www.slava.bg | 23.06.2011

Милен Цветков става част от екипа за „X Factor”. Едно от лицата на Нова ТВ, която тази есен ще реализира най-известния в света музикален формат, ще бъде в морската столица заедно с репортера Дани от „Часът на Милен”, за да подкрепи всички, които ще се явят на предварителните кастинги за шоуто.
В събота, 25 юни, вратите на фестивалния комплекс (ФК) в морската столица ще бъдат отворени в 8:00 ч. и ще бъдат затворени точно в 9:15 ч.
Рамо на варненци ще даде и един от символите на града. Наричат го царевичният магнат на Варна, един от символите на Варна и повелителят на пуканките… А той е просто бай Киро и откакто се помни продава пуканки пред ФК-то. Дядото с пуканките, както фенове са нарекли групата му във Фейсбук, вече е с тениска и шапка на „Х фактор” и стиска палци на всеки, който иска да се занимава с музика.
Сред регистриралите се до момента претенденти има служители на Административния съд във Варна, на полицията, на фирми за трикотаж, за химическо чистене и за мебели. Има жена с българско и норвежко гражданство, която твърди, че притежава „неутешима страст към ориенталското пеене и танцуване”, друга признава, че има много образи и маски, но във всеки образ е с нейната душа. „Обичам музиката и тя е единственото нещо, което ме успокоява в трудните моменти. За мен музиката е свобода”, пише втората дама.
17-годишен младеж е заявил, че обича да смесва музиката и на кастинга ще представи парче, в което звучат ню ейдж с поп-фолк и поп с класическа музика, а негова съгражданка иска да бъде известна като Елица Тодорова и да е посланик на българската музика по света.
„Записвам се в „X factor”, за да разбера дали имам възможност да пея или не. Никога няма да искам слава. Не това е моят начин на живот", казва едно от много варненки, заявила участие в предварителния кастинг.
Тези, които не успеят да дойдат на кастинга във Варна, в София – 2 юли (зала „Фестивална”), Плевен – 9 юли (хотел „Балкан”), или Бургас – 16 юли (Бургаски свободен университет).
Всички, които искат и могат да пеят, но и са навършили 16 години, имат право да се явят на прослушванията. Уникалното на „X Factor” е че, това е единственото шоу, в което могат да се явят както солови певци, така и дуети или вокални групи. Също така, няма ограничения за жанра на изпълненията. Освен това, участниците няма да бъдат просто оценявани от т.нар. съдии, а ще се състезават заедно с тях. По време на шоуто те ще бъдат техни учители, ментори, а понякога и партньори. Във формата има много повече етапи и предизвикателства от всеки друг подобен. Изненадите винаги предстоят, а концертите на живо ще са много повече от всичко, правено до сега. Те ще са истински поп спектакли от световна величина.

S Media Team I 23.06.2011

Български светски сайтове публикуваха снимки на певицата Пинк с дъщеря й. Тези снимки са част от ексклузивна фотосесия, реализирана от списание HELLO! в сътрудничество със сп. People и единствено и само HELLO! България има право да я използва за територията на България! Всяко публикуване у нас в други печатни или интернет издания на фотосесията или на интервюто нарушава авторските права на HELLO!

Напомняме, че некоректното цитиране на източника, пълната липса на упоменаването му или всяка заблуждаваща информация са нарушение на интелектуалната собственост.

Молим тези от вас, които са използвали снимки от фотосесията на певицата Пинк и дъщеря й, или са цитирали части от интервюто, да ги свалят директно! Същото се отнася и за печатни издания, които планират публикуването им! В противен случай централата на списание HELLO!, която ни уведоми за проблема, ще бъде принудена да предприеме необходимите мерки!

Благодарим за разбирането

Екипът на списание HELLO!

