в. Класа | 2010-01-14 

Българската национална телевизия (БНТ) поиска промени в новия медиен закон, които да регламентират повече време за реклама в държавната телевизия.
В писмо до медиите вчера от "Сан Стефано" 29 оповестиха, че чрез намалените си тарифи са успели да запълнят 98,60% от рекламното си време през декември и дават предложение времето за търговски послания по БНТ 1, което в момента е 15 минути на ден, да се уеднакви с това на БНР и на регионалните програми на БНР – до 6 минути реклама на час.
"Когато преди 10 години Законът за радиото и телевизията бе приет, рекламата в БНТ беше блокирана временно, за да се развият частните телевизии. Към днешна дата това ограничение звучи неадекватно и остаряло", пише още в становището на медията.
Според текста, ако не се намерят начини за допълнително финансиране на БНТ тази година, медията ще трябва да свали часове програма заради намалената със 17% държавна субсидия.

Стр. 4

в. Стандарт | Боряна КОЛЧАГОВА | 2010-01-14

Ники Николов е продуцент от "Олд скуул", който години се пържи на огъня "Биг брадър", шоуто на Нова. В началото той беше и гласът, изпращащ съквартирантите в изповедалнята. Посред кастинги и на прага на нов сезон, този път с добавка Family, той даде блиц пред "Стандарт".

- Ники, какви типажи търсите?

- Направихме проучване през фокус групи, за да разберем какъв тип семейства ще бъдат любопитни на зрителите. По принцип обичаме да бъдем изненадвани на кастингите. Тези, които не са гледали или не харесват "Биг брадър", носят друг тип съдържание от това, което сме наблюдавали досега. Основната цел е да придобием представа за това как един мъж и една жена живеят заедно в българско семейство. След 89-а няма нито сериозен филм или сериал, който задълбочено да разкрива истината по темата. Нямаме създадени модели, на които съзнателно или подсъзнателно да подражаваме. Знаем абсолютно всичко за турското семейство, но почти нищо за нашенското. Коя е успешната формула за комбинация между определен типове, в която и двамата се чувстват щастливи като хора и успели като личности. Ще разговаряме с бохеми, които нямат табута, с прясно влюбени, с двойки, които празнуват сребърна сватба, с емигранти, със съпрузи, които са коренно различни като възраст, етнос, доходи, с преминали през тежки кризи, но в крайна сметка останали заедно, с класически патриархални партньори.

- От чужбина идват ли запитвания за участие?

- Постоянно – най-вече от Испания. Очакваме хора от Англия, Австрия, Щатите, Германия, Франция. Интересно е да сравним западния с българския модел.

- Как ще изглежда Къщата?

- Максимално различно от досега – малък град в големия. Съквартирантите ще бъдат заобиколени от повече от нещата в техния свят – магазини, бар, ресторант, кинозали, детски център, частни учители за децата. Семействата ще получават заплати. Богатите извън "Биг брадър" ще бъдат богати и вътре. Този "Биг брадър" ще се превърне в наръчник за щастлив семеен живот. Самият аз имам нужда от него.

- Колко месеца ще продължи шоуто и какви точно ще са наградите?

- 3 месеца. Освен 200-ата хиляди лева сме предвидили семеен автомобил, джип или ван, не по-евтин от 50 хиляди. Апартаментът ще е поне тристаен в централен и хубав квартал на София.

- Ще влизат ли бивши участници?

- Не. Здравко и Христина няма да участват, за съжаление на всички жълти вестници и сайтове, които постоянно лъжат аудиторията си, Дони и Нети също няма да влязат в Къщата, а Къци Вапцаров на 1 000 000 процента няма да е водещ.

- Защо хората продължават да харесват да надничат в чуждите постели?

- Любопитството е от най-ценните човешки качества, то кара човек да се развива и усъвършенства.

Стр. 24 – 25
 

в. Седмичен Труд | Ваня ИВАНОВА | 2010-01-13 

Изявени преподаватели от университетските среди се интересуват от прийомите на Боби Цанков в радиоводенето и рекламната дейност. Старият радиодинозавър Петър Пунчев в телевизионен ефир обяви, че Цанков бил най-добрият радиоводещ през последните 15 години, само дето се наложило да го уволни, че излъчвал неправомерно реклами. Неправомерно ще рече – за собствен джоб. Този джоб се оказа бая дълбочък и широчък, след като в него се събраха пари за 11 осъдителни присъди /макар и условни/ и още 72 заведени дела от лековерни аджамии.
Но не всички клиенти на Боби са недоволни. Напротив. Мнозина съжаляват, че нахаканият приказливец бе отстранен брутално от сцената на рекламния радиопазар. Ето схема, по която е работел първопроходчикът на мошеническите музикални радиопасквили. Такива "открития" титулувани преподаватели смятат да включат в учебниците си.
Известна верига магазини за мебели откликнала на предложението на Боби Цанков да плати 200 евро и цяла седмица името на фирмата да звучи в ефир. Платили. На другия ден се заслушали в предаването да чуят как ще ги рекламират. И чули: "Фирма "X" дава на Иван Иванов, който позна песента, обзавеждане за спалня." Косите на въпросните рекламодатели се изправили, когато на другия ден научили, че на Петър Петров дават цяла кухня. С повишено кръвно налягане открили хубавеца и се развикали, че никакви спални, кухни, дневни и антрета не са обещавали да дават. Боби Цанков не допуснал апоплектичен удар да лиши фирмата от ръководство: "Че кой ви е казал, че ще ДАВАТЕ спални и кухни? Иван и Петър и Гошо и Тошо не съществуват. "
Фирмаджиите останали доволни – за малко пари името на щедрите им магазини всеки ден се налагало сред слушателите от ефира. И така продължили до уволнението му… А след пу-котевицата на бул. "Стамболийски" добрите шарлатански времена няма да се върнат. Поне с този водещ.

