Водещ: Георги Лозанов и проф. Лозанов също ние е на гости, председател на СЕМ. В случая като медиен експерт сме го поканили отново. Добре дошли! Искахме разговор за медиите, а тази история точно от медиите влезе и не излиза…
Георги Лозанов: Показва един проблем, може би най-големият проблем в последните години за медиите, макар че е стар много, това са границите на личната неприкосновеност. Имаме сериозен проблем и в България и по света. Затова, че с цел по-голям медиен спектакъл се влиза по-надълбоко в границите на личната неприкосновеност.
Водещ: И не знаем кой доколко може да понесе?
Георги Лозанов: Да. Вярно е, че обратната страна също я има. Има хора, които продават своята лична неприкосновеност, риалити формати и т.н. Звезди, доброволно. Това е добре. Има политици и други публични фигури, които има обществен интерес към тях, включително и в границите на техния частен живот и лични отношения. Всичко това дава картина на облика им. Има една много голяма група, които са просто жертви. Имаш чувството, че медиите или отделни стилове на журналистика са просто като хиени, тръгнали след плячка, да ловят сензационна гледна точка, сензационен сюжет. Това е малко обезпокоително. Аз не казвам непременно, че с учителката е станало така, но имаше такъв аспект. Изведнъж имаше едно общо, как да кажа, малко злорадо чувство, че…
Водеща: Сочене с пръст. Тя паднала и дайте да й скочим още отгоре.
Георги Лозанов: Да, че ето например един сюжет, който е интересен. Може да се разкаже.
Водещ: Всичко това обаче се обърна и този опит идва, след като се обърна, как да кажа, общественото мнение. Имахме разговор във вторник…
Георги Лозанов: Да. Аз не казвам посоката на оценката. Дали тя ще бъде осъдена, или ще бъде по някакъв начин ще й се съчувства. Казвам, че по начало хиперболизирането на една лична история по някой път превръща в жертва носителят й.
Петьо Блъсков: Очевидно жената е имала продължителен проблем. Продължително е живяла проблемно и това е реакция, така че оттук нататък нека да я оставим наистина в ръцете на специалистите и в ръцете на специалистите и да й осигурим едно спокойствие, за да се върне към нормален живот. Мисля, че нищо повече…
Водеща: Искам да направим една равносметка за медийната 2012 г. и вчера прочетох думите на актьора, американски актьор Морган Фриймън. Пак за кръв ще става въпрос, и то отразена от медиите. И Морган Фриймън казал, че да, медиите и телевизиите са виновни за това, което се случи в Ню таун, 26 души загинаха, 20, от които деца, от ръцете на един очевидно изтрещял човек. След това се оказа, че това не е вярно. Някой го е написал. Сложил го е в устата в интернет на Морган Фриймън, но така или иначе около тази позиция се обединяват много хора. Защо споменавате имената на убийците, на психопатите, на идиотите?
Водещ: Вчера си мислих, името на Брайвиг го знаем всички, обаче сигурно тук никой няма да може да изброи име на една от десетките жертви. Така се получава, че се помни името на лошия герой.
Водеща: Има ли вина медията?
Петьо Блъсков: Разбира се. Ако се върнем съвсем спокойно, без да влизаме, според мен това е естествено състояние на нещата. Почти митологизира историята на Херострат. Това е. Какво да си обясняваме? Защо Херострат е запалил храма? За да остане в историята, край. Това е синдром. Това е синдром, нищо повече.
Водещ: Ако е можел да го предава на живо по телевизията, е щял да го желае, ама…
Петьо Блъсков: Той не се появява…
Георги Лозанов: Той, Петьо иска да каже, че Херострат и без телевизия го е извършил, да.
Петьо Блъсков: Не само Херострат. Това имам предвид, че нищо не се е променило от 2500 г., нали? Сега да си не познаваме медиите?
Георги Лозанов: Аз наистина смятам, че има неразбиране към същността на медията.Медията трябва да търси злото. Това й е работата. Да го намира …
Водещ: Е, чак пък толкова?
Георги Лозанов: Да, да. Така мисля, Да намира проблема. Аз даже си позволявам да казвам, че…
Петьо Блъсков: Няма хубава новина. Това е вярно
Георги Лозанов: Аз си позволявам да казвам на студентите, че дори в едно неделно лятно утро, когато децата играят на плажа, а майките си пият коктейли, когато дойде един журналист, той трябва да намери проблема. Защото това е работата. Да кажем, сламките ще се окажат дребни, някакъв материал,който е вреден за здравето.
Петьо Блъсков: Проблемът е обаче не е на плажа при майките с децата. Проблемът е в канцелариите на властта. Там е проблемът, с който журналистиката трябва с много силно въоръжено око да гледа натам.
Водещ: И става ли това? Като тръгнахме към кабинетите на властта и всъщност медийната 2012-а намери ли някакъв проблем или почва да открива само приятни неща и песен на птички всесезонно?
Петьо Блъсков: Медийната 2012 , едно от най-важното за нея според мен е това, че държавата се превърна в най-големия рекламодател и това е доста опасен процес.
Водеща: Чрез европари?
Петьо Блъсков: И то чрез европари. Поръчва музиката тук-таме по медиите, което не е добре, от една страна. От друга страна, не знам защо много е хубаво това,вероятно това е една от причините да се проявява изключителен интерес главно към печатните медии в България, от страна на европейски посланици. Това е много хубаво. Нека да проявяват този интерес. Включително и комисар Нели Крус тука идват.н.
Водещ: И германският посланик.
Петьо Блъсков: Германски, холандски, английския посланик, посланикът на Великобритания. Много е хубаво. Чудесно, но нека да се запознаят с нещата. Нека познават процесите.
Водещ: Да не се обаждат, защото са в ролята на непосветени на нашите вътрешни безобразия?
Водеща: Не търсят проблем на правилното място, не го наричат с истинското му име?
Петьо Блъсков: Според мен те гледат на нещата, подсказани от някакви субективни случки. Една такава субективна случка беше едно събиране в Брюксел на една група, медийна,а пък някаква друга група не била там, и оттам се започна…
Водеща: Да, имаше такъв сюжет, да.
Петьо Блъсков: … чист донос и се започна. В България имало монополизация, имало концентрация.
Георги Лозанов: Вътрешните противоречия на медиите трябва да блокират дори възможността … отвън. Няма съмнение.
Петьо Блъсков: Ама няма нужда да ни се помага…
Водещ: Ама ако няма вътрешно противоречие, ще разбере ли въобще, че въобще има някакъв проблем?Те не катализират ли откривателството?
Петьо Блъсков: Какво е вътрешен проблем? Аз го казах това на срещата с Нели Крус, само че някои не си бяха извадили памука от ушите. В България в момента тече един изключително сериозен процес, в областта на печатните медии. Това е разпадането на монопола на ВАЦ. Това е сложен проблем. Той засяга много хора. Засяга обстановката в печатните медии. ВАЦ е един зловещ период в историята на българското вестникарство. ВАЦ, дори в собствената си страна, собствените, германските вестници обясняват какъв е проблема ВАЦ, монополизацията, интимните отношения с политиците, които имат издателите ВАЦ и ред техни…
Водеща: Ние сме свидетели и днес на интимни отношения между медии и…
Петьо Блъсков: Напротив, напротив! Кой обядваше с Иван Костов, че не се сещам?
Георги Лозанов: Не мога да влизам сега в такива…
