сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2009-12-31

В неравната битка с кризата вече паднаха жълт вестник, който не си измисляше, по-качественият free всекидневник и телевизията, която се определи като "гражданска"

До 2013 година включително общите приходи на печатните и на електронните медии в Северна Америка ще са по-малки, отколкото само на печатните издания през 2008-а, прогнозира "Прайс Уотърхаус Купърс" на среща на пресиздатели и директори в Индия преди дни. Агениията допусна и че през този период нивата на рекламните бюджети отвъд Океана ще се върнат до тези през 1987-а. На същия форум обаче 78-годишният медиен магнат Рупърт Мърдок анонсира въвеждането на платени услуги от притежаваните от него вестници. Той коментира, че слуховете за смъртта на традиционния печат за сметка на новите медии са силно преувеличени. Мърдок прогнозира също, че бъдещето на изданията е в силното професионално съдържание, което интернет медиите все още не са в състояние да предложат на потребителите си. "Бъдещето на добрата журналистика е по-обещаващо от всякога – доразви идеята австралиецът в собствения си вестник "Уолстрийт джърнъл". – Просто тя занапред ще зависи от способността на медийните компании да привличат потребители, предлагайки им информация, за която те са готови да платят. На пазара ще останат само най-добрите, а останалите ще се слеят в обща, евтина и сива маса. Потребителите са достатъчно умни да знаят, че не може да вземеш нещо наистина ценно, без също да дадеш."
На прогнозите на Рупърт Мърдок може да се вярва, тъй като той е в бизнеса с вестници от 50-те години на миналия век и затова го познава по-добре дори от отделенията на бездънния си портфейл. Въпреки това обаче в България засега процесите като че ли не вървят точно в посоката, която той предначертава. Или поне отиващата си 2009-а не представи доказателства, че най-неподготвените и непрофесионално направените медии първи ще напуснат сцената.
Поне видимо от свиването на рекламния пазар и от разширяването на възможностите за достъп до безплатна информация през годината най-сериозно пострада издателската група с качествени медии "Икономедия". През ноември м.г. тя пусна в София и в Перник безплатния си всекидневник "За града". Същият влезе в пряка конкуренция с тръгналия през септември "19 минути". След като разлистиха и двата продукта, специалистите почти единодушно отсякоха, че "За града" повече прилича на вестник и че "19 минути" не се прави достатъчно професионално. По-късно на сцената се появи и "Новините днес" на Петьо Блъсков, който след шест месеца свободно разпространение започна да се продава срещу 20 ст.
Втората газета за 0 лв. наистина тръгна амбициозно. Първоначално ежеседмична рубрика в нея списваше лично Бойко Борисов. В друг ден от седмицата пък коментарите ги правеше старият вестникар Ники Кънчев. По-късно статиите от външни автори в изданието секнаха. През април "За града" окончателно спря, въпреки че (и) заради него "Икономедия" построи собствена печатница. Затворена бе и интернет страницата. "Продължаваме да вярваме в безплатните вестници, но това е труден и бавен проект и не можем да си го позволим при сегашните обстоятелства – поясниха собствениците. – Икономическата криза накара издателите по целия свят да търсят различни начини за спестяване и за оптимизиране на разходите. Нашите проекти винаги са били базирани на бизнес принцип и в този момент, когато рекламодателите свиват бюджетите си, това решение е наложително, макар и трудно."
Месеци по-късно от обхвата на дистанционното изчезна и телевизия Re:tv, съшо подготвена и подкрепена финансово от "Икономедия". През ноември фондация "Граждански медии", чиито учредители бяха съсобственикът в дружеството Иво Прокопиев, ексакционерът в СИБанк Светослав Божилов и политологът Иван Кръстев, разпространи съобщение, с което обяви краха на проекта. "Преди почти две години решихме да инвестираме средства и усилия в създаването на гражданска телевизия, водени от разбирането, че публичният дебат има нужда от място, в което да се съобщават важните новини и където да се провеждат качествените разговори за проблемите на обществото и държавата – пишеше в него. – Не успяхме. Телевизионният рекламен пазар не подкрепи нуждата от съществуването на подобна телевизия. В проекта до момента са инвестирани 9 млн. лв. на дарители на фондация "Граждански медии", но тежката икономическа криза направи финансирането на телевизията невъзможно за по-дълъг период по този начин."
В края на май спря и едно от най-старите жълти издания у нас – всекидневникът "Нощен труд". Характерно за него бе, че новините му никога не бяха плод на въображението, както години наред правеха негови конкуренти, а се базираха задължително на истински случаи. Въпреки това усилията на "прилепите", както журналистите в "Нощен труд" обичаха да наричат сами себе си, не се оказаха достатъчни и изданието освободи пазарна ниша. Тя веднага бе заета от други сензационни издания, част от които нови. Някои от тях и сега продължават да се изхранват с истински лъжи, откровени измислици и кражби. Като например пловдивският седмичник "Папарак", който миналата година преписа без каквато и да е редакторска намеса осемстранична разработка на "ТЕМА", а накрая я подписа като своя. Други издатели тогава коментираха, че при "Папарак" това не е инцидент, а практика и че съдът все още няма сили да се справи с плагиатството, на което издателите му и разчитат.
Всъщност пръв под колелата на кризата попадна не друг, а най-старият финансов вестник у нас – "Кеш". "Скъпи приятели, искаме сайтът на най-стария икономически седмичник да бъде най-удобният и прегледен в своя сегмент – написа някой от екипа в интернет страницата на 24 януари т.г. – И работим усилено по него. Извиняваме се, че временно не можете да четете това, което публикува промененият през октомври 2008 г. вестник. Очаквайте модерния cash.bg през 2009-а!"
Чакането продължава и досега, а призивът също стои върху старата и по-немодерна версия. В бранша не се чува "усилената" работа да е довела до резултат и затова no-скоро се смята, че "Кеш" си е тръгнал. Обективността обаче изисква да се отбележи, че седмичникът, който излизаше по лиценз на швейцарската компания "Рингие", преди години веднъж вече бе предал Богу дух, и то много преди да се заговори за криза, а после изведнъж възкръсна с нови собственици.

