сп. BusinessWeek | Сузан БЕРФИЛД | 11.06.2011

Кралицата на ток-шоуто продава с успех хладилници, сутиени, книги и дори себе си

През 1988 Опра Уинфри взима решение, което променя живота й, а по-късно и бъдещето на телевизията. Ток-шоуто й вече има по-добър рейтинг от това на краля Фил Донахю и се излъчва на 198 пазара. Водейки преговори по подновяването на договора си с King World Productions, която излъчва шоуто й, и с ABC, негов продуцент, Уинфри иска пълен контрол и го получава. Нейната Harpo Productions поема продуцентските разходи по предаването, но пък взима лицензните такси от местните станции, като през 1988 те възлизат на около $100 млн. Освен това Нагро получава доходи и от малкото, но пък печеливши рекламни мигове всеки ден. "Не исках никога повече да ми се налага да направя нещо, но да не мога, защото някой ми казва, че не става" – споделя Уинфри за изследване на Harvard Business School.
Поривът да поеме контрол над живота си (и да му се наслаждава) намира отзвук у зрителите й цели 25 години, приключили на 25 май, когато бе излъчено последното й телевизионно предаване, преди Опра да се насочи към кабелната телевизия. За всичките тези години тя успя да се превърне в уникален бранд, породен от личната й история. Драмата на Уинфри – бедно детство и сексуален тормоз, борбата й с проблемите с теглото, стремежът й и личният й чар я превръщат в почти перфектния продавач на неизчерпаем оптимизъм. Тя става нещо повече от знаменштост – става символ на себеусъвършенстването, добрите дела и направляването на собствената съдба. Мотото й: "Живей най-добрия си живот", увенчава шоуто й, списанието й, както й собствения й уебсайт.
Така се изработва един бранд, който е радикално различен, но съвсем не по-малко мощен от Coca-Cola и Marlboro Man. Той е основен двигател на шоуто й, което в най-върховия си момент привлича около 12 млн. зрители в САЩ, може да се похвали с 4500 епизода и 30 000 госта. Тя запазва фокуса си дори когато стартира собствено списание, става продуцент на филми и разработва куп телевизионни предавания като например тези на тв психолога д-р Фил Макгроу и кулинарната кралица Рейчъл Рей. Така в един момент брандът превръща предприемачката с перфектен маникюр в изключително богата жена, чието състояние според Forbes достига $2.7 млрд. "Не мога да се сетя за бранд, по-мощен от Опра, а съм изследвала 200-годишни брандове" – казва професорът от Harvard Business School Нанси Коен.
Другият голям талант на Уинфри е да съчетава посланието си с вдъхновяващо консуматорство, без да влага дори капка ирония: Глезете се! Заслужавате го! Зрителите и читателите й се доверяват и купуват, и то много. Магическият прах на бранда бива разпръснат над поредица продукти, които Опра рекламира, без да получава хонорар, а това допълнително печели доверието на хората. Един ден тя говори за преобразяванията, достъпни за всички възрасти, на следващия за лицата на аутизма, ходи до Етиопия, понася се по зелената вълна, става вегетарианка. После потребител. "За нея трансформацията е свързана със самоуважението и купуването на различни неща – казва Сюзън МакейКалис, професор по комуникации във Villanova University. – Което е консумация, но не в тъпоумен вид."
Уинфри, която отказа коментар, успява да превърне любимите си книги в бестселъри, а любимите си неща в моментални хитове. След като препоръчва "Нова земя" на Екхарт Толе през януари 2008, книгата оглавява класацията на бестселърите на Amazon.com. След месец Penguin Group вече е доставила 3.5 милиона екземпляра. Нейният "Клуб на книгата на Опра" популяризира 65 заглавия и според някои успява да спаси книгоиздателския бранш.
Уинфри редовно обявява "любимите си неща" в предаванията си, което си е инфоклама, само че много по-ефективна. Когато Опра представя в епизод от шоуто си през 2002 аромотерапевтичните чехли Foot Cozys на Dream Time, компанията продава 3000 чифта месечно. Следващия месец обаче продажбите скачат на 20 000. Чехлите стават най-продаваният продукт на Dream Time за тази година. Когато Уинфри представя подобни стоки на публиката си, продуктите са подарени от самите компании (които варират от Williams-Sonoma до Apple). От големите шоута – в които публиката получава коли и пътешествия – лъха жар, типична за сектантските събирания. Брандът й може да продаде всичко -от кроасани до хладилници. Блогърът от Чикаго Робин Окрант купува всичко, препоръчано от Уинфри през 2008, похарчвайки близо $4800. Подобно на всички големи рекламни лица Уинфри търси начини да разшири обхвата на бранда си. Тя поставя началото на телевизионните кариери на други гурута, проповядващи мотото "Живей най-добрия си живот", като д-р Оз и дизайнера Нейт Беркъс, чиито предавания са разработени от Нагро. Опра превръща в знаменитост дори личния си треньор Боб Грийн. Днес той продава свои собствени книги за фитнес и диети.
Империята на Унфри включва и месечно списание, публикувано от Hearst, Oh, The Oprah Magazine, което отразява веруюто на Опра за добрите дела и наслаждението на хубави неща и се публикува в 2.5-милионен тираж. (Опра е на корицата на всеки брой.) Дори по-голямата част от пълнометражните и телевизионните филми на Нагро – като "Великите дебатиращи" и "Вторник с Мори" – представляват емоционално наситени драми за себепреоткриването.
Пътьом Уинфри подклажда и някои дискусии. Тя се доверява на съмнителния режим против състаряване, използващ хормони и витамини, на Сюзън Сомърс и книгата на Джени Маккарти, която свързва аутизма с ваксините. Училището й за момичета в Южна Африка бива атакувано с обвинения за сексуални злоупотреби. И въпреки всичко тези неприятни истории почти не се отразяват на репутацията на Уинфри.
Въпреки това, подготвяйки се за прехода към кабелната телевизия, Уинфри явно подготвя и бранда си за промяната. През октомври тя се появява чрез сателитна връзка на "Дневното шоу на Джон Стюарт" на Comedy Central и обявява, че ще осигури на всички хора от публиката безплатен билет до Вашингтон, за да могат да присъстват на събирането, организирано от Стюарт и Стивън Колбърт.
Джанис Пек, автор на "Епохата на Опра – културна икона на неолибералната ера", отбелязва, че Уинфри е от поколението на бейби бума и че "нейният исторически момент отминава". Дори фелдмет смята, че мащабните тенденции вече не се движат в полза на Уинфри. "Ако знания и доверие черпим все по-често от социалните си мрежи, тогава бихме ли стояли в краката на господарка като Опра", пита той.