Водещ: Напротив, … да не би да се замества с друг и просто да се сменят пляскащите?
Петьо Блъсков: Няма монопол в момента. Във ВАЦ преди 10 г. същата тази организация, “Freedom house” поставяше България беше на 78-о място.
Водещ: Ако е разбит този монопол, значи ние трябва да сме страшно щастливи, че няма никакъв проблем с медиите, с печатните издания към днешна дата, така ли е?
Петьо Блъсков: Към момента медиите боледуват. Вестниците боледуват и си търсят място.
Георги Лозанов: Не ми се влиза на мен в темата за печата конкретно, защото…
Петьо Блъсков: Аз, както виждаш, не влизам в телевизията …
Георги Лозанов: Не. Друго искам да кажа, че общо взето, има разлика в типовете медии и публичността, която те създават.На територията на печата има много по-сериозни проблеми. Може би част от тях са това, за което говори г-н Блъсков. Аз мисля, че има и други проблеми, но няма никакво съмнение, че електронните медии, които все пак са обект на регулация и, искам да кажа, говорейки от и като председател на СЕМ, там, доколкото има проблеми, професионални, доколкото има медийни кризи, не се чувстват по този начин, отколкото в другите сфери на публичността. И особено националните медии и пък обществените медии, така че искам да кажа нещо общо. Тази година 2012-а, създаде едно общо в света и у нас, разбира се, особено силно усетено, разочарование от медиите. Аз участвах в една конференция, „Демокрацията, болна от своите медии”.По какво отношение е разочарованието? Затова, че те не вършат, особено електронните медии, старата гражданска работа, която са вършели през предишните години, а тя е…
Петьо Блъсков: Ама след като анализатори и коментатори, които не са правели медии, започват, все едно един, дето не е правил деца, да почне да обяснява как се правят деца. Всичките тези анализатори, коментатори, облъчватели вредят на медиите. Те компрометират медиите…
Водеща: Така или иначе има гласове. Изпълняваме…
Водещ: А медиите не се ли компрометираха многократно…
Петьо Блъсков: Те, че са си виновни, виновни са.
Водещ: … един или друг вестник за бухалка срещу другарчето?
Петьо Блъсков: Да.По този чудесен израз „бухалка”, който между другото беше използван от един политик Борислав Цеков ми се струва, картелът корпоративна бухалка, в България има такава медийна група и тя живее и се развива единствено и само като корпоративна бухалка.
Водещ: Не грабнаха би всички бухалките в крайна сметка?Не стана ли….
Петьо Блъсков: Тук-таме има такива опити. Има такива опити.
Георги Лозанов: Има голяма нужда това, което през годините е било повече морал, сега все повече да става закон, защото във връзка с това разочарование, какви са му причините, доколко основателно, доколко анализаторите са виновни, а не онова, което анализират, можем да се спори по този въпроси. Но така или иначе, казвам, че това не е за България. То е световно. Ние тук направихме една конференция, „Демокрацията, болна от своите медии”, на която дойдоха много Ивайло Знаполски организира, дойдоха много важни авторитети. Хора… не те видях. Може да си бил.
Петьо Блъсков: Не чак толкова важни.
Георги Лозанов: Не е чак толкова важни. Те говориха от различни гледни точки, от различни точки на света също.
Петьо Блъсков: Аз какво ви казвам? Че хора, които са на черешата, се изказват за пазара на череши. Да слязат от черешата и да дойдат на пазара… Там, между другото… Между другото, извинявай, Гого, да се върнем на медията, да не остане някой с грешно впечатление.
Водеща: има някакъв спор между вас, но очевидно анализаторите, които цитира Гого Лозанов, не се харесват на Петьо Блъсков?
Петьо Блъсков: Не, не. Темата не е харесват, не харесват. Темата е чисто теоретична. Тези хора не познават нещата.
Водещ: Те не са ли видими? Като видим какви първи страници бяха посветени на други първи страници? В един момент се чуди човек като прави прегледа на печата, кой ще го гледа, освен тези, които са си писали съответните…
Петьо Блъсков: Така е, така е. Това е процес. Този , това се внимава в него, то се гледа…
Водещ: Или е оздравителен или е набутване в калта надолу?
Петьо Блъсков: Според мен е оздравителен. За медийната група, това е „Икономедия”. Това е издателите на „Капитал”, които от самото начало до ден днешен, използват своята медия за корпоративна бухалка. Това е истината. Те живееха под слънцето на почти всички правителства. Ползваха се от тяхното благоволение и продължават да играят тази си игра.
Георги Лозанов: Ето сега виждам кое не харесва : Петьо на анализаторите. Анализаторите не говорят, от гледна точка на нечий интерес и срещу нечий интерес. Те работят, от гледна точка на фактите и на анализа.
Петьо Блъсков: На фактите. Точно това. Аз … от гледна точка на фактите в момента. Искаш ли факти? Ако искаш факти веднага ще ти…
Георги Лозанов: Защото ние можем да влезем във всяка конкретна тема,н о в тези 2 минути имаше смисъл да видим някакви процеси, общи, доколкото ги има, се случват в медиите е и то от аналитична гледна точка, а не някак си от своите … и своите вътрешни…
Петьо Блъсков: Най-важната гледна точка в момента, според мен е това, че се говори в България за пропадане на авторитета на журналистиката. Преди 10 г. България е била също на 78-о място, според оценката на „Freedom house”,преди 10 г. и продължава да си е на това място, така че проблемът не е днес. Той си е отдавнашен. Кога бяха тогава посланиците, европейските,да попитат, защо в България почти 100 % е монополът на ВАЦ? Защо не попитаха тогава?
Водеща: Вървим към финал. Нещо такова финално, всеки от вас да каже, като…
Георги Лозанов: Аз също смятам, че процесът е стар. Процесът е свързан с известно обезценяване на журналистиката и доверието в нея. 2012-а се усети много силно това нещо и заради това и по тя на закона и по пътя на други механизми, изисква доста сериозно пренареждане на медийната среда и на разбирането ни за нея.
Петьо Блъсков: България има един орган. Казва се КЗК. Този орган е най-корумпираният орган в държавата.
Водещ: … и излизаш с такова обобщение…
Петьо Блъсков: И този орган трябва да внимава какво се случва на медийни пазар, какво се случва, а не да си прави оглушки.
Водещ: Какво се случва?
Петьо Блъсков: Когато дойде…
Водещ: Ако е разгромен този монопол,когато вие сега няма…
Петьо Блъсков: Сега трябва да внимава, да не се случи друг.
Водещ: Какъв? …
Петьо Блъсков: Може да дойде нов ВАЦ. Може някоя друга медийна групировка да се опита да постигне този монопол. Това е едно.
Георги Лозанов: Аз пък мисля, че излизането на големите външни…
Водеща: Трябваше да сме приключили отдавна.
Георги Лозанов: … външни инвеститори от нашия пазар, което стана през последните 2-3 г., не е в полза на независимостта и на стабилността на медиите в България.
Петьо Блъсков: Като дойдоха вътрешните инвеститори?
Георги Лозанов: Т тогава стана сложно. Тогава стана сложно…
Водеща: Финал, финал. Много навлязохме във времето на новините, а този разговор…
Водещ: Разговор с продължение…
Петьо Блъсков: Много сериозен разговор.
Георги Лозанов: Ние … продължаваме да говорим…
Водеща: … слушаме част от вашия разговор, обаче сега зрителите трябва да чуят и видят новините.          