Стр. 48, 49, 50

сп. Тема | 2009-12-31

- Г-н Лозанов, българските медии вече преживяха една година в условията на глобална криза. Какво се случи през нея?

- Тенденции, заложени още преди кризата, изведнъж станаха много интензивни. Засили се комерсиализацията, което бе интересно, защото можеше и да не се тръгне натам. Можеше да се търси изход през други канали за комуникация, а не през най-масовите. Но особено що се отнася до телевизиите, екстравагантни решения нямаше. Влезе се в най-очакваното русло, за да се вземе възможно най-много от и без това намалелите рекламни ресурси. Затова и се стигна до нещо безпрецедентно – двете големи частни телевизии излъчиха по едно и също време един и същ формат – танцувално риалити. В битката си за зрители те не оставиха на същите тези зрители никакъв шанс, а ги задължиха да гледат възможно най-комерсиалния продукт, който измислиха.

- Да поговорим още малко за телевизии. Мнозина слагаха Re:tv по-високо като професионални достойнства от по-старите ВВТ и "Европа". Въпреки това точно тя спря, а останалите са живи и здрави, макар междувременно ВВТ да се трансформира в женски канал. Какво е обяснението?

- Видя се, че такова нещо като гражданска телевизия в България просто не може да съществува. Ако тя не играе активно на рекламния пазар с всички негови особености, сред които и комерсиализацията, тя просто не може да съществува. ВВТ така и не показа, че е гражданска телевизия. На нея непрекъснато й се помагаше отвън по най-различни начини. "Европа" пък е на пазара най-отдавна, тя вече си е изработила добри механизми за самосъхранение.
При Re:tv имаше утопична идея, че телевизията ще се самоиздържа като обществена без чужда помощ и без влияния. Това се оказа невъзможно. Колкото повече една среда се комерсиализира, толкова повече предаванията с гражданска насоченост се губят, полето за публицистика, за опозиция на властта се стеснява. Засилва се конформизмът, който върви ръка за ръка с комерсиализацията. Тази година като никоя друга имаше толкова видимо и с просто око срастване на властта с медиите, особено при телевизиите, фондация "Медийна демокрация", която представлявам, направи около изборите мониторинг, който категорично очерта тази тенденция. В телевизиите, образно казано, положението стана горе-долу следното – риалитита и гербери за премиера Бойко Борисов.