Комуникационна агенция PRoWay I 22.06.2011

София, 22.06.2011 г. В Националния учебен център на Български червен кръст бе проведена учебна симулация и демонстрация на спасителни действия при природни бедствия и различни аварии, на която бе показана работата на младежки екипи за евакуиране на пострадалите и ликвидирането на последствията.

в. Монитор | 22.06.2011

Жени Калканджиева, Елена Йончева, Георги Тошев и Драго Симеонов са сред популярните лица с авторски рубрики в новото предаване в "Преди обед" по bTV. Стартът му ще е от есента, а водещият се пази в тайна.
Магазинно-информационното предаване ще се излъчва всеки ден на живо. "Преди обед" ще представя историите на ярки личности, характерни със своята индивидуалност. Ще бъдат показани и видеоматериали за световно значими личности – звезди, международно признати гении, творци и дейци. Сред темите, които ще бъдат представени по нетрадиционен начин в студиото, са децата, мъжете, жените, семейството, здравето, туризмът.
Предаването е копродукция на bTV и компаниите EyeVision и ShortCut в лицето на Мартин Захариев и Георги Тошев.

Стр. 40

в. 24 часа | 22.06.2011

Чувствам се изключително щастлива и обогатена след тази среща в ефир с г-н Иванов. Внимателно изчетох коментарите във форума на Би Ти Ви след предаването, повечето от които ни предлагат по-често да го каним, защото искрено са се забавлявали с него. Надявам се г-н Иванов да се е шегувал, казвайки, че ни е правил проверки. Явно е търсил с нещо да ни удари, например нерегламентирани доходи и коли. Но ние с Виктор (Николаев – б.р.) имаме само заплати. Депутатът дойде подготвен с тезите си и всичките си дипломи, за да докаже вероятно на българите, че е доста добър специалист и напълно заслужава хонорарите си. Смяташе, че е убедителен с аргументите си, но подцени публиката. Той така и не отговори на въпроса за конфликт на интереси, след като е вкарвал законопроект за частните здравни фондове, докато е получавал хонорари. Съзнателно с Виктор оставихме г-н Иванов да развие тезите си. Можеше да опонирам на всяко изречение. И той си ги разви, но това не мисля, че му помогна. От ГЕРБ вероятно вече са си направили изводите дали тази изява е от полза за имиджа на партията.

Стр. 14

в. Пари | Николай ВЪЛКАНОВ | 22.06.2011

След кризата се видя, че е необходимо разделянето на инвестиционното от търговското банкиране

► Господин Щьосел, как намирате състоянието на финансовата система в момента?

- Нека се върнем една стъпка назад. Ако погледнем финансите през последните десет години, финансовият свят бе напълно извън контрол. В повечето страни финансите започнаха да съставляват част от БВП, която е много по-висока от когато и да било преди.
Така се промени и банковият модел. Банкерът, който познавахме преди 30 години, трябваше да събира депозити, да ги държи на сигурно и да подпомага ръста на икономиката чрез отпускане на заеми за производствени компании. Този модел тотално се изгуби, когато възвръщаемостта започна да става по-голяма чрез инвестиции в търговия, суап сделки и др.
И това се случи навсякъде – и при търговските банки, и при банкирането на дребно. За някои сектори възвръщаемостта на капитала беше между 20 и 30% в продължение на много години при нормална 12-15%. И никой не го забелязваше. Регулаторите изискваха доста ниско ниво на банкови резерви предвид рисковете, които банките поемаха. През 2008-а неудържимият влак спря. Мисля, че сега нещата се оправят, но има още какво да се направи от гледна точка на регулацията.

► Какво е мнението ви за пакета промени в банковата сфера Базел III?

