“Маг Адвъртайзинг” ще рекламира санирането срещу 520 хил. лв.

mediapool.bg I 30.05.2012

Компанията “Маг Адвертайзинг” на Красен Кралев ще направи мащабната реклама за санирането на сградите, която трябва да стигне "до всяка домакиня" по думите на премиера Бойко Борисов, срещу 520 хил. лв.

Компанията спечели конкурса за информационна кампания на Министерството на регионалното развитие, съобщиха от ведомството на министър Лиляна Павлова.

Водещ критерий при оценяването на офертите имаха техническите показатели, който дават 70 точки, докато цената е с тежест от 30 точки.

Именно заради по-добрата си техническа оферта “Маг Адвартайзинг” печели конкурса. Ценовата им оферта беше 519 571 лв. без ДДС.

По-ниска цена от тях дадоха единствено консорциум “МРРБ Консулт” – 442 750 лв. В консорциума влизат “Д енд Д” на Диана Дамянова и АПРА на Томислав Цолов и Любомир Аламанов.

Ценовата оферта на “Бранд ПР” на Боян Томов е 531 482 лв. без ДДС, а на “Грейн Адвъртайзинг” на Мартин Батков – 544 988 лв. без ДДС.

“Прима – Продуцентска, рекламна, информационна.и медийна агенция” управлявана от Десислава Паунска и обединението между “Опус” на Георги Петков и “Симетрик” на Силвия Понова не бяха допуснати до отварянето на цени.

Бъдещият изпълнител ще трябва да проведе мащабна информационна кампания в продължение на близо три години.

Спечелилият кандидат ще трябва да направи рекламни клипове и банери. Във всеки един от 36-те града включени в програмата за саниране трябва да има поне един информационен ден. Предвидено е да бъдат пуснати информационни карета за санирането в регионални и национални вестници.

Санирането на жилищата се осъществява по оперативна програма “Регионално развитие”, като ремонтът на жилищата се очаква да започне най-рано догодина.

Оригинална публикация

Вестник „Класа” загина

www.blitz.bg | 05.06.2012

Изданието се разпространява безплатно, вече е само 4 страници

От вчера вестник „Класа” се сви до 4 страници. Изданието се разпространява безплатно и само анонсира текстовете, които могат да бъдат прочетени онлайн.

Издателят Милен Герасимов взел странното решение да рекламира сайта си с брошура, заради необходимостта от драстично свиване на разходите, научи БЛИЦ.
Междувременно стана ясно, че гръцката медийна група “Антена”, която през 2008 г. продаде на шведската компания MTG Нова тв за 620 млн. евро, отново се готви да се върне в България. Този път обаче като собственик на bTV.
Групировката няма право пет години след сделката за Нова тв да придобива нови собствености в страната ни. Срокът обаче изтича през следващата година и тогава гърците ще се върнат по-силни от всякога.
ВСИЧКО ЗА ЗАДКУЛИСИЕТО НА МЕДИИТЕ – ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА В. "ШОУ"!

Оригинална публикация

Водещата на “Референдум” – най-успешното предаване на БНТ, Добрина Чешмеджиева: От опит знам, че в телевизията можеш да успееш без връзки и протекции

в. 168 часа | Красимир БОЕВ | 05.06.2012 | 00:01 | Стр. 52, 53

- Добрина, пушиш ли?

- Пуша, но смятам, че трябва да дадем шанс на новия закон. Не мога да си обясня защо, като отидем някъде в Европа или Америка, нямаме никакъв проблем да се съобразяваме с правилата. Свикваме на втория час и влизаме в ритъм. А тук се борим на всяка цена да ни е позволено всичко, което ни се прави. Разбирам притесненията на собствениците на заведенията, но нека поне опитаме. Мисля, че в Хърватия въведоха подобен закон, но след това го отмениха. Проблемът е изключително дискусионен, все едно да дебатираме добри шофьори ли са жените. Това са вечни теми. Ако го закъсаш в разговор или в предаване, винаги може да опреш до тях и пак да си актуален.

- Пушачите за пореден път доказаха, че са силно лоби и няма да се дадат без битка. Наистина ли новият закон нарушава личната им свобода и има дъх на соцпопулизъм?

- Имаше доста коментари в тази посока във Фейсбук страницата ни. Не вярвам на един пушач в България да му се пуши повече, отколкото на този в Америка. Всичко е въпрос на психологическа нагласа. Никой не ни е забранил този навик, просто не можем да го правим на определени места. Леко съм скептична в сериозния успех на закона. Поне в началото ще бъде много трудно.

- Цигарите са втората най-обсъждана тема. Първата е земетресението. Появиха се упреци към БНТ, че е реагирала твърде късно за разлика от държавното радио.

- Не бих искал отговорът ми да изглежда като оправдание, по-скоро ще обясня фактите. Винаги когато има изключителност в събитие като земетресението, първи са радиата. Телевизията не може да надмине едно радио, ако изпълни своите ангажименти да покаже картина и коментар на събитието. Ние бяхме първите, които пуснахме надпис в ефира на БНТ и направихме пряко включване от Перник. В 5 сутринта вече имахме екип в БАН, където да обяснят повече за труса.