www.dnevnik.bg | 11.06.2011

Водещи на БНТ очакват на среща днес почитателите на книгите и на кампанията "Малкото голямо четене" в книжарница "Хеликон" на столичния булевард "Витоша" от 12 до 14 ч.
Гостите ще имат възможност да се запознаят лично с част от водещите на детското предаване на "Яко" – Елица, Теодора и Спас, а ако донесат любимата си детска книга и тя е част от класацията Топ 10, ще получат автограф от тях, съобщиха от БНТ.
Водещият на сутрешния блок Андрей Захариев ще чете пред публиката откъси от любими детски книги. Екипът на предаването "Малкото голямо четене" е подготвил и викторина. Който отговори на въпросите, ще спечели специални подаръци от предаването.
Зрителите могат да гласуват за любимата си детска книга до 23 юни на страницата на предаването malkotochetene.bnt.bg, с писма, а от 10 юни и с sms-и на номер 18510. Като текст в краткото съобщение се изписва номерът на книгата.
Финалът на кампанията за избор на любима детска книга на България и "Малкото голямо четене" е на 23 юни. Предаването ще се излъчва на живо от 20.30 до 22.30 ч. по БНТ 1. Тогава ще бъдат обявени и наградите от конкурсите за написване на нова версия на любима приказка и за екранизация на любима книга.