Стр. 4

в. Дневник, Компании & Финанси | 2010-01-13 | 00:01:01

Само 2% ръст на приходите от реклама се очаква тази година

Медийната индустрия в Източна Европа е изправена пред още една трудна година, като традиционните печатни медии ще продължат да са в по-неблагоприятна позиция от конкуренцията в мрежата. Това са част от изводите в анализ на Би Би Си, в който се разглежда ситуацията на медийния пазар в региона през изминалата и настоящата година. И през 2010 г. медийните компании в Източна Европа не бива да очакват чудеса", коментира Би Би Си, цитирайки данни на консултантската агенция ZenithOptimedia. Според тях разходите на бизнеса за реклама в медиите са се свили миналата година с 21% общо за цяла Централна и Източна Европа. От компанията очакват около 2% ръст на този показател тази година, което според Би Би Си не е достатъчно, за да стабилизира медийната индустрия. Според друга консултантска агенция – GroupM, ръст в приходите от реклама може да се очаква основно на големите пазари в региона – Полша, Чехия и Унгария. За по-малки пазари като румънския обаче агенцията прогнозира спад от 15% и тази година. Би Би Си посочва световното първенство по футбол като едно от ключовите събития за рекламния пазар тази година. В мондиала обаче ще участват само няколко страни от региона, което означава, че компаниите няма да имат толкова голям стимул да рекламират. За една от най-големите телевизионни мрежи в Източна Европа – CME, 2009 г. беше трудна. Компанията,
която в България притежава Pro.BG и Ring.BG, отчете намаляващи продажби на всичките пазари, на които присъства. Въпреки това сделки в бранша не липсваха. Така например фондът за дялови инвестиции EQT V се съгласи да плати 200 млн. евро за българските кабелни оператори "Евроком" и "Кейбълтел". Печатните издания ограничиха тиражите заради свитите рекламни бюджети, а някои от тях излязоха от пазара. За региона Би Би Си дава пример с няколко румънски вестника, които са спрели да излизат. В Латвия беше сменен собственикът на водещите всекидневници "Диена". За България се посочва примерът с германската медийна група ВАЦ,
която според източници на Би Би Си търси купувач за българските си всекидневници. Миналата година "Икономедиа" (издател на "Дневник" и "Капитал") замрази проекта си за безплатен вестник. По данни на Zenith-Optimedia разходите за реклама са намалели с 10% в глобален мащаб миналата година. Агенцията очаква символичен ръст от почти 1% за рекламния пазар тази година. Малко по-оптимистични са прогнозите на друга изследователска агенция – Magna, която очаква 6% ръст на глобалните разходи за реклама. Според ZenithOptimedia рекламата в интернет е единственият сегмент от пазара, който е регистрирал ръст миналата година. За 2010 г. прогнозата на компанията е, че разходите за реклама в интернет ще се увеличат значително, с 13%.

Стр. 2

в. Фактор, Бургас | Васил ВАСИЛЕВ | 2010-01-08

Турските сериали връщат българина към ценности, с които отдавна трябваше да се разделим, с възмущение констатира кичолог номер едно в интервю за Frognews.bg.

Иван Славов е професор, доктор на философските науки. Дълги години е преподавал в Софийския университет "Св. Климент Охридски“. Бил е посланик на Република България в Словакия (1994 – 1998). Личният му житейски и философски девиз е: "Оптимист по воля, песимист по разум, сноб по вяра“. Една от целите, на които е посветил живота си, е борбата с дилетантството, на което противопоставя интелектуалния снобизъм. Творчеството му е посветено на острите и злободневни въпроси от естетиката и всекидневната култура – кича, безвкусицата, деформацията на човешките нрави. Неговите изследвания на явлението "кич" се свеждат до простото му и разбираемо за всички твърдение: "Кич е всичко, което не се харесва на Иван Славов, в противоположност на истинското изкуство, което е всичко, което се харесва на Иван Славов". Потърсихме професор Славов на връх имения му ден, за да разкаже какви са актуалните прояви на кича у нас и кои са новите му превъплъщения.

- Проф. Славов, честит имен ден! Продължава ли името Иван да е "институция"?

- Всичко зависи от някаква вълна. Навремето, когато в Армения победи Тигран Петросян, децата започнаха да се кръщават с това име. В Русия такъв период е имало с Александър. В България Иван си е устойчиво име, има го във всички славянски езици, както и на френски, на немски, на английски, дори и в Куба, където си е останало Иван. Казват, че старите евреи сутрин, като се събудят, в своята първа молитва казвали: "Благодаря ти, Господи, че си ме направил мъж!". Не искам да засегна жените или да прозвучи някакво съмнение за превъзходство, но от както свят светува е по-удобно да си мъж. Едно от "предимствата" е, че не раждаш. Можеш да изневеряваш поголовно, но не минаваш за проститутка. Та при мен има две предимства – едното, че съм мъж, другото – че съм Иван.

- На кого сте кръстен?

- Кръстен съм по "погрешка". Аз съм роден през февруари, точно на Трифон Зарезан. Някой предложил името Трифон, но баща ми не го харесал и решил да ме кръсти на кръстника ми.

- Как празнувате имения си ден?

