сп. Ютилитис | Яни УЗУНОВ | 2010-01-19 

PR, ютилити и регулация

Нещо сериозно и няколко други неща
Не знам дали ходенето по вода е в сферата на ютилити сектора, но ако Вие предлагате такива услуги и прочетете някъде, че всъщност не можете да плувате, не бързайте да правите опровержение. Просто си потърсете PR експерт.
Дали добрите ютилити компании имат нужда от PR? А по-добрите? Да, имат, защото със сигурност те са станали такива и заради работата на експертите им по комуникации? Както казва един от големите специалисти по масова комуникация у нас – проф. д-р Т. Петев, "Организацията е една, а нейните публики – много… Масовата комуникация е важна, организационната – много важна, а междуличностната -наистина важна." Всеки съвременен лидер, ако иска да развива своя бизнес добре, трябва да направи сериозни инвестиции. И то не само за въвеждането на нови технологии, но и да работи за повишаване на комуникативните умения на всички нива и подобряване на връзките с клиентите на техните компании. Подобряване нивото на комуникации вътре в една компания и с нейните клиенти е от съществено значение за нейното бъдещо развитие.
Така въпросът става не дали има нужда от експерти no PR в ютилити сектора, а колко и какви да са те? Защото е известно твърдението, че "цената се плаща от компаниите, a PR експертите отиват при следващия клиент" (obshtestvo.net).
Вероятно за PR в сектора на комунално-битовите дейности (както все no-рядко се нарича той) е изписана литература, която спокойно би могла да запълни паметта на надс редностатистически персонален компютър. И затова всеки опит да се пише в тази насока е истинско предизвикателство.
Има един афоризъм, който е в арсенала на всеки студент по връзки с обществеността. В него мишката се оплакала на хамстера, че има ужасна съдба, защото хората не я обичат. Хамстерът й отговорил, че това няма нищо общо със съдбата, а просто й е слаб PR-ът…
Едно сериозно изследване, направено у нас по проект "фабрика за PR" и осъществено от Roi Communications показва, че 47,2% от анкетираните над 1000 души свързват PR c понятия като имидж, публичност и изчистване на опетнено име. Това са ключови думи за всяка ютилити компания. Защото качеството на услугите и работата с клиентите, в условията на развиващ се конкурентен пазар (особено за телекомуникациите), имат решаващо значение. А те са свързани с доверието на клиентите.
Ето как международният консултант по мениджърски умения, управление на персонала и пазар на труда Дон Брус описва основните моменти в програма за подбор на персонал за нуждите на специалисти за ютилити сектора във Великобритания: "При събеседването кандидатите трябва да покажат колко са устойчиви, колко добре комуникират, колко добре говорят… Много важно е служителите на ръководни длъжности да имат оперативен подход, да могат да контактуват с външните лица и организации, с които работят…"
Доколко и как нашите лидери възприемат важността и ролята на добрите комуникативни умения в работата си? Резултатите от анкета, проведена анонимно сред повече от сто ръководители от частния и обществения сектор сочат, че лидерите срещат значителни затруднения с общуването в публична ситуация. Средно над половината от тях идентифицират проблемите си и споделят, че основната причина за това е страхът от публичност. Тук над 56% от анкетираните заявяват по категоричен начин желанието си да усъвършенстват своите комуникативни умения под формата на допълнителни курсове или други подходящи форми на обучение. Това говори за осъзнаването на съществуващ реален проблем, което е и първата стъпка за неговото решаване. Защото едно от основните неща, които отличават истинските лидери от останалите хора, е именно осъзнаването и загрижеността относно нуждите на другите. А това е невъзможно без осъществяването на активна комуникация с тях. Това се отнася както за лидерите в ютилити сектора, така и за всички останали сфери на обществена дейност.
Разглеждане на значението на PR в ютилити сектора не може да мине, без да се обърне внимание на един съществен момент. У нас в сектора на услугите съществуват и дейности, които поради своята специфика са преобладаващо монополни. Именно при тях се налага въвеждането на регулация. Тя има изключително сложната задача да осъществява ефективен баланс между интересите на потребителите на услуги и компаниите. И в този случай една от ключовите думи е доверие. То се постига чрез създаване на условия за максимално участие на потребителския сектор при вземането на решения.
Прозрачност и регулиране -из PR практиката
Добре структурираната медийна политика винаги е от ключово значение. А прозрачността в действията на всеки регулатор е крайъгълният камък в обществената оценка за неговата работа. Затова постигането на максимална прозрачност и получаването на всички ползи за обществото се получават само при значимо обществено участие. Това е подход, при който в голяма степен се намаляват грешките. Международната практика показва, че ограничаването на достъпа до информация Винаги води до сериозни негативни последствия за регулиращите органи. Поради тези причини мотивацията и основанията за вземане на решения от регулатора трябва да са достъпни и разбираеми за всички. В това отношение, всички важни решения трябва да са съпроводени с подготовка на съпътстващи мероприятия, инициирани от регулатора. Като пример могат да се посочат различни разяснителни кампании, интервюта, коментарни текстове, печатни материали, семинари и др. Те би
следвало да се провеждат както преди вземането на съответното решение, така и след това. Основната им задача е не само да разясняват на прицелните аудитории едно или друго решение, а да разширят в максимална степен общественото участие. При това, като аргументация е добре да се използват законови и регулиращи принципи.
Тук е много важно да се работи активно с лидерите на обществено мнение. Добре е да има предварителна яснота за обществените нагласи в района на работа на отделния оператор и към дейността на сектора като цяло. Необходимо е предварително да бъде отделено време за провеждане на консултативни срещи с представители на браншовите съюзи, синдикалисти и изтъкнати експерти от сектора. Техни представители задължително следва да се канят и да присъстват на обществени обсъждания на проекти на решения, преди тяхното приемане, което комисията спазва стриктно при обществените обсъждания.
Още един съществен елемент е да се избягват ситуации, при които едни ли други решения на регулатора могат да изглеждат Взети под Външен натиск. Подобно "съвпадение" подлага на сериозно съмнение независимостта на регулатора и буди негативно отношение към цялостната му дейност.
Друг важен фактор е работата по защита на уязвимите потребители. За да се осъществяват тези дейности, е важно регулиращият орган да притежава набор от нормативни процедури. Към тях трябва да има и разработен ефективен инструментариум за въздействие върху лицензираните компании. Само по такъв начин е възможно въвеждането на работещи защитни механизми за най-уязвимата част от веригата – потребителите. Работата по осигуряване на тяхната защита е изключително важна. От една страна, това е базисен въпрос във философията и политиката на всеки регулатор, от друга поддържането на ефективен баланс е знаков елемент за добрата работа на регулираните сектори като цяло. А добрият обществен имидж и работа на всеки регулатор са ключови за осигуряването на подходящ климат за създаване на условия за навлизането на сериозни инвестиции в страната.
Практиката показва, че работата по защитата на потребителите има и друг важен аспект. Това е създаването на условия за обратна връзка и обучение както на отделните потребители, така и на представители на различни браншови и неправителствени организации и лидери на обществено мнение. Всеки регулиращ орган има своите публики или прицелни аудитории. Те са хората и организациите, към които са насочени основните послания и които са пряко заинтересовани от действията и решенията на регулатора, фактически, това са различни индивидуални или групови интереси, които в повечето случаи се различават от интересите на регулатора или регулираното дружество.

