в. 168 часа | Красимир БОЕВ | 05.06.2012 | 00:01 | Стр. 52, 53
- Добрина, пушиш ли?
- Пуша, но смятам, че трябва да дадем шанс на новия закон. Не мога да си обясня защо, като отидем някъде в Европа или Америка, нямаме никакъв проблем да се съобразяваме с правилата. Свикваме на втория час и влизаме в ритъм. А тук се борим на всяка цена да ни е позволено всичко, което ни се прави. Разбирам притесненията на собствениците на заведенията, но нека поне опитаме. Мисля, че в Хърватия въведоха подобен закон, но след това го отмениха. Проблемът е изключително дискусионен, все едно да дебатираме добри шофьори ли са жените. Това са вечни теми. Ако го закъсаш в разговор или в предаване, винаги може да опреш до тях и пак да си актуален.
- Пушачите за пореден път доказаха, че са силно лоби и няма да се дадат без битка. Наистина ли новият закон нарушава личната им свобода и има дъх на соцпопулизъм?
- Имаше доста коментари в тази посока във Фейсбук страницата ни. Не вярвам на един пушач в България да му се пуши повече, отколкото на този в Америка. Всичко е въпрос на психологическа нагласа. Никой не ни е забранил този навик, просто не можем да го правим на определени места. Леко съм скептична в сериозния успех на закона. Поне в началото ще бъде много трудно.
- Цигарите са втората най-обсъждана тема. Първата е земетресението. Появиха се упреци към БНТ, че е реагирала твърде късно за разлика от държавното радио.
- Не бих искал отговорът ми да изглежда като оправдание, по-скоро ще обясня фактите. Винаги когато има изключителност в събитие като земетресението, първи са радиата. Телевизията не може да надмине едно радио, ако изпълни своите ангажименти да покаже картина и коментар на събитието. Ние бяхме първите, които пуснахме надпис в ефира на БНТ и направихме пряко включване от Перник. В 5 сутринта вече имахме екип в БАН, където да обяснят повече за труса.
- Хората сигурно си представят, че в телевизиите има екипи през нощта, които да реагират на подобни ситуации. Как е в действителност?
- Важно е да обясним на зрителите, че големите национални телевизии не са 24-часови новинарски канали.
В България нямаме ВВС и CNN. Въпреки това ние имаме подготовка да реагираме по най-бързия начин. На стената всяка седмица имаме график с нощни дежурства за репортер, оператор и техник, които трябва да реагират в извънредна ситуация.
Но едно е да разполагаш с план "Б" при извънредна ситуация, и съвсем друго е да имаш преки новинарски емисии през нощта. В тази връзка е предизвикателство за една телевизия да задвижи цялата машина. Не приемам да се използва въпросната критична ситуация като повод да се пуснем в луда надпревара кой ще е първи. В бързането могат да бъдат допуснати грешки, които да костват много на хората. Трябва да си изключително прецизен и да предадеш на зрителите максимално точна информация.
- Ти какво направи веднага след труса?
- Влязох в интернет, но нямаше връзка. Пет минути по-късно вече се бях заровила в сайтовете. Почти моментално започнахме да се чуваме с останалите колеги и да наместваме пъзела и да решаваме кой къде отива. Един от репортерите ни се беше притеснил сериозно, тъй като живее със семейството си на висок етаж. Колегата тръгнал към вилата си в Ботевград, както са сторили и много други хора от София и Перник.
20 минути след труса му звъннах и той каза, че обръща колата
и се връща. След това отиде в Рударци, където ситуацията беше много тежка. Затова и съм убедена, че реагирахме адекватно. Разбирам хората, които са искали веднага да видят и научат какво се е случило. Но в същото време си мисля, че в толкова критичен момент гледаш да грабнеш детето, жената, майката, близките хора и да излезеш навън. А там какво да правиш освен да слушаш радио.
- В дните след труса някои потърсиха сензацията, а други се скъсаха да ги критикуват. Как се постига балансът между интересното и коректното отразяване на природното бедствие?
