Фондация “Медийна демокрация” I 10.06.2011

Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер” и фондация “Медийна демокрация” организират международна конференция

ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ЖУРНАЛИСТИКА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА:
ОСНОВА ЗА ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ В МЕДИИТЕ

ПРОГРАМА на конференцията

10 юни 2011, Хотел Арена ди Сердика, ул. Будапеща 2-4, София

10.00 – 10.15 откриване
МАТИАС БАРНЕР | Директор на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ | Факултет по журналистика и масова комуникация, Софийски университет | Председател на Съвета за електронни медии, България

10.15 – 11.30 І сесия
ФАКУЛТЕТИТЕ ПО ЖУРНАЛИСТИКА – ПРАВИЛНАТА ИНСТИТУЦИЯ ЗА ПОДГОТОВКА НА ЖУРНАЛИСТИТЕ ЗА БЪДЕЩАТА ИМ ПРОФЕСИЯ?
МИРОЛЮБ РАДОЙКОВИЧ | Белградски университет, Сърбия
ТОТКА МОНОВА | Декан на Факултета по журналистика и масова комуникация, Софийски университет, България
СТЙЕПАН МАЛОВИЧ | Задарски университет, Хърватска
ДИНКА СПИРОВСКА | Ръководител на Департамента по журналистика и масова комуникация, Американски университет в България

Модератор: ОРЛИН СПАСОВ | Фондация „Медийна демокрация”

11.30 – 11.45 кафе пауза

11.45 – 12.00 специална презентация
ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ЖУРНАЛИСТИКА В ГЕРМАНИЯ
БЕРНХАРД РУДЕ | Институт за обучение на журналисти (ifp), Германия

12.00 – 13.15 ІІ сесия
ОБУЧЕНИЯ НА ЖУРНАЛИСТИ: НАЦИОНАЛНИ ПРАКТИКИ И ТРАНСГРАНИЧНИ ИНИЦИАТИВИ
ЛИЛЯНА ЗУРОВАЧ | Съвет за печатни издания, Босна и Херцеговина
ОЛИВЕР ВУЙОВИЧ | Югоизточноевропейска медийна организация (SEEMO), Австрия
БЕРНХАРД РУДЕ | Институт за обучение на журналисти (ifp), Германия

Модератор: ОГНЯН ЗЛАТЕВ | Център за развитие на медиите, България

13.15 – 14.15 обяд

14.15 – 15.30 ІІІ сесия
ПРАКТИЧЕСКА ПРОВЕРКА: ПРАВИЛНО ЛИ ОБРАЗОВАМЕ ЖУРНАЛИСТИТЕ?
ДАРИНА САРЕЛСКА | Изпълнителен продуцент на bTV Новините, bTV Media Group, България
ШКУМБИН АХМЕТЧЕКАЙ | Редактор, Телевизия Косово RTK, Косово
ИГОР БОЖИЧ | Изпълнителен редактор на Блиц, Рингиер Аксел Шпрингер, Сърбия

Модератор: ДОБРИНА ЧЕШМЕДЖИЕВА, Българска национална телевизия

15.30 – 15.45 кафе пауза

15.45 – 16.30 ІV сесия
БЪДЕЩЕТО НА ЖУРНАЛИСТИКАТА В СТРАНИТЕ В ПРЕХОД: МЕЖДУ WEB 2.0 И ФОРМИРАНЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯ
БЕСАР ЛИКМЕТА | Журналист, Балканска мрежа за разследваща журналистика (BIRN), Албания
ДАН ТАПАЛАГА | Редактор, HotNews, Румъния
СТОЯНА ГЕОРГИЕВА | Главен редактор, Медиапул, България

Модератор: ВИОЛЕТА СТАНИЧИЧ | Информационно бюро на Европейския парламент в България

16.30 закриване на конференцията
ОРЛИН СПАСОВ | Факултет по журналистика и масова комуникация, Софийски университет | Изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация”, България

сп. Тема | Милена ДИМИТРОВА | 26.06.2011

Студентите по журналистика, които днес не знаят кой е Чърчил, утре ще насаждат на аудиторията ценности ала Елочка Шчукина за радост на политиците