- Хората сигурно си представят, че в телевизиите има екипи през нощта, които да реагират на подобни ситуации. Как е в действителност?

- Важно е да обясним на зрителите, че големите национални телевизии не са 24-часови новинарски канали.
В България нямаме ВВС и CNN. Въпреки това ние имаме подготовка да реагираме по най-бързия начин. На стената всяка седмица имаме график с нощни дежурства за репортер, оператор и техник, които трябва да реагират в извънредна ситуация.
Но едно е да разполагаш с план "Б" при извънредна ситуация, и съвсем друго е да имаш преки новинарски емисии през нощта. В тази връзка е предизвикателство за една телевизия да задвижи цялата машина. Не приемам да се използва въпросната критична ситуация като повод да се пуснем в луда надпревара кой ще е първи. В бързането могат да бъдат допуснати грешки, които да костват много на хората. Трябва да си изключително прецизен и да предадеш на зрителите максимално точна информация.

- Ти какво направи веднага след труса?

- Влязох в интернет, но нямаше връзка. Пет минути по-късно вече се бях заровила в сайтовете. Почти моментално започнахме да се чуваме с останалите колеги и да наместваме пъзела и да решаваме кой къде отива. Един от репортерите ни се беше притеснил сериозно, тъй като живее със семейството си на висок етаж. Колегата тръгнал към вилата си в Ботевград, както са сторили и много други хора от София и Перник.
20 минути след труса му звъннах и той каза, че обръща колата
и се връща. След това отиде в Рударци, където ситуацията беше много тежка. Затова и съм убедена, че реагирахме адекватно. Разбирам хората, които са искали веднага да видят и научат какво се е случило. Но в същото време си мисля, че в толкова критичен момент гледаш да грабнеш детето, жената, майката, близките хора и да излезеш навън. А там какво да правиш освен да слушаш радио.

- В дните след труса някои потърсиха сензацията, а други се скъсаха да ги критикуват. Как се постига балансът между интересното и коректното отразяване на природното бедствие?

- Ще ти отговоря с конкретен пример. Късмет е, че имам колеги като Христина Христова и Радостин Любомиров от спортната ни редакция. Те двамата работиха близо 40 ч, без да почиват. Хриси звучеше притеснено, когато говорихме по телефона. След това в прякото си включване пред силно пострадалата пернишка църква успя да извади най-важните теми от случващото се. Хриси първа се сети да постави въпроса за матурите, а министерството обясни, че няма реална причина да бъдат отменяни. Включихме репортерката ни в "Референдум" и тя разговаря с момиче, на което му предстоеше матура. Детето обясни, че няма да може да се справи, тъй като все още изживява стреса от случилото се. Час по-късно отмениха матурите. Позволявам си да си мисля, че журналистика като тази помага на политиците да преосмислят най-важните решения в подобна критична ситуация. Това е добрата журналистика. Показва човешкото лице на проблемите и ни помага да вземем правилни решения. Тук не търсим жълтото, а конкретния проблем и начините за неговото разрешаване. Това е трудно и се удава на най-добрите репортери. Лично съм го изпитала по време на репортажите ми от Италия.

- Какво видя там?

- Един сринат до основи град. Заминах специално, за да отразя последствията от труса. И сега се сещам отново за въпроса ти за преследването на сензация. Престоях в Италия една седмица, направих репортажи, говорих с десетки хора и усетих личната им драма. Когато се качвах във влака за Рим ми се прииска да се върна там, но вече като доброволец.
Стана ми гадно, че сякаш съм отишла да се поровя в нещастието на хората, да си направя репортажите и да си замина. Сетих се и за една жена, с която разговарях по време на масовото погребение на жертвите. Тя ми каза: "Моля само за това камерите да не си тръгнат". И моментално проумях колко е права. Всяко нещо е събитие и случка, когато камерите са там. Тръгнат ли си, нещата стават по-сложни за хората, които са пострадали и които остават там и след края на репортажа. Една от най-важните ни мисии е да убедим хората, че няма да ги изоставим, след като разкажем за тяхната драма.

- Звучи много добре, но и още по-трудно за изпълнение.

- Не е трудно. Давам пример със село Бисер. Бях там дни след наводнението. Нещата там се получават, въпреки че пораженията бяха много тежки. Кампанията на БНТ, фирмите и дори обикновените хора все още работят усилено да върнат живота на хората, които изгубиха всичко само за един миг.

- Нали знаеш, че винаги около подобна масова благотворителност се появяват слухове, че някои са по-подпомагани от други, че изчезват пари, храни, дрехи…

- Не мога да съдя пострадалите хора за тяхната реакция след ужаса, който са изживели. Убедена съм, че сега много хора се грижат прецизно за правилното разпределение на събраните пари. Въпросът е, че всеки човек сякаш има различни нужди, след като е пострадал. Някой може да каже, че е изгубил много ценен лаптоп и в това няма нищо лошо, но сякаш има други по-важни проблеми за решаване в началото. Сложна е оценката за това кой какво е загубил и от какво се нуждае. А има и случаи, когато частните дарители искат да помогнат на конкретен човек. И тогава околните остават с впечатление, че са пренебрегнати.