- Какво е Базел III? Виждаш какви активи имаш, оценяваш техния риск и поддържаш достатъчен капитал за тях. Откъде обаче
идват останалата част от капитала – дали това са сигурни пари в банка, дали са от заем, или са конвертируеми облигации? Затова смятам, че Базел III е важен инструмент, но по-важна е ликвидността. Ако вие и аз искаме утре да си изтеглим парите – банката платежоспособна ли е?
Вярвам, че Базел III е важен, но разделянето на инвестиционното от търговското банкиране е необходимо. Било чрез разделяне на активите и създаване на дъщерно дружество, било чрез връщането на модела на банкиране от миналия век.

►Това може и да се случи, но ще отнеме дълго. Какви други предизвикателства виждате междувременно?

- Най-големият проблем на всеки човек се казва "алчност". Всяка банка разполага със стотици много умни същества (защото най-добрите отиват в банките), които са свикнали на изключително високо заплащане и тяхната изобретателност няма граници. Какъвто и Базел да го наречете – 3, 4 или 5, те ще намерят начин да го заобиколят. Трябва да има преосмисляне на политиката за възнаграждения в банките. Сега знаеш, че след три години ще си вземеш 8-милионния бонус. Ако се увеличи нивото на задължителния капиталов резерв, икономическата рента ще се намали и това ще свали възнагражденията в банките към нивото на останалите сектори. Освен това смятам, че ще създаде нагласа към понижаване на риска, който банките поемат. Второто нещо – трябва да се стараем към по-опростени регулации. Така или иначе трябва да има някаква форма на изчисление на рисково претеглените активи, но тя трябва да е проста. Затова смятам, че трябва да се върнем към стария модел: трябва да има отделни търговски банки, банкиране на дребно и инвестиционни банки – те имат различна дейност, различен рисков профил и налагат различен риск на цялата система.

► Смятате ли, че проблемите в Ирландия и Гърция ще засегнат българската финансова система?

- От макроикономическа гледна точка не съм особено притеснен, защото общият БВП на Ирландия, Португалия и Гърция съставлява по-малко от 5% от БВП на еврозоната.
За финансовата система проблемът е в отварянето на френски, германски и английски банки към Ирландия, Гърция и т.н. Наскоро изпълнителният директор на една френска банка сподели, че експозицията им към Гърция заема 5% от активите на банката. Е, не е добре, ако нещо се случи, но не е абсолютна трагедия. Трагедията е за банките на двете страни, защото там всички купиха държавни облигации. Гръцките банки са купили гръцки облигации на стойност 72 млрд. EUR. Не знам числата за Ирландия и Португалия, но съм сигурен, че и те са големи. И защо го направиха? Защото е много лесно да занесеш тези облигации в Европейската централна банка и да получиш финансиране. Дори да се наложи да рекапитализираме гръцките банки, дори по същото време това да се наложи и с Португалия и Ирландия -това прави 100 млрд. EUR! 100 млрд. EUR трябва да се вземат от БВП за банките, но това е 1% от БВП – това си е нищо. За Гърция тези 36 млрд. са 15-20% от БВП, но за еврозоната – 1%. Ако има солидарност или поне "отговорен" финансов съюз, тези проблеми не са огромни.

►А трябва ли да има солидарност? Какво става с моралния риск?

- Няма друг избор, не може да изоставиш Гърция. Ако я изоставиш, какво ще се случи с гръцките банки, клоновете им, в България? И те може да заминат. На теория. Е, те са състоятелни сами по себе си, печеливши, и БНБ управлява българската банкова система доста добре, така че няма да се случи. Но погледнете съседите – румънците са зле, гърците много зле, сърбите са изолирани, македонците спят, малко по-нататък и унгарците не правят нищо, така че, ако търсиш икономика и финансова система, която е печеливша, е важно да имаш добри съседи. Мисля, че гърците трябва да станат по-големи реалисти и да разберат, че няма да е безболезнено. За съжаление, след като си пил узо и спал 10 години, ще имаш 5 години махмурлук. Така че ЕС ще трябва да бъде много твърд с гърците. Ирландия – не я броя за проблем. Търговският й баланс се възстановява, конкурентоспособността се възвръща.