Ако имаше откровен министър, който да се отбие на конференцията "Образованието на журналисти", организирана наскоро в София от Медийната програма на фондация "Конрад Аденауер", щеше да признае колко пречат на всяка власт грамотните репортери и коментатори. Само че в залата в "Арена ди Сердика" не се появиха държавници. А и надали днес има шанс да се срещне такъв разкрепостен политик, какъвто е бил сър Уинстън Чърчил. Когато навремето се запознал със Съмърсет Моъм, той веднага му предложил: "Виждам, че сте способен оратор и пишете добре. Хайде да се споразумеем: аз няма да ви преча, а вие няма да сте ми опозиция."
През последните десетина години въпросът за журналистическото образование у нас съзнателно е избягван. Кризи, избори и политически интереси оправдават пренебрегването му. Не е добър вкус медиите да излагат свой проблем, вместо да си вършат работата и да информират.
Образованието обаче остарява по-бързо, отколкото се развиват новите технологии и новите платформи за социална информация. Професията репортер все още е престижна, но, уви, ниско платена. Издателите са на сметка от по-слабо грамотна и поради това евтина и по-лесно заменяема смяна от държачи на микрофони, пишещи под диктовка, с понятиен и речников запас като на Елочка Шчукина (няма да им обяснявам тук коя е).
В Америка медийна теория и практика се учат в престижни университети. В Германия, както припомниха лекторите, издатели заедно със синдикатите откриват школи за наставничество при добри журналисти. В съседни страни в Югоизточна Европа преподаването на PR и комуникации върви в един "разряд" с философията, психологията и социалните науки. В Сърбия искат от абсолвентите по журналистика да са талантливи, да са натрупали теория и познания за световната медийна материя, вещо да пишат новини и да са убедени, че са журналисти само когато не си изкарват парите с друго – когато не го съвместяват с реклама или с каране на такси. В Хърватска пък журналисти стачкуват от трийсетина дни, само че издателите не се тревожат. Вестници излизат и с "карашък" съобщения: чист PR, преписани сензации. Ама и така се продават -винаги има глад за информация.
Да ограмотиш журналистите на което и да е общество е по-важна мисия, отколкото да обучиш политиците му. Във властта има мандати и колкото по-преходна е тя, толкова по-добре е имунизирана срещу корупция. В демокрациите журналистиката е призвана да опонира на всяка власт – докато не я опитомят, подчинят или подкупят. От древна Елада досега няма, не е измислен и не съществува по-добър социален механизъм от медиите за контрол върху властта между изборите. Ако, разбира се, новинарите имат условия и съвест да изпълняват призванието си. Затова са толкова важни професионалната етика и гаранциите за свобода на словото като "майка на всички свободи.
През март 1946 г. Чърчил отива в Америка. Връща се символично към корените си, тъй като майка му била красавица с индианска кръв, която прекосила Океана, в Париж си намерила британски аристократ за съпруг и му родила синове. В американския град Фултън в щата Мисури Чърчил произнася прочутата си реч за Желязната завеса, спусната след Втората световна война. Речта прозвучава в Уестминстърския колеж – в средата на "царевичака", където англичани преди стотина години са открили школа по образа на Уестминстър с мисия да образова американските политици. "Студентите по журналистика имаха да напишат текст по случай 65-годишнината от речта на Чърчил във Фултън. Само че нито един студент не знаеше кой е Чърчил. За Фултън не ги и питах", оплака се доц. Тотка Монова, декан на факултета по журналистика и масови комуникации, и повдигна булото на тъжната до срам реалност на академичното медийно образование. Под ключ и под охрана е студийният комплекс във ФЖМК, в който може да се записват и да се излъчват предавания за националния ефир. В него са инвестирани 3 млн. лв., но трябват още 200 хил. лв., за да завърши ремонтът и общината да позволи да се ползват и горните етажи на сградата на факултета. Нямало скоро да отворят библиотеката, която отдавна не работи.
Студентите също се оплакаха от академичното тяло: все по-дълбока пропаст ги разделя от професорите им, занимавали ги с контент-анализ на стари вестници, не обърнали внимание на студентския фестивал "Журналистика 6 1 калория", не уважавали усилията им… Според Орлин Спасов, който е асистент от ФЖМК и изпълнителен директор на фондация "Медийна демокрация", работодателите искали евтина работна сила и виновен за некачественото образование бил медийният пазар. Той корумпирал младите хора, бил изкривен и ги държал далеч от стандартите в професията.
Само че катастрофата има по-дълбоки корени. Доцентската заплата е 370 евро на месец и преподавателите са принудени да се издържат и с друго, вместо да се посветят на изковаването на таланти като Димитър Найденов, Йосиф Хербст или Опра Уинфри. Учебната програма е същата, каквато е била преди три години, а това е най-престижното и първо у нас висше образование по журналистика.