- А как да си обясним, че от двата безплатни вестника, които тръгнаха миналата година – "19 минути" и "За града", този, който всички наричаха по-непрофесионален, оцеля, макар и с очевидно разклатено разпространение, а вторият изчезна бързо?

- Често ни се обяснява, че професионализмът е умението да хванеш масовия вкус. Не е така. Всъщност професионализмът е талантът да преодоляваш този вкус и да повеждаш хората към нещо ново, неоткрито, което грабва и задържа вниманието. Професионализмът е умението да реализираш себе си в това, с което си се заел, а не да попаднеш в сферата на услугите и да обслужиш средния и даже често пъти ниския вкус.
Правя това отклонение, за да стане ясно, че в България за професионални медии говорим, когато например някой вестник бяга от комерсиализма. А както вече стана дума, в условия на криза това е невъзможно. Кризата събаря първо професионалистите, а не слабите. Те знаят, че са такива, и търсят пътища за спасение. Това е тъжното на тази игра. Затова и конюнктурният "19 минути" остана, а много по-добре направеният "За града" спря. Вероятно е имало вариант този вестник също да влезе в матрицата на очакваното. Но предполагам, че екипът не се е примирил с подобна възможност.
През кризата с вестниците се случи и още нещо драматично – концентрацията на издания в ръцете на Ирена Кръстева. Това беше изключителен шок. Какво означава криза на медийния пазар? Когато медиите не успяват да се издържат с парите, които им е в природата да получават – от тираж и от реклама. Тогава вратите се отварят широко за капитали с неясен произход и тогава на прага застават хора като Кръстева. Затова и преди, и по време на кризата тя влезе на бял кон в толкова много вестници. Завладя огромни територии и се превърна в конника, който я предвести и стана нейно лице. До този конник неизменно яздеше неговият Санчо Панса -синът й Делян Пеевски. Дали двамата купуват с пари на българския или на турския Доган? Това няма значение. От значение е само, че медиите на Кръстева вече показаха как обслужват капитала, а не очакванията на аудиторията. Затова и до изборите вестниците й бяха анти-"Борисов", а след това станаха негови поддръжници.
Лошият сценарий за 2010-а е, ако Кръстева купи цяла медийна група, а по-малки и носещи разликата всекидневници изчезнат. А най-лошият е, ако тя купи всички медии. Тогава кризата ще стане тотална и всички ние ще чуваме единствено истината на Ирена Кръстева и нищо друго. А както видяхме, нейната истина е склонна да варира според това кой е на власт.

Стр. 48, 49

EVENTS.dir.bg I 2009-12-31

Автор: Вестник "24 часа"

Нямало ясно тълкувание от кого да си търсят парите.

Мадона, Елтън Джон или която и да е друга световна звезда не са застраховани от вероятността да получат данъчно известие с клеймо от България. Причината е, че казусът с налозите върху хонорарите на международните изпълнители няма ясно тълкувание.

Преди ден шефът на НАП Красимир Стефанов съобщи, че текат проверки на 13 компании, които организират у нас участията на световните звезди. Целта е да се провери дали е платен данъкът от 10%.

Законът за данъците върху доходите на физическите лица изисква да се удържат 10% от възнаграждението на всеки чуждестранен изпълнител с изяви в България, независимо дали хонорарът му е изплатен лично или чрез посредническа фирма. Според НАП нито една от българските фирми не е удържала или внесла дължимите данъци.

Проверяваните фирми посредници ще трябва да доказват платените суми на изпълнителите. Ако се установи, че не са удържали десятъка, НАП ще го събере от тях с лихвите.

По принцип задължението да плати налога е на организатора. Но това невинаги може да се приложи, обясниха експерти. Причината е, че може да е сключен договор с импресариото на звездата. Той зависи от съответното решение за облагането на участията й в държавите, в които се изявява. Отделно тя не тръгва на турне сама, а с екип, който също взема хонорари, а оттук и дължи данъци. Когато всичко това не е ясно, не е немислимо нашата данъчна администрация да се свърже с изпълнителите, казаха данъчни експерти.