- В тесен кръг, интимно, не харесвам шумните събирания. Поканил съм сестра ми и сина ми, тъй като двете ми дъщери са в чужбина Но миналата година съпругата ми ме изненада много приятно. Аз пак бях решил да мина съвсем семпло, но сестра ми се обади да се уговорим за някакъв разговор в заведение около 19:00 часа. когато отидох, видях, че жена ми беше поканила 30-40 много добри приятели. Беше приятно преживяване, тъй като подбра хора, на които наистина държа. Но такива шумотевици при мен се случват рядко. Не съм като Иван Славков, Иван Тенев и Иван Гарелов, които всяка година колят прасета, събират големи компании, викат музиканти и т.н. Иначе наистина времето е много подходящо за празнуване, то е като един претекст за продължение на новата година. В никакъв случай не съм мизантроп, но просто така съм устроен. Дори завиждам на хората, които умеят да се забавляват по всяко време, разбира се с мярка. Защото има и такива, които купонясват, но за сметка на алкохола.

- Като че ли алкохолните купонджии станаха значително повече у нас, а статистиките сочат, че броят им се увеличава. Имате ли си собствено обяснение защо българинът се пропи?

- Обяснението е много елементарно. Ние винаги се намираме в някакво мътно време, което официално се представя като "преход". Преход обаче означава преодоляване на някакви трудности и замяната им с нещо, което трябва да е по-добро. Ние обаче от една мътилка влязохме направо в друга. На българина вече му липсва цел, на която да се опре, за която да живее. Хората живеят от днес за утре и между другото, ако остане нещо да хапне и да пийне, алкохолът освен това, поне до преди няколко години беше по-евтин. До голяма степен това е психоза. но вземете например и една Русия, където пиянството си е национално бедствие. Защо? Защото Русия е била хиляди пъти по-зле от България. Били са в сталинизъм, болшевизъм, а и сега не са много добре. Руснакът търси утеха, компенсация, едно замайване, едно откъсване, което се превръща в традиция. Дори е странно, ако си трезвен в такова общество – всички наоколо са пияни, а ти се правиш на много трезвен.
При младите хора причините са различни – първо за тонизиране, второ отново от отчаяние. Те виждат, че въпреки труда си, пред тях няма перспектива. Учи, прави, струва насам-натам, но не може да намери една линия, по която да върви.

- Това по някакъв начин има ли отношение към появата на кича или създаването на нови "тенденции"?

- Пряка връзка няма. Кичът вирее в една социо-психологическа среда, в която има размиване на критериите. Пак ще се върна към този "преход". Ние сме такава страна, в която непрекъснато се преобразуват ценностите, доколкото ги имаме. Първо влиянието беше изцяло от Русия – всичко, което идваше оттам беше база за сравнение. После се намеси Америка, особено в масовата култура, която е за средния и посредствен вкус. Тя никога не дава истински ценности. Широки маси от населението "погражданяха" съвсем набързо, с примитивно схващане се взеха външните атрибути на градския живот – облеклото, прическите, маниерите. Но това нещо е пришито. Ние нямаме критерии дори за изискана среда, която в България е нещо относително. Заговорим ли за елит, всички избухват в смях. Оттук нататък кичът първо се изпробва, а след това се превръща в нормално състояние на обществото, както е в момента. Първо той е поголовен. Няма сила, която да го елиминира или ограничава. Преди беше главно в политика и в бита. Но с годините навлезе в онези профанни форми на развлечение, каквито са попфолкът, зле разбраният рап и т.н. Всичко онова, което дава възможност да се консумира неограничено на базата на една първична сетивност. Смесицата на вносното с местното води до еклектика и до размиване на отделните жанрове. Преди се знаеше кое е класика, кое е за средното ниво и кое е посредственото. Понякога се получава интересен микс, но в повечето случаи води до еклектика. Освен това българинът по натура си е със селски манталитет. При първото му запознанство с друг човек използва безпардонност и една селска форма на общуване. Обърнете внимание на държавната телевизия, която бълва само пошлотии и кич. Да вземем Марта Вачкова, която е типичен пример за одомашняване на телевизията. Това означава почти махленско, по-просто казано. Събира 50-тина клявки, представя им една елементарна тема. Наскоро попаднах именно на предаването й и чух следния анонс: "Днес темата е "как да започнем Новата година?" С превземките си, с облеклото, тя няма място в национална телевизия. Тя може да играе отлично в някакъв вид селски национални сцени. няма култура, няма интелект, това е един битов кич. не се обсъждат важните теми, а само "дайте да си поговорим по нашенски".
Но не е само тя. Вижте говорителките! "Аммм, Миче, Пенче, Иванке, к’о ста’а там? Пешо, определено имаме новина, която ще ти хареса!" Новините винаги са били една институция. Погледнете и злощастното предаване на Ути. Това е един вулгарен, елементарен и брутален наглец. Всеки ден ръси глупости и експлоатира суетността на някои наши хора, които отдавна не са виждали екран. Наскоро гледах семейство Софиянски, които се правеха на много фамилиарни. "Ха-ха-ха, ха тука мезенце, ха тука да опитаме". След това импровизират ловджийска среща с водещ Димитър Цонев, който е пълен кичман – той е къс, дебел, с тия ужасни мустаци, непохватен човек, какъвто впрочем е и Тодор Батков.
Вземете този вестник "168 часа", който до миналата година аз уважавах, имаше интересни неща, но вече изцяло е отдаден на порното. Имаше един такъв материал за големите лизачи, със снимки, с всичко. Включително и на някакъв, който лизал 8 часа и езикът му бил подут. За такива неща си има долнопробни вестници като "Чук-чук". Ти си все пак официоз… Или например статии, озаглавени "Сложете члена на Дядо Коледа под елхата", "Голите Снежанки" със снимки на някакви лесбийки. "Искам секс с холивудски мачо", "Тъмното минало на Дядо Мраз" – това е културата на ежедневието, пълно падение. Главният редактор е мой студент. Ще му пратя едно писмо, за да го попитам може ли така да се прави уж сериозен вестник. (Разлиствайки изрезки от вестници, попадаме на Слави Трифонов) Ето го и главният кичман на държавата. Вижте какво е казал в предаването си: "Искаш ли да ти го тресна на масата?" Това е най-голямата ценност в момента – да се представиш за някой мачо или пък за ненаситница.
Друго, което прави отвратително впечатление, е историята с Дядо Коледа. Та това е кич. По телевизиите показват цели тълпи от хора, които още от пролетта репетират за Дядо Коледа заради някакви игри и търговски манипулации. Но ако се върнем в България, едно от най-опасните неща, които тласкат към кича, е манията, че всички сме ерудити, че сме най-интелигентните на света, че сме най-големите свалячи и т.н. В тази връзка се сещам за едно интервю на Божидар Димитров, министър без портфейл, в което отново говореше за демографския срив. Тогава заяви, че българският народ имал толкова сперма, че можело да се изнася навън…От неговата уста съм чувал още, че прекарал 3 000 жени в леглото си, та чак дъщеря му се хвалела с това пред приятели. Това са пошли изказвания.
В българина живее много еснафщина! Предложението на Симеон Радев "Дебалканизирайте се!" важи и днес с пълна сила. Тази част на Балканите е извън културата – има битовизъм, консерватизъм и еснафлък. Какво прави българинът, когато се прибере вкъщи вечер? Гледа турски сериали. Вземете сюжета, артистите. Какъв свят гледа? Свят, който трябва да остане зад гърба ни, а не да се връщаме отново към него. Стига с тези евтинии, кавги и разправии, от които не можем да се цивилизоваме. Това е един ориент, една азиатщина.