- Как оценяваш реакцията на хората след земетресението?

- Струва ми се, че пораженията не са толкова страшни, колкото хората бяха уплашени.
Възмущават ме усилията на гадателки и екстрасенси да нагнетяват излишно напрежение Вълнува ме и въпросът за усилията ни да помогнем в този момент. След убийствения трус в Италия се вдигна огромна доброволческа вълна. Там имат цивилни структури, наподобяващи Гражданска защита. Хора от цяла Италия се бяха събрали да помагат на своите съграждани. Бях в Америка, за да направя филм за доброволчеството, който ще бъде показан на 25 юни. Видях уникални неща.

- В България също има хора, които искат да помогнат. Но как биха могли да го направят?

- Наистина има огромно желание, но организацията ни не е на най-доброто ниво. А има толкова начини. Най-простото е да създадем един сайт, какъвто видях в САЩ. Влизаш в сайта и отиваш на календара, където се осведомяваш по дни и часове къде може да си полезен.
При възникване на критична ситуация също в сайта научаваш с какво може да си полезен. След природно бедствие има определени етапи за справяне с щетите и в тези етапи се търсят различен тип специалисти и доброволци. След като се върнах от Италия, наистина се обадих да питам дали мога да се върна като доброволка. Обясниха ми, че в конкретния момент нямат нужда от мен. По-добрата организация не само ще увеличи чиелеността на доброволците, но и ще помогне за издирването на точните хора като лекари, строители, инженери за точния момент.
Стига сме чакали помощ единстветно от държавата и нейните институции
Нейната роля е да координира на по-генерално ниво, но усилията на отделните хора също са жизненоважни.

- Хората тези дни гледат повече телевизия. Интиресуваш ли се от рейтингите и валидни ли са те за обществена телевизия, каквато е БНТ?

- Много дискусионен въпрос. От една страна, БНТ трябва да прави много неща, които другите телевизии не са задължени да правят. Това не означава, че продуктът трябва да е лош и да се излъчи на всяка цена. Понякога дори и добре направени предавания не могат да съберат голяма аудитория. От години ми прави впечатление един интересен феномен. Когато БНТ предава тържествена церемония по случай празници като 3 март, 24 май или 2 юни рейтингът ни е страхотен. Парадът на 6 май беше абсолютен фаворит по гледаемост в сравнение с предаванията на другите телевизии. Винаги се чудим дали не трябва да направим нещо по-така, по-различно, за да привлечем хората. И в същото време се оказва, че традиционното има висока стойност за зрителите. Те очакват от теб да им го покажеш.
БНТ не трябва да се отказва от тазит. нар. модерна класика

- Рейтингите показват, че футболните мачове от "А" група също се радват на висок интерес. Решаващият сблъсък ви беше отнет в последния момент, а феновете сигурно обвиняват БНТ.

- Не би било справедливо да държат нас отговорни за този случай. Слава Богу, колегите от спортната редакция успяха много добре да обяснят за какво става въпрос. Страшен футболен фен съм, но българското първенство не е любимата ми част от този спорт. Това си е мое, лично мое мнение, и пристрастие. Най-важното е, че сега БНТ ще излъчва европейското. В телевизията кипи трескава подготовка, която е напълно нормална за събитие от подобен ранг.

- Кой ще спечели титлата?

- Не съм подготвена да дам категорична прогноза. Лесно е да кажа Испания, но като гледах финала на Шампионската лига, ми се струва, че е по-добре южняшкият футбол да отстъпи за сметка на англосаксонския стил на игра. Англичаните трудно ще стигнат до финала. Имат много проблеми в състава, а звездите им не са в необходимата форма. Имам специална компания, с която гледам мачовете. Няма да има и" Референдум" в някои от дните, така че ще мога да се отдам на това удоволствие.

- Случва ли ти се политик, шоузвезда или спортист да откаже участие в "Референдум" от страх да не го помислят за глупав?

- Спомням си, че ни беше много трудно да намеря участници за предаване преди време, в което пак дискутирахме темата с цигарите. Публичните хора пушат, но не искаха да бъдат идентифицирани с този навик.
Харесвам участниците, които преди началото са се подготвили специално и имат стратегия за своето участие. Това означава, че имат респект към аудиторията.

- Или са респектирани от теб. Изглеждаш толкова сериозна на екран.

- Не съм го търсила като специален ефект. По принцип съм лежерна в отношенията си с близките ми хора. Лаская се да смятам, че имам готино чувство за хумор. Може би това, за което говориш, е останал рефлекс от едно време. Започнах да водя доста малка и подсъзнателно съм смятала, че трябва да изглеждам сериозно, за да не дразня зрителите.

- Как влезе в БНТ?

- Трябваше ми бележка за стаж, но след един месец ми предложиха да остана. Няма смисъл да ти разказвам цялата си кариера. По-важен е друг извод от всичко това, което ми се случи в телевизията. Сто процента съм убедена, че всичко може да ти се получи без връзки и протекции. Не харесвам тази амбициозност която минава като БТР през всичко и всички. Никога не съм била вманиачена да водя предаване. Не съм привлечена от излъчването си, трудно се гледам след това и въпреки това нещата се получиха.