- Ще ти отговоря с конкретен пример. Късмет е, че имам колеги като Христина Христова и Радостин Любомиров от спортната ни редакция. Те двамата работиха близо 40 ч, без да почиват. Хриси звучеше притеснено, когато говорихме по телефона. След това в прякото си включване пред силно пострадалата пернишка църква успя да извади най-важните теми от случващото се. Хриси първа се сети да постави въпроса за матурите, а министерството обясни, че няма реална причина да бъдат отменяни. Включихме репортерката ни в "Референдум" и тя разговаря с момиче, на което му предстоеше матура. Детето обясни, че няма да може да се справи, тъй като все още изживява стреса от случилото се. Час по-късно отмениха матурите. Позволявам си да си мисля, че журналистика като тази помага на политиците да преосмислят най-важните решения в подобна критична ситуация. Това е добрата журналистика. Показва човешкото лице на проблемите и ни помага да вземем правилни решения. Тук не търсим жълтото, а конкретния проблем и начините за неговото разрешаване. Това е трудно и се удава на най-добрите репортери. Лично съм го изпитала по време на репортажите ми от Италия.
- Какво видя там?
- Един сринат до основи град. Заминах специално, за да отразя последствията от труса. И сега се сещам отново за въпроса ти за преследването на сензация. Престоях в Италия една седмица, направих репортажи, говорих с десетки хора и усетих личната им драма. Когато се качвах във влака за Рим ми се прииска да се върна там, но вече като доброволец.
Стана ми гадно, че сякаш съм отишла да се поровя в нещастието на хората, да си направя репортажите и да си замина. Сетих се и за една жена, с която разговарях по време на масовото погребение на жертвите. Тя ми каза: "Моля само за това камерите да не си тръгнат". И моментално проумях колко е права. Всяко нещо е събитие и случка, когато камерите са там. Тръгнат ли си, нещата стават по-сложни за хората, които са пострадали и които остават там и след края на репортажа. Една от най-важните ни мисии е да убедим хората, че няма да ги изоставим, след като разкажем за тяхната драма.
- Звучи много добре, но и още по-трудно за изпълнение.
- Не е трудно. Давам пример със село Бисер. Бях там дни след наводнението. Нещата там се получават, въпреки че пораженията бяха много тежки. Кампанията на БНТ, фирмите и дори обикновените хора все още работят усилено да върнат живота на хората, които изгубиха всичко само за един миг.
- Нали знаеш, че винаги около подобна масова благотворителност се появяват слухове, че някои са по-подпомагани от други, че изчезват пари, храни, дрехи…
- Не мога да съдя пострадалите хора за тяхната реакция след ужаса, който са изживели. Убедена съм, че сега много хора се грижат прецизно за правилното разпределение на събраните пари. Въпросът е, че всеки човек сякаш има различни нужди, след като е пострадал. Някой може да каже, че е изгубил много ценен лаптоп и в това няма нищо лошо, но сякаш има други по-важни проблеми за решаване в началото. Сложна е оценката за това кой какво е загубил и от какво се нуждае. А има и случаи, когато частните дарители искат да помогнат на конкретен човек. И тогава околните остават с впечатление, че са пренебрегнати.
- Как оценяваш реакцията на хората след земетресението?
- Струва ми се, че пораженията не са толкова страшни, колкото хората бяха уплашени.
Възмущават ме усилията на гадателки и екстрасенси да нагнетяват излишно напрежение Вълнува ме и въпросът за усилията ни да помогнем в този момент. След убийствения трус в Италия се вдигна огромна доброволческа вълна. Там имат цивилни структури, наподобяващи Гражданска защита. Хора от цяла Италия се бяха събрали да помагат на своите съграждани. Бях в Америка, за да направя филм за доброволчеството, който ще бъде показан на 25 юни. Видях уникални неща.
- В България също има хора, които искат да помогнат. Но как биха могли да го направят?
- Наистина има огромно желание, но организацията ни не е на най-доброто ниво. А има толкова начини. Най-простото е да създадем един сайт, какъвто видях в САЩ. Влизаш в сайта и отиваш на календара, където се осведомяваш по дни и часове къде може да си полезен.
При възникване на критична ситуация също в сайта научаваш с какво може да си полезен. След природно бедствие има определени етапи за справяне с щетите и в тези етапи се търсят различен тип специалисти и доброволци. След като се върнах от Италия, наистина се обадих да питам дали мога да се върна като доброволка. Обясниха ми, че в конкретния момент нямат нужда от мен. По-добрата организация не само ще увеличи чиелеността на доброволците, но и ще помогне за издирването на точните хора като лекари, строители, инженери за точния момент.
Стига сме чакали помощ единстветно от държавата и нейните институции
Нейната роля е да координира на по-генерално ниво, но усилията на отделните хора също са жизненоважни.