Стр. 30-31

www.money.bg | Елица ЕЛЕФТЕРОВА I 2010-01-18 

Поставянето на телевизията по търговски начин е необходимо, за да се изпълнят очакванията на аудиторията. В условия на криза, удачен вариант за постъпване на повече средства е разблокирането на рекламното време.
Това ограничение е било въведено с навлизането на частните медии на пазара, за да могат те да се развиват. В момента обаче държавата няма пари за БНТ и намалява бюджета с 20%. От БНТ искат да бъде дадена възможност на телевизията за компенсиране на това намаление.
Това са част от изводите на проучване на БНТ за обществените нагласи за финансирането на обществените телевизии, както и нуждата от повече реклама в ефира й.
Основната цел на изследването практически е качеството на програмната схема, обясни Таня Стоянова от Агенция за маркетингови изследвания, пишат в анализ от националната телевизия.
БНТ има 15 мин реклама за цял ден-24 часа, от които само 5 могат да бъдат в праймтайма от 19 до 22 ч. Разблокиране в случая означава всички тези 15 минути да могат да се използват в периода от 19 до 22 часа.
Анна Мартинова от същата агенция, разясни, че според изследването БНТ попада в традиционно-публицистичния и традиционен сектор на българските телевизии. БНТ се възприема като по-консервативна заради високия стил, т.е. запазване на чистотата на българския език.
Зрителите не използват тремина "обществена телевизия", но много добре осъзнават какви са функциите й – да информира и да има "леко възпитателна функция", в същото време зрителите не очакват от нея да бъде твърде забавна и определено не я припознават като комерсиална.
Аудиторията, обаче, иска от БНТ забавления и я съпоставя с останалите телевизии от медийния пазар. Високият стил на публицистика и журналистика, обаче е позитивно оценяван.
Към настоящия момент рекламното време на БНТ е на 100% продадено. До септември месец 2009 година телевизията е продавала рекламно време на цени 5 пъти по-високи от тези на частните телевизии и тогава продаваемостта е била 20%.
Каква е практиката за финансиране на обществените телевизии в Европа, САЩ и Канада
Според Стоарт Кокс, продуцент в СВС, съществуват разнообразни модели на финансиране, но основната борба е как да се поддържа стабилността на приходите в обществената телевизия, така че тя да издържа на конкуренцията на частните канали.
Във Франция например продължава дебата за забрана на рекламата в обществената телевизия срещу обещанието, че правителството ще компенсира загубата на приходи, като отпуска по-големи субсидии и наложи нови такси. Контрааргументът е обаче, че с течение на времето правителството няма да успява да изпълнява обещанието си, защото пред него често възникват други приоритети. В Канада моделът е смесен. Издържаме се и от публични средства и от реклами, твърди Кокс.
В Европа обществените медии са традиоционно силни и Европейският съюз за радио и телевизия настоява да се поддържа стабилното им финансиране, независимо от източника на средствата. Единно правило няма. Обществените средства под формата на държавна субсидия или лицензионни такси покриват над 90 на сто от разходите на обществените медии в скандинавските страни и само около 40-50 на сто от разходите им в Полша, Испания, Италия, Австрия, Ирландия.
Тези обществени телевизии допълват бюджета си от реклама и спонсорство, както и от продажба на програми. В Холандия, Белгия и Швейцария рекламите покриват около 20% от бюджета на обществената телевизия. В Румъния и Чехия около 15%, в Германия под 5%.
Разнообразието във финансирането на обществените медии е голямо, но от тях се очаква едно и също: да имат качествени новини и публицистика, да осигуряват достъп до националната и световна култура, да дават платформа за дискусии, да популяризират равенство и толерантност и да са интересни.
Според Стоарт Кокс, между програмирането и финансирането винаги има напрежение. Дори и при британския модел, където всички плащат такси за обществени телевизии. Това означава, че ББС трябва да има широка аудитория, за да оправдае съществуването си. В противен случай хората ще кажат: "Ако не ви гледаме, защо ви плащаме?" Добрата обществена телевизия е и популярна и повечето ми колеги в САЩ и Европа ще се съгласят с мен. У нас казваме така: купуваш лимони, правиш лимонада.
Ние в Канада вярваме, че е наше задължение като обществен оператор да произвеждаме популярни програми, които обаче да държат и високо качество – само така ще изпълним функцията си, защото много от рейтинговите програми в световен мащаб нямат никаква обществена стойност.
Този деликатен баланс е голямо предизвикателство за нас в обществената телевизия – балансът между популярността и обществената значимост. Според мен на този етап, не е реалистично един обществен оператор да оцелее само с държавно финансиране. Това ще го направи зависим.
Ако пък програмите са прекалено елитарни, тогава правителството ще каже: "Никой не ви гледа, защо да хабим пари за вас?". Рекламните приходи осигуряват на обществените медии известна независимост. Но както вече казах най-важен е балансът в програмите – да са едновременно иновативни, интересни, обществено значими и популярни.