- Има голям интерес към личния ти живот, затова ще се включа в общия хор и ще попитам дали имаш мъж до себе си?

- Странно ми е някой де се интересува от личния ми живот. Бих го разбрала, ако делях едно легло с публична личност, която вълнува хората. Но ако той е звезда само в моите очи, какво толкова пикантно има? Ако ме питаш, имам мъж, от когото се вълнувам, но това е всичко. Няма нищо друго чак толкова интересно.

- Личният ти живот страда ли за сметка на професията?

- Може би е пострадал. Имаме твърде разнообразно работно време. Не казвам, че сме се счупили от работа в сравнение с хората с други професии. Задълженията ни са по-различни. Не съм омъжена и нямам още дете, но ако бях, 20 минути след земетресението трябваше да се обуя и да отида на работа. А близките биха очаквали да остана до тях.

Стр. 52, 53 

26 в битка за тв награда

в. Труд | 05.06.2012

Точно 26 са номинациите за голямата награда за тв журналистика "Св. Влас", учредена от "Кръг 11".

Сред съперниците за приза са Иван Кулеков и Росен Петров (Би Ти Ви), предаванията "Директно: Карбовски", "Отечествен фронт" и "Часът на Милен Цветков" (Нова тв), както и "Срещу новините" и журналистите от БНТ1 Бойко Василев, Росен Цветков и Спас Кьосев. Победителят ще получи 15 000 лева.
Тази година ще се направи и допитване сред хората, които ще определят кой да получи "наградата на телевизионните зрители". За поощрение на млади журналисти ще се връчи и приз за "особен поглед".