"Много се смях като чух, че данъчните ни погнали Мадона. Мислех си защо тя трябва да остави данъци тук, а не фирмата, която организира турнето й – каза програмният директор на "Бг радио" Анна-Мария Тонкова. – Може би трябва да плати, защото е работила у нас. Не знаем с каква виза е дошла – работна или туристическа. Когато попфолкът тръгна с туристически визи да пее в Америка и да печели, много от тях изгоряха и се върнаха с черни печати на паспортите. "Щурците" бяха първите, които отидоха с работни визи да изнесат концерти в САЩ.

Иван Несторов-Амебата, “София мюзик ентърпрайсис": Питали сме за този налог, но не отговарят

Не знаем за какво става дума и затова съм затруднен да коментирам. От тези пари, които даваме за концерт, не знаем дали изобщо и колко взема изпълнителят. В зависимост от коя държава е и дали имаме спогодба за двойното данъчно облагане, той може да реши къде да си плати.

Многократно сме писали до НАП с питане точно за този данък, последно беше през януари тази година. Досега никой не ни е отговорил. Затова не зная сега точно какво искат, след като не обясняват и върху какво е този данък, при положение че в договора никъде не се казва какъв хонорар взема изпълнителят.

За Елтън Джон, който идва догодина, не смятам, че е необходимо да пишем в договора предварително тези 10%. Ние не сме скрита фирма и не се занимаваме с контрабанда. Правим публични концерти и те са известни на всички. Каквото се изисква от закона, го правим.

Ованес Мелик-Пашаев, “Жокер медия": Бизнесът ще загине с тези 10%

Не зная какво да кажа и защо е тази реакция на НАП. Чуждите изпълнители идват тук с огромни екипи, транспорт, техника, оборудване, охрана. Ние как да разделим тези пари и колко да е хонорарът, наеми, билети, дневни. Не знаем самият изпълнител колко взема. Може от тези пари да получава милион долари, а може и само 5000. Големите компании на Запад плащат данъци другаде и ние не знаем колко са. Ако и тук ги натоварваме с още 10 процента, този бизнес у нас загива. Сега сме на ръба, защото в България няма спонсори за тези събития. В Румъния например винаги стои някоя голяма компания зад мащабните концерти и там може да извадят и един милион, а тук не може да се намерят и 20 000. Тази стъпка на НАП ще е срещу българския зрител, защото така няма да идват големи изпълнители.

През март каним Алла Пугачова в София. Ще решим дали трябва да й кажем за тези 10%. Тя например идва със собствен влак. Нека НАП отиде при нея и да я пита колко плаща и колко е хонорарът. Нас може да ни проверят колко билета сме продали и дали сме си платили процента върху печалбата. Тези неща са открити и нямаме черни каси. Ако искат и 10-те процента от нас, това ще смаже бизнеса ни. От друга страна, ако фалират тези фирми, това няма да се приеме добре в чужбина. Аз се надявам обаче НАП да промени намеренията си.

Кирил Маричков: Не бива за един концерт да ти искат два пъти

Трябва ли по нашето законодателство чуждите изпълнители да плащат данъци и у нас. Ако имаме споразумение за двойно данъчно облагане, това не трябва да става. По света има специален закон.

През 2006 г. отидохме в САЩ с работни визи (т.нар. PV – пърформанс визи). Плати ги нашият организатор, отивахме за фестивала на българската музика. С нас бяха Васил Найденов и Валя Балканска, също с официални визи.

Данъците върху печалбата от билети плати пак организаторът. Дори и да е влязъл вътре след плащането на хонорари, наеми на зали, осветление, уредби, той е този, който плаща данъците. Не знам в САЩ дали се признават разходите и се облага с данъци само печалбата, така че не знам той какви данъци плати.

След това ходих още два пъти в САЩ, но вече като турист, и тогава ме предупреждаваха: "И този път нямате право да свирите." Смешно е да се опиташ да излъжеш най-малкото защото организаторите на всеки концерт правят реклама в интернет. И когато отидеш с туристическа виза, а разгласата за концерта е факт, в посолството веднага се научава. Така изгоряха и много наши фолкпевци.

Работни визи PV като нашите имат всички европейски групи като Ю ту, "Ролинг стоунс" и др., като посещават САЩ. И в тази виза пише кои са другите от групата, т.е. имаш право да работиш само с тези изпълнители, а не с други или пък самостоятелно.