- На какво се дължи постоянното развитие на кича в България?

- Ние не сме създали една култура, която да е на по-високо ниво и която не се разлага от преходните моменти. Спомням си Исак Паси, който навремето ми беше писал от Англия следното: "Иване, и тук има кич, но има и нещо друго". Въпросът е, че това, което има Англия е толкова голямо и толкова велико, че 100 000 вълни на пошлотията да го залеят – не могат да го засегнат. А една страна, която няма такива устойчиви ценности, без фамилии, без замъци, без музеи, въобще неща, които са непоклатими много лесно може да се превърне във вихрушка от пошлост. Липсва и институцията, която да бъде като коректив за глупостта.

- Съществувала ли е преди такава институция?

- Преди 9-ти септември 1944 г. България се е развивала като една по-цивилизована страна. Малка държава, която копира западни образци, така че културата е била по-регламентирана. Има една голяма част българи, завършили в чужбина, които се връщат с променен манталитет и маниер. Но това уви е по-сложното поведение, кичът е елементарност, която най-малкото освобождава от напрежението. Правиш всичко, както си искаш, без задръжки. Има една система на всеобща разпуснатост. Няма една "програма", успоредна на кича, която да ти покаже другия път, да ти отвори очите, че все пак има ценности, с които също може да се забавляваш. С тях получаваш удоволствие, но и култура. Ще ви дам пример с нашумелите шоу-програми за танци. Хубава идея, но лошо изпълнена. Гледах в САЩ как наистина преобладава истинският вкус. Журито се състоеше от супер интересни хора, не са интелектуалци, но великолепни хореографи с отношение към кандидатите. Правеха с участниците репетиции, нивото беше много по-високо от тукашното издание на "Денсинг старс".

- Има ли кичът своето дъно или крайна точка, след която вече няма накъде повече?

- Кичът и глупостта нямат дъно. Ограничаването и противопоставянето не могат да станат с официални мерки. Кичът и глупостта винаги ще съществуват, както у нас, така и по целия свят. Важното е да се промени съотношението. Например, ако България имаше възможността да произвежда по-качествени стоки на по-ниски цени, нямаше да се налага да купуваме трето качество продукти. Едно е да притежаваш една автентична икона с история, рисувана от художник, а съвсем друго – да си купиш евтина имитация от сергиите, окичени с какви ли не шарении. Едни нацапани дъски, изложени пред манастирите, което е срамота, че сме християни.
За съжаление обаче единственото, което си представя българинът винаги се намира в сферата на пожеланието. Ние не виждаме реално факторите и възможностите това да се осъществи. Обърнете внимание на абсолютните стереотипи в българското мислене. "Дано да стане" – който го е казал, знае, че няма да стане, но "дано". "Трябва да се вземат мерки…" – нещо безадресно. Кой да ги вземе?

- Вие се занимавате от години и с глупостта. Глупави ли са младите хора в България?

- В никакъв случай. Но лошото е, че много кадърни младежи отидоха да следват в чужбина, тъй като в България нямат нужните условия за развитие. Сега виждам, че се понижават критериите за кандидатстване в нашите висши учебни заведения. Донякъде в това има смисъл, тъй като тенденциите са към закриване на университетите ни. няма желаещи кандидати. Нямаме голям запас от хора, малка страна сме. Някои от по-будните бизнесмени казват: "Трябват ми млади специалисти." Наскоро гледах по новините един репортаж, в който такива младежи с необходимото образование искат минимум 2 000 лева, за да се върнат в България. Младият човек може да се върне тук компромисно, но не може да се развива на нивото на модерната наука. неслучайно Америка в това отношение е притегателен център не за периферни страни, а дори за държави със стабилна и развиваща се икономика като Швеция, Франция, Германия. Нека не си правим илюзиите, че някои български специалисти ще се завърнат заради някаква носталгия или патриотизъм в българската действителност, която е в момента.