в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА | 18.12.2012

Или защо секторът загърбва правилата за независимост и свобода

Имате ли усещането, че медиите сякаш са се превърнали в глашатаи на властта? Гръмогласно и самодоволно съобщават факти от една действителност, която не прилича на тази, в която живеем. По-често загърбват проблемите на хората и се крият зад карнавалната маска на забавлението и фриволността. Сякаш всички сме герои от риалити формат и живеем в два паралелни свята. Медиите престанаха да са онова криво огледало, в което се отразяват грешките и недостатъците на властта. Престанаха да са коректив и флагман за позитивна промяна. Все по-рядко са трибуна на гражданското общество. Тъкмо обратно, точно както в света на приказките, медиите позволяват на властта да се чувстват самодоволно и самовлюбено. А от това в крайна сметка губят всички – и хората, и политиците, и самите медии.
Заплахите пред свободата и независимостта на медиите в България са сред най-често дискутираните теми напоследък. Регулацията на медиите е загубила принципните си ориентири: от една страна, всички споделяме убеждението, че свободата на словото и независимостта на медиите са важни ценности, от друга, има конфликтни интерпретации за съдържанието на тези ценности, а какви политики са необходими за постигането им остава съвсем неясно.
До тези констатации са стигнали трима изследователи – Даниел Смилов, Георги Ганев и Ружа Смилова от Центъра за либерални стратегии. На базата на резултатите от международния изследователски проект МЕДИАДЕМ, който анализира медийната регулация в България и в още 13 членки и кандидат-членки на ЕС, екипът на Центъра за либерални стратегии е подготвил доклад с препоръки за насърчаване свободата и независимостта на медиите в България. Той се фокусира върху три основни теми: държавното финансиране на медии – частни и обществени, етични стандарти на професията, концентрацията и прозрачността на медийната собственост.

Политически влияния

Според авторите на доклада анализът на медийния пазар от началото на 2000 г. до днес показва, че политическите партии преминават през период на криза, която води до забележимо отслабване на прекия политически натиск над медиите. Той бива заменен от по-фини форми на влияние. Политическите партии се опитват да запазят близките си връзки с медиите не чрез пряк контрол върху обществените медии, а най-вече чрез финансиране и даване на лицензи на политически свързани бизнесмени.
За разлика от 90-те години, когато политическите играчи се опитват да доминират медиите, тясната връзка между медии и политика през последните няколко години става чрез взаимно привличане, сложни корпоративно-политически игри, а понякога и с открито сливане между политически играчи и медии – например партия "Атака" – тв предаването "Атака".
Според изследователите формулирането и прилагането на медийни политики е все по-зависимо от политически свързани корпоративни интереси. Това е добре илюстрирано от практиката по издаване на лицензи на медийните регулатори – независимият Съвет за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Тази тенденция продължава да се задълбочава и през противоречивия, оспорван и бавен процес на дигитализация, анализиран подробно от изследването в рамките на проекта МЕДИАДЕМ.