Стр. 34

Интервю с Мария Стоянова, член на СЕМ

БНР, Преди всички | 05.06.2012
 
 Водещ: В „Преди всички” разговор с най-новия член на СЕМ Мария Стоянова. Аз ще започна на ти със здравей, Мария, защото допреди няколко дни просто бяхме колеги журналисти. Надявам се, че това усещане за журналистиката отвътре Мария ще запази и в СЕМ! Здравей, Мария!
 Мария Стоянова: Здравей, много ме развълнува, честна дума!
 Водещ: Да започнем от там, един изключително енергичен, човек, на когото му се работи, човек, на когото му се работи журналистика влиза в един регулаторен орган. С каква мотивация?
 Мария Стоянова: Дълги години аз работя за БНТ като кореспондент в Германия, занимавам се с обществата в Австрия, в Швейцария, в Полша, в Унгария, и си дадох сметка, че едно общество може да функционира, може да съществува, само ако всеки един се включи по някакъв начин и допринесе към развитието на това общество, защитава интересите на това общество и ги отстоява. Един може да го направи като участва на доброволни начала къч Червения кръст, да речем, друг се включва в политиката, трети, защо не, се интересува от бъдещето на медиите, на това какво правят те, как го правят, защото те по най-директен и пряк начин влияят върху обществото. И това знаем всички ние, които като мен до вчера са държали микрофон или като теб, продължават да го държат.
 Водещ: Мария, как ти се стори състезанието с хора, участвали в много конкурси, хора с административни позиции. Аз сега не мога да се сетя всички участници в надпреварата, измежду която президентът Плевнелиев избра да издаде указ за теб, но мисля, че ти си единствената действаща журналистка сред тях. 
Мария Стоянова: Да, имаше… Значи общо 12 кандидати се включиха в тази надпревара. Сред тях имаше хора, които са били наши колеги в недалечното минало, мисля за Чавдар Стефанов, с който бяхме съперници заедно на финала, кореспондент на БНР в Москва. Но да, ти си права, активните действащите журналисти, аз бях единственият кандидат. Конкурсът беше доста оспорван, доста прозрачен, което ме мотивира за участие. Както разбира се и доверието, гласувано ми от Центъра за развитие на медиите. Защото си дадох сметка, че наистина нашата страна, ако искаме да се европеизира, ако искаме да се променя, ако искаме да се развива, тя има нужда от проветряване именно и в административни органи като да речем СЕМ. Това проветряване може да стане, когато започват там да влизат нови лица, нови физиономии на конкурентни начала. Т.е. поставя се едно ново начало. Държавният глава направи една нова стъпка да постави това конкурентно начало в тези административни органи. И смятам, че това е един много добър сигнал, един голям залог за цялото ни общество. 
Водещ: Действащ журналист, който доскоро сигурно при такива надпревари е задавал и този въпрос. Предизвестен ли беше твоят избор? Имаше и такива коментари, че е ясно, че ти ще бъдеш.
 Мария Стоянова: Ами да ти кажа честно, това ме ласкае, казвам ти откровено. Ласкае ме, защото означава, че доверието, вярата в мен, признанието ми като журналист, като професионалист е голямо. Аз, вече стана дума, че доста дълго време всъщност съм на разстояние от България, съм била чужденец, съм била част от едно малцинство. И когато разбирам как моята страна ме оценява, когато виждам как моите колеги ме подкрепят, когато чувствам, че ми се гласува доверие, че хората вярват в мен, това страшно много ме вълнува, това ме радва, това ме мотивира, но същевременно е и много голяма отговорност. И аз си давам сметка за това. 
Водещ: Да не би обаче да разсъждаваш в този план, защото дълги години си в Германия и си свидетел на един друг тип отношение? Защото обикновено в България предизвестеният избор се свързва с нещо извън сцената, нещо, което се случва някъде отзад?
 Мария Стоянова: Познаваме се доста отдавна с теб…
 Водещ: Затова ти задаваме и тези въпроси. 
Мария Стоянова: Да, и ти знаеш, че аз не съм част от лобита, никога не съм била, никога не съм се свързвала с никаква политическа партия. Това, което мога и това, което знам съм го показвала и демонстрирала и не мога да спра да се радвам, че е оценено. 
Водещ: Обаче аз не мога да си представя тази енергия, която включително и в гласа ти сега чувам и това, което сме виждали като кореспонденции по телевизията и по радиото, и преди това в Дарик, ще може да намери територия в един орган, която изглежда много спокоен, в който почти нищо не се случва, какъвто е СЕМ.
 Мария Стоянова: Което означава, че има нужда от мен. Аз, казвам ти откровено, дойдох със страшно голяма мотивация, с много голям заряд, с много голямо желание. Искам да направя нещо, искам да направя даже не нещо, искам да направя много неща. Разбира се, че си права, СЕМ е един колективен орган, разбира се, че там една птичка пролет не може да направи, но ако всички седим отстрани и само си казваме, че там нещата се развиват бавно и инертно, а не допринасяме ние самите към това те да се развиват по-бързо и по-интензивно и по-креативно, тогава нищо няма да стане. Ето аз сега правя тази крачка, казвам ОК, сега минавам от другата страна, сменям ролята, от анализатор и коментатор започвам да действам. Да видим докъде ще стигна. Надявам се, че ще успея да привлека новите си колеги, да ги убедя в необходимостта на всичко онова, което ние като журналисти сме очаквали и искали от СЕМ. 
Водещ: Какво според теб трябва да даде като отговор СЕМ на хората, на журналистите, на зрителите, на слушателите, на читателите?
 Мария Стоянова: Това е един много важен въпрос, който поставяш. Защото той се отнася до смисъла на този СЕМ. Мене, естествено не са ми убягнали коментарите по форумите, че той е безсмислен и ненужен. Естествено, че съм се сблъсквала, сега, когато се включих в този конкурс, в тази надпревара, с мнения, които не са позитивни и които не са утвърждаващи този орган, но той е толкова важен, защото той е възможността на цялото ни общество да влияе върху медиите. Разбира се, дългосрочната цел е саморегулация, самоконтрол, но преди да стигнем до нея, трябва да минем през регулация, през контрол. И тук е ролята на СЕМ. Тук СЕМ може да направи страшно много. Той може да направи страшно много по отношение на образованието, да речем, на нашите деца, защото не е тайна, ти си майка на четири деца, не е тайна, че за децата, за младите, за тийнейджърите няма адекватни, подходящ, нормални предавания. Това, което те са облъчвани са предавания, които са предназначени само за една възрастна публика. За това поколение, което сега подраства, ние сме му абсолютни длъжници. Тук също може да има роля СЕМ, и то решаваща и важна, защото всичките тези електронни медии имат лицензи, а в тези лицензии са записани не малък процент предавания за децата и подрастващите, т.е. СЕМ тук може да играе решаваща роля. Другото, което е изключително важно за мен, това е процесът на дигитализация. Този процес звучи може би много абстрактно, много далечно и отвлечено, но всъщност е толкова реален и практически, той засяга както всеки един журналист, защото той страшно би могъл да раздвижи журналистическия пазар и би дал възможност на много нови колеги да се включат и да засили конкуренцията в медиите, от друга страна, за обществото, за зрителя, за слушателя той ще даде много по-голямо качество, а към качество се стремим всички ние. СЕМ каква роля може да играе в този конкретен случай? СЕМ може да подтиква, СЕМ може да насърчава, СЕМ може да дава импулси, и то важните импулси, които са необходими, защото на мен ми прави впечатление сега, когато се връщам тук и когато говоря с колегите, че като че ли има някаква такава настройка на изчакване. Брюксел ще реши, еди-кой си ще каже, а нещата са в нашите ръце. Ако ние не ги направим, няма кой да ни ги направи, няма кой да ни свърши работата. 
Водещ: Просто идваш от държава, където не чакат Брюксел да им каже,имат собствена позиция и затова последният ми въпрос. Няма ли да ти липсват интересните политически процеси, които се очакват в Германия и изобщо в ЕС?
 Мария Стоянова: А, как ме хвана натясно! Разбира се, че ще ми липсват, много ще ми липсват, страшно много, но аз ще продължава да ги съпровождам като анализатор, надявам се. Защото на мен външната политика ми е хоби, и то много голямо, много страшно хоби и това е нещо, което човек не може да забрави и да захвърли. Ще продължавам да се интересувам, ще продължавам да следя и се надявам да имам възможност и достъп за анализ!
 Водещ: Аз много се надявам, че ти ще заразиш СЕМ, а не те тебе, така че оставам в очакване на първите вече действия на новия СЕМ с новия член Мария Стоянова. Между другото предстои наскоро да има и друго обновяване, така че може пък тази тенденция да продължи. 
Мария Стоянова: Дано, дано! 