Оригинална публикация

в. Класа | 2010-01-19 

Изключително важна е философията, по която се правят промените в Закона за радиото и телевизията, и тя върви в две посоки – едната е задължителното хармонизиране на нашия закон с Директивата за аудиовизуални медийни услуги на ЕК, което трябваше да се случи до 19 декември. Второто, което е по-важно, е проблематиката и взаимоотношенията в текущата практика на телевизионните оператори да бъдат регламентирани в този закон. Във Франция имат медиен закон от 1986 г., но всяка година до 1993 г. го изменят, докато се адаптира към практиката. За мен тези промени в момента са продиктувани повече от външен императив, а не от собствена практика. В това отношение от правна гледна точка законът ще прилича на европейския, но това е проблемът на цялата ни държава – прилича на държава, но не е. Първо трябва да се регламентират отношенията в обществената телевизия. Тя и въобще телевизиите са необходим елемент и инструмент на демокрацията. В интерес на по-ефективното управление трябва да се разграничат функциите и личността на председателя на управителния съвет (УС) от тези на генералния директор. Те трябва да бъдат различни лица, иначе всеки контролира себе си. В момента БНТ иска да й се отпусне повече рекламно време. В същото време те не са представили анализ на разходите си и на приходите от реклама по чл. 86, ал. 3 от досегашния закон. Този текст гласи, че ограниченията по ал. 1 не се отнасят за рекламата, включена в предавания за отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение, определени като такива с решение на УС. В този случай БНТ има право на 20 минути реклама на час. Да предположим, че тези събития, по логиката на всяко програмиране, са разположени в праймтайма, може да се каже, че 150 дни в годината БНТ има по 60 минути време за реклама в праймтайм, ако произвеждат и програмират такива събития. Това се неглижира от всички ръководства, защото е трудно рекламата да се събира на парче. Второто много важно нещо е, че на България са дадени 10 мултиплекса. На тях по технологията MPEG2 могат да се разположат по 4 телевизии, но тъй като ние сме ужасно закъснели, ще минем направо на технологията MPEG4 и тогава на една широколентова честота ще се разполагат по 10 телевизии. Това прави 100 телевизии! Тогава възниква проблемът не колко телевизии като плурализъм на мнения и гледни точки ще има страната, а от какъв финансов ресурс ще се поддържат те. Тези две неща са от изключително значение -първо, регламента на обществената телевизия и нейното финансиране и второ, либерализирането на всякакви практики за приходи в частните телевизии. Инвестициите в цифровата технология са много скъпи, което означава, че телевизиите ще плащат високи такси. Това може да се превърне в непреодолима бариера за телевизии с не толкова популярни формати – новинарски, коментарно-аналитични, които стимулират развитието на гражданското общество. Предишното правителство две години не направи този закон, което е много голям проблем за процеса на цифровизация. В момента го правят скоростно, защото сме закъснели. В много страни от Европа законите също само се променят, а не се правят нови, съобразени с директивата. Но прякото пренасяне на европейските практики у нас не дава такъв резултат. В България европейските приоритети се израждат в балкански привилегии. Необходимо е дълбоко осмисляне на всяка мярка, която ще се пренесе тук от европейските директиви, за да можем да видим в каква степен тя ще проработи при съществуващия режим на взаимоотношения. Режим, в който обществената телевизия спешно трябва да дефинира своите ценности така, както ги е дефинирала Би Би Си. Да се гарантира равно отдалечаване на обществената телевизия от политически влияния и по-голяма дистанция на търговските телевизии от финансови и икономически влияния. Това, което се случва в момента, е временно, а ме е страх, че може да успокои управляващите и те да не предприемат кардиналните промени, които са важни.

Стр. 15

в. Дневник, Компании & Финанси | 2010-01-19 

Ogilvy е новата рекламна агенция на Райфайзенбанк -България, след спечелен конкурс през декември миналата година. Агенцията ще поеме творческото обслужване на банката и в момента подготвя новата й имиджова кампания. Ogilvy ще реализират и продуктовите кампании на Райфайзенбанк през 2010 г. Според официалните данни на изследователската агенция TNS/TV Plan Райфайзенбанк – България, е инвестирала общо 4.175 млн. лева в реклама в телевизията през изминалата година и 908 хил. лева в пресреклама. Ogilvy пък стана "Рекламна агенция на годината" за втори път през 2009 г. на Фестивала на Асоциацията на рекламните агенции в България (ФАРА). "Щастливи сме, че в края на изминалата динамична и предизвикателна за нашия бизнес година успяхме да спечелим доверието на една от най-големите банки в България", коментира Екатерина Тупарева, управител на Ogilvy & Mather, в официалното съобщение на агенцията.