Корпоративна зависимост

Като главни структурни проблеми на медиите в България докладът на Центъра за либерални стратегии отчита медийната собственост, нейната непрозрачност и прекомерната й хоризонтална и вертикална концентрация. Авторите на изследването обръщат внимание, че по отношение на всички видове медии няма специални правила срещу прекомерна концентрация на медийния пазар, нито са въведени специални тестове за медиен плурализъм при определяне на злоупотребата с господстващо пазарно положение на медийния пазар. Такава злоупотреба се установява от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която има пълни права да решава, без да прилага никакви специални тестове, отнасящи се специално до медийните пазари, нито е длъжна да се ръководи от някакви специални изисквания към медийната пазарна среда.
Въпреки че медийният пазар в България се характеризира с присъствието на множество медийни компании, липсва истинско разнообразие на съдържание. Това само отчасти се дължи на нарастващата концентрация на медийна собственост и на влиянието на бизнеса и политическите партии върху медиите. Самите медии също имат своята роля в този процес – притиснати от падащите тиражи и от конкуренцията за пазарен дял, различните медийни компании започват все повече да произвеждат повтарящо се съдържание и идентични медийни формати. Нещо повече – то се характеризира и с растяща таблоидизация и с подмяна на сериозните анализи с т.нар инфотейнмънт – поднасянето на информация под формата на забавление.
Силната конкуренция, парадоскално, не повишава качеството на журналистическия продукт, нито е увеличила плурализма и разнообразието на медиите поради широко разпространените и още разрастващи се практики на автоцензура и търговия с влияние. Ниските стандарти оказват влияние не само върху журналистите, но и върху редакторите и издателите – заради спадащите печалби те често се поддават на корпоративен натиск от бизнес кръгове. По-нататъшен източник на натиск върху журналистите са нездравите връзки между пресата и електронните медии в България, от една страна, и ПР и рекламните агенции, от друга, се казва още в доклада.

ПРЕПОРЪКИТЕ ОТ ДОКЛАДА

1. Осигуряване на по-строг контрол върху информацията за собствеността на печатните медии, която ежегодно се подава в Регистъра на печатните издания, воден от Министерството на културата. Да бъдат въведени и прилагани градирани глоби и други административни санкции за неподаване, както и за подаване на неточна информация към този регистър. Да бъде помислено и за прехвърлянето на този регистър към Министерството на правосъдието, където подобни регистри се водят относително по-добре – с по-добър административен капацитет и експертиза.
2. Препоръчва се въвеждането и прилагането на разпоредби в Закона за защита на конкуренцията, които се отнасят специално за медийния пазар – като ясни прагове на хоризонтална и вертикална медийна концентрация, както и прагове за притежаване на различни видове медии от една компания. Също така да бъде въведен тест за медиен плурализъм, който задължително да бъде прилаган от КЗК при определяне на злоупотреба с господстващо положение, при купуване и сливане на медийни компании.
3.Правила за финансирането на медиите – един от най-проблемните въпроси в българските медии е тяхното финансиране. По отношение на пресата няма ограничения относно източниците или собствеността на капиталите, инвестирани в медийни компании, а непрозрачното финансиране на медиите излага сектора на опасност от навлизане на сенчести капитали, които използват медиите за прокарване на други свои и чужди бизнес интереси, като практикуват търговия с влияние, черен РR срещу конкуренти и т.н. Финансовата криза допълнително усложни ситуацията, като свали тиражите и печалбите, което постави пресата в зависимост от индиректно държавно финансиране (чрез финансирани от държавата реклами) и съмнителни капитали. В резултат на това в пресата се разпространяват практиките на търговия с влияние и все по-благосклонно отразяване на управляващите.
4. Авторите на изследването апелират за въвеждане и на ясна регулация на политическата реклама в медиите и гарантиране честното медийно отразяване на предизборните кампании. В България практически няма никакви ограничения за достъпа на партии и политици до пресата както по време, така и извън предизборни кампании. Частните електронни медии също не са регулирани и макар да има известни изисквания към съдържанието на програмите, те не касаят политическата реч. Това е задача на саморегулаторните механизми като Етичния кодекс на българските медии. Има само някои правила, които касаят политическите кампании, и те са идентични с тези за пресата: рекламата в пресата и ефирното време се предоставят при идентични и предварително заявени условия на всички партии и кандидати.

Стр. 6 

TV7 I 18.12.2012

КУЛТОВОТО ШОУ „СБЛЪСЪК” СЕ ЗАВРЪЩА В ЕФИРА НА TV7 ПРЕЗ ФЕВРУАРИ 2013

ВИТОМИР САРЪИВАНОВ И МАЯ КОСТАДИНОВА СА НОВИТЕ ВОДЕЩИ
НА СУТРЕШНИЯ БЛОК „ДОБРО УТРО, БЪЛГАРИЯ!”, МИА САНТОВА И ВАЛЕНТИНА ВОЙКОВА – ЛИЦА НА NEWS7