Немалко професори нямат интернет вкъщи

не си позволяват парно през зимата, нито да купуват нови книги. "На трима даже разписвам разрешителни да живеят в студентските общежития, не им стигат средствата за квартира", въздъхна деканът. Основната грижа на академичното ръководство е да осигури средства за заплати, каза още Монова.
Една добра школа по журналистика не само обучава следващата смяна в професията, а генерира и наука, отбеляза проф. Миролюб Радойкович от Белградския университет. В Софийския отдавна не се е чувало за професорски труд с истински полезни изследвания, а не със съчинен принос като за пред покойната ВАК, присмиват се студентите. Как обаче 1300 възпитаници и стотина преподаватели от ФЖМК да погребат ненужната вражда, подклаждана от безпаричието и от страха, че утре няма да има работа и за едните, и за другите? Как да се случи това, ако няма поне обществено признание за труда и на едните, и на другите? "Трябва да се презареди журналистиката," предложи Матиас Барнер, директор на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер", като се опря на модерния термин re-load.
Възпитаничката на ФЖМК Дарина Сарелска, която е изпълнителен продуцент на бTV, се удиви защо факултетът не се адаптира и защо не произвежда кадри за телевизионните занаяти – оператор, монтажист, продуцент. Дискусионно е дали във факултета да останат само магистърски програми, щом от гимназиите идва полуграмотно поколение, нечувало за Чърчил…
"Аз се питам кой е отговорен за това?", стресна се телевизионната водеща Добрина Чешмеджиева. Не е факултетът, по-скоро е средата, намира тя, убедена, че журналистиката продължава да е престижна професия у нас въпреки омагьосания кръг, в който мизерията я закопава. В департамента "Журналистика и масови комуникации" в Американския университет в България, където цената на образованието е над възможностите на средностатистическия българин, не се оплакват от стеснен кръгозор, нито от демодирана наука. "Поставени са ни високи цели, непрекъснато обновяваме академичния план и го изпълняваме", мотивира с интернет страницата на ДжейЕмСи ръководителката му Динка Спировска. По-различното в Благоевград е, че отглеждат лидерски качества у бъдещите журналисти независимо от коя родина идват. Доказано е, че коментаторите стигат до върховете на майсторството само в страната, в която са родени и израснали. По природа професията трудно се конвертира, макар да е голям плюс за журналистите, ако познават и чужда среда: така по-добре сверяват представите си с реалността.
Талант не стига, трябва много учене, защото медиите насаждат ценностите и техният труд рефлектира върху обществото и вкусовете му, синтезира Берхард Руде от частния Институт за обучение на журналисти в Германия. Което е още един аргумент защо "презареждането на журналистиката" не е академична грижа само на ФЖМК, а публичен проблем на държавниците, обсебили правото да диктуват как да се развива обществото.

Стр. 46-47

в. 24 часа | Венелина ИВАНОВА | 24.06.2011

Мариана Попова и Кирил Маричков влизат в екипа на лятното шоу на bTV "Гласът на България".

Те ще са в журито, чиито други двама членове вече са обявени -Миро и Ивана.
Известните ни певци ще са и треньори на участниците.
"Ще изберем за жури най-добрите от различни музикални области", каза преди време Евгени Димитров-Маестрото, който ще прави шоуто. И наистина го направи, защото и четирите имена са знакови за музиката у нас.
За да бъдат максимално справедливи, треньорите не виждат, а само чуват кандидатите. По този начин ще попълнят отборите си. След това вече ще се запознаят и лице в лице с тях. Такива са изискванията на формата.
Само 15 процента от кандидатите са преминали в следващия кръг. В шоуто участниците няма да бъдат принуждавани да изпълняват всички музикални стилове.
Какво да пеят, ще се избира според гласовите способности на участниците. "Това ме спечели и за първи път не отклоних покана за участие", каза вчера "щурецът" Кирил Маричков.
Не е изключено двама-трима музиканти да харесат един и същи кандидат. Тогава участникът трябва да избере към кой отбор да отиде, каза още Маричков.
По негови думи представителите на журито трябва да полагат усилия, за да привлекат кандидати към своя отбор.

Стр. 25

Дипломат № 1 в топ 10 на българите в Twitter

"Много важно е да имам достъп в социалните мрежи, вече не мога да си представя да живея без това." Думите са на външния министър Николай Младенов, който се оказа един от тримата най-активни в Twitter външни министри в Европа. Другите двама са шведският му колега Карл Билд и финландският Александър Щуб, който вече заема поста европейски министър. Дори понякога тримата си координират позициите, заявявайки ги на сайта, преди да влязат на заседанието на Европейския съвет. Това донякъде е полезно, донякъде обвързващо и натоварващо, защото си постоянно в контакт, преценява Младенов. Доскоро той поддържаше и личен блог, но споделя мислите си само в 140 знака, каквото е ограничението в Twitter. Единственият друг министър във въпросната социална мрежа е вицепремиерът Симеон Дянков. Българският еврокомисар Кристалина Георгиева също комуникира там, но най-вероятно разполага и със служители, които пишат вместо нея понякога.