Президентът Росен Плевнелиев назначи Мария Стоянова за член на СЕМ от квотата на държавния глава

БНР, Новини в 12.00 часа | 04.06.2012 | 15:06

Президентът Росен Плевнелиев назначи Мария Стоянова за член на Съвета за електронни медии от квотата на държавния глава. С подробностите слушаме Светослава Кузманова.

Репортер: Мария Стоянова има дългогодишен опит в електронните медии като репортер, редактор и водещ. Преди президентът да подпише указа за назначаването й, тя беше кореспондент на БНТ в Берлин. Припомням, президентът Плевнелиев избра своя представител в медийния орган, след като събра номинации от неправителствени и професионални организации. По закон той не беше длъжен да го прави. Процедурата се проведе на 3 етапа. Първоначално имаше 12 кандидатури. Накрая останаха трима. Те защитиха публично концепциите си на 11 май пред комисия. Членовете на СЕМ са петима. Мария Стоянова ще заеме мястото на Георги Стоименов. Той беше назначение на Георги Първанов и мандатът му изтече през април. До есента на 2014 в СЕМ ще остане още едно негово назначение – Анюта Асенова.

Кръгла маса “Как се прави кариера в медиите?” ще се проведе днес във ФЖМК

Начало: Понеделник, 04 Юни 2012 г. – 17:00 часа
Край: Понеделник, 04 Юни 2012 г.
Място: София, зала 13 на Факултета по журналистика и масова комуникация, ул. "Московска" №49
Достъп: Свободен
Организатор: Кариерен център на Софийски университет

Ако искате да работите в областта на медиите, но не знаете от къде да започнете, Кариерният център на Софийски университет може да ви помогне. По негова инициатива в понеделник – 4 юни – ще се проведе кръгла маса на тема "Кариерно развитие в медиите".

В срещата ще участват специалисти по подбора от медийната сфера и мениджъри от български печатни и електронни медии. Лично от тях участниците ще могат да научат какви умения са необходими за работа в сферата и как да открият подходящи възможности за себе си. Освен това ще получат полезна информация за това с какви документи се кандидатства за работа, как да ги оформят и как да се подготвят за интервю. Директори и главни редактори от печата, телевизията и радиото пък ще споделят своя личен опит.

Събитието ще се състои в зала 13 на Факултета по журналистика и масова комуникация (ул. "Московска" 49) и ще започне от 17 ч. Входът е свободен.

————————————————————————–
 
Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/3102

Пресаташето на ГЕРБ в Пиринско Б. Евтимова премина на работа при евродепутата Мария Неделчева

в. Струма, Благоевград | Петко КАРАКОЛЕВ | 02.06.2012

От вчера ГЕРБ в Пиринско е без пресаташе, след като титулярят Блага Евтимова прекрати по свое желание трудовите си правоотношения поради преминаване на друга работа. Занапред ще работя за евродепутата от ГЕРБ Мария Неделчева, ще съм неин сътрудник по въпросите на медиите, вече подписах трудов договор, с други думи тя е мой работодател от вчера, каза пред "Струма" Евтимова.
Тя стана PR на ГЕРБ в Пиринско няколко месеца преди парламентарните избори през 2009 г. През целия период бе от основните сътрудници, макар и негласно, на Мария Неделчева и лично съдействаше организационно за изпращането на обучение в Брюксел на разноски на евродепутатката на младежки групи на управляващата партия. Темите, по които г-жа Неделчева работи в европарламента – земеделието, правата на жените и т.н., отдавна ме интересуват, затова приемам новата си работа като шанс да се занимавам с това, което ме вълнува, каза Блага Евтимова. Все още ГЕРБ в Пиринско няма назначен нов PR.

Стр. 1, 5

Оскар Марине: Вестникът ще оцелее, макар че боледува

в. Класа | Елиана МИТОВА | 04.06.2012

Дигиталната технология не бива да се абсолютизира

Новоназначеният посланик на Испания у нас Хосе Луис Тапиа откри изложбата "Всичко е дизайн" в изложбената зала на институт „Сервантес“. Инициативата е в рамките на Sofia Desing Week. Специалният гост и комисар на изложбата, световноизвестният дизайнер Оскар Марине, представи експозицията, в която са включени творби на 40 испански дизайнери,  които през последното десетилетие създават емблематични образи на испанското кино, реклама и графика.
Оскар Марине е роден в Мадрид през 1951 г. Дългогодишната му кариера започва със създаването през 80-те години на списанието „Мадрид ме убива”, посветено на испанското артистично течение „Мовида мадриленя”. Оттогава работи с едни от най-добрите кинорежисьори и музиканти като Брус Спрингстийн, Педро Алмодовар и редица други. Популярният график е автор на прочути рекламни кампании. Носител  на редица престижни награди, последната сред които е националната награда за дизайн в Испания  за 2010 г. Мотото в живота му е „Изкуството преди всичко”. 
 
- Г-н Марине, бихте ли представили експозицията на испанския дизайн? 
 