- Хората тези дни гледат повече телевизия. Интиресуваш ли се от рейтингите и валидни ли са те за обществена телевизия, каквато е БНТ?
- Много дискусионен въпрос. От една страна, БНТ трябва да прави много неща, които другите телевизии не са задължени да правят. Това не означава, че продуктът трябва да е лош и да се излъчи на всяка цена. Понякога дори и добре направени предавания не могат да съберат голяма аудитория. От години ми прави впечатление един интересен феномен. Когато БНТ предава тържествена церемония по случай празници като 3 март, 24 май или 2 юни рейтингът ни е страхотен. Парадът на 6 май беше абсолютен фаворит по гледаемост в сравнение с предаванията на другите телевизии. Винаги се чудим дали не трябва да направим нещо по-така, по-различно, за да привлечем хората. И в същото време се оказва, че традиционното има висока стойност за зрителите. Те очакват от теб да им го покажеш.
БНТ не трябва да се отказва от тазит. нар. модерна класика
- Рейтингите показват, че футболните мачове от "А" група също се радват на висок интерес. Решаващият сблъсък ви беше отнет в последния момент, а феновете сигурно обвиняват БНТ.
- Не би било справедливо да държат нас отговорни за този случай. Слава Богу, колегите от спортната редакция успяха много добре да обяснят за какво става въпрос. Страшен футболен фен съм, но българското първенство не е любимата ми част от този спорт. Това си е мое, лично мое мнение, и пристрастие. Най-важното е, че сега БНТ ще излъчва европейското. В телевизията кипи трескава подготовка, която е напълно нормална за събитие от подобен ранг.
- Кой ще спечели титлата?
- Не съм подготвена да дам категорична прогноза. Лесно е да кажа Испания, но като гледах финала на Шампионската лига, ми се струва, че е по-добре южняшкият футбол да отстъпи за сметка на англосаксонския стил на игра. Англичаните трудно ще стигнат до финала. Имат много проблеми в състава, а звездите им не са в необходимата форма. Имам специална компания, с която гледам мачовете. Няма да има и" Референдум" в някои от дните, така че ще мога да се отдам на това удоволствие.
- Случва ли ти се политик, шоузвезда или спортист да откаже участие в "Референдум" от страх да не го помислят за глупав?
- Спомням си, че ни беше много трудно да намеря участници за предаване преди време, в което пак дискутирахме темата с цигарите. Публичните хора пушат, но не искаха да бъдат идентифицирани с този навик.
Харесвам участниците, които преди началото са се подготвили специално и имат стратегия за своето участие. Това означава, че имат респект към аудиторията.
- Или са респектирани от теб. Изглеждаш толкова сериозна на екран.
- Не съм го търсила като специален ефект. По принцип съм лежерна в отношенията си с близките ми хора. Лаская се да смятам, че имам готино чувство за хумор. Може би това, за което говориш, е останал рефлекс от едно време. Започнах да водя доста малка и подсъзнателно съм смятала, че трябва да изглеждам сериозно, за да не дразня зрителите.
- Как влезе в БНТ?
- Трябваше ми бележка за стаж, но след един месец ми предложиха да остана. Няма смисъл да ти разказвам цялата си кариера. По-важен е друг извод от всичко това, което ми се случи в телевизията. Сто процента съм убедена, че всичко може да ти се получи без връзки и протекции. Не харесвам тази амбициозност която минава като БТР през всичко и всички. Никога не съм била вманиачена да водя предаване. Не съм привлечена от излъчването си, трудно се гледам след това и въпреки това нещата се получиха.
- Има голям интерес към личния ти живот, затова ще се включа в общия хор и ще попитам дали имаш мъж до себе си?
- Странно ми е някой де се интересува от личния ми живот. Бих го разбрала, ако делях едно легло с публична личност, която вълнува хората. Но ако той е звезда само в моите очи, какво толкова пикантно има? Ако ме питаш, имам мъж, от когото се вълнувам, но това е всичко. Няма нищо друго чак толкова интересно.
- Личният ти живот страда ли за сметка на професията?
- Може би е пострадал. Имаме твърде разнообразно работно време. Не казвам, че сме се счупили от работа в сравнение с хората с други професии. Задълженията ни са по-различни. Не съм омъжена и нямам още дете, но ако бях, 20 минути след земетресението трябваше да се обуя и да отида на работа. А близките биха очаквали да остана до тях.
Стр. 52, 53