Стр. 6

в. Дневник, Компании & Финанси | Зорница СТОИЛОВА | 2010-01-19

Конфликтът им повдига въпроса за лоялността между рекламодател и агенция

Френският хранителен гигант "Данон" (Danone Groupe) навлезе в решителен кръг от съдебната си битка срещу медийната си агенция в Германия Aegis Media. Компанията обвинява агенцията си, че не й е предоставила печалбата от отстъпките, придобита от големи медийни сделки преди повече от пет години. Специализираното издание Advertising Age съобщи, че през изминалата седмица Висшият районен съд в Мюнхен е излязъл с устно решение, че Aegis Media трябва да разсекрети документите си, които съдържат информация по делото. Медийната агенция от своя страна няма желание да разкрива пазарна информация, обект на търговска тайна, и в официално прессъобщение казва, че предпочита да изчака писменото решение на съда. "Ще изучим в детайли решението на съда, когато бъде представено в писмен вид. Ще се опитаме да установим защо съдът не е приел за достатъчна стандартната пазарна информация, която вече сме предоставили в хода на делото", пише още в съобщението. От Danone не коментираха казуса.
Спор за 22 млн. долара?
Сумата, която се цитира около съдебния спор между Danone и Aegis, е 22 млн. долара, но според говорителя на медийната агенция истинското число "въобще не е такова" и сумата всъщност е "незначителна от гледна точка на групата". Източници на Advertising Age обаче коментират, че е твърде възможно Aegis Media да предпочете да изплати дължимите суми на клиента си пред това да направи договорите си с медиите обществено достояние. Същината на битката между двете страни е договорът им за покупка на рекламно време и площ през периода 2003 – 2005 г. Danone и Aegis,
изглежда, имат различни разбирания по въпроса с прозрачността на сделките с медиите. Всъщност конфликтът им става причина хранителната компания да повиши изискванията си към рекламните и медийните агенции, с които работи, и често да прави оценки на партньорите си. По оценка на Ad Age Danone се нарежда на 21-во място сред най-големите рекламодатели в света, като глобалните им инвестиции в реклама възлизат на над 900 милиона долара годишно.
Както можеше да се предвиди, в този спор асоциацията на немските рекламодатели OWM зае позицията на Danone,
твърдейки, че медийните агенции са доставчици на услуга и като такива би трябвало да връщат сумите от отстъпките обратно на клиентите си. Самите медийни агенции обаче предпочитат да бъдат разглеждани като брокери. Advertising Age цитира управляващия директор на Lowe Deutschland Гюнер Брюн, който казва, че и двете страни имат разумни аргументи, но медийните агенции имат повече право в казуса. "Те поемат риск, купувайки медии, особено когато става дума за договори, при които печелят само от отстъпките, които успеят да договорят", коментира той. Оказва се, че скандалите за това как агенциите постъпват с отстъпките при сделки не са нови в Германия. Предишният президент на Aegis – Германия, Александър Ру-жичка сега излежава четвърта година от 11-годишната си присъда в затвора за това, че е препродавал на агенцията си
(чрез частна компания, която е създал) рекламно време, което е дадено на агенцията безплатно като част от договор за продажба с тв канали.
Какво от това
Всъщност конфликтът между Danone и Aegis е интересен и защото поставя проблемите за взаимоотношенията между рекламодател и агенция, условията, по които те се договарят, и какви опасности крие икономическата криза за партньорството им.
Според анализаторите на специализираното издание в борбата си за спечелване на нови клиенти медийните агенции се конкурират най-вече според възможността си да договорят най-ниски цени със собствениците на медии. Рекламодателите от своя страна също търсят най-големите отстъпки, вместо да се фокусират върху резултатите, които трябва да постигнат.
"Нито един от тези подходи не е дългосрочен,
защото вредят на репутацията. Трябва да си установиш приоритети. Новите бизнеси не са единствената цел. Трябва да мислиш и за съществуващите си клиенти", коментира пред Advertising Age регионален медиен директор, предпочел да остане анонимен.
Това, което прави медийните агенции ключови партньори за компаниите освен предлагането на евтино рекламно време, са креативността, точните анализи и стратегическата печалба. През изминалата година се проведоха доста рекламни конкурси заради тежката икономика и спорът между Danone и Aegis в Германия може да бъде предвестник за нови проблеми между рекламодатели и агенции, прогнозират от Ad Age. И добавят, че Aegis едва ли са единствените, които не възприемат с охота да осветят публично сложната си мрежа от сделки с медийни собственици и клиенти.

Стр. 6

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 2010-01-16 

Магърдич Халваджиян е сред най-известните продуценти и режисьори у нас. Заснел е стотици музикални клипове и реклами. С продуцентска дейност се занимава от средата на 90-те години, като негови са "Море от любов", "Имате поща", "Стар Академи", "Сладко отмъщение", "Пълна промяна", "Ясновидци" "Игра за милиони", "Страх" и др. Пълнометражният му дебют е "Печалбата".
Освен в "Глобал филмс" има участие и в "Глобал вижън", която е виновница за "Господари на ефира", "Пълна лудница", "Имаш поща", "Игра за милиони".
Магърдич Халваджиян и екипът му в момента подготвят нов проект – "България търси талант". Шоуто ще дебютира в ефира на Би Ти Ви през март.
Халваджиян е и сред учредителите на АТП (Асоциацията на телевизионните продуценти). Нейното предложение за увеличаване на българската продукция в тв каналите от 10 на 25% предизвика скандал в медийните среди и забави приемането на поправките в Закона за радиото и телевизията.

Кога ще стартира новият тв формат "България търси талант"?