- Представяме творбите на група испански дизайнери, които аз трябваше да подбера.  Това е експозиция на най-хубавото, което бе направено в сферата на дизайна  в Испания през последните 30 години. От всеки автор показваме само една творба, но в уебстраниците на всички творци могат да се видят образците на тяхното творчество през годините. 
По принцип хората разпознават писателите, режисьорите, музикантите. Просто определени сфери от изкуството са лесно разпознаваеми.  Светът на типографите, на графиците, на ония, които създават предметите около нас, е по-трудно разпознаваем.  Не искам да пропусна факта, че Испания е на високо ниво в дизайна  през последните години, има много млади хора, които търсят в тази професия своето бъдеще. И това е чудесно. 
 
- Най-силните провокации за един дизайнер?
 
- Това е труден занаят. Трудно е да концентрираш толкова много информация на едно място. Един филм се снима понякога с години. Работи режисьорът, работят актьорите, сценаристите. Пишеш сценария, снимаш, напасваш музиката, правиш снимки…И всичко това да се обхване върху един лист  хартия, за да бъде разбираемо и ясно само с четири-пет думи! И да го направиш така, че зрителите да разберат посланията на филма много преди да са го видели, и така да се заинтригуват, че да отидат да го гледат.  Е, лесно ли е? Разбира се, че не е лесно! Има един плакат на Хулио Менем с една-единствена дума – Tierra (земя – б.а.).  Но колко много неща казва тази единствена дума, стига да е написана както трябва върху листа хартия, сиреч върху плаката.  Земя – това е голяма, силна дума. Вълнуваш се, настръхва ти кожата. Това е магията – магията на книгата, на филма. Магията да сътвориш нещо и да привлечеш погледите към него. Или да кажем думата България. Колко много внушение крие тази дума!
 
- Какво ви внушава думата България?
 
- Не мога веднага да ви отговоря. Но след известно време бих могъл. Дизайнерите не сме гении, ние сме просто добри занаятчии, работяги. Трябва да помислиш, да експериментираш, докато получиш добри резултати. Работата е бавна, трябва много да си учил, да опитваш, да сравняваш, да си пътувал много по света. Да си намериш нишата, както се казва. За да знаеш къде е България, трябва да знаеш къде са другите,  да знаеш какво правят австрийците например,  или англичаните, или руснаците… И дори какво правят китайците. Да си намериш корените, да си наясно със собствената си личност. Едва тогава можеш да кажеш къде е България и какво е България. Всяка марка, всяко лого, всяка корица на книга, които си създал, трябва да носят твоята личност.  Всичко трябва да е оригинално, нищо не бива да бъде копирано,  крадено. Защото ако е просто копие,  дори ако съм повторил нещо собствено, по-предишно, занапред едва ли ще ми дадат думата, едва ли ще се вслушат в мен. 
Много сериозна и дълбока е тази професия. Затова е чест да представя работите на хора, които работят сериозно, и да ги отделя от онези, които не го правят. В Испания има много дизайнери, които просто вдигат шум около себе си, и твърде малко – които знаят към кого е насочена тяхната дейност, какво точно трябва да правят. Усилията ми са да покажа сега в България онези испански дизайнери, които работят сериозно и почтено, които са и моята гордост. 
 
- Вие самият сте име в дизайна, ваше дело са големи рекламни кампании. Например на водка „Абсолют“ в САЩ. Бихте ли направили същата кампания и в България? 
 
- Разбира се, че да. С удоволствие. Това е много приятно за мен. Завладява ме идеята да направим нещо заедно с българските дизайнери. Тепърва ще се запознаваме, ще общуваме. Убеден съм, че би се получило нещо много добро. Защото всички ние си приличаме помежду си много повече, отколкото предполагаме. 
 
- Работили сте за вестници. Какво е специфичното в тази работа?
 
- Дълго време съм работил за вестници. Трудно е да изработиш един вестник, милиметър по милиметър. И още повече да създаваш образа на най-авторитетния вестник в Испания, и да го обновяваш с цял екип от сътрудници, става дума за El Pais.  За да бъде El Pais.  Различен от немския вестник,  от френския вестник, от българския и от чешкия вестник, или от Times например. Трудно е да се намери точната формула. Да се определят шрифтът и размерите на заглавията, броят на въвеждащите разгърнати редове,  на уводната статия, къде ще бъде пренесено челото, къде ще определим място на вицовете и пр. И пр. Всичко това е архитектурата на вестника. Макар че не съм учил за журналист, наложи ми се да работя доста време и като журналист, и като фотограф. Познавам света на журналистиката и отвън, и отвътре, така да се каже. Често трябва да се караш с много хора, за да наложиш виждането си. Или пък да приемеш друго. Това е прекрасно преживяване – да създадеш вестник.
 
- Ще оцелеят ли вестниците в дигиталната ера, или ще умрат завинаги?
 