08.01.2010

Стр. 22 – 23

в. Фактор, Бургас | 2010-01-08

Кметът Димитър Николов я подкрепи с писмо броени дни преди решаващия разпит в Брюксел на 12 януари

Кметът на Бургас Димитър Николов изпрати писмо go външния министър Румяна Желева, в което изразява подкрепата си и пожелава успех при избора й за член на Европейската комисия. Това се случва, след като от няколко седмици насам Желева е мишена на жесток черен PR, за който се използват влиятелни немски вестници. Явно има силни лобита, които не желаят да я видят в ролята на еврокомисар. Налага се спешно други немски вестници, излизащи в България на български език и по традиция благосклонни към властта, да замазват положението ту с положителни материали, ту с интервюта с набедения за гангстер съпруг на министърката.
Последният засега изстрел проехтя от германския вестник "Тагесшпигел. Под многозначителното заглавие "Нямам нищо за деклариране" той публикува портрет на българската външна министърка. Автор е софийският кореспондент на изданието Франк Щир, цитиран от "Дойче веле".
Румяна Желева се смее много и с удоволствие. Че притежава и развит усет за хармония, това българската външна министърка демонстрира в началото на ноември с танцовото си изпълнение във вечерното шоу "ВИП Дене".
40-годишната докторка по социология носеше лъскава бална рокля и развя русата си грива в грациозна румба на подиума.
Тя е номинирана за евро-комисарка по международното сътрудничество, хуманитарните помощи и управлението на кризи. Някои критици огласиха съмненията си дали Желева притежава компетентността да представлява ЕС в тежки мисии.
През шестте месеца, откакто е външен министър, тя посети САЩ и беше приета от папата във
Ватикана, но други акценти не постави.
Още от самото начало премиерът Бойко Борисов я представи като преходна фигура и именно като бъдеща еврокомисарка. На 12 януари тя ще трябва да убеди Европарламента, че е достойна за комисар.
На своята уебстраница Желева подробно документира: образованието си, получено в Немската гимназия в Бургас, следването в София по специалността "Социална педагогика", дисертацията, защитена през 2003 г. в университета в Магдебург на тема "Социални характеристики на предприемачеството в икономиките В преход", та чак до пътуванията си като евродепутат между 2007 и 2009 г.
В интернет се върти обаче нейна паралелна биография, където Желева фигурира като собственичка или ръководителка на различни фирми след 1995 г. – като се започне от инвестиционни фондове, участвали в приватизацията и се стигне до консултантската фирма "Глобал Консулт".
На този фон задължителната имуществена декларация на министърката за 2008 г. звучи изненадващо скромно. Навсякъде е нанесено "Нямам нищо за деклариране".
В средата на декември депутатът от Зелените в Европарламента Даниел Конд-Бендит се заинтересува от бизнеса на съпруга на Желева. Всекидневникът "Ди пресе" попита дали пък за еврокомисарка не се готви една "гангстерска невеста". До август 2009 г. нейният съпруг Красимир Желев е бил шеф на Централната Кооперативна Банка (ЦКБ), която е част от смятания за съмнителен фирмен конгломерат ТИМ. Желева възрази, че мъжът й е обикновен човек, който пътува с градския транспорт и мие чинии Вкъщи. Тя заплаши "Ди пресе" със съд заради клевета.
Долу-горе по същото време българският сайт "Клюки" бг разпространи информацията, че Желева се е сдобила с луксозен апартамент в Брюксел за половин милион евро, а парите били преведени в банка посредством офшорна зона. Съпругът ми е мениджър в банковия сектор и се занимава с управление на активи. живея в Брюксел на квартира, в Страсбург по хотели, а В Бургас в жилище на съпруга ми, заяви по този повод Желева в своя блог.
Атаките стават Все по-яростни, тъй като само след броени дни, на 12 януари, тя ще трябва да отговаря на неудобни Въпроси пред комисията. Явно, че има нужда от подкрепа и кметът Николов побърза да й я даде. "За Бургас и за страната ни ще бъде безспорен успех избирането Ви за еврокомисар. Вярвам, че качествата и авторитета Ви ще допринесат за имиджа на България като важен фактор за стабилност в региона и равностоен член на ЕС. Убеден съм, че имено вие сте правилния човек за този пост", се казва в писмото.
Кметът на Бургас изразява още убедеността си, че черния пиар, който се използва срещу кандидатурата на Желева не може да засенчи безспорно силните й качества, познаването на европейските структури и подкрепата, която има от ЕНП и голяма част от бургаската и българската общественост.

08.01.2010

Стр. 17

EVENTS.dir.bg I 2010-01-12

Apeiron Academy започва 2010 година с нова среща на Клуб Вътрешен комуникатор – професионална мрежа на специалисти в областта на вътрешните комуникации в България от 2008 година.
 
Срещата ще се проведе на 13 януари 2010 година, от 18.30 до 20.00 часа в Apeiron Hall, ул. „Искър” №54, ет, 2, София. 

Повече информация на Grapevine Blog 

Apeiron Academy канят всички колеги да коментират темата, да предложат въпроси за обсъждане и да споделят своите мнения във форума на Клуб Вътрешен комуникатор на Grapevine Blog.

Информация за Среща на Клуб "Вътрешен комуникатор" на тема: „Социалните пушачи” или алтернативни начини за директна комуникация със служителите", 13.01.2010 г.