- Би Ти Ви ще реши – в средата или в края на март.

Изненада ли се от хората, явили се на кастингите?

- Напротив, изненадан съм от многообразието. Англичаните, които държат правата за шоуто, ни предупредиха, че ще се явят повече певци. Може би заради навика от "Мюзик Айдъл" . Очаквах, че ще са 80%, но те са 30 на сто. Страхотно разнообразие на таланти има.

Вярно ли е, че ще бъде по-скоро фрик шоу?

- Не, обратното. Искам да е забавно. Ясно е, че подобни личности ще се явяват, но ако са 95% от участниците, няма как да търсиш талант.

Ролята ти не е ли малко странна – едновременно си и продуцент, и жури заедно с Любо Дилов-син и Хилда Казасян?

- Да, странна е. Дразня се, че не виждам всичко, но следваме оригиналния вариант на шоуто. Кой би бил по-подходящ за жури от продуцент, който знае как иска да му изглежда шоуто.

Как ще биете "Биг Брадър"?

- Кой е казал, че ще го бием, и кой е казал, че ще бъдем изправени един срещу друг?

Преди време твърдеше, че големите телевизии не бива да изправят един срещу друг еднакви формати, защото е в ущърб и на рекламодателите, и на зрителите. Още ли си на същото мнение?

- Да. Телевизиите се опитват да се състезават, но пазарът ни е малък, не е като в Италия, където има шест национални телевизии. Там от септември до декември можеш да гледаш 6 различни предавания, тук – две. Тогава какво ти остава – да избереш кабеларка. Не го разбирам това единоборство и сигурно поради тази причина не съм станал и програмен директор. Риалити форматите са различни – всяко си има аудитория. Затова единственото, което ме интересува, е да направя "България търси талант" интересно. Нещата опират до това има ли у нас таланти, или не.

Е, как нали българинът е талант на маса, пред телевизора…

- Да, но само на приказки. Сега е моментът, който има талант да го докаже. Ще сваля шапка на този, който спечели.

Това обаче е хиперсубективно – талант може да се тълкува като си забиеш 17 игли в носа или изрецитираш 17 поеми…

- Първичните етапи, на които се отсява най-голямата плява, приключиха. Останаха 450 души. Тях ще пресее журито. Наистина ние сме субективни, но и тримата покриваме сериозен периметър. Все пак това не е състезание за "Оскар", а тв шоу -има място и за усмивки, и за забавление. На финалите ще останат 40 души, а последната дума ще е на публиката.

В началото на миналия тв сезон преместихте продукциите си изцяло в Би Ти Ви. Как се чувствате там?

- Още при създаването на Би Ти Ви направихме "Сладко отмъщение". Най-гледаемият ми проект – "Великолепната шесторка", също бе там. Нямам проблем с Би Ти Ви. Едната ни компания – "Глобал вижън" (реализира "Господари на ефира" , "Пълна лудница"), в която сме съдружници с брат ми Джуди Халваджиян и Асен Чанков, не бе работила с тази медия.

А на "Господарите" удобен ли им е новият ефир?

- Откакто са в Би Ти Ви и се излъчват в 23.30 часа, имат 200 000-300 000 зрители повече пред екрана. Много им е добре, особено с повторенията по "Би Ти Ви Комеди". Но трябва да отидем в праймтайма.

Ще надвиете някоя "Перла"?

- По принцип мястото на "Господарите" е в праймтайма – в 20 часа, веднага след новините. В Италия така върви вече 20 години. Ние сме се появявали къде ли не. Нова тв ни намери постоянно място в 22 часа. Но когато тръгнем на живо, трябва да сме в праймтайма, за да сме актуални. И това скоро ще се случи.

Защо се стигна до голямото преселение на продуцентите миналата година?

- Причините са много – натрупвания, желания, които не се случват на едно място. За Иван и Андрей няма да говоря, но с Би Ти Ви преговаряхме от година и половина. "Господарите" дълго време бяха в Нова тв, държахме да сме лоялни към тях. Когато Би Ти Ви ни направи предложение, на което никой нормален човек не може да откаже, казахме съвсем честно на Нова тв, че не искаме да си тръгваме оттам. Чакахме тяхното предложение. Много съм благодарен на програмния директор Олга Лозанова, която направи всичко възможно да останем, но не можа да се пребори с шведското ръководство на медията. Според мен то ни пусна да си тръгнем с лека ръка, тъй като познаваше достатъчно добре ситуацията в България, както и това, че пазарът е малък. Това за мен е грешка и ако бях шеф на "Нова тв" още щеше да ме яд.

Защо?

- Защото бяхме запазена марка на "Нова тв" и заради това не искахме да си тръгваме. Има момент обаче, когато ти става обидно, казваш си – толкова години сме заедно и ако наистина ме цениш – покажи ми го. А не хем ме обичаш, но хем искаш да минеш метър. Не става. Те разбраха, че е грешка. Все едно да отида в Швеция и да си купя телевизия, без да съм наясно с пазара. За нас промяната е за добро, договорът ни с Би Ти Ви е за три години. За компанията ни беше много важен и доста обемен. "Нова тв" не успя да поеме тези гаранции за нас.

Говори се, че след като сделката с изкупуването на Би Ти Ви от СМЕ приключи, външните продуценти ще останат на улицата, защото компанията работи само с вътрешни. Притесняваш ли се?

- Не знам какво ще стане, не мога да коментирам. Но в никакъв случай не се притеснявам, защото ще правя филми за САЩ. В момента подготвям три проекта. Опитът, който имат СМЕ в различните държави, не е такъв, какъвто имат тук.

Защо моделът с вътрешните продуценти не се получава?