Оригинална публикация

Каритас София I 10.06.2011

Лечението се извършва на Национална конна база "Хан Аспарух"

Това лечение е известно още от древността. Хипотерапията, което на гръцки означава „лечение с помощта на кон”, сега е много популярна за лечение за хора с проблеми в мускулно-скелетната система и някои ментални разстройства.
Хипотерапията се основава на факта, че конят става свързващо звено между болния и света. Доказано е, че на психологически ниво, хората с увреждания, по-лесно изграждат връзка с трета страна. В този случай това е коня. Възседнал кон, човекът с увреждане често казва това, което не може да каже на заобикалящите го. По този начин животното е посредник между инвалида и инструктора.
В допълнение, детето формира лични отношения с животните. Те двамата се нуждаят от любов и грижи, конят и болният по-бързо и лесно намират общ език. Конят често става връзката между постъпките и ответната реакция. Основната цел на всички тези хора е рехабилитацията на деца с увреждания, която дава възможност за интегриран подход за справяне с физически, интелектуални, емоционални и психо-социални проблеми на хората с увреждания, така че всеки от тях може да води нормален живот.
 

Каритас София I 10.06.2011

Това е част от социално отговорната политика на компанията

За втора поредна година Каритас София получават подкрепа от една от водещите фармацевтични компании – Актавис ЕАД чрез поделението за продукти без лекарско предписание. Дарението под формата на медикаменти е част от социално-отговорната политика на компанията и ще осигури консумативи на Подвижни кабинети за работа с хора зависими от психо-активни вещества в  гр.София и гр.Бургас за шест месеца.

Институт за пазарна икономика I 10.06.2011

Четвърти семинар на Клуба на икономическите журналисти

Институтът за пазарна икономика организира семинар на тема: ПЕНСИОННА СИСТЕМА.

Семинарът ще се проведе на 21 юни (вторник) от 9:00 до 13:00 часа, в София.
Лектори по темата ще бъдат Петър Ганев и Георги Стоев.
Обучението е насочено към бизнес и икономически журналисти и студенти по журналистика, последна година, с интереси в областта на икономиката. То поредното от серия обучения, които са част от проекта на ИПИ и БМА “Клуб на икономическите журналисти”, финансиран от фондация „Америка за България” и е безплатно.
По време на семинара ще бъдат представени: съвременните държавни пенсионни системи; съвременната действителност в Европа и по света; пенсионната система в България – устойчивост и адекватност; дебатът за пенсионната реформа и дългосрочната преспектива.

Дата: 21 юни 2011 (вторник)
Час: 9:00 – 13:00
Място: София, хотел Тракия, ул. Солунска 30
Участници: бизнес и икономически журналисти и студенти по журналистика, последна година с интереси в областта на икономиката
Записване: Желание за участие можете да заявите до 17 юни 2011 (петък) на e-mail aдрес: mariana@ime.bg.
Ако не сте член на Клуба, моля изпратете кратка автобиография.

Георги Стоев е управляващ съдружник в Индъстри Уоч Груп – водещ изследователски център в областта на икономиката и икономическата политика в България, който основават в началото на 2004 г. заедно с Лъчезар Богданов и Асенка Христова.
Образованието си получава в Английската гимназия в София, Университета в Лувен (Белгия), а след това и в ИПИ, където започва професионалната си кариера.
Стоев е част от кръга икономисти, които през последните десетина години упорито настояват за ниски данъци, пропазарни реформи, минимално държавно присъствие в стопанството. В момента живее в Пловдив. Заедно с д-р Фридрих Баерзакс „списват” Вот Х – сайт за политическо и икономическо ориентиране.

Петър Ганев е старши икономист в Института за пазарна икономика Той работи в Института от 2007 г. Настоящата му работа е съсредоточена върху фискалната политика, конкуренция и регулиране.
Основател е на Клуба на студентите към ИПИ – неформална младежка организация, създадена в началото на 2009 година.
Член е на Независимия съвет за Пенсионна реформа.