► Предвид ограничения достъп до капитали как може да се развива страна като България, която разчита изключително много на външно финансиране?

- Както би казал всеки студент по макроикономика, може да растете повече само ако имате положителен търговски баланс или голям размер на преки чуждестранни инвестиции. При сегашния размер на чуждестранните инвестиции вероятно ниво на растеж е 3 до 4%. Въпросът е как се отива от тези 3-4 пак на 5-6-7 процента?
Това може да се постигне само чрез пълно и плавно преструктуриране на българската икономика. Имаме нужда от различен модел. Институционалната рамка в България следва да се подобри. Все още е прекалено бюрократично, трудно инвеститорите разбират на коя врата да почукат. Реформите ще са бавни, но има нужда да се повиши доверието в страната, в администрацията й, в правителството. Аз виждам огромно подобрение от времето, когато пристигнах тук, а когато живееш на едно място, промените се забелязват по-трудно.
Да, наистина, всичко хубаво може да се случва по-бързо. Не трябва да забравяме, че демокрацията започна тук преди 20-21 години и да искаме същото, както например във Франция, Германия и др., е невъзможно.
Що се отнася до финансовата система – с много консервативна банкова политика и регулаторна рамка България беше защитена. Ако се погледне съотношението на отпусканите кредити с банковите депозити, то вече се връща към нормалното – мисля, че вече е малко под 100%, около 95% според последните статистики на БНБ. Така че системата е стабилна.
Истинският въпрос е дали системата е в състояние да финансира растежа? Защото, ако нямаш чужди инвестиции, ще ти трябва
банков заем, за да финансираш, и там стои въпросът откъде идват парите. В повечето случаи няма достъп до външно финансиране. Тогава човек би се зачудил дали държавата няма своята роля. Като държава може ли да финансираш няколко банки с допълнителни 5 млрд. лева? Или да създадеш институция, която да го направи? Държавата не е задлъжняла и би могла да поеме още малко дългове за допълнително финансиране на банковия сектор.

► В България сме много предпазливи с това.

- Да, знам. Разбира се, може да се финансира и директно. Едни 2-3 млрд. обаче, контролирани от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) – тези пари евентуално ще се върнат. Не знам, но системата има нужда от нещо, за да получи своя тласък. Има нужда и тук от масло в механизма – може би чрез Българската банка за развитие, чрез ЕБ-ВР, ЕИБ или чрез български държавни пари. Може би е и въпрос на договорка между ЕБВР и ЕИБ и не става въпрос за даване на 20 милиона на малки и средни предприятия. Говорим за 2 милиарда. Нещо трябва да се направи, за да заработят нещата по-бързо и да се върне България към по-малка безработица. Това е стремежът на всички.

►Дали еврото ще помогне?

- Мисля, че да и рано или късно България ще се включи в еврозоната. Включването към пакта "Евро плюс" вече е добра крачка, а чрез включване в еврозоната България ще получи достъп до важно за страната финансиране директно от ЕЦБ. Както виждаме и с Гърция, ако не управляваме финансите както трябва, ще бъдем наказани, но тук се справяме добре и няма да ни наказват, така че еврото ще е много полезно.
Еврото ще намали и цената на ресурсите, като намали риска. В момента нетният лихвен марж е 4.45-4.50%, но представете си, ако падне с 0.50 пункта, каква ще е ползата за икономиката. Затова смятам за решаващо включването към еврозоната. Това ще помогне и за чуждите инвестиции. Инвеститорите, които по някакъв повод са загубили доверие, ще получат сигурност от ЕЦБ.
Ако потърсим и други начини за засилване на икономическия ръст, държавният бюджет е около 36-7% от БВП. Средният процент за еврозоната е 45-46. Знам, че Дянков иска да го заложи в конституцията на 40%. Ако обаче се увеличи с още три процентни пункта – от 40 на 43, би могло 1% да отиде за образование, 1% за здравеопазване, 1% за инфраструктура. Това също би помогнало.