Потвърждения за участие в срещите на Клуб Вътрешен комуникатор се приемат на тел : 02/ 811 78 55 или на grapevine@apeironcommunication.com 

в. Сега | 2010-01-12

Спиртните напитки не пускат челното си място по жалби на потребителите

Доскоро саморегулация и рекламен бизнес у нас бяха несъвместими понятия. В края на септември обаче рекламната индустрия прие дълго оотлагания и дългоочакван Етичен кодекс за търговска комуникация, а на потребителите се даде възможност да подават жалби срещу реклами, нарушаващи етичните правила. Тази революционна стъпка стана възможна след създаването година по-рано на Националния съвет за саморегулация. Мащабността на съвета дава надежди за неговата ефективност – той обединява трите най-големи браншови организации – Българската асоциация на рекламодателите, Асоциацията на рекламните агенции и Асоциацията на радио- и тв операторите. В БАР членуват 19 от най-големите компании като "Кока-Кола", "Данон", Diageo, "Крафт", "Нестле".
Няколко месеца след като доброволният механизъм за контрол започна да работи, става ясно, че саморегулацията е все още крехка, но следва правилния път, макар и с плахи първи стъпки. Липсата на традиции в това отношение както за бизнеса, така и за потребителите показват и първите подадени жалби. Хубавото е, че системата работи, макар че ще е необходимо още много време, преди този механизъм да измести бавните съдебни процеси, каквато цел си поставя съветът. Нарушителите се санкционират чрез публикуване на решението на етичното жури или отказ на медиите да излъчват реклама, нарушаваща правилата. За рекламната индустрия доброволно приетите етични правила позволяват да получи доверието на потребителите, което в крайна сметка е основната цел на всяка рекламна комуникация.
Според статистиката за подадените жалби на сайта на Националния съвет за саморегулация най-честите оплаквания на потребителите са насочени срещу реклами, които съдържат обиди (почти 43% от всички). Еднакъв брой са оплакванията срещу реклами, неподходящи за деца, и срещу съобщения, които рекламират здравни продукти. Традиционните оплаквания срещу подвеждащи или заблуждаващи реклами, както и срещу такива, които използват доверчивостта или неопитността на потребителите, си поделят по около 15% от всички жалби.
Най-честите категории стоки и услуги, срещу чиито реклами се жалват хората, са спиртните напитки – почти 29%. Следват банките и финансовият сектор, продуктите за здраве и красота, мебелите и вещи за дома и др.
Досега комисията има решения по седем жалби, според които няма установени нарушения, обясни председателят на съвета Ели Герганова. Комисията е намерила основание единствено в жалбата срещу рекламата на "Чайкафарма", която върви преди прогнозата за времето на БНТ. Комисията заключава, че рекламният слоган "На всеки час умира човек от миокарден инфаркт" не е подкрепен с данни. От компанията обаче не са отговорили на официалното запитване на националния съвет за саморегулация. Именно тук се пропуква саморегулацията – решенията на етичната комисия нямат задължителен характер и фирмите сами решават дали да ги уважат.
По жалби срещу две реклами на водка "Флирт" комисията е излязла с решение, че те са прекалено провокативни. В единия случай мъж обяснил, че загледан в "полуголата жена от едноименната реклама", е причинил пътнотранспортно произшествие. Сред подадените жалби има и доста необичайни, разказва Герганова. Тя даде като пример оплакване на майка на 4-годишно дете, което, повлияно от реклама на мобилни телефони, потопило във вода двата gsm-a на родителите си. Рекламата показвала как телефоните на съответната компания издържали на различни изпитания като потапяне в течност. Разбира се, комисията намира жалбата за неоснователна.
Като цяло жалбите са все още по детски наивни, но ясно говорят за наличие на гражданско съзнание както на потребителите, така и на рекламния бизнес. Остава да изчакаме да мине достатъчно време, за да доведе то до реални резултати. Дотогава всеки може да подаде електронна жалба на сайта http://www.nss-bg.org.

***

Текст под снимка

У нас за етика в рекламата се заговаря обикновено, като избухне скандал, като например със сваления билборд в София на Азис.

Снимка: Борислав Николава, вестник СЕГА

Стр. 14

PRinBulgaria.com I 2010-01-11

Новата година започва с ново предложение от М3 Communications College. След успеха на миналогодишния Майсторски клас по маркетинг, нашият екип се погрижи да организира още един клас за вас. Макар и да не осъзнаваме, маркетинговите стратегии са навсякъде около нас, те диктуват всеки наш избор. Защо и как се случва това, какви са особеностите на потребителското поведение, що е то brand management, как се съставя успешен маркетингов план ще разберете по време на шестдневния ни майсторски клас, който стартира в края на януари. Курсистите ще се учат от най-добрите, от специалистите в областта – нашите топпреподаватели. А те са:

Антоанета Гетова, изследовател в изследователска агенция „Витоша рисърч“

Владимир Йоцов, маркетингов мениджър в агенция SKA VISION с 12-годишен опит в рекламна агенция KRES

Проф. Христо Кафтанджиев, професор по реклама във Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Св. Кл. Охридски“, член на журито на Нюйоркския рекламен фестивал (The New York Festivals)

Деница Сачева, изпълнителен директор в Intel Day Solution, носител на престижния приз на световната PR общност за националната кампания за превенция на болестта птичи грип през 2007

Стефания Темелкова, докторант в НБУ по темата „България на международния туристически пазар в условията на европейска интеграция“

Николай Михайлов, бъдещ докторант от американски университет; психолог, който мисли в перспектива, както и рекламист, който практикува психология.

Всеки ден нашите курсисти ще опознават същността на маркетинговата материя в компанията на различен преподавател. Накрая, след успешно полагане на изпит, ще раздадем удостоверения за професионална специализация от МОМН, а качеството на курса и високото ниво на подготовка са предварително гарантирани от нашия екип! Хорариумът на организираните от М3 College уоркшопове e 14 часа, а цената за тях е 380 лв.

За нас ще бъде удоволствие точно Вие да сте следващият ни курсист!