Стр. 39

в. Труд | Николай ПЕТРОВ | 24.06.2011

 Проектът "Пиано" получи за месец 40 000 евро от абонаментни такси

Да искаш от потребителите да плащат за достъп до съдържанието на вестници или други медии, при положение че в интернет гъмжи от всякаква информация, си е рисковано начинание. Засега си го позволяват мощни корпорации като тази на Рупърт Мърдок и някои авторитетни издания като "Файненшъл таймс" и "Ню Йорк таймс". Тяхната потенциална аудитория е много голяма, но дори и те изпробват различни подходи, за да получават приходи от качествената си журналистика в морето от неплатена информация в мрежата. Предлагат различни абонаметни планове, искат пари само за някои рубрики, за достъп до архива и т. н.
Малък пазар
Как тогава да се справят медиите, чийто потенциален пазар е значително по-малък? Като Словакия, например, която е сред най-бедните в еврозоната (769 евро средна заплата за 2010 г.), населението е 5,5 млн. души, от които 2,5-3 млн. ползват интернет.
Проектът "Пиано" предлага вариант, който месец след старта си се оценява като успешен. Той изисква месечен абонамент от 2,9 евро и 29 евро – годишен (има и вариант за седмичен, който струва 99 евроцента), за достъп до 34 услуги, предлагани от 9 словашки уеб страници.
Сред тях са най-популярният новинарски портал (СМЕ), няколко влиятелни вестника ("Хосподарске новини", "Правда", седмичникът "Тижден", спортният "Деник спорт"), списанието за информационни технологии PC Revue, два видеопортала (включително на втората по големина телевизия JOJ) и сайт, посветен на маркетинга и медиите (Medialne.sk).
Старт през май
Платеният достъп до услугите на тези издания (всеки от тях има отделен сайт, на който предлага и свободно съдържание), стартира през портала PianoMedia на 2 май и за един месец събра 40 000 евро приходи от абонамент. "Постигнахме първоначалната цел за абонати за два дни след старта на системата", заяви шефът на "Пиано медия" Томаш Бела и обясни, че интернет аудиторията на половината от изданията, включили се в проекта, се е увеличила след влизането им зад платената стена. Предимството за читателите е, че с едно плащане получават достъп до съдържанието на всички уеб страници, без да е необходимо допълнително влизане във всеки сайт. Събраните такси след това се разпределят между участващите медии.
Модел като при кабелните телевизии
Този модел на ценообразуване е сходен с кабелната телевизия, предлагаща пакети от телевизионни канали с единна месечна такса.
Базираната в Братислава "Пиано медия", която е общ проект на "Етаргет" (компания, представяща целева интернет реклама в 9 страни от Централна и Източна Европа, включително България) и чешкословашката консултантска фирма "Нексбиг", ще прибира 30% от приходите от абонати, твърдят запознати с мениджмънта на проекта. Останалите 70 на сто ще бъдат разпределени между участниците в проекта в зависимост от посещаемостта и времето, прекарвано на техните сайтове. Коментирането на материалите е възможно само след плащане на абонамент, като издателите и редакторите са доволни от намалелия брой обидни квалификации в тях.
Издателите са доволни засега
"В сравнение с април, когато отделно трябваше да се плаща за достъп до интернет съдържанието на списанието ни, абонатите ни се увеличиха шест пъти. Посещенията в сайта ни останаха стабилни въпреки необходимостта от плащане", заяви Щефан Хриб, главен редактор на авторитетния седмичник "Тижден".
От новинарския портал СМЕ, който е на най-тиражният едноименен всекидневник, също са доволни. "Чрез "Пиано" читателите на рубриката "Мнения" се увеличиха 14 пъти", каза заместник-главният редактор Константин Чиковски. Досегашната политика на изданието бе да изисква плащане за достъпа до аналитичните си рубрики и до архива.
"Имаше някои технически проблеми при въвеждането на системата, но като цяло сме доволни. Планираме да сложим зад платената стена още от съдържанието на изданието ни", отбеляза Милан Мокран, изпълнителен директор на "Екопрес", издател на бизнес вестника "Хосподарске новини".
Разширяване в други страни
"Пиано" планира да добави допълнителни опции за плащане в бъдеще. Скоро ще бъде пуснат едноседмичен абонамент чрез есемес.
Шефът на "Пиано медия" Томаш Бела заяви, че издатели от цял свят наблюдават проекта им и се интересуват как може да се въведе плащане за техните издания, така че да не пострада читателската им аудитория в интернет. "Вече преговаряме с издатели в 5 европейски страни и планираме да пуснем "Пиано" в още една държава след Словакия до края на годината", каза Бела.
Запознати с проекта твърдят, че организаторите близо година са убеждавали издатели и продуценти да се включат. Очакванията на Бела са да привлече между 0,8% и 1,5% от населението като абонати. Ако прогнозата му се изпълни, това ще означава годишни приходи от 2 млн. евро.
Стартът на "Пиано" засега се смята за успешен. Остава да се види дали абонатите ще се увеличат и дали ще продължат да плащат, за да четат или гледат по-качествени журналистически материали.
***
Текст под снимка
Много Вестници са пред дилемата дали да Въведат абонамент за съдържанието на сайтовете си и как да го направят, за да оцелеят сред морето от безплатна информация в интернет.
***
Текст под снимка
"Постигнахме първоначалната цел за абонати за два дни след старта на системата", заяви шефът на "Пиано медия" Томаш Бела. Снимка "Нексбиг"
***
Кои е какво се включиха
# СМЕ – най-популярната и влиятелна медия на словашкия пазар. Едноименният всекидневник с тираж около 60 хиляди. Зад платената стена на "Пиано" са сложени анализите и коментарите, както и пълен достъп до архива от статии. Позволява на абонатите до 3 коментара във форума на ден. Дава възможност за консултация с лекари при запитване.
# "Хосподарске новини" – бизнес всекидневник с тираж около 20 000. С "Пиано" дава пълен достъп до рубриката си "Мнения" и до архива, позволяват се коментари във форума. Дава възможност за консултации със счетоводители и адвокати.
# "Правда" – най-старият словашки вестник с дневен тираж около 75 000. Зад платената стена са сложени коментарните и аналитичните материали. Дава възможност за участие във форумите.
# "Деник спорт" – най-популярният спортен всекидневник дава пълен достъп до статиите, архива.
Ф "Тижден" – авторитетен словашки седмичник с тираж 27 000. Освен до съдържанието дава достъп до видеосекцията си.
# Medialne.sk – сайт, посветен на маркетинга и медиите, издаван от седмичника "Тренд".
ф MeToo.sk – словашки видеопортал.
# PC Revue – словашко IT списание.
# JOJ – втората по големина словашка телевизия дава срещу абонамент достъп и до най-големия видеопортал в страната, наречен Huste.