- Във всяка телевизия вътрешните продукции не са добри. Те приличат на чиновниците на държавна работа. Освен това, ако наистина са кадърни – ще имат собствени компании. Представяте ли си аз, Нико, Слави или Евтим да ни извикат в някой тв канал и да ни кажат – от утре ще работите за нас? Дали ще отидем? Не, защото знаем, че сме силни, когато сме независими. Когато тези, които разбират – откажат, кой ще се навие? Някой, който за първи път влиза в телевизия ли? Все едно да се боря с Холивуд! Как да ги преборя? Не става и с най-гениалните ми идеи!

Слави Трифонов беше казал, че ще се присъедини към Асоциацията на телевизионните продуценти, ако проектът е успешен. Какво стана?

- Не се е присъединил. АТП защитава правата на всички продуценти, дори и тези на Слави Трифонов. Правим му услуга, въпреки че от него – ни вопъл, ни стон.

Кои са най-спешните цели на асоциацията и ще влязат ли в законовите промени, които се подготвят?

- Увеличаването на количеството българска продукция от 10 на 25% от програмното време на медиите е една от най-важните. В закона също така трябва да се интегрират наименования като продуцент, външен продуцент, изпълнителен продуцент и т.н. Нека да се знае какво е това животно, което не съществува в правния мир. Същото важи и за правата на продуцентите. Оказва се, че те нямат права. Трябва да помогнем и на тези, които в бъдеще ще се занимават с тази дейност. Длъжни сме, защото в лакомията си телевизиите ще се стремят точно към това – да се затварят, тъй като пазарът е малък. А после опитът ще им покаже, че е невъзможно и ще се обърнат към нас, външните продуценти. Това го доказва и западният пазар.

Да, но българският пазар е самобитен…

- Е, да, у нас има мафия, мутри и неща, за които хората в нормалните държави не са чували. Неотдавна говорих с бившия шеф на "Нова тв" Павел Станчев, който сега е шеф на румънска телевизия. Каза ми : "Откакто съм тук, нито един политик не се е обадил, за да подреди новините. Тук не знаят какво е това." В България нещата се случват задкулисно. Можеш ли да промениш модела? А този, по който се прави телевизия? Това е река, не можеш да й обърнеш посоката…

Защо Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори АБРО скочи срещу вашето предложение за 30% българска продукция?

- Защото досега на АБРО никой за нищо не е скачал. Оттам имат интереси външните продуценти да имат по-малко намеса и предавания, защото медиите ще дават по-малко пари. Ние пък казваме – защо тази печалба да отива в джоба на някой собственик на телевизия зад граница, вместо да остава в сценаристи, продуценти, монтажисти и т.н. Нали сме местни телевизии, не може българското да си го отсвирил тотално.

Кои предложения на продуцентска асоциация не влязоха в поправките на медийния закон?

- Добре знаехме, че сега времето е много малко за поправка на закона, затова сме готови с цял норматив. А в сегашния трябва да се променят много казуси.

Например този с авторските права?

- Да, "Господари на ефира", което Би Ти Ви разпространява, би трябвало да се хваща ефирно, но 563 кабелни оператора го препредават. Къде са парите на режисьорите, сценаристите и т.н.? Това е битка, която тепърва предстои.

Как ви се отразява кризата?

- Опитваме се да сме на бойното поле, да държим знамето и да сме в първите редици, защото ако отстъпиш, когато свърши кризата, ще си на опашката. Кризата не е постоянна величина. Когато започна да се усеща, имаше идеи да се повтарят предавания, вместо да се правят нови. Щеше да е страхотна крачка назад. Добре, че не се случи.

Сбъднаха ли се прогнозите за 30-процентен спад в приходите от реклама в тв канали през 2009-а?

- Да, и това е абсолютно нормално, иначе каква е тази криза! От септември ситуацията, надявам се, ще се нормализира. Сигналите от Европа са позитивни.

Имаше идея да правиш забавна телевизия, докъде стигна?

- Много неща трябва да се случат, виж какъв хаос е! Каква телевизия да правя като играта няма правила?

Стр. 45

в. The Sofia Echo | Miroslava KOSTADINOVA | 2010-01-15 

Writing a press release? Think about your audience and make every word count

If your company or organisation has a story to tell – be it the merger with, or acquisition of, another company, the launch of a new product or service, the appointment of a key executive, or the opening of a new office or store, an essential tool for telling your story is the press release. And the preparation and distribution of press releases, followed by efforts to ensure that the media understand the merits of the press release’s message, is one of the fundamental services provided by your PR agency.
A good press release will have something newsworthy and interesting to say, and will say it in clean and clear language. And a good press release, like a good news story, would answer all of the "W" questions in the first paragraph or two: What happened, When and Where it happened, Who made it happen or Who did it happen to, and Why it happened.
Know your audience
A common mistake of companies and organisations (and some PR folk) is to send a press release to the wrong journalists or news outlets. When you write a press release think about who you are writing for and think about your audience. Your PR agency should be able to get your news releases and information to the right reporters at the right media; if they cannot, you have the wrong agency. Your excitement about something does not necessarily mean that you have a newsworthy story. Will reporters find your story interesting? Ask yourself if you would find it interesting to read. Is your story unique, or does it set you apart in some way?
Write for the media
The press release must pass the "so what?" test that any journalist should ask if it lands on their desk or in their email box. It also has to pass a reporter’s "bull*h*t detector". If it passes these hurdles, the next test is "how much work is involved?" The less a journalist needs to seek information or to re-write the text, the more chance of publication. Some media, especially online, often cut and paste the release and publish it with little or no modification. More commonly, journalists would use a press release as a springboard for a larger story. If what you have to say is genuinely relevant to, or resonates with, topical issues or themes, then ensure this is caught in your press release.
Keep it concise and factual
Use just enough words to tell your story. Avoid unnecessary adjectives, flowery language and redundant expressions. If you can tell your story with fewer words, do so. Wordiness distracts the reader. Make each word count.
Your press release must be truthful. Your release should be positive and preferably written in the active tense, but it should never exaggerate or boast. And it should never mislead – not least because that could be illegal. A decent journalist is naturally skeptical and will downsize the importance of (or just ignore) your news release if it sounds too good to be true.
A notes to editors (or "the boilerplate") paragraph is placed after the main body text and contains additional information about your company or organisation. It should be concise and factual. A link to your website would also appear here.
Last but not least: always remember to put your contact details at the end of the release: full name, land-line and mobile telephone numbers, email address and fax number. You want journalists to call you, to talk with you. Make it easy for them. Make them feel welcome.
Miroslava Kostadinova is Country Manager (Bulgaria) at Cook Communications Tel: 02/9807185 02/9807185 www.cook-comm.com