Заповядайте!

Оригинална публикация

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 2010-01-12

Карбовски, с присъщата си напоритост, най-добре и първи написа в “Стандарт" за убийството на онова нещастно момче Б. Ц. Грубиянски, както винаги, но пък точно.
Всички се обединиха набързо, че момчето не било журналист, милостиво му отпуснаха, че бил “скандален радиоводещ". Можеха да го нарекат просто продавач на лъжи, каквито са немалко днешни журналисти. Но това ще ни обърка за Карбовски. Той самият продава лъжи. Ето. Минаха вече три седмици – и той не желае да опровергае лъжите си за Светлин Русев.
А пък Нова телевизия отказва да му даде право на отговор. Затова още навремето казах, че Светлин трябва направо да съди Якуб – управляващият директор, шведът, който не спазва българските закони. А всички вие, които се отърквате в политиката, си мълчите, понеже искате да си показвате вдъхновените физиономии заран или вечер по тази телевизия. Един чужденец се подиграва със Светлин Русев – а на вас ви е хубаво. Превърнали сте се в някакви клептомани на медийно внимание, не искате да си разваляте отношенията с Якубчо. Поне се досетете каква тежест ще имате в очите на гуреливите репортерки от Нова, когато виждат, че нямате никакво уважение към Закона.
Прокуратурата също аристократично, и не от днес, избягва това престъпление, каквото си е отказът на право на отговор. И там са алчни за медийни ласки. И там станаха медиократи. Всички страдат, поне публично, когато някой изживява смъртта на животно. Но не и когато това се случва със закона.
В прокуратурата нямат никакъв шанс да се справят с престъпността, когато си затварят очите за престъпленията в медийната сфера – защото там са най-неудобните им свидетели – добре заредени с амбиции, защитени свидетели на корупцията в самите медии. Охотни потребители на същата тази корупция. Ако онзи глупак се хвалеше лъжливо с контактите си с престъпните босове, други, “сериозни" имена, другаруваха на екрана с тях.
Един от тях, понеже повръща без никакви задръжки думите, написа: “Заради славата или нещо друго" Жоро Стоев или Боби Цанков избраха свободата на словото с нейното непосилно за всеки битие". Втората част на тази глупава фраза е крадена. Избрали “свободата на словото"? Мерзавци сега пък ще се опитват да ви объркат какво е свобода на словото. Хищниците на слободията. А всички те ги поощряваха, когато онези лумпени печатаха книгите си, дори единият бе любимият им тв гост. Може би съм един от малцината, който гнусливо казах нещо за Стоев. Той пък написа глуповато писмо срещу мен – обаче отпечатано дори след смъртта му.
Отворете широко уста и се пригответе да преглътнете истината, че покорните лъжци хранят свободата на словото.
***
Ако е заради килограмите, Искра Фидосова наистина има право да получи пет пъти повече екранно време от Огнян Стефанов (в “На 4 очи"). Единственият журналист, жертва на политико-мутренското насилие, бе набързо и фиктивно представен в предаването. А толстолобите насилници сега са слаби, знаете ги, сега трябва да ги натикате в мътната тиня.
Раната Огнян Стефанов не е зараснала. Б.Ц. вече е забравен. Обаче Огнян всеки ден трябва да е канен в някоя столична редакция и мълчаливо ескортиран по стаите. Двете му патерици са символът на днешното писане. От ВАЦ отдавна ме канят да поговорим за “Изкуството да задаваш въпроси". По-добре да погледат Огнян – 30 минути, мълчаливо, без никакви въпроси. Е, може да закачат портретчето и на някой натрапник в нашия занаят, който е щастлив с покорните си лъжи.
***
А разследваща журналистика у нас ще има тогава, когато някой прояви интерес, защо, например, известен водещ е натирен от екрана в разцвета на дървенето си. Който веднъж каза, че “сега ще разговаря с Б. Б. по повод 100 години от управлението му", а бяха минали само 100 дни. Тия хора под носа ви се надпреварваха с Боби Ц., а пък вие…
***
Б. Б. даде едно добро, в смисъл – нормално – интервю на К. Караджов (6 януари, Би Ти Ви). Беше спокоен и изчерпателен, липсата на сервилност в репортера му се отрази добре. В приповдигнатите игри на доскорошните си фаворити той самият се чувстваше неуютно. Понякога неговата вродена естественост се бунтуваше на опитите да бъде излизан от подметките нагоре. Опитите му да усмирява неуместното въодушевление на онзи отсреща, който иска на всяка цена да му се хареса, му влияеха зле. В някои моменти и той самият изглеждаше неестествено. Поначало той, вероятно, няма желание да общува със слаби хора, особено журналисти, това го изнервя, дори може би го усъмнява в собствената му значимост. Става груб, когато усети сервилниченето, въпросите, лъщящи на олио.
Нищо особено не стана в случая – но пък видяхме един нормален диалог. Караджов зададе почти всички въпроси, които очаквахме, с овладяното изражение на човек, който не е дошъл при премиера, за да му се хареса. Нищо особено, обаче напоследък толкова ни бяха втръснали подхалимските пируети около Бойко, че сега публиката сигурно се е почувствала по-добре. Един-два пъти Караджов забрави нейде из джобовете си въпроса “Защо?", но както и да е.