Днес TV7 обяви новите лица и програми на телевизията, които ще стартират през 2013 година. Към програмата на най-динамично развиващата се телевизия в България се присъединяват предавания на „Междинна станция” и продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов. Самите те се завръщат на екран с култовото телевизионно шоу „Сблъсък”, което се очаква да тръгне в ефира на TV7 до средата на февруари. Отново тогава уикенд програмата на TV7 ще бъде обогатена и с лица и рубрики от вече добре познатата “Станция Нова”.
TV7 обяви още и подготовката на риалити, което успешно ще конкурира като мащаб и реализация утвърдени международни формати. Продуценти, както и лица на този формат, ще са отново Иван и Андрей.
Друго познато лице от екрана – Витомир Саръиванов, главен редактор на Big Brother през последния сезон, също ще се присъедини към екипа на TV7. Своя телевизионен опит Вито ще сподели не само в новините, но и с екипа на новия риалити формат. Едно от най-популярните телевизионни лица ще казва „Добро утро, България!” от ефира на TV7 заедно с Мая Костадинова. Брюнетката е добре позната от от телевизионния ефир като водеща на предаването за разследваща журналистика „Код: Криминално”. В новата си роля двамата ще събуждат зрителите на телевизията всеки делничен ден от 7 януари догодина.
Николай Бареков обяви и новите водещи на централната емисия новини в новия канал News7 – Миа Сантова и Валентина Войкова. Миа Сантова е добре познато телевизионно лице, в момента води „Уикенд с Миа Сантова” по TV7. Валентина Войкова е водеща на предаването „Хрътките” за разследваща журналистика.
„Новините около TV7 не стихват. Имаме големи планове за развитието на телевизията за следващата година и поради тази причина привлякохме утвърдени професионалисти като Иван и Андрей, Мая и Вито, Валентина. Аудиторията на канала ще бъде приятно изненадана от подготвените промени и, убеден съм, амбициозните проекти на TV7 ще привлекат много нови зрители към програмата на канала”, коментира новите проекти Николай Бареков, изпълнителен директор на групата канали TV7, Super 7 и News7.

За TV7:
Гледайте TV7 в национален ефир и в реално време на сайта на телевизията: http://tv7.bg, посетете Facebook страницата: www.facebook.com/TV7Bulgaria, или споделете Вашите новини на e-mail: news@tv7.bg или телефон 0886771774.

За „Междинна станция”:
„Междинна станция” е създадена през 2001 от Иван Христов и Андрей Арнаудов. Първоначално компанията се занимава с продуциране на телевизионни програми, а днес организира и редица събития, промоционални кампании и други. През годините е осъществила телевизионни продукции като „Сблъсък”, „Десетте най”, „Това го знае всяко хлапе!”, “Хипнотизаторът”, „Мюзик айдъл” 2, “Мюзик айдъл” 3, „Рекламна пауза”, „Déjà vu”, „Градски легенди”, „Шоуто на Иван и Андрей”, „Станция” Нова”, „Разбий Иван и Андрей”, „Почивна станция”, „Турболига”, „Специалистите”, „Всяка неделя”, „Падащи звезди”, „Da li si pametniji od đaka petaka?”, „Naj od naj”, „Рекламна пауза” за български и чужди телевизии.

За Мая Костадинова:
Мая Костадинова е едно от лицата на разследващата журналистика на bTV. Тя е водеща на предаването „Код: Криминално” от самото му създаване в телевизия PRO.BG и след това в преминаването му в bTV. За съществуването си от две години и половина предаването печели близо десет награди, като две поредни години печели наградата за разследваща журналистика „Вероника Герин”. Мая се занимава с телевизионна журналистика повече от десет години.

За Витомир Саръиванов:
Витомир Саръиванов е главен редактор на Биг Брадър през последния сезон и е едно от знаковите лица в ефира на Нова телевизия, бил е водещ на „Островът на изкушението”, „Здравей, България”, „Сблъсък” и „Рулетка”. Биле и изпълнителен продуцент на „Стани богат” и „Сделка или не”.

За Валентина Войкова:
Валентина Войкова е популярна телевизионна водеща от години. Звездата й изгрява в сутрешния блок на БНТ, след което става водеща на централната емисия новини в PRO.BG, а по-късно и водеща на предаването „Хрътките” по bTV. Наскоро се снима и в игрален филм. През 2009 е избрана за Мис ТВ Чар – награда, която посвещава на целия екип на новините. 

в. Труд | Иван ДИМОВ | 18.12.2012

Външно пише бяла и зелена книга

United Partners I 17.12.2012

Министерство на външните работи на Полша (www.msz.gov.pl), чрез своите представителства по света, стартира най-мащабната досега дигитална кампания в Полша

Всички 340 посолства и консулства на Република Полша по света се сдобиват с нови уеб портали. Новите сайтове са унифицирани, с нова информационна рамка, по-лесни за навигация, с модерен дизайн и са преведени на 42 езика, включително на китайски, арабски и арменски.
Воден от основното послание на министерство на външните работи на Република Полша: „Да служим на Полша, да градим Европа, да разберем Света”, посланикът на Република Полша в България – Н.Пр. г-н Лешек Хенсел, споделя по повода: “С обновените уеб портали, всички посетители имат възможност да получават сега по-навременна информация за полската външна политика, нашата страна, култура, история, икономика”.
Сред новостите на сайтовете е и наличието на мултимедийна секция с видеа. За първи път, министърът на външните работи на Република Полша, г-н Радослав Шикорски, отговаря във видео на въпроси задавани от потребители.
Новите уеб портали имат и нови адреси. Страницата на дипломатическата мисия на Полша в България е достъпна на: http://www.sofia.msz.gov.pl/bg.
Успоредно с това посолството демонстрира готовност да разговаря с граждани и през социалната мрежа Twitter: http://twitter.com/PLinBulgaria. 