► Може би е по-добре да се оставят повече пари на хората и на бизнеса? Преразпределителната роля на държавата да бъде намалена на 35% или на 30% от БВП?

- Аз идвам от страна, в която разходите са 51%. Държавата има своите задължения. Женен съм за българка, имам близнаци – оттук съм. И тук виждаме засилена емиграция, демографски срив. Държавата си има задължения относно пенсиите, относно инвестициите в млади хора – образователната система.
Видял съм много страни, в България има бъдеще. Отнема време. Но ако се видим пак през 2020-а, ако са били правилните хора и са направили правилните неща, тук ще има голяма разлика. България може да се продава и като инвестиционна дестинация, и като място, където хората може да се пенсионират, защото тук ще плащат ниски данъци.

Визитка
Кой е Дидие Щьосел
►Той е французин, доктор по математика. Има магистърска степен по бизнес администрация от INSEAD. Започва кариерата си като трейдър на валутни опции в Ню Йорк. Работил е осем години в Merrill Lynch, където се занимава основно с корпоративни
финанси – сливания и придобивания, набиране на капитал и т.н. Работи върху приватизацията на петролната компания Elf Aquitaine и France Telecom.
► През 1997 г. се мести в инвестиционната банка HSBC, където става главен изпълнителен директор, отговарящ за инвестиционните операции на глобално ниво.
► Напуска банката през 2001 г. и година по-късно
създава Content Ventures Limited (първоначално Apace Media), чрез която влиза в медийния бизнес. Щьосел притежава 66.39% от компанията. През 2004 г. навлиза на българския пазар с покупката на ММ и телевизиите "Диема". През 2008 г. слива бизнеса си на Балканите с шведската Modern Times Group, която купи Нова ТВ. Понастоящем е зам.-председател на борда на директорите в Нова ТВ.

Стр. 20 – 21

в. Република | 22.06.2011

Президентът на БФС Борислав Михайлов и шефовете на елитните ни футболни клубове проведоха втората си среща за разрешаването на казуса с телевизионните права вчера. След сбирката Валентин Михов заяви, че на нея е решено да се въведат "блокираните часове"през новия сезон. Това означава, че докато има среши от
"А" група, по никоя друга телевизия няма да се дава футбол. По този начин родния фен ще остане без английска Висша лига, испанската Примера дивисион, италианската Серия "А", германската Бундеслига и др. "Блокираните часове" са твърдо решение на БФС", поясни Михов, който е шеф на фирмата "С.В.-Р.СА", която е посредник
за ТВ правата между футболната централа и телевизиите. "До момента е пристигнала само една оферта от телевизия за излъчване на мачове от българския шампион", разкри той, но не пожела да назове името й. Борислав Михайлов и босовете на футболните ни клубове ще проведат трета поредна среща помежду си на 30 юни.

Стр. 27

Дневник PR Сфера I 22.06.2011

Преди точно 100 години, на 23 юни се ражда Дейвид Огилви, един от най-известните и признати рекламисти в света ("творческият крал на рекламата", както го нарича Advertising Age).

Огилви за първи път извежда на преден план марката, а не самия продукт, като винаги е вярвал, че емоционалното отношение на консуматорите към продукта е много по-важно от неговите характеристики.

Книгите му "Огилви за рекламата" и "Изповедите на един рекламист" са сред най-авторитетните и четени издания в света на рекламата. Известните му кампании за Schweppes, Guinness, Rolls-Royce все още са еталон за креативност и съвсем логично водят до прозвището му "Бащата на рекламата", както и до най-високото кралско отличие – Орден на Британската Кралица.