Не съм чул в България да има работна виза. Но Мадона трябва да има такава за страните, в които пее, и организаторът на турнето да плати процент от продадените билети. Знам, че след концерта в София Мадона прибрала почти всичките пари и оставила на местните организатори от "София мюзик ентерпрайсис" много малък процент от печалбата. Нейният организатор носи отговорност за това. Но аз не знам какъв е договорът, който обикновено е от 10-15 страници.

На предпоследното си турне "Ролинг стоунс" отказаха да свирят на "Уембли" заради закон на лейбъристите. Според него групата трябваше да плати в Англия данъци за всичките концерти, направени при турнето в цял свят, тъй като са британски граждани. Естествено след този случай законът падна. Явно не е справедливо да плащат данъци във всяка страна, където свирят, и после да им начислят и в Англия.

Петър Петров, “Болкан Ентъртеймънт": Това е поредната пиар акция

Това са несериозни неща. Тук всеки си говори, каквото си иска. За мен тези изказвания са пиар акция. Нека заповядат от НАП при нас и да проверяват каквото искат. Промоутърите сме сред най-явните фирми и няма как да спекулираме с тези неща.

Стр. 10

БНР, Новини в 12.00 часа | 2009-12-30

Медиите в България започнаха да заглъхват заради практическото им изчезване от ефира, каза пред „Хоризонт” Юлияна Методиева от Българския хелзинкски комитет. По думите й със затихването на редица радиостанции и телевизии с подчертана гражданска позиция се спира собствената ни гражданска продуктивност.
Юлияна Методиева: Проблемът е, че няма интерес, достатъчно изявен, за поддържане на медии, които да са откровено комерсиални, не може само с музикални радиа. Ние много дължим на радиото. Мисля, че радиото остана полето и избора на мислещия човек, който търси необлъчването на риалити шоуто и някакви там предавания, които са с много съмнително качество. А радиото именно дава един фокус, фокусира погледа ни върху по-съществените неща. Когато това радио стане само музика и в ефира едни и същи хитове се разнасят, тогава мисля, че имаме много голям проблем.

в. Пари | 2009-12-29 

Фалити, преструктуриране и масови съкращения белязаха медийния пазар по света

Икономическата криза доведе до безизходица не едно или две издателства по света. Най-сериозно пострадаха печатните медии зад океана, които бяха принудени да направят сериозни съкращения на персонала, да минат само в онлайн вариант или да преустановят дейността си. Медиите в САЩ дори отправиха поглед към правителството с редица искания за помощ.

Печат

Ръководството на компанията Ню Йорк таймс съобщи, че ще съкрати над 100 служители. Управата на компанията Вашингтон пост предложи на служителите да закупят част от нейните акции. Нито Ню Йорк таймс, нито Вашингтон пост съкрати обаче хиляди служители, както бяха принудени да направят други американски медийни компании. Ръководителите на редица водещи медии в САЩ обаче са оптимисти, че качествената журналистика ще преодолее сегашните несгоди и дори ще излезе от тях още по-силна. Главният изпълнителен директор на Асошиейтед прес Том Кърли посочи, че търсенето на достоверна информация не намалява, а се увеличава. Най-популярното мъжко списание в света Playboy също срещна сериозни трудности, в резултат на което аутсорсна голяма част от дейността си и се обяви за продан.

Амбиции

На дневен ред през цялата година бяха плановете на медийния магнат Рупърт Мърдок да въведе платеното съдържание в сайтовете на своите издания. В бъдеще добрата журналистика ще зависи от способността на медийните компании да привличат потребители, предлагайки им информацията, за която те са готови да платят, подчерта Мърдок. Старият бизнес модел, основан главно на реклама, вече е мъртъв. Нека си признаем – бизнес модел, който разчита главно на онлайн рекламата, не може да издържа вестникарски издания в дългосрочен план, твърди Мърдок.