БНТ, Денят започва | 14.12.2012 

Гост: Даниел Смилов, Център за либерални стратегии

Водещ: Продължаваме със следващата тема в предаването, а тя е свързана с медийната свобода, медийната ситуация в България, не само в България, разбира се, но това, което нас ни интересува най-много, това е нашата страна. Това е нормално. Наш гост е Даниел Смилов от центъра за либерални стратегии. Добро утро.
Даниел Смилов: Добро утро.
Водещ: Вие работихте по един проект, който изследва медийната ситуация в няколко държави. Излязохте с препоръки, нали така?
Даниел Смилов: Да. Става дума за европейски проект, който покрива 14 европейски държави, 12 от тях членки на ЕС и Хърватия, която догодина се присъединява и също така Турция, така че широка палитра от държави, които общо взето, дават представа какво става в целия ЕС и в Европа като цяло. Проектът е доста интересен. Има доста материали. Той е интересен и от академична гледна точка, защото имаме доклади по ситуацията във всяка една от тези 14 държави. Също така имаме и сравнителни доклади по общи теми като да речем, публичния сектор, публичните медии, как са регламентирани, какво става с новите медии, каква е журналистическата етика, така че на нашия уебсайт, на центъра за либерални стратегии, има линкове към сайта на проекта, където всичките материали могат да бъдат видяни. Те са доста интересни. Но днес правим дискусия, която е повече фокусирана върху политиките, които предлагаме на базата на този академичен продукт. Част от тия политики са насочени специално за България. Предполагам, че те ще представляват по-голям интерес. Част, разбира се, а общи. Те са адресирани повече към европейски институции. Така че има два типа проблеми Едните са по-общи, другите са по-локални.
Водещ: Дайте малко да концентрираме информацията. За мен въпросът свободни ли са медиите в България, е леко безпредметен, но да го перифразираме така. Доколко са свободни медиите в България? Какво показва вашето изследване?
Даниел Смилов: Да. Ние не стоим особено добре в общия контекст. Когато започнахме проекта,, да речем, имаше държави с много горди традиции като Великобритания, с BBC регламентацията на техните медии. Докато свършихме проекта, там се появиха също много сериозни проблеми. Знаете за доклада на комисията „Левинсън” и всичко това, което стана около групировката „Мърдок”. Така че това, което се вижда е, че проблеми има навсякъде. Не са само у нас, което от една страна е добре. Това обаче не означава, че трябва да подценяваме ситуацията в страната. Това, което мен ме притеснява е, че у нас, като че се стигна до една точка на насищане, спрямо желанието за реформа, фрустрация в някакъв вид, че едва ли не, нищо оттук нататък позитивно не може да се направи, което ми се струва, че е опасно и има възможност за смислени реформи, които си струва да се обсъдят и в някакъв момент да се приемат. За да бъда малко по-конкретен, какво притеснително в България, да речем, в сравнителен план? Едно нещо, което много е било обсъждано, това е т. нар. проблем с концентрацията. Концентрацията сама по себе си, не е толкова проблем, защото има европейски държави като Естония, в които има, да речем, 2 основни медийни групировки. Говори се за олигопол, но проблемът при нас е комбинацията между тази концентрация и определен тип медийна култура, който води до силен проправителствен уклон в някои от медиите и една среда, която е силно проправителствена. Това е притеснително. Ние имахме примери, да речем при предните парламентарни избори как в рамките на просто след деня на изборите, основни медийни играчи смениха диаметрално позицията си. Това е притеснителното. Комбинацията между този тип медии и концентрацията. За нас води до проблеми.
Водещ: …
Даниел Смилов: Трябва нещо по този въпрос да се направи. Това, което ние препоръчваме, са две неща. От една страна, пак нещо, което много е говорено. По-голяма прозрачност в собствеността, защото, ако трябва да се справи човек с проблема на концентрация, първо, трябва да е ясно каква е структурата на собствеността в медийния сектор. Едно предложение, което ни се струва разумно, е да се помисли дали е редно, компании да бъдат притежавани от офшорни фирми, което е инструмент за прикриване всъщност на следите на парите. Може би си струва да се погледне регламента в банковия сектори да се види дали не може някои практики да се приложат в медийната среда. Другото е, разбира се, политиката на конкуренция и регулацията на конкуренцията в медийния сектор. У нас нямаме специален режим, който да контролира конкуренцията в медиите. Те са оставени наред с другите бизнеси, фирми и се регламентират от КЗК.
Водещ: Такава е американската практика. Ако ми позволите един финален въпрос за край на нашия разговор. Правите извод, че директният политически диктат върху медиите се заменя от доста по-фини методи. Кой е най-уродливият , от ваша гледна точка, начин за натиск върху журналистите в България?
Даниел Смилов: Тези фини метод водят всъщност до нагаждане, от страна на медиите, към политическия сектор, водене на проправителствена политика. Разбира се, финансирането има вина за това. Финансиране, което могат да качат по пътя на рекламата, чрез държавни предприятия … определени издания. Това е един механизъм, за който трябва да се помисли и да има далеч по-голяма прозрачност, по отношение на този механизъм и по-ясни правила
Водещ: Добре. Благодаря ви.
Даниел Смилов: Благодаря.
Водещ: Въпреки че не бяха никак радостни изводите и информациите, които споделихте с нас. Даниел Смилов за доклада с медийната ситуация в Европа и България.         

Списание EVO I Ася МОЛЛОВА I 13.12.2012

Брой 3 на списание EVO е тук и гарантираме, че ще ви е трудно да решите кой материал в него да прочетете първо!

Оптимизацията и развитието са ключови и за най-добрите автомобили – вижте представянето на 8 поколения Porsche и още три статии за легендарната марка! Включително новото 911, натъпкано с техника. Шедьоврите, които ще възкресят британската автомобилна индустрия – новите Range Rover, Aston Martin и Jaguar F-Type. И не само те! Ще ви очароваме с уникален тунинг на Jaguar XJ220 – един от само 281 произведени в света, оценен на 500 000 евро.

Тествахме най-мощната и бърза дизелова Astra – моделът Bi-Turbo, ще ви покажем как се държи тя по наши пътища. Седнахме зад волана и на CLS63 AMG Shooting Brake, Opel Mokka, Chevrolet Tahoe и още 7 интересни автомобила! И не може да пропуснем премиерата на новия McLaren P1 – с много страхотни снимки!

Връхлетете с пълна скорост върху новия брой – обещаваме, че EVO ще направи празниците ви още по-страхотни!