сп. Всичко за жената | Драгомира ИВАНОВА | 09.06.2011

- Г-жо Кулезич, толкова ли сте смела, колкото изглеждате?

- Не съм чак толкова безстрашна, разбира се. Но най-тъпото нещо на света е човек да се страхува. Защото тогава всичките му страхове се сбъдват. Не случайно в една арабска поговорка се казва "страхът изяжда душата". Има и такъв филм на великия немски режисьор Фасбиндер "Страхът изяжда душата". Така че по-добре
да не се страхуваме. От какво да се страхувам всъщност?

- Да говорите истината например?

- Човек трябва да се стреми да говори вярно точните неща и да е справедлив. Нашата професия се обезсмисля, ако не се стремим да следваме фактите и да ги коментираме справедливо. Трудно е, защото медиите у нас са прекалено обвързани с куп интереси, не винаги свързани с идеологии, а с пазар, с лични контакти, с бизнес интереси. И се оказва, че опасностите те дебнат много сериозно. По-хигиенично е да се знае има ли цензура или няма. А да се твърди, че медиите са свободни, а вътре в тях, отвъд фасадите да действат механизми, които са чисто субективни, понякога правят журналиста абсолютна мишена на лични интереси. Това е много опасно.

- Труден избор ли е да си журналист?

- Да, ама да си лекар не е ли трудно? Когато не си почтен в професията си като журналист, това коства души. В света има прекалено много красиво формулирани каузи. В живота понякога е трудно да се отстояват тези неща. Понякога е уморително, струва ти се, че няма смисъл или че публиката е прекалено безразлична и вторачена в някакви битови сензации, глупави атракции и си казваш "какъв е смисълът?" Но това е като избора, който си направил. Всеки избор ти коства много, ако е истински и го защитаваш. Така защитаваш себе си, иначе трябва да кажеш аз съм боклук, не ставам за нищо, предавам се.

- Какво мислите за младите ви колеги журналисти?

- Аз не деля хората на млади и стари. Отучих се от това отдавна. Не вярвам в линейните поколения, тези, които следват едно след друго. Вярвам в така наречените вертикални поколения. Хора от различни възрастови групи могат да си допаднат по усет, по дух, по възпитание, по интереси. И това ме сродява с 20-годишни и с 80-годишни. Как да вярвам в биологията? A3 вярвам в интересите на душата. Това ме прави близка с всякакви хора. Не вярвам, че винаги младостта е извор на страхотни идеи и че старостта винаги е старомодна

- Защо обръщате все повече внимание на духовни теми и на различни теории 3а човешкото съществуване, имате и такава рубрика, която се води от тайнствената София Тзавелла?

- Абсолютно съм убедена, че и на вас ви се струва, че нещо в света не е както трябва. Че нещо се люлеем вътрешно. Че има предчувствие за криза, която не е просто материална или финансова. Има криза в идеята ни как да съществуваме смислено. Когато поканих София да прави рубриката, се разбрахме, че и двете имаме интерес към новия тип "тайни" на неразгаданите неща. Нещата, които стоят отвъд битовото любопитство и стават все по-важни.

-Но нали не само защото са модерни?

- Не, но те стават модерни, защото има такава обща потребност. Човешка, колективна потребност да променим посоката, да потърсим други измерения на собствената си същност. Защото ни е дадено очевидно страшно много като потенциал, а той не се използва. Да черпим това, което ни е дадено от твореца и да го развиваме. Да се простираме отвъд битовия хоризонт.
Много хора се питат какво става, защо се случват такива мощни финансови трусове, които обръщат идеята за правилно и неправилно, по която живее човечеството. Хубаво е, че някои хора започват да си задават въпроси – а оттук нататък накъде, какво правим? Само да трупаме пари и материални блага, това ли е целта на човешкия живот? Или да пътуваме вътре в себе си и да откриваме нови неща. Това са важни въпроси.

- В едно от предаванията ви София Тзавелла говори с д-р Дарин Детера, който прокарва теорията, че структурата на клетките на сърцето наподобява тази на мозъка. Тогава вие се обърнахте към зрителите – да внимават какво мислят със сърцето си, а вие какво мислите със сърцето си?