"Потребителят не е идиот. Ако лъжеш относно продукта, ще бъдеш разкрит или от закона, който ще те преследва, или от клиента, който няма да си купи продукта ти втори път.", казва Дейвид Огилви и често се шегува, че потребителят е като собствената ти жена, която рано или късно разбира дали си честен, или не. Така, Огилви коренно променя нагласата спрямо марките – и в съзнанието на рекламистите и рекламодателите, и в съзнанието на потребителите.
Когато Fortune публикува статия за Огилви със заглавието "Гений ли е Дейвид Огилви?", той отговаря, че веднага се е консултирал с адвоката си може ли да съди изданието заради въпросителния знак. Почти няма рекламна кампания, създадена от Дейвид Огилви, която да не е останала в историята като еталон за креативност, ефективност и нестандартен подход при реализирането на творческата идея.

Дейвид Огилви започва своята кариера като продавач на бисквити Aga от врата на врата в Шотландия. Основава агенцията си през 1948 г., нямайки нито един клиент и с екип от двама души, за да я превърне в империя, придобита през 1989 г. от WWP.

За да отбележи стогодишнината от рождението на своя основател Дейвид Огилви, рекламната агенция Ogilvy & Mather организира специални тържества по време на тазгодишното издание на най-големия международен фестивал за реклама Cannes Lions.

На 23 юни рано сутринта ще бъде постлан най-дългият червен килим в историята на Кан, който ще се разполага по цялото протежение на крайбрежния булевард Croissette до входа на зала Grand Auditorium, където на огромен билборд ще пише: "На този ден, преди 100 години, Дейвид се роди, за да вдъхновява". След залез слънце пък, всички улични лампи ще светят в червено, подготвяйки минувачите за тържествата на агенцията в хотел Le Grand.

Ogilvy & Mather стартира честването с предизвикателство, което отправи към всички служители на агенцията – да създадат кратко филмче за вдъхновението, в чест на продължаващото творческо влияние на Дейвид Огилви. Конкурсът бе спечелен от Sara Hines и Jan Flentje, от екипа на Ogilvy Дюселдорф. Темата за вдъхновението и "преминаването" в червено завладяха и официалния сайт на агенцията, където посетителите са приканвани да tweet-ват с хаштаг #DO100 кои са нещата, които истински ги вдъхновяват, могат да използват апликейшън, който боядсива в червено аватара им в Twitter, както и да добавят своето послание към хилядите от цял свят, генериращи се в мозаечен портрет на Дейвид Огилви.

"Да работиш в компания, основана от човек като Дейвид Огилви, е вдъхновение само по себе си. Такова наследство те мотивира да изследваш различни идеи и модели на мислене и те води винаги към нови и по-добри места. Искахме да отдадем своята почит към този велик човек, но и да отпразнуваме онова, което го превърна в пионер за индустрията и което продължава да вдъхновява хората и до днес. Едва ли има по-подходящо място за честване на креативността на Дейвид Огилви от Кан.", споделя Там Каи Менг, творчески директор на Ogilvy & Mather Worldwide.

"Да си част от компания, която носи името Огилви и определя пазара на рекламата откакто е създадена е колкото отговорно, толкова и предизвикателно. Именно това предизвикателство ражда и вдъхновението, което ни кара да продължаваме напред и да вярваме, че и в България големите идеи остават следа в развитието на индустрията.", казва Екатерина Тупарева, управител на Ogilvy & Mather София.

Оригинална публикация

в. Сега| Галя Горанова | 21.06.2011

Промени в медийния закон ще осигурят допълнително между 10 и 16 млн. лв. от реклами за обществените медии