***
Б. Б. сякаш е втренчен единствено в себе си, а би могъл да бъде малко по-загрижен и за хората около себе си. Можеше да спести доста неудобства на Божидар Димитров – например, плачливото му извинение пак по Би Ти Ви (“Новините"). Може би го е поощрил, или, не дай Боже, дори задължил да го направи. Божидар е извънредно ценен човек, главно заради онова, което пази в сърцето си, понеже днешните ни политици са поразително нечувствителни към историята ни. Не ми беше приятно да го наблюдавам, обясненията му бяха отронвани насила, извиненията му – още повече, а пък и в края на краищата беше очевидно, че всичко това е един театър, колкото и пот да беше пролял още Божидар, нямаше да успее да скрие това. Бойко сигурно и сам е успял да успокои турския премиер. И можеше да заключи Божидар в кабинета му за известно време – да бие държавния печат, на който е хранител понякога, по стари карти на изконните български земи…
***
Премиерът трябва да си назначи специален таен съветник, който да прави списък на онези, които най-усърдно му кадят тамян. И Бойко усърдно да ги отбягва. Напоследък крайно религиозните намаляват, обаче се появяват други като Карбовски например, който смята, че е въпрос на добър вкус да обругаеш Светлин Русев, като хвалиш в същото време Б. Б. – …сякаш за да потвърди онзи прекрасен афоризъм на Е. К., че всеки, който заеква, трябва и да куца.
***
В мъглата от тамяна човек може лесно да сгреши. Фалцетните припявания могат да те накарат да свалиш, например, една картина и без никакво правно основание да я подариш някому. А тези неща не се забравят. Перипетиите на една картина винаги се помнят повече, отколкото разхвърляните човешки жестове.
Между другото, нека да уточня нещо. В “Труд" Божана Апостолова, в иначе отличната си реплика за случая с картината на Лавренов, е допуснала грешка. Тя твърди, че Д. Казаков-Нерона бил “открит, подкрепен и наложен сред художествената общественост именно от Людмила Живкова". Истината е малко по-различна – този човек, особен колкото всеки голям художник, бе подкрепян и наложен от Аксиния Джурова – и винаги с участието на “Всяка неделя", не без съпротивата на някои кръгове, които смятаха Нерона за луд, на какъвто той усърдно и сполучливо се правеше. Живкова отдавна не беше жива.
Ние с Божана лесно можем да си уточняваме подобни подробности. Проблемът е в журналистическите клисари, на които, както казваше един писател, Господ сякаш нарочно им е дал фалшиви очи. Очаквайте сега ново разследване колко е бил изтезаван Нерона от онази власт.
***
Когато видиш матрьошка с образа на Бойко, купи си я от бедната женица, която я продава. Но не я отваряй.
Някой я е изрисувал нейде в тъмата на Рус. Веднъж, беше средата на 80-те години, в Москва влиятелни славянофили – между тях и скандалният художник Иля Глазунов, както и световната оперна прима Елена Образцова, ме убеждаваха да се срещна с “бабушка" Любов Майкова. Старицата беше около 80-годишна, бяха й уредили изложба в престижна галерия, имаше огромен успех. Обаче се опъна – не може да остане до неделя, да я заснема най-късно до четвъртък. Дълго я уговарях, накрая тя си призна: ако дойде речният прилив, селцето й остава извън света за 8 месеца. Картините й бяха прелестни, единствената загадка беше как ги е нарисувала тази напълно примитивна душа. “И тъй, момчето ми – рече тя, – дойдоха да снимат филм в селото, а един ми дава голям шоколад, не бях виждала такъв. Друг пък ме посъветва да нарисувам нещичко на гърба на обложката му, даде ми и боички, а аз дори не знаех, че мога да рисувам. И тъй се почна…"
И тъй. Като гледам матрьошката на Бойко, се сещам за баба Люба – след “Всяка неделя" за нея писа дори “Правда", и си представям, че и тя е правена нейде там, в забутаната душа на Рус. Обаче: вътре са Георги Димитров, след него Живков, след това – Станишев, после – Царя , дотук все е поносимо. Ами Бойко, който ги е побрал всичките? Какво иска да каже онзи руски разум, или реката е придошла, и е излишно да търсим някакъв смисъл.
***
Б. Б. е доказал взискателността си – тъй че очаквам публично да отреже ръцете на депутата от ГЕРБ, който бил крал уличен ток, церемонията вероятно ще я предават всички телевизии. В същото време обаче е крайно внимателен, когато става въпрос за медии, дори фалиралата държавна телевизия го изпълва със страхопочитание. А тя все пак му е на подчинение. Ако онзи е откраднал ток за стотина лева, тя пък е напълно финансово разгромена.
“Според данни на ТВ План – ТНС в най-силния си месец – юни, заради изборите за Европейски парламент и за българско НС, БНТ е запълнила (едва) 85% от рекламното си време. В останалото (време) – трудно намира рекламодатели дори за 5-те минути в праймтайма си…Частните телевизии още в началото на 2009 г. намалиха тарифите си за реклама заради кризата, а на “Сан Стефано" 29 своенравно реагираха едва през септември. Тогава новият шеф на рекламата, който идва от Би Ти Ви, актуализира рекламната тарифа на БНТ, която в условията на рецесия е в пъти по-висока от тази на търговските телевизии… (цитат от в. “Банкер".)
Скрито приватизират БНТ, пиеската е започнала. Но и този път не остана време да ви разкажа за телевизия “ПРО ББ". Вместо това, ето една история, разказана ми от Димитър Недков, той пък цитира един от най-известните навремето морски капитани.
Натоварили от Япония няколко милиона говорещи кукли – наклониш я и тя жално казва “Мамооо". Наша търговска организация щял да ги продава в страните от Източния блок, очаквал се голям удар с това “Мамооо". Тръгнали на път, и при всяко поклащане на кораба, веднъж на минута, милиони кукли проплаквали “Мамооо". Трима моряци не издържали и полудели. Никой не може да издържи – започнат ли всички медии в един глас да викат “Божеее".

Стр. 16