- Все повече се убеждавам, че ако не се доверявам на това, което ми подсказва сърцето, винаги греша. Става дума 3а инстинкт и 3а усещания 3а света, за хората и нещата, които идват отвъд рационалните правила. Доверявам се на усета и интуицията си. Да мисля със сърцето си, означава да съм честна към интуицията си. Понякога тя подсказва опасни неща. Да се разбунтувам например, когато всички се смиряват с нещо. Да кажа "не", когато всички казват "да". Да не харесам нещо, което всички харесват, ама то да не е чак толкова много за харесване. Да се усъмнявам във видимите неща и в това, което е на фасадата. Това наричам да мислиш със сърцето си.

- За вас се говори, че сте хаплива?

- Това са готови клишета 3а хората и 3а света. Те ме разсмиват. Ако съм несправедливо хаплива, да ме захапят и мен. Впрочем хапали са ме достатъчно много. Но това е обслужване на клишета. Има едни прости правила, които е добре да не Забравяме: не прави на другите това, което не искаш те да ти причинят, недей да отмъщаваш, не бъди зъл. Трябва да се оглеждаме 3а глупостта, подлостта и посредствеността. Никога не съм употребила груб етикет и не съм казала на някого "ти си глупак", никога! Не съм клишето, което се очаква. Да наложиш на един човек клише, това означава изключително примитивно общо мислене. Не мисля, че публиката е такава. Освен това щях ли аз да стоя на екран, ако бях това клише, за което някой ме мисли. Клишето омръзва, то е досадно. Все си мисля, че не съм от най-големите досадници на тоя свят.

- Как се поддържа интересът на Зрителите и къде е границата с това водещият да заприлича на палячо?

- С достойнство и уважение към публиката. Да си интересен означава да уважаваш публиката си. Да се правиш на шут, 3а да мислиш, че я забавляваш, това означава, че нямаш достойнство и се самоунижаваш. Означава, че падаш и се навеждаш пред рейтинга. Това ми е чуждо. На публиката се натрапват неща, които я представят като клюкарска, елементарна, продажна. Цялата ни публичност започва много ясно да се дели на горница и долница. На общности, които имат все по-високи изисквания към информацията и такива, които представят света елементарно, долнопробно, вулгарно. Не можем да сме диктатори. Предлагаме темите, които ни интересуват, ако намерим съмишленици – чудесно. Внушава се на хората, че са тъпи и примитивни и се интересуват само от сексуалните задявки между футболисти и фолкпевици. Струва ми се не съвсем вярно и не е справедливо. В България не се мерят честно рейтинги и интереси. Затова в мрака се ориентираш по душата си и по клетките на сърцето си. Духът на едно общество не се измерва с интензивността на сексуалните контакти между фолкпевици и футболисти. Не че те нямат право да съществуват, но не е това, което ни изчерпва като общност. Човек не трябва да досажда с постоянното си присъствие. Трябва да има хигиена. A3 следвам собственото си усещане 3а мярка.

- А защо се карате сама на себе си?

- Ами по-добре първо на себе си да се скарам, отколкото винаги да търся вината в другиго. Ако първо към себе си се обръщам със самокритичен анализ и смело си казвам "тук сбърках, тук не сбърках" и назовавам нещата с истинските им имена, е много по-лесно след това да имам претенции към другите. Грешим непрекъснато. Важно е да можеш да кажеш – сбърках. Не е задължително да правиш публични самопризнания, да се тръшкаш. Казвам си: "бъди така добра, следващият път да не грешиш" и това е един почтен разговор според мен. Така се карам със себе си.

- Казвате, че е много опасно, ако затлъстее душата на човек, успявате ли да опазите своята?

- Опасно е, защото за това няма диета, няма хранителни режими. Всеки сам избира този режим за себе си. Аз пазя душата си. Дебна да не Затлъстея душевно. Поддържам любопитство в себе си и желание да правя нещата по-добре, да не се предавам след временните неуспехи. Да не слушам ругатните и обидите по свой адрес, които често са продиктувани от желанието да уязвиш някого само защото той се стреми да бъде различен или да пази хигиена в душата си

- У нас като че ли се смята, че една жена над 40 не може да търси щастието си?