Стр. 7

Нова телевизия, Календар в 19.00 часа | 2010-01-15 

И сега една тема разбунила медийното пространство в България през последните дни. Това е предложението на БНТ да бъде разрешена повече реклама в програмната й схема. Изпълнителният директор на Асоциацията на радио и телевизионните оператори Гриша Камбуров изказа мнение в предаването „Здравей, България”, че трябва да има ясно разграничение между търговските и обществените медии.
Гриша Камбуров: Телевизията, която уж трябва да е обществена се превръща в търговска, защото не само различията в колко е рекламното време е важно, а важно каква е програмата. Изследването, което ние направихме беше върху цялата програма на БНТ 1 за цялата 2009 година, което въпреки изказването на госпожа Пръмова в интервюто, че рекламните блокове са пълни до пръсване се оказа, че едва една трета са пълни. Има месеци, в които рекламата стига едва 3-4% от ограничението, което те имат. Тоест случва се едно манипулиране или подвеждане на аудиторията, когато се казва, че БНТ е с пълно рекламно време и трябва да се отпусне ново такова. Защо трябва да се отпусне ново такова, след като за 2010 година държавата и е отпуснала държавна субсидия от около 60 млн. лева? Да, тя е намалена спрямо предните години, но всяко едно домакинство и всяка една телевизия в година на криза и според бюджета, който има успява да си свие разходи, според бюджета, който има, същото трябва да го направи и държавната телевизия.
Как се финансират повечето европейски телевизии, които претендират, че са обществени. Кога е позволена рекламата в ефира и доколко съществува държавно субсидиране за този тип медии, отговорите на тези въпроси ще научим в следващият репортаж.
Най-старата телевизия в България разполага с най-голям ресурс от техника и хора. В държавната телевизия само служителите на трудов договор са над 1700 души. Цифрата е в пъти повече от работещите в коя да е частна национална медия. За сметка на това гледаемостта на комерсиалните медии е в пъти повече от тази на държавната. В момента БНТ се издържа от бюджетна субсидия, пари от данъците на хората и от 15 минути реклами на ден. Отправяме поглед към Европа. В Германия например обществената телевизия също има право на реклами 20 минути на ден. Там обаче медията не получава нито стотинка от държавния бюджет. Финансирането става като всяко домакинство с телевизор плаща 15 евро на месец, а парите отиват във фонд за издръжка на медията.
Най-успешният модел за издръжка на обществена телевизия е Би Би Си във Великобритания. При нея няма реклами, няма държавно субсидиране, което да зависи от политици и партии. Семействата с телевизор у дома плащат по 150 паунда годишна за издръжката на медията.
Френската обществена телевизия също не излъчва реклами. Тя ползва държавна субсидия и парите от таксата за телевизор.

EVENTS.dir.bg I 2010-01-18

Фотографска агенция „Булфото”, верига магазини “Фотосинтезис” и сдружение "Културни проекти" организират курс за фоторепортери и журналистическа фотография в София.

Целта на курса е да помогне на желаещите да се занимават с репортерска фотография, като им разкрие тайните и спецификата на работата за агенции и периодични издания.

Програмата на курса е ориентирана към следните аспекти:

Цели на снимането
Типични сюжети
Използваната оптика и аксесоари
Технически подробности
Контакт и подход към хората
Акредитации и всичко друго свързано с работата на фоторепортера.

Курсистите ще имат възможност да научат тънкостите и изискванията при снимане на различни сюжети, като:

Журналистически портрет
Спорт
Празници и ритуали
Улични събития
Снимане при екстремни условия – бедствия (пожари, наводнения, др.), размирици, криминална хроника, светска хроника, папарашки снимки и др.

Курсът включва освен теоретична част и практически упражнения по темите. По време на курса участниците ще имат възможност да проявят умения като стажант-фоторепортери в Националната фотографска Агенция „Булфото” и да бъдат изпратени да снимат на истински събития.
Крайната цел е успешно завършилите курса да могат да се реализират като фоторепортери в медии или на свободна практика, като се научат как се правят добри и продаваеми снимки.

Завършилите курса получават диплом от Агенция „Булфото”, удостоверяващ завършеното обучение.

Начало на курса: 

11 февруари 2010 г. – 19.00 ч. в Студиото на Фотосинтезис, SkyCityMall, София

Курсът е с продължителност 7 дни (от 11 до 17 февруари вкл.) с теоретични занимания по 2 часа дневно и практика на реални събития.
Програмата по часове ще бъде уточнена на място с курсистите, за по-голямо удобство на всички записани.

По време на обучението ще бъде осигурена допълнителна техника от Фотосинтезис.