Стр. 19

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2009-12-29 

Медиите в България бяха всичко друго, но не и скучни

Референдум за новините на турски език по БНТ, медийни личности, които са били агенти на Държавна сигурност, ефирни войни и размяна на предавания, шумни оставки… Медийният бизнес в България беше всичко друго, но не и скучен през тази година. Кризата оказа своето влияние върху медиите у нас, като най-осезателно бе то през първите месеци на годината. Тогава телевизиите предприеха сериозни мерки и намалиха цените за реклама. Това се оказа с положителен ефект за тях. Рекламните спотове, които изведнъж се стопиха от ефира, отново се върнаха на екран през второто тримесечие на годината. Стартът на есенния телевизионен сезон беше една от най-големите изненади за почти заспалия от скука български зрител. Господарите на ефира преминаха в bTV, а Иван и Андрей пренесоха цялата си армия от предавания в Нова телевизия. За зрителското внимание се намеси и още една телевизия – Pro.bg, която направи инвестиция в размер на 50 млн. лв. и купи правата за излъчването на мачовете от футболната А група на България.

Резултати

Сделката с продажбата на най-голямата частна медия у нас – bTV, не се осъществи. Затова пък тези, които успяха да се продадат още през 2008 г, вече жънат "резултати". Съвсем наскоро компанията Central European Media Enterprise (СМЕ), собственик на Pro. bg и Ring.bg, съобщи, че е готова да продаде бизнеса си в България на някои от преките си конкуренти на този пазар. От ръководството на Pro.bg коментираха, че СМЕ няма да се откаже от бизнеса си у нас, въпреки че за първите 9 месеца на годината компанията е изгубила от дейността си в Украйна и България 70 млн. USD. Собствениците на Нова телевизия Modern Times Group също отчитат загуби от почти 300 млн. EUR, 90% от които са предизвикани от Нова телевизия и негативните промени на пазара. През годината бизнесът ни в България се представи над очакванията ни по отношение увеличаване на зрителите и пазарния дял, но негативните промени в средата отложиха планираното развитие на този бизнес и затова преоценяваме стойността на активите си, коментира Ханс-Холгер Албрехт, президент и изп. директор на MTG. Нова телевизия стана собственост на MTG в средата на 2008 г. за сумата от 620 млн. EUR.
В края на 2009 г. кризата взе първата голяма телевизионна жертва в България – Re:TV. Телевизията е собственост на фондация Граждански медии. Тя спря да се излъчва, а като основна причина за прекратяването на дейността й бе обявена липсата на финансиране. Инвестициите в медията са 9 млн. лв., заявиха от
фондация Граждански медии. Нейни собственици са създателят на Икономедия Иво Прокопиев, Светослав Божилов и Иван Кръстев. Те признаха, че не са успели в своето амбициозно начинание.

Очаквания

Предстоящата година обещава да е интересна. Цифровизацията на телевизиония ефир, която до момента беше оплетена в сложни юридически казуси и спорни решения, ще бъде основен приоритет за сектора и през 2010 г. От състоянието на икономиката ще зависят и обемите на маркетинговите бюджети, които са основен източник на приходи за телевизиите. Какво ще е движението – предстои да видим.

Стр. 19

в. Пари | 2009-12-29 

Тази есен на българския пазар трябваше да се появи и родният вариант на списание Форбс. Зад амбициозния проект стоят издателите от Атика медия, които издават
още Grazia, Casaviva, Joy, Playboy и Maxim. Стартът на Форбс обаче се отлага за неопределено време. От Санома Блясък България също се въздържат от нови заглавия. Те залагат на специални тематични издания. Плановете на издателството са през второто шестмесечие на следващата година да пуснат ново лицензно списание. Все пак тази година на българския пазар се появиха и нови заглавия. Българският вариант на списание Rolling Stone вече е у нас. Зад него стои компанията Сивир Пъбликейшън, а главен редактор е Анелия Илиева. Женското списание Glamour с главен редактор Ани Младенова също направи своя дебют
у нас тази година. То излиза благодарение на Либе-рис Медия Груп България, част от Liberis Media I Group Гърция. Liberis Media Group партнират на издателството Conde Nast International, което държи правата за Vogue, Vanity Fair, GQ и др. Последното ново заглавие е списанието ВВС Knowledge, издавано от MS Team.