- Примитивна работа. Това е гледната точка на мутрата. Скоро се смях лошо на един виц, в който някаква видна мутра била убедена, че жената живее до 18, защото той, представи си, може да я консумира само до тази възраст. Ако не се засмееш на такова нещо, трябва да се разгневиш много, защото това е човекоподобно създание, типаж, който диктува усещането за царуваща простотия, консумира жената като парче месо. Той определя продължителността на женския живот само защото неговото маймуноподобно съзнание я възприема като обект 3а собственото му телесно удоволствие. Това е триумфът на явлението, наречено чалга. Ако такова е отношението към жените в нашето общество, жалко 3а това общество. Откъде накъде някой със своя долнопробен ум ще ми каже аз до каква възраст съм годна да функционирам. Приемам моята мисия на журналист именно в този смисъл. Без да дразня другите и да ги обиждам, напротив, ще ги вдъхновявам, че животът продължава, че може да си готина, да си женствена и активна толкова, колкото пожелаеш, а не колкото ти нареди някакъв чобанин с гега.

- Какво се случи в нашата страна?

- Случи се това, че законността отстъпи. Оттам нататък очаквай всякакви безобразия, включително и това хора да бъдат дисквалифицирани по възрастов признак и оскърбявани. Господстват всякакви публични взаимоотношения, антикултурни, продиктувани от идеологията на мутрите.

- Как се справяте с лошите мисли?

- Негативните нагласи са като досадни мухи. Пъдя ги от себе си. То е като душевна гимнастика. Трябва да ги премахваме, защото те ни пречат да сме пъргави, активни и ведри. На мястото на лошите мисли какво идва? Чувството на радост. Стремя се непрекъснато да съм радостна. Ето в тази минута се радвам, че съм жива, че небето е прекрасно, че има облаци, че има слънце, че има пролет, че листата са зелени и ухае на акации. Да се радваш на малкото, ей сега в живота си, това е невероятно умение.

- Казвате на дъщеря си "дишай леко, детето ми", на какво искате да я научите с това?

- Има един разказ на един прослувут руски писател, носител на Нобелова награда – Иван Бунин. Разказът се казва "Леко дихание". Това леко дишане е свързано с едно невероятно елегантно и хубаво момиче, в което всички са влюбени, Защото то диша леко. Върши нещата леко, не е обременено със страхове, с комплекси, от правила, които пречат. Това имам предвид под леко дишане. Да си лек, да успяваш да се издигаш над елементарните трудности, над спънките, които така или иначе съществуват. Да си ефирен. Дъщеря ми вече е голяма, пожелавам си аз да се уча от нея.

***
След години работа в различни телевизии, писане по вестници и правене на документални филми, кинокритичката Люба Кулезич като че ли намери мястото си в TV7, където води свое предаване "Насреща Люба Кулезич". В него тя е променена, някак по-мека и занимаваща се с интересите на душата. Изглежда още по-неуморна да търси истината.

Стр. 46-47

сп. Всичко за жената | 09.06.2011

Обичам да гледам американска телевизия. В българската няма нещо, което да ме е грабнало. Падам си по американските комедийни сериали. Следя Всички серии на "Как се запознах с майка ви", дават го no Fox Life. Друг любим сериал ми е "Теория на Големия 8зри8". Свалям си ги от Интернет, тъй като там сериите са по-напред. Много харесвам американския "Сървайвър", предаване, което в България не беше особено успешно. Американското вече има 22 сезона, по два сезона на година, които аз следя с интерес. Гледам "Късното вечерно шоу на Конан О’Браян" по Ен Би Си. Предпочитам неща, на които да се смея. Не пропускам и новите филмови заглавия. Благоприятен зрител съм за всички киножанрове. Следя програмата на софийските кина и ходя много на кино. Последно гледах "Карибски пирати" и ми допадна. Обичам и комиксови филми от типа на "Тор". Най-любимият ми филм се казва "В какво се превръщат мечтите". След него не се е появил друг, който толкова да ми хареса. В него участва и любимият ми актьор Робин Уилямс. Много обичам да ходя и на театър. Осем пъти гледах "Мармалад" на Теди Москов, с участието на Мая Новоселска. Новата постановка на Елин Рахнев също много ми допадна, тя се казва "Тест" и се играе в Сатиричния театър.