Българската национална телевизия е на път да получи това, за което се бори от години – увеличаване на рекламното време в праймтайма и възможност за използване на новия хит в рекламата – продуктовото позициониране. Промените в Закона за радиото и телевизията вече са внесени в парламента от ГЕРБ и предстои гласуването им на първо четене. Облекченията се отнасят и за БНР.
Ако поправките бъдат приети, БНТ ще може да излъчва повече реклама в най-гледаното време. Сега законът не позволява времетраенето на рекламата в праймтайма (19-22 ч.) да надвишава 1/3 от общото й позволено рекламно време за денонощие. Според сегашния регламент БНТ може да излъчва общо 15 минути за деня и не повече от 4 минути на час. Затова и рекламните блокове в най-гледания вечерен пояс са къси – за голяма радост на зрителя. Ако ограничението отпадне, занапред БНТ ще може да излъчва до 12 минути реклама в праймтайма.
Отделно от това БНТ и БНР като обществени доставчици вече ще могат да печелят от продуктово позициониране – близък кадър върху марката сок, който пият водещите, или споменаване на фирма, заплатила предварително за това. Трикът се използва основно в телевизията. Самото рекламиране е част от сюжетната линия на предаването, като ненатрапващо се разясняват предимствата на въпросния продукт. По-наблюдателните зрители на култовия сериал "Под прикритие" вероятно са забелязали натрапчивите кадри върху името на банката, в която главният злодей държи парите си, а диалогът на Джаро с банковия служител е в стила на класическата реклама. "На развитите медийни пазари продуктовото позициониране е предпочитан начин за рекламиране поради факта, че е по-добре възприето от зрителите и не нарушава целостта и естетическите качества на програмите", мотивират се вносителите на промените.
В момента продуктовото позициониране е разрешено на частните медии и на външните продукции. Изрична забрана има за продажбата му в новини и религиозни предавания. ГЕРБ предлага това ограничение да си остане.
По изчисления на вносителите поправките в закона ще позволят на БНТ да привлече допълнително между 10 и 16 млн. лева от реклама. Пак с цел икономия на средства общественото радио и телевизия
се освобождават и от задължението
си да излъчват чрез спътник програмите си навсякъде, където според Агенцията за българите в чужбина живеят граждани с български произход.
Депутатите от ГЕРБ мотивират промените с желание да се преодолее неравностойното положение, в което се намират българските обществени медии спрямо европейските и американските им конкуренти, които отдавна ползват предимствата на продуктовото позициониране. Често телевизионната продукция, която се закупува от ЕС и САЩ, съдържа продуктова реклама, включена още при заснемането на самите филми или сериали. Според вносителите отварянето на БНТ и БНР към новите форми на реклама ще стимулира произвеждането на български програми с по-високо качество и на по-ниска цена, в това число програми на независими продуценти и филмови продукции. Освен това приходите щели да компенсират намаления бюджет на обществените медии за следващите три години. Впрочем това е водещият аргумент за управляващите. Понеже държавата няма пари за увеличаване на държавната субсидия за двете медии, дава им правото да си търсят сами средства от частния бизнес. С всички произтичащи от това рискове – комерсиализиране на продукцията, отстъпление от сериозната журналистика и в крайна сметка опошляване, каквото наблюдавахме в частните телевизии с разните риалити формати. От друга страна, ходът е животоспасяващ за БНТ, която тъне в дългове, наследени още от управлението на Уляна Пръмова.
В БНТ, БНР и Асоциацията на частните продуценти би трябвало да ликуват от рекламния подарък. Само че за медиите
всеки дар от властта е данайски.
Не е ясно какви форми ще добие благодарността към управляващите за този спасителен жест и дали няма да притъпи критичната мисъл. "Нахранете журналистите" е тъжна метафора за деликатните взаимоотношения между властта и коректива. И още нещо – съществува риск част от приходите да се върнат обратно към рекламодателите чрез разни съмнителни външни продукции, за които и в момента БНТ харчи грешни пари. Затова е важно какъв дял от допълнителните рекламни приходи ще отива за стимулиране на журналистите и колко ще изтекат към външните продуценти.
Съвсем естествено от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) веднага скочиха срещу промените, облагодетелстващи обществените медии. Частните електронни медии са на мнение, че обществените им конкуренти и бездруго са дотирани щедро от държавата, така че не заслужават да имат собствени приходи от реклама. С облекчаването на ограниченията за рекламата сега те се чувстват жертва на нелоялна конкуренция. Очаква се в близките дни АБРО да аргументира възраженията си с официално становище по въпроса.
***
СПОР
Рекламни драми разтресоха и частните телевизии. Нова тв е подала жалба срещу бТВ в Комисията за защита на конкуренцията. От Нова твърдят, че колегите им дават необосновано големи отстъпки на рекламодатели и бонусни излъчвания срещу условие да не рекламират в други канали. При нарушение на това изискване клиентът е трябвало да плаща неустойка, пишат в жалбата от НТВ. БТВ засега не коментира жалбата.