сп. PC World | 13.12.2012

Трудно е да се повярва, но тази година PC World навършва 20 години от съществуването си на българския медиен пазар. Факт е, че през октомври се навършиха точно две десетилетия от появата на първия брой на списанието през 1992 г., а в света на информационните технологии това си е цяла вечност, през която много ИТ компании, издания и медии имаха време да изгреят и да залязат. Така или иначе, PC World България продължава да е тук, следвайки мисията си да ви помага както може във взаимодействието с информационните технологии у дома, в училище или на работа.
В настоящия юбилеен брой обаче ще свалим водещия акцент от тази помощ (без обаче да я пренебрегваме) и ще го оставим за историята.
Ще започнем с историята на вашето любимо списание и основните моменти от развитието му през годините, като я допълним с мнението на един от водещите мениджъри на "компанията майка" (IDG Communications), макар и без да се увличаме в твърде много подробности. Подробностите сме запазили за хай-тек ретроспекцията, в която ще "преговорим" най-значимите иновации в сферата на компютрите и информационните технологии, някои от които вероятно са само бегъл спомен в съзнанието на по-младите читатели на PC World. Ще допълним този ретро поглед на редакторите ни с гледните точки на специалисти на някои водещи компании в ИКТ сферата, както и с мненията на онези от вас, които са имали добрината да споделят впечатленията си с нас. Разбира се, няма да се отдаваме само на сантименталност към миналото, а ще обърнем внимание и на настоящето, както и на бъдещето – така както го виждаме ние, нашите колеги от западните издания на списанието и водещи "футуролози".
С Всичко това оформяме малко по-различен от обичайното брой на дигиталното списание. Както вече споменах, не сме пренебрегнали съвсем традиционните материали в основните рубрики от изданието, но все пак решихме да се придържаме към идеята, че краят на годината е подходящ момент да поизлягаме от ежедневието, да си поприпомним миналото и да погледнем в бъдещето. Не че не се опитваме да го правим и в други "подходящи" моменти, но се надяваме този път да сме ви поднесли информацията по по-забавен и занимателен начин от обичайното. Ако пък случайно сме пропуснали нещо важно, ще го наваксваме през следващата година както на сайта, така и в дигиталното издание на PC World.
Благодаря от сърце за критиките, взискателността и подкрепата Ви през всичките тези години! Приемете в аванс, от името на целия екип на PC World, най-сърдечни пожелания за весела Коледа и щастлива Нова година!

Стр. 1

20 години PC World

Историята на IDG България, и списание PC World България

сп. PC World | 13.12.2012 | 00:01 | Стр. 6, 7, 8, 9
В началото на 90-те години на XX век International Data Group (IDG) Communications, най-голямата световна медийна й в сферата на информационните и комуникационните технологии, решава да разшири своята дейност на Балканския полуостров. Една от основните причини е падането на желязната завеса и отварянето на държавите от бившия социалистически лагер към възможностите на западните пазари. За да реализира това разширение в България, Патрик Макгавърн, който е основател и собственик на IDG Corporation, провежда редица срещи и разговори у нас, a изборът му пада върху представители на издателство "Техника". В резултат на 20.11.1990 г. се създава съвместното дружество между IDG Corporation и издателство "Техника" с директор Татяна Хинова.
На 18 януари, преди 20 години, излиза първият брой на в. Computerworld. Във връзка с пускането му Хинова разказва: "В официалната абонаментна кампания събрахме 2130 платени абонати и на 18.01.1991 г. излезе първият брой на в. Computerworld. Живях 4 дни на хотел във Враца в зверски студ, докато се отпечата с безброй проби, защото мастилото течеше по гланцовата хартия. На 17.01.1991 г. късно вечерта най-после се отпечата, взех последния влак с 4 пакета с голи ръце (някъде си бях загубила ръкавиците) и на следващия ден сутринта го раздадохме по РЕП-овете на "Славейков" и дадохме интервюта по радиото и телевизията." Първата редакционна колегия включва: Снежина Баджева, Анна Бакалова, Румяна Ковачева и Цветана Съмналиева.
През 1992 г. излиза и първият брой на списанието PCWorld, насочено към крайните потребители. През 1996 г. съвместното дружество става 100% притежание на IDG. През 1997 г. е пуснат информационният портал IDG.BG.
През 1998 г. излиза първият самостоятелен брой на специализираното българско издание в областта на мрежите и телекомуникациите Network World България.
През 1999 г. стартира първото събитие, организирано от IDG България – български финансов форум. Бизнес конференциите се превърнаха в най-успешната бизнес линия на медията. През 2003 г. Татяна Хинова заема регионална позиция в анализаторската компания на IDG – IDC. Начело на издателството застава Бисер Боев.
От началото на 2005 г. IDG България започва да издава сп. CIO, ориентирано към ръководителите на информационни отдели, мениджърите на проекти по създаване, внедряване и развитие на информационни системи, изпълнителни и ресорни директори, ангажирани с изграждането на информационната инфраструктура.
През 2006 г. IDG България е закупена от "Икономедиа" и става част от най-голямата група за бизнес медии в страната, издател на вестниците "Дневник" и "Капитал", и продължава дейността си като самостоятелно дружество под името ICT Media.
Днес ICT Media е притежател на изключителните лицeнзионни права за търговските марки на IDG Communications на територията на България.
В момента ICT Media предлага четири периодични печатни издания, организира девет бизнес конференции годишно, а основните сайтове, които поддържа, са седем.
***
1992
В началото на септември 1992 г. излиза първият брой на списание PC World. По това време то се нарича PC & Mac World и с това наименование излиза до 1995 г., когато се превръща в PC World.
1994
По време на Есенния технически панаир в Пловдив същата година стартира първото издание на годишната софтуерна изложба под егидата на сп. PC World, която на практика се превърна в единственото специализирано изложение за софтуер у нас. През годините изложението спомогна стотици български софтуерни фирми да намерят нови клиенти и да сключат успешни сделки. На изложението през 2008 г., което за първи път се проведе в рамките на БАИТ Експо, се представиха 30 известни софтуерни фирми на площ 300 кв. м. Въпреки че с развитието на Интернет технологиите нейният формат постепенно загуби релевантността си, през годините изложбата изигра важна роля за развитието на софтуерната индустрия у нас.
1996
През септември 1996 г. за поредната софтуерна изложба излиза и първият български софтуерен каталог на PC World. През 2010 г. той беше издаден изцяло в дигитален формат, преди да стане част от портала IDG.BG
1999
През януари 1999 г. излиза първият брой на PC World, придружен със CD. Този новаторски за времето си ход, чийто пример по-късно е последван и от редица други издания, вдига тройно тиража на PC World в България само за 4 месеца – от 6000 на 18 000 броя. Няколко години по-късно CD-то става DVD, а ежемесечната колекция с безплатни софтуерни програми е важна част от PC World и досега.
2000
От 2000 г. стартира сайтът pcworld.ba, като още от самото начало екипът започва да публикува онлайн и пълното съдържание на списанието веднага след излизането на печатното издание. Достъпът до каченото в сайта съдържание на списанието остава безплатен и за Интернет аудиторията, като постепенно формира един от най-големите архиви на специализирано издание – сега достъпен за абонатите на дигиталното списание.
2008
В началото на лятото на 2008 г. стартира онлайн проектът FanWorld , посветен тогава на европейските футболни финали, с идеята да предложи удобна пресечна точка за феновете на футбола и технологиите, с много забавления, игри и томболи. Този подсайт вече се превърна в традиция и радва почитателите на спортно-технологичните забавления на всеки две години – по време на световните и европейските първенства по футбол.
2011
През януари 2011 г. след едномесечни тестове заработва мобилната версия на сайта – m.pcworld. bg, която може да се ползва от всички телефони с връзка с Интернет. Малко по-късно заработват и Facebook страницата на изданието, както и мобилното приложение за по-лесно четене от Android устройства, което е свободно достъпно за сваляне в магазина Google Play .
2012
PC World България отбелязва поредния важен етап в еволюцията си, като се превръща в първото дигитално ИТ издание на България. От началото на годината то се разпространява само в тази сравнително нова за българския медиен пазар форма, която всъщност е точно копие на досегашния печатен вариант на изданието. С дигиталния вариант на PC World читателите и партньорите на списанието могат да се възползват от редица безспорни предимства, като незабавен и повсеместен достъп, светкавична доставка на всеки нов брой, редица нови интерактивни функции и възможности за правене на екологичен безхартиен архив на пълното течение на списанието, както и на съдържание по избор от обичайната ежемесечна софтуерна подборка към него. Тъй като дигиталното издание е достъпно онлайн, елиминирани са всички обичайни ограничения, свързани с отпечатването и разпространението на печатните медии. А това прави съдържанието на PC World лесно достъпно за практически неограничен брой читатели, като в същото време запазва всички традиционни предимства на списанието.
Въпреки редицата безспорни предимства на новия формат, елиминирането на печатния вариант на списанието за мнозина е рискована стъпка. До този момент обаче очакванията на скептиците не се оправдават. Доказателство за това са растящият брой абонаменти, който вече надхвърля абонаментите за хартиеното издание от последните години, както и вашият несекващ интерес, придружен с много въпроси, конструктивни критики и предложения. Дали изданието е на прав път, разбира се, все още предстои да стане ясно със сигурност, но увереност ни вдъхва и един от топмениджърите на "компанията майка" IDG, който при последното си посещение в България отдели малко от времето си, за да отговори на няколко въпроса специално за вас – читателите на PC World.

