакви достойнства и показатели за вършенето на тази отговорна и на показ работа. Веднъж пъхнали се под кожата на чорбаджиите, те постепенно обсебват екрана, нагло се натрапват и се идолозират сами. Рейтингманията, у нас напълно безпочвена и спекулативна, оголва хищнически зъби и няма пощада за способния и талантливия, ако не е простак с остри лакти.
Така се чалгализира обществото, така се манипулира общественото мнение, така се спуска желязна завеса пред неординерното, пред интелигентното и най-вече грамотно информиращото в ефира. И като се прибави грубата комерсиализация на телевизионния политически живот, игричките и далаверите – положението хич не става розово.
Същият този политически живот у нас става все по-интересен, все по-открит, все по-разширяващ географските и социалните си граници. Трябва да се търсят умни и начетени хора за диалог с управници и политици, да се намират други ракурси, да се извлича необходимата информация и да се подлага на безпощаден анализ свършеното и несвършеното в тази държава.
А има, има и още как има свестни журналисти – младото поколение гледа на живота с очите на глобализиран гражданин, вярвай му, мили зрителю, защото то е нашето бъдеще и на него ще разчитаме да измете от екрана нелицеприятните и кретенизиращи те персони, чието самочувствие надхвърля летвата на разумното. Образование, национално самосъзнание и професионализъм- това е базата на добрата тв журналистика, която ни е дала и, дай Боже, още да даде прекрасни примери.
Че иначе ще разбият здравето и психиката ти чалгата и цинизмът, все по-настъпателни на домашния ти екран.
Но за това – друг път.
ТВОЯ ВАСА

Стр. 1, 29

в. Уикенд | Цветана ПЕШУНОВА | 2010-02-12

Първото интервю във Всяка неделя" беше с Бойко Борисов

Не съм агент на ДС. Контактувал със с тайните служби само за визи

Напуснах БНТ, защото започна да ми липсва свободата

В последните няколко години Веселин Дремджиев е звезда на ТВ7. Основен водещ е на информационните емисии в частния канал, но не на тях дължи популярността си сред българите. Дремджиев се прочу още през 90-те, когато четеше новините в "По света и у нас" на Канал 1 и "Днес" на Ефир 2. Ще припомним, че на "Сан Стефано" 29 той се изявяваше и като лице на "Всяка неделя". Веселин бе водещ на шоуто на Кеворк Кеворкян в периода 1994-1996 г.

- Г-н Дремджиев, работили сте в доста медии. Кога и къде се чувствахте най-популярен и напълно в свои води?

- Най-популярен съм се чувствал в БНТ в "По света и у нас" и "Всяка неделя". Но това бяха времената на монопола. В свои води – когато получих възможността да създам новините на ТВ7.

- В ТВ7 сте шеф на новините. Трудно ли ви беше от редови журналист, пък макар и известен, да станете началник?

- Не, защото не се възприемам като началник. Играещ треньор съм. Правя новините заедно с екипа и ги представям в 19,00 часа. Не възприемам началничеството в смисъл някой да командва, а друг да изпълнява.

- Подчинените ви как разбират, че сте ядосан?

- Личи си. Ще ви излъжа, ако ви кажа, че никога не съм избухвал. Хубавото, е че ми минава много бързо. Зодията ми е Овен.

- Помните ли първия си тв ефир?

- Да, беше много отдавна. Заедно с Вяра Анкова се редувахме на сутрешните новини в събота по БНТ. Ралица Василева пък беше на обедната емисия.

- Кои са най-големите ви телевизионни гафове?

- Срутването на СССР – времето, когато Елцин изместваше Горбачов. Тогава нямаше лаптопи
в студиата и всичко се носеше на листчета
Не можах да вкарам в емисията указа на Елцин за разпускането на Руската комунистическа партия. Важното за мен е една новина да бъде представена с бекграунд, да бъде обяснена защо се случва, а не само да я съобщиш първи.

- Като водещ на "Всяка неделя" разбирахте ли се с Кеворкян?

- Добре се разбирахме. Той беше продуцент и имаше последната дума за това, кой да бъде събеседник по коя тема. Аз пък разполагах със свободата да водя разговорите по начина, по който смятам за необходим. Имаме взаимно уважение един към друг с Кеворкян. Спорили сме, но никога не се карали.

 - Казват че Кеворкян е диктувал на водещите си е слушалките какви въпроси да задават. И на вас ли суфлираше? Не се ли дразнехте?

Така беше, но при водещите след мен. Аз никога не съм имал слушалка в ухото. Кеворк не ми е диктувал въпроси. Няма кой да ми нареди какво да говоря и какво да питам.

 - Кое беше най-инфарктното ви интервю в онзи период?

Във "Всяка неделя" не си спомням да съм имал инфарктно интервю. От уважение
към програмата направих сватбата си в събота, а не в неделя. От времето на Тато
най-инфарктният ми момент беше интервюто ми с царя по Ефир 2. Той беше в студиото в Мадрид, а аз – в София. Излязохме в ефир, започнах да говоря и да обяснявам, че ни предстои да осъществим пряка връзка.
Говорех, говорех… връзката я нямаше
Закъснението от 3-4 минути ми се стори вечност…

- А от кое свое интервю сте най-доволен?

- От тези със съпругите на световноизвестни политици - жената на Хавел, на Митеран, на Арафат, на Милошевич… Беше интересно да се разбере как те допълват мъжете си. Това беше висш пилотаж. Между другото първото ми интервю във "Всяка неделя" беше с Бойко Борисов.