Стр. 19

в. Пари | 2009-12-29 | 00:01:01

Слабите позиции на тези медии показват, че те не са заплаха за сериозната преса

Когато в средата на 2008 г. феноменът безплатен вестник се появи и в България, най-смелите притеснения сред останалите играчи на пазара бяха, че те ще отхапят голяма част от рекламната баница. Изминалата година показа, че това е невъзможно.
През 2009 г. на българския пазар се появи безплатният седмичник Анонс. Негов издател е Россел Медия България ЕАД, която е част от Россел Медия – втората по големина медийна група в Белгия. Тя издава най-популярното безплатно издание в Белгия – вестник Влан. Компанията има представителства в Люксембург и Франция, а изданията й са над 40. Печалбата на групата Россел Медия е 500 млн. EUR годишно. В момента на българския пазар се разпространяват и безплатните издания – 19 минути, издавано от Бал Медиа, и За Люлин с издател Метрополис ООД. В началото на март беше преустановено издаването на Градски вестник – безплатния всекидневник на Икономедия, който стартира през октомври миналата година в 100-хиляден тираж.
През тази година амбициозен старт беше даден и на безплатния вестник Новините днес. Той започна да излиза през април. Негов главен редактор е бившият издател на вестниците Монитор, Телеграф и Политика Петьо Блъсков. Явно тази формула не се оказа печеливша, защото от началото на ноември той се продава за 20 стотинки. Изглежда, икономическата криза се отразява доста сериозно на този бизнес. Безплатният вестник Metro International прекрати дейността си в Испания заради "постоянния спад на рекламите", загуби от 5 млн. лири и над 80 работни места. Metro International е шведска медийна компания и има издания в 20 страни по света.

Стр. 19

в. Класа | Инна ВАСИЛЕВА | 2009-12-29

В България животът е като в приют за кучета, затова преценяваме с какво можем да помогнем реално на хората

Милена, Кирил и Тодор – тримата водещи на уникалното радиопредаване "Тройка на разсъмване" по радио "Витоша", посрещат Нова година като средностатистическите българи – с приятели, на село или у дома. 2009-а бе успешна за триото, което навърши 10 години в ефира.

- През декември "Тройка на разсъмване" стана на десет години. Защо според вас успяхте да се задържите толкова време в ефир?

Кирил: Между нас има перфектната спойка на водещи – всеки е с различен характер, не повтаряме едно и също, не сме винаги съгласни и не всичко всеки ден ни е щастливо. Все още ни харесва да водим шоуто и явно това се предава и на слушателите. Милена: Ние може би сме първите хора в радиото, които наложихме, че не е срамно да бъдеш субективен и да се мотивираш защо така мислиш. Мнозина мислят, че журналистите са нещо като кошче за душевни отпадъци – те приемат позицията на слушателите си, но не изявяват своята. Да си безпристрастен обаче не значи да си справедлив. Много често да си безпристрастен означава да си безгръбначен, а за да можеш да си заявиш позицията, дори да се скараш с някого в ефир, трябва да ти стиска.

- Как се сработвате помежду си имали ли сте конфликти?

Милена: Имали сме конфликти относно това какво и как да направим като тема, кампания, парти. Но това не е повод да се мразим един друг, а докато спорим, да разберем как всичко може да изглежда най-добре. Точно това е ценното – щом можем да спорим, да имаме различни позиции, които не променяме и да продължаваме да работим, значи нещата са наред. Кирил: Важна е идеята на "Тройка на разсъмване". Когато си измисляме тема, я постигаме с пълен консенсус – ако един не е съгласен – отпада и хващаме друга.

- За тези 10 години кои бяха най-трудните моменти?

Тодор: В началото, когато дойдох, ръководството смяташе, че от това предаване нищо няма да излезе, че просто сме трима, които си говорят празни приказки и че най-великото в едно радио е да обявяваш музиката усмихнат. В един момент, когато това шоу показа, че е значимо за хората, това ми беше най-голямото удоволствие, макар че никой не дойде да каже "Браво! Получи се!".

Милена: Решихме да правим сутрешно шоу по американски модел, което е гвоздеят на програмата, започват да се обаждат хора, ние ги прекъсваме, заяждаме се, казваме "беше ни приятно". Веднага започваха коментари и критики след всеки ефир: "Защо се прекъсвате, не трябва ли да се изслушвате, защо не се държахте по-уважително към слушателя?". Разбира се, уважението е, че допускаш най-различни позиции, включително и негативна. Уважаваш правото да се мисли различно, но не можеш да уважаваш всяко действие.