Стр. 19

Оригинална публикация

сп. Mr. Big| Леся БАКАЛОВА | 24.06.2011

Вече за никого не е тайна, че зачестилите конфликти между Facebook и Google не са инцидентни, а стратегически ходове в поредната война на брандовете. Заклетата "дружба" между двата интернетгиганта бързо набира обороти. Ето как:
Facebook патентова "социалното търсене"
Имало едно време, когато лидерството на Google в сферата на търсенето не било заплашвано от нищо, а бъдещето изглеждало напълно безоблачно. Но се появил Facebook и отправил открито предизвикателство към търсачката, заявявайки, че търсенето би било много по-ефикасно, ако отчита интересите на приятели (а кой разбира повече от това от компанията на Закърбърг). Засега съюзът на Закърбърг и търсачката на Microsoft – Bing не показва големи успехи, но много експерти смятат, че всичко тепърва предстои. Ръкавицата бе хвърлена…
20 октомври 2010 година
Сътрудник на Google публикува разширение Facebook Disconnect
Бутонът Facebook Connect, инсталиран на милиони сайтове, събира информация за това кои сайтове посещават потребителите на социалната мрежа. На програмиста на Google Браян Кениш това следене никак не му харесало и в свободното си време съставил приложението Facebook Disconnect за браузъра Chrome, който блокира модула Facebook. 29 октомври 2010 година
Създателят на Google Maps отива в Facebook
Ларс Расмусен, който осем години работи за Google, смени работодателя си и дори се премести от Австралия в САЩ за новата си работа.ТасеЬоок очевидно е променил света и там има още много възможности, над които да се работи – мисля, че е добро място за мен", заяви създателя на Google Maps. След заминаването му мнозина започват да говорят за "бягство от
50 BIG words потъващия кораб". 4 ноември 2010 г.
Google забранява на Facebook да прехвърля контакти
Дълго време можеше, когато въведете своето потребителско име и парола в Google Gmail, да разберете кои от хората в контактите ви имат профил и в социалната мрежа. Но обратното не можеше – Facebook старателно пазеше данните за приятелите и не искаше да ги сподели дори със самия потребител. В крайна сметка на Google това му писна и той въведе ограничение – да търсят контакти могат само сайтове, които са готови да предприемат реципрочни мерки. За Google, известен с неофициалното си мото "Не прави зло на другия", това бе акт на крайна агресивност. 9 ноември 2010
Facebookзаобикаля забраната за прехвърляне на контакти
След като директното прехвърляне на контакти от Gmail във Facebook спря, компанията на Закърбърг намерила "обходен маршрут". Тя предложи на потребителите си първо да натиснат в Gmail бутона "Износ контакти във файл", а след това да изтеглят файла, което всъщност е само една стъпка повече.
10 ноември 2010 година
Google се опитва да убеди потребителите да не предоставят контакти
Google щеше да плати твърде висока цена, ако забрани изнасянето на контакти, затова реши да приложи по-евтин метод – убеждението. Ако страницата, към която потребителят изнася контакти, е Facebook, той е посрещнат от впечатляващо съобщение, в което името на социалната мрежа не е заявено, но се обяснява, че това е"капан, който иска да получи вашите контакти" и се пита дали потребителят иска да се излага на това.
15 ноември 2010 год.
Facebook създава убиец на Gmail Facebook обяви, че пуска новата си услуга за съобщения Messages. Въпреки че социалната мрежа никога не я нарече"убиец на Gmail", журналисти доброволно направиха това вместо нея. Услугата позволява на потребителя никога да не напуска пределите на любимата си мрежа, въвеждайки целия интернет в нея, а както е добре известно – и преди това много потребители буквално живееха във Facebook.
20 ноември 2010 год.
Google получи каквото искаше, но никак не остана доволна
Историята с контактите завърши с това, че Gmail просто изчезна като понятие от Facebook. Кой от двата гиганта загуби повече- не се знае, но е ясно, че най-много загубиха потребителите.
26 декември 2010 год.
Създателят на Facebook Disconnect напусна Google
А какво правеше програмистът Браян Кениш, за когото вече споменахме, през цялото това време? Вероятно пак му бе останало свободно време да мисли, а размишленията му доведоха до това да реши, че собственият му работодател е същата стока като конкурента и по същия начин ловува за потребителски данни. Той напусна и сега работи по нов проект-Google Disconnect (по-точно разработва приложение, което да блокира събирането на данни от трета страна, включително и Google)