- Мисля, че няма да умрат.  Само ще преболедуват, което вече се случва.  Ще остане вестникът върху хартия, но само добре направеният вестник. Добре сътвореното върху хартия ще си остане като продукт, който съществува  именно върху  хартията. Защото има огромна разлика да четеш на екрана или да разлистиш традиционния  вестник.  Усещането е различно.  
Изобщо дигиталната техника не бива да се абсолютизира. Дори да си възпитан с айфона и таблета, да си свикнал да откриваш всичко с едно плъзгане на ръката върху екрана, ако изучаваш нещо сериозно, ако се образоваш, трябват ти книги. Книги в традиционния смисъл на думата.  Има нещо много благородно в печатните издания. Нещо достолепно. Което го няма в компютрите. Не всичко трябва да излиза на хартия, защото трябва да пазим природата. Да щадим дърветата. Но ценните неща трябва да бъдат напечатани в книги.  А преходните и безинтересните – просто не си струва да цапаме хартията с тях! 
 
- Върху какво работите в момента?
 
- Върху оперите на Вагнер, с които театър „Лисео“ в Барселона ще привлича публика догодина – през 2013-а честваме 200 години Вагнер. На мен ми повериха от театъра рекламата на Вагнеровите заглавия.  Правя нещо много специално. Да екпериментираш със заглавията на Вагнер не е никак лошо – опери, които нямат нищо общо с класическите, които познаваме. Значи, ще правя  едни класически опери, които не са класически. Предадох проектите. В театъра ги харесаха, но останаха много изненадани. След няколко месеца вече ще ги види и публиката, когато тръгне рекламната кампания. 
 
Стр. 20

Моника Йосифова: Ефектът от договорите на кабинета “Станишев” с Хохегер надвишава инвестицията

Dnevnik.bg I Биляна РИЛСКА I 30.05.2012
 
Постигнатият резултат от договорите на кабинета "Станишев" с австрийския лобист Петер Хохегер далеч надвишава вложената инвестиция от 1. 5 млн. евро. Това е оценката на Моника Йосифова, собственик на пи ар компанията "Актив груп", избрана за подизпълнител по два договора на Хохегер с български институции – от 2006 г. и от 2008 г.
 
Йосифова, която живее с лидера на БСП Сергей Станишев и двамата имат едногодишна дъщеря, беше изслушана днес от временната парламентарна комисия "Хохегер". 
 
Макар да няма универсален измерител за успеха на една пи ар кампания, за оценката си Йосифова се позова на често използвания метод положителните и неутралните публикации в медиите да се остойностяват на база рекламните тарифи на съответната медия. По договора си с фирмата на Хохегер от август 2006 г. Йосифова отчете "над 500 положителни публикации за България и стотици страници положителни материали в европейските медии вследствие на работата им". И заключи, че резултатът надвишава 3-4 пъти вложената инвестиция от 500 хил. евро.
 
Йосифова на два пъти коментира пред депутатите, че по двата й договора като подизпълнител на Хохегер не са плащани пари нито на български, нито на чужди политици, съответно нямало корупция, нямало конфликт на интереси и попита кое е нарушението, заради което е създадена парламентарната комисия. Тя отново лансира тезата си, че целта е политически натиск, заради съжителството й със Станишев. Според нея "се пише българската следа в австрийски скандал", който нямал нищо общо с "безупречната репутация на Хохегер по времето, когато е работил с българското правителство".
 
Макар да отбеляза, че следи всеки детайл около скандала, изявите на Хохегер и стенограмите от заседанията на комисията, Йосифова не успя да си спомни какви са били разходите на фирмата й и съответна каква е печалбата й. Договорът й от 2006 г. е за 239 000 евро, по този от 2008 г. е взела 143 488 евро. Припомни си, че най-големият й разход са били средства за превод на информацията, отрече да е плащала на журналисти за положителни материали или пък за самолетни билети, обяди и вечери.
 
Йосифова не си спомни и как се е свързала с Хохегер, но остави впечатлението, че той я е потърсил заради опита й по институционални пи ар проекти. В отговор на въпрос на Лютви Местан от ДПС тя каза, че много добре познава Росица Велкова и Иво Георгиев и че и с двамата е работила по договорите на Хохегер. Велкова и Георгиев са работили в "Хохегер БГ" и бяха изслушани на предишното заседание на комисията. Тогава и двамата заявиха, че са се занимавали основно с корпоративен пиар и не са работили с правителството.
 
Комисията проучва фактите и обстоятелствата около лобисткия скандал, свързан с управлението на тройната коалиция и предоставените 1.5 млн. евро на австрийския лобист Петер Хохегер, разследван в Австрия за подкупване на политици. Звеното беше създадено по предложение на ГЕРБ, а опозицията го кръсти "поредната комисия Анти-Станишев".
 
Разследване на "Капитал" установи, че разследваният в Австрия Хохегер е подписал два договора в България по времето на тройната коалиция. Единият е с Пловдивския панаир през 2006 г., когато той е бил държавен, като за това ще се търси информация от министерството на икономиката. Другият е с правителството, на стойност 1.5 млн. евро, сключен през 2008 г. за изчистване на имиджа на страната. При изслушване в комисията в австрийския парламент, която разследва скандала, стана известно, че Хохегер е наел Моника Йосифова за подизпълнител. Самата Йосифова призна на пресконференция, че има два договора за обща стойност над 380 хил. евро.