Стр. 14

Оригинална публикация

в. Сега | 21.06.2011

Почти 70 журналисти са излезли в принудително изгнание само за последните 12 месеца. Повече от половината идват от обичайните заподозрени страни – Иран и Куба. Това показва ново изследване на Комитета за защита на журналистите. 18 репортери са избягали от Иран, където се води 2-годишна безмилостна битка срещу независимата преса. Куба, където журналистите се освобождават от затвора само за да бъдат изгонени от страната, се отчита със същия брой изгнаници от медиите.
Кубинският репортер Виктор Роландо Аройо Кармона, който днес живее в Испания, описва с една дума живота в изгнание: "Чистилище". Кармона не е на възраст за такива авантюри – на 59 г. той е прекарал над 7 г. в затвора по недоказани обвинения. Излиза оттам миналия септември с разбито здраве, заради което приема офертата от властите "свобода срещу изгнание". Любопитното в случая е, че журналистът е освободен заедно с над 50 политически затворници, сред които и много негови колеги по силата на договорка с католическата църква и испанското правителство. Хавана обаче налага висока цена на групата – всички трябва веднага да напуснат Куба и да заминат за Испания. Семействата им имат не повече от 2 часа да си съберат багажа, преди да ги изпратят във военен лагер и оттам да ги натоварят на самолета.
Затворът или заплахата от затвор е водеща причина за бягство от родината – 82% от случаите в периода 1 юни 2010 – 31 май 2011 г. се дължат на това. Други 15% от журналистите бягат след физически атаки или заплахи за насилие. Продължителен тормоз, включително чести разпити и следене, са изпратили 3% от репортерите в изгнание.
649 журналисти са били принудени да бягат от насилие, затвор и тормоз далеч от родината си от 2001 г. досега, отчита Комитетът за защита на журналистите. Мнозинството от тези хора – 91%, все още не могат да се завърнат у дома. Половината от изгнаниците идват от 5 страни – Етиопия, Иран, Сомалия, Ирак и Зимбабве. За втора поредна година Иран се радва на съмнителната чест да е начело на класацията. Репресиите срещу журналистите там започнаха след оспорваните избори през 2009 г. Само през 2010 г. от страната избягаха 29 редактори, репортери и фотографи. А за 10 г. в редиците на изгнаниците са влезли 66 журналисти. Само в Етиопия и Сомалия са повече. Макар да не се споменава в това изследване, видно място в докладите на неправителствените организации в областта на медиите е и Китай, който е наравно с Иран по журналисти, хвърлени в затвора.
Къде другаде журналистическата професия включва подобни рискове? Най-малко двама сирийски репортери са били принудени да бягат в чужбина от опитите на секретните служби да ги докопат заради репортажи по размириците. Трима са напуснали Пакистан, където физическото насилие срещу журналисти е в реда на нещата. В Шри Ланка комитетът говори направо за преселение на репортери в последните години, но този път страната са напуснали само двама.
Законово изгнанието не е като да хванеш самолета и да заминеш на екскурзия. Журналисти, бягащи от репресии в родината си, имат право на убежище в други страни, но за целта трябва да се сдобият с валидна виза за тях – мисия почти невъзможна.

Стр. 14

Оригинална публикация