Май 2011 год.
Facebook и Google се сражават за Skype
Помните ли приказката "Двама се карат, третият печели"? Ето ви нагледен пример – и двата гиганта се опитаха да купят Skype, наддавайки с все по-големи суми. Вероятно щедростта им бе подкрепена от мисълта, че услугата е твърде вкусна хапка за конкурента. В крайна сметка всичко завърши с рекордното предложение на Microsoft, срещу което и двамата конкуренти не можеха да направят нищо.
13 май 2011 год.
Facebook призна за очерняне на Google
Притисната до стената от фактите, социалната мрежа призна, че поредицата от статии в пресата на TeMa"Google не пази надеждно поверителни потребителски данни" е нейно дело. Наетата за целта PR-агенция си посипа главата с пепел, но самият Facebook започна да настоява, че Google наистина не се тревожи за личната информация и да се доведе това до знанието на обществото е било едва ли не граждански дълг. Бихме повярвали в искреността на Закърбърг, ако самият Facebook не бе"изловен" в невнимателно боравене с информацията за неговите потребители.
16 май 2011 год.
Google пуска убиец на бутона Like
Последният удар дойде от Google. След като по-рано бе въвел бутона «+1», който позволява на потребителите да препоръчат страница на приятели, сега компанията позволи и на други сайтове да го приложат по подобие на Like на Facebook. Кой от двата бутона ще надделее ще видим, но и отсега знаем, че няма да ни е скучно да наблюдаваме двете компании.
***
Google с най-добър корпоративен имидж в САЩ
Google е компанията с най-добър корпоративен имидж в САЩ, показва годишното изследване на Harris Interactive. Това е 12-та поредна година за класацията. Отчита се подобряване на имиджа на корпорациите като цяло, след трудни две години на криза. В листата са включени 60-те най-големи компании в САЩ. Забелязва се голямо обществено одобрение на технологичния сектор, където компаниите имат средно 75% одобрение, спрямо 57% за сектора на търговия, например. Facebook е включен за първи път в класацията. Компанията дебютира в средата, под номер 31. Подобряват се позициите на автомобилната индустрия, отчитат още от Harris Interactive.
***
Facebook е компанията с най-млади служители – средно 27 г. Служителите във Facebook са най-млади в сравнение с другите технологични гиганти, но също така са и най-стресираните, става ясно от проучване на PayScale Inc, цитирано от Bloomberg. Средната възраст на работещите в социалната мрежа е 26 г. Facebook има и най-голям процент дами в екипа си – 33%. Най-възрастни са служителите на IBM и HewlettPackard, чиято средна възраст е 44 г. Стажът не е най-важното нещо при наемането на служители в компанията, управлявана от 27-годишния Марк Закърбърг. "Не мислим, че дългогодишният опит е гаранция, че един служител ще работи добре, казва Закърбърг. "Я ме вижте мен. Започнах компанията в колежа." В проучването са разгледани Amazon, com, Apple Inc., Dell, Facebook, Google, Hewlett-Packard, IBM, Intel Corp. и Microsoft. Средната стартова заплата в Apple е най-ниска от всички в проучването – 43 100 долара на година (без да се брои персоналът в магазините). Най-висока средна стартова заплата дават в Microsoft – 86 900 долара на година. Във Facebook средната стартова заплата е 59 100 долара, което с 49% над средното за страната и с 13% повече от средната заплата в технологичния сектор. Високото заплащане обаче си има цена служителите на Facebook определят работата си като силно стресираща. Компанията, която е само на 7 години, непрекъснато търси начини да се обновява, за да остане на върха в един динамично развиващ се сектор. Компаниите в технологичния сектор са изправени и пред проблема да задържат ценните си кадри. В Google през януари обявиха 10% увеличени на заплатите, с което компанията се опитва да се предпази от "изтичане на талант." Google предлага на служителите си и екстри като масаж и гурме-кафене. Компанията е на първо място по заплата в средата на кариерата – 141 000 долара. Google е втората компания с най-млади служители в сектора – средно 31 г.