- Как попаднахте в БНТ?

- Съвсем случайно. Асен Агов ме покани, когато стана шеф на новините. Познаваше ме като журналист международник, какъвто впрочем беше и той. Подхвърлих му, че не може така да се правят новини – просто да се лепи текст върху видео картина. Агов тогава се засмя: "Абе, айде ела ти да ги направиш!". Отидох.

- А защо напуснахте БНТ?

- Липсваше ми свободата. БСП беше дошла на власт след СДС, а нали казват, че държавната телевизия върви след победителите.

- Има ли нещо, заради което бихте сменили телевизията?

- Аз бях няколко години кореспондент на Радио Франс Интернасионал, бях зам.-главен редактор на в. "Капитал", направих сп. "Бакхус". Смятам, че въпросът не е да си на екран, а да правиш нещо, което хората харесват и е достойно. Това, че сега съм на екран не означава, че ще го правя цял живот.

- Телевизията какво ви отне?

- Нищо не ми е отнела, даде ми невероятни усещания. Но журналистиката ми отне възможността да бъда неангажиран. Когато хората те познават и ти вярват, нямаш право на компромис, нямаш право да си счетоводител към професията си.

- Твърдите, че френските медии са вашите учители в журналистиката? Защо точно френските?

- Роднините ми по бащина линия живеят в Белгия. Френският е семеен език при мен. Завършил съм и френска гимназия. Беше логично да слушам френското радио. В горещите дни след падането на Берлинската стена и на Живков предложих на Радио Франс Интернасионал да работя за тях и те ме одобриха за кореспондент в България. Смея да твърдя, че френската журналистика е най-близка до българската. Ако гледате Си Ен Ен, ще видите, че и там възприеха най-доброто от европейската и "средиземноморската" журналистика – разкрепостени са, усмихват се. В България обаче се натрапва нещо подобно на стария англо-саксонски модел – двойка хора стоят седнали или прави в
студиото и не е ясно защо. Впрочем двойка водещи на новини има само в България. Просто е старомодно, но това не е единственият кусур на новините тук…

- Стана дума, че след БНТ и преди ТВ7 сте работили в пресата. Не ви ли беше трудно да смените жанра – воденето на новини с писането?

- Напротив. Това е голямата школа. Вестникът дисциплинира. Да синтезираш текста, да създаваш образи със слово и да бъдеш ударен с точната дума е нещо, което много помага на работата. Кореспонденциите за френското радио са максимум 1 минута или дори 50 секунди. Ако не можеш да синтезираш и анализираш новината за това време, системата те изхвърля. Между другото новият американски посланик в България, който пристигна тези дни, каза на летището: "Научих български, като гледах новините на TV7!". Това е много висока оценка за работата ни.

- Как и къде стартирахте кариерата си? Някой напътстваше ли ви?

- Като ученик направих репортаж за радио "Варна". Журналистиката е занаят – учи се с гледане и крадене
В момента, в който получих достъп до добрите световни образци, ми стана лесно.

- Разкажете за детството си. От какво се интересувахте в онези години?

- Детство в стил "Синьо лято". Живял съм край морето. Баща ми е капитан на кораб. Карал съм яхта, след това – уиндсърф.

- А майка ви с какво се занимаваше?

- Беше шеф на учебния отдел на Медицинския университет във Варна. Може би от тогава имам поглед "зад кадър" как стоят нещата в областта на здравеопазването.

- Днес консултирате ли се с родителите си по важни въпроси? Съветват ли ви те в професията?

- Понякога родителите ми са моят истински коректив. Както и жена ми Ралица. Аз изслушвам хората, приемам критика. Но най-добрият съдник съм си аз.

- Със съпругата си Ралица от колко години сте заедно?

- От 17 години сме заедно. Съдбата ни запозна покрай телевизията. Имаме силна връзка, която устоя на времето с много любов и компромиси. Тя е стилист. Работи в едно голямо дамско списание.

- За какво са най-честите ви спорове?

- Другият клон на роднините ми е от Гръцка Македония. Бързо кипвам. С жена ми например спорим за това, кога човек трябва да се ядосва и кога да бъде над нещата.

- Децата ви колко пораснаха? Ще ви наследят ли в журналистиката?

- Едната ми дъщеря е в 7-и, а другата – във втори клас. Не мога да кажа дали ще станат журналисти. Не съм от родителите, които ще определят какво да учи и работи детето им.

- Как реагираха в семейството ви, когато ви обявиха за агент Богдан на ДС?

- По никакъв драматичен начин. Дядо ми е бил царски офицер. Роднините ми и сега продължават да живеят в Белгия и в Италия. Баща ми пък е пътувал много зад граница. Системата ДС не беше изненада за никого.

- Агентурното ви минало притеснява ли ви?

- Аз нямам агентурно минало. Имал съм контакт със системата, за да ме пусне да отида в чужбина.
Сътрудничество с ДС при мен няма. Всеки път, преди да изляза от България, съм минавал през системата. Тя ти дава или не паспорт или виза. Оттам нататък какво е влизало в досието ми, което е унищожено, не знам. А ми е интересно да видя какво е писано за мен. Защото впрочем по онова време беше жива и наша леля в Чикаго. Явно всичко около нас и за нас е било следено. Не се смятам за жертва на онази система. Защото имаше хора, съдби, които наистина бяха смазани.

Стр. 22 – 23

Снимка: в. СЕГА