Стр. 5

в. Република | Мариян СТОЯНОВ | 09.06.2011

Тодор Батков е продал 34% от акциите си на шефа на волейболния ЦСКА Георги Георгиев. Останалите акции продължават да са собственост на адвоката. Мартин Батков, друг от акционерите, потвърди новината за сделката. По негови думи интерес към изданието е имало отдавна. Единственото условие било мажоритарният собственик да запази контрола си върху редакционната политика на медията. Смяна в редакционния екип също не е предвидена. Желание да купят "Стандарт" е имало и от страна на Централна кооперативна банка, но страните не са успели да постигнат споразумение. РЕПУБЛИКА научи, че Георгиев възнамерява след покупката да промени името на фирмата, която управлява от GM Capital на MG, което е съкращение на "медийна група".

Стр. 6

в. Стандарт | 09.06.2011

Популярната социална мрежа Фейсбук ще пусне след няколко седмици нова услуга, която сканира автоматично всички качвани снимки и разпознава потребителите на тях, съобщи Си Ен Ен. В момента Фейсбук има над 500 млн. потребители, които ежедневно качват на сайта над 100 млн. фотографии. След пускането на новата функция всички потребители ще бъдат автоматично добавяни в базата данни за автоматично разпознаване на изображенията. Компютърната система ще сканира лица и ще "подсказва" на авторите на снимките имената на хората, запечатани на кадрите.

Стр. 26

www.mediapool.bg | 09.06.2011

Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО) отказа да подпише предизборния меморандум на медиите, подготвен от Съвета за електронни медии (СЕМ). Това стана ясно в четвъртък, когато документът трябваше да бъде парафиран от медиите. Членовете на АБРО не се присъединиха към насроченото за днес подписване, защото смятат, че стриктното придържане към нормите на Етичния кодекс на българските медии е достатъчна гаранция за правото на гражданите да бъдат обективно и безпристрастно информирани. Тези мотиви са изложени в писмена позиция на АБРО, изпратена до председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов. Лозанов представи идеята за меморандум след скандала, избухнал в медийното пространство заради предизборната агитация в Шоуто на Слави, който официално издигна кандидатурата на Меглена Кунева за президент. Тогава шефът на СЕМ коментира, че в рамките на саморегулацията медиите трябва да постигнат съгласие за етично поведение преди и по време на изборите. В общи линии документът, предлаган от СЕМ, преповтаря основните правила за журналистика за безпристрастност. Той обаче бе подписан само от телевизиите “Европа” и “Нова българска телевизия” “Активната роля на медийния регулатор по важни обществени въпроси е белег за неговата зрялост и отношение към медийната среда. Действително нормативната уредба и националният законодател не са очертали стриктно границите на поведение на медиите по отношение на т. нар. политическа реклама извън рамките на периода на предизборна кампания, предвиден в Изборния кодекс, приет скоро от Народното събрание. На общностно ниво, а и като цяло в практиката на страните-членки на ЕС липсва регламентация на този вид реклама извън официално обявените периоди?, отбелязват от АБРО. От асоциацията припомнят, че, ?осъзнавайки своите отговорности и обществената значимост на мисията и функциите, които изпълняват, гарантирайки основните права на гражданите да се информират и отчитайки нуждата от по-високо ниво на самодисциплина, всички членове на АБРО са подписали и стриктно спазват Етичния кодекс на българските медии?. ?Поетите от медиите отговорности чрез подписване на Етичния кодекс са образец за обективност и безпристрастност без връзка с времевите измерения на отделния политически цикъл?, посочват още от асоциацията.