Стр. 50, 51

сп. .net | Жюстин ТОМС | 23.06.2011

Задачите на онлайн маркетинг специалист в една малка, средна или голяма фирма са много и с всеки изминал ден стават повече. В последната година все повече маркетинг или ПР специалисти започнаха да отделят поне част от времето си и за онлайн, а в някои по-големи фирми у нас се назначиха отделни специалисти, понякога до цял нов отдел за онлайн комуникацията.
Интересно е какво включват задачите на тези специалисти – от поддръжката на корпоративния сайт и блог, през ФБ страницата, Twitter канал, други Web 2,0 приложения, онлайн репутация и отговор на въпроси, дошли по имейл. Това е само основната част от задълженията на този специалист.
Трудностите
Трудностите на специалистите, занимаващи се с корпоративната онлайн комуникация, са от различно естество. От една страна, нерядко на вътрешно ниво – неразбирането на важността на присъствието онлайн у част от колегите им и ръководството, от друга – анонимността и хейтърството, от трета – фактът, че много хора считат, че разбират от онлайн маркетинг, без това да е точно така.
Корпоративният имидж
А е факт, че работата именно на специалистите по нашата корпоративна онлайн репутация и комуникация отговаря за цялостния ни имидж. Имиджът на всяка компания вече започва от имиджа й в интернет. Макар и малко компании да го осъзнават – това е точно така. Затова и ролята на човека или екипа от хора, които се грижат за имиджа на компанията онлайн, е много важна. Това е ежедневен упорит труд, който следва да се изпълнява съвестно, компетентно и с мерак, за да се случва в желаната посока.
Каква е рецептата?
Каква е рецептата за налагането на успешен корпоративен имидж в интернет? Правилата и изискванията са различни, много статии, лекции, презентации могат да се намерят по темата онлайн. Безспорно основните са: целенасочена работа, ежедневна комуникация, постоянство, позитивизъм и проактивност.
Грешките
Кои са най-често допусканите грешки? Най-често компаниите неглижират интернет изцяло, оставайки само със скромен корпоративен сайт, необновяван с години. И с това оставят нещата да поемат в нежелана посока, но не го осъзнават – и това е проблем. Друга грешка е, че от незнание ръководителите се плашат, че нещата онлайн са без контрол, но всъщност има начини за успешна работа в тази среда. Има нужда и от ново разбиране за правилата за екипа и представянето на бранда в Web 2.0… има нужда от много обучение и преосмисляне на ценности, комуникация.
Откъде да го вземем?
Ако осъзнавате вече необходимостта от наличието на подобен човек в екипа ви, знайте, че е най-добре да намерите специалист с желание и разбиране за онлайн средата, а не някой, който ще върши задачите си чисто служебно. Огледайте дали в екипа си нямате вече блогър или активен ФБ потребител. Може да се доверите и на студент или да привлечете в екипа си изявен блогър. При всички случаи човекът, който ще отговаря за вашето онлайн присъствие трябва да отговаря на следните условия:
• да познава достатъчно добре онлайн средата и да има активно присъствие в нея, без да има негативен имидж;
• да е грамотен и да се изразява добре в писмена форма, в същото време да акцентира на кратките форми на изява;
• да има достатъчно желание да се занимава с това и да е готов да го прави и извън формалните 8 работни часа;
• да е отдаден и да успява да въвлече другите;
• да е позитивен и проактивен.
Жюстин Томс е експерт по онлайн медии и онлайн маркетинг, преподавател по тези дисциплини в НБУ, организатор на конкурса БГ Сайт, автор на множество книги по темата.