Водещ курса:

Любомир Бенковски-Бенджи, фоторепортер с над 25 годишен стаж в различни издания и телевизии в България и чужбина. Работил за най-големите български вестници и агенции, а в момента Регионален мениджър за Североизточна България на Агенция „Булфото”.

Лектори: 

Евгени Димитров – Управител на Агенция "Булфото"
Мирослав Златев – Водещ фоторепортер на Агенция "Булфото"

Специален гост-лектор: Димитър Дейнов – дългогодишен фоторепортер и редактор на Асошиейтед прес за България, носител на международна награда в конкурса Уърлд прес фото и настоящ редактор в Българска телеграфна агенция

Цена: 470 лева без ДДС

Записване за курса:
заявка на e-mail: info@bulphoto.com или на телефон:  089 990 12 94  089 990 12 94  

Допълнителна информация за програмата:  0896 66 99 32  0896 66 99 32  

При записване изпратете следните данни:

- Име, презиме и фамилия
- Техника, с която ще снимате по време на курса – тяло на фотоапарат, обективи и светкавица.
- Данни за издаване на фактура

При приемане на заявката ще ви бъде изпратена проформа фактура с банкова сметка, на която да заплатите таксата за курса.

Крайният срок за записване е 20 януари 2010 година, ако до тогава бройката не е запълнена.

Ето и някои от завършилите първия курс във Варна, които вече работят:
Марияна Върбанова – Фотожурналист в Общински вестник Балчик и активен кореспондент на Агенция Булфото за Северното Черноморие
Пламен Гутинов – Фоторепортер на вестник „Черно море” във Варна
Полина Панайотова – Активен сътрудник на Агенция Булфото. Отразява оф-роуд и екстремни спортове.
Константин Стоянов – Снима за вестник Народно дело и телевизионен оператор в Инфо Медиа Варна.

Бройката на курсистите е ограничена. 

Информация за Курс за фоторепортери и журналистическа фотография, 11-17.02.2010 г.

Оригинална публикация

в. Дневник I Валентина ИЛИЕВА I 2010-01-17

Въпреки продължаващата икономическа криза банките не предвиждат да намаляват рекламните си бюджети през тази година в сравнение с предходната. Някои дори предвиждат и увеличение. Това показа допитване на "Дневник" до основни играчи на пазара. През миналата година обаче имаше сериозно свиване на кампаниите, които банките правеха, в сравнение с 2008 г., посочи Йордан Жечев, творчески директор на рекламна агенция "Ди Ди Би София" (DDB Sofia).

Това се вижда и от заделените средства за присъствие в телевизията и пресата през 2008 и 2009 г. на най-големите рекламодатели от банковия сектор. В някои случаи парите са свити наполовина, а в други дори повече.

За тази година Мирослава Иванова, директор "Бизнес комуникации" в Уникредит Булбанк, не очаква да има намаление на рекламните бюджети на основните играчи на финансовия пазар. От МКБ Юнионбанк дори заявиха, че бюджетът им за 2010 г. е увеличен спрямо миналата заради по-високите бизнес цели на банката. Прокредит банк не вижда необходимост от редуциране на средствата, заделени за реклама, което е отразено в годишния й бюджет.

От Банка ДСК коментираха, че динамиката на пазара ще бъде водеща, което означава, че ако една кампания не е постигнала ефекта си, срокът й може да бъде прекратен, да се промени фокусът и средствата в бюджета, предвидени за нея, да бъдат пренасочени към друга реклама.

Що се отнася до рекламираната продуктова гама, според Йордан Жечев банките ще върнат някои кредитни продукти в рекламите си. През миналата година рекламата им беше изключителна рядкост, което се оформи като тенденция още през 2008 г. Изминалите две години в банковия сектор бяха на депозита. Това беше продиктувано от необходимостта от ресурс, който те набираха на местния пазар.

Мирослава Иванова е на мнение, че през 2010 г. стратегията им ще е в подкрепа на основните продукти – депозити и кредити. От МКБ Юнионбанк посочват, че институциите ще заложат на активна комуникация за стратегическите си продукти. Според наблюденията им намаляването на рекламната активност води до негативни ефекти както за бизнес резултатите, така и за имиджа на финансовите институции.

Още в началото на годината се забелязва нова тенденция – лихвите вече няма да бъдат водещи в комуникацията с клиентите и в конкурентната борба за тях. От една страна, банките вече няма смисъл да рекламират лихвени проценти по депозити, тъй като те вече са в низходяща посока, а от друга – лихвите по кредитите все още не са на достатъчно атрактивни нива, за да бъдат рекламирани.

Именно липсата на лихвата като основен рекламиран елемент изправя банките пред въпроса как ще привличат нови клиенти, което според МКБ Юнионбанк е сериозно предизвикателство пред маркетинговите отдели и творческите агенции. Според Йордан Жечев това ще накара банките да бъдат по-изобретателни в дизайна на продуктите си, а по мнението на МКБ Юнионбанк клиентите все повече ще търсят отлично обслужване, специално отношение, бонусни продукти, за да продължат отношенията си с дадена банка.

Основната водеща медия за реклама ще остане телевизията, е мнението на Уникредит Булбанк. Интернет рекламата набира сила в последната година поради факта, че интернет потребителите започват да се задържат по-дълго в интернет пространството, от една страна, и, от друга, че е медия, която предоставя на потребителя не само видимост на даден продукт, но и го води до конретната оферта и сайт на рекламодателя за повече информация. А това е от изключителна важност във финансовата сфера, коментира Мирослава Иванова. По думите й пресата, радиото и външната реклама ще продължат да играят подкрепяща роля в рекламните кампании.

Оригинална публикация