Стр. 6, 7, 8, 9 

Dnevnik.bg I 13.12.2012

На 5 декември 2012 г. се проведе традиционното Коледно PR парти, организирано от Българско дружество за връзки с обществеността. Посветено на коледна swing тематика, партито събра на едно място представители на PR агенции, компании, НПО и млади практици. Приветствие и пожелания за много нови партньори и успехи даде в началото д-р Александър Христов, Председател на БДВО. Вечерта продължи с много настроение, танци и приятни приказки между родните комуникационни специалисти.

Коледното Swingin’ парти бе сцена за изява и на младите практици в бранша, които гостите на партито имаха възможност да купят за един работен ден. Участие в аукциона "Купи талант за един ден" взеха шест млади дами и един джентълмен, представители на водещи PR агенции у нас. Това бяха Адриана Василева от IntelDay Solutions, Албена Милошева и Десислава Ангелова от All Channels Communication Group, Гергана Николова от CIVITAS България, Десислава Виткова от Go Green Communications, Иво Йотов от ROI Communication и Марта Маринова от United Partners.
Събраните от търга средства БДВО ще инвестира в професионалното развитие на бъдещите PR експерти, като им осигури обучения и професионална литература.

Гостите на партито бяха изненадани с няколко специални коледни подаръци. Късметлиите на вечерта получиха спа уикенд за двама в новооткрития хотел "Камелия" в Пампорово, осигурен от Дивайн Травел, както и специални подаръци за дома и офиса от Пощенска банка.

Хубавото вино бе осигурено от Мидалидаре, а за сладките изкушения се погрижиха 1001 рецепти. За доброто настроение на гостите се погрижиха и любезните домакини от Swingin’ Hall.

Оригинална публикация

Делтасток I 12.12.2012

Новата промоция „КОЛЕДЕН БОНУС“ е замислена като финансов стимул за нови и настоящи клиенти на Делтасток и възможност да увеличат капитала си за търговия с 30%.

Всички нови клиенти на Делтасток, които открият реална сметка за търговия чрез платформите Delta Trading или MetaTrader 4 и я захранят със средства преди 31 декември 2012 г., имат право еднократно да получат 30% бонус върху своя депозит, или до 500 EUR. Настоящи клиенти също могат да се възползват от промоцията, ако внесат средства по сметките си.
Бонусът може да бъде използван за търговия на марджин до 28 февруари 2013 г., след което ще бъде удържан от сметката за търговия. Участниците в промоцията могат по всяко време да теглят печалбата, реализирана чрез използване на бонуса.
Прилагат се Правилата и условията на промоцията.