Стр. 9

сп. .net | 23.06.2011

Ако имате много, обичащи да ви отбелязват на снимки, приятели във Facebook, вестите за вас са лоши. Facebook въвежда функция за разпознаване на лица, която улеснява отбелязването на приятели на снимки – и тази функция по подразбиране ще е зададена като активна дори и без ваше съгласие. Тя в общи линии означава, че когато ви се предлага да отбележите групи от ваши приятели в албум, Facebook ще използва алгоритъма си за разпознаване на лица, за да групира подобните лица и автоматично да предложи име на приятел, който да бъде отбелязан на тях.
До няколко седмици системата ще анализира всички публикувани във Facebook снимки и ще започне да предлага имена на хората, които са в кадър. Присъстващите във Facebook над 500 милиона активни потребители автоматично са включени в базата данни за разпознаване, но фирмата ще позволи на всеки индивидуално да избере дали да бъде идентифициран по този начин чрез настройка в панела за защита на личните данни. Това не означава, че инструментът няма да разпознава лицето и фигурата на съответния потребител – той просто няма да показва тази информация. Запазва се и функцията за ръчно отбелязване на приятели, а анализът и идентифицирането на лица работят и за потребителите на приложението Photo Finder, което за трите си години съществуване е обработило над 23 милиарда снимки във Facebook

Стр. 8

сп. Всичко за жената | 23.06.2011

Настроенията ми не определят музиката, която слушам. Но определено музиката ми помага да преодолея лошите настроения. Докато шофирам, превъртам радиостанциите и спирам там, където ми хареса най-много. В момента, в който нещо не ми е по вкуса, отново превъртам. Постоянно ми звучи нещо в главата и често си тананикам, но не свързвам късмета с определена мелодия. Любимите ми музиканти са различни рокаджии от няколко поколения. Ако говорим за последните 40 години, това са "Шурците", "ФСБ", "БТР", Дони и Момчил от предишни години, когато бяха заедно. От чуждите музиканти любими са ми Uriah Неер, Rainbow, E.L.O., U2. Не мога да кажа, че имам определен фаворит. Любимата ми песен е от филма "Момчето си отива" – "Хора и улици" в изпълнение на Мими Иванова и Борис Годжунов. За мен музиката е един от начините да се наслаждавам на живота.

Стр. 6

www.trud.bg | 23.06.2011

ТВ 7 и БНТ 1 са медиите, чакащи развитие по казуса с телевизионните права за мачовете у нас. Желаната от родните клубове банкова гаранция за 6 млн. лева бе сложена на масата от Валентин Михов във вторник на среща в БФС. И до 30 юни собствениците на клубове трябва да отговорят дали дават пак “зелена светлина” за действие на представителя на SV RSA. Тази фирма притежава с договор от десетилетие ексклузивитета да представлява футбола в разговорите за тв правата до 2013 г. Въпросните 2 медии са готови да излъчват двубоите, но в по-скромен формат от досегашния, предлаган от Би Ти Ви.
Всички в проекта пазят мълчание, защото още няма нищо официално. Прогнозира се, че новите играчи ще изберат следната схема – по Тв 7 ще текат два мача на уикенд от първенството, а един ще е в ефира на БНТ 1.
След срещата във вторник БФС е информирал притежателя на правата Би Ти Ви за наличието на конкурентна оферта. Чака се отговор от медията и евентуално предложение за нов контракт. Най-вероятно обаче между БФС и клубовете, от една страна, и Би Ти Ви – от друга, ще има съдебно дело за неизплатени 1,6 млн. лв. по изтеклия вече договор.
По сега действащия закон за радио и телевизия няма проблем да бъде блокиран часови пояс за излъчване на чужди мачове. В тези заключени 150 минути може да се предават само срещи от национално значение, а според нормативните документи двубоите от първенството са именно такива. За тяхното разпространение е нужно те да вървят в ефира на телевизия с национално покритие. Такива са БНТ 1, Тв 7 и Би Ти Ви