Кирил: Въобще не е било цветя и рози от самото начало, сега изглежда лесно – десет години, сутрешно шоу номер 1 сме от доста време, но докато стигнем до това, сме се борили със стена от неразбиране и ръководства и Съвет за електронни медии.

- Получихте награда за вашата кампания, ще има ли нов фокус в нея през новата година?

Милена: Не е въпросът да си нов и различен постоянно, а да имаш ангажимент към един проблем и да го изведеш до край. Предстои да решим с какво можем да помогнем адекватно – дали ще правим кампания за репродуктивни проблеми или пък за домовете за сираци, понеже в България положението е горе-долу като в приют за кучета.

- Всеки ден сте на живо, случват ли се много гафове?

Тодор: Това си е ежедневие, например всеки ден точно в 8,30 на телефона нещо му става и не можем да осъществим никаква връзка.

Кирил: За мен сериозен гаф е да има технически проблем, заради който да не можем изобщо да излъчваме. Преди години студиото ни беше в огромен соцкомплекс и мястото, където се помещавахме, беше най-слабо в електромрежата. Ако имаше пренапрежение, веднага спираше токът на цялото радио.

Милена: Преди години студиото ни беше в жилищна сграда и веднъж от горния етаж слезе един дядо и избухна, че е болен и вече не издържа музиката. Стана ни много мъчно.

- Често в предаването си засягате скандални теми.

Милена: Мисля, че най-скандалното е начинът, по който коментираш нещата – самият факт, че не си налагаш автоцензура и обсъждаш това, което хората виждат.

Кирил: Всъщност това би трябвало да бъде нормалното – ние отказваме да се слагаме на който и да било.

Милена: Което не означава, че преднамерено искаме да изядем всички, просто си задаваме въпросите на глас, така че да могат да ги чуят огромно количество хора – защо има показни политически акции, защо резултатът след месец е друг, защо бием барабан в кампания за раждаемост, а след това орязваме пари за майчинство, защо казваме, че сме построили метрото, след като някой друг го е направил преди това, защо казваме, че фондът "ин витро" е спрян от Станишев, след като е пуснат, но просто няма толкова лекари, които да поемат количеството двойки.

Кирил: И защо всички колеги се надпреварват да снимат премиера как открива градинка с две пейки на кръст.

- Къде сте за Нова година?

Тодор: Със семейството в Пловдив и после с приятели. Не съм си правил планове, защото винаги нещо се обърква.

Кирил: Едва ли ще направя изключение от повечето българи. На Нова година – с приятели. Няма да пътувам никъде по празниците.

Mилена: Ще посрещнем Нова година на село, с двор и елха навън.

- Какво бихте пожелали на почитателите си?

Тодор: Късмет.

Кирил: Живи, да са здрави, догодина, до амина – пак да са ни почитатели!

Mилена: Желая ви здраве и да обичате. Да имате куража да защитите доброто в себе си, доблестта да признаете слабостите си и щастието да не бъдете сами.

Благодаря ви, че сте до нас. От сърце.

***

Текст под снимка:

Кирил, Милена и Тодор (от ляво на дясно)

Стр. 20

в. Новинар | Христина РАФАИЛОВА | 2009-12-29 

Някои от депутатите в Европарламента наричали Румяна Желева "некомпетентна и злобна". Това пише в свой материал немското издание "Ди Велт" за бъдещия български еврокомисар. Подзаглавието на текста за Желева гласи: "Гангстерска невеста за ЕК?". Според медията настоящата ни външна министърка била руса, много слаба, говорела гладко немски и стояла добре на брюкселския паркет. "Явно международното работно обкръжение, в което суетата и самонадценяването принадлежат за някои към базисното оборудване, не й вдъхва особен респект", пише "Ди велт".
Също така според изданието Желева сигурно очаквала с напрежение изслушването си за еврокомисар в ЕП, тъй като някои от депутатите там искали да я изпържат с неудобни въпроси.
"Барозу би предпочел много повече да задържи предшественичката й Меглена Кунева, само че нейната партия изгуби изборите през юли. На всичко отгоре се говори, че мъжът на Желева имал вземане-даване с руската мафия по черноморското крайбрежие; нещо, което тя самата отрича със смях по време на интервюто с в. "Ди Велт". И наистина няма конкретни доказателства против мъжа й", се казва още в материала.

Стр. 3